Преди бях член на корейската презвитерианска църква. Когато дъщеричката ми се разболя, цялото ми семейство се посвети на вярата. Тогава здравето ѝ взе да се подобрява. Бях неизразимо благодарен на Господ Исус за милостта Му. Заклех се, че от този момент нататък предано ще следвам Господ и ще се постарая да Го възрадвам с всички свои постъпки. Колкото и да бях зает в работата, не пропусках нито една църковна служба. Винаги давах милостиня и дарения за църквата, активно се включвах в църковните дейности. Повечето от времето си посвещавах на Библията и на църковните дейности. Много рядко ходех на ресторант, почти не се включвах в събиранията, организирани от роднини, приятели или колеги. Това много ги огорчи. Когато приех вярата и отказах цигарите и алкохола спрях да ходя и по партита, някои от приятелите ми взеха да ме закачат, разправяха ми: „Направо си се влюбил в църквата. Я кажи, какво толкова ти дава тя? Какъв е смисълът от тази твоя вяра?“. Честно казано, направо ме обсипваха с въпроси и не знаех какво да им кажа. Но точно тези техни въпроси ме накараха да се замисля: Каква бяха подбудите за вярата ми? Дали вярвах, за да помоля Бог да изцери дъщеря ми, или за да измоля добро бъдеще за семейството си? Дали вярата се изчерпваше с четене на Библията и ходене на църква всеки ден? Наистина не знаех. Затова се обърнах с тези въпроси към свещениците. Отговорите им много си приличаха: посредством вярата си добиваме милостта на Божието спасение и когато се завърне, Той ще ни възнесе в рая за вечен живот. Този отговор донякъде разсея объркването ми, но породи нов въпрос: тогава как да си осигуря достъп до рая? Те ми казаха, „В Римляни 10:10 е написано: „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява“. Това означава, че Господ опрощава греховете ни и сме спасени чрез вярата и когато Той се завърне, ще ни възнесе право в царството. Затова, стига да поддържаш вярата си, няма смисъл да се тревожиш дали ще влезеш в рая“. Мислех си, че Бог е свят и в Библията пише „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Господ изисква от нас да станем святи, а аз живеех в грях и не успявах да практикувам словото Му. С какво бях достоен за царството? Господ Исус ни каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37-39). Макар да се стараех, не успявах да изпълня това простичко изискване, да изпитвам обич в ежедневието си. Моята обич към семейството ми беше по-силна от обичта ми към Господ и не съумявах да обичам ближните си колкото себе си. Когато приятелите и близките ми се надсмиваха, аз реагирах с неприязън, а не с разбиране и търпение. Сетих се и за Евреи 10:26: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“. Знаех какво изисква Господ, но не успявах да го изпълня. Продължавах да живея в грях, а отплатата за греха е смърт. Ако е така, не виждах как моят изход ще се различава от този на неверниците. Това ме накара да мисля, че влизането в царството не може да е толкова лесно, колкото твърдяха свещениците. Продължавах да не зная как да спечеля достъп до рая и вечен живот. Нямах път, който да следвам. Продължих да задавам въпроси на свещениците и на приятелите ми сред енориашите, но никой от тях не даваше ясен отговор. Само ме питаха защо задавам такива странни въпроси и отсичаха, че това бил начинът за практикуване на вярата от векове. Бях все така объркан и затова реших да препрочета и четирите евангелия. Мислех, че ще открия отговора в думите на Господ Исус.

Един ден през 2008 г. прочетох следните стихове: „Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?“ (Йоан 11:25-26). Прочетеното ме озадачи. Защо Господ казва, че трябва да живеем и да вярваме в Него? Та нали ние вярващите бяхме живи, докато вярвахме? Дали пък Господ не гледаше на нас като на мъртъвци? Това породи в мен куп въпроси. Известно време размишлявах над този откъс през всяка свободна минута, но така и не открих същинския му смисъл. Пак се обърнах с въпросите си към пасторите и енориашите. Не само, че не успяха да ми отговорят, но даже се посмяха на мой гръб. Въпреки това, продължавах да чувствам, че Господните думи имат дълбок подтекст.

И тогава попаднах на следното в Евангелието от Матей: „А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. Но Исус му каза: Върви след Мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци“ (Матей 8:21-22). Когато прочетох фразата „остави мъртвите да погребват своите мъртъвци“, се обърках. Защо Господ наричаше мъртви хора, които все още бяха живи? Какви бяхме в Неговите очи, живи или мъртви? Сетих се за писаното в Библията, че грехът се заплаща със смърт. А аз живеех в грях. Дали пък Господ нямаше предвид това, когато казваше „мъртвите“? Ако беше така, какво трябваше да направя, за да се съживя и да вляза в царството? Сърцето ми беше изпълнено с въпроси, чийто отговор не успявах да намеря, но интуицията ми подсказваше едно: щом тези думи са изречени от Господ, отговорът се крие в Библията. Затова не се отказах, а продължих да търся отговора.

Напътстван от Господ, няколко месеца по-късно прочетох други Негови думи: „Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят“ (Йоан 5:25). Щом прочетох това, незабавно разбрах, че мъртвите възкръсват, когато чуят Божия глас. Бях сигурен, че това беше отговорът, който търсех! Но все още изпитвах известно объркване: отдавна бях чул гласа на Господ, но още не бях се освободил от оковите на греха. Аз от живите ли бях? И какво означаваше „които го чуят, ще живеят“? Как се съживява човек? Дали при пришествието Си Господ щеше да изрече още слова, които трябваше да чуем? И ако е така, как щяхме да чуем Божия глас? Къде можеше да го чуем? Не се сещах и затова се помолих на Господ: „Господи, моля Те, позволи ми скоро да чуя гласа Ти. Не искам да съм мъртвец. Моля Те, помогни ми да бъда жив“.

Оттогава нататък всеки път, когато присъствах на богослужение се ослушвах дали пасторите ще споменат Господното пришествие или гласа на Господ. Бях разочарован, че те ни повтаряха само да бдим, да чакаме и да се пазим от ерес, но нищо не споменаваха за Господното пришествие. Зададох въпросите си и на духовниците с по-висок сан в църквата, но те ме смъмриха, че постоянно задавам въпроси, защото ми липсва вяра, че съм като Тома Неверни. Започнаха да ме отбягват. След това и разни енориаши, с които преди се спогаждах добре, взеха да ми обръщат гръб и да странят от мен. Накрая напуснах църквата, към която се числях цели 18 години. По цял ден гледах християнска телевизия с надеждата да доловя Божия глас в проповедите на изтъкнати пастори. Това беше заниманието ми близо 6 месеца. Следях тези канали по 10 часа почти всеки ден. Действително изслушах много проповеди, но не успях да открия търсените отговори. Пасторите само повтаряха, че Господ скоро ще се завърне, а ние трябва да бдим и да чакаме. Но аз имах толкова много въпроси. Господното пришествие предстои, казваха те, но не уточняваха кога. А защо все още не бяхме Го приветствали? През онези дни непрестанно се молех на Господ с думите: „Господи! Откога Те чакам! Толкова се надявам да Те приветствам и да чуя гласа Ти още в този живот. О Господи, кога ще се завърнеш? Моля те, позволи ми да чуя гласа Ти“.

Една сутрин през март 2013 г. на входа на блока ни един възрастен мъж, трябва да беше поне 70-годишен, се приближи до мен и ме попита дали искам да се абонирам за вестник. Помислих си, кой в днешно време чете вестници, при всичките компютри и смартфони? Затова набързо му отказах. Но след това той дни наред ме причакваше там и щом ме видеше, предлагаше да се абонирам. Продължих да му отказвам. За моя изненада, месец по-късно се натъкнах на него при асансьора. Сякаш мен чакаше там. Като ме видя, той се усмихна, поздрави ме и за кой ли път ми предложи да се абонирам. Чудех се защо този човек така упорито се мъчи да ми продаде някакъв си вестник. В опита си да бъда мил с него, накрая се абонирах, но по ред причини доста време така и не успявах да го прочета. И тогава, една сутрин през май, взех вестника от пощенската кутия и набързо прегледах заглавията, както обикновено. Едно от тях прикова погледа ми. То гласеше: „Завърналият се Господ Исус — Всемогъщият Бог изразява думи в Епохата на царството“. Бях поразен! Какво? Господ се е завърнал? Всемогъщият Бог? Епохата на царството? Нима това е истина? В гърдите ми се разбушува ураган от емоции. Най-сетне си попаднал на новини за Господното пришествие. Но после се запитах дали пък не е фалшива новина. Най-отдолу на страницата бяха поместили телефона и адреса на Църквата на Всемогъщия Бог и заглавия на някои от техните книги. Почувствах, че е важно внимателно да проуча въпроса, защото завръщането на Господ е епохално събитие. Затова веднага набрах номера от вестника. Отговори ми женски глас. Попитах тази сестра: „Бихте ли ми казали, вярно ли е публикуваното във вестника? Действително ли Господ се е завърнал? Това наистина ли са думи, изречени от Бог?“. А тя отвърна: „Да“. Сестрите Кати и Зина от Църквата на Всемогъщия Бог ми определиха час за среща и разговаряхме за трите етапа на Божието дело. Кати каза: „От деня, в който Сатана поквари Адам и Ева, човеците живеят в грях, под влиянието на Сатана, който си играе с тях и им вреди. Божието дело по спасението на човечеството от сатанинското влияние е разделено на три етапа — Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на Царството. Те са ясно разграничени, но делото се осъществява от един и същ Бог. Всеки етап се основава на онова, което е необходимо, за да се спаси поквареното човечество, и всеки следващ етап надгражда предишния, възвисявайки делото“. После тя ми прочете откъс от словото на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Шестхилядолетният план за управление е разделен на три етапа на делото. Нито един от етапите не може да представи делото на трите епохи, а представя само една част от цялото. Името „Йехова“ не може да представи целия Божи нрав. Фактът, че Той извърши делото Си в Епохата на закона, не доказва, че Бог може да бъде Бог само въз основа на закона. Йехова създаде закони за човека и му даде заповеди; Той поиска от човека да построи храма и олтарите. Делото, което Той извърши, представя само Епохата на закона. Делото, което Той извърши, не доказва, че Бог е само Бог, който иска от човека да спазва закона, че е Богът на храма или Богът пред олтара. Да се твърди това е неправилно. Делото, извършено според закона, може да представи само една епоха. Така, ако Бог вършеше делото Си само в Епохата на закона, човекът би Го определил по следния начин: „Бог е Богът в храма. За да служим на Бог, трябва да облечем свещенически одежди и да влезем в храма“. Ако делото от Епохата на благодатта не беше извършено и Епохата на закона продължаваше досега, човекът нямаше да знае, че Бог е и любящ, и милостив Бог. Ако не беше извършено делото от Епохата на закона, а беше извършено само делото от Епохата на благодатта, тогава човекът щеше да знае само, че Бог може само да изкупи човека и да му прости греховете. Човекът щеше да знае само, че Той е свят и непорочен, че заради хората Той може да пожертва Себе Си и да бъде разпнат. Човек би знаел само това и не би разбирал нищо друго. И така, всяка епоха представя един аспект от Божия нрав. Епохата на закона представя едни аспекти от Божия нрав, Епохата на благодатта представя други аспекти, а настоящата епоха показва трети аспекти. Божият нрав може да бъде напълно разкрит само чрез комбинацията от всичките три етапа в едно цяло. Човек може да разбере цялата картина само като познава и трите етапа. Нито един от трите етапа не може да бъде прескочен. Ще видиш Божия нрав в неговата пълнота само когато познаваш тези три етапа на делото. Завършването на Божието дело в Епохата на закона не доказва, че Той е Бог само въз основа на закона, нито пък завършването на делото на изкуплението означава, че Бог винаги ще изкупува човечеството. Всички тези заключения са измислени от човека. Епохата на благодатта е приключила, но не можеш да кажеш, че Бог принадлежи само на кръста и че само кръстът символизира Божието спасение. Ако го направиш, значи даваш определение на Бог. В настоящия етап Бог основно върши делото на словото, но не можеш да кажеш, че Бог никога не е бил милостив към човека и че носи само порицание и съд. Делото от последните дни разкрива делото на Йехова и Исус, както и всички тайни, които човекът не е разбрал. Това има за цел да разкрие предназначението и края на човечеството и да завърши цялото дело на спасение сред човечеството. Този етап от делото на последните дни завършва всичко. Всички неразбрани от човека тайни трябва да бъдат разкрити, за да може човекът да ги проумее и да получи ясно разбиране в сърцето си. Едва тогава хората ще могат да бъдат разделени по вида си. Едва след изпълнението на шестхилядолетния план за управление човекът ще разбере Божия нрав в неговата цялост, защото тогава Неговото управление ще е завършено“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“). После Кати продължи общението си с мен и аз научих, че 6-хилядолетният Божи план за управление се простира в три епохи, три етапа — Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството. В Епохата на закона Йехова постановява закона най-вече, за да направлява живота на хората на земята и да им обясни що е грях. В Епохата на благодатта Господ Исус осъществява изкупителното дело. Той бе разпнат заради човечеството и така изкупи греховете на човеците. Стига хората да вярват в Господ, да признават греховете си и да се каят, греховете им ще бъдат опростени и вече няма да бъдат осъждани и наказвани според закона. В Епохата на царството Всемогъщият Бог изразява истината и въздава правосъдие, за да пречисти покварения човешки нрав, да ни избави от греха и от сатанинското влияние, за да сме богопослушни, да почитаме Бог, повече да не живеем в грях и да бъдем приети в Божието царство. Тези етапи от делото заемат различни епохи и включват различни неща, но един и същ Бог осъществява делото. Един Бог върши различна работа в различните епохи. За мен това беше истинско просветление.

След това Зина ми сподели как Всемогъщият Бог пречиства хората чрез Своето правосъдно дело. Тя сподели с мен откъс от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“). После Зина каза: „Всемогъщият Бог използва истината, за да ни въздаде правосъдие и да ни пречисти. Изразил е милиони думи, които разкриват библейските тайнства и свидетелстват за Божието дело. Те разкриват корена на греховността и истината за човешката поквара. Някои от тях ни учат как да променим нрава си и да навлезем в живота, други определят крайния изход за хората и много други неща. Всички те са истинни и са изречени от Бог. Това показва колко праведен и свят е Божият нрав и колко мъдър е Бог. Всеки четящ тези думи усеща изключителната им власт и мощ. Бог е всевиждащ и само Той познава издъно поквареното човечество. Бог много ясно и практично изобличава всяка наша мисъл, всеки възглед и покварена идея. При това, Той разкрива и разнищва същината на покварата ни, за да изтръгне из корен човешката греховност и непокорството ни“. Тя добави: „Чрез правосъдието, откровенията и облагородяването в Божието слово ние разбираме истината за сатанинската си поквара. Тогава виждаме колко арогантни, егоистични и окаяни сме. Осъзнаваме, че покварата е в основата на всичките ни думи и действия и че ние изобщо не живеем по човешки. Домогваме се до положение и престиж, плетем интриги, лъжем и мамим, мразим и завиждаме, не се отдаваме безусловно на Бог във вярата си, изпълнени сме с прекомерни желания, а щом ни сполетят изпитания, мигом обвиняваме Бог и Му се противим. Чрез Божието правосъдие и откровение осъзнаваме някои истини и започваме да правим разлика между положителните и негативните неща. При това научаваме още за праведния и ненакърним Божи нрав, и постепенно се изпълваме с почит и послушание към Бог. Тогава сме способни да се покаем, да приемем Неговото правосъдие и наказание и да практикуваме словото Му“. Тя продължи: „Ако не е изобличението в Божиите думи, ако разчитаме само на молитви и изповеди, никога няма да постигнем разбиране чрез размисъл и не бихме могли да изкореним греховността си. Опитът ни показва, че Божието правосъдие е най-неподправен израз на Неговата любов и е най-доброто избавление за човеците. Поквареният ни нрав не може да бъде пречистен без тази практическа работа. Ето защо, единственият ни път към царството е да приемем Божието дело на правосъдието от сетните дни“. После тя ми разказа за тяхното свидетелство, как постигат искрено покаяние като преживяват правосъдието на Божието слово. Всичко това беше толкова практично. Вече виждах, че духът ми се нуждае точно от делото на Всемогъщия Бог, че Божието дело от сетните дни действително успява да промени и да пречисти хората и че единственият път към царството е чрез приемането на Божието правосъдие.

През следващите няколко дни сестрите ми обясниха защо религиозният свят е така опустял, защо проповедите на пасторите са се изчерпали. Узнах истинската история на Библията и научих тайнствата и значението на Божиите въплъщения. Усетих какво огромно богатство съдържа словото на Всемогъщия Бог и прозрях множество мистерии. С радост приех спасението на Всемогъщия Бог от сетните дни.

Сестрите ми дадоха две книги с Божието слово. Като се върнах у дома, разтворих едната от тях. Свитъкът, отворен от Агнеца. Тя започваше с предисловие на Божиите думи: „При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Него и какво трябва да правят, за да спазват Божията воля. Причината е, че макар и думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“ да са им познати, те не познават Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че непознаващите Бог са объркани във вярата си в Него. Хората не приемат сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя им е твърде чужда, твърде непозната. Затова и не успяват да изпълнят Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познават Бог и не познават Неговото дело, те не са годни за целите Му, а още по-малко са способни да удовлетворят волята Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярата в Него. При това убеждението, че има Бог, не е равносилно на искрена вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване с подчертан религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: вярвайки, че цялото мироздание е в Божията власт, човек изживява словото Му и делото Му, пречиства се от порочния си нрав, изпълнява Божията воля и опознава Бог. Само тази духовна пътека може да се нарече „вяра в Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“). Божието слово е подробно и практично и разкрива истинския смисъл на вярата в Бог. Осъзнах, че вярата означава преживяване на Божието слово и дело, за да се отърсим от покварата, да добием истината и да познаем Бог. Само това е истинска вяра. Преди си мислех, че да вярваш се свежда до това да се молиш всеки ден и да се черкуваш често. За съжаление, не можех да преценя дали съм поел по правилния път на вярата или не, и затова криво-ляво куцуках напред. Като се зачетох в думите на Всемогъщия Бог внезапно видях, че предишният ми път е бил съвсем грешен. После видях в съдържанието главата „Ти от съживилите се ли си?“. Привлече ме като магнит и незабавно се заех да я прочета. Ето какво казва Бог: „Бог създаде човека, но след това Сатана поквари човека, така че хората се превърнаха в „мъртъвци“. Така, след като се промениш, ти вече няма да си като тези „мъртъвци“. Словото на Бог запалва духа на хората и ги води към прераждане, а когато духовете на хората се преродят, те се съживяват. Когато говоря за „мъртъвци“, имам предвид трупове без дух, хора, чийто дух е мъртъв в тях. Когато искрата на живота се запали в духа на хората, те се съживяват. Светците, за които се говореше в отминали времена, са хора, които са се съживили, които са били под влиянието на Сатана, но са го победили. (…)

„(…) „Мъртвите“ са тези, които се противопоставят на Бог и въстават против Него; те са онези, които са бездушни и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка вярност към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от него. Мъртвите се проявяват, като се противопоставят на истината, въстават срещу Бог и постъпват долно, низко, зловредно, животинско, измамно и подло. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са в състояние да живеят, както Бог повелява, и въпреки че са живи, те са просто ходещи и дишащи трупове. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се подчинят напълно. Те могат единствено да Го лъжат, да богохулстват срещу Него и да Го предават и всичко, което показват с начина си на живот, разкрива природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат одобрени от Него, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да приемат присъдата и порицанията Му и трябва с радост да приемат това, че Бог ги скастря и се разправя с тях. Само тогава те ще могат да приложат на практика истините, изисквани от Бог, и само тогава ще получат спасение от Бог и наистина ще се превърнат в живи същества. Живите получават спасение от Бог; те са били съдени и порицавани от Бог, те са готови да се посветят и с удоволствие ще жертват живота си за Бог и с радост ще посветят целия си живот на Бог. Само когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват Божието евангелие, само живите са според Божието сърце и само живите са истински хора“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“). Като прочетох този откъс, дълбоко в себе си разбрах, че съдържа отговора, който бях търсил толкова години. Най-сетне знаех какво е да си „мъртъв“ и какво е да „живееш“. Когато Бог създаде Адам и Ева, те умееха да Го слушат, да Го проявяват и да Го славят. Те бяха живеещи хора. После Сатаната ги изкуши да предадат Бог и те заживяха в грях под властта на Сатаната. Така покварата на човечеството се усилваше и в нас се просмукваха всякакви сатанински отрови. Дълбоко сме затънали в грях. Отричаме Бог, отхвърляме Го, опълчваме се срещу Него, отдаваме се на сатанинските си желания. Не сме дори бледи подобия на изначално създадения от Бог наш първообраз. Бог вижда като мъртъв всеки, живеещ в грях под властта на Сатаната, а мъртвите са на Сатаната, те са Божии противници. Не са достойни за Божието царство. Бог спасява живите. Той ги пречиства от покварата като им въздава правосъдие и наказание. Те се отърсват от греха и от сатанинските сили и се покоряват на Бог. Каквито и да са думите и действията Му, те Го слушат и се подчиняват. Живите умеят да славят Бог и да свидетелстват и само те ще добият Божието одобрение и ще влязат в царството Му. За да бъдем от живите, трябва да приемем истината от Всемогъщия Бог и да изпитаме правосъдието Му. Така ще бъдем пречистени, ще си възвърнем разума и съвестта, ще практикуваме Божието слово, ще се покорим на Създателя, ще се прекланяме пред Бог и ще свидетелстваме за Него. Това е човек, който истински си е възвърнал живота и е достоен за царството и за вечен живот. Тогава проумях какво имаше предвид Бог с думите „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ (Йоан 11:25-26). Това беше значението им. Сърцето ми се окрили от това прозрение.

След това прочетох друга статия, чието заглавие е „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“. Който много ме впечатли. Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от букви и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са букви, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“). Тези думи силно ми повлияха. Почувствах, че само Божието слово може да е заредено с толкова власт и могъщество. Спомних си казаното от Господ Исус: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Ето това е. Кой, освен Бог, има контрол над портата към царството? Ако желаем вечен живот, трябва да приемем пътя на вечния живот, донесен от Христос от сетните дни и истините, изразени от Господ, който се е завърнал. Това е единственият начин да сбъднем надеждите си да влезем в царството. Чувствах се голям късметлия, че намерих пътя към царството. Бях много развълнуван. Поглъщах Божиите думи като прегладнял и те ми повлияха много силно. Колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че те са истината, че не може да са изречени от пастор или теолог. Словото на Всемогъщия Бог подхрани дълбоко прегладнялата ми и залутана душа и се сетих за стареца, който продаваше абонамент за вестници. Той все ме подканяше да се абонирам и благодарение на него накрая чух Божия глас. Исках да му благодаря, но не го срещнах никога вече. Тогава разбрах, че Бог по чудотворен начин бе уредил срещата ни. Този човек ме молеше да се абонирам и така ми позволи да чуя Божия глас и да приветствам Господното пришествие. Бог ме бе напътствал и това беше израз на Неговата обич. Благодаря Му от все сърце. Чувствам се изключително благословен, че чух Божия глас и станах свидетел на появата Му в отредения ми живот. Бог ме дари с милост и благодат и с нещо още по-важно — дари ме със спасение. Благодарим на Всемогъщия Бог!