От Лиу Ен, Китай

Започнах да вярвам в Господ Исус на 62-годишна възраст. Знанието, че Господ обещава на последователите Си да влязат в небесното царство и да получат вечен живот, ме накара да почувствам, че имам надежда в този живот, а мисълта, че ще получа такава голяма благословия, караше сърцето ми да пее. Започнах да работя усилено и да отдавам всичко от себе си на Господ, изпълнен с безгранична енергия всеки ден. Три години по-късно имах щастието да приема делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Бях развълнуван, че съм посрещнал завръщането на Господ и че имам надежда да бъда напълно спасен и да вляза в небесното царство. Затова започнах да се стремя още по-усърдно, като се жертвах и се отдавах още повече, проповядвах активно евангелието и изпълнявах дълга си, и дори излизах да проповядвам евангелието вечер. По-късно братята и сестрите ме избраха за църковен водач, а след това и за проповедник. Възможността да изпълнявам такива важни видове дълг на старини ме правеше много щастлив. Чувствах се особено поласкан, като виждах, че макар и да бях най-възрастният на нашите събирания, все още можех да ги водя и да помагам на другите да разрешават проблемите си. Мислех си, че докато се стремя усърдно, със сигурност мога да бъда спасен също като по-младите, затова влагах сърцето си в своя дълг.

Седем-осем години минаха като миг, а здравето и енергията ми не бяха същите. След това на 73 години получих инсулт, но след няколко дни на системи симптомите ми на практика изчезнаха без никакви остатъчни проблеми. Чувствах, че Бог сигурно е видял, че бях готов да Му отдам всичко от себе си от цялото си сърце, затова ме е благословил и защитил. Бях наистина благодарен и продължих с дълга си. Като взе предвид здравето ми обаче, водачът ми възложи дълга да бъда домакин на братята и сестрите у дома. Знанието, че вече няма да изпълнявам няколко видове дълг и че просто ще бъда домакин на братя и сестри у дома, ме караше да се чувствам опустошен. Завиждах на всички по-млади братя и сестри, толкова пълни с енергия и заети с всякакъв вид дълг. Мислех си: „Стар съм и съм в лошо здраве. Сега не мога да тичам напред-назад, колкото и да ми се иска, и има много видове дълг, които вече не мога да изпълнявам. Нима това не означава, че съм безполезен? Иска ми се да можех да се върна 10 или 20 години назад и да изпълнявам всякакви видове различен дълг точно като тях. Тогава шансовете ми да бъда благословен и да получа спасение щяха да са много по-големи! Сега обаче, като възрастен човек, просто не мога да се сравнявам с по-младите“. Тази мисъл ме остави без мотивация и преди да се усетя, изпаднах в униние. Спомних си и за инсулта, който получих, и за това, че тази болест има склонност да се повтаря, така че ако някой ден получа още един, това може да е краят ми и няма да видя деня на Божията слава. Тогава как щях да бъда спасен? Какъв беше смисълът тогава да вярвам в Бог? Обзеха ме мрачни и унили мисли. Известно време не можех дори да чета Божиите слова или да слушам химни. В страданието си се молех на Бог: „Боже! Чувствам, че вече нямам надежда за спасение. Толкова съм негативен и чувствам, че всяка жизненост ме е напуснала. Боже, не искам да се отдалечавам от Теб. Знам, че не съм в правилното състояние, но не знам как да го поправя. Моля Те, помогни ми и ме напътствай да изляза от това неправилно състояние“.

За да не бъда завладян от тези негативни мисли, се насилих да започна отново да чета Божиите слова. Един ден прочетох това в Божиите слова: „Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде придобит от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато казвам така, това не доказва, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаеш, ако се стремиш към това, накрая ще можеш да постигнеш този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите високи заложби; ако си невеж и неграмотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако си грамотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с факта, че си грамотен; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоята възраст; ако си способен да изпълняваш дълга на домакин, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако кажеш, че не можеш да изпълняваш дълга на домакин и можеш да изпълняваш само определена роля, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това са нещата, които трябва да постигнеш, само тези три неща, и те са най-добрите практики“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Божиите слова веднага ми изясниха нещата. Бог не определя изхода на хората въз основа на това колко са страдали за Него, каква е степента на техните заслуги или обхватът на дълга им. Стига те наистина да отдават всичко от себе си на Него, да се стремят към истината, да проявяват истинско покорство към Него, да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите, и да свидетелстват за Него истински, тогава Той ще ги одобри. Но аз не разбирах намерението Му и не знаех какъв тип хора спасява Той. Винаги съм вярвал, че като отдавам всичко от себе си на Бог, като мога да страдам и да плащам цена и като върша много работа, ще бъда одобрен от Бог. Но понеже остарявах и не можех да работя толкова усърдно, колкото младите, вече бях отписал собственото си спасение. Потънах в негативност и погрешни разбирания, бях толкова непокорен спрямо Бог! Всъщност, макар да бях стар и да не можех да изпълнявам толкова много видове дълг, колкото младите, Бог нямаше същите изисквания към мен. Той също така не ме лишаваше от възможности да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си. Умът и разумът ми все още бяха непокътнати; все още можех да чета Божиите слова и да правя всичко, на което бях способен, в своя дълг. Но без да търся Божието намерение, си бях поставил етикета „стар и безполезен“, сякаш съм изпаднал от Божието благоволение. Не беше ли това изразяване на съмнения в Бог? Бог никога не е казвал, че изпълнението на много видове дълг ще спаси човека, или че щом някой остарее, Той ще го отстрани и повече няма да го спасява. Всъщност Той беше кристално ясен за това как по-възрастните хора трябва да се стремят към истината и да подхождат към своя дълг. Стига да бях предан и покорен докрай и да можех да се стремя да обичам Бог, имах надежда за спасение. Толкова глупаво беше от моя страна, че не гледах на нещата въз основа на Божиите слова. Отнасях се към собствените си представи и фантазии като към истината, като през цялото време разбирах погрешно Божието намерение. Като осъзнах това, съвестта ми се обади и аз застанах пред Бог в молитва: „О, Боже! Ще спра да бъда негативен и да се съпротивлявам заради погрешните си възгледи. Докато имам способността да изпълнявам дълга си още един ден, ще се стремя нагоре и ще дам най-доброто от себе си, за да се стремя към истината“. Молитвата и напътствието на Божиите слова ми донесоха известно утешение — вече не бях толкова разстроен. Помислих си: „Докато съм напълно с разума си и все още мога да се движа, ще се уповавам на Бог да бъда добър домакин на моите братя и сестри, ще дам всичко от себе си в своя дълг и ще предложа сърдечното си служене на Бог“.

Но все още имаше нещо, което не разбирах. Защо ставах негативен, когато виждах, че не съм толкова способен, колкото младите хора, до такава степен, че дори мислех да предам Бог? Каква беше коренната причина за това? В търсенето си прочетох това в Божиите слова: „Всички хора вярват в Бог, за да получат благословии, награди и венци. Няма ли всеки човек такова намерение в сърцето си? В действителност всеки човек го има. Това е факт. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват намерението и желанието си да получат благословии, това желание, това намерение и мотив, които лежат дълбоко в сърцата на хората, никога не са се разколебавали. Независимо колко духовна теория разбират хората, какво познание за преживяване имат, какъв дълг могат да изпълняват, колко страдание понасят или каква цена плащат, те никога не се отказват от намерението да получат благословии, което е скрито дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят и тичат насам-натам в служба на това. Не е ли това нещото, заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Без това намерение да получите благословии, как бихте се чувствали? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако това намерение да получат благословии, което е скрито в сърцата им, бъде напълно изкоренено? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да станат немотивирани в дълга си и да загубят интерес към вярата си в Бог. Би изглеждало, че сякаш са загубили душите си, и би изглеждало така, сякаш сърцата им са били отнети. Ето защо казвам, че намерението да се получат благословии е нещо скрито дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). „Антихристите вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се съпротивляват и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на липса на стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочливо надаване на вой срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: Те са нечестиви, коварни и измамни (втора част)). „Антихристите считат своя дълг за сделка. Те изпълняват дълга си с намерението да сключат сделка и да придобият благословии. Те мислят, че вярата в Бог трябва да бъде с цел придобиване на благословии и че придобиването на благословии чрез изпълнение на дълга е уместно. Те изопачават положителното нещо, което е изпълнението на дълга, и очернят стойността и значението на изпълнението на дълга като сътворено същество, като същевременно очернят и основателността на това; те превръщат в сделка дълга, който сътворените същества трябва естествено да изпълняват“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). От Божиите слова видях, че антихристите вярват в Бог само за да могат да получат благословии; техният търгашески манталитет никога не се променя и те не се отказват, независимо колко трудни или окаяни стават нещата. Ако изгубят всякаква надежда да бъдат благословени, сякаш са изгубили напълно живота си. Те чувстват, че да продължават да вярват в Бог е безсмислено, и се борят с Бог и Му се съпротивляват. Като се сравних с Божиите слова, видях, че постъпвам точно като антихрист. Когато вярвах в Господ, бях безкрайно щастлив да чуя, че вярата ми в Него може да ми осигури влизане в небесното царство. Чувствах, че за да придобия благодат в този живот, а след това и вечен живот в идния свят, всяко страдание за Господ си заслужава. Да бъда благословен и да вляза в небесното царство стана цел на моята вяра и мислех, че колкото повече се жертвам и отдавам, толкова по-големи ще бъдат благословиите ми в бъдеще. След като приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, почувствах още по-силно, че мечтата ми да бъда благословен ще се сбъдне, и имах повече стимул за своя дълг. Въпреки че тогава бях на 66 години, изобщо не се смятах за стар. Просто работех усърдно в дълга си. Карах колелото си навсякъде за събирания и дори по-късно, когато получих инсулт, не ме беше грижа. Просто исках да се опитам усърдно да изпълнявам дълга си, като използвах потта на челото си и страданието като капитал, който да разменя за благословии. Но когато видях, че съм остарял и вече не мога да изпълнявам толкова много дълг, че не мога да продължа да пътувам както преди и бавно ставах неспособен да правя каквото и да било, почувствах, че надеждите ми да бъда благословен намаляват. Не исках да го приема. Макар да не казвах нищо, в сърцето си се оплаквах от Бог; не исках да приема Божието върховенство, затова станах негативен, съпротивлявах се и бях неразумен. Мотивът във вярата ми беше да бъда благословен, което беше сключване на сделка с Бог. Нима това не беше погрешният възглед на антихриста за вярата в Бог? Бях изкривил нещо толкова положително и прекрасно като изпълнението на дълг. Знаех само да използвам изпълнението на дълга си и пътуването напред-назад като начин да сключвам сделки с Бог в замяна на благословиите на небесното царство, като се отнасях към дълга си като към инструмент и разменна монета, за да задоволя амбициите и желанията си. Наистина бях заслепен от желанието си да бъда благословен и можех да мисля само за влизане в небесното царство. Интересуваше ме само дали ще бъда благословен и какви ще бъдат изходът и крайната ми цел. Нямах мисли да се отплатя за Божията любов или да разбера ревностните Му и грижовни намерения. Имах ли изобщо съвест? Бог ми е дал дъха на живота и шанса да изпълнявам дълг. Това вече е Неговата голяма благодат за мен. Но аз все още се оплаквах от Бог, винаги спорех с Него, бях негативен и се съпротивлявах. Бях толкова непокорен и дори Бог да ми отнемеше живота, това щеше да бъде Неговата праведност. Като осъзнах всичко това, се помолих на Бог в сърцето си, като Го помолих да ме напътства да се откажа от мотивите си за благословии и да се покоря на Неговото върховенство и на Неговите подредби. Спомних си Божиите слова: „Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел). Божиите слова ме вразумиха. Осъзнах, че когато Бог определя нашия изход и крайна цел, то няма нищо общо с това колко сме се жертвали или дали сме отдали всичко на Него, колко сме работили или страдали. То се основава на това дали сме придобили истината и дали нравът ни се е променил. Изпълнението на много дълг не означава, че притежаваме истината или сме променили нрава си. Независимо колко много дълг изпълнявам, от решаващо значение е дали съм на пътя на стремежа към истината. Преди изпълнявах много дълг и пътувах навсякъде, но никога не търсех истината. Исках да използвам повърхностните си усилия в замяна на добра крайна цел. Не виждах манталитета на търгашество и противопоставяне, който имах дълбоко в себе си към Бог. В крайна сметка, когато желанието ми да бъда благословен беше разбито, спорех с Бог и Му се противопоставях. Всъщност, ако всичко, което правех, беше да тичам напред-назад и да отдавам всичко от себе си, без да се стремя към истината, тогава щях да стана само по-егоистичен и надменен и никога нямаше да постигна промяна в нрава. Щях да свърша, като се оправдавам и споря с Бог за работата, която съм свършил, като ставам все по-зъл. Това е точно като Павел — той извърши много работа, и то велика работа, но я извърши само в замяна на венец от праведност. При него винаги беше сделка с Бог. Той не се покая дори на прага на смъртта и в крайна сметка беше наказан от Бог. Петър, от друга страна, не свърши много работа, но във вярата си се стремеше към истината от все сърце и във всички неща търсеше Божието намерение и се стремеше да Му се покори. Той не поставяше никакви условия и не обмисляше дали ще бъде благословен. В крайна сметка той постигна върховната любов към Бог и покорство до смърт, придоби Божието одобрение и беше усъвършенстван от Бог. И Павел, и Петър бяха вярващи, но мотивите и гледните точки в стремежа им бяха различни, както и изходът им. От това можем да видим, че Бог е праведен и само ако се стремим към истината и към промяна в нрава, можем да се съобразяваме с Божието намерение. Гледището зад моя стремеж и пътят, по който вървях, бяха също толкова абсурдни и грешни, колкото тези на Павел, и моят изход със сигурност щеше да бъде същият като неговия. За щастие Божиите слова ме просветлиха и напътстваха да разбера Неговото намерение и каква гледна точка трябва да имам към своята вяра. Научих се също да се покорявам на върховенството и подредбите на Бог и да бъда разумно сътворено същество. Това е Божията любов. Състоянието ми се подобри много, след като разбрах Божието намерение, и Му бях толкова благодарен. След това, когато братята и сестрите идваха да се събираме, им предлагах гостоприемство. Когато не идваха, спокойно четях Божиите слова и търсех истината според състоянието си.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова: „Бог не просто плаща цена за всеки човек през десетилетията от раждането му до днес. Според Бог ти си се появявал на този свят безброй пъти и си се прераждал безброй пъти. Кой отговаря за това? Бог отговаря за това. Ти няма как да знаеш тези неща. Всеки път, когато идваш на този свят, Бог лично прави подредби за теб: Той подрежда колко години ще живееш, в какво семейство ще се родиш, кога ще си построиш дом и ще направиш кариера, както и какво ще правиш в този свят и как ще си изкарваш прехраната. Бог ти подрежда начин, по който да си изкарваш прехраната, така че да можеш безпрепятствено да изпълняваш мисията си в този живот. А що се отнася до това какво трябва да правиш в следващото си превъплъщение, Бог подрежда този живот за теб и то според това, което би трябвало да имаш и което би трябвало да ти се даде… Бог е правил тези подредби за теб много пъти и накрая ти си се родил в епохата на последните дни, в сегашното си семейство. Бог е подредил за теб среда, в която да вярваш в Него, позволил ти е да чуеш гласа Му и да се върнеш пред Него, за да можеш да Го следваш и да изпълняваш дълг в Неговия дом. Ти си доживял до днес само благодарение на това напътстване от Бог. Не знаеш колко пъти си идвал на този свят, нито колко пъти се е променял външният ти вид, нито през колко семейства си минал, нито колко епохи и династии си преживял — но Божията ръка те е подкрепяла през цялото време и Той винаги е бдял над теб. Колко много усилия полага Бог за един-единствен човек! Някои хора казват: „Аз съм на шестдесет години. От шестдесет години Бог бди над мен, закриля ме и ме напътства. Когато остарея, ако не мога да изпълнявам дълг и не мога да правя нищо — ще продължава ли Бог да се занимава с мен?“. Не е ли глупаво да се каже това? Бог не само бди над човека и го закриля, и господства над съдбата му в продължение на един живот. Ако беше само един живот, един-единствен живот, това не би могло да докаже, че Бог е всемогъщ и че господства над всичко. Като полага усилия и плаща цена за някого, Бог не просто подрежда какво ще прави човекът в този живот — Той подрежда безброй животи за него. Бог поема пълна отговорност за всяка душа, която се преражда. Той върши Своето дело със сърцето Си, плаща цената с живота Си, напътства всеки човек и подрежда живота на всеки от тях. Като се има предвид, че Бог полага такива усилия и плаща такава цена заради човека и дарява на човека всички тези истини и този живот, ако в тези последни дни хората не изпълняват дълга на сътворените същества и не се върнат пред Създателя — ако независимо колко живота и поколения са преживели, в крайна сметка не успеят да изпълнят дълга си и да отговорят на Божиите изисквания — няма ли тогава да са твърде задължени на Бог? Няма ли да са недостойни за цялата цена, която Бог е платил? Ще бъдат толкова лишени от съвест, че няма да заслужават да бъдат наричани хора, тъй като са твърде задължени на Бог. […] Благодатта, любовта и милосърдието, които Бог проявява към човека, не са просто вид отношение — те са и факт. Какъв е този факт? Става въпрос за това, че Бог влага Своите слова в теб, като те просветлява и ти позволява да видиш какво е обичливото в Него и какъв точно е смисълът на този свят, дава ти голяма яснота на ума и ти позволява да разбереш Неговите слова и истината. По този начин, без да знаеш, ти придобиваш истината. Бог върши толкова много работа върху теб по съвсем реален начин, като ти дава възможност да придобиеш истината. Когато придобиеш истината, когато придобиеш най-ценното нещо, което е вечният живот, Божиите намерения са удовлетворени. Когато Бог вижда, че хората се стремят към истината и желаят да Му сътрудничат, Той е щастлив и доволен. Тогава Той има определено отношение и докато има това отношение, Той действа, одобрява и благославя човека. Той казва: „Ще те възнаградя. Това са благословиите, които заслужаваш“. И тогава ще придобиеш истината и живота. Когато познаеш Създателя и придобиеш Неговата оценка, ще продължиш ли да чувстваш празнота в сърцето си? Няма. Ще се чувстваш пълноценен и ще изпитваш наслада. Това не е ли да живееш стойностен живот? Това е най-ценният и смислен живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). Божиите слова ми донесоха невероятно утешение и ме трогнаха. Нямаше значение на колко години съм или какво е здравето ми; стига да обичах истината и да се стремях към нея, Бог нямаше да ме презре. За съжаление, бях разбрал погрешно Божието намерение. Мислех си, че щом съм стар и безполезен, вече не мога да изпълнявам толкова много дълг. Мислех си, че някой ден може да се разболея сериозно и внезапно да си отида, без надежда за спасение. Чувствах, че няма смисъл да вярвам в Бог и не исках да се стремя нагоре. Повлиян от погрешните си възгледи, бях разбрал погрешно Божието намерение. Бях потънал в слабо и негативно състояние и Сатана си играеше с мен. Преди не знаех, че като сътворено същество трябва да се покорявам на Бог и да Го удовлетворявам. Без този разум просто поддържах вярата си в замяна на благодат и благословии — сключвах сделка с Бог. Сега можех да видя, че с този стремеж, дори да живеех още сто години, нямаше да има смисъл или стойност в това. Когато Йов се сблъска с всички тези бедствия, например той нито веднъж не помисли какво е придобил или загубил. Когато се покри с циреи и животът му стана непоносим, той никога не се оплака от Бог. Той имаше истинска вяра в Бог, покори се на върховенството и подредбите на Бог и възхвали името Му. Той даде гръмко свидетелство за Бог пред Сатана и в крайна сметка беше благословен от Бог. Имаше и Петър, който цял живот се стремеше да обича и да удовлетворява Бог и се съсредоточаваше върху практикуването на словата на Господ в своя реален живот. В крайна сметка той беше разпънат с главата надолу за Бог, като показа върховната си любов и пълното си покорство към Него, като изживя смислен живот и придоби Божието одобрение. Сега разбрах, че като вярващ, да се стремя да се покорявам на Бог и да Го удовлетворявам във всичко, да изпълнявам добре дълга на сътворено същество, да разбирам и да придобивам истината в хода на изпълнението на дълга си и да стигна до покорство и любов към Бог е начинът да не живея празен живот и да живея смислен живот. Това е единственият начин да спечеля Божието одобрение. Винаги да се опитвам да сключвам сделки с Бог и да разменям усърдната работа и себеотдаването за благословиите на небесното царство е подло поведение и води до живот, който няма смисъл или стойност. Не можех да продължавам да мисля дали ще бъда благословен в бъдеще, или не. Трябваше просто да се стремя към истината с всеки оставащ ми ден, да дам най-доброто от себе си, за да изпълня добре дълга си, като се уповавам на Бог, и да се стремя към промяна в нрава. Дори някой ден да се разболея сериозно и да се изправя пред смъртта, без повече да мога да изпълнявам дълга си, пак щях да се покоря на Божиите подредби. Това, върху което трябва да се съсредоточа сега, е да дам най-доброто от себе си, за да изпълня дълга си и да изпълня отговорността си в този живот. Какъвто и да е моят изход, дали живот, или смърт, зависи от върховенството и подредбата на Бог. Това не е нещо, което аз, като сътворено същество, трябва да обмислям. Почувствах се много по-спокоен, когато помислих за това по този начин.

След това редовно четях Божиите слова и слушах химни всеки ден. Когато осъзнавах, че разкривам поквара, се молех, търсех истината, осъзнавах сатанинския си нрав и се откривах, като търсех и разговарях с моите братя и сестри. Постепенно придобих малко от всичко това. Обикновено, когато имаше дълг, който да изпълнявам, участвах активно и проповядвах евангелието на хората около мен, доколкото е възможно. Когато виждах братя и сестри да пишат статии със свидетелства за преживявания, аз също се упражнявах да пиша за преживяванията си в статии, за да свидетелствам за Бог. Като правех всичко това, се чувствах пълноценен и в мир.

Един ден чух този химн от Божиите слова: „Сътвореното същество трябва да се остави на устроеното от Бог“ Бях наистина трогнат от него. Вторият откъс, в който се споменаваше преживяването на Петър, беше особено трогателен за мен. Божиите слова гласят: „В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право има човекът да се оплаква?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 41). Слушах го отново и отново и просто не можех да му се наситя. Всеки един ред от него беше вдъхновяващ и вълнуващ за мен и не можех да спра сълзите си да се стичат по лицето ми. Аз бях сътворено същество, което беше покварено от Сатана и беше живяло до такава преклонна възраст, но все още имах шанса да следвам Бог и да преживявам Неговото дело, да изпълнявам дълга си и да свидетелствам за Бог. Каква прекрасна благословия! Сега, като ям и пия Божиите слова, съм стигнал до разбирането на собствената си поквара и съм променил егоистичните си и подли мотиви за благословии. Това е Божията благодат! Ще възхвалявам Бог до самия край, дори ако Той не ми даде нищо. Животът ми пак ще си е струвал! Ще се стремя да бъда сътворено същество, което е разумно и покорно на Бог. Независимо какво е здравето ми или какъв е изходът ми, аз съм готов да оставя Бог да устрои всичко, както Той желае.