През 2016 г. ме избраха за църковен водач. След като поех този дълг, изпитвах силен натиск, защото не разбирах истината и когато братята и сестрите имаха проблеми, не знаех как да им помогна. Не знаех как да назначавам хора според принципите, затова все се молех на Бог и търсех истината, за да ги схвана. Допитвах се и до колеги, когато имах въпроси. С времето развих способността си да оценявам различните хора и можех да възлагам подходящи задължения на братята и сестрите според личните им силни страни. Веднъж един брат, с когото работех, се опита да ми сподели, че сестра Ся Дзин — водачът на екипа по евангелието, претупва дълга си, много е пасивна и забавя работата на екипа. Той предложи да заеме мястото ѝ на водач на екипа. Казах си, че тя има страхотни качества и наистина е способна в работата си. Затова, макар и да проявяваше известна поквара, ако ѝ се помогнеше да направи някои промени, нямаше да има проблеми на тази позиция. Затова разобличих и разнищих състоянието на Ся Дзин, скастрих я и се разправих с нея. След няколко общения видях, че нагласата към дълга ѝ малко се е променила. Поемаше повече инициатива и беше съвестна. Не след дълго ѝ бяха възложени по-важни задължения. Много се гордеех от това и си казвах: „Това беше правилната идея. Не я отхвърлихме, а подпомогнахме един талантлив човек. Явно имам доста добра преценка“. От този момент спрях да обсъждам назначения и освобождавания с този брат. Смятах, че съм по-опитен и мога и сам да се справям с всякакви въпроси. Две години отлетяха, а аз все по-добре организирах църковното дело. Като се имах за невероятно проницателен, ставах все по-арогантен.

Тогава не осъзнавах, че състоянието ми не е добро. Един ден пристигна писмо от водач, в което се казваше, че сестра Джан Дзяи се е завърнала, след като е била освободена от дълга си. Трябваше да организирам събрания за нея. Помислих си как, в комуникацията си с Дзяи, бях забелязал, че тя е арогантна, мъмри хората снизходително и е несговорчива. Предположих, че всъщност тя не се е променила. Не след дълго започнаха да се присъединяват много новодошли и ни трябваха хора за напояването им. Брат Лиу Джън, който беше работил с мен, каза, че е видял Дзяи, че тя е добила истинско себепознание и се е покаяла след освобождаването си, а и преди е напоявала нови членове и е била ефективна. Той предложи да ѝ позволим да поеме дълга, докато мисли над себе си, за да не се бави делото. Щом го чух да предлага Дзяи, си казах: „Каква ужасна идея, той не я познава, не знае, че тя не търси истината“. Просто защото е говорила, че има известно разбиране, той е решил, че се е покаяла. Смятах, че той наистина няма проницателност, няма добра преценка. Твърдо му казах: „Лиу Джън, познавам Дзяи. Арогантна е и мъмри хората снизходително. Освен това с нея се работи трудно. А и всъщност изобщо не е разбрала себе си, нито се е променила. Затова беше освободена. Тя не е подходяща. Не можем да ѝ позволим да поеме този дълг“. Лиу Джън продължи: „Не можем да изискваме твърде много. Малко е арогантна, но наистина е опознала себе си чрез преживяното освобождаване и е успяла да се покае за стореното. Сега внимава какво говори и се разбира добре с останалите. Има промяна в арогантността ѝ. Трябва да сме справедливи с хората“. Подразних се от думите му. Казах си, че той е нов в този дълг и затова не знае, че просто трябва да се съгласи с мен. Отговорих по-настоятелно: „Не е ли съвсем ясно положението на Дзяи? Аз не съдя хората произволно. Виждам, че тя не е подходяща и не трябва да ѝ възлагаме дълг за напояване“. Като видя, че съм сериозен, Лиу Джън не каза нищо повече.

Мина известно време и, понеже никой не напояваше, някои новодошли не получаваха подкрепа навреме, затова и спряха да идват. Когато един водач дойде да види какво става, тя и Лиу Джън отидоха при Дзяи, а щом се върнаха, Лиу Джън ми каза: „Божият дом се нуждае от повече хора, които да напояват. Видяхме, че Дзяи наистина има самопознание и готовност да се покае и промени. Тя беше освободена, но никога не е сторила нищо ужасно. Просто е малко арогантна, но може да бъде подпомогната, стига да приеме истината и да се промени. Не може да я заклеймяваме въз основа само на един случай. Дай ѝ шанс да се покае“. „Обсъдихме го и Дзяи следва да поеме дълг за напояване“. Като го чух отново да препоръчва Дзяи, си помислих: „Последния път бях достатъчно ясен. Как е възможно да се е променила за толкова кратко време? От много време служа като водач, знам как да преценявам хората. Защо не ми вярваш? Така може да сгрешиш!“. Отново обясних позицията си много настоятелно. Като видя колко съм инатлив, водачът строго каза: „Имаме добро усещане за нея. Говорих с нея и изслушах общението ѝ. Размислила е над себе си и има себепознание. Готова е за промяна. Трябва да ѝ възложим дълг, да ѝ дадем шанс да се покае. Не може да заклеймяваме хората заради делата им в миналото“. „Казваш, че е арогантна, но откога на арогантните не им се разрешава да изпълняват дълга си? Дзяи е подходяща за това и сега има неотложна нужда. Така като държиш на своето, не проявяваш ли своеволие и властност?“. „Ти назначаваш хората в църквата. Без твоето съгласие никой не получава дълг. Твърде арогантен и самоуверен си. Като правиш каквото си искаш, забавяш делото на Божия дом и култивирането на таланти в него“. Като чух водачът да се разправя с мен така, се разстроих, но все още се съпротивлявах и смятах, че имам много опит и винаги добре усещам хората, затова няма как да греша за Дзяи. Понеже обаче никой не беше съгласен с мен, не можех да продължавам да настоявам. Затова с нежелание казах: „Щом и двамата сте видели промяна в нея, нека ѝ дадем шанс. Ще я сменим, ако не върви“.

У дома си мислех как водачът ме укоряваше и ми стана много неудобно. Думите ѝ не означаваха ли, че работя против Бог? Това беше нещо много сериозно. Тогава обаче си казах, че решението ми да не назнача Дзяи на длъжността е обмислено, защо тогава ми говореха така? Къде бях сгрешил? Затова се помолих на Бог, търсейки: „Мили Боже, трудно ми е да приема критиката на тази сестра. Не знам как да разбера себе си в това или каква истина да потърся. Моля те, покажи ми пътя“. След молитвата прочетох Божиите слова: „Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато ти споделят истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е разрушително и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). „Начинът, по който трябва да се държиш с околните, е ясно показан или загатнат в Божиите слова; начинът, по който Бог се отнася към човечеството, е начинът, по който хората трябва да започнат да се държат един с друг. Как се отнася Бог към всеки един човек? Някои хора са с незрял духовен ръст, други са млади, трети вярват в Бог от много скоро, четвърти не са лоши по природа същност, нито са злонамерени, но са малко невежи или им липсва качество. Или пък са обект на твърде много ограничения и тепърва ще разберат истината, тепърва ще имат навлизане в живота, така че им е трудно да се въздържат от извършване на глупави или невежи действия. Бог обаче няма да се фиксира върху преходната глупост на хората. Той гледа само в сърцата им. Ако са решени да преследват истината, тогава те са прави и когато това е тяхната цел, тогава Бог ги наблюдава, чака ги и им дава време и възможности, които им позволяват да навлязат. Бог не би ги отписал заради едно-единствено прегрешение. Това е нещо, което хората често правят. Бог никога не се отнася към хората така. Ако Бог не се отнася към хората така, защо тогава те се държат така с другите? Не показва ли това техния покварен нрав? Това е точно техният покварен нрав. Трябва да погледнеш как Бог се отнася към невежите и глупави хора, как се отнася към тези с незрял духовен ръст, как се отнася към нормалните прояви на покварения човешки нрав и как се отнася към онези, които са злонамерени. Бог се отнася към различните хора по различен начин и също има множество начини, по които да се справи с различните състояния на различните хора. Трябва да схванеш тези истини. Щом схванеш тези истини, тогава ще разбереш как да подхождаш по различните въпроси и да се отнасяш към хората съобразно принципите“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и вещите около себе си“). Започнах да разсъждавам над себе си според Божиите слова. Смятах, че имам общ опит в назначаването на хора и че разбирам принципите. Особено когато някой избран от мен изпълняваше дълга си успешно, наистина смятах, че имам добра преценка и проницателност. Исках да се осланям на опита си и не слушах ничии предложения. Когато Лиу Джън разбра положението на Дзяи и каза, че наистина е добила себепознание след освобождаването си и е готова да се покае, а после ме помоли да бъда справедлив с хората, аз отказах да го послушам. Просто я поставих в рамки според предишните си впечатления от нея, като мислех, че е арогантна, не се стреми към истината и не се е променила, така че не може да поеме дълг за напояване. А всъщност Бог никога не е твърдял нещо подобно. Божият дом никога не е бил такъв. Ако някой е в състояние да разбере виденията за истината и да постига резултати в дълга за напояване, може да се присъедини и да бъде обучен. Божият дом никога не заклеймява категорично дори тези със сериозни прегрешения. Ако могат да приемат истината, да помислят над себе си, да се покаят за стореното и имат готовност за промяна, Божият дом може да продължи да ги използва. Какъвто и покварен нрав да проявява някой и каквото и прекъсващо делото на Божия дом действие да е сторил, стига да не е зъл човек, Бог ще му даде възможности да изпълнява дълг и да се учи колкото може повече. Това е Божията любов и спасение. Като не познавах нито Божия нрав, нито принципите на Божия дом, не гледах силните страни на Дзяи, а просто отказвах да забравя за проявената от нея поквара в миналото, като произволно я заклеймявах и отказвах да ѝ възложа дълг за напояване. Поради това новите вярващи не бяха напоявани навреме, което прекъсваше църковното дело. Не вършех ли зло така? Изпълнен със съжаление, се изправих пред Бог и се помолих: „Боже, бях толкова арогантен. Не искам вече да съм своеволен в дълга си. Готов съм да се покая и променя“.

Следващия път, когато присъствах на събрание с Дзяи, чух как говори за размишленията си върху себе си и себепознанието си. Видях, че наистина се е покаяла, наистина се е променила. Изпитах още повече срам и вина. Щом Дзяи пое дълг за напояване, беше усърдна и поемаше отговорност за него, а напояваните братя и сестри отбелязваха напредък. По-късно я повишиха в ръководител на делото по напояването за няколко църкви. Като виждах колко добре се справя в дълга си, изпитвах още по-голям срам. Ненавиждах арогантността си, как я бях осъждал, как отказвах да ѝ възложа дълг и забавях делото в Божия дом. Осъзнах, че не притежавам истината и че нямам проницателност. Разбирах някои методи и правила от натрупания си опит, но църковното дело не може да се осланя само на това. След този инцидент подхождах по-внимателно, когато възлагах задължения на хората, а понякога, когато исках да имам последната дума, задължително се молех и покайвах, прилагах истината на практика и слушах останалите.

Смятах, че имам някакво навлизане в тази практика, но за моя изненада по-късно се случи нещо, което отново ме разобличи. Шест месеца по-късно двама членове, натоварени с църковни дела, бяха възпрепятствани от семействата си и не можеха да изпълняват задълженията си. Спешно трябваше да им намерим заместници. Потърсих и открих две сестри, които бяха отговорни и можеха да се справят с различни ситуации. Те обаче носеха известен риск за сигурността. После реших обаче, че понеже нямаше да са в своя район, не би следвало да е проблем да се заемат с това. Наистина ни трябваха още хора, а не бях намерил по-добри кандидати, затова реших да използвам тях. Щях да ги сменя, щом се появи някой по-добър. Когато казах на Лиу Джън, че искам сестра Джао Айджън да се грижи за общите църковни дела, той отговори: „Трябва да следваме принципите, когато избираме хора. Не може да работят, ако безопасността е застрашена. Не мисля, че Айджън е добър вариант в случая. Трябва да спазваме принципите“. Когато видях, че не е съгласен с мен, аз възразих: „Не сме ли обаче в неотложна нужда? Не мислиш ли, че твърде много се боиш? Тя е добре известна в града си като вярваща, но от години полицията не я е проверявала. А и има смелост и мъдрост, чувал съм това за нея. Не мисля, че на този етап имаме по-добър кандидат. Повече от 10 дни изминаха, а не съм намерил никой друг. Не можем сляпо да следваме правилата в дълга си“. Той ме изслуша, а после настоя: „Да възложиш дълг на човек, който носи риск, е в нарушение на принципите. Безопасността трябва да бъде на първо място“. Напълно пренебрегнах думите му и настоях да използваме Айджън. След това уредих друга сестра, също криеща рискове за безопасността, да работи по доставянето на кореспонденцията. Не след дълго ККП започна разследвания на вярващи с проверки на жилищните регистрации. Айджън беше добре известна с вярата си в Бог, затова я подозираха и беше под наблюдение в квартирата си, защото не можеше да покаже документа си за самоличност. После бе засегнат и поставен под наблюдение друг човек, който се занимаваше с църковните дела. Поради това комуникационните линии за няколко различни църкви бяха засегнати. Загубихме контакт за повече от 20 дни, от което някои спешни дела останаха в застой. Не можеха да се изпълнят дори задачи, свързани с тези последствия.

Когато водачът научи за това и откри, че съм настоявал да се назначи някой с риск за безопасността, тя строго се разправи с мен: „Отновопроявяваш своеволия. Изпълняваш дълга си произволно, вървиш срещу принципите. Сега това е навредило сериозно на делото на Божия дом. Сторил си това, което ККП се опитва, но не може да постигне сама, служейки на Сатана и саботирайки делото на Божия дом. Заради тенденциозното ти поведение решихме да те отстраним от дълга“. Тези думи бяха като шамар, останах безмълвен. Казах си: „Край. Сторил съм голямо зло. А ако сега братята и сестрите са арестувани? Ако е така, наистина съм сторил нещо ужасно“. Колкото повече мислех, толкова по се страхувах и ме измъчваше чувство за вина. Сякаш нож бе опрял в сърцето ми; загубих всякаква мотивация. Живеех нещастен и се молех на Бог, отново и отново признавах злодеянието си: „Мили Боже, аз съм арогантен и самодоволен. Своеволието ми нанесе невероятни вреди на делото на Божия дом. Приемам каквото наказание си ми предвидил, само Те моля да предпазиш тези братя и сестри от арест“. По-късно открих, че тези членове на църквата са прехвърлени навреме и са избегнали залавяне. Такова облекчение изпитах.

След това размишлявах над себе си. Защо все съм така своеволен в дълга си? Откъде всъщност идва това? Прочетох тези слова от Бог: „Само чрез търсене на истината може да се постигне промяна в нрава“. „Ако действително разбираш истината със сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да си покорен към Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божията воля, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Нищо не можеш да направиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под влиянието на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш, постоянно да се изтъкваш и да презираш останалите. В сърцето ти няма да остане място за никого, освен за теб самия. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се подчиняват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“). Божиите слова ми показаха, че произволното поведение в дълга ми до голяма степен беше заради влиянието на арогантната ми, самомнителна природа. С такава природа просто не можех да не върша зло и да се съпротивлявам на Бог. Под контрола на тази природа имах много високо мнение за себе си, смятах, че съм по-добър от останалите, че знам повече от всички и затова аз трябва да решавам въпросите в църквата. Вземех ли решение, отказвах да видя друга гледна точка и не слушах никого. Дори исках хората да се подчинят на идеите ми, като че ли те бяха истината. Знаех, че има риск за безопасността и че сестрите не трябва да изпълняват тези задължения, самият аз имах известни опасения, но просто не можех да преодолея себе си и да потърся Божията воля. Не приемах предупреждения от никого, пренебрегвах напътствията на Светия Дух. На инат назначих двама души, които не бяха безопасни, и така сериозно навредих на делото на Божия дом. Де да бях помислил за това да потърся истината, де да бях послушал предложенията на Лиу Джън. Тогава нямаше да има такива ужасни последици. Щом осъзнах всичко това, почувствах дълбоко съжаление и се самообвинявах. Ненавиждах арогантността и своеволието си. Комунистическата партия все се опитва да подкопае Божието дело, като използва какви ли не тактики, за да потиска и арестува последователите Му. А аз произволно бях нарушил принципите, като бях възложил задължения на рискови хора, поради което други членове на църквата бяха поставени под наблюдение. Така не работех ли косвено от името на Сатана, като помощник на Комунистическата партия в саботирането на Божието дело? Братята и сестрите можеха да бъдат арестувани без Божията грижа и закрила. Тогава наистина щях да съм сторил неизмеримо зло. Тази мисъл ме ужаси. Църквата ми беше позволила да служа като водач, Божията воля за това беше да върша нещата според принципа, да определям за братята и сестрите позиции, които им подхождат, за да използват силните си страни и да подготвят собствени добри дела. Смятах обаче, че да имам малко опит като водач значи, че съм нещо специално. Нямах високо мнение за останалите и не носех Бог в сърцето си. Не приемах на сериозно принципите на Божия дом, просто правех каквото си искам. Толкова арогантен бях, че бях изгубил всякакъв разум. Помислих си за антихристите, отлъчени от църквата. Те са били невероятно арогантни, отнасяли са се с презрение към Бог и са пренебрегвали принципите. Изпълнявали са дълга си властно и произволно, и сериозно са прекъсвали делото на Божия дом. В крайна сметка са сторили толкова злини, че са били премахнати. Знаех, че ако не премахна арогантността си, ще вървя по същия път, а Бог ще ме отстрани. Същевременно ме плашеше мисълта да живея според арогантната си природа. Макар да бях сторил толкова огромно зло, Божият дом все още не ме беше отлъчил, а само беше отнел дълга ми. Бог дори ме просветли и напътства с думите Си, като ми даде шанс да размисля над себе си, да се покая и променя. Наистина усещах Божията любов към мен и толкова много съжалявах, че бях готов за промяна. След това започнах съзнателно да търся практика и навлизане, за да се променя.

