През 2021 г. отговарях за работата на няколко църкви. Те бяха създадени наскоро и цялата им работа беше на ранен етап. Главната ни водачка трябваше често да идва, за да наставлява работата. Тя провеждаше своевременни общения при възникнали проблеми. Много се интересуваше конкретно от работата по Евангелието. Виждайки как в другите църкви евангелската работа върви много добре, как доста хора в тях изучават истинския път и се присъединяват към църквите им всеки месец, изпитвах силна завист. Мислех си, че евангелската работа е изключително важна за главната ни водачка и че никак не съм добра в това. Ако не се справях добре и евангелската ни работа се бавеше, водачката несъмнено щеше да реши, че нямам качества и не мога да работя и щеше ме освободи. Затова за известно време влагах много усилия в евангелската работа, като редовно с братята и сестрите обсъждахме как вървят нещата, разисквахме въпроси, за да намираме решения. Не се интересувах и не следях особено как върви другата работа. След време резултатите ни от евангелската работа малко се подобриха, но напояването започна да изостава. Някои от новите вярващи изпитваха трудности или се смущаваха от пасторите си. Така не бяха напоявани и подкрепяни навреме, от което станаха негативни и спряха да посещават събиранията. Виждайки това, си помислих, че не ни достига персонал за напояване, затова може би трябваше да обучим някои от новите вярващи да станат напояващи. После обаче осъзнах, че главната водачка отделяше внимание главно на евангелската работа по това време, а останалите църкви се справяха страхотно в това. Ако не постигнех добри резултати, водачката неизменно щеше да реши, че не притежавам качества. Прецених, че трябва да продължа да влагам енергията си в евангелската работа. Така съсредоточена, не се замислях особено за приобщаването на новодошлите. Когато по-късно водачката провери работата ни, тя установи, че не бяхме обучавали нови вярващи през последните месеци, а новите членове на църквата не биваха напоявани навреме. Тя ядосано каза: — Божият дом неколкократно е изисквал да приобщаваме новите вярващи. Вие сте спрели такава важна част от работата ни — защо? Тя ми отне задачата по напояването. Почувствах се объркана. Но помислих, че е добре, ако не отговарям за това. Работата в църквата бе толкова много, че не успявах да смогна. Ако обаче отговарях само за евангелската работа, щях да се справям добре. Изобщо не осъзнавах, че проблемът е в мен. Едва на следващия ден, по време на духовната си практика осъзнах, че щом ми отнемат отговорността за нещо толкова важно като напояването на новодошлите, значи имам да науча важен урок. Трябваше наистина да се замисля за себе си във връзка с това. Казах тиха молитва към Бог в сърцето си и го помолих да ме просветли и поведе към себепознание. След молитвата осъзнах, че се бях фокусирала само върху работата, която водачката ми напоследък проверяваше. Ако тя не споменеше нещо, изобщо не обръщах внимание, дори и да възникнеше проблем в сферата на моите отговорности. Не работех ли само показно? По-късно открих някои свързани с това Божии слова. Всемогъщият Бог казва: „В някои църкви евангелската работа напредва изключително бавно и това се дължи просто на лъжеводачите, които не вършат практическа работа, както и на твърде многото случаи на пренебрегване и грешки от тяхна страна. Във всички различни точки от работата, които лъжеводачите изпълняват, всъщност има многобройни проблеми, отклонения и пролуки, които те трябва да разрешат, коригират и поправят. Тъй като на тези лъжеводачи обаче им липсва чувство за бреме, като се отдават само на предимствата на своя статус, без да вършат никаква практическа работа, в крайна сметка те създават пълна бъркотия в работата. В