От Сяо Юсин, Китай

През август 2023 г. майка ми беше арестувана от ККП, докато изпълняваше дълга си. Към онзи момент братята, сестрите и аз нямахме никаква информация. Не чухме нищо за нея до септември 2024 г., когато тя изпрати писмо от затвора. Така научихме, че е била осъдена на четири години. От новината се почувствах напълно отпаднала. Сърцето ми се разкъсваше от болка и си помислих: „Мама и преди е била задържана заради проповядване на евангелието. След освобождаването си продължи да изпълнява дълга си далеч от дома. През всичките тези години полицията постоянно идваше вкъщи и питаше къде е. Сега отново е в ръцете им. Мога да си представя как ще я измъчват. Животът в затвора е тежък. Ще може ли да остане непоколебима?“. Тогава една сестра разговаря с мен. Тя ми каза, че средата, в която попадаме, и страданията, които понасяме в живота, са предопределени от Бог. Каза, че трябва да оставя майка си в Божиите ръце и да се покоря на Неговото върховенство и на Неговите подредби. Знаех, че трябва да се покоря, но щом си помислих колко жестоко се отнася ККП към вярващите във Всемогъщия Бог и как мама със сигурност ще страда ужасно, мислите ми се объркаха напълно и не разбрах почти нищо от това, което ми каза. След това продължих да изпълнявам дълга си, но щом имах свободен момент или щом не можех да спя нощем, в ума ми изникваха картини как арестувани братя и сестри са брутално измъчвани от полицията или тормозени от затворници, и много се притеснявах за мама. Чудех се: „Как ли се чувства тя в затвора? Остават още толкова много дни и нощи от четиригодишната ѝ присъда. Как изобщо ще ги преживее? Някои хора не издържат на мъченията след ареста си и се превръщат в юди. Други подписват Трите декларации и предават Бог. Ами ако мама не остане непоколебима в свидетелството си и предаде Бог? Нима всички страдания, които е понесла, няма да са били напразни?“. Тогава си спомних как преди няколко месеца една сестра ми разказа, че съпругът ѝ бил осъден на пет години и половина заради вярата си. Тъкмо щял да бъде освободен в края на присъдата си, но понеже отказал да издаде църквата или да се отрече от Бог, полицията всъщност го пребила до смърт. Дори изопачили фактите и заявили, че се е самоубил. Друг брат също бил измъчван до смърт година след ареста си. Като си помислех за това, се притеснявах още повече. Ако полицията измъчваше майка ми до смърт, как изобщо щеше да бъде спасена от Бог? Просто не можех да го проумея. Бях озадачена: „След като мама повярва в Бог, тя изпълняваше дълга си усърдно. При последния си арест не предаде никого, нито църквата. След това винаги изпълняваше дълга си далеч от дома, за да избегне арест. Бог я е пазил и закрилял през всичките тези години, така че защо не я защити този път? Защо Бог позволява на ККП да ни арестува и преследва? Ако не беше цялото това преследване, можехме просто да си вярваме в Бог и да си изпълняваме дълга спокойно, а мама нямаше да страда в затвора“. Настроението ми беше мрачно и потиснато през онези дни. В молитвите си не знаех какво да кажа на Бог и не можех да усмиря сърцето си, докато изпълнявах дълга си. Просто не можех да спра да мисля как е майка ми и изпитвах огромно душевно терзание. Знаех, че състоянието ми е погрешно и че съм развила представи за Бог. Тогава си спомних един откъс от Неговите слова: „Представите са основен проблем. Това, че хората имат представи за Бог, е като стена, която стои между тях и Бог, която им пречи да видят истинското лице на Бог, която им пречи да видят истинския нрав и истинската същност на Бог. Защо е така? Защото хората живеят сред представите си и сред фантазиите си и използват представите си, за да определят дали Бог е прав, или не, както и за да оценяват, съдят и заклеймяват всичко, което Бог прави. В какво състояние често изпадат хората, когато правят това? Могат ли те наистина да се покорят на Бог, когато живеят сред представите си? Могат ли да имат истинска вяра в Бог? (Не, не могат.) Дори когато хората действително се покоряват малко на Бог, те го правят според собствените си представи и фантазии. Когато човек се осланя на своите представи и фантазии, това се петни с лични неща, които са от Сатана и от света, и които са в разрез с истината. Проблемът с представите на хората за Бог е сериозен. Това е основен въпрос между човека и Бог, който спешно трябва да бъде разрешен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (1)). От Божиите слова осъзнах колко е опасно да имаш представи за Него. Те създават погрешни разбирания и поставят преграда между човека и Бог. Ако човек не разбира Божиите намерения зад случващите се неща, той не може да се покори на Неговите устройвания и подредби. Точно такова беше моето състояние в онзи момент. Откакто научих, че майка ми е в затвора, щом се замислех за страданията ѝ и се чудех дали изобщо ще излезе жива, в мен се пораждаха представи за Бог. Не разбирах защо Той позволява на големия червен змей да арестува и преследва вярващи, оплаквах се, че не е защитил майка ми, и не влагах сърце в дълга си. Ако продължавах да живея в своите представи, вместо да търся истината, преградата между мен и Бог щеше да расте все повече и повече. Затова се помолих: „Мили Боже, Никога не съм успявала да се примиря с ареста на мама и в мен се породиха представи за Теб. Не искам да продължавам да съм толкова непокорна. Моля Те, напътствай ме, за да разбера Твоите намерения“.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина ми помогна. Всемогъщият Бог казва: „Хората трябва често да изследват всичко в сърцето си, което не съответства на Бог или което представлява погрешно разбиране за Него. Как се появяват погрешните разбирания? Защо хората разбират погрешно Бог? (Защото е засегнат личният им интерес.) След като видят фактите за изгнанието на евреите от Юдея, те се чувстват наранени и казват: „Отначало Бог толкова много обичаше израилтяните. Той ги изведе от Египет и през Червено море, даде им манна небесна и изворна вода за пиене, после лично им даде закони, за да ги водят, и ги научи как да живеят. Божията любов към човека преливаше — хората, които живееха тогава, бяха толкова благословени! Как е възможно Божието отношение към тях да се промени коренно за миг? Къде отиде цялата Му любов?“. Хората не могат да преодолеят тези чувства и започват да се съмняват, като казват: „Бог любов ли е, или не? Защо първоначалното Му отношение към израилтяните вече не се забелязва? Любовта Му е изчезнала безследно. Има ли Той изобщо някаква любов?“. Оттук започват погрешните разбирания на хората. Какъв е контекстът, в който хората формират погрешни разбирания? Възможно ли е това да се дължи на факта, че Божиите действия не съответстват на представите и фантазиите на хората? Дали този факт е причината хората да разбират погрешно Бог? Дали причината хората да разбират погрешно Бог не е в това, че ограничават Неговата любов? Те си мислят: „Бог е любов. Следователно Той трябва да се грижи за хората, да ги защитава и да ги обсипва с благодат и благословии. Ето това е Божията любов! Харесва ми, когато Бог обича хората по този начин. Особено добре видях колко много Бог обича хората, когато ги преведе през Червено море. Хората тогава са били толкова благословени! Иска ми се да мога да бъда един от тях!“. Когато си запленен от тази история, ти се отнасяш към любовта, която Бог е разкрил в онзи миг, като към най-висшата истина и като единствен показател за Неговата същност. Ограничаваш Го в сърцето си и отсъждаш, че всичко, което Бог е направил в онзи момент, е най-висшата истина. Мислиш, че това е най-прекрасната страна на Бог и тази, която най-много кара хората да Го уважават и да се боят от Него, и че това е Божията любов. В действителност самите Божии действия са били положителни, но заради твоето ограничаване те са се превърнали в представи в ума ти и в основа за отсъждането ти за Бог. Те те карат да разбираш погрешно Божията любов, сякаш в нея няма нищо друго освен милост, грижа, закрила, напътствие, благодат и благословии — сякаш това е всичко, което се съдържа в Божията любов. Защо толкова много цениш тези аспекти на любовта? Дали защото е свързана с личния ти интерес? (Да, така е.) С кои лични интереси е свързана тя? (С удоволствията на плътта и с удобния живот.) Когато хората вярват в Бог, те искат да получат тези неща от Него, но не и други неща. Хората не искат да мислят за съд, наказание, изпитания, облагородяване, страдане за Бог, отказване от неща и отдаване на всичко за Него или дори жертване на собствения живот. Хората просто искат да се радват на Божията любов, грижа, закрила и напътствие, затова отсъждат, че Божията любов е единствената характеристика на Неговата същност и е единствената Му същност. Дали нещата, които Бог е направил, когато е превел израилтяните през Червено море, не са станали източник на представите на хората? (Да, така е.) Това е формирало контекст, в който хората са си изградили представи за Бог. Ако са си изградили представи за Бог, тогава могат ли да постигнат истинско разбиране за Божието дело и Божия нрав? Очевидно е, че не само няма да го разберат, но и ще го тълкуват погрешно и ще си формират представи за него. Това доказва, че човешкото разбиране е твърде ограничено и не е истинско разбиране. Защото то не е истина, а по-скоро е вид любов и разбиране, което хората анализират и тълкуват от Бог въз основа на собствените си представи, фантазии и егоистични желания. То не съответства на истинската същност на Бог. По какви други начини Бог обича хората освен чрез милост, спасение, грижа, закрила и чрез изслушване на молитвите им? (С укоряване, дисциплиниране, кастрене, съдене, наказване, изпитване и облагородяване.) Това е вярно. Бог показва любовта Си по много начини: чрез поразяване, дисциплиниране, укоряване и чрез съд, наказание, изпитания, облагородяване и т.н. Всичко това са аспекти на Божията любов. Само тази гледна точка е изчерпателна и е съгласно истината. Ако разбираш това, когато се изследваш и осъзнаеш, че имаш погрешни разбирания за Бог, тогава не си ли способен да разпознаеш изопачаванията си и да размишляваш над това къде си сгрешил? Не може ли това да ти помогне да преодолееш погрешните си разбирания за Бог? (Да, може.) За да постигнете това, трябва да търсите истината. Щом хората търсят истината, те могат да отстранят своите погрешни разбирания за Бог, а след като отстранят погрешните си разбирания за Бог, могат да се покорят на всички Божии подредби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че не мога да разбера действията Му, защото съм ограничила любовта Му по определен начин. Вярвах, че Божията любов означава Той да бди над хората и да ги закриля, да им дава благодат и благословии и никога да не им позволява да се сблъскват с болка или мъки. Когато Божиите действия не отговаряха на представите ми, не можех да ги приема или да им се покоря. Всичко това беше, защото не познавах истински Неговото дело. Спомням си, че когато бях малка, майка ми ми разказваше как Бог е създал човечеството и ни е осигурил всичко. В Епохата на закона Той накарал Моисей да изведе израилтяните от Египет и да преминат през Червено море, като им изпращал пъдпъдъци и манна в пустинята и ги завел в добрата ханаанска земя. В Епохата на благодатта Господ Исус лекувал болни, изгонвал демони и бил разпънат на кръст, за да изкупи човечеството. Така че в съзнанието ми Божията любов беше свързана само с грижа и закрила, както и с даряване на благодат и благословии. След като повярвах в Бог, видях как Той ни пази и ни закриля и как в живота си се наслаждаваме на Неговата благодат и на Неговите благословии, което ме накара да почувствам още по-силно, че Той ни обича много. Но този път, след като майка ми беше арестувана и затворена, плътта ѝ със сигурност щеше да страда много. Притеснявах се, че ако не остане непоколебима в свидетелството си или бъде измъчвана до смърт от полицията, ще загуби шанса си за спасение. Затова се оплаквах от Бог, че не я е защитил. Дори се опитвах да споря с Него, като изтъквах колко усърдно е изпълнявала дълга си и как никога не бе издала никого, нито църквата, когато беше арестувана. Бях толкова лишена от разум! Преценявах Божията любов въз основа на това дали плътта придобива ползи и благословии, което изобщо не е съобразено с истината. Божията любов не е само благодат и благословии, а включва и съд, наказание, изпитания и облагородяване. Когато Бог дарява хората с благодат и благословии, това е Неговата любов; но когато създава ситуации, в които да ги изпитва и облагородява, това е още по-голямо проявление на Неговата любов. Да вземем за пример ареста на майка ми. От плътска гледна точка виждах това като нещо лошо и го ограничавах до нещо, което не е Божията любов. Всъщност разбирането ми беше твърде едностранчиво. Ако това не се беше случило, никога нямаше да осъзная, че бях ограничила Бог, че бях имала представи и погрешни разбирания за Него, нито че нямах истинско познание за Неговото дело и Неговата любов. По същия начин, въпреки че майка ми страда физически, докато преживява арест и затвор, ако може да се моли и да се уповава на Бог, и да търси Неговите намерения в своите несгоди, тя може да разбере истината, да израсне в живота си, както и вярата ѝ в Богда се увеличи. Това би било нещо добро за нея. Много от Божиите дела не отговарят на нашите представи или не са от полза за плътта ни, но са от полза за живота ни, което още повече показва Неговата любов. Като поразсъждавах върху това, на сърцето ми му олекна.

По-късно размишлявах отново: защо не можах да се покоря на това, че майка ми е в затвора? Тогава прочетох Божиите слова: „Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и съм намразил чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и неправеден и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да съответства на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 28). „Цялото човечество живее в състояние на чувства и затова Бог не избягва нито един от него и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се отърват от чувствата си? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Могат ли чувствата да помогнат на хората да преминат през нещастия? В Божиите очи чувствата са Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 28). Замислих се и осъзнах, че не мога да се покоря, защото живея в плътска обич. На теория знаех, че хората, събитията и нещата, които ни сполетяват всеки ден, добри или лоши, са допуснати от Бог и трябва да бъдат приети от Него. Но когато разбрах, че майка ми е в затвора, не можах да го приема от Бог, а още по-малко да потърся Неговите намерения. Сърцето ми се късаше само при мисълта за физическата и душевната ѝ болка и терзанията ѝ в затвора. Не исках тя да страда. Страхувах се също така, че няма да остане непоколебима в свидетелството си, че ще се превърне в Юда и така няма да бъде спасена, или че полицията ще я измъчва до смърт в затвора и ще загубя майка си. Застанах на страната на плътската си обич и спорех с Бог, като се оплаквах, че не бе я е защитил. Всичко, което мислех, беше в съпротива на Бог. Настройвах се срещу Бог и Му се противопоставях. Спомних си за Йов по време на неговите изпитания. Той изгубил целия си добитък, всичките си притежания и десетте си деца, а тялото му било покрито с болезнени циреи. Но Йов никога не се оплакал. Той вярвал, че всичко е в Божиите ръце и че дори нещастията идват с Божието позволение, и все пак се покорил на Бог и възхвалявал името Му. Видях, че Йов имаше богобоязливо сърце. Толкова много му отстъпвам! Когато чух, че майка ми е арестувана и е в затвора, просто не можах да го приема. Бях изцяло завладяна от чувства. Въпреки че знаех, че това е с Божието позволение, не можех да се покоря. Спорех с Бог и Му се противопоставях вътрешно. Къде беше моето богобоязливо сърце? Ясно е, че големият червен змей мрази Бог, арестува и преследва вярващи, и затова майка ми страда толкова много след ареста си. Но вместо да мразя ККП, аз се оплаквах от Бог. Бях обърнала всичко наопаки и не можех да различа правилното от погрешното!

След това прочетох още няколко откъса от Божиите слова и започнах да разбирам малко от значението на това защо Бог допуска преследване и мъки. Бог казва: „В хода на Своето дело, още от самото начало, Бог е подготвил изпитания за всеки човек — или може да се каже, за всеки човек, който Го следва — и тези изпитания са различни по мащаб. Има хора, които са преминали през изпитанието да бъдат отхвърлени от семействата си, през изпитанието да попаднат в неблагоприятна среда, през изпитанието да бъдат арестувани и изтезавани, през изпитанието да бъдат изправени пред избор и през изпитанията на парите и социалното положение. Най-общо казано, всеки от вас се е изправял пред най-различни изпитания. Защо Бог действа по този начин? Защо Той се отнася така към всички? Към какъв резултат се стреми Той? Ето какво искам да споделя с вас: Бог иска да разбере дали този човек е от типа хора, които се боят от Него и отбягват злото. Това означава, че когато Бог те подлага на изпитание и те изправя пред едно или друго обстоятелство, Неговото намерение е да провери дали си човек, който се бои от Него и отбягва злото“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). „В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на ресурс и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите намерения и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Задачата е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които са оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божията проверка. Бог има много начини и пътища да провери човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го отстъпва на Сатана и му позволява да „провери“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал проверката. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се поддаде, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да проверява Бог, критериите за Неговата проверка са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали е капитулирал пред Сатана и му се е предал, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да превъзмогне робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде придобит от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). „Истински следващите Бог могат да издържат проверката на работата си, а онези, които не следват Бог истински, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, може да бъде определено единствено чрез изпитване на работата му, тоест чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо със заключенията на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска, или не, се доказва от фактите и това не може да бъде определено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). От Божиите слова разбрах, че Той допуска преследване и мъки да сполетят хората, за да ги усъвършенства и да ги направи предани и покорни на Себе Си. В същото време Той разкрива и отстранява онези, които не са искрени към Него. В последните дни Бог изразява истината, за да ни осигурява ресурс, и ни казва всички Свои изисквания. След това Той нагласява някои реални ситуации, в които да ни изпита и провери дали сме искрени с Него и дали Му се покоряваме. Ако можем да вземем истината като свое оръжие, за да се борим със Сатана, да останем непоколебими в свидетелството си за Бог по време на изпитания и напълно да засрамим Сатана, тогава ставаме хора, които са придобити от Бог. Вземете за пример арестите и преследването от страна на ККП. Искрените вярващи, въпреки болката и слабостта си, не отричат и не предават Бог. Вместо това, чрез преследването на Сатана, те виждат ясно грозното лице на дявола. В моменти на слабост и болка просветлението и напътствието на Божиите слова им дават още по-голяма вяра и те са готови да рискуват живота си, за да останат непоколебими в свидетелството си. Чрез такава среда Бог придобива искрените сърца на хората и влага истината в тях. Точно като главната героиня във филма „Огънят на облагородяването“. За да я принудят да предаде Бог, полицаите я съблекли гола и я удряли по цялото тяло с електрошокови палки. Тя преживяла неимоверни мъчения, но Божиите слова ѝ дали вяра. Предпочела да умре, отколкото да предаде Бог или да се отрече от Него. Тя даде гръмко свидетелство за Него и в крайна сметка засрами Сатана. Видях, че искрените вярващи, независимо в каква среда се намират или колко страдания и мъчения понасят, могат да останат твърди в своята преданост към Бог. За тях мъките и страданията са начин да бъдат усъвършенствани, а също и специална благословия от Бог. Но онези, които не са искрени с Бог, когато се сблъскат с физически мъчения, болка или заплаха за живота, Го отричат и предават от инстинкт за самосъхранение. Такива хора са плевелите, които се разкриват, точно онези, които Бог ще отстрани. Бог използва големия червен змей като обслужващ, за да разкрива и усъвършенства хората. Бог е толкова мъдър! Спомних си как майка ми взе решение след последния си арест: дори да я арестуват отново, да отстоява твърдо вярата си, да продължи да следва Бог и никога да не Го предава. Този арест е Божието изпитание за нея. Ако предаде Бог, за да защити плътта си, ще бъде разкрита. Но ако може да се моли, да се уповава на Бог и да остане непоколебима в свидетелството си за Него, независимо как я преследва Сатана, тогава тази среда ще я усъвършенства, като увеличи вярата и любовта ѝ. Това е и възможност, която Бог ѝ е дал, за да свидетелства — специална благословия от Него. Като разбрах това, донякъде се освободих от притесненията си за майка ми в сърцето си.

Докато продължавах да търся, осъзнах, че имам още един погрешен възглед. Мислех си, че ако някой е преследван до смърт в затвора, не може да бъде спасен. Едва когато прочетох един откъс от Божиите слова, гледната ми точка се преобърна. Бог казва: „Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог отсъжда за делата им, а да се запитаме следното: когато тези мъченици стигнаха до края, начините, по които приключи животът им, бяха ли в съгласие с човешките представи? (Не, не бяха.) От гледна точка на човешките представи, тези мъченици са платили такава голяма цена, за да разгласяват Божието дело, но в крайна сметка са били жестоко убити от Сатана. Това не е в съгласие с човешките представи. Но ги сполетяха точно тези неща — това е, което Бог допусна. Каква истина може да се търси в това? Дали това, че Бог допусна те да умрат по този начин, беше Негово проклятие и заклеймяване, или беше Негово устройване и благословия? Не беше нито едно от двете. Какво беше? Хората мислят за смъртта на тези мъченици с болка в сърцето, но фактите наистина са такива. Как трябва да се тълкува такава смърт на вярващите в Бог? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място, така че чувствате ли в сърцата си безпокойство и лека скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разгласяват Божието евангелие и би трябвало да бъдат смятани за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Всъщност така умряха и си отидоха телата им; това беше техният начин да напуснат човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и напускане или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Напротив, това беше точно начинът, по който те заклеймиха този свят и свидетелстваха за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великото Божие могъщество и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да провъзгласят пред света, да докажат на човешките същества, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е Божието въплъщение, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано с аз-а, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо, и точно тези хора са били способни да отдадат най-ценното си притежание като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. През цялото време до смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се озари. Преди си мислех, че да бъдеш преследван до смърт от полицията означава, че не можеш да бъдеш спасен от Бог, но Бог изобщо не гледа на това по този начин. Господ Исус е казал: „Който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Спомних си за превърналите се в юди. След ареста си, ужасени от полицейските мъчения, те издали водачи и работници, или своите братя и сестри, а също така подписали Трите декларации. Те не страдали физически и били освободени — все още са живи днес, — но завинаги са загубили шанса си за спасение и в бъдеще ще се изправят пред вечно наказание. Но онези, които станали мъченици, като били преследвани до смърт от големия червен змей — макар да били измъчвани до смърт, останали непоколебими в свидетелството си с цената на собствения си живот. Това е най-смисленото и ценно нещо и то се помни от Бог. Точно като учениците в Епохата на благодатта, които станали мъченици заради провъзгласяването на името на Господ Исус. Те били предани на Бог. След смъртта им душите им се върнали при Бог и Той имал подходящи подредби за тях. Нещо повече, смъртта им е доказателство, че Сатана върши зло, като жестоко измъчва Божиите избраници, и те са победоносно свидетелство за това, че Бог придобива слава и побеждава Сатана. Съдбата на майка ми е в Божиите ръце. Всичко, което ще преживее, е под върховенството и подредбите на Бог. Дори да бъде преследвана до смърт, това ще бъде в името на праведността и ще бъде нещо славно. Аз съм просто едно малко сътворено същество; нямам право да казвам на Бог какво да прави. Трябва да се покоря на Неговото върховенство и на неговите подредби. Като осъзнах това, терзанието в сърцето ми започна да стихва.

Миналия януари дядо ми написа, че майка ми е изпратила писмо от затвора. В него казваше, че трудът е много тежък и зрението ѝ се е влошило много. Като чух това, се разгневих и сърцето ми се съкруши. Помислих си: „Мама и преди имаше проблеми с очите. С такава тежка работа всеки ден — ами ако ослепее? Остава още толкова много от присъдата ѝ. Предстоящите дни ще бъдат толкова трудни за нея!“. Тогава си спомних Божиите слова: „Пътят, по който ни води Бог, не върви право нагоре, а е криволичещ и пълен с неравности; освен това Бог казва, че колкото по-скалист е пътят, толкова повече той може да разкрие нашите любящи сърца. И все пак никой от нас не може да открие такъв път. В Моя опит съм извървял много каменисти и коварни пътища и съм понесъл големи страдания; понякога дори съм бил толкова покрусен от скръб, че съм искал да крещя, но вървя по този път и до днес. Вярвам, че това е пътят, по който Бог води, затова понасям мъките на всички страдания и продължавам напред. Защото това е, каквото Бог е повелил, така че кой може да го избегне? Не искам да получа никакви благословии, а само да мога да вървя по пътя, по който трябва да вървя според Божиите намерения. Не се стремя да подражавам на другите, като вървя по пътя, по който те вървят; единственото, към което се стремя, е да мога да предложа предаността Си и да вървя по определения Ми път до края. Не искам помощта на другите, а честно казано, Аз също не мога да помогна на никого другиго. Изглежда съм ужасно чувствителен по този въпрос. Не знам какво мислят другите хора. Това е така, защото винаги съм вярвал, че Бог е предопределил колко страдания трябва да понесе човек и какво разстояние трябва да измине по пътя си, и че в действителност никой не може да помогне на никого другиго“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Пътят … (6)). Докато разсъждавах върху Божиите слова, разбрах, че пътят на вярата не е гладък; всички трябва да понесем много страдания. Несгодите, които всеки човек ще преживее, са предопределени от Бог. Как полицията се отнася към майка ми, колко страда в затвора, дали ще ослепее — всичко това е в Божиите ръце. Всичко, което мога да направя сега, е да се моля повече, да оставя майка си в Божиите ръце и да Го моля да ѝ даде вяра, за да преживее тази ситуация. Сега, когато се сетя за майка си, макар все още да се чувствам малко притеснена и загрижена, това вече не влияе на състоянието ми. Мога да усмиря сърцето си и да се отдам на своя дълг, защото разбирам, че всичко, което Бог прави, е добро и съдържа Неговите добри намерения.