Дните, в които се борех за име и печалба

10 юни 2024

Миналия юни поех отговорност за делото по напояването в църквата, а работата ни страдаше от липса на напояващи. Много се тревожех за това. Помислих си, че ако не запълня липсата, водачите може да си помислят, че не върша практическа работа. Както се терзаех за това, един водач ми предложи кандидат, току-що прехвърлената сестра Сяодан, която можела да се заеме с напояването. Развълнувах се, като разбрах това, и много се успокоих. Веднага насрочих среща със Сяодан.

За да я обучим и бързо да подобрим работата по напояването, намерих няколко души, които да я запознаят с принципите, и следях напредъка ѝ. Много скоро водачът ми изпрати съобщение, че сестра Джоу Нуо има нужда Сяодан да ѝ помогне с видеоклиповете и Сяодан се включи. Бях изумена от това. Лично се бях погрижила за всичко — от първия контакт с нея до уреждането на работата ѝ, и исках да се включи бързо, за да се подобри работата ни, но Джоу Нуо се натрапи по средата на процеса. Трябваше да намеря някой друг да помага, ако ли не, новодошлите нямаше да бъдат напоявани. Какво щяха да си помислят водачите за мен? Освен това, ако Сяодан беше обучена, всички щяха да помислят, че Джоу Нуо е способна и усилията ми щяха да са напразни. Исках да намеря начин да я задържа. И така, отговорих на водача, че имаме остра нужда от напояващи и че трябва да оценяваме силните страни на хората. Сяодан се беше занимавала с напояване преди, затова исках да се говори с Джоу Нуо да я задържим като напояващ. Два дни по-късно получих отговор: „Сяодан е запозната с видеопродукциите, а и се интересува от това, така че, общо взето, тя е по-подходяща за видеопродукции“. Бях много разочарована и си помислих, че на Сяодан никога нямаше да ѝ хрумне да направи това, ако Джоу Нуо не я беше помолила. Но всичко вече беше решено, така че трябваше да намеря друг, при това бързо, иначе работата ни щеше да страда и водачът със сигурност щеше да каже, че не върша практическа работа. Проучих останалите членове на църквата и намерих няколко сестри с добри качества, които търсеха истината и бяха подходящи. От тях сестра Ян Мингуей беше топла и сговорчива и новодошлите обичаха да се събират с нея. Беше подходяща за позицията. Много се зарадвах и започнах да обучавам тези сестри, като се съсредоточих върху Мингуей. Помислих си, че трябва стриктно да следя процеса и да я обуча възможно най-бързо, за да си мислят всички, че съм способна.

Веднъж на едно събрание друг водач попита за Сяодан и аз тайничко се натъжих. Исках да ѝ разкажа как Джоу Нуо взе Сяодан във видеопродукциите, за да може тя да говори с Джоу Нуо и да ми помогне да си върна Сяодан. Така щях да имам още един човек за напояването и щяхме да сме по-добре. И така, разказах на водача как Джоу Нуо взе Сяодан и ѝ възложи работа във видеопродукциите, и подчертах, че първоначално аз съм я обучавала, но Джоу Нуо ми я е отмъкнала. Каза: „Църквата е едно цяло и не може да се дели. Където и да е пратена, то е в полза на работата, а и за видеопродукциите трябват повече хора, така че не бива да се караме. Щом на Сяодан ѝ е възложено това, трябва да се съобразим“. Знаех че е така, но се разочаровах, като видях, че водачът не е на моя страна.

Две от сестрите, които обучихме, в крайна сметка поеха напояването и на мен ми се струваше, че усилията ми не са били напразни и водачите ме възприемат добре. За моя изненада обаче един ден партньорката ми, сестра Ли Сянджън, ми каза, че Джоу Нуо искала Мингуей за видеопродукциите. У мен се надигна вълна от недоволство. Вече бях обучила Мингуей, защо Джоу Нуо я взимаше? Първо взе Сяодан, а сега — Мингуей. Взимаше всичко, за което бях работила, и не ми оставяше нищо. Не бяха ли усилията ми напразни? Бях много обезпокоена и си го изкарах на Сянджън: „Не можеш ли да разговаряш с Джоу Нуо? Мингуей вече започна да напоява, да си намери някой друг“. Тя не знаеше какво да направи и каза: „И напояването, и видеопродукциите са много важни. Трябва да обсъдим допълнително кое би донесло най-много полза на църковното дело“. Помислих си: „Какво има да обсъждаме допълнително? Джоу Нуо взима хората, които аз исках, не мога да задържа нито един от тези, които съм обучила. Какво ще си помислят всички за мен? Каквото ще да става, този път ще говоря с ръководството за това и ще ги накарам да се намесят, иначе ще бъде голямо унижение“.

