През 2010 г. в разговор с г-жа Ли, една от църковните водачи, научих, че е избрана за църковен водач само няколко месеца след като е придобила вярата. Тя често ни казваше: „През последните години Бог е милостив към мен. Водачите все ме прехвърлят в църкви, в които има трудности. Понякога не ми се ходи, но знам, че това е Божие поръчение и че не мога да се съобразявам с интересите на плътта си. Трябва да съм вярна на Бог. Затова го приемам. Обикалям всяка църква и тези, в които цари хаос, отново стават нормални, а църковният живот и евангелското дело пак започват да дават резултати. Понякога ми е трудно, но се моля на Бог и Той ми посочва решение, и всичко върви гладко. Виждам колко прекрасно е Божието дело…“. Тогава разказът за преживяването на г-жа Ли предизвика възхищение у мен. Тя беше умел работник, способен да носи бреме. Помня веднъж как водех непринуден разговор преди събрание и г-жа Ли ме прекъсна с думите: „Тук ценим времето, така че да не дрънкаме на събрания. Да използваме времето да разговаряме за Божиите слова“. Почувствах се малко неудобно от думите ѝ, но ѝ се възхитих още повече. Помислих си: „Срещала съм много водачи през годините, но г-жа Ли е първата толкова сериозна, благочестива и отдадена на търсенето на истината“. Възхитих ѝ се още повече. След като обаче общувах с нея дълго време, си дадох сметка, че макар и общението ѝ да беше винаги добре аргументирано и да изглеждаше като човек, който се стреми към истината, тя рядко общуваше за това как е опознала себе си въз основа на Божието слово или за преживяването му. Повечето ѝ общения бяха различни прояви на показност и самовъзхвала, за да мислят другите, че е обучена от Божия дом, и да ѝ се възхищават. Още по-сериозен беше фактът, че тя не практикуваше истината по някои ключови въпроси, свързани с интересите на Божия дом, лъжеше и мамеше хората в очите, бягаше от отговорност и се опитваше да се оправдава. Помня веднъж как г-н Сун, водачът, отговорен за работата на г-жа Ли, извърши нарушения в църквата. Беше злоупотребил с Божии средства и ги беше присвоил. Обявиха го за антихрист и го отлъчиха. Г-жа Ли беше наясно със злодеянията на г-н Сун и дори беше участвала в тях. След като той бе отлъчен, ние говорихме за злодеянията му, а г-жа Ли не само отрече да е участвала в подлите му дела, но и не се самоанализира, нито се покая пред Бог. Правеше се на света вода ненапита, сякаш не е знаела нищо за това и не е участвала в него. В този момент разбрах, че г-жа Ли говори едно, а върши друго. Беше лицемерна. Тъй като умело се прикриваше и подлъгваше другите с високопарни думи, на лицата на някои братя и сестри се изписваше възхищение и почит при споменаването на името ѝ. Когато с партньора ми видяхме как се държи г-жа Ли и какви са последиците от работата и общението ѝ, приложихме принципите за разпознаване на лъжеводачите и антихристите, решихме, че тя е лъжеводач, и докладвахме това в писмо до нашите водачи.

След като изпратихме писмото, чакахме водачите да проверят казаното от нас за г-жа Ли, но след две седмици още нямахме отговор. С партньора ми се чудехме защо. Един ден г-жа Ли радостно се присъедини към една наша среща и каза, че водачите искат да я обучават. Не можех да повярвам. Помислих си: „Вместо да уволнят тази лъжеводачка, те ще я обучават и ще ѝ възлагат важни задачи? Да не би да я докладвахме неоснователно, понеже не разбираме истините принципи и ни липсва проницателност?“. След повече от месец г-жа Ли дойде отново и каза, че църквата ще избира нови водачи, че повечето хора я одобряват и искат да я изберат за водач. Като чух това, бях поразена. Помислих си: „Г-жа Ли е лукава и подла. Никак не става за водач. Трябва да я докладвам пак. Ще напиша писмо“. Когато обаче започнах да пиша, се разколебах. В този момент много хора не разбираха каква е г-жа Ли и се подлъгваха от преструвките ѝ. Ако отново я докладвах и водачите ни не разберяха как всъщност стоят нещата, щяха ли да сметнат, че имам зъб на г-жа Ли? Освен това, ако г-жа Ли научеше, че именно аз съм написала писмата, нямаше ли да се възмути и да се опита тайно да ме саботира? На всичко отгоре книгите с Божиите слова, проповедите и общенията, които ни отпускаха, изцяло минаваха през нея, така че, ако я обидехме, тя изобщо нямаше да има нужда да ни потиска активно. Достатъчно беше да не ни обръща внимание, за да ни създаде трудности. Тези мисли ми пораждаха тежки вътрешни противоречия. Да я докладвам отново ли, или да не се занимавам с нея? Докато размишлявах за собствените си интереси, бъдеще и съдба, имах чувството, че някакъв невидим мрак ме обгръща и задушава. За да се защитя от потисничеството ѝ, аз се борех със себе си известно време и в крайна сметка реших да направя компромис. Отказах се да я докладвам за момента. Утеших се, като си казах: „Поне вече знаем каква е г-жа Ли и тя вече няма да може да ни мами. Засега това е достатъчно. Може би някой ден Бог ще я разкрие и всички ще видят истинската ѝ същност. Когато дойде този ден, тя ще бъде заменена“.

Около месец по-късно получихме писмо от две сестри. В него пишеше, че са узнали, че г-жа Ли е лъжеводач и искат да я докладват, и молеха за мнението и съвета ни. Сетих се, че не получихме отговор на последното писмо, с което докладвахме г-жа Ли. Ако я докладвахме пак, водачите нямаше ли да кажат, че сме сформирали фронт срещу нея и смущаваме църковното дело? Ако станеше така, най-вероятно, преди да уволнят г-жа Ли, щяха да заменят и отпратят нас, защото сме я докладвали. От тези съображения с партньора ми отговорихме на двете сестри така: „Можете да я докладвате на своя отговорност. Ние вече сме я докладвали веднъж, няма да го правим пак“. След като им отговорихме, започна да ме гризе съвестта. Осъзнах, че бягам от отговорност и играя номера, за да се защитя. Това бе проява на страх и отстъпление под влиянието на мрака. За да се спася от угризенията си, пак се успокоих със същите мисли: „Засега още твърде малко хора разбират каква е г-жа Ли. Ако я докладваме и поискаме да я уволнят, братята и сестрите ще се възпротивят. Ще се опитат да я защитят. Трябва да изчакаме братята и сестрите да прозрат каква е. Когато дойде моментът, тя ще бъде заменена по естествен начин“. Макар че си мислех това, щом попаднех на откъси от Божиите слова относно разкриване на лъжеводачи и антихристи, усещах угризения на съвестта. Не можех да не си мисля, че ако не реша проблема с лъжеводача пред очите ми, не значи ли това, че търпя и прикривам Сатана, който прекъсва църковното дело? Особено като видях, че нашите домакини се възхищават на Ли, щом я разкриехме като лъжеводач, те не само нямаше да са разбрали каква е, но и щяха да ни презрат и обвинят, и да помислят, че я нападаме нарочно. Като разбрах, че тази лъжеводачка беше подмамила хората толкова дълбоко, а и не знаех колко членове на църквата са жертви на тази измама, още повече се убедих, че лъжеводачите са пречка за навлизането в живота на Божиите избраници. В онзи момент най-силното ми желание беше г-жа Ли да бъде заменена веднага, но нямах смелост да я докладвам с поредното писмо. Дори само за да не обидя братята и сестрите, които бяха наши домакини, не смеех да разкрия поведението на г-жа Ли. В сърцето си обаче се заклеймявах и обвинявах. Чудех се как може да съм толкова страхлива и безполезна. Виждах как един лъжеводач смущава църковното дело, а не смеех да го докладвам. Та аз дори не говорех истината. Нима не бях просто слуга на Сатана? Сетих се за един откъс от Божието слово: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: прояви ли загриженост към бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш емоциите си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да се изпълнят в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Изпълняваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 13“). Това, което Божието слово разкри пред мен, ме накара да се почувствам смутена и засрамена. Обикновено ме биваше да рецитирам лозунги, че ще зачитам Божията воля и ще свидетелствам за Бог, често се молех и казвах, че искам да обичам и удовлетворявам Бог, но щом възникна истински проблем и се наложи да стана и да защитя интересите на Божия дом, аз си зарових главата в пясъка. Много добре знаех, че Бог е твърдо решен да пропъди лъжеводачите и антихристите, знаех каква е г-жа Ли, но понеже ме беше страх да не ме потиснат и уволнят, ѝ позволих да продължава да наранява и мами братята и сестрите в църквата и не смеех да я докладвам. Още по-лошото беше, че като видях как г-жа Ли мами братята и сестрите, които бяха мои домакини, вместо да помисля как да им помогна да прозрат лъжеводача, аз правех компромиси. От страх, че ако разоблича г-жа Ли, ще им стане неприятно и вече няма да ни посрещат, а и за да опазя плътските си интереси, си замълчах за поведението ѝ на лъжеводач. Разсъждавах върху поведението си и разбрах, че наистина съм себична и долна. За да се защитя, позволих на лъжеводач да заема висок пост в църквата и да прекъсва делото ѝ, без да се противопоставя на това. Радвах се на всичко, което Бог ми дава, братята и сестрите ме приемаха и се грижеха за мен, а аз не защитавах делото на Божия дом. Държах се все едно това не е моя отговорност. Как можех да нарека това съвест и разум? Разсъждавах върху състоянието и поведението си и се почувствах много виновна и засрамена. Видях, че всъщност съм долен, лукав и измамен егоист. Бях напълно недостойна да живея пред Бог!

След това прочетох един откъс в Божието слово. „Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора ще бъдат изобличени и пропъдени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; принадлежащите на Сатана не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде изобличен и пропъден. На този етап, докато истината още е в процес на разкриване, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат пропъдени; това ще бъде времето за сортиране на всички според достойнствата им. Дребните хитрини на неспособните да преценяват правилно ще доведат до унищожението им от нечестивите — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и въстават срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не са злодеи? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни придворни, не е ли тяхната богохулна природа съвсем еднаква? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е справедлив? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предупреждение към онези, които не практикуват истината“). От Божиите слова разбрах, че съм човек, който не практикува истината и когото Бог презира. Все се опитвах да се защитя и опазя. Срещнах лъжеводач, а не смеех да практикувам истината и да го докладвам. Нима не се прекланях пред Сатана и не се съюзявах с него срещу Бог? Привидно изглеждаше, че не съм на страната на г-жа Ли и не я защитавам, но когато видях, че е лъжеводач, аз нито я докладвах, нито я разобличих. Позволих ѝ да обърква и подвежда братята и сестрите в църквата и да смущава и прекъсва църковното дело. С това си поведение заставах на страната на Сатана и помагах на злите му сили. В Божиите слова пише: „Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не са злодеи?“ Божиите слова разкриха точно постъпките ми. Сетих се за думите на Господ Исус: „Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира с Мене, разпилява“ (Матей 12:30). В битката между Бог и Сатана, ако не застанеш на страната на Бог, заставаш на страната на Сатана — няма средно положение. Аз обаче се опитвах да хитрувам и да съм неутрална, за да се защитя. Нима това не значеше, че съм избрала страната на Сатана и съм предала Бог? Преди мислех, че мнозина не разбират каква е г-жа Ли, но след като Бог я разкрие изцяло и настъпи моментът, тя ще бъде заменена по естествен начин. Тази идея наглед беше разумна, но истината е, че бягах от отговорност. Това беше просто едно оправдание да не практикувам истината. В същината си постъпките ми оневиняваха злото и прекъсването в църквата, причинени от един лъжеводач. В този момент разбрах, че братята и сестрите можеше да бъдат мамени и контролирани от лъжеводачи и антихристи и че за тях няма спасение, докато живеят под мрачното влияние на Сатана. Злото, което лъжеводачите и антихристите вършат, се причинява и от тези от нас, които ги разпознават, но не ги докладват и разобличават. Не е прекалено да се каже, че бях съучастник на лъжеводач. Тези мисли ме караха да се чувствам нещастна. Мразех се за това, че съм толкова себична, долна, слаба и некомпетентна. Бях безполезен роб! Нямах никакво свидетелство във войната срещу злото. Бях се превърнала в това, което Бог мрази! Застанах пред Бог и се покаях в молитва. Помолих Го да ми помогне да се справя с тъмните сили на лъжеводачите и антихристите, да застана истински на Негова страна и да кажа „не“ на сатанинските сили. Тогава исках да намеря повече доказателства, преди да докладвам г-жа Ли. Преди да успея обаче, църквата разследва и установи, че тя е лъжеводач, поел по пътя на антихристите, и я замени. Едва тогава разбрах, че първото писмо, с което сме я докладвали, е било получено и задържано от друг лъжеводач. Този лъжеводач също беше заменен поради това, че не върши практическа работа. Тогава всички се зарадвахме от тази новина, но аз се чувствах виновна, сякаш бях длъжница, защото не бях успяла да защитя делото на Божия дом и да свидетелствам в тази ситуация.

След като г-жа Ли беше заменена, църковното дело беше поето от друг водач. Мислех, че с това всичко ще приключи, но не беше така. Един ден, около месец по-късно, партньорката ми дойде и каза, че г-жа Ли продължавала да се инати, след като са я заменили. Още мамела братята и сестрите, за да ѝ съчувстват, и образувала групичка около себе си, за да отзоват новия водач и да се върне на старата си позиция. Бях изумена, като чух това. Какво можех да направя? Трябваше веднага да намеря начин да кажа на водачите ни за злото поведение на г-жа Ли. За щастие имахме шанса да се срещнем с новите църковни водачи. Те също обсъждаха да докладват ситуацията с г-жа Ли на своите водачи и се опитваха да решат как да опишат обстоятелствата ясно. Казах им, че за нас ще е лесно да напишем писмото и предложихме да го направим, а те охотно се съгласиха. На другия ден, след като с партньора ми написахме писмото и тъкмо се канехме да го изпратим на водачите за преглед и проверка, партньорът ми изведнъж каза: „Напиши и нашите имена под писмото“. Бях поразена от тези думи. Мислех само да им помогна да го напишат, не бях обмисляла да го подписвам аз. Когато партньорът ми каза да го направя, усетих, че желанието ми да се защитя се появява отново. Помислих си: „Г-жа Ли и кликата ѝ са зли, подли и знаят как да мамят другите. Ако не ги спрем този път и Ли успее да си възвърне позицията на църковен водач, какво ще стане с нас? Като се има предвид как г-жа Ли беше злоупотребила с властта си и беше отлъчила тези, които ненавиждаше, ако пак станеше водач, със сигурност щеше да ни замени в дълга ни, да ни отпрати и дори да ни отлъчи. В такъв случай вярата ми в Бог щеше ли да е напразна? Щях ли да получа спасение? Ако не подпишехме писмото, то нямаше да е меродавно, защото сме го написали по поръчка“. Замислих се за момент и после казах на партньора си: „Тогава да подпишем писмото като представители“. Истината е, че исках да се държа на разстояние, защото, ако наистина се случеше това, от което се страхувах, щях да мога да се защитя. Дори и да ме санкционираха, нямаше да е толкова тежко. В този момент партньорът ми се разправи с мен: „Какво толкова има в това да подпишеш писмото? Държиш се толкова лукаво!“. Тази забележка ме прободе в сърцето. Осъзнах, че Бог използва партньора ми, за да се разправи с мен и да ми напомни да не се опитвам повече да се защитавам и да проявявам хитрост, и че трябва да практикувам истината и да съм честен човек.

После разсъждавах върху себе си. Защо всеки път, когато станеше нещо, засягащо интересите на църквата, което налагаше да заема позиция, аз се страхувах, свивах се и се опитвах да се браня? Каква природа ме контролираше в тези постъпки? Всемогъщият Бог казва: „Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в основа на човешкия живот. Има и други подобни думи от различни житейски философии. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, заблуждава и покварява хората, като води човечеството към падение и поглъщане от безкрайната бездна на унищожението, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Вие се справяте толкова добре в това си качество, кои са основните известни максими, според които живеете?“ Те вероятно ще кажат: „Едно нещо съм разбрал — държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ни ласкаят, нищо не постигат.“ Това е сатанинската философия, на която се основава тяхната кариера. Нима тези думи не са показателни за природата на такива хора? Безскрупулното използване на всякакви средства за заемане на длъжности е станало тяхна природа, а целите им са чиновничество и успех в кариерата. Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в тяхното поведение и маниери. Например техните житейски философии, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана. […] Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, зла, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природата и същността на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“). Като прочетох Божието слово, разбрах, че не смеех да се противопоставя на лъжеводачите и антихристите, защото природата ми бе пълна със сатанинска логика, закони и философии за светски взаимоотношения „всеки за себе си“, „колкото по-малко проблеми, толкова по-добре“, „всеки да си гледа работата“ и „разумните хора избягват да правят компромиси със собствената си сигурност“. Тъй като живеех според тези сатанински отрови, бях особено себична, долна, малодушна и измамна. Първото, което вземах предвид във всяко нещо, бяха собствените ми печалби и загуби. Сега се сещам, че първия път когато исках да докладвам г-жа Ли, не посмях, защото исках да се предпазя. Сега г-жа Ли сформираше фронт в църквата, за да се бори за власт, смущаваше и прекъсваше църковното дело, а аз още нямах смелост да се изправя и да практикувам истината. Заравях си главата в пясъка като щраус, тъй като се страхувах, че подам ли си главата, ще бъда наказана, ако антихристът ме хване. Според Божията воля тези сатанински чада и антихристки демони, които се бореха за слава и богатство и прекъсваха църковното дело, трябваше да бъдат отлъчени от църквата, за да може Божиите избраници да са защитени, а църковното дело да не бъде смущавано. Аз обаче все се тревожех за разни неща, без да отчитам Божията воля в никоя от тревогите си. Мислех само как да опазя собствените си интереси. Бях толкова себична и долна! На думи вярвах в Бог и Го следвах, но в сърцето ми нямаше никакво място за Него. Дори гледах на Божия дом като на обществото, като на място без честност и праведност, където все трябва да съм нащрек и да се науча да се защитавам, иначе рискувам да ме потиснат и накажат. Поради това избрах да прилагам сатанински философии, за да се опазя. Тази гледна точка обаче бе чисто богохулство! Божият дом не е външният свят. Във външния свят управляват лошите, злото се вихри, а доброто търпи тормоз и потисничество, докато Божият дом се управлява от Христос, истината и праведността. Лъжеводачите и антихристите нямат място в Божия дом. Когато Божиите избраници добият разбиране за истината и проницателност, антихристите са разкрити, докладвани, разобличени, изгонени и унищожени. Това е Божията праведност. В Божиите слова се казва: „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“). Божието слово е истината и практическото доказателство за Божието дело. Като се върна повече от шест месеца назад, и аз съм виждала истински примери за лъжеводачи и антихристи, които са били заменени и отлъчени. Нима това не е била Божията праведност? Тогава обаче бях съвсем заслепена. Отчитах само собствените си интереси. Вярвах в Бог, но не и в словото Му, верността Му и праведността Му. Дори виждах Бог през очите на неверник. Разбрах, че съм просто един невярващ и че поведението ми накърнява Божия нрав. Ако продължавах да живея според тези сатанински философии и закони, ако не се стремях към нравствена промяна и не практикувах истината, в крайна сметка щях да бъда заклеймена и унищожена от Бог. Като си помислих тези неща, осъзнах, че трябва да изпълнявам задълженията и отговорностите си по най-добрия начин. Дори и някой ден да бъда потисната или отлъчена от лъжеводачи и антихристи, ще си извлека поуки и това ще са Божиите добри намерения. Щом разбрах това, постъпих честно и подписах писмото. В този момент се почувствах не само сигурна и умиротворена, но и горда. Усетих, че най-сетне съм постъпила правилно и съм станала достоен човек.

Около месец по-късно най-после дойде добрата новина, която очаквахме. Г-жа Ли бе извършила толкова много злини и бе отказала да се промени, че беше обявена за антихрист и напълно отлъчена от църквата. Онези злосторници, които я бяха последвали в злините ѝ и в прекъсването на църковното дело, също бяха отлъчени. Някои, които проявяваха покаяние, не бяха посочени като злосторници. Позволиха им да останат в църквата и им дадоха шанс да се покаят. Хаосът от последните няколко месеца най-сетне приключи и църковният живот отново стана нормален. Бях много щастлива от този резултат, но усещах и угризения и съжаление, защото не успях да свидетелствам истински, когато трябваше да докладвам лъжеводача и антихриста. У мен бяха разкрити само хитри сатанински нрави, егоизъм и подлост, и желанието ми да се защитавам. Дори се усъмних в Божията праведност и върховенството на истината в Божия дом. Една голяма част от мен все още беше на невярващ. Видях колко дълбоко покварена съм и колко много дължа на Бог. Затова се заклех, че следващия път, когато се случи такова нещо, ще застана на страната на Бог.

Изненадах се, когато четири години след това отново се случи нещо подобно. Водачите в църквата ми, г-н Уан и други двама, бяха заклеймени като лъжеводачи и бяха уволнени, защото говореха за думи и доктрини и не вършеха практическа работа. Божият дом изпрати двама временни водачи в нашата църква. Когато двете сестри дойдоха, г-н Уан каза, че църквата ни не приема „милостиня“. Искаше да каже, че не приема двете прехвърлени отвън сестри за наши водачи и си иска властта обратно. Заедно с няколко църковни дякони той започна да си търси поводи да напада двете нови водачки и привлече още хора на своя страна да ги докладват. След това искаха и от мен да се включа в докладването им. Като прочетох писмото, с което ги докладваха, видях, че някои от т.нар. доказателства за злодеянията им всъщност са просто стандартни примери за проява на поквара, а не злодеяния. Други бяха явно преувеличени, а трети — откровено фалшиви обвинения и лъжи, изкривяващи фактите. Обвиненията в писмото им бяха преувеличени, безпричинни и злонамерени. Точно тогава осъзнах, че истинската цел на писмото им не е да защитят делото на Божия дом, да отстранят лъжеводачите и да опазят Божиите избраници, а да се доберат до властта, да си възвърнат позициите на църковни водачи и да контролират църквата и Божиите избраници. След това аз реших въз основа на принципите за разпознаване на антихристите, че те са такива. Първоначално исках да не се намесвам в това, защото освен водачите, които бяха заменени, всички останали, участващи в доклада, в момента служеха като дякони и водачи на групи, а аз бях просто редови вярващ без кой знае какъв статус, затова смятах, че не мога да си позволя да ги засегна. Като се сетих обаче как г-жа Ли беше докладвана и отстранена преди няколко години и как тогава нямах истинско свидетелство, реших този път да не се крия и спотайвам. И така, говорих с братята и сестрите около мен, за да разберат ясно истинските цели и намерения на хората, написали писмото, и да ги прозрат. След това разобличих злодеянията, с които се бореха за власт, и ги докладвах на Божия дом. След това Божият дом разследва, извърши проверки и установи, че тези хора са антихристи и ги отлъчи от църквата. Като видях, че в съобщението, с което ги отлъчиха, се съдържаха и предоставени от мен доказателства, се успокоих и зарадвах. Беше чест за мен да съм изпълнила отговорностите си.

Тези преживявания ми дадоха възможност да видя чудесната мъдрост на Божието дело! Бог ни изпраща лъжеводачи и антихристи, за да развием проницателност. Щом видим ясно как лъжеводачите и антихристите заблуждават другите и се борят за власт, как прекъсват и съсипват делото на Божия дом и как постепенно биват разкрити и отлъчени, придобиваме известно познание за Божия праведен нрав, виждаме, че Божият дом се управлява от Христос и истината, разбираме, че Божията праведност и святост не търпят обида и сърцата ни стават богобоязливи. Преживяването на техния провал също така ни предупреждава да не следваме пътя на антихристите. Още по-важно е, че когато се появят лъжеводачи и антихристи, трябва да практикуваме истината и да защитаваме делото на Божия дом.