Размишления върху копнежа по статуса

28 април 2024

През 2019 г. бях избран за църковен водач. Тогава отговарях най-вече за видеопродукциите. След като няколко водачи на екипи ме обучиха, постепенно усвоих някои принципи на видеопродукцията и си изработих собствен подход. Някои мои възгледи по време на обсъжданията печелеха одобрението на всички. Тъй като клиповете ни ставаха все по-добри, братя и сестри от други църкви идваха, за да се учат от нас. Чувствах се много удовлетворен и си мислех: „Не само че се справям с църковната работа, но и мога да установявам проблеми във видеопродукциите. Хората в църквата често се обръщат към мен, ако имат някакви спънки. Общо взето мисля, че съм качествен водач“.

По-късно партньорът ми беше прехвърлен на друга позиция, тъй като не се справяше с работата, и сестра Лиза стана новият ми партньор. Започнах да правя сметки: общението на Лиза беше по-задълбочено от моето, но аз бях работил по-дълго във видеопродукциите и имах повече опит. Нейните умения не можеха да се мерят с моите, а и думите и действията ѝ бяха малко нехайни. В общи линии имах предимство пред нея и работата щях да водя основно аз. Лиза обаче постепенно напредна в църковната работа и стана по-ефективна в общението си и в разрешаването на проблеми. Братята и сестрите започнаха да се обръщат към нея с всичките си въпроси и аз вече не бях единственият отличник в църквата. Като видях, че Лиза е старателна и отговорна в работата си и общението ѝ върху Божиите слова беше по-адекватно от моето, несъзнателно започнах да се чувствам застрашен. А особено като забелязах, че водачите на екипи често одобряваха идеите ѝ, още повече ѝ завидях. Ако нещата продължаваха така, тя рано или късно щеше да ме засенчи и аз щях да ставам все по-маловажен. Това няма да стане, помислих си. Трябваше да намеря начин да я превъзхождам.

След това, като обсъждахме работата с водачите на екипи, гледах все първи да споделям идеите си. Веднъж, когато обсъждахме проблем с един клип, аз казах какво мисля, но другите не смятаха, че това е въпрос на принцип, затова пренебрегнаха идеята ми и смениха темата. Почувствах се малко унижен. Идеята ми беше добра, защо не можех да я представя? Спънах се в най-важния момент. Показах, че не съм на нивото на Лиза, като попречих на самия себе си. Когато Лиза разговаряше, ми се струваше, че съм съвсем унижен, и завиждах още повече. Веднъж след дискусия един водач на екип дойде дискретно при мен и ми каза: „Изглеждаш малко изнервен напоследък. Бързаш пръв да кажеш нещо, преди да си разбрал какво обсъждаме, а това прекъсва потока на мисълта ни. После трябва да ти обясняваме всичко отново, а това бави напредъка на работата ни. Трябва да помислиш над тези неща“. Много се обезкуражих от думите му. Преди на дискусиите с водачите на екипи повечето ми идеи бяха одобрявани. Откакто Лиза дойде обаче, статусът ми пред другите постепенно се понижи, никой не искаше да ме слуша и дори бях прекъсвал църковното дело. Как можех да ги погледна в очите? Не само че не размислих, но и обвиних Лиза за всичко. Няколко дни се цупих и се потисках все повече, а работата ми ставаше все по-неефективна. Веднъж един висшестоящ водач дойде да ми каже, че част от работата, която преди надзиравах, ще бъде прехвърлена на Лиза. Не ми стана никак приятно, но не казах нищо. Помислих си: „След това преразпределение Лиза със сигурност ще надзирава повечето от работата на църквата, а аз ще бъда помощник. Дали другите ще си помислят, че работата е преразпределена, защото не се справям? Преди бях надзорник и участвах във всички дела на църквата, а сега бях засенчен от Лиза. Докато тя е тук, вечно ще съм втора цигулка“. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах. Сърцето ми бе натежало и не можех да приема тази нова реалност. Способностите и професионалните умения на Лиза не бяха по-добри от моите. Освен това отдавна надзиравах видеопродукциите и имах опит. Тогава защо тя ми отмъкваше всичко? Не можеше да ме потиска така. Трябваше да си върна репутацията и статуса, пък каквото ще да става! От този момент нататък само дебнех Лиза да обърка нещо, за да блесна отново. Веднъж Лиза не ми се обади, че е отшила да обсъжда работата с водачите на екипи, и работата беше започнала, без аз да знам. Възползвах се от възможността да започна пасивно-агресивна атака срещу произволните ѝ действия, като излях целия си насъбран гняв. Казах, че съм просто статист, който вече няма думата в работата на водачите на екипи. Лиза видимо се изчерви, докато говорех. Въпреки че използвах възможността да си излея яда, продължих да се чувствам много мрачен и потиснат. Горе-долу тогава водачът ни започна нов проект, но поради няколко причини той почти не напредваше. Всъщност имах много време да помагам с проекта, но си мислех: „Лиза е главният отговорник за този проект, така че дори и да стане добре, заслугата няма да е моя. Спокойно мога да оставя Лиза да се оправя. Ако се провали, още по-добре — така хората ще загубят уважението си към нея“. По онова време постоянно се състезавах за репутация и лична печалба. Не носех никакво бреме в църковното дело и карах през пръсти. И в работата не можех да решавам проблеми и те се натрупваха все повече. Изправен пред това, не се самоанализирах, а само се дразнех все повече. Често се вглеждах в чуждите грешки и избухвах пред другите, което прекъсваше работата. Когато разбра, висшестоящият водач разговаря с мен и разобличи проблема ми. Вътре в себе си обаче аз протестирах: „Да не би само аз да съм виновен, че работата не дава резултати? Защо точно мен сочат с пръст?“. Тогава изобщо нямах самоосъзнатост и обвинявах Лиза за всичко. Обвинявах и водачите на екипи, че не действат според принципите. След като не приех нито едно от неколкократните общения на водача, а и не вършех реална работа, тя ме отстрани. След отстраняването ми се чувствах празен, измъчен и обезкуражен. Затова се помолих на Бог да ме води да се поуча от тази ситуация.

После прочетох два откъса от Божиите слова, които ми дадоха известно себепознание. Всемогъщият Бог казва: „Какъв е девизът на антихристите, независимо в коя група се намират? Споделете какво мислите. (Битката срещу другите хора и срещу Небето е източник на безкрайно забавление.) Това не е ли лудост? Лудост е. Някой друг? (Боже, не си ли мислят следното: „В цялата вселена само аз властвам като пълен господар“? Тоест те искат да са най-великите и с когото и да са, винаги искат да го надминат.) Това е една от техните идеи. Някой друг ще добави ли още нещо? (Боже, сетих се за три думи: „Победителят е цар“. Мисля, че където и да са, те винаги искат да превъзхождат останалите и да се открояват и се стремят да са най-великите.) Повечето от това, за което говорихте, са видове идеи. Опитайте се да да ги опишете, като използвате някакво поведение. Където и да се намират, антихристите не искат непременно да заемат най-високата позиция. Всеки път, когато отидат някъде, те имат такъв нрав и начин на мислене, които ги принуждават да действат. Какъв е този начин на мислене? Той е: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“. Защо казвам „съревновавам“ три пъти, а не веднъж? (Съревнованието се е превърнало в техен живот, с него живеят.) Това е техният нрав. Родени са с нрав, който е изключително надменен и трудно се овладява, т.е. смятат се за ненадминати и са изключително егоистични. Никой не може да обуздае изключително надменния им нрав. Самите те не могат да го контролират. Затова животът им представлява само борба и съревноваване. За какво се борят и съревновават? Естествено, те се съревновават за слава, изгода, статус, репутация и за собствените си интереси. Каквито и методи да се налага да използват, стига всички да им се подчиняват и стига самите те да получават ползи и статус, те са постигнали целта си. Волята им да се съревновават не е временно забавление, а е вид нрав, който произлиза от сатанинската природа. Той е като нрава на големия червен змей, който се бори и с Небето, и със земята, и с хората. Какво искат тогава антихристите, като се борят и се съревновават с другите в църквата? Несъмнено се съревновават за репутация и статус. Каква полза обаче имат от статуса, ако го спечелят? Каква им е изгодата от това, че другите ги слушат, възхищават им се и ги боготворят? Дори самите антихристи не могат да го обяснят. В действителност те обичат да се наслаждават на репутацията и статуса си, на това всички да им се усмихват, да ги ласкаят и