Завоите и криволиченията по пътя ми към Бог

29 ноември 2023

Станах християнка през 2000 г. Южнокорейски пастори споделяха проповеди с нас доста често. По време на служба един пастор прочете пасаж от Писанието, след което ни каза да бъдем толерантни и търпеливи във всичко — и не като слушаме проповеди, а като ги прилагаме на практика ние носим слава на Бог. Само тогава можем да навлезем в царството небесно. От този момент нататък започнах да се отнасям към близките и приятелите си с любов и доброта. Ако някой ме обидеше, аз се молех на Господ да ми помогне да му простя. Веднъж или два пъти не беше проблем. Но не можех да се сдържам твърде дълго. Понякога избухвах и им четях конско за някоя дреболия. След това се чувствах виновна. Тъй като постоянно съгрешавах и се изповядвах, не можех да се освободя от оковите на греха. Щях ли тогава да бъда приета в царството, когато Господ дойде? Говорих с моя пастор и го попитах как да разреша проблема с греха. Той ми каза да се изповядам и да се покая — да се моля повече, да чета повече Библията и да бъда толерантна и търпелива. Всеки път, когато казваше това, без да ме насочва по определен път, аз бях разочарована. Мислех за Божиите думи: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят(Левит 11:45). А в Евреи звучи така: „Без освещение никой няма да види Господа(Евреи 12:14). Чувствах, че човек като мен, който все съгрешава и се изповядва и е неспособен да практикува словото на Господ, не може да навлезе в царството небесно. Бях нещастна всеки ден. Тогава забелязах, че църквата е разкъсвана от завист и междуособици. В борба за амвона проповедник хвърли на земята Библията на по-възрастен проповедник по време на служба и го избута. Някои дори търгуваха в църквата. Сетих се за думите на Господ Исус: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп(Матей 21:13). Как можеше в такава църква да действа делото на Светия Дух? Не беше ли това бърлога на крадци? Тези служби не хранеха душата ми и проблемът ми с греха никога нямаше да бъде разрешен. Исках да намеря църква, която върши делото на Светия Дух. По-голямата ми сестра ме заведе в някои други църкви, но те всички бяха еднакви. Когато ги питах как да избегна греха, никоя от тях не можеше да ми посочи път. Казваха, че Господ Исус вече ни е простил — просто трябва да се молим и да се покаем. Това ме караше да се чувствам празна. Вече дори не исках да ходя на служба. Един ден внезапно ми хрумна: може би Бог не работи в църквите наоколо? Когато корейските пастори дойдоха, те изглеждаха благочестиви — бяха дошли чак в Китай, за да напътстват църквите. Имаха толкова много вяра. Работеше ли Бог в корейските църкви? Реших да потърся там църква с делото на Светия Дух.

През 2007 г. по-голямата ми сестра и аз отидохме със семействата си в Корея. Тя ме въведе в църква, чиито служби посещаваха много китайци. Членовете на църквата помагаха на китайците да си намерят работа, за да се прехранваме. Членовете на тази църква бяха наистина любящи, така че започнах да посещавам техните служби — може би те следваха делото на Светия Дух. По време на служба пасторът каза: „При последното ми пътуване до Китай чух, че Бог вече се е върнал, че Той се е появил и работи в Китай и е наречен Всемогъщият Бог. Но Китай е изостанала страна. Хората са некултурни. Бог е толкова велик — как е възможно Той да се появи и да работи там? Мнозина разпространяват проповедта на Източната светкавица. Не ги слушайте. С малък ръст като вашия, веднъж замесени, никога няма да се измъкнете“. Когато го чух да казва това, изцяло се съгласих. В толкова много църкви в Китай липсва делото на Светия Дух. Правителството там потиска вярващите, а китайският народ се покланя на идоли. Може ли Бог да се появи и да работи в Китай? Струваше ми се невъзможно.

Скоро открих, че въпреки че пасторът проповядваше красноречиво, това, което правеше след това, нямаше нищо общо с проповедта; той не практикуваше пътя на Господ. Бях толкова обезсърчена. Когато попитах пастора как да се боря с греховността, той каза раздразнено: „Всички са покварени. Да грешиш е нормално. Изповядай се пред Господ и ще ти бъде простено. Тъй като си готова да се покаеш, Господ вече е простил греховете ти“. Това, което каза пасторът, ме отврати. Защо той говореше абсолютно същото като китайските пастори? Грехът не може да бъде изхвърлен за миг. Трябва да има поне някаква промяна. Защо да си правим труда да се изповядваме, ако не променяме нищо? Това не ни ли прави същите като невярващите? Тогава има ли смисъл да се вярва? Отново и отново се разочаровах, но не исках да се откажа. Вярвах, че Господ няма да ме пропъди, че един ден ще намеря църква с делото на Светия Дух. След това дълго обмислях този въпрос. Докато вървях по улиците, търсех кръстове, християнски църкви, и ако чуех положителни неща за проповедите на някой пастор, бях готова да вървя през вятър, дъжд, сняг или суграшица, вкопчена в частица надежда, да слушам, жадувайки моето объркване да бъде разрешено. Посетих над 40 църкви в Корея, без да открия нито една с делото на Светия Дух. Никой от пасторите не можа да разреши проблема ми. Обезнадеждена се мятах в леглото в безсънните нощи. Извиках от цяло сърце: „О, Господи, къде си на земята? Изостави ли ме?“. През онези години сърцето ми беше натежало — бях депресирана и изпитвах болка.

Всред тази болка и отчаяние през юни 2015 г. по-голямата ми сестра дойде у дома и ми каза щастливо: „Имам страхотна новина! Господ се върна отдавна. Той се появи и работи в Китай, изказвайки много истини. Евангелието вече стигна до Корея“. Помислих си: „Бог работи в Китай? Как е възможно това?“. Аз упорствах: „Един пастор ни каза през 2009 г., че няма как Бог да работи в Китай, защото Китай е изостанал и хората са некултурни. Бог е почтен и велик — защо ще работи в Китай?“. После просто отидох да измия чиниите. Тя извади книга и каза търпеливо: „Тази книга, „Свитъкът, отворен от Агнеца“, съдържа думи, изречени от Бог в последните дни. Ще ти прочета част от нея“.

Всемогъщият Бог казва: „Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на Благодатта и сложи край на Епохата на Закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на Благодатта и положи начало на Епохата на Царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на Царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

Останат ли заклещени в Епохата на Благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят изначалния Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да го удовлетворят, те никога няма истински да се единят с Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на Царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко истински и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се подчиниш на Божията воля. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се подчинят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Като чух това, бях изненадана. Това разкриваше мистериите в „Откровение“. Беше толкова авторитетно, никой човек не би могъл да изрече тези думи. Мислех за авторитета, с който Господ Исус говореше, когато дойде, за да работи, и се чудех дали това наистина бяха Божии слова. Веднага духът ми се повдигна и започнах да слушам внимателно. Особено когато сестра ми прочете някои пророчества от „Откровение“, си помислих, че те не са нещо, което всеки човек може да тълкува. В „Откровение“ се казва: „Ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата(Откровение 5:5). Само Агнецът, само Бог може да разбули тези мистерии. Бяха ли това думи на Бог? Възможно ли е Той да се е появил и да работи в Китай? Можех ли да намеря отговора на това, което ме терзаеше през всичките тези години, в тази книга? Изпитах силно любопитство. Точно тогава сестра ми прочете следното: „Те са и изпълнение на следните думи от Откровението: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“. Тези думи представят началният етап на работата, която Бог започва в Епохата на Царството(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Това още повече ме заинтересува — не беше ли то пророчеството в „Откровение“? Бяха ли изпълнени пророчествата в „Откровение“? Бяха ли това думи на Бог? Реших да прочета това задълбочено и помолих сестра ми да ми остави книгата. Много се зарадвах, когато тя ми подаде книгата. Нямах търпение да я отворя. Но имах и някои притеснения. Тази книга наистина ли съответстваше на Писанието? Сложих Библията и тази книга на леглото една до друга и започнах да ги сравнявам. В книгата прочетох този пасаж. „Едва когато премина в новото небе и в новата земя, Аз ще взема другата част от Своята слава и ще я разкрия първо в Ханаан, и така ще изпратя искрица светлина из потопената в среднощен мрак земя и ще я облея в зарево, за да може хората по цялата земя да почерпят сила от светлината, позволявайки на славата Ми да се усили и наново да се прояви пред всички народи, и цялото човечество да осъзнае, че от много време пребивавам в света на хората и отдавна съм пренесъл славата Си от Израел на Изток, защото тя изгрява от изток и беше пренесена от Епохата на благодатта до днешния ден. Но Аз потеглих именно от Израел и оттам пристигнах в Изтока. Едва когато светлината от изток постепенно стане бяла, тъмнината по цялата земя ще започне да прелива в светлина и чак тогава човекът ще открие, че отдавна съм напуснал Израел и се въздигам отново на изток. Тъй като веднъж слязох в Израел и после го напуснах, не мога отново да се родя там, защото делото Ми направлява цялата вселена и нещо повече, светкавицата се устремява направо от изток на запад. Ето затова слязох на изток и донесох Обетованата земя на тамошните хора. Ще заведа хора от цял свят в Ханаан и тъй ще продължа да изричам словата Си от Ханаан, за да контролирам цялата вселена. По това време няма светлина по цялата земя освен в Ханаан и всички човеци са застрашени от студ и глад. Аз дарих Израел със славата Си, а после я оттеглих — така отведох израилтяните, а и цялото човечество, на изток. Доближих всички тях до светлината, за да се обединят отново с нея и да се свържат с нея, и да не трябва да я търсят повече. Ще позволя на всички търсещи отново да я съзрат и да видят славата, която имах в Израел. Ще им позволя да видят, че отдавна съм слязъл на бял облак сред човечеството, да се насладят на безбройните снежнобели облаци и изобилните гроздове от плодове и нещо повече — ще разкрия пред погледа им Йехова, Бог на Израел. Ще им позволя да видят Учителя на евреите, бленувания Месия, и пълното явяване на Мен, Който съм преследван от царе през всички епохи. Ще действам из цялата вселена и ще извърша велико дело, като в последните дни ще разкрия пред човечеството цялата Своя слава и всичко свършено от Мен. Ще покажа целия Си божествен лик на тези, които са Ме очаквали много години, които са копнели да се спусна върху бял облак, на Израел, който копнее за повторното Ми явяване, а също и на всички, които Ме преследват, за да може всички до един да узнаят, че преди много време съм пренесъл славата Си на изток и тя вече не е в Юдея. Защото последните дни вече настъпиха!(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Гласовете на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена“). След това го сравних с едно пророчество в Библията: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син(Матей 24:27). Това съвпадаше с думите на Господ Исус — напълно съответстваше на Библията. Кой, освен Бог, би могъл да разбули тези загадки? Тези думи ме привлякоха — колкото повече четях, толкова повече ми се искаше да чета. Имах чувството, че в тази книга ще намеря отговор на объркването в сърцето си.

След това прочетох друг пасаж. „Търсим не друго, а следите на Бог, ни е необходимо да търсим Божията воля, Божието слово, Божиите беседи, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са следите на Бог, там са и Неговите дела. Където е проявлението на Бог, там Той се явява, а където Той се явява, там са и пътят и истината и животът. В търсенето си на Божиите следи вие сте пренебрегнали словата „Бог е и пътят и истината и животът“. И така мнозина, дори и да узнаят истината, не вярват, че са открили следите на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква огромна грешка! Явяването на Бог не е възможно да се съвмести с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по човешка повеля. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и да прави, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко е длъжен да уведомява всеки един човек за делата Си. Такъв е Божият нрав и той трябва да бъде приет от всички. Ако искате да бъдете свидетели на появяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не трябва да искаш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го свеждаш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си да намерите начин да тръгнете по следите на Бог, да приемете Неговото явяване и да се подчините на новото Му дело — това се очаква от човека. Тъй като човекът не е истината и тя не е в него, той трябва да търси, да приема и да се подчинява(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха“). Прочетох този пасаж два пъти подред. Мислех си, че навсякъде, където може да се намери гласът на Бог, могат да бъдат намерени и Неговите стъпки. Там се явява Бог. Това наистина ли бяха Божиите думи? Никой освен Бог не може да каже нещо подобно. Това четат в Църквата на Всемогъщия Бог, така че може би Бог работеше в тази църква. Бях развълнувана и продължих да чета.

По-късно попаднах на този пасаж. „Днес Бог се е върнал в света, за да извърши делото Си. Първата му спирка е примерът за диктаторско управление: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог придоби група хора чрез Своята мъдрост и власт. През този период Той е преследван от управляващата партия на Китай по всевъзможни начини и е подлаган на големи страдания, без място, където да положи глава, неспособен да намери подслон. Въпреки това Бог продължава делото, което възнамерява да изпълни — той изрича словата Си и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). Но когато прочетох този откъс, „Днес Бог се е върнал в света, за да извърши делото Си. Първата му спирка е примерът за диктаторско управление: Китай“, Веднага спрях, разочарована. С очи, вперени в тези две изречения, аз просто си мислех: „Бог, в Китай? Как е възможно това? Може би не трябва да го чета — ами ако се подведа?“. Но тогава си помислих, че тези думи звучаха като гласа на Бог. Ако не проучех това и Господ наистина се беше върнал, нямаше ли да пропусна шанса си? Чувствах се невероятно раздвоена и не можех да спра да се чудя: защо Бог би се появил и работил в Китай? Сравних това с Библията и прочетох какво каза Господ Исус: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син(Матей 24:27). Беше ли „изток“ препратка към Китай? Но Китай беше толкова изостанал и атеизмът тотално властваше в страната. Би ли могъл Бог да се появи и да работи в Китай? В тази книга ясно се твърдеше това. И все пак се колебаех — да продължа ли, или да се откажа? Тогава си помислих през колко много трудности бях преминала в търсенето си през всичките тези години. Така че докато имаше искрица надежда, не можех да се откажа. Затова реших да отида в Църквата на Всемогъщия Бог, за да проуча нещата.

На следващия ден отидох в Църквата на Всемогъщия Бог. Един брат тъкмо четеше проповед и говореше точно за това, което ме притесняваше — как да се освободим от греха. Той четеше думите на Всемогъщия Бог. „В Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божията воля, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“).

Той сподели: „Виждаме от думите на Всемогъщия Бог, че в Епохата на благодатта Бог извърши само делото на изкуплението. Господ Исус разпространи евангелието на царството, като казва на хората да се изповядат и да се покаят. Той лекуваше болните, изгонваше демони и прости греховете на хората. Той също дари човечеството с безгранична благодат. Накрая Той беше разпнат като жертвоприношение за греховете на цялото човечество. Оттогава, за да ни бъдат опростени греховете и да се радваме на Божията благодат и благословии, трябва само да се молим и да се изповядваме. Това беше делото на Господ Исус в Епохата на благодатта. И така, завършването на делото на изкуплението на Господ Исус означава ли, че Божието дело на спасението е извършено? Разбира се, че не. Делото на изкуплението само опрости греховете ни, но коренът на греховността ни и нашата грешна природа не бяха преодолени. Все още постоянно съгрешаваме. Ние сме арогантни, хвалим се, лъжем и мамим. Понякога изпитваме чувства като ревност и омраза. Живеем в състояние на грях през деня и изповядване през нощта, от което не можем да се измъкнем. В Евреи 12:14 се казва: „Без освещение никой няма да види Господа“. Бог е свят и праведен. С какво ние, толкова мръсни и покварени, сме достойни да влезем в небесното царство? Всемогъщият Бог дойде в последните дни, изразявайки истини и извършвайки съдното си дело, за да се справи с нашата грешна природа, да ни позволи напълно да отхвърлим оковите и ограниченията на греха, да бъдем пречистени и да ни отведе в Божието царство. Това изпълнява пророчествата на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина(Йоан 16:12-13). „Аконякой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден(Йоан 12:47-48). В последните дни Всемогъщият Бог изрече милиони думи, изрази всички истини, необходими за пречистване и спасение на човечеството. Той съди и изобличава всички наши антибожествени покварени нагласи и сатанинска природа, като разкрива корена на нашата греховност и съпротива срещу Бог. Той ни насочва и към пътя на отхвърлянето на греха и получаването на Божието спасение. Единственият начин да видим истината за нашата поквара е да приемем правосъдието и наказанието на Божиите думи, тогава можем да изпитаме угризения, да намразим себе си и да се покаем пред Бог, да се освободим от покварата и да се пречистим. Божието дело на съда в последните дни е единственият ни път към пречистване, спасение и влизане в небесното царство“.

Да чуя общението на този брат беше толкова просветляващо, сякаш голяма тежест падна от раменете ми. Оказва се, че Господ Исус е извършил делото на изкуплението и човешките грехове бяха опростени чрез приноса за грях, но човешката греховна природа си оставаше. Приемането на Божието правосъдие от последните дни е единственият начин да се разреши проблемът с греха, да се избегнат оковите и ограниченията на греха, да се пречисти човекът и да бъде достоен да влезе в Божието царство. Само Бог може да разкрие мистериите на Своята управленска работа и само Бог може напълно да очисти и спаси човечеството. Бях сигурна, че това е Божие дело — бях развълнувана.

На следващия ден една сестра от Църквата на Всемогъщия Бог ми прочете пасаж от Божиите думи. „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“). След като прочете това, тя сподели общение и свидетелство с мен, което ми даде повече яснота. В последните дни Бог изразява истини и върши съдното дело, за да се справи с грешната природа на човека. Ако не приемаме Божието правосъдие, а прекарваме целия си живот в религията, няма да избягаме от греха и да бъдем пречистени. Благодарение на Божията милост и благодат най-накрая намерих пътя към пречистване от греха. Бях толкова развълнувана, че не можех да сдържа сълзите си. Спомних си как през последните осем години бях ходила в безброй църкви, големи и малки, в търсене на пътя към избавление от греха и влизане в небесното царство. Но всеки път влизах с надежда и излизах разочарована. Божията благодат беше тази, която ми позволи да чуя гласа Му и да видя явяването Му. Бях невероятно благословена! Чувствах се като изгубено дете, най-после завърнало се при майка си след години скитане. Изпитах неописуемо чувство на мир и радост.

Но продължавах да тая известно объркване, за което не намирах решение. Попитах тази сестра: “Китайците са необразовани и са против Бог. Защо Бог би се явил и работил там в последните дни?“. Тя ми прочете пасаж от думите на Всемогъщия Бог. „Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на цялото дело и неговото завършване. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избраните от Израил и беше зората на една нова епоха в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-нечистата от всички страни, за да съди света и да сложи край на тази епоха. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-тъмното от всички места и тази тъмнина ще бъде прогонена, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат покорени. Когато хората на това най-нечисто и най-тъмно от всички места бъдат покорени и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването в цялата вселена. Този етап от делото е символичен: когато работата през този период приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат покорени, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има символично значение. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които са от плът, от Сатана и от плът и кръв. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей, в най-голяма степен противопоставен на Бог и чиято човешка природа е най-гнусна и нечиста, поради което той е типичен представител на цялото покварено човечество. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри качества, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. (…) Именно в китайския народ корупцията, нечистотата, неправдата, противопоставянето и бунтът се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни възможности, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е жалко и много изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има символичен характер и след като това изпитателно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Ако този етап от делото може да бъде завършен, тогава последващото дело ще бъде завършено без всякакво съмнение. След като този етап от делото бъде завършен, ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването на цялата вселена ще бъде напълно завършено. Всъщност, щом делото сред вас се увенчае с успех, това ще бъде равносилно на успех в цялата вселена. Именно в това се състои важността на причината, поради която искам от вас да действате като образец и модел(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (2)“). Тогава тя каза: „Божиите думи са много ясни. Напълно смислено е Бог да се появи и да работи в Китай през последните дни. Божието дело сега е дело на правосъдие и очистване. Той изразява истини, за да изобличи човешката антижествена, сатанинска природа и различните ни покварени нрави. Той ни показва Своя праведен, величествен и гневен нрав, който не търпи оскърбления. Затова Той трябваше да избере онези, които са най-покварени и против Бог за назидание. Работата сред тези хора е единственият начин да се разкрие всеки вид поквара в човечеството и по-добре да се покаже Неговата святост и праведност. Така Той може да постигне най-добри резултати в Своето правосъдно дело. Освен това Китай е леговището на големия червен змей. Големият червен змей е въплъщение на Сатана — това са тези, които Сатана е покварил най-дълбоко. Затова Китай е световната ос на злото, а китайците са най-дълбоко покварените. Те най-много отричат и се съпротивляват на Бог и са най-нехуманни. Китайците са олицетворение на поквареното човечество. Бог се появява, работи и изразява истини в Китай, изобличавайки всяка частица от покварата и бунтарството на китайския народ, за да завоюва по-добре човечеството. Това може да покаже по-ефективно същността и истината за дълбоко покварения от Сатана човек. Освен това, работейки в най-мръсната, най-корумпираната, най-антибожествена страна, чрез завоюване, пречистване и трансформиране на най-необразования и дълбоко покварен народ на Китай, народите на други страни ще бъдат спасени по-лесно. Като работи по този начин, Бог позволява на цялото човечество да види Божията велика сила и да бъде напълно убедено. Това разкрива Божията власт и сила, както и Неговата мъдрост и всемогъщество“.

След това тя прочете още от Божиите думи. „Китайците никога не са вярвали в Бог; те никога не са служили на Йехова и никога не са служили на Исус. Те просто се кланят, кадят тамян, палят ритуални банкноти и почитат Буда. Те просто се кланят на идоли — всички те са крайно непокорни. Затова, колкото по-ниско е положението на хората, толкова повече показва, че това, което Бог получава от вас, е още повече слава. (…) Според човешките представи трябва да Се родя в хубава страна, за да покажа, че съм с висок статут, да покажа, че съм много ценен, да покажа честта, светостта и величието Си. Ако Се бях родил на място, което Ме признава, в елитно семейство, и ако бях с високо положение и статут, тогава щяха да се отнасят с Мен много добре. Това не би било от полза за Моето дело. Пак ли щеше да е възможно да се разкрие такова велико спасение тогава? Всички, които Ме видят, щяха да Ми се подчинят и нямаше да са изцапани с мръсотия. Трябваше да Се родя на такова място. В това сте убедени вие. Но помислете за това: Бог за удоволствие ли дойде на земята, или за да извърши дело? Ако работех на такова лесно и удобно място, можех ли да придобия пълната Си слава? Щях ли да съм способен да завоювам цялото Си творение? Когато Бог дойде на земята, Той не стана част от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Мястото, на което извършването на делото би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, е мястото, където Той е роден. Независимо дали земята е свята, или мръсна, където и да извършва делото Си, Той е свят. Всичко в света е сътворено от Него, макар че всичко е покварено от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение, за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави, за да се даде свидетелство в името на цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, а тя е в състояние да покаже Божието върховенство по-добре. Неговото величие и Неговата почтеност се проявяват в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, съвсем не доказва, че е нисш; то просто позволява на цялото творение да види Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен. Въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта, нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като Се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би Се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи!(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Значението на спасяването на потомците на Моав“).

Тогава тя сподели: „Божиите думи ни казват, че това, че Бог става плът в последните дни, появява се и работи в Китай, има огромно значение. Китайците са народът, който най-много се съпротивлява на Бог и Го мрази. Най-много им липсват качества и човечност, но Бог се въплъти там, отиде в Китай да работи, да изрази истината с невероятна толерантност и търпение. Бог изтърпя огромно унижение, за да спаси тях, най-мръсния и покварен народ. Това допълнително разкрива колко смирен и скрит е Бог и ни показва Неговата святост и праведност, Неговата безкористна, истинска любов към човечеството. Освен това виждаме, че Бог е Господарят на творението. Той има властта да върши делото Си във всяка страна, сред всеки народ, но в която и страна да се появява и работи, Неговото дело е за цялото човечество — то е за спасението на цялата човешка раса. В последните дни Всемогъщият Бог се появи и работи в Китай, изразявайки истини. Той вече е създал група от победители и сега Неговото евангелие се разпространява по целия свят. Делото и думите на Всемогъщия Бог са като ярка светлина, проблясваща от изток на запад. Все повече хора чуват Божия глас, обръщат се на тълпи към Всемогъщия Бог, приемат Божието пречистване и спасение. Ако следваме идеите и представите си, и мислим, че щом предишните два етапа на Божието дело бяха в Израел, Той е Богът на израилтяните и Той няма да се появи и да работи в Китай, това не Го ли ограничава? Бог каза: „Моето име ще бъде велико между народите(Малахия 1:11). Как тогава ще бъде изпълнено това? Това, че в последните дни Бог се въплъти и работи в Китай, където властва атеизмът, напълно разбива човешките представи. То ни показва, че Бог не е само Бог на израилтяните, Той е и Бог на езичниците. Той е Бог на цялото човечество, не само на една страна или един народ. Бог да се въплъти в Китай, да се появи и да работи там, е невероятно значимо!“.

Почувствах се наистина неудобно, след като чух споделеното от нея. Не разбирах Божието дело, а просто се съгласявах с пасторите в ограничаването на Бог, като мислех, че Той не може да работи в Китай. Колко арогантно и невежо от моя страна! Само мисълта за това е страшна. Благодарение на Божията благодат имах щастието да чуя гласа Му и да приема делото Му от последните дни. В противен случай все още щях да ограничавам Бог заради собствените си представи, да осъждам Неговата поява и работа и нямаше да имам надежда да спечеля Неговото спасение. Благодарна съм за Божието спасение от сърце. Също така лично съм преживяла казаното от Господ Исус: „Който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори(Матей 7:8). Тези думи са толкова реални и Бог е верен. Докато търсим, Бог ще ни води и просветлява. Благодаря на Всемогъщия Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Свидетел съм на Божията поява

Преди бях член на корейската презвитерианска църква. Когато дъщеричката ми се разболя, цялото ми семейство се посвети на вярата. Тогава...

Чух Божия глас

Приех делото на Всемогъщия Бог в последните дни преди повече от две години. Честно казано, спечелих повече, отколкото за над десетте години...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger