През юни 2020 г. бях избрана за църковен водач. Първоначално, когато имах проблеми в работата, можех съзнателно да следвам принципите и дори и когато знаех как да постъпя, търсех съвета на колегите и предприемах действие след постигане на съгласие. След време обаче счетох, че повечето пъти съветите ми са подходящи, и, понеже в миналото бях работила като водач, чувствах, че схващам някои от принципите и че мога да разбирам хората и ситуациите, както и да прилагам точните мерки. Особено веднъж, когато евангелската работа не беше особено ефективна, партньорът ми не знаеше как да се справи, затова предложих братята и сестрите, проповядващи евангелската работа, да работят заедно и да сформират евангелска група, така че всеки да използва талантите си. След това търсехме истината и разговаряхме, за да разрешаваме трудностите в евангелската работа, и в един момент ефективността ни се подобри изключително. Несъзнателно изпаднах в състояние на самонадеяност и самодоволство, чувствах се като способен водач и можех умело да управлявам персонала и църковната работа.

Няколко месеца по-късно църквата трябваше да проведе частични избори за дякон. Преди изборите премислих всички хора в църквата и сметнах, че сестра Ли Ян е най-подходяща. Тя беше вярваща от много години, способна бе да се отрича и да се отдава, а умът ѝ беше гъвкав. Освен това в миналото беше посещавала много места, за да проповядва евангелието, и бе постигнала добри резултати. Тя тъкмо се беше върнала от извън града, но беше спечелила няколко души за вярата, затова реших, че е подходяща за евангелски дякон. Видях обаче няколко коментара, че има арогантен нрав, често ограничава другите и напада тези, които са проактивни в дълга си. Затова се поколебах. След това обаче си помислих, че може да работи добре и че проповядва евангелието ефективно, затова, макар да има някои недостатъци, те нямаше да са проблем, ако ние ѝ помагахме. След като отново премислих добре, реших, че Ли Ян е подходяща да бъде евангелски дякон. На следващия ден споделих мнението си с партньора ми. Тя каза: „Ли Ян сериозно ограничава другите. Сама може да проповядва евангелието. Като дякон обаче ще разстрои евангелската работа, затова трябва да сме внимателни“. По онова време не останах доволна от казаното от моята сестра. Помислих си „Твоята вяра все още е нова, а мнението ти е едностранчиво. Аз виждам хората и нещата по-точно, затова ти трябва да послушаш мен“. Затова с изражение на отвращение ѝ казах: „В избора на евангелски дякон най-важното е дали човекът има уменията и опита в евангелската работа. Тя е арогантна и склонна да ограничава другите, но е способна да работи и проповядва ефективно. Трябва да се научим как да използваме хората според силните им страни, а не да се вторачваме в дребни проблеми“. Партньорът ми много се смути при тези думи и не каза нищо повече.

След това разговарях с братята и сестрите ми за изборите, но не и за принципите на изборите. Вместо това умишлено подчертах, че трябва да бъде избран този, който е способен и ефективен. След общението ми повечето братя и сестри избраха Ли Ян за евангелски дякон. В този момент бях доста доволна. По-висшестоящият ми водач прочете оценката на Ли Ян, като каза, че тя е ограничаваща, твърде арогантна, потушава ентусиазма у другите и пренебрегва съветите им. Водачът ми каза, че изборът ѝ за дякон на групата лесно би разстроил работата ни. Помислих си: „Не си запозната с положението на персонала в моята църква. Ако аз бях толкова строга, никой нямаше да бъде подходящ. Освен това Ли Ян не е напълно неприемаща. Последния път, когато се разправих с нея, тя го прие. Пасва добре на ролята“. С това наум казах набързо: „Ли Ян може да приема да се разправят с нея и проповядва евангелието ефективно. Можем да ѝ помогнем за арогантния ѝ нрав и тя може да се справи на тази позиция. Освен това в момента никой в църквата не е по-подходящ от нея“. След като ме изслуша, водачът безпомощно каза: „Тогава нека работи известно време и ще видим. Ако напада хората и нарушава работата, я прехвърли навреме“. И така Ли Ян стана евангелския дякон.