Мислех да им напиша писмо, щом се прибера вкъщи, но просто не знаех какво да напиша. Казах си: „Забрави!“. По-добре да си уредя среща с Мингуей и директно да я помоля да продължи да работи като напояващ, за да я задържа. Тъкмо щях да започна да пиша на Мингуей, и напълно блокирах. Не знаех какво да кажа. Беше ми много неспокойно и започнах да мисля за всичко, което се беше случило. Защо толкова се ядосах, когато обучените от мен кадри бяха прехвърляни на Джоу Нуо, че чак исках да се оплача на ръководството? Защо толкова настоявах да си върна Мингуей? И така, помолих се на Бог и започнах да се успокоявам. Прочетох това в Божиите слова: „В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват дълга си, да вършат работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговата воля. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е изблик на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на неверниците се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Неверниците правят каквото те си решат, всеки има свои собствени цели и планове, всеки живее за собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за собствената си полза и не желаят да отстъпят нито милиметър от това, което придобиват. Те са разделени, а не обединени, защото не се стремят към обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са еднакви. Всички те се грижат единствено за себе си. В това не властва никаква истина — това, което властва и командва, е поквареният сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и нямат власт над самите себе си, затова изпадат все по-дълбоко в грях. В Божия дом, ако принципите, методите, мотивацията и отправната точка на вашите действия не се различаваха от тези на неверниците, ако вие също бяхте разигравани, контролирани и манипулирани от покварения сатанински нрав и ако отправната точка на вашите действия бяха вашите собствени интереси, репутация, гордост и статус, тогава нямаше да изпълнявате дълга си по-различно от начина, по който неверниците вършат нещата(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). После се замислих за поведението си напоследък. Не бях ли в състоянието да се карам с другите заради собствения си имидж и статус? Водачът ми каза да обуча Сяодан, а моята първа мисъл беше, че така мога да подобря резултатите на екипа по напояването и да се изфукам с уменията си, което щеше да ми спечели одобрението на водачите. Затова изобщо не пестих усилия в обучението ѝ. Като разбрах, че се мести в отдела за видеопродукции, се опасявах, че работата ни ще пострада, ако не намеря друг добър кандидат, и тогава щях да изглеждам зле в очите на ръководството и щях да загубя позициите си. Натрупах предубеждения срещу Джоу Нуо и се опитах да привлека ръководството на моя страна и да ги накарам да ѝ се скарат. После, като чух, че Мингуей ще бъде преместена, си го изкарах на Сянджън и я обвиних, че не е говорила с Джоу Нуо да задържим Мингуей, и дори исках да се оплача на ръководството и да си я върна. И всичко това беше, за да поддържам статуса и имиджа си пред братята и сестрите. Държах се точно като неверник, борих се за името и статуса си, изживявах сатанинско подобие. Божият дом обучава хората, за да могат братята и сестрите да използват силните си страни и да участват в разпространението на евангелието. Аз обаче гледах на изпълнението на дълга си да обучавам хора като на дейност в полза на личните ми интереси и се състезавах с другите, за да опазя имиджа и статуса си. Това не е нормална човешка природа! Трябваше да си задам въпроса защо все се боря с другите за имиджа и статуса си. В търсенето си прочетох това в Божиите слова: „Когато антихристите се съревновават за водачески позиции в църквата и за престиж сред Божиите избраници, те използват всички възможни средства, за да нападат останалите и да се издигат. Не се замислят колко много може да навредят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Съобразяват се единствено с това дали амбициите и желанията им могат да се удовлетворят и дали могат да подсигурят собствения си статус и репутация. В църквите и сред Божиите избраници антихристите изпълняват ролята на демони, зли хора и лакеи на Сатана. Изобщо не са хора, които искрено вярват в Бог, нито са негови последователи, камо ли да са хора, които обичат и приемат истината. Преди да постигнат намеренията и целите си, никога не се самоанализират и не опознават себе си, не размишляват дали намеренията и целите им съответстват на истината, никога не търсят как да поемат по пътя на стремежа към истината, за да постигнат спасение. Вместо покорно да вярват в Бог и да изберат пътя, по който трябва да поемат, те си блъскат главите, за да намерят отговори на въпроси като: „Как мога да заема позицията на водач или работник? Как мога да се съревновавам с водачите и работниците в църквата? Как мога да заблудя и контролирам Божиите избраници, а Христос да превърна в обикновен фигурант? Как мога да си подсигуря място в църквата? Как мога да си осигуря стабилна опора в църквата и да придобия статус, как да съм сигурен, че ще успея и няма да се проваля и как в крайна сметка да постигна целта си да контролирам Божиите избраници и да установя свое собствено царство?“. Това са нещата, за които антихристите мислят денем и нощем(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). „Антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божията воля, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и долно? Независимо от обстоятелствата антихристите смятат, че статусът и репутацията им са най-важни. Никой не може да се съревновава с тях(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Бог разобличава антихристите за това, че са изключително себични и поставят собствените си интереси над всичко друго. Ако някой навреди на името и статуса им, те само се чудят как да се скарат с него, без изобщо да мислят какво би било от полза за Божия дом. Разсъждавах върху себе си и си дадох сметка, че се държа точно като антихрист. Исках Сяодан и Мингуей да се върнат, за да ги обуча за своите цели, да подобря резултатите от работата си и да спечеля одобрението на водачите. Когато Джоу Нуо ги премести, с което урони репутацията ми, исках дасе съревновавам с нея, без да се замислям, че поведението ми може да навреди на братята и сестрите и на интересите на църквата. Мислех само за собствените си интереси. Бях толкова себична, напълно лишена от човешка природа и разум. Братята и сестрите принадлежат на Бог — те не са ничия частна собственост. Качествата и силните им страни са предопределени от Бог и са им дадени за Неговото собствено дело. Тук няма „Това е мое, онова — твое“. Няма и „Кой превари, той завари“. Хората трябва да отидат там, където са необходими на църквата. Разбира се. Беше разумно и подобаващо от страна на Джоу Нуо да спазва принципите и да обучава хора за църквата въз основа на силните им страни. Но аз първа бях забелязала тези две сестри, затова смятах, че никой не трябва да ги пипа и дори биех тъпана, че съм обучила хора за църквата, като се отнасях към тях като към своя частна собственост, като към мои лични асистенти, и ги използвах, за да изпълня собствените си амбиции и желания. Когато действията на Джоу Нуо засегнаха името и статуса ми, приложих тактики, за да ѝ попреча, и си излях яда. Това не е ли същото като твърденията на църковния клир: „Това са моите овце, никой не може да ми ги краде“? Пасторите и старейшините съдят и заклеймяват Божието дело, за да поддържат статуса си пред вярващите и да си осигурят прехраната. Те им пречат да изследват истинския път и така държат паството под здрав контрол. Аз исках да задържа обучените от мен в хватката си заради одобрението на водачите и високата оценка на членовете на църквата и не позволявах да ги преместят. По какво се различавах от онези лицемерни и хитри свещеници? Не бях ли тръгнала по пътя на антихриста срещу Бог? Когато осъзнах това, ме обля студена пот. Видях колко съм себична и окаяна и че изобщо не поддържам църковното дело, а само собствените си интереси. Бях заслепена от желанието си за име и статус — колко опасно. Помислих си за антихристите, които са били изритани от църквата. Отлъчили са ги, защото са се стремили към име и статус, без да се покаят, и в крайна сметка са сторили твърде много зло. Ако продължавах по този път, щях да свърша по същия начин.

Прочетох този откъс от Божиите слова: „Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви лоши последствия ще доведе това състояние, ако не се справиш с него. Затова започни веднага да търсиш истината, потуши желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Това ми даде път за практикуване. Когато се борех за собствените си интереси, трябваше да се помоля веднага на Бог и да се опълча срещу себе си, да се откажа от собствените си желания, да търся истините принципи и да ги следвам. Където и да бяха прехвърлени Сяодан и Мингуей, то бе, за да може църквата да обучава хора, а крайната цел бе да изпълняваме дълга си и да свидетелстваме за Бог. Трябва да се радвам, а не да се боря за собственото си име и статус. А и обучението в Божия дом си има принципи. То се извършва въз основа на нуждите на църковното дело и според силните страни на хората. Това дали някой е подходящ за даден дълг, трябва да се преценява според силните му страни. Ако има много таланти, трябва да отиде там, където най-много има нужда от него. Ако даден дълг изисква повече хора, а е трудно да се намерят подходящи и няма кой да заеме позицията, а същевременно този човек има желание и готовност, то този дълг трябва да му бъде възложен. Няма много хора, които имат умения за видеопродукции, докато в напояването хората с чисто разбиране, които са наясно с истините, съдържащи визиите за Божието дело, които са любящи и търпеливи, могат да се справят добре. Имаме повече кандидати за напояване, отколкото за видеопродукции. Сяодан е учила видеообработка в колежа, затова имаше известни умения във видеопродукциите. Освен това ѝ беше интересно да прави видеоклипове, така че беше разумно от страна на Джоу Нуо да я включи в тази работа. Макар че загубих Сяодан като ученик, можех да намеря други братя и сестри, които да обучавам. Просто бяха нужни още малко време и усилия. След като разбрах всичко това, се помолих на Бог, готова да поправя мотивите си и да следвам принципите в дълга си. Ако Мингуей беше силна във видеопродукциите, бях готова да се подчиня и да спра да се съревновавам с Джоу Нуо заради собствения си имидж и статус.

След няколко дни Джоу Нуо изпрати съобщение, че са ѝ пратили няколко души от друга църква, така че вече нямаше нужда от Сяодан и Мингуей. Каза, че могат да бъдат прехвърлени на други подходящи позиции. Бях сигурна, че Бог е уредил това. Когато искрено се отказах от собствените си амбиции и желания, нещата се промениха. Осъзнах, че съм се държала като шут през цялото време. Почувствах се много неудобно. След това уредих тези сестри да се върнат и да напояват новодошлите. Малко след това чух, че друг църковен водач ще вземе Мингуей да обработва снимки. Помислих си, че Мингуей е много добра в напояването, защо ще я пращат да върши тази работа? Исках да говоря с нея и да я помоля да продължи като напояващ. Нямаше ли всичките ми усилия да пропаднат, ако си тръгнеше? Щом ми изплуваха такива мисли, осъзнах, че пак се боря за име и статус, затова казах бързо една молитва и поисках от Бог да ме напътства да се опълча срещу себе си и да поставя интересите на църквата на първо място. Където и да изпратеха Мингуей, със сигурност щеше да е добре за нуждите на църквата. Не можех да работя за име и статус, а трябваше да се подчиня. Като го погледнах по този начин, се почувствах много по-спокойна. По-късно срещнах този водач и тя каза: „Мингуей я бива в обработването на снимки. Изглежда много подходяща за този дълг според принципите“. Като чух това, не бях нито разочарована, нито ядосана. Усмихнах се и казах: „Слава Богу! Преди щях да се боря за името и статуса си, но от разкритията на Божието слово осъзнах какъв егоист съм била и колко съм отвратила Бог с това и сега знам, че както и да се уредят нещата, то е въз основа на принципите. Мингуей е добра в обработването на снимки, така че този ѝ дълг съответства на Божията воля и аз не възразявам“. Водачът се усмихна, като чу какво казах.

Това преживяване наистина ми показа, че когато зачитам църковното дело и интересите на братята и сестрите, вместо да се боря за името и статуса си, се чувствам спокойна и в сърцето ми цари мир. Слава Богу!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Поредната ми среща с болестта

През 1995 г. приех вярата в Господ Исус. След това като по чудо се подобри сърдечното ми заболяване, от което бях страдала години наред....

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger