Има много хора, които вярват в Бог, но малцина са онези, които се стремят към истината. Как можете да разпознаете дали някой се стреми към истината? Как можете да прецените дали даден човек се стреми към истината? Да предположим, че има човек, който вярва в Бог в продължение на седем-осем години. Той може да изрича много думи и доктрини, устата му е пълна с духовна лексика, той често помага на другите, изглежда много ентусиазиран, способен е да се отрича от неща и да изпълнява дълга си доста енергично. Но не се вижда да практикува много от истината, нито е способен да обсъжда реални преживявания за навлизане в живота, а още по-малко може да се забележи промяна в неговия живот нрав. Със сигурност може да се каже, че такъв човек не се стреми към истината. Ако някой наистина обича истината, след известен период от време ще бъде способен да говори за своето разбиране и поне в някои неща ще бъде способен да действа според принципите, ще има някакво преживяване на навлизане в живота и най-малкото ще покаже някакви промени в поведението си. Онези, които се стремят към истината, имат постоянно подобряващо се духовно състояние, вярата им в Бог постепенно нараства, имат някакво разбиране за това, което разкриват, и за своя покварен нрав, имат лично преживяване и истинско прозрение за това как Бог върши делото Си, за да спасява хората. Всички тези неща постепенно се въздигат у тях. Ако видите тези проявления в даден човек, можете да знаете със сигурност, че това е човек, който се стреми към истината. Хората са доста ентусиазирани, когато за пръв път повярват в Бог, но не знаят нищо за вярата в Бог. Мислят си, че да вярваш в Бог означава да бъдеш добър човек и да вървиш по правилния път. По-късно, след като ядат и пият Божиите слова и слушат проповеди и общения, те са способни да разпознават различни въпроси. Осъзнават, че хората имат покварен нрав и че трябва да търсят истината, за да се справят с него, че трябва да приемат Божието спасение, и разбират какво означава да вярваш в Бог. Постепенно придобиват известно разбиране за Божието дело и за намерението на Бог да спаси човечеството. Малко по малко това се натрупва и те постепенно поемат по правилния път на вярата в Бог. Тяхното разбиране и преживяване на истините реалности постепенно се въздигат и те не зациклят в буквални тълкувания или в думи и доктрини. Ако човек е вярвал в Бог в продължение на няколко години и продължава да говори думи и доктрини, като често казва някои крилати фрази за вярата в Бог, и изглежда, че вярата му върви доста добре, но не може да говори за свидетелство за преживяване или за себепознание и не е способен да разпознава неверниците и злите хора, ако тези проблеми съществуват в него, това означава, че той не познава Божието дело, и може да се определи, че той не се е стремял към истината през няколкото години, в които е вярвал в Бог. Това е много ясен знак.

За да прецените дали даден водач или работник притежава истината реалност, първо погледнете дали неговото общение съдържа истинско свидетелство и нова светлина. Когато не сте виждали някои хора от няколко години, може да считате тяхното първоначално общение за ново и свежо, защото те могат да говорят с нова светлина, след като чуят проповед. Но след като прекарате два-три дни с тях, те отново започват да говорят за малки преживявания и свидетелства от миналото си, за това как Бог ги е спасил и как ги е дарил с благодат и благословии. След по-малко от седмица те повтарят онези повърхностни преживявания и знания, за които са говорили преди. Това напредък ли е? От пръв поглед можете да видите, че това не е напредък. След като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, те са се въоръжили с много думи и доктрини и могат да кажат някои правилни неща, но когато нещо ги сполети, те все още се объркват и не могат да се справят с него. Не могат да намерят истините принципи, нито да разпознаят хората. Това напредък ли е? (Не.) Това не е напредък. Въпреки че изпълняват дълга си от няколко години, ако ги попитате дали са постигнали преданост към Бог, самите те не разбират. Във всеки случай идват навреме за всяко събиране и изглежда, че изпълняват дълга си нормално. Но ако ги попитате дали са претърпели истинско преобразяване, не могат да ви дадат ясен отговор. Това е проблем. Това показва, че те не разбират истината. Ако разбираха истината, щяха да са способни да видят ясно тези проблеми. Някои хора постигат някакви резултати в изпълнението на дълга си, но ако ги попиташ защо изпълняват дълга си, те могат само да кажат, че сътворените същества трябва да изпълняват дълга си, но не са наясно с подробностите. Ако ги попиташ дали притежават принципи на практикуване при изпълнението на дълга си, те не могат да преценят това. Би ли казал, че могат да изпълняват задоволително дълга си? (Не, не могат.) Това не е напредък. Не е ли неприятно да няма напредък? Ако ги попиташ как подхождат към това да бъдат кастрени, докато изпълняват дълга си, те казват, че слушат, подчиняват се и не се съпротивляват. Имали са този принцип преди няколко години, имат го и сега и той не се е променил. Във всеки случай те просто правят това, което им се казва. Ако ги попиташ дали са придобили някакво разбиране от това, че са били кастрени, дали са открили собственото си непокорно състояние и покварена природа или дали себепознанието им е станало по-дълбоко, те не знаят и не разбират нищо от това. Във всеки случай те се придържат към едно правило: когато се сблъскат с това да бъдат кастрени, те трябва да се подчинят, да приспособят манталитета си, да не се съпротивляват или да се оправдават, трябва да издържат и кротко да се подчинят. Такъв е бил техният възглед преди, а сега той важи с още по-голяма сила. Дали това е проявление на придобиване на истината? (Не.) В процеса на вярване в Бог тези хора не са навлезли в реалността на нито един аспект на истината и не са схванали твърдо принципите на нито един аспект на истината. Въпреки че им е казано: „Когато ви сполети нещо, трябва да практикувате истината, да схванете твърдо истините принципи и да не се отклонявате от този обхват“, те все още не знаят как да търсят истините принципи, когато ги сполети нещо, не са прецизни и се лутат по пътя. Изглежда, че се придържат към общата посока, че са послушни и слушат, че вършат добре текущата си работа, а не нехайно, и че могат да защитават интересите на църквата, но разбират ли детайлите на всеки аспект на истината? Могат ли да ги приложат на практика? Зависи от това дали хората имат истинско познание и преживяване за всеки аспект на истината. Те не познават връзката между всеки аспект на истината, нито знаят кои аспекти на истината и кое състояние са конкретно включени, когато нещо се случи, или какъв нрав е предизвикал това състояние. Ако двама души казват едно и също нещо, те не знаят какви са разликите в природата на тези двама души, нито как да се отнасят към тях. Това разбиране на истината ли е? Това не е разбиране на истината. Ако сте вярвали в Бог в продължение на три-пет години, но не познавате практическата страна на тези истини, и ако сте вярвали в Бог в продължение на осем-десет години и все още не я познавате, значи не сте придобили истината. Какво ви липсва сега? Повечето хора вярват в Бог, сякаш защитават бойна линия, като си мислят, че стига да се придържат към думите „вяра в Бог“ до самия край, ще успеят. Те обаче не поемат инициативата да търсят или да приемат истината. Не изпълняват добре дълга си, не остават непоколебими в свидетелството си и в това да победят врага, Сатана. Те не са придобили истината и живота. Каква сериозна грешка! Колко жалко е да си вярвал в Бог в продължение на много години, без да имаш никакви житейски преживявания. Когато хората изпаднат в такова състояние, те само външно са заети ежедневно, придържат се към някои правила, не нарушават управленските закони в този обхват и завършват текущата си работа. В човешките очи това се счита за подходящо и ако това състояние се оцени с помощта на истината, те не са извършили ужасна грешка. Какво мислите за този начин на вярване? (Бог не го харесва.) Този отговор е просто доктрина. От твоя гледна точка този вид вярване не може да добие истината, защото никога не постигаш напредък. Когато за определен период от време Божият дом говори за истини, свързани с познаването на Бог, ти се съсредоточаваш върху това да опознаеш Бог. Когато говори за промяна на нрава, ти се съсредоточаваш върху промяната на нрава. Когато говори за познаване на въплътения Бог, ти се съсредоточаваш върху познаването на въплътения Бог. Когато говори за виденията на Божието дело, ти се съсредоточаваш върху истините, свързани с виденията. Когато говори за истини, свързани с разпространяването на евангелието, ти се съсредоточаваш върху този аспект на истината. Слушаш и разбираш всичко, което казва Божият дом, така че когато никой не проповядва проповеди, за да те снабдява, ще имаш ли свой собствен път? Ще можеш ли все пак да се движиш напред? Как ще вървиш? Например, когато на събирания хората разговарят на тема какво е покорството пред Бог, ти казваш: „Нямам много дълбоко преживяване за това, просто чувствам, че покорството пред Бог е от решаващо значение“. Когато хората те попитат как практикуваш покорство пред Бог, ти казваш: „Да се покоряваш на Бог означава да мислиш за това какво казва Бог, когато те сполети нещо, и да практикуваш според Неговите слова“. Когато хората искат от теб да разговаряш в повече подробности и за това какво трябва да направиш, ако не си способен да се покориш, когато те сполети нещо, или какво да направиш, когато са засегнати личните ти интереси, ти казваш: „Все още не съм преживял тези неща“. Това означава, че все още не си придобил навлизане. За известно време Божият дом говори за истините за познаването на Бог. Когато някой те попита дали си постигнал напредък в познаването на Бог, ти казваш: „Постигнах напредък. Мисля, че познаването на Бог е най-важното нещо във вярата в Бог. Ако хората не познават Бог, винаги ще накърняват Божия нрав, а ако винаги правят това, ще попаднат в мрака, ще са способни да говорят само повърхностни думи и няма да разбират никакви истини, ще бъдат точно като невярващите — винаги ще правят неща, които противоречат на истината, и винаги ще правят неща, които се съпротивляват на Бог“. Този човек отново те пита: „И така, откъде познаваш Бог? Когато преживяваш Божието дело, Божието върховенство и Божието напътствие в ежедневието си, кои неща осъзнаваш като Божие напътствие и в кои неща можеш ясно да почувстваш Божието върховенство? Как разбираш Божието върховенство? В реалния живот, въз основа на това, което усещаш и чувстваш, какъв аспект на Божия нрав виждаш в Неговото върховенство?“. Ако не си способен да кажеш нищо, това доказва, че нямаш никакво преживяване. Ако кажеш: „Има едно нещо, в което чувствам Божието напътствие“, това е просто някакво чувство и не означава, че имаш познание за Бог. В действителност, в реалния живот всичко се управлява, подрежда и отрежда от Бог. Ако хората са преживели много, те могат да почувстват, че нищо не е просто и че всичко се случва така, че да могат хората да си вземат поука, да видят Божието върховенство и Неговото всемогъщество и в крайна сметка да опознаят Божия нрав. Едва когато постигнеш този резултат, ще знаеш как да се покоряваш на Бог съгласно Неговите намерения, тогава ще имаш съвсем ясен път напред в практикуването си. С това ниво на преживяване не само вярата на човека става все по-силна, но най-важното е, че той има разбиране за Божия нрав и знае как да се покорява на Бог. Това е придобиване на истината.

Някои хора винаги имат отклонения в стремежа си към истината, винаги се съсредоточават върху празни приказки за някакви духовни доктрини и кухи теории, за да се перчат. Какво мислите за този вид стремеж? Независимо дали смяташ, че си човек, който се стреми към истината, или не, най-важният въпрос в момента е дали си придобил някои практически неща, а именно практическо знание? (Придобих известно знание.) Какво си придобил? Можеш ли да го оцениш? (Придобих известно разбиране и прозрение за това как хората са покварени от Сатана и за този зъл свят.) Придобил си малко знание. И така, може ли това знание да промени посоката на живота ти, целта в живота ти и принципите ти на поведение в реалния ти живот? Независимо сред коя група хора живееш, може ли това знание или истините, които си разбрал, да повлияят на живота ти и на целта ти в живота? Ако не могат да те променят напълно, трябва да има поне някакви промени и някаква въздържаност в това, което казваш и правиш. В момента повечето от вас не са ли все още заседнали на това ниво по отношение на своя духовен ръст? (Да, така е.) За това е необходимо израстване. Ако разбирането ви за истината е твърде повърхностно, то не е достатъчно, нито е достатъчно да можете да говорите само малко за някаква доктрина и да сте малко въздържани. Трябва да разбираш истината, за да имаш път да я практикуваш и да можеш да промениш целта на твоя живот. Ако вече си приел в сърцето си всички истини, които разбираш, и проповедите, които си слушал, и ако те могат да повлияят на живота ти, да променят посоката и целта на поведението ти и да променят твоите принципи на поведение, това не е ли малко по-добре от резултатите, постигнати чрез приемане на малко въздържание? В момента вие сте заседнали в приемането на въздържания и в спазването на правила — това ли е пътят за активно практикуване и навлизане? Категорично не. Ако завинаги останете в капана на приемането на въздържания или на спазването на правила, какви ще бъдат последствията? Ще бъдете ли способни да навлезете в истината реалност? Ще бъдете ли способни да претърпите истинска промяна? Освен това, докато се въздържате и следвате правила, получили ли сте някакви резултати от практикуването на истината? Абсолютни никакви. Затова най-важното все пак е да се съсредоточите върху разбирането на истината. Да се въздържате и да следвате правила не означава, че разбирате истината, а още по-малко, че практикувате истината. Да се въздържате и да следвате правила цял живот няма да доведе до постигане на резултата да разбирате истината и да практикувате истината. Това е безполезно! Затова независимо колко страдания понася човек от това, че се въздържа и следва правила, то няма ни най-малка стойност или значение.

След като сте слушали проповеди и сте разбрали истината, преживяхте ли някакви реални промени? Например да си мислите, че предишните ви стремежи към привидно истинни знания и теории, както и стремежът ви към слава, придобивки и статус не са вяра в Бог, а по-скоро принадлежат към религиозната вяра, че стремежът към слава, придобивки и статус е нещо противно, че ако живеете и постъпвате така, напълно ще се превърнете в демон, който трябва да отиде в ада, и че да живеете така е твърде болезнено. Притежавате ли това преживяване и знания? Какво лично преживяване имаш? Че стремежът към знания и слава, придобивки и статус е толкова изморително! Чувстваш, че има твърде много спорове, че има твърде много неприятности и че животът е изморителен и твърде болезнен, когато живееш сред невярващи. Казваш си: „Не мога да живея така. Ако живея като тях, ще ме боли толкова силно, колкото тях. Трябва да скъсам с техния начин на живот“. Това ли е твоето преживяване от първа ръка? Ти дълбоко си преживял, че поквареното човечество ни най-малко не приема истината, че всички се борят, кроят планове и се опитват да се мамят взаимно, че тайно си подливат вода и че се бият до проливане на кръв само заради малка печалба. Ти си преживял как никой от тях не иска да върви по правилния път на живота и че вместо това разчита на трикове и кроежи, за да върши нещата. Какво чувстваш най-силно, когато живееш в такава среда? Чувстваш, че в този свят няма справедливост или праведност, че е твърде нечестив и мрачен и че хората там живеят като демони. Мислиш, че ако се опиташ да бъдеш добър човек, това няма да е лесно и няма да можеш да го постигнеш. Считаш също, че ако искаш да се адаптираш към този свят, и ти ще трябва да станеш демон и да живееш като демон, за да можеш да се слееш с групите демони и да се присъединиш към социалните тенденции. За да се бориш за късче храна и за собственото си препитание и оцеляване, ще трябва да се съревноваваш с тях и да казваш и правиш неща, които са против волята ти. Би било толкова изтощително да живееш така всеки ден, но ако не живееш така, хората ще те отхвърлят и няма да има как да живееш. В този вид жизнена среда какво си преживял? Болка, мъка и безпомощност. Ти си преживял нечестивостта, жестокостта и мрака, които съществуват между хората, и не можеш да видиш светлината на човешкия живот. Когато повярва в Бог и се съсредоточи върху четенето на Божиите слова, какво преживя? (Разбрах истината в сърцето си, почувствах, че е по-добре да вярвам в Бог, и почувствах утеха в сърцето си.) Докато живееш в Божия дом, се чувстваш блажен, имаш Божиите благословии и можеш да разбереш много истини. Когато си с братята и сестрите си, можете взаимно да си помагате и да се подкрепяте, да се отнасяте равноправно един към друг и да живеете в хармония. Всеки ден се чувстваш спокоен в сърцето си, волен и освободен. Не трябва да се тревожиш, че ще бъдеш измамен, и вече не си потискан и малтретиран от другите. Злодеите постепенно се разкриват и отстраняват и стават все по-малко на брой. В Божия дом царуват истината и Бог. Божиите избраници могат да говорят свободно и без ограничения, имат правото да избират и правото да разобличават злите хора. Онези, които не приемат истината и освен това са способни да вършат зло, постепенно биват премахвани. В Божия дом не съществуват явления, при които хората да са измъчвани или потискани. Ако има въпрос, всички го обсъждат. Ако има проблем, водачите и работниците разговарят за истината, за да го разрешат. Хората постепенно започват да разбират истината и все по-малко се случват такива беззакония. Всички Божии избраници могат да приемат истината, да бъдат въздържани от истината и да правят някои промени по отношение на думите и делата си. Ако някой върши зло, всеки може ясно да го види и да докладва за това. Следователно в Божия дом има все по-малко зли хора. Сега все повече чувствате, че средата в Божия дом е наистина добра — братята и сестрите се обичат помежду си и всеки, който има трудности или отклонения, може да получи помощ. Всеки, който има несгоди, може да ги разреши, а ако има проблеми, които не могат да бъдат разрешени, хората могат да се уповават на Бог, да се опрат на Него и да ги разрешат според Неговите слова. Животът в Божия дом ви кара да се чувствате блажени и обнадеждени, можете да видите светлината и да се наслаждавате напълно на Божията любов и Божието спасение. Тази среда е много благотворна за напредването на хората в живота. Като живеете в църквата, в тази среда, в която има истина, вие можете постепенно да разберете истината, сърцето ви постепенно ще става по-светло и вие ще се почувствате волни и освободени. Това са резултатите, които се постигат чрез разбирането на истината. Има една очевидна характеристика на хората, които са придобили истината: те са относително волни и освободени. Не е необходимо да бъдат въздържани, истината ще повлияе на думите и делата им и ще промени начина им на живот и посоката на живота им. Когато в теб се появи богобоязливо сърце и когато имаш богобоязливо сърце, което те напътства, естеството на нещата, които вършиш, ще бъде напълно различно от това, което си правил преди, когато си възприел самоконтрола и въздържането. При тези обстоятелства ако получиш статус и имаш възможност и подходящи условия да измъчваш другите, дали пак би го направил? (Не.) Защо не? Дали защото не планираш да измъчваш хората, или защото нямаш способността да измъчваш хората? (Защото нравът ми ще се е променил.) Точно така, ти ще имаш богобоязливо сърце и ще имаш принципи и отправна точка на действията си. В този момент, независимо от изкушенията, с които се сблъскваш, ти ще си способен да кажеш от сърце: „Вършенето на подобно нещо не е богоугодно и аз не мога да правя неща, които оскърбяват Бог“. Твоят духовен ръст естествено ще стигне до това стъпало и ти ще си способен да казваш такива думи. В момента можете ли да достигнете това стъпало по толкова естествен начин? (Все още не.) Това доказва, че истината все още не е започнала да действа вътре в теб. Тя просто въздържа поведението ти, но не може да въздържи твърдо сърцето ти или да промени посоката на живота ти, нито принципите и целта на поведението ти.

Сега всички вие сте започнали да се съсредоточавате върху стремежа към истината във вярата си в Бог, така че на какво основавате постъпките си? На съвестта, която е основата на човешките постъпки, и на морала. Колко далече са тези неща от истината? Свързани ли са съвестта, основата на човешките постъпки, и моралът с истината? Далече са от нея. В най-добрия случай това да постъпваш въз основа на съвестта, може да те направи добър човек, но то далеч не отговаря на Божието изискване. Божието изискване е хората да постъпват въз основа на истината и да живеят според Божиите слова. Когато човек, който вярва в Бог, може да схване истината, да разбере и да практикува истината и да се въздържа според принципите на истината, той ще е израснал. Ако не се стреми към истината, никога няма да израсне. Някои хора са започнали да се стремят към истината, имат решимост и казват: „Трябва да направя всичко възможно да се стремя към истината и да се старая да практикувам според Божиите слова и според истината, да върша нещата според правилата, да действам с принципи и граници и да се въздържам от действия, които накърняват Божия нрав или които са грях спрямо Бог, без да е необходимо някой да ме управлява, да ме въздържа или да ме надзирава, за да правя това. Макар че никой не ме надзирава, ако вършенето на нещо ще накърни Божия нрав, ако в него няма богобоязливо сърце и ако ще оскърби Бог, категорично няма да го правя. Дори да имам тази идея в сърцето си, мога да се въздържа — не бива да я осъществявам“. Това състояние е активно и положително. Да кажем например, че Божият дом иска от някого да пази нещо ценно и само няколко души знаят за това. Когато другите хора знаят за това, този човек е способен да се грижи добре за тази вещ, да проявява загриженост за нея и да я пази от изгубване, повреждане, кражба или унищожаване. Едновременно с това е способен и да се въздържа от алчност и от чувство за собственост, и в сърцето си приема напълно, че тази вещ е осветена. Това не е ли добър човек? От днешна гледна точка може да се каже, че това е добър човек, защото няма идеи или мисли за присвояване на вещта. Ако отидем още една стъпка напред, той е способен да пази тази вещ с пълната преданост на поста си и да носи тази отговорност с цялото си сърце и по най-добрия възможен начин, и може да се каже, че отдава цялото си сърце и върши добре работата си. Един ден обаче нещата се променят. Някои от хората, които са знаели за тази вещ, са арестувани и хвърлени в затвора, а други са преместени на различни места. Този човек е единственият останал, който знае за тази вещ. При тези обстоятелства не се ли е променила средата му? Да, средата му се е променила и е дошло изпитанието. Първоначално сърцето му все така не се трогва и той все още пази сериозно и отговорно вещта, без да има други мисли. По-късно чува, че хората, които са знаели за нея, са изчезнали. Дори тогава продължава да си мисли: „Не мога да си правя никакви планове за тази вещ. Трябва да продължа да я пазя добре. Дори хората да не знаят за нея, Бог знае!“. Това не е ли добър човек? (Към онзи момент той все още изглежда добър човек.) Защо е така? Защото, когато се оценява по критериите за добър човек, ако човек може да достигне до това ниво, той вече е много добър. Един ден обаче в семейството му настъпва голяма криза, то спешно се нуждае от пари, но не разполага с достатъчна сума. Средата му отново се е променила, а когато средата се промени, отново е дошло време този човек да бъде изпитан. Отначало все още обмисля да вземе пари назаем, но след два-три неуспешни опита сърцето му започва да се вълнува: „Нима не притежавам ценна вещ? Не е ли глупаво да ходя да вземам пари назаем, когато те са пред очите ми? Никой не знае, че пазя тази вещ. Освен това тя просто събира прах тук. Не е ли редно да я използвам? Защо пък не!“. След това му хрумва по-добра, логична мисъл: „Това не е ли подготвено за мен от Бог? Бог ми показва благодат, благодаря на Бог!“. Колкото повече мисли за това, толкова повече чувства, че това е правилното нещо, което трябва да направи. След като размишлява два-три дни, се чувства спокоен в сърцето си и съвестта му не го укорява. Накрая решава: „Просто ще използвам тези пари!“. Какво се случи? (Започна да настъпва промяна в мисленето му.) Как се стигна до тази промяна в мисленето му? (Тя беше причинена от средата.) И така, има ли проблем със средата? Дали средата го промени? (Не.) Тогава как можем точно да опишем това, което случи? Когато средата му се промени два пъти преди това, защо сърцето му не се разколеба тогава? (Все още не беше настъпил моментът на крайна бедност и притеснение.) Преди да се стигне до този момент, истинските вътрешни мисли и истинският нрав на човека няма да бъдат разобличени. Можем ли да кажем, че към онзи момент този човек е предан на Бог? Или че обича истината? Можем да кажем това, защото когато пазеше приношението, той беше способен да го прави с цялото си сърце и с цялата си сила, без никакви други идеи или активни мисли. Той никога не кроеше никакви планове за тази вещ — какъв прекрасен човек! Когато обаче жизнената му среда се промени и той се почувства в капан без изход, у него се появиха активни мисли и той започна да крои планове за приношението. Всъщност не че преди това той нямаше такива мисли, но ги криеше в сърцето си. Когато се сблъска с подходяща среда, мислите му по естествен начин избиха на повърхността като изворна вода. Накрая той дори намери „основания“ за това, като каза, че това му е било подготвено от Бог. Когато откри тези „основания“, не беше ли разобличена неговата нечестива природа? Къде отидоха неговата преданост, доброта и чувство за справедливост? (Изчезнаха.) И така, дали предишните му проявления бяха просто една игра? Не бяха игра. Те също са бяха естествени разкривания, но не бяха дълбоки. Бяха най-повърхностни разкривания, бяха явления на повърхностно ниво. Сред явленията на повърхностно ниво на човешката природа има някои илюзии и понякога хората не могат да ги прозрат и лесно се подвеждат. Например някои хора изглеждат, сякаш изпълняват дълга си много добре в продължение на шест месеца или година, но след една година стават негативни. След две години може да избягат и да се върнат в мирския свят — някои, за да печелят пари, а други, за да живеят собствения си живот. Така че би било погрешно да бъдат определяни като хора, който искрено отдават всичко на Бог, въз основа на представянето си в рамките на шест месеца или една година. Поведението им през тези шест месеца или една година всъщност е илюзия, временен ентусиазъм. Когато се сблъскат с някои среди и изкушения, истинският им облик и притворните им намерения, които стоят зад вярата им в Бог, се разобличават. Това не е ли факт? Те изобщо не са се променили. Какво точно иска да промени Бог в хората? Какви проблеми иска да разреши Бог, като кара хората да приемат истината? (Нещата в човешката природа.) Точно така, трябва да се разрешат нещата в човешката природа. Когато нищо не ги е сполетяло, хората имат основополагащи морални устои и не се възползват от другите. Особено възрастните хора често казват: „Не пожелавай чуждото и не се разделяй със своето“. Тоест, не се разделяйте небрежно със собствените си вещи и не ставайте алчни и не таете алчни помисли към чуждите вещи. Именно това би трябвало да притежава нормалната човешка природа и то е далече от истината. И така, могат ли хората да го постигнат? (Не могат.) Хората не могат да постигнат дори него, но въпреки това казват, че човек не бива да има алчни помисли. Заграбването на чужди вещи, без дори да чакаш да се появят алчни помисли у теб — това е резултат от господството на собствената природа. Стига средата да го позволява, хората дори не е необходимо да мислят за него, а ще разкрият нечестивата си природа и своя зъл, алчен и измамен нрав. По отношение на човека, който присвои приношението в примера, който току-що споменах — кои от неговите идеи и проявления бяха измамни? (Той заграби Божието приношение, като същевременно твърдеше, че Бог го е подготвил за него и му е открил изход.) Това е измамно, това е самоизмама и мамене на другите. Той измами себе си и се опита да измами и Бог. Използва тези приятно звучащи думи, за да увърта и да успокои собствената си съвест, така че да избегне обвиненията ѝ. Нещо повече, той изфабрикува красива лъжа за себе си и искаше да използва тази лъжа, за да заблуди и да измами Бог. Това не е ли измамно? (Да, така е.) Измамно е. Когато се сблъскаш с такава среда и твоята природа породи мисли и те накара да искаш да направиш нещо, преди всичко в теб ще се обади съвестта ти, а след това ще се задействат и истините, които разбираш, като ще те накарат да осъзнаеш, че подобно мислене няма да те доведе до никъде, че то е достойно за презрение и че е нечестиво, и че това, което мислиш и в което вярваш, не е истината. Въпреки че временно си подтикнат да направиш такова нещо, след като се помолиш на Бог, си мислиш: „Не мога да направя това. То ще оскърби Бог. Това е нечестиво! То е несъответстващо на истината и, ако го направя, не е ли това измама спрямо Бог? Никога не мога да направя това. То е нещо, което е осветено, то принадлежи на Бог и по никакъв начин не трябва да бъде докосвано. Въпреки че никой не знае за това нещо и само Бог знае за него, и защото само Бог знае за него, категорично не мога да го докосна“. Ако човек може да мисли по този начин, тогава той притежава истински духовен ръст. Ако разчита на добрите си намерения и моралните си устои, ще може ли да се въздържи? Ще може ли да гарантира, че няма да открадне приношението? (Няма да може.) Какво трябва да притежава човек, за да постигне това? (Трябва да има боязън от Бог в сърцето си.) Единствено истините, които разбираш, познанието ти за Бог и боязънта от Бог в сърцето ти могат да възпрат сърцето и действията ти и да определят какъв път ще избереш и как да постъпиш в съответствие с Божиите намерения. Освен истината и Божиите слова, има ли нещо друго, което може да помогне на хората да постигнат това? Не, няма. Това е единственият начин. Той може да ти даде възможност да се боиш от Бог и да отбягваш злото. С каквито и среди да се сблъскваш, били те изпитания или изкушения, те не могат да променят твоята преданост към Бог и покорството ти пред Бог. Щом веднъж си затвърдил решимостта си, тя никога няма да се промени. Независимо колко трудна е средата, с която се сблъскваш, дори ако тя е особено голямо изкушение за теб, решимостта ти ще остане непроменена и принципите, според които вършиш, нещата ще останат непроменени. По този начин ще останеш непоколебим в свидетелството си и ще получиш истината. Бог няма да те изпитва повече по отношение на този въпрос. Ще си го преодолял и ще си останал непоколебим. В момента повечето хора могат ли да достигнат този духовен ръст? (Не могат.) Те все още не могат да го достигнат, което доказва, че истината не е станала техен живот. Тогава какви неща има в живота им сега? Философиите на Сатана за светските дела, отровите на Сатана и някои човешки инстинкти, т.е. да се придържат към моралните устои и човешките постъпки, както и някои духовни доктрини и изрази, които са придобили, след като са повярвали в Бог. След като са схванали тези неща, хората винаги си мислят: „Получих истината. Разбрах толкова много във вярата си в Бог. Промених се и придобих нещо“. Какво точно са придобили? Всъщност това са само повърхностни неща. Просто имат известна въздържаност в поведението си и то е малко по-сдържано. Освен това могат да разсъждават по по-положителен начин в ума и сърцето си и да мислят повече за положителни неща. Благодарение на влиянието на своята среда, на честото слушане на проповеди, на изпълнението на дълга си, както и на това, че контактуват все по-често с положителни неща, те биват повлияни по някакъв положителен начин. Това са ползите и промените, които средата на църквата носи на хората. Но колко големи и колко многобройни са промените, които истината носи на хората? Това зависи от техния стремеж. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава винаги ще придобиеш нещо по отношение на практическите аспекти на истината и на всеки етап ще придобиваш по малко и ще разбираш по малко. В сърцата си хората разбират и чувстват дали са придобили нещо, или не. Какво чувстват повечето хора сега? Че въз основа на добрите си намерения често усърдно и съзнателно вършат някои добри дела, неща, за които хората вярват, че притежават съвест и разум, и неща, които няма да доведат до това да бъдат обвинени или критикувани от другите. Макар че това са добри дела, не може да се каже, че те са практикуването на истината. Не е ли така? (Да, така е.) Повечето хора имат основополагащ принцип на действията си, който е да действат според съвестта си. Те смятат, че истината е твърде дълбока, твърде абстрактна и че изглежда твърде отдалечена от хората. Те не разбират добре истината и не могат да я обяснят ясно, затова просто действат според съвестта си и се справят как да е ден след ден. Някои хора дори изобщо нямат будна съвест и не вършат нещата според критериите на съвестта. Някои хора изпълняват дълга си, без да получават никакви резултати. Те просто паразитират и се наслаждават на Божията благодат, но не дават нищо в замяна, не изпитват никаква вина в сърцето си. Имат ли тези хора съвест и разум? Ако попиташ такъв човек: „Какво мислиш за това, че живееш по този начин?“, ще отговори: „Божиите намерения са твърде високи, не мога да ги постигна. Във всеки случай аз съм човек, който искрено вярва в Бог, и не съм вършил зло. Чувствам мир в сърцето си“. Практикуват ли такива хора истината? Макар че изпълняват дълга си, отдават ли искрено всичко на Бог? От човешка гледна точка изглежда, че изпълняват дълга си, но изобщо не получават резултати от него. Може ли Бог да ги одобри? Те може да кажат: „Изпълнявам дълга си въз основа на съвестта си, не бездействам, не съм мързелив и плащам цена“. Но дали този критерий на съвестта показва, че практикуват истината? Когато имате време, трябва да разсъждавате, да измислите тема, по която да разговаряте заедно, и да видите как трябва да действате, за да практикувате истината. Не спирайте само до критерия на съвестта или до критериите да сте добри хора и да имате добро поведение. Не се задоволявайте с това да бъдете угодници. Трябва да се стремите към истината и да навлезете във висотата на истината. Само така можете да удовлетворите Божиите намерения и да навлезете в истината реалност. Ако винаги се стремиш да удовлетвориш съвестта си и си мислиш, че се справяш добре, стига да не нарушаваш моралните устои, тогава винаги ще оставаш в рамките на този обхват, когато правиш нещо, и няма да излизаш извън него, което означава, че истината никога няма да има нищо общо с теб. Ако твоите действия и думи никога нямат нищо общо с истината, можеш ли въпреки това да получиш истината? Ще ти бъде трудно да получиш истината.

В древни времена учените често изучаваха книгите с конфуцианските „Аналекти“, „даоисткото учение“ и „Триметрична класика“. По цял ден те клатеха глави, сякаш напяваха свещени писания, а класическите поговорки винаги бяха на устата им. След прочитането на няколко книги и наизустяването на няколко стихотворения от Тан и Сун, те се мислеха за начетени и прекарваха дните си в поучаване на другите, като се смятаха за много впечатляващи. През целия си живот не бяха способни да постигнат нищо справедливо и поведението им се основаваше само на тези няколко книги на мъдреци, които бяха прочели. Нищо не разбираха и нищо не можеха да проумеят. Лутаха се през живота, без да постигнат каквото и да било. И въпреки това в сърцата си все пак се чувстваха доволни от себе си, като смятаха, че разбират много и превъзхождат всички останали. Има една фраза: „да се смяташ за по-голям светец от папата“ — тя е много правилна и вие категорично не бива да живеете в такова състояние. Някои хора винаги смятат, че в сърцата си имат знания, добронамереност и праведност. Следователно те смятат, че са по-големи светци от папата и мислят, че са напълно достойни да бъдат наричани „добър човек“ и „джентълмен“. Някои хора особено ценят предаността и биха поели и куршум за приятелите си. Някои хора особено ценят съвестта и са способни да осъществят думите: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Някои хора не се женят, а развиват съзнанието и тялото си чрез самоанализ и се стремят към безсмъртие. Някои хора се посвещават изцяло на изучаването на книгите на мъдреците и не обръщат внимание на външни въпроси. Дали тези така наречени „добри хора“ са наистина добри хора? Те живеят според познанието си и говорят и действат с малко съвест. Може ли тогава да се смята, че тези хора притежават истината реалност? Може ли наистина да се гарантира, че те няма да вършат зло? Някои хора имат добри намерения към другите и често предлагат милостиня и помощ, затова вярват, че са големи филантропи. Но правилно ли е да се преценява дали един човек е добър или зъл, като винаги се разчита на твърденията на традиционната култура? Винаги да използваш нравствени норми, за да оценяваш другите и да се перчиш, означава да се смяташ за по-голям светец от папата. Притежават ли истината тези хора, които се смятат за „по-големи светци от папата“? Могат ли да приемат истината и да ѝ се покорят? Със сигурност не могат. Ако придобиеха власт и статус, биха ли могли да се противопоставят на Бог и жестоко да преследват хората, които вярват в Него? Напълно са способни да направят това, което показва, че все още имат злоба в природата си и че тяхната природа е тази на Сатана. Въз основа на това може да се определи, че всички онези, които винаги живеят според познанието и традиционната култура, са лицемери, които могат да вършат зло и да се съпротивляват на Бог. Някои хора вярват в Бог от няколко години, но учудващото е, че нямат никаква проницателност за традиционната култура и познание. Те не могат да разберат напълно, че по същество тези неща са сатанински философии, логика и закони и са познание и култура, които вредят на хората. Притежават ли такива хора истината реалност? Хората, които не могат да прозрат традиционната култура и познание и нямат никаква проницателност за тях, са хора, които изобщо не разбират истината и които не притежават и ни най-малка истина реалност. Има хора, които смятат, че някои видове познание могат също така да помогнат на хората да бъдат добри и че тези видове познание наставляват хората да вършат добри дела. Това е много погрешно. Познанието не е животът; то е вид правило, то е в противоречие с истината и то е заблуда. Колкото и възвишени или задълбочени да са знанията на даден човек, той не може да прозре дори покварената същност на човечеството, нито собствената си природа, нито какво е поквареното човечество. Тогава каква е ползата от неговите знания? Не е ли това най-повърхностната и подвеждаща доктрина? Подобно на конфуцианската теория и даоисткото учение — думите в тези така наречени класически китайски книги на мъдреците са измамливи, те са дяволски думи, които подвеждат хората, те са лицемерни ереси и заблуди, те са сатанински отрови и логика. Някои хора се прекланят пред тези неща като пред истината. Дали все пак са вярващи в Бог? Ако вярваш в Бог в сърцето си и слушаш проповеди и четеш Божиите слова всеки ден, защо не можеш да разбереш истината? Защо не можеш да превърнеш истината в цел на стремежа си? Тези хора са най-глупавите и са крайно невежи хора, те са зверове в човешки дрехи, а не хора.

Какво е истината? На първо място трябва да констатираме, че философиите за светските дела определено не са истината и че девизите на известни и велики личности не са истината. Сред поговорките от конфуцианството и даоизма, доброто поведение и добрите постъпки, наследени и общопризнати от поквареното човечество, нещата и теориите, които направляват умовете на хората, и т.н. няма нито едно, което да е истината. Дали истината е да изпитваш удоволствие, като помагаш на другите? (Не.) С удоволствие да помагаш на другите и да даряваш за благотворителност — това са добри постъпки, а сърдечният човек поне е добродушен и способен да жали другите. Защо това не съответства на истината? (Помощта им за хората не почива върху определени принципи.) Когато помагаш на хората без принципи, това означава ли, че си добър човек? То означава, че угодничиш и се опитваш да си в добри отношения с всички. Дали истината е да проявяваш синовна почит към родителите си? (Не.) Да имаш синовно отношение към родителите си е правилно и положително. Защо обаче казваме, че то не е истината? (Защото хората не показват синовната си почит според определени принципи и не са способни да различат какви хора са всъщност техните родители.) Начинът, по който човек трябва да се отнася към родителите си, е свързан с истината. Дали трябва да се отнасяш синовно към тях, ако вярват в Бог и се отнасят добре с теб? (Да.) Как проявяваш синовно отношение? Отнасяш се към тях по различен начин от този, по който се отнасяш към братята и сестрите. Правиш всичко, което кажат, и ако са стари, трябва да останеш до тях, за да се грижиш за тях, а това ти пречи да излезеш и да изпълняваш дълга си. Правилно ли е да се постъпва така? (Не.) Какво трябва да правиш в такива моменти? Зависи от обстоятелствата. Ако все пак си в състояние да се грижиш за тях, докато изпълняваш дълга си близо до своя дом, и родителите ти не възразяват срещу вярата ти в Бог, тогава трябва да изпълняваш отговорността си като син или дъщеря и да им помагаш с работата. Грижи се за тях, ако са болни; утеши ги, ако нещо ги притеснява; ако финансовите ти възможности го позволяват, купи им хранителните добавки, които можеш да си позволиш. Какво обаче трябва да избереш да направиш, ако си зает с дълга си и няма кой да се грижи за тях и ако и те вярват в Бог? Каква истина трябва да практикуваш? Щом като синовното отношение към родителите не е истината, а само човешка отговорност и задължение, тогава какво трябва да направиш, ако твоето задължение противоречи на дълга ти? (Да отдам първостепенно значение на дълга си, да го поставя на първо място.) Задължението не е непременно дълг. Да избереш да изпълняваш дълга си е практикуване на истината, докато изпълнението на дадено задължение не е. Ако условията са налице, може да изпълниш тази отговорност или това задължение. Какво обаче трябва да направиш, ако обстоятелствата в момента не го позволяват? Трябва да кажеш: „Трябва да изпълнявам дълга си, т.е. да практикувам истината. Да се отнасям синовно към родителите си означава да живея според съвестта си и не е на висотата на практикуването на истината“. Затова трябва да отдадеш първостепенно значение на дълга си и да го спазваш. Ако в момента нямаш дълг, не работиш далеч от дома и живееш близо до родителите си, тогава намери начин да се грижиш за тях. Направи всичко възможно, за да им помогнеш да живеят малко по-добре и да облекчиш страданието им. Зависи обаче и от това какви хора са твоите родители. Какво трябва да направиш, ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и ако непрестанно те отдръпват от вярата в Бог и изпълняването на дълга ти? Каква истина трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В този момент трябва да ги отхвърлиш. Изпълнил си задължението си. Родителите ти не вярват в Бог, затова нямаш задължението да показваш синовна почит към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са семейството ти, твоите родители. В противен случай вървите по различни пътища: те вярват в Сатана, кланят се на дяволския цар и вървят по пътя на Сатана; те вървят по различен път от хората, които вярват в Бог. Вече не сте едно семейство. Те приемат вярващите в Бог за свои противници и врагове, затова повече нямаш задължение да се грижиш за тях и трябва да ги изключиш напълно. Кое е истината: да се отнасяш синовно към родителите си или да изпълняваш дълга си? Разбира се, изпълняването на дълга е истината. Да изпълняваш дълга си в Божия дом не е просто да изпълниш задължението си и да правиш това, което трябва да се направи. Касае се за изпълнението на дълга на сътворено същество. В него се съдържа Божието поръчение; той е твое задължение и твоя отговорност. Това е истинска отговорност, а именно, да изпълниш своята отговорност и своето задължение пред Създателя. Това е изискването на Създателя към хората и то е големият въпрос на живота. Проявата на синовно уважение към родителите обаче е просто отговорност и задължение на сина или дъщерята. То определено не е Божие поръчение, камо ли да съвпада с Божието изискване. Следователно, ако съпоставим проявата на синовно уважение към родителите и изпълнението на дълга, няма съмнение, че единствено изпълнението на дълга е практикуване на истината. Изпълнението на дълга на сътворено същество е истината и то е неотменим дълг. Синовното уважение към родителите е синовно отношение към хора. Това нито означава, че човек изпълнява дълга си, нито че практикува истината. След като разговаряхме така за тези неща, трябва да сте способни самостоятелно да ги различавате и да знаете кое е истината и кое не е. Помислете сега какво друго има, което хората ценят и приемат за истината? (Терминът „положителна енергия“ често се използва в обществото. Той също е нещо негативно, а не истината.) Повечето от термините, за които говорят невярващите, са дяволски неща. Откъде произлиза терминът „положителна енергия“? Всички тези популярни поговорки, странни теории или модерни думи, които се появяват в обществото, имат своя предистория. Знаете ли откъде е произлязла тази модерна дума? Социалният климат в Китай става все по-нечестив и хората се застъпват за нечестивостта. Те следват всичко, което казват или правят дяволите. Макар че някои хора не могат да понасят този факт и го коментират, от това няма полза и никой не реагира. Нечестивостта е станала тенденция в Китай и никоя група хора не може да спре тази нечестива тенденция. Всички чувстват, че с всеки изминал ден моралът в страната запада все повече. Злите демони държат цялата власт и напълно контролират страната и народа ѝ. Дяволите правят каквото си поискат и никой не може да ги спре. За да подведат и измамят обществото, властниците правят много благовидни неща, така че да объркат и измамят хората, и дори твърдят, че всички тези действия са свързани с положителната енергия. Ето от какво се е породила „положителната енергия“. Какво разбират невярващите под „положителна енергия“? Тя е онова, което наричат почтеност или вид добро поведение. Всъщност дали тази положителна енергия може да въздейства на обществото? Може ли да се справи с порочните тенденции, които го заливат? Може ли да спре насоката да се развиват нечестиви тенденции? Не може, тя не може да промени нищо. Защо не може да промени нищо? Изразът „положителна енергия“ звучи много силно. Защо тогава тя не може да промени нищо или да реши каквито и да е проблеми? Тя дори не може да промени или да реши проблема с пристрастяването на децата към навика да прекарват по цял ден в интернет. В миналото между хората все още имаше малко обич, малко съвест и разум, и между съседите имаше известно благоприличие, но сега е различно. Човешките взаимоотношения станаха променливи и непостоянни и всички хора са си като чужди. Хората дори не се интересуват, когато видят, че някаква злополука е сполетяла съседите им, нито се осмеляват да се намесят, ако чуят, че някой вика за помощ. Какъв е проблемът тук? Дали хората стават такива, понеже няма положителна енергия? Възможно ли е преди да е имало положителна енергия в обществото? Не, същото си беше. „Положителната енергия“ е просто термин, който звучи добре, и в него няма нищо практично. Това е безсмислена и напълно неефективна теория.

Кажи Ми кой е по-лош: хората в миналото или тези днес? (Днешните хора са по-лоши.) Как преценявате това? Вашата гледна точка е, че хората днес са коравосърдечни и им липсват семейна любов и истински приятелства, че никой не се интересува от преданост или съвест и че хората винаги казват: „Колко струва съвестта?“ „Какво за съвестта? Печеленето на пари е на първо място!“. Смятате, че хората са загубили съвестта си и че сега е нормално за тях да са непочтени, когато продават стоки, и да печелят мръсни пари, както и да вършат мошеничества и да мамят всеки, когото могат. За разлика от тях, вие вярвате, че опитните търговци в древността са имали принципи при продажбата на стоки, че са продавали стоките си на фиксирани цени, че са били честни с всички свои клиенти, както с младите, така и със старите, и че не са мамили никого. Затова смятате, че хората в миналото са били много по-добри, отколкото са сега. И така, за какво се отнася това „по-добри“? Всъщност то се основава на съвестта и на моделите на поведение, които изживяват. Ако оценяваш хората въз основа на тези неща, хората в миналото са били по-добри, отколкото днешните хора. Хората в миналото са били по-прости и по-откровени и са имали чувство за съвест и срам. Те са имали отправна точка за поведението си и поне не са правили нищо, което да е твърде лишено от съвест, нито са правили нещо, което да кара хората да ги критикуват зад гърба им или което да им създаде лошо име. Хората днес не се интересуват от тези неща. Те нямат чувство за срам. Те искат само да печелят пари и да се прочуят. Затова се казва, че днешните хора са изцяло лоши. И така, как се е стигнало до това днешните хора да са изцяло лоши? Не са ли се размножавали хората просто от поколение на поколение, от древността до наши дни? Хората днес не се различават от тези в древността. Тяхната ДНК не се е променила, както и външният им вид. Просто условията на живот са по-добри, отколкото в древността. Днес хората учат по-сложни неща и владеят повече области, знанията им са по-задълбочени от тези на древните хора, притежават повече умения, отколкото древните хора, и имат капитала на надменността. Ако погледнем на това от тази гледна точка, точно ли е да кажем, че хората днес са по-лоши от хората в миналото? Как можем да преценим дали това твърдение е точно и дали е съгласно истината? Нека го разясним по следния начин: ако гледаш исторически драми, независимо дали става въпрос за императорския двор, Дзянху^[а] или за живота на обикновените хора, сюжетите ще бъдат изпълнени с конфликти. Това е истинската страна на човешката природа. Хората се борят помежду си за власт и за собствените си желания в борба на живот и смърт. В тях човешката природа се разобличава много задълбочено и ярко и тя е точно като на Сатана. И така, вярно ли е, че всички тези неща, които виждаш да се случват сега, са се случили само в един период от време? Дали хората се бият толкова ожесточено на определени места на земята, защото там има лош фън шуй и защото там се роят нечисти демони? Или пък тези хора имат лоши гени, които ги правят агресивни по природа? (Нито едно от двете.) Тогава как възникват тези конфликти? Всички те се водят в името на властта, статуса и личния интерес. Независимо от социалната прослойка, от високите до ниските слоеве, хората винаги са се борили и съревновавали непрекъснато, борили са се до изтощение и са се съревновавали с риск за живота си. Какво можем да разберем от тези явления? Ако се съди по тези микрокосмоси на развитието на цялата човешка история и от гледна точка на историческите факти, природата на човечеството никога не се е променяла. Докато хората живеят под властта на Сатана, съдържанието на живота, което се разиграва във всяка епоха и на всеки етап, остава същото, както и неговата същност. Това е така, защото целите, причините и първопричините за човешките конфликти винаги са едни и същи — всички те се водят в името на властта, статуса и в крайна сметка — на личния интерес. Всички средства на конфликта произтичат от един източник — природата и нрава на Сатана. Защо средствата и методите на човешкия конфликт са останали непроменени? Това се дължи изцяло на човешката природа. Хората си блъскат главите и търсят всякакви средства, за да се борят и да си вредят взаимно, като се надхитрят, мамят и лъжат един друг — използват всякакви измамни средства. Независимо дали става въпрос за големи политически борби, или за конфликти между скромни семейства, те винаги се борят за собствените си интереси. Това е истинското лице на човешката природа, истинският облик на човечеството. Човечеството, което се е развило до наши дни, е все същото човечество и все същият Сатана покварява това човечество. Въпреки че външната среда постепенно се променя, това не означава, че човешката природа се е променила. Въпреки че методите и средствата на човешките конфликти може би леко са се променили, войнствената природа на човека и отправната точка на тези конфликти изобщо не са се променили. Човекът все още има една природа и все още има една цел и един източник на тези конфликти — тези неща изобщо не са се променили. Вие казахте, че хората в миналото са били по-добри. В какво отношение са били по-добри? Те са били малко въздържани от традиционната култура, така че са били повече или по-малко способни да вършат някои добри дела. Сега човечеството се е развило до ден днешен и независимо колко високо е качеството на живот, колко знания и образование придобиват хората или колко широкообхватен е техният опит, човешката природа не се е променила. Освен това с развитието на обществото разкриванията на човешката природа стават все по-нечестиви, нагли и безскрупулни. Независимо колко слова изрича Бог или колко истини изразява, хората ги пренебрегват. Хората изобщо не обичат истината, а вместо това изпитват още по-голяма неприязън към истината и още по-голяма омраза към нея. Има ли сега хора, които да вършат добри неща в обществото? (Да, но по-малко, отколкото преди.) Тогава можете ли да кажете, че тези хора са добри и че не са станали лоши? (Не.) Със сигурност те не живеят във вакуум? Какви добри неща правят те? Това са просто добри постъпки и добри намерения. Ако им говориш по въпроси, свързани с вярата в Бог, като например за това да вярваш в Бог, за да бъдеш добър човек и да почиташ Бог, наблюдавай реакциите им. Ако чуят, че ще се стигне до преследването на хора от правителството, ако вярват в Бог, те ще се отнесат към теб като към враг и ще ти се присмиват. Ако бъдеш гонен и преследван и ако се опиташ да се скриеш за малко в домовете им, те ще те докладват и ще те предадат на правителството. Те ще закарат жертва на автомобилна катастрофа в болница, за да спасят живота ѝ, но и ще изпратят добър човек, който вярва в Бог, в ръцете на зли демони, за да бъде малтретиран или дори преследван до смърт. Как си обяснявате това? Кое поведение отразява тяхната природа? Второто е тяхната природа. Те спасяват други хора, но и поставят други хора в смъртоносни ситуации. Това хора ли са, или са демони? Ако има само един ден, в който човек да не се отърве от сатанинската си природа, той ще е способен да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Щом може да се съпротивлява на Бог, той не е добър човек. Правилно ли е това твърдение? (Да.) Какво е правилното в него? (Това, което практикува, не е истината. Колкото и добри да са външните му действия и поведение, природата му все още е враждебна към Бог.) Природата му е враждебна към Бог. Това твърдение е вярно. Как да обясним това твърдение? Защо казваме, че някой, който е враждебен към Бог, не е добър човек? (Бог е символ на всички положителни неща. Ако някой може да е враждебен към Бог, тогава всичко, което е вътре в него, е изцяло негативно.) На теория е така и това твърдение е вярно. Независимо колко добър или благочестив може да изглежда някой външно, независимо колко удоволствие извлича от това да помага на другите или колко любезен е с тях, ако изпитва неприязън и антипатия, когато чуе положителни неща, и ако не може да приеме истината, когато я чуе, а изпитва неприязън към нея, тогава какъв човек е той? Той не е добър човек. Хората, които са врагове на положителните неща и на истината, не са добри хора. По принцип може да се каже, че е така. Разбира се, в това има много подробности. Нека ви дам един пример и тогава ще разберете защо това твърдение е истината. Някои хора изоставят семействата си, защото вярват в Бог и изпълняват дълга си. Заради това стават известни и правителството често претърсва домовете им, тормози родителите им и дори ги заплашва, за да ги предадат. Всички техни съседи ги обсъждат и казват: „Този човек няма съвест. Не го е грижа за възрастните му родители. Не само, че не ги почита, а и им създава толкова много проблеми. Той е непочтителен потомък!“. Дали тези думи съответстват на истината? (Не.) В очите на невярващите обаче всички тези думи не се ли считат за правилни? Невярващите си мислят, че това е най-справедливият и разумен начин да се разглежда въпросът и че съответства на човешката етика и на нормите за човешко поведение. Колкото и много да се съдържа в тези норми, като например как да проявяваме синовна почит към родителите си, как да се грижим за тях, когато остареят, и как да организираме погребенията им, или в каква степен да им се отплащаме, и независимо дали тези норми съответстват на истината или не, в очите на невярващите те са положителни неща, те са положителна енергия, те са правилни и се считат за безупречни сред всички групи хора. За невярващите това са нормите, по които хората трябва да живеят, и ти трябва да правиш тези неща, за да те приемат в сърцата си като достатъчно добър човек. Преди да повярваш в Бог и да разбереш истината, не беше ли и ти твърдо убеден, че да се държиш така означава да си добър човек? (Така беше.) Освен това, и ти използваше тези неща, за да се оценяваш и обуздаваш и изискваше от себе си да бъдеш такъв човек. Ако искаше да си добър човек, непременно щеше да включиш тези неща в нормите си на поведение: как да почиташ родителите си, как да им спестяваш тревогите, как да им отдаваш уважение и репутация и как да прославиш предците си. Това бяха нормите на поведение в сърцето ти и насоките на поведението ти. След като си слушал Божиите слова и проповеди обаче, възгледите ти започнаха да се променят и ти разбра, че трябва да се отречеш от всичко, за да изпълниш дълга си на сътворено същество, и че Бог изисква от хората да се държат така. Преди да се увериш, че изпълняването на твоя дълг като сътворено същество е истината, ти мислеше, че трябва да почиташ родителите си, но чувстваше и че трябва да изпълняваш дълга си като сътворено същество, и изпитваше вътрешно раздвоение. От продължителното поене с Божиите слова и тяхното пастирство постепенно започна да разбираш истината и именно тогава разбра, че изпълняването на дълга ти на сътворено същество е напълно естествено и обосновано. Много хора успяха да приемат истината до днес и напълно да изоставят нормите на поведение, които произлизат от традиционните човешки представи и фантазии. Лесно можеш да ги отхвърлиш, когато напълно се откажеш от тях и думите, с които невярващите съдят и заклеймяват, вече не те ограничават, когато следваш Бог и изпълняваш дълга си на сътворено същество. И така, защо тези стари, традиционни представи изчезнаха от сърцето ти? Възможно ли е да е защото си станал лош? Дали сърцето ти се е ожесточило и дали е изчезнала съвестта ти? (Не.) Всъщност съвестта ти не се е променила, ти си все същият човек и личността, предпочитанията и нормите ти за съвест и морал не са се променили. И така, защо не се натъжаваш или не изпитваш болка от думите, с които невярващите съдят и заклеймяват, а чувстваш мир и радост в сърцето си? Това е доста голяма промяна. Как стана такъв? (Като ядох и пих от Божиите слова и разбрах някои истини, придобих правилни критерии за оценка и успях да прозра, че думите им са просто заблуди.) Невярващите разпространяват слухове за нас и казват: „Щом започнат да вярват в бог, тези хора не се грижат за семействата си, не изпитват любов към тях и са особено студени — стават като студенокръвни животни“. Може и така да изглежда отстрани, но реалността не е такава. Тук има съществен проблем, който слепците не могат да видят. Действително ли е възможно истината да прави хората коравосърдечни, щом започнат да вярват в Бог? (Не.) И така, какво се случва всъщност? (Възгледите на вярващите по отношение на нещата са се променили; те са разбрали истината и са придобили проницателност.) Този резултат се постига с ядене и пиене на Божиите слова. Как се постига този резултат? Какво е променило възгледите ти за нещата? Кога започнаха да се променят? Божиите слова променят възгледите на хората, променят всичките им възгледи за живота и по различни въпроси, като ги правят различни от тези на невярващите.

В миналото хората винаги постъпваха според съвестта си и я използваха, за да оценяват всички. Постоянно трябваше да се подлагат на изпитанието на съвестта, винаги се плашеха от клюките и се страхуваха да не им се присмиват, да не си спечелят лоша слава или да не ги нарекат „безсъвестни, лоши хора“. Затова им се налагаше неохотно да казват и да вършат някои неща, за да се справят със средата. Как трябва да се измерват тези неща сега? (Според истините принципи.) Как стояха нещата, когато животът на хората беше окован от представите и заблудите на невярващите? Още като малък например родителите ти постоянно са ти втълпявали думи като тези: „Когато пораснеш, трябва да ни даваш повод за гордост; трябва да си чест за семейството ни!“. Какво бяха тези думи за теб? Насърчение или ограничаване? Положително влияние или вид негативен контрол? В действителност те са вид контрол. Въз основа на някакво твърдение или някаква теория, считани от хората за правилни и добри, твоите родители поставят пред теб дадена цел, заставят те да живееш така, че да я обслужваш, и накрая губиш свободата си. Защо накрая губиш свободата си и попадаш под контрола на тази цел? Защото хората смятат, че да бъдат чест за семейството е нещо добро, което е редно да постигнат. Ако не споделяш тази мисъл или не се стремиш с делата си да бъдеш чест за семейството си, ще те възприемат като глупав никаквец и неудачник, който не става за нищо, и хората ще те гледат отвисоко. За да успееш, трябва да учиш усърдно, да придобиваш все повече умения и да си чест за фамилията си. Така в бъдеще хората няма да те тормозят. Дали всичко, което правиш в името на тази цел, всъщност не са окови, които те ограничават? (Така е.) Тъй като родителите ти изискват да се стремиш към успех и да бъдеш чест за семейството и тъй като действат в твой интерес, за да живееш добре и за да се гордее с теб семейството ти, съвсем естествено е да се стремиш към такъв начин на живот. На практика обаче тези неща са своеобразни проблеми и окови. Когато хората не разбират истината, те мислят, че тези неща са положителни, че са истината и правилният път, и затова ги приемат за даденост и се съобразяват с тях или им се подчиняват и безусловно спазват наставленията и изискванията, които идват от родителите им. Ако живееш според тези думи, работиш усърдно и им посветиш младостта си и целия си живот, и накрая стигнеш до върха, живееш добре и даваш повод за гордост на семейството си, за другите може и да си възхитителен, но вътрешно ставаш все по-празен. Не знаеш какъв е смисълът на живота или каква крайна цел крие бъдещето, нито знаеш по кой път в живота трябва да поемат хората. Не си разбрал и не си придобил нищо за онези тайни на живота, за чиито отговори копнееш и които искаш да знаеш и да разбереш. Дали на практика не си погубен от добрите намерения на родителите си? Дали младостта и целият ти живот не са погубени от техните изисквания, които, по думите им, са „в твой интерес“? (Така е.) Дали тогава родителите ти са прави или грешат, като поставят изисквания „в твой интерес“? Възможно е искрено да мислят, че действат в твой интерес. Дали обаче разбират истината? Дали са я придобили? (Не.) Много хора пропиляват целия си живот, вкопчени в думите на родителите си: „Трябва да ни даваш повод за гордост и да бъдеш чест за семейството“. Тези думи ги вдъхновяват и им влияят през целия им живот. Когато родителите кажат: „Това е в твой интерес“, то се превръща в стимул в живота на човека и му осигурява посока и цел, към която да се стреми. В резултат на това, колкото и бляскав, достоен и успешен да е животът му, той всъщност е погубен. Не е ли така? (Така е.) Дали това означава, че ако човек не живее според изискванията на родителите си, той не се погубва? Не. Той също има своя лична цел. Каква е тази цел? Тя е все същата, а именно: „да живее добре и да бъде гордост за родителите си“, не защото те са му казали, а защото е възприел тази цел от другаде. Той пак иска да живее съгласно тези думи и да бъде гордост за семейството си, да стигне до върха и да стане почтен, достоен човек. Целта му не е различна; животът му пак е посветен на стремеж към тези неща. И така, когато хората не разбират истината и приемат много от доктрините, твърденията и възгледите, които преобладават в обществото и минават за правилни, те ги превръщат в посока, основа и мотивация за собствените си житейски усилия. В крайна сметка хората живеят безкомпромисно и безрезервно в името на тези цели, борят се цял живот, до смъртта, и дори тогава някои от тях все още не искат да видят истината. Колко жалък живот водят хората! Въпреки това, щом разбереш истината, дали тогава постепенно не изоставяш тези така наречени правилни неща, правилни учения и правилни твърдения, както и очакванията на родителите си към теб? Щом постепенно изоставиш тези така наречени правилни неща и твоят критерий за нещата вече не се основава на твърденията на традиционната култура, не означава ли това, че те вече не те сковават? И дали живееш свободно, ако не те сковават? И тогава може да не си напълно свободен, но поне оковите ще са разхлабени. При вярата си в Бог хората все още таят много представи, фантазии, намерения и примеси, както и философиите си за светските дела, измамни мисли, покварена природа и т.н. Когато това се промени и хората са способни да живеят изцяло според истината, те ще живеят пред Бог и ще бъдат истински освободени и волни.

Кое има преимущество, когато става въпрос за стремежа към истината и придобиването ѝ? Това е първо да разнищиш благовидните заблуди и поговорки, които преди си смятал за правилни и които принадлежат на традиционните представи, и да се отървеш от тях веднага щом напълно разбереш същността им. Тези неща са първият слой окови, които обвързват хората. Е, колко от тях все още пазиш в сърцето си? Напълно ли се отърва от тях? (Не съвсем.) Лесно ли е да го направиш? Някои хора например искат да изпълняват дълга си, но също така смятат, че трябва да почитат родителите си, което касае чувствата. Ако просто продължиш да окастряш чувствата си, като си казваш да не мислиш за родителите и семейството си, да мислиш само за Бог и да се съсредоточиш върху истината, но все още не си в състояние да не мислиш за родителите си, това не може да реши основния проблем. За да го разрешиш, трябва да разнищиш нещата, които си смятал за правилни, заедно с поговорките, знанията и теориите, които си наследил и които съответстват на човешките представи. Освен това, когато се справяш с родителите си, това дали изпълняваш задълженията си да се грижиш за тях като тяхно дете трябва да се основава изцяло на личното ти положение и на устроеното от Бог. Това не обяснява ли идеално въпроса? Когато напуснат родителите си, някои хора чувстват, че им дължат много и че не правят нищо за тях. Когато обаче живеят заедно, те изобщо нямат синовно отношение към родителите си и не изпълняват нито едно от задълженията си. Дали такъв човек има истински синовно отношение? Това е говорене на кухи думи. Каквото и да правиш, мислиш или планираш, тези неща не са важни. Важното е дали можеш да разбереш и наистина да вярваш, че всички сътворени същества са в Божиите ръце. Някои родители имат благословията и съдбата да могат да се радват на домашно блаженство и на щастието да имат голямо и проспериращо семейство. Това е Божието върховенство и благословение, което Той им дава. Други родители нямат тази съдба. Бог не е устроил това за тях. Те не са благословени да се радват на щастливо семейство или на това, че децата им остават до тях. Това е устроено от Бог и хората не могат да го променят насила. Независимо от всичко, в крайна сметка, когато става въпрос за синовна почит, хората поне трябва да имат нагласа за покорство. Ако средата го позволява и ако имаш средствата да го направиш, тогава може да покажеш синовна почит на родителите си. Ако средата не го позволява и ти липсват средствата, тогава не се опитвай да го постигнеш насила. Как се нарича това? (Покорство.) Нарича се покорство. Как се стига до него? Каква е основата за покорството? То се основава на всички тези неща, които са уредени от Бог и са под Неговото върховенство. Макар да им се иска, хората не могат и нямат право да избират и трябва да се покоряват. Сърцето ти не е ли по-спокойно, когато чувстваш, че хората трябва да се покоряват и че всичко се устройва от Бог? (Така е.) Тогава съвестта ти все още ли ще изпитва угризения? Вече няма постоянно да изпитва угризения и няма да си подвластен на идеята, че не си се отнасял синовно към родителите си. Понякога все още може да мислиш за това, тъй като това са нормални мисли или инстинкти на човешката природа и никой не може да ги избегне. Когато видят например, че майка им е болна, нормалните хора се натъжават и искат да страдат вместо нея. Някои хора казват: „Само майка ми да може да се излекува, бих дал няколко години от живота си!“. Това е положителната страна на човешката природа. Това е човешки инстинкт. В такъв случай проблем ли е да се чувстваш нещастен, когато видиш, че майка ти е болна и това те натъжава? Не, не е проблем, защото това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Да се чувстваш тъжен в сърцето си е хубаво нещо. То доказва, че имаш сърце и човешка природа. Бог е устроил нещата така, че майка ти да е най-близкият ти човек на този свят. Още ли си човек, ако тя е зле със здравето и изпитва болки, а ти си безразличен? Ако кажеш: „Изобщо не изпитвам чувства към нея, нито към нейната болка. Боли ме само когато Бог изпитва болка!“, вярно ли е това твърдение? Не е вярно. Лъжа е. Майка ти те е родила, толкова години те е отглеждала, тя е най-близкият ти човек и този, който те обича най-много. Когато тя е болна и страда, ако не чувстваш мъка в сърцето си, тогава сърцето ти трябва да е много закоравяло! Това не е нормално. Недей да се стремиш да бъдеш такъв човек. Да се натъжиш от това е съвсем нормално. Нормално ли е обаче да престанеш да изпълняваш дълга си поради това чувство на тъга и да се оплакваш от Бог? (Не, не е нормално.) Защо не е нормално? Защото мисленето ти не съответства на истината и не това трябва да има нормалната човешка природа. Не е нормално. Хората имат сатанинска природа, живеят според покварения си нрав, затова могат да нарушат истината и да загубят съвестта и разума си, точно както внезапно се разболяват психически. Това не е нормално. Как тогава се стига до него? Причинява се от покварения нрав на хората. Щом се разкрие поквареният им нрав, те по всяко време и навсякъде може да се противопоставят на Бог и може по прищявка да им хрумнат мисли, които не съответстват на истината и които се бунтуват срещу Бог. Така стоят нещата.

Всички покварени човешки същества изпитват чувства, които често ги ограничават, а това ги прави неспособни да се покоряват на Бог или да постъпват в съответствие с истините принципи. За да постигне покорство пред Бог, човек трябва да разреши проблема с чувствата. Кои чувства пречат най-много на хората да практикуват истината и трябва да се отхвърлят? Кои чувства са част от това, което трябва да притежава нормалната човешка природа, и не представляват проблем? Кои чувства принадлежат на покварения нрав? Тези неща трябва ясно да бъдат разграничени. Да кажем например, че някой тормози детето ти и като негова майка го защитаваш и тръгваш да търсиш семейството, което е тормозило твоето дете, за да се разбереш с тях. Дали това е нормално? Това е твоето дете, така че е правилно и нормално да го защитиш. Дали обаче поведението ти е правилно, ако твоето дете тормози други деца, ако тормози дори деца с добри обноски, а ти виждаш това, но не те интересува, и смяташ, че детето ти е страхотно, и дори тайно го учиш да удря други хора, а когато другите дойдат да се разберат с теб, ти продължаваш да защитаваш детето си? Не. Какъв е проблемът с това поведение? То се ръководи от чувствата. Защо казвам, че се ръководи от чувствата? Смяташ, че е недопустимо другите да тормозят твоето дете, и ако то пострада малко, веднага отиваш да разрешиш проблема и да търсиш обяснение. Защо тогава си затваряш очите за това, че твоето дете тормози чуждите деца? Дори го насърчаваш да удря другите. Нима това не е злонамерено? Хората, които правят това, имат злонамерен нрав. Как може да се обясни това от гледна точка на чувствата? Какво характеризира чувствата? Определено не е нищо положително. Това е съсредоточаване върху физическите взаимоотношения и задоволяване на плътските пристрастия. Фаворизирането, защитата на прегрешения, прекомерната любов, разглезването и угаждането — всичко това спада към чувствата. Някои хора много се доверяват на чувствата и реагират на всичко, което им се случва, въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги ограничават? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и ги поставят на първо място. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на физически отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата. Какви са вероятните последици от това, че хората имат чувства и живеят според тях? Защо Бог най-много мрази чувствата на хората? Някои хора винаги са възпирани от чувствата си, не могат да практикуват истината и въпреки че искат да се покорят на Бог, не могат, затова се чувстват измъчвани от чувствата си. Има много хора, които разбират истината, но не могат да я практикуват. Това също се дължи на факта, че са възпирани от чувствата си. Например някои хора излизат от домовете си, за да изпълняват дълга си, но винаги мислят за семейството си, денем и нощем, и не могат да изпълнят добре дълга си. Не е ли това проблем? Някои хора са тайно влюбени и в сърцата им има място само за този човек, което се отразява на изпълнението на дълга им. Това не е ли проблем? Някои хора се възхищават и боготворят друг човек, до такава степен не искат да слушат никого, освен този човек, че дори не слушат какво казва Бог. Дори ако някой друг общува с тях за истината, те няма да я приемат. Слушат само думите на този човек, на своя идол. Някои хора имат идол в сърцата си и не позволяват на други хора да говорят за техния идол или да го докосват. Ако някой заговори за проблемите на техния идол, те се ядосват и се впускат да защитят своя идол и да извъртят думите на този човек. Не допускат техният идол да понесе несправедливост, без да бъде защитен, и правят всичко по силите си, за да защитят репутацията му. Чрез техните думи грешките на идола им стават правилни и те не позволяват на хората да изричат верни думи или да ги разобличават. Това е пристрастност. Това се наричат чувства. Дали чувствата са насочени само към семейството? (Не.) Чувствата са доста широкообхватни. Те са вид покварен нрав, те не се отнасят само до плътските отношения между членовете на семейството, не са ограничени до този обхват. Те може да включват и твоя началник или някой, който е проявил благосклонност към теб, или ти е помогнал, или някой, който е в най-близки отношения с теб, или който се разбира с теб, или твой съгражданин, или приятел, или дори някой, на когото се възхищаваш — това не е строго определено. Тогава дали отърваването от чувствата е наистина толкова просто, колкото да не мислиш за родителите или семейството си? (Не.) Толкова ли е лесно да се отървеш от чувствата? Когато повечето хора достигнат 30-те си години и могат да живеят самостоятелно, домът не им липсва толкова много, а когато станат на 40 години, това става напълно нормално. Когато хората все още не са достигнали зряла възраст, те изпитват силен копнеж по дома и не могат да напуснат родителите си, защото все още не притежават способността да оцеляват самостоятелно. Нормално е да ти липсва семейството ти и да ти липсват родителите ти. Това не е въпрос на чувства. Става въпрос за това, че когато отношението ти към нещата и гледната ти точка за тях се примесят с чувства, това се превръща във въпрос на чувства. Тъй като между теб и родителите ти има кръвна връзка на плътско ниво и вие сте живели заедно толкова много години, е нормално да ти липсват родителите ти. Някои хора казват, че родителите им изобщо не им липсват, но може би съвсем скоро са напуснали дома си и където и да погледнат, всичко е свежо и ново, най-накрая са се отървали от натякванията на родителите си и никой не се опитва да ги контролира, така че се чувстват щастливи. Но дали това, че се чувстват щастливи, означава, че нямат чувства? Не, не означава. Някои хора казват: „От няколко години вярвам в Бог и вече съм разбрал някои истини. Изпълнявам дълга си, без да ме възпират никакви чувства, и вече нямам чувства“. Практическо ли е това твърдение? Това несъмнено са думи на човек, който не разбира истината. Когато хората слушат много проповеди, разбират някои думи и доктрини и могат да говорят за някои духовни теории, те си мислят: „Израснах в духовен ръст и разбрах много истини. Ако ме арестуват, няма да бъда Юда. Поне имам тази вяра и решимост. Това не е ли духовен ръст? Когато си спомня за моя ентусиазъм от времето, когато за първи път повярвах в Бог, бях готов да посветя целия си живот на Бог. Този ентусиазъм и тази клетва не са се променили и не са избледнели ни най-малко. Това не е ли напредък?“. Това повърхностно явление ли е? (Да.) Това са все повърхностни явления. Ако хората искат да постигнат истински напредък, те трябва да разбират истината. Може ли способността да се говори за доктрини и духовни теории да постигне истинска промяна? (Не, не може.) Ако не можете да разрешите дори собствените си проблеми и не можете да приложите нищо от истината на практика, можете ли да бъдете от полза за другите? Само слушането на проповеди и разбирането на доктрини е безполезно. Трябва да практикувате и да преживявате Божиите слова. Когато разберете истината, трябва да я практикувате. Само тогава ще притежавате реалност. Можете да разберете истината по-дълбоко само като я практикувате, можете да придобиете истината само когато наистина я разбирате, и можете да израснете само като придобиете истината.

Какво разбирате сега, след като разговарях с вас и ви помогнах да различите какво е истина и кои са правилните думи? (Че трябва да възприемаме нещата въз основа на истините принципи и че не можем да се отнасяме към обичайните, външно добри модели на поведение или към духовните доктрини като към истината.) Добрите модели на поведение и верните поговорки не могат да променят човека. Независимо колко са верни, те не само не са истината, но и нямат нищо общо с истината. Ако винаги се вкопчваш в тях и се отнасяш към тях като към истината, тогава никога няма да разбереш истината и никога няма да придобиеш истината. Това е единият аспект. Има и друг аспект, който е: могат ли духовните доктрини да помогнат на човек да разбере истината? (Не, не могат.) Защо? Макар че всички духовни доктрини може да се смятат за правилни думи, те не могат да постигнат резултата да променят покварения нрав на човека. И така, на какво точно може да се разчита, за да се промени поквареният нрав на човека? Някои хора казват, че трябва да се разчита на истината, други казват, че трябва да се разчита на разбирането и на приемането на истината, а трети казват, че трябва да се разчита на практикуването на истината. Правилни ли са тези думи? Буквално погледнато, във всички тях има нещо правилно, но всички те са най-плитките доктрини. Тези доктрини не могат да те спасят или да се справят с твоите трудности. Когато се изправиш пред ситуация и хората ти кажат, че трябва да приемеш истината, ти ще кажеш: „Как мога да я приема? Имам трудности и не мога да се избавя!“. Може ли тези доктрини да се превърнат в твой път за практикуване на истината? (Не, не могат.) Някои хора казват, че когато се сблъскаш с дадена ситуация, трябва да ядеш и да пиеш повече от Божиите слова. Чувал си това много пъти, но с кои от твоите трудности се е справило то? Правилно е да ядете и да пиете повече от Божиите слова, но кой аспект от Божиите слова трябва да ядете и да пиете? Как трябва да ги свържете с вашите трудности? След като ги свържете с трудностите си, как да се справите с тях? Какъв е пътят на практикуване? Кой аспект на истината трябва да използваш, за да преодолееш своите трудности? Не са ли това реални проблеми? (Да, така е.) Това са реалните проблеми. Следователно правилните доктрини не могат да се справят с практическите трудности на хората, а още по-малко могат да се справят с покварения нрав на хората. Какво точно може да се справи с покварения нрав на хората? Всеки знае, че само истината може да разреши проблема с покварения нрав на хората, но ако хората не разбират каква е истината или ако не търсят и не приемат истината, може ли да бъде преодолян техният покварен нрав? (Не.) Следователно, за да преодолее покварения си нрав, човек трябва да преживее Божието дело. Това означава, че поквареният нрав може да бъде пречистен само чрез преживяване на Божия съд и наказание. Това изисква от хората да се стремят към истината и да сътрудничат на Божието дело, за да постигнат резултати. Ако не се стремиш към истината и се съсредоточиш само върху разбирането на духовни доктрини, без дори да знаеш дали те са истината или не, но ги приемеш за истина, това може ли да разреши проблема с твоя покварен нрав? Освен това, ако не разбираш истината, когато разкриеш покварен нрав, можеш ли да разпознаеш това? Можеш ли да го съпоставиш с Божиите слова за сравнение? Сто процента не можеш. Ти вероятно сляпо ще прилагаш правила, което още по-малко би могло да помогне за справяне с твоя покварен нрав. Кое е най-важното нещо при справянето с покварения нрав? Най-важното нещо е хората да разберат истината. В момента повечето хора считат доктрините за истината и не разбират каква е истината. Точно както в примера с чувствата, за който току-що споменах, първият подход на майката е да защити детето си от тормоз, което е оправдано. От ваша гледна точка „Това са чувства, не може да се постъпва така. Този вид поведение трябва да бъде критикувано и заклеймено“. Вие определяте неща, които не включват истината, които не са свързани с истината, и всъщност някои неща, които хората трябва да правят инстинктивно, като неща, които нарушават истината, а след това отхвърляте тези неща. Вие считате, че придържането към този принцип е практикуване на истината. А що се отнася до втория подход, при който майката намира извинения за тормоза, упражняван от детето ѝ над чужди деца, когато наистина става дума за разкриване на покварен нрав и практикуване на истината, ти си мислиш: „Щом това не е вършене на зло, не е толкова голям проблем“. Защо имаш такива мисли и такова разбиране? (Защото не разбираме истината.) В това се крие проблемът! И така, понеже не разбират истината, в много случаи хората избират подход, който считат за правилен, и си мислят, че практикуват истината. В много случаи, понеже не разбират истината, хората могат само да прилагат и да спазват правила, а когато се сблъскат с проблеми, не знаят как да се справят с тях, затова считат спазването на правила за практикуване на истината. Могат ли хората, които вярват по този начин в Бог, да постигнат напредък в живота? Могат ли да постигнат разбиране на истината и да навлязат в реалността? Много хора вярват, че способността да се говори за думи и доктрини означава да се разбира истината и да се вярва задоволително в Бог. Защо тогава те все още разкриват покварен нрав по много въпроси? Защо не могат да разрешават практическите проблеми, с които се сблъскват? Това доказва, че способността да говориш думи и доктрини изобщо не е разбиране на истината. Независимо за колко доктрини можете да говорите, това не доказва, че сте получили истината. Трябва да сте способни да разрешавате практически проблеми и да откривате принципите на практикуване — само това е истинско разбиране на истината. Много хора мислят, че щом могат да изпълняват дълга си, да страдат и да плащат цената, независимо колко покварен нрав разкриват, това не е голям проблем. Те си мислят, че щом изпълняват дълга си, щом могат да страдат и щом не се оплакват от Бог, те обичат Бог и показват преданост. Има много случаи, в които хората показват някакви добри намерения, понеже не разбират истината, но всъщност прекъсват и смущават делото на църквата, и въпреки това си мислят, че защитават интересите на Бог и на Божия дом. Защо се случва това? Това се случва, защото хората не разбират истината и нямат практически познания за истината, което ги води до това постоянно да правят неща, които са в разрез с истината. Междувременно те си мислят, че постъпват правилно, че са практикували истината и че са удовлетворили Божиите намерения. Това е най-голямата им трудност. Макар че е трудност, винаги има начин да се справите с нея. Когато се сблъскаш с проблем и разкриеш покварен нрав, единственият начин е да се самоанализираш и да потърсиш истината, за да я разбереш. Щом имаш покварен нрав, тогава в теб ще възникват много видове състояния. Когато хората живеят в различни среди и състояния, те ще разкрият някои мисли, гледни точки и намерения — това са истинските им вътрешни състояния. Като наблюдавате мислите, гледните точки и намеренията на хората, можете да видите техния нрав и да узнаете каква е тяхната природа. Като се самоанализирате и разпознавате другите по този начин, лесно можете да постигнете резултати. Само като познавате собствения си покварен нрав и разбирате напълно неговата същност, можете да постигнете резултати за пълно себепознание. Тогава естествено ще имате път за начина, по който трябва да търсите истината, за да преодолеете покварения си нрав. Щом хората да могат да приемат истината, поквареният им нрав може да бъде пречистен и проблемът с покварата им може лесно да се разреши. Ако хората не могат да приемат истината, тогава никога няма да постигнат промяна в своя живот нрав. Сега всички вие сте готови да се стремите към истината, затова трябва да се съсредоточите върху истината.

За да разрешим проблема с човешката природа, трябва да го изтръгнем от корена му и от нрава на хората, а не от начините, по които те вършат нещата. Също така не бива да наблягаме на обективните причини и условия, а вместо това трябва да го сравняваме с истината. Истината, изразена в Божиите слова, е насочена към покварения нрав на хората. Да вземем споменатия преди това пример с чувствата: хората считат, че това, че понякога им липсват родителите им или че копнеят по дома си, са чувства. Дали те са същото като това, което Бог нарича чувства? (Не.) Тогава за чувствата, които ти възприемаш, не може да се говори по един и същи начин както за чувствата, за които говори Бог. Чувствата, за които ти говориш, принадлежат към нормалните човешки състояния, те не принадлежат към покварения нрав. Ако се отнасяш към своите плътски роднини като към идоли и това те кара да не следваш Бог или да не се покоряваш на Бог, тогава чувствата ти са твърде силни и това принадлежи към покварения нрав. Следователно това касае въпроса дали имаш чисто възприемане на истината. Когато се отнасяш към това, което считаш за копнеж по дома или за малко по-мило отношение към родителите си, като към чувства, това не е ли изопачено възприемане на истината? Всъщност това, което ти възприемаш, не е истината и не е съобразено с истината. То е просто външно явление. Какви са чувствата, за които говори Бог? Те са вторият подход на начина, по който майката се отнася към детето си, за който стана дума по-рано, а именно положението на фаворизиране и даване на безпринципна защита на някого. Това са чувствата, които Бог разобличава — разкритият от майката покварен нрав по този въпрос. Не са ли тези два подхода коренно различни? Първият подход е нормално явление и не е необходимо да го кастрим, нито да се задълбочаваме в него, да го разнищваме, а още по-малко да го съпоставяме с истината за сравнение, да практикуваме определен аспект на истината или да се избавим от нещо. Тогава правилен ли е този подход? Необходимо ли е да се действа по този начин? Не е необходимо. В този подход не става въпрос за правилно или погрешно. Вторият подход включва нрав. Какви проявления на чувства включва поквареният нрав? (Фаворизиране, безпринципна защита на другите, поддържане на плътски отношения и липса на справедливост.) Това са нещата, въплътени в думата „чувства“, за които говори Бог. Ако можеш да разбереш толкова много и наистина да свържеш тези неща със себе си, тогава трябва да положиш усилия, за да се справиш с този покварен нрав. Едва когато вече не си възпиран от тези чувства, всички твои действия ще бъдат практикуване на истината. Тогава състоянията, които разбираш като обхващащи чувствата, ще съответстват напълно на думата „чувства“, казана от Бог. Това е истината, която ще разбереш. Ако поискат от теб да разговаряш за това какво представляват чувствата и ти говориш за първия подход на майката, това е проявление на неразбиране на истината. Ако разговаряш за втория подход на майката и разнищиш нейния покварен нрав, тогава ти разбираш истината. Ако нещата, за които разговаряш, които преживяваш и които разбираш, са съгласно истината на Божиите слова и няма противоречия или несъответствия, това доказва, че разбираш Божиите слова, че си схванал смисъла им, че си ги разбрал и че можеш да ги практикуваш и да ги прилагаш. Тогава ще си придобил истината и живота, а от това се подразбира, че вече ще си навлязъл в истината реалност. От този момент, когато отново видиш нещо подобно, ще си способен да го разпознаеш и ще знаеш кой вид разкривания са нормални и кой вид разкривания са тези на покварения нрав, и ще си напълно наясно с това в сърцето си. По този начин няма ли твоите действия да бъдат точни? Няма ли действията ти да съответстват на истината? Няма ли да имаш истината реалност? Ако действаш точно и разбираш истината, тогава няма ли да могат разбирането и преживяванията, за които разговаряш, да помогнат на другите и да се справят с техните трудности? (Да, така е.) Това е практическата страна на истината.

Някои хора не изпълняват добре дълга си поради лошите си заложби, но винаги твърдят, че това е поради липсата на съвест. Кое обяснение е точно? (Че имат лоши заложби.) Понякога, когато човек изпълнява дълг, той може да схваща основите на съответното професионално знание, но да не разбира по-сложните му аспекти, защото никога преди това не ги е изучавал. Водачът му го нарича нехаен, ненадежден и лентяй, но всъщност на него просто му липсват професионални знания и той все още не е научил тези неща, но вече се опитва да прави всичко по силите си. И въпреки това неговият водач казва, че е нехаен — това не е съгласно фактите. Това е безразборно използване на терминологията и безразборно лепене на етикети. Защо хората безразборно използват терминологията и лепят етикети на другите? Дали не е защото не разбират истината? Някои хора със сигурност ще кажат „да“, други ще кажат, че е така, защото имат лоши заложби и са твърде объркани, а трети ще кажат, че е така, защото човешката им природа е твърде зла и имат погрешните намерения. Кое е правилното обяснение? Всъщност и трите състояния съществуват и преценката трябва да бъде направена според конкретния случай. Ако причината е, че не разбират истината, но някой казва, че това е така, защото имат лоши заложби и са твърде объркани, тогава тези думи не са точни. Ако е ясно, че причината за това е тяхната зла човешка природа и скритите им мотиви, но някой казва, че причината е в лошите им заложби и в това, че са твърде объркани, това е изопачаване на фактите и вероятно ще даде възможност на злите хора да минат между капките. Има и други случаи, които възникват поради това, че хората не разбират истината, но други казват, че те се дължат на злата човешка природа на тези хора. Този начин на разглеждане на нещата не е точен и има вероятност те да се отнесат към добрите хора като зли хора, което ще има лоши последствия. Има много хора, които не могат да разпознаят тези неща и не могат да разберат напълно същността на проблема. Те сляпо прилагат правилата и правят заключения въз основа на собствените си идеи, а след това считат, че имат проницателност и че виждат ясно нещата. Не е ли това надменност и самоправедност? Ако някой има лоша човешка природа, ако поставя етикети и ако заклеймява хората безразборно въз основа на собствените си скрити мотиви, това е природата на зъл човек. Такива хора са малцинство. Повечето хора вършат такива неща, защото не разбират истината. Онези, които не разбират истината, безразборно прилагат правила и безразборно използват духовни термини. Например някои хора очевидно имат проблем с човешката си природа, винаги търсят начини да се скатаят и да не полагат усилия, докато изпълняват дълга си, но онези, които нямат проницателност казват, че това са лоши заложби. Някои хора очевидно имат чувство за справедливост и когато видят нещо, което нарушава принципите, ще го поставят на разглеждане и ще защитят интересите на църквата, но често им се лепи етикет на надменни и самоправедни от хора, които не разбират истината, и дори към тях се отнасят като към зли хора, което е истински несправедливо по отношение на добрите хора. Някои хора очевидно имат малък духовен ръст и мигновено стават слаби, когато са възпирани от чувствата си, а хората, които не разбират истината, ги окачествяват като хора с твърде силни чувства и без искрено сърце за Бог. Ето какви са хората, които не притежават истината — без да се съобразяват с предисторията или с действителната ситуация, те продължават да прилагат безразборно правилата, като в един момент казват едно, а в следващия — друго. Могат ли такива хора да използват истината, за да разрешават проблеми? (Не могат.) Когато хора, които не разбират истината, се опитват да разрешават проблеми, те не могат да предпишат правилното лекарство. Все едно да се опитват да лекуват човек, който има болки в стомаха, като лекуват главата му. Те не могат да намерят първопричината за проблема. Те не разбират къде е първопричината за проблема или какво казват и за какво се отнасят Божиите слова. Това е неразбиране на истината. Сега много или малко от истината разбирате? (Малко.) Да кажем например, че някой попита: „Защо не можеш да се покориш, когато те сполети този проблем?“. Хората често казват: „Защото не познавам Бог!“. Правилно ли е това обяснение? Понякога е правилно, а понякога не е. В повечето случаи не е правилно и това е просто безразборно лепене на етикети. Хората схващат малко духовна терминология и след това я прилагат и използват безразборно, в резултат на което възникват много проблеми. Някои от тях са погрешни тълкувания, други са преценки, а това води до вредни резултати и дори предизвиква хаос. Когато онези, които нямат духовно разбиране, научат нещо, те го прилагат и използват безразборно. За тях е най-вероятно да допуснат грешки и те са склонни да допускат принципни грешки. Докато хората, които имат способност за възприемане, може да направят няколко грешки, но тези грешки не са по принципни въпроси и те могат да си вземат поука от тези грешки. Ако хората имат абсурдно възприемане, ако тълкуват неправилно Божиите слова, когато ги четат, ако имат отклонения във възприемането, когато слушат проповеди, и ако са склонни да намират грешки и да издребняват, това е много тревожно. За тях не само че е невъзможно да навлязат в истината реалност, но с течение на времето те ще започнат да действат безразсъдно и да предизвикват смущения в делото на църквата. Това е сериозен изход.

Сега трябва да се замислите: дали думите, доктрините и духовните теории, за които често говорите, са истината? Разбирате ли истината, или разбирате само доктрини? Колко истини реалности има в това, което разбирате? Щом разберете тези неща, вие наистина ще имате себепознание и ще знаете колко струвате. Например много сте разговаряли за истините относно това как да бъдеш честен човек, но дали наистина сте ги разбрали? Вероятно вие можете да разговаряте за някои думи и да говорите за някакво разбиране, но в колко от тези реалности сте навлезли? Наистина ли сте честни хора сега? Можете ли да говорите ясно за това? Някои хора казват: „Да бъдеш честен човек означава да не лъжеш, да казваш всичко, което ти е на сърце, да не криеш нищо и да не избягваш нищо. Това е критерият за това да си честен човек“. Какво мислите за това твърдение? Отговаря ли то на истината? (Не.) Можете да говорите за думи и доктрини, но когато става въпрос за подробности от практикуването или за конкретни проблеми, не намирате думи. Това не е разбиране на истината. Хората не разбират истината, но винаги си мислят: „Вече разбирам много, но Бог не ме оползотворява. Ако Бог ме оползотворяваше и бях станал църковен водач, щях да мога да се погрижа всеки брат и сестра да разбира истината“. Не е ли това голямо самохвалство? Наистина ли имаш тази способност? Честни ли са хората, които могат да се хвалят и превъзнасят? Тези хора не разбират истината, но въпреки това се хвалят и се превъзнасят — не са ли жалки? (Да, те са жалки.) Сега вие слушате много проповеди, но ако никога не разберете истината, рано или късно ще тръгнете по същия път като фарисеите и тогава ще бъдете съвременни фарисеи. Не е ли това вероятно? (Да, така е.) Твърде вероятно е. Сатанинската природа на хората е дълбоко вкоренена. Ако те придобият някакво знание или образование и могат да проповядват някои правилни теории и възвишени проповеди, много вероятно е да станат фарисеи. Ако не искате да станете фарисеи или да вървите по пътя на фарисея, единственият начин да избегнете това е да се стараете да разберете истината и да навлезете в реалността, както и да превърнете доктрините, които разбирате, в истината реалност. И така, какво се счита за истинско разбиране на истината за това да бъдеш честен човек? Трябва да размишлявате сами върху това и да разговаряте за него, когато имате свободно време. Какво точно представлява честният човек? Какви са критериите, които се изискват в Божиите слова за честните хора, за които Бог говори? Кои от тези критерии, които Бог изисква, хората могат да практикуват? Какъв е честният човек, за когото говори Бог? Срещу кой аспект от покварения нрав на хората е насочено това да си честен човек? Не си ли струва да се задълбочим сериозно в тези въпроси? Думите и истините, които Бог изисква от хората да практикуват, не са насочени към начините на вършене на нещата или към поведението на хората. Те са насочени към сатанинската природа и към сатанинския нрав на хората. Поради това за тези думи се казва, че са истината. Ако единствената им цел беше да променят поведението на хората и да ги научат как да мислят, тогава те нямаше да са истината, а щяха да са просто някаква теория. Може да се каже, че всеки възпитател би могъл да окаже известно влияние върху хората и да промени малко поведението им, а като приложи тези учения на практика и ги обобщи, поведението на хората може постепенно да се регулира. Има много такива знания, но тези неща не са истината, защото не могат да се справят с покварения нрав на хората, нито да решат проблема с първопричината за греховете им. Само Божиите слова могат да пречистват покварата на хората и да се справят с нея, само Божиите слова могат да се справят напълно със сатанинската природа на хората и следователно само Божиите слова са истината. Какво е истинското значение на истината на Божиите слова? Заслужава си често да размишляваме, да мислим и да разговаряме заедно за това. Никога не забравяйте следното: нещата, които могат да променят единствено поведението на хората, не са истината, а само знание и закони. Истината може да промени не само поведението на хората, но и техния покварен нрав. Нещо повече, тя може да промени техните идеи и представи и да се превърне в живот на човека. Такава е истината. Сега има твърде малко хора, които могат да прозрат ясно този въпрос. Много хора никога не осъзнават, че нещата, които регулират поведението и дават възможност на хората да водят външно приличен живот, не са истината и че всички те са знания, доктрини и сатанински философии. Когато хората приемат тези неща, въпреки че външното им поведение става все по-благородно, достойно и изтънчено, сърцата им се изпълват с коварство и нечестивост и те стават все по-мрачни. Тези неща са отровите и теориите на Сатана, това са неща, които Сатана използва, за да подвежда и покварява хората. Те изобщо не са истината и не идват от Бог. Истина са само нещата, които позволяват на хората да станат честни, освободени и волни, които им позволяват да опознаят Създателя, да имат богобоязливи сърца и да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. Независимо каква гледна точка възприемаш и какъв път следваш, ако поведението ти се подобрява и придобиваш популярност, но имаш твърде малко богобоязливо сърце и твърде малко истинска вяра в Бог, а връзката ти с Бог е много слаба и сърцето ти се отдалечава от Бог, тогава нещата, в които се вкопчваш, не са положителни и определено не са истината. Ако избереш някакъв път или начин на живот и приемеш някои неща, и тези неща те накарат да станеш истински и честен, и те накарат да обичаш положителните неща и да мразиш нечестивите и негативните, и те накарат да имаш богобоязливо сърце и с готовност да приемаш върховенството и подредбите на Създателя, тогава тези неща са истината и те наистина идват от Бог. Можете да оценявате нещата според тези критерии. Има някои доктрини, които много хора са способни да изрекат и са изричали в продължение на много години. След като са изричали тези неща многократно обаче, вътрешният нрав на хората не се е променил, състоянията им не са се преобразили ни най-малко, и възгледите им, начините им на мислене и отправната точка и намеренията зад действията им не са се променили по никакъв начин. Затова трябва да побързате да се откажете от тези неща и да спрете да се вкопчвате в тях. Те определено не са истината. Когато хората за първи път започнат да практикуват някои думи, това им се струва тежко и трудно и те не могат да схванат принципите. Но след като ги преживяват и практикуват за определен период от време, те чувстват, че вътрешните им състояния са се подобрили, че сърцата им са се доближили до Бог, че имат богобоязливи и благоговейни пред Бог сърца, че не са толкова непримирими или непокорни, когато им се случват неща, че личните им намерения и желания не са толкова силни и че могат да се покорят на Бог. Това състояние е положително. Тези думи са истината и са правилният път. Вие можете да разпознавате нещата въз основа на тези принципи. Няма да е лесно да определя истината в едно изречение. Ако я определя в едно изречение и вие можете да я разберете, след като я чуете, това би било добре. Но ако се отнасяте към нея като към правило и доктрина, която трябва да следвате, тогава това би било тревожно — това означава да нямате духовно разбиране. И така, дадох ви тези принципи и вие трябва да започнете да правите сравнения, да преживявате, да практикувате и да придобивате знание от преживяното според тези принципи. Не само трябва да действате и да се държите според тези принципи, но и да възприемате хората и нещата и да оценявате хората според тези принципи. Като преживявате и практикувате по този начин, вие ще знаете какво е истината. Ако хората не разбират какво е истината и ако не знаят, че Божиите слова са истината, тогава могат ли да придобият живот? Могат ли да получат промяна в своя живот нрав? Макар че външно изискванията, които Бог поставя пред хората в Своите слова, не са толкова високи като критерии и са съвсем прости, ако не разбираш какво е подразбиращото се значение на истината или колко практическо съдържание включва истината, а разбираш истината единствено като думи и доктрини, никога няма да си способен да навлезеш в истините реалности, в които Бог изисква от хората да навлязат.

26 май 2017 г.

Забележка:

а. Дзянху е китайски термин, който се отнася до фантастичния свят на майсторите на бойните изкуства и престъпниците в древен Китай.