От Ян Хуай, Китай

През септември 2022 г. си сътрудничех със сестра Ли Мин в поенето на новодошлите. Тъкмо бях започнала се обучавам в този дълг и тъй като Ли Мин поеше новодошли от дълго време, станах доста зависима от нея. Тя се занимаваше с повечето задачи, свързани с развиването на хора и решаването на различните трудности и проблеми, които имаха новодошлите. Понякога, когато Ли Мин обсъждаше с мен въпроси, свързани с развиването на хората, аз я пренебрегвах с мисълта, че щом тя е основно отговорна, това е достатъчно, и че аз трябва само да поя новодошлите, за които отговарях. В свободното си време можех също да чета свидетелства за преживяване на братята и сестрите и да слушам химни и чувствах, че е доста добре да изпълнявам дълга си по този начин.

По-късно заради нуждите на работата Ли Мин беше прехвърлена да изпълнява дълга си в друга църква и изведнъж почувствах голямо напрежение, като си помислих: „Ще мога ли сама да поя толкова много новодошли? Къде мога да намеря толкова бързо някой, който да помага с поенето им? Ако трябва да намеря и развия някой нов, колко време и енергия ще отнеме това? Вече съм много заета с поенето на новодошли, а сега ще трябва да развивам и новак. Няма ли да съм още по-заета с всичко това? Как ще намеря свободно време за себе си?“. Почувствах известна съпротива в сърцето си и просто исках водачите бързо да уредят някой да си сътрудничи с мен, за да облекчи моята натовареност. Но щеше да отнеме време да се намери подходящ напоител. Преди да си тръгне, Ли Мин спомена, че една от сестрите имала добри заложби и разбиране, но била млада и нестабилна, и затова ме насърчи да я развивам повече. Съгласих се на думи, но вътрешно се чувствах много онеправдана и потисната и си мислех: „Не е лесна задача да развиеш тази сестра. Колко ли усилия ще отнеме всичко това?“. През следващите няколко дни бях много пасивна в дълга си и когато новодошлите имаха проблеми или трудности, не се чувствах мотивирана да ги решавам. Просто формално посещавах събирания с новодошлите и това не даваше никакви резултати. Един ден, докато карах електрическия си велосипед, той се повреди по средата на пътя, така че трябваше да го бутам и ми отне повече от час да се прибера вкъщи. Бях толкова изтощена, че не можех да помръдна и се чувствах напълно изцедена. Знаех, че не се сблъсквам случайно тази ситуация, затова се самоанализирах и се помолих на Бог: „Боже, откакто научих, че Ли Мин ще бъде прехвърлена, чувствам съпротива и се оплаквам вътрешно. Осъзнавам, че състоянието ми е погрешно, и съм готова да се самоанализирам и да се покая пред Теб. Моля Те, води ме, за да разбера Твоето намерение“.

След като се помолих, си спомних един стих от Божиите слова: „Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него“. Бързо потърсих откъса. Всемогъщият Бог казва: „Яденето и пиенето на Божиите думи, практикуването на молитви, приемането на Божието бреме и на задачите, които Той ти поверява — всичко това е, за да има път пред теб. Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще се съобразяваш с Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора не си дават зор и са немарливи и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). Докато размишлявах над Божиите слова, разбрах, че това дали човек има, или няма чувство за бреме за Божието поръчение влияе пряко върху това дали той може да бъде усъвършенстван. Когато човек изпълнява дълга си с усещане за бреме и се стреми към истината, като проявява внимание към Божиите намерения, Светият Дух ще го просветли и напътства, като му позволи да разбере истината и да преживее израстване в живота в хода на своя дълг. За разлика от него, тези, които не се стремят към истината, които са много мързеливи, не желаят да поемат отговорност и не проявяват внимание към Божиите намерения, не могат да получат делото на Светия Дух и в крайна сметка няма да придобият нищо. Като размишлявах върху състоянието си, видях, че наистина бях мързеливият и търсещ удобство човек, разобличен от Бог. Когато натовареността се увеличи и трябваше да страдам физически, почувствах съпротива и не желаех да сътруднича. С такова отношение към дълга си със сигурност нямаше да мога да придобия истината или да бъда усъвършенствана. Като си помислих за това, малко се разстроих и разбрах старателното Божие намерение. Сега, след като Ли Мин беше прехвърлена, работата по поенето падна върху мен, но Бог не ми създаваше трудности, а по-скоро ме обучаваше. Независимо дали ставаше въпрос за поене на новодошли, или за развиване на другите, когато срещах проблеми и трудности, нямаше на кого да разчитам, което още повече ме насърчаваше да се уповавам на Бог и да търся истината и да се науча да използвам истината за решаване на проблемите. Това беше Божията благодат! Аз обаче се грижех за плътта си, страхувах се от трудности и умора и не желаех да поемам отговорност. Бях отблъснала възможността Бог да ме усъвършенства и да ми помогне да придобия истината. Наистина не знаех какво е добро за мен!

След това прочетох друг откъс от Божиите слова: „Всички, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си безотговорно. „Ако някой води, аз го следвам и вървя, накъдето и да поведе. Ще направя всичко, което поиска от мен. Що се отнася до това да поема отговорността и да се загрижа или да се потрудя повече, да отдам цялото си сърце и всички сили на това, което върша — не съм готов на това“. Тези хора не искат да платят цената. Готови са само да полагат усилия, но не и да поемат отговорност. Това не е отношението, с което човек наистина изпълнява дълга си. Човек трябва се да научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а хората без съвест не могат да придобият истината. […] Да вземеш дълга си присърце и да си способен да поемеш отговорност изисква да страдаш и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да се трудиш, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божиите намерения, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и безбройните си реакции и разкривания на поквара в различни ситуации. Ще имаш много неприятности, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. […] Дали ще си способен да разбереш истината, ако това, върху което често размишляваш в сърцето си, не са въпроси, свързани с твоя дълг, или въпроси, които касаят истината, а вместо това се вкопчваш във външни неща и мислиш за делата на плътта? Ще си способен ли да изпълниш добре дълга си и да живееш пред Бог? Определено няма да си способен. Такъв човек не може да бъде спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Видях, че Бог разобличава хората, които не желаят да плащат цена в дълга си, които винаги търсят утеха и лекота в плътта и които са напълно безотговорни в работата си, не могат да придобият истината и Бог не ги одобрява. Като размишлявах над времето, когато за първи път започнах да поя новодошли, разчитах много на сестрата, с която си партнирах; мислех, че тъй като тя има повече опит в поенето на новодошли, ще е добре да я оставя тя да води общение, за да разрешава трудностите им. Изобщо не се интересувах, нито разпитвах за тези неща, държах се като напълно външен човек. Докато изпълнявах дълга си, просто исках да избягвам страданието и умората и си открадвах време, за да правя нещата, които ми харесваха. Дори и така, никога не чувствах, че нямам усещане за бреме за дълга си. Когато научих, че Ли Мин ще бъде прехвърлена, почувствах, че сякаш съм загубила опората си, и щом си помислих за цялата работа, която сега щеше да падне само върху мен, се почувствах съкрушена. Започнах да мисля за удобството си, как винаги исках да избирам по-лесните задачи и как когато нещата не се случваха по моя начин, ставах негативна и пасивна, пренебрегвах развиването на хората, които имаха нужда от него, и поях формално новодошлите. Преди казвах, че искам да удовлетворя Бог и да проявя внимание към Неговите намерения, но когато стана въпрос наистина да страдам и да платя цена, се отдръпнах и дори не исках да положа някакво усилие. Имах ли въобще сърце, което да проявява внимание към Божиите намерения? Като си помислих за това, се почувствах много виновна. След това поех инициативата да проуча трудностите и проблемите на новодошлите и проведох общение, за да им помогна. Също така отделях време, за да развивам повече другите. Въпреки че трябваше да се тревожа и да страдам повече, изпитвах мир и спокойствие в сърцето си.

Месец по-късно бях прехвърлена в друга църква, за да поя новодошлите. Чух от водачите, че сестра Ян Цин имала слаба работоспособност и не била подходяща за ролята на ръководител на екип, и те поискаха аз да поема тази роля. Почувствах голямо напрежение и си помислих: „Да бъдеш ръководител на екип включва не само поене на новодошлите, но и обобщаване на отклоненията в работата и общения за разрешаване на проблемите на напоителите. Мога ли наистина да се справя с цялата тази работа? Изглежда ще трябва да се грижа за много неща!“. Бързо се опитах да откажа ролята и казах: „Ян Цин върши работа по поенето от много години и е усвоила някои принципи. Защо не я оставим засега да продължи като ръководител на екип? Аз мога да я подкрепям и ако това не проработи, можем да я преназначим по-късно“. Водачите видяха, че не желая да бъда ръководител на екип, затова не ме притиснаха, а аз не сдържах въздишката си на облекчение.

По-късно открих, че Ян Цин има надменен нрав и че в дълга си разчита на опита и придържането към правила. Когато се опитах да проведа общение и да я поправя, тя не можеше да го приеме и продължаваше да прави нещата по същия начин. Помислих си: „Ян Цин не само има слаба работоспособност, но и не може да разбере принципите, за които се разговаря, а заложбите ѝ са твърде слаби. Ако това продължи, ще забави работата. Тя наистина не е подходяща за ръководител на екип“. Но после си помислих: „Ако я освободим, кой ще поеме водачеството? Другите братя и сестри в екипа току-що са започнали да практикуват и все още не са усвоили принципите. Въпреки че и аз имам много недостатъци, поя новодошли от известно време и съм разбрала някои принципи, така че аз ще съм по-подходящият вариант“. Но щом си помислих, че да бъда ръководител на екип е твърде голямо напрежение, че ще трябва да ръководя всичко и да се изтощя от всички грижи, които ще трябва да поема, бързо отхвърлих идеята и вместо това си помислих: „Защо просто не разговарям повече с Ян Цин и не ѝ помогна в работата? Това би трябвало да е достатъчно“. По този начин видях проблемите на Ян Цин, но не ги докладвах. Точно тогава един брат в църквата претърпя автомобилна катастрофа и си счупи ръката. Чух, че той постоянно е хитрувал и е изпълнявал само формално дълга си, и след като е бил освободен, не е опознал себе си и не се е покаял или променил. Сега, след като ръката му беше счупена, той вече не можеше да изпълнява дълга си, дори и да искаше. Този инцидент наистина ме порази. Видях, че ако хората са хитри, отпускат се, небрежни са към същинската си работа и никога не се каят, докато изпълняват дълга си, щом загубят тази възможност, е твърде късно за съжаление. Почувствах, че преживяването на брата беше напомняне и предупреждение за мен и си спомних един откъс от Божиите слова: „Ако изпълняваш дълга си нехайно и подхождаш към него с непочтително отношение, какъв ще бъде резултатът? Няма да успееш да се справиш добре, дори в дълг, който си способен да изпълняваш добре — изпълнението ти няма да бъде на ниво и Бог ще бъде много недоволен от отношението, което имаш към своя дълг. Ако можеше да се молиш на Бог, да търсиш истината и да влагаш цялото си сърце и ум в нея, ако можеше да сътрудничиш по този начин, тогава Бог щеше да подготви всичко за теб предварително, така че когато се справяш с нещата, всичко щеше да си дойде на мястото си и да пожънеш добри резултати. Нямаше да е необходимо да влагаш огромно количество енергия. Когато си направил всичко възможно, за да сътрудничиш, Бог щеше вече да е уредил всичко за теб. Ако си хлъзгав и се скатаваш, ако не изпълняваш правилно дълга си и винаги вървиш по грешния път, тогава Бог няма да върши делото Си в теб. Ти ще изгубиш тази възможност и Бог ще каже: „Ти не ставаш, не мога да те използвам. Стой настрани. Харесва ти да си хитър и да се скатаваш, нали? Харесва ти да мързелуваш и да се отдаваш на удобства, нали? Е, тогава отдай се на удобствата завинаги“. Бог ще даде тази благодат и възможност на някой друг. Какво ще кажете: това загуба ли е или е придобивка? (Загуба е.) Това е огромна загуба!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Почувствах как Божият праведен нрав не търпи човешкото оскърбление. Възможността хората да изпълняват дълга си е Божията благодат. Божието намерение е да търсим истината и да действаме според принципите в дълга си, да можем да се покоряваме на Бог и да Му бъдем предани и да изпълняваме дълга си по начин, който отговаря на критериите. Но ако не ценях такива възможности и изпълнявах дълга си по хитър и небрежен начин, без да влагам всичките си усилия, ако се отнасях лековато към него, щях да бъда отритната от Бог, оставена настрана и пренебрегната от Него. Спомням си, че в началото водачите искаха аз да бъда ръководител на екип, но се страхувах от страданието и упоритата работа, затова отказах дълга. Но сега, след като беше установено, че Ян Цин не е подходяща да бъде ръководител на екип, да продължаваме да я задържаме щеше да забави работата по поенето, затова трябваше бързо да докладвам за нейните проблеми. Страхувах се обаче, че ако тя бъде освободена и аз поема ролята на ръководител на екип, ще трябва да поема повече грижи, затова, въпреки че видях проблемите на Ян Цин, не ги докладвах заради удобството на плътта си; дори ѝ позволих да продължава да възпрепятства и да вреди на църковното дело. Тогава осъзнах колко сериозни са последствията от това да хитруваш и да се отпускаш в дълга си и че ако и сега не се покаех, щях да свърша като този брат и много вероятно щях да загубя възможността да изпълнявам дълга си. Бързо се помолих на Бог, готова да се покая и да търся истината, за да реша проблемите си.

В търсенето си прочетох някои от Божиите слова: „Щом си човек, трябва да се замислиш какви са отговорностите на човека. Отговорностите, които невярващите ценят най-много, като например да проявяваш синовно отношение към родителите си, да се грижиш за тях и да прославяш семейството си, няма нужда да се споменават. Всички те са празни и лишени от реален смисъл. Коя е най-малката отговорност, която човек трябва да изпълни? Най-реалистичното нещо е как изпълняваш добре дълга си сега. Да се задоволяваш просто с отбиване на номера не е изпълнение на отговорността ти, и само да изричаш думи и доктрини също не е изпълнение на отговорността ти. Само практикуването на истината и вършенето на нещата според принципите е изпълнение на отговорността ти. Само когато практикуването на истината от твоя страна е ефективно и е от полза за хората, наистина ще си изпълнил отговорността си. Независимо какъв дълг изпълняваш, само когато настойчиво действаш според истините принципи във всичко, наистина ще си изпълнил отговорността си. Да отбиваш номера според човешкия начин на вършене на нещата е проява на нехайство. Само придържането към истините принципи е правилно изпълнение на дълга ти и изпълнение на отговорността ти. А когато изпълниш отговорността си, не е ли това проявление на преданост? Това е проявление на предано изпълнение на дълга ти. Само когато имаш това чувство за отговорност, тази решителност и желание, и това проявление на преданост по отношение на дълга си, Бог ще погледне благосклонно на теб и ще те одобри. Ако нямаш дори това чувство за отговорност, Бог ще се отнася към теб като към безделник, като към глупак и ще те презира. […] Ето защо, ако искаш Бог да гледа благосклонно на теб, трябва поне да се покажеш благонадежден в очите на другите хора. Ако искаш другите да ти вярват, да гледат благосклонно на теб, да имат високо мнение за теб, тогава поне трябва да си достоен, да имаш чувство за отговорност, да държиш на думата си и да си благонадежден. Освен това трябва да станеш усърден, отговорен и предан пред Бог — тогава по същество ще си изпълнил Божиите изисквания към теб. Тогава ще има надежда да придобиеш Божието одобрение, нали?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). След като прочетох Божиите слова, усетих пробождане дълбоко в сърцето и неспокойствие. Осъзнах, че съм била хитра и безотговорна в дълга си, което ме правеше напълно ненадеждна. Знаех, че Ян Цин не е подходяща за ролята на ръководител на екип поради слабите си заложби, а също и че по това време нямаше други подходящи кандидати за водаческата позиция в екипа, но все така не желаех да поема бремето, за да защитя църковното дело. Наистина нямах никакво чувство за отговорност! Помислих си как някои родители отглеждат децата си до зряла възраст, но когато децата пораснат, те се грижат само за собственото си удоволствие и наслада, като пренебрегват родителите си, когато се разболеят или се нуждаят от грижи в напреднала възраст. Такива хора нямат съвест и човешка природа. Бях се наслаждавала на толкова много от Божието поене и ресурс чрез Неговите слова, но когато работата по поенето се нуждаеше от човешко сътрудничество, бях егоистична и достойна за презрение и се грижех само за плътското си удобство, без изобщо да мисля за църковното дело. Наистина нямах човешка природа! Започнах да се отвращавам от себе си и се срамувах от действията си, но още повече бях изпълнена със съжаление и вина и вече не желаех да живея егоистично и достойно за презрение.

След това се зачудих: „Защо винаги, когато става въпрос за дълг, който изисква плътско страдание, чувствам съпротива и не желая да сътруднича? Какъв е коренът на този проблем?“. Един ден попаднах на този откъс от Божиите слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Като размишлявах над Божиите слова, разбрах, че Сатана използва училищното образование, социалните влияния, както и мислите и изказванията на известни и велики личности, за да трови хората, като им внушава различни сатанински отрови и философии като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Наслаждавай се на момента, защото животът е кратък“. Хората живеят според тези неща, разглеждат плътската наслада като своя цел и посока на стремеж и започват да се стремят към храна, облекло и плътска наслада и към зли тенденции, което води до все по-изроден живот, лишен от съвестта и разума на нормалната човешка природа. Осъзнах, че съм точно такава, особено в отдаването си на физическо удобство. Преди да намеря Бог, търсех удобство на работа и избягвах страданието и умората. Дали печелех много или малко, нямаше значение; достатъчно бе да имам какво да ям и пия. Когато виждах хора около мен да страдат, да се стремят и да се изтощават, за да живеят по-добре, си мислех, че са глупави, и вярвах, че животът е само няколко кратки десетилетия, така че защо ли си създават трудности? Сега, докато изпълнявах дълга си в Божия дом, все още имах светски възгледи, винаги жадувах за физическо удобство и не исках да страдам или да се изтощавам. Понякога след няколко натоварени дни в изпълнение на дълга си и чувство на умствено напрежение винаги исках да търся възможности да се отпусна физически и да не се изтощавам. Когато дойдеше време да поема бреме, да страдам и да платя цена, винаги исках да се отдръпна или да прехвърля задачата на някой друг. Хората, които наистина притежават съвест и разум, мислят как да се отплатят за Божията любов в дълга си, като се стремят с всички сили да направят всичко възможно и да постигнат добри резултати в дълга си, но аз като егоистичен и достоен за презрение човек мислех само за собствените си физически интереси и бях хитра и се отпусках, без желание да вложа всички сили в своя дълг. Докато тялото ми се чувстваше удобно и не страдах много, загубих много възможности да придобия истината. Многократно избягвах и отказвах дълга си и се бунтувах срещу Бог и ако това продължеше, просто щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Това беше път, който водеше към смърт! В този момент наистина разбрах значението на казаното в Книгата на притчите: „Безумните ще бъдат погубени от безгрижието си“. Почувствах как в сърцето ми се загнездва страх. Ако не бях чула за автомобилната катастрофа на този брат, нямаше да се самоанализирам и нямаше да осъзная сериозните последици от стремежа си към удобство, камо ли да мога да се покая или променя. Мълчаливо благодарих на Бог.

По-късно попаднах на друг откъс от Божиите слова, който ми предостави път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно избягваш дълга си. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за този възглед? Дали е толкова ограничен обхватът на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво намеква това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог харесва честните хора и тези, които имат чувство за бреме и отговорност към дълга си. Такива хора може да имат по-слаби заложби, но сърцата им могат да бъдат насочени към Божия дом. Те влагат цялото си сърце и всички сили в дълга си, без да кроят планове за собствените си интереси. Бог одобрява такива хора. Готова бях да практикувам в съответствие с Божиите слова. Въпреки че като ръководител на екип щях да срещна някои трудности в работата, Бог не възлага на хората бреме, което е твърде тежко за тях. Трябваше да проявява внимание към Божието намерение, да поставя църковното дело на първо място и да сторя всичко възможно, за да направя това, което мога, без да бъда хитра или да се отпускам, а с богопокорно сърце в дълга си. Помислих си как Ной е строил ковчега. По онова време индустрията била неразвита, а транспортът бил ограничен, а Ной не бил професионален корабостроител. Строежът на такъв огромен ковчег бил много труден за него, но когато се срещнал с Божието поръчение, Ной не отстъпил и не мислел, нито кроял планове за собствените си физически интереси. Щом Божията заповед го застигнала, той веднага започнал да се труди без да се бави. Ной съобразил сърцето си с Божието сърце и направил Божието бреме свое собствено бреме. Той имал простодушно и покорно сърце към Божието поръчение и това е най-ценното, и Бог го одобрява. Водачите ме помолиха да бъда ръководител на екип, за да подтикна братята и сестрите да вършат добре работата си по поенето, и това щеше да изисква само да понеса малко повече страдание и да платя малко по-висока цена, но аз не показвах никакво отношение на подчинение. Моето отношение към дълга ми беше на светлинни години от това на Ной! Като се сравних с простотата, честността и покорството на Ной, почувствах силен срам и вина. Сега, след като работата по поенето беше възпрепятствана, трябваше да проявява внимание към Божието намерение, да поема инициативата да го понеса и да направя всичко възможно, за да постигна това, което трябва и мога да направя, без място за съжаления. Така че честно докладвах за проблемите на Ян Цин, в резултат на което водачите я освободиха и аз станах ръководител на екипа.

В началото, докато се обучавах за ръководител на екип, имах пропуски в много области, много проблеми за решаване и често работех извънредно. С течение на времето започнах да изпитвам някои негативни емоции, чувствах, че да бъда ръководител на екип ми създава много грижи и че първоначалният ми дълг беше много по-лесен. Докато мислех по този начин, осъзнах, че отново започвам да се грижа за плътта си, затова се помолих на Бог в сърцето си, готова да се опълча на плътта си. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Днес Аз обичам всички, които могат да следват Моята воля, които могат да проявяват загриженост за Моето бреме и които могат да отдадат всичко свое за Мен с предано сърце и искреност. Аз постоянно ще ги просветлявам и няма да ги оставя да се изплъзнат от Мен. Често казвам: „Непременно ще благословя изобилно онези от вас, които искрено Ми отдават всичко“. За какво се отнася думата „благославям“? Знаеш ли? В контекста на настоящата работа на Светия Дух тя се отнася до тежестите, които ти давам. За всички, които са в състояние да носят бреме за църквата и които искрено Ми се принасят, тяхното бреме и тяхната сериозност са двете благословии, които идват от Мен. Освен това Моите откровения към тях са и благословия от Мен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 82). Докато размишлявах над Божиите слова, разбрах Божието намерение. След като станах ръководител на екип, си взаимодействах с повече хора, събития и неща. Винаги, когато срещах проблем или трудност, трябваше да се уча да се уповавам на Бог и да търся истината, за да го разреша. Това беше по-полезно за моето израстване в живота, и това беше Божията благодат! Като си помислих за това, почувствах насърчение и решимост. След това активно проследявах работата и винаги когато откриех, че братята и сестрите са в лошо състояние, разговарях за истината, за да достигна разрешение. Също така търсех истините принципи относно проблемите в работата. Като практикувах по този начин, чувствах, че постигам известен напредък било в навлизането ми в живота или в дълга ми. След всеки разговор с братята и сестрите те казваха, че са придобили нещо, и аз се чувствах много щастлива. Видях, че с готовността активно да поемам отговорности не само облагодетелствах себе си, но и можех да помагам на другите. Осъзнах, че това да не живея за плътта и да се стремя да изпълнявам добре дълга си, ми донесе чувство на спокойствие и мир.