През юли 2020 г. ме избраха за църковен водач. Управлявах църковното дело заедно със сестра Чън Шъ. Щом поех този дълг, не разбирах много принципи, затова често се допитвах до нея за какво ли не. С готовност приемах всеки неин съвет. Не след дълго започнах да постигам резултати в дълга си и се чувствах достатъчно компетентна, за да работя сама. След това, когато възлагах работа, го правех, без да го обсъждам с нея. Дори и понякога да трябваше да вземем решение заедно, аз го взимах сама. Като виждаше безпринципните ми действия, тя ми казваше да спра да действам произволно. Понякога говореше пред дяконите. Сякаш ми имаше зъб — изобщо не я беше грижа за достойнството ми. Исках да ѝ се съпротивлявам. Когато обсъждахме работата, тя често отхвърляше повечето ми идеи, а аз заемах отбранителна позиция, като си казвах: „И двете водим църковното дело, защо твоята дума да е последна, а не моята? Отхвърляш идеите ми — така изглеждаш по-добра от мен. Братята и сестрите няма ли да си кажат, че съм лош водач? Как ще ги погледна в очите?“. Започнах да имам предразсъдъци към нея. След това, когато обсъждахме работата, щом някоя моя идея бъдеше отхвърлена, аз замлъквах. Макар и понякога да смятах, че тя е права, не ми харесваше мисълта да отстъпя пред нея. С времето предразсъдъците ми към Чън Шъ се увеличиха. Не исках да говоря с нея, камо ли да обсъждаме работата. Превърнах се в пречка за нея и самата аз се чувствах много възпрепятствана и потисната.

През януари 2021 г. поради липса на сътрудничество, усещане, че я ограничавам, и здравословни проблеми, Чън Шъ се поддаде на негативност и в крайна сметка напусна. През октомври имаше избори за църковен водач. Един висшестоящ водач спомена Чън Шъ и попита за нея. Сестра Уан Джъсин каза: „Поема повече бреме в дълга си, състоянието ѝ значително се е подобрило“. Като чух това, малко се притесних: „Тя сигурно има високо мнение за Чън Шъ! Водачът ще реши, че е подходяща за позицията. Ако бъде избрана, не значи ли това, че отново ще работим заедно?“. Като се сещах как работехме заедно, малко се ужасих. Казах си: „Когато имахме разногласия относно воденето на делото, повечето служители заемаха страната на Чън Шъ — никой не слушаше мен. Тя е много справедлив човек. Щом забележеше, че не следвам принципите, тя ме укоряваше и често ме засрамваше. Беше ужасно да работя с нея. Откакто напусна, служителите следват съветите ми. Ако се върне, те няма ли отново да слушат нея, както преди? А ако все ме критикува, няма ли да съсипе имиджа ми сред братята и сестрите?“. Като осъзнах това, не исках да работя с Чън Шъ. Казах си: „За нищо на света! Трябва да им кажа за нейната поквара, ще е лошо тя да бъде избрана“. Тогава описах лошите ѝ постъпки, включително как цени статуса и не поема бреме в дълга си. За да бъда по-конкретна, дадох някои примери, за да докажа твърденията си. Водачът видя, че не съм справедлива с Чън Шъ. Тя разговаря с мен за справедливото отношение към другите. Аз обаче отказвах да приема. След няколко дни изборите започнаха и сестра Ли Мин ме попита за Чън Шъ. Казах си: „Тя не познава Чън Шъ така добре, ще ѝ кажа, че не е подходящ водач. Така тя няма да гласува за нея“. Казах ѝ, че Чън Шъ не поема бреме в дълга си. Тогава обаче една сестра възрази: „По онова време Чън Шъ беше в лошо състояние. Напоследък се е променила и поема бреме в дълга си. С търпение разговаря с нас и ни помага с проблемите в задълженията ни“. Щом чух тези думи, се разтревожих: „Защо продължаваш да я хвалиш? Да не си гласувала вече за нея? Ли Мин ще гласува ли за нея, след като чу думите ти? Ако тя наистина бъде избрана, отново ще работим заедно. Няма да мога да се отличавам, а тя ще ме поправя постоянно. Ще е по-добре, ако се избере някой нов водач. Аз отдавна съм водач и разбирам много принципи, така че хората най-вече ще се съгласяват с мен, а ако сгреша някъде, те няма да разбират и няма да ме критикуват директно. Така статусът ми няма да бъде оспорван“. Просто не можех да допусна да изберат Чън Шъ. Казах, че тя няма много житейски опит, а само познания по доктрината. Щом казах това, видях как Ли Мин кимва и изпитах облекчение, защото реших, че Ли Мин вероятно няма да гласува за Чън Шъ. Чън Шъ и друга сестра се бориха за първото място. Още повече се притесних, че Чън Шъ отново ще работи с мен.

По-късно водачът ме попита: „Със способностите си Чън Шъ може да бъде водач. Ако я изберат, как ще се почувстваш?“. От въпроса се разтревожих, че ще изберат Чън Шъ, затова казах: „Липсва ѝ житейски опит, а нравът ѝ е сериозно покварен…“. Водачът виждаше колко се съпротивлявам на Чън Шъ и ми каза: „Ти виждаш само нейните слабости, а никога — силните ѝ страни, значи няма да можете да се сработите. Арогантна си…“. Думите ѝ „няма да можете да се сработите“ силно ме стъписаха. Сякаш беше разкрила намеренията ми и ме виждаше в лоша светлина. Братята и сестрите, и водачите харесваха Чън Шъ, а за мен какво оставаше? Просто се чувствах ужасно, исках да напусна. Казах си: „Щом е толкова добра, избирайте я вече“. Казах на водача: „Нямам добра човешка природа и не мога да работя в екип. Повече не мога да изпълнявам този дълг. Трябва да ми изберете заместник“. Водачът разговаря с мен: „Не те наричам арогантна, за да те слагам в рамки, а за да те подтикна да се справиш с покварения си нрав…“. Щом чух това, разбрах, че изливам гнева си върху дълга си и се съпротивлявам на Бог. Чувствах се засрамена и неловко. Щом обаче си помислех да работя с Чън Шъ, се чувствах изключително некомфортно. Не исках да се занимавам с това, затова казах, че имам друга работа като извинение и си тръгнах. Бях много мрачна — Бог беше скрил лицето Си от мен, защото бях непокорна. Опитвах се да избегна плана Му. Така Бог щеше да ме презре, а аз щях да загубя делото на Светия дух. Малко се изплаших, затова се изправих пред Бог в молитва: „Боже, в ситуацията, която си ми отредил, има поука. Погрешно е да ѝ се съпротивлявам, но не съм сигурна как да размисля над себе си. Моля Те да ме напътстваш, за да разбера намеренията Ти и да извлека поука“. След молитвата станах малко по-спокойна.

Когато на следващия ден обявиха резултата, Чън Шъ беше избрана. Новината обаче не ме засегна особено. Размислих над себе си: Все критикувах покварата и недостатъците ѝ, но никога не посочвах силните ѝ страни и талантите ѝ. Не я ли изолирах? Потърсих Божиите слова за антихристите, които изолират инакомислещите. Един от прочетените откъси ме докосна силно. Всемогъщият Бог казва: „Как антихристът изолира и напада хората, които се стремят към истината? Той често използва средства, които другите смятат за разумни и правилни, и дори прибягва до дебати за истината, за да спечели влияние, а с него и възможност да напада, осъжда и заблуждава хората. Антихристът смята например, че ако партньорите му са хора, които се стремят към истината, те могат да застрашат статуса му и затова ще говори за възвишени доктрини и духовни теории, за да заблуди хората и да се издигне в очите им. Така може да подбива авторитета на своите партньори и сътрудници и да ги потиска, както и да внуши на хората, че макар и партньорите на техния водач да са хора, които се стремят към истината, те не са му равни по способности и умения. Някои хора дори казват: „Проповедите на нашия водач са възвишени и никой не може да се мери с него“. За един антихрист е изключително удовлетворяващо да чуе подобен коментар. Той си мисли: „Ти си мой партньор. Не притежаваш ли някакви истини реалности? Защо не можеш да говориш така красноречиво и възвишено като мен? Сега си напълно унизен. Макар да нямаш нужната способност, ти се осмеляваш да се съревноваваш с мен!“. Ето какво си мисли антихристът. Каква е целта му? С всички възможни средства той се опитва да потисне и принизи другите хора и да се постави над тях. Ето как се отнася към всеки, който се стреми към истината или работи с него. […] Освен тези злодеяния антихристите вършат и нещо още по-подло, а именно, все търсят начин да спечелят влияние над хората, които се стремят към истината. Например, ако някой е прелюбодействал или е извършил някакво друго прегрешение, антихристът се възползва от това, за да го нападне и да търси възможности да го обиди, разобличи и оклевети, да му лепне етикет, за да потуши ентусиазма му да изпълнява дълга си и да го накара да се чувства негативно. Антихристът също така кара Божиите избраници да го дискриминират, отбягват и отхвърлят, за да изолира хората, които се стремят към истината. Накрая антихристът постига целта си, когато всички, които се стремят към истината, се почувстват негативно настроени и слаби, вече не изпълняват активно дълга си и не желаят да посещават събирания. Тъй като хората, които се стремят към истината, вече не представляват заплаха за неговия статус и за властта му, и никой не смее да го докладва или разобличи, антихристът може да се чувства спокоен. […] В обобщение, въз основа на тези проявления на антихристите можем да определим, че те не изпълняват дълга си на водачи, защото не водят хората да ядат и пият Божиите слова или да разговарят за истината, не ги поят и подхранват, за да им позволят да придобият истината. Вместо това те прекъсват и смущават църковния живот, разрушават и унищожават делото на църквата и препъват хората по пътя им на стремеж към истината и получаване на спасение. Те искат да отклонят Божиите избраници и да им отнемат шанса да получат спасение. Такава е крайната цел, която антихристите искат да постигнат с това, че прекъсват и смущават делото на църквата“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които търсят истината). Тези Божии слова наистина ме докоснаха. Бог казва, че антихристите потискат и изолират другите, като намират кусури на търсещите истината, за да затвърдят собствения си статус. Не се ли отнасях така с Чън Шъ? По време на изборите, като видях как всеки има добро мнение за нея, се сетих как в миналото всички следваха нейните съвети и отдаваха на нея цялото си внимание. Тя често посочваше грешките ми и ме засрамваше. Ако бъдеше избрана, братята и сестрите можеше да се възхищават само на нея и да слушат само нея, вместо мен. Затова се паникьосах и усърдно отричах способностите ѝ, и силно подчертавах проявите ѝ на поквара. Казах, че ѝ липсва навлизане в живота и че не търси истината. Опитах се да заблудя всички, за да не гласуват за нея. Когато водачът забеляза проблема ми и ме разкритикува, че съм несправедлива, аз не получих своето, станах неразумна и поисках да напусна. Всичко, което казах, бе изпълнено със скрити мотиви, за да защитя репутацията и статуса си. С какво това бе по-различно от антихристите, които атакуват търсещите истината? Църквата се нуждаеше спешно от таланти. Макар Чън Шъ да бе показала признаци на поквара и недостатъци, тя беше справедлива и поемаше бреме в дълга си. Изправена пред проблеми, тя търсеше истината и се стремеше към нея. Беше подходяща за водач. Аз обаче се тревожех, че ще застраши статуса ми, затова се опитах да я омаловажа и изключа, без да ме е грижа за църковното дело. Не мислех за Божиите намерения и не изпълнявах дълга си. Прекъсвах църковното дело; вършех зло! Щом осъзнах това, внезапно почувствах колко отвратителни са били действията ми! В миналото мислех, че изолирането и наказанието са деяния на антихрист, но сега осъзнавах, че и аз имам нрав на антихрист, и че вървя по същия път. Ако не се покаех, щях да бъда разобличена и пропъдена от Бог. Като осъзнах това, малко се ужасих, но разбрах — Бог се надяваше, че като бъда разобличена, ще размисля и ще се покая, и ще търся истината, за да поправя покварения си нрав. Трябваше да работя с Чън Шъ, за да вършим добре църковното дело. След това казах на братята и сестрите си за своята поквара, за да са наясно с твърденията ми и да се отнесат правилно с Чън Шъ. Спрях да изолирам и да се съпротивлявам на Чън Шъ и активно се допитвах до нея, обсъждах делото и работех с нея. Постепенно започнахме да се разбираме много по-добре, а аз се чувствах много по-спокойна. Особено когато по време на едно събрание чух как Чън Шъ говори много практически за скорошно преживяване. Тогава си мислех как я бях възпрепятствала от това да бъде водач и почти бях сторила зло. Още повече се покаях и се почувствах гузна.

По-късно продължих да търся истината и да размишлявам по въпроса. Прочетох Божиите слова. „Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава и същността им. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. В противен случай нямаше да обмислят тези въпроси. […] Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и му придават същата тежест. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че антихристите са дълбоко убедени, че вярата в Бог и стремежът към истината са стремеж към статус и репутация, а стремежът към статус и репутация е и стремеж към истината, и че да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават репутация или статус, че никой не им се възхищава, не ги почита и не ги следва, те много се разстройват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в Бог провал ли е? Безнадеждна ли е?“. Съкровените им мисли често се въртят около тези неща. Обмислят как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, за да ги слушат хората, когато говорят, да ги подкрепят, когато действат, и да ги следват, където и да отидат, за да се чува гласът им в църквата и да имат престиж, облаги и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Бог разкрива как антихристите копнеят за репутация и статус и как всичко, което правят, служи на стремежа им за власт. Те искат всички да им се подчиняват и възхищават. Те правят всичко това, за да установят свое собствено независимо царство. Съревновават се с Бог за вярващи. Държах се точно като тези, които Бог бе разобличил: винаги поддържах имиджа си в сърцата на другите, търсех статус, имах последната дума и бях център на внимание. Когато се появи някой по-добър от мен, аз го виждах като заплаха за статуса ми, нападах го и го изолирах. Така се отнесох с Чън Шъ. От тревога, че няма да мога да се изтъквам, ако тя бъде избрана, тръбях за миналата ѝ поквара, за да не гласуват другите за нея. Дори се надявах да изберат нов партньор. Така, понеже бях водач по-отдавна, каквото и да кажех или направех, дори да не беше според принципите, новият ми партньор нямаше да забележи или да ме укори. Щях да бъда първенец в църквата, каквото и да кажех, щеше да се приема, и щях да правя каквото си искам. Желанията ми излизаха извън контрол. Строях си собствено независимо царство! За да опазя собствения си статус, аз потисках и изолирах другите. Също както ККП атакува своите дисиденти. За да запазят автократичната си власт и да накарат всички да им се прекланят, те използват авторитета си, за да оказват натиск и да изкореняват заплахите за своя статус и интереси. Отнасях се към Чън Шъ, както ККП — с жертвите си. Просто не можех да повярвам колко ужасна бях станала в името на статуса. Като църковен водач би следвало да работя с тези, които се стремят към истината, за да върша църковното дело и да доведа братята и сестрите пред Бог. Единственото, за което можех да мисля обаче, беше статусът — в сърцето си нямах място за дълга си, нито страх от Бог. От години имах вяра, но продължавах да потискам хората от предразсъдъци и заради статуса си. Наистина бях разочаровала Бог и си бях навлякла омразата Му!

По-късно осъзнах, че има и друга причина да потискам Чън Шъ: тя все разобличаваше моята поквара и ме засрамваше. Открих следния откъс в Божиите слова: „Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихрист? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са почтени, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблем — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако изолираш такива добри хора и страниш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От това можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш. Способни ли сте да го направите? Що за проявление е това, ако някой каже нещо, което накърнява репутацията ти, и прекараш остатъка от живота си в негодувание срещу него, като казваш: „Защо ме разобличи? Никога не съм се отнасял зле с теб. Защо все трябва да ми създаваш трудности?“, и ако в сърцето си му имаш зъб, отчуждаваш се и постоянно си мислиш: „Аз съм водач, имам такава идентичност и такъв статус и няма да ти позволя да ми говориш така“? Това означава, че не приемаш истината и се противопоставяш на другите; че си донякъде глух за разума. Нима желанието ти за статус не създава проблеми? Това показва, че нравът ти е твърде тежко покварен. Хората, които постоянно таят желание за статус, определено притежават нрава на антихриста. Ако вършат и злодеяния, много бързо ще бъдат разкрити и пропъдени. Толкова е опасно хората да отхвърлят истината и да не я приемат! Непрекъснатото желание да се съревноваваш за статус и постоянното ламтене за неговите облаги са признаци на опасност. Дали човек все още може да практикува истината и да се справя с всичко според принципите, ако статусът постоянно възпира сърцето му? Дали даден човек не е очевиден антихрист, който показва истинското си лице, ако не е способен да практикува истината и ако постоянно действа в името на славата, изгодата и статуса и винаги използва властта си, за да постигне нещо?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). След като прочетох това, осъзнах, че братята и сестрите не ме разобличават, за да ме омаловажават, да ми се присмиват или да ме засрамват, а за да ми помогнат да опозная себе си. Това беше от полза за живота ми, за да не поема по грешния път. Сетих се за времето, в което бях работила с Чън Шъ. Тя ме разобличаваше веднага, щом забележеше арогантност у мен. С любов тя ме подкрепяше. Да имам такъв човек до себе си, беше добре за навлизането ми в живота. Тогава обаче я разбрах погрешно и не приех това като идващо от Бог. Мислех, че тя просто ме засрамва, разобличава и поправя, така че имах предразсъдъци към нея и я изолирах. Това бяха признаци за антихристкия ми нрав. Божиите слова ми бяха дали път за практика. Трябваше да прекарвам време с честни, откровени хора, които се стремят към истината, а сторех ли нещо против принципа, трябваше да се откажа от статуса и да чуя какво мислят. Това щеше да ми помогне да не сторя зло. Мислех си как, макар да бях църковен водач, не разбирах много неща. Понеже сме под контрола на покварени нрави, неизбежно ще причиняваме прекъсвания в нашите задължения. Затова само като работим в хармония и се подкрепяме взаимно, можем да вършим добре задълженията си и църковното дело. Щом разбрах Божията воля, бях откровена с Чън Шъ и се извиних. Разказах ѝ цялата история — как съм я нападала и потискала. Щом тя чу това, не ме намрази, както си бях представяла, а сподели своя опит, за да ми помогне. Като се разкрих и споделих, аз преодолях предразсъдъците си.

Веднъж по-късно пренебрегвах някакви общи въпроси, защото бях заета, и два месеца забравях да организирам общо събрание. Сестра Ян Йени, която ръководеше общите въпроси, ме смъмри: „Не си се събирала с нас от два месеца, не си разрешавала проблемите в задълженията ни, което се отразява зле на живота ни. Според Божието слово водачите и работниците, които възлагат работа, а после не я ръководят, са лъжеводачи“. Като чух сестрата да казва това, изпитах смесени чувства: „През тези два месеца питах за състоянието ви, просто не много често. А и бях заета с други дела. Не можеш да ме наречеш лъжеводач само заради това! Как ще проверявам делото ви, като ми говориш така? Ако отново ме хванеш да правя нещо неправилно и ме докладваш като лъжеводач на водачите от по-горно ниво, няма ли да загубя статуса си? В никакъв случай не мога да ти позволя да ръководиш дело в бъдеще“. Тогава обаче се сетих как нападах и изолирах Чън Шъ, а сега не исках да позволя на Йени да ръководи делото, след като бе изразила мнението си. Не продължавах ли да изолирам тези с различни мнения? Тогава си припомних откъс от Божиите слова. „Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са почтени и имат чувство за справедливост, и както и да те разобличават и укоряват, само ти помагат, наглеждат те и те насърчават да напредваш. Трябва да се сближиш с такива хора. Ако до теб има такива хора, които ти помагат, ставаш относително по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). Като си припомних Божиите слова, постепенно се успокоих. Йени беше малко груба, но казваше истината. През това време не бях разбрала състоянието ѝ и не бях разрешила проблемите ѝ. Това се беше отразило неблагоприятно на живота ѝ. Като църковен водач беше моя отговорност да се информирам за състоянието на хората и да разрешавам проблемите им, колкото и заета да бях. Не бях проявила загриженост за нея, а когато ми отправи предложения, аз исках отмъстително да я нападна, защото смятах, че ще бъда засрамена. Бях истински токсична! Когато Йени се разправи с мен, тя надзираваше работата ми и практикуваше истината. Ако се опитах да ѝ отмъстя, щях да вървя против истината и да върша зло! Щом осъзнах това, се изправих пред Бог в молитва: „Мили Боже, осъзнах, че имам зла природа. За да опазя репутацията си, исках да нападна Йени. Това е да наказваш хората. О, Боже, не искам да следвам покварения си нрав. Готова съм да практикувам истината и да послушам Йени“. След молитвата почувствах вина за това как се бях отнесла с Йени и поисках да се извиня. За моя изненада обаче тя ми се извини първа. Каза, че малко е прекалила и че е говорила с поквара. Аз също се извиних. Казах: „Права си. Не съм вършила истинска работа и трябва да размисля“. Почувствах, че братята и сестрите ме разобличават и ми показват грешките, за да осъзная, че не съм вършила практическа работа, а това идваше от Бог. Бог ме защитаваше. Слава Нему!

Осъзнах чрез това преживяване колко дълбоко ме бе покварил Сатана, че копнеех твърде много за статус. За да избегна унижение и да запазя позицията си, дори потисках и изключвах хората. Това беше изключително зло. Осъзнах също, че независимо от ситуацията ние трябва да размишляваме над себе си и да търсим истината, за да се справим с покварените си нрави. Едва тогава ще можем да избегнем съпротива срещу Бог. Слава Богу!