През 1998 г. братовчед ми Ян сподели с мен евангелието на Господ Исус. Донесе ми една библия и ми каза, че Светото писание е вдъхновено от Бог, че цялото ѝ съдържание е Божие слово и че Библията съдържа пътя към Божието царство и вечния живот. Твърдението, че мога да си осигуря вечен живот, незабавно събуди любопитството ми и започнах да чета Библията в свободното си време. Бързо разбрах, че Господ Исус е Изкупителят на човечеството, и Го приех. Тъй като страстно желаех да търся Бог, по-късно станах помощник-работник и започнах да разпространявам евангелието и да изнасям проповеди в църквата. Убедено вярвах, че Библията е основа и маяк за вярата ми.

За няколко години църквата залиня и делото на Светия Дух бе все по-трудно доловимо. Повечето вярващи бяха вяли и бездейни, вярата им беше охладняла и мнозина дори се върнаха към светския живот. Всичко това ме тревожеше, чувствах се безпомощен и сърцето ми се изпълни с колебание. Възможно ли е Бог да ни е изоставил? Но щом се сетех за казаното от Господ, „Който устои докрай, той ще бъде спасен“ (Матей 10:22), вярвах, че Той няма да се отнесе несправедливо към искрено следващите Го и продължих да отдавам всичко от себе си за Господ. Често отправях молитви в сърцето си. Молех Господ да укрепи вярата ни. По това време се появи църква, наречена „Източна светкавица“. Те свидетелстваха, че Господ вече се е завърнал, изразява истини и осъществява правосъдното Си дело в сетните дни. Мнозина братя и сестри, с които споделяхме вярата в Господ, преминаха в „Източна светкавица“. Чух ги да споделят, че Библията съдържа Божието слово, но също и думи, казани от хора, и не можех да приема това. Библията ясно заявява: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). Всичко, писано в Библията, е изречено от Бог, пасторите и старейшините все повтарят това. Тогава не противоречи ли на Библията твърдението на „Източна светкавица“, не предава ли Господ? Затова бях голям противник на „Източна светкавица“. Оттогава започнахме да обсъждаме на повечето събрания как да се браним от „Източна светкавица“, как да им се противопоставим, как да спрем оредяването на паството си. За да попречим на „Източна светкавица“ да откраднат нашите енориаши, казах на братята и сестрите: Библията е изцяло боговдъхновена и включва цялото Божие слово. Ако вярваме в Бог, не бива да се отклоняваме от Библията. Направим ли го, вършим ерес. Надявах се, че тези мои думи ще им попречат да изследват делото на Всемогъщия Бог в сетните дни, но те продължиха да приемат Всемогъщия Бог.

Веднъж след църковно събрание заварих жена ми да меси тесто у дома, а до нея седеше жена на около шейсетте с разтворена книга в ръце и нещо ѝ говореше. Веднага се досетих, че е от вярващите във Всемогъщия Бог, начумерих се и казах: „Отричате Библията, изоставили сте я и въпреки това продължавате да твърдите, че вярвате в Бог? Махай се оттук!“. Сестрата търпеливо ми отвърна: „Братко, не се разстройвай. Прибързано ни съдиш. Ние също четяхме Библията и мислехме, че стихът „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16), означава, че всяка дума в нея е изречена от Бог. Чак по-късно осъзнахме, че тълкуванието ни е неточно. „А имате ли доказателства за това?“, попитах я с пренебрежителен тон. Сестрата отговори: „Да вземем Евангелието от Лука. Там пише: „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото“ (Лука 1:1-2). Нима това не означава, че Лука е описал собствените си преживявания? Лука просто е записал някои от събитията, на които е станал свидетел. Това е книга, написана от човек — как може да твърдим, че всяка дума в нея е Божието слово? Не е необходимо боговдъхновеното да бъде преживяно от човеци или да го смесваме с човешките идеи. Едното ясно се различава от другото“. Казаното от сестрата ме накара да се позамисля: Действително има разлика между думите, вдъхновени от Бог, и разказите на хората за нещо видяно и чуто от тях. Казаното от нея беше неоспоримо вярно. Поех си дъх и я изгледах с крайчеца на окото си. Помислих си: „Тя е стара, не ми изглежда особено образована, а е стигнала до такова прозрение. Невероятно!“. За момент се зачудих как да отвърна на казаното от нея и се изчервих. Тревожех се, че ако продължа да я слушам, ще ме подведе по лош път и затова се покашлях и казах: „Стига приказки. Вярваме в различни неща. Повече не сте желана тук“. При тези думи я избутах през вратата. Като видях чистия ѝ поглед и крехката ѝ фигура под напора на зимния вятър сърцето ми се сви от неопределимо чувство. Но си припомних, че Библията е изцяло боговдъхновена и който отрича това, не вярва в Бог. Проповядваха неща, които бяха извън Библията, а идваха в нашата църква да отмъкват паството ни. Не биваше да слушам проповядваното от тях и трябваше да отстоя позицията си. След тази случка продължих да вярвам, че мислите и действията ми са правилни, и полагах големи усилия да „опазя“ паството. Въпреки това ме обземаше безпокойство, щом видех някой от Църквата на Всемогъщия Бог. Онова, което споделяха, беше разумно и трудно за опровергаване. Налагаше се да възприема твърд подход и да наложа политика на никакво слушане, никакво четене на книгите им и никакъв контакт с тях.

Времето течеше неусетно и през 2004 г., в началото на есента братовчед ми Ян ми звънна с молба да се видим спешно. Втурнах се към дома му, където той ме запозна с брат Уан Чуанян Ян ми каза, че Чуанян е проповедник и иска да поговорим за разбирането ни за Господ. Много се зарадвах. След като се запознахме, братовчед ми ми даде една библия и извади две дебели книги с твърди корици. Погледнах заглавията им — „Словото се явява в плът“ Тези книги бяха на „Източна светкавица“! Рязко станах и попитах: „Ян, ти да не си приел „Източна светкавица?“. Братовчед ми се позасмя и отвърна: „Точно така. Помолих те да дойдеш, за да разговарям с теб. Надявам се да хвърлиш един поглед на делото на Всемогъщия Бог в сетните дни“. В ума ми изплуваха думите на пасторите и старейшините, че Библията е изцяло вдъхновена от Бог и съдържа всяка дума, изречена от Него. Ученията на „Източна светкавица“ не бяха част от Библията, отклоняваха се от Господното учение. При никакви обстоятелства не биваше да ги слушаме. Най-разумната ни предпазна тактика беше да ги избягваме. Затова се извиних, че трябва да вървя, тъй като имам работа. Братовчед ми попита с равен тон: „Защо бягаш като подплашен щом видиш някой вярващ във Всемогъщия Бог? Ако твоите убеждения са истината, защо се боиш да не се отклониш от пътя? Така и така си дошъл, защо не се успокоиш и не ни изслушаш?“. Нямаше как, отново седнах, но трескаво премислях как да се справя със създалата се ситуация. Безмълвно отправих молитва към Господ: „Господи! Оставям се в ръцете Ти. Моля Те да ме напътстваш и закриляш“. Тогава братовчед ми взе „Словото се явява в плът“ и ми прочете един откъс от думите на Всемогъщия Бог. „Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете прибързани заключения и не бъдете небрежни и лекомислени във вярата си в Бог! Знайте, че които вярват в Бог, трябва да бъдат най-малкото смирени и изпълнени с благоговение! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я осъждат, са обзети от високомерие. Никой, който вярва в Исус, няма право да проклина или осъжда другите. Всички вие трябва да сте разумни и да приемате истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е в съответствие с твоите убеждения и с Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. Дори с толкова нищожно уважение към Бог в сърцето си ще получиш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш и многократно размишляваш върху тези думи, ще разбереш дали те са истина и дали са живот“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“). Опитах се да не изглеждам впечатлен, но в действителност бях поразен от чутото. Всичко написано отговаряше на думите на Господ Исус. Господ каза: „Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:3). Вярващият в Бог трябва да бъде смирен и търсещ. Бях заклеймил и осъдил „Източна светкавица“ без да ги познавам, без да търся и да изследвам. Бях ужасно арогантен и самомнителен. Почувствах се гузен. Помислих си: „Това са необикновени думи, приличат на Господните учения. Дали пък Господ наистина се е завърнал и ги е изрекъл?“. И друго си мислех — при всеки мой досег с хора от Църквата на Всемогъщия Бог оставах с впечатлението, че те са изпълнени с достойнство и почтени, споделят евангелието с обич, търпеливи са и на всички въпроси дават убедителни и обосновани отговори. Как биха могли да постигнат това сами, без делото на Светия Дух? Това бе доказателство, че пътят на Всемогъщия Бог определено бе необикновен. Ако Всемогъщият Бог действително бе върналият се Господ Исус, а аз откажех да търся и изследвам, нямаше ли да пропусна шанса си да приветствам Господното пришествие и Той да ме отхвърли? Казах си: „Стига съм се инатил. Защо пък днес да не проуча дали Господ наистина се е завърнал или не? Така ще си изясня нещата“. Размислих за момент и после решително казах: „Думите, които ми прочете несъмнено са добри и са много необикновени. Но все пак не разбирам. Библията е християнският канон. Вече над две хилядолетия религиозният свят неотклонно вярва, че Библията е изцяло боговдъхновена и че всичко писано в нея е Божието слово. Следователно, Библията представлява Господ. Откакто съм приел християнството, и за миг не съм се усъмнил в това, а вие двамата казвате, че тя съдържа както Божие слово, така и думи, писани от хора. Това не противоречи ли на Библията? По този начин вие отричате Господ, обръщате Му гръб. Това е ужасно богохулство!“. Чуанянг с благ тон ме попита: „Твърдението, че Библията е вдъхновена от Бог, отговаря ли на действителността? Кои Господни думи са доказателство за това?“. Не знаех какво да отговоря. Точно така. Тези думи бяха изречени от Павел, а не от Господ Исус. После Чуанянг добави: „Господ Исус никога не е казал, че Библията е изцяло боговдъхновена, нито пък Светият Дух е свидетелствал за това. Казаното от Павел представя само собственото му разбиране за Библията и категорично не представлява Бог“. Бях сразен. Той беше прав. После Чуанян добави: „Павел казва, че „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). Когато казва „Писание“, дали има предвид цялата Библия или само част от нея?“. Наум си казах „Естествено, че има предвид цялата Библия“. Чуанян продължи: „Всъщност Павел пише второто си послание до Тимотей 60 години след Господното пришествие, а по това време е бил готов само Старият завет — Новият завет още не е бил съставен. Повече от 90 години след Господното пришествие Йоан записва виденията си, получени на остров Патмос, които по-късно стават Книгата Откровение. Над 300 години след идването на Господ, на Никейския събор, религиозни водачи от различни държави избират четирите Евангелия и някои други послания от множеството писма от учениците и заедно с Откровението на Йоан ги събират в Новия завет. След това съставят от Стария и Новия завет една книга, която представлява двата завета такива, каквито ги познаваме днес. Новият завет е съставен след 3-ти век сл. Хр., а Павел пише второто послание до Тимотей около 60 г. сл. Хр., тоест повече от 200 години преди съставянето на Новия завет. Оттук стигаме до заключението, че когато Павел казва „Цялото Писание е боговдъхновено“, текстовете, за които говори не включват Новия завет“. Нямаше как да не се съглася с неговите думи. Казах: „Щом писанието, за което Павел говори, не включва Новия завет, навярно е имал предвид Стария завет“. Чуанян отвърна: „Да, но дори и Старият завет не е изцяло вдъхновен от Бог. Ще се убедиш като прочетем думите на Всемогъщия Бог“.

Всемогъщият Бог казва: „Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. (…) Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова, точно както Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — това беше всичко, което хората можеха да направят“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“). „Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са изживяванията и знанията, записани от хора, които Бог е използвал през епохите. Човешките изживявания са опетнени от човешки мнения и знания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и абсурдно човешко разбиране. Разбира се, повечето от думите са резултат от просвещението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от знание, извлечено от лични преживявания или от просвещението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха нареждания, дадени лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото напътствие на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“). После Чуанян отбеляза: „Думите на Всемогъщия Бог са пределно ясни. Пророчествата са били продиктувани от самия Свети Дух на пророците, които просто ги предали. Това са Божии думи. Те точно изразяват казаното от Бог. Боговдъхновените думи винаги са ясно отбелязани в Библията. Да вземем за пример писаното в началото на Исайя: „Видението на Амосовия син Исайя“ (Исая 1:1). В началото на Йеремия е казано: „Към когото дойде словото на Йехова“ (Йеремия 1:2). Стига да четем внимателно, веднага разбираме кои думи са вдъхновени от Бог. Като изключим пророческите книги, Библията се състои от разкази на хора, преживели Божието дело. Повечето от тях предават спомени, думи и преживявания на хора. Не можем да ги наречем Божии думи, те неизбежно са примесени с човешки възприятия. Както пише в 2 Самуил 24:1: „Отново пламна гневът на Йехова срещу Израел и Той подкани Давид срещу тях с думите: „Върви, преброй Израел и Юда“. Но пък в Летописи 21:1 е казано: „Но Сатана се повдигна против Израил и подбуди Давид да преброи Израил“. Но и в двата стиха е отбелязано кога Давид е преброил Израел. В единия, Бог Йехова подбужда Давид да преброи Израел, докато в другия Давид е подбуден от Сатана. Ако цялата Библия беше боговдъхновена, щеше ли да съдържа такова несъответствие? Ако целият Стар завет е вдъхновен от Бог, възможно ли е Бог да е допуснал грешка, докато е вдъхновявал два разказа за едно и също събитие?“. Думите на Чуанян доста разшириха кръгозора ми и поразчупиха закостенялото ми мислене. Казах: „Ако Старият завет не е изцяло боговдъхновен, е логично да приемем, че не всяка дума в Новия завет е Божие слово, защото той се състои от разказите на апостолите“. Чуанян радостно каза: „Слава Богу, правилно си схванал. Всъщност, Божието слово в Новия завет се изчерпва с изреченото от Господ Исус и с пророчеството в Откровение. Останалото са разкази на учениците Му, на фарисеите, на обикновени хора и войници и думи на дявола. Не е ли абсурдно да твърдим, че цялото съдържание на Библията е боговдъхновено? Не е ли това богохулство?“.

След това Чуанян ми прочете друг откъс от словото на Всемогъщия Бог. „Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е погрешното разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просвещението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просвещението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви. (…) Ако в послания или думи като тези на Павел хората виждат слова на Светия Дух и им се покланят като на Бог, тогава може да се каже само, че те са твърде безкритични. Ако говорим по-строго, не е ли това просто богохулство? Как може един човек да говори от името на Бог? И как могат хората да се прекланят пред записите на неговите послания и пред думите, които изрече, сякаш те са свещена или небесна книга? Възможно ли е Божиите слова да бъдат изречени случайно от човек? Как може един човек да говори от името на Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“). Колкото повече слушах, толкова повече разбирах. Признах си: „Преди не разбирах в какъв контекст са казани Павловите думи. Мислех, че Библията е изцяло боговдъхновена, че всяка дума в нея е изразена от Бог и че вярата в Библията е вяра в Бог. Моето тълкувание е било толкова абсурдно! Упорито приемах записаните в Библията думи на човеци за Божие слово и на тях почиваше вярата ми. Това не е ли отклонение от Господния път?“.

Чуанян продължи общението ни с думите, че Библията е просто свидетелство за Божието дело, една историческа хроника. Добави, че Библията е летопис за Божието дело в Епохите на Закона и на Благодатта. Как може да бъде приравнявана с Бог? Затова Господ Исус порица фарисеите с думите: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40). Библията е просто свидетелство за Бог, тя не съдържа вечен живот. Само Бог дарява на хората вечен живот! Помня как братовчед ми също сподели, че четейки Библията вникваме в Божието дело в Епохите на Закона и на Благодатта, научаваме, че цялото мироздание е създадено от Бог, как Бог е оповестил закона, по който води човешкия род, как да живеем на земята и да почитаме Бог. Разбираме що е грях, на кои хора Бог дарява благодат и кои проклина. Научаваме и как да изповядваме греховете си и как да се покаем пред Господ, как да бъдем смирени, търпеливи и опрощаващи, как да носим кръста си и да следваме Господ. Виждаме безграничното състрадание и любов на Господ Исус към човеците и осъзнаваме, че само като вярваме в Господ Исус и дойдем пред Него, ще можем да се насладим на изобилната Божия милост и истина. Но нямаме никаква представа какви истини изразява Бог в сетните дни, как ще съди и пречисти човешката поквара и ще изкорени греха ни, защото тези истини не са записани в Библията. Въз основа на изкупителното дело на Господ Исус, Всемогъщият Бог от сетните дни е извършил делото на правосъдието, започвайки с Божия дом. Той изрази цялата истина за пречистването на човечеството и разкри сатанинския нрав и природа на покварените човеци, за да пречисти покварата ни, да възлюбим Бог, да сме послушни Нему и да осъзнаем, че Божият нрав е свят, праведен и ненакърним. Тези думи са истинският път към вечен живот. Те изцяло изпълняват предсказаното от Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Тази книга „Словото се явява в плът“ е предсказаното в Откровение слово, с което Светият Дух се обръща към всички църкви. Това е свитъкът, който Агнецът разгръща. Прочитайки словото на Всемогъщия Бог, искрено вярващите в Бог от религиозния свят са разпознали Божия глас, приели са Всемогъщия Бог и са последвали стъпките на Агнеца.

След това Чуанян прочете още един откъс от словото на Всемогъщия Бог. „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от букви и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са букви, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“). Тези думи ме разтърсиха. Ако се придържах към религиозните си възгледи, накрая аз щях да съм губещият. Дадох си сметка, че откакто приех християнството бях натрупал обширни познания за Библията, а почти не разбирах нито истината, нито Бог. Точно обратното, ставах все по-арогантен. Господ беше се завърнал, но аз не само че не изследвах, а дори цитирах Библията, за да заклеймя появата и делото на Всемогъщия Бог. Бях същият като фарисеите, които се опълчиха срещу Бог. Бях напълно сляп, не познавах Бог! Не само, че се бях вкопчил в представите си, но се чудех как да попреча и на другите да изследват. Така осуетявах Божието дело. Ако не успееха да приветстват Господ или да следват новото Му дело, те щяха да пропуснат шанса си да влязат в Божието царство. Теглех ги надолу към ада и се противях на Бог! Бях извършил голямо зло, а Бог все пак проявяваше милост и състрадание към мен. Бог ми позволи да чуя гласа Му и да видя появата Му. Толкова съм благодарен на Бог! След това общението ни за Библията продължи. Също обсъдихме защо църквата залиня в Епохата на благодатта, как Бог спасява човечеството чрез трите етапа на делото Си и ред други неща.

Оттогава прочетох много от думите на Всемогъщия Бог и приех Неговото дело в сетните дни. Впоследствие и жена ми го прие. Благодарим Ти, Боже!