Дъщеря ми е родена с епилепсия. Със съпруга ми потърсихме лечение навсякъде и направихме всичко възможно, но тя не се подобри. Когато се чувствах измъчена и в безизходица, някой ми проповяда евангелието и аз започнах да вярвам в Господ Исус. Скоро състоянието на дъщеря ми се подобри, а съпругът ми и майка му също започнаха да вярват в Господ. По-късно съпругът ми стана проповедник, а аз приемах вкъщи събрания на църковни съработници.

Около 1997 г. няколко души дойдоха в дома ми и свидетелстваха пред мен и съпруга ми, че Господ Исус вече се е завърнал, че Той е в плът и върши ново дело и че името Му е Всемогъщият Бог. Чудех се как е възможно това. Библията казва: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12). „Исус Христос е същият вчера, днес и до века“ (Евреи 13:8). Името на Господ Исус е завинаги неизменно, така че как би могъл да се нарича Всемогъщ Бог? Как би могъл да върши ново дело? Тогава не можех да го приема и не исках да им обръщам внимание. След известно време те отново дойдоха да ни проповядват евангелието, но аз се запънах и не исках да слушам. Библията ясно казва, че името на Господ Исус е завинаги неизменно, и въпреки това те казваха, че Господ е дошъл и се нарича Всемогъщият Бог. Това не беше в съгласие с Библията. Каквото и да казваха, не го приемах. Съпругът ми също не ги слушаше.

През 2002 г. съпругът ми отиде да проповядва. Когато се върна, изглеждаше развълнуван и ми каза: „Имам добри новини за теб. Господ Исус, за когото копнеехме, се е завърнал! Всемогъщият Бог, за когото свидетелства Източната светкавица, е завърналият се Господ Исус! Разбираш ли, Божият шестхилядолетен план за управление е разделен на три етапа: първият е делото на Епохата на закона, когато Бог Йехова провъзгласява закона, за да напътства човека в живота му на земята. Вторият е Епохата на благодатта, когато Господ Исус е разпънат на кръста и извършва изкупителното дело за човечеството. Третата е Епохата на царството. Всемогъщият Бог изразява много истини и извършва делото на съда и наказанието, променя греховната природа на човека, напълно го изчиства и спасява и накрая води човека към прекрасна крайна цел. Тези три етапа на работа са цялостното дело на Божието спасение на човека и всеки от тях е от съществено значение“. Съпругът ми ми каза много неща. Но аз го намирах за немислимо. Чудех се: „Как можа да приемеш Източната светкавица? Толкова години си проповядвал, така че как можаха да те подведат? Ние четем Библията по цял ден. В Галатяни, глава 1, стихове от 6 до 7 се казва: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие“. Четем и Евреи, глава 13, стих 8: „Исус Христос е същият вчера, днес и до века“. В тези стихове ясно се заявява, че името на Господ Исус никога няма да се промени. Източната светкавица казва, че Божието име е Всемогъщият Бог. Не се ли променя по този начин името на Господ Исус? Не променят ли те Христовото евангелие? Как можеш да вярваш на това? Винаги трябва да пазим името на Господ в нашата вяра в Него. Името на Господ не може да се променя!“. Знаех че, тъй като съпругът ми беше запознат с Библията и умееше да изнася проповеди, нямаше да успея да го убедя, и че когато той се запали по нещо, никой не може да промени мнението му. Затова не казах нищо. Мислех си: „Няма да го приема, колкото и добре да говориш. Господ Исус ни е дал толкова много благодат; никога не бих могла да Го предам. Ще следвам Господ докрай, дори ако трябва да се разведем!“. Накрая му казах: „Ако продължаваш да проповядваш за Господ Исус, тогава ще те слушам. Ние все още сме семейство. Но ако проповядваш за Източна светкавица, тогава ти си върви по твоя път, а аз по моя, и просто ще вървим всеки по своя път“. Съпругът ми поклати безпомощно глава, като видя, че упорито отказвам да го слушам, и не каза нищо повече.

След като прие Източна светкавица, той проповядваше евангелието на хората в нашата църква. Неочаквано най-близкият му съработник в църквата, Фън, го изгони. След това Фън и останалите започнаха да заключват местата за събиране и не позволяваха на вярващите да чуят какво има да каже съпругът ми. Те ми казаха: „Съпругът ти е приел Източна светкавица. Не го слушай. Той се е заблудил във вярата си!“. Аз казах: „Аз не съм я приела, но някои неща, които казва, са в съгласие с Библията“. Заради тези ми думи те започнаха да се пазят дори от мен. Говореха за мен зад гърба ми, като казваха: „Сега съпругът ѝ вярва във Всемогъщия Бог, така че не трябва да имаме нищо общо с нея. Тя със сигурност ще бъде засегната с течение на времето. Със сигурност ще я приеме“. Чувствах се много онеправдана, като чух това. Колкото и да твърдях, че съм невинна, и да се кълнях, че не съм приела Източната светкавица, те не ми повярваха. Всеки път, когато отивах на мястото за събиране, израженията им се променяха. Те се пазеха от мен, тъй като се страхуваха, че може да подведа вярващите. Щяха да са щастливи, ако изобщо не се появявах на събранията, и не смееха да говорят с мен, сякаш имах някаква заразна болест. Чувствах се толкова наранена и негодувах срещу съпруга си. Чувствах, че отхвърлянето ми от тяхна страна е неприятност, изцяло причинена от него. Чувствах се много нещастна и потисната, затова се помолих на Господ: „О, Господи, братята и сестрите ме отхвърлиха. Чувствам се толкова наранена. Чудя се какво е Твоето намерение“. За да докажа, че не съм приела Източна светкавица, когато една сестра, която водеше събранията, се разболя и влезе в болница, специално ѝ купих подарък и отидох да я видя, за да разбере колко съм искрена. Но след като я изписаха, тя отново започна да ме игнорира. Затова по-късно спрях да ходя на събрания и просто се молех и четях Библията вкъщи. Съпругът ми видя колко съм нещастна и отново ми свидетелства за новото Божие дело. Аз го смъмрих гневно с думите: „Ако не беше приел Източна светкавица, щеше ли да ме отхвърли църквата? Щяха ли да ме изоставят всички? Дори и да не ми позволяват да ходя на събрания, няма да вярвам в Източна светкавица като теб! Ще пазя името Господне и никога няма да отрека, че Христос е моят Господ!“. Той не се разсърди, когато видя, че съм в лошо настроение, а просто се разтревожи и притесни. По-късно той доведе двама братя да разговарят с мен. Единият от братята каза много искрено: „Сестро, Господ Исус наистина се е върнал и е изразил милиони слова. Всички тези слова са истината. Цялото ти объркване може да се разреши с Божиите слова. Просто слушай и тогава ще разбереш“. В онзи момент бях загрижена само за това, което правех, и не исках да им обръщам внимание. Братята видяха, че не ги слушам, затова нямаха друг избор, освен да си тръгнат. Видях колко достойни и почтени бяха хората от Източна светкавица, а и колко любящи. Те не се разсърдиха, въпреки че ги отблъснах по този начин, и много търпеливо разговаряха с мен. Те явно бяха истински вярващи, но как можеха да вярват в Източна светкавица? Не можех да го проумея. След това съпругът ми замина да проповядва евангелието. Докато той отсъстваше, хората продължаваха да ми свидетелстват за новото Божие дело, но аз не исках да слушам. Всеки път, когато някой идваше, заключвах вратата и се криех отстрани. Те виждаха, че вратата е заключена, и си тръгваха. В онези дни винаги, когато си мислех за това как хората в църквата ме бяха разбрали погрешно и отхвърлили, се чувствах толкова наранена. Толкова много пъти плаках и доверявах страданието си на Господ. Веднъж внезапно ми хрумна: „Църквата не ми позволява да посещавам събрания, така че ако доведа добрите овце, които Източна светкавица е откраднала, обратно в църквата, тогава те ще повярват, че не съм предала Господ“. Когато си помислих това, в сърцето ми грейна светлина и веднага се помолих на Господ: „О, Господи, Ти внимателно проучваш дълбините на сърцата ни и знаеш, че съм Ти вярна. Не съм приела Източна светкавица. О, Господи, църквата вече не ме иска и аз съм наранена. Не желая да си стоя вкъщи и да се чувствам така онеправдана и пренебрегната. О, Господи, моля Те, дай ми мъдрост и сила да върна добрите овце, които Източна светкавица е откраднала, обратно в Твоето име. О, Господи, моля Те, помогни ми!“. След като се помолих, планирах да поема инициативата и да се свържа с хората от Източна светкавица, да се изправя срещу тях директно, да използвам Библията, за да ги опровергая, и да върна Божиите овце обратно, затова всеки ден прекарвах много време в четене на Библията.

Един ден, докато четях внимателно Писанията, изведнъж прочетох: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25). Бях зашеметена. Как така се почувствах по-различно от преди, когато сега прочетох този стих? Размишлявах върху думите „Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. Винаги съм си мислела, че става дума за Господ Исус, защото в Епохата на благодатта Бог се е въплътил в Господ Исус Христос и е бил отхвърлен от онова поколение, бил е разпнат и е претърпял толкова много болка. Как така Господ е казал: „и да бъде отхвърлен от това поколение“, когато пророкува завръщането на Човешкия Син? Все още ли става дума за Господ Исус преди 2000 години? Колкото повече размишлявах върху това, толкова повече чувствах, че казаното от Източна светкавица е в съгласие с Библията. Мислех и за хората от Източна свткавица, които свидетелстват, че Всемогъщият Бог е второто въплъщение на Бог, как хора от всички вероизповедания съдят и заклеймяват делото на Всемогъщия Бог и му се противят, и как управляващата Компартия най-жестоко преследва и тормози Източна светкавица — не страда ли много този Всемогъщ Бог и не е ли отхвърлен от това поколение? Възможно ли е „Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ да се отнася за Всемогъщия Бог? Всемогъщият Бог ли е Господ Исус, който се е върнал? Като си помислих това, се уплаших: „О, не! Наистина ли се бях противопоставяла на Господ?“. Но после си помислих: „Със сигурност не! Името на Господ е неизменно!“. После отново си помислих: „Това е толкова сериозен въпрос, че не мога просто сляпо да заклеймя Източна светкавица. Наистина не трябва да се противопоставям на Господ“. Тогава се сетих за словата на Господ: „защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:8). Почувствах се така, сякаш очите ми бяха отворени, и си помислих: „Да, трябва да търся“.

Спомних си, че съпругът ми имаше брошура за евангелието. Той ми беше казал: „Цялото ти объркване може да се разреши с тази книга“. Побързах да намеря книгата но преди да я прочета, се помолих: „О, Господи, моля те, просвети ме и ми позволи да разпозная съдържанието на тази книга. Духовният ми ръст е малък и се страхувам, че ще бъда подведена, но се страхувам и да Ти се противопоставя. О, Господи, моля те, защити ме, докато чета тази книга днес“. След като се помолих, отворих книгата и я погледнах. Тук наистина имаше въпроси, които исках да задам. Първият беше за Божието име. В книгата пишеше: „В Библията пише: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12). Това е абсолютно вярно. Но това не може да докаже, че Бог може да се нарича само Исус и че името Му никога не може да се промени. Всички си спомняме, че в Стария завет Йехова е казал: „Аз, Аз, съм Господ и освен Мене няма спасител“ (Исаия 43:11). „Йехова… Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове“ (Изход 3:15). А в Новия завет, Деяния на апостолите, глава 4, стих 12, се казва: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“. „Някой друг“ се отнася за всеки друг освен Исус. Тогава кое е единственото Божие име — Йехова или Исус? Първоначално Божието име е било Йехова, но по-късно е станало Исус. Така че не се ли е променило Божието име? И когато Господ Исус се завръща в последните дни, името му претърпява подобна промяна. Нека да прочетем това пророчество в Откровение и тогава ще разберем. В Откровение, глава 3, стих 12 се казва: „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“. Това ясно пророкува, че когато Бог се завърне в последните дни, Той ще има ново име. Тогава, може ли това ново име все още да бъде „Исус“? Как би могло да бъде ново име, ако Той все още се нарича „Исус“? Чувствах, че тези думи са много разумни, че са в съгласие с Библията. Това, което те проповядваха, не се отклоняваше от Библията. Бях чела тези стихове много пъти, така че как не бях разбрала? Йехова е било Божието име в Епохата на закона. Исус беше Божието име в Епохата на благодатта. И Йехова, и Исус бяха Божии имена. В различните епохи те са били наричани с различни имена. Неговите имена в тези две епохи са били различни. Когато преди казвах, че Божието име е неизменно, това беше в противоречие с фактите. В Откровение се казва, че Господ ще има „ново име“. Оказва се, че това „ново име“ не се отнася за Господ Исус.

В отговора на този въпрос в брошурата за евангелието са цитирани и думите на Всемогъщия Бог: „Във всяка епоха Бог върши ново дело и се нарича с ново име; как би могъл да върши едно и също дело в различни епохи? Как би могъл Той да се придържа към старото? Името Исус беше използвано заради делото на изкуплението. Така че дали Той ще продължи да бъде наричан със същото име, когато се върне в последните дни? Ще продължи ли да върши делото на изкуплението по същия начин? Защо въпреки факта, че Йехова и Исус са едно, в различните епохи Те са наричани с различни имена? Дали не е защото епохите на Тяхното дело са различни? Може ли едно-единствено име да представя Бог в Неговата пълнота? Ако това е така, то Бог трябва да бъде наричан с различни имена в различните епохи и Той трябва да използва името, за да промени епохата и да я представлява, защото нито едно име не може да представя изцяло Самия Бог. Всяко име може да представлява само временния аспект на Божия нрав през дадена епоха. То е необходимо единствено за да представя Неговото дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3)). „Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел. То означава Бог на израилтяните (избрания Божи народ), който може да пожали човеците, да ги прокълне и да ги напътства през живота им; Бог, който притежава огромно могъщество и е премъдър. „Исус“ е Емануил, което означава принос за грях, изпълнено с любов и състрадание, избавящо хората от греховете им. Той извърши работата от Епохата на благодатта, представлява Епохата на благодатта и представлява само част от делото по осъществяване на Моя план за управление. […] Името на Исус дойде от Епохата на благодатта и се появи заради делото на изкуплението в Епохата на благодатта. Името Исусово се появи, за да позволи на човечеството в Епохата на благодатта да бъде преродено и спасено, и то е конкретно име за изкуплението на цялото човечество. Тоест, името Исус представлява делото на изкуплението и бележи Епохата на благодатта. Името Йехова е особено име за израилтяните, които живееха в закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е произволно избрано, а е с представително значение: всяко име представлява една епоха. „Йехова“ обозначава Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните назоваха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха изкупени през Епохата на благодатта. Ако човеците все така копнеят за пришествието на Спасителя Исус в сетните дни и все така очакват Той да пристигне в образа, който бе приел в Юдея, целият план за управление, датиращ отпреди шест хиляди години, щеше да спре в Епохата на изкуплението и нямаше да се развива по-нататък. А и тогава не биха дошли сетните дни и епохата не би била доведена до край“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“). След като прочетох това, донякъде разбрах. Божието дело винаги напредва и Божието име винаги се променя заедно с Неговото дело. Бог върши различни дела в различните епохи и се нарича с различни имена. Чрез Своето име Той променя епохата, а името Му представлява епохата. Бог се нарича с различни имена в различните епохи, за да представят различния нрав, който Той изразява във всяка епоха. В епохата на Закона Бог провъзгласява закона, за да напътства израилтяните в живота им на земята. А името Йехова представлява Божия нрав на величие, гняв, милост и дори проклинане на хората. В Епохата на благодатта Бог се въплъщава, за да стане Господ Исус. Той бил разпънат на кръст и станал жертва за греха на човека. Името Исус представлява Божия милосърден и любящ нрав. Видях, че името, което Бог приема във всяка епоха, има значение, а в същото време бях казала, че Божието дело и Неговото име никога не могат да се променят — не беше ли това исказване на мнение за Бог?

След това прочетох друг откъс от думите на Всемогъщия Бог и в сърцето ми засия още повече светлина. Всемогъщият Бог казва: „Навремето бях известен като Йехова. Наричаха Ме и Месията, а някога човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с власт, чест и слава. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Няма нито един човек или нещо, които да не бъдат съдени от словото Ми, и нито един човек или нещо, които да не бъдат пречистени чрез изгаряне в огън. Накрая всички народи ще бъдат благословени заради Моите слова и също ще бъдат разбити на парчета заради словата Ми. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, който завоюва цялото човечество. И всички ще видят, че преди бях принос за грях на хората, но в сетните дни се превръщам и в пламъка на слънцето, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и притежавам този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, на земята и в океаните“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“). Почувствах, че тези думи са толкова властни, че това са Божиите слова. Също така разбрах, че Йехова, Месия, Исус и Всемогъщият Бог са все Божии имена, че всички те са един Бог и че Всемогъщият Бог е Божието име в последните дни. Това изпълнява казаното в Библията: „Аз съм Алфа и Омега (…) Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откровение 1:8). Много се разстроих, когато си помислих това. Старите фарисеи се придържаха към думите от Библията, като си мислеха, че някой, който не се нарича Месия, не може да бъде Бог. Те разпънаха Господ Исус и бяха наказани от Бог. Нима сега и аз не бях същата като фарисеите? Бях се вкопчила в думите от Библията и живеех в своите представи и фантазии, като си мислех, че ако Бог не се нарича Исус, значи не е Бог. Когато ставаше въпрос за посрещане на Господ, аз не търсех и не проучвах, а просто упорито се придържах към представите и фантазиите си, мислех, че защитавам името на Господ и поддържам пътя на Господ и не осъзнавах, че се противопоставям на новото Божие дело. Изпитах такова разкаяние, че се разплаках.

Бързо продължих да чета и видях, че в брошурата за евангелието се казва: „Много хора имат тази представа. Те вярват, че в Библията ясно се казва, че всички, които проповядват нещо различно от тях, ще бъдат прокълнати, че това, което се проповядва от Източна светкавица, е различно от това, което те проповядват, че това е различно евангелие, и затова не смеят да го приемат“. Аз също бях объркана по този въпрос. В книгата се казваше: „Книгата Галатяни е написана от апостол Павел около 60 г. след Христа, послание, написано до Галатийската църква. По това време евангелието на Господ Исус вече се било разпространило неимоверно, и много хора в Галатия също приели новото дело на Господ Исус и основали църкви. Това е времето, когато Епохата на закона преминава в Епохата на благодатта, и по това време сред юдеите имало две групи проповедници: едната група проповядвала старото дело от Епохата на закона, като карала хората да спазват законите на Йехова, т.е. да се обрязват, да спазват съботата, да влизат в храма и т.н. Другата група (водена от 12-те ученици на Исус) проповядвали новото дело на Епохата на благодатта, като искала от хората да повярват в Господ Исус и да бъдат спасени, да правят това, което Господ Исус иска, т.е. да се изповядват, да се покайват, да се кръстят, да разчупват хляба, да се обичат един друг, да бъдат толерантни и търпеливи и т.н. Фарисеите, които се придържали към старозаветния закон, казвали, че евангелието, проповядвано от учениците на Исус, е различно от това, което те проповядват, че пътят на Исус излиза извън рамките на Библията и че Той е изоставил закона. Те заклеймявали новото дело на Исус и смущавали онези, които били приели спасението от разпъването на Исус на кръста. Те казвали, че хората не могат да бъдат спасени, като вярват в Исус, че това противоречи на учението на Йехова, че трябва да продължат да спазват съботата, да се обрязват и т.н. Тогава обаче галатяните не са имали никаква проницателност и се отклонили от проповядваното от Павел евангелие на Исус, за да последват юдеите, които проповядвали старозаветния закон. Когато Павел чул, че братята и сестрите в Галатянската църква са отхвърлили евангелието на Господ Исус и са се върнали в храма, той писал на Галатийската църква следното: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие“ (Галатяни 1:6–7). Той написал това, за да увещава галатяните да се върнат към истинския път. Ние всички знаем, че фарисеите се придържали към закона, заклеймили Господ Исус и били отстранени от новото дело на Светия Дух, и в крайна сметка били наказани и прокълнати от Бог. И така, как трябва да подходим към новото Божие дело днес?“. Едва след като прочетох това общение, осъзнах, че не бях разбрала Библията. Без да знам защо Павел е казал това, което е казал, бях го изтълкувала както ми харесваше, в съответствие с моите представи и фантазии. „Другото евангелие“, споменато от Павел, се отнасяло за онези, които проповядвали евангелието на Йехова през Епохата на закона, за да накарат хората да спазват старозаветния закон, а не се отнасяло за онези, които проповядвали евангелието на царството. Това е така, защото когато Павел писал това послание, Бог все още не бил извършил делото си от последните дни и никой не проповядвал Божието евангелие от последните дни. Аз възприех онези, които проповядват евангелието на царството, като проповядващи друго евангелие. Бях объркала всичко и имах изкривено разбиране за Писанията! Бях толкова жалка, окаяна и сляпа. Наистина се чувствах толкова засрамена! Преди това безсрамно бях казала, че искам да върна обратно в църквата овцете, откраднати от Източна светкавица. Едва сега разбрах, че те не са били подведени. Бяха видели, че думите на Всемогъщия Бог са истина, и се бяха уверили, че те са Божият глас, и така започнаха да следват Всемогъщия Бог. Не беше чудно, че вярата им беше толкова силна, след като приеха Източната светкавица, че и диви коне не биха могли да ги довлекат обратно. Оказа се, че бяха приели Господ. Мислех си, че мога да чета повече Библията и да върна добрите овце, откраднати от Източна светкавица. Никога не съм си представяла, че Бог ще използва тази специална ситуация, за да съживи безчувственото ми и непреклонно сърце. Бях толкова развълнувана!

Започнах да чета с нетърпение Божиите слова и прочетох това: „След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше извършено в изолация — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Това беше дело за нова епоха, което Бог извърши, след като Той приключи Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, тя ще бъде заменена снова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нов етап от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да приемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които са способнида приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да свърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Колкото повече четях думите на Всемогъщия Бог, толкова по-ведро ставаше сърцето ми. Разбрах, че Божието дело и Неговото име не са неизменни. Божието дело продължава да напредва и делото на всяка епоха се основава на делото от предишната епоха. Тъй като Божието дело е различно във всяка епоха, Божието име и нрав, които Той изразява, също са различни. Ако беше така, както вярвах, че Божието име и дело никога не се променят, тогава Бог завинаги щеше да се нарича Йехова и не би могъл да се промени на Исус. Божието дело също нямаше да може да напредва, а щеше да спре в Епохата на закона. Тогава човекът нямаше да може да бъде изкупен от Бог, а щеше да умре съгласно закона. Ако пазех само името на Исус и не приемех новото Божие дело и новото име от последните дни, тогава никога нямаше да мога да посрещна Господното завръщане и накрая щях да изпадна в бедствията, да плача и да скърцам със зъби, защото щях да пропусна Божието дело от последните дни.

Прочетох още от словото на Всемогъщия Бог: „Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е в съответствие с твоите убеждения и с Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. С малко богобоязливото сърце, което имаш, ще добиеш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш и многократно размишляваш върху тези думи, ще разбереш дали те са истина и дали са живот“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята). Словата на Всемогъщия Бог говореха направо на сърцето ми: това беше състоянието, в което се намирах. Голяма част от общението, което съпругът ми беше провел с мен преди, съответстваше на Библията, но аз бях твърде самонадеяна и невежа, напълно лишена от богобоязливо сърце, изказвах мнение за Божието дело само въз основа на малкото си познания за Библията и дори исках да намеря повече основания в Библията, за да отрека новото име и новото дело на Бог. Наистина бях много упорита и мисленето ми беше толкова изкривено! Исках да се откажа от представите си, да продължа да търся и да изследвам и да се изповядам и покая пред Бог. Винаги бях отказвала да слушам съпруга си като разговаряше с мен за Божието дело от последните дни, но сега толкова много исках да чуя за това. Съпругът ми обаче беше заминал да проповядва евангелието и аз не знаех кога ще се върне. Затова всеки ден отварях входната врата и чаках братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог, като исках някоя сестра да дойде и да проведе общение с мен.

Една сутрин тъкмо закусвах, когато чух някой да ме вика. Когато видях, че това са сестри от Църквата на Всемогъщия Бог, се почувствах невероятно развълнувана. С радост ги поканих да влязат. Една от тях отвори „Словото се явява в плът“. Видях заглавие вътре в книгата, което гласеше: „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“. Сестрата зачете на глас, а аз слушах с нетърпение. Всемогъщият Бог казва: „Трите етапа на делото са в основата на цялото Божие управление и в тях се изразяват Божият нрав и същността Му и това, което Той е. Онези, които не знаят за трите етапа на Божието дело, са неспособни да осъзнаят как Бог изразява нрава Си, нито познават мъдростта на Божието дело. Те също така остават невежи за многото начини, по които Той спасява човечеството, както и за намеренията Му относно цялото човечество. Трите етапа на делото са цялостен израз на делото на спасение на човечеството. Онези, които не познават трите етапа на делото, няма да познават и различните методи и принципи на делото на Светия Дух, а онези, които само се придържат стриктно към доктрини, останали от определен етап от делото, са хора, които ограничават Бог до доктрини и чиято вяра в Бог е неясна и несигурна. Такива хора никога няма да получат Божието спасение. Само трите етапа на Божието дело могат да изразят напълно целия Божи нрав и безусловно да изразят намерението Му да спаси цялото човечество, както и целия процес на спасение на човечеството. Това е доказателство, че Той е победил Сатана и е спечелил хората. Това е доказателство за Божията победа и е изразна цялостния Божи нрав. Онези, които разбират само един от трите етапа на Божието дело, познават само част от Божия нрав. В представите на човека е лесно този единствен етап от делото да се превърне в доктрина и е вероятно човекът да установи фиксирани правила за Бог и да използва тази една част от Божия нрав като представляваща целия Му нрав. Освен това голяма част от въображението на човека е примесено така, че той строго възпиранрава, съществото и мъдростта на Бог, както и принципите на делото Му, като вярва, че ако Бог е бил такъв веднъж, то Той завинаги ще остане същият и никога няма да се промени. Само онези, които познават и оценяват трите етапа на делото, могат напълно и точно да познаят Бог. Най-малкото те няма да определят Бог като Бог на израилтяните или на евреите и няма да гледат на Него като на Бог, който ще бъде завинаги прикован на кръста заради човека. Ако човек опознава Бог само от един етап от делото Му, тогава знанията му са твърде нищожни, колкото капка в морето. Ако не е така, защо тогава голяма част от старата религиозна гвардия би приковала Бог жив на кръста? Не е ли защото човекът поставя Бог в определени граници? Не се ли противопоставят много хора на Бог и не възпрепятстват ли делото на Светия Дух, защото не познават различните и разнообразни Божии дела и, освен това, защото разполагат само с капка знание и доктрина, с които да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че преживяванията на такива хора по природа са повърхностни, те са надменни и без задръжки и гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват дисциплината на Светия Дух и освен това използват своите тривиални стари аргументи, за да „потвърдят“ делото на Светия Дух. Те също така се преструват и са напълно убедени в собствените си познания и ерудиция, както и че могат да пропътуват света. Това не са ли хора, които са отритнати от Светия Дух и няма ли да бъдат отстранени от новата епоха? Не са ли онези, които застават пред Бог и открито Му се противопоставят, невежи и неосведомени подлеци, които просто се опитват да покажат колко блестящи са? Само с оскъдни познания за Библията те се опитват да предизвикат бунт в световните „академични среди“. С малка повърхностна доктрина за преподаване се опитват да преобърнат делото на Светия Дух и да го накарат да се върти около собствения им мисловен процес. Със своето ограничено виждане те се опитват да обхванат с един поглед шестхилядолетното Божие дело. В тях няма нищо разумно, което си струва да се спомене! Всъщност колкото повече хората познават Бог, толкова по-малко избързват да съдят делото Му. Освен това те говорят само малко за познанията си за Божето дело днес, но не прибързват в преценките си. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-арогантни и самоуверени са те и толкова по-своеволно провъзгласяват Божието същество, но говорят само на теория и не предлагат реални доказателства. Такива хора нямат никаква стойност“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог). Когато чух тези Божии слова, почувствах, че Бог наистина е прозрял в сърцето ми и е разобличил представите ми толкова ясно. Познавах само единия от трите етапа на Божието дело и се бях вкопчила в думите в Библията, които бяха останали от този етап на делото. Ограничавах Бог до правила и вярвах, че Божието име е Исус и никога не може да бъде променено. Също така казвах, че приемането на делото на Всемогъщия Бог е предателство към Господ Исус и вероотстъпничество. Видях, че не знаех нищо за Божието дело и че вярата ми в Бог беше толкова неопределена. Трите етапа на делото са цялостният израз на Божието дело за спасяване на човечеството. Познанието ми за един от трите етапа на делото означаваше, че познавах само една част от Божия нрав, но въпреки това ограничавах Божия нрав, Неговата същност, Неговата мъдрост и Неговото дело, като го държах толкова здраво в този ограничен обхват и вярвах, че щом Бог е бил такъв веднъж, значи винаги трябва да бъде такъв. Бях късогледа и не познавах Бог, но въпреки това изказвах мнение за Божието име и дело. Наистина бях надменна!

По-късно прочетох още много от словото на Всемогъщия Бог и се уверих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, затова се присъединих към Църквата на Всемогъщия Бог и започнах да ходя на сбирки и да чета думите на Всемогъщия Бог заедно с братята и сестрите. Чувствам, че ми е предоставен толкова ресурс. Благодаря на Бог, че ми показа милост и доброта, така че да мога по този чудодеен начин да приема Божието спасение от последните дни и да приветствам явяването на Господ!