да им се подмазват, когато ги видят. Така че всеки път, когато антихрист отиде в църква, той прави едно: бори се и се съревновава с другите. Дори и да спечели власт и статус, той не се задоволява с това. За да защити статуса си и да подсигури властта си, той продължава да се бори и да се съревновава с другите. Ще прави това до смъртта си. И така, философията на антихристите е следната: „Докато си жив, не спирай да се бориш“. Ако в църквата има такъв зъл човек, дали това ще смущава братята и сестрите? Да кажем например, че всички тихо ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината, атмосферата е мирна и настроението е приятно. През това време един антихрист ще кипи от недоволство. Ще започне да завижда на хората, които разговарят за истината, и ще ги намрази. Ще започне да ги напада и да им дава оценки. Няма ли това да смути мирната атмосфера? Антихристът е зъл човек, който е дошъл, за да смущава и отвращава другите. Ето какви са антихристите. Понякога те не се стремят да унищожат или да победят хората, с които се съревновават и които потискат. Щом постигнат репутация, статус, гордост и престиж и щом изтръгнат от хората възхищение, те са постигнали целта си(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). „Колкото повече се бориш, толкова по-мрачно ще става сърцето ти и толкова повече завист и злоба ще чувстваш, а желанието ти да добиеш тези неща само ще нараства. Колкото по-силно е желанието ти да ги добиеш, толкова по-малко ще ти се удава, а при това положение омразата ти ще расте все повече. Колкото по-силно мразиш, толкова по-мрачен ще ставаш отвътре. Колкото по-мрачен си отвътре, толкова по-зле ще изпълняваш дълга си, а колкото по-зле изпълняваш дълга си, толкова по-безполезен ще ставаш за Божия дом. Това е порочен кръг от взаимни зависимости. Ако никога не изпълняваш дълга си добре, постепенно ще бъдеш пропъден(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Като се замислих над Божиите слова, видях, че стремежът ми към репутация и печалба беше точно антихристкият нрав, който Бог е разобличил. Откакто видях, че Лиза постига по-добри резултати от мен и беше спечелила уважението на братята и сестрите, у мен тихо започна да се надига подтик да докажа, че тя не е по-добра от мен и няма как да ме превъзхожда. Мислех само как да обърна ситуацията в своя полза. Когато обсъждахме работата, се включвах рязко, за да кажа какво мисля само защото исках да се отлича и да засенча Лиза, без изобщо да отчитам дали това ще се отрази на работата ни. А когато висшестоящият водач прехвърли част от работата ми на Лиза, започнах да ѝ завиждам още повече, защото мислех, че ми е отмъкнала славата под носа. Тогава злите ми намерения започнаха да изплуват. Започнах да дебна моменти да хвана Лиза в грешка или пропуск и да си изкарам вътрешния яд, за да си постигна целите, без значение колко вреда ѝ причинявах. Когато някой проект не напредваше, дори и да виждах ясно къде са проблемите и да имах време да помогна, не ми се занимаваше с тях, защото знаех, че Лиза отговаря за това. Дори се надявах да се провали и да загуби уважението на другите. Видях, че съм имал твърде силно желание за репутация и статус, не съм се държал мило и изобщо не съм защитавал църковното дело. Състезавах се за репутация и печалба, все се опитвах да превъзхождам другите и не влагах никаква мисъл в дълга си. Работата, която надзиравах, практически беше спряла и бях потънал в мрак. Това „състезаване“ ме караше да се въртя в порочен кръг. Точно както Бог казва: „Ако никога не изпълняваш дълга си добре, постепенно ще бъдеш пропъден“. Хвърлих делото на църквата в хаос и дори не ми хрумна да се самоанализирам. Ако продължавах така, кой знае на какво прекъсващо поведение можех да съм способен. В най-лошия случай можех дори да бъда пропъден. За щастие бях отстранен, преди да изпадна дотам да извърша зло. Така Бог ми даваше шанс да се самоанализирам и да позная себе си и се справяше с желанието ми за репутация и статус. Осъзнах, че това беше Божието спасение и Неговият начин да ме защити. Благодарих на Бог и състоянието ми чувствително се подобри. Взех решение за себе си да изпълнявам дълга си по практичен начин и да спра да се състезавам за репутация и статус.

След това бях доста по-смирен в дълга си. Дори когато ми възлагаха обща работа и трябваше да изпълнявам незабележими и банални задачи, бях готов да се подчиня, защото знаех, че след като Бог ми е дал този шанс да се покая, аз трябва да изпълнявам дълга си практично. Малко след това тръгна нов проект за клипове и за моя изненада всички избраха мен за създаването му. Радвах се на този шанс и старателно изследвах и търсех съответните принципи. След известно време клипът започна да добива завършен вид и аз бях доста доволен от себе си, като видях как се получи. Желанието ми за име и статус отново пламна. Помислих си: „Може да са ме отстранили като водач, но звездата на талантливия винаги изгрява. Трябва да се възползвам от този шанс да проявя добрите си страни и да докажа таланта си“. Мислех си: „Лиза може и да е по-добра от мен в общението за истината и в решаването на проблемите, но аз имам по-добри професионални умения от нея. Ако вложа нужното време и направя този клип добре, всички ще видят подобрението ми и може отново да ме изберат за водач, с което ще надскоча Лиза“.

Един ден чух, че работата напредва бавно и водачът е скастрил хората, защото клиповете нарушавали принципите. Като чух това, усетих малко злорадство. „Ето на, видеопродукциите не са се подобрили, откакто ме отстраниха. По-зле е отпреди. Преди виждах проблемите и давах идеи, така че е по-добре да не напредват въобще. Така ще видят, че не само аз не съм си вършил работата добре, но и Лиза“. После чух, че Лиза била в лошо състояние напоследък — в общението ѝ на събранията нямало никаква светлина, а другите били затрупани с проблеми и станали негативни. Помислих си: „Ако това продължава, може би ще възникне сериозен проблем с видеопродукциите и Лиза ще бъде отстранена. Може би тогава ще изберат мен за водач и ще мога отново да надзиравам тази работа“. И така, продължих да работя по клипа, като едновременно следях развитието на ситуацията с Лиза. Когато чух, че тя си е взела поука от разправата и кастренето и състоянието ѝ се е подобрило, а братята и сестрите са схванали някои принципи от провалите и несгодите и са постигнали по-добри резултати, се почувствах малко разочарован и потиснат. Особено, когато на едно събрание Лиза разговаряше за това какво е спечелила и преживяла от всичко това и получи одобрението на всички, на мен ми стана още по-неприятно. У мен се надигнаха чувства на омраза и завист. Усетих, че нямам шанс да се завърна. След това не намирах мотивация и бях разсеян, докато работех по клипа. Няколко дни след това клипът беше готов. За моя изненада обаче при прегледа водачът забеляза голям проблем в него, възложи на друг да го редактира и не ми даде повече задължения. Бях напълно съсипан. Ако не правех клипове, вече нямаше с какво да се изтъквам. Другите братя и сестри бяха заети с дълга си, а аз нямах какво да правя и се набивах на очи. Чувствах се наистина ужасно — бях самотен, потиснат и наранен, съсипан от страдание. Със сълзи на очи се помолих на Бог: „Мили Боже, знам, че съм в тази ситуация поради Твоята праведност. След като ме отстраниха, не се самоанализирах истински и не се опознах, а само търсех начини да си върна позициите и да се отлича. Бях злонамерен и арогантен и Те отвратих. Сега не мога да изпълнявам дълг и съм станал авантаджия в църквата. О, Боже, не искам вече да се състезавам за репутация и печалба. Моля Те, просветли ме и ми позволи да добия истинско себепознание, за да се презра и да се опълча срещу себе си, и да спра да се връщам към старите си навици“.

След това попаднах на друг откъс от Божиите слова: „Антихристите ценят собствения си статус и репутация повече от всичко останало. Освен че са хитри, коварни и зли, тези хора са и изключително злобни. Какво правят, когато открият, че статусът им е застрашен, или когато загубят мястото си в сърцата на хората, когато загубят подкрепата и обичта им, когато хората вече не ги почитат и не им се възхищават, и когато изпаднат в немилост? Изведнъж се променят. Щом загубят статуса си, те не искат да изпълняват никакъв дълг и нямат интерес да вършат каквото и да е, а всичко, което правят, е небрежно. Но не това е най-лошото проявление. Кое е то? Щом тези хора загубят статуса си и повече никой не им се възхищава, нито успяват да подмамят когото и да било, наяве излизат омразата, ревността и отмъщението. Не само че не се страхуват от Бог, а и у тях няма никакво покорство. Освен това в сърцата си те са склонни да мразят Божия дом, църквата, водачите и работниците. Копнеят делото на църквата да се сблъска с проблеми или да замре. Искат да се присмиват на църквата и на братята и сестрите. Мразят и всеки, който се стреми към истината и се бои от Бог. Нападат и се подиграват на всеки, който е предан на дълга си и е готов да плати цена. Това е нравът на антихристите. Не е ли порочен? Това очевидно са зли хора. Антихристите по своята същност са зли хора. Дори когато събиранията се провеждат онлайн, ако видят, че сигналът е добър, тихо ругаят и си казват: „Надявам се сигналът да пропадне! Дано сигналът пропадне! По-добре никой да не може да чуе проповедите!“. Що за хора са те? (Дяволи.) Те са дяволи! Определено това не са хора от Божия дом(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог разобличава това, че природата на антихриста е зла. Щом загуби статуса си и подкрепата на другите, той не само започва да изпълнява дълга си през пръсти, но и се изпълва с омраза, завист и отмъстителност и копнее в църковното дело да възникнат проблеми, за да може да се смее злобно на Божия дом и останалите. Видях, че постъпките ми бяха точно като тези, които Бог разкрива. След като ме отстраниха и загубих статуса си, станах завистлив и отмъстителен. Когато чух, че в работата, която Лиза надзираваше, е имало проблеми и са се разправили с нея, тайничко ликувах и нямах търпение да се появи сериозен проблем, заради който да отстранят Лиза, за да я заменя. Когато чух, че състоянието ѝ се е подобрило, а другите са научили нещо и работата на църквата е потръгнала, се почувствах потиснат. Държах се точно като антихрист. Само антихристите и дяволът Сатана мразят Бог и истината и се надяват, че църковното дело ще бъде спряно, всички ще станат негативни и ще загубят Божието спасение, и в крайна сметка ще отидат в ада заедно с тях. Макар че бях член на църквата, който беше получил толкова много от притока на Божиите слова, аз се стремях към репутация и статус, а не към истината, прекъсвах църковното дело и не се покайвах. И понеже ламтежът ми за статус не беше удовлетворен, се надявах, че в църковното дело ще възникнат проблеми, за да може Лиза да не изглежда по-добра мен. Тези мисли бяха токсични и долни. Сърцата на хората от Божия дом трябва да туптят в едно с Божието сърце. Като виждат, че повече хора се стремят към истината, изпълняват дълга си добре и се вслушват в Божията воля, те са щастливи. Когато църковното дело е възпрепятствано, те се заемат с това да го поддържат. А аз виждах, че във видеопродукциите имаше проблеми и че другите са станали пасивни, но не им помогнах да ги разрешат и дори им се смеех злобно. Когато състоянието им се подобри и видеопродукциите отново потръгнаха, всъщност се почувствах нещастен. Мислите ми бяха наистина токсични. Изобщо не защитавах църковното дело и не бях достоен за Божия дом. Колко ли безсрамен съм бил да си мисля, че трябва да ме изберат за водач?

