Като бях дете, родителите и учителите ми ме учеха да бъда добър човек и да практикувам благодарност. Както се казва: „Храни добротата, да те стига отплат“. И така, от детинство това е принципът на добрите ми отношения с околните. Особено когато проявяваха доброта към мен, давах всичко от себе си да се отплатя двукратно. С течение на времето получавах одобрение и похвали от повечето хора около мен, а семейството и приятелите ми мислеха, че съм любвеобилна и искаха да общуват с мен. След като повярвах в Бог, по същия начин се разбирах с братята и сестрите си. Мислех, че щом се държа така, значи съм добър човек със съвест. Едва с откровението на Божието слово осъзнах, че това мислене от традиционната култура не е истината и че не е критерий за това как трябва да действаме и да се държим.

Бях водач, но през септември 2018 г. ме уволниха, тъй като не вършех практическа работа. По това време бях много слаба и негативно настроена. Но сестра Лесли, която ръководеше административната работа, ми изпрати много откъси от Божиите слова, за да ми окаже подкрепа и да ми помогне. Бях дълбоко трогната. Чувствах, че Лесли не просто не ме подценяваше, но и ме насърчаваше и ми помагаше. След това Лесли направи така, че да се занимавам с административна работа. Полагаше много грижи за мен, а и поемаше инициатива да ме пита за мнението ми относно въпросите в работата. Като видях, че Лесли ме цени толкова високо, се почувствах още по-благодарна към нея. Известно време след това един църковен водач разгледа оценките ми и се оказа, че някои братя и сестри са казали погрешни неща за мен. Лесли знаеше за случилото се и на момента разясни фактите. Заради това ѝ бях още по-признателна, тъй като чувствах, че се е застъпила за мен в критичен момент и е спасила имиджа ми. Въпреки че не ѝ благодарих вербално, все исках да намеря възможност да изразя признателността си към нея.

Но малко след това я уволниха, защото не вършеше практическа работа, а мен избраха за водач на група. Докато наблюдавах работата на Лесли, установих, че тя често е разсеяна и забравя. С внимателен тон я попитах: „Лесли, защо си толкова небрежна в дълга си?“. Като чу това, вместо да се замисли над себе си, тя отвърна: „Стара съм и паметта ми не е добра“. След това сестрата, с която работех, видя, че Лесли все още често е разсеяна в работата, и неколкократно ѝ обърна внимание. Тя обаче изобщо не се промени. И аз осъзнах това и исках да намеря подходящ момент да ѝ обърна внимание. Но тогава си спомних, че когато мен ме уволниха, не бях в цветущо състояние, а тя толкова мило ми помогна и ми оказа подкрепа. Сега и тя наскоро бе уволнена и затова, ако ѝ кажех за проблемите ѝ, нямаше ли да си помисли, че съм много жестока? Освен това току-що я бяха уволнили и не бе в добро състояние, и грешките ѝ бяха простими. Трябваше да ѝ помагам, да я подкрепям с любов и да ѝ дам време да промени нещата. След това, когато Лесли не си вършеше работата, както трябва, с партньорката ми директно я свършвахме вместо нея. Опасявах се да не забрави някои неща и затова често ѝ напомнях, беседвах с нея и питах за състоянието ѝ. В няколко обсъждания относно работата предложенията ѝ бяха в разрез с принципите и братята и сестрите не ги одобриха. Тя обаче настояваше, че гледната ѝ точка е правилна, и принуди другите да я приемат. Така стана почти невъзможно да продължим обсъжданията. Много ми се искаше да ѝ напомня, но и си мислех, че наскоро са я уволнили и че сигурно е нещастна. Ако разобличах проблемите ѝ сега, нямаше ли да сложа сол в раната? Затова оставих нещата така с надеждата, че след време сама ще осъзнае. Като мислех така, не ѝ правех никакви напомняния и просто се опитвах да огранича участието ѝ в работните обсъждания. Но вместо да се замисли над себе си, тя ме нападна индиректно, като каза, че не се вслушвам в мненията ѝ. Когато най-сетне видях, че ѝ липсва себепознание, реших да действам и отправих обвинението. Казах: „Лесли, твърде арогантна и самоправедна си. Наистина трябва да помислиш над себе си“. Видях, че лицето ѝ посърна, а гласът ѝ притихна. Изведнъж се натъжих. Не беше ли малко прекалено да се държа така с нея? След всичката помощ, която ми беше оказала, не бе ли прекалено жестоко да постъпя така? И така, започнах да се самообвинявам. Няколко дни след това ръководителят видя, че работата на Лесли често вършим аз и партньорката ми, и ни попита как се справя Лесли със задълженията си. Въпросът ме обезпокои. Ако отговорех честно относно състоянието на Лесли, можеше да я уволнят. Аз можех да се занимавам с административната работа само защото тя бе уредила това, обикновено се отнасяше добре с мен, беше ми помогнала и ме подкрепи в критичен момент. Ако я уволняха, докато аз бях водач на групата, щеше ли да си помисли, че съм твърде жестока и безмилостна? За да остане на работа, след като написах обективно мнение за поведението ѝ, добавих: „Това поведение се дължи на лошото ѝ състояние вследствие на скорошното ѝ уволнение. Тя съзнателно се опитва да се промени“. По-късно, за да не я уволнят, на няколко срещи целенасочено беседвах с нея, за да ѝ помогна да промени състоянието си, но тя продължи да е небрежна както винаги преди и постоянно имаше проблеми с работата ѝ. Веднъж дори закупи ненужни неща, без да се консултира с никого, като цената бе много по-висока от обикновено. Много се ядосах и исках да се разправя с нея, но заради отношенията ни в миналото въздържах яда си. Просто я убедих да не го прави друг път и да е по-внимателна в изпълнението на дълга си. След като тя се съгласи, повече нищо не казах по въпроса. По това време братята и сестрите все ме уведомяваха за проблеми в работата ѝ. Исках да ѝ се скарам и да се разправя с нея, но изправех ли се срещу нея, не можех да си отворя устата. Няколко пъти за малко да ѝ кажа, но се въздържах. След това ръководителят дойде да разбере как се справя Лесли с изпълнението на дълга си. Оцени го с другите въз основа на принципите и установи, че Лесли не е подходяща да продължи да върши административна работа, и ме помоли скоро да я уволня. Но Лесли тъкмо бе уволнена като ръководен кадър. Ако не ѝ бе позволено да върши сегашната си работа, как щеше да понесе този удар? Щеше ли да се справи? В този момент през ума ми минаха всички спомени за това как тя ми бе помагала в миналото. В онези дни, когато си помислех да застана срещу нея, се чувствах потисната и нещастна. Няколко нощи се въртях и не можех да заспя. Чувствах се зле — както когато мен ме уволниха. Не можех да спра да мисля: „Беше добра с мен преди, а сега трябва аз лично да я уволня и да разоблича поведението ѝ. Дали ще си помисли, че съм неблагодарна, дали ще ме презре?“. За да избегна вътрешната си критика, ми се искаше да помоля ръководителката да беседва с Лесли, а аз да застана зад нея и да не кажа почти нищо или пък да си намеря оправдание изобщо да не отида. Но знаех, че подобни мотиви са долни и срамни и така се озовах в капана на дилемата. В мъката си се помолих на Бог. Казах: „Боже, знам, че е правилно да уволня Лесли, но защо ми е толкова трудно? Боже, къде ми е проблемът? Моля те, напътствай ме, за да опозная себе си“.

След като се помолих, се зачудих. Не бе толкова трудно, когато уволнявах други хора. Защо тогава бях толкова нерешителна с уволнението на Лесли? Докато търсех, прочетох тези Божии слова: „Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в цялото си поведение спрямо останалите те живеят според чувствата си. Изпитват привързаност към този и онзи човек и прекарват дните си, заети с тънкостите на привързаността. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на емоциите. […] Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той се ръководи от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено емоционалните хора са неспособни да практикуват истината или да се подчиняват на Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много емоционална и те живеят според чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). „Какво характеризира чувствата? Определено не е нищо положително. Това е съсредоточаване върху физическите взаимоотношения и задоволяване на плътските пристрастия. Фаворизирането, защитата на чуждите недостатъци, сляпата привързаност, разглезването и угаждането — всичко това спада към чувствата. Някои хора много се доверяват на чувствата и реагират на всичко, което им се случва, въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги ограничават? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и ги поставят на първо място. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на физически отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). Чак след като прочетох Божиите слова, осъзнах, че уволнението на Лесли ми причиняваше толкова много тревога, болка и неудобство, защото обичта ми към нея бе твърде силна, а аз винаги се чувствах ограничена от емоциите си. Мислех, че тъй като Лесли веднъж ми е помогнала и е била добра с мен, трябваше да съм ѝ благодарна. Когато видях, че подхождаше немарливо към задълженията си, бавеше работата и отказваше да се промени, знаех със сигурност, че трябва да я скастря и да се разправя с нея, но се страхувах да не накърня достойнството ѝ и да си навлека презрението ѝ. Затова говорех с нея по въпроса внимателно и оставях проблема нерешен. Имаше неправилни виждания, но настояваше хората да я слушат и да се подчиняват, което няколко пъти опропасти работните обсъждания, като причини сериозни сътресения. През цялото време не можех да се заставя да я разоблича или да се разправя с нея. Когато ръководителката дойде да попита как се справя Лесли с изпълнението на дълга си, се безпокоях да не я уволнят и затова излъгах и казах, че се опитва да се промени, като се надявах да подведа ръководителката и да замъгля преценката ѝ. Когато видях, че Лесли върши работата си в разрез с принципите и разхищава средства, не я порицах, а сляпо я предпазих и ѝ направих услуга. Сега трябваше да я уволня и да разоблича поведението ѝ и исках ръководителката да стори това. Емоциите ми бяха твърде силни и ми липсваше свидетелство за практикуване на истината. За да предпазя Лесли и да си спестя яда ѝ и това да ме нарече неблагодарница, продължавах да я защитавам и да съм снизходителна с нея, без да зачитам църковното дело. Живеех с емоциите си, грижех се за плътта ѝ и бранех личните си отношения. Дори смятах, че ѝ помагам от обич, но всъщност се занимавах със светска философия. Исках Лесли да ме одобрява за сметка на църковното дело. Всичкоо правех за себе си. Бях толкова зла и долна! Изпитах дълбоко угризение. Действах под влиянието на емоциите си, което се отрази на църковното дело и накара Бог да ме мрази. Ако продължавах да действам емоционално и да не практикувам истината, един ден щях да бъда пропъдена.

След това се зачудих: „Защо правех толкова много неща от емоция — неща в разрез с принципите на истината?“. Докато търсех, прочетох откъс от Божието слово: „Намеренията несъмнено са част от състоянието на хората и са една от най-обичайните му страни. Хората имат свои мисли и намерения във връзка с повечето въпроси. Когато се появят такива мисли и намерения, хората ги приемат за основателни, но в повечето случаи те са заради тях самите, заради собствената им гордост и собствените им интереси, друг път — за да прикрият нещо, или за да им донесат удовлетворение по някакъв начин. В такива моменти трябва да анализираш как и защо е възникнало намерението ти. Например Божият дом иска от теб да свършиш работата по прочистването на църквата и има един човек, който винаги е бил небрежен и нехаен за дълга си и постоянно е търсил начини да си спести усилията. Съгласно принципа този човек трябва да бъде прочистен, но ти си в добри отношения с него. И така, какви мисли и намерения ще се породят у теб? Как ще практикуваш? (Като постъпя според собствените си предпочитания.) И от какво се пораждат тези предпочитания? Тъй като този човек