От Сяосяо, Китай

В началото на 2022 г. отговарях за делото на десет църкви. От тях имаше три църкви, в които заложбите на водачите и дяконите бяха доста слаби, и църковният живот не беше добър. Освен това в няколко други църкви липсваха водачи и дякони, затова набързо организирах братята и сестрите да проведат избори. Тъй като братята и сестрите не схващаха добре принципите на изборите, работата по тях напредваше изключително бавно. По-късно висшестоящите водачи организираха събиране с нас, за да разберат причината за бавния напредък на изборите. Те също така разговаряха за важността от избирането на водачи и дякони. Щом чух това, сърцето ми се изпълни с тревога. Помислих си: „Църквите, за които отговарям, се нуждаят от толкова много водачи и дякони. Това не показва ли, че работоспособността ми е твърде слаба? Какво ще си помислят водачите за мен? Няма да стане. Трябва бързо да проведа частични избори, за да запълня свободните позиции на водачи и дякони. Това ще покаже на всички, че все още мога да върша някаква реална работа“. След това набързо организирах избори за водачи и дякони, но не разговарях подробно относно принципите за избиране на водачи и дякони. Мислех си, че стига избраните хора да са сравнително инициативни в изпълнението на дълга си и да могат да понасят страдание и да плащат цена, това ще е достатъчно. След период на усърдна работа църквите постепенно избраха водачи и дякони. Бях много щастлива, когато видях тези „резултати“. Помислих си, че сега никой няма да постави под въпрос моята работоспособност. Това, което обаче не очаквах, беше, че по-късно две сестри подадоха няколко сигнала, че един от новоизбраните водачи, брат Чън Лин, няма чувство за справедливост, има сериозен човекоугоднически нрав и не е подходящ за водач. Помислих си: „Всеки има поквара и недостатъци. Изискванията ви са твърде високи. Ако се водим по вашите критерии за преценка на хората, кога изобщо ще можем да запълним всички позиции за водачи и дякони?“. Мислех си, че няма никакъв проблем с избирането на Чън Лин и че проблемът е в това, че тези две сестри не могат да се отнасят справедливо с хората. Затова написах писмо на сестрите, за да проведа общение с тях и да се опитам да ги убедя. Няколко дни по-късно обаче сестрите ми писаха отново и казаха: „Човекоугодническият нрав на Чън Лин е много сериозен. Той не защитава църковното дело и не е подходящ да бъде водач“. Но по онова време аз живеех в покварен нрав и спешно исках да избера водачите и работниците, и затова не обърнах внимание на този въпрос.

Не след дълго получих писмо от висшестоящите водачи, в което се казваше: „Човекоугодническият нрав на Чън Лин е много сериозен. Той не защитава църковното дело и дори сега не показва признаци на покаяние. Според принципите той не е подходящ да бъде водач“. В момента, в който прочетох писмото, осъзнах, че сестрите и преди това бяха изпращали няколко писма, за да докладват проблемите с Чън Лин, но аз не ги бях приела на сериозно и не бях потърсила, а дори изпитвах силна съпротива към това. Видях, че съм била твърде надменна и самоправедна! Не бях приела предложенията на другите и действах в съответствие със собствената си воля. По онова време се чувствах толкова засрамена, че исках да се скрия вдън земя. Лицето ми гореше от срам, а умът ми се изпълни с трескави мисли: „Свършено е с мен. Сега висшестоящите водачи знаят, че не изпълнявам дълга си в съответствие с принципите. Може да разследват, за да разберат какво е представянето ми. Няма ли в такъв случай да бъда освободена?“. През тези няколко дни се чувствах напрегната и неспокойна. Спомних си Божиите слова: „Ако имаш възможност да действаш според собствената си воля, имаш също така възможността да търсиш истината и трябва да използваш истината като принцип за действията си“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (15)). Докато размишлявах над Божиите слова, сърцето ме болеше така, сякаш ме пронизваха с кама. Да, имах възможността да търся истината, но понеже не се стремях към нея, не търсех принципите и в дълга си действах в съответствие със собствената си воля. Това прекъсна и смути делото. През този период бях нетърпелива за бърз успех с изборите и не бях потърсила принципите, което доведе до избирането на грешния човек. Когато братята и сестрите посочиха това, аз не се самоанализирах и не поправих проблема. Що за изпълнение на дълга ми бе това? Въпреки всичко не бях придобила никакво разбиране за своята природа и за пътя, по който вървях, и скоро след това старият ми проблем се появи отново. По това време висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което се казваше, че всяка църква трябва да осигури хора с таланти, които да изпълняват дълг в други райони, като дадат своя принос за евангелското дело. След това набързо проверих кандидатите. Когато прочетох списъка с имената, които бях проверила, се почувствах наистина щастлива. Само си мислех: „Нима осигуряването на повече хора не е по-голямо доказателство за моята работоспособност? Трябва да положа усилия, за да могат висшестоящите водачи да видят, че все още мога да върша някаква реална работа“. По това време в списъка фигурираше един брат, който имаше досие за арест заради вярата си в Бог. Не беше ясно дали е издирван и дали няма да е опасно за него да предприеме дълго пътуване. Почувствах се малко неспокойна, но за да осигуря повече талантливи хора, така че водачите да видят, че работата ми дава резултати, уредих този брат да изпълнява дълг в друг район. Не очаквах, че ще бъде арестуван на път към изпълнение на дълга си. Скоро след това висшестоящите водачи писаха и казаха, че няколко от хората, които бяхме осигурили, не са подходящи да изпълняват дълг в други райони. Те ни напомниха да вършим нещата според принципите и да не предлагаме хора от ентусиазъм. Докато четях писмото, исках да се скрия вдън земя. Наистина исках само да се заровя в някоя дупка. Докато притисках сърцето си, се запитах: „Това изпълнение на дълга ли е? Това е явно прекъсване и смущение!“. В терзанието си дойдох пред Бог да се моля да ме просвети и да ме поведе да разбера собствения си покварен нрав.

