От Матийо, Франция

Казвам се Матийо и съм роден в католическо семейство в Лион, Франция. Приех делото на Всемогъщия Бог от сетните дни преди повече от две години. Честно казано, придобих повече, отколкото за десетината години като вярващ в религиозната общност. В детството си получих традиционно католическо възпитание: бях кръстен, посещавах литургии, получавах полагане на ръце и ходех на поклонение. След като пораснах, осъзнах, че католическите свещеници винаги проповядваха едни и същи стари доктрини без никакво ново съдържание. Атмосферата беше студена и вярата на много вярващи беше охладняла. Почувствах, че това място е лишено от делото на Светия Дух и че там не можех да придобия живот. Това беше обезсърчително за мен. Копнеех да намеря църква с делото на Светия Дух, където да мога да почувствам присъствието на Господ. Реших да напусна католицизма, за да намеря такава църква. След това се озовах в Женева, където отидох в университет и се присъединих към местна християнска евангелска църква. Но открих, че пасторът просто проповядваше някакви библейски думи и доктрини, скандираше някакви лозунги и говореше за духовни дарби и богословски теории, които бяха откъснати от реалността. Нямаше нищо, което да ме трогне или да ми помогне да опозная Господ. Забелязах и друго нещо, което ме шокира още повече — идолопоклонничеството. Портретът на главния пастор беше окачен до амвона и винаги, когато някой новодошъл се присъединеше към църквата, местният пастор го караше да отдава почит на портрета на главния пастор. Пасторът изпращаше на вярващите свои собствени тълкувания на Свещеното Писание всеки ден, а братята и сестрите се отнасяха към тях като към ежедневния си хляб, сякаш четяха Божиите слова. Дори ги практикуваха, сякаш бяха самите Божии слова. От това се почувствах наистина неудобно. Не ми изглеждаше правилно. Виждах, че Господ не е в тази църква, затова напуснах и нея. Запитах се: „Къде е Господ всъщност?“. Почувствах се наистина духовно празен и се чудех дали Господ не ме е отхвърлил. Оттогава нататък четях Библията сам у дома. Четях много трета глава на Откровение и частта, в която се говори за църквата във Филаделфия, ми направи особено дълбоко впечатление. „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън“ (Откровение 3:10-12). Тези стихове наистина ме направиха щастлив, защото бяха изпълнени с тайни и обещания. Видях, че Господ ясно казва, че ще има една църква, която Бог одобрява, и това е църквата във Филаделфия. Почувствах сякаш Господ казваше: „Аз съм в тази църква“. Това породи въпрос в мен: „Къде е тази църква?“. Продължих да чета и видях следното: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). Бях толкова развълнуван, като прочетох, че Господ ясно е заявил, че ще почука на вратата. Чудех се как точно ще почука и дали това означава, че скоро Той ще се завърне. Това ми донесе невероятно просветление и подхрани желанието ми да продължа да търся.

Вечерта на 1 май 2018 г. отново се помолих на Бог с цялото си сърце и душа: „О, Боже, моля Те, просветли ме. Знам, че скоро ще дойдеш. Моля Те, позволи ми да разбера намерението Ти“. На следващия ден отидох на работа както обикновено. Отидох на брега на Женевското езеро за обедната си почивка и седнах на една пейка. Тогава забелязах някого в далечината, затова отидох право при него с намерението да му проповядвам евангелието. За моя изненада той ми каза: „Братко, знаеш ли? Господ се е завърнал и е изразил милиони слова“. Бях шокиран, като чух това, и се зачудих: „Защо този брат казва това? Господ наистина ли се е завърнал?“. Докато продължавахме нашето общение, в ума ми изникваха въпроси един след друг: „Господ завърнал ли се е? Как се е завърнал Господ?“. Той ми даде адреса на уебсайта на Църквата на Всемогъщия Бог и каза: „Тук можеш да проучиш повече“.

Отворих уебсайта на Църквата на Всемогъщия Бог, веднага щом се върнах в офиса. Най-първото нещо, което видях, беше: „Христос от последните дни се е появил в Китай“. Тази новина ме шокира, а още по-изненадващо беше, че на уебсайта имаше всякакви книги, включително две, които наистина ми направиха впечатление: „Словото се явява в плът“ и „Беседите на Христос от последните дни“. Наистина исках да разбера какво е това, затова кликнах върху първата книга „Словото се явява в плът“ и прочетох един откъс: „Целият Мой народ, който служи пред Мен, трябва да помисли върху миналото: беше ли любовта ви към Мен опетнена от нечисти примеси? Беше ли предаността ви към Мен чиста и от все сърце? Истинско ли бе познанието ви за Мен? Колко място заемах в сърцата ви? Бяха ли те изцяло изпълнени с Мен? Колко от словата Ми се осъществиха във вас? Не се опитвайте да Ме заблуждавате! Тези неща са Ми пределно ясни! Усили ли се любовта ви към Мен днес, когато прозвучава гласът на Моето спасение? Стана ли чиста част от предаността ви към Мен? Познанието ви за Мен стана ли по-дълбоко? Отправяните в миналото възхвали положиха ли здрава основа за днешното ви познание? Каква част от вас заема Моят Дух? Каква позиция заема образът Ми във вас? Засегнаха ли ви дълбоко словата Ми? Дали истински чувствате, че няма къде да скриете срама си? Наистина ли вярвате, че сте непригодни да бъдете Мой народ? Ако изобщо не сте наясно с горните въпроси, това показва, че ловиш риба в мътна вода, че си тук само за да запълниш бройката и че в предопределения от Мен момент със сигурност ще бъдеш отстранен и повторно захвърлен в бездънната пропаст. Това е Моето предупреждение и всеки, който го приема несериозно, ще бъде поразен от Моето правосъдие и в уреченото време ще го постигне бедствие. Не е ли така?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 4). Тези слова ми прозвучаха толкова властно, сякаш Самият Бог ми говореше лице в лице и ме питаше: „Истинска ли е любовта ти към Мен? Искрено ли е покорството ти към Мен?“. Почувствах се малко неудобно, защото служех на Бог, просто за да изпълня задача, а не от любов. В молитвите си постоянно изисквах неща от Господ, като казвах: „О, Боже, искам такава кола, искам такава къща, искам такава работа, искам такава съпруга…“. Осъзнах, че всичко това е неразумно. И което е по-лошо, ако Господ не изпълняваше прекомерните ми желания, се оплаквах от Него. Бях изцяло засрамен пред това разобличаване, до такава степен, че ми се искаше да намеря място, в което да се скрия, като дете, което се крие, защото родителите му са му се скарали за лошо поведение. Но също така бях и много щастлив, защото се чувствах сякаш Бог ми говореше лице в лице. Почувствах, че това е Божият глас, защото само Бог може да вижда в човешките сърца. Тези слова разобличаваха истинската ми същност и ме оставяха безмълвен. Не можех да спра да чета. Прочетох доста откъси от Божиите слова. Спомням си един откъс сред тях, който наистина ме впечатли. Всемогъщият Бог казва: „От висотата Си оглеждам всички неща и от висотата Си господствам над всички неща. По същия начин съм осъществил Моето спасение на земята. Стоя в Своята тайна обител и от погледа Ми и за миг не убягва всяко движение на човеците, всяка тяхна дума и постъпка. За Мен те са разтворена книга: виждам ги и ги познавам до един. Тайното място е Моята обител и целият небосвод е мястото, където лежа. Недосегаем съм за силите на Сатана, защото съм преизпълнен с величие, праведност и правосъдие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 5). Почувствах, че тези слова са изпълнени с Божията власт. Кой освен Бог може да вижда в сърцата ни? Кой освен Бог може да ни говори директно с такава сила и власт? Бог е създал човечеството и само Бог може да види нещата, които погребваме дълбоко в сърцата си. Бях сигурен, че това са слова от Бог, и се чувствах толкова развълнуван. Това беше чувство, което никога преди не бях изпитвал. Прочетох много този ден и се прибрах вкъщи три часа по-късно от обикновено. Почувствах, че тези слова са наистина специални. На път за вкъщи си повтарях отново и отново: „Боже, наистина Ти благодаря! Разпознах гласа Ти и знам, че си се завърнал. Станах свидетел на Твоята власт. Нека цялата слава бъде за Теб!“. Бях толкова развълнуван. Спомних си за молитвата си към Бог от предишната вечер, в която Го молех да ми помогне да разбера намерението Му относно завръщането Му. Осъзнах, че Бог е чул и е отговорил на молитвата ми. Това беше нещо наистина невероятно! Но в същото време бях изпълнен и с въпроси, като: как е дошъл Господ? Какво дело върши? За да получа отговор на тези въпроси, се свързах с братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог.

Те ми казаха, че Господ се е въплътил като Човешкия Син и че е дошъл тайно. Казаха ми, че е изразил истини и върши ново дело, а именно делото на правосъдието от сетните дни, което започва от Божия дом, пророкувано в Библията, за да пречисти и спаси напълно човечеството. Те също проведоха с мен много просветляващо общение за някои библейски стихове, като например: Откровение 16:15, „Ето, ида като крадец“. Също и Матей 24:44, „Бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. Ясно е, че „Човешкият Син“ не се отнася за Божия Дух или за духовното Му тяло, а за същество, родено от човек, което притежава нормална човешка природа и Божията същност. Това е точно като Господ Исус преди две хиляди години. Той изглеждаше като обикновен човек, но по същност беше Бог. След това те също проведоха общение за Откровение 3:20, където се споменава, че Господ чука на вратата. Научих, че „чукането“ се отнася до това, че Господ изразява нови слова в сетните дни, за да почука на вратите на сърцата на хората. Когато истинските вярващи чуят словата на Господ, те са способни да ги разпознаят като гласа на Бог, и те са мъдрите девици, които са грабнати пред Бог и които приветстват завръщането на Господ. Това също изпълнява пророчеството на Господ Исус: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

Бях поразен. Замислих се, че това е вторият път, в който Бог идва да извърши дело на земята в плът, и то точно когато аз съм жив на света, дишам същия въздух и Той изглежда точно като всеки обикновен човек. Бях изумен, това беше невероятно! Защото винаги съм си мислил, че Бог трябва да е горе на небето, и никога не съм си представял, че в сетните дни Бог ще дойде на земята в плът, за да говори и да върши дело. След това братята и сестрите ми прочетоха няколко откъса от Божиите слова за Божието въплъщение: „Въплъщението“ е явяването на Бог в плът; Бог извършва делото Си сред сътворените човеци в образа на плътта. Затова, тъй като Той е въплътеният Бог, Той трябва първо да бъде плът — плът с нормална човешка природа: това е най-основното предварително условие. Всъщност значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата Си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог). „Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът е различна от тази на всеки човек, който е от плът. Разликата е поради това, че Христос е въплъщението на Духа, а не е плътски. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Неговата божественост не е притежавана от никой човек. Нормалната Му човешка природа е да поддържа всичките Му нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог. Както Неговата човешка природа, така и Неговата божественост се покоряват на волята на Небесния Отец. Същността на Христос е Духът, тоест божествеността. Следователно Неговата същност е същността на Самия Бог; тази същност няма да прекъсне Неговото собствено дело и Той не би могъл да направи нещо, което да разруши делото Му, нито някога би изрекъл думи против собствената Си воля“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на Христос е покорство към волята на Небесния Отец). От тези откъси на Божиите слова видях, че въплътеният Бог е Божият Дух, който приема плътта и идва на земята да говори и да върши дело, за да спаси човечеството. На пръв поглед Христос изглежда като обикновен човек, който се храни, облича, живее и спи като всеки друг, но Той има божествена същност. Той може да говори на цялото човечество с идентичността и положението на Бог и може да изразява истини, които никой човек никога не би могъл да изрази. Той може да върши делото на Самия Бог и да осъществява Божията воля. Външно не можем да различим, че Той е Бог, но когато чуем гласа Му, откриваме, че словата Му не са от този свят. Той може да изяснява истини и тайни, които никой никога не е виждал или чувал. Той може да разобличава най-съкровената поквара на човечеството. Това, което Той изразява, е това, което Самият Бог изразява. Затова вярваме, че Той е Бог. Точно както когато Господ Исус е дошъл да върши дело тогава, външно е изглеждал като нормален човек, но е бил способен да бъде принос за грях за цялото човечество, за да ни изкупи от греховете. Можел е да ни даде мир и радост, и изобилие от благодат. Никой друг освен Него не би могъл да върши такова дело, защото хората са просто хора и не притежават Божията същност.

Братята и сестрите също проведоха общение, че Всемогъщият Бог е точно като Господ Исус. Той изглежда като обикновен човек външно, но по същност е Бог. Той върши делото на правосъдието, което започва от Божия дом, като изразява всички истини, които пречистват и спасяват човечеството, и разкрива тайни, които никой човек никога не би могъл да разкрие. Особено неща като тайните на шестхилядолетния план за управление на Бог, тайните на трите етапа на делото на Бог, как Сатана покварява хората, как Бог спасява човечеството стъпка по стъпка, кой ще бъде спасен и ще навлезе в небесното царство, кой ще бъде отстранен и наказан, а също и Неговото разобличение на сатанинската природа на хората — никой освен Бог не би могъл да изрази тези истини. Никое човешко същество не би могло да направи това. Това доказва, че Всемогъщият Бог има божествена същност и че Той е Христос от сетните дни. Като чух всичко това, то ми помогна да разбера някои истини за въплъщението и видях, че Христос има както нормална човешка природа, така и божествена същност. Някои от моите нереалистични фантазии и представи за Бог се разсеяха. Въплътеният Бог може да бъде видян и докоснат, и Той може да говори с хората лице в лице. Мисълта, че Бог се е въплътил в сетните дни и лично е дошъл на земята, за да изрази слова, с които да спаси цялото човечество, беше наистина вълнуваща и трогателна за мен. Но когато чух, че Бог се е въплътил за втори път, за да извърши делото на правосъдието, се почувствах малко обезпокоен и леко уплашен. Тъй като все още живеех в грях, се чудех дали няма да бъда заклеймен и наказан, когато Господ се завърне, за да съди човечеството. Обаче след общение с братята и сестрите научих, че Божието дело на правосъдието не е, за да ни заклеймява и наказва, а за да ни пречисти и спаси. Всъщност Господ Исус е извършил само една част от делото на спасението. Той само е опростил греховете ни. Но греховната ни природа все още съществува. Макар че може да отдаваме всичко на Бог и привидно да вършим някои добри неща, природата ни е пълна със сатанински видове нрав като надменност, измамност и непреклонност. Често завиждаме на другите и всичко, което правим, е за себе си. Неимоверно сме егоистични. Напълно сме контролирани и оковани от нашия сатанински нрав и нямаме представа как да се освободим от оковите на греха. Това е факт, който можем да виждаме всеки ден. Бог каза: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). Този стих ясно показва, че не сме достойни да влезем в небесното царство. Затова Бог извършва делото на правосъдието, за да ни пречисти и спаси в сетните дни, така че да можем да бъдем напълно освободени от оковите на греха и да станем хора, които се боят от Бог и Му се покоряват, които вече не съгрешават и не се съпротивляват на Бог. Това е целта на Божието дело на правосъдието, което изпълнява пророчествата на Господ Исус: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).

След това прочетохме още няколко откъса. Божиите слова гласят: „При все че Исус дойде сред хората и свърши много дела, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като принос за грях на човечеството; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да поведе хората към новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това дело въведе човека в по-висш свят. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). „Христос от последните дни използва различни истини, за да учи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези слова съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и за мъдростта и нрава на Бог. Всички тези слова са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено словата, които разобличават това как човекът отхвърля Бог, са насочени още повече към това, че човекът е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не обяснява изцяло природата на човека с няколко думи; Той разобличава и кастри дълго. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи; по-скоро истината, която човекът изобщо не притежава, се използва, за да извърши това дело на разобличаване и кастрене. Само такива методи могат да се наричат правосъдие; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден относно Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието позволи на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайните, които са непонятни за него. То също така позволи на човека да разбере и да опознае своята покварена същност и корена на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже същността на това дело в действителност е делото на разкриването на Божията истина, път и живот пред всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината). Тогава един брат проведе общение: „В сетните дни Всемогъщият Бог изразява истини, за да съди и пречиства човечеството. Божиите слова разобличават и съдят нашата сатанинска природа, както и истината за нашата поквара, и Той преодолява нашия покварен нрав и греховна природа чрез изпитания и облагородяване, така че ясно да видим колко дълбоко Сатана е покварил човечеството и да видим надменността, изкривяването и измамността в нашата природа. Най-тъжното е, че макар да вярваме в Бог и да отдаваме всичко на Него, и привидно да вършим някои добри неща, тези неща не се правят от любов или от покорство към Бог, а за да бъдем благословени и възнаградени, и се правят само за да сключваме сделки с Бог. В момента, в който делото на Бог не е в съгласие с нашите мисли и представи, ние отричаме и отхвърляме Бог, точно както са правили фарисеите. Оплакваме се от Бог, когато се сблъскваме с изпитания и мъки. Всичко това показва, че все още живеем с покварен сатанински нрав и че все още принадлежим на Сатана. Как такъв тип човек би могъл да влезе в Божието царство? Именно правосъдието и разобличението в Божиите слова ни карат да видим истината за нашата поквара, че сме неспособни да следваме Божията воля и че нито едно от нашите дела или действия не Го удовлетворява. Тогава сме изпълнени с угризения, покайваме се пред Бог и сме готови да постъпваме и да вършим неща в съответствие с Божиите слова. Като преминаваме през Божието правосъдие и наказание, виждаме, че Божият нрав не се състои само от любов и милост, но има и праведност, величие, гняв и проклятие. Започваме да имаме малко богобоязливо сърце и да сме способни съзнателно да се опълчваме на плътта и да практикуваме Божиите слова. Развиваме известно покорство пред Бог и нашият живот нрав започва да се променя. Тогава наистина преживяваме, че правосъдието, наказанието, изпитанията и облагородяването на Бог са Неговото най-голямо спасение и най-голяма любов към нас“.

Като чух това от брата, усетих колко дълбоко смислено е Божието дело на правосъдието в сетните дни. Без да преживеем Божието правосъдие от сетните дни, никога не можем да разберем истината за нашата поквара или да придобием истинско покаяние. Също като мен, който се молех и изповядвах на Господ всеки ден, а след това пак извършвах същите грехове. Бях напълно контролиран от покварената си природа и в такова състояние как бих могъл да вляза в небесното царство и да получа Божието одобрение? Преди винаги си мислех, че стига да изглежда, че се държа добре, Бог ще ме одобри. Но сега осъзнах, че Бог иска сатанинските неща в нас да се променят. В този момент разбрах колко важно е делото на правосъдието за нас, че без този етап на делото никой не би могъл да бъде спасен. Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието в сетните дни, за да пречисти нашия покварен нрав, така че да можем да съответстваме на Бог и да влезем в Неговото царство. Божията любов е толкова искрена и толкова реална!

Като прочетох словата на Всемогъщия Бог, напълно се убедих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Той е Христос от сетните дни. Няма и сянка на съмнение. Оттогава нататък участвах в църковния живот, провеждах общение с братята и сестрите всеки ден и се учех да познавам Бог. Не вярвах в нереалистичния Бог от моето въображение, както правех преди, а в практическия Бог в плътта, който ходи и върши дело сред човечеството, който може да изразява истината по всяко време и на всяко място. Чух гласа на Бог, насладих се на изобилното поене и ресурс от Неговите слова и вкусих делото на Светия Дух. Наистина съм се върнал на страната на Господ. Благодаря на Всемогъщия Бог за Неговото спасение!