От Джоу Дзие, Китай

През 2002 г. бях на 15 години и в една късна вечер майка ми изведнъж ми прошепна, че полицията идва да я арестува заради вярата ѝ, и че не можем да останем вкъщи, а трябва да напуснем незабавно. Трескаво събрахме малко багаж и набързо напуснахме къщата. Оттогава не сме се връщали у дома. По онова време майка ми ме остави да живея при едни роднини, докато тя се криеше в друг град. Майка ми помагаше много на нашите роднини, докато все още се занимаваше с бизнес, но сега, когато бяхме в беда, те се притесняваха какво може да се случи и да не бъдат замесени, затова не искаха да ме приемат и дори се заядоха с майка ми, като ѝ казаха, че вярата ѝ в Бог я е оставила без дом и че дори не може да се грижи за детето си, и искаха тя да ме отведе. Толкова се ядосах на това, че погрешно разбираха майка ми. Очевидно всичко това беше заради полицията. Вината не беше на майка ми. Наистина исках да се махна оттам веднага. Не исках да остана нито минута повече. Надявах се майка ми да се върне и да ме вземе скоро. Когато тя тръгна първия път, ми беше много трудно. Чувствах се така, сякаш нямаше на кого да се опра, и много страдах. Аз съм от семейство с един родител. Родителите ми се разведоха, когато бях само на три години. Майка ми и аз се държахме заедно и никога не се разделяхме. Всеки път, когато се сещах, че майка ми вече няма да може да се грижи за мен, започвах да плача. Когато се чувствах тъжна и безпомощна, се молех на Бог: „Скъпи Боже! Майка ми вече не може да се грижи за мен. Моля Те, помогни ми да стана по-силна“. След молитвата попаднах на един откъс от Божиите слова: „Не се страхувай от едно или друго, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той е силата, която ви крепи, и вашият щит“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 26). „Напредвай смело; Аз съм твоята здрава канара, затова се осланяй на Мен!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ми изясниха нещата. Майка ми вече не беше до мен, но Бог стоеше зад мен и можех да се уповавам на Него. Не можех да позволя тази трудност да ме надвие и вече не можех да разчитам на майка си. Трябваше да се науча да бъда силна — колкото и трудни и тежки да ставаха нещата, трябваше да се уповавам на Бог и да упорствам. По-късно църквата научи за моето положение и уреди да остана в дома на сестра Джан Юн. Така отидох да живея със семейството на сестра Джан Юн. В семейството ѝ са трима и всички са вярващи. Нямахме кръвна връзка, но въпреки това те се отнасяха с мен наистина добре. Дъщерята на сестра Джан Юн често ми четеше Божиите слова и разговаряше с мен за истината. Въпреки че майка ми не беше до мен, не се чувствах самотна. Много ми харесваше да бъда с братята и сестрите.

През 2003 г. майка ми проповядваше евангелието в друг град. Един ден тя ми изпрати писмо, в което пишеше, че иска да се срещнем, и ми казваше да я чакам на определеното място и в определеното време. Бях толкова щастлива и развълнувана, когато получих писмото ѝ, че няколко нощи почти не можах да спя. В деня на срещата пристигнах навреме на определеното място, но след като чаках повече от час, от нея все още нямаше и следа. Няколко пъти ѝ изпратих съобщение на пейджъра, но тя така и не отговори. В крайна сметка я чаках от обяд до 20:00 ч. вечерта, но тя така и не дойде. Бях толкова разочарована и непрекъснато чувствах, че нещо може би не е наред. На следващия ден моят водач ме намери и ми каза, че предния ден 8 братя и сестри са били арестувани, докато са проповядвали евангелието, и че една от тях е майка ми. Той ми нареди незабавно да унищожа пейджъра, с който се свързвах с майка си, за да не бъда проследена и открита от полицията. Наистина се притесних, когато чух тази новина. Молех се отново и отново на Бог, като Го молех да защити нейната безопасност и да ѝ помогне да остане непоколебима в своето свидетелство. През това време всеки път, когато се сещах за майка ми, не можех да не заплача. Често се притеснявах дали няма да бъде бита или измъчвана от полицията. Сигурно е страдала много в затвора. Кога ли ще я пуснат? Притеснявах се толкова много, че един ден внезапно припаднах. Когато най-накрая се свестих, бавно докуцуках до стаята си, като се подпирах на стената, след което легнах в леглото си и заплаках, като си мислех колко самотна и безпомощна съм. В най-болезнения си момент си припомних един ред от химн: „По време на наказанието ми Ти си до мен; по време на облагородяването ми сърцето Ти страда за мен. Словата Ти ми предоставят това, което не ми достига; когато съм тъжен, ми носят утеха“ (Следвайте Агнеца и пейте нови песни, Божията любов разтопи сърцето ми). Ясно осъзнах, че това е Божието напътствие. Веднага осъзнах, че не съм сама — Бог е с мен. Заради преследването от големия червен змей майка ми не можеше да бъде с мен. Тя не можеше да се грижи за мен и да ме утешава, но Бог не ме беше изоставил. В най-болезнения за мен момент Бог беше там, за да ме придружава и утешава. Чувствах, че Той е толкова близо: Той е единственият, на когото мога истински да разчитам. Помислих си: „Ако Бог може да ме напътства така, съм сигурна, че може да помогне и на майка ми да премине през трудностите си“. Когато осъзнах това, се поободрих малко и притесненията ми за положението на майка ми намаляха. По-късно успях да видя майка си. Тя беше в затвора четири месеца и излезе едва когато използва връзка, за да си осигури освобождаването. Когато се срещнахме, беше изпълнена със загриженост за мен и ми даде много съвети. Разговаряхме, насърчавахме се взаимно и си обещахме, че каквото и да се случи с нас, винаги ще следваме Бог правилно и ще изпълняваме своя дълг.

През септември 2008 г. майка ми все още проповядваше евангелието в друг град. Чух, че една сестра, която имаше важен дълг, беше арестувана и много от братята и сестрите, които бяха контактували с нея, бяха в опасност и трябваше да се преместят. Тъкмо си мислех коя ли може да е тази сестра, когато водачът ми дойде и ми каза, че трябва да унищожа СИМ картата, с която се свързвах с майка си. Веднага осъзнах, че майка ми е била арестувана. Знаех, че този път е била арестувана заради отпечатването на книги с Божиите слова и може да бъде подложена на жестоки побоища и мъчения. През следващите няколко дни бях много притеснена и не можех да спя през нощта. Не след дълго научих, че повече от двадесет братя и сестри вече са били арестувани последователно и всички те са били измъчвани. Като чух това, се разтревожих още повече. Дали майка ми беше измъчвана точно в този момент? Жива ли беше, или мъртва? Майка ми беше в голяма опасност, а аз можех само да се тревожа и паникьосвам — не можех да направя нищо. Чувствах се наистина ужасно. Не можех да не си мисля, че ако майка ми не беше поела такъв опасен дълг, може би нямаше да бъде арестувана и измъчвана. Толкова е трудно и опасно да вярваш в Бог в Китай! През това време бях много слаба, сякаш бях изгубила душата си и не ми се правеше нищо. Нямах никаква енергия и бях демотивирана в своя дълг. Всеки ден само се молех на Бог и исках от Него да закриля майка ми.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на арфа и лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, на Йехова, и да види Моята слава, на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър можеше да следва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че можа да бъде прикован на кръста заради Мен и да даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически нации получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Хората са получили толкова много заради вярата си и това не винаги е било благословия. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но пак го сполетяха беди. Независимо дали сте получили благословия, или ви е сполетяла беда, и двете събития са благословени. Без вяра не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес. Не би могъл да ги видиш, а още по-малко да ги получиш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1)). Помислих си: „Точно така. Дали ще бъдем благословени, или ще претърпим бедствие — всичко е в Божиите ръце. Несгодите и изпитанията, през които преминаваме във вярата си, са начинът, по който Бог ни възхвалява и ни изпитва“. Точно като Йов — Сатана се обзаложил с Бог в духовния свят, че може да изкуши Йов, като го лиши от децата и добитъка му и направи тялото му да се покрие с циреи и рани, така че той да се отрече от Бог и да Го изостави. Бог също използвал това мъчение, за да подложи на изпитание Йов и да усъвършенства вярата му. Йов не само не се оплакал от Бог, но дори Го възхвалил и казал: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). „Йехова даде, Йехова отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Йов свидетелствал за Бог и придобил Неговото одобрение, и дори чул Божия глас във вихрушка. В резултат на това той придобил още по-истинска вяра в Бог и това е още по-голяма благословия от Него. Мислех си, че на пръв поглед изглежда катастрофално това, че майка ми е била измъчвана от големия червен змей, но Бог всъщност го използваше, за да ни изпита и да усъвършенства нашата вяра. Това беше Божия възхвала. Изведнъж осъзнах, че Сатана ме наблюдаваше и че Бог проучваше внимателно най-съкровените кътчета на сърцето ми, за да види дали ще изгубя вярата си в Него, дали ще Го отрека и ще Го предам, защото майка ми е била арестувана. Когато осъзнах това, бях готова да застана на страната на Бог, да не се оплаквам от Него или да Го предавам и да изпълня дълга си, за да Го удовлетворя. Разбрах, че Божието намерение е да използва преследването от големия червен змей, за да ни усъвършенства. Затова спрях да се тревожа и безпокоя толкова за майка си и бях готова да се покоря на Божиите устройвания и подредби.

По-късно научих, че майка ми е била осъдена на две години превъзпитание чрез труд. Бях шокирана, когато разбрах това. Две години са много дълго време! Условията за живот и храната в затвора са ужасни и трябва да работиш всеки ден. Как щеше майка ми да се справи с тези адски условия и жестоко малтретиране? Тя вече беше над 50-годишна — можеше ли тялото ѝ наистина да понесе още от това мъчение? Един ден прочетох един откъс от Божиите слова: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговата повеля. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че всеки човек има роля и мисия в своя живот и че житейският път на всеки човек е отдавна предопределен от Бог. Майка ми имаше роля, която да изиграе, и мисия, която да изпълни. Две години в затвора бяха дълго време, но това беше нещо, през което трябваше да премине. Как щеше да се справи тялото ѝ и колко страдания щеше да понесе, зависеше от Бог. Бог беше допуснал майка ми да бъде измъчвана от големия червен змей, да бъде арестувана и затворена, и с това Бог я изпитваше и ѝ даваше възможност да свидетелства за Него. Трябваше да се чувствам горда от нея. Имах и поуки за извличане от тази ситуация. Трябваше да не се оплаквам от Бог, когато се сблъсквам с несгоди, а да се покоря и да изпълня своя дълг. След като разбрах Божието намерение, се помолих на Бог, като поверих майка си в Неговите ръце и Го помолих да я закриля в затвора, за да може тя да остане непоколебима в свидетелството си.

Година и половина по-късно чух, че майка ми е излязла от затвора по-рано и затова започнах да мисля как да се свържа с нея. За да избегнем проследяване и наблюдение от полицията, решихме да се срещнем в една сауна. В този ден пристигнах с час по-рано. Сърцето ми биеше в очакване: бях толкова развълнувана да видя майка си. Не откъсвах очи от входа и тогава през един прозорец видях да се приближава една измършавяла жена на средна възраст. Когато влезе, тя каза на един служител, че дъщеря ѝ я чака вътре. Като я чух да говори, си помислих: „Това не е ли гласът на майка ми?“. Отне ми секунда да осъзная. Ако не беше проговорила, изобщо нямаше да я позная. Преди майка ми имаше висока, изправена стойка и изтънчена елегантност, но сега беше отслабнала много и изглеждаше прегърбена. Нямаше нищо общо с преди. Изтичах право към нея и извиках: „Мамо!“. Майка ми се обърна към мен и лицето ѝ беше толкова изпито, че не можах да я позная. Имаше жълтеникав тен и изглеждаше слаба и изтощена. Погледът в очите ѝ беше помръкнал като на травмиран човек. Почти се сринах, като я видях в този вид. Не можех да си представя през какво трябва да е преминала в затвора — не ми се мислеше за това. Сълзите започнаха да напират в очите ми. Майка ми, седнала до мен, стисна силно ръката ми и ме попита как съм била през последните години. Тя каза, че докато била в затвора, най-много се е притеснявала за мен и често се е молела за мен. Тя се страхувала, че няма да мога да се справя с травмата и ще се отвърна от Бог. Когато чу, че все още вярвам в Бог и изпълнявам дълга си, беше много щастлива. Сърцето ме болеше за майка ми, когато видях колко слаба е станала, докато бяхме в съблекалнята. Когато се обърна, видях, че има белег на лявата си ключица. Белегът беше черен, а костта беше хлътнала в средата, сякаш е била счупена. Просто не можех да понеса да я гледам в този вид. Сдържах сълзите си и я попитах: „Как се сдоби с този белег? Полицията ли те би? Още ли те боли?“. Майка ми се страхуваше да не се притесня, затова каза, че е добре и вече е зараснал. Едва години по-късно научих, че майка ми е била жестоко измъчвана след ареста си онзи път и че един професионално обучен полицай ѝ беше нанесъл 30 удара в рамото, като счупил и спукал много кости по тялото ѝ, изкълчил рамото ѝ и раззместил много прешлени. Тя била на косъм от смъртта. С Божията закрила майка ми по чудо се възстановила напълно и всичките ѝ счупени кости зараснали напълно. Дори затворническите лекари бяха изненадани колко бързо се е възстановила. Бях много благодарна на Бог!

Тъй като майка ми тъкмо беше освободена от затвора, полицията вероятно все още я наблюдаваше. За моя безопасност трябваше да се разделим за известно време. По онова време ми беше много трудно. Наистина исках да остана до нея и да се грижа добре за нея. Но поради преследването от големия червен змей не можех дори да изпълня отговорността си като дъщеря. Изпитах дълбока болка в сърцето си. На път за вкъщи крехкото тяло на майка ми и белегът на ключицата ѝ непрекъснато проблясваха в съзнанието ми отново и отново като две картини. Всяко проблясване носеше нова вълна от мъчение. Просто не можех да си представя как тези полицаи са я измъчвали и малтретирали. Бях толкова възмутена. Големият червен змей е толкова жесток и зъл! Спомних си един откъс от Божиите слова: „Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичлив, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, малтретират Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинното човечество до изпадането му в ступор. Какви предци от древността? Какви любими водачи? Всички те са отрепки, които се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Каква религиозна свобода? Какви законни права и интереси на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Ясно видях демоничната същност на големия червен змей да се съпротивлява на Бог и да вреди на хората. Тези полицаи безмилостно измъчваха майка ми, една беззащитна жена на средна възраст, само защото вярва в Бог, без да ги е грижа дали ще живее, или ще умре. Това толкова ме ядоса. Бог е създал човечеството, затова разбира се, че трябва да вярваме в Бог и да Го почитаме, но големият червен змей не се спира пред нищо, за да ни измъчва и малтретира, като ни принуждава да отричаме и да предаваме Бог. Те са толкова достойни за презрение, зли и жестоки! Преди си мислех, че държавните чиновници и полицаите са все добри хора. Едва след като бях преследвана от големия червен змей, осъзнах, че твърденията на ККП, че гражданите имат законни права и религиозна свобода, не са нищо повече от измамна фасада. Те неистово арестуват, преследват, измъчват и бият вярващи и нямат търпение да ги избият до крак. Те не са нищо повече от глутница съпротивляващи се на Бог демони! Мразех ги всичките от дъното на сърцето си и исках да отдам сърцето си на Бог, да Го следвам с отдаденост и да изпълнявам своя дълг.

През 2013 г. майка ми беше арестувана отново. В началото бях малко притеснена. Помислих си: „Ще бъде ли майка ми измъчвана отново? Ще бъде ли осъдена отново на затвор? Може ли тялото ѝ да понесе още няколко години в затвора?“. Точно когато си мислех това, веднага осъзнах, че този път майка ми е била арестувана с Божието позволение. Трябваше да се покоря и да търся Божието намерение. Спомних си Божиите слова: „Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте се някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате светлината на Моята слава в цялата вселена“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 19). Божиите слова ми помогнаха да осъзная, че този път майка ми е била арестувана с Божието позволение. Бог използва преследването от големия червен змей, за да усъвършенства нашата вяра, да ни позволи да придобием истината и да носим победоносно свидетелство за Него. Спомних си и за общението на братята и сестрите за вярващите, които са били арестувани няколко пъти и в крайна сметка вече не са били възпирани от мрачното влияние на Сатана. Независимо колко пъти са били арестувани, те все още вярваха в Бог и изпълняваха своя дълг след освобождаването си, и се чувстваха освободени и свободни. Това беше Божието спасение. След като разбрах Божието намерение, се почувствах много по-спокойна. Помолих се за майка си, като поисках от Бог да я закриля, за да не се страхува от мрачното влияние на големия червен змей, и да носи ярко свидетелство за Него. Не знаех колко дълго ще бъда разделена от майка си този път, но в сърцето си чувствах мир. Като се освободих от притесненията за майка си, се отдадох изцяло на изпълнението на своя дълг.

По-късно майка ми ми каза, че когато полицията е прегледала досието ѝ, за да провери дали има предишни провинения, по чудо не е намерила нищо. Майка ми каза, че при предишните си два ареста лично е преживяла как Бог я е напътствал през мъките и е видяла чудотворните дела на Бог. Тя също така придобила по-добро разбиране за всемогъществото и върховенството на Бог и вярата ѝ в Бог станала по-силна. Когато полицията я попитала как проповядва евангелието, майка ми смело свидетелствала за Божието дело пред тях. Чрез преживяването на майка ми видях колко мъдър е Бог. Той използва преследването от големия червен змей, за да ни даде повече смелост и мъдрост и да увеличи вярата ни в Бог. Ние също така придобихме проницателност и прозряхме демоничната същност на големия червен змей, и го намразихме и отхвърлихме от дъното на сърцата си. Големият червен змей е просто пешка в ръката на Бог. Той използва всякакви възможни методи, за да смущава и проваля Божието дело, но усилията му служат само за усъвършенстването на Божиите избраници. Той е хартиен тигър! Като станах свидетел на всемогъществото и мъдростта на Бог, аз имах още повече вяра да следвам Бог. Спомних си Божиите слова: „Когато Аз официално се заема със Своето дело, всички хора се движат в синхрон с Мен, така че хората в цялата вселена да се заемат заедно с Мен, цялата вселена е в състояние на „ликуване“ и човекът е подтикван от Мен да върви напред. Вследствие на това дори големият червен змей е хвърлен от Мен в състояние на безпорядък и тревожна несигурност и служи на Моето дело, и — макар и неохотно — не може да следва собствените си желания, а не му остава друг избор, освен „да Ме остави да устройвам, както пожелая“. Във всички Мои планове големият червен змей е Мой контрастиращ предмет, Мой враг, но и Мой „слуга“; затова Аз и за миг не облекчавам „изискванията“ Си към него. Следователно, заключителният етап на делото Ми, делото на въплъщението Ми, приключва в неговия дом — това повече способства големият червен змей да Ми служи правилно, чрез което Аз ще го завоювам и ще изпълня плана Си“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 29). Преследването от големия червен змей може да ме е накарало да страдам повече от другите деца, но въпреки болката и моментите на слабост, станах по-силна. Тези преживявания бяха много ценни за мен. Те ми помогнаха да придобия дълбокото убеждение, че само Бог винаги е там, за да помогне, и ми предлага истинска подкрепа. Щом не губим вяра в Бог, Той ще ни води през несгоди и мъки и ние можем да станем свидетели на Неговите дела. Готова съм да се уповавам на Бог, за да Го следвам непоколебимо с вяра, да изпълнявам дълга си правилно и да се отплатя за Неговата любов!