По-късно прочетох Божиите слова: „Независимо колко заети изглеждат външно, колко далеч пътуват, колко жертват, от колко се отказват и колко отдават, могат ли такива хора, които само говорят и действат в името на статуса, да бъдат приети за хора, които се стремят към истината? В никакъв случай. Те ще платят всякаква цена заради статуса. Заради статуса ще изстрадат всякакви трудности. Заради статуса няма да спрат пред нищо. Те се опитват да намерят някаква мръсотия за другите, да ги натопят или да ги тормозят и да ги тъпчат. Те не се страхуват дори пред опасността от наказание и възмездие, действат в името на статуса, без всякаква мисъл за последствията. Към какво се стремят такива хора? (Към статус.) Къде е сходството им с Павел? (В стремежа към корона.) Те се стремят към короната на праведността, стремят се към статус, слава и придобивки и вместо да се стремят към истината, смятат стремежа към статус, слава и придобивки за оправдан. Каква е най-съществената черта на такива хора? Че във всяко отношение те действат в името на статуса, славата и придобивките“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). „Ако репутацията или статусът на антихристите бъдат накърнени и отнети, за тях това е по-лошо дори от опита да им отнемат живота. Колкото и проповеди да изслуша и колкото и Божии слова да прочете, той няма да изпита тъга или съжаление за това, че никога не е практикувал истината и че е поел по пътя на антихристите, нито за това, че притежава природата същност на антихристите. Вместо това все си блъска главата, за да намери начин да спечели статус и да подобри репутацията си. Може да се каже, че всичко, което правят антихристите, го правят, за да се изтъкнат пред другите хора, а не пред Бог. Защо го казвам? Защото тези хора толкова обичат статуса, че го възприемат като свой живот, като своя цел за цял живот. Нещо повече, тъй като обичат статуса толкова много, те никога не вярват в съществуването на истината и дори може да се каже, че изобщо не вярват в съществуването на Бог. Така че, каквито и сметки да си правят, за да придобият репутация и статус, и както и да се опитват да се преструват, за да заблудят хората и Бог, дълбоко в сърцата си те не осъзнават нищо, нито се упрекват, камо ли да се безпокоят. В постоянния си стремеж към репутация и статус те необуздано отричат и това, което Бог е свършил. Защо го казвам? Дълбоко в сърцата си антихристите са убедени, че: „Всяка репутация и всеки статус се печелят чрез личните усилия на човека. Те могат да се радват на божиите благословии само ако се утвърдят сред хората и придобият репутация и статус. Животът има стойност само когато придобият безусловна власт и статус. Само така можеш да живееш като човек. И обратното, би било безполезно и никой не би уважавал такъв човек, ако живее по начина, за който се говори в божието слово — да се покорява пред божието върховенство и божиите подредби във всяко отношение, доброволно заема положението на сътворено същество и живее като нормален човек. Статусът, репутацията и щастието на човека трябва да се извоюват лично. Те трябва да се извоюват и завладеят с положителна и активна нагласа. Никой няма да ти ги даде. Да чакаш пасивно може да доведе само до провал“. Ето какво пресмятат антихристите. Такъв е техният нрав. Ако се надявате антихристите да приемат истината, да признаят грешките си и да се покаят истински, това е невъзможно — изобщо не могат да го направят. Антихристите имат природата същност на Сатана и мразят истината, затова където и да отидат, дори да стигнат до края на света, амбицията им за стремеж към репутация и статус никога няма да се промени, нито ще се променят възгледите им за нещата, нито пътят, по който вървят“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Божиите слова разкриват, че антихристите смятат репутацията и статуса за по-важни от самия живот. Каквото и да правят, те винаги се опитват да укрепват репутацията си. Те третират репутацията и статуса като цел и посока на своя стремеж и са готови да платят всяка цена за статус. Те вършат нещата в съответствие със собствената си воля и ни най-малко не търсят истините принципи. Те просто вършат нещата по начин, който е най-изгоден за собствената им слава, придобивки и статус. Нима поведението ми през това време не беше точно такова? Въпреки че привидно можех да понасям трудности и да плащам