Историята на моето приветстване на Господ

4 ноември 2023

Когато бях малка, не можех да ходя, защото имах силни болки в краката, затова майка ми ме доведе пред Господ. За моя изненада само месец по-късно краката ми се излекуваха по чудо. За да се отплатя за Божията любов, напуснах училище през 1998 г. и с ентусиазъм се отдадох изцяло на Бог. Скоро след това църквата ме определи за важен кандидат за обучение и старейшината Цю ме водеше по различни църкви, в които проповядваше. Пасторите и старейшините често казваха, че Божият ден скоро ще настъпи и трябва да сме като мъдрите девици, които приготвили масло за лампите и очаквали идването на Господ. Те казваха също: „В Библията пише: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него(Откровение 1:7). В последните дни Господ ще дойде отново във велика слава на облаци и ще ни грабне във въздуха, за да бъдем с Него. Ще влезем в небесното царство и ще се радваме на вечни благословии. Неверниците ще ридаят и ще скърцат със зъби, повалени от бедствията“. Като слушах въодушевените проповеди на пасторите и старейшините, мигом си представях великолепна сцена, в която всички сме се събрали около Господ, докато Той се спуска на земята върху облаци. Представете си колко се вълнувах при мисълта за тази трогателна сцена.

Веднъж в началото на 1999 г. старейшините Цю и Уан свикаха събрание и казаха: „Появила се е нова църква на име Източна светкавица, която твърди, че Господ вече Се е въплътил и Се е върнал, изказва слова и върши делото на правосъдието, като започва от Божия дом. Но как е възможно? В писанията ясно се посочва, че Бог ще се спусне върху облаци, а те твърдят, че Господ се е върнал в плът. Това не съответства на Библията, затова не бива да слушате проповедите им и да четете книгите им, още по-малко да ги приемате у вас. Който ги приеме, ще бъде отлъчен от църквата!“.

Чух ги и си помислих: „Старейшините са вярващи от години и познават Библията добре, значи трябва да са прави. Още повече, че в писанията ясно се посочва, че Господ ще се спусне върху облаци — как тогава би могъл да се е въплътил? Моят духовен ръст е още малък, затова не бива да общувам с хората от Източна светкавица, защото може да ме отклонят от правия път“. Скоро след това обаче мнозина от колегите и другите вярващи в църквата преминаха към Източна светкавица. Старейшината Уан подчерта, че трябва да прекъснем връзките си с тези колеги и вярващи, и ни накара да разгласим на всички църкви, че никой не бива да преминава към Източна светкавица. След това отидох на всички места, на които се събираха хора, и им казах да затворят църквата. Също така постоянно изтъквах: „Господ ще дойде върху облаци, не в плът. Слуховете, че Господ се е въплътил, са неверни“. При тези думи вярващите започваха да кимат и казваха, че ако дойде някой друг да разпространява евангелието, ще го отпратят. За да попреча на братята и сестрите да чуят проповедите на Източна светкавица, се втурнах да затварям църквата. Въпреки огромните ми усилия обаче значителен брой колеги и вярващи продължаваха да преминават към Източна светкавица.

Един ден, докато бях на гости на един колега, той ми каза, че друг колега, Ли, проучва Източна светкавица заедно с други. Аз и още няколко колеги се втурнахме да го спрем. Казах им: „В писанията се посочва, че Господ ще се спусне върху облаци пред очите на всички. Не можем да повярваме на думите на онези от Източна светкавица, че Господ се е въплътил“. Едва-що бях произнесла тези думи, и един от тях каза: „Проповядваното от тях е много смислено и съответства на Библията! Защо да не се вслушаме? Кой може да обхване целостта на Божието дело? Мисля, че трябва да продължим да изследваме“. Тези думи ме разтревожиха и тъкмо щях да продължа да ги разубеждавам, когато изведнъж гърлото ме стегна и получих пристъп на кашлица. Лицето ми стана мораво и от очите ми бликаха сълзи — не можех думичка да обеля. Всички ме зяпаха в шок. Колегите хукнаха да ми донесат чаша вода, но аз продължих да кашлям и след като я изпих. Бях по-паникьосана от котка върху горещ ламаринен покрив и постоянно се молех на Бог да спре кашлицата ми. Като видя в какво състояние съм, един друг колега продължи да говори вместо мен, но след няколко изречения събранието приключи набързо. Беше изключително неловка сцена. След събранието се зачудих: „Аз защитавах пътя на Господ и пазех паството, защо тогава получих пристъп на кашлица в решаващия момент? Защо Господ не откликна на молитвите ми? Какво казах, което не съответстваше на волята Му?“. Скоро след това се разболях. Имах главоболие, чувствах се замаяна и стомахът ме болеше. Докато лежах в леглото си, слаба и немощна, многократно зовях Господ. Колкото и да Го умолявах обаче, състоянието ми не се променяше. Нямаше как да не си помисля: „Не съм ли достатъчно отдадена на Господ? Дадох всичко от себе си да защитя паството ни, защо тогава се разболях? Блъсках си главата да намеря отговор, но не можех да го измисля. През есента на 1999 г. старейшината Уан катастрофира на път за вкъщи след затварянето на църквата. Припаднал в катастрофата и претърпял тежка травма на главата, след което беше в критично състояние няколко дни, преди да започне да се стабилизира. Това ме шокира — старейшината Уан беше работил за Господ години наред, в добро и в зло, беше преминал през сериозни трудности, за да защити паството и да предпази вярващите от това да приемат Източна светкавица. Защо ще му се случи такова нещо? Тогава обаче не осъзнавах, че е грешно да се работи срещу Източна светкавица. Един следобед, няколко месеца по-късно, чух, че още вярващи проучват Източна светкавица, и аз и няколко други сестри се метнахме на колелата и им казахме много слухове и лъжи, за да ги сплашим и да им попречим. Това уплаши всички тези братя и сестри и те казаха, че няма повече да слушат проповедите на Източна светкавица. Едва след като чух това, най-накрая почувствах известно облекчение. На път за вкъщи обаче стигнах до едно нанадолнище, загубих равновесие, причерня ми пред очите и изхвърчах на два метра от колелото. Главата ми веднага се замая и цялото тяло ме болеше. От падането си счупих ключицата. Този внезапен инцидент ме обърка и смути: та Господ не ни ли дарява с мир и радост? Защо ми се случваха тези несгоди, като защитавах пътя на Господ? Възможно ли е тази Източна светкавица, на която се противях, наистина да е завръщането на Господ? Но в Библията ясно пише, че Господ ще се спусне върху облаци, значи Източна светкавица не може да е истинският път! Дали Господ ме изпитваше, понеже не Му бях достатъчно посветена, или Го бях обидила по някакъв начин? Бях много объркана и не разбирах Божията воля.

След това се чувствах все по-мрачна и изчерпана. Когато четях Библията, не получавах никакво прозрение и нямах какво да кажа в проповедите си. Дори молитвите ми бяха празни и вяли. Сякаш бях загубила присъствието на Господ и повечето от нашите вярващи ставаха безразлични във вярата си. На събранията повечето хора просто си говореха празни приказки или дремеха, а много колеги и вярващи напуснаха църквата и се върнаха в обществото. А най-дълбоко ме разочарова това, че сред колегите имаше много завист. На работните срещи старейшините и колегите се хващаха за гушите за най-дребното нещо и си разваляха отношенията. Като гледах всичко това, просто не разбирах защо църквата беше станала такава. Започна да ми писва от събранията и дори се замислих дали да не се върна към светския живот.

Един ден през 2002 г. майка ми ми каза развълнувано: „Господ Исус се е завърнал и Се е въплътил, за да изрази словата Си и да извърши делото на правосъдието“. Бях шокирана от думите ѝ. Та нали Източна светкавица проповядваше точно това? Да не би майка ми да бе преминала към Източна светкавица? Още преди да довърши, аз я попитах: „Кой ти каза, че Господ Исус се е завърнал? Забрави ли, че в Библията ясно пише, че когато Господ дойде, ще се спусне славно върху облаци и това ще разтърси небесата и земята? Казваш, че Господ се е върнал, но защо не сме видели ни един от тези знаци? Казваш също, че Господ се е въплътил, за да извърши делото на правосъдието, но как е възможно това? Не бива лекомислено да вярваш на всичко, което чуеш“. Като видя какъв инат съм, майка ми си отиде в стаята и се върна с изящно подвързана книга. Каза пламенно: „Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Тук ще намериш новите слова на Господ Исус. Прочети я и ще видиш“. Книгата беше чисто нова и заглавието „Словото се явява в плът“ беше отпечатано с големи златни букви върху корицата. Веднага се сетих за предупреждението на свещениците: „Не бива да четеш книгата им. Ако я прочетеш, ще се хванеш на въдицата“. Казах: „Мамо, не трябва да вярваш на тези работи. Не си чела много от Библията, но аз я познавам добре и съм присъствала на не една религиозна среща. Смяташ ли, че знаеш повече от мен? Ако кривнеш във вярата си, няма ли да обезсмислиш всичките си години в църквата?“. Тогава обаче не бях склонна да търся и продължавах да убеждавам майка си да не отива при Източна светкавица. Но каквото и да кажех, тя не поддаваше и не промени решението си. Дори ми каза сериозно: „Всемогъщият Бог наистина е Господ Исус, за Когото все копнеем. Той е Божият Дух, въплътил се отново, за да говори и да върши работа. „Словото се явява в плът“ е Божието слово за последните дни, което разбулва всички тайни на Библията. Ти никога не си чела словата на Всемогъщия Бог, така че откъде знаеш, че те не са словата на завърналия се Господ? В Библията пише: „Вярата е от слушане“ (Римляни 10:17). Не си си отворила нито очите, нито ушите — как очакваш да приветстваш Господ? Помисли малко: ако Господ наистина се е завърнал, а ти не Го приветстваш, няма ли да съжаляваш, че си пропуснала шанса си?“. Понеже не можах да измисля добър аргумент срещу казаното от нея, просто отвърнах троснато: „Няма да чета тази книга, чета само Библията. Радвали сме се на толкова много благодат от Господ — не мога да бъда неблагодарна! Каквото и да казваш, аз няма да предам Господ!“. Като видя с каква нагласа съм, тя само въздъхна нервно и отиде да приготвя вечерята. Скоро след това чух тиха музика от кухнята. Песента имаше заразна мелодия, но като се заслушах, установих, че не е никой от химните, които бях чувала. Знаех, че майка ми я пуска заради мен, затова веднага излязох. После майка ми започна често да пуска химни вкъщи, а нощем я чувах да се моли за мен през сълзи. Тогава прозрях, че тя е човек, който мисли самостоятелно, и следователно ще да е проучила старателно въпроса за приветстването на Господ. Дали Източна светкавица наистина беше завръщането на Господ Исус? Защо иначе майка ми ще е толкова разтревожена и притеснена за мен в молитвите си? После обаче се сетих за думите на пасторите и старейшините и реших да се придържам към пътя на Господ и да не отстъпвам. След това се отдалечих от майка си.

Един ден, както седях на дивана в хола, майка ми си пусна химн в стаята си. Текстът на химна ме привлече: „Този път Бог се въплъти, за да извърши делото, което все още не е завършил — да осъди тази епоха и да ѝ сложи край, да спаси човека от морето на страданието, да завоюва напълно човечеството и да промени житейския нрав на хората. Бог прекара много безсънни нощи, за да освободи човека от страданието и от тъмните сили, които са черни като нощта, и го направи в името на делото за човечеството. Той слезе от най-високото до най-низшето от всички места, за да живее в този човешки ад и да прекара дните Си с човека. Бог никога не се оплака от запуснатостта на хората, нито поиска прекалено много от тях. Напротив, Бог понесе най-големия срам, докато изпълняваше Своето дело. За да може цялото човечество скоро да се наслади на покой, Бог понесе унижение и несправедливост, като дойде на земята и лично влезе в леговището на тигъра, за да спаси човечеството. Толкова пъти Той заставаше с лице към звездите, толкова пъти е тръгвал на разсъмване и се е връщал по здрач. Понасял е изключителни страдания и е бил подлаган на нападения и удари от страна на хората. Бог дойде на тази мръсна земя, мълчаливо и в забвение понасяше опустошенията и потисничеството от страна на хората, но никога не отвърна и не постави прекомерни изисквания към тях! Той извърши цялото дело, от което се нуждае човечеството: поучавал е хората, просвещавал ги е и ги е укорявал, облагородявал ги е със словата Си, напомнял им е, увещавал ги е, утешавал ги е, съдил ги е и ги е изобличавал. Всяка Негова стъпка е в името на живота на хората и цели да ги пречисти. Въпреки че им отне перспективите и съдбата, всичко, което Бог прави, е в името на човечеството. Всяка Негова стъпка е за тяхното оцеляване, за да могат хората да имат красива крайна цел на земята(„Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Бог понася големи мъки за спасението на човека“). Текстът на химна дълбоко ме развълнува. Веднага си помислих за Господ Исус, Който Се въплъти, за да изкупи човечеството. Той беше преследван и гонен от управниците, осъден и изоставен от религиозния свят, подиграван и осмиван от обикновените хора и нямаше нито място за почивка, нито собствен дом. Въпреки всичко Той изрази истина, за да се погрижи за хората, да ги изцери и да прогони демоните от тях, а накрая беше разпънат на кръст като вечно приношение за грях за цялото човечество, избавяйки го от греховете му. Като си помислих как любовта на Господ към човечеството контрастираше с мъчението, на което бе подложен от човешките ръце, моето сковано и закоравяло сърце беше дълбоко разтърсено и от очите ми бликнаха сълзи. Дали Всемогъщият Бог наистина не беше завърналият се Господ Исус? Кой друг би могъл да изкаже такива думи? Кой друг би могъл да плати такава цена за човека? После чух друг химн: „В крайна сметка невинните станаха безчувствени. Защо Бог все трябва да им създава трудности? Слабият човек е напълно лишен от постоянство. Защо Бог все трябва да изпитва такъв нестихващ гняв към него? У слабия и безсилен човек вече няма ни най-малко жизненост. Защо Бог все трябва да го укорява за непокорството му? Кой може да устои на заплахите на Бог в небето? Човекът, в крайна сметка, е крехък, а Бог е в отчаяно положение и е изтласкал гнева Си дълбоко в сърцето Си, за да може човекът бавно да размишлява върху себе си(„Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Колко е трудно Божието дело“). Текстът ми въздейства дълбоко. В него се говореше за дълбоката тревога и грижа на Господ за човечеството. То беше сравнено с непослушно дете, което наранява чувствата на майка си, но тя продължава да го подкрепя с надеждата, че детето ще излезе от мъглата и ще се върне при нея. Тези думи ми звучаха като Божия глас. Спомних си за всичките си спорове с майка ми в този период: колкото и да ме убеждаваше, аз не слушах, и когато ми пускаше рецитации и химни с Божиите слова, аз се противях и не исках да ги слушам — нямах и капка желание да проучвам. Ни най-малко не приличах на християнка. След това, когато майка ми пускаше химни, вече не се противях толкова.

Един ден чух следния химн: „Завръщането на Исус е велико спасение за приелите истината, но за отхвърлилите я то е знамение за осъждане. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и арогантни, а се подчинявайте на напътствията на Светия Дух и копнейте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани!(„Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Бъди човек, който приема истината“). Като го чух, внезапно ме обзе тревога: „Ако Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ Исус, няма ли да бъда осъдена за това, че не съм Го приела? Да обидиш Господ е сериозна работа — то е грях, който няма да бъде простен нито в този свят, нито в онзи!“. Сетих се и за думите на Господ Исус: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят(Матей 5:6). Господ Исус ни научи, че ще получим изобилната поддръжка на Бог само чрез търсене на истината и жажда за нея. Но ако изследвах Източна светкавица и изпаднех в заблуда, нямаше ли да пропилея всичките си години на вяра? Лутах се и не можех да реша, затова се обърнах към Господ в молитва: „О, Боже, чувствам се силно раздвоена. Тези слова звучат като Твоя глас, но ме е страх, че може да сгреша и да Те предам. Господи, не съм сигурна, че Си се завърнал като Всемогъщия Бог. Ако това действително е Твоето дело, моля Те, просветли ме. Ако не е, помогни ми да устоя“.

Няколко дни след това майка ми отново извади „Словото се явява в плът“ и ми каза: „Внимателно прочети словата на Всемогъщия Бог и ще разбереш, че Той е завърналият се Господ Исус. Ако не изследваш, как ще узнаеш дали Той е завърналият се Господ? Това е като шведска маса — ако само гледаш, но не опитваш нищо, никога няма да узнаеш кое какъв вкус има. Щом вярваме в истинския Бог, от какво се страхуваш? Аз съм ти майка — наистина ли смяташ, че бих ти навредила?“. Думите на майка ми бяха доста убедителни; помислих си: „Вярно е, слушала съм само заучените фрази на пасторите и старейшините, но никога не съм слушала проповедите на Източна светкавица и не съм чела словата на Всемогъщия Бог. Откъде да знам дали Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус? Не бях ли се уверила от Библията, че Господ Исус е Изкупителят?“. При тази мисъл взех книгата и започнах да я прелиствам. Видях какво казва Всемогъщият Бог: „Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е в съответствие с твоите убеждения и с Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. Дори с толкова нищожно уважение към Бог в сърцето си ще получиш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш и многократно размишляваш върху тези думи, ще разбереш дали те са истина и дали са живот(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“). Като прочетох този пламенен призив, се разтревожих и уплаших: „Възможно ли е това наистина да са Божиите слова? Защо иначе ще пише, че това са словата на живота и пътят на истината, и ще се препоръчва на хората да продължават да търсят, макар само едно на десет хиляди слова да съответства на убежденията им и на Библията?“. Реших да проуча въпроса. Иначе, ако изпуснех шанса си да приветствам Господ, щеше да е късно за съжаление. След като взех това решение, продължих да чета и попаднах на този откъс: „Надеждата ми е, че всеки брат и сестра, които очакват Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се отдадете на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за практическата работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да изпълните волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Като прочетох това, се почувствах малко объркана. В Библията ясно се посочва, че Господ ще се завърне във велика слава върху облаци — тогава защо в този откъс пишеше следното: „Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение“. „Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак“. Наистина ли Господ не Се е завърнал върху облаци? Какво става тук? Този въпрос се въртеше постоянно в главата ми, но не намирах отговор. След това се сетих, че у нас често идваха вярващи във Всемогъщия Бог, и реших да ги питам и да видя какво ще кажат.

Един ден сестра Мую от Църквата на Всемогъщия Бог дойде у нас и аз ѝ разказах за смущенията си. Тя се усмихна и отговори: „В Библията действително се споменава, че Господ ще се завърне върху облаци, но в нея има и други пророчества за завръщането Му освен тези, че ще дойде върху облаци. „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син(Матей 24:27). „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение(Лука 17:24-25). И: „Бъдете и вие готови; защото в час, когато не мислите за Него, Човешкият Син ще дойде(Лука 12:40). „И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе(Откровение 3:3). „Ето, ида като крадец(Откровение 16:15). „А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!(Матей 25:6). Както и: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене(Откровение 3:20). Защо Господ постоянно подчертава в тези стихове: „пришествието на Човешкия Син“, „Човешкият Син иде“ и „Синът Човешки в Своя ден“? Какво означава „Човешкият Син“? Означава въплъщението на Божия дух и превръщането му в Човешкия Син. Божият дух сам по себе си не може да се нарече „Човешкият Син“. Господ също така споменава многократно, че ще се завърне „като крадец“, и казва: „а посред нощ се нададе вик“. Това предполага, че Той ще се завърне тихо и тайно, когато дойде моментът, че ще Се въплъти и ще стане Човешкият Син, спуснал Се тайно, без никой да разбере какво е станало. Същото се случи, когато Божият дух се въплъти като Господ Исус, за да се яви и да извърши делото Си. Господ Исус изглеждаше като нормален човек и докато пътуваше навред и проповядваше, никой не разбра, че Той е въплътеният Бог, че е проявлението на Христос. Затова можем да сме абсолютно сигурни, че Той ще се завърне въплътен като Човешкия Син, за да се яви и да върши делото Си“. Бях наистина поразена, когато Мую каза това. Пасторите и старейшините често казваха, че „Човешкият Син“ се отнася за Господ Исус, но не и за завърналия се Господ Исус. Пасторите и старейшините познаваха Библията толкова добре, че нямаше как да грешат. Помислих си, че Мую вероятно е разбрала Библията погрешно и думите ѝ не са верни. Като осъзнах това, побързах да кажа: „Мую, пасторите и старейшините ни казаха, че „Човешкият Син“ се отнася за Господ Исус, а не за завърналия се въплътен Господ“. Тя търпеливо отвърна: „Сестро, всички тези стихове ясно посочват, че това са пророчества за завръщането на Господ Исус. Всеки проницателен човек ще разбере това. Как би могло да се отнася за Господ Исус? Тези свещеници не тълкуват ли Господните думи погрешно? Виж също и Евангелието от Лука, 17:24-25: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. В тези стихове Господ предрича при какви обстоятелства ще Се завърне. Ако Господ се завърнеше във великолепна слава върху облаци, всички със сигурност биха се ужасили и биха изпопадали по земята. Тогава кой би посмял да се противи на Господ и да Го изостави? Как тогава пророчеството „Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. би се сбъднало? Значи, според словата на Господ няма съмнение, че завърналият се Господ е въплътеният Човешки Син. Явяването и делото на Всемогъщия Бог изцяло изпълняват пророчествата на Господ Исус“.

След като изслушах споделеното от нея, много се засрамих. Тя беше добре обоснована и напълно ме убеди. Най-накрая осъзнах защо когато Господ Исус говори за завръщането си, винаги споменава „пришествието на Човешкия Син“, „Човешкият Син иде“ и „Синът Човешки в Своя ден“. Той непрекъснато набляга на „Човешкия Син“, за да ни каже, че ще се завърне в плът, ще се яви и ще работи като Човешкия син. Не си бях представяла, че макар да познавах Библията добре и често да я обяснявах на други, не виждах как в нея ясно се казва, че завърналият се Господ ще стане Човешкият Син, Който ще се появи и ще работи. Просто вярвах сляпо на думите на пасторите и старейшините. Бях така объркана във вярата си, а всичките ми години на изучаване на Библията се оказаха напразно. Нямах и най-малкото разбиране за думите на Господ и още бях сляпо арогантна и ограничена. Колко неразумна съм била! Радвах се, че можех да утеша сърцето си и да слушам беседата на Мую. Иначе, ако бях слушала само проповедите на пасторите и старейшините, щях все още да се взирам в облаците и да чакам слизането на Господ. Накрая просто щях бъда пропъдена и изоставена от Бог! Мую продължи общението си с думите: „Завръщането на Бог в последните дни става на два етапа. Първо Той се въплъщава и пристига тайно, а после ще дойде в облаците пред очите на всички. Засега явяването и работата на Всемогъщия Бог в плът е първият етап, в който Господ идва тайно. Бог изразява истината, за да върши делото на правосъдието, да пречисти и спаси човечеството и да му даде възможност напълно да се освободи от греха. Тези, които искрено вярват в Бог и копнеят за явяването Му, разпознават гласа Му в словата на Всемогъщия Бог, уверяват се, че Той е завърналият се Господ Исус и идват пред Него. Всичките те са мъдри девици, които са грабнати пред Божия трон и сега получават и изпитват съда и пречистването на Божиите слова. През това време няма как да видим Господ да се явява върху облаци. Едва след като Бог е усъвършенствал група от победители и е свършил тайното Си дело в плътта, Той ще предизвика бедствия, ще награди доброто и ще накаже злото, и най-накрая ще слезе върху облаци, разкривайки се пред всички хора. Тогава тези, които са осъждали и са се съпротивлявали на Всемогъщия Бог, ще вият, ще си скубят косите, ще скърцат със зъби от съжаление в бедствията, като видят, че са се противили на завърналия се Господ Исус. Това напълно изпълнява пророчеството в Откровение: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него(Откровение 1:7)“.

След това Мую ми прочете откъс от словата на Всемогъщия Бог. „На много хора може да им е все едно какво ще изрека, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато видите Исус да слиза от небето на бял облак със собствените си очи, това ще бъде публичното появяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб, но трябва да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, е и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан. Това ще бъде времето на края на Божия план за управление и тогава Бог ще възнагради праведните и ще накаже нечестивите. Защото Божият съд вече ще е приключил преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са се пречистили, ще се върнат пред Божия престол и ще влязат в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, Който не язди на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, Който показва знамения, но не признават Исус, Който провъзгласява строг съд и показва истинския път и живот. И затова с тях Исус може да се разправи само когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, прекалено самоуверени, извънредно арогантни. Как биха могли такива дегенерати да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за приелите истината, но за отхвърлилите я то е знамение за осъждане. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и арогантни, а се подчинявайте на напътствията на Светия Дух и копнейте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани!(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“). След като чух думите на Всемогъщия Бог, загърбих гордостта си и най-накрая видях, че имам всякакви представи и фантазии относно пришествието на Господ. Нищо чудно, че не бях виждала Господ да слиза на облаци след всичките тези години. Той се е въплътил и е дошъл тайно, изразявайки слова, за да спаси човечеството, и ще се появи в облаците едва след като усъвършенства група от победители. Но аз бях подлъгана от духовенството да вадя откъси от контекста и да възприемам думите в Библията буквално. За малко да пропусна шанса си да приветствам Господ и да бъда изоставена от Бог. Бях на косъм!

Мую продължи беседата си: „Всички знаем, че преди 2000 години всички израилтяни чакаха Месията, но когато Господ Исус дойде и върши делото Си, фарисеите се придържаха към буквата на Писанието и хранеха всякакви представи за пристигането на Месията. Те вярваха, че когато Бог дойде, ще се нарича Месия, ще е роден в аристократично семейство, ще има кралски статус и власт и ще ги освободи от римското владичество. Но когато Господ Исус дойде, Той не се наричаше Месия. Беше роден в ясли и в обикновено семейство и не беше особено висок или внушителен. Беше дори потискан и преследван. Те Го отричаха и осъждаха и накрая Го разпънаха на кръста, като извършиха ужасен грях и си навлякоха Божиите проклятия и наказание, което доведе до поробване на израилтяните за 2000 години. Какъв жесток урок! За нас ще е от полза да вникнем в корена на техния провал. Ако не успеем да го разберем, що се отнася до идването на Господ, вероятно ще следваме същия път на съпротива срещу Бог, поет от фарисеите“. Когато сестрата свърши, прочете още един откъс от словото на Всемогъщия Бог с мен: „Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те имаха измислени представи за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живота истина. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да получат Божието благословение? Как биха могли да съзрят Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха целта на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречена от Исус, и освен това защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха прекарвали време с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, а се противопоставяха на същността Му с всички възможни средства. По същество тези фарисеи бяха упорити, арогантни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и мъдра да е Твоята проповед, колкото и висша да е Твоята власт, Ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“). Мую продължи общението: „Всемогъщият Бог ни разкри корена на съпротивата на фарисеите срещу Господ Исус. Той се крие в упоритата им, арогантна природа и отвращението и омразата им към истината. Освен това те не разбираха Божието дело и се придържаха към буквалните думи на Писанието, свеждайки появата и работата на Бог до собствените си представи. Дори когато Господ Исус изрази много истини и направи куп чудеса, те пак не търсеха и не ги приемаха въобще. Упорито се придържаха към буквата на Писанието в стремежа си да спечелят предимство пред Господ, да Го осъдят и да Му се съпротивляват, и накрая Го разпънаха на кръста. Затова, когато разсъждаваме за пришествието на Господ в последните дни, можем да се надяваме да Го приветстваме само като се поучим от жестокия урок на провала на фарисеите, като се разделим с представите си и вникнем в Божията поява и дело. В наши дни пасторите и старейшините от религиозния свят са също като фарисеите. Когато чуят някой да свидетелства за идването на Господ, те изобщо не търсят и не изследват и дори упорито се придържат към Библейския откъс за пришествието на Господ в облаците. Те казват: „Този, който твърди, че е Господ Исус, но не пристига на облак, е лъжехрист“, с което оказват безсмислена съпротива срещу Всемогъщия Бог и пречат на вярващите да изследват истинския път. Ако не се разкаят, ще бъдат разобличени от Бог в последните дни като лъжевярващи и антихристи, a когато спасителното дело на Бог приключи, те ще ридаят и ще скърцат със зъби, повалени от безпрецедентните бедствия“.

Когато чух това, се уплаших и разтреперих. Помислих какво значат думите ѝ за собственото ми поведение: придържах се към буквалния смисъл на Библията в приветстването на Господ, като вярвах въз основа на собствените си представи, че Господ ще пристигне върху облаци. Като чувах да казват, че Господ Исус се е завърнал, не само не изследвах, но и следвах пасторите и старейшините в сляпото им осъждане и разпространявах всякакви слухове, за да клеветя и очерням Всемогъщия Бог, и пречех на вярващите да изследват истинския път. Нямаше разлика между поведението ми и това на фарисеите, които се съпротивляваха на Господ Исус. Бях съвременна фарисейка, препъникамък, който пречи на вярващите да изследват истинския път. Ако не беше Божията милост, разкрита чрез беседата за истината на Мую, благодарение на която чух Божия глас, такъв инат и неприемащ истината като мен накрая щеше да бъде изоставен, пропъден, проклет и наказан от Бог. След това я попитах: „Щом Господ се е въплътил, за да върши делото Си тайно, как можем да сме сигурни, че Всемогъщият Бог е въплътеният Бог, Христос от последните дни?“. Прочете ми още откъси от словото на Всемогъщия Бог. „Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци във вид на плът. Така че, за да може Бог да се въплъти, Той трябва първо да бъде плът — плът на нормалната човешка природа: това е най-важното предварително условие. Всъщност изводът от Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“). „Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът. Разликата идва от това, че Христос не е от плът и кръв: Той е въплъщението на Духа. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Никой човек не притежава Неговата божественост. Нормалната Му човешка природа способства за извършването на всички Негови нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“). „Въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божието проявление. Въплъщавайки се, Бог ще осъществи Своя замисъл делото Си, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази Своята същност и ще може да осени човека с истината, ще го дари с живота и ще го насочи по правилния път. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да разбере дали пред него е Самият въплътен Бог, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е истинският път, човек трябва да ползва за ориентир Божията същност. Тоест, за да определи дали това действително е въплътеният Бог, той трябва да се вгледа в същността Му — в Неговото дело, в словото Му, в нрава Му и в множество други аспекти — вместо да съди по външни белези. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговото външно проявление и в резултат пренебрегва същността Му(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). След като го изчете, Мую сподели: „Словото на Всемогъщия Бог ясно ни казва, че въплъщението означава, че Божият Дух е облечен в плът и Той се превръща в нормален човек, появявайки се в света ни, за да изрази истина и да върши работа. Отвън Христос изглежда като нормален човек, но Божият Дух е в Него — Той е въплъщението на Божия Дух. Христос има не само нормална човешка природа, но и пълна святост, което ще рече, че присъщият нрав на Бог, това, което Бог притежава и представлява, властта, всемогъщието и мъдростта Му се осъществяват във въплътеното Му тяло. Христос е Самият Бог, Господът на сътворението. И така, Христос може да изрази истината, да разбулва тайни във всеки момент, да изразява Божия нрав и всичко, което Той представлява, и да извършва делото на изкуплението и спасението на човечеството. Това е същото, както когато Господ Исус беше въплъщение на Бог — Той беше Христос. Въпреки че Господ външно изглеждаше като нормален човек и наистина живееше сред хората на земята, Той беше способен всякога да изразява истината и да разбулва тайните на небесното царство и показа на човечеството пътя на разкаянието. Господ Исус прощаваше греховете на хората и изразяваше любящия и милостив Божи нрав. Също така извърши много чудеса: лекуваше болните, гонеше демони, съживяваше мъртвите, успокояваше ветровете и моретата и нахрани 5000 души с пет хляба и две риби. Думите и делото на Господ Исус бяха пълноценно проявление на Божията власт и могъщество. Всички потвърдихме, че Господ Исус е Христос, въплътеният Бог, въз основа на думите и делото Му. Когато потвърждаваме дали някой е въплътеният Бог, преценката ни не трябва да се основава на външния му вид, на това в какво семейство е роден, дали има статус и власт и дали е подкрепян, или отхвърлян, а изцяло на това дали може да изразява истината и да върши Божието дело. Това е решаващото. Стига да може да изразява истината и да върши Божието дело по спасението на човечеството, колкото и обикновен да изглежда отвън и колкото и осъждан и отхвърлян да е, той безспорно е въплътеният Бог, той е Христос. Откакто Се е появил, за да върши делото Си, Всемогъщият Бог е изразил милиони думи и е разбулил всички тайни на Божия план за управление. Той е разкрил целта на Божия план за управление, скрития смисъл на трите етапа на делото Му, тайната на Божиите въплъщения и имена, скритата история за Библията, как Божието дело на правосъдието в последните дни пречиства и спасява човечеството, резултатите и назначенията на всеки тип човек, как Христовото царство е осъществено на земята и още много. Освен всичко това Всемогъщият Бог съди и разобличава човешката богоборческа, сатанинска природа и всички видове покварен нрав. Той също така показва на хората пътя към освобождението от греха и спасението. Истините, които Всемогъщият Бог е изразил, са толкова изобилни — изразил е всички аспекти на истината, които са ни нужни, за да бъдем напълно спасени, и никоя от тези тайни и истини не е била чувана преди. Избраниците на Бог са изпитали съда и наказанието на Божиите слова и имат известно действително разбиране за покварените си нрави, зачитане на праведния и величествен Божи нрав, постепенно се освобождават от оковите и ограниченията на греха и са променили житейските си нрави до различни степени. Само чрез четене на словото на Всемогъщия Бог и лично преживяване на делото Му в последните дни сме узнали, че Всемогъщият Бог е въплътеният Бог, Христос от последните дни.

Словата на Всемогъщия Бог и беседата с Мую ме просветиха. Разбрах, че ключът към това да определим дали някой е въплътеният Бог се крие в това дали може да изразява истини, да върши делото на спасението и да изразява Божия нрав и всичко, което Той представлява. Всемогъщият Бог наистина е въплътеният Бог, завърналият се Господ Исус — кой друг може да отвори свитъка и седемте печата, за да разкрие скритите тайни и истини? Кой друг освен Бог може да спаси човечеството, като ни освободи от оковите на греха?

Мую продължи с думите: „Чрез появата Си Бог основно изразява словата Си, за да разпознае тези, които жадуват за истината и чуват гласа Му. Господ Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват(Йоан 10:27). Всички, които са Божии овце, копнеят за истината и благоговеят пред Него. Когато чуят някой да казва, че Господ се е завърнал, те търсят и изследват истинския път. Когато прочетат словото на Всемогъщия Бог, разпознават гласа Му, приемат Всемогъщия Бог и имат шанс за спасение. Тези, които не са Божии овце, арогантно и упорито се придържат към религиозни представи, отказват да слушат Божия глас и дори съдят и укоряват Божието дело в последните дни. Накрая ще си получат заслуженото наказание. Бог използва думите Си, за да разобличи всеки човек в последните дни, разпределя хората по категории, възнаграждавайки доброто и наказвайки злото. Това напълно разкрива Божията праведност“.

Когато чух това, наведох глава и по лицето ми се стекоха сълзи. Знаех, че наистина съм се съпротивлявала на Бог. Спомних си как хората свидетелстваха, че Господ се е завърнал, а аз не търсех и не изследвах, а сляпо се подчинявах на пасторите и старейшините, разпространявах лъжи и сплашвах вярващи, за да им попреча да изследват истинския път. В резултат от това получих такъв пристъп на кашлица, че не можех да говоря, разболях се и дори си счупих ключицата. Старейшината Уан също претърпя катастрофа. Осъзнах, че това не са просто инциденти. Това бяха наказания и възмездие за съпротивата срещу Бог. Но аз бях скована и не знаех, че трябва да се събудя. Дори продължително осъждах и се съпротивлявах срещу Божията поява и работа, като си мислех, че защитавам пътя на Господ и паството. Бях такъв инат! Никога не съм и сънувала, че Източна светкавица, която постоянно клеветях и на която се противях, всъщност е била Господ Исус, Когото бях чакала толкова дълго! Почувствах неописуема мъка и разкаяние и се намразих за слепотата и глупостта си. Бях вярвала в Бог, без да разпознавам делото Му, и дори бях последвала старейшините в съпротивата срещу Бог и бях пречила на вярващите да изследват истинския път. Въз основа на поведението ми наистина заслужавах да бъда наказана от Бог. Но Бог не подходи към мен въз основа на прегрешенията ми и дори използва майка ми, която постоянно пускаше химните с думите Му, за да ги чуя, и беседите за истината от Мую, за да позволи на скованото ми, непреклонно сърце постепенно да се пробуди и да добие проницателност, за да приема Божията поява и дело. Благодаря на Всемогъщия Бог за спасението и милостта Му!

След това жадно погълнах думите на Всемогъщия Бог. Чрез думите Му научих смисъла на всяко име на Бог през различните епохи, скритата история на Библията и как Сатана е покварил човечеството и Бог ни спасява. Също разбрах, че човешката сатанинска природа е коренът на греховността и съпротивата ни срещу Бог, и се научих да търся, за да се освободя от покварата и да постигна спасение. Видях, че думите и делото на Всемогъщия Бог напълно сбъдват тези на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща(Йоан 16:12-13). Думите на Всемогъщия Бог разсеяха съмненията и лъжливите ми представи и бях напълно сигурна, че това бяха слова, лично произнесени от Бог. Всемогъщият Бог е Господ Исус, Когото бях чакала толкова дълго. Почувствах се като дете, което е било изгубено от години и най-накрая се е върнало при майка си. Не можех да не приема радушно книгата с Божиите слова и да не избухна в сълзи. Мразех се, задето бях толкова сляпа и не разпознавах Бог, като се съпротивлявах безумно, осъждах Божието дело в последните дни и пречех на вярващите да търсят и изследват истинския път. Бях станала бунтовник и враг на Бог. Когато го осъзнах, дълбоко съжалих и реших да започна да разпространявам евангелието час по-скоро, за да върна тези, които бях измамила и възпряла, обратно в кошарата, и да компенсирам миналите си грехове и да успокоя Божието сърце. След това се присъединих към разпространяващите евангелието. Докато го разпространявах, често разказвах на хората как преди съм се придържала към буквалния смисъл на Библията и как съм вършила злини в съпротива срещу Бог. Казвах им да се учат от миналите ми неуспехи и споделях словото на Всемогъщия Бог с тях, за да чуят Божия глас. Като виждах все повече хора да приемат Божието дело в последните дни, се чувствах толкова щастлива, заземена и умиротворена.

Като се замисля за пътя, който съм изминала — от съпротивляваща се срещу Бог до завоювана от Божиите слова, видях какви огромни усилия е положил Бог за мен. Колкото и да се бунтувах, Бог не ме изостави и дори ми позволи да чуя гласа Му и да Го приветствам. Това е великата Божия любов и спасение за мен! Слава на Всемогъщия Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Най-накрая чух Божия глас

Като млад работех много неща. Отговарях за заплатите в областната управа на град Сукре, Венесуела. Занимавах се със заплатите и с...

Свидетел съм на Божията поява

Преди бях член на корейската презвитерианска църква. Когато дъщеричката ми се разболя, цялото ми семейство се посвети на вярата. Тогава...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger