Завистта е гнилост на костите

10 юни 2024

През ноември 2020 г. ме избраха за водач на екип. Бях толкова щастлива. Смятах, че след като съм избрана за водач на екип, значи разбирам истината и имам по-добро навлизане в живота от останалите. Исках да изпълнявам дълга си добре, така че всички да имат високо мнение за мен. След известно време започнах да постигам известен успех и братята и сестрите казаха, че общението ми е ясно, че мога да реша някои проблеми. Тези похвали ме караха да се чувствам много доволна от себе си. Но месец след това пристигането на сестра Сян Джън промени всичко.

Тя имаше опит като водач, добри качества и работни умения, а общението ѝ бе просветляващо. Веднага щом дойде, забеляза някои проблеми в работата ни и бързо намери Божии слова, за да разговаря по дадени въпроси. След известно време забелязах, че братята и сестрите търсеха нея за общение, и започнах да се дразня. Аз бях водач на екипа и ако общението и уменията ми да разрешавам проблеми не бяха на нивото на нейните, какво щяха да си помислят за мен? Щяха ли да си помислят, че не ме бива като водач на екипа, че не мога да решавам проблеми? Тази мисъл бе изключително неприятна и породи у мен предубеждения към Сян Джън. Струваше ми се, че се фука и че не ме зачита като водач на екипа, че нарочно ме злепоставя. Мислех си, че макар и да е била водач преди и да има известен опит, моите качества по нищо не отстъпваха на нейните. Затова си мислех, че не може да ме надмине. За да си спестя срама, на събранията се опитвах да размишлявам над Божиите слова, да осигурявам по-добро общение от нейното. Когато братята и сестрите имаха проблеми, правех всичко по силите си да намеря Божии слова, за да ги разрешим, и да помисля какъв опит мога да споделя, така че другите да видят кой в действителност познава истината. Живеех в състояние на завист, постоянно се съревновавах с другите.

Веднъж на едно събрание сестра разказа за някои трудности, които е срещнала в изпълнението на дълга си. Помислих си, че трябва да имам отговор, че трябва да намеря Божии слова, които да ѝ помогнат с проблема ѝ. Така другите нямаше да си помислят, че Сян Джън ме превъзхожда. Но колкото повече ми се искаше, толкова повече се обърквах. Прелиствах страниците напред-назад, но не намирах подходящ откъс. Накрая Сян Джън откри откъс, който да обсъди с нея. Почувствах се така, сякаш се бях провалила, и лицето ми гореше от срам. Искаше ми се да се навра в миша дупка. Колкото повече исках да се докажа, толкова повече се излагах. Струваше ми се, че никога няма да стигна нивото на Сян Джън, колкото и неуморно да работех. Чувствах се много нещастна. Мислех си, че съм се изложила, като съм се заела с този дълг, че другите са прозрели що за човек съм и че братята и сестрите със сигурност смятат Сян Джън за по-добра от мен, по-кадърна като водач на екипа. Ако беше така, може би трябваше да се откажа час по-скоро, за да си спестя донякъде срама. Всъщност знаех, че това мислене не бе в унисон с Божията воля, но не можех да спра да ѝ завиждам. Болеше ме, бях потисната и не знаех как да се отърся от оковите на името и статуса. Също така си поставях граници, като си мислех, че винаги съм преследвала доброто име и статус. Следователно вероятно такава беше природата ми и не можех да я променя. Исках да разкрия състоянието си пред братята и сестрите, но се опасявах, че ще ме презрат. Освен това не исках да призная, че не мога да се меря с нея. И така, продължих да се чувствам потисната и предразсъдъците ми към Сян Джън се задълбочиха. Виждах колко дейна бе тя на събранията и си мислех, че се фука и се опитва да се бори с мен за статус. Не исках да общувам с нея. Дори обмислях да разкрия състоянието си пред друга сестра, за да сметне тя, че съм потисната изцяло заради Сян Джън. Исках да застане на моя страна и да няма добро мнение за Сян Джън и така освен мен да съди и нея. Дълбоко в сърцето си знаех, че се опитвам да настроя други хора срещу нея, но тогава това не ми се струваше значимо. Една вечер разговарях с една сестра за това колко потисната се чувствам. Обикновено Сян Джън предлагаше за кои Божии слова да разговаряме и водеше и молитвите. Струваше ми се, че ме пренебрегва. Чувствах се ограничена и вече дори не исках да бъда водач на екипа. Мислех, че ще застане на моя страна. Тя обаче каза, че трябва да се държа добре със Сян Джън. Няколко дни по-късно видях, че се разбира добре със Сян Джън. Останах с неприятно усещане. Мислех си: как е възможно да няма някакво мнение за Сян Джън, след като ѝ бях споделила толкова много? Бях донякъде изненадана от тази мисъл. Как изобщо можех да си помисля такова нещо? Не се ли опитвах да оформя група срещу Сян Джън? Все повече се плашех и започнах да размишлявам над себе си. Спомних си едни Божии слова: „Що за нрав е това, когато човек вижда, че някой е по-добър от него, но се опитва да го потисне, като разпространява слухове за него или прибягва до отвратителни средства, за да го очерни и да подкопае репутацията му, или дори да го стъпче, за да защити мястото си в съзнанието на хората? Това не е просто надменност и самонадеяност. Това е нравът на Сатана. Това е злонамерен нрав. Това, че този човек може да напада и да отчуждава хората, които са по-добри и по-силни от него, е коварно и зло. А това, че не се спира пред нищо, за да унижи хората, показва, че в него има много дяволска природа! Той е склонен да омаловажава хората, да ги набеждава безпричинно, да им създава трудности, понеже живее според нрава на Сатана. Това не е ли злодеяние? Макар да живее така, пак си мисли, че е добре и че е добър човек. Когато обаче види някой по-добър от себе си, е склонен да му създава проблеми и да го тъпче. Какъв е проблемът тук? Не са ли безскрупулни и своенравни хората, които са способни да извършат такива злодеяния? Такива хора мислят само за собствените си интереси, съобразяват се само с личните си чувства и единствено искат да осъществят своите желания, амбиции и цели. Не ги вълнува колко щети нанасят на делото на църквата, а за да защитят статуса си в съзнанието на хората и собствената си репутация, биха пожертвали интересите на Божия дом. Подобни хора не са ли надменни, самоправедни, егоистични и подли? Такива хора са не само надменни и самоправедни, но са и крайно егоистични и подли. Те изобщо не се съобразяват с Божията воля. Дали такива хора имат богобоязливи сърца? Изобщо нямат богобоязливи сърца. Затова действат безразсъдно и правят каквото си поискат, без да изпитват каквато и да е вина, без изобщо да се притесняват, да се страхуват или тревожат и без да се замислят за последствията(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Никога преди това не се бях замисляла за себе си през призмата на тези думи. Най-накрая видях, че Бог разкрива собственото ми състояние. Никога не си бях представяла, че ще бъда толкова зла. През цялото това време изпитвах неприязън към Сян Джън, защото ѝ завиждах. Общението ѝ бе по-добро и умееше да решава практическите проблеми на другите. Вместо да се радвам, се чувствах унижена. Тъй като исках другите да ме гледат с по-добро око, измислях какво ли не, за да я изпреваря. Когато не можех да сторя това, ме беше яд на нея и я съдех за това, че парадира и се опитва да ми вземе славата. Сформирах фронт, като разпространявах предубеждения срещу нея, така че всички да я изолират и съдят. Видях, че съм изключително арогантна и не можех да понасям някой да е по-добър от мен. Не се спирах пред нищо, за да запазя позицията си на водач на екип. По какво се различавах от онези антихристи, които се бореха с другите и ги изключваха само заради статуса си? Очевидно ми липсваше навлизане в живота и не можех да решавам практическите проблеми на другите. Не позволявах на Сян Джън да предлага помощ и общение. Не пречех ли на навлизането в живота на другите, не наранявах ли братята и сестрите си? Бях изцяло лишена от човешка природа! При тази мисъл се почувствах дори още по-виновна и усетих, че дълбоко съм разочаровала братята и сестрите. Тогава събрах смелост да се извиня на Сян Джън и да разкрия желанието си да се съревновавам с нея. Тя каза, че по време на общението видяла, че не съм много доволна, станало ѝ неприятно и не искала да споделя твърде много от страх да не се почувствам зле. Тогава осъзнах, че проблемът ми ѝ се беше отразил неблагоприятно и се почувствах ужасно. Знаех, че събранията бяха, за да ядем и пием Божиите слова, да почитаме Бог. Но умът ми не мислеше правилно — исках да се съревновавам с нея, което се отрази на църковното дело и възпрепятства навлизането в живота на братята и сестрите. Дълбоко съжалих. Да живеем съобразно подобен сатанински нрав вреди на другите хора, а ние заживяваме в горчивина и болка. Завистта към другите наистина вреди и на самите нас.

Не спирах да търся път за практикуване. Прочетох следното в Божиите слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да обучиш няколко последователи на истината, които ти съдействат и вършат добре работата си, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си компетентен водач или работник. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че отдаваш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изолират останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да се съобразяваш с Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. […] Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ме научиха, че водачите и работниците трябва да се научат да идентифицират и култивират талантливите хора и че да им завиждаме е нещо, което Бог мрази. Общението на Сян Джън бе проникновено и тя можеше да решава реални проблеми. Това е добрo за църковното дело и за навлизането в живота на братята и сестрите. Трябваше да се съобразя с Божията воля и да се откажа от собствения си имидж и статус, да работя добре с нея и да изпълнявам дълга си. Позицията ми на водач на екип ми даваше възможност да практикувам. Не значеше, че знам всичко. Да разбираме истината и някои други въпроси повърхностно е нормално. Затова трябваше да се уча от Сян Джън. Но гледах на себе си като на водач на екип. Мислех, че трябва да мога да разбирам и решавам всеки проблем, че не мога да си позволя други да са по-способни от мен. Затова и постоянно се съревновавах със Сян Джън и се чувствах потисната и нещастна, когато не можех да се справя по-добре от нея. Бях невероятно глупава. Бог никога не е изисквал водачите да могат да решават всеки един проблем. Той иска да сме честни хора и да разговаряме само за онова, което разбираме, а онова, което не разбираме, да обсъждаме с братята и сестрите. Такава е Божията воля. След като разбрах Божията воля, спрях да завиждам толкова на Сян Джън и вече можех да приема и приложа добрите ѝ идеи. Съвместно давахме общения и помагахме на всеки, който повдигаше въпроси на събранията, като така решихме множество проблеми.

След всичко това мислех, че съм се променила, че вече не съм толкова съсредоточена върху името и статуса си. Но бях така дълбоко покварена от Сатана. Когато изнинкнеше подходяща ситуация, все още не можех да спра да проявявам тази си страна. През юли 2021 г. ме освободиха от позицията ми, тъй като не можех да решавам практически проблеми. Сян Джън бе избрана да ме замести. Дълбоко в сърцето си знаех, че това е положителна промяна и смятах, че тя наистина ще се справя по-добре. Това, че избраха нея, щеше да е благотворно за живота на братята и сестрите. Тогава обаче видях с какво бреме се нагърбваше, за да изпълнява дълга си, и че умееше бързо да се справя с всякакви трудности, с които се сблъскваха членовете на екипа. Тя също така изготви преглед на недостатъците на църковния ни живот. Това предизвика известни чувства у мен. Ако Сян Джън постигнеше повече за времето си като водач на екип, нямаше ли това да представи мен в лоша светлина? Какво щяха да си помислят всички за мен? Със сигурност щяха да сметнат, че съм безполезна и ми липсват качества. Мислейки за нещата по този начин, спрях да се надявам църковният живот да се възроди. Преди това, независимо дали разговаряхме за Божиите слова, или говорехме за проблемите в работата си, аз бях проактивна и се грижех за това всички да участват. Сега обаче на събранията започнах да се изказвам последна. Понякога, когато получех някакво просветление, не исках да говоря за него. Неохотно изричах по няколко думи в края на общението ни. Когато Сян Джън казваше да продължа, не исках да споделям повече. Известно време някои трудности в работата разстройваха братята и сестрите, а Сян Джън бе твърде заета да се заеме веднага. Не предлагах помощ и дори и се радвах на трудната ситуация, като си мислех: „И ти не си такъв велик водач — не си по-добра от мен!“. Виждах, че другите са в лошо състояние и че църковният живот страда и дори се надявах нещата да продължат така. След това видях как Сян Джън бързо намери време да реши тези проблеми. Бях изключително недоволна. Все по-малко я харесвах. Стигна се дотам, че каквото и да кажеше, каквото и мнение да изразеше, дори не исках да чуя. Обръщах се и гледах в другата посока, когато беседваше на събранията. Знаех, че завистта ми се влошава, че става все по-токсична, че може да навреди и на нея, и на църковния живот. Не исках нещата да продължават така, но не можех да го спра. В болката си се молех на Бог: „Боже, не искам да завиждам на Сян Джън, но не мога да спра. Моля Те, спаси ме, за да мога да видя опасностите на името и статуса и да се освободя от оковите на покварата си“. След като се помолих, споделих през какво минавам с всички останали. Сян Джън каза, че никога не си е представяла, че я възприемам така, и че се чувства ужасно. Думите ѝ ме накараха да се почувствам много виновна. Познавахме се от толкова дълго, толкова много ѝ бях завиждала и я бях съдила зад гърба ѝ, а тя изобщо не беше вдигала врява. Беше се държала грижовно, разговаряше за истината, за да ми помогне. Да изпитвам това към нея бе толкова злобно и нечовешко от моя страна.

След това на едно събрание прочетох тези Божии слова: „Антихристите ценят собствения си статус и репутация повече от всичко останало. Освен че са хитри, измамни и злонамерени, тези хора са и изключително злобни. Какво правят, когато открият, че статусът им е застрашен, или когато загубят мястото си в сърцата на хората, когато загубят подкрепата и обичта им, когато хората вече не ги почитат и не им се възхищават, и когато изпаднат в немилост? Изведнъж се променят. Щом загубят статуса си, те не искат да изпълняват никакъв дълг и нямат интерес да вършат каквото и да е, а всичко, което правят, е небрежно. Но не това е най-лошото проявление. Кое е то? Щом тези хора загубят статуса си и повече никой не им се възхищава, нито успяват да подведат когото и да било, наяве излизат омразата, ревността и отмъщението. Не само че не се страхуват от Бог, а и у тях няма никакво покорство. Освен това в сърцата си те са склонни да мразят Божия дом, църквата, водачите и работниците. Копнеят делото на църквата да се сблъска с проблеми или да замре. Искат да се присмиват на църквата и на братята и сестрите. Мразят и всеки, който се стреми към истината и се бои от Бог. Нападат и се подиграват на всеки, който е предан на дълга си и е готов да плати цена. Това е нравът на антихристите. Не е ли порочен? Това очевидно са зли хора. Антихристите по своята същност са зли хора(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог ни показва, че антихристите са лукави, подли и имат зла природа. Ако загубят статуса си или одобрението на другите, стават завистливи и искат отмъщение. Не просто са нехайни към дълга си, но и искат църковните дела да не вървят добре. Искат да се подиграят с Божия дом и с братята и сестрите. Осъзнах, че състоянието ми точно отговаряше на Божието описание за антихристите. След като ме уволниха, видях каква тежест носи Сян Джън на плещите си при изпълнението на дълга си, че може да решава реални проблеми. Опасявах се, че ако се справяше отлично и църковният живот се подобреше, щеше да проличи колко по-добра е тя от мен. За да защитя статуса и името си, копнеех църковният живот да не върви добре. Не исках да споделям особено ясни прозрения, до които бях стигнала. Злорадствах, като виждах как Сян Джън не решаваше проблемите навреме. Присмивах ѝ се. Нищо не харесвах в нея и напълно я отхвърлях. Демонстрирах зъл антихристки нрав. Знаех, че църковният живот пряко влияе на навлизането в живота на братята и сестрите, че могат да изпълняват дълга си добре само когато са в добро състояние и имат навлизане в живота. Но аз исках да поддържам статуса си в очите на другите. Затова не само не подкрепях църковния живот, но и се радвах да виждам как проблемите на хората оставаха без решение, да виждам, че работата им не дава резултати. Това бе наистина коварно и злобно от моя страна. Когато Божият дом повиши или уволни някого, това е в името на делото. Не можех да се справям с работата си и затова ме уволниха. След това дойде по-добър кандидат. Не бях доволна от това и отказвах да се сработя с нея. Дори подкопавах усилията ѝ, пречех на работата и я наранявах. Човек ли бях изобщо? При мисълта за това ме обзе съжаление и от очите ми бликнаха сълзи. Мразех се за това, че съм толкова зла, и знаех, че не заслужавам да живея пред Бог. Спомням си този библейски стих: „Разяреността е гнилост на костите“ (Притчи 14:30). Вярно е. Завистта води до омраза и може да накара хората да вършат безумни неща.

Онази вечер прочетох друг откъс от Божиите слова: „Ако все прекъсваш и рушиш нещата, които Бог иска да опази, ако все ги презираш и имаш свои собствени представи и идеи, това означава, че искаш да спориш с Бог и да не застанеш на Неговата страна. Не отдаваш значение на делото и интересите на Божия дом. Все се опитваш да ги подкопаваш, все искаш да постъпваш разрушително или се надяваш да се възползваш, да мамиш и да присвояваш. Щом е така, Бог няма ли да ти се разгневи? (Ще се разгневи.) А какво следва от Божията ярост? (Наказание.) Това е сигурно. Бог няма да ти прости. Изобщо няма такава вероятност, защото с постъпките си подкопа и отслаби делото на църквата, влезе в противоречие с делото и интересите на Божия дом. Постъпките ти бяха големи злодеяния, противопоставяха се на Бог и пряко оскърбиха Божия нрав. Как да не ти се разгневи тогава Бог? Простимо е, ако поради лошите си заложби човек е некомпетентен за дадена работа и неволно причини прекъсване и смущение. Ако обаче заради личните си интереси се отдаваш на ревност и спорове и умишлено вършиш неща, които прекъсват, смущават и унищожават Божието дело, то съзнателно ще си извършил грехове. Това ще оскърби Божия нрав. Той ще се смили ли над теб? Бог вложи кръвта, потта и сълзите Си именно тук, в делото на Своя шестхилядолетен план за управление. Смятате ли, че трябва да бъде помилван човек, ако действа срещу Бог, като умишлено вреди на интересите на Божия дом и преследва личните си интереси за сметка на тези на Неговия дом, като търси лична слава и статус, без да се вълнува, че унищожава делото на църквата или че възпрепятства и руши делото на Божия дом, и дори му причинява значителни материални и финансови щети? (Не.)“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). От словата му усетих ненакърнимия му нрав. Исках да поддържам статуса си пред всички. Затова се бях настроила срещу Сян Джън, като дори се надявах да я злепоставя. Това се отрази на делото на църквата. Използвах интересите на църквата като гаранция за постигането на собствените си цели. Бог е платил такава висока цена, за да спаси човечеството, с едничката надежда да разберем истината, да променим нрава си и да бъдем спасени от Него. Само когато братята и сестрите имат добър църковен живот и добър водач, могат да разберат истината, да навлязат в реалността ѝ и да получат Божието спасение. Аз съм сътворено същество, последовател на Бог, но изобщо не мислех за Божията воля. Когато видях, че църковният живот страда, се чувствах щастлива от това. Дори се надявах нещата да продължат така. Как е възможно да съм била толкова долна и зла? Сатана се надява Божият план за управление да не бъде завършен, делото на Божия дом да бъде възпрепятствано, всички да предават Бог, да губят спасението Му и накрая да отиват в ада със Сатана. Мислейки и действайки така, не бях ли досущ като Сатана? Не подривах ли делото на църквата? Божият нрав не търпи обида. Знаех, че ако все така отказвам да се покая, в един момент ще извърша дори по-голямо зло, ще оскърбя Божия нрав и ще бъда заличена от Него. Тъкмо тогава наистина осъзнах, че преследването на добро име и статус не е добър път. Спомних си какво казва Бог: „Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен главите им да са пълни само със слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения, за да се доберат до слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и ги лишава от силата и куража да се освободят от тях. Те ги понасят, без да осъзнават, и с мъка се препъват по стръмнината през цялото си съществуване. Заради славата и облагата човечеството отхвърля Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение, а славата и облагите са за Сатана(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Не приемах сериозно проблема със стремежа към добро име и статус, а си мислех, че просто искам другите да ме уважават. Мислех, че никога не бих навредила на братята и сестрите или на интересите на църквата. Но фактите и Божиите слова ми показаха, че доброто име и статусът са инструменти, които Сатана ползва, за да наранява и спъва хората. Те представляваха окови, в които Сатана ме бе закопчал. В правилния момент се хванах в капана и можех да работя само в ущърб на Бог. Ако не преследвах истината и не приемех Божието правосъдие, а продължавах да се стремя към тези неща, наистина щях да се погубя. От древни времена заради преследването на власт и статус най-добри приятели стават върли врагове, а онези, които обичат най-много, стават пресметливи и жестоки един с друг. И аз постъпвах така към Сян Джън. Просто защото мислех за статуса си, вече не можех да я понасям. Мислех, че ми отнема позицията и затова исках да се съревновавам с нея. А когато не можех да я надмогна, исках да сформирам клика, за да я съдя. Не се опитвах да защитавам църковния живот, когато видях, че не върви добре. Студено стоях настрана, като умирах да видя как ще се провали, за да ѝ се присмивам. Исках дори да видя как църковното дело страда, за да задоволя желанието си за статус. Видях, че като преследвам добро име и статус, вървя срещу Бог. В този момент усетих страх да сковава сърцето ми и знаех, че ако не се покая, а продължавам да преследвам добро име и статус, подкопавайки делото на църквата, в най-добрия случай вероятно щях да бъда уволнена, а в най-лошия можех да се превърна в антихрист и да бъда отлъчена от църквата. Щях да пропилея възможността си за спасение. Бях толкова благодарна на Бог, след като видях това. Никога не бях виждала същината на името и статуса, нито пък вредата от преследването им, и никога не бях имала желание да се откажа от това преследване. Този път Бог ме поставяше в реална ситуация, за да изпитам лично болката от живота под властта на Сатана, да видя грозната истина за себе си. Чрез присъдата и откровението на словата Му изпитах и праведния, ненакърним Божи нрав. Преди това имах негативна нагласа и се чувствах слаба, сякаш бях твърде покварена, за да се променя, и нямах увереността да преследвам истината. Но тогава разбрах, че макар и да ценях името и статуса твърде много, докато се стремя към истината и към личностна промяна, Бог ще ме напътства, така че да разбера истината, да разбия тези окови и да поема по пътя на спасението.

След това прочетох следното в Божиите слова: „Недей все да мислиш как да надминеш всички, как да вършиш всичко по-добре от останалите и как да си изключителен във всяко отношение. Що за нрав е това? (Надменен.) Хората винаги имат надменен нрав и дори и да искат да се стремят към истината и да удовлетворят Бог, все не са на нужната висота. Хората се заблуждават най-лесно, когато са подвластни на надменния си нрав. Например някои хора все държат да се изтъкнат, като вместо Божиите изисквания изразят добрите си намерения. Дали Бог би похвалил подобен показ на добри намерения? За да си внимателен към Божията воля, трябва да следваш Божиите изисквания, а за да изпълняваш дълга си, трябва да се подчиняваш на Божиите подредби. Когато демонстрират добри намерения, хората не се съобразяват с Божията воля, а вместо това все се опитват да измислят нови хитрости и да изричат високопарни думи. Бог не иска от теб да си внимателен по този начин. Някои хора твърдят, че това е проява на тяхната способност да се съревновават. Да се съревноваваш само по себе си е нещо негативно. Това е разкриване и проявление на надменния нрав на Сатана. С такъв нрав все се опитваш да надделееш над останалите и да ги изпревариш, все мамиш и се опитваш да отнемеш от хората. Ти си особено завистлив, не отстъпваш пред никого и все се стараеш да изпъкнеш. Това вещае проблеми. Така постъпва Сатана. Ако наистина искаш да бъдеш приемливо Божие създание, недей да се стремиш към собствените си мечти. Лошо е да се опитваш да си по-добър и по-способен, отколкото си в действителност, за да постигнеш целите си. Трябва да се научиш да се подчиняваш на Божието ръководство и на Неговите подредби и да не се издигаш над положението си. Само това показва разум(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). „Какви принципи определят поведението ви? Трябва да се държите подобаващо на положението си, да си намерите подходящото място и да изпълнявате поверения ви дълг. Само така човек е разумен. Например някои хора с определени професионални умения разбират принципите и трябва да поемат отговорността и да извършват окончателните проверки в съответната област. Други могат да дават идеи и да вникват в смисъла, да вдъхновяват останалите и да им помагат да изпълняват дълга си по-добре тогава те трябва да дават идеи. Ако успееш да намериш подходящото за теб място и да работиш в разбирателство с братята и сестрите си, ще изпълняваш дълга си и ще се държиш подобаващо за положението си(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Това ми даде път за практикуване. Бог дарява различните хора с различни дарби и качества. Надява се, че ще се подчиним на разпоредбите Му и ще развием уменията си в собствената си роля. Сян Джън беше по-квалифицирана от мен и можеше да се справя с реални проблеми. Беше ефективен водач на екип и това бе хубаво. Трябваше да се уча от силните ѝ страни и да изпълнявам дълга си добре. Това бе единственият разумен подход. Но се страхувах да не ме нарекат некомпетентна. Бях арогантна и не разбирах себе си. Не знаех мястото си. Сян Джън бе съсредоточена върху навлизането в живота и питаеше любов към братята и сестрите ни. Също така беше и много услужлива, когато забелязваше проблеми в мен. Затова трябваше да ценя възможността да работя с нея и да се съсредоточа върху това да опозная себе си в тази създадена от Бог ситуация. Това щеше да подпомогне навлизането ми в живота. Тази нагласа ми даде усещане за свобода. След това се освободих от завистта си към нея и на събранията участвах активно и ѝ сътрудничех, като давах всичко от себе си в общенията и помагах на другите от все сърце. Като приложих това на практика, започнах да изпитвам спокойствие, което никога преди не бях изпитвала. Бог поставя способни братя и сестри до нас, за да можем да се учим от силните им страни и да се справим с недостатъците си. Тогава ще израснем в живота по-бързо. Това е безценна благословия.

Този опит ми помогна по-добре да разбера собствената си покварена природа. Видях колко дълбоко Сатана ме бе покварил, как пред нищо не бих се спряла в името на името и статуса, че бях истински зла. Също така изпитах Божието спасение. Да попаднеш в клопката на тази борба за статус, на тази завист, е истински болезнено. Правосъдието на Божиите слова ми показа същината на онова, което правех, като ме освободи от оковите на покварата ми, за да мога да живея по-свободно. От все сърце съм благодарна за Божието спасение.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Вече не треперя от страх

Чух, че на 2 септември са арестували една сестра. В онзи ден отидох до дома на един от водачите, но нямаше никой там. Сестра Сяо Хун, която...

Защо съм самонадеян горделивец?

Аз отговарях за видеообработката в църквата. След като практикувах известно време, успях да схвана някои от принципите и подобрих уменията...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger