Отговарям за църковните книги и вещи. Обикновено проверявам дали различни вещи са организирани и прибрани, дали са подредени прилежно и дали са ясни записите от вземането и връщането им. Страхувам се да не стане бъркотия, ако съм невнимателен. Брат Камерън, който работеше с мен, беше доста небрежен и не го беше грижа за чистотата. Понякога просто хвърляше нещата или ги струпваше на купчина, с което винаги ме притесняваше и все трябваше да проверявам работата му. Всеки път, щом видех, че Камерън е разхвърлял разни неща или че записите за взетите и върнатите вещи са неясни, се напрягах толкова много, че губех самообладание и не разговарях с него, за да му помогна. Първоначално внимавах да не нараня чувствата на моя брат и да подбирам тона и думите си, но с времето спря да ме е грижа за това и дори всеки път му казвах кое не е наред. Понякога се ядосвах и му се карах, казвайки: „Защо отново слагаш нещата не по местата им? Едно си сложил тук, а друго — там. Не можеш ли да ги върнеш там, където си ги намерил? Ще ти отнеме само минутка да почистиш след себе си, но въпреки това оставяш по нещо недовършено и никога не почистваш след себе си…“. Отношението ми към Камерън се влошаваше все повече. Понякога с командващ тон му казвах да почисти неразборията.

Помня как веднъж, когато проверявах записите за взетите и върнатите вещи, открих, че е поправил някои от тях толкова лошо, че бяха нечетливи. Моментално се вбесих и си помислих: „Дори не мога да предположа какво е написал тук!“. Веднага отидох при Камерън. Като учител, който се кара на ученик, му показах записите и попитах какво пише във всеки един от тях. Казах му „Знаеш ли какво искам да направя сега? Искам да занеса тези записи на водача, за да види тя как изпълняваш дълга си и колко небрежен можеш да бъдеш!“. Камерън изглеждаше гузен и каза, че в бъдеще ще обръща повече внимание. Каза, че този път е било непредвидено. Докато е правил запис, някой му се е обадил по спешен въпрос, затова и е забравил за записа. Аз обаче не го оставих да обясни. Ядосано казах: „Ако нещо подобно се случи отново, ще занеса листа със записи право на водача и ще оставя на нея да се разправя с него!“. Не след дълго видях, че на един от листовете със записи на Камерън отново има смътно петно. Този път се ядосах дори още повече. Отидох при Камерън, за да му поискам обяснение: „Вече ти казах, ако допуснеш грешка, напиши отново текста другаде, недей да пишеш върху нея. Погледни корекцията си. Кой ще разбере какво си написал? Ако не мога да я видя ясно, трябва да дойда при теб и да те попитам. Не го ли намираш за досадно? Дори и за теб да не е, за мен е!“. Като видя, че отново съм ядосан, той взе листа със записите и каза: „Тогава ще го поправя отново“. Аз ядосано изкрещях: „Не се занимавай! Така няма да оправиш нещата!“. След като казах това, си тръгнах, като оставих моя брат да седи сам с листа в ръка, без да знае какво да направи. Тогава осъзнах, че малко съм прекалил. Не се задълбочих особено обаче и забравих за това. След няколко дни пак се ядосах на Камерън заради нещо дребно. Той ми се ядоса на свой ред и се скарахме. Водачът разбра, че не можем да работим заедно в хармония, затова проведе общение с мен и ми прочете откъс от Божието слово: „Какъвто и дълг да изпълнява антихристът, с когото и да си партнира, винаги ще има противоречия и спорове. Някои хора може да кажат: „Ако отговаря за почистването и всеки ден подрежда вътре, защо да не си сътрудничи с останалите?“. Проблемът е в нрава му: с когото и да си взаимодейства или да работи, той винаги ще го презира, все ще иска да го поучава и да му нарежда какво да прави. Бихте ли казали, че такъв човек може да си сътрудничи с останалите? Не може да си сътрудничи с никого, защото нравът му е твърде покварен. Не само че не може да си сътрудничи с останалите, а и вечно ги поучава и ограничава отвисоко — все иска да сложи юзди на хората и да ги принуди да му се подчиняват. Това не е просто проблем с нрава, а е и сериозен проблем с човешката му природа. Такива хора нямат нито съвест, нито разум. […] Има определени условия, които трябва да се изпълнят, за да могат хората да се разбират нормално помежду си. За да могат да си сътрудничат, те трябва поне да имат съвест и разум и да бъдат търпеливи