Какво представлява промяната на нрава? Повечето хора не разбират напълно това. Промяната на нрава е основното видение за вярващите в Бог. Постигането на промяна в нрава не е нещо просто. Това е така, защото Бог не спасява новосъздадени хора, които не са покварени от Сатана, а група хора, които са дълбоко покварени от него, изпълнени със сатанински отрови и сатанински нрав, които са точно като Сатана и се съпротивляват и бунтуват срещу Бог. Да се промени поквареният нрав на даден човек е като да се излекува онкоболен. Това е сложен процес, нали? Нужна е операция, продължителна химиотерапия и повторно изследване след определен период от време. Процесът е наистина сложен. Така че не приемайте промяната на нрава като нещо просто. Това не е промяната в поведението или характера, която си представят хората. Не е нещо, което хората постигат само защото искат. Има много процеси, свързани с промяната на нрава — процеси, които са много ясно обяснени в Божиите слова. Затова още от първия ден, в който повярваш в Бог, трябва да разбереш как Бог спасява хората и резултатът, който Той иска да постигне, като ги спасява. Ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш промяна в нрава си, трябва да промениш погрешните си възгледи за вярата в Бог. Вярата в Бог не изисква от теб да се държиш добре, да си добър човек, да спазваш законите или да вършиш много добри дела, с които да печелиш одобрението на другите. В миналото хората са смятали, че да вярваш в Бог и да се стремиш към промяна в нрава означава да угаждаш на хората — да проявяваш външно някакво човешко подобие, някаква култура, някакво търпение или пък да имаш някаква повърхностна благочестивост и любов към другите хора, да помагаш на другите и да даваш милостиня. С други думи, да си това, което се счита за добър човек в рамките на човешките представи и фантазии. Всички имат такива представи и неща в сърцата си — това е един от аспектите на сатанинските отрови. В миналото никой от вярващите в Бог не можеше да обясни ясно въпроса за промяната на нрава. Те не бяха запознати с въпросите на вярата — това не беше нещо, което разбираха от само себе си или което можеха да разберат след няколко години вяра в християнството. Това е така, защото Бог все още не беше извършил тази част от Своето дело и не беше разговарял за този аспект на истината. Поради това много хора смятаха, въз основа на своите представи и фантазии, че вярата е въпрос на извършване на известни промени в повърхностното им поведение и практики, както и на промяна на някои от очевидно погрешните им възгледи. Някои дори считаха, че да имаш вяра означава да понасяш по-големи трудности, да не ядеш хубава храна или да не носиш скъпи дрехи. Точно както католическите монахини в западните страни в миналото, които считаха, че вярата в Бог означава просто да понасят повече трудности и да се радват на по-малко хубави неща в живота си — да дават пари на бедните, когато имат възможност, или да вършат повече добри дела и да помагат на другите. През целия си живот наблягаха на страданието. Изобщо не приемаха хубава храна. Не носеха никакви хубави дрехи. След смъртта им дрехите им се оценяваха само на няколко долара. Възможно е делата им да са били отразявани в новините по целия свят. Какво означава това? Означава, че в съзнанието на хората само такива хора са добри и добродетелни, че само за тези хора религиозният свят смята, че са извършили добри неща и добри дела, че само те са претърпели промяна и наистина имат убеждения. Така че всички вие може би няма да сте изключения, може би и вие смятате, че вярата в Бог трябва да означава да си добър човек — такъв, който не удря и не обижда другите, който не използва лош език и не върши лоши неща, такъв, когото външно хората могат да възприемат като вярващ в Бог и като такъв, който може да прославя Бог. Това е душевно състояние, присъщо на онези, които наскоро са повярвали в Бог. Те вярват, че това е промяна в нрава и че това е човекът, който е угоден на Бог. Правилен ли е този възглед? Само хора, които току-що са повярвали, имат такива наивни мисли. Когато човек разбере някои истини, този вид мислене скоро ще изчезне. Колкото и дълбоко да е бил вкоренен този възглед в сърцето ти преди, вие все още не сте открили неговите грешки и отклонения. Колкото и години да си вярвал в Бог, тези погрешни възгледи не са били напълно преодолени. Оттук става ясно, че малцина наистина разбират какво е промяна на нрава, както и че не разбират какво означава да вярваш истински в Бог, как да бъдеш истински човек, какъв човек е угоден на Бог, или какъв човек е приемлив за Бог, и какъв човек Бог иска да придобие. Ако не разбираш тези неща, това показва, че не си положил здрава основа на истинския път. Тези човешки представи, фантазии и субективни мисли все още преобладават в твоето мислене и възгледи.

Някои хора казват: „Чувствам, че все още не съм се променил. Гневя се, ако детето ми е непокорно или ако съпругът ми направи нещо, което не ми харесва. Когато видя невярващи, които не вярват в Бог, ги ненавиждам. Не са ли това все още разкривания на поквара и липса на промяна в нрава?“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Какво не му е наред? Набляга само на външното поведение. Кажете Ми, когато Бог говори за промяна на нрава, дали Той има предвид характера или темперамента на даден човек? Съвсем не. Някои хора смятат, че промяната на нрава е просто промяна в характера, и считат, че да си особено търпелив и никога да не си изпускаш нервите е промяна на нрава, но това е сериозна грешка. Повечето хора не могат да разберат ясно въпроса за промяната на нрава. Те смятат, че вече са по-близо до Бог и Му съответстват в някои области и че макар понякога да не могат да се покорят и да губят самообладание, когато се натъкват на неща, които не съвпадат с техните представи и фантазии, тъй като по-късно са в състояние да размишляват върху това, да го познаят и да се молят и покаят пред Бог, това означава, че са се променили. Смятате ли, че подобна промяна представлява промяна на нрава? Как бихте различили такъв тип състояние? Какви са последиците от промяната на нрава? Какви състояния и проявления настъпват при човек, чийто нрав се е променил? (Промяната на нрава означава да приемем съда и наказанието на Божиите слова, да опознаем собствената си покварена същност, да променим възгледите си за нещата и постепенно да постигнем съответствие с Бог. Тя не означава никога да не се гневим или да умеем да се сдържаме, така че по-рядко да губим самообладание. Това няма нищо общо с промяната на нрава.) Това е доста чисто разбиране. Първо ще ви задам един въпрос, а вие можете да помислите върху него: ако нравът ти се е променил и разбираш истината, то тогава възгледите ти за нещата ще съответстват на Бог. Когато възгледите ти за нещата съответстват на Бог, ще бъдеш ли все още в съответствие с покварената човешка природа? Не. Ще можеш да мразиш сатаните и дяволите в сърцето си и ще изпитваш съпротива, неприязън и ненавист към покварената човешка природа, която се съпротивлява на Бог и Го предава; ще можеш да се отвращаваш от всякакви отрицателни неща, ще изпитваш още по-голямо нежелание да общуваш с онези, които са от дяволите, и ще можеш да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. Това са резултатите, които се постигат чрез разбирането на истината. Ако можеш истински да опознаеш себе си и да прозреш собствената си природа същност, то тогава ще можеш да прозреш общата същност на покварената човешка природа и естествено да възненавидиш тези покварени хора, които се противят на Бог. Когато се запознаеш с техните погрешни и абсурдни възгледи, няма да искаш да общуваш с тях и ще изпиташ отвращение от тях и ще ги отхвърлиш. Особено когато видиш как религиозният свят яростно заклеймява въплъщението и тяхната крайна омраза и ненавист към истината, естествено ще се отвратиш от тези антихристски сили и изцяло ще ги отхвърлиш. Ако действително разбираш истината и познаваш Бог, естествено ще възненавидиш онези, които са враждебни към Бог, които се бунтуват срещу Него, отричат се от Него и Го предават. Как би могъл да продължиш да съответстваш на тези хора? Така че ако твоят живот нрав се е променил, ще изпитваш особено отвращение и омраза към невярващите и към всички, които се противят на Бог. Но тъй като понастоящем живеем сред покварени хора, можем само да търпим и да живеем въз основа на мъдростта. Не можем да ги отритваме и да стоим на разстояние от тях, да ги пренебрегваме или да се караме с тях, когато ги видим, само защото разбираме истината и нравът ни се е променил. Не бива да вършим тези неща, трябва да сме разумни. Има и друг въпрос, който все още не разбирате напълно — някои от вас смятат, че промяната на нрава и това да си в съответствие с Бог означава изобщо да не избухваш, а да си благ и любезен и да се усмихваш приятно дори на дяволите и сатаните, че това е промяна в нрава. Правилно ли е това разбиране? (Не.) Това е сериозно неразбиране. Но защо е неправилно? Бог иска да спаси хората и Той е изрекъл много слова и е свършил много работа, но в какъв вид човек иска Той да се превърнат хората? Той иска хората да станат такива, чиито мисли са водени от истината, които приемат истината за свой девиз в живота. Не иска те да са лишени от мисли, подобно на някой глупак, а още по-малко да не са избухливи или да нямат нормални емоции, подобно на човек във вегетативно състояние. Той иска те да се превърнат в хора, които разбират истината и могат да се вслушват в думите Му и да Му се покоряват, в нормални хора, които обичат това, което Той обича, и мразят това, което Той мрази, които харесват това, което Той харесва, и се отвращават от това, от което Той се отвращава, и го отхвърлят. Сега трябва да ви е ясно какво Бог иска да промени в нрава на хората. Бог е изрекъл толкова много слова и е изразил толкова много истини. Той иска да спаси хората и да промени всеки човек със Своите слова. Замисляли ли сте се някога какво подобие иска Бог да имат хората, които Той прави пълноценни? Чувам много братя и сестри да казват: „Вярвам в Бог от толкова дълго време, но все още ме ограничават много външни неща“. Някои сестри казват: „Искам да нося дрехите, които виждам, че носят невярващите, и да хвърлям крадешком още няколко погледа към всеки, когото видя, че е красиво облечен“. Някои братя казват: „Виждам богати, заможни семейства и също искам да печеля пари. Когато видя красиво момиче, ми се иска да го погледна още веднъж, и изпитвам желание да се разгневя всеки път, когато видя нещо, което не ми харесва. Тези прояви на поквара в моя нрав все още не са се променили и когато нещо ме сполети, винаги давам воля на въображението си. Как мога да контролирам тези неща? Кога ще мога да се променя?“. Именно тези идеи Ме подтикнаха да заявя, че не разбирате какво е промяна на нрава. Вие се ограничавате само по отношение на поведението си, на външните си действия и на темперамента и характера си. Не е възможно да се постигне промяна на нрава по този начин. В кои от Божиите слова се казва, че не бива да говорите свободно, да показвате емоциите си, когато ви се иска, да се гневите и т.н.? Това ли се казва в Божието слово? Словата Му просто разкриват много неща за покварената същност на човека и посочват на хората как да разпознават проявите на поквара в своя нрав, как да се отърват от тях и да постигнат промяна на нрава, да се избавят от влиянието на Сатана и след това да действат според Божиите изисквания и да се превърнат в хора, които са в съгласие с Божиите намерения и ги удовлетворяват. След като разбереш какво представлява промяната на нрава, ще продължаваш ли да се тревожиш за тези външни действия? Ще продължаваш ли да се оплиташ във всички тези външни дела? (Не.) Ако не разбереш какво представлява промяната на нрава, никога няма да схванеш нейната същност или да я постигнеш. По-специално, при някои от тези, които току-що са се отказали от религията, възгледите им за вярата в Бог все още не са се променили от идеите и представите в религията. Те все още се стремят да бъдат духовни, благочестиви, смирени и търпеливи хора, любящи човекоугодници и добри самаряни, но това е сериозна грешка! Ако се стремиш да бъдеш такъв духовен човек и човекоугодник, то тогава си човек, който няма духовно разбиране. Може ли един човекоугодник да разбере истината? Може ли да постигне самопознание и да се отърве от покварения си нрав? Определено не. Хората, които се стремят да бъдат човекоугодници, никога няма да постигнат истината, никога няма да могат да опознаят себе си и да постигнат промяна на нрава и никога няма да получат Божието одобрение. Ето защо, ако искате да постигнете промяна на нрава, трябва първо да разберете какво представлява тя и какво представляват истинската вяра в Бог и покорството пред Него. Едва тогава ще можете да поемете по пътя на стремежа към истината.

Промяната на нрава не се състои в промени в ритуалите или правилата, а още по-малко в промени във външния вид или външното поведение, характера или темперамента на човека. Не става дума за превръщане на бавен темперамент в бърз или обратното, нито за превръщане на интроверт в екстроверт, или на словоохотлив човек в мълчалив. Това не е пътят, това е много далеч от Божиите изисквания и толкова настрана! Когато човек за първи път повярва в Бог, тъй като не разбира истината, той винаги върши нещата според своите представи и фантазии. В резултат на това се отклонява от правия път и губи няколко години от времето си, без да постигне нещо реално. Тогава той не знае, че трябва да следва пътя на стремежа към истината в своята вяра в Бог. Това го насочва в погрешни посоки в продължение на няколко години, преди да осъзнае, че най-важното нещо във вярата в Бог е да се разбере истината и да се навлезе в реалността, за да се постигне спасение, и че това е решаващото нещо. Едва тогава той разбира, че промяната на нрава, за която говори Бог, не касае промени във външното поведение и че вместо това Бог иска от хората да разберат себе си и собствената си покварена същност, да положат усилия и да открият първопричината за разбирането на природата същност на човека, а след това да се отърват от покварения си нрав, да приложат истината на практика и да могат да се покоряват на Бог и да Му се покланят. Ето какво означава човек да промени своя живот нрав. Осъзнавате ли вече първопричината, поради която години наред вярвате в Бог, без да постигнете никаква промяна в нрава? Това е така, защото не разбирате какво е промяна на нрава и не знаете какви резултати и стандарти иска да постигне Бог, като спасява хората. Възможно е някои хора да не приемат този аспект на истината и да кажат: „Знам какво е промяна на нрава, но просто не мога да се контролирам. Винаги правя това, което ми харесва, и това, което смятам за правилно“. Като цяло, независимо как ще го формулираш, този изказ доказва, че все още не разбираш какво е промяна на нрава, поради което си създал всякакви представи и фантазии. Колкото повече се говори за тази промяна на нрава, толкова по-далеч от себе си я чувстваш, толкова повече усещаш, че е недостижима за теб, и толкова повече ти се струва, че не ти достига. Колкото повече се обсъжда тази промяна на нрава и разкриването на природата същност на човечеството, нямате ли нарастващо усещане, че нравът ви изобщо не се е променил и че трябва да продължите да работите усилено? Защо ви питам за промяната на нрава? Всъщност знам, че няма да можете да отговорите. Някои хора ще кажат: „А дали Ти просто не ни затрудняваш? Защо ни питаш, ако знаеш, че не можем да отговорим?“. Не ви затруднявам. С всеки въпрос, който задавам, се надявам, че ще ги вземете присърце. Не мислете просто за всяко изречение или тема, за които разговарям, и не считайте въпроса за приключен, когато ви се струва, че ги разбирате. Всяко изречение и всеки аспект на съдържанието, за които разговарям сега, е процес, през който ще трябва да преминете в бъдеще. Нито една част от него не може да бъде пропусната, а това са все неща, които вие по принцип не притежавате. Питам ви с надеждата, че ще се самоанализирате и ще изследвате дали в сърцата ви има някакви човешки представи и фантазии. Трябва внимателно да премислите дали в подхода ви към вярата в Бог има някакви човешки представи или погрешни мисли и идеи. В действителност всички хора имат свое собствено мнение и мисли и въпросите, свързани с вярата в Бог, не са изключение. Затова трябва да проучите същността на тези мисли и представи. Към настоящия момент ние не преминаваме през формалности по време на нашите сбирки, както правят хората в религиозния свят — четат Библията, молят се, слушат проповеди и с това всичко приключва. Може ли да е толкова просто? Разбира се, че не. Темите, които обсъждаме сега, са най-висшите от всички човешки теми и са по-важни от всички останали, защото темите, за които говорим сега, касаят бъдещата крайна цел на човешката природа и изискванията, които Бог, който притежава върховенството над всички неща, има към човека. Ежедневно изследваме такива теми и разговаряме за тях, но може би и сега има хора, които не ги разбират напълно. Не сме приключили с общуването по тези теми и нито една от тях не може да бъде напълно описана или обяснена. Така че нещата от живота не са толкова прости, колкото си представят хората. Не става дума просто да се слушат повече проповеди, да се чете повече от Божието слово, да се водят повече бележки, а сетне да се запомнят някои известни фрази и тези неща да се използват за общуване с братята и сестрите по време на събранията. Не е толкова просто. Трябва да внимаваш, трябва да разбираш всеки аспект на истината, за която говори Бог, като това са също така истини, с които всеки, който се стреми да постигне спасение, трябва да се въоръжи. Ако разбереш защо Бог иска от хората да постигнат промяна на нрава, то тогава ще обърнеш внимание на това в сърцето си и ще се стремиш към истината. Ако не можеш да разбереш ясно в какво се състои промяната на нрава, тогава няма да обичаш истината или да ѝ обръщаш внимание. Напротив, няма да се интересуваш от истината, така че никога няма да можеш да се сдобиеш с нея. Бог просветлява онези, които жадуват за истината, и се крие от онези, които не се стремят към нея. Ако имаш копнеещо, търсещо сърце, то тогава Бог ще те просветли, ще работи върху теб и, малко по малко, ще те накара да разбереш ясно всички аспекти на истината. Смятате ли, че темата за промяната на нрава е важна? (Да, важна е.) Определено е важна, защото спешно трябва да разберете този аспект на истината точно сега. Боите се, че нямате истината, че не сте се променили и че ще бъдете изоставени, когато настъпят бедствията, и се страхувате, че ще попаднете в бедствията, и там ще страдате. Разбира се, някои хора се боят, че в момента разбират твърде малко от истината и че когато Бог ги провери в бъдеще, те ще се препънат и няма да могат да останат непоколебими, пропилявайки всичките си предишни усилия. Тъй като това е последният етап от Божието дело за спасение на човечеството, ако хората не могат да постигнат спасение на този етап, то тогава вярата им в Бог ще е напълно пропаднала, животът им с вяра в Бог ще приключи и те в крайна сметка ще бъдат унищожени.

Ако искате да постигнете промяна на нрава, трябва първо да разберете какво представлява тя. Току-що говорих за това, което в представите си някои хора си въобразяват, че е промяната на нрава, и всички вие се съгласихте, че твърденията и възгледите на тези хора са неправилни, погрешни и не съответстват на изискваната от Бог промяна на нрава. Тогава как трябва да разбирате промяната на нрава? Как трябва да я постигнете? Постигането на промяна в нрава не е нещо просто. Преди всичко трябва да притежавате способността да ядете, да пиете и да възприемате Божиите слова. Ако не притежавате тези заложби, ще бъдете неспособни да разберете истината или да опознаете себе си и следователно ще бъдете неспособни да постигнете промяна на нрава. Това е така, защото ако искате да постигнете такава промяна, трябва да познавате собствения си покварен нрав и да прозрете различните си погрешни мисли, гледни точки, постъпки и проявления въз основа на Божиите слова. Трябва да съпоставяте състоянието си с Божиите слова и да разберете собствения си покварен нрав, и да видите ясно, че същността на този покварен нрав е нещо, което се съпротивлява на Бог и Го предава и което Той ненавижда. По този начин ще бъдете способни да се отървете от покварения си нрав и постепенно да постигнете промяна на нрава. Кажете Ми, след като човечеството е толкова дълбоко покварено, хората ще бъдат ли способни да разберат покварения си нрав, ако не приемат истините, които Бог изразява? Ще бъдат ли способни да видят реалността на дълбоката поквара на човечеството? Всички покварени хора са поддръжници на образованието, всички те приемат знанието и се съревновават за него, но въпреки това човешкият свят става все по-мрачен и зъл. А кой е този, който може да спаси човечеството от влиянието на мрака? Следователно, напълно невъзможно е да постигнете промяна на нрава и да изживеете човешкото подобие, ако се отклонявате от Божието слово и не приемате Неговия съд и Неговото пречистване. Някои хора казват: „Не искам да чета Божиите слова за съд и разобличаване на хората, защото четенето на тези неща ме пронизва до сърцето и ме кара да се чувствам неудобно“. Ще бъдат ли способни те да опознаят себе си, като подхождат към Божиите слова по този начин? Ще им бъде ли лесно да постигнат промяна на нрава? Няма страшно, ако не обичате да четете Божиите слова, които съдят и наказват човечеството, тъй като в Божия дом има химни на Божието слово, както и видеоматериали със свидетелства за преживявания, които можете да гледате и да научите. Пейте повече тези химни, тъй като те са свързани с мелодии, което улеснява научаването и запомнянето им. Ако се научите да пеете тези химни на Божието слово по този начин, това ще доведе до резултати и ще ви бъде лесно да запомните някои от Неговите слова. Започнете да разпалвате интереса си към истината с тези слова. Във връзка в необходимостта да се разпалва интересът на хората, дори когато става дума за ядене и пиене на Божието слово — кажете Ми, колко далече е човечеството от Божиите изисквания интересът на хората да се разпалва чрез химни? Това доказва, че човечеството наистина не обича истината! Божиите слова са изречени толкова добре и независимо от това за какъв аспект на истината се разговаря, те са от полза за човека от началото до края, но въпреки това хората не обичат да ги ядат и пият. Човечеството е наистина твърде далеч от Божиите изисквания! Тогава какво трябва да се стори относно това положение? Първо, трябва да се молиш на Бог всеки път, когато ядеш и пиеш Неговите слова, като казваш: „О, Боже, искам да се стремя към промяна на нрава и да придобия добра крайна цел, защото се боя, че ще попадна в бедствията. Също така искам да ям и пия повече Твоите слова, но онези, които съдят и разобличават хората, са твърде сурови, пронизват ме до сърцето, затова не желая да ги чета. Моля Те, просветли ме, помогни ми, позволи ми да разбера Твоите слова и да видя, че словата Ти са всичко, от което се нуждае животът ми, и че те са животът, който трябва да постигна“. Ако искрено се молиш по този начин, тогава Бог ще върши делото си в теб, без дори да го осъзнаваш, и постепенно ще те кара да разбираш повече от Неговите слова във все по-голяма дълбочина. Някои хора казват: „Много ми харесва да ям и пия Божиите слова и вече съм ги прочел от начало до край, но не знам кои истини е най-важно да бъдат разбрани и в кои истини реалности е най-важно да се навлезе или как трябва да се стремя, за да постигна промяна на нрава“. Как може да се реши този проблем? Първо, трябва да положите много повече усилия във връзка с Божиите слова. Не е достатъчно само да ги прочетете няколко пъти. Трябва да ги прочетете внимателно много пъти, често да размишлявате над тях и да разговаряте за тях и да ги практикувате в живота си, докато изпитате реално преживяване. Само тогава можете да разберете истината. Освен това, ако не можете да разговаряте ясно по някои теми, просто разговаряйте дотолкова, доколкото можете. Засега оставете настрана темите, по които наистина не можете да разговаряте ясно. Най-напред изберете да общувате от повърхностно към задълбочено ниво по онези теми, които са по-лесно разбираеми за вас и са достижими при настоящото ви ниво на преживяване. Навлизането в живота не е нещо просто и е невъзможно да се навлезе дълбоко, след като човек е вярвал само в продължение на три или пет години. Процесът е същият като този на достигане на зряла възраст — растете малко по малко от детството, с натрупване, докато накрая станете възрастен след 20 или 30 години. Вярата в Бог също изисква толкова дългогодишно преживяване, а що се отнася до истините за покоряването на Бог и любовта към Него, за да се преживеят те, е необходим цял живот. Някои хора казват: „Аз ям и пия Божиите слова по този начин, но как точно мога да преценя дали съм направил някакви промени в нрава си?“. Много братя и сестри са загрижени относно този въпрос. Кажете Ми, когато едно бебе току-що се е родило и майка му го храни и се грижи за него, интересува ли се бебето от това кога ще порасне и ще стане възрастен? Естествено, че не, защото то не разбира. Така че няма нужда да задаваш този въпрос. Просто почакай докато духовният ти ръст се извиси, тогава естествено ще разбереш, и когато настъпи моментът, в който трябва да се промениш, ще го сториш естествено. Бог ще стори някои неща във всеки етап и период, през който преминаваш като подрежда някои условия или хора, събития и неща, за да те накара да извлечеш поуки. Спомни си за вярата си в Бог, от самото ѝ начало до сега, сравни какви възгледи си имал, когато си повярвал в Бог, с възгледите си сега и ще разбереш дали си се променил. В момента най-важното нещо, което трябва да направите, е да ядете и пиете повече от Божиите слова, да общувате повече, да слушате повече проповеди и да работите по-усърдно над Божиите слова. Това е от решаващо значение и е главното условие за постигане на промяна в нрава. Можеш ли да постигнеш резултати, ако не четеш Божиите слова или не разговаряш за истината, а се съсредоточаваш само върху това как да усетиш докосването на Светия Дух, как да живееш в духа и да бъдеш духовен? Няма смисъл винаги да се съсредоточавате върху тези неща, тъй като всички те са второстепенни. И така, кое е най-важното нещо? Да се ядат и пият Божиите слова повече. Ако не ядете и не пиете внимателно словата Му, то дори да се събирате всеки ден или да провеждате добре религиозните церемонии, няма да сте способни да разберете истината, камо ли да я прилагате на практика. Това е така, защото цялата истина се съдържа в Божиите слова и никога няма да я придобиете, ако не ядете и не пиете Неговите слова. Цялата истина произлиза от Божиите слова и ако напуснеш словата Му, това е равносилно на напускане на Бог. Ако се отклониш от яденето и пиенето на Божиите слова, това означава, че не вярваш в Бог и че си един от невярващите. Тогава, колкото и добро да е поведението ти, никога няма да си способен да постигнеш спасение. Следователно, за онези, които вярват в Бог, яденето и пиенето на Неговите слова е най-важното нещо. Ако работиш усилено над Божието слово, ще придобиеш толкова, колкото вложиш в него. Не е нужно да се вглеждаш, да претегляш, камо ли да се вълнуваш колко точно са тези придобивки. Това не е твоя отговорност. Бог ще извърши Своето дело и ще ти даде обяснение, ще те просветли и ще те осведоми. Така че, ако някой отново попита в бъдеще: „Кога Бог ще ме подложи на изпитание? Ще мога ли да остана непоколебим? Колко всъщност се е променил нравът ми? Не може ли Бог да ми даде категоричен отговор?“, това е възмутително и неразумно. Не е необходимо да се занимаваш с такива неща. Когато един ден придобиеш духовен ръст и нравът ти наистина се промени, ще си способен да преодолееш дадена ситуация, която те сполетява и да се справиш с нея правилно, като използваш методите, които Бог изисква. Тогава ще разбереш, че си се променил. Това не е външна, а вътрешна промяна и е промяна на нрава и същността.

Промяната на нрава не е нещо, което става от днес за утре, или нещо, което може да се постигне след няколко години на преживяване. Някои хора често се провалят и объркват, когато започнат да променят лошите си навици, и си мислят: „Свършено е с мен, за мен няма надежда. Промяната на нрава не е за мен, невъзможно е да се променя. Щом ми е толкова трудно да променя дори тези малки недостатъци или лоши навици, тогава със сигурност ще е още по-трудно да променя нрава си?“. Стават негативни, чувстват се така, сякаш няма никаква надежда, и дълго време не желаят да ядат и пият Божиите слова. Всеки път, когато някой ги кастри, те се чувстват раздразнени и негативни, не желаят да изпълняват дълга си и изобщо не се интересуват от истината. Какво е това състояние? Това е сериозен проблем. Имали ли сте някога подобно преживяване? Страхувате ли се, че в процеса на жизненото си преживяване винаги ще бъдете негативни, слаби, ще се проваляте и ще се обърквате? Независимо дали се страхувате, или не, факт е, че промяната на нрава не се случва от днес за утре. Това е така, защото промяната на нрава започва от самия корен на покварената природа на човечеството и представлява радикална и пълна трансформация. Това е все едно някой да се разболее от рак и да има растящ тумор: той трябва да бъде опериран, за да се отстрани туморът, трябва да понесе много страдания и процесът е много сложен. В процеса на промяна на нрава може да преживееш много неща, преди да разбереш малка част от истината или да постигнеш някакъв аспект на промяна на нрава, или може да имаш преживявания с много хора, събития, неща и различни условия и да направиш много погрешни стъпки, преди накрая да постигнеш малка промяна. Независимо колко е голяма, тази промяна е много ценна и е скъпа и тачена в Божиите очи, защото си изстрадал много и си платил голяма цена за нея. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца, познава мислите и желанията на хората, както и техните слабости, но най-вече Бог знае от какво се нуждаят те. За да следваме практическия Бог, трябва да имаме тази решителност: независимо колко страхотни са условията, с които се сблъскваме, независимо през какви трудности преминаваме, независимо колко сме слаби или негативни, не можем да губим вяра в промяната на нрава си или в словата, които Бог е изрекъл. Бог е дал обещание на човечеството, а това изисква от хората да имат решителност, вяра и постоянство, за да го понесат. Бог не обича страхливците. Той харесва решителните хора. Дори да си разкрил много поквара, дори много пъти да си поемал по грешен път или да си извършил много прегрешения, дори да си се оплаквал от Бог или да си Му се опълчвал в рамките на религията или да си стаявал хули срещу Него в сърцето си и т.н. — Бог не гледа всичко това. Той гледа само дали някой се стреми към истината и дали един ден може да се промени. В Библията се разказва една история за завръщането на блудния син — защо Господ Исус използва тази притча? За да накара хората да разберат, че Божието намерение да спаси човечеството е искрено и че Той дава на хората възможност да се покаят и променят. През целия този процес Бог разбира човека, познавайки добре неговите слабости и степента на покварата му. Той знае, че хората ще се объркват и ще се провалят. Точно като едно дете, което се учи да ходи — независимо колко е силно физически, винаги ще има моменти, в които ще залита и пада, както и моменти, в които ще се блъска и ще се спъва в различни неща. Бог разбира всеки човек по начина, по който една майка разбира детето си. Той разбира трудностите на всеки човек, неговите слабости и неговите нужди. Дори нещо повече — Бог разбира с какви трудности, слабости и неуспехи ще се сблъскат хората, в процеса на навлизане в промяна на нрава. Това са нещата, които Бог разбира най-добре. Това означава, че Той проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Без значение колко си слаб, стига да не се отречеш от Божието име или да Го напуснеш и този път, винаги ще имаш възможността да постигнеш промяна на нрава си. Ако имаш тази възможност, тогава имаш надежда да оцелееш и следователно да бъдеш спасен от Бог. Когато разберем какво означава промяна на нрава и какъв процес е необходим за нея, тогава не бива да се страхуваме, а да имаме вяра и да се молим пред Бог: „О, Боже! Толкова дълбоко съм покварен. Дори не знам каква е истината, а още по-малко какво означава промяна на нрава. Наистина се нуждая от Твоето спасение и от Твоята помощ и подкрепа, за да мога да науча как да разбирам и да прилагам на практика Твоите слова, да придобивам знания и преживявания от тях и така да ги пренасям в живота си, да имам Твоето просветление и напътствие във всяка моя дума и действие, във всяка моя стъпка, във всичките ми намерения и във всичко, което правя. Надявам се на това, жадувам за това, копнея да изживея нормална човешка природа и истинско човешко подобие, за да Те удовлетворя. Все още не мога да постигна това обаче, моята поквара все още е толкова голяма, че дори сам не я осъзнавам. Моля Те, разкрий ми, помогни ми и ми достави ресурс. Именно от това се нуждая точно сега“. Такъв вид трябва да е твоята молитва и такъв вид трябва да е твоята решителност. След като се молиш така, сърцето ти и животът ти ще се променят, без дори да разбереш, защото начинът, по който се молиш и търсиш, се отразява на решителността ти и на това как Бог я осъществява. Ако винаги те е страх от провал, няма нищо да се получи и това, че се страхуваш, преди реално да ти се е случило нещо, само доказва, че ти липсва решителност и вяра по отношение на промяната на нрава. Първо, трябва да разбереш, че промяната на нрава не става от днес за утре. Смятате ли, че човечеството е било толкова дълбоко покварено от Сатана за една нощ? Не, хората са били покварявани от Сатана в продължение на хилядолетия, сатанинската им природа вече беше напълно разобличена и се бе задълбочила до такава степен, че те не могат да я контролират, а естествените им разкривания само могат да надминат тези на Сатана. Те са достигнали нивото, в което са врагове на Бог, и точката, в която се чувстват незаинтересовани, отблъснати и отвратени всеки път, когато чуят, че нещо е истината, че е Божие слово или че идва от Бог. Хората са покварени и безчувствени до такава степен, че не им е лесно да разберат истината, камо ли да постигнат промяна на нрава си. Промяната на нрава не е толкова лесна като промяната на поведението. Затова трябва да имаме правилно разбиране на въпроса за промяната на нрава и да подходим към него с правилната нагласа. Не можем да се отдадем на необуздани фантазии и да кажем: „Вярвам в Бог и през цялото време съм ял и пил Неговите слова. Нима няма да се променя, ако Бог просто свърши малко повече работа и извърши някои знамения и чудеса?“. Това е нереалистичен възглед и е плод на човешката фантазия. Ако следвахме човешките представи и фантазии, нямаше да има нужда Бог да върши Своето дело на съд, нито да изрича толкова много слова, разобличаващи покварата на човечеството, още по-малко да изпитва и да облагородява хората. Кажете Ми, в плана за управление на Бог Той спасява ли човечеството, за да победи Сатана, или се бори със Сатана, за да спаси човечеството? (Бог се бори със Сатана, за да спаси човечеството.) Точно така. Трябва да имаме точно разбиране за Божия план за управление. Така че в бъдеще не изричайте глупавото твърдение: „Защо Бог просто не унищожи Сатана?“. Без покварата на Сатана щеше ли Бог да изрази толкова много истини, за да ни спаси? Щяхме ли досега да сме придобили толкова много истини? Без покварата на Сатана Божият управленски план за спасяването на човечеството никога нямаше да възникне, нито Бог щеше да планира да усъвършенства тази група хора в последните дни, за да станат те онези, които ще останат. Бог се бори със Сатана, за да спаси човечеството и да придобие група хора. Може да се каже също така, че Бог стана плът, за да се бори със Сатана изцяло заради усъвършенстването на нашата група хора. Следователно сме видели Божието намерение и целта и сърцевината на Неговия план за управление е да спечели група истински хора. Това е Божият план за управление. Така че можете да видите колко е важно да се постигне промяна на нрава на човека, който вярва в Бог, и той да е способен да се превърне напълно в истински човек, когото Бог обича и иска да придобие!

Имате ли път за постигане на промяна в нрава? Знаете ли кои неща ще се променят? Разговаряте ли обикновено за този аспект на истината? Току-що разговаряхме за това, че промяната на нрава не касае промени във външното поведение и постъпки, нито в правилата и че не се отнася и до промени в индивидуалността на човека. Тогава, какво точно представлява тя? Замисляли ли сте се някога за това? Първо, трябва да открием и да разберем кой нрав и кои неща иска Бог да променим. Промяната на нрава не е промяна в поведението или в индивидуалността, а в много по-малка степен — промяна, чрез която хората стават по-осведомени и начетени. Бог иска да промени мислите и възгледите на всеки човек чрез Своите слова и да му даде възможност да разбере истината, така че да може да постигне промяна в начина, по който гледа на нещата. Това е само един от аспектите, а друг е да се променят принципите, които стоят в основата на начина, по който постъпват хората, което е промяна в техните възгледи за живота. Още един аспект е да се промени дълбоко вкоренената сатанинска природа и сатанинският нрав, който се разкрива у хората. Като цяло промяната на нрава обхваща тези три аспекта.

Нека най-напред да обсъдим първия аспект на промяната на нрава — начина, по който хората гледат на нещата. Мислите и възгледите на хората са именно начинът, по който те виждат всичко. Човекът е толкова дълбоко покварен от Сатана, че много от тези мисли и възгледи са погрешни и абсурдни, а Бог спасява хората, като първо променя начина, по който те гледат на нещата. Да вземем един прост пример: Какво е вашето разбиране за знанието? За науката? Знанието и науката ли са истината? Могат ли те да решат проблема с покварения нрав на хората и да им дадат възможност да изживеят човешкото подобие? Могат ли да спасят хората от влиянието на Сатана? Могат ли да накарат хората да познаят Бог и да Му се покорят? Могат ли да доведат до спасение и получаване на добра крайна цел? Определено не могат. Каква е ползата от знанието в живота на човека? Какво може да им донесе то? Някои хора смятат, че знанието е нещо ценно на този свят и че колкото повече знания имат, толкова по-висок е техният статус и толкова по-добри, по-изтъкнати и по-културни са те, така че не могат да минат без знания. Някои хора считат, че ако учите усилено и обогатявате знанията си, ще имате всичко. Ще имате статус, пари, добра работа и добро бъдеще; те смятат, че без знания е невъзможно да се живее на този свят. Ако някой няма знания, всички го гледат отвисоко. Възможно е да бъде подложен на дискриминация и никой да не желае да общува с него. Онези, които нямат знания, могат да живеят само на най-ниското стъпало на обществото. Така те обожават знанието и го смятат за изключително възвишено и важно — дори повече от истината. Някой би могъл да каже: „Мога ли без знания да разбера Божиите слова? Нима Той не говори и чрез знания и слова?“. Това са две доста различни неща. Знанията, за които говоря сега, се отнасят до човешката история, географията, политиката, литературата, съвременната наука и модерните технологии, или до определени умения или дисциплини и т.н. Хората смятат, че всичко това е част от силата на човешката природа и че тези, които имат знания, разполагат с всичко и могат да останат непоклатими в този свят, и затова всички считат знанието за извънредно важно. Накратко, както и да го погледнете, това е един от аспектите на човешките мисли и възгледи. Има една древна поговорка: „Прочети десет хиляди книги, пропътувай десет хиляди мили“. Но какво означава това? Това означава, че колкото повече четеш, толкова по-знаещ и проспериращ ще бъдеш. Ще бъдеш високо ценен от всички групи хора и ще имаш статус. Всеки човек таи такива мисли в сърцето си. Ако някой не успее да получи диплома за висше образование поради неблагоприятни семейни обстоятелства, той ще съжалява за това цял живот и ще бъде твърдо убеден, че децата и внуците му трябва да учат повече, да получат университетска диплома или дори да заминат да учат в чужбина. Това е жаждата за знания на всеки човек и начинът, по който той мисли за знанието, гледа на него и подхожда към него. Следователно много родители не жалят усилия и средства, за да образоват децата си, като дори стигат дотам, че пропиляват семейното богатство и то само за да могат децата им да учат. А какво да кажем за това докъде стигат някои родители, за да дисциплинират децата си? Разрешават им се само три часа сън на нощ, непрестанно се подлагат на принудително учене и четене или се принуждават да подражават на древните и да връзват косите си за тавана, като изцяло се лишават от сън. Подобни истории и трагедии са се случвали винаги, от древността до наши дни, и са последица от жаждата на човечеството за знания и преклонението му пред тях. Възможно е тези думи да ви се сторят неприятни, тъй като сред вас има хора с впечатляващи знания и академична квалификация. Разбира се, не твърдя, че е лошо да сте образовани, но трябва да се отнасяте правилно към този въпрос. Това означава, че сега трябва да имате правилен начин за справяне със сатанинските неща и правилен способ да ги възприемате и разбирате. Не ви забранявам да учите, камо ли да ви възпирам да възпитавате децата си, като ги карате да се дипломират и да си намерят добра работа. Не казвам това. Не ви ограничавам. Само изказвам мнението си и разобличавам степента, в която покварената човешка природа почита знанието. Независимо от настоящото равнище на знанията ти или от това колко високи са образователните ти степени и нивата на академичната ти квалификация, сега говоря за възгледите на човечеството за знанието и за Моите възгледи за него. Знаете ли какво мисли Бог за знанието? Някой може да каже, че Бог желае развита наука за човечеството и хората да разбират повече научните знания, тъй като Той не иска човекът да бъде твърде изостанал, невеж и невъзприемащ. Това е вярно, но Бог използва тези неща, за да служат, и не ги одобрява. Колкото и прекрасни да са тези неща в човешките очи, те не са нито истината, нито заместител на истината, затова Бог изразява истината, за да промени хората и техния нрав. Макар че Божиите слова могат понякога да касаят възгледи или начини на разглеждане на знанието като конфуцианството или социалните науки, те са само представителни за такива възгледи. Като четем между редовете на Божиите слова, трябва да прозрем, че Той ненавижда човешкото знание. Човешкото знание съдържа не само основни изречения и прости доктрини, но и някои мисли и възгледи, както и човешки абсурди, предразсъдъци и сатанински отрови. Някои знания могат дори да подведат и покварят хората — те са отровата и туморът на Сатана, а щом някой приеме това знание и го разбере, отровата на Сатана ще прерасне в тумор в сърцето му. Този тумор ще се разнесе из цялото му тяло и неминуемо ще доведе до смърт, ако не бъде изцелен чрез Божиите слова и излекуван чрез истината. Така че колкото повече знания придобиват хората, колкото повече проумяват, толкова по-малко вероятно е да вярват в съществуването на Бог. Вместо това те всъщност ще Го отричат и ще Му се противопоставят, тъй като знанието е нещо, което могат да видят и докоснат, и е свързано предимно с нещата от техния живот. Хората могат да учат и да придобият много знания в училище, но остават слепи за източника на знанието и връзката му с духовния свят. Повечето знания, които хората научават и схващат, противоречат на истината на Божиите слова, като философският материализъм и по-специално еволюцията принадлежат към ересите и заблудите на атеизма. Това е несъмнено съвкупност от заблуди, които се противопоставят на Бог. Какво ще придобиеш, ако четеш исторически книги, произведения на известни автори или биографии на велики хора, или може би ако изучаваш определени научни или технологични аспекти? Например, ако изучаваш физика, ще усвоиш някои физични принципи, Нютоновата теория или други доктрини, но когато бъдат изучени и взети присърце, тези неща ще завладеят ума ти и ще доминират в мисленето ти. Когато след това започнеш да четеш Божиите слова, ще си помислиш: „Защо Бог не споменава гравитацията? Защо не се разглежда космическото пространство? Защо Бог не говори за това дали луната има атмосфера или колко кислород има на земята? Бог трябва да оповестява тези неща, тъй като те са тези, които наистина трябва да бъдат разгласявани и разказвани на човечеството“. Ако таиш такива мисли в сърцето си, тогава ще смяташ истината и Божиите слова за второстепенни, а вместо тях ще издигаш на преден план всички свои знания и теории. Именно така ще се отнасяш към Божието слово. Във всеки случай тези интелектуални неща ще дадат на хората погрешна представа и ще ги накарат да се отклонят от Бог. Няма значение дали вярвате в това, или не, или дали можете да го приемете днес — ще дойде ден, когато ще признаете този факт. Наистина ли разбирате как знанието може да доведе хората до унищожение, до ада? Има хора, които може да не желаят да приемат това, защото сред вас има високообразовани и много знаещи хора. Не ви се присмивам и не съм язвителен, а просто отбелязвам факт. Нито искам от вас да го приемете точно тук и сега, а искам постепенно да достигнете до разбиране на този аспект. Знанието те кара да използваш ума и интелекта си, за да анализираш и да се справяш с всичко, което Бог върши. То ще се превърне в пречка и препятствие за теб в познаването на Бог и преживяването на Неговото дело и ще те накара да се отклониш от Бог и да Му се противопоставиш. Но сега имаш знания, така че как ще постъпиш? Трябва да разграничиш знанието, което е практично, от това, което произлиза от Сатана и принадлежи към ересите и заблудите. Ако приемаш само атеистично, абсурдно знание, то може да попречи на вярата ти в Бог, да смути нормалната ти връзка с Него и приемането на истината от теб и да блокира навлизането ти в живота. Ти трябва да знаеш това и е правилно да го знаеш. Вие трябва да възприемете тази тема правилно. Знам, че някои братя и сестри са високообразовани, и не ви нападам, не ви се присмивам и не ви поставям в периферията. Тази тема възникна внезапно днес и това са само няколко слова, с които искам да ви предупредя, а не да създавам умишлено проблеми на онези от вас, които имат висока академична квалификация или известни знания и култура. Идеята не е да ви накара да изпитвате негативизъм или да се почувствате потиснати, това съвсем не е целта. Така че можете ли да го възприемете правилно? (Да, можем.) Щом можете, тогава изпитвам облекчение и мога да дишам малко по-леко.

След толкова много общуване вече можете да видите, че промяната на нрава не е нещо просто. Не е нещо, което се постига само като се разберат доктрините и се следват правилата. Първо трябва да опознаеш себе си, да можеш да размишляваш върху мислите и възгледите си и да откриеш кои от тези, които съществуват в сърцето ти, отричат Бог и Му се противопоставят, както и онези неща, към които Бог изпитва ненавист и неприязън. Наистина ли имаш някакво разбиране за собствената си сатанинска природа или за различните аспекти на сатанинския нрав, които обикновено разкриваш? В състояние ли си да ги анализираш истински? Всички покварени човешки същества имат сатанински нрав и всички имат дълбоко вкоренени погрешни мисли и идеи. Всички са едни и същи, с някаква поквара в себе си, която е враждебна към истината и се противопоставя на Бог. Нищо от това не съответства на истината, а повечето хора могат да го приемат. Току-що говорих за това как да разбираме човешкото познание и защо казвам, че голяма част от него е абсурдно и погрешно. Възможно е някои от вас да се почувстват неудобно, когато чуят това, сякаш са ви смушкали на болезнено място, но това трябваше да бъде казано. Много от погрешните ви възгледи произтичат от знанието и това погрешно знание поражда погрешни мисли и възгледи, които се вкореняват дълбоко в сърцата ви. Ако не преодолеете тези заблудени възгледи, ще ви бъде трудно да приемете истината, камо ли да я приложите на практика. Затова се надявам, че ще можете да приемете Божиите слова и всички истини, които Той изразява. Дори да не желаете, трябва все пак да ги научите и да се опитате да ги приемете. По този начин сърцата ви ще се доближат до това на Бог и ще се приближите до Неговите изисквания. Ако практически не преживявате Божиите слова по този начин, като прилагате истината на практика, то тогава вярата ви в Бог винаги ще бъде само на думи и ще бъде невъзможно да навлезете в истината реалност. Не е ли така? Днес говорих малко за знанието, което може да ви е накарало да се почувствате неловко. Съжалявам, ако се чувствате неудобно, но трябва да се изправите пред тези реалности, защото няма как да се избегнат. Ако ги избегнеш, кога ще си способен да знаеш кои неща в твоите мисли и възгледи са правилни и кои — погрешни? Не можеш да знаеш. Някой ден ще трябва да се изправиш пред тези факти; както казват невярващите: „В крайна сметка грозната съпруга ще се срещне с роднините на съпруга си“. Сега, когато вярваш в Бог, ако искаш да приемеш Неговото наказание и правосъдие, ако искаш да навлезеш в живота, да постигнеш промяна на нрава и да бъдеш спасен, трябва да се изправиш пред тези факти, да си извлечеш поуките и да понесеш някои мъки и страдания. Искаш да се молиш на Бог в сърцето си, но ти липсват подходящите думи, затова оставаш безмълвен и следващия път, когато се натъкнеш на такова нещо, отново ще се чувстваш неудобно в продължение на няколко дни и отново ще останеш безмълвен, но следващия път, когато се сблъскаш с него, несъзнателно ще откриеш, че наистина има някои неща в мислите и възгледите ти, които се противят на Бог; ще можеш да кимнеш с глава и да признаеш — честно и сериозно — че всичко, казано от Бог, е истина, без никаква лъжа и че наистина Бог познава най-добре човечеството и най-добре разбира нещата, които съществуват в сърцето на всеки. Ще дойде ден, когато ще постигнеш това ниво на преживяване и тогава ще си на правилния път на вярата в Бог и на правилния път към промяната на своя живот нрав. Тогава, тъй като няма да си в противоречие с никои от словата, изречени от Бог, няма да се чувстваш неудобно, когато ги чуеш и ще можеш да приемеш всеки факт, който Бог разобличава, без неприязън и без да бягаш. Ще се изправиш срещу него правилно и това ще е доказателството, че вече си влязъл в Божието слово. Днес поставихме само едно малко начало, проведохме малък експеримент. Възможно е да сте се почувствали малко неудобно, малко неловко, но това няма значение. Аз нямам нищо против и се надявам, че и вие нямате нищо против, защото Божиите осъдителни слова са много по-сурови от тези слова. Ако Бог наистина иска да ви съди, словата Му ще бъдат много по-строги. Смятате ли, че Бог ще говори с добро, когато види покварено човечество, без нормална човешка природа, неразумно, напълно осъзнаващо, което въпреки това отрича Бог, осъжда Го и Му се противопоставя? Може ли отношението на Бог да е добро, когато разобличава човека? Разбира се, че не може. Божиите слова определено биха били доста строги, задълбочени и по същество! Ако можете да приемете няколкото факта, за които разговаряхме днес, то това доказва, че сте поставили добро начало за приемане на Божието слово и на Неговото наказание и правосъдие. По този първи аспект говорихме за проблема с мислите и възгледите, с малък пример, известен на всички ви, като разглеждахме темата за знанието. Не разговарях твърде много по тази тема от страх, че тя ще причини неудобство на някои хора, затова говорих малко, за да проявя внимание към техните чувства, макар и несъвършено и накратко. Надявам се, че ще можете постепенно да го проумеете посредством преживяването си, като бавно потърсите истината в тази област и преживеете онова, което знанието може да донесе на хората. Може би в бъдеще ще разговаряме повече по тази тема, като се надявам, че тогава няма да се чувствате неудобно и няма да си помислите: „Дали това е нещо срещу мен? Към мен ли е насочено?“. Никакви такива мисли или идеи. Но засега ще приключим нашето общение по първия аспект тук.

Сега ще разговаряме за втория аспект на промяната в нрава — възгледите за живота. Какви са вашите? Към какви принципи се придържате в живота си? Имате ли някакво разбиране? Има ли изобщо някакви принципи? Имаш ли някаква представа? В смисъл, какъв човек искаш да бъдеш? Какъв е възгледът ти за живота, посоката в живота ти? (Да бъда човек, когото Бог харесва.) (Да следвам Бог докрай в остатъка от живота си.) (Да позная Бог.) (Да се отърва от покварения си нрав и да бъда спасен от Бог.) Всичко казано от вас е прекрасно и доказва, че сърцата на всички ви работят усилено в стремежа към истината и твърдо сте решени да следвате Бог, за да придобиете истината и че имате правилна цел и посока в поведението си, което показва, че по отношение на вярата ви в Бог сърцето ви не е пусто и не просто си губите времето. През това време сте постигнали известен напредък и това е промяна. Най-малкото няма да кажете, както невярващите: „Животът е само ядене и носене на дрехи.“ Ако чуете някой да говори такива неща, няма да го харесате и ще го отритнете. Без значение колко навътре сте навлезли в истината, трябва да имате волята да следвате Бог добре. Трябва да знаете в сърцата си: „Тъй като Бог ни е разкрил целите и тайните на Своя план за управление и намерението Си да спаси човечеството и тъй като сме видели Неговите обещания и благословии, то ако останем пасивни и безразлични към Божиите намерения, наистина ще Го разочароваме и ще Му бъдем толкова задължени!“ Когато имате такова сърце, това доказва, че духът ви вече се е пробудил и е започнал да се променя. Във всеки случай, ако се съди по усилията ви да изпълнявате дълга си, всички вие се стремите към посоката и целите, които Бог изисква и това е правилно. Независимо от различията във възгледите ви за стремежа, всички те са съвсем практични, а не въображаеми или празни. Смятате ли, че възгледът ни трябва бъде да се стремим да бъдем някой, който наистина се покорява и покланя на Бог? Не трябва ли да имаме такъв възглед за живота, при който вече не се съпротивляваме на Бог, не Го караме да се отвращава от нас или да ни се гневи, постоянно да се ядосва, а при който Божието сърце се утешава и ние, подобно на Авраам, сме истински поклонници? Това е възгледът за живота, който хората трябва да имат. Когато този вид възглед за живота и тези мисли се вкоренят в сърцето ти и ти се стремиш в тази посока, то тогава няма ли да намалее изкушението и съблазънта на светското богатство, статус, слава и изгода? Когато работиш усилено, практикуваш и трупаш опит в тази посока, без дори да го осъзнаваш, Божиите слова ще се превърнат в твой девиз за цял живот в сърцето ти и в основа на съществуването ти. Преди да разбереш, Божиите слова ще се превърнат в твой живот, ще станат твой житейски път вътре в теб. Дали тогава всичко в света няма да бъде просто маловажно за теб? Следователно е важно и какъв е твоят възглед за живота. Накъде се стремиш във вярата си в Бог? Дали това е правилната посока? Дали това е правилният път? Колко далеч си от Божиите изисквания? Ако стремежът ти се основава на Божиите изисквания, то тогава се движиш в правилната посока. Няма значение дали малко ще се отклониш или ще проявиш известна слабост, или ще имаш някои неуспехи. Бог няма да го помни и винаги ще те подкрепя, докато израстваш в живота си. Какви хора, според теб, харесва Бог? Бог харесва онези, които се стремят към истината, които са решителни и честни. Той не се тревожи заради твоето невежество, твоята слабост или липса на мъдрост. Но Той се отвращава, ако не се стремиш към истината или ако разбираш истината, но не я прилагаш на практика, или ако живееш, без да четеш Неговите слова, като бездушно животно, без цел или посока в живота си — Бог се отвращава, ако имаш такова отношение към вярата си в Него. Следователно, за да се постигне промяна в нрава чрез вярата в Бог, много важно е качеството на възгледа за живота. Някои хора казват: „Моята цел в живота е да съм човек, който е много полезен на Бог, човек, който е в състояние да Му служи.“ Това добър стремеж ли е? Може и да е добър, но духовният ръст на човека е ограничен, а заложбите и положението на хората са различни, така че стремежът ти към тази цел е правилен, но може да не е подходящ за теб. Възгледът на човека за живота трябва да бъде той да стане човек с истина, човешка природа, съвест и разум, който се покланя на Бог — т.е. истински човек. Това е най-правилният стремеж. Някой може да каже: „Сега не сме ли истински хора?“ Външно сте такива, тъй като имате носове и очи, и човешка форма, но въз основа на същността си все още не сте станали истински хора. Все още ви липсват твърде много неща и разбирате твърде малко истини. За да бъдеш истински човек, някой, който притежава истината и има човешка природа, който се бои от Бог и отбягва злото, който следва волята Му и Му се покланя, трябва да се стремиш към истината и да придобиеш истината. Това е въпрос на индивидуална практика.

Третият аспект на промяната в нрава е сатанинската природа на човека. Това трябва да разберем и схванем в най-голяма степен, тъй като това е най-важният аспект, свързан с промяната на нрава. Сатанинската природа е поквареният нрав и покварената същност на човешката природа и тази тема съставлява голяма част от Божиите слова, които най-много разобличават този аспект. Божиите слова относно този аспект са също така най-строги, в много различни стилове — някои директно разобличават и съдят, докато при други е намерен по-тактичен израз, за да не би хората да не могат да ги приемат. Но независимо от изказа, или от стила или тона, който е използван, истината е, че това, което Бог разобличава, е същността на човека. Бог разобличава най-типичния аспект на сатанинската природа в две глави. Каква е характерната същност на сатанинската природа? Знаете ли? (Предателска природа.) Предателската природа, разобличена в Божиите слова „Един много сериозен проблем: предателството (1)“ и „Един много сериозен проблем: предателството (2)“, е типичното представяне на сатанинската природа. Други аспекти, като самоправедността, надменността и измамността на човешката природа, или нечестивостта и противенето на човечеството — всички те се споменават донякъде във всяка глава, но няма нито една глава, в която истината за тези аспекти да е специално разяснена. Само по темата за „предателството“ Бог е говорил в цели две глави. Оттук можем да видим, че в Божиите очи човешкото предателство е изключително сериозно и че то пряко накърнява Неговия нрав, и че е това, което Той най-много мрази и проклина. Как Бог анализира същността на човешкото предателство и се справя с нея? Разбира се, Бог не одобрява човешкото предателство. Той го мрази и го ненавижда, както ненавижда и онези, които Го предават. Предателството е архетипно за сатанинската природа. Откъде идва първопричината за природата на човешкото предателство? Идва от Сатана. Затова трябва да разберем този аспект на нрава. Първопричината за предателството е Сатана, природата на Сатана е предателство, а Бог приема за предателство нрава, който хората разкриват чрез нещата, които вършат. Защо Бог обсъжда този въпрос толкова пространно? Защото човешкото предателство е постоянно, независимо от мястото и времето и независимо от поведението на даден човек, нещо дълбоко вкоренено в човешката природа се противопоставя на Бог. Някои хора казват: „Не искам да противореча или да се противопоставям на Бог!“. Но ще го сториш, защото в теб има предателска природа, което означава, че не можеш да се покориш на Бог, не можеш да Го следваш докрай и не можеш да приемеш напълно Божиите слова като свой живот. Как трябва да разбираш проблема с предателството? Колкото и дълго да си вярвал в Бог, колкото и Негови слова да си ял и пил, или колкото и добре да Го разбираш — докато твоята природа предава Бог, а ти не си приел Неговите слова като свой живот и не си навлязъл в истината на Неговите слова, то твоята същност навеки ще предава Бог. Тоест, ако нравът ти не се е променил, ти си човек, който предава Бог. Някои хора казват: „Мога да проумея Божиите слова и да разбера всичко, което Той казва. Готов съм и да ги приема. Как тогава мога да бъда наречен човек, който предава Бог?“. Само това, че си готов да приемеш Божиите слова не означава, че си в състояние да ги изживееш, камо ли че вече си станал пълноценен чрез тях. Истината за предателската природа на човечеството е дълбока и ако искате да разберете този аспект на истината, може би ще ви е нужен период на преживяване. В Божиите очи всичко, сторено от всеки човек, който вярва в Бог, е в противоречие с истината, не съответства на Божието слово и е враждебно спрямо Него. Възможно е да не сте в състояние да приемете и това и да кажете: „Ние служим на Бог, почитаме Бог, изпълняваме дълга си в Божия дом. Направихме толкова много, всичко според Божиите слова и изисквания и съгласно работните подредби. Как може да се каже, че се противопоставяме на Бог и Го предаваме? Защо винаги охлаждаш ентусиазма ни? С огромни трудности се отказахме от семействата и кариерите си и бяхме твърдо решени да следваме Бог. Как тогава можеш да говориш за нас по този начин?“. Целта на говоренето по този начин е да се гарантира, че всички разбират: не е вярно, че човек, който се държи много добре, или се отказва от нещо, или понася някакви трудности, ще промени предателската си природа. В никакъв случай! Страданието е необходимо, както и изпълнението на дълга ти, но само това, че можеш да страдаш или да изпълняваш дълга си, не означава, че поквареният ти нрав вече не съществува. Това е така, защото у никого не е настъпила истинска промяна в живота нрав и всички все още далеч не могат да удовлетворят Божиите намерения и да изпълнят Неговите изисквания. Вярата на хората в Бог е твърде опорочена, поквареният им нрав се разкрива твърде много. Въпреки че много водачи или работници служат на Бог, те също така Му се противопоставят. Какво означава това? Става дума за това, че те умишлено действат против Божиите слова и не практикуват според Неговите желания. Умишлено нарушават истината, упорито се стремят да действат по своя собствена воля, за да постигнат собствените си замисли и цели, да предадат Бог и да създадат свое собствено независимо царство, където става това, което кажат. Това означава да служиш на Бог, но и да Му се противопоставяш. Сега разбирате ли?

Нека сега да не разговаряме повече за „предателството“. Има още един съществен проблем, а именно надменността и самонадеяността, които са характерни за сатанинската природа. Надменността на хората се разкрива и проявява навсякъде и те не могат да се въздържат от нея дори и да искат. Тя се разкрива и отприщва от време на време и хората не могат да направят нищо в това отношение. След като се отприщи, те ще съжалят, а след като съжалят твърдо ще решат никога повече да не допускат това да се случи, никога повече да не я разкриват, но въпреки това няма да могат да я контролират. Защо е така? Защото нравът на хората не се е променил и поквареният им нрав е все още налице. Той никога няма да изчезне от само себе си вътре в тях и когато нещо се случи, поквареният им нрав естествено ще се разкрие. Причината за всичко това е надменният и самонадеян нрав на човечеството. Когато разбереш повече за истината, когато можеш да я приложиш на практика и да схванеш истините принципи и когато разбирането ти за истината става все по-практично, а ти имаш познание за Бог и си по-близо до Неговите изисквания, когато възгледите ти за нещата са се променили — тогава надменният ти нрав постепенно ще намалее, бавно ще изчезне и твоят живот нрав ще започне да се променя. Тогава проблемът с предателството ти ще може да се счита за напълно решен и едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е спасен.

Есента на 2007 г.