е бил добър към теб или е направил нещо за теб, имаш добро впечатление от него и затова в този момент искаш да го предпазиш и да го защитиш. Дали това не е резултатът от чувствата? Изпитваш чувства към него и затова възприемаш следния подход: „Докато висшите власти си имат политики, местните си имат свои мерки за противодействие“. Това е двуличие. От една страна му казваш: „Трябва да се стараеш малко повече, когато вършиш нещо. Повече недей да си небрежен и нехаен, трябва да понесеш малко страдание; това е наш дълг“. От друга страна отговаряш на Горното и казваш: „Променил се е към по-добро, вече е по-ефективен, когато изпълнява дълга си“. Но това, което всъщност си мислиш наум си, е: „Това е така, защото поработих върху него. Ако не бях го направил, още щеше да е същият, какъвто си беше“. Винаги си мислиш наум: „Към мен беше добър, не може да бъде прочистен!“. Какво е състоянието ти, когато такива неща присъстват в твоето намерение? Като предпазваш личните емоционални взаимоотношения, ти вредиш на работата на църквата. Такава постъпка съответства ли на истините принципи? И има ли покорство в това, че постъпваш така? (Не.) Няма покорство, а в сърцето ти има съпротива. В нещата, които ти се случват, и в работата, която трябва да вършиш, собствените ти идеи съдържат субективни преценки и тук са примесени емоционални фактори. Вършиш нещата въз основа на чувства, но все още вярваш, че постъпваш безпристрастно, че даваш на хората възможност да се покаят и че им оказваш любяща помощ; по този начин правиш това, което искаш, а не това, което казва Бог. Като работиш така, подценяваш работата, намаляваш ефективността и вредиш на църковната работа — и всичко в резултат от това, че действаш според чувствата. Дали ще си способен да разпознаеш проблема тук, ако не се анализираш? Никога няма да успееш. Може и да знаеш, че не е правилно да постъпваш така, че това е липса на покорство, но го обмисляш и си казваш: „Трябва да му помогна с любов, а след като получи помощ и се поправи, няма да има нужда да го прочиствам. Нима Бог не дава на хората възможност да се покаят? Бог обича хората, така че трябва да им помагам с любов и трябва да правя това, което Бог иска“. След като си помислиш това, вършиш нещата по свой начин. След това сърцето ти е спокойно и чувстваш, че практикуваш истината. Дали практикуваше според истината по време на този процес, или действаше според собствените си предпочитания и намерения? Действията ти бяха изцяло според собствените ти предпочитания и намерения. През целия процес използваше така наречената доброта и любов, чувства и философии за справяне със света, за да изгладиш нещата, и се опитваше да избегнеш заемането на страна. Изглеждаше, че помагаш на този човек с любов, но в сърцето си всъщност беше ограничен от чувствата и тъй като се опасяваше, че Горното ще разбере, се опита да спечелиш и двете страни с компромис, така че да няма обидени и работата да се свърши, а това е същият начин, по който неверниците се опитват да избегнат заемането на страна“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог). Осъзнах го чак след като прочетох Божието слово. Защо знаех, че Лесли има проблеми, но не я разобличих и все още я защитавах? Защото исках да ме одобрява. Всъщност се ръководех от идеята „Храни добротата, да те стига отплата“. Ползвах тази идея като принцип в общуването си с другите. Вярвах, че хората трябва да са любвеобилни и верни на другите. Затова, ако с мен се държаха добре, аз трябваше да отвърна на добротата двукратно. Иначе щях да съм неблагодарна и щяха да ме разкритикуват и отлъчат. Затова, когато видях, че Лесли ми помага, грижи се и се застъпва за мен, чувствах, че трябваше да ѝ се отплатя. Когато видях, че Лесли редовно претупва работата си, наруших принципи и навредих на делото на църквата, за да не я разоблича и да се разправя с нея. По-сериозното е обаче, че продължих сляпо да ѝ предлагам обич и беседи, за да ѝ помагам, и лъгах и мамих, за да прикрия, че претупва и пречи на делото на църквата. Направих това само за да накарам хората да си помислят, че съм добър човек и че съм мила с околните. С откровенията на Божието слово най-после видях, че тези схващания и разбирания само объркват и покваряват хората. Живеех според тези неща, без да разграничвам правилно от грешно, и действах безпринципно. Външно изглеждаше, че изпълнявам дълга си, но всъщност вършех нещата според собствената си воля. Дори попречих на делото на църквата и се противопоставих на Бог, без да го осъзнавам! Ако вярваме в Бог, но не практикуваме истината и продължаваме да живеем според тези неща, независимо колко добро изглежда поведението ни външно и колко добре се погаждаме с хората, в Божиите очи ние продължаваме да сме хора, които се противопоставят на Бог.

Няколко дни след това видях друг откъс от Божието слово и разбрах донякъде същината на този въпрос. Божиите слова гласят: „Да загърбиш Божиите слова и вместо тях да приемеш сатанинския израз и да го практикуваш като истината, означава да предадеш както истината, така и Бог! Що за човек си, ако работиш в Божия дом, но постъпваш съгласно сатанинската логика и философия за отношенията в света? Това е човек, който предава Бог и Го позори. Каква е същината на тази постъпка? Открито заклеймяваш Бог и отричаш истината. Не е ли това същината ѝ? (Така е.) Освен че не изпълняваш Божията воля, допускаш в църквата да се вихрят дяволските думи на Сатана и сатанинските философии за отношенията в света. Така ставаш съучастник на Сатана, подпомагаш действията му в църквата и прекъсваш и смущаваш църковното дело. Природата на този проблем е сериозна, нали?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: какво е истината). Имах чувството, че Божиите слова пронизват сърцето ми, особено когато Той казва „да предадеш истината. човек, който позори Бог“ и „съучастник на Сатана“. Тези слова ме прободоха в сърцето като остри мечове. Аз живеех според схващанията на традиционната култура. В Божиите очи това не беше просто емоция, причиняваща моментна неспособност да практикувам истината и да браня делото на църквата, а бе предателство към Бог и дълга ми. Това бе отричане на истината, посрамване на Бог и предателство към Него. Същината на това бе много сериозна! Като осъзнах това, се почувствах силно опечалена и изплашена. Не знаех, че да изпълняваш дълга си според сатанински разбирания е сериозен проблем! Много време ми отне да се успокоя. След това прочетох още два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Истината няма власт над нито една раса сред цялото човечество. Колкото и възвишени, древни или загадъчни идеи или традиционна култура да е създала дадена раса, каквото и образование да е получила или каквито и знания да притежава, едно нещо е сигурно: нито едно от тези неща не е истината и няма никаква връзка с нея. Някои хора казват: „Някои от моралните норми или представите за измерване на добро и зло, правилно и неправилно, черно и бяло, които съдържа традиционната култура, изглеждат доста близки до истината“. Фактът, че може да звучат еднакво, не означава, че имат едно и също значение. Поговорките на поквареното човечество произлизат от Сатана и никога не са истината, а само Божиите слова са истината. Следователно, колкото и близки до Божиите слова да изглеждат някои от човешките думи, те не са истината и не могат да се превърнат в истината. Това е извън съмнение. Те са близки само по формулировка и израз, но всъщност тези традиционни представи са несъвместими с истините на Божиите слова. Макар че може да има известна близост в буквалния смисъл на тези думи, те нямат общ източник. Божиите слова идват от Създателя, а думите, идеите и възгледите на традиционната култура идват от Сатана и от демоните. Някои хора казват: „Идеите, възгледите и известните поговорки на традиционната култура са всеобщо признати като положителни. Дори да са лъжи и заблуди, могат ли да се превърнат в истината, ако хората ги поддържат в продължение на няколкостотин или няколко хиляди години?“. Категорично не. Подобна гледна точка е също толкова нелепа, колкото и твърдението, че маймуните са еволюирали до хора. Традиционната култура никога няма да се превърне в истината. Културата си е култура и колкото и благородна да е тя, все пак е просто нещо относително положително, създадено от поквареното човечество. Това, че е положителна, обаче не означава, че е истината и не я издига като критерий; тя е просто относително положителна и нищо повече. И така, ясно ли ни е вече дали зад тази „положителност“ се крие добро или лошо влияние на традиционната култура върху човечеството? Без съмнение тя има лошо и негативно въздействие върху човечеството“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: какво е истината). „Човечеството е обучено, сковано и покварено от тези аспекти на традиционната култура. И какъв е крайният резултат? Традиционната култура мами, ограничава и обвързва човечеството и по естествен начин възникват определен вид манталитет и теория, които човечеството пропагандира и разпространява, предава ги надлъж и нашир и кара хората да ги приемат. В крайна сметка те завладяват сърцето на всеки, налагат на всички одобрение към този вид манталитет и начин на мислене и всички са покварени от този начин на мислене. Когато са покварени до определена степен, хората вече нямат никаква представа кое е правилно и кое е грешно; те вече не искат да различават кое е справедливост и кое — порочност, нито кои неща са положителни и кои — негативни. Дори идва ден, в който не са сигурни дали всъщност са човешки същества, и има много извратени хора, които не знаят дали са мъже или жени. Колко далеч от унищожението е човешки род като този? […] Че сатанинските философии, закони, начини на мислене и т. нар. манталитет са измамили и покварили целия човешки род. До каква степен са измамени и покварени хората? Всички хора са приели за истина заблудите и глупостите на Сатана и всички му се кланят и го следват, но не разбират словата на Бог, Създателя. Каквото и да казва Създателят, колкото и много да казва и колкото и ясни и практични да са словата Му, никой не разбира, никой не възприема. Всички те са вцепенени и оглупели, а мисленето и съзнанието им са объркани. Как се объркаха? Сатана е този, който ги обърка. Сатана напълно поквари хората“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: какво е истината). В миналото знаех само, че схващанията „Всеки да си гледа интереса. В цялата Вселена само аз съм господар“ и други сатанински светски философии са противни на истината и нормалната човешка природа не трябва да ги притежава. Но по отношение на нещата от традиционната култура, които сякаш се водеха от съвестта и морала, като например „Храни добротата, да те стига отплата. Изплащай дълговете на благодарността. Човек не е от желязо, как да се освободи от емоции?“. и други звучащи цивилизовано и мъдро разбирания от традиционния морал, не можех да ги разгранича. Мислех, че тези неща се предават от поколение на поколение и добрите хора трябва да ги спазват. Не подхождах проницателно към тези традиционни схващания и смятах всички тях за положителни неща, които трябва да се следват и практикуват. Ако действах в разрез с тях, се чувствах неспокойна и се страхувах, че хората ще ме осъдят и отхвърлят. Сега чрез откровението на Божието слово най-сетне видях, че под въздействието на тези представи и разбирания хората мислят само за емоциите, а не за принципите, и не могат да различават добро и зло. Стига околните да бяха мили с мен, дори и да бяха лоши и зли хора, и дори с помощта си към тях да помагах на злото, трябваше да им се отблагодаря и да им помогна. Отвън изглеждах съвестна, но всъщност съм била объркана и глупава и съм имала собствени мотиви и намерения. Правех го, за да опазя доброто си име и репутация, изцяло за собствените си интереси. Бях много себична, долна и лицемерна. Всъщност изобщо не бях добър човек. Ако се придържах към тези сатанински философии, щях само да ставам все по-лукава, измамна, себична и зла. Видях, че тези наглед мъдри и разумни традиционни представи и поговорки са просто прах в очите. Звучат възвишено и така, сякаш са в унисон с човешкия морал и етика, но всъщност са в разрез с истината, а това е едно от средствата на Сатана да покварява хората. Осъзнах, че бях вярвала в Бог много години наред, но тъй като не практикувах истината и живеех според тези традиционни разбирания, все мислех за съвестта и винаги исках да се отплатя на хората за добрината им. Не можех да различа доброто от злото. Каква объркана идиотка съм била! Бог е изразил толкова много истина в сетните дни и е разкрил всички аспекти на истината, които хората трябва да практикуват, с конкретни и практически подробности, с надеждата да се държим според истината и Божието слово и да можем да защитаваме делото на църквата. Но аз изпълнявах дълга си само за да поддържам земните си отношения, не търсех истината, не защитавах делото на църквата и се превърнах в човек, който срами и се противи на Бог. Когато осъзнах това, изпитах вина и угризения за всичко сторено от мен. Явих се пред Бог и се помолих. Казах: „Боже, живея според сатанински отрови. Направих твърде много неща, които са в разрез с истината и Ти се противопоставят. Боже, искам да се разкая и да действам според принципите на истината“.

След това се замислих: живеех според тези виждания и разбирания от традиционната култура, значи нямах добра човешка природа. Какво тогава означава да имаме добра човешка природа? След това видях откъс от Божието слово, който ми даде точно мерило, по което да преценявам нещата. Божиите слова гласят: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да хитрувате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това е ясно за всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог изследва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да излъже Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не се отричат от собствените си интереси. Дори когато видят злодей да върши зло, не го разобличават. Нямат никакви принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да получи истината). След като прочетох Божието слово, разбрах, че човек с добра човешка природа не избира пътя на умереността, за да не обиди някого и за да може всички да го подкрепят и одобряват. Вместо това той обича истината и положителните неща, отговорен е, поддържа принципите на истината и брани делото на църквата. Тези хора са истински добри. Ако само защитваш отношенията си с хората и собствената си слава и статус и просто се опитваш да се разбираш с околните, без да си верен на Бог в дълга си, и поддържаш отношенията си с хората в ущърб на делото на църквата, значи си крайно себичен и долен. Независимо колко морално приемливо изглежда поведението външно, то подмамва хората и е в разрез с истината. Замислих се как живеех според тези традиционни идеи и се представях за добър човек. Всъщност вътрешно просто ставах все по-себична, измамна и зла. Всичко правех, за да браня името и статуса си и да изпълнявам личните си амбиции и желания. В мен нямаше нищо човешко. Всичко в живота ми бе демонично. В миналото, когато преценявах дали някой има човешка природа, го правех въз основа на собствените си разбирания. Това изобщо не отговаряше на истината и на Божиите стандарти за преценка на хората.

През следващите няколко дни размишлявах как да практикувам съгласно принципите на истината и Божията воля. В Божиите слова прочетох: „Взаимоотношенията ви с хората не са установени в плътта, а върху основата на Божията любов. Плътските ти взаимодействия с други хора ще бъдат сведени до минимум, но на духовно ниво между вас ще има общение и взаимна любов, утеха и взаимно осигуряване. Всичко това се извършва въз основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за светските отношения, те се формират естествено, когато човек понася бремето заради Бог. Те не изискват никакви изкуствени, човешки усилия от теб, трябва само да практикуваш според принципите на Божиите думи. […] Нормални междуличностни отношения се установяват въз основата на обръщането на сърцето към Бог, а не чрез човешки усилия. Ако Бог отсъства от сърцето на човек, тогава отношенията му с другите хора си остават плътски взаимоотношения. Те не са нормални, а са похотливи угаждания и са мразени и ненавиждани от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог). Бог изисква да се отнасяме с хората съгласно принципите на истината, да общуваме с братята и сестрите си въз основа на любовта си към Бог, да се подкрепяме и да си помагаме в истината и в живота и да не се ангажираме със светските философии на плътта. Лесли ми помогна в миналото и такава е била Божията подредба, и дори това е била Божията любов. Трябвало е да знам, че получавам това от Бог. Но аз отдадох всичко това на човек и ѝ засвидетелствах признателността си във всичко. Видях, че отношенията ми с Лесли почиват на плътта, че онова, което правех, изобщо не отговаря на Божията воля, и че нямам принципи. Всъщност, когато другите срещнат провали и пречки и станат пасивни и слаби, да беседваме относно Божиите слова, за да им помогнем и да ги подкрепим, е в унисон с принципите и е нещо, което трябва да сторим. Но онези, които непрекъснато претупват работата си и са безотговорни и дори спъват и пречат на делото на църквата, трябва да бъдат възпрени, разобличени, порицани или уволнени. Те никога не трябва да бъдат прикривани или защитавани от емоциите. Дори когато обичаме, трябва да действаме спрямо принципите. Лесли бе безотговорна и небрежна към дълга си, след като я уволниха, и реално не разбираше проблемите си. Ако бях анализирала поведението ѝ и естеството на проблема, служейки си с беседи относно Божието слово, за да може да се самоанализира, покае и промени, всъщност това щеше да е любов към нея. Щеше да помогне и на нея, и на делото на църквата. Когато осъзнах това, изведнъж изпитах чувство на облекчение и вече не исках да поддържам светските си отношения.

След това използвах Божието слово, за да разоблича отношението на Лесли към дълга ѝ и различното ѝ поведение и я освободих от служба. След тази беседа се почувствах много сигурна. Лесли не ми се ядоса и прие това за дадено от Бог. Каза, че ако не е била уволнена и разобличена, никога е нямало да осъзнае, че постъпките ѝ са можели да причинят толкова смут и проблеми, и че няма възражения срещу мерките. Когато чух да казва това, искрено усетих, че само ако практикуваме истината, можем истински да облагодателстваме и помагаме на хората. Почувствах се също много сигурна.

Като се замисля сега, виждам, че тези наглед цивилизовани и мъдри неща от традиционната култура, независимо колко души ги насърчават и им се възхищават, не са истината. Всички те са нелепи и зли и могат само да вредят на околните и на самите вас. Единственият критерий за действията и поведението ни е истината. Благодарна съм за Божието спасение!