От Джан Син, Китай

През 1995 г. повярвах в Господ Исус. По това време един проповедник използва пророчествата в книгата „Откровение“, за да ни разкаже колко прекрасен е светият град. Каза също, че Господ Исус скоро ще дойде, за да ни отведе в небесния ни дом, и че само като се отречем от всичко и отдадем всичко на Господ, ще можем да влезем в светия град в бъдеще. Бях толкова развълнувана, когато чух това. След това с нетърпение започнах да посещавам събирания и да правя приношения. Колкото и съпругът ми или брат ми и съпругата му да се опитваха да ме спрат, нищо не можа да разклати решимостта ми да следвам Господ Исус. Три години по-късно съпругът ми поиска развод, защото настоявах на вярата си в Господ. Аз се съгласих. След това предложих цялото си имущество на църквата и решително напуснах дома си, за да проповядвам и да работя за Господ. Два месеца по-късно станах съработничка, като отговарях за над седемдесет църкви. През 2000 г. един водач ни каза на събиране на съработниците: „Сега се появи едно вероизповедание, наречено „Източна светкавица“. Те казват, че Бог се е завърнал в плът като Всемогъщия Бог и извършва нов етап от Своето дело. Това е невъзможно! Те дори вече не четат Библията. Всички Божии слова са в Библията; извън Библията няма Божии слова. Да напуснеш Библията, означава вече да не вярваш в Господ! Те проповядват навсякъде и са откраднали много добри овце от всички вероизповедания. Трябва да сме предани слуги на Господ и да защитаваме нашите братя и сестри, за да можем в бъдеще да се отчетем за себе си пред Господ! В никакъв случай не трябва да вярвате в пътя на Източната светкавица. Щом го направите, ще сте напуснали пътя на Господ и ще бъдете изоставени от Него!“. Като чух водача да казва това, си помислих: „Трябва да бъда внимателна, да следвам плътно пътя на Господ и да пазя стадото“. След това започнах да затварям достъпа до църквата. На всяко място за събиране, за което отговарях, многократно подчертавах, че не трябва да се приемат непознати и никой не трябва да вярва в пътя на Източната светкавица. След като чуха това, всички вярващи започнаха да се пазят от хората от Източната светкавица. Скоро след това чух, че две сестри са приели Всемогъщия Бог. Веднага се втурнах към домовете им, за да ги убедя да се върнат. Те не ме послушаха и настояваха на вярата си във Всемогъщия Бог. Бях много ядосана и още по-стриктно наблюдавах останалите братя и сестри. Тогава научих, че една семейна двойка също е приела Всемогъщия Бог. Побързах към дома им и ги върнах обратно. По това време всъщност вярвах, че най-накрая съм спасила овцете на Господ и че Господ със сигурност ще одобри това, което съм направила.

През февруари 2002 г. една сестра ме заведе в дома си, за да обсъдим Библията с нейни роднини. Те обсъдиха всичко — от сътворението на света от Бог до делото на Бог Йехова в Епохата на закона, та чак до делото на Господ Исус в Епохата на благодатта. Те ясно обясниха предисторията и повратните моменти на всеки етап от делото. Също така разговаряха за това какви хора Бог благославя и какви проклина. Тяхното общение беше толкова озаряващо и беше нещо, което никога преди не бях чувала. Мислех, че проповедта им е отлична. След това те свидетелстваха пред мен за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Като четях словата на Всемогъщия Бог и слушах общението на братята и сестрите, разбрах, че Библията записва само Божието дело в Епохата на закона и в Епохата на благодатта. Тя е историческа книга и не може да представлява цялото Божие дело. Бог е винаги нов и никога стар и Неговото дело винаги се движи напред. Когато Бог се завърне в последните дни, Той ще извърши ново дело, което надхвърля Библията. В този етап Той ще извърши делото на правосъдието и пречистването, изградено върху основата на делото на изкуплението на Господ Исус, за да спаси напълно човечеството от греха и да доведе хората до една красива крайна цел. С това, че Всемогъщият Бог изразява истината, за да извърши Своето дело на правосъдие в последните дни, се изпълняват пророчествата на Господ Исус: „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Особено когато видях, че Всемогъщият Бог е отключил всички тайни на Библията, че „Словото се явява в плът“ е „малкият свитък, разгърнат от Агнеца“, пророкуван в „Откровение“, и че това е, което Светият Дух казва на църквите, осъзнах, че „Източната светкавица“, която постоянно отказвах да приема, всъщност е явяването и делото на Господ Исус в последните дни. Сърцето ми се сви от неописуема болка. Помислих си как, откакто повярвах в Господ, бях преодоляла преследването на съпруга си и бях правила приношения като бедната вдовица. Бях се отрекла от всичко, за да върша работа за Господ. Мислех, че съм непоколебима по пътя на Господ, като пазех всеотдайно Неговото стадо. Никога не съм си представяла, че изобщо няма да търся, когато Господ се завърне. Сляпо се вкопчвах в собствените си представи и фантазии, като вярвах, че е невъзможно Бог да дойде в плът, че делото Му не може да надхвърли Библията и т.н. Надменно заклеймявах Божието дело от последните дни и му се съпротивлявах, затварях достъпа до църквата, за да попреча на братята и сестрите да проучат истинския път, и дори върнах в предишното ми вероизповедание една двойка, която вече беше приела Божието дело от последните дни. Господ Исус укори фарисеите, като каза: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). Нима моите действия не бяха точно като тези на фарисеите? Аз самата не приех Божието дело от последните дни, а също така направих всичко възможно да спра други вярващи да го приемат. Нима не ги завличах право в ада? Бях извършила толкова много зло — не бях ли обречена и аз на страдание? Сърцето ми беше изпълнено с угризения. Но тогава си помислих, че възможността да приема Божието дело от последните дни е Божията благодат и милост към мен. Трябваше да проповядвам евангелието, за да изкупя своите прегрешения. Може би ако проповядвах евангелието повече, Бог нямаше да помни прегрешенията ми. По-късно взех една сестра със себе си, за да проповядваме евангелието на двойката, която бях завлякла обратно. Никога не съм очаквала, че те ще откажат да слушат, каквото и да кажем. Дори ми отвърнаха със същите думи, които бях използвала, когато бях затворила достъпа до църквата. Сърцето ми се сви още повече от болка и съжаление. За да изкупя прегрешенията си, проповядвах евангелието още повече. През това време преживях много несгоди, но никога не се отдръпнах. Помислих си: „Може би ако Бог види моята отдаденост и покаяние, Той няма да ми търси сметка за моите прегрешения и все пак ще ми даде шанс да бъда спасена“.

Един ден през 2004 г. по време на духовната си практика прочетох тези слова от Бог: „Не мога да проявя снизходителност към никой, който Ме е преследвал, който не е знаел за Мен (включително преди да бъде засвидетелствано името Ми), който е вярвал, че съм човек, или който е богохулствал срещу Мен и Ме е клеветил в миналото. Дори и да дадат най-яркото свидетелство за Мен точно сега, това пак няма да е достатъчно. Преследването Ми в миналото беше начин да полагате труд за Мен и ако тези хора трябваше да свидетелстват за Мен днес, те все пак щяха да са Мои инструменти“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 85). След като прочетох Божиите слова, замръзнах на място. В ума ми настъпи пълна празнота и ми отне доста време да се освестя. От Божиите слова видях, че Бог не проявява снизхождение към нито един човек, който Го е преследвал и клеветил. Дори сега да свидетелства за Бог, той пак не може да получи Неговото снизхождение; може само да Му служи. Помислих си за това как се бях вкопчила в своите представи и фантазии и изобщо не бях търсила или проучвала Божието дело от последните дни. Вместо това бях клеветила Бог и Му се бях съпротивлявала, бях затворила достъпа до църквата, за да попреча на вярващите да проучат истинския път, и дори бях върнала хора, които вече бяха приели Божието дело от последните дни, обратно в предишното ми вероизповедание. Бях извършила толкова голямо зло; със сигурност Бог никога нямаше да ми прости. Не беше ли свършено с мен? Какъв добър изход изобщо бих могла да имам? Но все пак таях искрица надежда. „Възможно ли е моето възприемане да е погрешно? Когато Бог каза, че не може да прояви снизходителност, дали Той говореше за хората, които Го хулят и клеветят, след като са чули Неговите слова и са познали Неговото дело?“. С нетърпение прочетох отново Божиите слова, дума по дума. Бог беше говорил много ясно. Хората, за които Той говореше, включваха и тези, които хулеха и клеветяха Всемогъщия Бог, без изобщо да са чули Неговите слова или да са Го познали. Едва тогава се уверих, че съм една от тези, към които Бог не може да прояви снизхождение. Строгите Божии слова прободоха сърцето ми. Бях ужасена и цялото ми тяло омекна. „Изглежда, че дори нямам шанс да се покая — помислих си аз. — Колкото и покорна да съм в своя дълг, колкото и несгоди да преживея и дори да дам най-категоричното свидетелство, пак няма да получа Божието снизхождение. Надеждата ми за спасение е напълно изгубена“. През това време, въпреки че все още проповядвах евангелието, щом си помислех, че Бог няма да ме спаси, изпадах в невероятно униние и не бях толкова дейна в проповядването на евангелието, както преди. Веднъж, докато бутах велосипеда си надолу по улицата, наблюдавах тълпите от хора. Помислих си: „Всички те си имат свой дом. А аз? Когато за пръв път повярвах в Господ, смятах църквата за свой дом. Никога не съм си мислила, че като не призная завръщането на Господ, ще Му се съпротивлявам, ще извърша непростими прегрешения и няма да имам дял в дома, който Бог е приготвил за човечеството — Божието царство“. В този момент се почувствах съкрушена.

Един ден прочетох Божиите слова и бях силно трогната, и моето унило състояние донякъде се промени. Бог казва: „Като сътворено същество трябва да изпълняваш дълга на сътворено същество. Не действай против съвестта си. Това, което трябва да направиш, е да се посветиш на Господа на творението“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав). Аз съм сътворено същество; мой дълг е да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Бог. Не можех да спра да изпълнявам усърдно своя дълг само защото нямаше да имам добър изход. Нямаше ли това да означава липса на съвест и разум? След това продължих да проповядвам евангелието. Бях щастлива, когато постигах резултати, но дълбоко в себе си винаги чувствах известна тежест. Мислех си за това, че съм извършила прегрешения и че съм различна от другите — когато те проповядват евангелието, могат да придобият Божието одобрение и да имат надежда за спасение, но аз колкото и да проповядвах евангелието, Бог никога нямаше да ми бъде прости. От време на време се чувствах унила.

По-късно прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране за своето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Целта, с която тези хора следват Бог, е много проста; единствената им цел е да бъдат благословени. Тези хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което няма отношение към тази цел. За тях вярата в Бог няма по-легитимна цел от това да придобият благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Независимо какво е дадено нещо, ако то не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома в изнурителни пътувания. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, в която се стремят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си домогвания. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават да се посвещават по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е тяхната велика и благородна почтеност? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им да свидетелстват за Бог, без да търсят награда? Дали това е тяхната отдаденост да са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или е всеотдайният им дух винаги да се отказват от прекомерни лични изисквания? За човек, който никога не е разбирал делото на Божието управление, да отдава толкова много от кръвта на сърцето си, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче силно си заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, плащат такава голяма цена за Него? Тук откриваме един проблем, който досега не е бил установяван от човека: отношенията на човека с Бог са просто отношения на чиста корист. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател. Работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В този вид връзка, основана на личния интерес, няма родствена обич, а само сделка. Няма отдаване и получаване на любов, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато негодувание и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко бедствена е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостната атмосфера от това, че са благословени, никой не може да си представи колко неловка и позорна е такава връзка с Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). След като прочетох Божиите слова, се почувствах едновременно просветлена и засрамена. Връзката ми с Бог беше точно такава, каквато Той беше разобличил: на чист егоизъм. Когато вярвах в Господ, понасях преследване и се отричах от семейството си, за да придобия благословии и да навляза в небесното царство. Упорствах в ръководенето на църкви и в проповядването на евангелието в пронизващ студ и палеща жега, независимо колко страдах. Но когато се сблъсках с Божието дело от последните дни, не само че не го търсех или проучвах сама, но и го заклеймявах и му се съпротивлявах, дори затварях достъпа до църквата, за да попреча на вярващите да приемат Всемогъщия Бог. След като приех Божието дело от последните дни, научих, че съм вършила зло и съм се съпротивлявала на Бог. Първата ми мисъл не беше как да се покая пред Бог, а как да проповядвам евангелието повече, за да изкупя своите прегрешения и да се пазаря за Божията милост, за да ми даде Той шанс да вляза в небесното царство. Когато прочетох, че Бог „не може да прояви снизходителност“ към онези, които са Го хулили и клеветили, повярвах, че колкото и много да се старая в своя дълг, никога няма да получа Божието снизхождение и надеждата ми за спасение е изгубена. Тогава станах негативна и пасивна в изпълнението на дълга си. От началото до края всичко, което ме интересуваше, беше да получавам благословии. Отричах се, отдавах всичко, трудех се и работех не за да се стремя към истината или към познанието за Бог, а за да се пазаря за благословията да вляза в небесното царство. Не е ли това точно онова, което Бог разобличи като „само безпомощно потиснато недоволство и мамене“? През всичките години на вяра в Бог никога не съм търсила Божиите намерения. Никога не съм се замисляла към какво Бог иска да се стремя, какви са Неговите изисквания към мен, как трябва да проявявам внимание към Неговите намерения и да Го удовлетворявам или как трябва да се стремя към истината, за да постигна промяна в своя нрав. В ума ми стремежът към истината в моята вяра изглеждаше като нещо допълнително, а стремежът към благословии изглеждаше най-реалистичен. Наистина бях заслепена от желанието за благословии и през цялото време бях вървяла по погрешен път. Спомних си за Павел. Той не е слушал или търсил, когато Господ Исус е вършел делото Си; вместо това е заклеймявал Господ Исус и Му се е съпротивлявал, преследвал е Неговите ученици и ги е убивал, и е извършил много злодеяния. След като е бил поразен от Господ, той изобщо не се е замислил за своите минали богоборчески действия и същност. Той също така не се е стремял да познае Господ, а само е искал да проповядва евангелието и да придобие повече хора, за да изкупи греховете си. След като свършил много работа, той безочливо поискал венец от Бог, като казал: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Отричах се от неща, отдавах всичко и изпълнявах дълга си, за да изисквам благословии от Бог; вървях по пътя на Павел. Като осъзнах това, се изпълних с угризения и самообвинение, плаках и се молих на Бог: „Боже, сега разбирам колко достойна за презрение съм и колко съм отвратителна. Въпреки че през всичките тези години проповядвах евангелието и изпълнявах своя дълг, всъщност просто използвах своя дълг, за да постигна целта си да получа благословии. Аз наистина не съм достойна да живея пред Теб. Мили Боже, моля Те да ме поведеш да се стремя към промяна в своя нрав и към това да Те позная“.

След това прочетох още от Божиите слова и разбрах малко за намерението Му да спаси човека. Бог казва: „Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да разкрие Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги накара да се предадат на господството Му. […] Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, правосъдие и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде категоризиран в зависимост от вида си и дали всички видове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). „Този път Бог е дошъл да работи не за да порази хората, а за да ги спаси във възможно най-голяма степен. Никой не е безгрешен — ако всички бъдат поразени, това ще бъде ли спасение? Някои прегрешения се правят умишлено, а други са неволни. Ако си способен да се промениш след като признаеш нещата, които правиш неволно, Бог ще те порази ли преди това? По този начин ли ще спасява Бог хората? Той не работи така! Независимо дали си с непокорен нрав или действаш неволно, запомни следното: трябва да размислиш и да опознаеш себе си. Промени се веднага към по-добро и се стреми към истината с всичките си сили — и независимо от обстоятелствата, не се предавай на отчаянието. Делото, което Бог върши, е да спасява хората и Той няма да поразява произволно хората, които иска да спаси. Това е сигурно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бях дълбоко трогната от Божиите слова. Независимо дали словата, които Бог казва на хората, са правосъдие, заклеймяване или проклятия, всички те са в името на спасяването на хората — за да ги накарат, чрез Неговите слова, да опознаят собствения си покварен нрав и нечистотиите в своята вяра, да опознаят своята богоборческа същност и да опознаят праведния, величествен и ненакърним Божи нрав, за да развият богобоязливо сърце. По този начин те могат да се откажат от погрешните си намерения, да се отърват от сатанинския си покварен нрав и да постигнат Божието спасение. Аз вярвах в Бог, но не познавах нито Него, нито Неговото дело. Съпротивлявах се на Бог със своя надменен нрав. Когато евангелието на Божието царство беше проповядвано на предишното ми вероизповедание, аз не го търсех и не го проучвах, и дори смущавах другите вярващи и им пречех да го направят. Божието осъждане и заклеймяване на моите действия напълно разкриха Неговия праведен нрав. Но когато Бог ме съдеше и заклеймяваше със Своите слова, Той не определяше моя изход, камо ли да ме обричаше на смърт. Божията цел беше да опозная Неговия праведен, величествен и ненакърним нрав, за да мога да развия богобоязливо сърце. Неговата цел беше също така да разбера естеството на своите действия, да размишлявам върху коренната причина за своя провал и да мога да се покая и да се променя. Ето как Бог ме пречиства и ме спасява. Независимо какво казваше Бог, Неговата надежда беше аз да размишлявам върху своя непокорен, богоборчески сатанински нрав и да го разбера, за да мога да се покая и да се променя. Точно както казва Бог: „Делото, което Бог върши, е да спасява хората и Той няма да поразява произволно хората, които иска да спаси. Това е сигурно“. Бях ограничил Божието дело до Библията, като заклеймявах Неговото дело от последните дни и му се съпротивлявах, и дори пречех на вярващите да го приемат. Видях, че въпреки че вярвам в Бог, изобщо не Го познавах. Моят нрав беше изключително надменен и аз не притежавах ни най-малка следа от богобоязливо или смирено сърце. Бях извършила толкова много зло, че трябваше да бъда прокълната и наказана от Бог. Но Бог не се отнесе с мен според злодеянията ми. Вместо това Той ме доведе пред Себе Си чрез евангелието, проповядвано от моите братя и сестри, и ми позволи да се самоанализирам и да се опозная чрез правосъдието, заклеймяването и разобличението на Неговите слова. Ако не беше Божието правосъдие, щях да вярвам в Него цял живот и никога нямаше да се самоанализирам или да се опозная. Нямаше да осъзная своята надменна природа, нито да осъзная, че всичките ми усилия и себеотдаване са били в името на получаването на благословии. Щях просто да продължа по погрешния път, като се бунтувам срещу Бог, като Му се съпротивлявам, като накърнявам Неговия нрав, и в крайна сметка щях да бъда отритната и отстранена от Него. Именно суровото Божие правосъдие ме спаси, като ми даде шанс да се опозная и да се покая пред Него. Бог ме съдеше само със Своите слова; Той не ме наказа, а дори ми позволи да се насладя на толкова много от притока на Неговите слова и ме поведе да разбера много истини. Получих толкова много от Бог. Дори да съм само обслужваща е акт на Божията благодат и на Неговото въздигане. Дори да нямам добър изход и крайна цел в бъдеще, въпреки това трябва да изпълнявам добре своя дълг. Такава късметлийка съм, че съм дошла пред Създателя и съм чула Неговия глас. Животът ми не е живян напразно. Независимо какъв е моят изход в бъдеще, благодаря на Бог и хваля Бог!

След това прочетох още няколко от Божиите слова. Успях да погледна правилно на своите прегрешения и пътят на практикуване ми стана по-ясен. Всемогъщият Бог казва: „Стига да имате поне частица надежда, независимо дали Бог си спомня за миналите ви прегрешения, към какъв начин на мислене трябва да се придържате? „Трябва да се стремя към промяна в нрава ми, към познаване на Бог, никога повече да не се подлъгвам от Сатана и никога повече да не върша нещо, което би посрамило Божието име“. Хората днес са толкова дълбоко покварени и са напълно безстойностни. Кои основни фактори определят дали можеш да бъдеш спасен и дали има някаква надежда за теб? Главното е, като си изслушал дадена проповед, дали можеш да проумееш истината, дали можеш да я приложиш на практика и дали можеш да се промениш. Това са главните фактори. Ако изпитваш само угризения, а когато дойде време да извършиш нещо, си правиш, каквото поискаш, като старата песен на нов глас, и не само не търсиш истината, все така вкопчен в стари възгледи, методи и правила, и не само не се самоанализираш и не се опитваш да се опознаеш, но и вместо това ставаш все по-зле и по-зле, и все така държиш да си я караш по старому, то за теб не ще има надежда и трябва да бъдеш зачеркнат. С повече познаване на Бог и по-задълбочено познаване на себе си, ще си по-способен да спреш да правиш зло и да съгрешаваш. Колкото по-цялостно познаваш природата си, толкова по-добре можеш да се защитиш, и като обобщиш преживяванията и уроците си, няма да се проваляш отново“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Ако хората искат да преодолеят неразбиранията си относно Бог, тогава, от една страна, те трябва да опознаят собствения си покварен нрав, както и да разнищят и опознаят грешките, които са допуснали, заобиколните пътища, по които са поели, и своите прегрешения и небрежност. Само по този начин те ще могат да видят ясно собствената си природа и да придобият познание за нея. Освен това те трябва да виждат ясно защо тръгват по погрешен път и вършат толкова много неща, които нарушават истините принципи, и какво е естеството на тези действия. Освен това те трябва да разберат какви точно са Божиите намерения и изисквания към тях, защо винаги са неспособни да действат според Божиите изисквания и защо винаги се противопоставят на Неговите намерения и вършат онова, което им харесва. Поднесете тези неща пред Бог и се молете, разберете ги ясно и тогава ще можете да измените състоянието си, да промените нагласата си и да се справите с погрешните си разбирания за Бог. Някои хора постоянно таят нередни намерения и, независимо какво вършат, винаги им хрумват зли идеи, не могат да изследват дали вътрешното им състояние е правилно, или не е, нито пък да го разпознават според Божиите слова. Тези хора са объркани. Една от най-ясните характеристики на объркания човек е, че след като направи нещо лошо, той остава негативно настроен, щом се сблъска с кастренето, и дори се поддава на отчаяние, като решава, че с него е свършено и той не може да бъде спасен. Не е ли това най-жалкото поведение от страна на един объркан човек? Такъв човек не може да се самоанализира според Божието слово и не може да търси истината, за да разреши проблема, когато се сблъска с трудности. Не означава ли това, че човек е много объркан? Можеш ли да разрешиш проблемите си, когато се поддадеш на отчаяние? Можеш ли да разрешиш проблемите си, като винаги се бориш с негативна нагласа? Хората трябва да разберат, че ако сгрешат или имат проблем, трябва да търсят истината, за да се справят. Най-напред трябва да се замислят и да разберат защо са извършили зло, какви са били тяхното намерение и отправната точка в това деяние, защо са искали да го направят и каква е била тяхната цел, както и дали някой ги е окуражил, подтикнал или подвел да го направят, или са го направили съзнателно. Трябва да се размишлява над тези въпроси и те трябва да бъдат ясно разбрани, и едва тогава хората ще могат да разберат какви грешки са допуснали и какви са самите те. Ако не можеш да разпознаеш същността на злодеянието си или да се поучиш от него, то проблемът не може да бъде разрешен. Мнозина вършат лоши неща и никога не се самоанализират или опознават, така че могат ли такива хора да се покаят някога истински? Има ли някаква надежда за тяхното спасение? Хората са потомци на Сатана и независимо дали са накърнили Божия нрав, или не, тяхната природа същност е една и съща. Те трябва да се самоанализират и да се опознаят повече, да видят ясно до каква степен са се бунтували срещу Бог и са Му се съпротивлявали, и дали все още могат да