Имате ли сега начин да познавате себе си, да придобиете навлизане в живота и да навлезете в правилния път на вярване в Бог? Имате ли цел или посока? Трябва да имате някои идеи, защото сме разговаряли доста по теми като това да си честен човек, да познаваш себе си, как да ядеш и пиеш Божието слово, как трябва да разговаряш за истината, за да разрешаваш проблеми, как трябва да си сътрудничиш хармонично в изпълнението на дълга си, как братята и сестрите трябва да подхождат в установяването на нормални взаимоотношения помежду си и така нататък. Сега, когато всички аспекти от истината, свързани с вярата в Бог, са ви по-ясни, когато имате малко практично познание и не сте такива, каквито бяхте преди — когато бяхте напълно ненаясно, независимо за кой аспект ви питаха — не се ли чувствате много по-добре? (Сега се чувствам все по-наясно и по-наясно.) „Все по-наясно и по-наясно“ е правилно. В действителност, независимо кой аспект от истината практикува някой, било то да е честен човек или да се упражнява да се покорява на Бог, или как да се държи приятелски с братята и сестрите си, как да изживява нормална човешка природа или нещо подобно, независимо в кой аспект от истината търсиш да навлезеш, ти трябва да започнеш като засегнеш въпроса за самопознанието. Да си честен не е ли свързано с това да познаваш себе си? Ти няма да можеш да практикуваш честност, докато не си опознал собствената си измамност и нечестност. Когато разбереш, че не си успял да се покориш на Бог, едва тогава ще можеш да практикуваш покорство пред Него или да търсиш какво трябва да направиш, за да Му се покориш. Ако не познаваш себе си, тогава твоите желания да си честен човек, да се покориш на Бог или да постигнеш спасение са все празни. Това е така, защото хората имат покварен нрав и за тях не е лесно да практикуват който и да е аспект от истината, понеже практиката им винаги е опетнена и възпрепятствана от покварения им нрав. Когато практикуваш някой аспект от истината, твоят покварен нрав със сигурност ще се разкрие и ще затрудни усилията ти да бъдеш честен, като възпрепятства покоряването ти пред Бог и потиска твоето търпение и търпимост към братята и сестрите ти. Ако не премисляш, не изравяш, не разнищваш или не започнеш да разпознаваш този покварен нрав, а вместо това се уповаваш само на своите представи и фантазии, за да практикуваш истината, тогава просто ще следваш правила, защото не разбираш истината и не знаеш какви истини принципи да съблюдаваш. Следователно, независимо кой аспект от истината практикува човек или какво прави, той първо трябва да се самоанализира и да познава себе си. Да познаваш себе си е да познаваш всяка своя дума и дело, и всяко едно действие. Това е да познаваш мислите и идеите си, намеренията си, представите и фантазиите си. Трябва също да познаваш философиите на Сатана за светските отношения и всички разнообразни отрови на Сатана, както и познанието на традиционната култура. Трябва да търсиш истината и да прозираш ясно тези неща. По този начин ще разбереш истината и наистина ще познаваш себе си. Макар че един човек може да е направил огромно количество добри дела, откакто е започнал да вярва в Бог, той все още не може да види много неща ясно, камо ли да постигне разбиране на истината. И все пак заради многобройните си добри дела, той чувства, че вече практикува истината, че вече се е покорил на Бог и вече до голяма степен е удовлетворил намеренията Му. Когато не ти се случва нищо, ти си способен да правиш каквото ти е казано, изпълняваш всеки дълг без колебния и не се противопоставяш. Когато ти кажат да разпространяваш евангелието, ти не се оплакваш и можеш да изтърпиш тази трудност, а когато ти кажат да тичаш да работиш или да свършиш задача, ти го правиш. Заради това чувстваш, че си човек, който се покорява на Бог и искрено се стреми към истината. И все пак, ако те попитат сериозно: „Ти честен човек ли си? Човек, който истински се покорява на Бог, ли си? Човек, чийто нрав се е променил, ли си?“ — ако всеки човек се съпостави с истината на Божиите слова, може да се каже, че никой не е на ниво и никой не би бил способен да действа според истините принципи. Затова цялото покварено човечество трябва да се самоанализира. То трябва да размишлява върху нрава, според който живее, и върху сатанинските философии, логика, ереси и заблуди, от които произлизат всички негови действия и дела. Трябва да размишлява за първопричината за разкриването на покварения си нрав, каква е същността на това да действа своенравно, въз основа на какво и за кого живее. Ако това се сравнява с истината, тогава всички хора ще бъдат осъдени. Каква е причината за това? Причината е, че човечеството е толкова дълбоко покварено. Хората не разбират истината и всички те живеят според покварения си нрав. Те нямат и най-малка частица самопознание, те винаги вярват в Бог според собствените си представи и фантазии, изпълняват дълга си въз основа на своите предпочитания и методи и следват религиозни теории в начина, по който служат на Бог. Нещо повече, те все още мислят, че са изпълнени с вяра, че действията им са много разумни и накрая чувстват, че са придобили много. Без да го осъзнават, те започват да мислят, че вече действат съгласно Божиите намерения и са ги удовлетворили напълно и че вече са изпълнили Божиите изисквания и следват волята Му. Ако и ти се чувстваш така, или мислиш, че си пожънал някои придобивки, след като си вярвал няколко години в Бог, тогава още повече трябва да се върнеш пред Бог, за да изследваш внимателно себе си. Трябва да погледнеш пътя, който си извървял през годините си във вярата, за да видиш дали всичките ти действия и дела пред Бог са били напълно в съответствие с Неговите намерения. Изследвай кои от твоите поведения се противопоставяха на Бог, кои постигнаха покорство пред Него, дали действията ти са изпълнявали и удовлетворявали Божиите изисквания. Трябва да изясниш всички тези неща, защото само тогава ще познаваш себе си.

Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божиите намерения или си способен да се похвалиш с постижения в определени области, значи толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божиите намерения. Да вземем за пример Павел. Павел бил изключително знаещ, той изстрадал много, докато проповядвал и работел, и мнозина го обожавали изключително много. В резултат на това, след като свършил много работа, той предположил, че за него е предопределен венец. Това го накарало да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не бил наказан от Бог. Ако тогава той бе разсъждавал върху себе си и се бе анализирал, нямаше да мисли по този начин. С други думи, Павел не се съсредоточил върху търсенето на истината в думите на Господ Исус; той вярвал само в собствените си представи и възгледи. Мислел си, че само като направи някои добри неща и покаже добро поведение, ще бъде одобрен и възнаграден от Бог. В крайна сметка собствените му представи и фантазии заслепили сърцето му и прикрили истината за неговата поквара. Но хората не били способни да разпознаят това и нямали познания по тези въпроси, затова преди Бог да го разобличи, те винаги определяли Павел като стандарт, към който да се стремят, пример, по който да живеят, и го смятали за идола, който са търсили и са копнеели да бъдат. Случаят на Павел е предупреждение към всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, може да страдаме и да платим цената, докато изпълняваме дълга си и служим на Бог, ние чувстваме, че сме предани и обичаме Бог, и в моменти като този трябва да се замислим и да разберем себе си още повече относно пътя, по който поемаме, което е много важно. Това е така, защото онова, което смяташ за добро, ти определяш като правилно и не се съмняваш в него, нито разсъждаваш върху него, нито анализираш дали в него има нещо, което се противопоставя на Бог. Например има хора, които се смятат за изключително добродушни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен; те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Собственият им живот е в застой, но въпреки това са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божиите намерения, и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброта като нещо, от което трябва да се възползват, и веднага щом го сторят, я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите думи, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро те използват човешката доброта и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божиите намерения във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не одобрява такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

Изключително важно е всеки човек да познава себе си, тъй като това има пряко отношение към основния въпрос дали човек може да се отърве от покварения си нрав и да постигне спасение. Не си мислете, че въпросът е лесен. Да познаваш себе си не означава да разбираш действията или практиките си, а да познаваш същината на проблема си, да знаеш къде се корени твоето непокорство и каква е неговата същина, да знаеш защо не можеш да практикуваш истината и да разбираш какво се поражда и какво те смущава, когато практикуваш истината. Това са някои от най-важните аспекти на себепознанието. Например, повлияни от традиционната китайска култура, в традиционните си представи китайците вярват, че човек трябва да показва синовна почит към родителите си. Който не я показва, не изпълнява задълженията си към родителите си. Тези идеи се внушават на хората още от детството и на практика почти във всяко семейство учат на това, така е и във всички училища и в обществото като цяло. Когато в съзнанието на хората се втълпяват такива неща, те си мислят: „Синовната почит е по-важна от всичко. Ако не я показвам, няма да съм добър човек. Ще бъда непочтителен потомък и обществото ще ме порицае. Ще бъда човек без съвест“. Правилно ли е това мнение? Хората са виждали толкова много истини, изразени от Бог. Той изисквал ли е хората да проявяват синовна почит към родителите си? Дали това е една от истините, които вярващите в Бог трябва да разберат? Не, не е. Бог е разговарял само за някои принципи. Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. Ако родителите ти не вярват в Бог, ако остават безразлични, макар да знаят добре, че вярата в Бог е правилният път и че тя може да доведе до спасение, няма съмнение, че изпитват неприязън към истината и че я мразят, противопоставят се на Бог и Го ненавиждат. Естествено Бог се отвращава от тях и ги мрази. Би ли могъл да се отвращаваш от такива родители? Те се противопоставят на Бог и Го хулят, а щом е така, те определено са демони и сатани. Би ли могъл да ги ненавиждаш и проклинаш? Всички тези въпроси са реални. Как трябва да се отнасяш към родители си, ако ти пречат да вярваш в Бог? Както изисква Бог, трябва да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Защото който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение. Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, без да се промени връзката ви. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ще се притесниш и няма да си способен да застанеш на страната на Бог и безмилостно да отхвърлиш този човек. Винаги си възпиран от чувства и не можеш напълно да се освободиш от тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото чувствата ти са твърде силни и ти пречат да практикуваш истината. Този човек е добър с теб и затова не можеш да го намразиш. Ще можеш да го мразиш само ако те нарани. Дали тази омраза ще съответства на истините принципи? Освен това си обвързан от традиционните представи и си мислиш, че той е родител или роднина, така че ако го мразиш, обществото ще те презре и общественото мнение ще те порицае и осъди като лишен от синовна почит, безсъвестен и дори като безчовечен. Смяташ, че ще понесеш Божието осъждане и наказание. Дори и да искаш да го мразиш, съвестта ти няма да го допусне. Защо съвестта ти функционира така? Защото още от детството ти у теб е насаден определен начин на мислене като наследство от семейството ти, чрез възпитанието, което са ти дали родителите ти, и чрез внушенията на традиционната култура. Този начин на мислене се е вкоренил много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, което си наследил от предците си, винаги е добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. В сърцето си знаеш, че твоят живот е дошъл от Бог, а не от родителите ти, и също така знаеш, че родителите ти не само не вярват в Бог, но и Му се противопоставят, че Бог ги мрази и трябва да Му се подчиниш и да застанеш на Негова страна, но просто не можеш да се принудиш да ги мразиш, дори и да искаш. Не можеш да направиш този завой, не можеш да закалиш сърцето си и не можеш да практикуваш истината. Къде се корени този проблем? Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на упреците на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение? Някои хора вярват в Бог от много години, но все още нямат прозрение по въпроса за синовната почит. Те наистина не разбират истината. Никога не могат да преодолеят тази бариера на светските отношения, нямат нито смелост, нито увереност, да не говорим за вяра, затова не могат да обичат Бог и да Му се подчиняват. Някои хора са способни да видят отвъд това и наистина не им е лесно да кажат: „Родителите ми не вярват в Бог и ми пречат да вярвам. Те са дяволи“. Никой от невярващите не вярва, че има Бог, нито че Той е създал небето, земята и всички неща, нито че човекът е създаден от Бог. Има дори хора, които казват: „Животът е даден на човек от родителите му и той трябва да ги почита“. Откъде идва подобна мисъл или подобен възглед? Дали идва от Сатана? Хилядолетната традиционна култура, която така е възпитала и подвела човека, го кара да отрече Божието творение и върховенство. Без подвеждането и контрола на Сатана човечеството щеше да изследва Божието дело и щеше да чете Неговите слова, щеше да знае, че е създадено от Бог, и че животът му е даден от Бог; щеше да знае, че всичко, което има, е дадено от Бог, и че Бог е Този, на Когото трябва да благодари. Ако някой ни стори добро, трябва да го приемем от Бог и особено що се отнася до родителите ни, които са ни родили и отгледали — всичко това е наредено от Бог. Бог има върховенство над всичко, а човекът е просто инструмент за полагане на труд. Ако някой може да загърби родителите си или съпруга (или съпругата) и децата си, за да отдаде всичко на Бог, тогава ще бъде по-силен и ще има по-голямо чувство на справедливост пред Него. Въпреки това на хората не им е лесно да преодолеят оковите на националното образование и на традиционните културни идеи, представи и нравствени твърдения, защото тези сатанински отрови и философии отдавна са вкоренени в сърцата на хората и пораждат всякакви видове покварен нрав, които им пречат да чуят Божието слово и да Му се покорят. В дълбините на поквареното човешко сърце липсва елементарна готовност за практикуване на истината и следване на Божията воля. Затова хората се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят; те могат да Го предадат и да Го изоставят по всяко време. Може ли човек да приеме истината, ако в него има покварен нрав и сатанински отрови и философии? Може ли да постигне покорство пред Бог? Много е трудно наистина. Ако не беше делото на правосъдието на Самия Бог, тогава дълбоко поквареното човечество нямаше да може да постигне спасение и да бъде пречистено от целия си сатанински нрав. Дори и да вярват в Бог и да искат да Го следват, хората не могат да Го слушат и да Му се покорят, защото им струва голямо усилие да приемат истината. Затова стремежът към истината първо трябва да бъде предшестван от стремежа към себепознание и промяна на собствения покварен нрав на човека. Едва тогава ще му е по-лесно да приеме истината. Да опознаеш себе си не е никак проста работа — само хората, които приемат истината, могат да се опознаят. Затова е толкова важно да се опознаете и това е въпрос, който не бива да пренебрегвате.

Хората имат покварен нрав, затова им е много трудно да приемат истината и им е още по-трудно да познават себе си. Ако искат да постигнат спасение, те трябва да познават собствения си покварен нрав и своята природа същност. Едва тогава могат наистина да приемат истината и да я прилагат на практика. Повечето хора, които вярват в Бог, са удовлетворени и само да могат да говорят думи и доктрини, като мислят, че разбират истината. Това е голяма грешка, понеже онези, които не познават себе си, не разбират истината. Следователно, за да разберат и да получат истината във вярата си в Бог, хората трябва да се съсредоточат върху познаването на себе си. Независимо кога или къде се намираме и независимо в какви условия се намираме, ако можем да стигнем до познание за себе си, да изровим и разнищим собствения си покварен нрав и да се отнасяме към познаването на себе си като към първостепенна задача, тогава със сигурност ще придобием нещо и постепенно ще задълбочим познанието за себе си. В същото време ще практикуваме истината, ще практикуваме любовта и покорството към Бог и ще разбираме истината все повече и повече. Тогава истината естествено ще стане наш живот. Но ако ти не навлезеш изобщо в познаването на себе си, ще е невярно да казваш, че практикуваш истината, защото си заслепен от всякакви видове повърхностни явления. Усещаш, че сякаш поведението ти се е подобрило, че имаш повече съвест и разум от преди, че си по-внимателен, по-загрижен и проявяващ търпимост към другите и си по-търпелив и прощаващ с хората, и следователно мислиш, че вече изживяваш нормална човешка природа и че си чудесен и идеален човек. Но в Божиите очи ти все още далеч не изпълняваш изискванията и критериите Му и си много далеч от това истински да Му се покориш и да Го почиташ. Това показва, че ти не си придобил истината, че ти липсва и най-малката частица реалност и все още си далеч от изпълняването на критериите за спасение. Хората трябва да разберат с кои истини трябва да се въоръжат, за да изпълнят Божиите изисквания. Хората все още не могат да различават между външното добро поведение и практикуването на истината. Всичко, което хората притежават сега, е просто лека промяна във външното поведение. В наши дни повечето хора често посещават сбирките и слушат проповедите, и могат да се разбират и да взаимодействат с братята и сестрите си нормално. Те не се карат, могат да проявяват търпимост и да са търпеливи едни с други и са по-добросъвестни в изпълнението на дълга си отпреди. Но тяхното разбиране на истината е твърде повърхностно, мислите и възгледите им по много въпроси все още са далеч от истината или ѝ противоречат, а някои от възгледите им са дори враждебни към Бог. Това е достатъчно да илюстрира, че хората все още не са получили истината. Ето защо трябва да търсим истината във всеки аспект на самопознанието и да се опитваме да познаваме себе си по-задълбочено. Не чувствате ли чрез това общение, че е много важно да познавате себе си? Аз тъкмо ви дадох пример за проявяването на синовна почит към родителите. Това е значим въпрос, пред който всеки човек трябва да се изправи. Ако не можете да разберете истината и да изплувате от традиционните мисли и представи, за вас ще е трудно да отхвърлите всичко и истински да отдадете себе си на Бог. Има много хора, които вярват в Бог години наред, но не са изпълнявали дълг. Те се борят в сърцата си от неизвестно колко време, не е сигурно кога ще могат наистина да разберат истината и да изплуват от ограниченията и оковите на плътските си чувства и традиционните мисли и представи, и да стигнат дотам, че „да обичат това, което Бог обича, и да мразят това, което Той мрази“. Не е лесно да се постигне това. Да прозрат същността на семейството и да се отърват от възпирането на плътските си семейни отношения, е трудно препятствие за онези, които следват Бог. Има процес за счупването на оковите на семейството и плътските чувства на човек и за освобождаване от възпиранията на схващанията на традиционната култура, който изисква Бог да подреди условия, при които можем да практикуваме навлизане в истината. Особено когато става въпрос за любимите ни хора, за нас е още по-необходимо да видим ясно истинските им лица и всяка от природа същностите им. Едновременно с това трябва и да размишляваме въз основа на истината върху покварения нрав, който сме разкрили, и сатанинските ереси и заблуди, които все още съществуват в сърцата ни. Това изисква Бог да устрои различни условия, за да ни разкрие, така че да можем да знаем какви неща, които се противопоставят на Бог или са несъвместими с Него, все още съществуват в сърцата ни и после да търсим истината, за да ги разрешим. Имаме нужда Бог да подреди подходящи условия, за да разкрием нашата поквара и духовния си ръст. Но ние също трябва активно и положително да работим заедно с Бог и да поставяме изисквания към себе си според Неговото слово — едва тогава можем да бъдем направени пълноценни от Него. Но преди Бог да действа, ние трябва да се подготвим умствено. Първо, трябва да разпознаваме сатанинските отрови, които са в човека, и да разберем, че мислите и представите на традиционната култура подвеждат и покваряват хората. Трябва да разберем колко силно тези сатанински неща, които наследяваме и които идват от образованието и обществото, се противопоставят на Бог и колко много противоречат на истината. Едва когато прозрете тези неща, може да се каже, че вие наистина разбирате истината.

Току-що говорих за това как да се отнасяме с родителите си. Може да се каже, че това е основна житейска тема и също е значима тема, с която всеки човек трябва да се сблъска. Това е неоспоримо. Сега ще разговаряме по друга тема, а именно как човек да се отнася с децата си. Когато стане въпрос за отношението към децата и към родителите ти, начинът, по който се отнасяш с тях, няма значение. По-скоро това, което има значение, е твоята гледна точка; гледната точка и отношението, с които подхождаш към тях. Това е нещо, което трябва да разберем в сърцата си. От момента, в който има деца, всеки човек започва да прави планове за вида образование, което иска те да получат, колежа, в който децата му трябва да идат, и как после да могат си намерят хубава работа, така че да си стъпят на краката и да имат определено ниво на статус в обществото. Всички хора вярват, че в този живот човек трябва първо да притежава знания и висока научна степен — в техните очи това е единственият начин да си намериш работа и да осигуриш прехраната си в обществото, така че в бъдеще да не се тревожиш за основните си нужди, като храна, дрехи, подслон и транспорт. Следователно, когато стане въпрос за това как хората се отнасят с децата си, всеки родител се надява, че детето му ще получи висше образование. Надява се, че един ден детето му ще може да се издигне в света, че ще получи място в обществото, висок и стабилен доход, престиж и статус. Мисли, че само това ще прослави предците му. Всички хора таят този възглед. „Нека децата ми да са най-добрите“ — правилен ли е този възглед? Всеки иска неговият син или дъщеря да отиде в престижен университет и после да продължи обучението си, като вярва, че детето му ще може да се издигне в света, след като придобие висока научна степен. Всички хора почитат знанието в сърцата си и вярват, че „Всички занимания са незначителни в сравнение с четенето“. Нещо повече, те мислят, че конкуренцията в обществото днес е особено свирепа и че, ако някой няма диплома, трудно ще успява дори само да се прехранва. Това е мисъл и възглед, който таи всеки човек — сякаш стига някой да има висока научна степен, неговото бъдещо препитание и изгледи за реализация ще са подсигурени. Така, когато стане въпрос за техните изисквания към синовете и дъщерите им, за хората най-високият приоритет е те да влязат в някое висше учебно заведение и да получат висше образование. Всъщност цялото това образование, цялото това знание и всички тези идеи, които хората получават, се противопоставят на Бог и истината, Бог ги ненавижда и ги осъжда. Това доказва, че възгледите на хората са погрешни и нелепи. Хората трябва да разберат, че ако получат такъв вид образование, освен придобиването на частица полезно интелектуално познание, ще им бъдат втълпени също и много от отровите, мислите, теориите и различните ереси и заблуди на Сатана, и те трябва да разберат какви ще са последствията от това. Хората никога не са мислили за това преди и не могат да прозрат този проблем. Всичко, в което вярват, е, че техните деца ще имат по-светло бъдеще и ще прославят предците си, ако влязат във висше учебно заведение. В резултат, когато детето ти един ден се върне у дома и ти му говориш за вярата в Бог, то ще изпитва неприязън към това и когато разговаряш с него за истината, то ще те нарече глупав, ще ти се подиграва и ще се отнася с презрение към думите ти. В този момент ти ще осъзнаеш, че си избрал грешния път, когато си изпратил детето си във висше учебно заведение, за да получи по-високо образование. Само че ще е късно за разкаяние. Веднага щом човек приеме философиите и възгледите на Сатана и те пуснат корен, разцъфтят и започнат да дават плод в него, е същото като със злокачествения тумор — тези неща не могат да се премахнат или да се променят за една нощ. В този момент за този човек става трудно да приеме истината и няма начин той да бъде спасен. Това е същото като да бъдеш отровен до смърт от Сатана. Не съм видял някой да казва: „Когато детето ми тръгне на училище, нека просто се научи да чете, така че да може да разбира какво означава Божието слово. След това аз ще го напътствам да вярва в Бог от все сърце и да научи малко за някоя полезна професия, така че да може да си намери добра работа и в бъдеще да има стабилен живот. Тогава ще мога да съм спокоен. По-добре ще е, ако то е с големи заложби, притежава добра човешка природа и може да изпълнява дълг в Божия дом. Ако не може да изпълнява дълг, ще е достатъчно да има работа извън църквата, така че да може да издържа семейството си. Преди всичко искам то да получи Божиите истини в дома Му и да не бъде замърсено или обусловено от обществото“. Хората нямат вярата да доведат децата си пред Бог. Те винаги се тревожат, че децата им няма да имат добри изгледи за реализация, ако не получат висше образование. С други думи, когато опре до децата му, нито един човек не иска да ги доведе пред Бог, така че да могат да приемат Божието слово и да се държат според истината и Божиите изисквания. Хората не желаят да направят това и не смеят да го направят. Те се страхуват, че ако действат по този начин, децата им няма да имат средства за препитание или изгледи за реализация в това общество. Какво потвърждава този възглед? Потвърждава, че хората, които са били дълбоко покварени от Сатана, нямат интерес от истината или да вярват в Бог. Дори ако те вярват в Бог, то е само за да бъдат благословени. Те не се стремят към истината, защото това, което почитат в сърцата си, са материалните неща, парите и влиянието на Сатана. Ти нямаш вярата да кажеш: „Ако някой изостави тенденциите на света и се уповава на Бог, Той ще му даде изход, така че да може да оцелее“. На теб ти липсва тази вяра. Твоят заблуден възглед на почитане на знанието се е вкоренил в сърцето ти. Той контролира всяка твоя дума и дело, така че не можеш да приемеш и да се покориш на Божието дело, камо ли да приемеш истините, които Бог изразява. Защо казвам това? Защото тази мисъл и този възглед са враждебни към Бог, предават Бог, отричат Бог и не са съответстващи на истината. Когато човек разбира истината, той може да прозре този проблем и осъзнава, че в него има много неща, които се противопоставят на Бог — неща, които Бог ненавижда из основи. Всичко това е резултат от преживяването на Божието дело. Без разобличаването на Божието слово и без неговото правосъдие и наказание хората биха мислили, че са станали святи, че са изпълнени с любов към Бог и че вярата им в Него е силна, след като са вярвали в Бог от няколко години и са направили някои промени в поведението си. Сега, когато разбират истината, те внезапно осъзнават: „Как могат тези покварени неща все още да съществуват в хората? Защо не можех да ги разпозная преди? Хората са просто твърде невежи!“. В този момент те научават, че Божието разобличаване на човешката поквара е толкова голямо и толкова необходимо и знаят, че ако Бог не разобличава и не съди тяхната поквара, те никога не биха могли да я разпознаят. Всички хора са умели в преструвките и в прикриването си. Те мога да се прикриват доста добре или да се крият и преструват добре, но поквареният нрав, който разкриват, и мислите, които са дълбоко вкоренени в ума им, се противопоставят на Бог и Той ненавижда и мрази тези неща. Това са нещата, които Бог иска да разобличи, и нещата, които хората трябва да познаят. Само че хората често мислят: „Що се отнася до речта ни, ние не сме изричали никакви думи, които да се противопоставят на Бог, и притежаваме разум. Що се отнася до поведението ни, не сме направили нищо неуместно, вече сме достигнали до момента, в който изпълняваме дълга си много удачно. Нямаме крещящи проблеми, тогава какво още трябва да знаем за себе си? Нужно ли е даже да познаваме себе си?“. Този възглед съобразява ли се с фактите? Ако е така, тогава защо хората все още изповядват греховете си пред Бог? Защо хората все още често разкриват покварения си нрав и дори извършват прегрешения? Значи колкото повече смяташ себе си за добър в едно отношение, толкова повече си струва да търсиш истината, да размишляваш и да познаеш себе си в това отношение. Само по този начин можеш истински да познаеш покварения си нрав, да бъдеш пречистен и усъвършенстван от Бог. Това е изходът от преживяването на Божието дело.

Има много хора, които вярват, че синовната почит е угодна на Бог и е благословена от Бог. Те мислят, че да почиташ родителите си е нещо, което Бог със сигурност харесва, защото вярват, че синовната почит е напълно естествена и оправдана и че доказва, че човек има съвест и че не е забравил откъде е тръгнал. Според традиционните представи такива индивиди се смятат за добри хора и почтителни деца. Когато стане въпрос за почтителни деца, всеки ги одобрява. Хората ги обичат, както и родителите им. Затова ти естествено приемаш, че Бог трябва също да ги харесва и си мислиш с копнеж: „Бог трябва да харесва онези, които проявяват синовна почит към родителите си — Той определено ги харесва!“. И така, ти се отказваш да изпълняваш дълга си и се връщаш у дома си, за да проявиш синовна почит към родителите си. Като правиш това, ти ставаш все по-мотивиран и все по-убеден, че то е оправдано и правилно и че ти практикуваш истината. Несъзнателно започваш да вярваш, че вече си удовлетворил Бог и че имаш капитала, необходим, за да получиш Божието одобрение, насладата Му и признанието Му. Когато Бог казва, че ти Го предизвикваш и Го предаваш, или когато казва, че ти изобщо не си се променил, ти се противопоставяш и Го осъждаш. Ти отричаш словата Му, като твърдиш, че Той греши. Какъв проблем е това? Когато Бог казва, че си добър и те одобрява, ти го приемаш. Но когато Бог разобличава, че ти се бунтуваш срещу Него и Му се противопоставяш, ти отричаш и отхвърляш това и дори се съпротивляваш на Бог и Го съдиш. Какъв нрав е това? Очевидно е, че хората са надменни, самонадеяни и самоправедни. Обикновено изглежда, че хората могат да признаят, че Божието слово е истината и всички хора смятат себе си за покорни на Бог, но когато Бог ги съди и разобличава покварения им нрав, никой от тях не обръща никакво внимание на словата Му и никой не сравнява действията си с Неговото слово всеки път, когато прави нещо. Вместо това хората просто говорят и приказват малко и това е всичко, или рецитират няколко реда от Божието слово по време на сбирките, разговарят малко за тях и с това приключват. В действителност, когато ти правиш неща, не практикуваш изобщо според Божието слово. Тогава какъв е смисълът да четеш и да разговаряш за Божието слово? Ти не практикуваш Божието слово, когато нещо ти се случи, и не живееш според Божието слово, тогава защо четеш Божието слово? Не е ли това само формалност? Можеш ли по този начин да разбереш истината? Можеш ли да придобиеш истината? Да се вярва в Бог по този начин е безсмислено. Много хора просто четат малко Божието слово, придобиват разбиране за буквалното му значение и мислят, че като изричат няколко думи и доктрини, са разбрали истината и че притежават истината реалност. Някои казват: „Аз разговарям за Божието слово, тогава как това може да са само думи и доктрини?“. Ти не познаваш същността на Божието слово, не прилагаш словото Му на практика и със сигурност нямаш познание от преживяване за него, следователно, когато разговаряш за него, изричаш думи и доктрини. Божието слово разбира се е истината, но ти не го разбираш наистина, нито го прилагаш на практика, тогава това, което разбираш, е просто доктрина. Можете ли да разберете това? Усещате ли, че да чувате тези слова е сякаш някой да ви настъпва по болното място? Ще кажете ли: „Не е ли ужасна обида да не почета родителите си? Не са ли Божиите изисквания към хората невнимателни към техните чувства“? Кажете Ми, критериите, които изисква Бог от човека, високи ли са? Всъщност те не са високи — въз основа на човешката съвест и разум, те са все критерии, които хората могат да изпълнят. Заради влиянието на човешките привързаности и понеже традиционната култура вече е пуснала здрави, неразрушими корени в сърцата им, хората усещат, че Божиите изисквания са твърде високи и наистина са отвъд възможностите им. Причината за това е липсата на разбиране на истината. Ако действително разбирате истината и прозирате истинската природа на този въпрос, ще можете да подходите и да се справите с този проблем по правилния начин. Хората са под влиянието на традиционната култура от хиляди години. Философиите и законите на самоуправлението на Сатана вече са пуснали корени в човешките сърца. Ти живееш според такива идеи, тогава какво точно си изживял? Изживял ли си нормална човешка природа? Изживял ли си истински живот? Струва си да опознаеш и да разнищиш този въпрос. Трябва да размишляваш над това, което си придобил от традиционната култура и философиите и възгледите на Сатана, върху това дали тези неща действително са истината и какво ти носят. После трябва да разговаряш за тези неща и да ги разнищиш въз основа на Божието слово. Ако го направиш, за теб ще е лесно да откриеш истината. След като разбереш истината и схванеш Божиите намерения, ще видиш, че Божиите изисквания за хората са все неща, които човешката съвест и разум могат да постигнат. Естествено, ти вече няма да се оплакваш, че Бог изисква твърде много от човека. Вместо това ще кажеш: „Ние разбираме принципите, имаме път за практикуване и разбираме как да се справим с тези неща“. По този начин, малко по малко ти ще навлезеш в реалността на Божието слово. Това е процесът на разбиране на истината.

Самопознанието е необикновено важно при навлизането в истината реалност. Самопознанието означава да знаем кои неща в нашите мисли и възгледи не съответствт из основи на истината, спадат към покварения нрав и са враждебни на Бог. Лесно е да придобием разбиране за покварения нрав на човек, като надменност, самоправедност, лъжа и измамност. Ти можеш малко да го опознаеш просто като разговаряш няколко пъти за истината или чрез често общение, или когато твоите братя и сестри ти посочват състоянието ти. Освен това надменността и измамността присъстват във всеки човек и се различават само по степента си, така че са относително лесни за разпознаване. Но да се различи дали нечии мисли и възгледи са съгласно истината, е трудно и не е толкова лесно, колкото да се разпознае нечий покварен нрав. Когато поведението или външните прояви на някой малко се променят, този човек чувства, че сякаш се е променил, но всъщност това е просто поведенческа промяна и не означава, че неговият възглед за нещата наистина се е променил. В дълбините на човешките сърца все още има много представи и фантазии, различни мисли, възгледи и отрови от традиционната култура, както и много неща, които са враждебни на Бог. Тези неща са скрити в тях и тепърва трябва да бъдат изровени. Те са произходът на разкриването на техния покварен нрав и произлизат от човешката природа същност. Ето защо когато Бог прави нещо, което не се съгласува с твоите представи, ти ще Му се противопоставяш и ще Му противодействаш. Няма да разбираш защо Бог е постъпил така и макар да знаеш, че има истина във всичко, което Бог прави, и да искаш да се покориш, ще откриеш, че си неспособен на това. Защо си неспособен да се покориш? Каква е причината за твоето противопоставяне и противодействие? Така е, защото в човешките мисли и възгледи има много неща, които са враждебни на Бог, враждебни на принципите, според които действа Бог, и враждебни на същността Му. За хората е трудно да придобият знание за тези неща. Тъй като аз съм разговарял за тези слова, вие трябва да сте способни да придобиете прозрение и известно разбиране. Да предположим, че имате представи за Бог и когато нещо се случи, си помислите: „Това не може да е Божие дело, защото ако беше Бог, Той нямаше да го направи така или да говори така. Всичко, което Бог прави, е любов и е лесно за хората да го приемат“. Да предположим обаче, че после помислите: „Този начин на мислене е погрешен. Бог е казал преди, че има истина, която да се потърси в онова, което хората не разбират. Самият аз трябва да се самоанализирам, защото представите и фантазиите в сърцето ми се надигат и ме подвеждат да ограничавам Божието дело. Не трябва да Го разбирам погрешно“ — това е правилният начин да се самоанализирате. Когато видиш, че Божието дело или слова не съответстват на твоите представи, тогава трябва да се самоанализираш, да побързаш да потърсиш истината в Божиите слова, да оцениш себе си според тях и да действаш според тях. Не е ли това път напред?

Току-що разговаряхме за това как човек да се отнася с родителите си. Мнозина от вас чувстват, че дължат много на родителите си, понеже те са изстрадали много през живота си във ваше име и са ви засвидетелствали голяма любов и грижа. Ако един ден те се разболеят, твоята съвест е смутена и ти се чувстваш виновен. Внезапно смяташ, че трябва да останеш с родителите си, за да изпълниш синовния си дълг към тях, да ги утешаваш и да се увериш, че са щастливи на старини. Мислиш, че това е твоя отговорност и задължение като тяхно дете. Ако, докато изпълняваш това задължение, Бог поиска нещо от теб или ти даде неочаквано изпитание, намерението Му е ти да не го изпълняваш, а да повярваш в Бог, да изпълняваш дълга си добре и да се стремиш към истината като към принципа. Как би се чувствал, ако Бог те помоли направо да не си предан към родителите си или да не се отнасяш с тях така? Ти ще обмислиш този въпрос през призмата на традиционните представи и ще се оплакваш от Бог в сърцето си, като мислиш, че Той прави това, без да взима под внимание твоите чувства, и че това не удовлетворява твоята синовна почит. Ти вярваш, че действаш, изпълнен със синовна почит, човешка природа и съвест, но Бог не ти дава да действаш според съвестта или синовната си почит. Тогава ти се противопоставяш, бунтуваш се срещу Бог и му се противиш, и не приемаш истината. Казвам всичко това, за да накарам хората да осъзнаят, че първопричината и същността на човешката непокорна природа идва предимно от човешките мисли и възгледи, които се формират от образованието, получено в семейството и обществото, както и от традиционната култура. След като тези неща се вкоренят дълбоко в човешките сърца малко по малко чрез семейните порядки или чрез влиянието на обществото и на академичното образование, хората започват да живеят според тях. Те несъзнателно започват да вярват, че тази традиционна култура е правилна, безупречна и не може да се критикува и че само като действат в съгласие с изискванията на традиционната култура, могат да са истински хора. Ако не го правят, усещат, че са лишени от съвест, противни на всякаква човешка природа и лишени от нея, и не могат да се примирят с това. Не са ли тези човешки мисли и възгледи много далеч от истината? Нещата в човешките мисли и възгледи и целите, към които хората се стремят, са все насочени към света, към Сатана. Божието изискване човек да се стреми към истината е насочено към Бог, към светлината. Това са две различни посоки, две различни цели. Действай съгласно целите, които Бог е задал на човека, и Божиите изисквания към човека и твоята човешка природа ще стане по-нормална, ще имаш повече човешко подобие и ще се приближиш към Бог. Ако действаш съгласно мислите и възгледите на традиционната култура, ще губиш все повече и повече съвестта и разума си, ще ставаш все по-фалшив и престорен, ще следваш светските моди още повече и ще станеш част от силите на злото. Тогава ще живееш напълно в мрака, под властта на Сатана. Ще си нарушил напълно истината и ще си предал Бог.

Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват на това семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят, и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си отдадено, но ако искаш да изпълняваш дълга си отдадено, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си предана на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? От традиционната култура и от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, притежавайки може би малко преданост към Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка? Сега ти носиш две дини под една мишница — искаш да изпълняваш добре дълга си, но също така искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Но пред Бог имаме само една отговорност и задължение, една мисия: да изпълняваме правилно дълга си на сътворено същество. Изпълни ли добре този дълг? Защо отново се отклони от пътя? Наистина ли в сърцето ти няма чувство на обвинение или упрек? Тъй като истината все още не е положила основите си в сърцето ти и не властва над него, ти можеш да се отклониш от пътя, когато изпълняваш дълга си. Въпреки че сега си способна да изпълняваш дълга си, в действителност все още далеч не отговаряш на критериите на истината и на Божиите изисквания. Сега можеш ли да видиш ясно този факт? Какво има предвид Бог, като казва: „Бог е източникът на човешкия живот“? Целта Му е да накара всички да осъзнаят следното: животът и душите ни идват от Бог и са сътворени от Него, а не от родителите ни и със сигурност не от природата, а са ни дадени от Бог. Само нашата плът е родена от родителите ни, както децата ни са родени от нас, но съдбата им е изцяло в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е постановена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълнявате задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълнявате единствено дълга си на сътворено същество към Бог. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното, което трябва да се върши като първостепенно дело в живота на човека. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си достойно сътворено същество. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, отлична домакиня, грижовна дъщеря и почтен член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, който изобщо не е изпълнил задължението си или дълга си, който е приел, но не е изпълнил Божието поръчение, който се е отказал по средата на пътя. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни. Без значение колко съвършена съпруга и майка си, колко високи са критериите ти за обществен морал или колко одобрение получаваш от другите, това не означава, че практикуваш истината, а още по-малко, че се покоряваш на Бог. Ако изпитваш неприязън към истината и отказваш да я приемеш, това само доказва, че нямаш съвест или разум, нямаш нормална човешка природа и че изобщо си човек без Бог в сърцето си. Не е ли такъв тип човек твърде отдалечен от Божиите изисквания? Тези, които не се стремят към истината, са такива — винаги живеят според идеите и теориите на традиционната култура, винаги следват тенденциите на обществото, но не приемат истината и не са способни да се покорят на Бог. Не са ли тези хора бедни и жалки? Не са ли те глупави и невежи? Струва ли си да се хвалиш и да се гордееш с това, че си добра съпруга и любяща майка, че си добра и харесвана жена?

Всички неща, които хората пазят в сърцата си, са всъщност противоположни на истината и враждебни на Бог. Това включва неща, които вярваме, че са положителни, добри, и неща, които като цяло са смятани за правилни. Ние дори виждаме тези неща като истината, като човешки нужди и неща, в които хората трябва да навлязат. За Бог обаче те са отвратителни неща. Колко далеч от истините, изговорени от Бог, са възгледите, които човек вижда като правилни, или нещата, които човек вярва, че са положителни? Наистина далеч — разстоянието е неизмеримо. Тогава ние трябва да познаваме себе си и всичко, от академичното образование, което сме получили, до собствените ни стремежи и предпочитания, от мислите и възгледите ни до пътищата, които избираме и следваме, е достойно за дълбоко дълбаене и разнищване. Някои от тези неща са наследени от семейството на човек, някои идват от обучението в училище; някои идват от влиянието и формирането на социалната среда; някои са научени от книгите, а някои идват от нашите фантазии и представи. Последните са най-страшните неща, защото те преобладават в умовете ни и управляват мотивите, намеренията и целите на действията ни. Те също така обвързват и контролират думите и действията ни. Ако не изкопаем и не отхвърлим тези неща, никога няма да приемем напълно Божиите слова и никога няма да приемем безрезервно Неговите изисквания и да ги приложим на практика. Докато ти таиш собствените си идеи и гледни точки, и нещата, които вярваш, че са правилни, ти никога няма да приемеш безрезервно Божиите слова, нито ще ги практикуваш в истинската им форма. Ти със сигурност ще преработваш Божиите слова в сърцето си и ще ги практикуваш само след като ги приведеш в съответствие с твоите представи. Ето как ще действаш и ето как ще „помагаш“ на другите, като ги водиш да правят нещата според твоите начини. Ще изглежда, че практикуваш Божиите слова, но това, което практикуваш, ще са човешки нечистоти. Ти няма да знаеш това и ще мислиш, че практикуваш истината, че вече си навлязъл в истината реалност, че вече си придобил истината. Не е ли това надменно и самоправедно? Не е ли това състояние нещо страховито? Ако хората не са педантични в практикуването на истината, ще се получат отклонения. Ако човек винаги разчита на своите фантазии, за да практикува Божиите слова, тогава той не само не практикува истината, но също не може и да постигне покорство пред Бог. Ако човек има намерение да навлезе в истината реалност, той трябва да размишлява кои представи и фантазии съществуват в него, както и кои от възгледите му не са съгласно истината. Когато тези неща се разнищват, няма да са достатъчни една-две думи, за да се обяснят изчерпателно или да станат ясни. Естествено, в живота има много други въпроси като тези. Като повече от сто отрови на Сатана, събрани в миналото — ти може да си разбрал словата и изразите, но как се съизмерваш с тях? Размишлявал ли си върху тях? Нямаш ли ти също дял в тези отрови? Не отразяват ли и те как мислиш? Когато правиш неща, не действаш ли също и въз основа на тези отрови? Трябва да ровиш дълбоко в личното си преживяване и да го съизмериш с тези слова. Ако просто прочиташ Божиите слова, които разобличават отровите на Сатана, ако просто ги преглеждаш набързо или мислиш простичко за тях, като признаваш, че тези неща са наистина отрови, че наистина покваряват и вредят на хората и после оставяш Божиите слова настрана, ти няма да имаш начин да се справиш със своя покварен нрав. Много хора четат Божиите слова и не могат да ги свържат с реалността. Те просто четат словата и преглеждат набързо текста и стига да разбират буквалното им значение, вярват, че са разбрали Божиите слова или дори, че са разбрали истината. И все пак те никога не размишляват върху своя покварен нрав и когато знаят, че разкриват поквара, не търсят истината, за да се справят с нея. Доволни са просто да признаят, че всички състояния, разобличени от Божиите слова, са реални и че са разкривания на покварен нрав, и спират дотук. Може ли някой, който чете Божиите слова така, наистина да познава себе си? Може ли да се отърве от покварения си нрав? Категорично не. Повечето хора, които вярват в Бог, го правят по този начин и в резултат не виждат промяна в своя нрав след десет или двайсет години вярване. Първопричината за това е, че те не влагат усилия в Божиите слова и не могат да приемат истината и да ѝ се покорят в сърцата си. Те просто съблюдават правила в практиката си и избягват да вършат големи злини, и с това мислят, че практикуват истината. Няма ли в практиката им отклонение? Толкова лесно ли е практикуването на истината? Хората са живи същества и всички те имат мисли. И по-конкретно всички хора имат покварен нрав, вкоренен дълбоко в сърцата им, и притежават различни мисли и възгледи, които произлизат от господството на сатанинската им природа. Всички тези мисли и възгледи са разкривания на сатанински нрав. Ако хората не могат да разнищят и да познаят тези неща въз основа на истината в Божиите слова, те нямат начин да опознаят своята покварена същност и техният покварен нрав не може да се пречисти. Защо онези, които не приемат истината, са толкова надменни, самоправедни и непокорни? Така е, защото всички те имат различни мисли и възгледи по различните въпроси и всички имат някои идеи и теории, които ги водят, затова чувстват, че са прави, гледат другите отвисоко и са надменни, самоправедни и непокорни. Независимо как може да разговарят другите за истината с тях, те не желаят да я приемат — продължават да живеят според мислите и възгледите в себе си, защото те вече са се превърнали в живота им. Фактът е, че във всичко, което правиш, има мисъл или възглед в теб, които ти диктуват как да го направиш и посоката, в която го правиш. Ако не осъзнаваш това, трябва често да се самоанализираш, тогава ще знаеш какви мисли и възгледи в теб контролират действията и делата ти. Разбира се, ако изследваш мислите и възгледите си сега, ще чувстваш, че в тях няма нищо, което е враждебно на Бог, че ти си честен и предан, че изпълняваш охотно дълга си, че можеш да се отричаш от неща и да отдаваш себе си на Бог. Ще чувстваш, че се справяш добре във всички тези отношения. Но когато Бог наистина се заеме сериозно с теб, когато те накара да направиш нещо, което не е в съгласие с твоите представи, нещо, което не искаш да правиш, как ще подходиш? Ето тогава твоите мисли, възгледи и покварен нрав ще бъдат разобличени, точно както водата, която се излива от отворен шлюз — не можеш да я контролираш, колкото и да искаш. Това ще те спира да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. Ти ще кажеш: „Защо не мога да се контролирам? Не искам да се противопоставям на Бог, тогава защо го правя? Не искам да съдя Бог и не искам да имам представи за действията Му — тогава защо Го съдя? Защо все още имам тези представи?“. В този момент ти трябва да се самоанализираш и опознаеш, и да изследваш какво е това в теб, което се противопоставя на Бог или е враждебно и противоположно на делото, което Той извършва понастоящем. Ако можеш да разбереш тези неща и да ги разрешиш в съответствие с истината в Божиите слова, ти ще имаш напредък в живота и ще си човек, който разбира истината.

Китай се управлява от атеистична политическа партия и китайският народ е обучаван в атеизъм и еволюция с популярни поговорки, като „Всички неща идват от природата“ и „Хората са произлезли от маймуните“. След като вярваш в Бог и четеш словата Му, ти знаеш, че небесата и земята са все неща, създадени от Бог, включително хората, и всеки е способен да почувства в сърцето си, че Божието слово е истина. Цялата природа е Божие творение и нищо не би възникнало никога, ако Бог не го беше създал. Човешкият произход от маймуните е особено несъстоятелен, тъй като през цялата човешка история никой никога не е виждал маймуна да става човек. Няма доказателство и следователно всичко това са лъжи и измами на Сатана. Онези, които разбират истината, отхвърлят дяволските слова, ереси и заблуди на Сатана, и вярват в Библията и Божиите слова без сянка на съмнение. Но за онези, които не обичат истината, е невъзможно да приемат напълно, че Божиите слова са истината. Някои може да се зачудят: „Човекът беше създаден от бог, но как? Защо не съм го видял? Не вярвам на това, което не съм видял“. Тяхната вяра в Бог се основава на това, което могат да видят със собствените си очи. Това не е да имаш вяра. Човекът произлезе от Бог и досега Бог е водел човека стъпка по стъпка, винаги с върховенство над човешката съдба. Това е факт. В последните дни Бог е разкрил всички тези тайнства, като казва, че човекът има превъплъщение и преселение, и че човешкият живот и душа са дадени от Бог и идват от Него. Това е истината. Но всеки път, когато виждаш този аспект от истината, понеже не приемаш, че тези слова на Бог са истината, ти ги съизмерваш със своите мисли и възгледи: „Понеже човекът не произлезе от маймуните, а от бог, тогава как човекът произлезе от бог? Как той даде живот на човека?“. Ако не разбираш Бог, тогава ще мислиш, че е невъзможно Бог да има силата, мъдростта или властта да създаде човека само с един дъх или слово. Ти не вярваш, че това е факт или че това е истината. Когато имаш съмнения, ти се противопоставяш на тези Божии слова, като казваш, че не им вярваш, но всъщност сърцето ти е в състояние на противопоставяне и отношение на противене. Ти не желаеш да слушаш, когато Бог изрича тези слова, усещаш се отвратен в сърцето си и не можеш да кажеш „Амин“ на Божиите слова. В действителност, като погледнем фактите, ние нямаме нужда да изследваме как или кога Бог направи човека, кой видя това или дали някой може да свидетелства за него. Няма нужда хората да изучават това. Когато хората искрено разберат истината и познават Божиите дела, те ще могат да свидетелстват сами. Какъв е ключовият момент, върху който те трябва да се съсредоточат сега? Той е да познават Божието дело. От началото до края Бог е изпълнявал делото Си на управление на човека и спасяване на човека сред човечеството. От началото до края има само един Бог, който работи, говори, учи и насочва човечеството. Този Бог съществува. Бог вече е изрекъл толкова много слова, вече сме Го видели лице в лице, чули сме Го да говори, преживели сме делото Му и сме яли и пили словата Му, приели сме словата Му в нас, за да станат наш живот. И тези слова непрестанно ни водят и ни променят. Този Бог наистина съществува. Следователно, както каза Бог, трябва да вярваме във факта, че Бог създаде човечеството и във факта, че в началото Бог създаде Адам и Ева. Тъй като ти вярваш, че този Бог съществува и сега си дошъл пред Него, тогава все още ли трябва да потвърждаваш, че делото, изпълнено от Йехова, е дело на този Бог? Ако никой не може да го потвърди и никой не му е свидетел, няма ли да вярваш? Или по отношение на работата от Епохата на благодатта, не вярваш ли, че Исус е въплътеният Бог, защото никога не си Го виждал? Ако не беше видял лично настоящият Бог да говори, да работи или да е въплътен в плът, тогава нямаше ли да го вярваш? Ако не беше видял тези неща или нямаше свидетел, който да потвърди тези неща, нямаше ли да вярваш във всички тях? Това е заради абсурдно грешните гледни точки, които хората имат в себе си. Това е грешка, която правят толкова много хора. Те трябва да видят лично всичко и ако не го видят, не вярват в него. Това е погрешно. Ако човек наистина познава Бог, ако е способен да вярва в словото Му, дори без да вижда фактите, и може да потвърди словото Му, само тогава той е видът човек, който разбира истината и има истинска вяра. Сега, като сме видели тези Божии слова и сме чули гласа Му, това е достатъчно да ни дари истинска вяра и следователно да ни накара да Го следваме и да вярваме на всяко слово, и на цялото дело, което идва от Бог. Няма нужда да продължаваме да анализираме или да проучваме нещата. Не е ли това видът разум, който трябва да имат хората? Нямаше кой да свидетелства, когато Бог създаде човечеството, но сега Бог се е въплътил, за да изрази истините и да спаси човечеството, да изпълни делото Си практично и да върви сред църквите и да работи сред човечеството. Не са ли видели много хора това? Не всеки може да го види, но ти го вярваш. Защо го вярваш? Не вярваш ли само защото чувстваш, че словата на Бог са истината и че това е истинският път и делото на Бог? Можеш ли все още да кажеш: „На този етап на божието дело съм го чул да говори и също видях божиите слова. Вярно е, че тези слова идват от бог. Но по отношение на делото на разпъването на господ Исус — не съм докоснал следите от пироните, затова не вярвам във факта, че е бил разпнат. Не бях свидетел на делото, което бог Йехова извърши през Епохата на закона, и не чух законите, когато той ги обяви. Само Мойсей ги чу и написа своето Петокнижие, но аз не знам как ги написа той“? Хората, които казват тези неща, в нормално състояние на ума ли са? Те са неверници и не са хора, които истински вярват в Бог. Това е точно както когато израилтяните казаха: „Само чрез Моисей ли говори Йехова? Не говори ли и чрез нас?“ (Числа 12:2). Това, което имат предвид, е: „Няма да слушаме Мойсей, трябва да го чуем лично от бог Йехова“. Точно както хората през Епохата на благодатта казваха, че понеже не са го видели лично със собствените си очи, не вярват, че Исус е бил разпнат или че е възкръснал от мъртвите. Имаше един ученик на име Тома, който настояваше да докосне белезите от пироните на Исус. И какво му каза Господ Исус? („Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).) „Блажени онези, които, без да видят, са повярвали“. Какво означава това наистина? Те наистина ли не видяха нищо? Всъщност всички неща, които Исус е казал, и цялата работа, която е свършил, вече доказаха, че Исус е Бог и затова хората трябваше да са го повярвали. Нямаше нужда Исус да прави още знамения и чудеса или да изговаря още думи и нямаше нужда хората да усетят белезите от пироните Му, за да повярват. Истинската вяра не се уповава само на виждане, а по-скоро вярата се поддържа с духовно утвърждение до самия край и никога няма никакво съмнение. Тома беше неверник, който се уповаваше само на виждането. Не бъдете като Тома.

Част от хората в църквата наистина са като Тома. Те непрестанно се съмняват във въплъщението на Бог и чакат Бог да напусне земята, да се върне на третото небе и да видят истинската личност на Бог, за да повярват най-сетне. Те не вярват, че Той е изразяващият истината в плът Бог, който се явява и върши делото Си. Докато този тип човек успее наистина да види духовното тяло на Бог, вече ще е твърде късно и тогава той ще бъде заклеймен от Бог. Господ Исус каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“. Тези думи означават, че той вече е бил осъден от Господ Исус и че е неверник. Ако ти наистина вярваш в Господ и всичко, което Той е казал, ще бъдеш благословен. Ако си следвал Господ от много време, но не вярваш в способността Му за възкресение или че Той е всемогъщият Бог, тогава нямаш истинска вяра и няма да можеш да получиш благословии. Благословии могат да се получат само чрез вярата и ако не вярваш, няма да ги получиш. Способен ли си да вярваш в нещо само ако Бог се появи пред теб, позволи ти да Го видиш и те убеди лично? Като човешко същество, достоен ли си да искаш от Бог да ти се появи лично? Достоен ли си да Го караш да говори лично на един покварен човек като теб? Освен това какво те прави достоен да имаш нужда Той да ти обяснява всичко ясно, преди да повярваш? Ако притежаваш разум, тогава ще повярваш само като прочетеш словата, които Бог е изрекъл. Ако вярваш истински, тогава няма значение какво прави или казва Той. Вместо това, като видиш, че тези слова са истината, ще си сто процента убеден, че бяха казани от Бог и че Той направи тези неща, и вече ще си подготвен да Го следваш докрай. Не трябва да се съмняваш в това. Хората, които са изпълнени със съмнения, са толкова измамни. Те просто не могат да повярват в Бог. Винаги се опитват да разберат онези тайнства и ще повярват само след като обстойно са ги проумели. Тяхното условие, за да повярват в Бог, е да имат ясни отговори на тези въпроси: Как дойде въплътеният Бог? Кога пристигна Той? Колко дълго ще остане, преди да трябва да си тръгне? Къде ще отиде след като си тръгне? Какъв е процесът на заминаването Му? Как работи въплътеният Бог и как си тръгва? … Те искат да разберат някои тайнства. Те са тук, за да ги разследват, не за да търсят истината. Те мислят, че няма да могат да повярват в Бог, освен ако не разгадаят тези тайнства; сякаш вярата им е била възпрепятствана. Проблематично е, че тези хора таят такива гледни точки. Щом във тях се породи желанието да проучват тайнствата, те не си дават труд да обръщат внимание на истината или да се вслушват в Божиите слова. Могат ли такива хора да познават себе си? Самопознанието не идва лесно при тях. Целта не е да се осъди определен тип хора. Ако някой не приема истината и не вярва в Божиите слова, тогава той няма истинска вяра. Той просто ще се съсредоточи да издребнява за някои слова, тайнства, банални неща или проблеми, които хората не са забелязали. Но е възможно също един ден Бог да го просветли или неговите братя и сестри да му помогнат, като разговарят редовно с него за истината и той да се извърне. В деня, когато това се случи, той ще почувства, че предишните му възгледи са били твърде нелепи, че той е бил твърде арогантен и е имал твърде високо мнение за себе си, и ще се засрами. Онези с искрена вяра ще вярват във всичко, което Бог казва, без никакви съмнения и когато имат известно преживяване и видят, че всички Божии слова са осъществени и завършени, вярата им ще стане още по-силна. Този вид хора са онези, които имат духовно разбиране, които вярват в истината и могат да я приемат, и които наистина имат вяра.

Пролет, 2008 г.