От Син И, Китай

През юли 2020 г. надзиравах работата по поенето заедно с брат Джао Джъдзиен и сестра Ли Мусин. Те тъкмо започваха да се обучават, затова поех бремето да им помагам възможно най-бързо да схванат принципите и да се запознаят с работата. Когато имаше нещо, което не разбираха, те ме питаха. След известно време забелязах, че и двамата имат някои силни страни. Джао Джъдзиен имаше добри заложби и бързо научаваше принципите, а Ли Мусин беше наистина способна по отношение на работата — вършеше нещата по подреден и ефективен начин. Когато им се възложеше работа, те бързо намираха подходящи Божии слова, за да разрешат трудностите и въпросите на новодошлите. Почувствах, че бледнея в сравнение с тях. Не работех толкова ефективно и не схващах нещата така бързо като тях. Всеки път трябваше доста дълго да обмислям проблемите на новодошлите. Чувствах, че при мен всичко става по-бавно и по-изтощително, отколкото при тях. По-късно, докато се запознаваха все повече с делото, те постепенно започнаха да заемат централна роля. Понякога трябваше заедно да отговаряме на въпросите на напоителите, но тъй като още не бях приключила със задачите си, Ли Мусин казваше: „Не се притеснявай, има някои прости въпроси, на които можем да отговорим директно“. Като чух това, се почувствах неудобно. Те просто не се ли страхуваха, че обсъждането на въпросите с мен ще забави всичко, понеже работя бавно? Почувствах се пренебрегната по начин, който никога преди не бях преживявала. Дори се почувствах огорчена: „Защо заложбите ми са толкова слаби?“. Нямах гъвкаво мислене и не реагирах бързо. Не бях толкова млада, нито имах същите заложби като тях — те бяха ефективни във всичко. Нима отсега нататък аз нямаше да бъда най-неспособната? Какво щяха да си помислят те за мен? Може би щяха да кажат, че след цялото това време в работата по поенето все още съм на по-ниско ниво от тях, а те тъкмо започват да се обучават. Щеше да е толкова срамно! Не исках да си мислят, че не ставам за нищо, затова започнах тайно да работя усилено, всеки ден отделях повече време за срещи с новодошлите и се опитвах да намирам Божии слова, като търсех и обмислях проблемите на новодошлите. Дори прането и храненето ми се струваха загуба на време, често се молех на Бог и Го умолявах за помощта Му, за да бъда по-ефективна в дълга си. Но се получи обратното — колкото и усърдно да работех, резултатите от работата ми оставаха най-лоши. Преди да се усетя, вече нямах никаква мотивация за дълга си и прехвърлях много от проблемите на моите партньори. Мислех си, че имам слаби заложби, затова поемах само това, с което можех да се справя. Изпадах във все по-лошо състояние, станах много пасивна в дълга си и спрях да забелязвам проблемите в работата ми. Като видяха, че не съм в добро състояние, двамата ми партньори ми предложиха общение, но аз не го приемах. Изобщо не можех да променя състоянието си и някои проблеми не можеха да бъдат разрешени навреме, което се отразяваше на представянето ми в работата по поенето. Когато водачката научи за състоянието ми, тя проведе общение с мен. Каза, че това няма нищо общо с моите заложби, а е защото твърде много желая репутация и статус, и че трябва възможно най-скоро да поправя състоянието си, за да не забавям работата ни. Осъзнах, че съм в наистина лошо състояние, липсва ми чувство за отговорност към дълга ми и не мога да решавам проблеми, с които преди съм можела да се справя. Не можех да усетя просветлението и напътствието на Светия Дух; бях крайно несъобразителна и затъпяла. Спомних си нещо, казано от Господ Исус: „Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Трябва да съм направила нещо, което не е в съответствие с Божието намерение, затова Той криеше лицето Си от мен. Почувствах лек страх и се помолих: „Боже, трудно ми е да изпълнявам дълга си и не усещам Твоето напътствие. Моля Те, просветли ме и ме води, и ми позволи да се самоанализирам и да разбера проблемите си, за да променя неправилното си състояние“.

След това намерих Божии слова, които се отнасяха до моето състояние. Бог казва: „Веднъж Господ Исус каза: „Който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Какво е значението на тези думи? Те означават, че ако дори не изпълняваш собствения си дълг или работа или не им се посвещаваш, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое. Какво означава „да ти отнеме“? Как се чувстват хората от това? Може да се окаже, че не можеш да постигнеш това, което биха ти позволили твоите заложби и дарби, че не чувстваш нищо и си просто като един невярващ. Ето какво означава да ти бъде отнето всичко от Бог. Ако при изпълнението на дълга си проявиш небрежност, не платиш цена и не си искрен, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое, ще ти отнеме правото да изпълняваш дълга си, няма да ти даде това право. […] Ако изпълнението на дълга ти винаги ти се струва безсмислено, ако ти се струва, че няма какво да се направи, и ако не можеш да се заставиш да дадеш своя принос, ако никога не получаваш просветление и смяташ, че нямаш никакъв интелект или мъдрост, които да използваш, тогава това означава неприятности. То показва, че нямаш правилния мотив или правилния път за изпълнението на дълга си и Бог не одобрява това, а твоето състояние е ненормално. Трябва да се изследваш: „Защо ми липсва път в моя дълг? Изучавал съм тази област и тя е в обсега на моята специализация — дори съм добър в нея. Защо се случва така, че когато се опитвам да приложа знанията си, не мога? Защо не мога да ги използвам? Какво става?“. Случайност ли е това? Тук има проблем. Когато Бог благослови някого, той става интелигентен и мъдър, проницателен по всички въпроси, а също и остроумен, бдителен и особено сръчен. Той ще притежава вещина и вдъхновение във всичко, което върши и ще си мисли, че всичко, което прави, е толкова лесно и че никаква трудност не може да му попречи — той е благословен от Бог. Ако на някого всичко му е много трудно, ако е непохватен, склонен да изопачава и невеж, каквото и да прави, ако не разбира нищо от това, което му се казва, тогава какво означава това? Това означава, че е лишен от Божието напътствие, както и от Божията благословия. Някои хора казват: „Аз много се старах. Тогава защо не виждам Божиите благословии?“. Ако само се стараеш и полагаш усилия, но не търсиш да действаш според истините принципи, тогава само симулираш, че изпълняваш дълга си. Как изобщо би могъл да видиш Божиите благословии? Ако винаги си небрежен в изпълнението на дълга си и никога не си съвестен, няма да бъдеш просветлен или озарен от Светия Дух и няма да се ползваш от Божието напътствие или Неговото дело, и действията ти няма да дадат плод. Много е трудно да се изпълни добре даден дълг или да се реши добре даден въпрос, като се разчита на човешката сила и на усвояването на знания. Всеки счита, че знае някои неща, че има някаква вещина, но не върши нещата добре и те винаги се объркват, което предизвиква коментари и присмех. Това е проблем. Някой може очевидно да не е кой знае какво, но да си мисли, че е вещ и да не отстъпва пред никого. Това е свързано с проблем в природата на човека“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). След като прочетох Божиите слова, се почувствах леко паникьосана. Напоследък всичко ми беше трудно и уморително. Не можех да забелязвам проблеми в работата си, и дори се чувствах безпомощна пред проблеми, с които преди съм можела да се справя. Това беше, защото бях затънала в състояние на непокорство и Бог криеше лицето Си от мен. Бях изгубила делото на Светия Дух и бях станала несъобразителна, оглупяла и бавно схващаща. От доста време поях новодошлите, разбирах някои истини за проповядването на евангелието и схващах някои от принципите. Логично беше с времето да ставам по-добра в дълга си, но аз се справях все по-зле и по-зле. Изобщо не можех да усетя напътствието на Светия Дух и отношението ми към моя дълг беше отвратително за Бог. От словата Му видях Божията праведност и святост. Когато Той благославя хората или им отнема неща, това се основава на принципи. Когато хората влагат сърце в дълга си, когато дават всичко от себе си и мотивацията им е да угаждат на Бог, за тях е лесно да придобият делото на Светия Дух. Те имат прозрение и могат да откриват проблеми в дълга си, и знаят как да разрешават проблеми. Те стават все по-добри в своя дълг. Ако хората не са искрени в дълга си, ако винаги мислят за репутация и статус, ще им е трудно да придобият делото на Светия Дух. Тогава те стават несъобразителни и бавно схващащи и не могат да проявят силните си страни така както преди. По този начин е невъзможно да изпълняваш добре дълга си. Размишлявах над състоянието си през този период. След като започнах да работя с двамата си партньори, в началото имах чувство за бреме и можех да им помагам да навлязат в работата възможно най-бързо, но когато разбрах, че напредват бързо и ме засенчват по заложби и всичко останало, се почувствах застрашена — страхувах се да не загубя водещата си роля, затова започнах да се отклонявам. Не исках те да виждат, че не съм на ниво, затова работех усилено до късно през нощта. За да стана по-ефективна в поенето, отделях повече време за събирания с новодошлите. Но колкото и усърдно да работех, каквато и цена да плащах, все още постигах по-малко от тях. Влагах цялата си енергия в това да се състезавам с партньорите си. Дори исках помощ от Бог, за да постигна повече в работата си и да не се изложа. Бях толкова неразумна! Използвала съм Бог, мамила съм Го — що за изпълнение на дълг беше това? Бях изпълнена с угризение и се помолих на Бог: „О, Боже! Преследвала съм репутация и статус, не съм изпълнявала добре дълга си. Пречила съм на работата по поенето. Искам да се покая пред Теб“.

След това прочетох един откъс от Божиите слова, който ми беше много полезен. Всемогъщият Бог казва: „Дали ще можеш да изпълняваш дълга си добре, не зависи от твоите дарби, от висотата на твоите заложби, от твоята човешка природа, възможности или умения. Въпросът се свежда до това дали си човек, който приема истината, и дали си в състояние да прилагаш истината на практика. Ако си в състояние да прилагаш истината на практика и да се отнасяш справедливо към другите, можеш да постигнеш хармонично сътрудничество с тях. Ключът към това дали даден човек може да изпълнява добре дълга си и да постигне хармонично сътрудничество с другите, се крие в това дали може да приема и да се покорява на истината. Заложбите, дарбите, способностите, възрастта на човека и т.н. не са основното — всички те са второстепенни. Най-важното е да се види дали човекът обича истината и дали може да я практикува. След като изслушат една проповед, тези, които обичат истината и могат да я практикуват, ще признаят, че тя е правилна. В реалния живот, когато се сблъскват с хора, събития и неща, те ще прилагат тези истини спрямо себе си. Ще прилагат истината на практика, тя ще се превърне в тяхна реалност и в част от собствения им живот. Тя ще се превърне в критериите и принципите за това как да постъпват и как да вършат нещата, ще стане това, което изживяват и разкриват. Когато слушат проповед, онези, които не обичат истината, също ще признаят, че тя е правилна, и ще си мислят, че разбират всичко. Те са записали доктрините в сърцето си, но какви са принципите и критериите, които използват, за да обмислят нещо, когато го правят? Винаги разглеждат нещата според собствените си интереси, но не ги разглеждат, като използват истината. Страхуват се, че практикуването на истината ще ги постави в неблагоприятна ситуация и че ще бъдат съдени и подценявани от другите — че репутацията им ще пострада. Лутат се в разсъжденията си и накрая си мислят: „Просто ще защитя статуса, репутацията и интересите си, това е най-важното. Когато тези неща са изпълнени, ще бъда доволен. Ако тези неща не са изпълнени, няма да съм щастлив да практикувам истината, нито ще ми е приятно“. Такъв човек обича ли истината? Категорично не“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). От Божиите слова научих, че изпълнението на дълга според критериите не зависи само от заложбите или дарбите на човек, нито от възрастта му. Най-важното е дали той обича истината и дали я прилага на практика. Ако не обича или не практикува истината, а само мисли за доброто си име и статуса си на думи и дела, и не защитава църковното дело, колкото и добри да са заложбите и дарбите му, ще му е трудно да изпълнява добре дълга си. Но аз винаги съм си мислела, че човек с добри заложби и гъвкаво мислене ще може да изпълнява добре дълга си, докато по-възрастните, на които им липсват малко заложби, няма да успеят, колкото и усърдно да работят. Не разбирах истината и винаги гледах на хората и на нещата през своите представи и фантазии. Бях толкова глупава и невежа! Бог дарява всеки с различни заложби, с различни дарби и Той има различни изисквания към всеки. Църквата ни уреди да работим заедно, за да може всеки от нас да прояви силните си страни, да компенсираме слабостите си взаимно и заедно да изпълняваме добре своя дълг. Двамата ми партньори имаха доста добри заложби, бяха ефективни в дълга си и можеха своевременно да разрешават проблемите, които откриваха, като така гарантираха, че работата няма да се забави. Ако бях способна да се откажа от доброто си име и да се уча от силните страни на другите, нямаше ли да напредвам по-бързо? Нямах заложбите на моите партньори, но не ми липсваха толкова много заложби, че да не мога да изпълнявам дълга си. Когато имах правилното намерение и когато бях готова да положа усилия в дълга си, можех да виждам проблемите по-ясно и да разрешавам нещата по-бързо. Трябваше да спра да мисля за личните придобивки и загуби в репутацията и статуса си. След това работих върху изпълнението на Божиите изисквания, като вече не се състезавах с партньорите си, а влагах сърцето си в своя дълг. Състоянието ми постепенно се промени с времето и нещата в работата ми потръгнаха.

Неочаквано, след като мина известно време, отново се озовах в капана на доброто име и статуса. Някои новоповярвали, които току-що бяха приели делото на Бог от последните дни, се присъединиха към нашата църква. Джао Джъдзиен и аз отговаряхме за тяхното поене. Въпреки че той не се занимаваше с делото по поенето от много дълго, успяваше да намери наистина подходящи Божии слова, за да разреши проблемите им, а общението му беше много ясно. Аз можех да разреша някои от проблемите им, но не можех да се изразявам толкова ясно като него. Новодошлите се наслаждаваха повече на общението на Джао Джъдзиен, отколкото на моето. Много му завиждах и си мислех: „Той се обучава от толкова кратко време, а е постигнал такъв бърз напредък. Аз поя новодошли от няколко години, а съм само на това ниво. Наистина му отстъпвам!“. Когато виждах, че братята и сестрите имат проблеми, които не разбират, и отиваха при Джао Джъдзиен, за да ги разрешат, особено много завиждах. Добрите заложби наистина правят голямата разлика. Те не само му спечелиха възхищението на другите, но и му улесниха изпълнението на дълга и постигането на по-добри резултати. Ако имах заложби като неговите, може би и всички останали щяха да ми се възхищават. Но аз вече бях над 50 и заложбите ми бяха слаби. Щях да си остана на моето ниво, колкото и усърдно да работех. Преди да се усетя, изгубих мотивация за дълга си. Когато някой новоповярвал зададеше въпрос на събиране, оставях Джао Джъдзиен да отговори, а аз само добавях няколко прости коментара. Ставах все по-пасивна в дълга си и все по-отдалечена от Бог. Не знаех какво да кажа в молитва, а понякога вечер дори заспивах, докато се молех. Като осъзнах, че съм в опасно състояние, започнах да търся и да разсъждавам. Когато видях, че ми липсват заложби, станах негативна и пасивна в дълга си: „Какъв покварен нрав стои зад това?“.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Хората не бива да се смятат за много съвършени, много изтъкнати, много благородни или много отличаващи се от другите; всичко това произтича от надменния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не може да приеме недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да го превъзхождат или да са по-добри от него, това се дължи на надменен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говори, чувства се натъжен и унил и се разстройва — всичко това се дължи на надменен нрав“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). Божиите слова разобличиха точното ми състояние. Сравнявах своите заложби с тези на партньорите си и ставах негативна и се отдръпвах, когато не можех да се меря с тях. Това се управляваше от надменен нрав. Поради своята надменност не можех да се изправя пред собствените си слабости и недостатъци и особено не можех да приема, когато другите бяха по-добри или по-способни от мен. Като виждах, че партньорите ми са по-силни от мен във всеки аспект, че заемат централно място в групата и печелят възхищението и одобрението на всички, се чувствах неудобно, изгубила равновесие, и не можех да приема тази реалност. Въпреки че признавах, че заложбите ми са по-слаби от тези на другите, в сърцето си не отстъпвах. Продължавах тайно да се съревновавам с тях. Бях решена да се състезавам с тях, да се сравнявам с тях. Когато не можех да ги надмина, ставах негативна и ми липсваше енергия в дълга. Не се ли проявяваше моят надменен нрав? Бях толкова надменна и невежа!

Спомних си и един откъс от Божиите слова, в който Той разобличава нрава на антихристите. Бог казва: „Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е причината, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се откажат от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Божиите слова, които разобличаваха преследването от антихристите на репутация и статус, бяха наистина тежки за мен, като ме пронизаха в сърцето. Тяхното преследване на репутация и статус не е моментно нещо, а е в кръвта им — това е преследване за цял живот. За тях статусът е над всичко, дори толкова важен, колкото и самият им живот. Антихристите винаги искат да имат място на масата и не желаят да бъдат по-ниско от другите. Те се нуждаят от възхищението и поклонението на всички, за да имат някаква мотивация в дълга си. Без това те стават негативни и се отпускат, и дори губят интерес към вярата в Бог. По какво моето поведение се различаваше от поведението на един антихрист? Бях мотивирана в дълга си, когато другите ме уважаваха и ценяха, но когато партньорите ми напреднаха и ме надминаха във всяко отношение, и желанието ми за статус не беше удовлетворено, вече не чувствах бреме за дълга си. При положение че работата по поенето е толкова важна сега и толкова много новодошли спешно се нуждаят от поене, трябваше да им помагам да разберат истината и да познаят Божието дело, за да пуснат корени в истинския път възможно най-бързо. Но аз не влагах сърцето си в това. В сърцето ми беше само моята собствена репутация и статус и пробутвах всичко на Джао Джъдзиен. Не изпълнявах дълга, който трябваше да изпълнявам. Изобщо нямах човешка природа! Не изпитвах вина или угризение, когато не изпълнявах добре дълга си. Но да видя как репутацията или статусът ми страдат, беше толкова болезнено за мен, колкото да загубя самия си живот. Пресмятах загубите и придобивките си в репутацията и статуса си и поради това ставах негативна и слаба. Винаги съм се надявала да стана като моите партньори, с по-добри заложби, всички да ме питат за неща, които не разбират, и да ме търсят за обсъждане, така че аз да заема централно място в групата. Това беше, което винаги съм преследвала, това, което съм искала да придобия. Бях се съсредоточила върху това да накарам другите да ми се възхищават и да ме почитат. Нима този вид гледна точка зад това, което преследвах, не беше същия като на антихристите? Тъй като бях на погрешен път и бях изгубила делото и напътствието на Светия Дух, не бях изпълнила дълга, който трябваше да изпълня. Така че, дори да бях получила по-висока позиция и да бях спечелила възхищението на всички, нямаше ли в крайна сметка да бъда отстранена от Бог? Когато осъзнах това, се почувствах леко уплашена. Видях, че като преследвам статус, съм на път срещу Бог! Исках да променя погрешното си преследване и да спра да се състезавам с другите. Исках да изпълнявам дълга, който трябваше да изпълнявам.

След това потърсих път за практикуване. Спомних си тези Божии слова: „Какво трябва да прави човек, за да изпълнява добре дълга си? Той трябва да търси истините принципи във всички неща при изпълняването на своя дълг и да го изпълнява с цялото си сърце и с цялата си сила — само това върши работа. Да използва цялото си сърце и сила означава да вложи цялото си сърце в дълга си и да не позволява на други неща да го заемат, да вложи всичките си усилия в дълга си и да приложи своите заложби, дарби, силни страни и нещата, които разбира. Ако ти имаш способност за разбиране и способност за възприемане, когато имаш добра идея, трябва да я обсъдиш с другите, да изслушаш мнението на всички, да се учите взаимно от силните си страни, за да компенсирате слабостите си, и да си сътрудничите хармонично. По този начин твоето изпълнение на дълга ще даде резултати и ще изпълняваш дълга си съгласно критериите. Ако винаги искаш сам да поемаш всичко, да вършиш велики неща сам и да се изтъкваш, за да накараш другите да те уважават високо, и отхвърляш и потискаш хората, които имат силни страни, като не им даваш никаква възможност да ги приложат, изпълняваш ли дълга си? Това означава да си самовластник; това е показност. Това е сатанинско поведение, а не изпълнение на дълг. Независимо какви силни страни, дарби или специални таланти има даден човек, той не може да се нагърби сам с цял елемент от работата; трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре църковната работа. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практикуване при изпълняването на дълга. Стига да влагаш цялото си сърце, всичките си усилия и своята отдаденост и да принасяш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Независимо от моите заложби, стига в изпълнението на своя дълг да имам честно сърце, да работя добре с другите, да отдам сърцето и силите си на работата, да правя всичко, което трябва и мога да правя добре, без да бъда притворна и да се отпускам, това би било в съответствие с Божието намерение. Всъщност Бог даде на трима ни различни заложби и силни страни, за да можем да се допълваме взаимно. Двамата ми партньори имаха добри заложби и бяха ефективни в работта; те виждаха най-важните части на проблемите. Те компенсираха това, което ми липсваше. Моите заложби бяха малко по-слаби, но бях малко по-възрастна от тях, така че можех да мисля за нещата по малко по-внимателен и по-обстоен начин. Ако всички проявявахме силните си страни и работехме заедно, това щеше да е от полза за нашата работа. Но вместо да търся истината, аз винаги сравнявах силните страни на партньорите си със собствените си слабости, което често ме караше да съм пасивна и негативна, неспособна да изпълнявам дълга си. Като се замисля сега, наистина съм била твърде глупава. С това разбиране, когато след това изпълнявах дълг, можех да бъда по-дейна. Каквито и трудности или проблеми да имах, ги обсъждах с партньорите си, за да ги разрешим. Когато не бях възпирана от слабите си заложби или от напредналата си възраст, се чувствах много по-спокойна в дълга си. Освен това, когато в единомислие проявявахме силните страни на всеки от нас, имахме по-добро сработване, когато работехме заедно. Всеки работеше по различни задачи, докато си сътрудничехме, и резултатите от работата по поенето бяха много по-добри.

След това преживяване прочетох Божиите слова: „Независимо дали много или малко от вас изпълняват дълга си заедно, независимо при какви обстоятелствата и кога, не забравяйте едно — да бъдете в съгласие. Като живеете в това състояние, ще притежавате делото на Светия Дух“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). В сърцето си преживях, че когато се откажем от славата и придобивките и работим добре с другите, лесно ще придобием напътствието на Светия Дух и ще получим добри резултати в своя дълг. Благодаря на Бог!