В края на октомври 2020 г. бях освободена от ролята си на водачка, защото не вършех истинска работа, и се върнах в местната си църква. У дома бях застрашена от арест от страна на Компартията, затова временно не можех да присъствам на събирания. Чувствах се наистина негативна и слаба. Една сестра на име Ли Йен, която живееше в моето село, беше водач в друга църква. Въпреки че не бях член на църквата, която тя ръководеше, Ли Йен се интересуваше от състоянието ми, когато се срещахме, и ми четеше Божиите слова, за да ми помогне. Бях ѝ много благодарна, че не ме гледа отвисоко, задето бях освободена като лъжеводач, и дори ми помага. Помислих си: „Ако тя има някакви проблеми в бъдеще, ще ѝ помогна, доколкото мога“.

Няколко месеца по-късно поех работата по изчистване в църквата и работех често с Ли Йен. Забелязах, че тя често закъсняваше за събиранията заради лични дела, а след като дойдеше, просто отбиваше номера и рядко разговаряше за Божиите слова. Когато братята и сестрите не можеха да различат неверници, антихристи или зли хора, тя не провеждаше общение с тях за истините принципи. Чух също от един църковен дякон, че често се карала за дреболии със сестрата, с която си партнираше, което означаваше, че събиранията не можеха да протичат нормално. Като чух това, доста се ядосах. Мислех си, че като водач Ли Йен не само не е вършила истинска работа, но и е смущавала църковния живот, и че това ще забави навлизането на другите в живота и църковното дело. Потърсих я, за да проведа общение с нея и да ѝ посоча, че не върши истинска работа. Предупредих я също, че ако продължава така, ще се превърне в лъжеводач. Но нея това изобщо не я интересуваше и каза: „Добре тогава, лъжеводач съм. Щом аз не разговарям с тях за истината, защо не го направиш ти?“. След това забелязах, че няколко членове на църквата разпространяват негативност и силно смущават църковния живот. Помолих Ли Йен да добие представа за оценката на останалите за тях, за да види дали са неверници и дали не трябва да бъдат премахнати. Тя обаче се извини, че е заета, и продължи да отлага, Което позволи на тези членове на църквата да продължат да смущават църковния живот. Като видях колко лекомислено се отнася към църковното дело, отново ѝ посочих проблемите, но тя продължи да спори. Осъзнах, че Ли Йен последователно не върши истинска работа, не приема общение и напътствия и вече е забавила църковното дело. Като отсъдих според принципите, си помислих, че е много вероятно тя да е лъжеводач, затова исках да докладвам за положението ѝ на висшестощите водачи. Но после си помислих: „Когато преди време се чувствах негативна, тя ми помогна и се отнесе толкова добре с мен. Ако разбере, че съм я докладвала на висшестощите водачи, няма ли да стане предубедена към мен? Ако това доведе до освобождаването ѝ, няма ли да каже, че ми липсва съвест? Може би, ако не я докладвам сега, а просто разговарям още малко с нея, тя ще се промени“. И така, проведох общение с нея за значението на църковното дело по изчистването и за това как трябва да подхожда към дълга си. Но след известно време се оказа, че Ли Йен продължава да не върши истинска работа и все още не беше получила оценки за онези членове на църквата. Чух също, че тя е безотговорна в работата си и не е успяла да се погрижи за управлението на църковните ресурси. Заради това доста вещи са били повредени, което е причинило сериозни финансови загуби на църквата. След това тя не се самоанализира и дори се опита да прехвърли вината, като каза, че другите не са съхранявали правилно вещите. Видях, че тя не върши никаква истинска работа. Отнасяше се лекомислено към цялото църковно дело и не приемаше критика. Когато пред църковното дело имаше пречки и църковното имущество се повреждаше, тя не изпитваше ни най-малка вина. Не беше ли това признак на лъжеводач? Но аз не докладвах за проблемите ѝ своевременно. Когато осъзнах това, се почувствах доста виновна. Видях един откъс от Божиите слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Почувствах, че Божиите слова ме призовават да се отчета. Особено когато видях частта, в която се казваше: „Загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него?“. „Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана?“. Изпитах особено силен срам и вина. Бог се надява, че можем да проявим внимание към Неговото намерение и бързо да заемем позиция и да разобличим и спрем хората, които прекъсват и смущават църковното дело, за да защитим интересите на църквата. Познавах Ли Йен от доста време и бях виждала, че не върши истинска работа и не приема критика, и знаех много добре, че ако не бъде освободена от длъжност, и църковното дело, и навлизането в живота на братята и сестрите щяха да претърпят загуби. Но си мислех за това как тя ми беше помогнала преди и се притеснявах, че след като разбере, че съм я докладвала, ще ме намрази и ще каже, че ми липсва съвест. Затова за да предпазя връзката ни, не исках да докладвам за проблемите на Ли Йен дори когато ясно виждах, че не тя успява да върши истинска работа. Заради това няколко неверници не бяха своевременно премахнати от църквата и продължиха да смущават църковния живот. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Нарушавах истините принципи, като подпомагах и прикривах една лъжеводачка и ѝ позволявах да смущава църковния живот. Не бях ли станала щит за този лъжеводач и не бях ли взела участие в злодеянията ѝ? Като осъзнах това, се намразих, че не съм докладвала за Ли Йен навреме и реших веднага да докладвам за проблемите ѝ на водачите.

След като направих това, висшестоящите водачи ме накараха да събера оценките на братята и сестрите за Ли Йен и после въз основа на последователното ѝ представяне можеше да се реши дали трябва да бъде освободена. Водачите казаха също, че ако се установи, че е лъжеводач, трябва да отида с тях и да освободя Ли Йен. Почувствах известно колебание, когато висшестоящите водачи ми казаха това, и си помислих: „Преди време, след като бях освободена, Ли Йен много ми помогна. Ако я разоблича и помогна на другите да я прозрат, тя ще каже, че ми липсва съвест“. Чувствах се страшно разкъсвана и не исках да я разобличавам. Разбрах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог и потърсих как да разреша съмненията си. Попаднах на този откъс от Божиите слова: „Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Божиите слова наистина попаднаха право в целта. В откъса ясно се заявяваше, че хората, които се стремят към истината и подкрепят църковното дело, трябва да бъдат третирани с любов, докато онези, които изпитват неприязън към истината и прекъсват и смущават църковното дело, трябва да бъдат презирани и отхвърляни. Но макар да виждах ясно, че Ли Йен не върши истинска работа и прекъсва и смущава църковното дело, аз все пак се държах добре с нея и не я докладвах веднага. След това, когато дойде време да я разоблича и да помогна на другите да придобият проницателност и да си вземат поука, бях обзета от притеснения и се тревожех, че тя ще ме намрази и ще каже, че съм неблагодарна предателка. Затова предадох съвестта си, като я защитавах и прикривах. Наистина ми липсваше човешка природа. Къде беше моята преданост към Бог? Не се ли бях превърнала в един от съучастниците на Сатана? Дори докато се наслаждавах на толкова много от Божията поддръжка, аз пак бях неблагодарна. Нямах нищо против да оставя църковното дело и навлизането в живота на братята и сестрите ми да пострадат, стига личните ми интереси да са защитени. Дотолкова да ми липсваше съвест и човешка природа! Ако продължавах да не се разкайвам и да не практикувам истината, Бог в крайна сметка щеше да ме отритне и отстрани.

След това прочетох още няколко откъса от Божиите слова: „Ако Бог иска да те спаси, независимо чие служене използва, за да го постигне, първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да предлагаш живота си на някого. Това е груба грешка. От съдбоносно значение е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „Да окажеш навременна и уместна помощ на някого, който се нуждае от нея, е съвсем нормално явление. Това е и отговорност на всеки член на човешкия род. Това е просто един вид отговорност и задължение. Когато създаде хората, Бог им даде тези инстинкти. […] да помага на хората и да е добър към тях почти не изисква усилие от страна на човека, то е в обхвата на човешкия инстинкт и хората са напълно способни да го постигнат. Не е необходимо да го нареждаме толкова високо, колкото добротата. Въпреки това много хора приравняват помощта от другите с добротата и винаги говорят за нея и постоянно се отблагодаряват, като смятат, че ако не го правят, нямат съвест. Гледат на себе си отвисоко и се презират, дори се тревожат, че общественото мнение ще ги порицае. Необходимо ли е да се тревожите за тези неща? (Не.) Има много хора, които не могат да прогледнат отвъд това и този проблем постоянно ги възпира. Ето какво означава да не разбираш истините принципи“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Да. Бог е Създателят, Той господства над всичко и устройва всичко. Когато бях в най-слабата си и най-негативна точка, може би е изглеждало, че Ли Йен се отнася добре с мен заради помощта и общението ѝ, но в действителност всичко това беше Божието върховенство и устройване, а не нейната грижа за мен. Трябваше да приема това от Бог и да Му благодаря, вместо да го приписвам на нея. Да не говорим, че Ли Йен беше църковен водач, така че всъщност да подкрепя братята и сестрите и да разрешава всякакви проблеми с тяхното навлизане в живота беше неин дълг. Когато Ли Йен ме подкрепяше и разговаряше с мен за Божиите слова, тя просто изпълняваше отговорността си и това беше неин дълг. Освен това да се отнасяме с любов към братята и сестрите, да си помагаме и да се подкрепяме взаимно е едно от изискванията на Бог към Неговите избраници. Трябваше да приема помощта на Ли Йен от Бог и да Му благодаря. Вместо това погрешно я приех за нейна грижа към мен, затова вътрешно продължих да си спомням за добрината ѝ. Многократно я защитавах заради личните си чувства. Ясно знаех, че е лъжеводач, но не се изправих, за да я докладвам и да я разоблича. Просто бях страшно объркана! Трябваше да проявя внимание към Божието намерение, да се придържам към истините принципии и да разоблича лъжеводача, за да защитя църковното дело. Това трябва да направи един човек със съвест и човешка природа. Ако Ли Йен беше човек, който приема истината, когато я кастреха и разобличаваха, щеше да се самоанализира и да опознае себе си, да види ясно собствената си поквара и недостатъци, да се покае и да постигне промяна. Това щеше да е от полза и за нея. Ако не беше човек, който приема истината, и не се разкайваше, когато я кастреха, това щеше да разкрие факта, че тя не се стреми към истината и трябва да бъде своевременно освободена. Това щеше да е от полза както за църковното дело, така и за навлизането в живота на другите. Моята гледна точка за нещата беше абсурдна: винаги вярвах, че кастренето и разобличаването на хората е унизително и ги наранява. Отнасях се към нещо много положително като към нещо негативно. В резултат на това бях непрекъснато възпирана от това погрешно убеждение и не смеех да разоблича проблемите на Ли Йен. Наистина не разбирах истината и бях наистина жалка. Когато осъзнах всичко това, почувствах облекчение и спрях да избягвам отговорността си.

Няколко дни по-късно след разследване на последователното представяне на Ли Йен църквата установи, че тя е лъжеводач, и я освободи. След освобождаването си тя изобщо не се самоанализира и не опозна себе си, и дори се оплакваше, че е онеправдана. Спореше, че е била водач от години, че се е отказала от шанса си да печели пари в светския живот и че е претърпяла безброй трудности, затова смяташе, че църквата се отнася несправедливо с нея. След това тя стана обсебена от Богтството, започна работа, за да печели пари, и спря да посещава редовно събиранията. След нейното освобождаване църквата проведе избори за нов водач, неверниците бяха премахнати, църковният живот вече не страдаше от смущения и различните задачи в църковното дело можеха да протичат гладко. Като видях всичко това, се почувствах много по-спокойна. Бях толкова щастлива, че успях да потърся истината в тази ситуация, да разпозная проблемите си навреме и да изпълня дълга си.

След време, когато се натъкнах на Ли Йен, тя ми се нахвърли с думите: „Не искам да те виждам! Сега всички смятат, че съм лъжеводач. Ти си им казала това. Мразя те!“. Думите ѝ доста ме разстроиха, но знаех, че всичко, което бях докладвала на висшестоящите водачи, е обективно. Тя беше лъжеводач и трябваше да бъде разобличена и докладвана. Това беше напълно в съответствие с Божието намерение. Но защо толкова ме болеше да чуя, че ме мрази? По-късно Прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде разбиране къде се корени проблемът. Божиите слова гласят: „Макар че хората може всеки ден да ядат и пият Божиите слова, може често да ги четат с молитва и да размишляват над тях, основните възгледи, принципи и методи, които са залегнали в начина, по който възприемат хората и нещата и по който се държат и действат, все още се основават на традиционната култура. Следователно тя влияе на хората, като манипулира, ръководи и контролира ежедневния им живот. Тя е толкова непоклатима и неизбежна, колкото и собствените им сенки. Защо това е така? Защото дълбоко в сърцата си хората не могат да разкрият, да разнищят или да разобличат различните идеи и възгледи, които традиционната култура и Сатана са им втълпили. Не могат да разпознаят и да прозрат тези неща, да им се опълчат или да се откажат от тях. Не могат да възприемат хората и нещата, да се държат или да действат както Бог им казва, или както Той ги учи и наставлява. В какво затруднено положение продължават да живеят хората заради това? Такова, в което дълбоко в сърцата си те имат желание да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова, да не вървят против Божието намерение или истината, но все пак безпомощно и неволно продължават да общуват с хората, да се държат и да се справят с нещата според методите, научени от Сатана. В сърцата си хората копнеят за истината и искат да притежават огромно желание за Бог, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова и да не нарушават истините принципи, но нещата винаги завършват противно на желанията им. Дори след като удвоят усилията си, пак не получават желания резултат. Колкото и да се борят хората, колкото и усилия да полагат, колкото и да са решителни и да желаят да придобият любов към положителните неща, в крайна сметка истината, която са способни да практикуват, и критериите на истината, които са в състояние да спазват в реалния живот, са рядко срещани. Това причинява най-много страдания дълбоко в сърцата им. Каква е причината за това? Една от причините е именно това, че различните идеи и възгледи, на които традиционната култура учи хората, все още господстват в сърцата им и контролират техните думи, дела и идеи, както и методите и начините, по които се държат и действат. Следователно хората трябва да преминат през процес, за да разпознаят традиционната култура, да я разнищят и да я разобличат, да я разграничат и да я прозрат и накрая завинаги да я изоставят. Не просто е желателно, а е много важно да се направи това. Това е така, защото традиционната култура вече е взела връх в дълбините на човешките сърца — тя дори контролира цялата им същност. Това означава, че в живота си хората не могат да престанат да нарушават истината с начина, по който се държат и по който се справят с нещата, и не могат да избегнат контрола и влиянието на традиционната култура, както е било и до днес“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). След като обмислих Божиите слова, разбрах, че съм живяла въз основа на традиционни културни ценности и сатанински философии като: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ и „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Бях приела тези идеи за мои ръководни принципи. Вярвах, че трябва да направя всичко възможно, за да защитя и да се отплатя на онези, които са били добри и са ми сторили добро, независимо дали са добри или лоши хора, или дали действат според истините принципи. Дори ако вършеха зло и прекъсваха и смущаваха църковното дело, трябваше да ги прикривам, в противен случай щеше да ми липсва съвест и човешка природа. Именно защото бях възпирана от тези сатанински философии и заблуди, макар да виждах ясно, че Ли Йен не върши истинска работа и е лъжеводач, аз се забавих в разобличаването и докладването ѝ, защото ми беше помогнала преди. Все исках да ѝ дам още един шанс и да бъда снизходителна, да бъда добра и любяща с нея. Не взимах под внимание дали църковното дело и навлизането в живота на братята и сестрите са били засегнати. Толерирах злодеянията на лъжеводача и стоях на страната на Сатана, като се бунтувах и се съпротивлявах на Бог. Видях, че по същество всички тези традиционни ценности са заблуди и дяволски думи, използвани от Сатана, за да подвежда и покварява хората. Те не са принципи, според които да живеем. Животът според такива идеи само би ме направил все по-нелепа и абсурдна. Мислите ми щяха да стават все по-объркани, неспособни да различат добро от зло и щях само да нарушавам истината и да се съпротивлявам на Бог.

Един ден прочетох друг откъс от Божиите слова, който казва: „Понякога влиянието на съвестта на човека е ограничено и е под въздействието на чувствата му, в резултат на което решенията му нарушават истините принципи. В този смисъл ясно можем да видим факта, че влиянието на съвестта стои по-ниско от нивото на истината и понякога хората нарушават истината, когато действат по съвест. Ако вярвате в Бог, но не живеете според истината, а вместо това действате както ви диктува съвестта, можете ли да извършите зло и да се противопоставите на Бог? Действително ще сте способни на някои злодеяния — категорично не може да се твърди, че никога не е грешно да се действа по съвест. Това показва, че ако искате да удовлетворите Бог и да се съобразите с Неговите намерения, е крайно недостатъчно просто да действате както ви диктува съвестта. Човек трябва да действа въз основа на истината, за да изпълни Божиите изисквания“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2)). Да. Всички трябва да имаме съвест, но това не е истината и не може да я замени. Ако действаме и се държим само според съвестта си, вместо да следваме истината, вероятно ще се противопоставим на истината и ще се противим на Бог. Бог иска от нас да обичаме това, което Той обича, и да мразим това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да прилагаме в подхода си към другите. Ако даден брат или сестра се стреми към истината, тогава независимо дали е бил добър с мен, когато срещне проблеми, трябва да му помогна с любов. Ако извършва зли дела или ако е лъжеводач, зъл човек или антихрист, тогава дори и да е бил благосклонен към мен, трябва да се отнасям към него според истините принципи и да го разоблича и докладвам. Така че, когато Ли Йен прекъсваше и смущаваше църковното дело и изобщо не приемаше истината, когато не успяваше да се покае и промени, независимо как разговаряхме и ѝ помагахме, не трябваше да я защитавам в съответствие с моята така наречена „съвест“, а по-скоро трябваше да я разоблича и докладвам според истините принципи. Като не го правех, аз просто наранявах братята и сестрите и причинявах по-големи загуби на църковното дело. Осъзнаването на това беше просветляващо и почувствах, че имам път за практикуване и принципи, които да използвам в отношението си към другите. По-късно Ли Йен беше толкова предизвикателна и недоволна от освобождаването си, че не само започна да преследва Богтство и да пропуска събирания, но дори разпространяваше негативност сред останалите, продължаваше да смущава църковния живот и многократно отказваше да приеме общение и кастрене. Според принципите тя трябваше да бъде премахната. Този път не се опитах да я защитя отново, вместо това помогнах на водачите да съберат оценките на братята и сестрите за нея. С одобрението на над 80% от братята и сестрите Ли Йен беше премахната от църквата.

Едва след като преживях всичко това, разбрах, че животът според философиите на Сатана само възпрепятства практикуването на истината и дори може да прекъсне и смути църковното дело. Само онези, които се ръководят от Божиите слова в начина, по който се държат и гледат на хората и нещата, наистина имат човешка природа и са способни да защитят църковното дело и да се съобразят с Божиите намерения. Божиите слова поправиха погрешните ми убеждения и ми помогнаха да разбера принципите за това как да се отнасям с другите.