Поуки, извлечени от разпределението на църквите

27 януари 2024

В началото на миналата година църквите ни толкова се разрастваха, че водачът реши да преразпредели отговорностите ми и тези на други колеги. Първоначално не обърнах особено внимание, но щом научих повече за случващото се, разбрах, че църквите, за които щях да отговарям, са по-проблематични. Вярата на повечето членове все още не беше добре затвърдена, а водачи и дякони тепърва трябваше да се изберат. Църквите, които сестра Лили пое обаче, бяха много по-добре от моите. Тези нови вярващи бяха доста добре затвърдени и с добри качества, а водачите и дяконите им бяха много отговорни. Не можех да не ѝ завиждам. Чудех се защо е получила по-добрите църкви, докато моите имаха толкова много проблеми. Толкова усилия щеше да ми коства това! Ако не успеех да разреша проблемите, какво щеше да си помисли водачът за мен? Дали щеше да каже, че съм некомпетентна и нищо не мога да направя? Можеше да си състави лошо мнение за мен. Тези мисли много ме огорчиха. След това, когато присъствах на събранията в тези църкви, все имаше някакви проблеми за разрешаване, което отнемаше много време. Църква след църква — всички тези проблеми бяха налице. Не можех да се наспивам и ми беше много трудно. Мислех си, че нещо, за което на Лили е нужен един час, на мен ми отнемаше два или три. Собствените ми качества и умения бяха ограничени, а църквите имаха толкова много проблеми. Не постигах особен напредък въпреки цялото време и усилия, така че, когато водачът сравнеше резултатите ми с тези на Лили, неизбежно щеше да помисли, че съм посредствена, че не се справям добре и не мога да се сравнявам с Лили. По това време бях в много лошо състояние и се чувствах разстроена и онеправдана при всеки срещнат проблем. Бях изморена и физически, и емоционално. Затова се явих пред Бог, за да се помоля и потърся с думите: „Боже, знам, че Си разрешил това разпределение на делото и че трябва да се подчиня на Твоите условия, но все още се противя. Моля те да ме просветлиш, за да разбера волята Ти и собствената си поквара“.

След това прочетох откъси от Божиите слова. Едно от тях бе точно на място за състоянието ми в онзи момент. Бог казва: „Ако си научил много и си получил много от Бог, трябва да ти бъде дадено по-тежко бреме — не за да се направи животът ти труден, а защото е подходящо точно за теб. Това е твоят дълг, така че не се опитвай да подбираш или да отказваш, нито да се измъкнеш от него. Защо смяташ, че е трудно? Факт е, че ако вложиш сърце в това, ще се справиш напълно със задачата. Самата ти мисъл, че е трудно, че показва пристрастно отношение, че те тормозят умишлено — това е избликът на покварен нрав. Това е отказ да изпълниш дълга си, отказ да получаваш от Бог. Това не е практикуване на истината. Когато си придирчив в изпълнението на дълга си, като правиш това, което е леко и лесно, и само това, което те кара да изглеждаш добре, това е покварен сатанински нрав. Фактът, че не можеш да приемеш своя дълг или да се подчиниш, доказва, че продължаваш да си непокорен спрямо Бог, че се съпротивляваш, отказваш Му и Го избягваш. Това е покварен нрав. Когато узнаеш, че това е покварен нрав, какво трябва да направиш? Ако смяташ, че задачите, възложени на другите, могат да бъдат изпълнени лесно, докато тези, които са възложени на теб, ти отнемат много време и изискват от теб доста изследователски усилия, и това те прави нещастен, правилно ли е да се чувстваш нещастен? Със сигурност не. Какво тогава трябва да правиш, ако чувстваш, че това не е правилно? Ако се съпротивляваш и казваш: „Всеки път, когато раздават задачи, те ми дават трудни, мръсни и уморителни, а на другите дават леки, лесни и престижни. Да не би да си мислят, че могат да ме разиграват просто така? Това не е справедлив начин за разпределяне на задачите!“ — ако това е твоето мислене, то е погрешно. Независимо дали има някакви отклонения в разпределението на задачите и дали те са разпределени разумно, или не, какво наблюдава Бог? Той наблюдава сърцето на човека. Той гледа дали някой има покорство в сърцето си, дали може да поеме бреме за Бог и дали обича Бог. Измерени спрямо Божиите изисквания, твоите извинения са невалидни, изпълнението на дълга ти не отговаря на стандартите и ти липсва истината реалност. Ти нямаш никакво покорство и се оплакваш, когато свършиш няколко трудни или мръсни задачи. Какъв е проблемът тук? Преди всичко начинът ти на мислене е погрешен. Какво означава това? Това означава, че отношението ти към твоя дълг е погрешно. Ако винаги мислиш за собствената си гордост и интереси и не се съобразяваш с Божията воля и изобщо нямаш покорство, това не е правилното отношение, което трябва да имаш към дълга си. Ако отдаваше себе си искрено за Бог и имаше сърце, което обича Бог, как щеше да се отнасяш към задачи, които са мръсни, уморителни или трудни? Мисленето ти щеше да е различно — щеше да избереш да вършиш трудните задачи и да търсиш тежко бреме, което да носиш. Щеше да поемеш това, което другите хора не желаят да правят, и щеше го правиш само за Божията любов и за да Го удовлетвориш. Щеше да го правиш с радост и нямаше да ти хрумне да се оплакваш(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Щом прочетох това, размишлявах над поведението си през последните няколко дни. Като виждах, че членовете на поетите от мен църкви не бяха добре затвърдени и малко от тях можеха да поемат дълг, се чувствах много неохотно. Не всички лидери и дякони бяха избрани, а различни проекти бяха трудни за управляване, така че аз не само трябваше да влагам време и енергия в разрешаването на проблеми, но и нещата можеха да не потръгнат, от което аз нямаше да изглеждам добре. Просто исках да управлявам църкви, които вече работеха добре, за да не се налага да се тревожа за нищо и да постигам резултати по-лесно, а останалите да имат по-добро мнение за мен. Все мислех, че това разпределение на работата не е справедливо спрямо мен, че на Лили се е паднала лесната работа, от която ще изглежда добре, а на мен — трудната изморителна работа. Нямаше да мога да изпъкна. Затова много се противях и не исках да приема. Чрез Божието слово обаче разбрах, че по начина, по който мислех за това, аз отхвърлях този дълг, бях придирчива и не желаех да правя нищо, което няма да ми донесе слава. Не проявявах и капка подчинение. Винаги съм се смятала за много съвестна и отговорна към дълга си и никога не съм очаквала да бъда разобличена така. Видях, че мотивите и гледната ми точка в моя дълг са грешни. Вместо да се опитвам да удовлетворя Бог, аз търсех възхищението и похвалата на другите. Как щях да спечеля Божието одобрение, като таях такива намерения в дълга си?