Не след дълго моят партньор каза: „Напоследък имам контакт с Ли Ян и смятам, че тя все така сериозно потиска хората. Когато евангелските работници имат недостатъци, тя не им помага, а дори ги напада, казва им, че са безполезни и растат твърде бавно или че тя върши сама всичко и е трудно да се работи заедно с тях, от което всички изпадат в негативно състояние“. Не взех насериозно съвета ѝ и си помислих: „Всеки е покварен, но ако може да изпълнява задълженията си и да бъде ефективен, всичко е наред. Твоят опит и възгледи все още са твърде повърхностни. Виждала съм много като нея. Ако разговаряш и се разправяш с тях, все пак могат да работят“. Дори ѝ казах: „Нека гледаме повече силните ѝ страни. Тя е арогантна, но може да проповядва евангелието. Трябва да сме толерантни към тези дребни недостатъци. Ще разговарям повече с нея в бъдеще“. Партньорът ми, след като я оборих, нямаше какво повече да каже. По-късно, когато видях Ли Ян, исках да разоблича и анализирам проблемите ѝ, но още щом се срещнахме, тя каза, че евангелската работа вече е много ефективна. Видях, че тя е много проактивна в своя дълг, затова накратко споменах проблема с нейния арогантен нрав и това, че ограничава другите, и споделих с нея как правилно да се отнася с хората. След като ме изслуша, тя каза, че ще се промени, затова и аз не продължих. По-късно няколко сестри последователно споделиха, че тя не само че не върши практическа работа, но и не разговаря за истината, за да разрешава проблеми, когато хората изпитват трудности, и че често се ядосва и им се кара или ги напада, от което братята и сестрите изпадат в негативни състояния. И това се е отразило на евангелската работа. Помислих си: „Дали всъщност не сгреших, като настоявах тя да бъде избрана за дякон? Щом братята и сестрите го споменават толкова често, вече не мога да държа на мнението си“. След това разгледах оценките на Ли Ян и видях, че тя използва няколкогодишния си опит в евангелската работа като претекст да се кара на хората от позицията си на по-висшестояща. И така ги караше да се чувстват ограничавани, в негативно състояние и неспособни да изпълняват нормално задълженията си. Щом другите посочеха проблемите ѝ, тя спореше и се защитаваше. Няколко хора бяха провели общение с нея, но тя го отхвърли. Останах без думи при вида на този резултат. Не бях очаквала проблемът на Ли Ян да е така сериозен. След толкова години работа бях избрала неправилен човек за дякон, бях създала хаос в работата и предизвикала оплаквания у другите. Това много ме натъжи. След това, въз основа на последователното поведение на Ли Ян, тя беше определена като неподходяща и бе отстранена.

След отстраняването на Ли Ян изпитах нещо необяснимо. Сякаш някой силно ме беше зашлевил. Помислих си за всички пъти, в които партньорката ми беше казвала за проблемите на Ли Ян, но аз не чувах. Така причиних сериозни загуби за църковната дейност. Чувствах силни угризения и вина и се запитах: „Защо допуснах тази огромна грешка да избера Ли Ян? Как да помисля над себе си, в кой аспект от истината трябва да навляза?“. Помолих се на Бог да ме просветли, за да опозная себе си. Прочетох този откъс от Божието слово: „Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато ти споделят истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е разрушително и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Божието слово разкри точно състоянието ми. Мислех си, че след като от години съм водач, усвоила съм някои принципи и съм постигнала резултати в работата си, разбирам истината и мога да виждам ясно хората и нещата, и затова съм особено самоуверена. Случеше ли се нещо, правех каквото искам, без да търся истината. Партньорът ми ме помоли да разбера дали Ли Ян се е покаяла и променила, както е според принципите, но аз не я послушах, не приех това и настоях тя да ме послуша. По време на изборите умишлено изтъквах собственото си мнение, за да подведа другите. След това моята висшестояща ми напомни, че Ли Ян е неподходяща, но аз арогантно се придържах към мнението си и намирах причини да я оборя. Когато Ли Ян стана евангелски дякон, тя ограничаваше другите във всичко. Когато партньорът ми отново отбеляза този проблем, аз пак не помислих над себе си. Считах, че опитът и прозрението ѝ са оскъдни и не приех насериозно думите ѝ. Дори казах, че лека арогантност у хората с качества е нормална. Това беше извинение за мен да защитя и оправдая Ли Ян. Инатливо държах на мнението си, не проверявах дали тя върши практическа работа, или създава проблеми, в резултат на което всички се чувстваха ограничени от нея в задълженията си, което сериозно смущаваше евангелската работа. Държах се толкова арогантно и произволно! Как изпълнявах дълга си? Бях разрушителна, вършех зло и се съпротивлявах на Бог, което Бог мрази и презира. Щом разпознах това, известно време се страхувах, затова побързах да се помоля на Бог за разкаяние, като казах, че искам да променя неправилното си състояние и мнение, и да потърся принципите относно използването на хората.

След като потърсих, видях, че в принципите за избор на водачи и работници се споменава: „Не всички с арогантен нрав следва да бъдат събирани заедно. Ако някой може да приеме истината и положи истински труд, той може да бъде избран“ („170 принципа за практикуване на истината“, „63. Принципите за избор на водачи и работници“). Хора с арогантен нрав също могат да бъдат избирани, но има условие: Те трябва да могат да приемат истината и да положат практически труд. Макар Ли Ян да имаше качества и умело да проповядваше евангелието, нравът ѝ беше особено арогантен и тя гледаше отвисоко на останалите просто защото имаше опит в евангелието. Когато другите посочваха проблемите ѝ, тя не приемаше и не размишляваше над нещата, и се опитваше да се оправдава. Понякога, дори и привидно да приемаше критиката, тя изобщо не се променяше след това. Изобщо не беше човек, който приема истината. Освен това тя ограничаваше и нападаше другите от позицията си на по-висшестояща, поради което братята и сестрите ѝ изпадаха в негативно състояние, което сериозно засягаше евангелската работа. Хора като нея, които не могат да вършат практическа работа и които причиняват смущения, дори и да имат дарба или талант, са неподходящи и не могат да бъдат избирани за евангелски дякони. Освен това, когато избрах Ли Ян, гледната ми точка бе неправилна. Мислех си, че евангелският дякон, стига да има опит и да е ефективен, може да се справи с работата, но напълно се самозаблуждавах. Способността ѝ да спечелва хора, проповядвайки евангелието, единствено показваше, че е добра в евангелската работа, а не че е подходяща да я надзирава. Колкото и опит да има човек, ако е с лоша човешка природа, ограничава и напада другите поради сатанински нрав и не приема кастрене или разправяне, това е проблем. Използването на такъв човек може само да разстрои и наруши църковната работа. От години бях вярваща, но не потърсих истината, когато това се случи, и възприемах хората и нещата от собствената си гледна точка. Как можех да се нарека вярваща в Бог? На практика бях невярваща. При тези мисли изпитах тъга, която прониза сърцето ми. Помолих се на Бог, за да кажа, че искам да потърся принципите на истината и вече да не действам произволно по своя воля.

Макар че имах желание за промяна, понеже волята ми бе твърде силна, започнах отново да допускам същите грешки. Един ден, докато водачът ми проверяваше работата ни, тя видя, че на сестра Сю Дзие — ръководителят по текстовата работа — ѝ липсват качества. От много време тя беше култивирана, но не вършеше ефективна работа. Водачът ми предложи бързо да намеря някого с по-добро качество, който да се обучи, и каза, че е без значение дали практикува отскоро. Помислих си, че макар Сю Дзие да не е с високо качество, тя отдавна изпълнява дълга си и е отговорна, така че ще върши работата по-добре от всеки новодошъл. Новите не схващаха принципите и нямаха опит в работата, обучението им щеше да отнеме време, така че все пак Сю Дзие беше по-подходяща за ролята. Възможно е напоследък да е била неефективна поради лошото си състояние. Щом се настроеше, резултатите ѝ от само себе си щяха да се подобрят. Затова не прехвърлих Сю Дзие. След известно време водачът ми изпрати още едно писмо с искане да прехвърля Сю Дзие и с препоръка за сестра Син Ю, казвайки, че тя е с добро качество и добри умения в писането. В миналото е работила с текстове и си струваше да се култивира. Видях, че отскоро вярва в Бог и има малко опит. Щеше ли наистина да се справи с работата? Предвид това настоях да задържим Сю Дзие и да не култивираме Син Ю. Едва в края на месеца открих, че текстовата работа почти е застинала. Водачът ми се разправи с мен, каза ми, че съм арогантна; че два пъти е предлагала Сю Дзие да бъде прехвърлена, но не съм я послушала и не съм култивирала Син Ю, което сериозно е разстроило текстовата работа. Много се натъжих. Водачът ми два пъти ми беше напомнила за липсата на качества на Сю Дзие и за непригодността ѝ за обучение. Защо не можех да го приема? Защо винаги използвах хората по своя преценка? В резултат на това нанесох такива големи загуби на работата ни. Почувствах силно угризение и затова се помолих на Бог да ме напътства, за да мога да помисля над себе си.

По-късно, когато прочетох Божието слово, добих малко разбиране за себе си. „Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са омразни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен нрав и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за живота в света. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които мамят хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат пропъдени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят сърцата на другите, да ги поучават и да ги контролират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от предимствата на положението си, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да доведе такива хора до съвършенство. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те похвали ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Религиозното служене трябва да бъде премахнато“). „Онези, които не обичат истината и често действат спрямо собствената си воля, често обиждат Бог. Той ще ги презре и отхвърли, ще ги изолира. Действията на един такъв човек често не получават Божието одобрение и ако покаянието му е чуждо, то скоро ще го сполети наказание“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Мислейки над Божието слово, малко ме достраша. Мислех си, че разбирам истината, след като от доста време изпълнявам дълга си и имам известен опит, затова се придържах към своите представи и ги практикувах, сякаш те са истината, и гледах на опита си в работата като на предимство. В резултат на това ставах все по-арогантна. Когато нещо се случеше, нямах място за Бог в сърцето си, не търсех принципите на истината, не приемах предложения от другите и упорито правех каквото си исках. Така навредих на работата на църквата. Най-накрая виждах ясно, че опитът в работата не означава, че разбирам истината. Без да се стремя към истината и като следвам само своя опит и воля, можех единствено да наруша работата на църквата, което е съпротива спрямо Бог. В Божия дом властва истината и тя е критерият за действията на хората. Аз обаче прилагах на практика моя опит и моята воля, сякаш те бяха истината. Как можех да нарека това вяра в Бог? Това беше вяра в себе си! Помислих си как всички отлъчени от църквата антихристи са арогантни и произволни. Те са пренебрегвали принципите на Божия дом и са постъпвали безразсъдно, и колкото и другите да са им напомняли или да са се разправяли с тях, те никога не са се покаяли, така че са били отлъчени и изпъдени — понеже сериозно са разстроили църковната работа. Нима моят нрав не беше същият като на тези антихристи? Аз също вървях по пътя на антихриста. Бях изпълнена с искрено съжаление и вина и се ненавиждах, че бях толкова арогантна.

По-късно видях откъс от Божиите слова и се научих как да практикувам. Божиите слова гласят: „Как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да споделят с теб. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божията воля. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато търсите истината и поставяте проблема пред всички, за да можете да разговаряте и да продължите да търсите заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просвещава хората според принципите, Той прави равносметка на тяхното отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, ще те разобличи и ще разкрие грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просвещава, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, нима не сте успели да избегнете злодеяние и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията защита? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите за практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божията воля“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). От Божиите слова можем да видим, че каквото и да се случи, трябва сърцето ни да се бои от Бог, да търсим Божията воля и принципите на истината. Особено когато братята и сестрите ни дават различни предложения, първо трябва да отречем себе си и да приемем. Дори и да смятаме, че сме прави, първо трябва да се откажем от себе си и да потърсим общение с нашите братя и сестри. Само по този начин можем да спечелим Божието просветление. От години вярвах в Бог, но дори и в този момент не можех да приема предложенията, съответстващи на истината. Изобщо не разполагах с реалностите на истината и живеех изцяло според арогантния си нрав. Въпреки че бях толкова жалка и покварена, продължавах с гордост да си мисля, че съм добра, да съм много самоуверена в действията си. Сега като си мисля за това, осъзнавам, че съм била безсрамна. Казах си, че никога повече няма да вярвам на себе си и че във всичко ще търся принципите на истината и ще споделям с другите, защото само така мога да изпълнявам дълга си добре.

След това започнах да търся начин разумно да организирам задълженията според качествата и силните страни на хората. Намерих следните Божии слова: „Всеки трябва да изпълнява ролята си и да допринася според възможностите си. Трябва да се вземат подходящи мерки за изпълняването на дълга, в зависимост от дарбите, талантите, качествата и възрастта на хората, както и от продължителността на вярата им в Бог. Този подход трябва да се адаптира към различните видове хора, за да им позволи да изпълняват дълга си в Божия дом и да са възможно най-ефективни“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво представлява правилното изпълнение на дълга“). „Някои хора са убедени, че владеят писменото слово, и затова упорито настояват да се занимават с това. Разбира се, Божият дом няма да ги остави да се обезсърчат. Той цени талантливите хора и каквито и дарби или умения да притежават, ще им даде възможност да ги приложат, и затова църквата им осигурява работа с литература. След известно време обаче се оказва, че всъщност този човек не притежава това умение и не е способен да изпълнява подобаващо този дълг, а е напълно неефективен. Уменията и качествата му го правят напълно некомпетентен в тази работа. И така, как трябва да се постъпи при такива обстоятелства? Възможно ли е просто да се примирите с него и да му кажете: „Имаш страст и макар да нямаш голям талант и качествата ти да са на средно ниво, стига да имаш желание и да си склонен да работиш усърдно, Божият дом ще те търпи и ще те остави да продължиш да изпълняваш този дълг. Няма значение, ако не го правиш добре. Божият дом ще си затвори очите и не се налага да те сменя“? Това ли е принципът, по който Божият дом се справя с проблемите? Очевидно не. При такива обстоятелства обикновено му се определят подходящи задължения в зависимост от качествата му и силните му страни. Това е едната страна на проблема. Не е достатъчно обаче да се разчита само на това, защото в много случаи дори самите хора не знаят какви задължения са способни да изпълняват, а дори и да смятат, че са добри в нещо, то може да не е непременно вярно. Затова би било правилно да опитат и да се обучават известно време, за да се вземе решение в зависимост от това дали са ефективни, или не са. Ако периодът на обучение не дава резултат и няма напредък, това означава, че няма смисъл да бъдат обучавани, и трябва да се направят корекции в задълженията им и да им се намери подходящ дълг. Това подреждане и коригиране на задълженията на хората е правилно и съответства на принципите“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Дванадесета точка “). В Божиите слова видях, че църквата организира задълженията въз основа на човешката природа, качеството и талантите на всеки човек, така че всеки да дава най-доброто от себе си и всеки да изпълнява правилната роля. Някои хора вършат текстова работа, но след култивиране известно време не постигат растеж. Не притежават качествата и не са подходящи за работата, затова не могат да продължат в тази роля. Определя им се подходящ дълг според качествата им, който е от полза и за тях, и за църковната работа. От гледна точка на принципите, макар Сю Дзие да имаше добра човешка природа и да поемаше бреме в своя дълг, липсваха ѝ качества и, макар да вършеше текстова работа от години, напредъкът беше бавен, затова тя не беше особено подходяща за текстова работа. Макар че Син Ю беше вярваща отскоро, тя разбираше истината правилно, беше възприемчива, с добри качества и ѝ харесваше да пише. Макар все още да не бе готова за работата, ако я култивирахме известно време, щеше да стане компетентна. Въз основа на тези принципи възложих текстовата работа на Син Ю, прехвърлих Сю Дзие на друг дълг и след време текстовата ни работа постепенно се подобри.

По-късно видях, че сестра Уан Чън от друга група пише добре и сметнах, че може да бъде култивирана за текстова работа, затова и я препоръчах, но партньорът ми каза, че тя е арогантна, склонна да ограничава хората и да командва, затова и не е подходяща. Останах малко недоволна от тези думи и си помислих „Да, Уан Чън е била леко арогантна и склонна да ограничава хората, но това поведение е останало в миналото. Сега тя може да приема кастрене и разправяне и е показала промяна. Смятам, че е много подходяща за текстова работа.“ Затова и държах на мнението си, но после си казах: „Колегата ми казва, че в това е Божията воля. Винаги съм използвала хората според своята воля във вреда на работата на църквата. Сега решавам да използвам Уан Чън, без да търся принципите. Просто реших директно. Продължавам да действам произволно! Не мога повече да настоявам на своето мнение. Трябва да потърся истината в това. Правилното е да вземам решения според принципите.“ По-късно в Божието слово прочетох: „Друг тип хора, които може да се насърчават и обучават, са онези, които притежават специални таланти или дарби, и които са усвоили някои професионални умения. Какво ниво изисква Божият дом, за да отглежда такива хора за ръководители на екипи? На първо място, що се отнася до човешката им природа, те трябва донякъде да обичат положителните неща и не трябва да са зли хора. Някои хора може да попитат: „Защо не се изисква да са хора, които се стремят към истината?“. Защото ръководителите на екипи не са църковни водачи или работници, нито са напояващи. Да се изисква от тях да отговарят на критерия за стремеж към истината би било твърде високо изискване, което не е по силите на повечето хора. Това не е наложително за хората, които извършват административна работа или професионални задачи, в противен случай едва малцина щяха да отговарят на изискванията, така че нивото трябва да се понижи. Достатъчно е да владеят определена област и да са способни да поемат работата, да не вършат зло и да не предизвикват смущения. За хората, които имат опит в някои умения и професии и имат някои силни страни, когато извършват работа, която изисква известно ниво на умения и е свързана с професиите им в Божия дом, е необходимо само да бъдат сравнително откровени и почтени, да не са зли, да нямат изкривено разбиране, да могат да понасят страдания и да са готови да платят цена“ („Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (5)“). Божият дом култивира хората със специални умения въз основа на този принцип: Те трябва да имат приемлива човешка природа, да не се отклоняват и да са разбиращи, да подхождат сериозно към задълженията си и да обичат позитивните неща. Нравът на Уан Чън е донякъде арогантен, но ако това, което другите предлагат, е вярно и в съответствие с истината, тя би могла да го приеме. Тя имаше талант за текстова работа, можеше да страда и да плаща цена в дълга си, и да защитава църковното дело, значи беше в съответствие с този принцип. По-късно използвах принципа, за да разговарям с висшестоящия ми водач и няколко партньори относно мнението ми и всички счетоха, че макар нравът на Уан Чън да е арогантен, човешката ѝ природа е приемлива, тя е отговорна в дълга си и може да приема предложенията на останалите, така че може да бъде култивирана. След това уредих Уан Чън да върши текстова работа. Тя оцени възможността и постигна добри резултати в новия си дълг. Когато търсим Божията воля във всичко и изпълняваме дълга си според принципите, ще получим напътствията на Светия Дух, а сърцата ни ще са спокойни. Благодаря на Бог!