Най-основната практика да бъдеш честен човек

Какво е вашето лично преживяване по отношение на това да бъдеш честен човек? (Да бъдеш честен човек е много трудно.) Защо ви е трудно? (Наистина искам да бъда честен човек. Но когато се изследвам всеки ден, намирам, че съм неискрен и че в речта ми има много фалш. Понякога вмъквам чувства в думите си или имам определени мотиви, когато говоря. Понякога играя игрички или говоря с недомлъвки, или казвам неща, които противоречат на реалността — измамни неща, такива, които са само наполовина верни, и други видове лъжа — всичко това, за да постигна дадена цел.) Всички тези модели на поведение произтичат от покварения нрав на хората. Те принадлежат на онази част от тях, която е крива и измамна. Защо хората си играят на измама? За да осъществят собствените си задачи, за да постигнат собствените си цели, поради което използват подмолни средства. Като действат по този начин, те не са открити, прями и честни. Именно в тези моменти хората разкриват своето коварство и хитрост или своята злонамереност и подлост. Именно тук се крие трудността да бъдем честни: с тази поквара наистина изглежда особено трудно да си честен човек. Но ако си човек, който обича истината и който е способен да я приеме, тогава няма да е твърде трудно да си честен човек. Ще почувстваш, че е много по-лесно. Тези, които имат лични преживявания, знаят много добре, че най-големите пречки пред това да си честен човек, са коварството на хората, тяхната измамност, злонамереност и достойните им за презрение намерения. Докато този покварен нрав не се промени, ще бъде твърде трудно да бъдеш честен човек. Всички вие се обучавате да бъдете честни хора, така че имате някакво преживяване за това. Какво беше вашето преживяване? (Всеки ден си записвам всички глупости, които съм казал, и лъжите, които съм изрекъл. След това се изследвам и анализирам. Открих, че зад повечето от тези лъжи се крие някакъв умисъл и че съм ги изрекъл заради суетата и да не бъда засрамен. Макар да съм наясно, че това, което казвам, не отговаря на истината, все пак не мога да не лъжа и да не се преструвам.) Ето затова е толкова трудно да бъдеш честен човек. Дали го осъзнавате, или не, не е важно. Важното е, че упорито продължавате да лъжете, като знаете, че това, което правите, е погрешно, за да постигнете целите си, да поддържате собствения си имидж и достойнство, и всяко твърдение за незнание е лъжа. Ключът към това да бъдете честни хора е да поправите мотивите си, намеренията си и вашия покварен нрав. Това е единственият начин да разрешите проблема с лъжата в зародиш. Да постигнат личните си цели, т.е. да извлекат лична полза, да се възползват от дадена ситуация, да се представят добре или да получат одобрението на другите — това са намеренията и целите на хората, когато лъжат. Този вид лъжа разкрива покварен нрав и именно това е проницателността, от която се нуждаете по отношение на лъжите. И така, как трябва да се поправи поквареният нрав? Всичко зависи от това дали обичате истината. Ако можете да приемете истината и да говорите, без да се застъпвате за себе си, ако можете да престанете да се съобразявате със собствените си интереси, а вместо това вземате под внимание работата на църквата, Божията воля и интересите на Божиите избраници, тогава ще престанете да сипете лъжи. Ще можете да говорите правдиво и без заобикалки. Без този духовен ръст няма да сте способни да говорите правдиво, което доказва, че ти липсва духовен ръст и че не си способен да практикуваш истината. И така, да бъдеш честен човек изисква процес на разбиране на истината и на израстване в духовния ръст. Когато погледнем на това по този начин, не е възможно да бъдеш честен човек, без да имаш преживяване от осем до десет години. Това е времето, което трябва да се прекара в процеса на израстване в живота, в процеса на разбиране и придобиване на истината. Някои хора биха могли да попитат: „Дали наистина е толкова трудно да разрешиш проблема с лъжата и да станеш честен човек?“. Зависи за кого говорите. Ако това е човек, който обича истината, тогава той ще е способен да се откаже от лъжата, когато става дума за определени въпроси. Но ако това е човек, който не обича истината, тогава отказът от лъжата ще бъде още по-труден.

Всяка истина, която Бог изисква да практикуват хората, налага да платят цена, както и да практикуват тази истина и да я изживеят в практически реалния си живот. Бог не иска от тях да празнословят; не иска просто да рецитират думи и доктрини, да говорят за себепознание, да признават, че са измамни, че са лъжци, че са криви, измамни и лукави, или да го изрекат няколко пъти на глас и с това да се приключи. Дали човек е способен да навлезе в истината реалност, ако признае всичко това, но след това изобщо не се промени; ако продължава да лъже, да заблуждава и да мами; ако използва същите сатанински хитрости, същите сатанински похвати, когато се сблъска с нещо, и ако средствата и методите му никога не се променят? Дали някога ще успее да промени нрава си? Не, никога! Трябва да си способен да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Трябва да имаш смелостта да си честен и открит пред братята и сестрите и да споделиш с тях истинското си състояние. Ако не смееш да разкриеш или да анализираш покварения си нрав; ако не смееш да признаеш грешките си, значи не се стремиш към истината, камо ли да познаваш себе си. Как може да се говори за истински преживявания, ако всеки е като онези религиозни хора, които се перчат, за да спечелят възхищението на другите; които свидетелстват за това колко много обичат Бог, колко са Му предани, колко са Му предани и колко ги обича Той, и го правят само за да спечелят уважението и възхищението на другите; и ако всеки таи свои лични планове и пази лично пространство в сърцето си? Как може хората да имат истински преживявания, за да общуват помежду си? Да споделяш и да общуваш за преживяванията си означава да разговаряш за своите преживявания и познания за Божиите слова. Означава да изразиш на глас всяка мисъл в сърцето си, както и състоянието си и покварения нрав, който се разкрива в теб. Означава да позволиш на другите да ги разпознаят и след това да решиш проблема чрез общение за истината. Само ако се разговаря за преживяванията така, всички имат полза и жънат награди. Само това е истинският църковен живот. Ако това са само празни приказки за собствените ти прозрения за Божиите слова или за някой химн, а след това общуваш, както ти е угодно, без да се задълбочаваш, без да засегнеш действителните си състояния или проблеми, то от такова общение няма никаква полза. Как може да се осъществи истинско общуване, ако всички говорят за доктринални или теоретични знания, но не казват нищо за знанията, които са придобили от реални преживявания, и ако в общение за истината избягват да говорят за личния си живот, за проблемите си в реалния живот и за вътрешния си свят? Как може да има истинско доверие? Не може! Дали се счита за близост, ако една съпруга никога не изрича пред съпруга си думите, които са в сърцето ѝ? Дали всеки от тях може да знае какво мисли другият? (Не може.) Тогава да предположим, че те постоянно си казват: „Обичам те“. Казват само това, но никога не се разкриват и не си казват какво всъщност мислят дълбоко в себе си, какво очакват от партньора си или какви проблеми изпитват. Никога не се доверяват един на друг, а когато са заедно, не си разменят нищо повече от повърхностни любезности. Тогава наистина ли са съпруг и съпруга? Със сигурност не са! По същия начин, за да са способни братята и сестрите да се доверяват един на друг, взаимно да си помагат и да си предоставят ресурс, всеки трябва да говори за собствените си истински преживявания. Ако не казваш нищо за собствените си истински преживявания — ако проповядваш само думите и ученията, които хората разбират, ако проповядваш само частично доктрината за вярата в Бог и изричаш изтъркани баналности, а не разкриваш какво се таи в сърцето ти — тогава не си честен човек и не си способен на това. Ако използваме същия пример: докато живеят заедно в продължение на няколко години, съпругът и съпругата се опитват да свикнат един с друг, като от време на време се сдърпват. Дали обаче няма да се чувствате особено близки, ако и двамата имате нормална човешка природа и винаги си говорите от сърце, независимо с какви трудности се сблъсквате в живота или в работата, независимо какво мислите дълбоко в себе си и какво възнамерявате да правите, за да разрешите проблемите, или какви идеи или планове имате за бъдещето на децата си, и ако всеки казва на партньора си всички тези неща? Ала ако той никога не споделя с теб най-съкровените си мисли и просто носи заплата вкъщи; ако ти никога не му разкриваш собствените си мисли и никога не се доверявате един на друг, тогава няма ли да има емоционална отдалеченост между вас двамата? Със сигурност ще има, защото не разбирате мислите и плановете си. В крайна сметка няма да си способен да разбереш що за човек е партньорът ти, нито той ще успее да разбере какъв човек си ти. Няма да разбираш от какво има нужда, нито той ще разбере твоите потребности. Ако хората не общуват словесно или духовно, близостта между тях е невъзможна и те не могат да се грижат един за друг или да си помагат. Преживявали сте това, нали? Ако твой приятел ти доверява всичко, казва ти всички свои мисли и споделя с теб страданието или щастието си, няма ли тогава да го почувстваш особено близък? Причината за неговото желание да ти каже тези неща е в това, че и ти си му доверил най-съкровените си мисли. Вие сте особено близки и именно поради това сте способни да се разбирате толкова добре и взаимно да си помагате. Без такова общуване и без такъв разговор между братята и сестрите в църквата те няма да са способни на хармонично разбирателство и няма да могат да работят добре заедно, докато изпълняват дълга си. Затова общението за истината изисква духовно общуване и способност да се говори от сърце. Това е един от принципите, които човек трябва да притежава, за да е честен човек.

Когато някои хора чуят, че за да е честен един човек, той трябва да казва истината и да говори от сърце, а ако лъже или мами, трябва да се разкрие, да се изложи на показ и да признае грешките си, те казват: „Да си честен е трудно. Трябва ли да казвам на другите всичко, което мисля? Не е ли достатъчно да разговаряме за положителните неща? Не е нужно да разказвам на другите за моята тъмна или покварена страна, нали?“. Ако не се разкриеш пред другите и не се анализираш, никога няма да опознаеш себе си. Никога няма да разбереш що за човек си и другите хора никога няма да могат да ти се доверят. Това е факт. Ако искаш другите да ти вярват, първо трябва да си честен. За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. Ако винаги се преструваш, все симулираш святост, благородство, величие и възвишен характер; ако не позволяваш на хората да видят покварата и недостатъците ти; ако представяш фалшив образ пред хората, така че те да повярват, че си почтен, че си велик, саможертвен, справедлив и безкористен — нима това не е измама и лъжа? Дали хората няма да успеят да прозрат що за човек си след време? Затова не се маскирайте и не се прикривайте. Вместо това се разкрийте и открийте сърцето си пред другите. Ако можеш да откриеш сърцето си, за да го видят другите, ако можеш да покажеш всичките си мисли и планове — както положителните, така и отрицателните — нима това не е честност? Ако можеш да се разкриеш така, че да те видят другите, тогава и Бог ще те види. Той ще каже: „Ако си се разкрил, за да те видят другите, значи със сигурност си честен пред Мен“. Но ако се разкриваш пред Бог само когато другите хора не те виждат и ако все се преструваш на велик, благороден или безкористен, когато си сред тях, тогава какво ще си помисли Бог за теб? Какво ще каже Той? Ще каже: „Ти си пълен измамник. Ти си отявлен лицемер и подлец и не си честен човек“. Така Бог ще те заклейми. Ако искате да сте честни хора, независимо дали стоите пред Бог или пред други хора, трябва да сте способни да дадете чист и открит отчет за вътрешното си състояние и за думите в сърцето си. Лесно ли се постига това? То изисква известен период на обучение, както и честа молитва и упование в Бог. По всички въпроси трябва да се научите да изричате думите в сърцето си просто и открито. С този вид обучение можете да постигнете напредък. Ако се сблъскате с голяма трудност, трябва да се молите на Бог и да търсите истината; трябва да се борите в сърцето си и да победите плътта, докато успеете да практикувате истината. Когато се обучавате по този начин, лека полека сърцето ви постепенно ще се открие. Ще ставате все по-чисти и въздействието на думите и действията ви ще се промени. Лъжите и хитруването ви ще стават все по-малко и по-малко и ще можете да живеете пред Бог. Тогава ще станете честни хора по същество.

Какво ниво изисква Бог от честните хора? Как са предадени Божиите изисквания в „Три съвета“ — тази глава от Божиите слова? („Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. (…) Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на дело. Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“). Тук има едно особено важно изречение. Виждате ли кое е то? (Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“.) Точно така, това е. Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш“. Хората имат твърде много тъмни страни и са извършили много неща, за които не смеят да говорят. Нито едно от ежедневните им действия не съответства на Божието слово и те не въстават срещу плътта. Правят каквото си искат и не са навлезли в истината реалност, дори след като са вярвали в Бог в продължение на толкова години. „Ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“. Тук Бог е насочил хората към пътя за практикуване. Няма лесно да получиш спасение, ако не практикуваш така, а само рецитираш лозунги и доктрини на висок глас. Това наистина е свързано със спасението. Да бъдеш спасен е много важно за всеки човек. Някъде другаде споменавал ли е Бог, че „не е лесно да се постигне спасение“? Другаде рядко споменава колко е трудно да бъдеш спасен, но го казва, когато говори за честността. Ще е много трудно да бъдеш спасен, ако не си честен човек. „Да не постигнеш спасение лесно“ означава, че ако не приемеш истината, ще ти бъде трудно да се спасиш. Няма да си способен да поемеш по правилния път към спасението и затова ще е невъзможно да бъдеш спасен. Бог използва тази формулировка, за да даде на хората известна свобода на действие. Тоест не е лесно да бъдеш спасен, но ако практикуваш Божиите слова, имаш надежда да постигнеш спасение. Точно обратното е по смисъл. Не можеш да бъдеш спасен, ако не практикуваш според Божиите слова и никога не анализираш тайните и предизвикателствата си, никога не си открит в общение с другите, нито споделяш с тях, нито анализираш, нито изваждаш наяве покварата и пагубните си недостатъци. […] Това да си честен е свързано с постигането на спасение. И така, какво ще кажете, защо Бог изисква от хората да са честни? Това засяга истината за човешкото поведение. Бог спасява честните хора и онези, които Той иска за Своето царство, са честни. Ако си способен да лъжеш и мамиш, ти си измамен, нечестен и коварен, а не честен човек. Ако не си честен човек, няма шанс Бог да те спаси и изобщо не можеш да бъдеш спасен. Казваш, че сега си много благочестив, че не си надменен или самоправеден, че си способен да платиш цена, когато изпълняваш своя дълг, или че можеш да разпространяваш евангелието и да накараш много хора да приемат вярата. Но не си честен, все още си измамник и изобщо не си се променил. Така че можеш ли да бъдеш спасен? Категорично не. Затова тези Божии слова напомнят на всички, че за да бъдат спасени, първо трябва да са честни в съответствие с Божиите слова и изисквания. Трябва да са откровени, да разкрият покварения си нрав, намеренията и тайните си и да търсят пътя на светлината. Какво означава „да търсиш пътя на светлината“? Означава да търсиш истината, за да промениш покварения си нрав. Когато разкриеш покварата си, както и целите и намеренията, които стоят зад действията ти, ти същевременно се анализираш, след което търсиш отговора на въпросите: „Защо направих това? Има ли в това основа за Божиите слова? Съответства ли на истината? Като правя това, върша ли съзнателно нещо нередно? Мамя ли Бог? Ако мамя Бог, значи не бива да го правя; трябва да погледна какво изисква Бог, какво казва Той и да открия какви са истините принципи“. Ето какво означава да търсиш истината; ето какво означава да вървиш в светлината. Когато хората са способни да практикуват това редовно, те са способни наистина да се променят и така да постигнат спасение.

Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, намеренията и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят лукавия си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и основаваха съществуването си, живота си и поведението си на сатанински философии. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-лукав и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не изживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш. Каквото и да правиш и какъвто и дълг да изпълняваш, трябва да си честен. Без честно отношение не можеш да изпълняваш добре дълга си. Ако винаги изпълняваш дълга си нехайно и нищо не успяваш да свършиш добре, трябва да се замислиш над себе си, да опознаеш себе си и да се откриеш, за да се анализираш. Тогава трябва да потърсиш истините принципи и да се стремиш да се справиш по-добре следващия път, вместо да бъдеш нехаен. Ще си способен ли да вършиш добре работата си, ако не се опитваш да удовлетвориш Бог с честно сърце, а все гледаш да задоволиш плътта или гордостта си? Ще си способен ли да изпълняваш добре дълга си? Категорично не. Измамниците винаги са нехайни, когато изпълняват дълга си. Какъвто и дълг да изпълняват, те не го изпълняват добре и за такива хора е трудно да постигнат спасение. Смятате ли, че измамниците заблуждават, когато практикуват истината? Практикуването на истината изисква от тях да платят цена, да загърбят собствените си интереси, да са честни и открити пред другите. Но те все нещо крият. Когато говорят, разкриват само половината, а останалото таят. Все се налага човек да гадае какво имат предвид и все трябва да навръзва фактите, за да го разбере. Измамниците винаги си оставят вратички и възможност за лавиране. Когато хората забележат, че някой е измамник, те не искат да имат нищо общо с него и каквото и да правят, винаги се пазят от него. Той лъже и мами, а хората не могат да му вярват, тъй като не знаят кое от казаното е истина и кое е лъжа, нито знаят колко опорочено е то. Измамникът често се отмята от думата, която е дал пред другите, и тази дума няма никаква стойност в сърцата им. А какво да кажем за Божието сърце? Как се отнася Бог към такъв човек? Бог още повече го ненавижда, защото проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Хората могат да видят само това, което е на повърхността, но Бог вижда по-точно, по-проникновено и по-реалистично.

Имате ли желание да бъдете честни? Какво смятате да направите, след като чуете това общение? С какво ще започнете първо? (Ще започна с това да не лъжа.) Това е правилният начин да се практикува, но да не лъжеш не е лесно. Често зад лъжите на хората стоят намерения, но зад някои лъжи няма никакво намерение и те не са умишлено планирани. Вместо това си излизат съвсем естествено. Човек може да се справи лесно с такива лъжи. Трудно е обаче да се справи с лъжите, зад които стоят намерения. Това е така, защото тези намерения са породени от природата на човека и представляват измамата на Сатана. Това са намерения, които хората избират съзнателно. Ако някой не обича истината, той няма да може да се опълчи на плътта — затова трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, както и да търси истината, за да разреши проблема. Но с лъжата не можеш да се справиш напълно от раз. От време на време ще има рецидиви, дори многократни рецидиви. Това е нормална ситуация и щом се справяте с всяка лъжа, която изричате, и продължавате да го правите, ще дойде ден, в който ще сте се справили с всичко това. Справянето с лъжата е продължителна война: когато изникне една лъжа, самоанализирайте се и след това се помолете на Бог. Когато се появи друга, самоанализирайте се и отново се помолете на Бог. Колкото повече се молиш на Бог, толкова повече ще мразиш покварения си нрав и ще копнееш да практикуваш истината и да я изживееш. Така ще имате силата да се откажете от лъжите. След известно време на подобно преживяване и практикуване ще сте способни да видите, че лъжите ви са станали много по-малко, че живеете с много по-голяма лекота и вече няма да има нужда да лъжете или да прикривате лъжите си. Възможно е да не говорите много всеки ден, но всяко изречение ще идва от сърцето ви и ще бъде истинско, с много малко лъжи. Как ще се чувствате, когато живеете така? Няма ли да се чувствате свободни и волни? Поквареният ви нрав няма да ви възпира, няма да сте обвързани от него и най-малкото ще започнете да виждате резултатите от това да сте честни хора. Разбира се, когато се сблъскате с особени обстоятелства, понякога може да си позволите малка лъжа. Може да има моменти, в които се сблъсквате с някаква опасност или неприятност, или да искате да защитите сигурността си, и тогава няма как да не излъжете. Все пак трябва да размислите върху това, да го разберете и да разрешите проблема. Трябва да се помолите на Бог и да кажете: „В мен все още има лъжа и измама. Нека Бог ме спаси веднъж завинаги от моя покварен нрав“. Когато човек съзнателно проявява мъдрост, това не се счита за разкриване на поквара. Именно това трябва да изживее човек, за да бъде честен. По този начин лъжите ти ще стават все по-малко. Днес изричаш десет лъжи, утре може да кажеш девет, вдругиден осем. След това ще изречеш само две или три. Ще казваш истината все по-често, а практикуването на това да си честен човек ще се доближава все повече до Божията воля, до Неговите изисквания и критерии — колко хубаво ще бъде това! За да практикувате да бъдете честни, трябва да имате път и цел. Първо, разрешете проблема с лъжата. Трябва да знаете същността зад това, че изричате тези лъжи. Трябва също така да анализирате какви намерения и мотиви ви подтикват да говорите тези лъжи, защо имате такива намерения и каква е тяхната същност. Когато изясните всички тези въпроси, ще сте прозрели напълно проблема с лъжата, и когато нещо ви сполети, ще имате принципи на практикуване. Ако продължиш да практикуваш и преживяваш така, тогава със сигурност ще постигнеш резултати. Един ден ще си кажеш: „Лесно е да си честен. Толкова уморителное да лъжеш! Не искам повече да бъда измамен човек, който винаги трябва да мисли какви лъжи да изрече и как да ги прикрие. Това е все едно да си човек с психично заболяване, който си противоречи, когато говори — някой, който не заслужава да бъде наречен „човек“! Подобен живот е толкова уморителен и не искам повече да живея така!“. В този момент ще имаш надежда, че ще бъдеш истински честен човек, и ще докажеш, че си започнал да постигаш напредък в това отношение. Това е пробив. Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те води, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите. Когато хората започнат да търсят истината, те невинаги имат вяра. За хората е трудно да нямат път, но щом разберат истината и имат път за практикуване, сърцата им намират наслада в това. Ако са способни да практикуват истината и да действат според принципите, сърцата им ще намерят утеха и те ще получат свобода и волност. Ако имаш някакво истинско познание за Бог, ще можеш да виждаш ясно всички неща на този свят. Сърцето ти ще бъде озарено и ще имаш път. Тогава ще придобиеш пълна свобода и волност. Тогава ще разбереш какво означава да практикуваш истината, да удовлетворяваш Бог и да бъдеш истински човек — и така ще си на правилния път на вярата си в Бог.

Всеки има покварен нрав. Ако се самоанализирате, ясно ще видите някои състояния или практики, с които създавате у другите фалшиво впечатление или мамите; всеки от вас има моменти, в които се преструва или лицемерничи. Някои хора казват: „Защо тогава не съм го забелязал? Аз съм простодушен човек. Вечно са ме тормозили и мамили на този свят, а аз самият не съм мамил нито веднъж. Просто казвам каквото ми е на сърцето“. Това все още не доказва, че си честен човек. Възможно е просто да не си интелигентен или да не си много образован, или може би лесно те командват в групата, или може би си некадърен страхливец, лишен от мъдрост в действията си, който притежава малко умения и се намира на по-ниско стъпало в обществото — това все още не означава, че си честен човек. Честен човек е този, който може да приеме истината, а не жалък клетник, некадърник, идиот или простодушен човек. Би трябвало да можете да различите тези неща, нали? Често чувам някои хора да казват: „Аз никога не лъжа — винаги мен ме лъжат. Винаги ме командват чужди хора. Бог е казал, че издига сиромаха от бунището, и аз съм един от тези хора. Това е Божията милост. Бог се смилява над простодушни хора като нас, които не са желани в обществото. Това наистина е Божията милост!“. Бог казва, че издига сиромаха от бунището, но това има практическа страна. Макар да можеш да го признаеш, то не доказва, че си честен човек. Всъщност някои хора просто са тъпаци и идиоти. Те са глупаци с ограничени заложби, които нямат абсолютно никакви умения и не разбират истината. Такива хора нямат абсолютно нищо общо с честните хора, за които говори Бог. Вярно е, че Бог издига сиромаха от бунището, но това не се отнася за идиотите и глупаците. Заложбите ти са много ограничени по рождение и ти си идиот, некадърник, и макар да си роден в бедно семейство и да си член на низшата класа в обществото, ти пак не си обект на Божието спасение. Не си мисли, че само защото си страдал много и си понесъл неравноправие в обществото, само защото си бил командван и мамен от всички, това те прави честен човек. Жестоко грешиш, ако си мислиш така. Придържал ли си се някога към каквото и да е погрешно разбиране или изопачено схващане за това какво е честен човек? Придоби ли някаква яснота от това общение? Да си честен човек не е това, което хората си мислят; то не означава да говориш прямо и да не извърташ. Човек може по природа да е много прям, но това не означава, че не хитрува и не мами. Всички покварени хора имат нечестен и измамен покварен нрав. Не е възможно хората да са честни, когато живеят на този свят под влиянието на Сатана, който ги управлява и контролира със силата си. Могат да стават единствено все по-измамни. Да живееш сред покварено човечество и да си честен човек определено е свързано с много трудности. Вероятно неверниците, дяволските царе и живите демони ще ни се подиграват, ще ни очернят, ще ни съдят и дори ще ни изолират и пропъждат. Възможно ли е тогава да оцелееш на този свят като честен човек? Има ли изобщо място да оцелеем на този свят? Да, има. Определено има място да оцелеем. Бог ни е предопределил и ни е избрал, и със сигурност ни открива изход. Ние вярваме в Бог и Го следваме изцяло под Неговото напътствие, и живеем само с диханието и живота, които Той ни дава. Тъй като сме приели истината на Божиите слова, имаме нови правила за начина, по който да живеем, и нови цели в живота си. Основите на живота ни са променени. Приели сме нов начин на живот и нов начин на държание единствено в името на това да придобием истината и да бъдем спасени. Приели сме нов начин на живот: живеем, за да изпълняваме добре дълга си и да удовлетворим Бог. Това няма абсолютно нищо общо с храната, която ядем, дрехите, които носим, или мястото, където живеем физически, а е наша духовна потребност. Много хора смятат, че е твърде трудно да си честен човек. От една страна, да се отървеш от покварения си нрав наистина е трудно. На всичкото отгоре, ако живееш сред неверници и особено ако работиш с тях, може да ти се присмеят, да те оклеветят, да те съдят и дори да те изолират или пропъдят за това, че си честен човек и казваш истината. Това създава предизвикателства за оцеляването ни. Много хора казват: „Неосъществимо е да си честен човек. Ще бъда в неизгодна позиция, ако говоря откровено, и няма да постигна нищо, ако не лъжа“. Що за възглед е това? Това е възгледът и логиката на измамния човек. Той изрича неверни и измамни неща само за да защити собствения си статус и интерес. Не иска да е честен човек и да казва истината от страх да не ги загуби. Всички покварени хора са такива. Колкото и да са учени, колкото и висок или нисък е статусът им, независимо дали са висши служители или обикновени граждани, дали са знаменитости или хора на средно равнище, всички те постоянно лъжат и мамят и на никого от тях не може да се вярва. Ако този покварен нрав не се промени, те постоянно ще продължават да лъжат и мамят и ще са изпълнени с измамен нрав. Дали така могат да постигнат истинско покорство пред Бог? Могат ли да получат Божието одобрение? Категорично не.

Какво ще кажете – не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително – защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато хората не искат да бъдат честни и да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко – защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно.

Следваща: Как човек преминава в новата епоха

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger