Гу Уенцинг: Станах християнин през 1990 г. Един църковен водач все казваше, че Библията е основата на вярата ни и че като вярващи трябва да Я следваме. Тези думи се вкорениха в сърцето ми и реших, че трябва много да чета от Библията, и стига да Я разбирах, щях да имам път във вярата си. Затова препрочитах Светото писание и често се обръщах за съвет към старейшините ми във вярата. Помня, че един от тях ме насърчи с тези думи: „Щом така пламенно четеш Библията, Господ несъмнено е отредил важно място за теб един ден“. Като нов вярващ, за мен беше прекрасно да чуя тези думи. Насърчи ме да почитам Библията дори още повече. Тогава започнах да ставам в 4:00 ч. всяка сутрин, за да чета Светото писание. Навсякъде в дома си бях залепил подбрани стихове от Библията. Постоянно запаметявах или четях откъси от Нея. Нощем дори поставях Библията под възглавницата си. Мислех си, че ако Господ се върне през нощта, ще мога да Го поздравя с Библия в ръце. Най-общо казано не можех да се отделя от Библията си.

Домакин: Това е доста крайно.

Гу Уенцинг: Така беше. След няколко години бях един от основните служители на Харизматиците в нашия град, отговарях за над 300 места за събиране. Толкова влюбен бях в Библията, че все казвах на братята и сестрите: Господ Исус е казал: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Споделях с тях, че всички Божии слова са в Библията, затова да четем Библията, е важно като храненето, че Библията е основата на вярата ни и трябва да я следваме, независимо от всичко, че това е да си истински вярващ.

Домакин: Кога научи за делото на Всемогъщия Бог от последните дни?

Гу Уенцинг: През 1997 г. Членове на църкви в Североизточен Китай приемаха делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Един от водачите ни спешно свика събрание на служителите, на което ни показа клеветническа пропаганда срещу Източната светкавица, и ни каза: „Появила се е една църква на име Източната светкавица. Поддръжниците ѝ твърдят, че Господ Исус се е завърнал в плът като Всемогъщия Бог и че е изрекъл нови думи и разгърнал свитъка. Казват, че Библията е остаряла и словото на Всемогъщия Бог е начинът за препитание. Как могат да говорят така? От хиляди години всички вярващи в Господ четат Библията. Всички Божии слова са в Библията и нищо извън Нея не е Божие слово. Трябва да останем верни на Библията. Отклоняването от Нея е предателство спрямо Господ и, когато Той дойде, няма да ви спаси“. Тогава бях напълно съгласен с него и си казах: „Да. В основата на цялата ни вяра стои Библията. Хората от Източната светкавица дори не Я четат. Не се ли отклоняват от пътя на Господ? Трябва да напътствам братята и сестрите да зачитат Библията и никога да не се отдалечават от Нея“. Този водач свика такива събрания в рамките на три дни. Говореше как да се пазим от Източната светкавица и да ѝ се съпротивляваме. След тези събрания чувствах отговорността си по-голяма от всякога. За да защитя църквата, положих големи усилия, заедно с други служители в църквата, да я изолирам и да се съпротивлявам на Източната светкавица. На всяка служба говорехме за това как да се пазим от нея и дори казвах на всички, че трябва да постят и да се молят на Бог да не допуска Източната светкавица да краде агнетата на нашата църква.

Домакин: Въпреки всичко, някой поинтересува ли се от Божието дело от последните дни?

Гу Уенцинг: Да. Не след дълго един ден моя сестра ми каза, че един служител вече вярва в Източната светкавица и че най-ентусиазираните членове от неговото място за събиране са го последвали. Това така ме притесни, че се втурнах към дома му, без да съм се нахранил. Там видях, че на събрание за около 40 души липсват 19.

Домакин: Деветнадесет от тях са били приели Всемогъщия Бог?

Гу Уенцинг: Точно така. Работата беше там, че тези 19 бяха най-отдадените членове на това място за събиране, затова и толкова ме разстрои тази кражба на добри агнета. Мислех си, че Източната светкавица са наистина страховити, щом са откраднали тези добри агнета само за няколко дни. Затова бързах да посетя тези братя и сестри и да ги разубедя. Казах им: „От Източната светкавица твърдят, че Господ се е завърнал и изрекъл нови слова, но това не е вярно. Всички Божии слова са в Библията, а всичко останало е отклонение от пътя на Господ. Така те няма да влязат в Царството, щом Господ дойде. Няма ли тогава всички тези години вяра да са били напразни?“. Насърчих ги веднага да се покаят пред Господ.

Домакин: Какво отговориха?

Гу Уенцинг: Мислех си, че ще ме послушат, но за моя изненада сестра Джан Лин каза: „Брат Гу Чън, твърдението ти, че всички Божии слова са в Библията, не е вярно. В Йоан 21:25 е казано: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“. Този стих ни показва, че не всичко изречено и сторено от Господ Исус е записано в Библията. А Откровение предрича, че когато Господ се завърне, Той ще разгърне свитъка и ще счупи седемте печата, и ще говори още на църквите. Несъмнено новите Божии слова за последните дни няма как да са записани в Библията предварително, така че твърдението ти, че всички Божии слова са в Библията, е несъстоятелно“. Наистина не знаех как да оборя това тогава. Помислих си: „Ясно. Този стих от Библията е много ясен, защо ли никога не съм се сещал за него?“. Джан Лин продължи: „Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Той е изразил всички истини, които съдят, пречистват и напълно спасяват човечеството. Тези истини са словата на Светия Дух към църквите. Това е разгръщането на свитъка, пророкувано в Откровение“. Тя каза също, че да вярваш във Всемогъщия Бог не е предателство към Господ, а вслушване в Божия глас и следване на стъпките на Агнеца. Също както пише в Откровение: „Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4). Тя ме насърчи също да прочета словата на Всемогъщия Бог и каза, че смиреното търсене е единственият начин човек да чуе Божия глас и да приветства завръщането на Господ.

Домакин: Звучи разумно казано.

Гу Уенцинг: Така беше.

Домакин: Какво си помисли тогава?

Гу Уенцинг: Бях се вторачил единствено в идеята да я накарам да се върне, затова и общението ѝ нямаше ефект върху мен. Просто взех една Библия и я размахах пред нея с думите: „Аз познавам Библията — нямам нужда от търсене! Всичко извън Нея е ерес и ти няма да бъдеш спасена!“. Цяла седмица ходех всеки ден в опити да променя решението им. Каквото и да кажех, те бяха твърдо решени да следват Всемогъщия Бог. Не успях да върна нито един от тях.

Домакин: Това те изненада, нали?

Гу Уенцинг: Да, наистина. Прибрах се и мислех за членовете на църквата, прехвърлили се към Източната светкавица. Просто недоумявах. Как така само с едно прочитане на книгата на Източната светкавица мнението им изобщо не можеше да се промени? Да не би, както ни беше казал водачът, в книгата им да има нещо като наркотик? Те обаче изглеждаха напълно нормални, ни най-малко дезориентирани и много енергични и уверени. Общението им беше проницателно и не можех да го оборя. Толкова бях объркан. Исках да видя какво толкова пишеше в тази книга на Източната светкавица. Смятах обаче, че всичко извън Библията е предателство към Господ и че нямаше да бъда спасен, затова не смеех. По-късно забраних на тези 19 души да идват в църквата и настоях всички останали да не общуват с тях. Особено настоятелно поисках от служителите да държат паствата си под око и незабавно да изключват всекиго, приел Източната светкавица.

Домакин: Да изолираш църквата е крайна мярка. Какъв беше резултатът?

Гу Уенцинг: Не постигнах много. Вложих много в изолирането на църквата, но все повече и повече братя и сестри се присъединяваха към Източната светкавица. Почти всеки ден още някой се бе присъединил — не можех да ги спра. Този въпрос изцяло ме беше погълнал. Влагах много часове в опити да ги върна, но не убедих нито един. Това, което наистина ме изненада, беше, че не след дълго дори брат Уанг Мингуей, с когото работехме заедно, се присъедини към Източната светкавица. Намирах го за много странно. В началото Мингуей беше също като мен — винаги обясняваше как да се браним от Източната светкавица. Не бях очаквал да се присъедини. Отидох до дома му, за да го разпитам, много бях ядосан. Казах: „Много добре знаеш, че Източната светкавица се отклонява от Библията. Как можеш да вярваш в тях?“. Отговорът му беше: „Гу Чън, преди и аз слушах водача и дори не се исках да чуя за Източната светкавица. На сляпо се съпротивлявах срещу тях и ги осъждах. След като прочетох словата на Всемогъщия Бог обаче, видях, че те разкриват толкова много мистерии на Библията и ни дават път за пречистване от греха. Словата на Всемогъщия Бог са истината и Божия глас. Той е завърналият се Господ Исус. И ти трябва да прочетеш Неговите слова“. Тогава вече просто го прекъснах и казах: „Достатъчно! Успели са да те привлекат — не прави същото и с мен. Не ме интересува какво ми говориш. Няма шанс да прочета тази книга!“. Треснах вратата и си тръгнах вбесен. По-късно чух служител Лиу да казва, че над 100 членове на друга църква са привлечени от Източната светкавица, а много други служители казваха, че в техните райони Източната светкавица ежедневно краде добри агнета и че не могат да си върнат никого. Тази новина ме шокира изключително много. Зачудих се как тази църква може да е толкова силна и дали Господ наистина се е завърнал. Защо иначе толкова много хора я приемат и имат такава вяра в нея?

Домакин: Тогава реши ли да я проучиш?

Гу Уенцинг: Не, твърде много държах на представите си. Мислех си как там вече не четат Библията, а нашата вяра трябва да се основава на Нея, затова те няма да влязат в Божието царство. Просто не ми хрумна да я проуча.

Домакин: Тогава чудеше ли се защо всички тези братя и сестри не се поддават на убежденията да се върнат?

Гу Уенцинг: Да, но не разбирах защо. В този момент си помислих, че след като вярват в Източната светкавица, сякаш всички разбират Библията по-добре от мен и че не знам какво да им кажа. Помня, че през септември същата година Ли Джъ — един от главните служители в църквата — се присъедини към Източната светкавица заедно със съпругата си. Когато научих за това, грабнах Библията си и с четирима други служители ги посетихме. Щом стигнахме, без да ги оставя и дума да кажат, им се развиках: „Вие съвест нямате ли? Господ Исус ви е дал толкова много — нима сте забравили? Как може да вярвате във Всемогъщия Бог? Какво са ви дали? Колко са ви платили?“. За моя изненада Ли Джъ се усмихна и каза: „Дадоха ни истината и живота, а не пари“. Това дори още повече ме ядоса и аз отвърнах: „Как така са ви дали живот? Всичко извън Библията е предателство към Господ. Каква истина, какъв живот?“. Неочаквано за мен той ми отвърна с въпрос: „Според теб истината и животът от Бог или от Библията идват? Какво е казал Господ Исус, когато е укорил Фарисеите? „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40). Думите Му са били много ясни. Библията е свидетелство за Бог, но не съдържа вечен живот. Да търсиш вечен живот в Библията, е грешка. Само Христос е пътят и истината, и животът, и само като следваме Христос и се подчиняваме на делото и словата Му, можем да спечелим истината и вечния живот“. Наистина не знаех как да отговоря на тези му думи. Малко се смутих. Смятах, че винаги той е слушал мен да проповядвам, как така сега той обясняваше на мен и ме оборваше? След всички години в четене на Библията как така те знаеха повече от мен за вярата в Господ?

Домакин: Когато някой използва знанията си от Библията за опора, е трудно да се освободи от егото си и да търси смирено.

Гу Уенцинг: Наистина е така. Затова отвърнах с нещо напълно безсмислено. Казах: „Не ме е грижа какво казваш. Всеки, който не чете Библията, ще отиде в ада“. Тогава останалите четирима служители се опитаха да ги убедят и с добро, и с лошо, но каквото и да кажеха, Ли Джъ и съпругата му си държаха на вярата във Всемогъщия Бог. Когато се прибрах, помислих за казаното от него и за останалите, присъединили се към Източната светкавица. Знаех повече за Библията от тях и те бяха слушали проповедите ми, но само няколко дни след присъединяване към Източната светкавица можеха да ми затворят устата само с няколко думи. Какво се случваше? Източната светкавица наистина ли беше истинският път? Бързо пропъдих тази мисъл. Смятах, че всичко извън Библията е предателство към Господ. Затова реших да се придържам към Нея и да чакам завръщането на Господ.

Домакин: Тогава, като виждаше как всички тези отдадени хора приемат Всемогъщия Бог и не поглеждат назад, замисляше ли се?

Гу Уенцинг: Е, ако по това време в сърцето ми имаше търсене или почит към Бог, нямаше толкова да Му се противопоставям. Виждах как все повече хора приемат Източната светкавица, а аз вече дори не изнасях проповеди. Намирах материали против Източната светкавица и говорех за тях по време на срещите със служители и неделните служби. Освен това заплашвах всички, за да не посмеят да проучват Източната светкавица. Дори работех с водачите и служителите на други църкви, за да се борим заедно. Ако чуех, че някой се опитва да привлече църковен член в Източната светкавица, веднага отивах да го прогоня. Понякога, от страх да не ми отнеме много време с колело, прекосявах града с такси, за да прогоня хора на Източната светкавица. Тогава смятах, че предпазвам пътя на Господ и защитавам паството, дори бях готов да изложа живота си на риск за това. Това, което не разбирах обаче, беше защо колкото повече се борех срещу Източната светкавица, толкова повече инциденти имаше в църквата.

Домакин: Инциденти?

Гу Уенцинг: Да. През август 1999 г., по време на групово кръщене, доста хора бяха арестувани от полицията. После, през август 2000 г., аз бях арестуван по време на кръщенета с трима важни служители. Домът ми също беше претърсен и всички дарения на църквата бяха иззети от полицията. В ареста мислех за случващото се в църквата през изминалите няколко години. Старейшините, които постоянно ме канеха, за да споделят проповеди и да ми проповядват евангелието — Дзян Ру и У Юн — в опит да защитят паството си бяха изолирали църквата си, съпротивлявайки се на Източната светкавица. Те бяха изключително отдадени християни, затова бе шокиращо, че и двамата се разболяха от рак и починаха в мъки. Веднъж през 1998 г. пък, на голямо събрание с над 200 важни църковни работници един от тях внезапно бе обладан от демон и никой не можеше да го прогони, колкото и да се молеха за него. В ума ми се изреждаха инцидент след инцидент и просто не разбирах защо в църквата имаше толкова много проблеми. В годините ми на следване на Господ се бях отказал от работата и семейството си, работех усърдно за Господ. Изпълнявах отлично всички задачи в църквата и работех усилено, за да предпазвам пътя на Господ и да защитавам паството. Защо Господ не ме защитаваше и благославяше? Защо колкото повече се борех с Източната светкавица, толкова повече страдах и бях в постоянна тревожност? Възможно ли бе да грешах за Източната светкавица? Завърнал ли се бе наистина Господ? През седемте си дни в ареста почти не спах. Бях толкова нещастен. Изобщо не разбирах какво се случваше в църквата. Молех се на Господ, като казвах: „Господи, толкова много неща се случиха на църквата. Каква е истинската причина за това? Къде ми е грешката?“.

Когато ме освободиха, видях, че църквата опустява все повече — късаше ми се сърцето. Отправих още една молитва към Господ: „Господи! Защо църквата е в това състояние? Тя е създадена благодарение на Твоята ценна кръв, защо тогава я пренебрегваш? О, Господи, наистина страдам. Паството се разпилява и колкото повече се боря срещу Източната светкавица, толкова по-голям е хаосът. Не знам как да преодолея всичко това и да съживя църквата. Господи, моля Те да отвориш път за мен!“. Колкото и да се молех, църквата оставаше в безпорядък. Служителите се бяха разпилели незнайно къде и се криеха заради арестите. В църквата цареше хаос и я посещаваха все по-малко хора. Не знаех за какво да проповядвам и се ужасявах от мисълта за проповедите в сряда и неделя. Братята и сестрите задрямваха, докато говорех, и нищо не можех да направя. Не знаех за какво да се моля и вярата ми отслабваше. Внезапно усетих, че вече не съм така решим, както когато запазвах вярата и любовта си към Господ, дори когато никой друг не го правеше. Бавно затъвах в поквара. Започнах да гледам телевизия и филми, дори се научих да играя Маа Джонг и покер. Живеех в грях и не можех да избягам. Често се хващах как стоя на прага, стиснал Библията си, и се чувствах невероятно нещастен и изгубен. Нямах представа как да продължа… Често падах на колене, отправях призив към Господ и Го молех: „Господи Исусе, къде си? Чувствам, че умирам. Господи, моля Те, спаси ме и спаси църквата“.

Домакин: Сякаш наистина си бил в безизходица.

Гу Уенцинг: Така е. После, през 2002 г., точно когато бях най-слаб, брат Джоу Джън от Южен Китай ми се обади с молба да го посетя за учения по духовна практика. Като чух това, благодарих от сърце на Бог. По това време наистина страдах в живота си, затова бях нетърпелив да се възползвам от възможността да си върна силата. Когато пристигнах, видях, че всички бяха дори по-добре от последния път, когато бях там, две години по-рано. Вярата им беше по-силна. Когато ме видяха, проявиха съчувствие и ме окуражаваха. Сякаш бях сред семейството си. Наистина бях трогнат. На следващия ден Джоу Джън ме попита как са нещата при мен като цяло и с какво точно изпитвам затруднения. Казах му какво се случва с църквата, без да крия нищо. Като приключих, той сподели с мен това общение: „Не само твоята църква губи жизнеността си в момента. Това се случва с църквите навсякъде. Вярата и любовта на вярващите отслабват и те не биват дисциплинирани за греховете си. Служителите нямат за какво да проповядват и се занимават със съревнования от завист и вътрешни борби. Църквите се разцепват — в тях отдавна не е имало Божие присъствие“. Той ми каза също защо всички църкви опустяват така.

Домакин: Какво каза той?

Гу Уенцинг: Прочете ми глава 8, стих 11 от Книгата на пророк Амос. Бог Йехова каза: „Вижте, идват дните, в които ще пратя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на Йехова“. После каза: „От този стих можем да видим, че една причина за този „глад“ е, че хората не практикуват Божиите слова. Както в края на Епохата на закона, когато главните свещеници, писари и фарисеите са поддържали само човешките традиции, а не закона на Йехова. Правели са незадоволителни жертви, открито са продавали добитък и са търгували с пари в храма, превръщайки го в бърлога на крадци. Това е отвратило Бог и Tой е изоставил храма. Когато Божието дело вече го е нямало, хората са правели каквото си поискат и не са били дисциплинирани за греховете си. Храмът е опустял. Така че главната причина за това е била, че религиозните водачи не са спазвали заповедите на Йехова и са се отклонили от пътя на Господ. Друга причина е била, че Бог е изпълнявал нов етап от делото, затова и делото на Светия Дух се е променило. Господ Исус е започнал Епохата на благодатта извън храма, а последвалите Го са можели да получат напояване и храна. Стига да са се молили и изповядвали пред Господ, греховете им са били опростени и са можели да се насладят на цялата благодат и мир, изпратени от Господ. Главните свещеници, писари и фарисеи обаче, които са отказали да приемат Неговото дело, а са Му се съпротивлявали и са Го осъждали, и онези, които са държали да останат с тях, по естествен път са били изоставени и премахнати от Божието дело, изпаднали са в мрак и самота“.

Домакин: Ти как възприе това общение?

Гу Уенцинг: В този момент то ми се стори наистина просветляващо, но бях също така объркан и мислех: „Безброй пъти съм прочитал всичко това в Библията, защо не съм го разбирал така преди? А всички братя и сестри в тази църква са толкова млади, как успяват толкова добре да прозрат този проблем?“. Чудех се как са го разбрали. Продължавах да слушам внимателно. Джоу Джън каза: „Точно като причината за упадъка на храма в Епохата на закона, днешните църкви са в това състояние, защото Бог върши нов етап от делото“. Щом го чух да казва това, сърцето ми прескочи и осъзнах, че те може да са с Източната светкавица. Навсякъде се говореше, че учението им е наистина хитро — ами ако успееха да заблудят и мен? Почувствах се много нервен и объркан: Да ги изслушам ли, или не?

Домакин: Сигурно си решил да останеш.

Гу Уенцинг: Точно така. Тогава просто исках да разреша проблема в църквата. През всички тези години никой от тези пастори и старейшини от Китай или чужбина не можа да направи нищо, колкото и да четяха Библията, да постеха и да се молеха. Църквата продължаваше да се влошава. Тези братя и сестри обаче бяха изпълнени с вяра и любов, а общението им беше проницателно. Нямаше как да се справят толкова добре, без да притежават делото и напътствията на Светия Дух. Затова реших, че ако има начин да съживя църквата чрез тяхното общение, значи все още има надежда за нас. Исках да се възползвам от възможността, и дори и да бяха с Източната светкавица, нямаше защо да се страхувам, защото познавах Библията и нямаше да бъда заблуден. С тези мисли наум аз слушах и проверявах в Библията казаното от тях, за да видя дали съответства на написаното.

Домакин: Останал си, но си бил много предпазлив.

Гу Уенцинг: Да. Джоу Джън продължи общението, четеше от Амос 4:7-8: „При това Аз удържах от вас и дъжда, когато оставаха още три месеца до жътва; дадох дъжд на един град, а на друг не дадох; едно място се напои, а мястото, на което не валя дъжд, изсъхна. И така, два или три града се отправиха към един град, за да пият вода, но не се напиха. А вие въпреки това не се завърнахте при Мен“, каза Йехова“. Той го обясни, като каза: „В стиха се споменава как в един град вали дъжд, а в друг има суша. Този „дъжд“ означава делото на Светия Дух. Бог взема делото на Светия Дух от всички места и го премества при хората, които приемат Неговото ново дело. Тези, които не изостават от Божиите стъпки, получават храната на настоящите слова на Светия Дух и спечелват Неговото дело. Тези, които обаче не приемат Божието ново дело, по естествен път биват премахнати в хода на Божието дело и живеят в мрак“. В този момент от общението му започнах да разбирам по-добре. Разбрах, че църквата е опустяла, защото Бог върши ново дело, затова и делото на Светия дух се е преместило. Нищо чудно, че през всички тези години не бях усещал Божието присъствие, а такъв духовен мрак, сякаш бях паднал в бездънна яма и нямах и капка надежда. Живеех в пълно нещастие. При мисълта да догоня Божиите стъпки и да се наслаждавам на делото и напътствията на Светия дух отново, аз нетърпеливо попитах Джоу Джън: „Как може човек да следва отблизо стъпките на Агнеца и да спечели делото на Светия дух?“. Той ми отвърна: „Пророкувано е седем пъти в Откровение: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение, глава 2 и 3). Пророчеството ни казва, че Бог ще проговори на църквите в последните дни и всеки, който чуе Божия глас, ще догони Божиите стъпки и ще присъства на сватбеното пиршество на Агнеца“. После извади една книга и продължи: „Тази книга съдържа словата на Светия дух към църквите. Прочети я и ще разбереш всичко“. Взех я и видях Словото се явява в плът. Това не беше ли книга на Източната светкавица? За момент останах зашеметен и си помислих: „От пет години се боря с тях, но никога досега не сме се срещали лично“. Помислих за всички онези братя и сестри, които не подлежаха на разубеждаване, след като веднъж бяха послушали Източната светкавица. Бях толкова нервен, сякаш сърцето ми беше скочило в гърлото. Казах молитва: „Господи, моля Те, моля Те, защити ме. Не мога да се отклоня от Библията, не мога да се отклоня от Твоя път, каквото и да става“. Затова попитах: „Как може тази книга да съдържа Божиите слова? Всички те са в Библията и нищо друго не е Божието слово. Да се отклониш от Библията е ерес — предателство към Господ“. Просто не можех повече да остана там, затова раздразнено станах и напълно спрях да ги слушам.

Домакин: Да чуеш това общение относно причината за опустяването на църквата е било просветляващо.

Гу Уенцинг: Да, в сърцето си знаех, че е истина.

Домакин: Само че не си можел да слушаш повече, след като си разбрал, че те вярват в Църквата на Всемогъщия Бог.

Гу Уенцинг: Точно така. Съпротивлявах се на това и имах много представи. Като видяха как се съпротивлявам и че съм спрял да слушам, всички те коленичиха и казаха молитва за мен в сълзи, като помолиха Бог да ме просветли и да ме накара да видя Божието дело. Стоях отстрани и се трогнах, като слушах искрените им молитви. Мислех си: как е възможно някой да е толкова обичлив без делото на Светия дух? В този момент бавно започнах да се успокоявам, а съпротивата ми — да се уталожва. След като приключиха молитвата, Джоу Джън сподели свои преживявания с мен. Каза: „Разбирам как се чувстваш. Първо и аз бях като теб — съпротивлявах се на Божието дело от последните дни. Заедно с пастори и старейшини клеветях Църквата на Всемогъщия Бог и създавах материали срещу нея. Дори сплашвах братята и сестрите, за да им преча да вярват във Всемогъщия Бог. Направих толкова много неща, за да се съпротивлявам на Бог и да богохулствам, като смятах, че предпазвам пътя на Господ и съм отдаден. Вярвах в Бог, но не Го познавах и бях непреклонен и арогантен. Ако Бог не ме бе наказал и дисциплинирал, ако не бяха Неговите властни думи, докосващи душата, никога нямаше да се подчиня“. Той каза също, че винаги е смятал, че всички Божии слова са в Библията и нищо друго не е Божието слово, затова и отклоняването от Библията е ерес. После прочете някои от словата на Всемогъщия Бог, които обясняват как това е несъстоятелно, не отговаря на фактите. Първоначално бях много объркан и не разбирах как може да не отговаря на фактите. Тогава той каза: „Ти познаваш Библията добре и сигурно знаеш, че е съставена от хората години след като Господ е завършил делото. Това значи, че не включва част от съдържанието. Някои от пророческите слова от Бог не са изцяло записани в Стария завет, а са поставени в Апокриф, като например Пророчествата на Ездра“. Той каза също, че в Епохата на благодатта не цялото дело и слова на Господ Исус са записани в Писанията. Той официално е работил три години и половина и кой знае през това време колко много е казал, колко много проповеди е изнесъл. Ако съберем всички слова на Господ Исус от Четирите Евангелия, това ще са само няколко часа Негови думи. В сравнение с всичко, което вероятно е казал през тези три години и половина, виждаме, че тази цифра е много ограничена. А и както е казано в Йоан: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“ (Йоан 21:25). Той ме попита наистина ли е възможно нищо извън Библията да не е Божие слово, дали това е факт. А и е пророкувано редица пъти в Откровение: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение, глава 2 и 3). Това доказва, че Господ има още какво да каже на църквите в последните дни. Как биха могли тези думи за последните дни да са записани в Библията предварително? В Откровение се пророкува още, че Агнецът ще разгърне свитъка, който е бил запечатан, и само Агнецът може да счупи печатите. Възможно ли е съдържанието на този свитък вече да е документирано в Библията? Определено не. Затова основателно ли е твърдението на пасторите, че всички Божии слова са в Библията? Така не се ли отричат и осъждат самите Божии слова?

Домакин: Какво си помисли, като чу това общение от него?

Гу Уенцинг: В този момент напълно се убедих. Знаех, че е вярно, че в Откровение ясно е пророкувано, че Агнецът ще разгърне свитъка, като счупи седемте печата в последните дни. Как би могло това конкретно съдържание вече да е записано в Библията? Осъзнах, че съм грешал, като съм настоявал, че няма Божии слова извън Библията.

Домакин: Помня, че ти каза, че когато не си разрешавал на хората да проучват Източната светкавица, някои от тях вече са били споделили някои прости общения с теб за това.

Гу Уенцинг: Да, бяха ми разказали малко. Аз обаче бях твърде арогантен и отказвах да слушам. Общението на Джоу Джън обаче беше съвсем ясно. Той каза, че Библията е просто исторически запис на Божието дело и че и Старият, и Новият завет са съставени от хората, след като Бог е завършил етап от делото. Бог не работи според Библията, нито е ограничен от нея. Бог работи според Своя собствен план за управление и нуждите на човечеството. Когато Господ Исус е дошъл, Той не е работил според Стария Завет, а е прекрачил границите на Писанието на времето Си, проповядвал е за пътя на покаянието, изцерявал е болните и е пропъждал демони, казвал е на хората да прощават на другите седемдесет пъти по седем, да не спазват Шабат и др. Накрая е бил разпънат на кръст, с което е завършил делото на изкуплението. Нищо от това обаче не фигурира в Стария Завет. Част от него дори сякаш противоречи на закона в Еврейските писания. Ако слушаме пасторите, че всичко извън Писанието е ерес, така не осъждаме ли и делото на Господ Исус? Бог е Създателят и Неговото изобилие обхваща всичко. Възможно ли е да е вярно, че Той може да върши само ограниченото дело, записано в Библията? Вярно ли е, че Бог не може да върши ново дело или да изрича нови слова извън Библията? Това не би ли било ограничаване на Бог и богохулстване? Фарисеите са използвали Еврейските писания, за да осъждат делото на Господ Исус с твърдението, че то надхвърля Писанието, че е ерес. Те са отричали и осъждали изразените от Него истини, в крайна сметка са се сговорили Той да бъде разпънат на кръст и са били прокълнати и наказани от Бог. Сега Всемогъщият Бог е дошъл и изразил всички истини, които пречистват и спасяват човечеството. Това са словата на Светия Дух към църквите и това е Бог, Който ни дава пътя към вечен живот. Ако не слушаме и не търсим, а сляпо се придържаме към Библията, съпротивляваме се и осъждаме Божието дело и слова в последните дни, така не правим ли същата грешка като фарисеите? Ще направим така, че Бог да ни елиминира!

Домакин: Да, последиците са ужасни.

Гу Уенцинг: Така е. Като чух това общение от него, се изплаших и се сетих за нещо, което е казал Господ Исус: „И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости“ (Лука 12:10). Като мислех за себе си в този контекст, разбрах, че ако словата на Всемогъщия Бог наистина идват от Бог, значи са словата на Светия Дух. Та, ако наричах Неговото дело и слова ерес, така не богохулствах ли срещу Светия дух? Тогава нямаше да получа опрощение в този свят или в следващия! Така разбрах, че не мога да продължавам да се противя на това, а трябва да търся и да го проучвам.

Домакин: Значи напълно си променил нагласата си.

Гу Уенцинг: Така е. После Джоу Джън ми прочете два откъса от словата на Всемогъщия Бог. „Много хора вярват, че разбирането и способността да се тълкува Библията е същото като намирането на истинския път — но дали всъщност нещата са толкова прости? Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божиите намерения днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божиите намерения днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (4)). „По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той разпространяваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в пророчествата на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по нов път и вършеше ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и силата на словата Му, които надминаваха всеки човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговото учение, за способността Му да изцелява болни и да изгонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. […] На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това заблуда на човека? Необходимо ли е към Божието дело да се прилага доктрина? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да се отклони от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези доктрини? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1)). Тези думи ми се сториха наистина властни. През всичките ми години на вяра бях чул много проповеди от чуждестранни и китайски членове на духовенството и бях чел книги относно духовност, но никога Библията не ми бе обяснявана толкова ясно и изчерпателно. Беше наистина просветляващо за мен. Видях, че Библията е просто исторически запис на Божието дело, че е създадена, след като Бог е извършил делото. Аз обаче бях сложил Бог в границите на Библията и си мислех, че Той не би трябвало да върши дело или да изрича нови слова извън нея. Колко глупав съм бил! Тогава разбрах, че словата на Всемогъщия Бог наистина са дошли от Бог, че Светият дух говори с тях и че трябва да потърся, за да не пропусна шанса си да приветствам Господ и да съжалявам, когато е твърде късно. Затова веднага отправих молитва към Господ да ме напътства.

Домакин: Слава Богу! В този момент си получил правилна гледна точка спрямо Библията.

Гу Уенцинг: Да. Все още бях малко объркан обаче. Господ Исус очевидно беше пророкувал, че Той ще дойде на облак и ще се яви открито на всички хора, но все още не бях видял това да се случва. Те казваха, че Той вече се е завърнал и че е в плът, и изрича нови слова. Дали имаше библейски пророчества, че второто пришествие на Господ ще е в плът? Попитах Джоу Джън за това.

Домакин: Той какво каза?

Гу Уенцинг: Каза ми, че според някои библейски пророчества Господ ще дойде на облак и открито ще се яви на всички, но и има доста други пророчества, според които Той ще дойде в плът тайно. Господ Исус е казал: „Ето, ида като крадец“ (Откровение 16:15). „Както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:37). „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44). „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25). Във всички стихове се споменава идването на Човешкия син, а „Човешки син“ означава, че е роден от човек, от плът и кръв, с нормална човешка природа. Ако Той дойде в духовна форма на облак и се яви на всички хора, всеки ще се страхува, когато Го види, и незабавно ще се простре на земята. Кой би се осмелил да се съпротиви или да Го отхвърли? Щеше ли да страда толкова и да бъде отхвърлен от това поколение, когато се завърне? Определено не. Господ Исус е пророкувал, че ще се върне по два различни начина. Първо ще дойде тайно в плът, за да изрази истини и да извърши делото на правосъдието, като започне с Божия дом, като създаде група от преодоляващи преди бедствията. После, след бедствията, Господ ще дойде на облак и открито ще се яви на всички. Ако само чакаме да видим Господ Исус на облак, без да приемем Божието дело и слова, когато Той дойде тайно в плътта, може да бъдем отхвърлени от Господ! Общението му ми подейства като рязко пробуждане. Осъзнах, че Човешкият син се отнася до Бог в плътта. През годините бях обсъждал често тези стихове от Библията с други хора, като казвах, че Господ ще дойде като крадец, предупреждавах ги да са внимателни и да се молят, да чакат Господ, но не разбирах, че стиховете пророкуват тайното идване на Господ.

Домакин: Разбрал си ги по нов начин.

Гу Уенцинг: Така е. В този момент осъзнах, че през всички тези години съм чел Библията, като съм я разбирал буквално, без никога да разбера реалното значение на тези пророчества. След това зададох още един въпрос на Джоу Джън. Казах: „Господ Исус беше разпънат като жертвоприношение за човечеството и е поел греховете ни. Като вярващ, моите грехове са опростени, затова би следвало да бъда отведен директно в царството небесно, когато Той дойде. Защо ще е нужно Бог да извършва още един етап от делото на спасението?“. В отговор той ме попита: „Казваш, че можеш да влезеш в царството, защото греховете ти са опростени, но това базирано ли е на нещо в словата на Господ? Той просто е опростил греховете ни, но никога не е казвал, че можем да влезем в царството, защото греховете ни са опростени. Това е просто човешка представа. Това, че греховете ни са опростени, означава, че Той вече не ни вижда като грешници, а не че сме лишени от грях. Още по-малко значи, че сме чисти или че вече не грешим или не се съпротивляваме на Бог. А относно това кой може да влезе в царството, Господ Исус ясно е казал: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23). Греховете на хората, пророкували и пропъждали дяволи в името на Господ, не са ли били опростени също? Защо тогава Господ е казал, че не ги познава и ги е осъдил като злодеи? Тези слова показват, че всички, които живеят в грях, дори и ако служат в името на Господ, в крайна сметка ще бъдат осъдени и са недостойни за Божието царство“. После Джоу Джън прочете още от словата на Всемогъщия Бог, за да отговори на въпроса ми. „Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били откупени, но не са били променени, нито са усъвършенствани от Бог, да се подчинят на Божията воля? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и наистина не се броиш за грешник поради Божието спасение, но това не доказва, че не си грешен и нечист. Как може да си свят, ако не си бил променен? Вътрешно си обзет от нечистотия, егоизъм и подлост, но продължаваш да искаш да слезеш на земята с Исус — де този късмет! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил откупен, но не си бил променен. За да се подчиниш на Божията воля, Бог трябва лично да се заеме с това да те промени и пречисти; ако си само откупен, няма да можеш да постигнеш святост. Затова няма да ти се полага дял от добрите благословии на Бог, защото си пропуснал една стъпка от Божието дело по управлението на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил откупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността). „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той завърши единствено изкуплението на цялото човечество и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да свърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. Тъй, след като човешките грехове вече са опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговото господство ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). „Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4)). После той сподели: „Като вярващи отдавна ни е ясно едно — след като придобием вяра, когато грешим, може да ни се прости, щом се изповядаме и покаем пред Господ. Не може обаче да се отрече, че сме неспособни да не лъжем и грешим постоянно. Живеем в цикъл на грехове денем и изповеди вечер, от който не можем да избягаме“.

Домакин: Много е вярно. Всъщност всички вярващи в Господ живеят в това състояние.

Гу Уенцинг: „Понеже Господ е извършил само делото на изкуплението, но не и това на правосъдието и пречистването за последните дни. Греховете ни са опростени, но природата ни все още е грешна. Сатанинската ни природа и нрави не са преодолени и са много по-вкоренени от самите грехове. Те са коренът на нашите грехове и съпротива към Бог“. Джоу Джън даде и няколко примера — че сме арогантни, хитри и нечестиви и живеем спрямо тези сатанински нрави, затова и винаги лъжем и мамим, възвеличаваме се и обичаме да се пъчим. Борим се за име и печалба, завистливи и омразни сме. Когато изпаднем в бедствие или имаме проблеми у дома, разбираме Бог погрешно и Го виним. Понякога дори Го отричаме и предаваме. Особено когато Божието дело не съвпада с нашите представи, ние умишлено се съпротивляваме на Бог и Го осъждаме. Сега Господ Исус се е завърнал в плът и е изразил истини, вършейки делото на правосъдието от последните дни, и много дългогодишни вярващи Го поставят в рамки според своите представи, като казват, че Той не би изрекъл нови слова извън Библията, нито би дошъл да върши дело в плътта. Те нямат интерес да търсят или да се подчиняват на Божието дело и напълно им липсва почит към Бог. Вместо това те просто се съпротивляват и осъждат, противопоставят се на Бог упорито и арогантно. Бог е свят, как би допуснал противопоставящите Му се, които са със Сатана, да влязат в царството Му? Затова, според нуждите на човечеството, Бог изпълнява етап от делото, в който да ни лиши от грях въз основа на делото на изкуплението на Господ Исус, като изразява истини, за да съди и пречисти покварените ни нрави. В Епохата на царството Всемогъщият Бог изразява всички истини, които пречистват и спасяват човека, и е разкрил всички мистерии на Своя план за управление, като целите на плана, подробностите за Неговите три етапа на делото, мистериите зад въплъщенията, истината за Библията и бъдещите назначения на хората. Разобличил е и истината за покварата на човечеството и корена на нашата греховност и съпротива към Бог, като ни е показал начина за промяна на нашите нрави и за искрено покаяние. Това изпълнява пророчеството на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Всемогъщият Бог е изразил тези истини, за да изкорени грешната ни природа. Всички, които приемат съда на Неговите слова, могат да бъдат пречистени и ще бъдат защитени от Бог в бедствията, и ще влязат в царството Му.

Домакин: Общението на Джоу Джън отговори ли на въпроса ти?

Гу Уенцинг: Разбрах това много по-добре, след като го изслушах. В Епохата на благодатта Господ Исус само е извършил делото на изкуплението, изкупвайки греха на човечеството. Епохата на царството е когато Всемогъщият Бог изразява истините за Своето дело на правосъдието и с това ще бъде премахната грешната ни природа, като така ще бъдем изцяло спасени от греха и пречистени. Мислех за това как наистина все още бях под контрола на греха, дори след всички тези години като вярващ. Особено през последните години бях станал по-покварен, наравно с неверник. Гледах телевизия и филми и играех Маа Джонг. Мотаех се в капана на живота в грях. Осъзнах, че наистина не бях достоен да вляза в Божието царство.

Домакин: Да направиш връзката между това и твоето състояние сигурно те е развълнувало и провокирало към размисъл.

Гу Уенцинг: Да. Като се сещам за това, дните ми на живот в грях бяха наистина болезнени и аз не знаех как да избягам от това. Накрая видях, че трябва да приема Божието дело на правосъдието в последните дни, за да бъда освободен от оковите на греха, пречистен и напълно спасен. Мислех си, че словата на Всемогъщия Бог ясно разкриват корена на нашия цикъл на грях и изповед и ни показват подробности за Божието дело, разкриват пътя към пречистване и навлизане в царството. Само Бог би могъл да обясни Своето дело така ясно и само Бог би могъл да спаси човечеството от грях. В този момент изпитах по-голяма увереност, че словата на Всемогъщия Бог са истината и са Божият глас. През следващите няколко дни гладно поглъщах Божиите слова всеки ден и бързо се уверих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус.

Домакин: Сигурно е било вълнуващо най-накрая да приветстваш Господ.

Гу Уенцинг: Така беше. Същевременно бях изпълнен със съжаление. И в най-ярките си мечти не си бях представял, че Всемогъщият Бог, срещу Когото се съпротивлявах и Когото осъждах през всички тези години, е всъщност Господ Исус, за Когото копнеех, и че „Словото се явява в плът“, което бях осъждал, бяха Божиите слова. Мразех се за своята глупост и слепота и за това, че ми отне толкова време да видя светлината. Държах в ръце „Словото се явява в плът“ и ридаех.

Домакин: Никога не си си представял, че ще приветстваш Господ по този начин, нали?

Гу Уенцинг: Да, беше пълна изненада за мен. Наистина се мразех, че вярвах в Бог, но не Го познавах, че бях арогантен и непокорен и Го вкарвах в рамки поради собствените си представи, без да вярвам, че Бог ще се завърне, за да работи в плът. И не само това, бях използвал богохулнически материали, за да подведа братята и сестрите, да им попреча да проучат Божието дело от последните дни. Въз основа на стореното наистина заслужавах Божието проклятие. Той обаче се смили над мен, вместо да ми даде заслуженото за моите прегрешения. Позволи ми да чуя Неговия глас и да спечеля Неговото спасение в последните дни. Любовта Му е наистина безмерна!

След това започнах редовно да се събирам с тези братя и сестри. Всички заедно пеехме химни и славехме Бог, и споделяхме Божиите слова. Благодарение на този вид църковен живот преоткрих радостта, която носи делото на Светия дух, и спечелих мира, който идва с Божието присъствие. Помня, че веднъж слушах четене на Божиите слова, което наистина ме трогна: „Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно тяло, а в най-обикновено. Нещо повече, това не е просто тялото на второто въплъщение на Бог, а е и тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е най-обикновена плът. Не можете да забележите нищо, което да Го отличава от другите, но можете да научите от Него истини, за които никога преди не сте чували. Тази с нищо незабележителна плът е онова, което олицетворява всички думи на Божията истина, което поема Божието дело в последните дни и изразява целия нрав на Бог, така че човекът да го разбере. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш какво е назначението на човечеството? Той ще ти разкрие всички тези тайни — тайни, които никой човек не е могъл да ти каже. Той ще ти разкрие и онези истини, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. В тази толкова обикновена плът има множество непонятни тайни. Делата Му може да са неразбираеми за теб, но цялата цел на работата, която върши, е напълно достатъчна, за да ти позволи да разбереш, че Той не е просто плът, както си мислят хората. Защото Той олицетворява Божиите намерения и грижата, която Бог проявява към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш думите Му, които сякаш разтърсват небето и земята, да не можеш да видиш очите Му като огнени езици и да не можеш да приемеш дисциплинирането на железния Му жезъл, ти все пак можеш да усетиш от думите Му, че Бог е изпълнен с гняв, и да разбереш, че Бог проявява състрадание към човечеството; можеш да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и освен това да осъзнаеш загрижеността на Бог към цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види как небесният Бог живее на земята сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небето и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да потъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и болести. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, цялото човечество щеше да се изправи пред неизбежно бедствие и нямаше да бъде в състояние да избегне още по-тежкото наказание, което Бог отсъжда на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?). Помня тази част: „Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове“. Много се трогнах, когато чух това. Мислех за дните, в които не носех Господ със себе си. Църквата беше като опустяла, а вярата на братята и сестрите отслабваше. Никой не беше вдъхновен в проповедите си и имаше завист и вътрешни борби. Всеки живееше в грях, без да може да избяга — подобно на живите мъртви. Словата на Всемогъщия Бог ме върнаха към живота и ми върнаха радостта от това Бог да е до мен. Също така добих някакво основно разбиране за Божието дело. Ако Бог не се беше въплътил и проговорил, разкривайки мистериите на Библията и Своите въплъщения, несъмнено все още щях упорито да си държа на моите представи. Кой знае още колко злини щях да извърша срещу Бог. Божието въплъщение е толкова безценно за нас!

Домакин: Да. Сигурно си имал смесени чувства.

Гу Уенцинг: Така е. Години преди това бях слушал за завръщането на Господ и новото Му дело, но бях толкова инатлив в представите си, че отказвах да търся и проучвам. През тези пет години толкова много братя и сестри споделяха с мен и ме насърчаваха да проверя, но аз се правех, че не чувам. Не само отказвах да търся и проучвам, но и се съпротивлявах и съдех. Освен това подвеждах другите и им пречех, за да изпуснат шанса си да приветстват Господ. Можех ли изобщо да се считам за човек на вярата? Не се ли противопоставях на Бог точно като фарисеите, като отново Го приковавах на кръста? Бях се насладил на толкова много Божия благодат през годините си на вярващ, а щом Господ се завърна, не Го познах. Дори яростно се борех срещу Него цели пет години. Пет години аз извършвах почти непростими неща. Твърде непокорен съм.

Домакин: Да видиш какви огромни грешки си сторил, е изключително болезнено.

Гу Уенцинг: Като мислех за безбройните си грехове и виждах милостта и толерантността на Бог, смятах, че няма да мога да се скрия, че няма да мога да се изправя пред Бог. С книга с Божиите слова в ръце аз коленичих и в сълзи се помолих. Казах: „Всемогъщи Боже! Ти никога не ме покоси, въпреки че бях толкова непокорен и незачитащ. Ти ми даде шанс да се покая. Не знам как да се отплатя за милостта Ти. Всемогъщи Боже, не моля за нищо, освен да използвам остатъка от живота си, за да се отплатя за любовта Ти, да сторя всичко по силите си, за да доведа хората, които държах далеч от Теб, които все още не са дошли пред Теб, обратно в Твоя дом, за да ти донеса някаква утеха“. Дори сега, винаги като си помисля за всички моменти на борба срещу Бог, сякаш нож ме пронизва в сърцето. Тези слова наистина ме докоснаха: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог). Божиите слова ме описват идеално. Напътствах братята и сестрите да следват букви и доктрина, представи, а не да следват Бог. Превъзнасях Библията, докато се съпротивлявах на Божието дело в последните дни. Отклонени от мен, братята и сестрите ирационално се придържаха към буквалния текст на Библията и не смееха да приемат Божието дело от последните дни. Така им бе нанесена вреда, катастрофа, която аз предизвиках. Фарисеите са се придържали към своето Писание и са приковали Господ на кръста, извършвайки отвратителен грях. А аз се придържах към Библията, осъждах делото на Всемогъщия Бог от последните дни, сякаш отново разпъвах Бог на кръст. Играех ролята на съвременен фарисей. Дори и хиляди пъти да умра, няма да мога да компенсирам за греховете си.

Домакин: Вечно ще те преследват.

Гу Уенцинг: Да. Сега всичко, което искам, е да давам всичко от себе си, за да се стремя към истината, да изпълнявам дълга си и да споделям евангелието, за да изплатя дълга си към Бог.