Вече няма да ограничавам Бог

20 юни 2024

Вярваща съм от дете и се радвам на изобилната благодат на Господ Исус. Това ми даде дълбоко усещане за Неговата огромна милост и любов към нас. Бях свикнала да се обръщам към него, за да Го моля за Неговата благодат. Молех се, когато се сблъсквах с проблеми, а когато съгрешавах, се изповядвах пред Него. Тъй като Той е милостив и любящ, винаги ми прощаваше.

През май 2019 г, се запознах със сестрите Диана и Ванеса във Фейсбук. Бяхме заедно в една група за изучаване на Библията и общението на Ванеса беше много проницателно. По време на едно събиране, Ванеса каза: „Господ каза, че ще се върне, така че как да Го посрещнем? Господ Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми(Йоан 10:27). „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене(Откровение 3:20). Както и: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите(Откровение 2:7). От тези стихове знаем, че Бог ще изрази словото Си, когато се завърне. За да Го посрещнем в последните дни, трябва да се вслушаме в гласа Му. Когато чуем Божия глас, ще можем да Го приветстваме, точно както мъдрите девици“. Като чух общението на Ванеса, се изненадах. Никога не бях чувала толкова проницателни думи. Тя беше открила ключа към посрещането на Господ. Преди това не го осъзнавах. След това Ванеса ми показа един много жизнен видеоклип с химн. В края на клипа видях, че на него пише: „Църквата на Всемогъщия Бог“. Бях любопитна. След изучаването на Библията я потърсих в интернет. Видях много негативна информация, затова се свързах с Диана. Диана каза, че да приветстваш Господ е важно, и ми каза да не се поддавам на слухове. Първо, трябва да оставя настрана притесненията си и да видя дали това е истинският път. Няколко дни по-късно ме поканиха на едно събиране. Чувствах се раздвоена: трябва ли да присъствам? Общението на Ванеса беше проницателно и исках още от него, но се опасявах, че това не е истинският път. В колебанието си се молех за Божието напътствие. След това отидох на събранието.

На събранието Ванеса ми каза: „Господ Исус вече е тук, като въплътен Всемогъщ Бог. Всемогъщият Бог е установил Епохата на царството, казал е милиони думи и въз основа на делото на Господ Исус извършва дело на правосъдието, започвайки от Божия дом, за да пречисти и спаси човечеството. Думите на Всемогъщия Бог са истината и разкриват тайните на Библията, на трите етапа на Божието дело и на Неговото въплъщение. Те обясняват корена на нашите грехове, как Сатана покварява човечеството, как Бог ни спасява на етапи и значението на Божия съд. Бог ни е показал и начините, по които вярващите могат да постигнат спасение. Например, Бог казва как да преживеем Неговия съд, как да практикуваме истината, как да се боим от Него и да отбягваме злото, за да станем хора, които следват Неговата воля. Делото на Всемогъщия Бог изпълнява пророчествата в Библията: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща(Йоан 16:12-13). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден(Йоан 12:48). „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом(1 Петрово 4:17)“. Когато сестрата каза, че Господ Исус се е върнал като Всемогъщия Бог, Не повярвах, и затова тихо се помолих на Бог и се замислих върху Неговите слова: „Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство(Матей 5:3). Помислих си: „Не мога да правя прибързани заключения, Божието завръщане е важно. Трябва смирено да търся и да продължавам да слушам“.

След това, Ванеса ми показа словата на Всемогъщия Бог: „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот). Докато четях това, почувствах, че тези слова са различни, и почувствах страх от тях: Те звучаха толкова сурово, бяха изпълнени с власт и сила. Един обикновен смъртен не би могъл да ги изрече. Само Бог можеше да говори по този начин. Но после си помислих, „Не, Бог е милостив и любящ. Думите Му са нежни и изпълнени с утеха. А тези думи са толкова строги, че са като заклеймяване на човечеството. Това наистина ли са Божии думи? Те са толкова властни, значи трябва да са Божиите думи, нали? Но ако Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, Той би трябвало да говори по същия начин като Него. Той трябва да бъде милостив, нежен, любящ и внимателен. А речта на Всемогъщия Бог е толкова сурова, може ли Той наистина да е завърналият се Господ Исус?“. Чувствах се объркана.

След това разказах на Ванеса за съмненията си и нейното общение бе следното: „Ние вярваме, че Бог е милостив и любящ, че Той говори нежно и внимателно и че ако думите Му са строги, те не са Божии думи. Но дали тази идея действително отговаря на фактите и на истината? Всъщност във всяка епоха Бог е изричал не само любящи думи, но и думи, които укоряват, съдят и проклинат хората. Но ние не сме обръщали внимание на това. Нека разгледаме този въпрос в Библията: Бог Йехова каза: „Всичките му стражи са слепи, те са невежи; те всички са неми кучета, които не могат да лаят, които сънуват, лежат и обичат да дремят. Да! Лакоми кучета, които никога не се насищат — те са овчари, които не могат да разсъждават, всички са се обърнали по своя си път, всеки за печалбата си, всички до един(Исая 56:10-11). И Господ Исус каза: „Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла?(Матей 23:33). „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат(Матей 7:6). Има много такива стихове. Те показват, че в предишните векове Бог е изобличавал хората, заклеймявал ги е и ги е проклинал. Въпреки че думите Му са звучали сурово и рязко, всички те са били правилни, изобличаващи човешката същина на съпротива срещу Бог. Всъщност, Божиите думи могат да бъдат нежни или сурови, те са проява на Неговия нрав. Ако не разбираме това, и Го ограничим като милостив, ще си създаваме мнение, когато Той говори строго, като си мислим, че Бог говори само нежно и никога строго, така че това не са Божии думи. Ако решимостта ни се основава на това дали думите са нежни или строги, това е неправилно и е резултат от нашите представи. Например, ако признавахме родителите си само когато ни говорят нежно, но не и в моментите, когато ни се карат или ни говорят строго за нещо нередно, това нямаше ли да е глупаво?“. Общението ми помогна да си изясня нещата и аз се замислих: „Точно така, няма значение как ни говорят родителите ни, те си остават наши родители. Някога Бог Йехова и Господ Исус са били сурови, как така не съм забелязала това? Да определим дали това са Божиите думи въз основа на тяхната нежност, е наистина погрешно“. Когато осъзнах това, вече не се съпротивлявах толкова. Но когато четях Божието слово, което ни изобличава и съди, усещах, че то е така строго, сякаш ме заклеймява. Люшках се напред-назад: Господ Исус има милост и любов, защо тогава Всемогъщият Бог е толкова строг и гневен на хората? На едно събрание попитах Ванеса: „Не мога да възприема Всемогъщия Бог и Господ Исус като един и същ Бог — техният нрав е твърде различен. Представяйки си Господ Исус, си мисля за Божията милост и любов, а Всемогъщият Бог изглежда толкова строг, и Неговите думи ни изобличават и разнищват. Защо Всемогъщият Бог и Господ Исус са различни?“.

Тогава тя ми каза: „Това объркване идва от неразбирането на Божия нрав. Нека погледнем назад към предишните дела на Бог. Щом опознаеш Божия праведен нрав, този проблем ще се разреши от само себе си. Всички знаем, че когато Бог видя злото в Содом и Ниневия, Неговият нрав беше толкова разгневен, че Бог реши да унищожи тези два града. Но преди това, Бог изпрати два ангела в Содом и Лот беше единственият, който ги прие. Останалите не приветстваха ангелите и искаха да ги убият. Бог видя това и се разгневи от злодеянието им. След като Лот и семейството му бяха спасени, Бог изсипа огнен дъжд, който унищожи хората, добитъка и растителността в града. Погледнете Ниневия. Бог планираше да унищожи и нея, затова изпрати Йона да разпространи посланието Му: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана(Йона 3:4). Когато ниневийският цар чу това, той поведе народа на града си към пост и молитва, отърваване от злото и покаяние. Като видя всичко това, Бог оттегли гнева Си и ги пощади. От различното отношение, което Бог има към Ниневия и Содом, виждаме истинския и ярък Божи нрав. У Него има любов и милост, но също така и гняв. Когато хората съгрешават, Бог им позволява да се покаят. Това показва Неговия любящ и милостив нрав. Когато хората са упорити и не се покайват, когато се противопоставят на Бог и роптаят срещу Него, Бог се разгневява, което показва Своя праведен нрав. Това показва, че Божият нрав е милостив и любящ, но и гневен. Това са всички аспекти на Неговия нрав.

Помислете за Епохата на благодатта, когато Господ Исус върши Своето дело. Когато хората съгрешавали, след това се изповядвали и се покайвали, Той опрощавал греховете им и ги дарявал с благодат, затова хората си мислят, че нравът на Господ е само любящ, и никога гневен. Но това са само представите на хората. По отношение на фарисеите, които Го заклеймиха и дори протестираха срещу Него, Господ Исус беше гневен. Той изрече над тях седем бедствия и ги прокле. Нямаше никаква милост към тях. Това показва, че, от сътворението досега Бог винаги е проявявал Своя праведен нрав. Бог е любящ, но Той е също така величествен, гневен и наказващ. Всемогъщият Бог казва: „Милосърдието и великодушието на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи обида. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато човекът е изпълнен с поквара, омраза и враждебност към Бог, Той е силно разгневен. До каква степен Бог е силно разгневен? Неговият гняв ще трае дотогава, докато вече не вижда противопоставянето и злите дела на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. […] Той е великодушен и милостив към нещата, които са мили, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва силен гняв и този Негов гняв е постоянен. Това са двете основни и най-изявени страни на Божия нрав и освен това те са разкрити от Бог от начало до край: изобилна милост и силен гняв(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Чрез Божието слово можем да видим, че „изобилна милост и силен гняв“ са двата нрава, които Бог постоянно проявява. Тези два аспекта не си противоречат. И двата представляват Неговия нрав. Не бива да ограничаваме Бог, като считаме, че не е гневлив, въз основа на това, че преди сме се радвали на Неговата благодат. Това мислене е твърде едностранчиво“. Като чух това, осъзнах, че Бог е любящ и милостив, величествен, гневлив и проклинащ. Всичко това е Неговият нрав. Аз не разбирах Божия нрав, затова вярвах, че Бог е само любящ. Това бяха моите собствени представи, а не реалността. Видях, че трябва да задълбоча разбирането си.

Ванеса продължи: „Божият нрав във всяка епоха се основава на Неговите изисквания за спасение и нуждите на поквареното човечество. Думите на Всемогъщия Бог помагат да се изясни това: „Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му беше изпълнен със смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се радват. За наслада Той им даде мир и щастие, Своята търпимост и любов, Своята милост и любяща доброта. Цялото това изобилие от благословии, на които хората се радваха по онова време — мир и сигурност в сърцата, утеха в духа и упование в Спасителя Исус — се дължи на периода, в който живееха(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история за делото на Епохата на изкуплението). „В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непокорство и неправедност. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да се предадат на Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на изхода на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната крайна цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3)).

Тогава сестрата каза: „В Епохата на закона, Бог Йехова проявявал нрава си чрез проклятия и гняв. Тогава на хората им липсвало разбиране. Те не знаели какво е грях, как да живеят или как да почитат Бог, затова, въз основа на техните нужди по онова време, Бог издал заповеди, за да ги напътства в живота им. Онези, които се подчинявали на Божиите закони, получавали Неговата милост, а онези, които не го правели, били изгаряни от небесния огън или убивани с камъни. Но към края на Епохата на закона, когато хората станали по-покварени и често съгрешавали и нарушавали Божия закон, всички те биха били умъртвени, след като са били съдени по тогавашния закон. Така че през Епохата на благодатта Бог стана плът, за да ни спаси според нуждите ни, като ни показа Своя милосърден, любящ нрав и дари изобилната Си благодат. Той показа на хората милост, любов, търпимост и прошка, и накрая беше разпнат, за да изкупи греховете им. Той опрости присъдите им и им позволи да продължат да живеят. В епохата на благодатта, ако Бог беше продължил да проявява своя нрав чрез гнева Си, греховете на хората нямаше да бъдат опростени, живеещите в Епохата на закона хора нямаше да бъдат изкупени, човечеството щеше да бъде унищожено и днес нямаше да бъде същото. В епохата на благодатта Бог показа Своя милостив и любящ нрав. Ако хората застанат пред Него и Го приемат, Той ще опрости греховете им. В последните дни човекът е станал по-покварен. Въпреки че сме изкупени и помилвани от Господ Исус, греховната ни природа е все още у нас, като нашето зло, измамността, арогантността, непримиримостта и порочността ни. Сатанинският ни нрав все още е там, затова често лъжем, грешим, опълчваме се на Бог и Му се противопоставяме. Ние не сме достойни за Божието царство. За да спаси човечеството и да ни избави напълно от греха, Бог се е завърнал и ни съди и пречиства въз основа на делото на Господ Исус, за да изкорени сатанинския ни нрав, да ни пречисти от греха, да ни позволи истински да се покорим на Бог и да ни въведе в Своето царство. Заради нуждите на Неговото дело, Бог вече не проявява милосърдния Си нрав, а вместо това показва Своя праведен, величествен и гневен нрав, като съди и изобличава човешката поквара. Само така Бог може да преобрази и пречисти човечеството. Макар че Божият нрав във всяка епоха е различен, същността Му е една и съща. Бог разкрива Своя нрав въз основа на нуждите на човечеството, като позволява на хората да Го разберат и опознаят по-добре, така че да не ограничават Него или Неговия нрав. Не трябва да гледаме на Всемогъщия Бог и Господ Исус като на различни Богове, само защото те показват различен нрав“.

След като чух нейното общение, разбрах, че Бог решава как да прояви Своя нрав във всяка епоха, въз основа на нуждите на Неговото дело на спасение и нуждите на поквареното човечество. В последните дни Всемогъщият Бог проявява Своя праведен и величествен нрав, за да спаси човечеството. Въпреки че е различен от този на Господ Исус, той все пак е насочен към нуждите на човечеството. Всемогъщият Бог и Господ Исус са един Бог. Нейното общение беше ясно и разсея цялото ми объркване.

На следващото събрание Ванеса ми прочете още от словото на Всемогъщия Бог: „С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Той усъвършенства човека предимно чрез Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да направи човека съвършен единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е осъден? Тогава как може той да бъде усъвършенстван?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и безмилостно, Той разкрива всичко, което е вътре в човека, разкривайки чрез тези сурови думи това, което е съществено вътре в човека, но чрез този съд Той дава на човека дълбоко познание за същността на плътта и по този начин човекът се подчинява на Бог. Плътта на човека е греховна и сатанинска, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го сполетят думите на Божия съд и да се използва всякакъв вид облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Ванеса каза следното в своето общение. Тя каза: „Божият съд е последната стъпка в Неговото дело, в Неговото спасение на човека в последните дни и в Неговия шестхилядолетен план за управление. Като изразява Своя праведен нрав, Той слага край на епохата и се разпорежда с всеки според вида му: за добрия — добро, за злия — зло. Ако Бог изразяваше само Своята милост и любов, като ни търпи и ни прощава, независимо от това колко много грехове сме извършили, никога нямаше да се избавим от греховността си и щяхме да бъдем завинаги подвластни на Сатана и подложени опустошенията му. Освен това Божието дело на спасение никога не би било завършено и доброто и злото не биха могли да бъдат разграничени. Ето защо Бог изразява Своя праведен нрав в последните дни, и изобличава сатанинската ни природа чрез словото Си. Онези, които обичат истината, опознават себе си и приемат съда на Божието слово, разбират Божия праведен нрав и така отбягват злото и развиват боязън от Бог, като по този начин променят своя нрав. Тези, които не обичат истината и отхвърлят Божия съд, биват изобличени и отстранена. И така, всички са разпределени според вида им“.

Осъзнах, че ако Всемогъщият Бог съди човечеството по същия начин, по който го е правел Господ Исус, като проявява само милост и без да съди строго, Той не би могъл да разпредели хората; нашата греховна, противопоставяща се на Бог природа никога нямаше да бъде поправена и никога нямаше да влезем в Божието царство. Праведността, величието, съда и наказанието на Божия нрав имат дълбоко значение!

По-късно прочетохме още два откъса, които задълбочиха разбирането ми за Божието дело и Божия нрав в последните дни. „Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и наказва човека. […] Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, наказва и спасява(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). „Въпреки че думите Ми може да са сурови, те всички са изговорени за спасение на човека, тъй като Аз изговарям само думи, а не наказвам плътта на човека. Тези думи карат човека да живее в светлината, да знае, че светлината съществува, че е скъпоценна, и още повече, да знае колко полезни са тези думи за него, както и че Бог е спасение. Въпреки че изрекох много думи на наказание и правосъдие, това, за което се отнасят те, не ви е било нанесено в действителност. Аз дойдох, за да извърша Моето дело и да изговоря думите Си, и въпреки че думите Ми може да са строги, те са изговорени, за да осъдят вашата поквара и непокорство. Целта, с която го правя, си остава — да спася човека от властта на Сатана. Използвам думите Си, за да спася човека. Целта Ми не е да навредя на човека с думите си. Думите Ми са строги, за да постигна резултати в делото Си. Само чрез такова дело човек може да стигне до познание на себе си и да се откъсне от непокорния си нрав(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). Ванеса ми каза: „Чрез Божието слово ние виждаме как в последните дни Бог съди чрез Своите думи. Независимо колко сурови и режещи са, те ни помагат да видим истината за нашата поквара, да се освободим от хватката на Сатана и да получим спасение. Всички знаем, че Божият нрав е свят, докато хората, покварени от Сатана, преследват злите светски тенденции и си съперничат в преследването на пари и печалба, без никаква човечност. Дори вярващите не практикуват това, което Бог изисква, а често изискват благодат и благословия. Техните дарения са само за да спечелят вечен живот, а не защото обичат Господ. Те са, за да използват Господ за достойни за презрение цели. Някои религиозни водачи имат вид на смирени, търпеливи, Божии служители, но в проповедите си те често се превъзнасят, за да спечелят възхищение. Когато Бог се върна, за да извърши Своето дело, никой не Го приветства. Атеистичното правителство и религиозният свят се сдружиха, за да заклеймят Божието завръщане, като разпространяват лъжи, за да попречат на хората да изследват истинския път. Това означава, че човечеството заклеймява Бог, съпротивлява Му се и Го отхвърля. Както се казва в Библията: „Целият свят лежи в лукавия(1 Йоаново 5:19). Покварените се противопоставят на Бог по всякакъв начин. Те са от Сатана и са отровни змии. Когато Бог говори сурово, за да изобличи покварата на човечеството, тези, които обичат истината, са в състояние да признаят сатанинската си природа, която се противопоставя на Бог, и това, че не търсят познание за Бог в своята вяра, а имат само низки намерения като например да се сдобият с благословия. Те виждат грозната истина за своята дълбока поквара от Сатана, искрено се покайват пред Бог, заклеват се да следват Неговата воля и придобиват човешка природа. Оттук разбираме, че независимо колко сурово и режещо е Божието слово, то разкрива покварата на човечеството и ни помага да събудим притъпения си дух, да разпознаем покварената си същност, да се освободим от греха и да бъдем пречистени. Суровите думи на Божия съд ни помагат много да опознаем себе си и да бъдем спасени!“.

След това общение, най-накрая осъзнах — Бог говори сурово в последните дни, за да изобличи истинската ни същност. Той ни спасява, а не ни заклеймява. Бях повярвала в Бог, за да добия благословия и благодат, и определях Бог като милостив. Не бях успяла да Го разпозная, когато Той беше суров. Бях толкова неразумна! Оттогава започнах да приемам суровите и осъдителни думи на Бог и с по-голямо желание да чета словото на Всемогъщия Бог. Уверих се, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус.

След като потвърдих делото на Всемогъщия Бог, посещавах събрания и четях Божието слово всеки ден. Един ден видях този откъс: „Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят присъщия Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се съобразяваш с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се покорят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел наказанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Сина Човешки. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва средствата, с които изразява присъщия Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Чрез Божиите думи осъзнах, че видението, което Йоан е имал в Откровение, предвещава как Божиите слова на съд в последните дни съдържат Божия праведен нрав и са като пламък. Онези, които приемат делото на Всемогъщия Бог, могат да разберат Божия праведен нрав и да оценят намерението Му да съди и спаси човечеството. Почувствах се дълбоко развълнувана от това мое осъзнаване: „Всемогъщи Боже! Чрез съда на Твоите слова виждам както Твоята любов и милост, така и Твоя гняв. Всичко това е Твой праведен нрав. Всемогъщи Боже! Твоите думи са скъпоценни. Трябва да приема съда на Твоите слова, за да позная себе си. Отсега нататък усърдно ще чета Твоето слово, ще приемам съда на Твоите слова и ще вървя по пътя на търсенето на истината!“

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Фалшът в моите саможертви за Бог

Един ден миналия април изведнъж усетих ужасна болка в гърба от дясната страна. Мислех, че съм разтегнала нещо, затова не ѝ обърнах много...

Свържете се с нас в Messenger