от Дзин Уей, Китай

Някога имах хармонично и щастливо семейство, съпругът ми се отнасяше добре с мен и нашите съседи и приятели ни завиждаха. През 1994 г. приех Господ Исус за свой Спасител и споделих евангелието на Господ Исус с моите родители, моята свекърва, по-големия ми брат и снаха ми, и всички те го приеха. Съпругът ми беше твърде зает с бизнеса си, за да присъства на събранията, но много ме подкрепяше във вярата. През октомври 2006 г. един човек ми проповядваше царското евангелие на Всемогъщия Бог. Чрез посещаване на събрания и четене на Божиите слова научих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и че Той е изпълнил един етап от делото на правосъдието и пречистването въз основа на делото на Господ Исус, като е позволил на хората напълно да се освободят от греха и да бъдат спасени от Бог, и аз с радост приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. След това започнах да се обучавам да проповядвам евангелието, като свидетелствах за новото Божие дело пред онези, които искрено вярваха в Бог и копнееха за явяването на Господ. В началото съпругът ми не се противопоставяше на вярата ми във Всемогъщия Бог, а когато в дома ми идваха братя и сестри, съпругът ми ги посрещаше топло, като казваше, че щом спечели още пари, ще вярва в Бог заедно с мен. Но след няколко месеца съпругът ми чу неоснователните слухове на Компартията, които осъждаха и дискредитираха Църквата на Всемогъщия Бог, а религиозните водачи продължаваха да го подстрекават, така че той започна да възпрепятства вярата ми. Когато ме виждаше да излизам на събрания, той ме преследваше и ми пречеше.

През 2007 г. поех дълга на църковен водач. Една вечер, когато се върнах след изпълнението на дълга си, вече беше минало десет часа. Точно когато влязох в къщата, съпругът ми дойде ядосан и започна да ме разпитва, като ми каза: „Кажи ми истината — защо се върна толкова късно? Вие, вярващите във Всемогъщия Бог, сте обект на репресии от страна на държавата и ако ви хванат, ви третират като политически престъпници и дори ви убиват без право на възражение. Трябва да си по-умна!“. После ми каза гневно: „Просто ме чуй. Вчера се прибрах в родния си град и чичо ми сравни неподчинението на правителството с яйце, което удря по камък. Не можете да се съревновавате с кметството. На децата на вярващите няма да им бъде позволено да се запишат в университет и ако продължаваш така, ще въвлечеш децата ни във всичко това. Чичо ми ми каза да уредя този въпрос с теб веднъж завинаги. Ако продължаваш с тази своя вяра, ще се разведем! Ако наистина се отказваш от вярата си, трябва да напишеш декларация, че повече няма да вярваш във Всемогъщия Бог, ще си стоиш вкъщи, ще се държиш прилично и няма да ходиш никъде. Разбера ли, че отново си се занимавала с това, не ме обвинявай, че съм безмилостен“. След като чух съпруга си да казва това, се ядосах, като си мислех: „Напълно естествено и оправдано е да вярвам в Бог и да проповядвам евангелието. Как така не проявяваш никаква проницателност по отношение на безпочвените слухове и дяволските думи на големия червен змей? И искаш от мен да ти декларирам писмено, че повече няма да вярвам в Бог? Това е просто подло“. Но после си помислих: „Съпругът ми е отровен твърде дълбоко. Ако не подпиша тази декларация днес, той със сигурност ще се разведе с мен — какво мога да направя?“. В този момент се сетих за някои Божии слова: „Би трябвало да знаеш, че всичко, което съществува в заобикалящата те среда, е позволено и подредено от Мен. Бъди наясно с това и удовлетвори сърцето Ми в средата, която ти дадох. Не се страхувай от едно или друго, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той е силата, която ви крепи, и вашият щит“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 26). Божиите слова носят власт и могъщество и ми дадоха вяра. Сатана използва всякакви интриги, за да се опита да ме принуди да се отрека от вярата си в Бог, но аз не мога да правя компромиси със Сатана. Като си мислех за това, казах на съпруга си: „Искам да изясня това веднага. Не аз искам да се разведа с теб; ти искаш да се разведеш с мен, защото вярваш на безпочвените слухове и дяволските думи на Компартията. Ако наистина се страхуваш, че ще те замеся, съгласна съм да се разведем. Не съм нарушила никакви закони чрез вярата си в Бог, така че няма нужда да ти пиша декларация. Аз съм отдадена на вярата си в Бог!“. Съпругът ми скръцна със зъби от гняв и каза: „Вече не можеш да бъдеш спасена. Ако разбера, че все още държиш на тази твоя вяра, не ме обвинявай, че съм безсърдечен“.

Един ден някъде през юни 2008 г. напът към вкъщи, след като проповядвах евангелието, видях съпруга ми и чичо му да ме търсят с един мотоциклет. Веднага щом ме видяха, се насочиха право към мен. Съпругът ми, с изражение на гняв, се втурна към мен и ме зашлеви два пъти. Преди да успея да реагирам, той размаха юмруци и ме удари жестоко по лицето и главата. Бях повалена на земята, а чичо му стоеше настрана и гледаше как ме бият, докато крещеше проклятия по мой адрес. Бях ядосана и си мислех: „Моята вяра в Бог е напълно естествена и оправдана, но ти пренебрегваш всякаква семейна обич, за да застанеш на пътя на моята вяра. Как в това има някаква човешка природа?“. Веднага след това съпругът ми ме дръпна от земята и продължи да ме удря и рита, като едновременно с това ме хокаше: „Още ли вярваш във Всемогъщия Бог?“. Отчаяно призовах Бог: „Боже, когато семейството ми ме преследва по този начин, се притеснявам, че няма да мога да го понеса, тъй като духовният ми ръст е твърде малък. Моля Те, защити ме, за остана непоколебима“. С треперещи устни му казах: „Вярвам във Всемогъщия Бог!“. Като видя, че няма да отстъпя, той ме проклинаше през зъби: „Днес ще се отърва от теб, да видим дали твоят Бог ще може да те спаси тогава“. Бях се строполила на земята, задушавах се и се борех за глътка въздух. Неописуемо чувство на мъка изпълваше сърцето ми, а сълзите не спираха да се стичат по лицето ми. Гледах свирепото му изражение и си мислех как, ако продължа да твърдя, че вярвам в Бог, може да ме пребие до смърт там. Чувствах се огорчена и уплашена. Като си спомня последните две години, виждам, че всеки път, щом излезех, за да присъствам на събрания и да изпълнявам дълга си, съпругът ми ме биеше, когато се върнех, и се чудех кога ще свършат тези дни. В този момент се сетих за един откъс от Божиите слова: „Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Божиите слова ме събудиха. Страхът и малодушието ми означаваха, че съм попаднала право в интригите на Сатана. Въпреки че съпругът ми изглеждаше свиреп, той беше в Божиите ръце и без Божието позволение той не можеше да ми направи нищо. Ако проявявах внимание към плътта си и правех компромиси със съпруга си поради страх от смъртта, като отричах Божието име, тогава щях да предам Бог. Сетих се за Йов, който по време на изпитанията си е бил лишен от децата и богатството си. Съпругата му му се подигравала, като го подтиквала да се откаже от Бог; Йов издържал страданието както духом, така и с плътта си, но не се отрекъл от Божието име. Продължил да го възхвалява и останал непоколебим в свидетелството си за Бог. Боят от съпруга ми ми причиняваше просто физическа болка, която не можеше да се сравнява със страданията на Йов. Бях готова да поверя живота и смъртта си на Бог. Затова се помолих на Бог: „Боже, може да не оцелея, но дори и в смъртта няма да направя компромис със Сатана, пак ще избера да Те следвам. Моля Те да ме дариш с вяра“. В този момент покрай нас мина една жена и каза на съпруга ми: „Спри да я удряш. Ако продължаваш да я биеш, може да умре“. Съпругът ми най-накрая спря. Благодарих на Бог в сърцето си. Ако не беше Божията защита, той можеше наистина да ме пребие до смърт.

Онази вечер съпругът ми още нямаше намерение да ме остави на мира и ме заведе в дома на майка ми, за да ме смъмри. Майка ми видя, че съм цялата в синини, и започна да плаче от мъка, проклинайки съпруга ми, че е така лишен от човешка природа. Тогава баща ми, брат ми и снаха ми се втурнаха към мен. Снаха ми започна да ми крещи: „Сама си причини това страдание. Отдавна ти казах, че Компартията арестува онези, които вярват във Всемогъщия Бог. Прекрасно е, че вярваме в Исус в църквата и че правителството не ни арестува. Няма ли да е по-добре просто да живееш мирно? Виж се само, настояваш на вярата си във Всемогъщия Бог. Не рискуваш ли да бъдеш убита, като се противопоставяш на Компартията?“. Баща ми също ми крещеше: „Няма да е голяма загуба, ако те пребия до смърт. Нашето семейство е голямо и има добра репутация, но сега, само заради вярата ти във Всемогъщия Бог, хората се нахвърлят върху мен. Ти донесе срам на нашето семейство. Ако продължаваш с тази твоя вяра, ще се отрека от теб като моя дъщеря“. Роднините на съпруга ми също дойдоха и ме разкритикуваха, като казваха: „Правителството арестува вярващи във Всемогъщия Бог навсякъде. Ако те хванат, ще свършиш в затвора. Ако не се промениш, това семейство ще се разпадне. Ще въвлечеш дори и децата си във всичко това заради вярата си в Бог. Защо да преминаваш през всичкото това страдание, когато можеш да имаш добър живот?“. Те ми се караха, сякаш съм престъпник. Чувствах неописуема скръб в сърцето си и бях вбесена. Мислех, че семейството ми вярва в Господ и ще ме разбере, но те не можеха да разграничат доброто от злото и вярваха на неоснователните слухове на Компартията. Бяха напълно безсърдечни в името на собствените си интереси, без да се интересуват от това дали ще живея, или ще умра. Казах им: „Аз направих своя избор. Избирам Всемогъщия Бог и съм сигурна във вярата си“. Тъй като отказвах да направя компромис, те не ме пуснаха да си тръгна чак до полунощ. Бях толкова слаба, че дори не можех да се държа на краката си и постоянно се свличах от стола си на пода. Майка ми видя, че наистина не издържам повече, и прокле всички тези хора като зверове. Тя каза: „Който пак се осмели да се заяжда с нея, ще трябва първо да мине през мен“. В този момент най-накрая си тръгнаха. Видях, че всичко това беше Божията защита.

На следващия ден дойдоха по-голямата ми сестра, зет ми, по-големият ми брат и снаха ми. Накараха ме да подпиша декларация, с която да гарантирам, че повече няма да вярвам във Всемогъщия Бог. По-големият ми брат каза: „Ако подпишеш това, аз и снаха ти ще те заведем в нашата къща. Ще ти дам всичко, което искаш, и обещавам, че ще се грижа за теб до края на живота ти. Но ако не подпишеш това днес, ще прекъснем всякакви отношения“. Огледах дневната; имаше повече от десетина души, които чакаха да подпиша декларацията. Чувствах се толкова тъжна. Ако изберях да вярвам в Бог, семейството ми щеше да прекъсне връзките си с мен. Какво щях да правя, като остарея? Къде щях да отида? Ако направех компромис със семейството си, щях да предам Бог. Бях много раздвоена и чувствах, че ще се срина. Безмълвно се помолих на Бог и се сетих за следните Божии слова: „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не трябва също да отстъпваш пред никакви тъмни сили. Осланяй се на мъдростта Ми, за да ходиш в съвършения път; не позволявай заговорите на Сатана да вземат власт. Вложи всичките си усилия в отдаване на сърцето си пред Мен и Аз ще те утешавам и ще ти давам мир и щастие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Също така си помислих какво е казал Господ Исус: „Всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 10:33). Божиите слова ме накараха да разбера, че Сатана се опитва да използва семейните връзки и бъдещето на плътта ми, за да ме накара да се отдалеча от Бог и да Го предам. Трябваше да прозра плановете им и да не правя компромиси със силите на Сатана. Да бъда отхвърлена от хората, не е страшно, тъй като човек може да живее без други хора, но ако бях изоставена от Бог, нямаше да мога да продължа да живея. Само Бог може да спаси хората. Те се страхуваха, че ако ме арестуват, това ще се отрази на бъдещето им и ще загубят репутацията си, затова не ги интересуваше дали ще живея, или ще умра и използваха както меки, така и твърди способи, за да ме принудят да напусна Бог и да Го предам. Видях, че същността им се противопоставя на Бог. В основата си ние не бяхме един и същи тип хора. Като мислех за това, им казах: „Тате, батко, защо ме принуждавате да подпиша това? Господ Исус, за Когото копнеем, стана плът и се завърна. Той е извършил делото на правосъдието и пречистването. Вие не само отказвате да го приемете, но се противопоставяте и го осъждате, и искате и аз да отричам Бог и да се Му противопоставям също като вас. С какво това е по-различно от някогашните фарисеи? Категорично отказвам да подпиша това. Ако го подпиша, ще предам Бог“. Когато брат ми ме чу да казвам това, той гневно ме дръпна от стола и ме заплаши: „Отсега нататък прекъсваме отношенията си. Ти вече не си част от нашето семейство!“. Като чух това, вече не се чувствах толкова тъжна, тъй като тези факти ми помогнаха да видя истинската им природа на противници на Бог. Взех решение, че независимо от това по какъв начин ме преследват съпругът ми и семейството ми, аз ще продължа да следвам Бог докрай.

След обяд брат ми и снаха ми казаха, че ще минат покрай къщата ми, за да ме върнат обратно. Точно когато наближавахме входната врата, брат ми и снаха ми ме принудиха да изляза от колата. В огледалото видях, че лицето ми е покрито със синини и че очите ми са подути и приличат на цепки. Куцуках след тях, а съпругът ми продължаваше да ме бута отзад, сякаш водеше престъпник, и ме подканяше да побързам. Магазинерите от двете страни на улицата ме видяха и започнаха да говорят помежду си. Някои ме попитаха: „Кой ти стори това?“. Съпругът ми арогантно изрече поредица от клевети по мой адрес, а брат ми дори си позволи да каже: „Ако разбера, че все още вярваш във Всемогъщия Бог, ще те предам на Компартията да те затворят, за да не ни посрамиш“. Снаха ми, която стоеше отстрани, също ме порица. Едва тогава осъзнах, че всичко това е било предварително планирано от тях и че ме бяха принудили да сляза от колата по-рано, за да ме накарат да мина по улиците, за да ме видят всички и да могат всички да ме отхвърлят и да ми се скарат, и да ме принудят да се откажа от вярата си в Бог. След като се прибрах у дома, почувствах толкова голяма болка в сърцето си и чувствах, че пътят на вярата в Бог е прекалено труден, за да го извървя. Дори мислех да направя компромис със семейството си. Рухнах на леглото и се разплаках, като се молех на Бог: „Боже, чувствам, че този път е твърде болезнен, за да го извървя. Никой не ме разбира и усещам, че не мога да издържа повече…“. След като се помолих, си спомних химна с Божиите слова: „Бог обича човека с рани“: „Въплътеният Бог понася присмех, обида, осъждане и заклеймяване от всякакви хора, както и преследване от демони, отхвърляне и враждебност от религиозния свят, което причини рани в душата, които никой не можеше да изцели. Това е болезнено нещо. Той спасява поквареното човечество с огромно търпение, обича хората въпреки раните Си и това е дълбоко болезнено дело. Яростната съпротива, осъждане и клевета от страна на човечеството, техните фалшиви обвинения, гонения, както и преследването и убийството стават причина Божията плът да извърши това дело с голям риск за Себе си. Кой можеше да Го разбере, докато понася тези болки, и кой можеше да Го утеши?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Същността на Христос е любов). Мисълта за Божията любов към човечеството ме докосна дълбоко. Бог се е въплътил два пъти, за да спаси човечеството, понесъл е несравними страдания и унижения. Господ Исус, за да завърши делото на изкуплението на цялото човечество, е бил отхвърлен, обиден и оклеветен от света. Издържал е побоищата и подигравките на войниците, носил е трънен венец и накрая е бил прикован на кръста, и е жертвал живота Си. В последните дни Бог отново се е въплътил, за да работи и да спасява хората в земята, където лежи свит големият червен змей, като търпи преследване и осъждане от страна на Компартията, както и отхвърляне и клевети от религиозната общност. Бог мълчаливо понася всички тези страдания, за да спаси човечеството. Божията любов към човечеството е толкова голяма! Имам щастието да следвам новото дело на Бог от последните дни. Проповядвам евангелието и изпълнявам дълга си в името на това да придобия истината и да постигна Божието спасение; какво значение има, ако понеса някакво преследване заради това? В миналото често разговарях с моите братя и сестри, казвах им, че независимо с какво преследване или мъки се сблъскваме, трябва да следваме Бог докрай, но сега, когато изпаднах в тази ситуация, защо нямах вяра да се справя с нея? Духовният ми ръст наистина беше твърде малък. Тихо изложих решението си пред Бог, като се заклех, че независимо от това с какви преследвания, клевети или подигравки ще се сблъскам в бъдеще, аз ще остана непоколебима в свидетелството си за Бог, че повече няма да позволя на никого да ме възпира и че ще следвам Бог завинаги.

Преди да се усетя, беше дошъл септември 2008 г. Съпругът ми видя, че все още вярвам в Бог и проповядвам евангелието, и тъй като отиваше в Гуанджоу, за да достави някакви стоки, той ме вкара насила в камиона и ми взе всичките пари, които имах в себе си. Бях много притеснена и бързо скрих една книга с Божиите слова, като я притисках към себе си, докато той не внимаваше. След това ме държа под домашен арест в един хотел и накара хотелиерката да бди над мен. Бях затворена в продължение на пет дни и се чувствах наистина наранена и измъчена, мислех си: „Затворена съм тук, не мога да се видя с братята и сестрите си или да изпълнявам дълга си, чувствам се сякаш всеки ден е една година“. Мислех си как преследването от страна на съпруга ми ставаше все по-тежко през годините и се питах кога ли ще свършат тези дни. Само като си помислех за всички болки и трудности, които щеше да ми се наложи да понеса в бъдеще, се чувствах все по-отчаяна и си мислех, че ще е по-добре да умра. Като си мислех тези неща, се възползвах от това, че съпругът ми спеше, за да се измъкна тихо от хотела със скритата книга с Божиите слова, притисната до гърдите ми, и отидох до близката будка, като се готвех да скоча в реката, за да се самоубия. Но не можех да понеса да напусна Бог. Замислих се как най-накрая бях посрещнала завръщането на Господ, след като вярвах в Него повече от десет години — наистина ли щях да напусна Бог по този начин? Но наистина не можех да преодолея реалността на моето положение. Разплаках се, докато отправях прощална молитва към Бог: „Боже, сега съм наистина слаба, не искам повече да търпя тази болка. Преди да напусна този свят, искам да прочета един откъс от Твоите слова, за да намеря мир, след като умра“. След като се помолих, отворих книгата с Божиите слова под слабата светлина и прочетох следния откъс от Божиите слова: „Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш пречистен — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че пречистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). Този откъс е толкова добър! Почувствах се така, сякаш Бог ми говореше очи в очи, и в сърцето ми се разля топлина, сълзите се стичаха по лицето ми като перли от скъсана огърлица. Именно Божиите слова ме насочиха да разбера намерението Му навреме и в същото време съжалявах, че исках да скоча в реката, за да се самоубия, защото не можех да издържа на преследването на съпруга ми. Бях твърде слаба и безхарактерна. Бог беше подредил такава ситуация, за да усъвършенства вярата ми, беше ми позволил да остана непоколебима в свидетелството си сред мъките и страданията, за да унижи Сатана. Ако бях умряла, нямаше ли просто да стана за посмешище пред Сатана? Като си мислех това, се помолих на Бог: „Боже! Без значение с какви страдания или изпитания ще се сблъскам в бъдеще, ще разчитам на Теб, за да продължа напред. Ти си ми дал този дъх, така че ще живея правилно и ще свидетелствам за Теб, повече няма да Те натъжавам или да Те разочаровам“. След като разбрах Божието намерение, се върнах в хотела. Помолих се на Бог да ми отвори път. По обяд на следващия ден съпругът ми се върна в хотела и ми каза да побързам и да си събера нещата, за да се приберем у дома. Като чух думите на съпруга си, се почувствах много развълнувана и видях, че всичко е в Божиите ръце.

През октомври 2011 г. църквата спешно се нуждаеше от евангелски работници и водачите искаха да ме уредят да проповядвам евангелието в друг регион. Бях готова да изпълня дълга си, за да удовлетворя Бог. Мислех си обаче, че щом напусна дома си, няма да мога да осигуря на децата си пълноценно и щастливо семейство, затова отказах с мотива, че няма кой да се грижи за децата. Един ден с дъщеря ми четяхме Божиите слова в стаята и когато съпругът ми видя това, изтръгна книгата с Божиите слова от ръцете ми и ми каза яростно: „Откакто започна да вярваш във Всемогъщия Бог, разбрах, че с брака ни е свършено! Искаш да вярваш в Бог и да бъдеш спасена? Иска ти се! Дори и да умра, ще те взема със себе си. Заради теб вече спрях всичките си транспортни дейности и този път ще си остана вкъщи и ще те държа под око. Да видим къде смяташ, че можеш да избягаш. Сега ще те попитам отново, все още ли искаш да вярваш в Бог?“. Отговорих: „Никой не може да ми отнеме правото да вярвам в Бог. Ще вярвам в Бог завинаги“. След като чу това, съпругът ми ме зашлеви по лицето с книгата, а след това небрежно я изхвърли през прозореца. Когато видях съпруга си да изхвърля книгата с Божиите слова, почувствах, че сърцето ми се разкъсва, и ми се прииска да се втурна навън, за да взема книгата. След това той се приближи и ме ритна на земята толкова силно, че дори не можах да се изправя. Дъщеря ми се приближи и го попита: „Татко, какъв закон е нарушила мама, като е повярвала в Бог, че ти продължаваш да я преследваш по този начин?“. Тогава съпругът ми побесня, хвана дъщеря ми за косата и започна да я удря по лицето. Лицето на дъщеря ми посиня и се поду от побоя. Лежах на земята и гневно му се скарах: „Ти си звяр, ти си дявол!“. Като видях, че съпругът ми не пощади дори собствената си дъщеря, аз го намразих още повече. Притеснявах се, че книгата с Божиите слова може да бъде унищожена всеки момент и затова продължавах да призовавам Бог в сърцето си. Точно в този момент съпругът ми изведнъж отиде до банята. Бързо казах на дъщеря ми да слезе долу, за да намери книгата и да я изпрати на сигурно място в дома на една сестра.

Замислих се за всичките си години на вяра в Бог. Съпругът ми ме беше възпрепятствал по всички възможни начини, беше ме бил и унижавал, и аз се чувствах наистина наранена и потисната. Много ми се искаше да напусна дома, за да изпълнявам дълга си, но когато дойде време да си тръгна, не можех да понеса раздялата с децата си и винаги чувствах, че им дължа нещо. През онези нощи бях толкова натъжена, че не можех да спя, така че се молех на Бог. По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без воля за издигане и упоритост, без желание за постигане на прогрес, останали вместо това негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, идеалите, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и богатство и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко намерение да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3)). Като размишлявах над Божиите слова, разбрах, че не можех да се откажа от семейството си, защото се влияех от погрешни мисли, внушени от Сатана, които ми казваха, че трябва да бъда „добра съпруга и любяща майка“, да имам „щастливо семейство“ и т.н. Аз се стремях да бъда добра съпруга и любяща майка и когато дойде време да изпълня дълга си далеч от вкъщи, все се колебаех, тъй като се страхувах, че да напусна дома, за да изпълня дълга си, ще означава, че няма да мога да дам на децата си пълноценно и щастливо семейство. Накрая разбрах, че Сатана използва тези погрешни мисли и възгледи, за да ограничава и възпира хората, като по този начин ги кара да се отдалечават от Бог и да Го предават, което означава, че в крайна сметка те губят шанса си за спасение, защото се грижат за плътта. Като си мислех за това, продължих да се самоанализирам: „Като сътворено същество, нима моята отговорност е само да се грижа добре за децата си? Животът ми е даден от Бог, така че трябва да живея, за да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог“. Ако откажех да изпълня дълга си, за да поддържам щастливо семейство, наистина щях да предам Бог! Трябваше да се подчиня на Божието върховенство и уредби и да изпълня дълга си. Така щях да получа Божието одобрение. След това се замислих как съпругът ми винаги е вярвал в неоснователните слухове, разпространявани от Компартията. Той многократно ме беше пребивал и обиждал, за да ми попречи да вярвам в Бог, като дори отказваше да ме пусне да изляза навън. През първите няколко години от брака ни съпругът ми се отнасяше добре с мен, защото семейството на майка ми имаше влияние, и аз можех да се занимавам с бизнес, да печеля пари, да му раждам деца и да управлявам всички домашни дела. Но когато избрах да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, съпругът ми се страхуваше, че ще бъда арестувана и че той ще бъде замесен, и че това ще повлияе на бъдещето на децата ни, затова започна да ме преследва и да ми пречи, като се отнасяше с мен като с враг. Нима у него имаше някаква следа от съпружеска обич? Точно както се казва в Божиите слова: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). От Божиите слова разбрах, че между хората няма истинска любов и че любовта между съпруга и съпругата също се основава на личен интерес. Чрез преследването от страна на съпруга ми най-накрая видях демоничната му същност на ненавист към истината и ненавист към Бог. Като осъзнах това, сърцето ми се проясни и взех решение да напусна дома, за да изпълня дълга си.

По-късно съпругът ми подаде молба за развод и подаването на молбата щеше да ме остави без нищо. Бях ядосана и си мислех: „Цялото имущество ще принадлежи на него и няма да имам никаква връзка с децата. Когато остарея, дори няма да имам място, където да остана. Но ако не подпиша документите за развод, той ще продължава да ме преследва и да ме контролира заради това, че вярвам в Бог“. Бях изпаднала в дилема, без да знам какъв избор да направя. По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че това, че изтърпявам преследването и мъченията заради вярата в Бог, придава смисъл на цялото това страдание и го прави ценно. Винаги съм се притеснявала, че ако се разведа със съпруга си, животът ми няма да бъде защитен и затова се колебаех. Сега знаех, че колкото и да са добри плътските утехи, те са безсмислени. Единствено Бог е моята опора и това, че имам Божията грижа и закрила, е достатъчно. Що се отнася до това, което ще се случи в бъдеще, нямаше нужда да се тревожа или да се безпокоя, и докато съм жива, трябва да се стремя правилно към истината и да изпълнявам дълга си като сътворено същество. Това би бил най-смисленият и ценен начин да изживея живота си. Помислих си за Петър. Родителите му са го преследвали и са му пречели да вярва в Бог, затова той напуснал дома си и пътувал навсякъде, за да проповядва. Когато чул призива на Господ, той оставил всичко, за да последва Бог, без да се колебае, и в крайна сметка бил усъвършенстван от Бог. Като си помислих за това, сърцето ми се изпълни с чувство на освобождение и реших да напусна дома си, за да изпълня своя дълг.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова и притесненията ми за дъщеря ми също намаляха. Всемогъщият Бог казва: „Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Откакто в началото се е появил човекът, Бог винаги е изпълнявал делото Си по този начин, като е управлявал вселената и е ръководил законите на промяната за всички неща и траекторията на тяхното движение. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че всичко това, с което ще се сблъска дъщеря ми в бъдеще, и всички страдания, които ще понесе, са предопределени от Бог, че нейната бъдеща посока отдавна е предопределена от Бог и че единственото нещо, което мога да направя, е да поверя всичко на Бог и да се покоря на Божието върховенство и уредби. Това е разумът, който трябва да проявя. С тези мисли напуснах дома си и прекратих брака със съпруга си. Три години по-късно получих писмо от дъщеря си, в което пишеше, че вече е напуснала дома, за да изпълнява дълга си под Божието напътствие. В момента, в който получих писмото, се почувствах дълбоко развълнувана и осъзнах, че всичко е подчинено на Божието върховенство. Като се изправих пред огромната Божия любов и спасение, аз благодарих на Бог от цялото си сърце.

Въпреки че по пътя си претърпях някои трудности, това страдание беше ценно и значимо. Чрез преследването от страна на съпруга ми и семейството ми придобих представа за тяхната нечестива същност, противопоставяща се на Бог, и осъзнах, че Бог е Този, Който тайно се е грижил за мен и ме е защитавал във всяка една трудност, дал ми е вярата и силата, от които се нуждаех, за да се освободя от оковите на семейството си и да изпълня дълга си като сътворено същество. Бог ме поведе по правилния път в живота и аз Му благодаря от цялото си сърце.