Прочетох този откъс от Божиите слова: „Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да споделят с теб. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божията воля. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато търсите истината и поставяте проблема пред всички, за да можете да разговаряте и да продължите да търсите заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просвещава хората според принципите, Той прави равносметка на тяхното отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, ще те разобличи и ще разкрие грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, успявате ли успешно да избегнете злодеянията и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията защита? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите за практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божията воля“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). След като прочетох това, разбрах, че за да премахна арогантността и своеволието си, е най-важно да имам почит към Бог и стремеж към търсене на истината. Не мога да се осланям само на своята гледна точка, трябва да обсъждам с другите и, ако някой има друго мнение, първо трябва да го приема, после да се помоля на Бог, да потърся истината и да следвам принципите. Трябва да работя добре с другите. Така ще спечеля Божиите напътствия. Ако инатливо си държа на своето, Светият Дух няма да работи в мен. Няма да имам прозрение за нищо и ще нарушавам дълга си. Премислих какво бях сторил от арогантност и своеволие и поради това, че Бог не бе в сърцето ми. Това беше от желание да контролирам всичко, от неспособност да работя в екип. Като осъзнах това, наум реших да спра да съм толкова инатлив, щом възникне нещо, и да търся и общувам с другите. Ако идеите им са в унисон с истината, щях да се съгласявам.

По-късно църквата ме назначи за водач на екипа по напояването. Бях много благодарен и ценях този дълг. Напомнях си, че трябва да се поуча от грешката си и че не трябва да допускам арогантната ми природа отново да се прояви. Възникнеха ли проблеми, се допитвах до братята и сестрите и ги обсъждахме заедно. Веднъж получих писмо от водач за това, че трябва да намерим подходящи хора за напояване. Като помислих, реших, че сестра Су Син е подходяща, но според преценката на останалите тя имаше арогантна природа и не би приемала съвети от братята и сестрите. Реших, че тя не иска да приеме истината, затова и не може да бъде култивирана. Тогава осъзнах, че отново определям хората, и си припомних Божиите слова: „Ако човек не прави собствени преценки, това е знак, че не е самоправеден, а ако не настоява на собствените си идеи, означава, че има разум. Ако може и да е покорен, значи е постигнал практикуване на истината“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината“). Знаех, че не трябва отново да настоявам, трябва да поговоря с брата, който работеше с мен, и да го послушам. Когато му обясних гледната си точка, той отвърна: „Според тези преценки Су Син изглежда наистина арогантна, но забелязвам, че всичко това е въз основа на покварата ѝ в миналото. Не знаем дали е придобила самопознание. Не трябва да я задушаваме, затова нека напише размисли за себе си, а после да поискаме мнението на братята и сестрите, които я познават. Можем да проверим и да видим дали е добър кандидат за този дълг. Този подход е по-добър“. Това ми се стори наистина в унисон с истините принципи. Ако сметнех, че тя не е подходяща за култивиране въз основа на няколко мнения, това щеше да е твърде прибързано. Трябваше да проверим каква точно е арогантността ѝ. Ако беше неразумна и отказваше да приема истината, тогава не трябваше да поема този дълг. Ако има качества и малко арогантност, а след окастряне е способна да се поучи за себе си и да се промени, това щеше бъде знак за нормална поквара. Хората, казали тези неща за нея, са работили с нея в миналото, затова трябваше да видим какво ще кажат хората, които я познават сега. Беше от полза да научим повече. Когато получихме размишленията на Су Син и оценките на другите, видяхме, че е постигнала навлизане в живота и се стреми към истината. Препоръчахме да поеме дълг за напояване. Оттогава, щом трябва да избера някого за даден дълг, не правя каквото си поискам и не вземам решение по арогантен начин, а търся и слушам предложенията на другите. Освен това се моля и търся истините принципи. Като практикувам така, изпитвам истински мир. Промених се благодарение на правосъдието и порицанието на Божиите слова.