цена в изпълнението на дълга си, всичко, което правех, беше заради славата, придобивките и статуса. Независимо дали ставаше въпрос за избиране на водачи и дякони, или за осигуряване на талантливи хора, аз бях нетърпелива за бърз успех. Исках да покажа на братята и сестрите си, че постигам резултати в изпълнението на дълга си и че имам работоспособност, и така да спечеля възхищението и одобрението на всички. Когато не можехме да изберем подходящи водачи или дякони, осъзнавах, че е трябвало да разговарям с братята и сестрите си за принципите на изборите, но за да покажа на висшестоящите водачи, че мога бързо да приключа с изборите за водачи и дякони, бях твърде нетърпелива за бърз успех и не проведох изборите според принципите. Когато сестрите посочиха, че сме избрали неподходящ човек, аз не приех това и дори си помислих, че изискванията им са твърде строги. Тогава измислих начини да ги убедя и да докажа, че хората, които бяхме избрали, са подходящи. Като водач да действам в разрез с принципите, за да защитя собствената си слава, придобивки и статус по такъв важен въпрос като църковните избори, беше безсрамна измама и съпротива срещу Бог. Що се отнася до въпроса за осигуряването на талантливи хора, човек, който наистина е проявил внимание към Божиите намерения, би споделил Божията загриженост и ще осигури подходящи хора, които да дадат своя принос за евангелието на царството. Аз обаче, за да покажа на хората, че имам работоспособност, сложих в списъка някои хора, за които явно нямах ясна представа, просто за да попълня бройката. Точно като този брат с досие за арест. Нямах ясна представа за положението му и за да е в безопасност, трябваше да продължа да наблюдавам какво се случва с него. Обаче заради мен, понеже просто исках да осигуря повече хора, за да запазя собственото си име и статус, братът в крайна сметка беше арестуван. Видях как се стремях към репутация и статус и не работех в съответствие с принципите, и дори пренебрегвах безопасността на братята и сестрите си, за да запазя собственото си име и статус, да не говорим, че не се съобразявах с интересите на църквата. Навредих на братята и сестрите си. Вървях по пътя на антихристите. Ако не се покаех, щях да бъда отритната и отстранена от Бог.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Под претекст, че вършат работата на църквата, някои хора се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Това е смущаване, вреда и рушене. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на съпротива срещу Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част)). Когато сравних собственото си поведение с това на антихристите, разобличени от Бог, видях, че те са същите. Възползвах се от възможностите, предоставени от избирането на водачи и дякони и осигуряването на талантливи хора, за да се занимавам с лични дела, като се опитвах да покажа на хората, че имам работоспособност, и да постигна целта си да накарам хората да ми се възхищават. Макар на пръв поглед да изглеждаше така, сякаш изпълнявам дълга си с голяма страст, вътрешно бях изпълнена със собствените си амбиции и желания. За да се стремя към слава, придобивки и статус, аз бях нехайна и се забърках в измама във важното църковно дело. Каква разлика имаше между това мое поведение и поведението на един антихрист? И изборите на водачи и дякони, и осигуряването на талантливи хора се правят заради църковното дело и разпространението на евангелието. Целта абсолютно не е да се изберат някакви неподходящи хора, за да се попълни бройката. Ако бъдат избрани неподходящи хора, които да поемат работата, това не само няма да подпомогне евангелското дело, но дори ще представлява прекъсване и смущение, което ще донесе вреда на братята и сестрите. Смятах славата, придобивките и статуса за по-важни от всичко друго. Просто изобщо не приемах дълга си присърце, камо ли да имам и намек за богобоязливо сърце. Такъв тип отношение към моя дълг наистина предизвиква Божието отвращение! Ако не се покаех, щях да бъда отстранена от Бог. Преди това винаги бях вярвала, че колкото по-бързо се изберат водачите и дяконите, толкова по-добре, и колкото повече талантливи хора се осигурят, толкова повече Бог ме одобрява. Този възглед е абсурден. Това, което Бог цени, е дали в изпълнението на дълга си проявяваме внимание към Божиите намерения и вършим нещата в съответствие с принципите.

След това се помолих на Бог да потърся път за практикуване. Прочетох Божиите слова: „Независимо какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите истините принципи, да разбирате Божиите намерения, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какви резултати трябва да постигнете при изпълнението на този дълг. Само по този начин можете да започнете да действате с принципи. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като истини принципи, тогава това не е ли грешка? Това не е да изпълняваш своя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняват дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се на плътта си и са страдали, но защо тогава никога не могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо че смяташ нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлиш. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на истините принципи по този начин можете да изпълнявате дълга си съгласно критериите. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на истините принципи, а не на човешки субективни желания“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). От Божиите слова разбрах, че за да изпълняваме добре дълга си и да удовлетворяваме Бог, първо трябва да изясним намеренията си, да се откажем от личните си амбиции и желания и да не действаме заради славата, придобивките и статуса. Нито пък трябва да смятаме собствените си идеи и предпочитания за истини принципи. Вместо това трябва да търсим Божиите изисквания и да изпълняваме дълга си в съответствие с Божиите намерения. Само по този начин можем да вършим нещата принципно. Независимо в кой аспект е дългът в Божия дом, има свързани с него истини принципи. Например, когато църквата избира водачи и дякони, трябва да търсим принципите и критериите за избиране на водачи и дякони. Първо, те трябва да са хора, които се стремят към истината, имат добра човешка природа и чувство за справедливост. Поквареният нрав на някои братя и сестри може да е малко по-сериозен, но те все пак могат да приемат истината и могат да разберат себе си след кастрене и да се стремят към Божиите изисквания. Избирането на такъв тип човек за водач е в съответствие с принципите. За разлика от тях, някои хора имат остър ум, дарби и външен ентусиазъм и могат да понасят страдание, докато изпълняват дълга си, но нямат никакво собствено навлизане в живота; в изпълнението на дълга си те сляпо се стремят към слава, придобивки и статус, като бълват думи и доктрини, за да подвеждат хората. Когато биват кастрени, те продължават да не разбират себе си. Ако такъв тип човек е водач, той няма да може да реши никакви проблеми и само ще навреди на братята и сестрите и на църковното дело.

По-късно препоръчахме сестра Ли Лин да отиде в друг район, за да изпълнява дълг. Само няколко дни преди заминаването на сестрата няколко братя и сестри написаха докладно писмо, в което се казваше, че Ли Лин не носи бреме в изпълнението на дълга си, не върши реална работа и е доста надменна. Тя никога не харесвала двете сестри, с които работела, и често ги съдела и омаловажавала пред други братя и сестри, което довело до това, че другите си изградили предразсъдъци към тях. Това създало смущение в екипа, и в резултат на това двете сестри станали негативни. Набързо писах на сестрите, които обработваха докладното писмо, и ги помолих да разобличат проблемите с Ли Лин по прост начин, така че тя да може по-скоро да поеме по пътя си. След това осъзнах, че състоянието ми е неправилно. Наистина ли причината, поради която бързах толкова, беше да осигуря талантливи хора за Божия дом? Не беше ли, защото си мислех, че осигуряването на още един талантлив човек ще ме накара да изглеждам добре? Спомних си Божиите слова: „Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш отдадено и съгласно критериите. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва честно и неотклонно да следваш Божиите слова и напътствия, без да вмъкваш свои собствени идеи или да вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). От Божиите слова видях, че тъй като дългът не е личен въпрос, а Божие поръчение, трябва да го изпълняваме в съответствие с Божиите изисквания и истините принципи. Само по този начин ще бъдем в съответствие с Божиите намерения. Трябва да се откажа от намеренията си и да спра да обръщам внимание на това дали другите ми се възхищават, или не. Трябва да обърна внимание на търсенето на истината и доброто изпълнение на дълга си в съответствие с принципите. Това означава да се занимавам с правилната работа и да вървя по правилния път. Ако заради собствената си слава, придобивки и статус не проверя и не се занимая сериозно с проблемите с Ли Лин, това би било да действам в явно нарушение на принципите. Когато си помислих това, осъзнах, че не мога да продължавам да вземам предвид собствената си репутация и статус, и набързо написах писмо, с което помолих братята и сестрите да проверят докладното писмото. След проверка беше потвърдено, че Ли Лин не е способна да се отнася справедливо с хората, че е склонна да ги омаловажава и съди и че не може да си сътрудничи хармонично с останалите и не носи бреме в изпълнението на дълга си. Когато проблемите на Ли Лин бяха разобличени и тя беше освободена, тя не се самоанализира, не го прие и изрази недоволство. Затова не я оставихме да изпълнява дълг в друг район. Чрез преживяването си осъзнах, че при изпълнението на дълга си трябва да изясним намеренията си, да се откажем от собствените си желания и да вършим нещата в съответствие с истините принципи. Само тогава сърцето ни ще се чувства спокойно и умиротворено.