приемат и практикуват истината. Ако видят ясно това, те ще разберат в каква голяма опасност се намират. Всъщност всички покварени хора са в опасност поради тяхната природа същност. Те трябва да положат много усилия, за да приемат истината, и не им е никак лесно. Някои хора са извършили зло и са разкрили своята природа същност, а други, макар все още да не са извършили зло, не са непременно по-добри от останалите — те просто все още не са имали възможността или не са попаднали в ситуацията да сторят това. Тъй като си извършил тези прегрешения, трябва да бъдеш наясно в сърцето си какво отношение следва да имаш сега, за какво трябва да отговаряш пред Бог и какво Той иска да види. Трябва да изясниш тези неща чрез молитва и търсене; тогава ще знаеш как да се стремиш в бъдеще и повече няма да бъдеш повлияван или възпиран от грешките, които си извършил в миналото. Трябва да вървиш по пътя напред и да изпълняваш дълга си както трябва, като вече не се отказваш от себе си от отчаяние. Трябва напълно да се отърсиш от негативизма и погрешното разбиране. От една страна, сега изпълняваш дълг, за да компенсираш предишните си прегрешения и небрежност; това е негативен подход и не е твърде желателен, но трябва да имаш поне такава нагласа. От друга страна, трябва да сътрудничиш положително и активно, да правиш всичко по силите си да изпълняваш добре дълга, който следва да изпълняваш, както и своите отговорности и задължения. Това трябва да направи едно сътворено същество. Независимо дали имаш някакви представи за Бог, или разкриваш поквара, или накърняваш Неговия нрав, трябва да разрешиш всички тези проблеми, като се самоанализираш и търсиш истината. Трябва да се поучиш от провалите си и да се отърсиш напълно от сянката на негативизма“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог). От Божиите слова разбрах, че независимо дали Бог помни, или прощава моите прегрешения, докато има искрица надежда за спасение, не бива да се отказвам. Просто трябва да се съсредоточа върху стремежа към истината и към промяна в своя нрав. Това е правилният път. Факт е, че съм извършила прегрешения, но сега Бог не ме е предал на Сатана, нито ми е отнел възможността да изпълнявам своя дълг. Мога да чета Божиите слова, да изпълнявам своя дълг и все още имам шанса да се стремя към истината и към промяна в нрава, така че не мога да се откажа. Дали Бог помни, или прощава моите прегрешения, зависи от Бог; не е моя работа да предполагам. Всичко, което трябва да направя, е да се стремя към истината. Бог не иска да бъда хваната в капана на своите прегрешения, като изпълнявам дълга си в негативно състояние. Неговото намерение е да разбера причината за своя провал, за да мога да се покая и да се променя. Той иска да спра да Го ограничавам със собствените си представи и фантазии и да спра да използвам упорития си труд като коз за получаване на благословии. Независимо с какво се сблъсквам, голямо или малко, трябва да гледам на него според Неговите слова и да практикувам Неговите слова. Божиите слова също така коригираха погрешните ми възгледи. Преди си мислех, че съм различна от другите — че те имат надежда за спасение чрез изпълнението на своите задължения, но заради моите прегрешения аз можех да бъда само обслужваща и никога нямаше да бъда спасена, колкото и да се стремях. Това беше погрешно разбиране за Бог. След като прочетох Неговите слова, разбрах, че всички ние сме човешки същества, покварени от Сатана, и че всички имаме една и съща богоборческа същност. Просто аз съм накърнила Божия нрав, което направи проблема ми по-сериозен. Това е факт. Времето не може да се върне назад. Това, което Бог иска да види, е моето отношение на покаяние и моите действителни проявления. Помолих се на Бог: „Боже, сега разбирам Твоето намерение. Всеки ден, в който живея, ще се стремя към истината, ще се стремя към промяна в своя нрав и ще изпълнявам добре дълга си. Независимо дали Ти ми прощаваш, или не, аз съм сътворено същество. Дори да ме направиш обслужваща, аз все пак съм сътворено същество. Готова съм да изпълнявам своя дълг добре по практичен начин“. Като разбрах това, сърцето ми беше много по-спокойно. Сега, когато Бог ни е казал всички аспекти на истината, виждам, че стремежът към истината е най-важен. Независимо от бъдещия ми изход или как Бог се отнася с мен, ще се съсредоточа върху стремежа към истината, докато изпълнявам своя дълг и оставям Божиите слова да станат мой живот. Това е, към което трябва да се стремя. След като преминах през това преживяване, наистина почувствах, че Божието правосъдие е най-доброто спасение за мен. Благодаря на Бог!