и толерантни. Хората трябва да са в единомислие, за да могат да си сътрудничат при изпълняването на даден дълг; трябва да се възползват от силните страни на другия, за да компенсират собствените си слабости, трябва да са търпеливи и толерантни и да имат основни критерии за поведението си. Това е начинът да се разбират в хармония и макар че понякога може да има противоречия и спорове, сътрудничеството може да продължи и поне няма да възникне вражда. […] Хората без човешка природа са гнилите ябълки, които развалят цялата купчина. Само с хората с нормална човешка природа е лесно да си сътрудничиш. Те са търпеливи и толерантни към останалите, способни са да се вслушват в чуждото мнение и да загърбят статуса си в работата, която вършат, за да я вършат в дискусия с останалите. И те имат покварен нрав и винаги искат другите да се съобразяват с тях — те също имат такова намерение. От друга страна обаче имат съвест и разум и могат да търсят истината, да познават себе си и да почувстват, че такова действие е неподходящо, за което изпитват угризения, и са способни сами да се обуздаят; затова и методите, и средствата, които прилагат, постепенно ще се променят. И така ще са способни да си сътрудничат с останалите. Те разкриват покварен нрав, но не са зли хора и същината им не е като на антихристите. Те няма да имат никакви сериозни проблеми да си сътрудничат с останалите. Ако бяха зли хора или антихристи, те нямаше да могат да си сътрудничат с други хора. Такива са всички зли хора и антихристи, които Божият дом прочиства. Те не могат да си сътрудничат с никого и в резултат на това винаги се стига до тяхното разкриване и отстраняване“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). След като ми прочете Божието слово, водачът ми напомни: „За да се разбираме с хората, трябва поне да ги уважаваме. Ако винаги така викаш на Камерън и го укоряваш, не проявяваш дори най-елементарно уважение. Не мислиш ли, че това е твърде арогантно от твоя страна? Гледаш отвисоко на всичко, което той прави, по цял ден го наблюдаваш като хищник и никога не си великодушен. Правилно ли е това? Камерън е много зает и паметта му изневерява. Неизбежно е да възникват проблеми. Не би ли трябвало да се отнасяш добре към него и да му помагаш повече? Освен това той постоянно се усъвършенства. А ти? Ти имаш проблем със своя нрав и човешка природа. Да крещиш на хората постоянно означава, че имаш покварен нрав. Дали не се вторачваш в трънчето в петата на своя брат, без да забелязваш гредата в своята пета?“.

Тогава водачът ми прочете друг откъс от Божието слово. „Какво ще кажете, трудно ли е да си сътрудничите с други хора? Всъщност не е. Дори може да се каже, че е лесно. Защо обаче хората все още смятат, че е трудно? Защото имат покварен нрав. За хората, които притежават човешка природа, съвест и разум, сътрудничеството с останалите е сравнително лесно и те могат да почувстват, че е нещо радостно. Това е така, защото за никого не е лесно да постигне нещо сам и в каквато и сфера да работят хората или каквото и да правят, винаги е добре да има човек, който да им посочи нещата и да им предложи помощ — много по-лесно е, отколкото да се справят сами. Освен това хората са ограничени от заложбите си; ограничено е и това, което самите те могат да изживеят. Никой не може да е специалист по всичко: не е възможно един човек да знае всичко, да е способен на всичко, да постигне всичко — това е невъзможно и всеки трябва да притежава такъв разум. Каквото и да правиш, било то важно или не, винаги трябва да има някой, който да ти помага, да ти дава насоки и съвети, или да ти съдейства. Само така можеш да си сигурен, че ще постъпваш по-правилно, ще допускаш по-малко грешки и ще си по-малко податлив на заблуди, а това е добре“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). След като прочете Божиите слова, водачът разговаря с мен още малко и накрая ме попита: „Ако трябваше сам да се грижиш за вещите, щеше ли да се справиш без грешки?“. Засрамено казах „Не“. Водачът каза: „Точно така. Никой не знае всичко и всеки се нуждае от партньор, за да изпълнява задълженията си. Ако не можеш да работиш в екип хармонично, как ще изпълняваш дълга си добре? Трябва да помислиш над това и да разсъдиш за собствените си проблеми“.

Когато се върнах, ми стана много тъжно. Как можех да не осъзнавам колко голям проблем имам? Бях убеден, че човешката ми природа е добра и че се разбирам добре с братята и сестрите си, но откакто работех заедно с Камерън по моя дълг винаги бях самоправеден, уверен, че моите идеи и действия са правилни. Налагах волята си над него и го карах да прави това, което аз искам. Не му помагах чрез разговори за истината, а само се ядосвах, обвинявах го и го укорявах. Нямах човешка природа, нито разум. Винаги се мислех за по-добър от моя брат, затова го гледах отвисоко. Беше ми неприятен, затова не можех да преценя правилно силните и слабите му страни. При всеки удобен случай се изтъквах и го подценявах. Първоначално Камерън и аз отговаряхме за църковните вещи заедно, но аз не обсъждах нищо с него. Винаги бях егоцентричен, моята дума беше последна, и раздавах заповеди на Камерън Често му се карах като на дете, опитвах се да го поучавам. Нравът ми беше твърде арогантен и Бог презираше това!

Знаех, че съм арогантен и винаги принуждавах другите да ме слушат, но не знаех как да разреша този проблем. Помолих се на Бог и потърсих подходящи откъси от Божието слово. Един ден в Божието слово прочетох: „Антихристите винаги таят амбиция и желание да контролират и завоюват останалите. Когато се срещат с хора, винаги искат да установят как ги възприемат другите, дали имат място в сърцата на останалите, дали хората им се възхищават и дали ги почитат. Много се радват да срещнат човек, който да ги ласкае, да им се кланя и подмазва. Тогава започват да се големеят, да поучават хората, да говорят самохвално и да втълпяват на другите правила, методи, доктрини и представи. Внушават на хората да приемат тези неща за истината и дори ги представят в привлекателна светлина: „Ако можеш да приемеш тези неща, значи си човек, който обича истината и се стреми към нея“. Непроницателните хора ще си помислят, че казаното от тях е разумно, и макар да не им е ясно и да не знаят дали съответства на истината, те чувстват само, че в думите им няма нищо лошо и че не нарушават истината. Така те се подчиняват на антихристите. Ако някой е способен да разпознае антихриста и да го разобличи, това ще разгневи антихриста и той безцеремонно ще обвини и осъди този човек и ще го заплаши с демонстрация на сила. Непроницателните хора се подчиняват напълно на антихриста и му се възхищават от сърце, което поражда у тях преклонение пред антихриста, упование в него и дори страх от него. Те имат чувството, че са поробени от антихриста, сякаш в сърцето си ще изпитват безпокойство, ако загубят водачеството, напътствието и упреците му. Без тези неща сякаш ще им липсва чувство за сигурност и Бог може и да не ги иска вече. Тогава всички, когато правят нещо, ще гледат изражението на антихриста от страх да не остане недоволен. Всички те се опитват да му угаждат. Такива хора са твърдо решени да го следват. В работата си антихристите проповядват думи и доктрини. Удава им се да приучават хората да се придържат към определени правила и никога не им казват какви са истините принципи, към които трябва да се придържат, защо трябва да постъпват по определен начин, каква е Божията воля, какви са работните порядки в Божия дом, каква е най-съществената и най-важна работа или каква е основната работа, която трябва да се свърши. Антихристите изобщо не споменават тези важни неща. Никога не разговарят за истината, когато вършат и организират работата. Самите те не разбират истините принципи, така че единственото, което могат да направят, е да учат хората да се придържат към отделни правила и доктрини — и ако хората се противопоставят на твърденията и правилата им, ще ги сполети порицанието и укорът на антихристите. Антихристите често действат под знамето на Божия дом и отвисоко порицават и поучават останалите. Някои хора дори толкова се объркват от поученията им, че се чувстват задължени на Бог, защото не постъпват според изискванията на антихристите. Такива хора не са ли попаднали под контрола на антихристите? (Така е.) Що за поведение от страна на антихристите е това? Това е поведение на поробване“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Описаното от Бог беше точно моето състояние. Когато работех с Камерън, го намирах за сговорчив. Ако се объркаше нещо в работата, той приемаше моите критики и не се опитваше да ги обори. Мислех, че той е мекушав и че мога да го командвам, затова се държах заповеднически с него и имах последната дума за всичко. Много пъти, когато обсъждах нещо с него, го правех само формално. В крайна сметка аз решавах какво ще се прави. Освен това някои предпазни мерки, които бях предвидил за стопанисването на вещите, изглеждаха безпроблемни и вършеха работа, но не ги бях изготвил въз основа на приложимите принципи. Бях ги създал в отговор на проблемите на Камерън. Беше очевидно, че са измислени специално за него. Когато той не вземаше тези предпазни мерки, аз имах извинение да го обвинявам и укорявам, а той нямаше шанс да възрази. Също както последния път, когато той не беше направил записа според указанията, аз без колебание му се скарах и го принудих да направи това, което искам: Спомням си какво ми каза той тогава: „Още щом те видя да разтребваш, се опитвам да се скрия. Страх ме е, че отново ще ме критикуваш, ако съм направил нещо погрешно“. Почувствах се ужасно при тази мисъл. Сатанинският нрав, който разкривах, хвърляше сянка над сърцето на моя брат и го ограничаваше. Също както Божието слово разкрива: „Ако хората се противопоставят на твърденията и правилата им, ще ги сполети порицанието и укорът на антихристите. Антихристите често действат под знамето на Божия дом и отвисоко порицават и поучават останалите. Някои хора дори толкова се объркват от поученията им, че се чувстват задължени на Бог, защото не постъпват според изискванията на антихристите. Такива хора не са ли попаднали под контрола на антихристите?“. Най-накрая осъзнах, че проблемът ми е сериозен. Сатанинският ми нрав се беше разкрил, откакто си партнирах с Камерън. В този момент нямах статус, но ако имах, щеше да ми е дори още по-лесно да ограничавам и контролирам хората. В такъв случай нямаше ли да съм антихрист? Обикновено не се стараех да търся истината или да се самоанализирам. Често проявявах покварен нрав, без да го осъзнавам. Бях изключително безчувствен.

Помислих си за Божието слово: „Ако си член на Божия дом, но винаги си избухлив в действията си, винаги излагаш на показ естественото у теб и винаги разкриваш покварения си нрав, вършиш нещата с човешки средства и с покварен сатанински нрав, крайната последица ще бъде изършването на зло и твоята съпротива срещу Бог — и ако през цялото време не се покаеш и не можеш да стъпиш на пътя на стремежа към истината, ще трябва да бъдеш разкрит и отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Поквареният нрав може да бъде променен само чрез приемане на истината). Сетих се как съм се отнасял с Камерън. За да излея недоволството и да получа моментно удовлетворение, аз напълно пренебрегвах чувствата на моя брат. Когато се ядосвах заради това, че записите са нечетливи, аз мъмрех Камерън като дете, направило някоя пакост. Той просто седеше, без да гъкне, а щом признаеше, че е сгрешил, аз студено отхвърлях жеста му. Тази картина се беше запечатала в съзнанието ми, невъзможно ми е да я забравя. Когато си помислих за това, не можех да изразя вината и болката в сърцето си. Запитах се: „Как си могъл да се отнасяш така с твоя брат? Никога не си разговарял с него, нито си му помагал, с какво право му се караш? Как смееш да го наричаш свой брат?“. Всеки въпрос ме оставяше без думи. В миналото винаги мислех, че е виновен Камерън, че той е този, който допуска твърде много грешки и ми създава толкова главоболия. Сега осъзнавах, че аз съм бил този с реалния проблем. Аз бях този, който не се беше променил, и аз бях този, който е твърде арогантен и без човешка природа. Изпитах силно угризение, затова тихо се помолих на Бог и казах, че искам да се покая.

Потърсих начини да се отнасям към братята и сестрите ми според принципите. В Божието слово прочетох: „Необходими са принципи за това как да си общуват братята и сестрите. Не се взирайте винаги в грешките на другите. Вместо това трябва често да изучавате себе си и след това по своя инициатива да признаете пред другите хора за стореното от вас, което ги е объркало или им е навредило, и да се научите да се откривате и да участвате в общения. По този начин можете да постигнете взаимно разбирателство. Нещо повече, независимо от това какво ви сполети, трябва да гледате на нещата според Божието слово. Ако хората са способни да разберат истините принципи и да намерят път за прилагането им, те се превръщат в едно сърце и ум и отношенията между братята и сестрите ще бъдат нормални. Те няма да бъдат така безразлични, студени и жестоки както неверниците и ще освободят мирогледа си от взаимно подозрение и предпазливост. Братята и сестрите ще се сближат повече едни с други; ще могат да се подкрепят и обичат; в сърцата им ще има добронамереност, ще бъдат способни на толерантност и милосърдие помежду си и ще се подкрепят и ще си помагат, вместо да се отчуждават един от друг, да си завиждат, да се сравняват един с друг, тайно да си съперничат и да се противопоставят един на друг. Как могат хората да изпълняват добре дълга си, ако са като неверниците? Това не само ще се отрази на навлизането им в живота, то също така ще навреди и ще засегне другите. […] Когато хората живеят съгласно покварения си нрав, им е много трудно да бъдат в мир пред Бог, да прилагат истината и да живеят съгласно Божието слово. За да живеете пред Бог, трябва първо да се научите как да размишлявате върху себе си и да се опознаете, да се молите истински на Бог и след това да се научите как да се разбирате с братята и сестрите. Трябва да сте толерантни и милостиви един към друг, да можете да видите у другите кои са силните им страни и достойнства — трябва да се научите да приемате чужди мнения и нещата, които са правилни. Не се разглезвайте, недейте да имате амбиции и желания и да си мислите винаги, че сте по-добри от другите, а след това да се смятате за някаква голяма клечка и да принуждавате другите да вършат това, което казвате, да ви се подчиняват, да ви се възхищават, да ви превъзнасят — това е нередно. […] А как Бог се отнася с хората? Бог не се интересува как изглеждат хората — дали са високи, или ниски, а се вглежда в това дали имат добри сърца, дали обичат истината и дали Го обичат и Му се подчиняват. Това е основата на поведението на Бог към хората. Ако и хората могат да сторят това, ще могат да се отнасят към другите честно и в съответствие с истините принципи. Преди всичко ние трябва да разберем Божията воля и да знаем как Бог се отнася към хората. Тогава и ние ще имаме принцип и път за това как да се отнасяме към хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Да. Когато общуваме помежду си в рамките на задълженията си, поне трябва да изживяваме нормална човешка природа, да се подкрепяме и да си помагаме, да сме толерантни и търпеливи, да се грижим едни за други, да разговаряме за истината, когато хората се отклоняват от принципите, а при сериозни случаи може да ги разобличаваме, скастряме и да се разправяме с тях. Само по този начин можем да следваме принципите. Братята и сестрите идват от различни места и всеки живее в различни обстоятелства, има различен опит, възраст и способности. Независимо от техните недостатъци или слаби страни, ние трябва да се отнасяме подобаващо с тях, никога да не изискваме твърде много, а да проявяваме внимание и толерантност към тях. Камерън беше добър в поддръжката и обикновено беше зает. Не се справяше обаче със записването на взетите и върнатите вещи. Трябваше да проявя повече отговорност и разбиране и не трябваше да го принуждавам да прави нещата по моя начин. Това беше напълно лишено от човешка природа. Моят брат беше добър в поддръжката, съвестен в ремонтните си задачи и не се страхуваше от страдания в дълга си. В това отношение далеч ме превъзхождаше. Аз обаче не гледах силните страни на моя брат. Вторачвах се в недостатъците му, обвинявах го и му се карах. Бях толкова арогантен и глупав.

По-късно съзнателно промених състоянието си и практикувах според принципите. Когато отново се случваше нещо, бях много по-спокоен, а и проявявах повече разбиране към Камерън. Веднъж излязох по задачи и Камерън остана да се грижи за нещата сам. След известно време се обадих на Камерън, за да попитам как върви работата. Спокойно и внимателно той каза: „Ти как мислиш? Върви точно така, както ти смяташ, че върви“. Като чух това, ми стана много тъжно. Защо казваше това той? Дали защото отношението ми към него в миналото е идвало от покварения ми нрав и винаги съм го карал да се чувства нищожен, сякаш нищо не може да направи добре? Колкото повече мислех за това, толкова по-голяма беше болката, но това още повече ме мотивира да практикувам истината и да се променя. Успокоих Камерън, като казах: „Просто се огледай дали някои неща не са по местата си и ги подреди. Обикновено си зает с други неща, затова е неизбежно да има малко безпорядък. Ако наистина нямаш време да подредиш, може да го направим заедно, когато се върна“. След разговора помислих, че Камерън няма да се справи сам, затова помолих една сестра да му помогне. В миналото, когато се случваха подобни неща, винаги му се карах и го укорявах за грешките му. Сега, когато това се случи, мога да разговарям с него и да му помогна, от което изпитвам мир и спокойствие. Много съм благодарен на Бог. Сега донякъде разбирам арогантния си нрав и мога да се ограничавам в известна степен. Всичко това е благодарение на прочетеното Божие слово. Макар промяната да е малка и да не представлява фундаментална промяна в покварения ми нрав, аз съм доволен, защото според мен е добро начало. Вярвам, че ако практикувам и навлизам чрез Божиите слова, ще мога да се избавя от покварения си нрав. Благодаря на Всемогъщия Бог!