Какво е вярата в Бог? Това е най-практическият въпрос, както и най-основната истина, която вярващият трябва да разбере. Дали вярата в Бог е вид убеждение, или е посока и цел в живота на човека? В сърцето ти каква точно е целта на вярата? Защо искаш да имаш вяра в Бог? Тоест, какво е твоето вярване? Каква е базата и основата на твоята вяра в Бог? Каква е твоята мотивация? С други думи, с какво намерение и с каква цел вярваш в Бог? За какво служи това в крайна сметка? Това са най-практическите въпроси. Можете да кажете, че хората вярват в Бог и Го приемат с цел да придобият благословии. Хората вярват в Бог, за да имат нещо, на което да се уповават, за което да копнеят и към което да се стремят в сферата на мисълта и духа. Това е първоначалното намерение, на което се основава вярата на всички хора в Бог. Но след като хората повярват в Бог, след като се докоснат до Божиите слова, до истината, до Божието дело и до всички различни хора, събития и неща, които са под върховенството на Бог, възгледите им за вярата се променят несъзнателно и те придобиват известно разбиране за истината; едва тогава те осъзнават, че вярата в Бог им позволява да придобият истината, че вярата е онова, което е най-важно, че вярата наистина може да промени хората в много отношения и в крайна сметка да реши проблема с човешката поквара. За да имате вяра в Бог, първо трябва да си отговорите на следните въпроси: Защо хората вярват в Бог? Каква е целта на това да се вярва в Бог? Каква е мотивацията да се вярва в Бог? Какво е първоначалното желание и какъв е първоначалният стремеж във вярата в Бог? Доколко сте обмислили тези въпроси? Знаете ли верните отговори? (Първоначално вярвах в Бог поради желанието си да придобия благословии. След като преживях известен съд и известно наказание от Божиите слова, разбрах, че само съм се стремял към благословии, че наистина нямам съвест и разум, и че съм твърде егоистичен. Чувствах, че съм дълбоко покварен от Сатана и затова копнеех да бъда човек, който има съвест и разум, човек, който би могъл да заеме правилното място на сътворено същество и да следва Бог. Понастоящем притежавам само тази малка част от знанията.) Когато хората започнат да вярват в Бог, те винаги искат да придобият благодат, да придобият благословии и ползи, да удовлетворят различни нужди и желания на духа или на плътта. От началото на вярата си, когато са се стремили към такива неща, те са страдали много и сега разбират, че значението на вярата се простира отвъд тези неща. Значението на вярата е твърде дълбоко и твърде практическо, а ползите, които те извличат, са твърде много, за да бъдат обобщени с няколко думи. Когато човек вярва в Бог, той трябва първо да реши проблемите с човешкия покварен нрав и греха, както и да постигне покорство пред Бог и да Го опознае. Само по този начин човек може наистина да се отърве от покварения си нрав и да се изплъзне от влиянието на Сатана, за да се обърне изцяло към Бог. Целта на това да вярва в Бог и да Го следва е да придобие от Бог истината и живота, като в крайна сметка се превърне в човек, който е в съгласие с Божиите намерения и като е способен да се покорява на Бог и да Го почита. Това е истинското значение на вярата. Като разгледаме разбирането на хората за вярата, можем да видим, че техните възгледи, намерения и мотивация спрямо вярата им са претърпели голяма промяна. Какво е предизвикало тази промяна? (Тя е резултат от израза на истината от Бог и от цялото дело, извършено от Него върху хората.) Точно така. Тази промяна не е резултат просто от изминалото време, нито ти е наложена от някого, не е и резултат от влиянието или разпространението на някакви религиозни учения, още по-малко пък добротата на сърцето ти е подтикнала Небето да те промени в по-добра, по подобна на човек личност. Всичко това са човешки представи и фантазии. Всъщност най-практическата полза, която се придобива е, че напътствани от Божиите слова, поени с Божиите слова и под тяхната пастирска грижа, хората разбират истината и разбират Божиите намерения, могат ясно да видят мрака и злото сред хората, и идеите и възгледите им се променят значително. Какво предизвиква тези промени? Те са резултат от плавното и постепенно преживяване на Божието дело и Божиите слова. И така, какво включват тези промени? Те са свързани с най-големия въпрос относно вярата — въпроса за спасението. Това е основният смисъл на вярата на човека. Всъщност хората не искат много от вярата. Целта им е просто да придобият благодат и да потърсят мир. После това се променя и става желание да бъдат добри, а не лоши хора, и накрая просто искат да получат добра крайна цел. Тук обаче се крие най-големият въпрос: Какъв ефект всъщност иска да постигне Бог в Своето дело на съд и пречистване и в Своето спасение на човека? Това е, което хората трябва да разберат. В Божието дело за спасение на човека, какво използва Той, за да постигне това спасение? Използва тяхното разбиране на истината и Своите слова, а след това преживяванията им на съда и наказанието, изпитанията и облагородяването, като ги освобождава от греха и влиянието на Сатана. В крайна сметка какво е основното значение на вярата на хората? Казано просто, то е да бъдат спасени. А какво е значението на спасението? Искам всички да помислите и да Ми кажете какво наистина означава да бъдеш спасен. (Означава, че можем да се освободим от мрачното влияние на Сатана, да се обърнем напълно към Бог, и в крайна сметка, да оцелеем.) (Хората, които живеят под властта на Сатана, заслужават смърт, но хората, които са спасени чрез преживяване на Божието дело, няма да умрат.) Всички вие разбирате това и можете да го обясните на ниво доктрина, но просто не знаете какво всъщност е да бъдеш спасен. Дали да бъдеш спасен означава да се отървеш от покварения си нрав? Дали да бъдеш спасен означава да не лъжеш, да бъдеш честен човек и да престанеш да се бунтуваш срещу Бог? Какви са хората, след като бъдат спасени? Простичко казано, да си спасен означава, че ще можеш да продължиш да живееш, че си бил върнат към живот. Някога си живял в грях и си бил обречен на смърт — в очите на Бог си бил мъртъв човек. На какво се основава това твърдение? Под чия власт живеят хората, преди да постигнат спасение? (Под властта на Сатана.) А на какво разчитат хората, за да живеят под властта на Сатана? Разчитат на сатанинската си природа и на покварения си нрав, за да живеят. Тогава живо или мъртво е цялото им същество — плътта им и всички други аспекти, като духа и мислите им? От гледна точка на Бог те са мъртви, те са ходещи трупове. На пръв поглед изглежда, че дишаш и мислиш, но всичко, за което постоянно мислиш, е зло, в незачитане на Бог и в бунтарство срещу Него, всички твои мисли са за неща, които Бог мрази, ненавижда и заклеймява. В Божиите очи всички тези неща не само принадлежат на плътта, но изцяло принадлежат на Сатана и на дяволите. Тогава, в Божиите очи, дали поквареното човечество е изобщо човечно? Не, хората са зверове, дяволи и сатани; те са живи Сатани! Всички хора живеят според природата на Сатана и неговия нрав, а в очите на Бог те са живи Сатани и са облечени в човешка плът, дяволи в човешка кожа. Бог описва такива хора като ходещи трупове, като мъртъвци. Сега Бог извършва делото на спасението, което означава, че Той ще се заеме с ходещите трупове, които живеят според покварения нрав на Сатана и неговата покварена същност — мъртъвците — и ще ги превърне в живи хора. В това е смисъла да си спасен. Човек вярва в Бог, за да бъде спасен — какво означава да си спасен? Когато човек постигне Божието спасение, той е мъртвецът, който става жив. Докато някога е принадлежал на Сатана, обречен на смърт, сега той оживява като човек, принадлежащ на Бог. Ако хората могат да се покорят на Бог, да Го познаят и да Му се поклонят като сведат глава, след като вярват в Бог и Го следват, ако в сърцата им вече няма противопоставяне и непокорство спрямо Бог, и вече няма да Му се противят или да Го нападат, и могат истински да Му се покорят, тогава, в Божиите очи, те са истински живи хора. Жив човек ли е онзи, който признава Бог само на думи? (Не.) Тогава какъв човек е живият? Какви са реалностите на живите хора? Какво трябва да притежават живите хора? Кажете Ми мненията си. (Хората, които могат да приемат истината, са живи хора. Когато идеологическите възгледи и вижданията на хората за нещата се променят и биват съобразени с Божието слово, те са живи хора.) (Живи хора са онези, които разбират истината и могат да я практикуват.) (Човек, който се бои от Бог и отбягва злото като Йов, е жив човек.) (Хората, които познават Бог, могат да живеят в съответствие с Божиите слова и могат да изживеят истината реалност — това са живи хора.) Всички вие говорихте за един вид проявление. За да може човек в крайна сметка да бъде спасен и да стане жив човек, той трябва поне да е способен да се вслушва в Божиите слова и да може да изрича слова на съвест и разум, и да е мислещ и проницателен, да може да разбира истината и да я практикува, да може да се покорява на Бог и да Му се покланя. Ето такъв е истинският жив човек. За какво мислят често и какво правят живите хора? Те могат да правят част от това, което нормалните хора трябва да вършат. Преди всичко, те изпълняват добре задълженията си и се боят от Бог и отбягват злото в онова, което редовно мислят и разкриват, което редовно казват и вършат. Това е природата на онова, което те често мислят и правят. Казано малко по-точно, онова, което казват и вършат като цяло е най-малкото в съгласие с истината. То не е заклеймено от Бог или отритнато от Него, а Той го признава и одобрява. Така правят живите хора и така трябва да правят. Ако само признавате Бог с устата си и вярвате в сърцето си, можете ли да постигнете Божието одобрение и спасение? (Не.) Защо не можете? Някои хора казват: „Вярвам, че има Бог“, „Вярвам във върховенството на Бог над всички неща и над съдбата на човечеството“, „Вярвам, че всичко, свързано с мен, е в Божиите ръце, че през по-голямата част от живота си съм бил воден от Бог, че Бог може по същия начин да ме води и по бъдещия ми път“, и „Вярвам, че Бог може да промени съдбата ми“. Дали наличието на такава „вяра“ означава, че те са спасени? (Не.) Тогава какъв вид вяра означава, че хората са истински спасени? (Вяра, която им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото като Йов.) Как могат хората да придобият такава истинска вяра? Словесно признание и вяра в сърцата им: може ли подобна вяра да създаде сърце, което се бои от Бог и отбягва злото? Дали подобна вяра означава, че хората познават Бог? Може ли тя да позволи на хората да постигнат покорство пред Бог? Може ли да постигне спасение? Какво още липсва тук? Тези въпроси трябва да се обмислят и да се разберат.

Има ли някаква разлика между вярване, убеждение и истинска вяра? (Да.) Определено има разлики и вие трябва да проумеете какви точно са те. Ако не можете да разграничите тези неща, може да смятате, че имате истинска вяра в Бог, когато имате само някакво неясно вярване или убеждение. Как може неясното убеждение да замени истинската ти вяра в Бог? Всъщност, вместо да изпитваш истинско доверие, ти си го заменил със собствените си убеждения и вярвания. Ако вярата ти в Бог не е нищо повече от вярване или убеждение, то тогава никога няма да можеш наистина да се изправиш пред Бог, а Бог не одобрява такава вяра като твоята. Какви са разликите между вярване, убеждение и истинска вяра? Не е лесно да се обяснят ясно вярването и убеждението, затова нека първо да поговорим за истинската вяра. Какво е истинска вяра в Бог? (Да вярваме, че всички събития и всички неща са под върховенството на Бог.) Това истинска вяра или вярване? (Вярване.) (Истинската вяра се изгражда върху основата на познаването на Бог. Само когато познаят Бог, хората могат да имат истинска вяра.) Това разбиране е правилно само в малка степен. Как могат хората да притежават истинска вяра? Какви са проявленията на истинската вяра? Ако хората имат истинска вяра, ще разбират ли погрешно Бог или ще се оплакват ли от Него? Ще се противопоставят ли изобщо на Бог? (Не.) Ако хората имат истинска вяра, ще се бунтуват ли срещу Бог? Могат ли хората да удовлетворят Бог, като се опитват да вършат добро и да бъдат добри хора въз основа на собствените си представи и фантазии? (Не.) Като оставим настрана тези три понятия — вярване, убеждение и истинска вяра, нека първо да разговаряме по един въпрос. Какво прословуто действие извърши Петър, преди да бъде спасен и доведен до съвършенство? (Три пъти се отрече от Господ.) Какво още направи Петър, преди да се отрече от Господ три пъти? Какво рече Петър, когато Господ Исус каза, че ще бъде разпнат? („Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“ (Матей:16:22).) Истинската вяра ли подтикна Петър да каже това? (Не.) Кое тогава? Добрите намерения на човека, и това беше прекъсване на Божието дело. Откъде Петър се сдоби с такива добри намерения? (От човешката воля.) Защо таеше такава човешка воля? Той не разбираше Божието намерение, не разбираше какво е служението на Господ Исус и не разбираше истински Господ Исус. Той просто следваше Господ воден от възхищение. Покланяше се на Господ в сърцето си, затова искаше да Го обича и да Го защитава. Мислеше си: „Това нещо не бива никога да те сполети. Не можеш да понесеш тази болка! Ако е нужно страдание, аз ще страдам. Ще страдам вместо Теб“. Той не знаеше какво е Божието намерение, а донякъде имаше добрите намерения, които произтичат от човешката воля, и искаше да предотврати това нещо. И така, какво го подтикна да действа по този начин? От една страна, това се дължеше на избухливост, на човешка воля и на неразбиране. От друга страна, той не разбираше Божието дело. Дали постъпи така воден от истинско доверие? (Не.) Тогава защо се появиха такива добри намерения у него? Дали такива добри намерения са съгласно истината? Представляват ли те добри дела? Въпреки че той целеше да стори добро и действаше добронамерено и искрено, каква беше природата на действията му? Дали това бяха постъпки и действия, произтичащи от истинска вяра? (Не.) Вече е ясно, че отговорът е категорично не. Тогава, дали това вярване ли е? (Да.) Нека използваме това, за да поговорим за това какво е вярване. Вярването е вид добър копнеж и добро желание, което е най-силно съобразено с човешките представи и фантазии. Това е нещо, което човешкият род обикновено смята за добро, правилно и положително. Един вид добра мисъл, някаква добра идея, добра практика и добра мотивация, които са изцяло съгласно човешките представи и чувства. Именно за това копнеят хората. Това е вярването. Вярването не е истинска вяра. То произтича изцяло от човешката воля и не съответства на стандартите, изисквани от Бог, така че вярването не е истинско доверие. Петър наистина беше добър човек. Притежаваше добра човешка природа и беше простодушен, честен, страстен и сериозен в стремежа си. Не таеше в сърцето си съмнения за идентичността на Господ Исус. Така, от дъното на сърцето си, той можа да изрече тези слова: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“. Това, че можа да изрече подобно нещо, показва неговата човешка природа и почтеност. Макар че това е вид желание, вид добро намерение и е само вид поведение, практика и проява, произтичащи от някакъв вид вярване, виждаме, че Петър има добра човешка природа. Той имаше положителни и правилни вярвания, но за съжаление, тъй като беше с много малък духовен ръст, знаеше твърде малко за Бог, не познаваше Божия план за управление, не знаеше за делото, което Бог възнамеряваше да извърши, и не разбираше Божието намерение, той извърши нещо глупаво, което се основаваше изцяло на човешката воля, и прекъсна Божието дело. Това беше човешко действие, причинено от вярване, и очевидно не беше истинска вяра. Ако човек има такива вярвания, които пораждат добро поведение и предизвикват у него някакви добри намерения, ще запомни ли Бог нещата, които той върши? Бог не помни тези неща, така че те са извършени напразно! Вместо това Бог каза следното: „Махни се от Мене, Сатана“ (Матей 16:23). Помислете върху това. Защо Господ Исус изрече слова, които хората смятат за толкова неделикатни? Защо Господ Исус не прояви разбиране, когато видя добрите намерения на Петър? Какво беше отношението на Бог към този въпрос? Одобри ли Бог това добро намерение на Петър? (Не.) Бог внимателно проучи сърцето на Петър и видя, че няма зли намерения, така че не беше нужно Той да разобличава същността на този въпрос. Това добре ли е? (Не.) Защо? Какво мисли Бог за добрите намерения на хората, за техните вярвания и за нещата, които хората смятат за добри, но не са съобразени с Божиите намерения? Бог казва, че такива неща идват от Сатана и че са противопоставяне на Бог. Така смята Бог. Противоречи ли такова мислене на човешкия начин на мислене? (Да.) Какво би сторил един обикновен човек в отговор на Петър, ако действаше воден от човешка обич? Щеше да даде възможност на Петър да спаси достойнството си и да му даде свобода на действие, мислейки в сърцето си: „Намеренията на Петър са добри и иска да Те защити. Да упрекваш Петър по този начин изглежда неделикатно!“. Но Божиите действия не съответстват на човешките представи. Каква е природата на словата, изречени от Бог? В едно отношение те са разобличаване, в друго — заклеймяване, а в трето — съд. Как се почувства Петър, когато чу тези слова? Той беше наказан и сякаш нож се заби в сърцето му. Почувства се ужасно и не можеше да ги проумее, като си мислеше: „О, Боже, аз искрено Те обичам! Толкова много вярвам в Теб, толкова силно Те обичам и толкова много искам да Те защитя, а защо Ти се отнасяш така с мен? Казваш, че съм Сатана, и ми заповядваш да се махна от Теб. Сатана ли съм аз? Нима не съм човек, който искрено Те следва, така че как можеш да ме смяташ за Сатана? Нещо повече, Ти си толкова неделикатен, като ми казваш да се махна от Теб. Това е твърде нараняващо, твърде болезнено!“. Можете ли да видите Божието отношение към човешкото вярване от начина, по който Бог се справя с такива неща и ги тълкува? (Заклеймяване, съд и разобличаване.) Точно така. Бог не само не харесва такива неща, но се отвращава от тях и, най-сериозно, ги заклеймява. От тези неща, които Бог разкри, видяхте ли Божия нрав? (Божият нрав е праведен.) Това със сигурност е така. И какво още? От гледна точка на Бог, въпреки че толерантността, милосърдието, търпението и любящата доброта са много благотворни за хората, въпреки че те са частите от онова, което Бог притежава и представлява, които хората по-лесно приемат, и въпреки че са неща, които Бог винаги разкрива и дарява на хората, щом хората накърнят Божия нрав и нарушат Неговите принципи, как ще постъпи Бог с тях? Бог ги заклеймява! Бог не прави двусмислени изявления пред хората, като казва: „Хората сториха това с добри намерения и без скрити мотиви, така че този път ще ги пощадя“. За разлика от човека, Бог не допуска среден път и не позволява никакво подправяне на човешката воля. Едно е едно, две е две. Правилното е правилно, а неправилното е неправилно. От гледна точка на Бог, няма двусмислици. Анализирайки онова, което Петър казва на Господ Исус, „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“, хората могат да разберат какво представлява вярването. Могат ли хората, които имат вярвания, да удовлетворят Бог? Могат ли вярванията да породят истинска вяра? Могат ли те да заменят истинската вяра на хората в Бог? (Не.) Не, това е абсолютно вярно.

Какво са вярванията в крайна сметка? Те са вид фантазия и представа, добри желания, добри цели и възвишени идеали, които хората си създават. След като тези неща се утвърдят, хората се движат в тази посока, като се стремят към тях и ги постигат, разчитайки на добрите човешки намерения, на човешките усилия, на човешката воля за страдание или на повече човешки добри дела. Какво липсва тук? Защо хората, които имат вярвания, не могат да удовлетворят Бог? (Въз основа на своите вярвания хората прекъсват и смущават Божието дело.) Това е един очевиден аспект. Освен това, когато хората вършат неща въз основа на своите вярвания, има ли някаква истина в онова, което правят? (Не.) Нека да анализираме стореното от Петър. Петър рече: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“. Има ли истина в тези слова? (Не.) Какво има предвид той, когато казва: „това никак няма да стане с Теб.“? Защо не може това да стане с Бог? Възможно ли е всичко това да не е под върховенството на Бог? Няма ли Бог последната дума във всичко това? Ако Бог позволи това да се случи, то ще се случи. Ако Бог не позволи това да се случи, няма ли да бъде избегнато? Можеха ли думите на Петър „това никак няма да стане с Теб“ да променят всичко това? Кой определи възникването, развитието и изхода на цялото това нещо? (Беше определено от Бог.) Тогава какви са тези думи, изречени от Петър? Това са глупави думи, изречени в невежество, думи, изречени от името на Сатана. Това е последствие, породено от човешките вярвания. Сериозен проблем ли е това? (Сериозен е.) Колко е сериозен? (Това е противопоставяне на Бог и извършване на действия като отдушник на Сатана.) Правилно. Това е да действаш като отдушник на Сатана, което означава да се противопоставяш на Бог и да рушиш Божието дело от името на Сатана. Ако в този случай Господ Исус беше постъпил така, както рече Петър, нямаше ли да бъде разрушено Неговото дело за изкупление на човечеството. Каква е природата на тези думи, изречени от Петър? (Те прекъсват Божието дело.) Ето защо Бог безмилостно изрича тези гневни слова: „Махни се от Мене, Сатана“. Тези слова са заклеймяване, както и съд. В тях се съдържа Божият нрав! Когато хората имат такива вярвания, вярвания, примесени с добри намерения, човешки желания, красиви човешки въжделения и всички онези неща, които хората смятат за положителни, правилни и добри, Бог одобрява ли това? (Не.) Хората считат всички тези неща за добри, тогава защо Бог не дава Своето одобрение? От една страна, това е така, защото хората нямат истинско познание за Бог. Това е главната причина. Освен това, от практическа гледна точка, хората не се покоряват истински на словата, изречени от Бог, и на действията, извършени от Него, нито възприемат истински тези неща. Въз основа на човешкото мислене те винаги искат Бог да не прави това или онова. Винаги си мислят: „Не е много добре Бог да действа така. Да действа по този начин не е онова, което бихме очаквали, не е много тактично спрямо хората“. Когато хората се натъкнат на такива неща, те често си изграждат представи, изпълнени са със създадени от човека фантазии и прибягват до всевъзможни човешки начини на действие. Тук няма покорство, няма истинско познание, няма истинска боязън от Бог, а само прекъсване и рушене на Божието дело. Липсва всякакъв елемент на истинска вяра. Затова Петър е подложен на съд, след като изрича тези думи. Придоби ли той нещо, след като получи правосъдие? (Беше способен да разбере малко повече за себе си и за Божия нрав.) Добро или лошо нещо е такъв съд? Най-малкото, това беше силен удар по главата, който го накара да спре и да се замисли: „Господи, Сатана ли съм аз? Наистина вярвам в теб! Аз съм човек, който Те обича, аз съм Твой верен последовател! Как мога да бъда Сатана?“. Размишлявайки върху това отново, той си помисли: „Господ Исус ме смъмри с толкова ясни и прости слова. Каза ми да се махна от Него и ме смъмри като Сатана. Това означава, че в този случай съм действал вместо Сатана! Какъв човек може да действа от името на Сатана? Човек, който не съответства на Бог. По всяко време и навсякъде такъв човек може да се противопостави на Бог и да Го предаде, може да разруши Божието дело и може да смути и съсипе Божието дело като се превърне във враг на Бог. Това е ужасно! В такъв случай бързо ще се отдръпна от Бог и ще замълча“. Не показва ли това, че Петър постепенно се е опомнил, разбрал е и е осъзнал сериозността на проблема? Осъзнал е, че човекът винаги си е човек, а Бог винаги си е Бог, и че между човек и Бог има дистанция. Когато човек действа въз основа на добри намерения, Бог гледа на това като на прекъсване и смущение. С постепенното си протичане по този начин, дали Божият съд над човека се оказва нещо добро? (Да,) В такъв случай лошо ли е човек да прояви малко глупост? Погледнато по този начин, това не е нещо лошо, а нещо добро. Защо казваме, че това се оказва нещо добро? (Хората имат полза от него.) Точно така, хората извличат някои ползи. Как се появяват тези ползи? Когато си обект на Божия съд и му се покориш, изследваш себе си и приемеш всичко, което идва от Бог — всички изрази на Бог, Божиите откровения и всичко, което Бог изисква от теб — и то стане твоя реалност и се превърне в твой живот, тогава, без дори да знаеш, твоята поквара ще бъде изчистена. И така, лошо или добро нещо е да те съдят? (Добро нещо.) Готови ли сте да приемете правосъдие? (Готови сме.) Тогава добре ли ще е да ви съдят всеки ден? Това не би ти позволило да се храниш, да спиш или да почиваш както обикновено. Когато нещо се случи, Бог би ти казал да се отдръпнеш. Когато има време, Той би те съдил. Добре ли ще е така? Би ли могъл да го издържиш? Хората не биха могли да издържат на това и Бог не би сторил такова нещо. Бог искрено желае да израснеш и да достигнеш зрялост. Ето защо има много стъпки в Божия съд. Понякога Той може да се гневи, а след това да ти предлага известна утеха. Понякога Той може да те поразява, а сетне да ти предлага милост. При все че Бог често се гневи, между проявите на гнева Му има интервали, които дават на хората време да си поемат дъх. Само когато Бог пряко съди и заклеймява хората по този начин, това ще спомогне за тяхното израстване в живота. За да се придобие истината си струва да се понесе малко страдание.

Хората, които имат само вярвания, далеч не са в състояние да удовлетворят Божиите намерения, а вярванията далеч не са адекватен заместител на истинската вяра в Бог. Ако имат вяра в Бог, основана на вярване, хората никога няма да могат наистина да се изправят пред Бог, камо ли наистина да Му се покорят и да имат богобоязливо сърце. Защо е така? Вярванията на хората нямат нищо общо с истината и далеч не отговарят на Божиите изисквания. Когато хората имат вярвания, това не означава, че разбират истината. С вяра в Бог, основана на вярвания, хората никога няма да разберат Божието дело и могат само да го прекъсват и смущават. Вярата, основана на вярвания, не означава, че хората ще проявят внимание към Божиите намерения, а още по-малко, че ще се покорят на Бог. И така, какво се случи с Петър след това? Преди да бъде разпнат, Исус му рече: „Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Матей 26:34). Какво отговори Петър? „Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе“ (Матей 26:35). Това разстрои Петър и той отрече, че ще направи това, което каза Господ, но в крайна сметка фактите потвърдиха думите на Господ Исус. Беше ли доверието на Петър по онова време по-голямо или по-малко от вашето? (По-голямо. Той отряза ухото на слугата на първосвещеника, за да защити Господ.) Това се дължеше на избухливост. Неговото познание за Господ Исус и признаването на Неговата идентичност отразяват степента на вярата на Петър в Господ Исус. Това му позволи да се бори отчаяно за Господ Исус, като рече: „С всеки, който докосне моя Господ, ще се боря с риск за живота си!“. Вярата му беше достигнала до това ниво, но дали Бог иска именно човешката избухливост? Със сигурност не. Вярата на Петър стигна дотам, че той би положил живота си за Господ, но тогава защо Петър все пак се отрече три пъти от Господ? Дали защото беше предопределен да стори това според пророчеството на Господ Исус? (Не.) Тогава каква беше причината? Защо беше толкова страхлив? Той беше в състояние да рискува живота си, борейки се с другите за Господ Исус, и да отреже нечие ухо. От любов към Господ Исус беше способен да изрече тези думи от дълбините на сърцето си и да ги изпълни, което показва изключителната му искреност. Тогава защо не се осмели да признае Господ, когато настъпи моментът? (Защото знаеше какви ще са последствията. Ако римските войници го бяха хванали тогава, той щеше да бъде убит. Боеше се да не го хванат, а също така се страхуваше от смъртта.) Основната причина беше желанието му да спаси живота си. Петър наистина имаше вярвания, но притежаваше ли елементите на истинската вяра? По това време Петър вече беше осъзнал, че Господ Исус е Христос, Синът на живия Бог и Самият Бог. Имаше толкова истинска вяра. Тогава защо все още беше толкова страхлив? (Липсваше му този духовен ръст.) Милееше за живота си и се боеше от смъртта, страданията и физическите мъчения. Независимо каква беше причината, накрая той все пак се отрече от Господ три пъти. Точно както каза Господ Исус: „Тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене“. Тези слова наистина се сбъднаха при Петър. Защо Господ Исус можа да каже такива неща и да стигне до такива заключения за Петър? (Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца) Какво проучи внимателно Бог в сърцето на Петър? (Духовният ръст на Петър и вярата му в Бог.) Господ Исус видя духовния ръст на Петър и степента на неговото доверие. При такъв малък духовен ръст, толкова ли е изненадващо, че той се отрече от Господ три пъти? Предвид духовния му ръст беше неизбежно да постъпи така в дадената ситуация. Защо по онова време той имаше само толкова малко доверие? (По онова време Петър е бил следвал Господ Исус в продължение на около три години, така че е бил преживял твърде малко от Божието дело.) След три години следване на Господ Исус, доверието му можеше да бъде само толкова голямо. Такъв беше духовният му ръст тогава. Повишаването на духовния му ръст беше постигнато чрез непрестанното задълбочаване на преживяването.

Добре ли е да се следва Бог без истинско доверие? Какво означава всъщност хората да имат истинска вяра в Бог? Казано по най-простичкия възможен начин, това е степента на твоето доверие във всички Божии слова и в цялото Божие дело и степента, в която можеш наистина да вярваш. По-конкретно, това е до каква степен можеш да вярваш и да признаваш в сърцето си изпълнението и начините на изпълнение на словата, изречени от Бог, нещата, които Бог е отредил, Божието върховенство, устройванията и подредбите на Бог, начина, по който Бог подрежда бъдещите крайни цели на хората, и всички други подобни неща, както и до каква степен наистина се доверяваш на тези неща. По онова време Петър дори не се осмеляваше да признае името на Господ Исус или своята връзка с Господ Исус. Той имаше само малко доверие и това малко доверие показваше действителния му духовен ръст. Какъв беше действителния му духовен ръст? (Той признаваше само, че Господ Исус е Христос, но знаеше малко за Бог.) Имаше толкова малък духовен ръст и не можеше да стигне по-далеч от това. И така, що се отнася до вас, до каква степен вярвате в Бог понастоящем? Вашата вяра по-силна ли е от тази на Петър? По-слаба ли е? Приблизително същата ли е? (Същата е по отношение на признаването на Христос. Разбираме малко повече от истината в сравнение с Петър, но тепърва ни предстои да навлезем в много от тези истини.) Ако вярата на хората в Бог се свежда само до това да признаят, че Той е Бог, да признаят, че Бог може да устрои и подреди всичко и че Той има върховенство над всички неща, над твоята съдба и над твоя живот — ако признаваш само това, но имаш малко от елементите на вярата, още по-малко, почти никакви елементи на покорство и съвсем никакви елементи на очакване и търсене на Бог — каква вяра е това? Винаги казвате, че вярвате в Бог, вярвате, че Бог е върховният владетел на всичко и устройва всичко, че животът на хората им е даден от Бог и че ще направите всичко, което Бог поиска от вас, дори да дадете живота си за Бог. Но след това се натъкваш на ситуация като тази, преживяна от Петър, в която хората питат: „Това ли е твоят Бог?“. Ще размишляваш по този въпрос, като си мислиш: „Навсякъде наоколо има невярващи. Няма ли да ме арестуват, ако Го призная? Бог каза, че можем да използваме мъдрост в критични моменти и да се въздържаме да Го признаваме, така че ще използвам мъдрост и Бог няма да се настройва срещу мен заради това“. Ако милееш за живота си и си страхлив, няма да посмееш да признаеш Бог и дори може да се отречеш от Него. В такъв момент къде е доверието, поради което вярваш, че Бог е върховен владетел на всички неща? (То не съществува.) Истинско или фалшиво е било доверието, което сте смятали, че имате в обикновените времена? (Фалшиво.) Когато се случи нещо, което нарушава специално твоите представи или вкусове, а Божието намерение по въпроса все още не е напълно разкрито, Бог изисква от теб да се покориш по този въпрос. Той е подредил тази среда така, че да можеш да си извлечеш поука. Как постъпваш ти тогава? Например, да речем, че имаш особено силна вяра и си особено благочестив и искрен, но Бог подрежда среда, която не отговаря на твоите представи, и се отнася с теб като с невярващ. Тъй като се чувстваш онеправдан, очите ти ще се напълнят със сълзи и ще се оплачеш на Бог, като изречеш в сърцето си: „О, Боже, аз вярвам в Теб, живея за Теб, но Ти си ми подредил такава среда, като тази, като ме поставяш сред невярващите и ме събираш с нечисти духове. Няма ли да се замърся от това? Аз се отличавам като свят човек, като човек, който принадлежи на Бог. Ти не биваше да подреждаш това така. Знаеш ли колко ми липсваш, колко много Те обичам? Не мога да бъда отделен от Теб. Не можеш да се отнасяш така с мен, не е честно спрямо мен!“. Какво ще кажете за това? Когато се сблъскаш с неща, които не отговарят на твоите представи, къде е твоето покорство? (То не съществува.) С какво заменяте покорството? (С оплаквания, погрешни схващания и противопоставяне.) Това истинско доверие ли е? Какво трябва да включва истинската вяра? Как се проявява тя? (Като търсим Божиите намерения и се покоряваме на Бог.) Един единствен инцидент разкрива дали даден човек има истинско доверие.

Нека разговаряме по един въпрос, по който има най-голямо разминаване с човешките представи. Мойсей живя в пустинята четиридесет години. Четиридесет години са по-голямата част от живота на един човек. Ако някой доживее до осемдесет години, четиридесет години са половината от живота му. Каква среда за живот е пустинята? Пустинята беше не само изключително лоша среда за живот с многото трудности, пред които Мойсей трябваше да се изправи, но по-важният проблем беше, че през тези четиридесет години той нямаше никаква връзка с израилтяните, а и Бог не му се явяваше. Бог подреди тази среда за Мойсей, за да го облагороди. В съгласие ли е това с човешките представи? Ако на хората им липсва истинска вяра, как ще се прояви това като цяло? През първите две години те все още ще имат някаква сила в сърцата си и ще си мислят: „Бог ме изпитва, но аз не се боя. Имам Бог! Докато Бог не ме остави да умра, мога да живея докато ми остава дори един дъх. Живея чрез Бог. Имам доверие. Трябва да удовлетворя Бог!“. Те имат тази частица решителност, защото техни спътници все още са овцете. След няколко години обаче овцете намаляват, а през целия ден духа виещ вятър. В тишината на нощта хората ще се чувстват сами. Нямат с кого да споделят това, което е в сърцата им. Когато вдигнат поглед към небето, виждат само звезди и луната. Чувстват се още по-самотни в облачни и дъждовни нощи, когато дори луната не се вижда. Несъзнателно доверието им постепенно отслабва. Когато доверието им отслабне, се проявява сърце, изпълнено с оплаквания и погрешни схващания. Веднага след това вътрешното им състояние става все по-потиснато и животът им постепенно се обезсмисля. Постоянно имат чувството, че Бог не ги забелязва и че ги е изоставил. Поставят под въпрос съществуването на Бог и доверието им намалява все повече. Ако ти липсва истинска вяра, няма да издържиш изпитанието на времето или на средата. Ако не можеш да издържиш изпитанието, което Бог ти дава, Бог няма да ти говори или да ти се яви. Бог иска да види дали вярваш в Неговото съществуване, дали признаваш Неговото съществуване и дали имаш истинска вяра в сърцето си. Така Бог внимателно проучва дълбините на човешките сърца. В ръцете на Бог ли са хората, които живеят между небето и земята? Всички те са в Божиите ръце. Това е точно така. Независимо дали си в пустинята, или на луната, ти си в ръцете на Бог. Така стоят нещата. Ако Бог не ти се е явил, как можеш да видиш съществуването и върховенството на Бог? Как можеш да позволиш на истината, че „Бог съществува и е върховен владетел на всички неща“ да се вкорени в сърцето ти и никога да не изчезне? Как можеш да превърнеш това твърдение в свой живот, в движеща сила на живота си и в доверие и мощ, които ти позволяват да продължиш да живееш? (Като се моля.) Това е практично. Това е пътят на практикуването. Когато преживяваш най-трудния си момент, когато най-малко си способен да почувстваш Бог, когато най-силно те боли и си най-самотен и когато ти се струва, че си отдалечен от Бог, кое е първото нещо, което трябва да направиш? Призови Бог. Призоваването на Бог ти дава сила. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Неговото съществуване. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Божието върховенство. Когато призоваваш Бог, когато Му се молиш и оставиш живота си в Божиите ръце, ще почувстваш, че Той е до теб и че не те е изоставил. Дали доверието ти ще нарасне, когато почувстваш, че Бог не те е изоставил, когато наистина почувстваш, че Той е до теб? Ако имаш истинско доверие, дали то ще избледнее и изчезне с течение на времето? Категорично не. Решен ли е вече проблемът с доверието? Могат ли хората да изпитват истинско доверие като просто носят със себе си Библията и стриктно запомнят стиховете дума по дума? Все още трябва да се молите на Бог и да се уповавате на Него да разреши този проблем. Как се справи Мойсей през тези четиридесет години в пустинята? По онова време нямаше Библия и около него имаше съвсем малко хора. С него имаше само овце. Мойсей определено беше воден от Бог. Въпреки че в Библията не е отбелязано как Бог го е водил, дали Бог му се е явявал, дали му е говорил и дали Бог е позволил на Мойсей да разбере защо го е накарал да живее в пустинята четиридесет години, неоспорим факт е, че Мойсей наистина оцеля, като живя четиридесет години в пустинята. Никой не може да отрече този факт. Как е могъл да оцелее сам в пустинята в продължение на четиридесет години, без да има някой край себе си, с когото да сподели това, което е в сърцето му? Без истинска вяра това би било невъзможно за когото и да било. Би било чудо! Колкото и да разсъждават по този въпрос, хората считат, че това никога не би могло да се случи. Твърде несъвместимо е с човешките представи и фантазии. Но това не е легенда, не е фантастична приказка, а реален, неизменен и неоспорим факт. Какво показва на хората съществуването на този факт? Ако имаш истинска вяра в Бог, докато ти остава дори един дъх, Бог няма да те изостави. Това е един от фактите за съществуването на Бог. Ако имаш такова истинско доверие и такова истинско разбиране за Бог, тогава твоето доверие е достатъчно голямо. Независимо от средата, в която се намираш и от продължителността на престоя ти в тази среда, доверието ти няма да се изчерпи.

Мойсей беше в пустинята четиридесет години. Бог никога не му се яви и не му разкри истината. Мойсей нямаше в ръцете си книги с Божиите слова, нямаше до себе си нито един от Божиите избраници, нито някой, с когото да сподели това, което е в сърцето му. Докато живееше сам в пустинята, той можеше да остане жив само като разчиташе на молитвите си към Бог. В крайна сметка така беше постигнато истинското доверие на Мойсей. И така, защо Бог стори това? Бог щеше да възложи на Мойсей поръчение и да го използва пълноценно и Бог трябваше да поработи върху него, затова го направи по-умерен. Какво смекчи Бог у Мойсей? (Доверието му.) Бог искаше да доведе до съвършенство неговото доверие, а не да го смекчи. Онова, което Бог смекчава, са добрите намерения на човека, онова, което се нарича решимост на човека и неговите способности и умения, както и неговата избухливост. Защо Мойсей напусна Египет в онзи момент? (Защото погуби един египтянин поради избухливост.) Можеше ли Бог да го използва по това време? (Не.) Какво щеше да стане, ако Бог го беше използвал тогава? Той мразеше египтяните и винаги възнамеряваше да действа импулсивно. Ако погубеше друг човек, това нямаше ли да създаде проблеми? Ако Бог беше поискал от него да отиде и да изведе израилтяните от Египет, а Моисей беше постъпил импулсивно, когато фараонът не се съгласи, това нямаше ли да предизвика неприятности? Бог щеше да каже: „Можеш ли ти да представляваш Бог, ако се държиш така?“. Ето защо, поради неговата избухливост, Бог не можеше да го използва. Избухливостта е сериозно табу за хората. Ако си избухлив, ако винаги искаш да вършиш нещата по своя естествен и импулсивен начин и ако винаги искаш да решаваш проблемите с човешки методи; ако нямаш истинска вяра в Бог и не се уповаваш на Бог, и не вярваш в Неговото върховенство поради тази истинска вяра, Бог няма да може да те използва. Ако Бог се опита да те използва, не само че няма да постигнеш нищо, но всъщност ще объркаш нещата. Ето защо, след като Мойсей погуби египтянина, той избяга в пустинята. Бог използва средата на пустинята, за да смекчи волята му, избухливостта му, добрите му намерения, устрема и импулсивността му, както и героизма, който го караше да защитава интересите на народа си и да се бори срещу несправедливостта. Това са все неща, които са присъщи на човешката воля, избухливост и неподправеност. Защо Бог не уреди няколко израилтяни да го придружат? Ако с него имаше още един човек, той може би нямаше да разчита на Бог, а на друг човек. В крайна сметка в каква личност бе облагороден Мойсей в такава среда? Той можеше да се покори на Бог и имаше истинско доверие. Това показва, че естествената му избухливост се беше изчерпала. Когато излезе от пустинята, все още ли беше избухлив и изпълнен с героизъм? (Не.) Откъде е видно това? (Мойсей каза, че вече не е добър оратор.) Той вече не умееше да се изказва, така че дали все още имаше свои собствени намерения и импулси? (Не.) Погледнато по този начин, когато Бог иска да доведе до съвършенство един човек, да усъвършенства доверието му в Бог, независимо дали използва този човек, или не, Бог ще доведе до съвършенство разбирането на този човек за истината и за Божиите намерения и ще му позволи да се покори на Бог истински и напълно, без никакво подправяне, без това, което се нарича човешки героизъм, импулс, амбиция и възвишени страсти, без избухливост и без човешки добри намерения и ентусиазъм — без тези така наречени вярвания. Всеки се възхищава на тези неща, които произтичат от човешката воля, и се стреми към тях. Образно казано това са неща, които сърцата на хората наричат положителни, добри и правилни. Това са нещата, в съответствие с които всеки е готов да живее. Това са вярванията на хората. Когато хората са лишени от тези неща, те могат истински да се покорят на Бог и няма да действат и да говорят въз основа на човешките фантазии и човешката доброта. Когато хората отново застанат пред Бог, у тях ще има повече от елементите на истинската вяра в Бог. Кои са елементите на истинската вяра? Ще продължат ли те да съветват Бог и да казват: „Боже, нещата, които Ти вършиш, не са в съгласие с човешките представи и на хората им е трудно да приемат Твоите действия. Ти наистина трябва да действаш по следния начин“, и „Боже, казаното от Теб не звучи правилно. Тонът е неподходящ, подходът е погрешен, а словата, които Ти използваш, са неправилни.“? Тези неща са избледнели при тях и те вече няма да съветват Бог. Ще бъдат в състояние истински да се покорят на Бог, да притежават разум и да се боят от Бог. След четиридесет години смекчаване в пустинята Мойсей наистина почувства съществуването на Бог. В среда, в която простото оцеляване беше невъзможно за сам човек, той разчиташе на Бог, за да оцелява ден след ден, и продължаваше да се надява година след година, и изкара до края. Той наистина видя Бог. Това не беше случайност, нито легенда. В него нямаше нищо ненадейно или внезапно. Всичко беше истинско. Той видя реалното съществуване на Бог и разбра, че Божието върховенство над всички неща е реално. Щом Божието дело сред хората постигне такъв ефект, сърцата им ще се променят. Техните представи и фантазии ще изчезнат и те ще почувстват, че самите те са нищо и че не могат да направят нищо без Бог. В резултат на това няма да им се иска да упорстват да правят нещата по свой начин. Дали в този момент хората ще казват неща като: „Господи; това никак няма да стане с Теб.“? (Не.) Можем да кажем, че тогава хората няма да говорят въз основа на човешките представи, за да попречат на Бог, нито ще действат според човешката воля или ще упорстват да действат така, както те самите считат за удачно. На какво се основава животът на хората в този момент? Какво изживяват? Субективно, те могат да се покорят на Божието върховенство и на Божията подредба. Обективно, могат да оставят природата да следва своя ход, да чакат и да търсят Божиите намерения и да се покоряват на Бог във всичко, което Той иска от тях, без да правят индивидуален избор.

Как реагира Мойсей на поръчението, което му даде Бог, когато го изпрати да изведе израилтяните от Египет? (Той каза, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика.) Единственото му леко опасение беше, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика. Дали обаче се противопостави на Божието поръчение? Как се отнесе към него? Той падна по очи. Какво означава да паднеш по очи? Означава да се покориш и да приемеш. Той подчини цялата си същност на Бог, без да обръща внимание на личните си предпочитания, и не спомена да е изпитвал каквито и да било трудности. Каквото и да му беше наредил Бог, веднага щеше да го изпълни. Защо беше способен да приеме Божието поръчение, дори когато чувстваше, че нищо не може да направи? Защото вътре в себе си имаше истинско доверие. Той вече беше изпитвал Божието върховенство над всички неща и въпроси, и през четиридесетте години, които преживя в пустинята, разбра, че Божието върховенство е всемогъщо. Затова с готовност прие Божието поръчение и тръгна да изпълнява това, което Бог беше заръчал, и дума повече не обели по въпроса. Какво означава тръгването му? Означава, че искрено се доверяваше на Бог, че наистина се уповаваше в Него и наистина Му се покоряваше. Той не беше страхлив и не направи свой избор, нито опита да откаже. Вместо това повярва напълно и изпълнен с доверие тръгна да изпълнява възложеното му Божие поръчение. Той вярваше в следното: „Щом Бог го е заръчал, то всичко ще бъде направено, както Той казва. Бог ми каза да изведа израилтяните от Египет, така че ще отида. Тъй като това е Божието поръчение, Той ще се хване за работа и ще ми даде сила. Трябва само да сътруднича“. Това беше прозрението на Мойсей. Хората, на които им липсва духовно разбиране, смятат, че могат сами да се справят с нещата, които Бог им възлага. Имат ли хората такива способности? Категорично не. Ако хората са страхливи, ще им липсва смелост дори да се срещнат с египетския фараон. В сърцата си те ще кажат: „Египетският фараон е дяволски цар. Той командва цяла армия и може да ме погуби само с една дума. Как мога да отведа толкова много израилтяни? Ще ме послуша ли египетският фараон?“. Тези думи съдържат отказ, противопоставяне и непокорство. Те показват липса на вяра в Бог, а това не е истинско доверие. Обстоятелствата по онова време не бяха благоприятни нито за израилтяните, нито за Мойсей. От човешка гледна точка извеждането на израилтяните от Египет просто беше невъзможна задача, защото Египет беше отрязан от Червено море и преминаването през него щеше да представлява голямо предизвикателство. Възможно ли е Мойсей наистина да не е знаел колко щеше да му е трудно да изпълни това поръчение? В сърцето си знаеше, но каза само, че е бавен в речта и езика и че никой няма да обръща внимание на думите му. В сърцето си не отхвърли Божието поръчение. Когато Бог каза на Мойсей да изведе израилтяните от Египет, той се просна по очи и го прие. Защо не спомена трудностите? Дали защото след четиридесетте години в пустинята не познаваше опасностите на човешкия свят или как се бяха развили нещата в Египет, или тогавашното тежко положение на израилтяните? Не можеше ли да види ясно тези неща? Това ли се случваше? Определено не. Мойсей беше интелигентен и мъдър. Той знаеше всички тези неща, лично ги беше преживял и ги беше изпитал в човешкия свят и никога нямаше да ги забрави. Твърде добре ги знаеше. И така, знаеше ли колко беше трудно поръчението, което Бог му даде? (Да.) Щом знаеше, как можа да приеме това поръчение? Той имаше доверие в Бог. При целия си житейски опит, той вярваше в Божието всемогъщество, затова прие това Божие поръчение със сърце, изпълнено с доверие и без никакво съмнение. Какви преживявания имаше той? Кажете Ми. (В неговото преживяване всеки път, когато призоваваше Бог и се доближаваше до Него, Бог го водеше и напътстваше. Мойсей видя, че Бог никога не отстъпва от думата Си, и наистина Му се довери.) Това е един от аспектите. Нещо друго? (По време на четиридесетте си години в пустинята Мойсей наистина видя Божието върховенство, като призоваваше Бог и Му се молеше. Той успя да оцелее и да премине през всичко това и имаше истинска вяра в Божието върховенство.) Нещо друго? (Бог вече беше работил много върху Мойсей. Мойсей знаеше нещо за това как Бог е създал небето, земята и всички неща, как Бог е използвал потопа, за да унищожи света по времето на Ной, за Авраам и други подобни неща. Той написа тези неща в Петокнижието, което доказва, че е придобил прозрение за всички тези Божии дела и е знаел, че Бог е всемогъщ и всезнаещ. Затова вярваше, че тъй като Бог ще го води, начинанието със сигурност ще бъде успешно. Искаше да наблюдава Божиите дела, да види какво ще направи Бог чрез него и как ще му помогне и ще го води. Това беше доверието, което изпитваше.) Така беше. Какво ще кажете, дали през четиридесетте си години в пустинята Мойсей успя да изпита това, че нищо не е трудно при Бог и че човекът е в Божиите ръце? До голяма степен. Това беше най-истинското му преживяване. През четиридесетте години в пустинята толкова много неща го поставяха в смъртна опасност и той не знаеше дали ще оцелее. Всеки ден се бореше за живота си и молеше Бог да го закриля. Това беше единственото му желание. През тези четиридесет години най-дълбоко преживя именно Божието върховенство и изакрила. По-късно, когато приемаше Божието поръчение, първото нещо, което почувства, трябва да е било: „При Бог нищо не е трудно. Щом Бог казва, че може да се направи, значи със сигурност може. Щом Бог ми е дал такова поръчение, Той със сигурност ще се погрижи. Именно Той ще го направи, а не кой да е“. Преди да предприемат действия, хората трябва да планират и да се подготвят предварително. Първо трябва да се справят с предварителната подготовка. Бог трябва ли да прави тези неща, преди да действа? Не Му е необходимо. Колкото и да е влиятелно, способно или могъщо, колкото и да е необуздано, всяко сътворено същество е в Божиите ръце. Мойсей имаше доверие, знание и опит в това отношение, затова в сърцето му нямаше и капка съмнение или страх. Следователно неговото доверие в Бог беше особено истинско и чисто. Може да се каже, че той беше изпълнен с доверие.

Току-що говорих за това какво представлява истинската вяра. Какво ще кажете, дали в крайна сметка Бог държи на вярванията на хората или на истинската им вяра? (Той държи на истинската вяра на хората.) Това, на което Бог държи, е истинската вяра на хората. Какво представлява истинската вяра? Казано най-простичко и най-директно, това е истинското доверие на хората в Бог. Как изглежда истинското доверие на практика? Какво общо има то с всички дейности в реалния живот на хората? (Хората вярват, че Бог господства над всички неща и ги предопределя. Те вярват в Божието върховенство над всичко, с което се сблъскват, и считат, че за Бог няма нищо трудно.) (Хората вярват, че всяка дума, която Бог изрече, ще се сбъдне.) Помислете още над това. Как иначе ще се прояви истинското доверие? (Доверието на Мойсей е различно от това на обикновените вярващи. Когато е пишел Битие, той е вярвал, че Бог е сътворил небето и земята и всички неща чрез Своите слова, вярвал е, че небето и земята и всички неща са създадени чрез Божиите слова, вярвал е, че всичко, което Бог казва, че съществува, действително съществува, и че това, което Бог отрежда, ще се случи, и е вярвал, че всички Божии слова ще се сбъднат и ще се изпълнят. В това отношение той е имал истинско доверие в Бог. Той не просто е вярвал в истинското съществуване на Бог. Той е вярвал, че небето, земята и всички неща са сътворени от Бог. В сърцето си той е бил напълно убеден, че Божиите слова постигат всичко, и е вярвал в Божието всемогъщество. Ако е нямал такова доверие в Бог, никога не би могъл да напише Битие. Тези слова са били също така вдъхновени или разкрити от Светия Дух и той е можел да види нещата ясно.) Какво ще кажете, дали реалното съществуване на Бог е факт, защото хората вярват в него? (Не.) Какъв факт е реалното съществуване на Бог? (Независимо дали хората вярват или не, Бог съществува и съществува самостоятелно и е вечен.) Доверието в Бог трябва да почива най-малкото на тази основа: Бог не съществува поради твоето словесно признание за Него, нито пък не би съществувал, ако ти не го признаваше. По-скоро Бог съществува, независимо дали вярваш в Него или Го признаваш. Бог винаги ще е Създател и вечно ще господства над всички неща. Защо хората трябва да достигнат до това разбиране? Какво може то да промени у хората? Някои хора казват: „Ако вярваме в Теб, Ти си Бог, но ако не вярваме в Теб, Ти не си Бог“. Какви са тези слова? Това са слова на непокорство и заблуда. Бог казва: „Дори да не вярваш в Мен, Аз все още съм Бог и все още господствам над съдбата ти. Не можеш да промениш това“. Това е факт, който никой не може да отрече. Независимо колко един атеист отрича Бог или Му се противопоставя, неговата съдба си остава под Божието върховенство и той не може да избегне Божието наказание. Ако напълно приемеш устроеното от Бог и Неговите подредби и им се покориш и можеш да приемеш всички истини, изразени от Бог, Божиите слова могат да променят начина ти на живот, да повлияят на житейските ти цели и на посоката на стремежа ти, да променят пътя, който избираш, както и смисъла на твоя живот. С устите си някои хора казват, че вярват в съществуването на Бог и че Бог господства над всички неща и над всичко, което съществува, но не могат да се покорят на устроеното от Бог и на Неговите подредби и не могат да разберат, че Бог устройва всеки отделен човек по различен начин. Тези хора винаги държат да преследват собствените си амбиции и желания и винаги искат да вършат велики дела, но се сблъскват с многократни неуспехи и накрая биват съсипани и остават съкрушени и кървящи. Едва тогава се предават. Ако наистина вярваха в Божието върховенство, щяха ли да действат по този начин? За тях това би било невъзможно. Как трябва да постъпят? Преди всичко трябва да разберат Божието намерение. В своето дело за спасение на човечеството Бог помага на хората да се отърват от покварения си нрав и да се освободят от влиянието на Сатана, да вървят по правилния път на живота и да живеят според Божиите слова. Ако хората наистина разберат Божието намерение, те ще следват Божиите изисквания в стремежа си към истината и в стремежа си да разберат Бог, като постигнат покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби. Само по този начин те могат да са в съгласие с Божието намерение. Има много хора, които вярват в Бог, но не са способни да Му се покорят. Те винаги искат да следват собствените си потребности, но в крайна сметка всички се провалят. Едва тогава изричат онова, което им е на сърце: „Това е съдба и никой не може да промени отреденото от Бог!“. В този момент, когато отново казват: „Вярвам в съществуването на Бог и вярвам, че Бог държи всичко в ръцете си“, тези думи различават ли се от онези, които изричаха преди? Те са много по-практични от доктрините, за които говореха преди. Преди това те само на думи признаваха и вярваха, че Бог господства над всички неща, но когато им се случеше нещо, те не можеха да се покорят на Бог, нито да практикуват истината въз основа на Божиите слова. В сърцата си те смятаха, че могат сами да осъществят идеалите си. По този начин Божиите слова, в които вярваха в сърцата си, и доктрините, които бяха на езика им, не можеха да се превърнат в принципи на техните действия. Тоест те не вярваха, че Божиите слова са цялата истина и могат да постигнат всичко. Мислеха, че разбират истината, но не можеха да се покорят на Божието върховенство и подредби, така че това, което разбираха, бяха само доктрини и думи, а не истината реалност. С устата си казваха, че вярват в Божието върховенство, но в реалния живот не можеха да се покорят на Бог. Винаги вървяха по свои собствени пътища, винаги се стремяха да задоволят собствените си потребности и нарушаваха Божиите изисквания. Това истинско покорство ли е? Има ли тук истинска вяра и истинско доверие? (Не.) Няма никак, което е наистина жалко! Какви са проявленията на истинско доверие в Бог? Хората с истинско доверие най-малкото вярват, че Божиите слова са истината, че те ще се сбъднат и ще се изпълнят, и считат, че практикуването според Божиите изисквания е правилният път в живота. В живота си те се молят на Бог и се уповават на Него, пренасят Божиите слова в реалния си живот, практикуват според Божиите слова във всички неща, стараят се да бъдат честни хора и изживяват реалността на Божиите слова. Те не само вярват в съществуването и върховенството на Бог, но също така се опитват да се покоряват на устроеното от Бог и на Божиите подредби в реалния си живот. Ако са непокорни, могат да се самоанализират, да приемат истината, да приемат Божията дисциплина и да постигнат покорство пред Бог. Ако практикуваш по този начин, истината, в която вярваш и която признаваш, ще се превърне в твой живот реалност. Тази истина ще може да направлява мислите ти, да насочва живота ти и да определя посоката, в която ще се развива целият ти живот. В този момент у теб ще може да се зароди истинско доверие в Бог. Когато имаш истинска вяра в Бог и истинско покорство, това поражда истинско доверие. Това доверие е истинска вяра в Бог. Откъде идва тази истинска вяра? Тя се получава чрез практикуване и преживяване на Божиите слова, като по този начин се разбира истината. Колкото повече хората разбират истината, толкова повече се доверяват на Бог, толкова повече познават Бог и толкова повече Му се покоряват истински. Така хората се сдобиват с истинска вяра.

Какво прави Бог по време на процеса, в който хората се сдобиват с истинска вяра в Него? (Той просветлява, напътства, устройва средата, а след това взема истината и я вработва в хората.) Когато Петър беше смъмрен от Господ Исус, това беше Бог, който го разобличи, осъди и заклейми. Трябва ли хората да преживеят тези неща, преди да придобият истинско доверие в Бог? (Да.) Защо трябва да преживяват тези неща? Щеше ли това да е невъзможно без тях? Възможно ли е да пропуснем съда, разобличаването, порицанието, дисциплинирането, мъмренето и дори проклятието? (Не.) Да предположим, че Господ Исус беше обсъдил въпроса с Петър приятелски, вместо да го смъмря, казвайки: „Петре, знам, че изричаш тези думи с добри намерения, но в бъдеще не говори така. Не пречи на плана Ми поради добри човешки намерения. Не говори от името на Сатана и не действай като негов проводник. В бъдеще бъди по-внимателен и не говори безсмислени неща. Преди да заговориш, обмисли внимателно дали думите ти са правилни и дали няма да наскърбят или разгневят Бог“. Дали този начин на говорене би дал резултат? (Не.) Защо? Хората са твърде силно покварени от Сатана и корените на техния покварен нрав са твърде дълбоки. Те живеят според покварения си нрав. Всичките им мисли, действия, фантазии, представи, всички цели и посоки в живота им, както и мотивите за всичко, което казват и правят, произтичат от техния покварен нрав. Добре ли е, ако Бог не ги смъмри? Ще осъзнаят ли сериозността на този проблем? Може ли да се изкорени първопричината за техния грях? (Не.) Ако първопричината за техния грях не може да бъде изкоренена, могат ли хората да се покорят на Бог? (Не.) Сега ясно ли ви е дали когато Бог заклеймява и проклина хората, това е нещо добро или лошо? (Нещо добро е.) Добре ли е Бог да разкрива хората? (Да.) Какво разкрива Той у хората? (Разкрива тяхната слабост, духовен ръст и доверие в Бог.) Той изцяло разкрива хората. Доктрините, които поддържаш, лозунга, който постоянно повтаряш, вярванията ти, външният ти плам и добрите ти намерения не са това, което Бог одобрява. Не са това, което Той иска. Независимо колко си пламенен или колко далеч отиваш, може ли това да покаже, че притежаваш истината? Може ли да покаже, че имаш истинска вяра в Бог? (Не.) Това не са нещата, които Бог одобрява. Човешката доброта и фантазиите на хората са безполезни. За да придобиете Божието одобрение и да имате истинска вяра в Бог, трябва да преживеете различните методи, чрез които Бог работи: разобличаване, съдене, заклеймяване, проклинане — понякога е нужно дори дисциплиниране и наказание. Трябва ли да хората да се боят от тези неща? Това не са неща, от които те трябва да се страхуват. Те съдържат в себе си Божието намерение, Божието задълбочено внимание и Божията любов. Заслужава си да се понесе това страдание. Бог върши тези неща и използва тези методи, за да работи върху хората. Това показва, че Бог очаква нещо от тези хора и иска да придобие нещо от тях. Бог не върши тези неща случайно, без причина или въз основа на фантазии. Те напълно отразяват Божието намерение. Какво е намерението на Бог? Той иска да доведе хората до истинска вяра в Бог и да ги накара да приемат истината, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение.

Какво ще кажете, след като Петър се отрече от Господ три пъти, замисли ли се за собствената си вяра? (Да.) Хората с нормална човешка природа, тези, които се стремят към истината, ще се самоанализират, когато се натъкнат на неуспехи и несполуки. Петър със сигурност се е самоанализирал по този начин. Хората, които не обичат истината, никога няма да се самоанализират. Ако се сблъскат със ситуация като тази на Петър, те ще кажат: „Въпреки че три пъти се отрекох от Господ, това бяха изключителни обстоятелства. Кой не би се чувствал притеснен, уплашен и слаб при такива изключителни обстоятелства? Не е кой знае какво. Любовта ми към Господ е все така голяма, сърцето ми гори от плам, духът ми е силен и аз никога няма да напусна Господ, никога няма да Го изоставя! Да се отречеш от Господ три пъти е само малък недостатък и Бог вероятно няма да го запомни. В края на краищата, доверието ми в Бог е доста голямо“. Какъв вид размисъл е това? Това ли е отношението на приемане на истината? Това ли е начинът да се постигне истинско доверие? (Не.) Какво щеше да стане, ако Петър си беше помислил: „Господи Исусе, Ти познаваш хората твърде добре, но как можа да се обзаложиш, че ще направя такова нещо? Не биваше да предсказваш, че ще се отрека от Теб. Вместо това трябваше да предскажеш, че ще Те призная три пъти. Това щеше да е чудесно и тогава щях да съм в състояние да Те следвам с високо вдигната глава. В допълнение, това щеше да покаже голямото ми доверие в Теб, а и Твоето предсказание щеше да се окаже вярно. И двамата щяхме да сме удовлетворени от това. Колко искрено вярвам в Теб. Ти трябва да ме доведеш до съвършенство и да ми придадеш достойнство. Не бива да ме упрекваш. Не бива да се отнасяш така с мен. Аз съм достолепният Петър. Не биваше никога да изричам думи, с които се отрича Бог. Това е твърде смущаващо и позорно! Защо ми причиняваш подобно нещо? Защо не на някой друг? Стореното от Теб не беше справедливо! Макар да признавам, че се отрекох от Теб, нужно ли беше да ме разкриваш по този начин, та всички да видят смущението ми? Накъде ще продължа оттук нататък? Мога ли все още да получа добра крайна цел в бъдеще? Това не означава ли, че си се отказал от мен? В сърцето си чувствам, че това не е справедливо“. Правилно или погрешно е да се убеждава Бог по този начин? (Погрешно е.) Какво състояние е това? Тук Петър проявява неподчинение и недоволство. Петър се оплаква, че Божието дело не съответства на неговите представи и вкусове. Това е причината да загуби престижа и позициите си, поради което не може да стои с високо вдигната глава. Тук той прави човешки избор, има човешки оплаквания, неподчинение, противопоставяне и непокорство. Всички тези неща представляват покварен нрав. Да се мисли по този начин, да се действа по този начин, да се проявява подобно отношение и състояние е очевидно погрешно. Ако хората мислят и действат по този начин, а Бог не ги порицава, могат ли те да постигнат истинска вяра, след като бъдат разкрити? Могат ли да имат истинско доверие в Бог? (Не.) Какъв резултат очаква хората, които се оплакват от това, което Бог разкрива у тях, и от начина, по който Бог се отнася към тях в подобна ситуация, опълчват им се, противопоставят им се и ги отхвърлят? Как се отразява това на живота на тези хора? Първото нещо, до което то води, е загуба. Какво е значението на „загуба“? В очите на Бог ти си причина за твърде много проблеми, с които трябва да се справя. Каквото и да ти се случи, ти винаги имаш избор и винаги имаш свой собствен вкус, своя собствена воля, свое собствено мнение и свои собствени фантазии, представи и изводи. Тогава защо все още вярваш в Бог? За теб Бог е просто обект на твоето убеждение и на твоята духовна подкрепа. Ти не се нуждаеш от Бог, от Божиите слова, от Божията истина или от Божия ресурс за живот и със сигурност не изпитваш потребност от това Бог да извърши някакъв вид правосъдно дело върху теб, което ти причинява много болка. В отговор Бог казва: „Това е лесно, не е нужно да ти го причинявам. Има само едно нещо: ти трябва да Ме оставиш. Имаш право на собствен избор, а Аз също имам право да избирам. Ти можеш да избереш да не приемеш Моя начин да те спася, както и Аз мога да избера да не те спася“. Това означава ли, че ти и Бог нямате нищо общо помежду си? Това ли е Божията свобода? (Да.) Има ли Бог право да постъпва така? (Да.) Имат ли хората право да изберат да не приемат Божието спасение? (Да.) Хората също имат това право. Можеш да се откажеш от спасението, което Бог е приготвил за теб, или да го отхвърлиш, но в крайна сметка ти си този, който ще претърпи загуба. Не само че няма да бъдеш доведен до съвършенство от Бог, но Той също така ще те отритне и отстрани. В крайна сметка ще бъдеш наказан двойно. Това е резултатът за теб. Това са неприятностите, които те очакват! Следователно хората, които искат да бъдат спасени, трябва да изберат да се покорят на Божието дело. Само по този начин хората могат да изградят истинско доверие към Бог и да придобият истинска вяра в Него. Такава вяра се формира постепенно в процеса на покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби.

Поквареният нрав на хората се крие в намеренията, които са в основата на тяхната реч и действия, в техните възгледи за нещата, във всяка тяхна мисъл и идея, както и в техните виждания, разбирания, представи, схващания, желания и потребности относно истината, Бог и Божието дело. Той се разкрива чрез думите и действията на хората, без те да го осъзнават. Тогава как постъпва Бог спрямо тези неща вътре в хората? Той подрежда различни среди, за да те разобличи. Той не само ще те разобличи, но и ще те съди. Когато разкриеш покварения си нрав, когато имаш мисли и идеи, които се опълчват на Бог, когато имаш състояния и възгледи, които си съперничат с Бог, когато имаш състояния, в които разбираш Бог погрешно или Му се противопоставяш и опълчваш, Бог ще те порицае, ще те съди, а понякога дори ще те дисциплинира и ще те накаже. Каква е целта на дисциплинирането и порицанието ти? (Да ни накарат да се покаем и да се променим.) Да, целта е да те накарат да се покаеш. Онова, което се постига чрез твоето дисциплиниране и порицание е, че ти се дава възможност да направиш обрат в своя път. Целта е да те накара да разбереш, че мислите ти са човешки представи и че те са погрешни; мотивите ти са родени от Сатана, произтичат от човешката воля, не са съгласно истината, не съответстват на Бог, не могат да удовлетворят Божиите намерения, противни и омразни са на Бог, предизвикват Неговия гняв и дори Неговото проклятие. След като осъзнаеш това, трябва да промениш мотивацията и отношението си. А как се променят те? На първо място, трябва да се покориш на начина, по който Бог се отнася към теб, както и на средата и хората, на събитията и нещата, които Той определя за теб. Не търси кусури, не поднасяй обективни извинения и не бягай от отговорностите си. На второ място, търси истината, която хората трябва да практикуват и в която трябва да навлизат, когато Бог върши своето дело. Бог иска от теб да разбираш тези неща. Той иска от теб да признаеш покварения си нрав и сатанинската си същност, за да можеш да се покориш на средата, която Той подрежда за теб, и в крайна сметка, да можеш да практикуваш в съответствие с Неговите намерения и изискванията Му към теб. Тогава ще си издържал изпитанието. След като престанеш да се противопоставяш и да заставаш срещу Него, вече няма да спориш с Бог и ще можеш да се покориш. Когато Бог каже: „Махни се от Мене, Сатана“, ти отговаряш: „Ако Бог казва, че съм Сатана, значи съм Сатана. Макар да не разбирам какво съм сторил погрешно или защо Бог казва, че съм Сатана, Той ми заповядва да се махна от Него, така че няма да се колебая. Трябва да търся желанията на Бог“. Когато Бог каже, че природата на твоите действия е сатанинска, ти казваш: „Признавам всичко, което казва Бог, приемам го изцяло“. Какво отношение е това? Това е покорство. Покорство ли е, когато си способен да приемеш с неохота словата на Бог, че си дявол и Сатана, но не можеш да приемеш — и не си способен да се покориш — когато Той ти казва, че си звяр? Покорството означава пълно съгласие и приемане, а не спорене или поставяне на условия. То означава да не се анализира причинно-следствената връзка, независимо от обективните причини, а да се занимавате само с приемането. Когато хората са постигнали такова покорство, те са близо до истинската вяра в Бог. Колкото повече Бог действа и колкото повече ти преживяваш, толкова по-реално става за теб Божието господство над всички неща, толкова по-голямо ще става твоето доверие в Бог и толкова повече ще чувстваш, че „всичко, което Бог прави, е добро, нищо от това не е лошо. Не трябва да избирам и да подбирам, а да се покорявам. Моя отговорност, мое задължение, мой дълг е да се покорявам. Ето какво трябва да правя като сътворено същество. Ако не мога дори да се покоря на Бог, тогава какво съм аз? Аз съм звяр, аз съм дявол!“. Не показва ли това, че сега имаш истинска вяра? След като достигнеш до този етап, ще бъдеш неопетнен и за Бог ще бъде лесно да те използва, а и на теб ще ти е лесно да се покориш на устроеното от Бог. Когато получиш Божието одобрение, ще можеш да се сдобиеш с Неговите благословии. Така че има много поуки, които могат да се извлекат от покорството.

Петър истински се покоряваше на Бог. Когато Бог каза: „Махни се от Мене, Сатана“, той замълча и започна да се самоанализира. Днешните хора не могат да сторят това. Ако Бог каже: „Махни се от Мене, Сатана“, те ще кажат: „Кого наричаш Сатана? Не е хубаво да твърдиш, че съм Сатана. Кажи, че съм богоизбран — това би било много добре. Това мога да приема и да се покоря. Ако кажеш, че съм Сатана, не мога да се покоря“. Ако не можеш да се покориш, дали тогава имаш истинско доверие в Бог? Дали притежаваш истинско покорство? (Не.) Каква е връзката между покорството и истинското доверие? Само когато имаш истинска вяра, можеш да се покоряваш истински. Само когато можеш истински да се покориш на Бог, в теб постепенно може да възникне истинско доверие към Него. Придобиваш истинско доверие в процеса на истинско покорство пред Бог, но ако ти липсва истинско доверие, можеш ли наистина да се покориш на Бог? (Не.) Тези неща са свързани и това не е въпрос на правила или на логика. Истината не е философия, тя не е логична. Истините са взаимосвързани и абсолютно неподлежащи на разделяне. Ако кажеш: „За да се покориш на Бог, трябва да имаш доверие в Него, а ако имаш доверие в Бог, трябва да Му се покориш“, това е правило, фраза, теория, високопарно мнение! Въпросите, свързани с живота, не са правила. На думи постоянно признаваш, че Всемогъщият Бог е твоят единствен Спасител и единственият истински Бог, но имаш ли истинско доверие в Бог? На какво се уповаваш, за да останеш непоколебим, когато се сблъскаш с трудности? Много хора приемат Всемогъщия Бог, защото Той е изразил толкова много истини. Приемат Го, за да влязат в небесното царство. Но когато се сблъскат с арести и скръб, много хора се отдръпват, много хора се крият в домовете си и не смеят да изпълняват дълга си. Тогава думите, които си изрекъл: „Вярвам в Божието върховенство, вярвам в Божия контрол над човешката съдба и в това, че моята съдба е в Божиите ръце“, отдавна са изчезнали безследно. За теб това е било просто лозунг. След като не се осмеляваш да практикуваш и преживяваш тези думи и не живееш според тях, дали наистина имаш доверие в Бог? Същността на вярата в Бог е не просто да се вярва в Божието име, а да се вярва във факта, че Бог господства над всички неща. Трябва да превърнеш този факт в свой живот, в действително свидетелство за своя живот. Трябва да живееш според тези думи. Това означава да оставиш тези думи да направляват поведението ти и да определят посоката и целите на действията ти, когато се сблъскаш с дадени ситуации. Защо трябва да живееш според тези думи? Например, да речем, че можеш да отидеш в чужда страна, където да вярваш в Бог и да изпълниш дълга си, и смяташ, че това е много добре. Големият червен дракон няма власт в чужбина и вярванията не са преследвани; вярата в Бог не е заплаха за живота ти, така че не е нужно да поемаш рискове. От друга страна, вярващите в Бог в континентален Китай са застрашени от арест по всяко време; те живеят в бърлогата на демона, а това е много опасно! И един ден Бог казва: „От няколко години вярваш в Бог в чужбина и си натрупал известен житейски опит. Има едно място в континентален Китай, където братята и сестрите не са постигнали зрялост по отношение на живота. Трябва да се върнеш и да бъдеш техен пастир“. Как би постъпил, когато се изправиш пред тази отговорност? (Бих се покорил и бих я приел.) Възможно е да я приемеш външно, но в сърцето си ще изпитваш безпокойство. Нощем в леглото си ще плачеш и ще се молиш на Бог: „Боже, Ти познаваш моята слабост. Духовният ми ръст е твърде малък. Дори да се върна на континента, не бих могъл да бъда пастир за Божиите избраници! Не можеш ли да избереш някой друг, който да отиде? Това поръчение достигна до мен и аз наистина искам да отида, но се страхувам, че ако го сторя, няма да го осъществя добре, няма да съумея да изпълня дълга си задоволително и ще се проваля в реализирането на Твоите намерения! Не мога ли да остана в чужбина още две години?“. Какъв е изборът, който правиш? Не отказваш напълно да отидеш, но не си и напълно съгласен да го сториш. Това е мълчаливо избягване. Това покорство пред Бог ли е? Това е съвсем явно бунтарство срещу Бог. Това, че не искаш да се върнеш, означава, че изпитваш емоции с характер на противопоставяне. Известно ли е това на Бог? (Известно Му е.) Бог ще каже: „Не отивай. Не съм строг спрямо теб, просто те изпитвам“. По този начин Той те е разкрил. Обичаш ли Бог? Покоряваш ли се на Бог? Имаш ли истинско доверие? (Не.) Слабост ли е това? (Не.) Това е бунтарство, това е противопоставяне на Бог. Това изпитание е показало, че нямаш истинско доверие в Бог, нямаш истинско покорство и не вярваш, че Бог господства над всички неща. Ти казваш: „Докато се страхувам, имам основание да избера да не отида. Докато животът ми е в опасност, мога да откажа. Не съм длъжен да приемам това поръчение и мога да избера свой собствен път. Мога да бъда изпълнен с оплаквания и недоволство“. Какво е това доверие? Тук няма истинско доверие. Колкото и възвишени да са лозунгите, които скандираш, ще имат ли те някакъв ефект сега? Съвсем никакъв. Ще имат ли някакъв ефект клетвите ти? Ще има ли някаква полза, ако други хора разговарят за истината и полагат усилия да те убедят? (Не.) Дори ако с неохота отидеш на континента, след като те са се постарали да те убедят, ще бъде ли това истинско покорство? Бог не иска от теб да се покоряваш по този начин. Ако отидеш без желание, това ще е напразно. Бог няма да работи в теб и ти няма да придобиеш нищо от това. Бог не принуждава хората да вършат някакви неща. Трябва да имаш желание. Ако не искаш да отидеш, ако искаш да поемеш по трети път и винаги се опитваш да избягаш, да откажеш и да се измъкнеш, тогава не трябва да го правиш. Когато духовният ти ръст е достатъчно голям и имаш такова доверие, ти доброволно ще поискаш да отидеш, казвайки: „Ще отида, дори и никой друг да не го направи. Този път наистина не се страхувам и ще рискувам живота си! Нима животът не е даден от Бог? Кое е толкова страшно в Сатана? Той е играчка в ръцете на Бог и аз не се боя от него! Ако не бъда арестуван, това ще се дължи на Божията благодат и милост. Ако обстоятелствата са такива, че бъда арестуван, то е, защото Бог го е позволил. Дори да умра в затвора, пак трябва да свидетелствам за Бог! Трябва да имам тази решимост — ще предам живота си на Бог. Ще използвам това, което съм разбрал, преживял и опознал в живота си и ще разговарям за него с онези братя и сестри, на които им липсват разбиране и знания. Така те ще могат да имат същото доверие и решимост като мен и ще могат да застанат пред Бог и да свидетелстват за Него. Трябва да проявя внимание към Божиите намерения и да понеса това тежко бреме. Макар че носенето на това тежко бреме изисква да поемам рискове и да жертвам живота си, аз не се страхувам. Вече не мисля за себе си. Имам Бог, животът ми е в Неговите ръце и с готовност се покорявам на устроеното от Бог и на Неговите подредби“. След като се върнеш, ще трябва да страдаш в тази среда. Възможно е да остарееш бързо, косата ти да посивее, а лицето ти да се сбръчка. Възможно е да се разболееш, да бъдеш арестуван и преследван или дори да се окажеш в смъртна опасност. Как трябва да се справиш с тези проблеми? Това отново е свързано с истинско доверие. Някои хора могат да се върнат в прилив на решителност, но какво ще правят, когато се сблъскат с тези трудности след завръщането си? Трябва да направиш решителната крачка и да вярваш в Божието върховенство. Дори ако видимо се състариш малко или леко се разболееш, това са незначителни неща. Ако съгрешиш срещу Бог и отхвърлиш Неговото поръчение, ще пропуснеш шанса си да бъдеш доведен до съвършенство от Него в този живот. Ако в живота си съгрешиш срещу Бог и отхвърлиш Неговото поръчение, това ще бъде вечно петно! Пропускането на тази възможност е нещо, което не можеш да откупиш с колкото и да е било години от младостта си. Каква е ползата от това да имаш здраво и силно тяло? Каква е ползата от това да имаш красиво лице и хубава фигура? Дори да доживееш до осемдесет години и умът ти все още да е остър, ако не можеш да разбереш смисъла дори на едно изречение, казано от Бог, няма ли това да е жалко? Би било изключително жалко! И така, кое е най-важното и най-ценното нещо, което хората трябва да получат, когато се изправят пред Бог? Това е истинска вяра в Бог. Каквото и да те сполети, ако първо се покориш, дори да имаш някакви малки погрешни представи за Бог в момента или да не разбираш напълно защо Бог действа по този начин, няма да бъдеш негативен и слаб. Както е казал Петър: „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания биха имали хората?“. Ако ти липсва дори тази капчица доверие, би ли могъл да си все така покорен както Петър? Много често онова, което Бог прави с теб, е уместно и разумно, съгласно твоя духовен ръст, твоите фантазии и представи. Бог действа в съответствие с твоя духовен ръст. Ако въпреки това не можеш да го приемеш, можеш ли да постигнеш покорството на Петър? Това би било дори още по-невъзможно. Затова трябва да се стремиш да вървиш в тази посока и към тази цел. Само тогава можеш да постигнеш истинска вяра в Бог.

Ако на хората им липсва истинска вяра, могат ли да се покорят на Бог? Трудно е да се каже. Само ако имат истинско доверие в Бог, могат истински да Му се покорят. Това е точно така. Ако не се покориш истински на Бог, няма да имаш повече възможности да получиш Божието просветление, напътствие или усъвършенстване. Отблъснал си всички тези възможности Бог да те доведе до съвършенство. Не ги искаш. Отказваш ги, страниш от тях и постоянно ги избягваш. Винаги избираш среда с удобства за плътта и без страдания. Това е проблем! Не можеш да преживееш Божието дело. Не можеш да преживееш Божието напътствие, Божието ръководство и Божията закрила. Не можеш да видиш Божиите дела. В резултат на това няма да придобиеш истината, нито истинско доверие — няма да придобиеш нищо! Ако не можеш да придобиеш истината, както и Божието слово, за да го превърнеш в свой живот, можеш ли да бъдеш придобит от Бог? Определено не. Кое е основното нещо, което възнамеряваш да придобиеш, като бъдеш просветлен, напътстван и доведен до съвършенство от Бог? Придобиваш истината и Божието слово. Това означава, че Божието слово се превръща в твоя реалност, в източник на твоя живот и в принцип, основа и критерий за твоите действия. Когато това е така, какво изживяваш? Все още покварен нрав? (Не.) Ще ти каже ли Бог: „Махни се от Мене, Сатана“? (Не.) Какво ще каже Бог? Какво е определението, което Бог даде на Йов? (Той се бои от Бог и отбягва злото. Той е съвършен човек.) Уместно е да се цитират тези слова тук. Ако искате да получите тази титла и това определение, което Бог даде на Йов, лесно ли ще бъде да го сторите? (Не.) Не е лесно. Трябва да удовлетвориш Божието сърце във всичко, да търсиш Неговите намерения навсякъде, да действаш в съответствие с Божиите намерения и да се покориш на устроеното от Него и на Неговите подредби. Ако само твърдиш, че ще се покориш на устроеното от Бог и на Неговата подредба, а после се опитваш да анализираш защо те сполетяват определени обстоятелства, хора, събития и неща, ако се оплакваш, имаш погрешни разбирания и тълкуваш погрешно Божиите намерения, това би опечалило много Бог! Ако ти не искаш Бог, Той няма да иска теб. Няма да имате нищо общо помежду си. Няма ли да е проблем, ако нещата се бяха развили по този начин? Тъй като ти не си сътворено същество, Бог не е нито твой Върховен владетел, нито твой Бог. Как ще те определи Бог в крайна сметка? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Искате ли тези думи да бъдат изречени за вас? (Не.) Какво означава това, ако бъде казано за вас? (Това означава, че сме заклеймени, отстранени и наказани от Бог.) Това съвсем не е добре! Когато сте заклеймени и отстранени от Бог, това не е като да бъдете заклеймени от водач или от някой, който има власт — това е Бог! Бог ти дарява живот и поддържа живота ти. Сега, когато Бог не те иска, можеш ли да продължиш да живееш? (Не.) Какво означава това? Това обозначава крайният резултат за теб, което не е добре. Това съвсем не е добър знак. Ако кажа, че даден човек се бои от Бог, отбягва злото и е съвършен човек, това е добър знак и Божията благословия със сигурност ще споходи такъв човек. Как трябва да разбирате думите, с които Бог оценява Йов? Ако мислиш за това какво е ял Йов, с какво се е обличал, как е вървял и какъв темперамент е имал и се опитваш да подражаваш на тези неща, подходът ти е грешен. Трябва бързо да се замислиш и да търсиш, разсъждавайки: „Как го е направил Йов? Какво е преживял, за да получи Божието одобрение? Бог казва, че Йов се е боял от Него и е отбягвал злото, че е бил съвършен човек. Това не е никак малко. Самият Бог го е казал. Трябва да следвам примера на Йов, да потърся начин да се боя от Бог и да отбягвам злото и да се стремя да стана човек, който също се бои от Бог и отбягва злото. Заради това Бог ще ме одобри и също ще ме назове с тази титла. Искам да съм съвършен човек в Божиите очи“. Това мислене е съгласно Божиите намерения.

30 декември 2016 г.