Бях избрана за църковен водач през април 2020 г., за да ръководя делото по напояването. Забелязах, че някои нови вярващи напоследък не бяха редовни на събранията, идваха късно и си тръгваха рано. Някои бяха заети с училище или работа и казваха, че ще дойдат, когато имат време. Други не идваха, заблудени от лъжите на ККП и религиозния свят. Опитахме да поговорим с тях, но някои не вдигаха телефона — на практика бяха изчезнали. Мислех, че щом сме пробвали да говорим с тях и те не искат да присъстват, ние не сме отговорни за това. Беше време да се откажем. А и Бог иска най-добрите хора, не много хора. Той спасява тези с истинска вяра, които обичат истината. Щом нямаха истинска вяра, всичките ни усилия щяха да са напразни. И така, без молитва или търсене и без да обсъдя с водача ми, аз реших да изгоня тези новодошли. Опитах се да поговоря с някои от тях, но те не искаха да идват на събранията, така че допълнително се уверих в правотата си. Една сестра забеляза, че два месеца по ред биват изгонени много новодошли и ме попита дали е разумно да правя така. Каза, че сме могли да поговорим с водача ни и да научим принципите. Мислех как в миналото подхождахме към проблема по този начин. Опитвахме да говорим с тях, но дори не успявахме да се свържем с някои от тях, а други загубиха интерес в това да са вярващи. Нямаше нужда да се допитваме до принципите. Затова отхвърлих предложението ѝ. След това се притесних, чудех се дали наистина това е правилният подход. Реших обаче, че няма как да греша, защото ние им бяхме предложили подкрепа, но те не искаха да идват на събранията, а това не бе по наша вина. Сметнах, че те просто не са истински вярващи. Макар че бях разтревожена, не се помолих и не потърсих, а всеки месец се отказвах от някои новодошли.

По-късно водачът ми разбра, че не следвам принципите в това и ме укори много строго. Каза, че не познавам принципите и не търся, а сляпо правя каквото си искам. Каза също, че за всеки от тях е много трудно да се изправи пред Бог, че братята и сестрите в другите ни църкви ги подкрепят максимално, а аз с лека ръка ги пренебрегвам. Отхвърлях ги, без да им окажа любяща подкрепа, което беше много безотговорно. После тя ме попита защо те не посещават събранията, какви представи и проблеми имат, дали съм се опитала да ги разреша чрез общение и дали съм помислила как да им помогна по друг начин. Не можех да отговоря на нито един от въпросите ѝ, а в ума си като на филмова лента виждах как се отказвам от новите вярващи. Тогава вече осъзнах, че не съм била отговорна спрямо тях, че всъщност не съм им помагала и не съм ги подкрепяла с любов. Не бях добила яснота за неразрешените им представи или защо не идваха на събранията. Понеже отдавна не бяха идвали, реших, че са загубили интерес и забравих за тях. Разбрах, че не съм изпълнила отговорността си за живота на новите вярващи и че с лека ръка ги съм ги отхвърляла, противно на принципите. Нямах човешка природа. Затова се изправих в молитва пред Бог, за да ме просветли и да разбера волята Му, да размишлявам и науча за себе си.

След това видях откъс от Божиите слова. „В отношението си към хората, които изследват истинския път, трябва да проявявате внимание и предпазливост и да се уповавате на любовта. Защото всеки, който изследва истинския път, е невярващ. Дори и религиозните сред тях в известна степен са невярващи. И всички те са крехки. Склонни са да противоречат, ако нещо не съвпада с представите им, и да оспорват всяка фраза, която не съответства на волята им. Затова трябва да сме толерантни и търпеливи, когато разпространяваме евангелието сред тях. Това изисква изключителна любов от наша страна, както и някои методи и подходи. От решаващо значение обаче е да им четем Божиите слова, да им предадем всички истини, които Бог изразява, за да спаси човека, и да им позволим да чуят Божия глас и словата на Създателя. Така ще извлекат ползи. Най-важният принцип на разпространяването на евангелието е да позволим на онези, които жадуват за явяването на Бог и обичат истината, да четат Божиите слова и да чуват Божия глас. Затова им говорете по-малко човешки думи и им четете повече от Божиите слова. Щом приключите с четенето, общувайте за истината, така че да могат да чуят Божия глас и да разберат нещо от истината. Тогава вероятно ще се върнат при Бог. Разпространяването на евангелието е отговорност и задължение на всеки и всички. Независимо на кого се пада това задължение, никой не трябва да се измъква от него или да използва каквито и да било извинения или причини, за да откаже“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ). „Хората, които току-що са повярвали в Бог, често са негативни и слаби. Това е така, защото не разбират истината, духовният им ръст е твърде малък и не разбират различните истини, свързани с вярата в Бог. Затова смятат, че са с лоши заложби, че не могат да се справят и че срещат много трудности, а това поражда негативизъм и дори ги кара да вдигнат бялото знаме и да решат да се предадат, да спрат да се стремят към истината. Сами се пропъждат. Мислят си: „Така и така Бог няма да ме похвали за вярата ми в Него. Той също не ме харесва. А и нямам много време да ходя на събирания. Семейният ми живот е труден и трябва да печеля пари“ и т.н. Всички тези неща се превръщат в причини, поради които не могат да посещават събирания. Ако не разбереш бързо какво се случва, вероятно ще ги категоризираш като хора, които не обичат истината и не вярват истински в Бог, или като хора, които копнеят за удобствата на плътта, които се стремят към света и не могат да се откажат от светските неща, и поради това ще ги изоставиш. Съответства ли това на принципа? Дали тези причини наистина отразяват тяхната природа същност? В действителност те стават негативни именно заради трудностите и объркването си. Ако успееш да разрешиш тези проблеми, те няма да са толкова негативни и ще са способни да следват Бог. Нуждаят се от подкрепата на хората, когато са слаби и негативни. Ако им помогнеш, ще са способни да се изправят на крака. Но ако ги пренебрегнеш, лесно ще се предадат заради негативните настроения. Зависи от това дали хората, които вършат работа в църквата, изпитват любов и дали носят това бреме. Това, че някои хора не посещават често събиранията, не означава, че не вярват истински в Бог, не е равносилно на неприязън към истината, не означава, че копнеят за плътски удоволствия и че не са способни да загърбят семействата и работата си, камо ли, че са прекалено емоционални или сребролюбиви. Просто по тези въпроси духовният ръст и стремежите на хората са различни. Някои хора обичат истината и са способни да се стремят към нея. Те са готови да страдат, за да се откажат от тези неща. Други имат слаба вяра и са безсилни, когато се сблъскат с реални трудности, и не могат да ги преодолеят. Ако никой не им помогне или не ги подкрепи, те ще вдигнат бялото знаме и ще се предадат. В такива моменти се нуждаят от подкрепата, грижата и помощта на останалите, освен ако не са невярващи, изобщо не обичат истината и са лоши хора — в такъв случай можеш да ги пренебрегнеш. Ако са хора, които наистина вярват в Бог и не ходят често на събирания поради някои истински трудности, не трябва да ги изоставяш, а да им окажеш любяща помощ и подкрепа. А ако са добри хора, които притежават способност за възприемане и са с добри заложби, те заслужават още повече помощ и подкрепа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Толкова се засрамих, когато се замислих какво означава това. Бог се е превърнал в плът в последните дни и е дошъл да работи и говори сред нас за спасението ни. Той знае колко дълбоко ни е покварил Сатана, че сме пълни с непокорство и съпротива. Той дава всичко от Себе Си, да спаси всеки един човек. Бог не би отхвърлил някого с лека ръка, дори и да има трошичка надежда. Бог е преизпълнен с милосърдие и търпимост към хората — любовта Му за нас е толкова голяма. Тези нови вярващи бяха като новородени. Те не разбираха истината и все още нямаха основите на истинския път. Бяха крехки в живота. Бог иска да имаме огромна любов и търпимост към тях. Стига да имат истинска вяра и добра човешка природа, дори и да са слаби, да имат религиозни представи и да са твърде заети за събранията, не можем лекомислено да ги отхвърляме. Не можем да ги отписваме за дреболии, да мислим, че не са истински вярващи, защото не идват на събранията, и после напълно да ги пренебрегнем Така ги убиваме. Когато бях нова във вярата, не идвах на много събрания, защото бях заета у дома, но братята и сестрите проявяваха разбиране и променяха часовете на събранията, за да се впишат в моя график, и неуморно общуваха с мен. С тяхна помощ и подкрепа видях колко важно е да се стремиш към истината и усетих Божията любов и търпимост към мен. После успявах да идвам редовно на събрания и да поема дълг. Ако братята и сестрите ме бяха презрели тогава, считайки, че не обичам истината и съм невярваща, щяха отдавна да са се отказали от мен и днес нямаше да съм тук! Видях, че изобщо не вземах предвид Божията воля или не проявявах разбиране към трудностите на новодошлите. Не ги харесвах и бях недоволна, като смятах, че просто са заети с различни неща, че имат твърде много представи, затова ги отблъснах и отхвърлих, и не исках да плащам още цена, за да им помогна. Човешката ми природа бе толкова зла, не поемах и капка отговорност за живота на новите вярващи. Помолих се на Бог: „Боже, искам да се покая пред Теб. Моля те, напътствай ме, за да поправя грешките си колкото може по-бързо, да помагам на тези хора и да ги подкрепям с любов“.

След това започнах да ходя с други членове на църквата, за да оказвам подкрепа на новодошлите. Научихме за трудностите им и търпеливо разговаряхме с тях, а някои от тях се завърнаха на събранията. Една от тях беше толкова заета с работа, че ѝ беше трудно да идва на събрания и каза: „Докато вярвам в сърцето си, Бог никога няма да ме пропъди“. Преди смятах, че иска само да печели пари и че няма истинска вяра, но всъщност разбрах, че тя не идва на събранията, защото не ги насрочваме в удобни за нея часове. Променихме часовете на срещите си заради нея и разговаряхме с нея, така тя разбра, че в последните дни Бог използва истината, за да пречисти и спаси човечеството и че истинските вярващи трябва да се събират и разговарят за Божиите слова, да се стремят към истината и да я печелят, да изоставят покварата си и да претърпят промяна в живота. Само така могат да бъдат спасени от Бог и да спечелят одобрението Му. Ако имаш вяра, без да посещаваш събрания, а само вярваш в сърцето си и признаваш Бог, или вярата е твое хоби, в Божиите очи си точно като неверник. Дори и да вярваш до края, никога не ще спечелиш Божието одобрение. Чрез общение тя осъзна, че гледната ѝ точка е погрешна и поиска отново да идва на събранията. Чувствах се ужасно и толкова съжалявах, когато видях всички тези нови вярващи да се връщат на събрания един след друг, а аз произволно бях отхвърляла хора. Почти провалих шансовете им за спасение, което би било голямо зло.

Един ден водачът ми ме попита: „Откакто пое делото по напояването, колко новодошли остави да си тръгнат заради безотговорността ти? Когато се отказа от тях, потърси ли принципите на истината?“. Нямах представа какво да ѝ кажа. Тогава тя ми изпрати откъс от Божиите слова: „Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората споделят истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се подчиняват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопослушно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разкриха точното ми състояние и поведение. Когато се отказвах от тези вярващи, не се молех и не търсех истината, дори не я обсъждах с водача ми. Действах на сляпо според опита си, мислейки, че преди, когато бях напоявала новодошлите, ако пропускаха събрания месеци наред, просто се отказвахме от тях. Щом тези не се връщаха, не трябваше ли да постъпя по същия начин? Смятах, че имам ясна представа за това кои не търсят искрено истината или са невярващи, затова лекомислено ги отблъсквах и отхвърлях. Не се молех и не търсех дори когато не бях сигурна в себе си, и не обърнах внимание на забележката на партньора си, а правех каквото си исках. Представите и идеите си считах за принципи на истината, не допусках, че може да греша. Не ценях хората и не държах Бог в сърцето си. Бях твърде своенравна! Съдех за това дали новите вярващи имат искрена вяра по това дали идват на събрания. Смятах, че щом не идват известно време и няма да се върнат, можем да ги оставим. Макар че не идваха на събранията, аз трябваше да преценя кои са истински вярващи и кои — невярващи. Някои от тези, от които се бях отказала, с нежелание придружаваха свои роднини, които се надяваха те да станат вярващи, но в сърцето си те всъщност не искаха. Не им харесваше да четат Божиите слова и да ходят на събрания. Други преследваха слава, богатство и зли наклонности. Ни най-малко не искаха да следват Бог. Те мразеха и се противяха на всяко общение за Божиите слова. Тези хора по природа мразят истината, така че им е вродено да са невярващи. Когато такива хора не посещават събрания, можем да се откажем от тях. Някои новодошли имат добра човешка природа и искрена вяра, но не разбират истината или значението на събранията, защото едва сега започват. Те смятат, че е достатъчно да вярват в Бог в сърцето си и че събранията са без значение, затова не са им важни и идват, когато могат, или пропускат. Други пък са практически възпрепятствани — например несъвместимост между работата и часовете на събранията — и затова не искат да идват. Това, което трябва да направим, е да разговаряме с тях и да им помагаме с любов в трудностите им, и да използваме Божиите слова, за да разсеем представите им и да ги накараме да разберат Божията воля за спасение на човека, като същевременно променяме часовете на събранията според графика им. Не правех разлика между реалната ситуация и принципността в дълга ми. Не разбирах истината, а инатливо правех нещата, както искам, и нехайно се отказвах от новодошлите.

Бог е платил невероятна цена за всеки нов вярващ, приел Божието дело от последните дни. Братята и сестрите също с търпение и любов неколкократно споделяха евангелието с тях, но аз, без дори да потърся истината, ги отблъснах като хора, които Бог не би спасил. Бях неоснователно арогантна. Те не идваха на събранията не по своя вина, а защото не знаех какви затруднения имат и не им помагах, и не ги подкрепях, както подобаваше. Освен това, под претекст, че Бог иска най-добрите хора, а не повече хора, аз се отказвах от новодошлите. Това всъщност означаваше, че Божието царство се нуждае от хора с истинска вяра и любов към истината и че Бог няма да спаси невярващите, злосторниците и антихристите. Аз обаче съдех новите вярващи, които пропускаха събранията, като недостойни за Божието спасение. Тълкувах грешно Божиите слова. Не им давах практическо общение и помощ, не плащах цена и не правех каквото трябва. Също и не разбирах дали всъщност ги е грижа за истината и дали са истински невярващи, а сляпо и едностранно ги отхвърлях. Ако водачът не ме беше скастрил и не се беше разправил с мен, нямаше да прозра, че съсипвам шанса за спасение на всички тези хора. Видях колко омразно е било поведението ми. Не познавах принципите или не търсех, а просто действах според сатанинския си нрав. Това бяха прегрешения! Знаех, че трябва да се покая и да се променя, за да не отвратя напълно Бог.

Като църковен водач Божията воля към мен е да напоявам и храня новите във вярата братя и сестри, да им помагам да разсеят представите и проблемите си, за да научат за Божието дело и по-бързо да изградят основи в истинския път. Аз обаче правех каквото си исках. Не само това, ами подобно на слепеца, който води слепците, повеждах другите по грешния път, и братята и сестрите също произволно отхвърляха нови вярващи и проваляха шанса им за спасение. Вършех зло. Толкова се изплаших, щом видях колко сериозни са последиците от това да правя нещата по своя начин. Освен това се и намразих. Защо не се помолих на Бог или не потърсих принципите на истината? Защо не се допитах до водача си? Какво ме накара да се перча толкова? Помолих се на Бог и прочетох откъс от словата Му. „Ако действително разбираш истината със сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да си покорен към Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божията воля, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Нищо не можеш да направиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под влиянието на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш, постоянно да се изтъкваш и да презираш останалите. В сърцето ти няма да остане място за никого, освен за теб самия. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се подчиняват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Това го бях чела много пъти, но ме докосна истински след това преживяване. Отскоро бях църковен водач и нямах реалност на истината. Не разбирах много принципи на истината, а имах високо мнение за себе си, сякаш разбирах всичко. При новите вярващи просто виждах действията, а не същността им. Смятах също, че съм специална и затова не се молех, не търсех и не разговарях с водача си, дори не приех съвета на партньора си. Невероятно арогантна бях. Има много принципи за работата с нови вярващи, например принципа да помагаме на хората с любов, да бъдем справедливи с хората. Има и истини за разсейване на представите и още много. Ако дори малко почитах Бог и не бях толкова самоуверена, а бях взела предвид тези принципи, нямаше да съм толкова инатлива и разрушителна за делото ни. Осъзнах, че животът според арогантния ми нрав ме кара да върша злини и да се съпротивлявам на Бог. Все повече се намразвах и чувствах, че наистина заслужавам Божието проклятие. Заклех се също да търся истината, за да се справя с арогантния си нрав.

След това прочетох два откъса. „Църковните водачи и работници са длъжни да се придържат към два принципа. Първият е да изпълняват задълженията си точно според принципите, определени в работните подредби, никога да не нарушават тези принципи и никога да не основават работата си на каквито и да било лични представи или идеи. Трябва да изразяват загриженост за работата на църквата във всичко, което правят, и винаги да поставят интересите на Божия дом на първо място. Другото и най-важно нещо е във всичко да се съсредоточават върху следването на напътствията на Светия Дух и напълно да се съобразяват с Божиите слова във всички свои действия. Ако все още са способни да се противопоставят на напътствията на Светия Дух или ако упорито следват свои собствени идеи и правят неща според собственото си въображение, то техните действия ще представляват изключително сериозно опълчване срещу Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Как би трябвало да разсъждаваш върху себе си и да се стремиш да се опознаеш, когато си направил нещо, което престъпва истините принципи и не се харесва на Бог? А когато се канеше да извършиш това нещо, помоли ли Му се? Замисли ли се изобщо: „Дали този начин на вършене на нещата е в съответствие с истината? Как би възприел Бог този въпрос, ако бъде поднесен на вниманието Му? Дали би се зарадвал Той, или би се раздразнил, ако знаеше за него? Дали би го намразил, или би бил отвратен от него?“. Не си проучил този въпрос, нали? А дори и другите да ти бяха напомнили, пак щеше да си кажеш, че случилото се не е кой знае какво, не е в разрив с никакви принципи и не е грях. Вследствие на това ти си обидил Божия нрав и си предизвикал Неговия гняв, дори до степен Той да те презре. Това се поражда от непокорството на хората. Затова трябва да търсиш истината във всичко. Това трябва да те води. Няма да сбъркаш, ако можеш да се изправиш искрено пред Бог и първо да се помолиш, а после да потърсиш истината според Божието слово. Възможно е да възникнат отклонения в практикуването ти на истината и трудно ще ги избегнеш, но след като се сдобиеш с опит, ще можеш да практикуваш правилно. Ако обаче знаеш как да действаш в съответствие с истината, но въпреки това не я практикуваш, то проблемът е в това, че не харесваш истината. Онези, които не обичат истината, никога няма да я потърсят, независимо какво им се случва. Само онези, които обичат истината, имат богобоязливи сърца и са способни да търсят истината, когато им се случват неща, които не разбират. Ако не можеш да разбереш Божията воля и не знаеш как да практикуваш, трябва да общуваш с хора, които разбират истината. Ако не можеш да намериш такива хора, които разбират истината, трябва да потърсиш неколцина с непокварено разбиране и да се молиш на Бог с тях, с един ум и едно сърце, да търсиш Бог, да очакваш Неговото време и да чакаш Бог да отвори път за теб. Докато всички вие копнеете за истината, търсите истината и разговаряте за нея помежду си, вероятно ще настъпи и моментът, когато някой от вас ще намери добро решение. Ако всички вие смятате решението за подходящо и за добър подход, то това вероятно ще се дължи на просветлението и озарението на Светия Дух. Ако след това продължите да разговаряте, за да стигнете до по-точен път за практикуване, то той обезателно ще е в съответствие с истините принципи. Ако в хода на практикуването си установите, че подходът ви е някак неподходящ, то трябва бързо да го коригирате. Ако съгрешиш леко, Бог няма да те заклейми, защото намеренията в действията ти са правилни и ти практикуваш в съответствие с истината. Просто си малко объркан по отношение на принципите и си допуснал грешка в практикуването си, което е простимо. Когато обаче повечето хора вършат нещо, те действат според своята представа за това как би трябвало да се извърши то. Те не си служат с Божиите слова, за да размишляват как да практикуват според истината или как да спечелят одобрението на Бог. Вместо това те мислят само как да получат облага, как да накарат околните да им се възхищават и как да спечелят уважението им. Те действат изцяло на базата на собствените си идеи и единствено и само за свое собствено удовлетворение, което е проблемно. Подобни хора никога не могат да вършат нещата в съответствие с истината и Бог винаги ще ги мрази. Ако действително си човек със съвест и здрав разум, то ти ще можеш да се изправиш пред Бог, да се молиш и да търсиш, независимо от случващото се, ще можеш сериозно да изследваш мотивите и преструвките в действията си, ще можеш да определиш какво е правилно да вършиш в съответствие с Божиите слова и изисквания, като отново и отново преценяваш и обмисляш кои постъпки удовлетворяват Бог, кои го отвращават и кои спечелват Неговото одобрение. Трябва да прехвърляш тези въпроси непрекъснато в съзнанието си, докато ги разбереш ясно. Ако ти е известно, че имаш свои собствени мотиви за действията си, то ти трябва да се замислиш какви точно са те и дали целта им е да удовлетворят теб, или Бог, дали носят полза за теб, или за Божиите избраници и какви са последствията, които произтичат от тях… Ако търсиш и размишляваш повече по този начин в молитвите си и си задаваш повече въпроси, за да търсиш истината, то отклоненията в действията ти ще стават все по-малки и по-малки. Само онези, които могат да дирят истината по този начин, са богобоязливи хора, които зачитат Божията воля, защото търсят в съответствие с изискванията на Божието слово и имат богопослушно сърце, а заключенията, до които достигат след едно такова търсене, ще са в съответствие с истините принципи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Думите Му ми дадоха път за практикуване. Водачите и работниците трябва да работят строго в съответствие с условията на работа и принципите на истината и винаги да следват напътствията на Светия дух. Трябва също да се молим и търсим в нашия дълг, и да пазим в сърцето си почит към Бог, да не следваме собствените си идеи, представи или минали преживявания, да не правим каквото си искаме. Наистина не можем сляпо да вярваме в себе си, а трябва да търсим принципите на истината, а когато не разбираме нещо, трябва да потърсим и разговаряме с другите, за да разбираме принципите, преди да действаме. Това е Божията воля. Това преживяване ми даде урок. Ако Бог не беше направил така, че водачът да ме разкритикува, все още нямаше да разбирам колко сериозни щяха да са последиците от действията ми. Казах си, че от тогава нататък ще търся истината и ще изпълнявам дълга си според принципите. По-късно двама нови членове спряха да идват на събрания и аз не посмях да си вадя заключения и безцеремонно да ги отхвърля. С един от тях се свързвахме много пъти, за да му окажем подкрепа, и обсъдихме положението му и с водача ни. Уверихме се, че той е невярващ и го оставихме. Другият беше сестра, която беше вярвала в Бог от по-малко от две години, обичаше да чете Божиите слова и даваше всичко от себе си в дълга си, а след като бе прочела Божиите слова, които съдеха и разобличаваха човешката поквара, тя ги бе съпоставила със себе си и решила, че е безнадеждно покварена, и просто се беше отказала. Проведохме заедно общение по Божиите слова, за да може да види, че Божието спасение е за тези от нас, които са покварени от Сатана, че Бог разбира трудностите и слабостите ни също като майка и, стига ние да не се откажем в стремежа си към истината, Бог няма да се откаже от нас, защото Бог спасява човека в максимална степен. Сърцето ѝ се обля в сълзи при тези думи и тя усети Божията любов. Помогнахме ѝ няколко пъти и вече редовно идва на събрания.

Това преживяване наистина ми показа искрените намерения на Бог и невероятната Му любов за спасение на поквареното човечество. Като изпитах Божиите слова на практика, добих разбиране за арогантния си нрав и видях опасността и последиците от това да върша дълга си по своя начин. Най-накрая изпитах почит към Бог. Сега мога да изпълнявам дълга си според принципите, изцяло благодарение на Божиите напътствия. Слава Богу!