Приех делото на Всемогъщия Бог в последните дни преди повече от две години. Честно казано, спечелих повече, отколкото за над десетте години като вярващ в религиозната общност. Не вярвам в неясния Бог в моето въображение, както правех преди, а в практическия Бог в плът, Който ходи и работи сред човечеството, Който може да изрази истината по всяко време и на всяко място. Чувал съм гласа на Бог и съм се наслаждавал на изобилното напояване и подхранване на Неговите думи. Присъствам на сватбеното пиршество на Агнеца.

Казвам се Матийо и съм роден в семейство на католици в Лион, Франция. Имах традиционно католическо възпитание. Кръстиха ме, присъствах на литургия, преминах през възлагане на ръце и отидох на поклонническо пътуване в Лурд. След като пораснах, осъзнах, че католическите свещеници винаги проповядват едни и същи стари догми, без да предлагат нещо ново. Чувствах, че атмосферата е студена и безжизнена и ми се струваше, че вярата на много други вярващи е отслабнала. Това ме обезсърчаваше. Жадувах да намеря църква с делото на Светия Дух, където да мога да почувствам присъствието на Господ. Реших да се откажа от католицизма, за да намеря подобна църква. След това се озовах в Женева, където се записах в университет, и се присъединих към местна християнска евангелска църква. Но открих, че пасторът просто проповядва буквални догми, крещи някакви лозунги и говори за духовни дарби и теологични теории, откъснати от реалността. Нямаше нищо, което да ме развълнува или да ми помогне да опозная Господ. Друго нещо, което забелязах и ужасно ме порази, бе почитането на идоли. Забелязах, че портретът на главния пастор беше поставен до амвона и всеки път, когато някой новодошъл се присъединяваше към църквата, местният пастор го караше да поздрави портрета на главния пастор. Този пастор ежедневно изпращаше на вярващите своите тълкувания на Писанието и братята и сестрите се отнасяха към тях като към насъщния си хляб, сякаш четяха Божието слово. Практикуваха ги така, сякаш това бяха собствените Божии слова. Това ме накара да се почувствам наистина неудобно. Струваше ми се нередно. Виждах, че Господ не е в тази църква, затова напуснах и нея. Запитах се: „Къде всъщност е Господ?“. По това време усещах истинска духовна празнота и се чудех дали Господ не ме е изоставил.

От този момент нататък четях Библията сам вкъщи. Често четях третата глава на Откровение, а частта, в която се говори за църквата във Филаделфия, ми направи особено дълбоко впечатление. „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън“ (Откровение 3:10-12). Тези стихове наистина ме развълнуваха и ми оказаха силно въздействие, защото бяха изпълнени с тайни и обещания. Видях, че Господ казва много ясно, че ще има една църква, която Господ одобрява, и това е църквата във Филаделфия. Започнах да се чувствам така, сякаш Господ ми казваше: „Аз съм в тази църква“. Това породи у мен един въпрос: къде е тази църква? След като продължих да чета, видях това: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). Бях толкова развълнуван, когато прочетох, че Господ ясно заявява, че ще почука на вратата. Чудех се как точно ще почука и дали това означава, че Господ ще се завърне скоро. Това ми подейства невероятно просветляващо и засили желанието ми да продължа да търся. На 1 май 2018 г., точно след като бях преминал през мрачен период, отново се помолих на Бог с цялото си сърце и душа. Наистина исках да разбера всичко, което никога преди не бях разбирал. Казах: „О, Боже, моля Те, просветли ме. Знам, че ще дойдеш скоро. Моля Те, позволи ми да разбера волята Ти“. След като се помолих, си легнах.

На следващия ден отидох на работа както винаги. В обедната си почивка отидох до Женевското езеро, седнах на една пейка и се изправих пред Бог в молитва. После забелязах в далечината още някой и отидох при него с намерението да споделя с него евангелието. За моя изненада той ми каза: „Братко, разбра ли? Господ се е върнал и е изразил милиони слова“. Думите му ме зашеметиха и се зачудих: „Защо този брат казва това? Наистина ли Господ се е завърнал?“. Бях изумен. Докато продължавахме общението си, въпросите възникваха един след друг. Завърнал ли се е Господ? Как се е завърнал? Когато приключвахме общението си, той ми даде адреса на уебсайта на Църквата на Всемогъщия Бог и каза: „Тук можеш да научиш повече“.

Веднага щом се върнах в офиса, отворих сайта на Църквата на Всемогъщия Бог. Спомням си, че първото нещо, което видях, беше „Христос от последните дни се е появил в Китай“. Това не ми беше хрумвало и бях наистина изненадан да го видя. Още по-изненадващо беше, че там имаше всякакви книги, включително две, които наистина ми направиха впечатление: „Словото се явява в плът“ и „Словата на Христос от последните дни“. Наистина исках да узная какво беше това, затова кликнах върху „Словото се явява в плът“ и видях един откъс. Той наистина оставя неизличимо впечатление. „Всички Мои хора, които Ми служат, трябва да помислят върху миналото: беше ли любовта ви към Мен опетнена от нечисти примеси? Бяхте ли Ми предани искрено и от все сърце? Опознахте ли Ме истински? Колко място заемах в сърцата ви? Бяха ли те изпълнени с Мен? Какво успяха да постигнат у вас думите Ми? Не ме вземайте за глупак! Тези неща са Ми пределно ясни! Усили ли се любовта ви към Мен днес, когато прозвучава гласът на Моето спасение? Стана ли чиста част от предаността ви към Мен? Познанието ви за Мен стана ли по-дълбоко? Отправяните в миналото възхвали положиха ли здрава основа за днешното ви познание? Каква част от вас заема Моят Дух? Какво място във вас обитава Моят образ? Намериха ли словата Ми отклик у вас? Дали истински чувствате, че няма къде да скриете срама си? Наистина ли вярвате, че сте недостойни да бъдете Мой народ? Ако въобще не обръщате внимание на горните въпроси, това показва, че ловите риба в мътна вода, че сте тук само, за да запълните бройката и че в предварително постановения от Мен момент ще бъдете пропъдени и повторно захвърлени в бездънната пропаст. Това е Моето предупреждение и всеки, който го приема несериозно, ще бъде поразен от Моето правосъдие и в уреченото време ще го постигне бедствие. Не е ли така?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 4“). Тези думи ми се сториха толкова меродавни, сякаш самият Бог лично ми говореше. Имах усещането, че Бог ме питаше: Истински ли Ме обичаш? Искрено ли е покорството ти пред Мен? Тогава се почувствах малко неловко, защото, ако трябва да бъда честен, аз служех на Бог така, сякаш изпълнявах задача, а не от любов. В молитвите ми имаше по-належащи въпроси. Непрекъснато изисквах неща от Господ, като казвах: „О, Боже, искам кола, искам такава къща, искам такава работа, искам такава съпруга и такава заплата“. Осъзнах, че всичко това е неразумно. Нещо повече — ако Господ не изпълнеше екстравагантните ми желания, щях да се разбунтувам срещу Него и да Го обвиня. Много се засрамих от това и дори ми се прииска да се скрия някъде, защото бях толкова разобличен. Тогава се почувствах така, сякаш бях дете, изправено пред родителите си, които го гълчаха за непослушанието му. Бях много заинтригуван и се почувствах наистина щастлив, защото имах усещането, че Бог ми говори лично. Чувствах, че това е Божият глас, защото само Бог може да вижда в човешките сърца. Това ме впечатли дълбоко. Останах без думи, без никакви извинения. Освен това бях сигурен, че това е Божият глас, затова продължих да чета. Прочетох доста откъси. Усещах, че Бог ми говори с могъщество и власт. Просто не можех да се откъсна от четенето.

Спомням си един откъс, който наистина ми направи впечатление. „Застанал нависоко, оглеждам всички неща под Мен и от висотата Си властвам над всички тях. По същия начин въдворих Божието спасение на земята. Стоя в Своята тайна обител и от погледа Ми и за миг не убягва всяко движение на човеците, всяка тяхна дума и постъпка. За мен те са разтворена книга: виждам ги и ги познавам до един. Тайната обител е Мой дом, а целият небосвод е Мое ложе. Недосегаем съм за силите на Сатана, защото съм преизпълнен с величие, праведност и правосъдие“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 5“). Чувствах, че тези думи са изпълнени с Божията власт. Кой друг освен Бог може да прозре в сърцата ни? Кой друг освен Бог може да ни говори директно с такава мощ и власт? Бог създаде човечеството и само Бог може да види нещата, които крием дълбоко в сърцата си. Бях сигурен, че това са думи от Бог, и бях ужасно развълнуван. Дотогава никога не бях изпитвал подобно чувство. Онзи ден четох много и се прибрах вкъщи с три часа закъснение. Почувствах, че тези думи са наистина специални. По пътя към дома не спирах да си повтарям: „Боже, искрено Ти благодаря! Разпознах гласа Ти и знам, че Си се завърнал. Станах свидетел на Твоята власт. Нека цялата слава бъде Твоя!“. Наистина бях толкова развълнуван, толкова въодушевен. Сетих се за молитвата си от предишната вечер. Помня, че се молех на Бог да ми помогне да разбера волята Му след Неговото завръщане. В този момент осъзнах, че Бог е чул молитвата ми. Още по-удивително бе, че Той беше отговорил на молитвата ми. Това беше нещо наистина невероятно! Но същевременно бях изпълнен с въпроси, като например, след като Господ се е върнал, как е дошъл? Какво дело върши Той? За да намеря отговорите на тези въпроси, аз се свързах с братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог.

Казаха ми, че Господ се е въплътил като Човешки син и че е дошъл тайно. Той е Всемогъщият Бог, изразил е истини и върши ново дело. Това е предсказаният в Библията съд в последните дни, започващ с Божия дом, който трябва напълно да пречисти и спаси човечеството. Бях напълно зашеметен. Общението им бе наистина просвещаващо по отношение на някои библейски стихове като Откровение 16:15: „Ето, ида като крадец“. Както и Лука 12:40: „Бъдете и вие готови; защото в час, когато не мислите за Него, Човешкият Син ще дойде“. Видях, че в тези стихове се казва, че Господ ще стане плът и ще дойде тайно като Човешки Син. „Човешкият син“ явно не се отнася до Божия дух или Неговото духовно тяло, а до това, че е роден от човек и има нормална човешка природа и Божествена същина. Точно както Господ Исус преди две хиляди години. Той е изглеждал като обикновен човек, но в същината си е бил Бог. След това разговаряха и за Откровение 3:20, където се споменава, че Господ чука на вратата. Научих, че „чукането“ се отнася до това, че Господ изразява нови думи в последните дни, за да почука на вратите на човешките сърца. Когато истинските вярващи чуят Господните думи, те ги разпознават като Божия глас и са мъдрите девици, които са издигнати пред Бог и приветстват завръщането на Господ. Така се изпълнява и пророчеството на Господ Исус: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). Помислих си, че Бог идва да работи на земята в плът за втори път, и то точно когато съм жив на този свят, дишам същия въздух, а Той изглежда като най-обикновен човек. Помислих си, че това е невероятно! Винаги съм си мислел, че Бог трябва да е горе в небето. Никога не съм си представял, че в последните дни Бог ще дойде в плът на земята, за да говори и да върши ново дело.

Тогава братята и сестрите ми прочетоха няколко откъса от Божието слово за Божието въплъщение. „Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци във вид на плът. Така че, за да може Бог да се въплъти, Той трябва първо да бъде плът — плът на нормалната човешка природа: това е най-важното предварително условие. Всъщност изводът от Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“). „Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът. Разликата идва от това, че Христос не е от плът и кръв: Той е въплъщението на Духа. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Никой човек не притежава Неговата божественост. Нормалната Му човешка природа способства за извършването на всички Негови нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог. Както Неговата човешка природа, така и Неговата божественост се подчиняват на волята на небесния Отец. Същината на Христос е Духът, тоест, божествеността. Следователно Неговата същина е тази на Самия Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“). След като прочетох тези откъси от Божието слово, видях, че въплътеният Бог е Божият Дух, който приема плът и идва на земята, за да говори и работи за спасението на човечеството. На пръв поглед Христос изглежда като обикновен човек, храни се, облича се, спи като всеки друг, но Той има божествена същина. Може да говори на цялото човечество като Самия Бог и може да изразява истини, които никой човек никога не би могъл да изрази. Той може да върши делото на Самия Бог и да изпълнява Божията воля. Външно Христос е като всеки друг и не можем да кажем, че е Бог. Но когато Го чуем да говори, откриваме, че думите Му не идват от този свят. Той може да разясни истини и тайни, които никой никога не е виждал или чувал, и да разкрие най-дълбоката поквара на човечеството. Това, което Той изразява, е онова, което изразява Самият Бог. Затова вярваме, че Той е Бог. Точно както Господ Исус някога е изглеждал външно като обикновен човек, но е бил способен да стане принос за грях за цялото човечество, за да опрости греховете ни. Можел е да ни даде мир и радост и изобилие от благодат. Никой друг освен Него не би могъл да извърши такова дело, защото хората са просто хора и не притежават Божията същина. Братята и сестрите също така споделиха, че Всемогъщият Бог е точно като Господ Исус. Външно Той изглежда като обикновен човек, но има Божествена същина. Извършва делото на правосъдието, като започва от Божия дом, изразява всички истини, които пречистват и спасяват човечеството, и разкрива тайни, които никой човек не би могъл да разкрие. Особено неща като тайните на шестхилядолетния Божи план за управление, как Сатана покварява хората и Неговото откровение за сатанинската природа на хората — никой друг освен Бог не би могъл да изрази тези истини. Никой човек не би могъл да направи това. Това доказва, че Всемогъщият Бог има божествена същина, че Той е Христос от последните дни.

Всичко това ми помогна да разбера някои истини за въплъщението и видях, че Христос има както нормална човешка природа, така и божествена същина. Някои от моите смътни представи и понятия за Бог бяха изяснени. Това беше наистина освобождаващо. Въплътеният Бог може да бъде видян и докоснат и може да говори лично с хората. Мисълта, че Бог се въплъщава в последните дни, че лично изразява думи, за да спаси цялото човечество, беше наистина вълнуваща и ме трогна. Но когато чух, че Бог се е въплътил за втори път, за да извърши делото на правосъдието, малко се притесних и се поуплаших. Когато чух, че Господ се е върнал, за да извърши делото на правосъдието в сетните дни, леко се обезпокоих, защото живеех в грях. Чудех се дали ще бъда осъден и наказан в Господния съд. Затова се разтревожих. Но след общението с братята и сестрите научих, че Божието правосъдно дело не е, за да ни осъди и накаже, а за да ни пречисти и спаси. Това е практическо спасение. Всъщност Господ Исус извърши само една част от делото на спасението. Той просто прости греховете ни. Но коренът на нашата греховност не беше изкоренен. Макар да даваме всичко от себе си за Бог и несъмнено да вършим някои добри неща, нашата природа е пълна със сатанински нрави като арогантност, измама и твърдоглавост. Често завиждаме на онези, които ни превъзхождат, и всичко, което правим в живота си, е за самите нас. Невероятно егоистични сме. Изцяло сме контролирани и обвързани от сатанинския си нрав и нямаме представа как да се измъкнем от оковите на греха. Това е факт и е нещо, което можем да видим всеки ден. Това ми напомни за един библейски стих: Бог каза: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). Този стих ясно ни показва, че все още не сме достойни да влезем в небесното царство, защото никой от нас не е свят. Ето защо Христос от последните дни, Всемогъщият Бог, извършва делото на правосъдието, за да ни пречисти и спаси в последните дни, така че да можем да се освободим напълно от оковите на греха и да станем хора, които се боят от Бог и Му се подчиняват, които вече не грешат и не Му се противопоставят. Това е целта на Божието дело на правосъдието. С това се изпълняват пророчествата на Господ Исус: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).

След това прочетохме още няколко откъса, които обясняват делото на правосъдието много ясно. Божиите слова гласят: „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“). След това един брат сподели: „В последните дни Всемогъщият Бог изразява истини, за да съди и пречисти човечеството. Божиите думи разкриват и съдят нашата сатанинска природа, разкриват и истината за нашата поквара. Освобождават ни от покварения ни нрав и греховна природа чрез изпитания и облагородяване, така че ясно да видим колко дълбоко ни е покварил Сатана, да видим високомерието, уродливостта и коварството на нашата природа. А най-тъжното е, че ние виждаме как, макар да вярваме в Бог и да даваме всичко от себе си за Него, и очевидно да вършим някои добри неща, ние не ги вършим, защото обичаме или се подчиняваме на Бог, а за да бъдем благословени и възнаградени. Ние само правим сделки с Бог. Щом Божието дело не съвпада с нашите мисли и представи, ние Го отричаме и Го отхвърляме, точно както са направили фарисеите. Обвиняваме Бог пред лицето на изпитанията и несгодите и живеем изцяло в рамките на покварения си нрав. Това показва, че все още живеем под властта на Сатана, че му принадлежим изцяло. Как може такъв човек да влезе в небесното царство? Съдът и откровенията в Божието слово ни карат да видим собственото си истинско състояние, да видим истината за нашата поквара, за това, че сме неспособни да следваме Божията воля и че всичките ни дела и действия не Го удовлетворяват. Тогава се изпълваме със съжаление и сме готови да се покаем пред Бог. Като преминем през Божия съд и порицание, ние виждаме, че Божият нрав не се състои само от любов и милост, а има и праведност, величие, гняв и проклятие. Започваме да се боим от Бог и ставаме способни съзнателно се отречем от плътта и да практикуваме Божието слово. Развиваме известно послушание към Бог и житейският ни нрав започва да се променя. Тогава наистина преживяваме Божия съд, пречистване, изпитания и облагородяване като Неговото най-голямо спасение и най-голямата Му любов към нас“.

Като чух това от брата, усетих колко задълбочено е Божието дело на правосъдието в последните дни. Без да преживеем Божия съд в последните дни, никога не бихме разбрали истината за нашата поквара и не бихме могли да застанем пред Бог с истинско покаяние. Що се отнася до мен, аз се молех и изповядвах пред Господ всеки ден, а след това излизах и отново извършвах същите грехове. Разкайвах се, но така и не се промених, а постоянно живеех в грях. Видях, че съм изцяло контролиран от покварената си природа, а в подобно състояние как бих могъл да попадна в небесното царство и да спечеля Божието одобрение? Това би било невъзможно. Дотогава винаги бях смятал, че стига да изглеждам примерен, Бог ще ме одобри. Но сега осъзнавам, че Бог иска сатанинските неща у нас да се променят. Тогава разбрах колко важно за нас е делото на правосъдието, че без този етап на делото никой не би могъл да бъде спасен. Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието в последните дни, за да пречисти нашия покварен нрав, така че да Му съответстваме и да можем да влезем в Неговото царство. Божията любов е толкова истинска, толкова практична!

Като четях думите на Всемогъщия Бог всеки ден, аз напълно се уверих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Той е Христос от последните дни. В това няма и сянка на съмнение. Оттогава, чрез ежедневното участие в църковния живот и общението с братята и сестрите, аз се научих да познавам Бог и се наслаждавам на богатото напояване и подхранване на Божието слово. Не вярвам в неясния Бог в моето въображение, както правех преди, а в практическия Бог в плът, Който ходи и работи сред човечеството, Който може да изрази истината по всяко време и на всяко място. Чувал съм Божия глас, наслаждавал съм се на изобилното напояване и подхранване на Неговото слово и съм вкусил действието на Светия Дух. Благодаря на Всемогъщия Бог за Неговото спасение!