някои църкви хората не са единни в мислите си, като всеки подозира другия, пази се от него и го подкопава, като същевременно се страхува да не бъде отстранен от Божия дом. Изправени пред тези ситуации, лъжеводачите не правят нищо, за да ги разрешат, като не извършват никаква практическа, конкретна работа. Църковната работа стига до застой, но лъжеводачите изобщо не се огорчават от това, като все още вярват, че самите те са свършили много работа и не са забавили църковната работа. Такива лъжеводачи са фундаментално неспособни да извършват работа за предоставяне на живот, нито могат да разрешават практически проблеми според истината. Те извършват само малко работа по общи въпроси, която е специално възложена и уточнена от Горното, сякаш работата им се върши единствено за Горното. Когато става въпрос за фундаменталната църковна работа, която Горното винаги е изисквало — като работата за предоставяне на живот и работата на развиване на хората — или определени специални задачи, ръководени от Горното, те не знаят как да го правят и не могат да го правят. Те само възлагат тези задачи на други и след това считат работата си за свършена. Правят точно толкова, колкото им е наредено от Горното, и предприемат някакво действие само когато бъдат подтикнати; в противен случай те са неактивни и нехайни — това са лъжеводачи. Какво е лъжеводач? Накратко, това е някой, който не върши практическа работа, който не си върши работата като водач, като проявява грубо неизпълнение на отговорностите в критично важна и фундаментална работа и не предприема никакви действия — това е лъжеводач“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). От Божиите слова разбрах, че фалшивите водачи дават всичко от себе си за работата, която ги представя в хубава светлина. Те правят само това, на което наблягат водачите им, или което всеки може да види. Ако водачът не разпореди нещо, дори и работата в тази област да е незадоволителна, те си затварят очите или го претупват. Такъв човек изобщо не зачита работата на църквата в своя дълг, нито върши някаква практическа работа. Той няма човешка природа или характер, нито търси или обича истината. Дори когато изпълнява дълг, той само руши и върши зло. Никога не си бях представяла, че нямам добра човешка природа. После обаче осъзнах, че съм в такова състояние. Помислих как съм изпълнявала дълга си. Виждах как главната водачка държи много на евангелската работа и че ми дава много насоки и подкрепа в това, защото не се справях много добре. Затова и се страхувах да не ме освободят, ако продължавам да буксувам. За да запазя работата си, започнах да наблягам повече на евангелската работа и да пренебрегвам други аспекти на работата ни. През това време подозирах, че компетентността ми включва други неща и е добре да наблегна на тях, но и смятах, че щом лидерката няма изисквания към тях, те не са важни, затова и не ги правех. Просто вършех работата, която тя изискваше и която би била благотворна за името и положението ми. Въобще не вземах предвид Божията воля. Не поемах отговорностите на водач в своя дълг. Просто работех показно, за да е доволна водачката ми. Отношението ми към дълга ми вече се беше отразило на работата ми. Божият дом многократно разговаряше за това, че трябва да напояваме и приобщаваме нови достойни вярващи, които да поемат дълг. Това ще бъде благотворно за разширяването на Евангелието на царството. Аз обаче от два или три месеца не бях вършила тези така важни задачи, с което сериозно бях забавила работата ни. Това беше злодеяние. Много се разстроих от това, че мисля по този начин. Помолих се на Бог: „О, Боже, колко фалшива и измамна съм била. Работех само за добрия си имидж и забавих работата на църквата. Боже, искам да се покая!“.

След това прочетох някои Божи слова, разкриващи нрава на антихристите, които ми помогнаха да разбера себе си. Всемогъщият Бог казва: „Това е отношението на антихристите към практикуването на истината. Когато практикуването на истината им е от полза, когато всички ще ги одобряват и ще им се възхищават за това, те със сигурност ще се съгласят и ще положат някакви привидни усилия, които изглеждат почти приемливи за другите. Ако практикуването на истината не е от полза за тях, ако никой не го забелязва и висшестоящите водачи не го виждат, тогава в такива моменти и дума не може да става да практикуват истината. Тяхното практикуване на истината зависи от обстановката и ситуацията и те обмислят как могат да го направят по начин, който да е видим за другите, и колко големи ще бъдат ползите. Те имат безпогрешно разбиране за тези неща и могат да се адаптират към различни ситуации. Винаги се съобразяват със собствената си слава, придобивки и статус, без да проявяват никакво внимание към Божиите намерения, и поради това не успяват да практикуват истината или да отстояват принципите. Антихристите обръщат внимание само на собствената си слава, придобивките, статуса, на личните си интереси, а това, че не получават никаква полза или не се излагат на показ, е неприемливо и практикуването на истината им е неприятно. Ако усилията им не получат признание, а дори и да работят пред другите, ако работата им не се забелязва, тогава те изобщо няма да практикуват никаква истина. Ако работата е уредена директно от Божия дом и те нямат друг избор, освен да я свършат, те пак се съобразяват с това дали това ще е от полза за статуса и репутацията им. Ако е добре за техния статус и може да подобри репутацията им, те влагат всичко от себе си в тази работа и я вършат добре; смятат, че с един куршум убиват два заека. Ако не е от полза за славата, придобивките или статуса им и ако лошото изпълнение може да ги злепостави, те намират начин или извинение да се измъкнат от тази работа. Какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те винаги се придържат към един и същ принцип: трябва да получат някаква изгода по отношение на репутацията, статуса или интересите си и не трябва да понасят никакви загуби. Антихристите най-много харесват работата, при която не им се налага да страдат или да плащат някаква цена, а репутацията и статусът им са облагодетелствани. В обобщение, каквото и да правят, антихристите първо се съобразяват със собствените си интереси и действат едва след като са обмислили всичко; те не се покоряват истински, искрено, напълно и безусловно на истината, а го правят избирателно и под условие. Какво е това условие? Статусът и репутацията им трябва да бъдат предпазени и да не претърпят загуби. Едва след като това условие е изпълнено, те решават и избират какво да правят. Тоест антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божиите намерения, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и долно?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). „Антихристите са лукав тип хора, нали? За всичко, което правят, те кроят планове и го пресмятат осем или десет пъти, или дори повече. Главите им са пълни с мисли за това как да си осигурят стабилни позиции в тълпата, как да имат добра репутация и висок престиж, как да се подмажат на Горното, как да накарат братята и сестрите да ги подкрепят, обичат и уважават, и те правят всичко необходимо, за да постигнат тези резултати. По какъв път вървят те? За тях интересите на Божия дом, интересите на църквата и делото на Божия дом не са от първостепенно значение, а още по-малко са тяхна грижа. Какво мислят те? „Тези неща нямат нищо общо с мен. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните; хората трябва да живеят за себе си и за собствената си репутация и статус. Това е най-висшата цел. Ако някой не знае, че трябва да живее за себе си и да се защитава, тогава той е тъпак. Ако се поиска от мен да практикувам според истините принципи и да се покорявам на бог и на подредбите на неговия дом, тогава ще зависи от това дали има полза за мен и дали има някакви предимства в това. Ако непокорството към подредбите на божия дом носи риск да бъда премахнат и да загубя възможността да получа благословии, тогава ще се покоря“. И така, за да защитят собствената си репутация и статус, антихристите често избират да направят някои компромиси. Може да се каже, че заради статуса антихристите са способни да издържат всякакви страдания, а заради добрата репутация са способни да платят всякаква цена. Поговорката „Великият човек знае кога да отстъпи и кога да не отстъпва“ е вярна за тях. Това е логиката на Сатана, нали? Това е философията на Сатана за светските отношения, а също така е и принципът на Сатана за оцеляване. Това е крайно отвратително!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). От Божието слово разбирах, че антихристите са лъжливи и измамни по природа; те са изключително егоистични и подли. В своя дълг те мислят само за своето име и положение, поставяйки своите интереси на първо място. Ако нещо е от полза за тях и репутацията им, би им спечелило похвала от водача и подкрепа от братята и сестрите, първи ще се впуснат в него. Що се отнася обаче до задачите, които водачите няма да забележат, дори и да са свършени, или които няма да подпомогнат имиджа и положението им, те не искат да се хабят за тях. Преди антихристът да направи нещо, той преценява как да защити репутацията и положението си, как да има максимална полза. Никога не мисли за това да върши работата на църквата. Като размишлявах за действията си, разбрах, че съм проявила характера на антихрист. В дълга си не мислех за това, което би било полезно за работата на църквата, и не подпомагах нейната работа. Вместо това само вътрешно преценявах как да направя добро впечатление на водачката, как да угоднича и да ѝ попреча да види недостатъците ми, за да мога да запазя позицията си. Когато забелязах, че водачката пита много за евангелската работа, реших, че тя е важна за нея. Затова, за да защитя позицията си, наблегнах ненужно на нея, стараейки се да я следя и да разрешавам проблемите. Виждайки обаче, че водачката напоследък не е фокусирана върху напояването, аз пренебрегвах този аспект от работата си. Струваше ми се, че дори и да вложа време в това, няма да получа похвала от водачката. Добре знаех, че не достигат напояващи и че последиците от ненавременното напояване на новите вярващи вече бяха налице, но не го вземах предвид и просто оставях работата по напояването да стои несвършена под носа ми. Изглеждах силно съсредоточена в дълга си и с готовност се заемах с всяка възложена задача, но всъщност следвах своя план — заблуждавах хората и мамех Бог с фалшив образ. Бях егоистична, подла и измамна. Бях поела такава важна работа, а не спирах да мисля и да пресмятам собствените си интереси при всяка възможност. Дългът ми за мен беше трамплин в стремежа ми за добро име и положение. Бях тръгнала по пътя на антихриста — всички мои дела бяха противни на Бог. Щом разбрах това, осъзнах, че съм подкопавала работата на църквата. Освобождаването ми би било подобаващо. Бях така егоистична, измамна и безотговорна, не заслужавах такава важна работа. Чувствах се виновна и съжалявах — дължах на Бог толкова много! В сърцето си отправих молитва към Бог — независимо дали по заповед на водача, или не, ако работата ми го включва, ще влагам всичко от себе си и наистина ще компенсирам всичките си прегрешения. За моя изненада, щом бях готова да се покая пред Бог, водачката ме помоли отново да поема напояването. В този момент толкова се трогнах. Помислих си, че трябва да ценя този дълг и никога повече да не мисля за името и положението си. След това се отдадох на работата си. Наблягах върху пренебрегваните досега задачи според неотложността им, научавах за тях и предприемах действия, и намирах практически решения на проблемите. Почувствах се много по-добре, щом започнах да работя по този начин.

Няколко дни по-късно Божият дом издаде заповед църквите да направят пречистване. Осъзнах, че съм отговорна за евангелската работа и за напояването, че те са важни и че пречистването не е сред основните ми задължения. Прецених, че партньорката ми може да се погрижи за това, и не му обръщах много внимание. Просто набързо обсъдих с партньорката си как да процедираме и я оставих да се заеме със задачата. Така и не проверих дали постига напредък, или среща трудности в работата си. Изненадах се, когато по време на събрание водачката попита как върви пречистването. Въпросът ѝ беше за друга църква. Искаше да разбере кой е бил прогонен, как са се държали тези хора, дали са срещнали трудности или нещо, което не разбират, в работата си. Много се притесних, защото не бях следила пречистването и не знаех нищо за него. Ако ме попиташе, а аз нямах представа, водачката несъмнено щеше да каже, че не върша практическа работа. Ами ако промени дълга ми или ме освободи? В този момент мислех само за едно: да науча как върви проектът още щом приключи събранието, да разбера броя на прогонените хора, да видя за кого не съм била сигурна и да обсъдя и реша веднага дали следва той да бъде премахнат. Така щях да мога да дам на водачката най-общ отговор, ако ме попита. Така тя щеше да си помисли, че съм успяла да свърша реална работа. Събранието приключи чак след полунощ, а аз все още исках да попитам партньорката си за проекта. Тъкмо когато се подготвях да ѝ се обадя, изпитах нещо особено. Не се ли стремях отново към показност? Този подход беше отбиване на номера. Ако вземехме грешно решение и прогонехме някого, когото не е трябвало, това нямаше ли да е безотговорно спрямо живота на братята и сестрите? Ако претупвах решението, вместо внимателно да го обмисля и претегля, и прогоня неправилен човек, това ще е не само безотговорно в работата ми, но и вредно за братята и сестрите. От мисълта ми изби студена пот и тихичко се помолих — Боже, започнах отново да работя с показност. В момента бързам да науча за пречистването не за да зачитам Теб и да изпълнявам дълга си добре, а заради своята репутация и позиция. Играя игрички и отново Те мамя. Боже, ни най-малко не съм искрена в дълга си — изпълнявам го само за да изглеждам добре. Всичко това е противно за Теб. Боже, искам да помисля над себе си и да се покая пред Теб. Точно тогава се сетих за пасаж от Божието слово, който бях прочела наскоро. Всемогъщият Бог казва: „Ако си водач, тогава независимо за колко задачи отговаряш, твоя отговорност е постоянно да задаваш въпроси за тях и да се осведомяваш, като същевременно ги проверяваш и разрешаваш проблемите своевременно, още с възникването им. Това е твоята задача. И така, независимо дали си регионален водач, областен водач, църковен водач или всеки друг водач на екип или надзорник, след като вече си наясно с обхвата на отговорностите си, трябва често да изследваш дали вършиш реална работа, дали си изпълнил отговорностите, които трябва да бъдат изпълнени от даден водач или работник, както и кои задачи от няколкото, които са ти поверени, не си свършил, кои не искаш да свършиш, кои са довели до лоши резултати и по отношение на кои не си схванал принципите. Това са все неща, които трябва често да изследваш. Същевременно трябва да се научиш да разговаряш с други хора и да им задаваш въпроси, както и да се научиш как да разпознаваш в Божиите слова и в работните разпоредби план, принципи и път за практикуване. Ако някоя работна разпоредба, независимо дали е свързана с администриране, с персонала или с църковния живот, или какъвто и да е друг вид професионална работа, засяга отговорностите на водачите и работниците, то това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и е в рамките на това, за което водачите и работниците отговарят — това са задачите, за които трябва да се грижиш. Естествено приоритетите трябва да се определят в зависимост от ситуацията. Никоя работа не може да изостава“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). Божието слово е напълно ясно. Като лидер, отговарящ за църковната работа, за колкото и проекти да отговаряме, трябва те да ни бъдат приоритет, да ги проследяваме, да питаме за тях и да ги проверяваме, за да се развива всеки един от тях, както трябва. Това следва да прави един водач или работник и е единственият начин да се върши реална работа. Помислих обаче, че стига да мога да върша важна работа, която води до осезаеми резултати, или да изпълнявам задачи, за които водачката редовно пита, значи върша практическа работа. Но по това, за което главната водачка не задаваше много въпроси, или по нещата, които не ми носеха очевидни ползи, почти не работех и не ги проследявах. Всъщност обаче е трябвало да влагам всичко от себе си в това, което включва моят дълг. Някои от проектите вече бяха стартирани и не бяха обсъждани от известно време, но това не означаваше, че са спрели и не се нуждаят от проследяване. Трябвало е да ги проследявам приоритетно. Ако никога не питах за тях, което би забавило напредъка по тях, това би било безотговорно и би показало липса на преданост към Бог. Помислих си за отношението си към работата. Знаех, че пречистването е много важно, но смятах, че не е сред основните ми отговорности, а ако е добре свършено, никой няма да види вложените усилия. Затова не влагах цялото си сърце и не гледах сериозно на него. Нямах представа за напредъка по него. Щом чух водачката да пита за това, се втурнах да го проверявам. Исках да го направя набързо, за да мога да дам отговор на водачката, когато се поинтересува от работата ми, така че да не разбере, че не съм положила реален труд и да ме освободи. Играех игрички и бях измамна, защитавайки името и положението си, без да поемам отговорност за работата на църквата. Това беше злодеяние!

След това се замислих за нагласата и изпълнението на дълга си напоследък. Сетих се за следните пасажи от Божието слово: „Когато човек приема Божието поръчение, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е покорил, дали е удовлетворил Божиите намерения и дали това, което прави, е на ниво. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има покорство, внимание и желание да удовлетвори Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). „Въпреки че всеки има желание да се стреми към истината, навлизането в истината реалност не е проста работа. Основното нещо е да се съсредоточиш върху търсенето на истината и практикуването на истината. Всеки ден трябва да размишляваш върху тези неща в сърцето си. Независимо какви проблеми или трудности срещаш, не се отказвай от практикуването на истината. Трябва да се научиш как да търсиш истината и да се самоанализираш, и накрая да практикуваш истината. Това е най-същественото нещо от всичко. Категорично не трябва да се опитваш да защитаваш собствените си интереси, а ако поставиш собствените си интереси преди всичко останало, няма да си способен да практикуваш истината. Погледни онези себични хора — кои от тях могат да практикуват истината? Нито един от тях. Онези, които практикуват истината, са до един честни хора, които обичат истината, и добросърдечни хора. Всички те имат съвест и разум, могат да се избавят от собствените си интереси, суета и горделивост, и могат да се опълчат на плътта. Това са хората, които могат да практикуват истината. […] Хората, които обичат истината, вървят по различен път от тези, които не я обичат: тези, които не обичат истината, винаги се съсредоточават върху това да живеят според философиите на Сатана, задоволяват се само с външни прояви на добро поведение и благочестие, но в сърцата им все още имат амбиции и желания, все още се стремят към слава, придобивки и статус, все още искат да бъдат благословени и да влязат в царството — но тъй като не се стремят към истината и не са се отървали от покварения си нрав, те винаги живеят под властта на Сатана. Тези, които обичат истината, я търсят във всичко, самоанализират се и се опитват да опознаят себе си, съсредоточават се върху практикуването на истината и винаги в сърцето си имат покорство към Бог и боязън от Него. Ако у тях възникнат някакви представи или погрешни разбирания за Бог, те веднага Му се молят и търсят истината, за да ги преобърнат. Съсредоточават се върху доброто изпълнение на дълга си, така че Божиите намерения да бъдат удовлетворени, стремят се към истината и към познаване на Бог, като постигат богобоязливи сърца и отбягват всички злодеяния. Това са хора, които винаги живеят пред Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Доброто поведение не означава, че нравът на човека се е променил). Изпълнявах дълга си само за да изглеждам добре, винаги в стремеж да спечеля уважението на водачката и така да си подсигуря позицията. Мислех си колко съм умна, но всъщност бях глупава. Божието слово е кристално ясно — Бог се интересува от сърцето на човека в неговия дълг. За Него е важно дали отношението към дълга отчита Неговата воля, а не колко работа изглежда, че върши или от колко хора е получил похвала. А и църквата си има принципи в освобождаването на хора. Никой не бива освободен просто така, защото не е свършил добре и бързо работата си. Ако сърцето му е искрено и може да поддържа работата на църквата, ако допуска грешки само поради липса на опит, Божият дом ще го подкрепя и ще му помага. Ако наистина не се справя, защото няма нужните качества, църквата ще му възложи друг дълг. Като цяло важното е сърцето ти да е искрено. Ако намеренията в дълга ти са погрешни и не зачиташ волята Божия, ако се стремиш само към име и положение или играеш игрички и мамиш, за да те ценят водачите, може да изглежда, че вършиш работа, и може и да страдаш и да плащаш цена, но мотивацията ти е погрешна и вършиш всичко за себе си. Това изобщо не е изпълнение на дълга ти и няма да спечели одобрението на Бог. Знаех, че пречистването е важен проект за Божия дом. Част от работата ми бе да разбирам и проследявам напредъка на колегите си. Трябваше да имам правилната нагласа и да изпълнявам дълга си според принципите. След това поговорих с колегите за напредъка им в пречистването и ги попитах какви трудности са срещнали. После се включих работата, за да им помогна да анализират персонала, и прогонихме хората, които отговаряха на условията за пречистване. След като го направихме, се успокоих много.

В тези преживявания спечелих толкова много. Преди смятах, че работата на лидера е да поставя приоритет и фокус върху практическата работа. Чрез тези преживявания обаче разбрах, че ако мотивите ми не са правилни, а изпълнявам дълга си за име, положение и възхищението на другите или за да направя добро впечатление на водача, това е показна работа, а не изпълнение на дълга ми. И колкото и да се трудя, Бог никога няма да го одобри. В изпълнението на дълга Бог се интересува от сърцата ни и от отношението към нашия дълг, дали поддържаме работата на църквата, дали можем да практикуваме истината и да живеем според Неговите думи. Това е най-важното. Успях да разбера това изцяло благодарение на Божиите насоки. Благодаря на Бог!