После прочетох още един откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера сатанинския си нрав: Всемогъщият Бог казва: „Никой не бива да се смята за съвършен, изтънчен, благороден или отличаващ се от другите; всичко това произтича от арогантния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не приема недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на арогантен нрав; ако не допуска другите да са по-извисени или по-добри от него, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говориш, чувства се обезпокоен и унил и се разстройва, всичко това се дължи на арогантен нрав. Арогантният нрав може да те накара да браниш репутацията си, да не можеш да приемеш поправките на другите, да не можеш да се изправиш лице в лице с недостатъците си и да не приемаш собствените си провали и грешки. Още повече, че когато някой те превъзхожда, в сърцето ти може да се породят омраза и завист и да се почувстваш потиснат дотолкова, че да загубиш желание да изпълняваш дълга си и да станеш небрежен в него. Арогантният нрав може да предизвика появата на такова поведение и практики у теб(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Самоанализирах се в светлината на Божиите слова. Причината все да се опитвам да се състезавам с Лиза беше, че нямах истинско разбиране за арогантния си нрав и не знаех какво представлявам всъщност. През цялото време бях убеден, че съм компетентен и имам огромен опит. Гордеех се с това и се чувствах по-силен от Лиза в тези области. Мислех, че тази квалификация е достатъчна, за да върша добре работата, така че когато Лиза постигаше по-добри резултати от мен в дълга си и висшестоящият водач прехвърли някои от задълженията ми на нея, аз се разстроих, защото смятах, че тя с нищо не е по-добра от мен. Дори исках да се завърна, след като ме отстраниха. Като се замислих, видях, че просто съм бил малко по-добре запознат с работата и малко по-опитен в нея и съм можел да давам съвети за видеопродукциите, но това не значи, че съм роден за водач. Основната работа на водача е да напътства другите в яденето и пиенето на Божиите слова и в навлизането в истината реалност и да решава всички проблеми, които възникват в църквата, за да осигури нормалното протичане на църковното дело. Аз обаче не разрешавах реални проблеми като водач. Когато водачите на екипи не постигаха съгласие, често спореха и никой не отстъпваше, аз не знаех как да разговарям за истината, за да реша проблема и да възстановя хармонията. Освен това, когато някои братя и сестри ставаха пасивни и се нуждаеха от общение за Божиите слова, за да се подкрепят, аз нямах опит, в общението ми нямаше дълбочина и не решавах проблемите им. Не отговарях на стандартите във всички аспекти на църковното дело. Лиза може и да е имала някои недостатъци в професионално отношение, но умееше да разрешава всякакви трудности, които възникваха в църковното дело. Висшестоящият водач прехвърли част от работата на нея заради църквата, но аз бях твърде арогантен и нямах добра преценка за способностите си. Ясно беше, че не съм на нивото на Лиза, но въпреки това вярвах в противното, както и че няма да се предам и ще продължа да се състезавам. Бях толкова неразумно арогантен! После видях този откъс от Божиите слова: „Бог не мрази нищо повече от това хората да се стремят към статус, защото стремежът към статус е сатанински нрав. Това е грешен път, който е породен от покварата на Сатана, и Бог го порицава; той е именно това, което Бог осъжда и пречиства. Бог не мрази нищо повече от стремежа на хората към статус, но въпреки това ти упорито продължаваш да се съревноваваш за статус, неизменно го цениш и защитаваш и винаги се опитваш да го вземеш за себе си. А дали всичко това по природа не е враждебно към Бог? Статусът не е постановен за хората от Бог. Бог им предоставя истината, пътя и живота и накрая ги превръща в приемливи сътворени същества, дребни и незначителни сътворени същества, а не хора със статус и престиж, почитани от хиляди други. И така, независимо от гледната точка, стремежът към статус е път без изход. Колкото и разумно да е оправданието ти да се стремиш към статус, този път си остава грешен и Бог не го одобрява. Колкото и усилия да полагаш или колкото и висока цена да платиш, ако искаш статус, Бог няма да ти го даде, а ако не е даден от Бог, ще се провалиш в борбата си да го придобиеш и ако продължиш да се бориш, изходът ще е само един: ще бъдеш разкрит и пропъден, а това е път без изход(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). След като прочетох това, се ужасих от действията си, особено след този пасаж, в който пише: „Ако искаш статус, Бог няма да ти го даде, а ако не е даден от Бог, ще се провалиш в борбата си да го придобиеш и ако продължиш да се бориш, изходът ще е само един: ще бъдеш разкрит и пропъден, а това е път без изход“. От Божиите слова видях как Божият праведен нрав е ненакърним. Църквата ми беше дала шанса да изпълнявам този дълг, за да се науча да търся истината в дълга си и в крайна сметка да стана годно сътворено същество. Аз обаче постоянно се състезавах за статус. Не вървях ли нарочно срещу Божиите изисквания? Бог презира това повече от всичко. Макар че бях изпълнявал този дълг в църквата дълго време, когато ми възлагаха да направя клип, аз не можех да го направя добре. Това, че постигнахме добри резултати с клиповете, докато бях водач, се дължеше изцяло на водачеството на Светия Дух и на усилията на екипа ни, а не на моя принос. Аз обаче се кичех с тези постижения като с венец и не позволявах на другите да ми откраднат славата, непреклонно се състезавах за репутация и хвърлях църковното дело в хаос. Всичко, което правех, беше зло и против Бог, и Го отвращаваше. Точно тогава се сетих за една сестра, която ми беше партньор преди една година. Тя имаше силно желание за статус и репутация и държеше на авторитета си. Потискаше другите и избухваше срещу всеки, който застрашаваше позицията ѝ, и дори саботираше църковното дело, за да опази статуса си, без да ѝ мигне окото. Накрая беше разобличена като антихрист за всичките си злодеяния и беше отлъчена. А аз очевидно не вършех реална работа, но и исках да се състезавам, което прекъсваше църковното дело. Ако не се покаех и продължавах така, вероятно щях да бъда пропъден от Бог. Като осъзнах това, се помолих на Бог: „О, Боже, църквата ми даде шанса да се обучавам за водач, но аз не си гледах задълженията и не вървях по правилния път, а вместо това се състезавах за име и печалба. Всичките ми мисли и действия бяха зли и ако бъда наказан, ще е напълно заслужено. Мили Боже, не искам да живея вече така недостойно. Готов съм да се покая и да започна отначало!“.

Няколко дни по-късно водачът ми изпрати съобщение, че ми възлагат роля в един клип с химн, затова трябва първо да науча химна. Много се развълнувах, като прочетох съобщението. Благодарих на Бог от дъното на сърцето си за това, че ми даде още един шанс. Химнът, който трябваше да науча, се казваше „Божията милост към човечеството“. Прочетох тези Божии слова: „При все че град Ниневия бе пълен с хора, точно толкова покварени, зли и жестоки, колкото жителите на Содом, разкаянието им смекчи сърцето на Бог и Той реши да ги пожали. Тъй като начинът, по който се отнесоха с Божието слово и заръки разкриваше отношение, съвсем различно от това на содомитите, и тъй като чистосърдечно се покориха на Бог и искрено се разкаяха за греховете си, а и цялостното им поведение бе непресторено и честно, Бог отново изрази неподправената Си загриженост и ги помилва. Никой не е в състояние да наподоби Божията загриженост и Божиите дарове за човечеството и никой човек не може да притежава Божията милост, Неговото търпение или искрените Му чувства към човеците(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). От Божиите слова видях намерението Му да спаси човечеството. Бог се е разгневил и е искал да унищожи народа на Ниневия заради тяхната поквара и злина, но когато жителите на Ниневия искрено се покаяли пред Бог, Той успокоил гнева Си и не ги унищожил. От това разбрах, че Бог цени искреното покаяние на хората. Въпреки че бях прекъснал църковното дело и бях прегрешил, Бог не ме пропъди. Използва отстраняването ми, разправата с мен и скастрянето, за да ме накара да се самоанализирам. Всичко това беше Божието спасение. Не можех да продължавам да живея в съжаление и пасивност. Трябваше да се покая пред Бог, да потърся истината и да се справя с покварения си нрав, за да не извърша още зло и да не Му се противопоставям.

Веднъж по време на духовната си практика прочетох откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Не е лесно да се откажеш от репутацията и статуса — зависи от това дали хората се стремят към истината. Само като разбира истината, човек може да опознае себе си, ясно да види празнотата на стремежа към слава, изгода и статус, както и истината за покварата на човечеството. Едва когато човек наистина опознае себе си, може да изостави статуса и репутацията. Не е лесно да се избавиш от покварения си нрав. Ако си осъзнал, че ти липсва истината, че си пълен с недостатъци и че разкриваш твърде много поквара, но въпреки това не полагаш никакви усилия да се стремиш към истината, а се прикриваш и лицемерничиш, като подвеждаш хората да вярват, че можеш да направиш всичко, това ще те изложи на опасност и рано или късно ще дойде време, когато ще се сблъскаш с препятствие по пътя и ще паднеш. Трябва да признаеш, че не си придобил истината, и трябва да имаш достатъчно смелост да се изправиш пред реалността. Имаш слабости, разкриваш поквара и си пълен с всякакви недостатъци. Това е нормално, защото си обикновен човек, не си нито свръхчовек, нито всемогъщ, и трябва да го признаеш. […] Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви лоши последствия ще доведе това състояние, ако не се справиш с него. Затова не губи време, а потърси истината, потуши желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). От Божиите слова разбрах, че за да загърбиш истински желанието за репутация и статус, трябва първо да имаш себепознание, да можеш да си признаваш грешките по своя инициатива и да оставиш другите да видят истинската ти ситуация. Когато желанието да се състезаваш отново се появи, трябва съзнателно да се молиш на Бог, да се опълчваш срещу себе си и да си сътрудничиш с другите. Само така можеш да изпълняваш дълга си добре. Не обръщах внимание на самоанализа и себепознанието. Завиждах до крайност, не споделях състоянието си активно, и не се стремях към истината, за да реша проблемите. В резултат на това борбата ми за име и печалба прекъсна църковното дело. Трябваше занапред да действам според Божиите слова. След това съзнателно разказах открито за състоянието си в дълга ми и активно се стремях да се поуча от партньорите си. След известно време забелязах, че всички братя и сестри имат определени силни страни, каквито аз нямам. Почувствах се още по-засрамен от арогантността и невежеството си. Сетих се как се състезавах за репутация и вредях на църковното дело, и се изпълних още повече със съжаление. Тихо се помолих на Бог: „О, Боже, добих малко осъзнатост от това, че бях разобличен и отстранен. Преди се състезавах за репутация и печалба и не мислех за интересите на църквата. Не само прекъснах делото ѝ, но и навредих на братята и сестрите си. Не съм достоен да се нарека човек! Занапред съм готов да практикувам според словата Ти, да се уча от силните страни на другите и да си партнирам хармонично с тях в дълга си“.

После в един нов проект за клип се появиха някои проблеми и висшестоящият водач възложи на мен и Лиза да ги решим заедно. Този път не се състезавах с Лиза в партньорството ни. Активно обсъждах с нея и търсех съветите ѝ, когато имаше проблеми, и пристъпвах към действие едва след като бяхме постигнали съгласие. Понякога, когато идеите на Лиза бяха по-ясни и по-проницателни от моите, несъзнателно се опитвах да се докажа, но веднага осъзнавах, че отново се състезавам. Молех се на Бог и се опълчвах срещу себе си, приемах предложенията на Лиза и старателно ги обмислях и изследвах. Осъзнах, че идеите ѝ наистина са по-добри от моите и можех да ги приема с цялото си сърце. Като започнах да практикувам така, се почувствах много умиротворен и спокоен. Божиите слова ме научиха как да имам добро партньорство и как да изживявам човешко подобие.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Защо бях толкова арогантна

Един ден двама църковни водачи ми споменаха за проблем. Казаха, че Изабела, която отговаря за евангелската работа, не е принципна в...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger