Родителите ми се разведоха, когато бях съвсем малка. Аз и по-голямата ми сестра живеехме с баща ми и животът ни беше наистина труден. Семейството ни не беше заможно, а освен това оценките ми бяха слаби, затова, когато стигнах до гимназията, напуснах училище и започнах да работя. Бях необразована и можех да извършвам само някакъв ръчен труд. Беше изтощително и унизително. Тъй като бях необразована, единственото, което можех да бъда в този живот, беше най-обикновен работник. Затова, когато се омъжих и ми се роди първата дъщеря, се надявах, че тя ще учи усърдно и ще постъпи в добър университет в бъдеще, не само за да има добро бъдеще, но и защото това щеше да се отрази добре на мен като нейна майка. През това време се занимавах малко с бизнес вкъщи със съпруга ми, като същевременно се грижех и за дъщеря ми. Когато тя беше на две години, купих онлайн няколко книги за начинаещи, с които да я обучавам. Докато готвех или перях, я учех на „Класиката на трите йероглифа“ или я карах да учи Танска поезия. Понякога, когато казвах едно изречение, тя успяваше да ми каже следващото по памет. Виждах колко бързо учи и си помислих, че дъщеря ми е доста умна и че в бъдеще със сигурност ще има отлични академични постижения. Когато навърши четири години, я изпратих на детска градина. След половин година, като видях, че не научава много в долната група, я прехвърлих в средната и още преди да я завърши, я прехвърлих в най-горната група. Първата детска градина, която избрах за дъщеря ми, не беше далеч от дома ни, но по-късно забелязах, че тя не научава много там, и си помислих: „Сега е времето, когато децата изграждат основите си. Ако тя продължи да учи тук, това ще попречи на бъдещите ѝ перспективи“. Затова помолих някой да разпита заради мен и намерих една детска градина, която беше добра, но доста отдалечена от мястото, където живеехме. Водех дъщеря си на градина и я връщах вкъщи всеки ден, а през това време си мислех: „Това, че изпратих дъщеря ми в добра детска градина, е от полза за нейното бъдеще. Заслужава си, независимо колко е трудно“. За да може дъщеря ми да получава добри оценки, пестях от храна и други разходи и похарчих над 500 юана за умна писалка. Мислех, че това ще помогне на оценките ѝ. По-късно дъщеря ми започна първи клас. Твърде много обичаше да си играе, затова поставих правило, че всеки ден, след като приключи със закуската, тя трябва да се упражнява да пише йероглифи. След това трябваше да рецитира откъс от учебника си и едва тогава можеше да излезе да играе. Като виждаше как съм организирала цялото това учене за нея и че тя не може да си играе, докато не приключи, тя плачеше и вдигаше врява. Аз се ядосвах и ѝ се карах, като казвах: „Ако учиш усърдно и се справяш с цялата домашна работа, тогава няма да има нужда да определям тези правила. Не са ли те за твое добро? Погледни дъщерята на еди-кой си; виждаш ли колко добри са оценките ѝ? Родителите ѝ никога не са вкъщи, но тя все пак знае как да учи усърдно. Ако не учиш усърдно, дори няма да можеш да си намериш работа, когато завършиш училище, камо ли да имаш светло бъдеще. Когато дойде това време и нямаш какво да ядеш, недей да идваш при мен“. Моето мъмрене караше дъщеря ми да замълчи и тя неохотно се съгласяваше с моите изисквания и учеше. Така, под строгия ми контрол, оценките на дъщеря ми се подобриха. На тестовете тя получаваше над 90 точки, а понякога дори 99. Но аз все пак ѝ се карах, като казвах: „Защо получи само 99, а не 100 точки?“. След това я насърчавах да учи усилено, като ѝ купувах допълнителни учебни материали, които да използва, за да учи в свободното си време, за да може да изкара 100 точки на тестовете си възможно най-скоро.

През юни 2021 г. дъщеря ми беше във втори клас и оценките ѝ непрекъснато се влошаваха, затова ѝ се скарах, като казах: „Защо оценките ти от тестовете продължават да вървят надолу?“. Също така я обвиних, че не внимава в час. Вкъщи я наблюдавах как учи и понякога, когато не ме слушаше, я удрях. Дъщеря ми се страхуваше всеки път, когато ме видеше, и понеже не смееше да ми се противопостави, просто се удряше сама. Не искаше и да се приближава до мен. Дори каза на баба си, че не я обичам. Тогава бях много ядосана и казах на дъщеря ми: „Ти си още малка и не разбираш нещата; правя всичко това за твое добро. Когато бях на твоите години, понеже не бях добра ученичка, нямах никакви перспективи за бъдещето и можех да стана само гражданин от ниската класа. Ти трябва да си добра ученичка; не можеш да бъдеш като мен“. Дъщеря ми нямаше друг избор, освен да изпълни изискванията ми.

По-късно бях избрана за църковен водач. Бях доста заета с дълга си на водач и нямах много време да наблюдавам как дъщеря ми учи у дома. Оценките ѝ доста се понижаваха; отначало получаваше над 90 точки, а след това постепенно паднаха чак до 70 и няколко. Помислих си: „Ако нещата продължават така, тя може би дори няма да успее да завърши прогимназия, камо ли да постъпи в добър университет и да има светло бъдеще. Ако дъщеря ми няма никакви перспективи за бъдещето, това ще се отрази зле и на мен“. Затова през деня се занимавах с църковна работа, а вечер преподавах допълнителни уроци на дъщеря си. Но тя обичаше да играе и не проявяваше много самодисциплина, а оценките ѝ ставаха все по-лоши и по-лоши. Учителката ѝ ме извика и ми каза, че оценките на дъщеря ми сериозно се влошават и че колкото и да съм заета, все пак трябва да се грижа за обучението на дъщеря си. Като чух думите на учителката, вътрешно негодувах, като мислех, че не съм успяла да наблюдавам обучението на дъщеря ми, защото съм била твърде заета с изпълнението на дълга си и че това е причината оценките ѝ да се влошат толкова сериозно. Поради това не исках да изпълнявам дълг на водач, а да се задоволя само със събранията всяка седмица. По този начин щях да имам повече време да наблюдавам обучението на дъщеря ми у дома. Един следобед една водачка дойде да се събере с нас, а аз не исках да отида. Знаех, че не е правилно да мисля така, и се помолих на Бог: „Боже, оценките на дъщеря ми сериозно се влошават и се притеснявам, че ако това продължи, то ще попречи на бъдещите ѝ перспективи. По тази причина не искам да изпълнявам дълг на водач. Знам, че това е погрешно. Моля Те, напътствай ме и ми покажи път, по който да практикувам“. След като се помолих, отидох да участвам в събранието, където разказах на водачката за състоянието си. Тя проведе общение с мен и също така ми напомни да се прибера вкъщи и да прочета Божиите слова, които разкриват как родителите да образоват децата си.

Когато се прибрах у дома, намерих Божиите слова по тази тема и ги прочетох. Всемогъщият Бог казва: „Всеки родител или възрастен има различни, големи и малки очаквания към своите деца. Хората се надяват, че децата им ще учат усърдно, ще се държат добре, ще постигат успехи в училище, ще бъдат пълни отличници и няма да се отпускат. Те искат децата им да бъдат уважавани от учителите и съучениците си и оценките им редовно да са над 80 точки. Ако детето изкара 60 точки, ще бъде бито, а ако изкара под 60 точки, трябва да се обърне с лице към стената и да помисли за грешките си или ще го накарат да стои неподвижно за наказание. Няма да му позволят да яде, да спи, да гледа телевизия или да играе на компютъра и вече няма да му купят хубавите дрехи и играчки, които са му обещали преди това. Всяка двойка родители има различни очаквания към децата си и възлага големи надежди на тях. Родителите се надяват децата им да успеят в живота, да напреднат бързо в кариерата си, да бъдат чест за своите предци и за семейството си и да ги прославят. Никой родител не иска децата му да станат просяци, земеделци или дори разбойници и бандити. Родителите също така не искат, когато влязат в обществото, децата им да се превърнат във второкласни граждани, да се ровят из боклука, да продават стока по тротоарите, да бъдат амбулантни търговци или другите да ги гледат с пренебрежение. Независимо дали децата могат да осъществят тези очаквания на родителите си, във всеки случай родителите имат всевъзможни очаквания към децата си. Със своите очаквания те проектират върху децата си онова, което смятат за добри и благородни неща или стремежи, възлагат им надежди и се надяват, че децата могат да изпълнят желанията на родителите си. И така, какво създават неволно тези желания на родителите за техните деца? (Натиск.) Те създават натиск и какво още? (Бреме.) Те се превръщат в натиск и се превръщат и в окови. Тъй като родителите имат очаквания към децата си, те ще ги дисциплинират, напътстват и възпитават в съответствие с тези очаквания. Дори ще инвестират в децата си, за да изпълнят очакванията им, или ще платят всякаква цена за тях. Родителите се надяват например, че децата им ще бъдат отличници в училище, ще бъдат първенци в класа, ще изкарват над 90 точки на всеки тест, винаги ще бъдат номер едно или, в най-лошия случай, никога няма да се класират под пето място. След като изразят тези очаквания, в същото време родителите не правят ли и определени жертви, за да помогнат на децата си да постигнат тези цели? (Така е.) За да могат да постигнат тези цели, децата ще стават рано сутрин, за да си преговарят уроците и да запаметяват текстове, и родителите им също ще стават рано, за да ги придружават. В горещи дни ще помагат на децата си, като им веят, приготвят им студени напитки или им купуват да хапнат сладолед. Те ще стават сутрин и първо ще приготвят на децата си соево мляко, мекички и яйца. Особено по време на изпити родителите карат децата си да изядат една мекичка и две яйца с надеждата, че това ще им помогне да изкарат 100 точки. Ако кажеш: „Не мога да изям всичко това, само едно яйце е достатъчно“, те ще кажат: „Глупаво дете, ще изкараш само десет точки, ако изядеш едно яйце. Изяж още едно за мама. Дай най-доброто от себе си. Ако успееш да изядеш това, ще изкараш сто точки“. Детето казва: „Току-що станах, още не мога да ям“. „Не, трябва да ядеш! Бъди добър и слушай майка си. Мама прави това за твое добро, така че давай и го изяж заради майка си“. Детето разсъждава: „Мама е толкова загрижена. Всичко, което прави, е за мое добро, така че ще го изям“. Това, което детето изяжда, е едно яйце, но какво всъщност преглъща? Преглъща натиска. Преглъща нежеланието и неохотата си. Храната е добра и очакванията на майка му са високи, и от гледна точка на човешката природа и съвестта човек трябва да ги приеме, но въз основа на разума трябва да се противопостави на този вид любов и не бива да приема този начин на действие. Но, уви, нищо не можеш да направиш. Ако не ядеш, тя ще се разсърди, а ти ще си навлечеш бой, ругатни дори проклятия. […] Какво възпитание получаваш от очакванията на родителите си? (Необходимостта да се представям добре на изпитите и да имам успешно бъдеще.) Трябва да покажеш, че си обещаващ, да си достоен за любовта на майка си, за усиления ѝ труд и жертвите ѝ, да оправдаеш очакванията на родителите си и да не ги разочароваш. Толкова много те обичат, дали са всичко за теб и със самия си живот правят всичко за теб. И така, в какво са се превърнали всичките им жертви, възпитанието им и дори любовта им? Те са се превърнали в нещо, за което ти трябва да се отплатиш, и в същото време са се превърнали в твое бреме. Ето как се появява бремето“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (16)). Бог разобличава, че когато родителите имат очаквания към децата си, те винаги мислят, че всичко, което правят, е за доброто на децата им. Искат децата им да бъдат добри ученици, да влязат в добри университети и да получат добри дипломи, за да могат да прославят предците си и да имат висок социален статус. Те също така изискват от децата си да правят нещата по определен начин, въз основа на очакванията, които имат. Те обаче не се замислят за целия стрес, който техните постоянни изисквания причинява на децата им. Това, което Бог разобличаваше, беше точно моето състояние. Видях, че дъщеря ми е доста умна, когато беше на около две години, и се надявах, че когато порасне, ще може да учи усилено и да постъпи в добър университет. По този начин не само че другите щяха да имат високо мнение за мен, но и това щеше да донесе престиж на фамилията. Откакто започнах да имам тези очаквания, се заех да търся добро училище за дъщеря си, така че тя да има солидна основа още от ранна възраст. Освен това пестях от храна и ежедневни разходи и ѝ купих умна писалка за уроците, а от нея изисквах да получава отлични резултати на тестовете и винаги я сравнявах с детето на съседите, което имаше добри оценки. Ако дъщеря ми не искаше да действа според плана, който бях начертала, аз ѝ казвах, че всичко, което правя, е за нейно добро, и ако все още не слушаше, я поучавах, като ѝ казвах, че в бъдеще ще живее като просяк. В резултат на това тя не смееше да проявява неподчинение и нямаше никаква свобода. Не смееше да спори с мен, а само се удряше и все повече се отдалечаваше от мен. Като правех всичко това, причиних само вреда на невръстното ѝ съзнание. Въпреки това продължавах да си мисля, че го правя за нейно добро, без да осъзнавам, че да обучавам дъщеря си по този начин, всъщност е погрешно.

Продължих да чета още от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Очакванията, които родителите имат към непълнолетните си потомци — от това, че „трябва да научат много неща, не могат да загубят на стартовата линия“ до това, че „когато пораснат, трябва да успеят в живота и да се утвърдят в обществото“ — постепенно се превръщат в своеобразно изискване, което те поставят на децата си. Това изискване е следното. След като пораснеш и се утвърдиш в обществото, не забравяй корените си, не забравяй родителите си, твоите родители са хората, на които първо трябва да се отплатиш, трябва да им покажеш синовна почит и да им помогнеш да живеят добре, защото те са твоите благодетели на този свят, те са хората, които са те изучили. Сегашното ти утвърждаване в обществото, както и всичко, на което се наслаждаваш, и всичко, което притежаваш, е купено с ревностните усилия на твоите родители, затова трябва да използваш остатъка от живота си, за да им се отплатиш, да ги възнаградиш и да бъдеш добър към тях. Очакванията, които родителите имат към непълнолетните си деца — че децата им ще се утвърдят в обществото и ще напреднат в света — еволюират до това, че от съвсем нормално очакване на родителя постепенно се превръщат в своеобразно изискване и настояване, което родителите отправят към децата си. Да предположим, че в периода преди да достигнат пълнолетие, децата им не получават добри оценки; да речем, че се бунтуват, че не искат да учат или да се подчиняват на родителите си и са непослушни. Родителите им ще кажат: „Мислиш ли, че ми е лесно? За кого мислиш, че правя всичко това? Правя го за твое собствено добро. Не е ли така? Всичко, което правя, е за теб, а ти не го оценяваш. Глупав ли си?“. Ще използват тези думи, за да сплашват децата си и да ги държат като заложници. Правилен ли е подобен подход? (Не.) Не е правилен. Тази „благородна“ страна на родителите е и презряната страна на родителите“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (18)). Бог разобличаваше, че зад очакванията на родителите към техните деца стоят скрити намерения и мотиви. Те се надяват, че след като са платили цена за отглеждането на децата си, когато децата им изпъкнат сред другите и донесат престиж на фамилията им, те ще получат някаква полза от това. Ако Бог не го беше разобличил, винаги щях да си мисля, че възпитавам дъщеря си да учи усърдно и я държа под строг контрол, за да може тя да има светло бъдеще. Обаче се оказа, че зад всичко това стоят личните ми интереси. Развивах дъщеря си от ранна възраст с надеждата, че ще успее да изгради здрава основа, докато е малка, и че ще може да постъпи в добър университет и да изпъкне сред връстниците си в бъдеще. По този начин тя не само щеше да прослави нашите предци; нейният добър бъдещ живот щеше бъде от полза и за мен като майка и тя щеше да проявява синовно отношение към мен в бъдеще. Когато видях, че дъщеря ми доста обича да си играе, се притесних, че това ще се отрази на оценките ѝ, затова ѝ се карах и я удрях. Тъй като нямах много време да напътствам дъщеря си в учението, докато изпълнявах дълга си, оценките ѝ сериозно се влошиха и когато видях това, дори не исках да изпълнявам дълга си на водач. Като се замисля сега, зад тези неща, които правех за дъщеря си, имаше намерения и мотиви и всичко беше в името на моите собствени интереси. Живеех според сатанински отрови като „Не си мърдай пръста, ако няма награда“ и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават пос-ледните“. Наистина бях толкова егоистична и жалка.

По-късно прочетох Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Като разнищим същността на очакванията на родителите към техните деца, можем да видим, че тези очаквания са егоистични, че противоречат на човешката природа и че освен това нямат нищо общо с отговорностите на родителите. Когато родителите налагат различни очаквания и изисквания на децата си, те не изпълняват своите отговорности. И така, какви са техните „отговорности“? Най-основните отговорности, които родителите би трябвало да изпълняват, са да учат децата си да говорят, да ги наставляват да бъдат добродушни и да не бъдат лоши хора, както и да ги насочват в положителна посока. Това са най-основните им отговорности. Освен това те трябва да помагат на децата си в изучаването на всякакви видове знания, развиване на таланти и т.н., които са подходящи за тях, в зависимост от възрастта им, от това с колко могат да се справят, както и от техните заложби и интереси. Малко по-добрите родители ще помагат на децата си да разберат, че хората са сътворени от Бог и че Бог съществува в тази вселена, ще ги насърчават да се молят и да четат Божиите слова, ще им разказват някои истории от Библията и ще се надяват, че когато пораснат, те ще следват Бог и ще изпълняват дълга на сътворено същество, вместо да преследват светските тенденции, да попадат в капана на различни сложни човешки взаимоотношения и да бъдат унищожавани от различните тенденции на този свят и в обществото. Отговорностите, които родителите трябва да изпълняват, нямат нищо общо с техните очаквания. Отговорностите, които те трябва да изпълняват в ролята си на родители, са да предоставят на непълнолетните си деца положително напътствие и подходяща помощ, както и своевременно да се грижат за тях в плътския им живот по отношение на храна, облекло, жилище или по време на боледуване. Ако децата им се разболеят, родителите трябва да лекуват всяка болест, която налага лечение. Те не бива да пренебрегват децата си или да им казват: „Продължавай да ходиш на училище, продължавай да учиш — не можеш да изоставаш в училище. Ако изостанеш твърде много, няма да си в състояние да наваксаш“. Когато децата им имат нужда от почивка, родителите трябва да ги оставят да си почиват. Когато децата им са болни, родителите трябва да им помогнат да се възстановят. Това са отговорностите на родителите. От една страна те трябва да се грижат за физическото здраве на децата си, а от друга страна трябва да подпомагат децата си, да се грижат за образованието им и да ги подкрепят по отношение на тяхното душевно здраве. Това са отговорностите, които родителите трябва да изпълняват, а не да налагат на децата си каквито и да е нереалистични очаквания или изисквания. Родителите трябва да изпълняват своите отговорности както по отношение на душевните потребности на децата си, така и по отношение на нещата, от които децата им се нуждаят във физическия си живот. Родителите не бива да оставят децата си да мръзнат през зимата, а трябва да им дадат някои общи житейски познания, като например при какви обстоятелства ще се простудят, че трябва да ядат топла храна, че ще ги заболи стомахът, ако ядат студена храна, и че не бива небрежно да се излагат на вятъра или да се събличат на проветриви места, когато времето е студено; по този начин ще им помогнат да се научат да се грижат за собственото си здраве. Освен това, когато в младото съзнание на децата им се породят някои детски, незрели идеи за тяхното бъдеще или някои крайни мисли, родителите трябва незабавно да им дадат правилни насоки, веднага щом открият това, а не да ги потискат насилствено. Те трябва да оставят децата си да изразят и да дадат воля на идеите си, за да може проблемът наистина да бъде разрешен. Това е изпълняване на техните отговорности. Изпълнението на отговорностите им като родители означава от една страна да се грижат за децата си, а от друга — да упътват и да поправят децата си и да им дават насоки по отношение на правилните мисли и възгледи. Отговорностите, които родителите трябва да изпълняват, всъщност нямат нищо общо с очакванията им към техните потомци. Може да се надяваш, че децата ти ще бъдат физически здрави и че, когато пораснат, ще притежават човешка природа, съвест и разум, или може да се надяваш, че децата ти ще проявяват синовна почит, но не бива да се надяваш, че, когато пораснат, децата ти ще станат еди-какви си знаменитости или велики личности, камо ли често да казваш на децата си: „Виж колко е послушен Сяомин от съседната къща!“. Твоите деца са твои деца — отговорността, която трябва да изпълняваш, не е да им казваш колко страхотен е съседът им Сяомин или да ги караш да се учат от съседа си Сяомин. Това не е нещо, което един родител трябва да прави. Всеки човек е различен. Хората се различават по отношение на своите мисли, възгледи, интереси, любими занимания, заложби, характери и по това дали човешката им природа е добра или порочна. Някои хора са родени бъбривци, докато други са интроверти по рождение и няма да се разстроят, ако прекарат цял ден, без да кажат и една дума. Ето защо, ако родителите желаят да изпълнят своите отговорности, те трябва да се опитат да разберат характера, нрава, интересите и заложбите на децата си и потребностите на тяхната човешка природа, а не да превръщат собствените си стремежи на възрастни към света, престижа и изгодата в очаквания към децата си, като им налагат тези неща, свързани с престижа, изгодата и света, които идват от обществото. Родителите наричат тези неща с благозвучното название „очаквания към децата“, но всъщност те са нещо различно. Ясно е, че те се опитват да вкарат децата си в огнената пропаст и да ги изпратят в обятията на дяволите. Ако наистина си родител на място, трябва да изпълняваш отговорностите си по отношение на физическото и душевното здраве на децата си, а не да им налагаш волята си, преди да са навършили пълнолетие, като принуждаваш младите им умове да понасят неща, които не би трябвало да понасят“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (18)). От Божиите слова разбрах, че родителите трябва да се избавят от неподходящите изисквания и очаквания, които възлагат на децата си. Те трябва да се отнасят към децата си въз основа на действителната ситуация и не могат да им налагат своето желание да се стремят към слава и печалба. Колкото до начина, по който обучавах дъщеря си, не бях практикувала според Божиите слова. Дъщеря ми може и да беше умна от ранна възраст, но никога не беше постигала отличен резултат на тестовете си; Трябваше да погледна правилно на това. Не трябваше да я сравнявам с детето на съседите и не биваше да ѝ внушавам погрешна представа, когато беше малка, като я карам да бъде добра ученичка и да влезе в добър университет, за да изпъкне сред връстниците си и същевременно да прослави предците ни. Също така, когато става въпрос за деца на различна възраст, човек трябва да поставя изисквания към тях въз основа на действителното им положение. Дъщеря ми все още не беше навършила 10 години; за нея беше нормално да се порадва малко на игри и забавления, преди да си напише домашното. Не трябваше да поставям изисквания според собствения си начин на обучение и после да ѝ се карам, когато не може да направи нещо. Това не донесе нищо друго освен вреда на невръстното ѝ съзнание и не беше наистина направено за нейно добро. За да прави наистина това, което е правилно за детето му, човек трябва да практикува според Божието слово, като се отнася към детето си в зависимост от неговите заложби, личност и възраст. Ако човек има свой собствен начин да обучава детето си, тогава дори да изпълни целта си и да накара детето да изпъкне сред своите връстници, с натрупването на знания то ще се отдалечава от Бог. Когато родителите му разпространяват евангелието до него в бъдеще, то може да използва наученото знание, за да се противопоставя на Бог и да Го отрича. Ако това се случи, детето ще бъде погубено. Като разбрах всичко това, вече не обръщах толкова голямо внимание на оценките на дъщеря ми и не се надявах, че тя ще постъпи в университет и ще донесе чест на името ми в бъдеще. Надявах се единствено, че по време на следването си ще усвои някои практически знания. Що се отнася до това дали ще има успех в училище и дали ще си намери добра работа в бъдеще, както и до това какви перспективи ще има в бъдеще, аз се покорявах на Божието върховенство и подредби.

След това прочетох още от Божиите слова: „След като напусне родителите си и стане независим, социалните условия, в които човек се озовава, както и работата или кариерата, които може да получи, се определят от съдбата и нямат нищо общо с родителите му. Някои хора избират добра специалност в колежа и в крайна сметка, след като се дипломират, си намират добра работа, като правят първата триумфална стъпка по пътя си в живота. Някои учат и овладяват много различни умения, но така и не намират подходяща работа или длъжност, за кариера да не говорим; в началото на житейския си път те се сблъскват с пречки на всяка крачка, затрупани са от проблеми, перспективите им са мрачни, а животът — несигурен. Някои хора учат усилено, но в същото време пропускат на косъм всички шансове да получат висше образование; те, както изглежда, са обречени никога да не постигнат успех — първият им стремеж по пътя на живота се разтваря във въздуха. Без да знаят дали по-нататъшният им път ще бъде гладък, или трънлив, те за първи път усещат колко променлива е човешката съдба и затова гледат на живота с очакване и страх. Някои хора въпреки липсата на добро образование пишат книги и стават сравнително известни; някои, които са почти напълно неграмотни, печелят пари от бизнеса си и по този начин успяват да се издържат… Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират правилния или неправилния си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път осъзнават факта, че дори да имат смели фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова разбрах, че перспективите и съдбата на хората през живота изцяло зависят от Божието върховенство. Дали детето ми може да постъпи в добър университет и да си намери добра работа, не зависеше от това, което аз изисквах от нея, нито пък от нейното усърдие. Всичко това зависи от онова, което Бог е отредил. Когато всеки човек се ражда, Бог вече е устроил живота му. Някои хора влизат в университет и получават добра диплома, но не могат да си намерят задоволителна работа, а други не са високообразовани, но успяват да направят кариера. Имах един приятел, чийто син влезе в университет, но така и не си намери работа и просто си остана безработен вкъщи. Снахата на баба ми също влезе в университет, но не успя да си намери добра работа и се върна вкъщи, за да стане фермерка, докато чичото на съпруга ми дори не завършил основно училище и не можел да чете много йероглифи, но въпреки това отворил фабрика и станал шеф, като печелел много пари. От тези примери от реалния живот видях, че това дали човек ще си намери добра работа и ще има светло бъдеще, не зависи от това дали ще може да влезе в университет, нито пък от начина, по който родителите му го обучават. Всичко зависи от това, което Бог е определил. За в бъдеще трябваше да преобърна този свой погрешен възглед и да се избавя от очакванията си към дъщеря ми, като не изисквам вече от нея да използва учението си, за да задоволи моето желание да се откроява от другите.

След това изпълнявах нормално дълга си и вече не обучавах дъщеря си така, както преди. В свободното ѝ време също така ѝ говорех за вярата в Бог, за да я накарам да разбере, че небето, земята и всички неща, както и човечеството, са създадени от Бог, че всичко, което имаме, ни е дарено от Него и че хората трябва да вярват в Него и да Го почитат. Тя беше готова да чете Божието слово заедно с мен и да слуша моето общение и аз бях много щастлива. След известен период от време дъщеря ми стана покорна. Тя си пишеше домашните навреме и оценките ѝ бавно се подобряваха, като на всеки тест получаваше около 80 точки. Въпреки че бях щастлива, това беше различен вид щастие от онова, което бях изпитвала преди. Казвах на дъщеря си: „Няма значение каква оценка ще получиш на теста. Няма да изисквам от теб да получаваш по 100 точки и няма да изисквам да постъпиш в добър университет в бъдеще. Това е така, защото Божието слово ме научи, че перспективите и съдбата на човека са изцяло в Неговите ръце. Животът на човек идва от Бог и когато пораснеш, единственото, на което мога да се надявам, е, че ще вярваш правилно в Бог и ще изпълняваш дълга си в Божия дом“. Тя радостно каза: „Знам“ и също така ми каза, че сега е много по-щастлива от другите деца. Видях, че щом практикувах според Божиите слова, дъщеря ми вече не страдаше. Освен това я бях довела на правилния път. Чувствах се освободена и можех да влагам повече енергия в изпълнението на дълга си.

Чрез това преживяване разбрах, че Бог има върховенство над живота на човека и че Той има върховенство и над съдбата на дъщеря ми. Съдбата ѝ не беше в нейните ръце, а още по-малко беше в моите. Също така разбрах, че желанието ми дъщеря ми да бъде добра ученичка и да има светло бъдеще е било изцяло в името на моята лична слава и полза. Това беше егоистично и жалко. Сега вече мога да се избавя от очакванията си към дъщеря ми и да практикувам според Божието слово. Слава Богу!