Намерих един откъс от Божието слово. „Ако искаш да се посветиш напълно на всичко, за да удовлетвориш Божията воля, не можеш да го направиш, просто като изпълняваш един дълг, а трябва да приемеш всяко поръчение, което Бог ти възложи. Трябва да го приемеш и да се подчиниш, независимо дали е по вкуса ти и дали отговаря на интересите ти, или е нещо, което не ти харесва, което никога преди не си правил, или е трудно. Трябва не само да го приемеш, но и активно да съдействаш и да учиш, докато го преживяваш и навлизаш в него. Дори и да изпитваш страдание, да си уморен, унизен или отлъчен, пак трябва да му се посветиш напълно. Само ако практикуваш така, ще можеш напълно да се посветиш на всичко и да удовлетвориш Божията воля. Трябва да се отнасяш към него като към свой дълг, а не като към лична работа. Как трябва да разбираш дълга? Като нещо, което Създателят, Бог, дава на някого да свърши. Така възниква дългът на хората. Поръчението, което Бог ти дава, е твой дълг и е напълно естествено и обосновано да го изпълняваш според Божиите изисквания. Ако осъзнаеш, че този дълг е Божие поръчение, че той е Божията любов и благословия, които идват при теб, ще си способен да приемеш дълга си с боголюбиво сърце и да си внимателен към Божията воля, докато изпълняваш дълга си, както и да преодолееш всички трудности, за да удовлетвориш Бог. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, никога не биха могли да откажат Божие поръчение и никога не биха могли да откажат какъвто и да е дълг. Какъвто и дълг да ти възожи Бог, каквито и трудности да включва, не бива да го отказваш, а трябва да го приемеш. Това е пътят за практикуване, който се състои в това да практикуваш истината и напълно да се посвещаваш на всичко, за да удовлетвориш Бог. Къде трябва да насочиш вниманието си? Върху думите „на всичко“. „Всичко“ не означава непременно неща, които харесваш или в които те бива, камо ли неща, които са ти познати. Понякога ще са неща, в които не те бива, които трябва да научиш, които са трудни или които трябва да изстрадаш. Каквото и да е то, щом Бог ти го е поверил, трябва да го приемеш от Него, а след като го приемеш, трябва да изпълняваш дълга си добре, като му се посветиш напълно и удовлетвориш Божията воля. Това е пътят за практикуване. Каквото и да се случва, винаги трябва да търсиш истината и щом си сигурен какъв вид практика съответства на Божията воля, трябва да практикуваш именно така. Само така практикуваш истината и само така можеш да навлезеш в истината реалност(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Дългът идва от Бог, той е неговата задача за нас и е нашата отговорност. Колкото и труден да е или да не носи много слава, имаме задължението да го приемем. Такова трябва да бъде отношението ни и това е разумът, който сътворените същества трябва да имат пред Бог. Църквите, които ръководех, не бяха това, което исках, а желанието ми за статут нямаше да се изпълни, но това бе разрешил Бог. Трябваше да го приема и да спра да гледам на дълга си от неправилен ъгъл. Явих се пред Бог за молитва, с желание да се подчиня на разпорежданията му, да правя всичко по силите си в дълга си, да напоявам правилно новите вярващи и да им помагам бързо да се установят по верния път. Малко след като се помолих, нагласата ми към дълга ми се подобри и не бях така разстроена.

След известно време бяха създадени все повече църкви, затова водачът отново раздели отговорностите ни. От падащите ми се църкви единствената, която работеше малко по-добре, и единствената сестра, която вършеше добре работата по напояването, бяха прехвърлени на ръководството на други. Това много ме разстрои и натъжи. Смятах, че добре разбирам положението си, че бях поела църквите с най-много проблеми и че вече работех толкова усърдно. Не беше лесно да се намери сестра по напояването, която да се справя добре, а сега щяха да ми я отнемат. Как изобщо щях да свърша нещо в делото си? Ако все не постигах добри резултати, какво щяха да си мислят другите за мен? Щяха да решат, че съм неспособна и че не мога да си върша работата. Колко срамно би било това! Как щях да се появя на срещите с колеги след това? Тези мисли ме разплакаха. Осъзнах, че отново бях станала недоволна и непокорна. Веднага коленичих за молитва и започнах да размишлявам над себе си. След това прочетох откъс от Божиите слова. „Каквато и работа да вършат хора като антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. […] Какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще повиши популярността им. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Когато изпълняват дълга си, те никога не обмислят как да постъпят според принципите, нито се замислят дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали са възникнали някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и каква е Божията воля. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само заради статуса и престижа си и за да удовлетворят собствените си амбиции и желания. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, желания и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и безсмислени изисквания. Това е изначалното проявление на егоизма и подлостта(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Четвърти екскурс (Първа част)“). В Божиите слова се разказва за това колко егоистични и подли са антихристите, че имат собствени амбиции и желания в дълга си и винаги защитават собствените си интереси в подхода си към нещата. Какъвто и дълг да изпълняват, никога не мислят за Божията воля, как добре да изпълняват дълга си или да се уверяват, че няма вреда за делото на Божия дом. Те мислят само за името и статуса си, без да ги интересува църквата. Що се отнася до моето поведение, като виждах как църквите под моите грижи имат много проблеми, първото на ума ми не беше как да се осланям на Бог, да направя всичко възможно, за да ги подкрепя, а страхът ми, че няма да се справя добре и другите ще ме гледат отвисоко, което би ме засрамило. Противях се и бях недоволна от разпределението на работата, дори се отпуснах в дълга си. Като разбрах, че много способна сестра, която ми е помощничка, ще бъде прехвърлена, първата ми мисъл беше, че ще загубя добър работник и така личните ми постижения в делото ще пострадат. После водачът ще реши, че съм неспособна и не мога да се справя с църковното дело. Осъзнах, че всичко, за което мисля в дълга си, са собствената ми репутация и интереси, как да минавам между капките без много усилия и все пак да правя добро впечатление и да печеля възхищение. Не гледах мащабно на църковното дело. Толкова бях егоистична, а това е антихристки нрав. Като се замисля сериозно, аз знаех, че да ми възлагат по-трудни църкви е Божията воля. Църквите с повече новодошли, които все още не бяха затвърдени, ме караха да се осланям на Бог и да търся истината повече, за да разрешавам всички тези трудности. Трябваше и да плащам по-висока цена, за да ги подкрепям, така че те да научат истината за Божието дело и да изградят основа по истинския начин. Това беше добра тренировка за мен. Колкото по-трудно ставаше, токова повече бях принудена да търся истината и да намирам решения, като по този начин щях да науча много истини. Това беше добре за навлизането ми в живота. После осъзнах, че този дълг не представлява нечий опит да ме затрудни, а носи Божието одобрение и е полезен за мен. Трябваше да го приема и да се подчиня и да вложа сърцето си в него. Да осъзная това ми помогна да променя нагласата си и вече не се чувствах така зле.

След това прочетох друг откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера по-добре проблема ми. Всемогъщият Бог казва: „Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но всъщност цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се подчини на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне престиж и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към личен престиж и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, основно прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към статус и престиж? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят статуса и престижа си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към престиж и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как останалите ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствения си престиж и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на престижа и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристите. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и свободния поток на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към престиж и статус, е пътят на противопоставяне на Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към статус и престиж. Проблемът при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са порочни и несправедливи. Когато хората се стремят към лични интереси, като престиж и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, средство и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние. Когато човек се стреми към истината, той има способността да е внимателен към Божията воля и да се съобразява с Божието бреме. Когато изпълнява дълга си, той защитава делото на църквата във всяко отношение. Той е способен да възхвалява Бог и да свидетелства за Него, носи полза за братята и сестрите, подкрепя ги и ги подхранва, а Бог получава слава и свидетелство, което унижава Сатана. Благодарение на стремежа му Бог придобива създание, което наистина е способно да се бои от Бог и да отбягва злото, и което е способно да почита Бог. В резултат на неговия стремеж също така се изпълнява Божията воля, а Божието дело напредва. В Божиите очи този стремеж е положителен и правилен. Подобен стремеж носи огромна полза на Божиите избраници. Освен това е много полезен за делото на църквата, помага му да напредва и получава похвала от Бог(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка (Първа част)“). Така добих по-голямо разбиране за стремежа към личния ми интерес. Осъзнах, че когато хората правят така, те действат от името на Сатаната, превръщат се в негов инструмент за разрушаване на църковното дело. Преди щях да си помисля, че само когато правиш очевидно зли неща, които отявлено възпрепятстват църковното дело и църковния живот, се считаш за слуга на Сатаната. Разбрах обаче, че ако в дълга си единствено следваме егоистични интереси и пренебрегваме тези на църквата, ще повлияем негативно на църковното дело и ще сме разрушителни. Мислех за това, което бях проявявала в дълга си и, макар да изглеждаше, че никога не съм без работа, че мога да поемам тежък труд и да работя до късно, и никога не правех нищо отявлено разрушително, аз нямах правилните мотиви в дълга си. Целта ми беше не да удовлетворя Бог. Аз всъщност полагах усилие да изпъкна и да спечеля възхищението на другите. Когато не ми хареса как е разпределена работата, бях много недоволна и не исках да се занимавам. Не можех просто да се подчиня и да помисля как да изпълня това задължение добре или как да предложа пряка подкрепа на братята и сестрите. Несъзнателно вече бях възпрепятствала делото ни по напояване. Истината е, че аз имах повече опит от колегите си. Някои от другите сестри работеха отскоро и не познаваха добре църковното дело, затова и да им се възложат по-добрите църкви и напоители беше добре за делото като цяло. Аз обаче бях егоистична, исках да запазя по-добрите църкви и напоители под моето ръководство. Ако обаче желанията ми се изпълнеха и по-новите колеги поемеха църквите с повече проблеми, делото щеше да пострада и нямаше да бъде ефективно, което нямаше да е добре за църквата. Моите църкви бяха с повече проблеми, но това всъщност беше добра тренировка за мен. Можех просто да вложа малко повече усилие и да свърша някои от тези задачи, с което общата ни ефективност можеше да се подобри. Не беше ли това най-добрият вариант? После осъзнах как този дълг разкри моето егоистично, ужасно и неразумно мислене. Разбрах също, че ако следвам личните си интереси в моя дълг, така единствено бих навредила на църковното дело. В миналото единствено преследвах име и статус и личните си интереси в моя дълг, а и бях правила прегрешения. Ако и този път не направех промяна, а упорито продължах да следвам личните си интереси, знаех че отново ще разстроя църковното дело и ще бъда презряна от Бог. Тази мисъл ме изплаши. Явих се пред Бог за молитва и покаяние. Казах: „Боже, в дълга си единствено защитавах своите интереси без мисъл за църковното дело или Твоята воля. С човешката си природа не заслужавам да поемам дълг. Боже, искам искрено да се покая“.

След това прочетох откъс от Божиите слова, който наистина ми даде път за навлизане. „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да зачиташ Божията воля и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да зачиташ Божията воля и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добро поведение. То е да живееш честно и почтено и да не бъдеш подъл и зъл човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). От прочетените Божии слова научих, че Божият дом, а не личната ми изгода, трябва да е на първо място във всичко. Репутацията и статусът са временни и е безсмислено да се преследват. Да не живееш в поквара, да практикуваш истината и да изпълняваш Божията воля е единственият начин да спечелиш Божието одобрение. Когато разбрах това, бях просветлена. Както и да беше разделена работата, не можех да продължавам да държа на личните си интереси, на имиджа и статуса си, а трябваше да се съобразявам и да изпълнявам дълга си добре. Дори и да не постигах добри резултати, трябваше да наблегна върху живота пред Бог и да приема Неговия надзор. Каквото и да мислят другите за мен, да влагам сърце в дълга си и да съм отговорна беше единственият начин да изпълня Божията воля.

През следващите няколко дни се отдадох на дълга си, без да мисля за личните си интереси. По този начин чувствах, че не съм под такъв силен контрол на покварата си. Когато обсъждах делото с една сестра няколко дни по-късно, тя каза, че не говори толкова добре английски език и че ѝ е нужен преводач, когато проверява една църква на новодошли. Трудно ѝ беше и не постигаше много в дълга си. Когато каза това, аз си помислих, моят английски е добър, така че мога да се разменя с нея и да следя делото на тази църква. След това обаче ми хрумна, че тази църква има много проблеми и да я поема вероятно би налагало много усилия и може да не се постигне особен напредък. Тревожех се това да не се отрази на чуждото мнение за мен, поради което и реших, че не искам да се разменям с нея. При тази мисъл обаче осъзнах, че отново мисля само за личната си изгода и защитавам имиджа и статуса си, затова бързо се явих пред Бог за молитва, готова да се отрека от себе си и да практикувам истината. След молитвата осъзнах, че тази ситуация ме тества и ми дава шанс да практикувам истината. Не можех все така да живея в поквара и да гледам своите интереси. Ако тази промяна би била от полза за църквата, трябваше да я приема. Затова помислих над отговорностите на другите ни колеги и сметнах, че наистина е най-добре да се разменим с тази сестра. Споделих мислите си с водача и тя и другите колеги се съгласиха с това. След промените се почувствах толкова спокойно и го оцених по начин, който не мога да опиша. Чувствах, че най-накрая практикувам истината и съм истински човек. Точно както Бог казва: „Трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да зачиташ Божията воля и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добро поведение. То е да живееш честно и почтено и да не бъдеш подъл и зъл човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“).

След това спрях да съм негативна спрямо църквите, за които отговарях, а давах всичко от себе си, за да се грижа за делото на всяка църква. Когато някои напоители се оплакваха от проблемите в работата, разговарях с тях за Божиите слова, за да поправят те грешните си гледни точки и да се осланят на Бога, и заедно с тях търсех истината, за да разрешим тези проблеми. Когато видех, че някои новодошли имат много проблеми и не посещават събрания, спирах да ги виня, че са трудни, а водех реални разговори с братята и сестрите, за да разбера трудностите им, и водех общения с тях за Божиите слова. А по въпроса с недостатъчното водачи и дякони аз вложих повече усилия в обучението на таланти. Разговарях с братята и сестрите, които бяха с по-добри качества и по-подходящи за тези роли, за значението и принципите на изпълнението на дълга и прекарвах време в работа рамо до рамо с тях. Когато забележех сравнително сложна задача в църквите, която никой не проверява, аз полагах усилия да я поема. Първо не знаех дали ще успея да я направя добре, но нямах съмнение, че не мога да продължавам да стоя настрана от тези въпроси, че не мога егоистично да мисля само за своя малък свят в делото. Напротив, трябваше да мисля за Божията воля и да поддържам цялостното църковно дело. След време работата ми отбеляза напредък, всички водачи и дякони бяха избрани в църквите, които управлявах. В някои църкви два пъти повече хора поемаха дълг, а някои от новодошлите можеха самостоятелно да вършат задачи. В църквите, които по-рано не се справяха добре, всеки аспект от работата им изглеждаше обещаващо. Наистина виждах Божиите дела в това. Освен това наистина изпитах, че това, което Бог желае, е сърцата и покорството на хората. Затова, ако изпълняваме Неговата воля и мислим само за делото на Божия дом, а не за личните си интереси, можем да спечелим Божиите насоки и благословии. Да разбера това укрепи вярата ми в Бог. Благодаря ти, Боже!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Защо бях толкова арогантна

Един ден двама църковни водачи ми споменаха за проблем. Казаха, че Изабела, която отговаря за евангелската работа, не е принципна в...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger