Каква е целта на вярата на човека в Бог? (Да бъде спасен.) Спасението е вечна тема на вярата в Бог. Та как може да се постигне спасението? (Като се стремим към истината и винаги живеем пред Бог.) Това е един вид практикуване. Какво може да се придобие, като се живее винаги пред Бог? Каква е целта? (Да изградим нормална връзка с Бог.) (Да се боим от Бог и да отбягваме злото, и да разбираме истината и да постигнем истинско познание за Бог.) Какво още? (Да търсим истината, да направим истината наш живот.) Тези неща често се казват по време на проповеди, те са духовни фрази. Какво друго? (Да преживяваме да бъдем кастрени от Бог заедно с Неговото правосъдие и наказание и Неговите изпитания и облагородяване, за да започнем да се самоанализираме и опознаваме, и да търсим истината, за да преодолеем покварения си нрав по време на този процес, както и да постигнем истинско познание за Бог, като най-накрая станем хора, които притежават истината и човешка природа.) Изглежда, че сте разбрали доста от проповедите през последните няколко години. Тогава могат ли тези неща, които разбирате, да се използват във вашите преживявания, за да разрешавате определени реални проблеми и трудности? Например неправилни мисли и идеи, случайна негативност и слабост, както и определени въпроси, свързани с представи и фантазии: могат ли тези неща да бъдат преодоляни бързо? Някои хора може и да са способни да разрешат няколко второстепенни проблеми, но все още може да се борят с главните, основополагащи проблеми. Въз основа на нивото на разбиране, което имате за истините днес, бихте ли могли да останете непоколебими, ако се сблъскате със същия вид изпитания като Йов? (Бихме решили твърдо да останем непоколебими, но не знаем какъв би бил истинският ни духовен ръст, ако нещо наистина ни се случи.) Не трябва ли обаче да знаете какъв е истинският ви духовен ръст, дори нищо да не ви се е случило? Да не знаете това е опасно! Знаете ли какви са практическите аспекти на тези често повтаряни духовни изрази и установени фрази? Разбирате ли какво наистина предполага всяка от тези фрази? Разбирате ли точно каква е истината в тях? Ако знаеш и си преживял тези неща, тогава това доказва, че разбираш истината. Ако си способен само да повториш няколко духовни изрази и фрази, но те не са ти от полза, когато действително преживяваш нещо, и не са способни да разрешат неприятностите ти, тогава това доказва, че след всичките тези години на вяра в Бог ти все още не разбираш истината и не си имал никакви реални преживявания. Какъв е смисълът да ви казвам това? След като са стигнали дотук във вярата си в Бог, хората разбират малко повече от истината в сравнение с религиозните привърженици или невярващите, разбират някои от виденията на Божието дело и са способни да се придържат към няколко въпроса, свързани с правилата, и може да се каже, че имат известно разбиране и оценка за Божието върховенство, както и малко истинско възприятие за това върховенство — дали обаче тези неща са довели до промяна в техния живот нрав? Всеки от вас може като цяло да каже нещичко за често чуваните истини, които са свързани с виденията: виденията на Божието дело, целта на Божието дело и Божиите намерения за човечеството, а познанието, за което говорите, е много по-висше от това на религиозните привърженици — но може ли всичко това да донесе промяна във вашия нрав или дори частична промяна в този нрав? Способни ли сте да измерите това? Това е от съществено значение.

Наскоро бе направено общение за това как точно да се опознае Бог на земята, как да се взаимодейства с Бог на земята и как да се установи нормална връзка с Бог. Не са ли това най-практическите въпроси? Това са все истини, свързани с аспекта на практикуването, а целта на общението за тези неща е хората да са осведомени как да вярват в Бог, как да си взаимодействат с Бог и да изградят нормална връзка с Бог в ежедневието си. Що се отнася до истините, свързани с практикуването, и до всички истини, които сте чули, разбрали и можете да приложите на практика, способни ли са те да променят нрава ви? Може ли да се каже, че ако хората прилагат истината на практика по този начин и действително се стараят да постигнат това, тогава практикуват истината, и че ако са направили тези истини своя реалност, са способни да постигнат промени в нрава си? (Може.) Мнозина са слепи за това какво са промените в нрава. Те мислят, че това да си способен да повтаряш много духовни доктрини и да разбираш много истини представлява промени в нрава. Това е погрешно. От момента на разбирането на една истина до това да прилагаш тази истина на практика и после да промениш нрава си има дълъг процес на житейско преживяване. Как разбирате промените в нрава? Във всичко, което сте преживявали до момента, имало ли е някакви промени във вашия живот нрав? Вие може да не сте способни да прозрете тези неща и всичко това е проблемно. Думата „промяна“ в израза „промяна в нрава“ всъщност не е много трудна за разбиране, така че какво е „нрав“? (Законът на човешкото съществуване, отровата на Сатана.) Какво още? (Това, което е естествено у човека, което е в същността на живота.) Вие продължавате да изтъквате тези духовни термини, но те са все доктрини и общи рамки и не съдържат никакви подробности. Това не е разбиране на същността на истината. Често говорим за промени в нрава и такива теми винаги се обсъждат от самото начало на човешката вяра в Бог, независимо дали човек посещава сбирки или слуша проповеди. Това са нещата, които хората трябва да се опитат да проумеят, когато вярват в Бог. Но колкото до това какво точно са промените в нрава, дали е имало промяна в собствения им нрав и дали е възможно да постигнат промяна — много хора са невежи за тези неща, никога не са се замисляли за тях, нито знаят откъде да започнат да мислят за тях. Какво представлява нравът? Това е основна тема. След като разбереш това, тогава повече или по-малко ще разбираш въпроси като това дали е имало промяна в нрава ти, до каква степен се е променил той, колко са били промените и дали е имало промяна в нрава ти, след като си преживял определени неща. За да обсъждаш промените в нрава, първо трябва да знаеш какво е нрав. Всеки знае думата „нрав“, всеки е запознат с нея, но не знае какво означава нрав. Какво точно е нрав не може да се обясни ясно само с няколко думи и не може да се обясни като съществително име, тъй като е твърде абстрактно и не е лесно за възприемане. Ще дам пример, който ще ви накара да разберете. И овцете, и вълците са животни. Овцете ядат трева, а вълците ядат месо. Това се определя от тяхната природа. Ако един ден овцата изяде месо, а вълкът изяде трева, ще се промени ли природата им? (Не.) Ако овцата не яде трева, ще изгладнее. Дай ѝ малко месо и ще го изяде, но ще си остане много покорна към теб. Това е нрав, това е природата същност на овцата. В какво отношение се проявява покорството на овцата? (Тя не напада хората.) Точно така — това е покорен нрав. Проявеният в овцата нрав е отстъпчивост и подчинение. Тя не е жестока, а е послушна и мила. Вълците са различни. Техният нрав е жесток и те ядат всякакви дребни животни. Да срещнеш гладен вълк е много опасно, той може да се опита да те изяде дори ако не го предизвикаш. Нравът на вълка не е послушен или мил, а жесток и свиреп, без капка състрадание или жалост. Такъв е нравът на вълка. Нравът на вълка и овцата представлява тяхната природа същност. Защо казвам това? Защото нещата, които се разкриват в тях, се показват естествено, независимо от контекста, без човешки принос или подбуда. Те се разкриват естествено, без никаква нужда от допълнителен човешки принос. Свирепостта и жестокостта на вълците не е предизвикана от хората, нито пък добротата и хрисимостта на овцете им е втълпена от хората. Те са родени с тези неща, тези неща се разкриват естествено, те са тяхната същност. Това е нравът. Този пример дава ли ви някакво разбиране какво е нравът? (Да.) Това не е въпрос на понятие, не обясняваме някакво съществително име. В това има истина. Тогава каква е истината тук? Човешкият нрав е свързан с човешката природа. Както човешкият нрав, така и човешката природа са от Сатана, те са противоположни и враждебни на Бог. Ако хората не получат Божието спасение и не се променят, тогава това, което ще изживяват и разкриват естествено, ще е единствено зло, отрицание и нарушаване на истината — в това няма съмнение.

Току-що говорихме за нрава на овцете и вълците. Това са две напълно различни животни: всяко има своя нрав и неща, които се разкриват в него. Каква обаче е връзката с човешкия нрав? Като погледнем отново чрез този пример какво точно е човешкият нрав, какви видове покварен нрав съществуват? (Можем да знаем най-общо какъв вид нрав имат хората, като си взаимодействаме с тях. Например, докато говорим с някого, е възможно да усетим, че той говори със заобикалки, че винаги увърта, така че другите да не могат да кажат какво наистина има предвид, което означава, че в него има измамен нрав. Можем да получим обща идея от това какво обикновено казва и прави, от действията и поведението му.) Можете да видите определени проблеми с нрава във взаимодействието си с хората. Изглежда, че след като чухте този пример, имате обща идея за това какво е нравът. И така, кои видове покварен нрав имат всички хора? Кои видове нрав хората не осъзнават или са неспособни да усетят, но все пак без съмнение са видове покварен нрав? Например да кажем, че някои хора са много сантиментални и Бог казва: „Ти си много сантиментален. Когато става въпрос за човек, когото харесваш или за нещо, свързано със семейството ти, независимо кой се опитва да разбере ситуацията им или какво наистина се случва, ти няма да издадеш нищо за тях и ще продължаваш да ги прикриваш. Това е сантименталност“. Те чуват това и го разбират, признават го и го приемат като факт. Признават, че Божиите слова са правилни, че Божиите слова са истината и благодарят на Бог, че е разобличил това за тях. Може ли нравът им да се види от това? Очевидно ли е, че приемат истината, приемат фактите, не се противопоставят и са покорни? (Не. Зависи как действат, когато се сблъскат с проблеми и дали това, което казват и това, което правят, е едно и също.) На прав път сте. В този момент те приемат — но по-късно, когато им се случи нещо подобно, няма промяна в начина, по който действат. Това представлява един вид нрав. Какъв нрав? Тогава са слушали, после са мислили за това и са си казали: „Как може да не знам, че съм сантиментален, след като съм чул толкова много проповеди? Сантиментален съм, но кой не е? Ако не прикривам семейството си и близките си хора, кой ще го направи? Дори един способен човек се нуждае от подкрепата на трима други“. Това си мислят в действителност. Когато дойде време за действие, това, което си мислят и планират в сърцето си, и отношението им към Божиите слова се определя изцяло от техния нрав. Какво е отношението им? „Бог може да казва и да разобличава каквото Си иска и аз ще приема това, което се предполага да приема, когато съм пред Него, но решението ми е взето и нямам намерение да отхвърлям чувствата си“. Това ли е нравът им? Техният нрав се е показал и истинското им лице е било разобличено, нали? Нима са хора, които приемат истината? (Не.) Тогава какво е това? Това е неподчинение. Пред Бог те казват „амин“ и имитират приемане. Сърцето им обаче остава недокоснато. Не приемат Божиите слова сериозно, не ги възприемат като истината, а още по-малко ги прилагат на практика като истината. Не е ли това един от видовете нрав? И не е ли нрав като този разкриване на определен вид природа? (Да.) Тогава каква е същността на този вид нрав? Непримиримост ли е? (Да.) Непримиримост: това е един вид човешки нрав и той се среща във всички хора. Защо казвам, че това е нрав? Това е нещо, което произтича от човешката природа същност. Не е необходимо да мислиш за него, не е необходимо другите да те учат или да влияят на мислите ти, нито пък Сатана да те подвежда. Това се разкрива естествено в теб и произтича от твоята природа. Има някои хора, които независимо какви лоши неща правят, винаги обвиняват Сатана. Винаги казват: „Сатана вкара тази идея в главата ми, Сатана ме накара да го направя“. Приписват всичко лошо на Сатана и никога не признават проблемите в своята собствена природа. Това правилно ли е? Не си ли бил дълбоко покварен от Сатана? Ако не признаеш това, тогава как става така, че нравът на Сатана се разкрива в теб? Разбира се, има и моменти, когато Сатана внася прекъсване, включително когато хората са подвеждани и изложени на нещо от зъл човек или от антихрист, или когато някой зъл дух действа и им изпраща мисли — но това са само изключения. През повечето време хората са насочвани от сатанинската си природа и разкриват всякакви видове покварен нрав. Когато хората действат според собствените си предпочитания и склонности, когато правят нещата по свой собствен начин, в съответствие със собствените си представи и фантазии, тогава те живеят според своя покварен нрав, а когато живеят според тези неща, те живеят според собствената си природа. Това са неоспорими факти. Когато хората са управлявани от своята сатанинска природа, когато живеят според сатанинската си природа, всичко, което се разкрива в тях, е собственият им покварен нрав. Това не може да се припише на Сатана, не може да се каже, че това са мисли, изпратени от Сатана. Понеже хората са били дълбоко покварени, те принадлежат на Сатана и понеже хората не са по-различни от Сатана и са живи демони, живи Сатани, следователно не трябва да приписваш всичко сатанинско, което се разкрива в теб, на Сатана. Не си по-добър от Сатана и това е твоят покварен нрав.

Какъв вид състояние има в хората, когато имат непримирим нрав? Те са основно упорити и самоправедни. Винаги се придържат към своите идеи, винаги мислят, че казаното от тях е правилно, напълно непреклонни са и не приемат чуждо мнение. Това е отношение на непримиримост. Те са като развалена плоча, не слушат никого, остават неизменно насочени към един курс на действие и настояват да го изминат докрай, независимо дали е правилен или погрешен. В това има някакво непокаяние. Както се казва в поговорката: „Мокър от дъжд не се бои“. Хората знаят отлично какво е правилно да направят и все пак не го правят, те твърдо отказват да приемат истината. Това е един от видовете нрав: непримиримост. В какви ситуации разкривате непримирим нрав? Често ли сте непримирими? (Да.) Много често! И понеже непримиримостта е твой нрав, тя те придружава във всяка секунда от всеки ден на съществуването ти. Непримиримостта пречи на способността на хората да дойдат пред Бог, пречи на способността им да приемат истината и пречи на способността им да навлязат в истината реалност. А ако не си способен да навлезеш в истината реалност, може ли да настъпи промяна в този аспект от твоя нрав? Само с голяма трудност. Имало ли е някаква промяна в този аспект от вашия нрав, който е непримирим? И колко промяна е имало? Да кажем например, че някога си бил изключително инатлив, но сега вече е имало малко промяна в теб — когато се сблъскаш с някой проблем, имаш известно усещане за съвест в сърцето си и си казваш: „Трябва да практикувам малко истина по този въпрос. Тъй като Бог е разобличил този непримирим нрав — тъй като съм го чул и сега го познавам — трябва да се променя. Когато в миналото се сблъсквах няколко пъти с такива неща, следвах плътта си и се провалях, и не съм доволен от това. Този път трябва да практикувам истината“. С такъв стремеж е възможно да се практикува истината и това е промяна. Когато имате преживявания по този начин известно време и сте способни да прилагате повече истини на практика, и това носи по-големи промени, а непокорният ви и непримирим нрав се разкрива все по-малко и по-малко, настъпила ли е промяна във вашия живот нрав? Ако непокорният ви нрав видимо е намалял, а покорството ви към Бог е станало още по-голямо, тогава е имало истинска промяна. Така че до каква степен трябва да се промените, за да постигнете истинско покорство? Ще сте успели, когато няма и следа от непримиримост, а само покорство. Това е бавен процес. Промените в нрава не се случват за един ден, те отнемат продължителни периоди на преживяване, може би дори цял живот. Понякога е необходимо да се изстрадат много големи трудности — трудности, подобни на умиране и връщане към живота, трудности, по-болезнени и тежки от това да изрежат целия тумор от тялото ви. Та имало ли е някакви промени в непримиримия ви нрав? Способни ли сте да измерите това? (Преди смятах, че определени неща трябва да се правят по определен начин. Когато хората ми даваха различна гледна точка, не слушах и едва след като се сблъсках с реални спънки, се промених. Сега съм малко по-добре. Когато хората излагат различни възгледи, ги отблъсквам, но по-късно съм способен да приема част от това, което казват.) Изменението на отношението е друг вид промяна. Това означава, че е имало малко промяна. Не е като преди, когато си знаел, че другият човек е прав, но си го отхвърлял и си отказвал да го приемеш, като все още се придържаш към своите склонности. Случаят вече не е такъв. В отношението ти вече е настъпил обрат. Доколко си се променил, след като си се променил в такава степен? Няма и десет процента. Десет процента промяна най-малкото означават, че след като другият човек е изразил своята различна гледна точка, ти нямаш чувства на противодействие или мисли на противопоставяне. Имаш нормално отношение. Макар че то все още не е заело правилното си място в сърцето ти, поне нямаш непримиримо отношение, можеш да обсъдиш това с човека, има известно покорство в практикуването ти и не правиш нещата само в съответствие със собствените си идеи. След това има моменти, когато се придържаш към собствените си идеи и моменти, когато си способен да приемеш какво казват другите. Промените в нрава се движат напред-назад. Трябва да преживееш неописуеми несполуки, за да постигнеш малко промяна, и неописуеми провали, за да успееш, и затова не е лесно да промениш нрава си без да преживееш няколко години на изпитания и облагородяване. Понякога, когато хората са в добро душевно състояние, те са способни да приемат правилните неща, които другите казват, но когато се чувстват потиснати, не търсят истината. Това не забавя ли нещата? Понякога, когато не се разбираш с партньора си, не търсиш истините принципи, а живееш според философиите на Сатана. Понякога, когато си сътрудничиш с другите и техните заложби са по-добри от твоите, а те са по-добри от теб, се чувстваш възпрян от тях и нямаш куража да отстояваш принципите, когато се сблъскаш с проблем. Понякога ти си по-добър от партньора си и той постъпва глупаво, а ти го гледаш отвисоко и не искаш да разговаряш за истината с него. Понякога искаш да практикуваш истината, но си възпрян от плътските чувства. Понякога жадуваш за удоволствията на плътта и макар че може да искаш да се опълчиш на плътта, не си способен на това. Понякога слушаш проповед и разбираш истината, но въпреки това не можеш да я приложиш на практика. Лесни ли са тези проблеми за разрешаване? Не са лесни за разрешаване от самия теб. Бог може само да подложи хората на изпитания и облагородяване, да ги накара да страдат силно и най-накрая да почувстват празнотата в себе си без истината, сякаш не могат да живеят без истината. Това облагородява хората да развият вяра и ги кара да се чувстват така, че трябва да се домогват до истината, че сърцата им няма да намерят покой, докато не практикуват истината и че ще преживеят огромно мъчение, ако не могат да се покорят на Бог. Ето какъв е ефектът, постигнат от изпитанията и облагородяването. Ето колко трудни са промените в нрава. Защо ви казвам, че не са лесни? Може ли да е заради това, че не Ме е страх, че ще станете негативни? То е, за да ви покажа колко важни са промените в нрава. Бих искал всички да обръщате внимание на това, да спрете да се стремите към онези нереалистични, лицемерни и фалшиви духовни образи, да спрете винаги да следвате онези произволни духовни доктрини, практики и правила. Като правите това, ще си навредите и няма да имате никаква полза.

Току-що говорихме за един аспект от нрава: непримиримостта. Непримиримостта често е вид отношение, което е скрито в дълбините на човешките сърца. Обикновено отвън не е ясна, но когато е очевидна, ще е лесно да се забележи и хората ще кажат: „Те не се подчиняват! Те не приемат изобщо истината — толкова са непримирими!“. Тези с непримирим нрав са обсебени от един подход и се придържат само към едно нещо, като никога не се избавят от него. Е, това единствената страна на човешкия нрав ли е? Разбира се, че не — има много други. Да видим дали можете да кажете какъв нрав ще ви опиша. Някои хора казват: „В Божия дом аз се покорявам единствено на Бог, защото само Бог притежава истината. Хората не притежават истината, те имат покварен нрав, не може да се разчита на нищо, което казват, затова се покорявам само на Бог“. Прави ли са, като казват това? (Не.) Защо не? Какъв вид нрав е това? (Надменен и самонадеян.) (Нравът на Сатана и на архангела.) Това е надменен нрав. Не казвайте винаги, че е нравът на Сатана и на архангела, този начин на говорене е твърде широк и нереалистичен. Видовете покварен нрав на Сатана и архангела са твърде многобройни. Да се говори за архангела, демоните и Сатана накуп е твърде общо и за хората не е лесно да разберат. По-точно е да се каже само, че това е надменен нрав. Разбира се, това не е единственият вид нрав, който те разкриват, просто надменният нрав се разкрива толкова очевидно. Като се каже, че това е арогантен нрав, хората ще могат да го разберат лесно, затова този начин на говорене е най-подходящ. Някои хора имат някакви умения, някакви дарове, някакви скромни способности и са извършили редица дела за църквата. Тези хора си мислят следното: „Вашата вяра в Бог предполага да прекарвате цял ден в четене, възпроизвеждане, писане, запаметяване на Божието слово като някой духовен човек. Какъв е смисълът? Можете ли да свършите нещо истинско? Как може да се наричате духовни хора, като не правите нищо? Вие нямате живот. Аз имам живот, всичко, което правя, е реално“. Какъв нрав е това? Те имат някои специални умения, някои дарове, могат да вършат малко добро и приемат, че тези неща са животът. В резултат те не се подчиняват на никого, не се страхуват да поучават никого, гледат отвисоко всички — надменност ли е това? (Да.) Това е надменност. При какви обстоятелства най-общо разкриват надменност хората? (Когато имат някакви дарове или специални умения, когато могат да правят някакви практически неща, когато имат капитал.) Това е една ситуация. Тогава хората, които не са надарени или нямат никакви специални умения, лишени ли са от надменност? (И те са надменни.) Човекът, за когото говорихме току-що, често ще казва: „Покорявам се единствено на Бог“, а като чуят това, хората ще си мислят: „Колко покорен на истината е този човек, той не се покорява на друго освен на истината, това, което казва, е правилно!“. Всъщност в тези привидно правилни думи има вид надменен нрав: „Покорявам се единствено на Бог“ ясно означава, че той не се покорява на никого. Питам ви, дали онези, които казват такива думи, наистина са способни да се покорят на Бог? Те никога не биха могли да се покорят на Бог. Онези, които са способни да изрекат такива думи, са несъмнено най-надменни от всички. Външно това, което казват, изглежда правилно, но всъщност това е най-коварният начин, по който се проявява надменният нрав. Те използват фразата „единствено на Бог“, за да се опитат да докажат, че са разумни, но всъщност това е като да заровят златото и да забодат отгоре знак с надпис „Тук няма заровено злато“. Не е ли глупаво това? Какво бихте казали, кой тип човек е най-надменен? Какви неща могат да кажат хората, които ги правят най-надменни? Вероятно сте чували някои надменни неща преди. Какво е най-надменното от тях? Знаете ли? Смее ли някой да каже: „Не се покорявам на никого — дори на небето или земята, дори на Божиите слова“? Само демонът на големия червен змей смее да каже това. Никой, който вярва в Бог, не би го казал. Ако обаче онези, които вярват в Бог, кажат: „Покорявам се единствено на Бог“, те не са много по-различни от големия червен змей, те се приравняват към всички, които са номер едно в света, те са най-надменни от всички. Казвате, че всички хора са надменни, но има ли различия в надменността им? Къде виждате различията? Всички покварени човешки същества имат надменен нрав, но в тяхната надменност има различия. Когато надменността на човек е достигнала определена степен, той е загубил всякакъв разум. Разликата е дали в това, което някой казва, има разум. Някои хора са надменни, но все още притежават известен разум. Ако са способни да приемат истината, тогава все още имат надежда за спасение. Други са толкова надменни, че нямат разум — за тяхната надменност няма граници — и такива хора никога не биха могли да приемат истината. Ако хората са толкова надменни, че нямат разум, тогава губят всякакво усещане за срам и са само глупаво надменни. Това са все разкривания и проявления на надменен нрав. Как биха могли да кажат нещо като „покорявам се единствено на Бог“, ако нямаха надменен нрав? Със сигурност не биха го казали. Без съмнение, ако някой има надменен нрав, тогава той има проявление на надменност и несъмнено ще казва и прави надменни неща, ще му липсва всякакъв разум. Някои хора казват: „Аз нямам надменен нрав, но такива неща се разкриват в мен“. Има ли логика в такива думи? (Не.) Други казват: „Не мога да се сдържа. Веднага щом спра да съм внимателен, правя нещо надменно“. Има ли логика в тези думи? (Не.) Защо не? Каква е първопричината за тези думи? (Че нямаме себепознание.) Не — те знаят, че са надменни, но като чуват другите да им се подиграват с думите „Как така си толкова надменен? За какво си толкова надменен?“, те се чувстват засрамени и именно затова казват такива неща. Чувството им за гордост не може да понесе това, те търсят извинение да го прикрият, да го маскират, да го потулят и да се измъкнат от ситуацията. Ето защо в думите им няма логика. Когато твоят надменен нрав все още не е преодолян, ти си надменен даже когато не говориш. Надменността е в природата на хората, тя е скрита в сърцата им и може да се разкрие по всяко време. И така, докато няма промяна в нрава, хората остават надменни и самоправедни. Ще ви дам пример. В църквата идва новоизбран водач и открива, че начинът, по който хората го гледат, и изражението на лицата им е доста апатично. Той си мисли вътрешно: „Не съм ли добре дошъл тук? Аз съм новоизбраният водач, как може да ми показвате това отношение? Защо не сте впечатлени от мен? Бях избран от братята и сестрите, затова духовният ми ръст е по-голям от вашия, нали така?“. И в резултат на това казва: „Аз съм новоизбраният водач. Някои хора може да не ме приемат, но няма значение. Нека да си направим състезание кой е запаметил повече откъси от Божиите слова, кой може да разговаря за истините на виденията. Ще отстъпя позицията на водач на всеки, който може да разговаря за истините по-ясно от мен. Какво ще кажете?“. Що за тактика е това? Когато хората са безразлични към него, той е недоволен и иска да им вгорчи живота и да им отвърне по същия начин. Сега, когато е водач, иска да властва над тях — иска да е на върха. Какъв нрав е това? (Надменност.) Лесно ли се преодолява надменният нрав? (Не.) Надменният нрав на хората се разкрива много често. За някои хора, това да чуят другите да разговарят за ново просветление и разбиране е оскърбително: „Защо нямам какво да кажа за това? Така няма да стане, трябва да помисля и да изляза с нещо по-добро“. И така те бълват един тон доктрина в опит да надминат другите. Що за нрав е това? Това е състезание за име и изгода. Това е също така надменност. Стане ли въпрос за нрава, можеш да седиш неподвижен, да не казваш и да не правиш нищо, но нравът все така съществува в сърцето ти и може дори да се разкрие в мислите и изражението ти. Дори ако хората се опитват да измислят начин да го потиснат или да го контролират и внимават много да не му позволят да се разкрие, ще бъде ли от полза това? (Не.) Някои хора незабавно осъзнават, когато кажат нещо надменно: „Отново разкрих надменния си нрав — колко унизително! Не трябва никога отново да казвам нищо надменно!“. Няма полза обаче да се кълнеш, че ще си държиш езика зад зъбите — това не зависи от теб, това зависи от твоя нрав. Следователно, ако не искаш надменния ти нрав да се разкрива, трябва да го поправиш. Не става въпрос да коригираш няколко думи или да оправиш някой от начините, по които вършиш нещата, а още по-малко е въпрос на спазване на някакво правило. Става въпрос да разрешиш проблема с твоя нрав. Сега, след като говорих по темата какво точно е нравът, нямате ли по-дълбоко и по-проницателно разбиране за себе си? (Да.) Себепознанието не е въпрос на това да познаваш външния си характер, темперамент, лоши навици, невежите и глупави неща, които си направил в миналото — нищо подобно. То е по-скоро да познаваш собствения си покварен нрав и злините, които си способен да направиш, когато противостоиш на Бог. Това е основното. Някои хора казват: „Имам избухлив характер и не мога да направя нищо, за да го променя. Кога мога да променя този нрав?“. Има други, които казват: „Никак не ме бива да се изразявам, не говоря добре. Всичко, което казвам, в крайна сметка обижда хората и наранява чувствата им. Кога ще се промени това?“. Прави ли са да казват това? (Не.) Къде е грешката им? (Не разпознават нещата в природата си.) Точно така. Характерът не определя природата. Колкото и добра личност да има някой, той все пак може да има покварен нрав.

Току-що говорих за два аспекта на нрава. Първият беше непримиримост, вторият — надменност. Няма нужда да казваме твърде много за надменността. Всеки човек разкрива много надменно поведение и вие трябва само да знаете, че надменността е аспект на нрава. Има също и друг вид нрав. Някои хора никога не казват истината на никого. Те обмислят и изглаждат всичко в умовете си, преди да говорят с хората. Не можеш да разбереш кои от нещата, които казват, са верни и кои са неверни. Днес казват едно, а утре — друго, на един човек казват едно, а на друг — друго. Всичко, което казват, си противоречи. Как може да се вярва на такива хора? Много е трудно да се добие точна представа за фактите и от тях не можеш да измъкнеш и една пряма дума. Що за нрав е това? Това е измамност. Лесно ли е да се промени измамният нрав? Той се променя най-трудно. Всичко, което е свързано с нрава, е свързано с природата на човека, а нищо не се променя по-трудно от това, което е свързано с неговата природа. Поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ е съвсем вярна! За каквото и да говорят и каквото и да правят измамните хора, те винаги таят лични цели и намерения. Ако не таят, нищо няма да кажат. Ако се опиташ да разбереш какви са целите и намеренията им, те ще замълчат. Ако случайно допуснат да им се изплъзне нещо вярно, те ще се постараят да измислят начин да го изопачат, да те объркат и да ти попречат да узнаеш истината. Каквото и да правят измамните хора, те няма да допуснат никой да разбере цялата истина. Колкото и време да прекарват хората с тях, никой не знае какво се върти в главите им в действителност. Такава е природата на измамните хора. Колкото и да говори един измамен човек, останалите никога няма да разберат какви са намеренията му, какво мисли в действителност и какво точно се опитва да постигне. Дори за родителите му е трудно да го разберат. Изключително трудно е да се опитваш да разбереш измамните хора, никой не може да разбере какво се върти в главите им. Ето как говорят и действат измамните хора: те никога не разкриват мислите си и не казват какво се случва в действителност. Това е вид нрав, нали? Когато имаш измамен нрав, каквото и да казваш или правиш — този нрав винаги е в теб, той те контролира, кара те да играеш игри и да мамиш, да си играеш с хората, да прикриваш истината и да се преструваш. Това е измама. В какви други конкретни видове поведение участват измамните хора? Ще дам пример. Двама души говорят и единият от тях разказва за себепознанието си. Този човек все говори за това как се е подобрил и се опитва да убеди в това другия, но не му казва истинските факти по въпроса. Прикрива нещо за тях и това показва определен нрав — нрав на измамност. Нека видим дали можете да го разпознаете. Човекът казва: „Напоследък преживях някои неща и чувствам, че през годините вярата ми в Бог е била напразна. Не съм придобил нищо. Толкова съм беден и жалък! Напоследък поведението ми не е особено добро, но съм готов да се покая!“. И все пак малко след като казва това, у него не може да се види никакъв израз на покаяние. Какъв е проблемът тук? Той лъже и мами останалите. Когато другите го чуят да казва тези неща, си мислят: „Този човек преди не се стремеше към истината, но фактът, че може да каже такива неща сега, показва, че истински се е покаял. Няма съмнение в това. Не трябва да го възприемаме както преди, а в нова, по-добра светлина“. Ето как разсъждават и мислят хората след като чуят думите му. Само че настоящото състояние на този човек същото ли е, каквото той твърди? В действителност не е такова. Той не се е покаял истински, но думите му създават илюзията, че го е направил и че се е променил към добро, и че е различен отпреди. Той иска да постигне с думите си точно това. Като говори по този начин, за да заблуди хората, какъв нрав разкрива? Това е измамност, и е много подмолно! Всъщност той изобщо не осъзнава, че се е провалил във вярата си в Бог, че е нещастен и жалък. Той заимства духовни думи и език, за да заблуждава хората, да постигне целта си да накара другите да мислят хубави неща и да имат добро мнение за него. Не е ли това измамност? Измамност е, а когато някой е твърде измамен, за него не е лесно да се промени.

Има и друг вид хора, които никога не са непринудени или открити в начина, по който говорят. Те винаги крият и маскират разни неща, трупат информация от хората на всяка крачка и ги подпитват. Винаги искат да знаят цялата истина за другите хора, но не казват това, което е в техните сърца. Никой, който си взаимодейства с тях, не може да се надява да открие някога цялата истина за тях. Такива хора не искат другите да знаят плановете им и не ги споделят с никого. Какъв нрав е това? Това е измамен нрав. Такива хора са изключително хитри, те са неразгадаеми за всички. Ако човек притежава измамен нрав, той без съмнение е измамен човек и е измамен по своята природа същност. Стреми ли се такъв вид човек към истината във вярата си в Бог? Ако не казва истината пред другите хора, способен ли е да говори истината пред Бог? Със сигурност не. Един измамен човек никога не казва истината. Той може да вярва в Бог, но истинска ли е вярата му? Какъв вид отношение има той към Бог? Той със сигурност има много съмнения в сърцето си: „Къде е Бог? Не мога да Го видя. Какво доказателство има, че Той е реален?“, „Бог господства над всичко? Наистина ли? Режимът на Сатана потиска неистово и арестува онези, които вярват в Бог. Защо Бог не го унищожи?“, „Как точно Бог спасява хората? Спасението Му реално ли е? Това не е много ясно.“, „Може ли един вярващ в Бог да навлезе в небесното царство или не? Трудно е да се каже без никакво потвърждение“. С толкова много съмнения за Бог в сърцето си, може ли такъв човек искрено да отдаде всичко на Него? Невъзможно е. Той гледа всички тези хора, които са се отрекли от всичко, което имат, за да следват Бог, които отдават всичко на Бог и изпълняват дълга си, и си мисли: „Аз трябва да си запазя нещо. Не мога да бъда толкова глупав като тях. Ако предложа всичко на Бог, как ще живея в бъдеще? Кой ще се грижи за мен? Трябва да имам план за спешни случаи“. Можеш да видиш колко „тънко“ измамни са тези хора, колко далеч напред мислят. Има някои, които щом видят как на сбирките другите се откриват за познанието за покварата си, как в общението предлагат нещата, скрити в сърцата им, и истинно казват колко пъти са извършили прелюбодеяние, си мислят: „Глупак! Това са лични неща, защо ги казваш на другите? Не може да измъкнете тези неща от мен!“. Ето такива са измамните хора — по-скоро биха умрели, отколкото да са откровени и да кажат на някого цялата истина. Някои хора казват: „Аз прегреших и направих някои лоши неща, и се чувствам малко засрамен да ги кажа на хората очи в очи. Все пак това са лични неща, срамни са. Не мога обаче да ги пазя или прикривам от Бог. Трябва да кажа тези неща на Бог прямо и открито. Не бих посмял да кажа на другите хора мислите си или личните си дела, но трябва да ги кажа на Бог. Независимо от кого друг пазя тайни, не мога да пазя тайни от Бог“. Това е отношението, което един честен човек възприема към Бог. Но измамните хора са предпазливи към всички, не вярват на никого и не говорят честно с никого. Те не казват на никого цялата истина и никой не може да ги проумее. Това са най-измамните хора от всички. Всеки човек има измамен нрав. Единствената разлика е само в степента на измамността. Макар че може да откриваш сърцето си и да разговаряш за проблемите си на събирания, означава ли това, че нямаш измамен нрав? Не означава, ти също имаш такъв нрав. Защо казвам това? Ето един пример: може би ще си способен да проявиш откровеност в общението за неща, които не засягат гордостта или суетата ти, за неща, които не са срамни, и неща, за които няма да бъдеш кастрен, но ако си направил нещо, което нарушава истините принципи, от което всеки би се отвратил и възмутил, щеше ли да си способен да общуваш открито за него на събиранията? А ако си направил нещо неизразимо, щеше да ти е още по-трудно да проявиш откровеност и да разкриеш истината за него. Ако някой го разгледа или се опита да ти припише вината за него, щеше да използваш всички средства, с които разполагаш, за да го скриеш, и щеше да се ужасиш, че този въпрос може да бъде разобличен. Винаги щеше да се опитваш да го прикриеш и да очакваш да ти се размине. Не е ли това измамен нрав? Може би вярваш, че ако не го кажеш на глас, никой няма да знае за него и че дори Бог няма как да узнае за него. Това е погрешно! Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на сърцата на хората. Ако не можеш да го възприемеш, значи изобщо не познаваш Бог. Измамните хора не просто мамят другите — те дори се осмеляват да се опитват да измамят Бог и да използват измамни средства, за да Му се противопоставят. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Божият нрав е праведен и свят, а измамните хора са онова, което Той ненавижда най-много. Затова за измамните хора е най-трудно да постигнат спасение. Хората с измамна природа са тези, които лъжат най-много. Те ще излъжат дори Бог, ще се опитат да Го измамят и упорито отказват да се покаят. Това означава, че те не могат да постигнат Божието спасение. Ако някой разкрива покварен нрав само от време на време, ако лъже и подвежда хората, но е ясен и открит с Бог и се покайва пред Него, тогава този тип човек все още има надежда да постигне спасение. Ако ти наистина си човек с разум, трябва да се откриеш пред Бог, да говориш с Него от сърце и да се самоанализираш и опознаеш. Не трябва да лъжеш повече Бог, не трябва никога да се опитваш да Го заблуждаваш и още по-малко трябва да се опитваш да криеш нещо от Него. Факт е, че има някои неща, за които хората не трябва да знаят. Стига да си открит с Бог за тях, няма проблем. Когато правиш нещо, се увери, че не пазиш тайни от Бог. Можеш да кажеш на Бог всички онези неща, които не е подходящо да кажеш на другите хора. Човек, който прави това, е умен. Макар че може да има неща, за които не усеща нужда да се открива пред другите, това не трябва да се нарича измамност. Измамните хора са различни: те вярват, че трябва да крият всичко, че не могат да кажат нищо на другите хора, особено ако става въпрос за лични неща. Ако не им носи полза да кажат нещо, те не го казват дори на Бог. Не е ли това измамен нрав? Такъв човек е наистина измамен! Ако някой е толкова измамен, че не казва на Бог истината и пази всичко в тайна от Бог, дали изобщо е човек, който вярва в Бог? Има ли истинска вяра в Бог? Това е човек, който се съмнява в Бог и в сърцето си не вярва в Него. Тогава не е ли вярата му лъжлива? Той е неверник, лъжевярващ. Имате ли мигове, когато се съмнявате в Бог и се пазите от Него? (Да.) Да се съмняваш в Бог и да се пазиш от Него — какъв нрав е това? Това е измамен нрав. Всеки има измамен нрав в различна степен. Стига да можете да приемете истината, ще сте способни да постигнете покаяние и да се промените.

Някои хора разкриват покварен нрав, когато им се случи нещо, имат представи и идеи, имат предразсъдъци за другите хора, осъждат ги и ги злепоставят зад гърбовете им. Те могат да се самоанализират и да са напълно открити за тези неща, но когато правят определени срамни неща, искат да ги запазят за себе си и завинаги да ги затворят в сърцата си. Те не само че не говорят за тези неща с другите, но не казват и на Бог за тях, когато се молят. Те дори опитват всичко по силите си, за да измислят лъжи, за да потулят тези неща или да ги прикрият. Това е измамен нрав. Когато имаш такива мисли, когато живееш в такова състояние, трябва да се самоанализираш и да видиш ясно, че не си честен човек, че нищо от това, което Бог описва като честен човек, не се изразява в теб, че си наистина много измамен човек и че макар да си глупав, с лоши заложби и с бавен ум, пак си измамен човек. Това означава да се опознаеш. Най-малкото, което трябва да можеш да постигнеш в опознаването на себе си, е да си способен ясно да видиш и да прозреш очевидната поквара, която разкриваш, и да си способен да търсиш истината, за да се справиш с това. Ако наистина познаваш своя собствен измамен нрав, трябва често да се молиш на Бог, да се самоанализираш, да прозираш и разнищваш измамния си нрав в съответствие с Божието слово и да възприемаш същността му. Тогава ще имаш надежда да се отървеш от покварения си нрав на измамност. Някои хора не могат ясно да видят разликата между измамните хора и честните хора, което означава, че заложбите им са твърде малки. Някои хора често използват лошите си заложби, глупост, невежество, липса на прозрение, несръчност с думите, липса на социални умения и предразположеност да бъдат мамени като доказателство за честност. Те винаги казват на другите: „Аз съм твърде честен и това много пъти е в мой ущърб, не знам как да се възползвам от другите — и все пак Бог ме харесва, защото съм честен човек“. Това правилни думи ли са? Такива думи са абсурдни. Те са създадени, за да подвеждат хората, те са безочливи и безсрамни. Как може хората, които са глупави и тъпи, да са честни? Това са две различни неща. Голяма грешка е да се отнасяш към глупавите неща, които си направил, като към честност. Всеки може да види, че дори глупаците са предразположени да са надменни и самонадеяни, да имат високо мнение за себе си. Независимо колко невежи са хората и колко им липсват заложби, те все пак могат да лъжат и да мамят другите. Нима всичко това не е факт? Глупаците и хората с лоши заложби наистина ли никога не правят нищо лошо? Наистина ли нямат покварен нрав? Със сигурност имат. Някои хора казват също, че са честни и се откриват за лъжите си пред другите, но не смеят да се откриват за срамните неща, които правят. Когато църквата се занимава с техните проблеми, те не са способни да го приемат и изобщо не се покоряват, като предпочитат да тършуват зад кулисите и да оставят истината да се измъкне. Този тип измамен човек не приема изобщо истината и никак не се покорява, но въпреки това смята себе си за честен. Не е ли това абсолютно безсрамно от негова страна? Това е пълна глупост! Този тип човек категорично не е честен, нито е наивен. Глупавите хора са си глупави хора. Глупаците са си глупаци. Само наивните хора, които не са измамни, са честни.

Как могат да се разпознаят измамните хора? Какви са видовете поведение на измамните хора? Независимо с кого общуват или си взаимодействат, те никога не позволяват на никого да изследва какво наистина става с тях. Винаги са нащрек с другите, винаги правят неща зад гърбовете им и никога не казват какво наистина мислят. Понякога може да говорят малко за себеопознаване, но не споменават възловите точки или ключови думи, и са ужасени да не им се изплъзне нещо. Те са много чувствителни към тези работи от страх, че другите може да забележат недостатъците им. Това е вид измамен нрав. Някои хора също целенасочено си слагат фасада, така че другите да мислят, че са наивни, че могат да изтърпят страдание и да не се оплакват или че са духовни и че обичат истината и се стремят към нея. Те очевидно не са такива хора, но настояват да играят този театър пред другите. Това също е измамен нрав. Зад всичко, което казват и правят измамните хора, има скрито намерение. Ако нямаха никакви намерения, те нямаше да действат или да говорят. В тях има нрав, който ги ръководи да правят така и това е нравът на измамността. Лесно ли е да се променят хората, когато имат измамен нрав? Доколко сте се променили? Навлезли ли сте на пътя на стремежа към честността? (Да, това е посоката, в която работим.) Колко стъпки сте направили? Или сте заседнали на етапа на желанието да го направите? (Все още е нещо, което искаме да направим. Понякога, едва след като направим нещо, осъзнаваме, че е включвало измама, че сме се опитвали да създадем лъжливо впечатление у хората. Едва тогава осъзнаваме, че сме били измамни.) Вие осъзнавате, че това е да си измамен, но бяхте ли способни да осъзнаете, че това е вид покварен нрав? И откъде точно идват тези измамни неща? (От природата ни.) Точно така, от природата ви. А тези измамни неща смущават ли ви? Трудно е да се измъкнете от тях, трудно е да се справите с тях, трудно е да избягате и е много обезпокоително. Какво ги прави обезпокоителни? Какво в тях ти причинява болка? (Искаме да се променим, но се чувстваме много болезнено, когато не успеем.) Това е един аспект, но той не се смята за обезпокоителен. Когато един човек е контролиран от измамен нрав, той може да лъже и да мами другите по всяко време и навсякъде, и независимо какво му се случва, ще мисли как да казва лъжи, за да мами и да подвежда другите. Дори да иска да се контролира, не е способен на това, то е неволно. Ето в това се крие проблемът. Това е проблем на нрава. По какви начини може да се разкрие един измамен нрав? Като изпитание, заблуда, предпазливост, както и подозрение, преструвка и лицемерие. Нравът, който разобличават и проявяват такива типове поведение, е измамност. След като разговаряхме по тези теми, имате ли по-ясно познание за измамния нрав? Има ли все още хора сред вас, които казват: „Аз нямам измамен нрав, не съм измамен човек, аз съм почти честен човек“? (Не.) Има много хора, които не разбират напълно какво точно е честен човек. Някои казват, че честните хора са онези, които са наивни и прями, които са тормозени и изолирани, където и да идат, или които са бавни и винаги говорят и действат на крачка след другите. Някои глупаци и невежи хора, които се занимават с такава глупост, че другите ги гледат отвисоко, също описват себе си като честни хора. И всички онези необразовани хора от по-ниските прослойки на обществото, които се възприемат като по-низши, също казват, че са честни хора. Къде е грешката им? Те не знаят какво е честен човек. Какъв е източникът на заблудата им? Основната причина е, че те не разбират истината. Те смятат, че „честните хора“, за които говори Бог, са глупаци и идиоти, че са необразовани, бавни в своя език и реч, тормозени и потискани, и лесно разигравани и мамени. Намекът е, че обектите на Божието спасение са онези безмозъчни хора на дъното на обществото, които често са отритвани от другите. Кого ще спаси Бог, ако не тези незначителни, изчерпани хора? Не вярват ли те точно в това? Наистина ли това са хората, които Бог спасява? Това е погрешно тълкуване на Божиите намерения. Хората, които Бог спасява, са онези, които обичат истината, които имат заложби и способност за възприемане, те са все хора, които имат съвест и разум, които са способни да изпълняват Божиите поръчения и да изпълняват добре дълга си. Те са хора, които са способни да приемат истината и да се отърват от покварения си нрав, и хора, които истински обичат Бог, покоряват се на Бог и почитат Бог. Макар че повечето от тези хора са от дъното на обществото, от семейства на работници и фермери, те определено не са объркани хора, глупаци или некадърници. Напротив, те са умни хора, които са способни да приемат, да практикуват и да се покоряват на истината. Всички те са хора на справедливостта, които биха се отрекли от светската слава и богатства, за да следват Бог и да придобият истината и живота — те са най-мъдрите хора от всички. Те са все честни хора, които истински вярват в Бог и които наистина Му отдават всичко. Те могат да придобият Божието одобрение и благословии и да бъдат усъвършенствани да станат Неговия народ и стълбовете на храма Му. Това са хора от злато, сребро и скъпоценности. Онези объркани, глупави, абсурдни некадърници са хората, които ще бъдат отстранени. Как възприемат неверниците и абсурдните хора Божието дело и Божия план за управление? Като сметище, нали? Тези хора не само са с ниски заложби, те са също и абсурдни. Независимо колко Божии слова четат, не могат да разберат истината и независимо колко проповеди чуят, те са неспособни да навлязат в реалността — ако са толкова глупави, как могат да бъдат спасени? Може ли Бог да иска такива хора? Независимо колко години са били вярващи, те все още не разбират никакви истини, все още говорят глупости и все пак се смятат за честни — нямат ли срам? Такива хора не разбират истината. Те винаги тълкуват погрешно Божиите намерения и все пак, където и да идат, опяват за своите погрешни тълкувания, като ги проповядват за истина и казват на хората: „Хубаво е да ви тормозят малко, хората трябва малко да изгубят, трябва да са малко глупави — това са обектите на Божието спасение и те са хората, които Бог ще спаси“. Хората, които казват такива неща, са отвратителни. Това носи на Бог голямо унижение! Толкова е отвратително! Стълбовете на Божието царство и победителите, които Бог спасява, са все хора, които разбират истината и са мъдри. Това са онези, които ще имат дял в небесното царство. Всички онези, които са глупави и невежи, безсрамни и безчувствени, които нямат и частица разбиране на истината, които са тъпаци и глупаци — не са ли до един некадърници? Как могат такива хора да имат дял в небесното царство? Честните хора, за които говори Бог, са онези, които могат да приложат истината на практика щом я разберат, които са мъдри и умни, които се разкриват лесно пред Бог и които действат в съответствие с принципите и се покоряват безусловно на Бог. Всички тези хора имат богобоязливи сърца, съсредоточават се върху това да правят нещата в съответствие с принципите и всички те се стремят към безусловно покорство пред Бог и обичат Бог в сърцата си. Само те са истински честни хора. Ако някой дори не знае какво означава да си честен, ако не може да види, че същността на честните хора е да се покоряват безусловно пред Бог, да се боят от Бог и да отбягват злото, или че честните хора са такива, защото обичат истината, защото обичат Бог и защото практикуват истината — тогава този тип човек е твърде глупав и наистина му липсва прозрение. Честните хора категорично не са наивните, обърканите, невежите и глупавите индивиди, които хората си представят. Те са хора с нормална човешка природа, които имат съвест и разум. Умното при честните хора е, че те са способни да слушат Божиите слова и да са честни и заради това са благословени от Бог.

Нищо няма по-голямо значение от Божието изискване към хората да са честни — Той иска хората да живеят пред Него, да приемат внимателната му проверка и да живеят на светло. Само честните хора са истински членове на човешката раса. Хората, които не са честни, са зверове, те са животни в човешки дрехи, които живеят сред нас, не са човешки същества. За да се стремиш да си честен човек, ти трябва да се държиш в съответствие с Божиите изисквания. Трябва да преминеш правосъдие, наказание и кастрене. Когато поквареният ти нрав е изчистен и си способен да практикуваш истината и да живееш според Божиите слова, едва тогава ще бъдеш честен човек. Хората, които са невежи, глупави и наивни, категорично не са честни хора. Като изисква от хората да са честни, Бог иска те да притежават нормална човешка природа, да се отърват от измамността и маскировките си, да не лъжат или мамят другите, да изпълняват дълга си с преданост и да са способни истински да Го обичат и да Му се покоряват. Само тези индивиди са хората от Божието царство. Бог изисква хората да бъдат добри Христови воини. Какви са добрите Христови воини? Те трябва да са въоръжени с истината реалност и да са в единомислие с Христос. Те трябва да могат да възвисяват Бог и да свидетелстват за Него по всяко време и навсякъде и да могат да използват истината, за да воюват със Сатана. Те трябва да стоят на страната на Бог във всичко, да свидетелстват и да изживяват истината реалност. Трябва да са способни да унижават Сатана и да печелят великолепни победи за Бог. Това означава да си добър Христов воин. Добрите Христови воини са победители, те са онези, които побеждават Сатана. Като изисква хората да са честни, а не измамни, Бог не иска от тях да са глупаци, а да се отърват от измамния си нрав, да постигнат покорство пред Него и да Му донесат слава. Именно това може да се постигне като се практикува истината. Това не е промяна в нечие поведение, не е въпрос да се говори повече или по-малко, нито се отнася до действията на човек. Отнася се по-скоро до намерението, което се крие зад речта и действията, мислите и идеите му, зад амбициите и желанията му. Всичко, което принадлежи към разкриванията на покварен нрав и грешките, трябва да се промени издъно, така че да се съобразява с истината. Ако човек иска да постигне промяна в нрава, той трябва да е способен да прозре същността на нрава на Сатана. Ако можеш да прозреш същността на един измамен нрав, че това е нравът на Сатана и лицето на дявола, ако можеш да мразиш Сатана и да се отречеш от дявола, тогава за теб ще е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Ако не знаеш, че в теб има измамно състояние, ако не разпознаваш разкриванията на покварен нрав, тогава няма да знаеш как да търсиш истината, за да го преодолееш и за теб ще е трудно да промениш покварения си нрав. Трябва първо да разпознаеш какви неща се разкриват в теб и кой аспект на покварен нрав са те. Ако нещата, които разкриваш, са измамен нрав, ще ги мразиш ли в сърцето си? И ако го направиш, как трябва да се промениш? Трябва да кастриш намеренията си и да поправиш възгледите си. Първо трябва да търсиш истината по въпроса на измамния си нрав, за да разрешиш проблемите си, да се стараеш да постигнеш това, което иска Бог и да Го удовлетвориш, и да станеш човек, който не се опитва да мами Бог или другите хора, дори онези, които са малко глупави или невежи. Да се опитваш да измамиш някой, който е глупав или невеж, е много неморално — това те прави дявол. За да си честен човек, трябва да не мамиш или лъжеш никого. Към дяволите и Сатана обаче, ти трябва да подбираш мъдро думите си. Ако не го правиш, се излагаш на възможността да бъдеш направен на глупак от тях и да посрамиш Бог. Само като подбираш думите си мъдро и като практикуваш истината, ще можеш да победиш и посрамиш Сатана. Хората, които са невежи, глупави и упорити, никога няма да могат да разберат истината. Те могат само да бъдат подвеждани, разигравани и тъпкани от Сатана, и в крайна сметка — погълнати.

Нека сега поговорим за четвъртия вид нрав. По време на сбирките някои хора могат да разговарят малко за собствените си състояния, но когато стане въпрос за същността на проблемите, за техните лични мотиви и идеи, те стават уклончиви. Когато хората ги разобличат, че имат мотиви и цели, те като че ли кимат в знак на съгласие и го признават. Но когато хората се опитат да разобличат или разнищят нещо по-дълбоко, те не могат да го понесат, стават и си тръгват. Защо се измъкват в решителния момент? (Не приемат истината и не са готови да се изправят срещу собствените си проблеми.) Това е проблем на нрава. Когато не са готови да приемат истината, за да разрешат проблемите в себе си, не означава ли това, че изпитват неприязън към истината? Какъв вид проповеди най-малко искат да чуват някои водачи и работници? (Проповеди за това как да разпознаваме антихристите и лъжеводачите.) Правилно. Те си мислят: „Всички тези приказки за разпознаването на антихристите и лъжеводачите, и за фарисеите — защо се занимавате с това толкова много? Напрягате ме“. Като чуят, че ще има разговор за разпознаването на лъжеводачите и работниците, те си намират извинение да напуснат. Какво имам предвид тук под „напуснат“? Отнася се до това да се измъкнат, да се скрият. Защо се опитват да се скрият? Когато другите хора излагат факти, ти трябва да слушаш: слушането е добро за теб. Отбележи си нещата, които са сурови или които намираш за трудно да приемеш. После трябва да мислиш често за тези неща, да ги възприемаш бавно и да се променяш бавно. Тогава защо ти е да се криеш? Такива хора усещат, че тези слова на правосъдие са твърде сурови и не са лесни за слушане, затова в тях нараства съпротива и антипатия. Те си казват: „Не съм антихрист или лъжеводач — защо продължавате да се занимавате с мен? Защо не говорите за другите хора? Кажете нещо за разпознаването на злите хора, не говорете за мен!“. Те стават уклончиви и се противопоставят. Какъв нрав е това? Ако не са готови да приемат истината и винаги разсъждават и спорят в своя защита, няма ли тук проблем с покварен нрав? Това е нрав на неприязън към истината. Водачите и работниците имат този вид състояние, ами обикновените братя и сестри? (И те го имат.) Когато всички се срещнат за пръв път, те до един са толкова любящи и доста щастливи да повтарят думи и доктрини като папагали. Изглежда, че всички обичат истината. Но пред личните проблеми и истинските трудности мнозина занемяват. Например някои хора са постоянно възпирани от брака. Те започват неохотно да изпълняват дълг или да се стремят към истината, а бракът става най-голямото им препятствие и най-голямото им бреме. На сбирките, когато всеки разговаря за това състояние, те сравняват чуждите думи на общение със себе си и имат чувството, че другите говорят за тях. Казват: „Нямам проблем с вашето общение за истината, но защо ме намесвате? Нямате ли си никакви ваши проблеми? Защо говорите само за мен?“. Какъв нрав е това? Когато се събирате, за да разговаряте за истината, трябва да разнищвате реални проблеми и да позволявате на всеки да говори за своето разбиране на тези проблеми. Само тогава можете да опознаете себе си и да разрешите проблемите си. Защо хората не могат да приемат това? За какъв нрав говорим, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени и не могат да приемат истината? Не трябва ли да разпознавате това ясно? Това са все проявления на неприязън към истината — това е същността на проблема. Когато хората изпитват неприязън към истината, за тях е много трудно да приемат истината — а ако не могат да приемат истината, може ли да се поправи проблемът с покварения им нрав? (Не.) Тогава подобен човек, някой, който е неспособен да приеме истината — дали може да получи истината? Дали може да бъде спасен от Бог? Определено не. Хората, които не приемат истината, искрено ли вярват в Бог? Категорично не. Най-важният аспект на хората, които истински вярват в Бог, е тяхната способност да примат истината. Хората, които не могат да приемат истината, категорично не вярват искрено в Бог. Такива хора способни ли са да седят мирно по време на проповед? Способни ли са да придобият нещо? Няма как. Това е така, защото проповедите разобличават различните покварени състояния на хората. Чрез разнищване на Божиите слова хората придобиват познание и после, като продължават да разговарят за принципите на практикуване, получават път за практикуване и по този начин постигат ефект. Когато такива хора чуят, че състоянието, което се разобличава, е свързано с тях — че е свързано със собствените им проблеми — техният срам ги кара да избухват гневно и те може дори да станат и да напуснат сбирката. Дори да не напуснат, може да започнат да се чувстват вътрешно раздразнени и онеправдани и в този случай за тях няма смисъл да присъстват на сбирката или да слушат проповедта. Не е ли целта на слушането на проповед да разбереш истината и да разрешиш реалните си проблеми? Ако все се страхувате, че вашите проблеми ще бъдат разобличени, ако непрестанно се страхувате, че ще ви споменат, защо изобщо вярвате в Бог? Ако вярата ви не може да приеме истината, вие не вярвате действително в Бог. Ако винаги се страхувате, че ще ви разобличат, как ще можете да разрешите проблема с покварата си? Ако не можете да разрешите проблема с покварата си, какъв е смисълът да вярвате в Бог? Целта на вярата в Бог е да приемете Божието спасение, да се отървете от покварения си нрав и да изживеете подобие на истинско човешко същество, а всичко това се постига чрез приемане на истината. Ако не можете изобщо да приемете истината или дори да бъдете кастрени или разобличавани, тогава за вас няма начин да получите Божието спасение. Кажете Ми тогава: колко хора има във всяка църква, които могат да приемат истината? Онези, които не могат да приемат истината, много ли са или са малко? (Много са.) Дали това е ситуация, която наистина съществува сред избраниците в църквите, дали е реален проблем? Всички онези, които не могат да приемат истината и са неспособни да приемат да ги кастрят, изпитват неприязън към истината. Да изпитваш неприязън към истината е вид покварен нрав и ако този нрав не може да се промени, могат ли те да бъдат спасени? Определено не. Днес на много хора им е трудно да приемат истината. Това със сигурност не е лесно. За да преодолее това, човек трябва да преживее малко от Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване. Какво ще кажете тогава: за какъв нрав става дума, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени, когато не се сравняват с Божието слово или със състоянията, разобличавани по време на проповедите? (Нрав на неприязън към истината.) Това е четвъртият вид покварен нрав: неприязън към истината. Колко неприязън изпитват те? (Те не искат да четат Божиите слова или да слушат проповеди и не искат да разговарят за истината.) Това са най-очевидните проявления. Когато някой например ти каже: „Ти наистина вярваш в Бог. Оставил си настрана семейството и кариерата си, за да изпълняваш дълг, страдал си много и си платил значителна цена през последните няколко години. Бог благославя такива хора. Божието слово казва, че онези, които искрено отдават всичко на Бог, ще бъдат безкрайно благословени“, ти казваш „амин“ и приемаш такива истини. Но когато човекът продължи с думите: „Ти обаче трябва да продължиш да се домогваш до истината! Ако хората винаги имат мотиви в действията си и винаги вилнеят в съответствие със своите намерения, тогава рано или късно ще накърнят Бог и ще си навлекат Неговата ненавист“, когато казва такива неща, ти не можеш да ги приемеш. Като чуваш да се разговаря за истината, ти не само си неспособен да я приемеш, но също се ядосваш и отговаряш язвително наум: „По цял ден разговаряте за истината, но не съм видял някой от вас да отива на небето“. Какъв нрав е това? (Да изпитваш неприязън към истината.) Когато разговорите се превърнат в практикуване, когато хората се захванат сериозно с теб, в теб се проявява крайно отвращение, нетърпение и противопоставяне. Това е да изпитваш неприязън към истината. А как се проявява основно този вид нрав на неприязън към истината? Като отказваш да приемаш да бъдеш кастрен. Да не приемаш да те кастрят е един вид състояние, което се проявява при този вид нрав. В сърцата си тези хора се противопоставят особено много, когато ги кастрят. Те мислят: „Не искам да чувам това! Не искам да чувам това!“ или „Защо не кастрите други хора? Защо сте нарочили мен?“. Какво означава да изпитваш неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е когато човек е напълно незаинтересован от нищо, свързано с положителните неща, с истината, с това, което иска Бог, или с Божиите намерения. Понякога човек се чувства отвратен от тези неща; понякога ги пренебрегва напълно; понякога възприема отношение на непочтителност и безразличие, не ги приема сериозно, отнася се към тях нехайно и пренебрежително; или се справя с тях с отношение, което е напълно лишено от отговорност. Основното проявление на неприязънта към истината не е само в това, че хората се чувстват отвратени, когато чуят истината. То включва и нежеланието им да практикуват истината, както и отдръпването им, когато дойде време да я практикуват, сякаш тя няма нищо общо с тях. Когато някои хора общуват по време на събирания, те изглеждат много оживени, обичат да повтарят думи и доктрини и да правят високопарни изявления, за да заблудят останалите и да ги спечелят на своя страна. Изглеждат пълни с енергия и в добро настроение, докато го правят, и продължават неспирно. Други пък по цял ден от сутрин до вечер са заети с въпроси на вярата, четат Божиите слова, молят се, слушат химни, водят си бележки, сякаш и за миг не могат да се откъснат от Бог. От зори до здрач са заети да изпълняват дълга си. Действително ли тези хора обичат истината? Нима нямат нрав на неприязън към истината? Кога може да се види истинското им състояние? (Когато дойде време да практикуват истината, те бягат и отказват да приемат, когато ги кастрят.) Възможно ли е това да се дължи на факта, че не разбират това, което чуват, или на това, че не разбират истината и затова не искат да я приемат? Отговорът е: нито едно от двете. Управлява ги тяхната природа. Това е проблем на нрава. В сърцата си тези хора много добре знаят, че Божиите слова са истината, че са положителни и че практикуването на истината може да доведе до промени в нрава на хората и да ги направи способни да удовлетворят Божиите намерения, но те не ги приемат и не ги практикуват. Това означава да изпитваш неприязън към истината. При кого сте виждали нрав на неприязън към истината? (При неверниците.) Неверниците изпитват неприязън към истината, това е съвсем ясно. Бог няма как да спаси такива хора. А сред вярващите в Бог, по какъв начин сте виждали хората да изпитват неприязън към истината? Може би когато си разговарял с тях за истината, те не са ставали и не са си тръгвали, а когато общението е засягало собствените им трудности и проблеми, те са ги посрещали правилно — и въпреки това те все още имат нрав на неприязън към истината. Къде може да се види това? (Те често слушат проповеди, но не прилагат истината на практика.) Хората, които не прилагат истината на практика, без всякакво съмнение имат нрав на неприязън към истината. Някои хора са способни да практикуват малко от истината от време на време, така че имат ли те нрав на неприязън към истината? Такъв нрав се открива също и в онези, които практикуват истината, само че в различна степен. Да си способен да практикуваш истината не означава, че нямаш нрав на неприязън към истината. Практикуването на истината не означава, че твоят живот нрав внезапно се е променил — случаят не е такъв. Трябва да разрешиш проблема с покварения си нрав, това е единственият начин да постигнеш промяна в живот нрава си. Практикуването на истината еднократно не означава, че вече нямаш покварен нрав. Способен си да практикуваш истината в една област, но не непременно и в други области. Съответният контекст и причини са различни, но най-важното е, че все пак съществува покварен нрав, който е в основата на проблема. Следователно, след като нравът на някого се е променил, всичките му трудности, претексти и извинения, свързани с практикуването на истината — всички тези проблеми са разрешени и цялото му непокорство, недостатъци и грешки са преодолени. Ако човешкият нрав не се промени, хората винаги ще имат затруднения да практикуват истината и винаги ще имат претекст и извинения. Ако искате да сте способни да практикувате истината и да се покорявате на Бог във всички неща, първо трябва да има промяна в нрава ви. Едва тогава ще сте способни да разрешите проблемите из основа.

За какво се отнася основно нравът на неприязън към истината? Нека първо обсъдим един вид състояние. Някои хора имат голям интерес да слушат проповеди и колкото повече слушат общения за истината, толкова повече се проясняват сърцата им и толкова по-въодушевени стават. Тяхното отношение е положително и инициативно. Доказва ли това, че нямат нрав на неприязън към истината? (Не.) Например на някои деца на седем или осем години им става интересно, когато чуят за вярата в Бог и те винаги четат Божието слово и посещават сбирките с родителите си, а някои хора казват: „Това дете няма нрав на неприязън към истината, то е много умно, родено е да вярва в Бог, избрано е от Бог“. То може наистина да е било избрано от Бог, но тези думи са само наполовина верни. Това е така, защото децата са още твърде малки и посоката на техния стремеж и целите им в живота предстои да се оформят. Когато техният мироглед и възгледите им за обществото все още не са оформени, може да се каже, че младите им души обичат положителните неща, но не можеш да кажеш, че те нямат нрав на неприязън към истината. Защо казвам това? Те са в детска възраст. Тяхната човешка природа е все още незряла, липсва им всякакво преживяване, хоризонтите им са ограничени и те не разбират изобщо какво е истината. Те просто имат вкус за положителните неща. Не можеш да кажеш, че обичат истината, а още по-малко, че притежават истината реалност. Нещо повече, децата нямат преживяване и затова никой не може да види какво е скрито в сърцата им, какъв вид природа същност имат. Хората решават, че децата обичат истината само защото се интересуват от вярата в Бог и слушат проповеди — което е проявление на невежество и глупост, защото децата нямат познание за това какво е истината и затова човек не може дори да спомене въпроса за това дали харесват истината или изпитват неприязън към нея. Да изпитваш неприязън към истината означава преди всичко липса на интерес и антипатия към истината и положителните неща. Да изпитваш неприязън към истината е когато хората са способни да разбират истината и знаят какво са положителните неща, но въпреки това се отнасят към истината и към положителните неща с нагласа и състояние на съпротива, нехайност, антипатия, лъжливост и безразличие. Това е нрав, при който изпитваш неприязън към истината. Съществува ли този вид нрав у всеки? Някои хора казват: „Макар да знам, че Божиите слова са истината, аз все пак не я харесвам, нито я приемам или най-малкото не мога да я приема точно сега“. Какъв е проблемът тук? Това е да изпитваш неприязън към истината. Нравът в тези хора не им позволява да приемат истината. Какви конкретни проявления има неприемането на истината? Някои хора казват: „Аз разбирам всички истини, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива, че става въпрос за човек, който изпитва неприязън към истината и не обича истината, и затова не може да приложи никакви истини на практика. Някои хора казват: „Това, че съм бил способен да спечеля толкова много пари е нещо, над което господства Бог. Бог наистина ме е благословил, Бог е бил толкова добър към мен, Бог ми е дал големи богатства. Цялото ми семейство е добре облечено и нахранено и не му трябват нито дрехи, нито храна“. Като виждат, че са били благословени от Бог, тези хора Му благодарят в сърцето си, те знаят, че всичко това е било управлявано от Бог и че ако не са били благословени от Бог — ако се бяха уповавали само на своите таланти — категорично нямаше да са спечелили всичките тези пари. Те наистина мислят това в сърцата си, наистина го знаят и наистина отправят благодарности към Бог. Но идва ден, когато бизнесът им пропада, за тях настъпват тежки времена и те обедняват. Защо става така? Защото са алчни за удобства и не мислят за това как да изпълняват правилно дълга си, а прекарват цялото си време в преследване на богатство, стават роби на парите, което засяга изпълнението на дълга им и ето как Бог им отнема това. В сърцето си те знаят, че Бог ги е благословил с толкова много и им е дал толкова много, и все пак нямат желание да се отплатят за Божията любов, да излязат и да изпълняват дълга си, а са плахи и непрестанно се боят да не бъдат арестувани, страхуват се да не загубят всички тези богатства и удоволствия и в резултат Бог им отнема тези неща. Сърцата им са чисти като огледало, те знаят, че Бог им е отнел тези неща и че ги дисциплинира, и затова се молят на Бог и казват: „О, Боже! Ти ме благослови веднъж, значи можеш да ме благословиш и втори път. Твоето съществуване е вечно и затова благословиите Ти също са с човечеството. Отправям благодарност към Теб! Каквото и да се случи, Твоите благословии и обещание няма да се променят. Ако вземеш от мен, аз все така ще се покорявам“. Думата „покорявам“ обаче звучи празно от тяхната уста. Устата им казва, че могат да се покорят, но след това те размислят и нещо не им дава мира: „Нещата бяха толкова добре преди. Защо Бог ми отне всичко? Нима да си стоя вкъщи и да изпълнявам дълга си не е същото като да съм навън и да изпълнявам дълга си? Какво направих със закъснение?“. Те винаги се връщат към миналото. В тях има нещо като оплакване и неудовлетвореност от Бог и те постоянно се чувстват потиснати. Бог все още ли е в сърцата им? Това, което е в сърцата им, са парите, материалните удобства и добрите времена. Бог няма никакво място в сърцето им, Той вече не е техният Бог. Макар да знаят, че е истина, че „Бог даде и Бог отне“, те харесват думите „Бог даде“ и изпитват неприязън към думите „Бог отне“. Очевидно приемането на истината е избирателно при тях. Когато Бог ги благославя, те приемат това за истината — но веднага щом Бог им отнеме, не могат да го приемат. Не могат да приемат такова върховенство от Бог и вместо това се противопоставят и недоволстват. Когато от тях се иска да изпълняват дълга си, те казват: „Ще го направя, ако Бог ми даде благословии и благодат. Без Божиите благословии и докато моето семейство е в състояние на такава бедност, как мога да изпълнявам дълга си? Не искам!“. Що за нрав е това? Макар че в сърцето си те лично преживяват Божиите благословии и това, че Той им е дал толкова много, те не са готови да приемат, когато Бог взима от тях. Защо е така? Защото не могат да се избавят от парите и удобния си живот. Въпреки че може да не са вдигнали голям шум за това, че може да не са протегнали ръка към Бог и може да не са се опитали да си върнат със сила старите си активи, като се уповават на собствените си усилия, те вече са се обезсърчили от действията на Бог, изцяло неспособни са да приемат и казват: „Наистина е безцеремонно Бог да постъпва така. Това е отвъд всякакво възприятие. Как мога да продължа да вярвам в Бог? Вече не желая да призная, че Той е Бог. Ако не призная, че Той е Бог, Той не е Бог“. Това един от видовете нрав ли е? (Да.) Сатана има този вид нрав, Сатана отрича Бог по този начин. Този вид нрав е такъв, при който изпитваш неприязън към истината и мразиш истината. Когато хората изпитват неприязън към истината до такава степен, накъде ги води това? То ги кара да противостоят на Бог и ги кара да противостоят упорито на Бог до самия край — което означава, че с тях е свършено.

Каква точно е природата на нрава на неприязън към истината? Хората, които изпитват неприязън към истината, не обичат положителните неща, нито нещо, което Бог прави. Да вземем например Божието дело на правосъдието от последните дни: никой не иска да приеме това дело. Малцина са готови да слушат проповеди за Бог, който разобличава хората, осъжда хората, наказва хората, подлага на изпитания хората, облагородява хората, укорява хората и дисциплинира хората, и все пак са доволни да слушат за Бог, който благославя хората, увещава хората и за обещанията Му към хората — никой не отхвърля тези неща. Точно както през Епохата на благодатта, когато Бог извърши своето дело на опрощаване, помилване, благославяне и даряване на благодат на човека, когато Той излекува болните и пропъди демоните, и даде обещания на хората — хората бяха готови да приемат всичко това, те всички възхваляваха Исус за великата Му любов към човека. Но сега, когато е дошла Епохата на царството и Бог извършва делото на правосъдието и изразява много истини, никой не го е грижа. Независимо как Бог разобличава и съди хората, те не го приемат и дори си казват: „Може ли Бог да прави такива неща? Не обича ли Бог хората?“. Ако ги кастрят, укоряват или дисциплинират, те имат още повече представи и си казват: „Как може това да е Божията любов? Тези думи на правосъдие и заклеймяване изобщо не са любящи, не ги приемам. Не съм толкова глупав!“. Това е нрав на неприязън към истината. Като чуят истината, някои хора казват: „Каква истина? Това е само теория. Изглежда толкова благородна, толкова могъща, толкова свята — но това са просто добре звучащи слова“. Не е ли това нрав на неприязън към истината? Това е нрав, при който изпитваш неприязън към истината. Този вид нрав във вас ли е? (Да.) Какво състояние току-що споменах, на което е най-вероятно да станете жертва, което виждате най-често и което оценявате най-дълбоко? (Да не искаме да се сблъскваме с трудности, когато изпълняваме дълга си, да не желаем да бъдем съдени и наказвани от Бог, да искаме всичко да върви гладко.) Да отхвърляте Божието върховенство, да отхвърляте Божието дисциплиниране и укор, да осъзнавате ясно, че така Бог прави добро, но да му се противопоставяте в сърцето си: това е един вид проявление. Нещо друго? (Да сме щастливи, когато сме били ефективни в изпълнението на дълга си, и да сме негативни, слаби и неспособни да съдействаме активно, когато не сме.) Какъв вид проявление е това? (Непримиримост.) Трябва да сте точни в това. Не се обърквайте и не правете слепи констатации. Понякога човешките състояния са много сложни. Те не са просто един вид, а два или три вида, смесени заедно. Как тогава ги определяш? Понякога един нрав ще се разкрие в две състояния, понякога в три, но въпреки че тези състояния са различни, в крайна сметка нравът все още е един. Вие трябва да разбирате този нрав на неприязън към истината и трябва да проучите какви са проявленията на това да изпитваш неприязън към истината. По този начин ще можете истински да разберете нрава на неприязън към истината. Ти изпитваш неприязън към истината. Знаеш много добре, че нещо е правилно — не става дума непременно за Божиите слова или истините принципи, а понякога за положителните неща, правилните неща, правилните думи, правилните предположения — но все пак казваш: „Това не е истината, това са просто правилните думи. Не искам да слушам — не слушам думите на хората!“. Какъв нрав е това? Тук има надменност, непримиримост и неприязън към истината — присъстват всички тези видове нрав. Всеки вид нрав може да породи много видове състояния. Едно състояние може да се отнася до няколко различни видове нрав. Ти трябва да си наясно с това от какъв вид нрав произлизат тези състояния. По този начин ще можеш да разпознаеш различните видове покварен нрав.

Всеки от четирите вида покварен нрав, за които току-що разговаряхме, е достатъчен, за да осъди хората на смърт — твърде крайно ли ще е да кажа това? (Не.) Как се появяват видовете покварен нрав у хората? Всички те идват от Сатана. Хората се изпълват с всички ереси и заблуди, които идват от Сатана, дяволи и известни и видни личности, и така се появяват различните видове покварен нрав. Тези видове нрав положителни или негативни са? (Негативни са.) Въз основа на какво казвате, че са негативни? (Въз основа на истината.) Понеже тези видове нрав нарушават истината и се противопоставят на Бог, и понеже са във враждебно противодействие на Божия нрав и всичко, което Бог има и което е Той, следователно, ако един от тези видове покварен нрав се открие в хората, те стават хора, които се противопоставят на Бог. Ако всеки от тези четири вида покварен нрав се открие в даден човек, това е тревожно и той става враг на Бог и е предопределен за сигурна смърт. Независимо какъв е нравът, ако го претеглиш с помощта на истината, ще видиш, че проявената му същност е насочена срещу Бог, противопоставена е на Бог и е враждебна към Бог. Следователно, ако твоят нрав не се промени, тогава няма да си съответстващ на Бог, ще мразиш истината и ще бъдеш враг на Бог.

Сега нека поговорим за петия вид нрав. Ще ви дам пример и вие може да се опитате да разберете точно какъв вид нрав е това. Представете си, че двама души говорят и единият от тях е прекалено прям в това, което казва, от което другият се обижда. Той си мисли наум: „Защо така нараняваш гордостта ми? Да не мислиш, че позволявам на хората да ме хокат?“ и така в него се натрупва омраза. В действителност този проблем е лесен за разрешаване. Ако човек е казал нещо, което наранява друг човек, стига говорещият да се извини на слушащия, въпросът ще е решен. Но ако засегнатата страна не може да пренебрегне станалото и смята, че „никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“, какъв нрав е това? (Злоба.) Точно така — това е злоба и този човек има порочен нрав. В църквата някои хора биват кастрени, защото не изпълняват правилно дълга си. Нещата, които се казват, когато се кастри човек, често включват порицание и може би дори мъмрене. Това със сигурност го разстройва и той започва да търси извинения и ще поиска да отвърне със същия тон. Казва неща като: „Макар че ти ме кастри, като каза правилни неща, част от казаното беше наистина обидно и ти ме унижи и нарани чувствата ми. Вярвал съм в Бог всички тези години, работил съм усилено, макар никога да не съм имал никакъв принос — как може да се отнасяш с мен по този начин? Защо не кастриш някой друг? Не мога да приема това и няма да се примиря с него!“. Не е ли това вид покварен нрав? (Да.) Този покварен нрав се проявява само чрез оплаквания, непокорство и враждебност, но предстои да достигне върха си, не е достигнал зенита си, макар вече да дава някои признаци и вече да се приближава да точката, в която ще избие. Какво е отношението на този човек скоро след това? Той не е покорен, чувства се раздразнен и епредизвикателен, и започва да действа със злоба. Започва да разсъждава така: „Водачите и работниците не винаги са прави, когато кастрят хората. Останалите от вас може и да са способни да го приемат, но аз не мога. Вие може да го приемете, защото сте глупави и мекушави. Аз не го приемам! Нека да го избистрим и да видим кой е крив и кой — прав“. След това хората разговарят с него и казват: „Независимо от това кой е крив и кой е прав, първото, което трябва да направиш, е да се подчиниш. Възможно ли е изпълнението на дълга ти да не е опетнено ни най-малко? Всичко ли правиш както трябва? Дори ако правиш всичко както трябва, да те кастрят все пак е полезно за теб! Разговаряхме с теб за принципите толкова много пъти, но ти никога не ни послуша и избра просто да правиш сляпо това, което ти харесва, като причиняваш смущения в църковното дело и предизвикваш огромни загуби, затова как може да не приемаш кастрене? Думите може да са сурови и може да е трудно да се слушат, но това е нормално, нали? Тогава за какво спориш? Трябва ли просто да ти се позволи да правиш лоши неща, без да е позволено на другите да те кастрят?“. Но ще може ли той да приеме да го кастрят, след като чуе това? Няма. Просто ще продължи да си измисля извинения и да се противопоставя. Какъв нрав разкри той? Дяволски нрав, порочен нрав. Какво всъщност имаше предвид? „Не търпя хората да ме дразнят. Никой не трябва да се опитва да пипне и косъм от главата ми. Ако ти покажа, че с мен не е лесно да се заяждаш, в бъдеще няма да смееш да ме кастриш. Няма ли да съм победил тогава?“. Какво ще кажете за това? Нравът беше разобличен, нали? Това е порочен нрав. Хората с порочен нрав не просто изпитват неприязън към истината — те мразят истината! Когато са подложени на кастрене, те или се опитват да избягат, или не му обръщат внимание — в сърцата си те са невероятно враждебни. Не става въпрос само да си измислят извинения. Отношението им изобщо не е такова. Те са неотстъпчиви и се съпротивляват, дори в отговор се карат като същинска харпия. В сърцата си те мислят: „Разбирам, че се опитваш да ме унижиш и целенасочено да ме засрамиш, и макар че не смея да ти противореча открито, ще намеря начин да ти го върна! Мислиш си, че можеш просто да ме кастриш и да ме сплашваш? Ще привлека всички на моя страна, ще те нароча и после ще ти го върна тъпкано!“. Това мислят в сърцата си, порочният им нрав най-накрая се е разкрил. За да постигнат целите си и да излеят злобата си, те правят всичко възможно да измислят извинения, които ще им позволят да оправдаят себе си и да привлекат всички на своя страна. Едва тогава ще са щастливи и спокойни. И това ако не е злоба! Това е порочен нрав. Когато все още им предстои да бъдат кастрени, такива хора са като агънца. Когато са подложени на кастрене или когато истинското им аз е разобличено, те незабавно се превръщат от агънца във вълци и свирепостта им се проявява. Не е ли това порочен нрав? (Да.) Тогава защо не се вижда през повечето време? (Не са били предизвикани.) Точно така, не са били предизвикани и интересите им не са били застрашени. Точно както един вълк няма да те изяде, когато не е гладен — ще кажеш ли, че не е вълк? Ако изчакаш да се опита да те изяде, за да го наречеш вълк, няма ли да е твърде късно? Дори ако още не се е опитал да те изяде, трябва да си винаги бдителен. Това, че вълкът не те е изял, не означава, че не иска да те изяде, просто не е дошъл моментът, а когато моментът дойде, вълчата му природа излиза наяве. Кастренето разкрива всеки тип човек. Някои хора си мислят: „Защо кастрят само мен? Защо винаги избират мен? Да не ме възприемат като лесна плячка? Аз не съм човек, с когото можеш да се заяждаш!“. Какъв нрав е това? Как може те да са единствените, които са кастрени? Нещата не стоят наистина така. Кой от вас не е бил кастрен? Всички сте били кастрени. Понякога водачите и работниците са своенравни и безотговорни в работата си или не я изпълняват според работните си ангажименти — и повечето от тях са кастрени. Това се прави, за да се защити църковното дело и да се предотврати недобросъвестност сред хората. Не е насочено към конкретен човек. Това, което тези хора казват, очевидно е изопачаване на фактите и освен това е проявление на порочен нрав.

По какви други начини се проявява един порочен нрав? Как е свързан с това да изпитваш неприязън към истината? Всъщност, когато неприязънта към истината се проявява сериозно и носи чертите на съпротивляване и осъждане, това разкрива порочен нрав. Неприязънта към истината включва различни състояния — от липса на интерес към истината до неприязън към истината, което прераства в осъждане и заклеймяване на Бог. Когато неприязънта към истината е достигнала определена точка, хората са склонни да отричат Бог, да мразят Бог и да се противопоставят на Бог. Не са ли тези няколко състояния порочен нрав? (Да.) Следователно онези, които изпитват неприязън към истината, имат още по-сериозно състояние и в това има един вид нрав: порочен нрав. Например някои хора признават, че всичко се управлява от Бог, но когато Бог отнема от тях и интересите им претърпяват загуби, външно те не се оплакват или противопоставят, но вътрешно нямат приемане или покорство. Отношението им е да седят пасивно и да чакат унищожението — което очевидно е състоянието на неприязън към истината. Има и друго, по-сериозно състояние: те не седят пасивно да чакат унищожението, а вместо това се съпротивляват на подредбите и устройванията на Бог и се съпротивляват на това, че Бог отнема от тях. Как се съпротивляват? (Като прекъсват и смущават делото на църквата или като саботират нещата в опит да установят свое царство.) Това е една форма. След като някои църковни водачи са сменени, те винаги прекъсват нещата и смущават църквата, докато водят църковен живот, съпротивляват се и не се подчиняват на нищо, което новоизбраният водач казва, и се опитват да го злепоставят зад гърба му. Какъв нрав е това? Това е порочен нрав. Това, което в действителност си мислят, е: „Ако аз не мога да съм водач, тогава никой друг няма да задържи тази позиция, ще ги прогонвам всички! Ако те премахна, аз ще бъда отново начело като преди!“. Това не е просто неприязън към истината, това е порочно! Да се съревноваваш за статус, да се съревноваваш за територия, да се съревноваваш за лични интереси и репутация, да не спираш пред нищо за отмъщението, да правиш всичко, което можеш, да упражняваш всичките си умения, да правиш всичко възможно, за да постигнеш целта си, да възвърнеш доброто си име, гордостта и статуса си или да удовлетвориш желанието си за отмъщение — всичко това е проявление на порочност. Някои от поведенията на порочния нрав включват това да казваш неща, които са смущаващи и прекъсващи, други — да правиш много лоши неща, за да постигнеш целите си. Дали с думите или с делата си, всичко, което такива хора правят, е противоположно на истината и в нарушение на истината, и е все разкриване на порочен нрав. Някои хора са неспособни да различават тези неща. Ако погрешната реч или поведение не е явна, те не могат да разберат какво представлява. Но за хората, които разбират истината, всичко, което злите хора казват и правят, е зло и никога не може да съдържа нещо, което е правилно или съгласно истината. Може да се каже, че нещата, които тези хора казват и правят, са 100% зли и са категорично разкриване на порочен нрав. Каква е мотивацията на злите хора, преди да разкрият този порочен нрав? Какъв вид цели се опитват да постигнат? Как могат да правят такива неща? Можете ли да различите това? Ще ви дам пример. В дома на някого се случва нещо. Мястото е поставено под наблюдение от големия червен змей и човекът не може да се прибере, което го наранява силно. Някои братя и сестри го приютяват и като вижда колко хубаво е всичко в техните домове, той си мисли: „Как така с твоя дом не се е случило нищо? Защо се случи с моя дом? Това не е честно. Не става така, трябва да измисля начин как нещо да се случи и с твоя дом, така че да не можеш да се върнеш в него. Ще те накарам да изпиташ същата трудност, от която страдах аз“. Независимо дали го направи или дали това ще стане реалност, или дали ще постигне целите си, той все пак има това намерение. Не е ли това вид нрав? (Да.) Ако не може да има хубав живот, той няма да позволи и на другите хора да имат. Каква е природата на такъв нрав? (Злоба.) Порочен нрав — този човек е противен! Както се казва, прогнил до дъно. Това описва колко е порочен. Каква е природата на този нрав? Опитайте се да разнищите какви са мотивите, намеренията и целите му, когато този нрав се разкрива в него. Каква е отправната точка в разкриването на този нрав? Какво желае да постигне? Нещо се е случило в собствения му дом и той получава всичко необходимо в дома на неговия домакин — защо би искал да развали това? Да не би да е щастлив само когато е вгорчил нещата за домакина си, така че и с неговия дом да се случи нещо и той също да не може да се прибере? В негов интерес е да защитава това място, да не позволява нещо да му се случи и да не вреди на домакините си, понеже това би означавало да навреди и на себе си. Тогава каква точно е целта му с това поведение? (Когато нещо не върви добре за него, той не иска да върви добре и за никой друг.) Това се нарича порочност. Той си мисли следното: „Моят дом беше унищожен от големия червен змей и сега нямам дом. Ти обаче все още имаш хубав топъл дом, в който можеш да се върнеш. Това не е честно. Не мога да понеса това да виждам как имаш възможност да се върнеш у дома. Ще ти дам урок. Ще направя така, че и ти да не можеш да се върнеш у дома точно като мен. Това ще направи нещата справедливи“. Не е ли това действие злобно и злонамерено? Каква е природата му? (Порочност.) Всичко, което злите хора правят и казват, е за постигане на някаква цел. Какви неща правят обикновено? Какво най-често правят хората с порочен нрав? (Те смущават, прекъсват и съсипват църковното дело.) (Опитват се да се подмазват, когато се срещат лице в лице с хората, но после се опитват да ги злепоставят зад гърба им.) (Нападат хората, отмъстителни са и се нахвърлят злобно на хората.) (Разпространяват слухове и клевети.) (Те вредят, съдят и заклеймяват хората.) Природата на тези действия е да смущава и съсипва делото на църквата и всички те са проявления на това да се противопоставяш на Бог и да Го нападаш, всички са разкривания на порочен нрав. Онези, които са способни да правят тези неща, са несъмнено зли хора и всички онези, които притежават определени проявления на порочен нрав, могат да се определят като зли хора. Каква е същността на един зъл човек? Тази на дявол, на Сатана. Това не е преувеличение. Вие способни ли сте на тези действия? На кои от тях сте способни? (Да сме осъдителни.) Тогава смеете ли да нападате или да си отмъщавате на хората? (Понякога имам такива мисли, но не смея да действам според тях.) Вие просто имате тези мисли, но не смеете да действате според тях. Ако някой с по-нисък статус те нарани, ще смееш ли да му отмъстиш? (Понякога да, способен съм на такива неща.) Ако този човек е наистина страховит, ако е красноречив и ти навреди, би ли посмял да му отмъстиш? Може би само малцина не биха се уплашили да го направят. Такива хора — хора, които набелязват слабите, но се боят от силните — имат ли порочен нрав? (Да.) Независимо какъв вид поведение е това и към кого е насочено, ако си способен да извършиш злодеянието да си отмъщаваш на другите братя и сестри, това доказва, че в теб има порочен нрав. Този порочен нрав не изглежда твърде различен отвън, но трябва да си способен да го различиш и трябва да си способен да различиш към кого го насочваш. Ако си свиреп към Сатана и си способен да укротиш и унижиш Сатана, това смята ли се за порочен нрав? Не. Това означава да защитиш нещо правилно и да си безстрашен в лицето на врага. Това означава да имаш чувство за справедливост. При какви обстоятелства това би се сметнало за порочен нрав? Ако тормозиш, тъпчеш и унижаваш добри хора или братята и сестрите, тогава това би било порочен нрав. Следователно трябва да притежаваш съвест и разум, да подхождаш към хората и нещата с принципи, да можеш да различаваш злите хора и дяволите, да имаш усещане за справедливост, трябва да си толерантен и търпелив към Божиите избраници и братята и сестрите, и трябва да практикуваш в съответствие с истината. Това е напълно правилно и съгласно Божиите намерения. Хората с порочен нрав не се отнасят с другите в съответствие с подобни принципи. Ако някой, независимо кой, направи нещо, с което да им навреди, те ще се опитат да му го върнат — това е порочност. В начина, по който действат злите хора, няма принцип. Те не търсят истината. Независимо дали действат от лична злоба или си набелязват слабите и се боят от силните, или дръзват да отмъщават на всеки, всичко това е порочен нрав и всичко представлява покварен нрав. В това няма съмнение.

Какво е най-очевидното проявление на човек с порочен нрав? Когато попадне на наивник, когото е лесно да тормози, той започва да го тормози и да си играе с него. Това е обичайно явление. Когато човек, който е относително добросърдечен, види друг, който е наивен и страхлив, той изпитва чувство на състрадание към него и дори да не може да му помогне, няма да го тормози. Когато видиш, че някой от братята и сестрите е наивен, как се отнасяш към него? Тормозиш ли го, дразниш ли го? (Вероятно ще го гледам отвисоко.) Да гледаш отвисоко хората е начин да ги възприемаш, да ги виждаш, това е вид мислене, но как действаш и говориш с тях е въпрос на твоя нрав. Кажете Ми, как действате спрямо хората, които са плахи и страхливи? (Командоря ги и се заяждам с тях.) (Когато видя, че изпълняват неправилно дълга си, ги дискриминирам и изолирам.) Нещата, които споменахте, са проявление на порочен нрав и са свързани с човешкия нрав. Има още много такива неща, затова няма нужда да изпадаме в подробности за тях. Попадали ли сте някога на такъв човек, човек, който е пожелавал смъртта на всеки, който го е обидил, и дори се е молил на Бог да го прокълне, да го изтрие от лицето на земята? Макар че никой човек няма подобна сила, в сърцето си той си мисли колко добре би било, ако я имаше, или иначе се моли на Бог и иска от Него да направи това. Имате ли такива мисли в сърцето си? (Когато разпространяваме евангелието и срещнем зли хора, които ни нападат и ни докладват на полицията, изпитвам омраза към тях и имам мисли като например „ще дойде ден, в който Бог ще те накаже“.) Това е доста обективен случай. Бил си нападнат, пострадал си, заболяло те е, твоята лична почтеност и самоуважение са били напълно стъпкани — при такива обстоятелства за повечето хора ще е трудно да го преодолеят. (Някои хора разпространяват слухове онлайн за църквата ни, отправят много обвинения и когато ги чета, наистина се ядосвам, а в сърцето ми има много омраза.) Това порочност ли е или избухливост, или е нормална човешка природа? (Това е нормална човешка природа. Да не мразиш демоните и враговете на Бог не е нормална човешка природа.) Точно така. Това е разкриване, проявление и реакция на нормалната човешка природа. Ако хората не мразят негативните неща или не обичат положителните неща, ако нямат критерии за съвест, тогава не са хора. При тези обстоятелства какви действия може да извърши човек, които да преминат в порочен нрав? Ако тази омраза и ненавист се преобразуват в определен вид поведение, ако загубиш всякакъв разум и действията ти преминат определена червена линия, която бележи човешката природа, ако дори си способен да убиеш човек и да нарушиш закона, тогава това е порочност, това е да действаш избухливо. Когато хората разбират истината и са способни да различават злите хора и мразят нечестивостта, това е нормална човешка природа. Ако обаче се справят с нещата с избухливост, те действат без принципи. Различно ли е това от извършване на зло? (Да.) Има разлика. Ако човек е изключително лош, изключително порочен, изключително зъл, изключително неморален и ти изпитваш огромна антипатия към него и тази антипатия достигне точката, в която молиш Бог да го прокълне, тогава това е приемливо. Приемливо ли е обаче да вземеш нещата в свои ръце, ако Бог не действа след като си се молил два-три пъти? (Не.) Можеш да се молиш на Бог и да изразяваш своите възгледи и мнения, после да потърсиш истините принципи и в този случай ще можеш да се справиш правилно с нещата. Не трябва обаче да изискваш или да се опитваш да принудиш Бог да издейства отплата от твое име, още по-малко да позволяваш на избухливостта ти да те накара да правиш глупави неща. Трябва да подходиш рационално към въпроса. Трябва да си търпелив, да изчакаш времето на Бог и да прекарваш повече време в молитва към Бог. Виж как Бог действа с мъдрост към Сатана и дяволите и по този начин можеш да си търпелив. Да си рационален означава да повериш всичко това на Бог и да оставиш на Бог да действа. Това трябва да направи едно сътворено същество. Не действай с избухливост. Да действаш с избухливост не е приемливо за Бог и се заклеймява от Него. В такива моменти нравът, разкриван в хората, не е човешка слабост или мимолетен гняв, а е по-скоро порочен нрав. След като е определено, че е порочен нрав, ти си в беда и едва ли ще бъдеш спасен. Това е така, понеже хората с порочен нрав са способни да действат в нарушение на съвестта и разума, и стават силно предразположени да нарушават закона и да престъпват управленските закони на Бог. Как може да се избегне това? Като минимум, има три червени линии, които не трябва да се пресичат. Първата е да не се правят неща, които са в нарушение на съвестта и разума, втората е да не се нарушава законът и третата е да не се нарушават Божиите управленски закони. В допълнение не правете нищо крайно или нещо, което ще смути делото на църквата. Ако се придържате към тези принципи, най-малкото безопасността ви ще е осигурена и няма да бъдете отстранени. Ако се съпротивлявате ожесточено, когато ви кастрят, защото сте извършили всякакви злини, това е още по-опасно. Възможно е да накърните пряко Божия нрав и да бъдете премахнати или отлъчени от църквата. Наказанието за накърняване на Божия нрав е много по-тежко от това за нарушаване на закона — тази съдба е по-лоша от смъртта. Нарушаването на закона включва най-много затворническа присъда. Няколко трудни години и излизате, това е. Но ако накърните Божия нрав, ще търпите вечно наказание. Следователно, ако хората с порочен нрав нямат никаква рационалност, те са крайно застрашени, способни са да извършат зло и е сигурно, че ще бъдат наказани и ще получат възмездие. Ако хората имат малко рационалност, ако са способни да търсят истината и да ѝ се покоряват, ако могат да се въздържат да не извършват твърде много зло, те категорично имат надежда да бъдат спасени. За човек е от съществено значение да има рационалност и разум. Един човек с разум е вероятно да приеме истината и да понесе да бъде кастрен по правилен начин. Човек без разум е в опасност, когато го кастрят. Да кажем например, че някой е много ядосан, след като е кастрен от водача. Склонен е да разпространява слухове и да напада водача, но не смее от страх, че ще създаде неприятности. Такъв нрав обаче вече съществува в сърцето му и е трудно да се каже дали този човек ще действа, или не. Докато този вид нрав вече съществува в нечие сърце, докато тези мисли съществуват, тогава, макар че е възможно човек да не действа според тях, той вече е в опасност. Когато обстоятелствата го позволят — когато получи възможност, той може да действа. Докато порочният му нрав съществува, ако не се преодолее, рано или късно този човек ще извърши зло. А какви други ситуации има, в които човек разкрива порочен нрав? Кажете Ми. (Бях нехаен в дълга си и не постигнах резултати, и тогава бях заменен от водача в съответствие с принципите и почувствах известна съпротива. Тогава, като видях, че той разкрива покварен нрав, помислих да напиша писмо, за да го докладвам.) Тази идея от нищото ли се появява? Съвсем не. Това е резултат от природата ти. Рано или късно нещата в човешката природа се разкриват, няма как да знаем при какви случаи или обстоятелства ще се разкрият и ще се задействат. Понякога хората не правят нищо, но това е защото ситуацията не им позволява. Ако обаче става въпрос за човек, който се стреми към истината, той ще е способен да търси истината, за да преодолее това. Ако не е човек, който се стреми към истината, ще направи каквото му харесва и веднага щом ситуацията го позволи, ще извърши зло. Следователно, ако поквареният нрав не се преодолее, е изключително вероятно човек да се забърка в неприятности и в този случай ще пожъне това, което е посял. Някои хора не се стремят към истината и постоянно са нехайни в изпълнението на дълга си. Те не приемат, когато ги кастрят, никога не се разкайват и накрая са изолирани, за да размишляват. Някои хора са премахвани от църквата, защото непрестанно смущават църковния живот и стават като гнили ябълки, а други са отлъчени, защото извършват всякакви злини. Следователно независимо от типа човек, ако някой често разкрива покварен нрав и не търси истината, за да го преодолее, той е способен да извърши злини. Човешкият покварен нрав не се състои само от надменност, но също и от нечестивост и порочност. Надменността и порочността са просто общите фактори.

Тогава как да се разреши проблемът с разкриването на порочния нрав? Хората трябва да осъзнаят какъв е техният покварен нрав. Нравът на някои хора е особено порочен, злобен и надменен и те са напълно безскрупулни. Това е природата на злите хора и тези хора са най-опасни от всички. Когато такива хора имат власт, дяволите имат власт, Сатана има власт. В Божия дом всички зли хора са разкривани и отстранявани заради извършването на всякакви злодеяния. Когато се опитваш да разговаряш за истината със зли хора или да ги кастриш, има голяма възможност те да те нападнат или да те съдят, или дори да ти отмъстят вследствие на това, че нравът им е толкова злобен. Това всъщност е много често срещано. Например може да има двама души, които се разбират много добре, които са много внимателни и загрижени един за друг, но накрая се разделят заради едно-единствено нещо, което засяга интересите им, и те прекъсват всякакви отношения. Някои хора дори стават врагове и се опитват да си отмъщават един на друг. Всички те са много порочни. Когато стане въпрос за изпълнението на дълга на хората, забелязали ли сте кои неща, които се проявяват и разкриват в тях, попадат в рамките на порочния нрав? Такива неща със сигурност съществуват и вие трябва да ги изкорените. Това ще ви помогне да различавате и разпознавате тези неща. Ако не знаете как да ги изкорените и да ги различите, никога няма да можете да различавате злите хора. След като някои хора са подведени от антихристите и попаднат под техния контрол, животът им страда и едва тогава научават какво е антихрист и какво е порочен нрав. Вашето разбиране на истината е твърде повърхностно. Вашето разбиране на повечето истини спира до нивото на това, което е изречено или написано, или разбирате само думите и доктрините, а те не съответстват изобщо на реалността. След като чуете много проповеди, изглежда, че в сърцето ви има разбиране и просветление, но когато се сблъскате с реалността, все още не можете да различите какви са нещата в действителност. Всички знаете на теория какви са проявленията на антихристите, но когато видите истински антихрист, не сте способни да го различите като такъв. Това е, защото имате твърде малко преживяване. Когато имаш повече преживяване, когато си бил достатъчно нараняван от антихристите, наистина ще си способен да ги различиш какви са наистина. Днес, макар че повечето хора слушат съвестно проповеди по време на сбирките и искат да се стремят към истината, след като чуят проповедта, те разбират само буквалното значение и не стигат по-далеч от теоретичното ниво, не са способни да преживеят практическата страна на истината. Следователно тяхното навлизане в истината реалност е много повърхностно, което означава, че им липсва способност за различаване на злите хора и антихристите. Антихристите имат същността на злите хора, но освен антихристите и злите хора, нямат ли и другите хора порочен нрав? В действителност няма добри хора. Когато няма никакви проблеми, всички се усмихват, но когато се сблъскат с нещо, което вреди на интересите им, нещата загрубяват. Това е порочен нрав. Този порочен нрав може да се разкрие във всеки момент, той е неволен. Та какво точно се случва тук? Дали е въпрос на обсебване от зли духове? Или на демоническо превъплъщение? Ако е някое от тези две неща, тогава човекът има същността на зъл човек и не може да му се помогне. Ако неговата същност не е на зъл човек и просто има този покварен нрав, тогава състоянието му не е фатално и ако може да приеме истината, за него има надежда да бъде спасен. Тогава как може да се преодолее един порочен, покварен нрав? Първо, трябва да се молите често, когато се сблъскате с неща и разсъждавате върху мотивите и желанията, които имате. Трябва да приемете Божията внимателна проверка и да контролирате поведението си. Нещо повече, не трябва да разкривате никакви зли думи или поведение. Ако човек установи, че има неправилни намерения и злоба в сърцето си, че иска да извършва лоши неща, трябва да търси истината, за да ги преодолее, трябва да открие съответните Божии слова, за да разбере и разреши този въпрос, трябва да се моли на Бог, да търси Неговата закрила, да се кълне в Бог и да проклина себе си, когато не приема истината и извършва зло. Общението с Бог по този начин дарява закрила и спира човек да не върши зло. Ако нещо се случи на човек и се надигнат зли намерения, но той не им обръща внимание и просто оставя нещата да се развиват сами или приема за даденост, че това е начинът, по който трябва да действа, тогава той е зъл човек и не е някой, който искрено вярва в Бог и обича истината. Такъв човек все още иска да вярва в Бог и да следва Бог, да бъде благословен и да навлезе в небесното царство — възможно ли е това? Само си мечтае. Петият вид нрав е порочността. Това също е проблем, свързан с покварения нрав и това е горе-долу всичко по темата.

Трябва да сте запознати също и с шестия вид покварен нрав: нечестивост. Нека започнем със ситуацията, в която хората проповядват евангелието. Някои хора разкриват нечестив нрав, когато проповядват евангелието. Те не проповядват според принципа, нито знаят какъв тип хора обичат истината и притежават човешка природа. Все си търсят само член от противоположния пол, с когото да си паснат, когото харесват и с когото се разбират. Не проповядват на хора, които не харесват или с които не се разбират. Няма значение дали човек се съобразява с принципите за разпространяване на евангелието — ако е някой, от когото се интересуват, те няма да се откажат от него. Другите хора може да им казват, че човекът не е съвместим с принципите за разпространяване на евангелието, но те все пак настояват да му проповядват. В тях има нрав, който контролира действията им и ги кара да удовлетворяват похотливите си желания и да постигат собствените си цели под претекст, че разпространяват евангелието. Това не е нищо друго освен порочен нрав. Има дори хора, които знаят много добре, че не е правилно да правят това и че това оскърбява Бог и нарушава управленските Му закони, и все пак не спират. Не е ли това вид нрав? (Да.) Това е едно проявление на порочен нрав, но не само разкриването на похотливи желания може да се опише като порочно. Обхватът на порочността е по-широк от плътската похот. Помислете: какви други проявления на порочен нрав има? Тъй като е нрав, това е повече от начин на действие и включва много различни състояния, проявления и разкривания, които го определят като нрав. (Следването на светските тенденции, да не се избавяш от нещата, свързани с тенденциите на света.) Да не се избавяш от порочните тенденции е един вид. Да си привързан към порочните тенденции на света, да ги преследваш, да се занимаваш с тях, да се стремиш към тях с голяма страст. Има хора, които никога не се избавят от тези неща, независимо как се разговаря с тях за истината, независимо как ги кастрят. Дори стигат до степен на заслепение. Това е порочност. И така, когато хората следват порочни тенденции, кои проявления показват, че те имат порочен нрав? Защо обичат тези неща? Какво има в тези порочни светски тенденции, което им носи психологическо удовлетворение, което удовлетворява техните нужди, пристрастия и желания? Да кажем например, че харесват филмови звезди: какво в тези филмови звезди ги кара да са обсебени от тях и да ги следват? Това е колоритността, стилът, външният вид и известността на тези хора, както и своеобразният екстравагантен живот, за който те самите копнеят. Не са ли порочни всички тези неща, които следват? (Да.) Защо се казва, че са порочни? (Защото противоречат на истината и на положителните неща и не са съгласно това, което Бог иска.) Това е доктрина. Пробвайте да анализирате тези знаменитости и филмови звезди: техния начин на живот, държание, дори публичния им образ и облеклото, по които всички се прехласват толкова много. Защо водят такъв живот? И защо вдъхновяват другите да ги следват? Те влагат големи усилия във всичко това. Имат гримьори и лични стилисти, които създават образа им. Така че каква е целта им, като създават този свой образ? Да привличат хората, да ги подвеждат, да ги карат да ги следват — и да извличат ползи от това. И така, независимо дали хората се прехласват по славата на тези филмови звезди или по външния им вид, или по живота им, това са истински глупави и абсурдни действия. Ако човек притежава рационалност, как може да се прекланя на дяволи? Дяволите са неща, които подвеждат, мамят и вредят на хората. Дяволите не вярват в Бог и не приемат истината по никакъв начин. Всички дяволи следват Сатана. Какви са целите на онези, които следват и почитат дяволите и Сатана? Те искат да подражават на тези дяволи, да моделират себе си според тях с надеждата, че един ден и те ще станат дяволи, точно толкова красиви и секси, колкото са тези дяволи и знаменитости. Харесва им да се наслаждават на това чувство. Независимо по коя знаменитост или изтъкната личност се прехласва човек, крайната цел на тези звезди е една и съща — да подвеждат хората, да привличат хората и да карат хората да им се прекланят и да ги следват. Не е ли това порочен нрав? Няма как да е по-очевидно, че това е порочен нрав.

Порочният нрав се проявява и по друг начин. Някои хора виждат, че на сбирките в Божия дом винаги се чете Божието слово, разговаря се за истината и се обсъжда себепознанието, правилното изпълнение на дълга, как да се действа в съответствие с принципите, как да се боиш от Бог и да отбягваш злото, как да се разбира и практикува истината и различни други аспекти на истината. След като са слушали през всички тези години, те започват да се отегчават колкото повече слушат и започват да се оплакват, като казват: „Не е ли целта на вярата в бог да се придобият благословии? Защо винаги говорим за истината и защо разговаряме за божието слово? Няма ли край това? Писна ми!“. Те обаче не искат да се върнат в светския свят. Мислят си: „Вярата в бог е толкова скучна, отегчителна е — как мога да я направя малко по-интересна? Трябва да намеря нещо интересно“, затова разпитват наоколо: „Колко вярващи в бог има в църквата? Колко водачи и работници има? Колко са били заместени? Колко са младите студенти в университета и завършилите студенти? Знае ли някой броя им?“. Отнасят се към тези неща и тази информация като към истината. Какъв нрав е това? Това е нечестивост, която обичайно се нарича „подлост“. Те са чували толкова много истини, но нито една от тях не е предизвикала достатъчно внимание или съсредоточаване върху нея. Веднага щом някой има клюка или вътрешни новини, ушите им незабавно се наострят от страх да не я пропуснат. Не е ли това подлост? (Да.) Какво характеризира подлите хора? Те нямат и най-малък интерес към истината. Интересуват се единствено от външни въпроси и неуморно и ненаситно търсят клюки и неща, които нямат никакво отношение към тяхното навлизане в живота или към истината. Мислят си, че като разбират тези неща, цялата тази информация, и като я държат в главата си, това означава, че притежават истината реалност, че изцяло са членове на Божия дом, че със сигурност ще бъдат одобрени от Бог и ще могат да навлязат в Божието царство. Мислите ли, че случаят е такъв? (Не.) Вие можете да прозрете това, но мнозина нови вярващи в Бог не могат. Те са фиксирани върху тази информация, смятат, че като знаят тези неща, това ги прави членове на Божия дом, но всъщност Бог ненавижда най-много такива хора. Те са най-суетните, повърхностни и невежи хора. Бог се е въплътил в последните дни, за да извърши делото на правосъдието и пречистването на хората, в резултат на което да даде на хората истината като живот. Ако хората обаче не се съсредоточават върху това да ядат и пият Божието слово и винаги се опитват да изровят клюки или нещо повече за вътрешните дела на църквата, дали се стремят към истината? Дали са хора, които вършат правилната работа? За Мен това са нечестиви хора. Те са неверници. Хора като тях могат също да се нарекат подли. Те винаги се съсредоточават само върху слуховете. Това задоволява любопитството им, но Бог ги ненавижда. Това не са хора, които истински вярват в Бог, още по-малко хора, които се стремят към истината. Простичко казано, те са слуги на Сатана, които идват да смущават делото на църквата. Нещо повече, хората, които винаги изследват и проучват Бог, са слуги и лакеи на големия червен змей. Бог мрази и се отвращава най-много от тези хора. Ако вярваш в Бог, защо не Му се доверяваш? Когато изследваш и проучваш Бог, истината ли търсиш? Търсенето на истината има ли връзка със семейството, в което Христос беше роден, или с обстановката, в която израсна? Хората, които винаги изследват Бог под микроскоп — нима не са отвратителни? Ако постоянно имаш представи за нещата, свързани с човешката природа на Христос, трябва да прекарваш повече време в стремеж към познание за Божиите слова. Само когато разбереш истината, ще можеш да разрешиш проблемите с представите си. Дали изследването на произхода на Христовото семейство или обстоятелствата около раждането Му ще ти позволи да познаваш Бог? Дали това ще ти позволи да откриеш божествената същност на Христос? Категорично не. Хората, които искрено вярват в Бог, посвещават себе си на Божиите слова и на истината, само това води до познаване на божествената същност на Христос. Но защо онези, които постоянно проучват внимателно Бог, непрекъснато се занимават с подлост? Тези долнопробни хора, на които им липсва духовно разбиране, трябва да побързат и да се махнат от Божия дом! На сбирките и проповедите са били изразени толкова много истини, разговаряно е за толкова много — защо все още трябва да проучваш внимателно Бог? Какво означава това, че винаги проучваш внимателно Бог? Означава, че си изключително порочен! Нещо повече, има дори хора, които мислят, че научаването на цялата тази незначителна информация им дава капитал и те обикалят и се хвалят с това на другите. И какво се случва накрая? Те са противни и отвратителни за Бог. Хора ли са изобщо? Не са ли живи демони? Как може да са хора, които вярват в Бог? Те посвещават всичките си мисли на порочността и изкривяването. Сякаш си мислят, че колкото повече слухове знаят, толкова повече са членове на Божия дом и толкова повече разбират истината. Такива хора са напълно нелепи. В Божия дом никой не е по-отвратителен от тях.

Някои хора непрестанно се съсредоточават върху нереалистични неща във вярата си. Например някои хора винаги изследват какво е царството, къде е третото небе, какъв е подземният свят и къде е адът. Винаги изследват тайнствата вместо да се съсредоточат върху навлизането в живота. Това е подлост, това е нечестивост. Независимо колко проповеди и общения чуват, има и такива хора, които все още не разбират какво е истината, нито осъзнават как трябва да я прилагат на практика. Винаги когато имат време, те проучват Божието слово, разглеждат подбора на думи, търсят някакъв вид сензация и също така винаги проучват внимателно дали Божиите слова са били изпълнени. Ако е така, те вярват, че това е Божието дело, а ако не — отричат, че това е Божието дело. Не са ли нелепи? Това не е ли подлост? Нима хората винаги са способни да видят, че Божиите слова са били изпълнени? Хората не са непременно способни да видят, когато някои от Божиите слова са изпълнени. За хората някои от словата Му изглежда не са били изпълнени, но за Бог те са били. Няма как хората да видят ясно тези неща. Те са щастливци, ако разберат дори 20 процента. Някои хора прекарват цялото си време в изучаване на Божието слово, но не обръщат внимание на практикуването на истината или навлизането в реалността. Не е ли това пренебрегване на правилния дълг на човек? Чували са толкова много истини и все пак още не ги разбират и постоянно търсят доказателство дали пророчествата са се изпълнили, като считат това за свой живот и мотивация. Когато например някои хора се молят, те казват неща като: „Боже, ако желаеш да направя това, накарай ме да се събудя в шест сутринта. Ако не желаеш, остави ме да спя до седем часа“. Те често действат по този начин, използват това като свой принцип и го практикуват сякаш е истината. Това се нарича подлост. В своите действия те винаги разчитат на чувствата, съсредоточават се върху свръхестественото, осланят се на слухове и други нереалистични неща, постоянно съсредоточават енергията си върху противни неща. Това е нечестивост. Независимо как разговаряш за истината с тях, те мислят, че от истината няма полза и тя не е толкова точна както да се осланяш на чувствата или на потвърждение чрез сравнение. Това е подлост. Те не вярват, че Бог господства над човешките съдби и ги подрежда и макар да казват, че признават Божиите слова за истината, в сърцата си те все така не приемат истината и никога не виждат нещата чрез Божиите слова. Ако някой известен човек каже нещо, те вярват, че то е истината и се придържат към него. Ако някой гадател или физиогном им каже, че другата година ще бъдат повишени в ръководители, те му вярват. Нима това не е подлост? Те вярват във врачуването, гадателството и свръхестествените неща — единствено в тези противни неща. Това е точно както някои хората казват: „Аз разбирам всички истини, но просто не мога да ги приложа на практика. Не знам какъв е проблемът“. Сега имаме отговор на този въпрос: те са подли. Няма значение как разговаряте за истината с такива хора, нищо няма да стигне до тях, нито ще видите някакъв резултат. Тези хора не само изпитват неприязън към истината, но също и притежават нечестив нрав. Какво е най-важното проявление на това да изпитваш неприязън към истината? То е човек да разбира истината, но да не я прилага на практика. Той не иска да я чува, съпротивлява се и негодува срещу нея. Знае, че истината е правилна и добра, но не я прилага на практика, не желае да поеме по този път, нито да страда или да плаща цена, още по-малко да претърпява някакви загуби. Нечестивите хора не са такива. Те мислят, че нечестивите неща са истината, че това е правилният път и преследват тези неща, опитват се да им подражават и постоянно съсредоточават енергията си върху тях. В Божия дом често се разговаря за принципите на молитвата: хората могат да се молят когато и където желаят, без никакви ограничения във времето, те просто трябва да дойдат пред Бог, да кажат словата в сърцето си и да търсят истината. Тези слова трябва да се чуват често и трябва да се разбират лесно, но как прилагат това на практика нечестивите хора? Всяка сутрин по време на утринния хор те неизменно се обръщат на юг, падат на колене и поставят ръце на земята, като се просват в молитва пред Бог, доколкото могат. Мислят, че Бог ще може да чуе молитвата им само в такива моменти, защото тогава не е зает, има време и затова ги слуша. Не е ли това нелепо? Не е ли нечестиво? Други пък казват, че най-ефективното време за молитва е в един или два часа през нощта, когато е тихо. Защо казват това? Те също имат доводи. Казват, че по това време всички спят, а Бог има време да се занимава с техните дела само когато не е зает. Не е ли това абсурдно? Не е ли нечестиво? Независимо как разговаряш за истината с тях, те отказват да я приемат. Те са най-нелепите хора и са неспособни да разберат истината. Има други, които казват: „Когато хората вярват в бог, те трябва да вършат добри дела и да са мили, и не трябва да убиват или да ядат месо. Да се яде месо означава да се убива, да се извършва грях, а бог не иска хората да правят това“. Имат ли някакво основание тези думи? Казвал ли е някога Бог подобно нещо? (Не.) Тогава кой го каза? Това са думи на невярващ, на абсурден тип човек. Всъщност не е задължително хората, които казват това, да не ядат месо — или може би не ядат пред другите хора, но насаме си хапват доста. Тези хора са наистина добри в преструвките и разпространяват лъжливи неща където и да отидат. Това е нечестивост. Такива хора са толкова противни. Те се отнасят към тези ереси и заблуди като към заповеди и правила и дори ги практикуват и се придържат към тях сякаш са истината или Божиите изисквания, като енергично и безсрамно учат другите да правят същото. Защо казвам, че начинът на тези хора да правят нещата, начинът, по който изразяват с думи нещата, и средствата, чрез които се стремят, са нечестиви? (Защото нямат никаква връзка с истината.) Значи всичко, което не е свързано с истината, е нечестиво? Такова разбиране е много проблематично. Има неща в човешкото ежедневие, които не са свързани с истината. Ако кажем, че те са нечестиви, няма ли това да е изкривяване на фактите? Не може да се каже, че това, което не е заклеймено от Бог, е нечестиво. Само това, което е заклеймено от Бог, може да се опише като нечестиво. Ще е голяма грешка да се определи като нечестиво всичко, което не е свързано с истината. Дребните житейските потребности — ядене, сън, пиене, почивка например — те свързани ли са с истината? Нечестиви ли са тези неща? Това са все нормални нужди, те са част от дневния режим на хората и не са нечестиви. Тогава защо действията, които току-що споменах, бяха категоризирани като нечестиви? Защото онези начини да се правят нещата повеждат хората по път, който беше погрешен и абсурден — повеждат ги по пътя на религията. Да практикуват по този начин и да учат другите да действат така повежда хората по пътя на нечестивостта. Това е неизбежен резултат. Когато хората почитат порочните светски тенденции и вървят по пътя на нечестивостта, как завършва този път? Те се покваряват, губят разума си, нямат срам и в крайна сметка са напълно завладяни от светските тенденции и тръгват към унищожение, като не са по-различни от невярващите. Някои хора не само възприемат тези ереси и заблуди като правила, които да се следват, или заповеди, на които да се подчиняват, но и се придържат към тях като към истината. Това са нелепи хора, на които напълно им липсва духовно разбиране. В крайна сметка те могат само да бъдат отстранени. Може ли Светият Дух да действа в човек, чието възприемане за истината е толкова изкривено? (Не.) Светият Дух не действа в тези хора, което означава, че в тях действат злите духове, защото пътят, по който вървят тези хора, е пътят на нечестивостта, те са се впуснали по пътя на злите духове — което е точно това, от което се нуждаят тези зли духове. А какъв е резултатът? Тези хора са обсебени от зли духове. Преди казах следното: „Дяволите и Сатана дебнат навън като ревящ лъв, търсещ кого да погълне“. Когато хората вървят по кривия и нечестив път, те неизбежно ще бъдат грабнати от злите духове. Няма нужда Бог да те дава на злите духове. Ако не се стремиш към истината, няма да бъдеш защитен и Бог няма да е с теб. Бог няма се грижи за теб, ако не може да те придобие и злите духове ще се възползват, за да се промъкнат и да те обсебят. Това е последствието, нали? Всички онези, които изпитват неприязън към истината и които непрестанно заклеймяват делото на Божието въплъщение, които следват светските тенденции, които открито тълкуват неправилно Божиите слова и Библията, които разпространяват ереси и заблуди — всички тези неща, които правят, са родени от нечестив нрав. Някои хора се стремят към духовност и понеже разбирането им е изкривено, скалъпват много заблуди, за да подвеждат хората, след което стават утописти и теоретици, което също означава да извършваш подлости. Те са нечестиви хора. Като фарисеите — всичко, което правеха, беше лицемерно, не практикуваха истината и подвеждаха хората да им се възхищават и да им се прекланят. Когато Господ Исус се появи, за да извърши делото си, те дори Го разпънаха. Това беше нечестиво и накрая те бяха прокълнати от Бог. Днес религиозният свят не само осъжда и заклеймява появата и делото на Бог, но също така застава на страната на големия червен змей, което е най-омразното, и се присъединява към нечестивите сили в преследването на Божите избраници, и застава съвместно с него като враг на Бог. Това е нечестиво. Религиозната общност никога не е мразела нечестивите сили на Сатана, тя не мрази и нечестивостта на държавата на големия червен змей, а вместо това се моли за тези сили и ги благославя. Това е нечестиво. Всяко поведение, което е свързано със Сатана и злите духове или им съдейства, може обобщено да се нарече нечестиво. Начините на практикуване, които са истински изкривени, зли, крайни и прекалени — те също са нечестиви. Някои хора непрестанно разбират погрешно Бог и тези погрешни разбирания не могат да се изчистят, независимо как се разговаря с тях за истината. Те винаги проповядват собствените си доводи, настояват на собствените си заблуди. Няма ли също и в това малко нечестивост? Някои хора имат представи за Бог. След като с тях е било разговаряно многократно за истината, те казват, че разбират и че техните представи са били изчистени, но после пак се придържат към представите си, винаги са негативни и се вкопчват здраво в собствените си извинения. Не е ли това нечестиво? Това също е вид нечестивост. Накратко казано, всеки, който е направил нещо неразумно и отказва да го приеме, независимо как се разговаря с него за истината, е подъл и е донякъде нечестив. Не е лесно за тези хора, които имат нечестив нрав, да бъдат спасени от Бог, защото не могат да приемат истината и отказват да се избавят от порочните си заблуди. За тях наистина няма какво да се направи.

Току-що разговаряхме за общо шест вида нрав: непримиримост, надменност, измамност, неприязън към истината, порочност и нечестивост. Даде ли ви разнищването на тези шест вида нрав ново знание и разбиране за промените в нрава? Какво точно са промените в нрава? Означава ли това да се отървете от определен недостатък, да поправите определено поведение или да промените определена черта от характера си? Категорично не. Тогава малко по-наясно ли сте с това за какво се отнася нравът? Могат ли тези шест вида нрав да бъдат описани като покварения нрав на човека, като природата същност на човека? (Да.) Тези шест вида нрав положителни или негативни са? (Негативни.) Те са, простичко казано, поквареният нрав на човека, те са основните аспекти на човешкия покварен нрав. Няма нито един от тези видове покварен нрав, който да не е враждебен към Бог или към истината, и нито един от тях не е нещо положително. Следователно тези шест вида нрав са шест аспекта, които заедно наричаме покварен нрав. Видовете покварен нрав са природата същност на човека. Как може да се обясни „същността“? Същността се отнася до природата на човека. Природата на човека означава нещата, на които човек разчита за своето съществуване, нещата, които ръководят начина, по който живее. Хората живеят според природата си. Независимо какво изживяваш, какви са целите и посоката ти, към какви правила се придържаш, твоята природа същност не се променя — това е неоспоримо. И така, когато не притежаваш истината и живееш, като се осланяш на тези видове покварен нрав, всичко, което изживяваш, е насочено срещу Бог, противоположно е на истината и противоречи на Божиите намерения. Сега трябва да разбереш това: могат ли хората да постигнат спасение, ако нравът им не се промени? (Не.) Това би било невъзможно. Тогава, ако човешкият нрав не се промени, може ли той да е съответстващ на Бог? (Не.) Това би било е изключително трудно. Що се отнася до който и да е от тези шест вида нрав, независимо от степента, в която се проявява или разкрива в теб, ако не си способен да се освободиш от възпиранията на тези видове покварен нрав, тогава каквито и са да мотивите или целите на действията ти и независимо дали действаш целенасочено, или не, природата на всичко, което правиш, ще е неизбежно срещу Бог и неизбежно ще бъде заклеймена от Бог, което е изключително сериозно последствие. Това ли иска в крайна сметка всеки вярващ — да бъде заклеймен от Бог? (Не.) И понеже това не е изход, който хората искат, какво е най-важно да направят? Трябва да познават собствения си покварен нрав и покварена същност и да разбират истината, след което трябва да приемат истината — постепенно, малко по малко, като се отървават от тези видове покварен нрав в средата, създадена за тях от Бог, и като постигат съответствие с Бог и истината. Това е пътят към промените в нрава на човека.

Преди имаше хора, които смятаха промяната в нрава си за много лесна и проста. Те смятаха, че „стига да се принудя да не казвам неща, противни на Бог, или да не правя неща, които ще прекъснат или смутят делото на църквата, и стига да имам правилната гледна точка, стига сърцето ми да е правилно и да разбирам малко повече от истината, да полагам повече усилия, да страдам повече и да плащам по-висока цена, тогава след няколко години определено ще съм способен да постигна промяна в нрава си“. Звучат ли правдоподобно тези думи? (Не.) Къде е грешката на тези хора? (Нямат познание за своя покварен нрав.) Каква е целта да познаваш покварения си нрав? (Да се промениш.) А какъв е изходът на тази промяна? Да придобиеш истината. Да измериш дали е имало промяна в нрава ти, изисква да погледнеш дали действията ти съответстват на истината, или я нарушават, дали са родени от човешката воля, или от това да удовлетворяваш изискванията на Бог. Да видиш до каква степен се е променил нравът ти, означава да видиш дали можеш да се самоанализираш и да се опълчиш на плътта, мотивите, амбициите и желанията си, когато разкриваш покварен нрав, и дали можеш да практикуваш в съответствие с истината, когато правиш това. Степента, до която е стигнала твоята способност да практикуваш в съответствие с истината и с Божиите слова, и дали практикуването ти е напълно съгласно критериите на истината доказва колко голяма е била промяната в нрава ти. Това е пропорционално. Да разгледаме например непримиримия нрав. В началото, когато не е имало никаква промяна в нрава ти, ти не разбираше истината, нито осъзнаваше, че имаш непримирим нрав, и когато чу истината, си помисли: „Как може истината винаги да излага на показ човешките белези?“. След като я чу, ти почувства правотата на Божиите слова, но ако след една-две години не си взел нито едно от тях присърце, ако не си приел нито едно от тях, тогава това е непримиримост, нали? Ако след две-три години не е имало приемане, ако не е имало промяна в състоянието у теб и макар да не си изостанал в изпълнението на дълга си и да си страдал много, макар твоето непримиримо състояние да не е било изобщо преодоляно, нито да е отслабнало и в най-малка степен, тогава имало ли е някаква промяна в този аспект от нрава ти? (Не.) Тогава защо тичаш нагоре-надолу и работиш? Независимо от причината да го правиш, ти тичаш нагоре-надолу и работиш слепешком, защото си тичал нагоре-надолу толкова и си работил толкова много, но въпреки това не е имало и най-малка промяна в нрава ти. Докато не дойде ден, в който внезапно се сещаш: „Как така не мога да кажа и една дума за свидетелство? Живот нравът ми изобщо не се е променил“. В този момент усещаш точно колко сериозен е проблемът и си мислиш: „Аз съм наистина непокорен и непримирим! Не съм човек, който се стреми към истината! В сърцето си нямам място за Бог! Как може това да се нарече вяра в Бог? Вярвал съм в Бог няколко години и все още не съм изживял човешко подобие, нито пък сърцето ми е близо до Бог! Не съм приел Божиите слова присърце, нито усещам някакво угризение или склонност да се покая, когато извърша нещо погрешно — не е ли това непримиримост? Не съм ли непокорен син?“. Усещаш безпокойство. А какво означава, че усещаш безпокойство? Означава, че желаеш да се покаеш. Осъзнаваш собствената си непримиримост и непокорство. И в този момент твоят нрав започва да се променя. Без да разбираш, в съзнанието ти има определени мисли и желания, които искаш да промениш и повече не се намираш в задънена улица по отношение на Бог. Откриваш, че искаш да подобриш връзката си с Бог, че не искаш повече да си толкова непримирим, че искаш да можеш да практикуваш Божиите слова в ежедневието си, да ги практикуваш като истините принципи — имаш това съзнание. Добре е, че осъзнаваш тези неща, но означава ли това, че ще си способен да се промениш веднага? (Не.) Трябва да преминеш няколко години на преживяване, през които ще имаш все по-ясна осъзнатост в сърцето си и ще имаш силна нужда, и ще мислиш в сърцето си: „Това не е правилно, трябва да спра да си губя времето. Трябва да се стремя към истината, трябва да направя нещо правилно. В миналото пренебрегвах правилния си дълг, мислех само за материални неща като храна и дрехи и се стремях само към слава и придобивки. В резултат на това не придобих никаква истина. Съжалявам за това и трябва да се покая!“. В този момент ти поемаш по правилния път на вярата в Бог. Когато хората започнат да се съсредоточават върху практикуването на истината, това не ги ли приближава с една стъпка към промени в нрава им? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако можеш да усетиш собствената си затлаченост — че винаги просто си се носил по течението и след няколко години единствено на носене по течението не си придобил нищо и все още се чувстваш празен — и ако от това се чувстваш неудобно и започваш да се самоанализираш, и чувстваш, че да не се стремиш към истината е загуба на време, тогава в такъв момент ще осъзнаеш, че Божиите слова на увещаване са Неговата любов към човека и ще мразиш себе си, че не си слушал Божиите слова и че толкова много са ти липсвали съвест и разум. Ще изпитваш съжаление и ще искаш да се държиш по нов начин и истински да живееш пред Бог, и ще си кажеш: „Не мога повече да наранявам Бог. Бог е изрекъл толкова много и всяка дума е била в полза на хората и с цел да ги насочи по правия път. Бог е толкова прекрасен и толкова достоен за човешката любов!“. Това е началото на човешката трансформация. Толкова е добре да имате такава признателност! Ако си толкова безчувствен, че дори не знаеш тези неща, не си ли тогава в беда? Днес хората осъзнават, че ключът към вярата в Бог е да четат повече Божиите слова, че разбирането на истината е най-важно от всичко, че разбирането на истината и себеопознаването е от съществено значение и че само като са способни да практикуват истината и да я направят своя реалност, ще навлязат в правия път на вярата в Бог. Така че колко години на преживяване мислите, че ви трябват, за да имате това познание и чувство в сърцата си? Хората, които са съобразителни, които са проницателни, които имат силно желание за Бог — такива хора може да са способни да сменят изцяло посоката за една или две години и да започнат да навлизат. Но хората, които са объркани, които са безчувствени и тъпи, на които им липсва проницателност — те ще изживеят три или пет години в мъгла, без да осъзнават, че не са придобили нищо. Ако изпълняват дълга си с ентусиазъм, може да прекарат над десет години в мъгла и все още да нямат очевидни придобивки и да не са способни да говорят за свидетелствата си за преживяване. Едва след като ги отпратят или отстранят, те най-сетне се събуждат и си мислят: „Наистина нямам никаква истина реалност. Наистина не съм бил човек, който се стреми към истината!“. Не е ли пробуждането им в този момент малко закъсняло? Някои хора се реят в мъгла, като постоянно се надяват да настъпи Божия ден, но изобщо не се стремят към истината. В резултат на това минават повече от десет години, без да имат някакви придобивки или да могат да споделят свидетелство. Едва след като ги кастрят сурово и ги предупредят, те най-сетне усещат как Божиите слова пронизват сърцето им. Колко непримирими са сърцата им! Как е нормално за тях да не бъдат кастрени и наказвани? Как е нормално за тях да не бъдат дисциплинирани строго? Какво трябва да се направи, за да се осъзнаят, да реагират? Онези, които не се стремят към истината, няма да пролеят и една сълза, докато не видят ковчега. Едва след като са свършили огромно количество демонични и зли неща, започват да се осъзнават и си казват: „Дотук ли беше вярата ми в Бог? Не ме ли иска повече Бог? Заклеймен ли съм?“. Започват да размишляват. Когато са негативни, чувстват, че всички тези години на вяра в Бог са били загубени и се изпълват с негодувание, склонни са да се откажат от себе си като безнадеждни. Но когато дойдат на себе си, осъзнават следното: „Не наранявам ли просто себе си? Трябва да се изправя на крака. Казаха ми, че не обичам истината. Защо ми казаха това? Как мога да не обичам истината? О, не! Не само че не обичам истината, но дори не мога да приложа истините, които разбирам, на практика! Това е проявление на неприязън към истината!“. Като мислят така, те изпитват известни угризения и освен това донякъде се страхуват: „Ако продължавам така, със сигурност ще бъда наказан. Не, трябва бързо да се покая — Божият нрав не трябва да бъде накърняван“. В този момент намалява ли нивото на непримиримостта им? Сякаш игла е пронизала сърцето им. Те чувстват нещо. А когато имаш това чувство, сърцето ти трепва и започваш да проявяваш интерес към истината. Защо имаш този интерес? Защото се нуждаеш от истината. Без истината, когато те кастрят, не можеш да се покориш или да приемеш истината и не можеш да останеш непоколебим, когато те подлагат на изпитание. Ако се случи да станеш водач, ще можеш ли да се въздържиш от това да си лъжеводач и от това да тръгнеш по пътя на антихриста? Няма да можеш. Ще можеш ли да преодолееш това да имаш статус и другите да те хвалят? Ще можеш ли да преодолееш ситуациите или изкушенията, на които си подложен? Познаваш се и разбираш себе си твърде добре и ще кажеш: „Ако не разбирам истината, не мога да преодолея всичко това — аз съм боклук, не съм способен на нищо“. Що за мислене е това? Това е да се нуждаеш от истината. Когато си в нужда, когато си най-безпомощен, ще искаш само да разчиташ на истината. Ще чувстваш, че не можеш да разчиташ на никой друг и че само осланянето на истината може да разреши проблемите ти и да ти позволи да преминеш през кастренето, изпитанията и изкушенията и да ти помогне да преминеш през всяка ситуация. И колкото повече разчиташ на истината, толкова повече ще чувстваш, че истината е добра, полезна и ти помага най-много, и че може да разреши всичките ти затруднения. В такива моменти ще започнеш да копнееш за истината. Когато хората достигнат тази точка, техният покварен нрав започва ли да намалява или да се променя малко по малко? От момента, в който започнат да разбират и да приемат истината, започва да се променя начинът, по който виждат нещата, след което нравът им също започва да се променя. Това е бавен процес. В ранните етапи хората не могат да възприемат тези мънички промени, но когато наистина разбират и могат да практикуват истината, промените започват да стават съществени и хората могат да ги почувстват. От момента, в който хората започнат да изпитват копнеж по истината и глад да придобият истината, и желание да търсят истината, до момента, когато нещо им се случи и въз основа на тяхното разбиране за истината те са способни да я приложат на практика и да удовлетворят Божиите намерения, а не да действат според собствената си воля, и са способни да преодолеят мотивите си и собственото си надменно, непокорно, непримиримо и предателско сърце, тогава — малко по малко — истината не става ли техният живот? А когато истината стане твоят живот, надменният, непокорен, непримирим и предателски нрав у теб престава да бъде твоят живот и вече не може да те контролира. В този миг какво ръководи поведението ти? Божиите слова. Когато Божиите слова са станали твоят живот, настъпила ли е промяна? (Да.) И след това колкото повече се променяш, толкова повече се подобряват нещата. Това е процесът, чрез който се променя човешкият нрав и постигането на този резултат отнема много време.

Колко точно време отнема промяната в нрава зависи от човека, няма определен период за това. Ако е човек, който обича истината и се стреми към нея, тогава промените в нрава му ще се видят до седем, осем или десет години. Ако е със средни заложби и също е готов да се стреми към истината, може да са нужни петнайсет или двайсет години, преди да се видят промени в нрава му. Най-важна е решимостта му да се стреми към истината и колко е проницателен — това са решаващите фактори. Във всеки човек съществува всеки вид покварен нрав в различна степен, като всички видове са в човешката природа и са дълбоко вкоренени. Обаче чрез стремеж и практикуване на истината и чрез приемане на Божието правосъдие, наказание, кастрене, изпитания и облагородяване, могат да се постигнат различни степени на промяна във всеки вид нрав. Някои хора казват: „Ако случаят е такъв, промените в нрава не са ли само въпрос на време? Когато дойде моментът, ще знам какво представляват промените в нрава и ще съм способен на навлизане“. Такъв ли е случаят? (Не.) Категорично не. Ако е необходимо единствено време, за да се постигне промяна в нрава, тогава за всички онези хора, които са вярвали в Бог през целия си живот, би трябвало да е нещо нормално да са постигнали промяна в нрава си. Но така ли стоят наистина нещата? Придобили ли са истината тези хора? Постигнали ли са промени в нрава си? Не са. Хората, които вярват в Бог, са многобройни като козината на вола, но онези, чийто нрав се е променил, са редки като бели лястовици. За да постигнат истинска промяна в нрава си, хората трябва да разчитат на стремежа към истината. Те са доведени до съвършенство чрез уповаването на делото на Светия Дух. Промените в нрава се постигат чрез стремежа към истината. От една страна, хората трябва да плащат цена. Трябва да плащат цена по отношение на стремежа към истината и никое количество трудности не е твърде малко, за да се придобие истината. В допълнение те трябва да бъдат утвърдени от Бог като правилния тип човек — човек, който е добросърдечен и който наистина обича Бог, за да може Светият Дух да действа в него и да го доведе до съвършенство. Сътрудничеството на хората е задължително, но придобиването на делото на Светия Дух е още по-съществено. Ако хората не се стремят към истината или не я обичат, ако никога не могат да проявяват внимание към Божиите намерения, а още по-малко да обичат Бог, ако нямат усещане за бреме към делото на църквата и никаква любов към другите — и особено ако нямат преданост, когато изпълняват дълга си — тогава те не са възлюбени от Бог и никога не могат да бъдат доведени до съвършенство от Бог. Затова хората не трябва да твърдят нещо сляпо, а да разбират Божиите намерения. Независимо какво казва или прави Бог, те трябва да могат да се покорят, а за да защитят делото на църквата, сърцата им трябва да са правилни и само тогава Светият Дух може да действа в тях. Ако хората искат да се стремят да бъдат доведени до съвършенство от Бог, тогава трябва да имат боголюбиво сърце, богопокорно сърце, богобоязливо сърце и когато изпълняват дълга си, трябва да са предани на Бог и да Му носят удовлетворение. Само тогава ще могат да придобият делото на Светия Дух. Когато хората притежават делото на Светия Дух, те са просветлени, когато четат Божиите слова, имат път за практикуване на истината и принципи в изпълнението на дълга си, Бог ги напътства, когато са в беда и сърцата им са радостни и спокойни, независимо колко страдат. Като приемат напътствията на Светия Дух по този начин десет или двайсет години, те ще се променят без дори да забележат. Колкото по-скоро се променят, толкова по-скоро ще изпитат спокойствие. Колкото по-скоро се променят, толкова по-скоро могат да станат щастливи. Едва когато човешкият нрав се промени, хората могат да намерят истински покой и радост, само тогава могат да живеят истински щастливо. Онези, които не се стремят към истината, нямат духовен покой или радост, дните им стават все по-празни и все по-трудни за понасяне. За онези, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, дните са изпълнени с болка и страдание. И така, когато хората вярват в Бог, нищо не е по-важно от придобиването на истината. Да се придобие истината означава да се придобие живота и колкото по-рано се придобие истината, толкова по-добре. Без истината човешкият живот е празен. Да придобиеш истината означава да намериш покой и радост, да си способен да живееш пред Бог, да бъдеш просветлен, напътстван и воден от делото на Светия Дух, да има все повече светлина в сърцето ти и вярата ти в Бог да расте все повече. И така, изясни ли ви се истината, свързана с промените в нрава? (Да, сега разбираме.) Ако това наистина ви е ясно, тогава имате път и знаете как да постигнете резултат в стремежа към истината.

28 април 2017 г.