Знам начина да се справя с покварения нрав

4 ноември 2023

Семейството ми са католици и от малък вярвах в Господ заедно с тях. Когато пораснах, разбрах, че някои вярващи просто ходеха на църква в неделя, но през останалото време водеха нормален светски живот. Пушеха, пиеха и се забавляваха като неверници. Чувствах, че не следват изискванията на Господ, че това е грях. И аз живеех в грях. Лъжех, изпусках си нервите и ревнувах. Дори и да изповядвах греховете си пред свещеника, просто не можех да избягам от този цикъл на грях, изповед и нов грях. Чувствах се напълно изгубен. Затова реших да напусна нашата църква и да се присъединя към друго вероизповедание, за да потърся пътя към бягството от греха.

По-късно на работа срещнах брат Раул, дългогодишен християнин. Той каза, че е бил в много различни църкви, но е спрял да ги посещава, защото проповедите на пасторите не били проницателни и те винаги искали дарения. Той каза, че искали само пари, и когато братята и сестрите търсели помощта им за някакъв проблем, те просто казвали: „Иди първо попитай проповедника и ме уведоми, ако все още не можеш да намериш решение“. Бях наистина объркан от това. Защо нещо подобно ще се случи в църква? След това отидох в пет или шест други християнски църкви и видях, че са точно както ги бе описал брат Раул. Спомням си как по време на една служба някои вярващи играеха партия шах и имаше блок-маса. Видях, че Светият дух не върши делото си в тези църкви, а те се бяха превърнали в места за забавление на религиозни хора. Не исках повече да ходя на църква. Но Библията казва: „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:25). И така, къде трябваше да търся общуване? Чувствах се наистина изгубен. Има над 1000 християнски вероизповедания, така че намирането на такова, което е под Божието ръководство и в което действа Светият Дух, щеше да е наистина трудно. Брат Раул също не знаеше къде да отиде. Затова решихме да напуснем нашето паство и да използваме свободното си време за изучаване на Библията. Ние четохме Библията много заедно и споделяхме нашето разбиране, като взаимно си помагахме и се подкрепяхме.

Прекарах няколко години по този начин, като се молех и четях Писанието всеки ден. Но това, което наистина ме разочарова, беше, че когато се случваше нещо, което не ми харесва или интересите ми бяха засегнати, просто не можех да контролирам гнева си. Понякога на работа брат Раул ме молеше да му помагам. Ако ме помолеше да направя нещо и аз не го разбирах напълно, той ми говореше доста грубо и наистина се ядосвах. Мислех си, че явно не се бе изразил добре, но той ми крещеше, отнасяше се с мен като с идиот и не бях длъжен да търпя това. Така че веднага започвах да му крещя в отговор. Разгорещявахме се много и не можехме да овладеем гнева си. Накрая всеки си тръгваше ядосан. Не исках да го слушам или да му обяснявам нещата. Но след това, след като се успокояхме, говорехме за това, признавахме грешките си и се извинявахме един на друг. Знаех, че не мога да се освободя от греха, че просто ще продължа да греша и да се бунтувам срещу Бог, затова се молех и се изповядвах на Бог и се опитвах да се овладея. Но колкото и да се опитвах, просто продължавах да бъркам, да греша през деня, да се изповядвам през нощта. Потънах в тъга и вина в този безмилостен цикъл и бях страшно разочарован от себе си. Питах се защо не можех да спра да греша. Двамата с брат Раул бяхме говорили за това много пъти и знаехме, че просто не успявахме да се сдържим, че нашето самодоволство, арогантност и самочувствие бяха големи, така че не можахме да постигнем святост.

Веднъж, когато обсъждахме нашето разбиране на библейските стихове, видяхме следните стихове: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят(Левит 11:45). „Без освещение никой няма да види Господа(Евреи 12:14). Тези стихове ни накараха да се замислим. Господ ни каза, че трябва да бъдем святи, но ние живеехме в грях. Как можехме да постигнем святост? Нямахме път. Попитах и моя пастор за това и той каза: „Докато живеем в плът, никога няма да постигнем святост. Господ Исус изкупи нашите грехове. Греховете ни вече са простени и Господ не ни вижда като грешни. Когато Той слезе на облак, ще ни заведе в небесното царство“. Беше някак утешително за мен да го чуя, но все още бях объркан. Господ е свят и ние винаги живеем в грях. Така че Той наистина ли ще ни вземе в Своето царство, когато се върне?

Един ден през юли 2019 г. брат Раул и аз изучавахме Библията както обикновено. Потърсихме в мрежата за „Библията“ и намерихме филм на Църквата на Всемогъщия Бог „Хванах последния влак“. Бях наистина изненадан от това, което видяхме в него. Беше страхотен филм и разкритите истини бяха наистина просветляващи. Особено частта, в която една сестра казва, че Господ Исус е извършил делото на изкуплението. Той прости греховете на хората, но не промени нашата грешна природа. Ето защо продължаваме да грешим и да се съпротивляваме на Бог. Като гледаме вярващите в Господ, от духовници до обикновени вярващи, кой от тях може да твърди, че е свободен от грях? Нито дори един. Без нито едно изключение, хората са вързани, ограничени от греха. Живеем в поквара — ние сме арогантни, егоистични, хитри и алчни. Не можем да не съгрешим дори когато не искаме. Някои може да изглеждат смирени и благи, но сърцата им са пълни с поквара. Ние не сме святите хора, вършещи Божията воля, които Той иска да спечели накрая. Ето защо Бог трябва да продължи делото Си, за да спаси човечеството, да извърши етап от делото на правосъдието въз основа на опрощението на греховете, за да ни пречисти и спаси напълно, така че да можем да избягаме от греха и да станем чисти, след което да навлезем в Божието царство и да придобием вечен живот. Всичко, което казаха, беше вярно — то отразяваше реалността. Бях наистина развълнуван, защото никога не бях чувал нещо подобно. Как успяваха да споделят толкова много ново просветление? Откъде го бяха взели? Видях, че четат книга, наречена „Словото се явява в плът“. Съдържанието ѝ беше пълно със сила и власт и неща, които никога преди не бях чувал. Просто исках да чуя повече, да го разбера по-подробно. След филма се свързахме с Църквата на Всемогъщия Бог и започнахме да посещаваме онлайн събирания и общения. Думите на Всемогъщия Бог наистина отвориха очите ни. Всемогъщият Бог казва: „Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“). „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“). След като прочетох това, видях, че Господ Исус е извършил делото на изкуплението, с което просто ни е изкупил, така че вече не бяхме грешни, но грешната природа на човечеството не беше премахната. Ето защо ние продължаваме да грешим, да показваме поквара и да се съпротивляваме на Бог. Като помислих за това, разбрах, че всичко е вярно. Всеки път, когато губех самообладание, по-късно се мразех, че бях толкова ядосан. Не исках, но когато се случваше нещо, което не ми харесваше, не се сдържах и си изпусках нервите. Осъзнах, че ако не се отърва от грешната си природа, никога няма да бъда свободен от греха, и тогава щях да съм против Бог с мисли, думи и дела. След това прочетох още много от словата на Всемогъщия Бог и видях, че Той разкрива всичко за грешната природа на човека. Той ни показва всякакви мистерии, като например как човекът е покварен от Сатана, как можем да избягаме от греха и да бъдем пречистени, кой може да влезе в небесното царство и кой ще бъде наказан, и края за различните типове хора. Божиите думи, съдещи и изобличаващи човека, съдържат Неговата любов и спасение. Колкото и сурови да са думите Му, всичко това е, за да можем да разберем истината, за да можем ясно да видим истината за това как Сатана ни е покварил, да се презрем искрено и след това да се покаем и променим. Бях толкова щастлив, щом разбрах това, и копнеех за още от словата на Всемогъщия Бог. Също така наистина се наслаждавах на общуването с братята и сестрите.

След това бях избран за църковен водач. Веднъж една сестра ме потърси за помощ относно проблеми, които бе срещнала в работата си, и аз ѝ дадох някои съвети въз основа на това, което знаех. Но явно тя не разбра какво имам предвид, затова помоли друга сестра да дойде и да чуе какво имам да кажа. Обясних всичко отново, те не зададоха никакви въпроси, след като ме изслушаха, а просто се съгласиха. Точно тогава един водач ни извика и двете сестри ме помолиха да споделя идеите си за проекта и с нея. Бях обяснил всичко два пъти, така че не исках да го повтарям, но накрая неохотно го направих отново. След като приключих, водачът не каза нищо, а просто ми даде документ за преглед и след това ни каза как трябва да направим проекта. Бях доста раздразнен. Имах чувството, че тя всъщност не бе разбрала какво имам предвид. Вече бях казал на тези две сестри какво да правят, прекарах толкова много време в обмисляне на всички работни договорености. Бях го обяснил три пъти. Наистина ли всичките ми усилия бяха напразни? Раздразнен, казах на водача: „Разбра ли какво казах? Вече сме се договорили за това и постигнахме взаимно разбирателство“. Тя каза: „Това, което предложи, е добре, но е по-сложен подход“. Тогава тя ни разказа за по-бърз и лесен начин за изпълнение на този проект. Наистина ми се стори добър начин да го направим, но не бях твърде доволен. Чудех се какво щяха да си помислят другите за мен, ако не беше използван подходът, който аз предложих. Щяха ли да ме помислят за безполезен и че не мога да свърша дори малко работа? Това би било толкова неловко. Kолкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах. По-късно водачът ме помоли да направя този проект с тези две сестри. Наистина се съпротивлявах на това и не ѝ говорех много любезно. По-късно изпълних задачата, но демонстрирах поквара в нея, което ме накара да се чувствам неспокоен и наистина виновен. Продължих да се чудя защо винаги живея в поквара и не мога да се променя. Водачът пое отговорността, като направи някои добри предложения за подобряване на ефективността на нашата работа. Това беше добре за делото на църквата. Но не можех да го приема и дори се ядосах. Запитах се защо се разстроих. Трябваше да намеря причината, за да мога да се освободя от това възможно най-скоро.

Същата вечер започнах да търся в уебсайта на църквата неща за гнева, и намерих това в Божиите думи: „Когато човек придобие статут, често му е трудно да контролира настроението си и затова с удоволствие се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да излее емоциите си; често избухва в ярост без видима причина, за да покаже на какво е способен и да даде на другите да разберат, че статутът и идентичността му са различни от тези на обикновените хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статут също често губят контрол. Гневът им често е предизвикан от накърнени лични интереси. За да защитят собствения си статут и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват арогантната си природа. Човекът ще пламне от гняв и ще даде воля на емоциите си, за да защити и поддържа съществуването на греха, а тези действия са начинът, по който човекът изразява недоволството си; те са пълни с нечистотии, със схеми и интриги, с човешка поквара и нечестивост, а най-вече са пълни с необузданите амбиции и желания на човека(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“). Чрез Божиите думи видях, че има причина хората да се гневят. Когато нашите интереси или репутация са засегнати, изливаме недоволството си, проявяваме сприхавост и губим здравия си разум. Това е, защото сме под контрола на арогантна природа, затова показваме сатанински нрав, негативни неща. Размишлявайки върху себе си в светлината на Божиите думи, видях, че когато идеите ми биваха отхвърлени и не получавах престижа, който исках, започвах наистина да се съпротивлявам. Знаех, че подходът на водача е по-добър от моя, че ще бъде бързо и лесно, но продължавах да се ядосвам. Имах чувството, че моите предложения са пренебрегнати, че другите може би ме гледат пренебрежително и мислят, че съм безполезен, затова говорих нелюбезно на водача. В този момент видях, че съм наистина арогантен, наистина фокусиран върху името и статуса си. Винаги съм мислел, че съм страхотен, че съм прав и не исках да слушам другите. Исках да защитя мястото си в съзнанието на другите, така че не помислих какво би било от полза за делото на църквата. Видях, че съм прекалено арогантен, а и не се страхувах от Бог, не показвах истинско подчинение спрямо ситуациите, подредени от Бог. Щом го осъзнах, изпитах силно разкаяние. Помолих се на Бог, за да се покая, и Го помолих да ме напътства да опозная себе си по-добре и да се отърва от арогантността си.

Прочетох и този пасаж: „Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те са снизходителни дори към Бог и в сърцата си не се боят от Него. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се подчини на Бог, на Неговото управление и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек ни най-малко не почита Бог, камо ли да Го обича или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличат и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и нямат никакъв страх от Него. Ако хората искат да стигнат дотам, че да почитат Бог, първо трябва да се отърват от надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече ще почиташ Бог и само тогава ще можеш да Му се подчиниш, да получиш истината и да Го познаваш. Само онези, които познават истината, са истински хора(„Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Помислих малко върху това и видях, че не възприемах правилно предложенията на другите, защото имах арогантен нрав. Исках другите да ме слушат, не исках да приемам или чувам идеите им. Спомних си за работата си с брат Раул. Бях толкова арогантен, че не можех да търпя той да ми говори със строг тон и не исках той да ръководи работата ми. И в моите взаимодействия със съпругата ми и с другите винаги съм мислил, че имам най-добрите идеи, че съм прав, така че те трябва да ме слушат и да правят това, което съм казал. След като придобих вяра и започнах да изпълнявам дълга си с братята и сестрите, продължих да живея в арогантност и не приемах предложенията на други хора. Дори когато знаех, че подходът ми не е страхотен, пак исках да правя нещата по моя начин и другите да ме слушат. Бях безпричинно арогантен. Тъй като бях толкова затънал в арогантността си, не можех да гледам рационално на нещата. Чувствах се сякаш винаги съм бил прав, но понякога други хора наистина имаха по-добри идеи и по-цялостен поглед. И много пъти със съпругата ми чувствах, че аз съм този, който е прав, но когато правeхме нещата по моя начин, те завършваха зле. Така беше и сега. Подходът на водача беше прост, спестяваше време и можеше да постигне по-добри резултати, докато моята идея беше сложна и щеше да отнеме много време. Фактите ми показаха, че нямам причина да бъда толкова арогантен. Трябва да бъда земен, сдържан и да си знам мястото. Ако продължавах да живея в такава арогантност, щях да свърша като архангела, без уважение към Бог, като Му се съпротивлявам и оскърбявам Неговия нрав. Той щеше да ме накаже и прокълне. Щом осъзнах това, бързо се обърнах към Бог с молитва: „Боже, не искам повече да живея с арогантния си нрав. Искам да остана на мястото си и да изживявам нормална човешка природа, да се вслушвам в предложенията на братята и сестрите при изпълнението на моя дълг, да работя добре с тях и да изпълнявам дълга си, за да угодя на волята Ти“.

След това прочетох още няколко пасажа от Божиите думи. „Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да споделят с теб. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божията воля. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване(„Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). „Най-трудният за решаване проблем на поквареното човечество е допускането на едни и същи грешки. За да се предотврати това, хората преди всичко трябва да са наясно, че още не са придобили истината, че в техния живот нрав още не е настъпила промяна и че макар и да вярват в Бог, те продължават да живеят под властта на Сатана и не са спасени; склонни са да предават Бог и да се отдалечават от Него във всеки един момент. Ако имат усещането за критичен момент в сърцата си, ако, както се казва, са подготвени за опасности по мирно време, тогава ще имат известен самоконтрол и ще се молят на Бог и ще се осланят на Него, когато им се случи нещо, и ще съумяват да избягват повтарянето на едни и същи грешки. Трябва да сте напълно наясно, че нравът ви не се е променил, че естеството на предателството спрямо Бог е все още дълбоко заложено у вас и не е изкоренено, че все още има риск да предадете Бог и че над вас постоянно е надвиснала опасността от това да претърпите гибел и да бъдете унищожени. Внимавайте — това е реално. Има три важни неща, които не трябва да забравяте: първо, вие още не познавате Бог; второ, в нрава ви не са настъпили никакви промени; трето, още не сте изживели истинския човешки облик. Тези три неща съответстват на фактите, те са реални и трябва да сте наясно с тях. Трябва да сте самосъзнателни. Ако имате волята да решите този проблем, трябва да си изберете собствено мото, например: „Аз съм тор върху пръстта“ или „Аз съм дяволът“, или „Често се връщам към старите си навици“, или „Аз съм в опасност във всеки момент“. Всяко от тези твърдения е подходящо за ваше лично мото; ще ви бъде полезно да си го напомняте постоянно. Ако си го повтаряте и разсъждавате върху него, може да се научите да допускате по-малко грешки или да спрете да допускате грешки. И все пак, най-важното е да прекарвате повече време в четене на Божиите слова, да разбирате истината, да опознавате собствената си природа и да страните от покварения си нрав. Само така ще сте в безопасност(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез търсене на истината може да се постигне промяна в нрава“). Божиите думи ми помогнаха да разбера, че за да се отърва от арогантността, трябва да се науча да си сътруднича с другите, да търся и общувам. Трябва да споделям мислите си с братя и сестри в работни дискусии и дори да смятам, че имам правилната идея, не трябва да настоявам за нея, а трябва да търся истината и Божията воля, и да слушам предложенията на другите. Всеки трябва да има възможност да говори и да споделя идеи. Трябва смирено да търся, дори да става въпрос за нещо, което е различно от това, което съм предложил, и да оставя настрана това, което смятам за правилно. Тогава мога да се моля и да търся въз основа на казаното от всички, и да оставя Бог да ме води и просветлява. Това ще ми покаже кое е правилно, кое е подходящо, и ще ми покаже моите собствени недостатъци. И когато видя, че някой друг има по-добра, по-правилна идея от мен, трябва да се науча да не мисля за себе си и да приемам това, което той казва. Това е в съответствие с Божията воля и ме предпазва от грешки. На всичкото отгоре си написах мото за моята арогантност: „Аз не съм нищо друго освен измет без повод за гордост. Излагам се на опасност с липсата на самоконтрол“. Това ми помага да си спомня за позора на моите арогантни състояния, както и за опасността и последствията от живота в арогантност. След това започнах да се съсредоточавам върху практикуването на Божиите слова и да се вслушвам в идеите на другите. Когато някой дадеше предложение или мнение, различно от моето, у дома или докато изпълнявах дълга си с братята и сестрите в църквата, започнах да оставям егото си настрана. Видях, че другите хора наистина имат по-изчерпателни идеи от мен, освен това се научих да приемам идеите им от сърце и да изпълнявам добрите предложения. След като го приложих на практика, разбрах, че съм престанал да си изпускам нервите с братята и сестрите и можех да слушам какво имат да кажат другите хора. Освен това се чувствах много по-спокоен от преди. Наистина съм благодарен на Бог!

Имаше още един пасаж от Божиите думи, който също ми хареса. „Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите думи или да бъдат третирани, дисциплинирани и кастрени от Неговите думи. Само тогава те могат да постигнат послушание и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно под въздействие на облагородяването на Божиите думи се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, осъждането, дисциплинирането и справянето, осъществявани с Неговите думи, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се подчинят на настоящите Божии думи и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се подчинят(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“). Думите на Всемогъщия Бог ми показаха, че не можем да разчитаме на собствената си сила или постоянство, за да контролираме или променяме себе си. Всички тези усилия за самоконтрол могат просто да променят някои поведения, но тези промени няма да продължат много дълго. Ако искаме да постигнем истинска промяна на нрава, ние трябва да приемем правосъдието и порицанието на Божиите думи и да приемем критиката заедно с изпитанията и усъвършенстването. Това е единственият начин наистина да познаем нашата сатанинска природа и ясно да видим опасните последици от това да живеем според нашия сатанински нрав. Тогава можем наистина да мразим и изоставим себе си, и да постигнем истинско покаяние и промяна.

И съм благодарен за това, че Всемогъщият Бог ми даде шанса да изпитам Неговото правосъдие от последните дни, за да мога да науча истини, да опозная себе си и да сложа край на покварата си. Чувствам се невероятен късметлия. Вече не се чувствам толкова изгубен и объркан, защото Всемогъщият Бог е разкрил причината за нашия грях и нашите покварени състояния и поведения. Той също така ни е дал път да отхвърлим греха и да постигнем промяна на нрава си в живота. Думите на Всемогъщия Бог са богати и изобилни и ни дават всичко, от което се нуждаем. Те ни дават отговори на всичките ни трудности и въпроси. Докато четем и приемаме Божиите слова от сърце, можем да намерим принципите, които да практикуваме, както и път напред. Благодаря на Всемогъщия Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Покаянието на един бунтовник

Гу Уенцинг: Станах християнин през 1990 г. Един църковен водач все казваше, че Библията е основата на вярата ни и че като вярващи трябва да...

Чух Божия глас

Приех делото на Всемогъщия Бог в последните дни преди повече от две години. Честно казано, спечелих повече, отколкото за над десетте години...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger