Тази година, в една априлска вечер, един водач ненадейно ми каза, че старши пастор, вярващ от над 50 години, искал да проучи делото на Бог от последните дни — пастор Као от село Каоджа. Трябваше да отида при него и да свидетелствам. Водачът ми каза, че пастор Као е проповядвал в много страни, че не е предал Бог дори когато Компартията го хвърлила в затвора заради вярата му и че истински вярва в Бог. Като чух всичко това, си спомних за много пастори и старейшини, които бях срещала, докато проповядвам евангелието. Повечето се придържаха към думите в Библията и към религиозни представи. Беше им трудно да разпознаят гласа на Бог и да приемат истината. Твърде привързани бяха към положението и дохода си. Някои чуваха думите на Всемогъщия Бог и разбираха, че са истина, но пак не приемаха Всемогъщия Бог. Щеше ли действително да може този стар пастор да приеме истината? Или щеше упорито да се придържа към религиозните си представи като другите? Бях и доста нервна. Няколко години изпълнявах друга работа и скоро не бях проповядвала евангелието. А сега изведнъж трябваше да се срещна с този стар пастор, изпълнен с библейски знания и религиозни представи. Ако не му говорех ясно за истината и не успеех да оборя религиозните му представи, нямаше ли да се проваля в изпълнението на дълга си? Тогава си спомних Божиите думи: „Вярата на хората се изисква, когато нещо не може да се види с просто око, а твоята вяра се изисква, когато не можеш да се откажеш от собствените си представи. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква от теб, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да свидетелстваш“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“). „Светият Дух работи според следния принцип: чрез сътрудничеството на хората, чрез активната им молитва, чрез търсене и приближаване към Бог, могат да се постигнат резултати и хората да бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не става въпрос за едностранно действие на Светия Дух или за едностранно действие на човека. И двамата са незаменими и колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да отговорят на стандартите на Божиите изисквания, толкова по-голямо е действието на Светия Дух“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да опознаем реалността“). Истина е. Срещата ми с този потенциален приемник на евангелието беше Божия подредба. Макар че преди бях имала неуспехи в проповядване на евангелието на пастори и старейшини, не можех просто да ги заклеймя като неспособни да приемат делото на Бог от последните дни. Трябваше да имам вяра в Бог и да се отплатя чрез сътрудничество. Божието стадо чува Неговия глас. Ако копнееше за истината и беше склонен да търси истинския път, мой дълг бе да свидетелствам пред него за делото на Бог от последните дни. Ако имаше дори една искрица надежда, нямах право да се отказвам. Моя отговорност беше да се уповавам на Бог и да говоря с любов и търпение. Тогава нямаше за нищо да съм длъжна, нито да съжалявам. Тези мисли веднага ми дадоха вяра.

Когато се видях с пастор Као, го попитах какво мисли за завръщането на Господ. Той ми отвърна тържествено: „Преди повече от 20 години някакви хора ми проповядваха евангелието няколко пъти. Свидетелстваха, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, който изрича истина и върши делото на правосъдието в последните дни. Казаха, че в Библията са записани предишните думи и дела на Бог, а сега Господ Исус се е завърнал и изрича нови думи и само като четем новите думи на Всемогъщия Бог и истински ги приемем, можем да разберем истината и да бъдем спасени от Бог. Като чух това, не можах да го приема. Павел казва съвсем ясно: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). Това значи, че Библията е словото на Бог, християнският канон, който не може да бъде отречен. Земята и небето ще изчезнат, но Божиите думи ще останат. Затова вярващите винаги трябва да четат Библията и да се придържат към нея. Бях убеден, че грешат, и не исках повече да ми говорят“. Казах му: „Пастор Као, разбирам защо мислите така. Повечето хора в религиозния свят смятат, че всички думи в Библията са думи на Бог, заради това, което казва Павел. Но дали това са фактите?“. Пастор Као отвърна: „Разбира се, че това са фактите“. Казах му: „По въпроса дали Библията е изцяло Божие слово, точният отговор е даден отдавна с думите на Всемогъщия Бог. Дали да не ги прочетем сега?“. Той гледаше сериозно и се поколеба, преди да кимне: „Може, щом сме тук“. И ние споделихме с него думите на Всемогъщия Бог.

Всемогъщият Бог казва: „Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е погрешното разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито пък са пряко изречени слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, така че братята и сестрите от църквите по онова време да следват съветите му и да се придържат към пътя на покаянието на Господ Исус“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“). „Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са изживяванията и знанията, записани от хора, които Бог е използвал през епохите. Човешките изживявания са опетнени от човешки мнения и знания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и абсурдно човешко разбиране. Разбира се, повечето от думите са резултат от просветлението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от знание, извлечено от лични преживявания или от просветлението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха нареждания, дадени лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото напътствие на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“).

Докато четяхме Божието слово, пастор Као слушаше внимателно и от време на време кимаше. После аз заговорих: „Думите на Всемогъщия Бог са съвсем ясни — Библията просто документира предишните етапи на делото на Бог. Освен думите на Бог Йехова и Господ Исус и Божиите думи, изказани от пророците, всичко останало е исторически записи и човешки преживявания. В Библията се съдържат не само думи на Бог, но и на човеците, и на Сатана. Трябва да правим разлика помежду им и да не ги смесваме. Както в Стария завет са записани пророчествата на пророци като Исая, Илия и Езекиил. Преди техните думи винаги има нещо като „Така рече Йехова“ или „Йехова каза“, което доказва, че те директно предават Божиите думи. Посланията обаче са човешки опит и са записани от човек. Писмата до църквите, като това на Павел, са били негови преживявания и негово виждане. Когато в онези дни братята и сестрите са получавали писмата на Павел, са казвали „Дойде писмо от Павел“. А не „Пристигна Божието слово“, нали? Така че за тези послания не може да се каже, че са думи на Бог. Да сложиш думи на хора и на Сатана в Библията и да твърдиш, че са думи на Бог, не е ли богохулство? Това значи, че това вярване, че Библията е вдъхновена изцяло от Бог и се състои изцяло от думи на Бог, е изначално невярно“.

Когато приключих, той беше вцепенен. Развълнувано ми каза: „Помня, че учителят ми по теология казваше, че всичко в Библията е вдъхновено от Бог и е Божие слово. Това говорим ние през всичките години. Възможно ли е Павел да е сгрешил за това?“. Като го чух да задава този въпрос, сърцето ми прескочи. Виждах го как кима и мислех, че разбира, но той не беше разбрал нищо. И пастор Као ли беше като другите религиозни водачи, неспособни да разберат думите на Бог? Но после си помислих: „Този стар пастор от десетилетия се придържа към религиозните представи. Може ли да ги загърби толкова лесно? Трябва да му говоря с търпение“. После му казах: „Хайде засега да не се тревожим дали Павел е бил прав, или не. Да разгледаме фактите. Пастор Као, ти трябва да знаеш как е била съставена Библията. Колко години след Господ Павел е написал Второ послание до Тимотея?“. Без колебание той отвърна, че след повече от 60 години. „И колко години след Господ е създаден Новият завет?“. Той отговори, че след повече от 300 години. И аз казах: „Хайде да помислим — когато Павел е писал Второ послание до Тимотея, съществувал ли е Новият завет?“. „Не“, отговори той стреснато. Продължих: „В такъв случай думите на Павел „Цялото Писание е боговдъхновено“ включват ли Новия завет?“. Очите му се разшириха и каза: „Разбирам. Думите на Павел няма как да включват Новия завет. Слава на Бог! Как не съм се сетил за това преди? През всичките години на вяра винаги сме вярвали, че „Писанието е боговдъхновено и представлява Негови думи“ и аз навсякъде съм проповядвал точно това. Никога не сме подлагали на съмнение истинността на твърдението. В този разговор сега разбирам, че Библията не е съставена изцяло от думи на Бог и моите дългогодишни представи трябва да се коригират. Слава на Бог!“. Виждайки как представите на пастор Као се променят, се почувствах по-уверена да му проповядвам евангелието.

Заговорих му: „Бог е придобил плът, за да извърши Своето дело на правосъдието в последните дни, като изрече милиони истинни думи, с които да отключи не само тайнствата на Библията, но и тайнствата на Неговия шестхилядолетен план за управление, тайнствата на трите етапа на Неговото дело, Неговите имена и Неговото въплъщение. Всемогъщият Бог разкрива истината за покварата на човека от Сатана, сатанинската природа на човека да се противопоставя на Бог и различните сатанински нрави, и ни посочва как да избегнем греха и да бъдем спасени от Него. Тези истини, изречени от Всемогъщия Бог, са думи на Светия Дух към църквите, пътят към вечния живот, даден на човечеството от Бог в последните дни, и единственият начин да бъдем спасени и да влезем в Божието царство“. Прие го, но все още таеше представи за това, че Бог е придобил плът на жена в последните дни. Каза ми: „Сестро, вече мога да приема делото на правосъдието и на пречистването на Всемогъщия Бог, но как можеш да свидетелстваш, че Господ Исус се е въплътил в жена? Последния път, когато се появи, Той беше мъж и в Библията често се говори за Него като за „Сина“, значи трябва да е мъж, когато се завърне. Как е възможно да е жена? Непонятно ми е. Може ли да ми го обясниш?“. Казах му: „От хиляди години всички вярващи смятат, че след като Господ Исус се е явил като мъж, Той със сигурност ще се завърне като мъж, а не като жена. И все пак Всемогъщият Бог се е въплътил в жена в последните дни. Много хора не могат да приемат това. Но трябва да разберем, че колкото повече представи имат хората за нещо, толкова повече истина може да се намери. В Библията, когато се пророкува завръщането на Господ Исус, винаги се споменава „Човешкият син“, „пришествието на Човешкия Син“, „Човешкият Син иде“ и „Синът Човешки в Своя ден“. Какво означава това „Човешки Син“? Когато се споменава, означава, че някой е роден от човек и е с обикновена човешка природа, без значение дали е мъж, или жена. Защо тогава Господ Исус многократно набляга на израза „Син Човешки“? Той ни казва, че в последните дни Бог ще се върне въплътен, като Син Човешки, да се покаже пред хората и да работи. Но Господ никога не е казвал дали Синът Човешки в последните дни ще е мъж, или жена. Така че как могат хората да вземат такова решение?“. „Всички знаем Битие, Глава 1, Стих 27: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Тук виждаме, че в началото Бог създава мъжа и жената по Свой образ и подобие. Ако определим Бог като мъж, как ще обясним, че Той създава и жената по Свой образ и подобие? Значи не можем да ограничим Бог на базата на собствените си представи или фантазии“. После прочетох на пастор Као няколко откъса от думите на Всемогъщия Бог.

Всемогъщият Бог казва: „Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“). „По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената и за Него няма разделение на половете“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“). „Ако Бог беше дошъл в плът само като мъж, хората щяха да Го определят като мъж, като Бог на мъжете, и никога нямаше да повярват, че Той е Бог на жените. Тогава мъжете щяха да мислят, че Бог е от същия пол като мъжете, че Бог е глава на мъжете. Но в такъв случай какво става с жените? Това не е справедливо. Не е ли това привилегировано отношение? Ако беше така, то всички, които Бог спасяваше, щяха да бъдат мъже, както е Той, и нито една жена нямаше да бъде спасена. Когато Бог създаде човешкия род, Той създаде както Адам, така и Ева. Той не създаде само Адам, а създаде и мъжа, и жената по Свой образ. Бог не е само Бог на мъжете — Той е и Бог на жените“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“).

Продължих да му говоря: „Всички знаем, че в началото Бог създаде мъжа и жената по Свой образ и подобие. Така че, естествено, Бог може да се въплъти както в мъж, така и в жена. Ако Бог се въплъти два пъти като мъж, е възможно човеците да Го ограничат и да вярват, че Той може да се въплъти само като мъж, а не като жена, че е Бог само на мъжете, а не на жените. Това не е ли съвсем погрешно разбиране за Него? Това би означавало вечна дискриминация към жените. Би било много нечестно спрямо тях. Бог е справедлив. Така че първо се е въплътил в мъж, а в последните дни — в жена. Това е много съществено. То прекрасно показва праведния нрав на Бог и това, че Той се отнася еднакво с мъжете и жените. Това прави създаването на мъжа и жената смислено. Всъщност няма значение дали Бог се въплъщава в мъж, или в жена. Ако този човек може да изрича истината и да върши делото по спасяването на човешкия род, той може да представлява Бог и е Самият въплътен Бог. Всемогъщият Бог дойде в последните дни. Той изрича всички истини, които пречистват и спасяват човека, върши Своето дело на правосъдието в последните дни, като започва Епохата на царството и приключва Епохата на благодатта. Това доказва окончателно, че Всемогъщият Бог е въплъщението на Бог и завърналият се Господ Исус“.

В този момент пастор Као съвсем сериозно ми каза: „Сестро, всичко, което каза, е разумно и не мога да го оборя. Но още има нещо, което не разбирам съвсем. В Битие 3:16 Бог казва: „И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. А в Коринтяни 11:3 казва „А глава на жената е мъжът“. От тези текстове виждаме, че жената е източник на поквара и е подчинена на мъжа. Как тогава може Бог да се върне като жена?“. Като чух думите на пастор Као, си помислих: „Прочетох ти толкова много от Божието слово, толкова ти говорих, а ти още свеждаш Бог до мъж и не можеш да приемеш факта на въплъщението му като жена. Явно не можеш толкова лесно да се разделиш с представите си“. Но после си помислих: „Неговите представи се дължат на погрешното му разбиране на писанието. Ако проумее истината, тези представи ще изчезнат“. Казах му: „Пастор Као, Всемогъщият Бог много ясно е говорил по този въпрос. Да видим какво казва Той“.

Всемогъщият Бог казва: „В миналото, когато беше казано, че мъжът е глава на жената, това се отнасяше за Адам и Ева, които бяха измамени от змията, а не за мъжа и жената, както бяха създадени от Йехова в началото. Разбира се, че жената трябва да се подчинява на съпруга си и да го обича, а съпругът трябва да се научи да изхранва и издържа семейството си. Това са законите и повелите, наложени от Йехова, които човечеството трябва да спазва в живота си на земята. Йехова каза на жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Той говореше така само за да могат хората (т.е. и мъжете, и жените) да водят нормален живот под владичеството на Йехова и така животът на човечеството да има устройство и да не излиза от своя правилен ред. Затова Йехова определи подходящи правила за поведението на мъжа и жената, макар че това се отнасяше само за сътворените същества, живеещи на земята, и нямаше връзка с въплътения Бог. Как може Бог да бъде същият като сътворените от Него същества? Думите Му бяха насочени само към хората, които Той беше създал; Той определи правила за мъжа и жената, за да могат хората да водят нормален живот. В началото, когато Йехова сътвори човека, Той създаде два вида човешки същества — мъж и жена; така и в телата на въплътения Бог има разделение на мъжки и женски пол. Той не взе решение за Своето дело според думите, които изрече на Адам и Ева. Двата пъти, когато Той стана плът, бяха определени изцяло според Неговата мисъл по времето, когато за първи път създаде човека, т.е. Той завърши делото на двете Си въплъщения, основани на мъжа и жената, преди те да бъдат покварени. […] Когато Йехова два пъти стана плът, полът на Неговото тяло беше свързан с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията; Той два пъти стана плът в съответствие с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията. Не си мислете, че мъжката природа на Исус е била същата като тази на Адам, който беше измамен от змията. Двамата нямат никаква връзка помежду си, те са мъже с две различни природи. Със сигурност не е възможно мъжката природа на Исус да доказва, че Той е глава на всички жени, но не и на всички мъже, нали? Не е ли Той Царят на всички евреи (както на мъжете, така и на жените)? Той е Самият Бог, не само глава на жената, но и глава на мъжа. Той е Господ на всички създания и глава на всички създания. Как би могъл да определиш мъжката природа на Исус като символ на главата на жената? Няма ли това да е богохулство? Исус е мъж, който не е покварен. Той е Бог; Той е Христос; Той е Господ. Как би могъл Той да бъде мъж като Адам, който е бил покварен? Исус е плът, носена от пресветия Божи Дух. Как би могъл да кажеш, че Той е Бог, който притежава мъжката природа на Адам? В такъв случай нямаше ли да е погрешно цялото Божие дело? Щеше ли Йехова да вложи в Исус мъжката природа на Адам, който беше измамен от змията? Не е ли въплъщението в днешно време още един пример за делото на въплътения Бог, който е различен по пол от Исус, но е като Него по природа? Още ли смееш да твърдиш, че въплътеният Бог не може да бъде жена, защото жената е била първата, която е била измамена от змията? Още ли смееш да твърдиш, че понеже жената е най-нечистата и е източникът на покварата на човечеството, Бог не би могъл да стане плът като жена? Смееш ли да продължаваш да твърдиш, че „жената винаги трябва да се подчинява на мъжа и никога не може да бъде проявление на Бог или пряко да Го представлява?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“).

Продължих: „От думите на Всемогъщия Бог виждаме, че когато Бог казва на жената „И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“, това са Негови изисквания и ограничения за поквареното човечество, за да може то да живее по реда и под властта на Бог Йехова. Тези изисквания нямат нищо общо с въплътения Бог. Същото е както в Стария завет, когато Бог Йехова нарежда на хората да спазват Шабат. Това е, което Бог поиска от човека. Човекът не може да иска това от Господ Исус“. Точно както казва Господ Исус: „Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:27-28). Въпреки че в Библията се казва: „И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“, (Битие 3:16) „А глава на жената е мъжът“, (1 Коринтяни 11:3). Тези неща нямат нищо общо с въплътения Бог. Независимо дали въплътеният Бог е мъж, или жена, плътта винаги е обитавана от Неговия дух и това винаги е Самият Бог. Ако човек използва тези думи, за да ограничи Бог в образа на мъж, неспособен да стане жена, и отрича въплътения Бог в последните дни, това не е ли поставяне на въплътения Бог в една категория с покварения човек? Не е ли богохулство против Бог?“. Докато ме слушаше, пасторът беше зашеметен. Каза ми сериозно: „Сестро, след като Господ се е появил в плът, Той би трябвало да е роден от човек и да има пол. Просто не мога веднага да приема, че този път Той се е въплътил в жена. Трябва да се помоля и да поискам от Бог да ме просветли“. След тези думи на пастора бях леко нервна и озадачена. Толкова много говорих. Защо той не успяваше да загърби представите си? Какво се случваше? Нима той не разбираше Божиите думи? Нима не беше от Божието стадо? Дали трябваше да продължа да говоря с него? Какви уроци щях да науча от това? В сърцето си се помолих на Бог.

После си спомних Божиите думи: „Когато разпространяваш евангелието, трябва да изпълняваш своята отговорност и да се отнасяш сериозно към всеки потенциален адресат на евангелието. Бог спасява човека във възможно най-голяма степен и трябва да се съобразяваш с Божията воля, да не подминаваш безгрижно никого, който търси и изследва истинския път. […] Някои хора, които изследват истинския път, имат умението да разбират и притежават големи способности, но са високомерни и самоправедни. Те се придържат плътно към религиозните представи, затова трябва да разговаряте с тях за истината с любов и търпение, за да се реши този проблем. Може да се откажете само ако те не приемат истината, независимо от начина, по който разговаряте с тях — тогава ще сте направили всичко, което можете“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). Божиите думи успокоиха тревожното ми сърце. Бог иска от нас да обичаме и да сме търпеливи с тези, които могат да приемат евангелието. Без значение дали накрая те ще приемат евангелието, ние ще сме направили всичко възможно. Осъзнах, че още не бях направила всичко необходимо, докато споделях евангелието с пастор Као. Не бях спазила изискванията на Бог. Като виждах, че се придържа към Библията и не може да промени мнението си, смятах, че никога няма да приеме истината. Той имаше предубеждения към въплъщението на Бог в жена и не беше разбрал веднага това, което му говорех. Отново изгубих търпение. Имах предразсъдъци към пастор Као и мислех, че пасторите не могат лесно да разпознават гласа на Бог. След като той имаше представи, които не успяваше да преодолее, аз го ограничавах и дори бях склонна да се откажа от него. Мислех си как Бог е положил болезнени усилия да спаси поквареното човечество и как е изрекъл толкова думи, за да се грижи за нас. За да ни помогне да разберем истината, Той ни говори, като ни обяснява всяка истина отвътре и отвън. Говори ни чрез притчи и метафори, от всякакъв ъгъл, за да ни даде достатъчно подробности и яснота. Виждах, че обичта на Бог към човечеството и всичко, което Той е направил за нас, е толкова велико, че не може да се опише с думи. А в дълга си по разпространяване на евангелието аз се криех от трудностите и исках да се откажа от пастор Као. Къде беше любящото ми сърце? Как можеше да изпълнявам дълга си по този начин? Макар че пастор Као не се осъзнаваше веднага, нямах право да бъда нетърпелива. Трябваше да се отнасям към него с любов и ако той не разбираше, трябваше да му говоря повече, да се моля и да се уповавам на Бог и да поискам от Него да просветли пастора.

С тази мисъл продължих да говоря на пастор Као. „Когато вярваме във Всемогъщия Бог, ние вярваме в истината, която той изрича. Независимо дали превъплъщението на Бог е в мъж, или в жена, щом Той изрича истината и може да пречисти и спаси човечеството, Той е Самият Бог и ние трябва да вярваме в Него и да Го приемем. Всемогъщият Бог върши делото от над 30 години, изричайки милиони думи. Той е изрекъл всички истини, които ще избавят човечеството от греха и ще ни донесат Божие спасение. Мнозина, които жадуваха Бог да се появи, от всички религиозни вероизповедания, разпознаха гласа на Бог в думите на Всемогъщия Бог и се обърнаха към Него. Всички тези хора са мъдри девици. Те изпитаха правосъдието и възмездието на Божието слово, прозряха истината за собствената си поквара, разкаяха се и презряха себе си. Осъзнавайки, че праведният нрав на Бог не търпи обида, те започнаха да се боят от Бог, истински се покаяха и поквареният им нрав постепенно се промени. Всемогъщият Бог създаде група от победители преди бедствията — те са първите плодове, предречени в Откровение. Словата на Всемогъщия Бог и свидетелствата на Божиите избраници, триумфиращи над Сатана, отдавна бяха публикувани онлайн като свидетелство за целия човешки род, че Спасителят се е завърнал. Все повече хора от всякакви националности вече проучват истинския път. Делото на Всемогъщия Бог от последните дни приключва шестхилядолетния план за управление за спасение на човечеството, като напълно ни спасява от властта на Сатана. Всичко, постигнато чрез делото на Всемогъщия Бог, доказва окончателно, че Всемогъщият Бог е въплъщението на Бог, т.е. завърналият се Господ Исус. Това означава, че не може само по пола се прецени дали Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Може ли Той да изрича истината и да извърши делото за спасяване на човешкия род? Това е основното“. В този момент пастор Као каза тържествено: „Сестро, разбирам какво ми говориш. Ако някой може да изрича истината и да върши делото на спасението, тогава, без значение дали е мъж или жена, това е въплътеният Бог. Сърцето ми вече е озарено!“.

После пастор Као чете още много от думите на Всемогъщия Бог, загърби представите си и прие делото на Бог от последните дни.

Чрез този опит на споделяне на евангелието прозрях, че Божието дело се върши от Самия Бог. Дали ще е пастор, или старейшина, без оглед на библейските му знания, богословските му теории или религиозни представи, той е безсилен пред истината. Ако може да разбере Божиите думи, ако е възприемчив и има желание да търси истината, всеки може да намери отговорите в думите на Бог и накрая ще бъде завоюван от тях. Когато споделях евангелието с пастор Као, си мислех, че за пастори и старейшини ще е трудно да приемат истината. Бях предубедена към пастор Као. Докато споделях с него евангелието и виждах, че се придържа към представи, смятах, че не може да разбере гласа на Бог и почти се бях отказала от него. За щастие думите на Бог ме водеха и успях да разбера себе си и да довърша делото си.

По-късно прочетох откъс от Божието слово, който разяснява как да подхождаме към потенциални приемници на евангелието, които имат представи. „Как трябва да реагираш, ако човек, който изследва истинския път, многократно задава даден въпрос? Не би трябвало да имаш нищо против да отделиш време и усилия, за да му отговориш, и трябва да намериш начин ясно да разговаряш по неговия въпрос, докато той го разбере и спре да пита. Тогава ще си изпълнил отговорността си и в сърцето си няма да изпитваш вина. Най-важното е, че по този въпрос няма да имаш вина пред Бог, защото този дълг, тази отговорност са ти поверени от Бог. Когато вършиш всичко пред Бог, с лице, обърнато към Него, когато сравняваш всичко с Божието слово и постъпваш според истините принципи, тогава твоето практикуване ще е в пълно съответствие с истината и с Божиите изисквания. Така всичко, което правиш и казваш, ще е полезно за хората, и те ще го одобряват и ще го приемат с лекота“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). От Божиите думи разбрах, че независимо от проблемите им и от религиозните им представи, ако търсещите истинския път имат добра човешка природа, жадуват за истината и могат да разберат думите на Бог, не трябва да имаме предразсъдъци и да ги ограничаваме произволно, и в никакъв случай не трябва да се отказваме от тях. Вместо това трябва да следваме думите на Бог, „Не би трябвало да имаш нищо против да отделиш време и усилия, за да му отговориш, и трябва да намериш начин ясно да разговаряш по неговия въпрос“, като им говорим истината, която разбираме, по възможно най-добрия начин, докато съвестта ни е чиста. Това е и моята отговорност като Божие творение. В бъдеще, независимо на какви потенциални приемници на евангелието ще попадна, ако имат добра човешка природа и разбират Божието слово, съм решена да дам всичко от себе си, да им говоря за истината и да свидетелствам за Бог, за да могат тези, които искрено жадуват появата на Бог, да се завърнат към Него възможно най-скоро и да приветстват завръщането на Господ. Слава на Бог!