Роден съм в бедно фермерско семейство и след като завърших средното си образование, напуснах дома си, за да търся работа. По-късно срещнах съпругата си и ни се родиха деца. Винаги съм бил трудолюбив, но често ми беше трудно да свързвам двата края. Когато зет ми чу за това, ме нае да работя с багер в екипа му. През следващите години успях да изкарам малко пари, да си построя нова къща и да водя по-добър живот.

През 2013 г. приех Божието евангелие от последните дни и балансирах между вярата и работата си. Смятах, че трябва да изкарвам повече пари, докато съм млад, за да мога да подпомогна сина си по-късно. Това беше моята отговорност като баща. По-късно започнах да служа като водач на група, а след това, през 2017 г., бях избран да служа като напояващ дякон. В действителност обаче не исках да приема, защото знаех, че това няма да е толкова лесно, колкото да водиш малка група. Щеше да ми се наложи да напасвам графиците на новоповярвалите за събранията, а това със сигурност щеше да повлияе на доходите ми от изкопни работи. Ако не спестявах достатъчно пари, как щях да мога да помагам на сина си да продължи напред? След като осъзнах всичко това, отхвърлих дълга. След това обаче се почувствах доста виновен. Бог беше пожертвал толкова много, за да ни спаси, а сега, когато работата на църквата изискваше моето съдействие, аз мислех само как да печеля пари, за да помагам на сина си, и не исках да приема този дълг. Дали нямаше така да нараня Бог? Щом осъзнах това, коленичих на пода и се помолих на Бог в покаяние, като обещах, че повече няма да отхвърлям поръчения. През 2018 г. братята и сестрите гласуваха за мен да служа като църковен водач. Чувствах се доста раздвоен — да бъдеш водач, който надзирава цялата работа, е дълг на пълен работен ден. Нямаше да мога да спестявам пари за бъдещето на сина си и тогава нямаше да изпълня отговорността си като баща. Но си помислих и за това колко виновен се чувствах, когато отхвърлих едно поръчение в миналото, затова приех дълга.

След като станах църковен водач, нямах време да работя като багерист, така че разчитахме на парите на съпругата ми от продажба на зеленчуци, за да се издържаме. След като се дипломира, синът ми си намери работа във фабрика, което облекчи товара ни. Но когато дойде време синът ми да се ожени, ние все още нямахме къща, кола или спестявания за него. Какво трябваше да кажа на сина си? Чувствах, че съм го разочаровал. Понякога, когато се връщаше в почивка, му приготвях някое много хубаво ястие и проявявах повече загриженост за живота му, за да облекча част от собствената си вина. В края на август 2023 г. висшестоящият водач искаше да ме повиши в длъжност извън дома и аз обсъдих въпроса със съпругата си. Тя ме попита какво мисля. Казах: „Не искам да ходя, защото ако отида, ти ще трябва да поемеш сама тежестта за нашето семейство. Дъщеря ни е още малка, а синът ни още не се е оженил. Ако отида, какво ще стане със семейството ни?“. Съпругата ми отвърна с думите: „Ако се сблъскаме с проблеми, можем да се молим на Бог. Щом са ти възложили този дълг, трябва да имаш покорно сърце. Аз мога да се грижа за нещата вкъщи, не се притеснявай“. Няколко дни по-късно висшестоящият водач писа, за да поиска оценките на хората за мен, но аз не помолих братята и сестрите да ги напишат. Помислих си: „Аз съм мъжът в къщата, моя е отговорността да поемам тежестта на нашето домакинство. Синът ми е достатъчно голям, за да се ожени, но все още не сме му осигурили къща, кола или спестявания. Всичките ни съседи с деца на същата възраст имат къщи и коли за децата си. Ами ако синът ми ме попита защо не го осигурявам, след като всички други родители осигуряват децата си? Какъв баща съм аз? Не знам как ще отговоря. Освен това дъщеря ми се разболя и няма да мога да се грижа за нея, ако замина“. Като си помислих за всичко това, се почувствах ужасно и не исках да изпълнявам дълга си далеч от дома. Но също така знаех, че Бог няма да бъде доволен, ако отхвърля дълга. И все пак на семейството ми щеше да му е трудно, ако отидех. Бях изпаднал в дилема и това беше доста тежко изпитание. През следващите няколко дни се чувствах разсеян и дори забравих да напоявам новодошлите. Осъзнах, че състоянието ми не е наред, затова се помолих на Бог: „О, Боже! Напоследък живея в тъмнина и се чувствам доста измъчен. Моля Те, просветли ме, за да разбера истината и ме изведи от това състояние“.

По време на духовните практики попаднах на този откъс от Божието слово: „Има и хора, които, тъй като са повярвали в Бог, водят църковен живот, четат Божиите слова и изпълняват дълга си, няма да имат никакво време да общуват нормално с невярващите си деца, съпруги (или съпрузи), с родителите или с приятелите и роднините си. По-конкретно, те няма да са способни да полагат подобаващи грижи за невярващите си деца или да вършат каквото и да е от това, което децата им изискват, и затова се тревожат за бъдещето и перспективите на децата си. Особено когато децата им пораснат, някои хора ще започнат да се тормозят: „Ще отиде ли детето ми в колеж или не? Каква специалност ще изучава, ако постъпи в колеж? Детето ми не вярва в Бог и иска да учи в колеж. В такъв случай, трябва ли аз, като човек, който вярва в Бог, да плащам за обучението му? Трябва ли да се грижа за ежедневните му потребности и да го подкрепям в обучението му? А когато се стигне до това да се ожени, да има работа и дори да създаде свое семейство и деца, каква роля трябва да играя аз? Кои неща трябва да правя и кои не бива?“. Те нямат представа за тези неща. В момента, в който се случи нещо подобно, в момента, в който попаднат в подобна ситуация, те са в безизходица и нямат представа какво да правят, нито знаят как да се справят с подобни неща. С течение на времето се поражда скръб, безпокойство и тревога във връзка с тези неща. Ако направят тези неща за детето си, те се боят, че ще тръгнат срещу Божиите намерения и че това няма да се хареса на Бог, а ако не ги направят, се боят, че няма да изпълнят отговорностите си на родители и че ще бъдат обвинявани от детето си и другите членове на семейството. Ако направят тези неща, те се боят, че ще загубят свидетелството, а ако не ги направят, се боят, че светските хора ще им се подиграват и присмиват и съседите им ще ги осмиват и съдят. Боят се да не опозорят Бог, но също така се страхуват да не си спечелят лоша репутация и да се почувстват толкова засрамени, че да не могат да покажат лицето си. Докато се колебаят за тези неща, в сърцата им се пораждат скръб, безпокойство и тревога. Те изпитват скръб от това, че не знаят какво да правят. Каквото и да изберат, те се безпокоят да не постъпят неправилно и понеже не знаят дали всичко, което правят, е уместно, те се тревожат, че ако тези неща продължават да се случват, един ден няма да са способни да се справят с тях, а ако грохнат, тогава нещата ще бъдат още по-трудни за тях. Хората в подобна ситуация изпитват скръб, безпокойство и тревога за всички тези неща, било то големи или малки, които се появяват в живота. Щом тези негативни чувства се зародят в тях, те затъват в това скръб, безпокойство и тревога и не са способни да се освободят. Ако направят това, е погрешно, ако направят онова, е погрешно, и те не знаят кое е правилното нещо, което трябва да направят. Искат да угодят на другите хора, но се боят, че Бог няма да е доволен. Искат да направят нещо за другите хора, за да говорят добре за тях, но не искат да опозорят Бог или да накарат Бог да ги мрази. Ето защо те винаги затъват в тези чувства на скръб, безпокойство и тревога. Те скърбят както за другите хора, така и за себе си, безпокоят се както за другите хора, така и за себе си, и също така се тревожат както за другите хора, така и за себе си, и така затъват в двойно затруднение, от което не могат да се измъкнат. Подобни негативни емоции не само влияят на ежедневието им, но и на изпълнението на техния дълг, както, разбира се, в определена степен влияят и на стремежа им към истината. Това е вид трудност, т.е. това са трудности, свързани с брака, семейния живот и личния живот, и именно заради тези трудности хората често затъват в скръб, безпокойство и тревога. Хората не са ли за съжаление, когато затънат в такива негативни емоции? (Да.) Трябва ли да бъдат съжалявани? Пак казвате „да“, което показва, че все още им съчувствате. Когато някой е затънал в негативна емоция, независимо при какви обстоятелства възниква тази негативна емоция, каква е причината за възникването ѝ? Дали причината е в средата, в хората, събитията и нещата, които заобикалят този човек? Или е в това, че истината, която Бог изразява, го смущава? Дали средата е тази, която влияе на човека, или Божиите слова са тези, които смущават живота му? Каква точно е причината? Знаете ли? Кажете Ми, тези трудности присъстват ли, било то в нормалния живот на хората или при изпълнението на дълга им, ако те се стремят към истината и желаят да практикуват истината? (Не.) Обективно погледнато, тези трудности са налице. Казвате, че не присъстват, така че може ли да се окаже, че сте преодолели тези трудности? Способни ли сте да го направите? Обективно погледнато тези трудности са непреодолими и са налице. Какъв ще бъде резултатът от тези трудности при хората, които се стремят към истината? И какъв ще е резултатът от тях при онези, които не се стремят към истината? Те ще имат два напълно различни резултата. Ако хората се стремят към истината, те няма да попаднат в капана на тези трудности и няма да потънат в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. И обратното, ако хората не се стремят към истината, тези трудности все така присъстват у тях и какъв ще бъде резултатът? Така ще те оплетат, че няма да си способен да се измъкнеш, и ако не си способен да ги преодолееш, накрая ще се превърнат в негативни емоции, които ще се завържат на възли в най-съкровените кътчета на сърцето ти, ще повлияят на нормалния ти живот и на нормалното изпълнение на дълга ти и ще те карат да се чувстваш потискан и неспособен да намериш освобождение — това е резултатът от влиянието им върху теб“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова бяха голямо разобличение на моето състояние. Когато видях, че синът ми е навършил пълнолетие, помислих, че тъй като съм мъжът в къщата, е моя отговорност да печеля повече пари, за да му помогна да създаде семейство и да започне кариера, така че отхвърлих дълга на църквата да служа като напояващ дякон. По-късно, когато бях избран за църковен водач, поех този дълг, но видях, че синът ми наближава пълнолетие, и се чудех как ще си намери съпруга, без да има кола или къща на свое име. Дали синът ми щеше да каже, че не съм добър баща? Тези тревоги се вкорениха в сърцето ми и често ме притесняваха. Сега, когато църквата ми възложи да изпълнявам дълг извън дома, тези притеснения се върнаха. Тревожех се, че след като синът ми все още не си е намерил съпруга, ако тръгна да изпълнявам дълга си, той със сигурност ще ме намрази, а съседите ни със сигурност ще говорят за мен зад гърба ми. Но ако не отидех, щях да отхвърля дълга си. Бях толкова раздвоен и не знаех как да постъпя. От много години вярвах в Бог, но все още не разбирах истината и бях обременен от ангажименти към семейството. Мислех, че тъй като съм мъжът в къщата, трябва да поема бремето на семейството ни и да изкарвам достатъчно пари, за да помагам на сина си в семейството и кариерата. В резултат на това винаги бях погълнат от притеснения и не можех да се посветя изцяло на дълга си. Трябваше да потърся истината, за да разреша бързо това състояние.

По-късно намерих този откъс от Божието слово: „Заради кого изпитваш скръб, безпокойство и тревога? За да придобиеш истината ли се чувстваш така? Или за да придобиеш Бог? Или в името на Божието дело? Или в името на Божията слава? (Не.) Тогава за какво изпитваш тези емоции? Всичко е за теб самия, за децата ти, за семейството ти, за самоуважението ти, за репутацията ти, за бъдещето и перспективите ти, за всичко, свързано със самия теб. Такъв човек не се отказва от нищо, не се избавя от нищо, не се опълчва на нищо и не изоставя нищо. Той няма истинска вяра в Бог и истинска преданост към изпълнението на дълга си. В своята вяра в Бог той не отдава всичко, а просто вярва, за да получи благословии, и вярва в Бог само с убеждението, че ще получи благословии. Той е изпълнен с „вяра“ в Бог, в Божието дело и в Божиите обещания, но Бог не хвали такава вяра, нито я помни, а по-скоро я ненавижда. Такива хора не следват и не практикуват принципите за справяне с всеки въпрос, които Бог изисква от тях, не се избавят от нещата, от които трябва да се избавят, не се отказват от нещата, от които трябва да се откажат, не изоставят нещата, които трябва да изоставят, и не предлагат предаността, която трябва да предлагат. В такъв случай заслужават да потънат в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. Колкото и да страдат, те го правят само заради себе си, а не заради дълга си и не заради работата на църквата. Следователно подобни хора просто не се стремят към истината – те са само един куп хора, които привидно вярват в Бог. Те знаят точно, че това е истинският път, но не го практикуват, нито го следват. Вярата им е жалка и не може да спечели Божието одобрение, нито Бог ще я запомни“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова разкриха състоянието ми. Вместо да прекарвам времето си в мислене как да преследвам истината и да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог, мислех само как не успявам да осигуря бъдещето на сина си. Притеснявах се, че синът ми ще си помисли, че не съм добър баща, че съседите ми ще говорят лошо за мен и че може да загубя авторитета си пред тях. Затова отхвърлих дълга. Това ми показа, че всичките ми мисли се въртят около децата ми и моята репутация. Не се тревожех, че от години вярвах в Бог, но не бях постигнал истината, не се вълнувах от слабите резултати при изпълнението на дълга ми като водач на църквата, не изпитвах угризения, че не се покорявах при изпълнението на дълга си и го отхвърлих, което разочароваше Бог, но винаги се тревожех за семейството си, за децата си и за репутацията си. Давах приоритет на тези неща пред изпълнението на дълга си като сътворено същество. Благодарение на Божието възвисяване бях в състояние да изпълнявам дълга си като водач и Бог се надяваше, че в изпълнението на дълга си ще се стремя към истината, ще постигна нравствено преобразяване и ще получа Божието спасение. А какво исках аз да направя? Просто исках да бъда добър баща, да се грижа за децата си и да си извоювам добра репутация. Много добре знаех, че църковното дело изисква моето съдействие, но не се покорявах, много добре знаех, че изпълнението на дълга ми като сътворено същество е неотмéнен дълг, но го отхвърлих. Отхвърлих дълга да служа като напояващ дякон и се отказах от възможността да бъда повишен само за да печеля повече пари и да бъда добър баща. Видях, че моите възгледи за нещата по нищо не се различават от тези на един невярващ въпреки годините на вяра. Изобщо не бях предан на дълга си и в очите на Бог бях неверник. Помислих си как, за да ни спаси, Бог се беше въплътил в страната на големия червен змей, която гледаше на Него като на враг. Той изразяваше истини, за да ни подсигури и за да ни позволи да придобием истината, Той неуморно ни беше поил и водил по безброй начини, а аз бях отхвърлил своя дълг в името на бъдещето на децата си. Наистина бях лишен от съвест и разум! Когато осъзнах това, веднага се засрамих и започнах да се противопоставям по-малко на напускането на дома заради дълга си.

По-късно продължих да се самоанализирам: Защо всеки път, когато ми възлагаха дълг, аз не се покорявах? Каква сатанинска отрова ме контролираше? Потърсих подходящи откъси от Божието слово и намерих следния откъс: „Тези идеи на традиционната култура, както и обществените отговорности на мъжете и отреденото им място в обществото са източник на напрежение и дори унижение. Те също така изопачават човешката природа на мъжете, като карат мнозина от тях да се чувстват изнервени, потиснати и често на ръба на нервния срив, когато ги сполетят трудности. Защо е така? Защото те смятат, че са мъже, че мъжете трябва да печелят пари, за да издържат семействата си, че трябва да изпълняват мъжките си отговорности, че мъжете не бива да плачат или да бъдат тъжни, че мъжете не бива да бъдат безработни, а трябва да бъдат стълбове на обществото и гръбнак на семейството. Точно както казват невярващите: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, един мъж не трябва да има слабости или недостатъци. Тези идеи и възгледи се дължат на неправилното категоризиране на мъжете от моралистите, както и на това, че те постоянно издигат статуса на мъжете. Тези идеи и възгледи не само подлагат мъжете на всякакви проблеми, тревоги и мъки, но и се превръщат в окови в умовете им, като правят позицията, ситуацията и срещите им в обществото все по-неловки“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). „Ако искаш да се отървеш от тези окови, трябва да търсиш истината, да разбираш напълно същността на тези идеи и да не действаш под влиянието или контрола на тези идеи на традиционната култура. Трябва да ги изоставиш и да им се опълчиш веднъж завинаги и да спреш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш според идеите и възгледите на традиционната култура, както и да не правиш никакви преценки и избори въз основа на традиционната култура, а по-скоро да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и истините принципи. По този начин ще вървиш по правилния път и ще бъдеш истинско сътворено същество, одобрено от Бог. Иначе ще продължаваш да бъдеш контролиран от Сатана, ще продължаваш да живееш под властта на Сатана и няма да можеш да живееш в Божиите слова. Така стоят нещата“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). От четенето на Божиите слова разбрах, че обществените отговорности и позиции, които се приписват на мъжете, са начинът на Сатана да ги впримчи, да ги накара да мислят, че трябва да издържат семейството си по всяко време, тъй като това е тяхна отговорност. Да вземем например баща ми, който беше учител. От ранна възраст той ми внушаваше тези идеи, като ми казваше, че аз ще бъда стълбът на семейството и ще трябва да подкрепям всички в семейството. Освен това ме караше да изпълнявам домакински задължения заедно с него, за да разбера каква е отговорността на мъжа. След като се ожених, превърнах отговорностите на мъжа в семейството в свой приоритет. За да осигуря добро качество на живот на семейството си и да помогна на сина си да се уреди, работех много, за да печеля пари и да изпълнявам отговорността си като баща. Всички важни решения минаваха през мен и независимо колко бях уморен или колко ми беше трудно, винаги правех каквото се изискваше от мен, без го подлагам на съмнение. Повлиян от традиционните мисли, винаги, когато имаше конфликт между семейството и дълга ми, давах предимство на семейството си. Отказвах се от дълга си, за да изкарам повече пари, които да вложа в спестявания за сина си. Дори като църковен водач разпределях времето си между дълга и семейството и не бях в състояние да се посветя изцяло на дълга си. По-късно, когато получих възможност да бъда повишен, аз пак се противопоставих и я отхвърлих. Сега осъзнах, че традиционната култура, внушена ни от Сатана, е в противоречие с Бог. Тя кара хората да се отклоняват от Бог, да Го предават и в крайна сметка да се изправят пред гибел, също както Сатана. Щом осъзнах, че Сатана е използвал традиционната култура, за да ме поквари, бях готов да променя поведението си и да практикувам според Божието слово.

Същата вечер, по време на духовната си практика, видях този откъс: „Като човек, който вярва в Бог и се стреми към истината и спасението, енергията и времето, които ти остават в твоя живот, трябва да се изразходват за изпълнението на твоя дълг и за всичко, което Бог ти е поверил. Не бива да отделяш време за децата си. Животът ти не принадлежи на твоите деца и не бива да се изразходва за живота или оцеляването им, нито за да удовлетворява твоите очаквания към тях. Вместо това той трябва да бъде посветен на дълга и поверената задача, която Бог ти е дал, както и на мисията, която трябва да изпълниш като сътворено същество. Ето в какво се състои ценността и смисълът на твоя живот. Ако желаеш да изгубиш собственото си достойнство и да станеш роб на децата си, да се тревожиш за тях и да правиш всичко вместо тях, за да удовлетвориш собствените си очаквания за тях, то всичко това е безсмислено, не е ценно и няма да бъде отбелязано. Ако упорстваш в това и не се избавиш от тези идеи и действия, то може да означава единствено, че не си човек, който се стреми към истината, че не си компетентно сътворено същество и че си доста непокорен. Не цениш нито живота, нито времето, дадени ти от Бог. Ако животът и времето ти се изразходват само за плътта и чувствата ти, а не за дълга, който Бог ти е дал, тогава твоят живот е ненужен и е лишен от ценност. Не заслужаваш да живееш, не заслужаваш да се наслаждаваш на живота, който Бог ти е дал, и не заслужаваш да се наслаждаваш на всичко, което Бог ти е дал. Бог ти е дал деца само за да се насладиш на процеса на отглеждането им, да придобиеш от него житейски опит и знания като родител, да ти позволи да преживееш нещо специално и необикновено в човешкия живот, а след това да оставиш потомството си да се множи... Разбира се, то е и за да изпълниш отговорността на сътвореното същество като родител. Това е отговорността към следващото поколение, която Бог е повелил да изпълниш, както и ролята, която изпълняваш като родител на следващото поколение. От една страна, това е да се премине през този необикновен процес на отглеждане на деца, а от друга — да се изпълни роля във възпроизвеждането на следващото поколение. След като това задължение е изпълнено и децата ти пораснат и станат пълнолетни, независимо дали ще станат изключително успешни, или ще си останат обикновени, нормални и неуки личности, това няма нищо общо с теб, защото съдбата им не се определя и не се избира от теб и със сигурност не ти си им я дал, а тя е повелена от Бог. Тъй като е повелена от Бог, не бива да се месиш или да си пъхаш носа в живота или оцеляването им. Навиците, ежедневието и отношението им към живота, каквито и стратегии за оцеляване да имат, каквито и да са възгледите им за живота, каквото и да е отношението им към света — това е техен собствен избор и не е твоя грижа. Не си задължен да ги коригираш или да понасяш страдания от тяхно име, за да си сигурен, че са щастливи всеки ден. Всички тези неща са ненужни. […] Затова най-разумното отношение на родителите, след като децата им пораснат, е да се избавят, да ги оставят да преживеят живота си сами, да ги оставят да живеят самостоятелно и самостоятелно да посрещат различните предизвикателства в живота, да се справят с тях и да ги преодоляват. Ако те потърсят помощ от теб и имаш възможност и условия да им помогнеш, разбира се, може да им подадеш ръка и да им предоставиш необходимата помощ. Предпоставката обаче е, че независимо от това каква помощ ще им предоставиш, била тя финансова или психологическа, тя може да бъде само временна и не може да промени никакви съществени проблеми. Те трябва сами да се ориентират в своя житейски път и ти нямаш задължението да поемаш на плещите си каквито и да е техни дела или последствия. Ето какво отношение трябва да имат родителите към своите пълнолетни деца“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (19)). Божиите слова обясняваха как родителите трябва да се отнасят към родителските отговорности. Когато децата ни са малки, ние носим отговорността за доброто им възпитание, но след като пораснат, трябва да ги оставим да се грижат сами за себе си и да посветим времето си на това да изпълняваме дълга си като сътворени същества. Ако влагаме цялото си време и енергия в децата и семейството си, ще изгубим смисъла на вярата и ще бъдем недостойни да живеем пред Бог. Бог ми даде семейство и деца, за да мога да придобия житейски опит в процеса на отглеждане на децата си. Това включва и моята отговорност за възпитанието на децата, а също и ролята ми за това да се осигури продължението на на нашия народ. Ако съм отгледал добре децата си, тогава ще съм изпълнил отговорността си. Освен това съдбата на децата ми е в ръцете на Бог. Колкото и материални блага и богатства да осигуря на децата си, не мога да променя съдбата им. Някои родители отглеждат децата си, но не са в състояние да им помогнат да създадат семейство и кариера. Въпреки това децата им се справят добре. И обратното, някои родители работят усилено, за да печелят пари, за да помогнат на децата си да се уредят, но нещата все пак не се развиват така, както са искали. Вземете например мен — баща ми не ми остави нито къща, нито пари, но аз все пак успях да се оженя. На сина си също не съм дал много пари или имущество, но той все пак се дипломира, намери си работа и успява да изкарва пари, за да се грижи за себе си. Дъщеря ми може да е болна, но бъдещето ѝ е в Божиите ръце и аз нямам реален контрол върху това. Сега имам много отговорности като водач в църквата, но все още имам много недостатъци и имам да уча още много истини принципи. Така че трябва да отделям повече време на дълга си, да разчитам на Бог, да търся истината в областите, в които ми липсва разбиране, и да разговарям повече с брата, с когото си партнираме, за да изпълнявам дълга си добре. Когато все още балансирах времето си между семейството и дълга си, различни семейни въпроси отнемаха много време и енергия. Сега, когато напуснах дома, за да изпълнявам дълга си, отговарям за няколко църкви и взаимодействам с много хора и ситуации. Това са все добри възможности за постигане на истината. Ако не се възползвам от възможността да придобия истината от тези ситуации, може и да нямам друг шанс. Сега имам да върша толкова много работа всеки ден. Когато не разбирам нещо, се моля на Бог, търся и разговарям. В такава среда имам много възможности да се приближа до Бог. Чувствам мир и спокойствие и вече не се тревожа за децата си. Благодаря на Бог за възможността да изпълнявам този дълг.