Какво е вашето лично преживяване по отношение на това да бъдеш честен човек? (Да бъдеш честен човек е много трудно.) Защо ви е трудно? (Наистина искам да бъда честен човек. Но когато се изследвам всеки ден, намирам, че съм неискрен и че в речта ми има много опороченост. Понякога вмъквам чувства в думите си или имам определени мотиви, когато говоря. Понякога играя игрички или говоря с недомлъвки, или казвам неща, които противоречат на реалността — измамни неща, такива, които са само наполовина верни, и други видове лъжа — всичко това, за да постигна дадена цел.) Всички тези модели на поведение произтичат от покварения нрав на хората. Те принадлежат на онази част от тях, която е крива и измамна. Защо хората си играят на измама? За да осъществят собствените си задачи, за да постигнат собствените си цели, поради което използват подмолни средства. Като действат по този начин, те не са открити и прями и не са честни хора. Именно в тези моменти хората разкриват своето коварство и хитрост или своята злонамереност и подлост. Именно тук се крие трудността да бъдем честни: с тази поквара в сърцето наистина изглежда особено трудно да си честен човек. Но ако си човек, който обича истината и който е способен да я приеме, тогава няма да е твърде трудно да си честен човек. Ще почувстваш, че е много по-лесно. Тези, които имат лични преживявания, знаят много добре, че най-големите пречки пред това да си честен човек, са коварството на хората, тяхната измамност, злонамереност и достойните им за презрение намерения. Докато този покварен нрав не се промени, ще бъде твърде трудно да бъдеш честен човек. Всички вие се обучавате да бъдете честни хора, така че имате някакво преживяване за това. Какво беше вашето преживяване? (Всеки ден си записвам всички глупости, които съм казал, и лъжите, които съм изрекъл. След това се изследвам и анализирам. Открих, че зад повечето от тези лъжи се крие някакъв умисъл и че съм ги изрекъл заради суетата и да не бъда засрамен. Макар да съм наясно, че това, което казвам, не отговаря на истината, все пак не мога да не лъжа и да не се преструвам.) Ето затова е толкова трудно да бъдеш честен човек. Дали го осъзнавате, или не, не е важно. Важното е, че упорито продължавате да лъжете, като знаете, че това, което правите, е погрешно, за да постигнете целите си, да поддържате собствения си имидж и достойнство, и всяко твърдение за незнание е лъжа. Ключът към това да бъдете честни хора е да поправите мотивите си, намеренията си и вашия покварен нрав. Това е единственият начин да разрешите проблема с лъжата при нейния източник. Да постигнат личните си цели, т.е. да извлекат лична полза, да се възползват от дадена ситуация, да се представят добре или да получат одобрението на другите — това са намеренията и целите на хората, когато лъжат. Този вид лъжа разкрива покварен нрав и именно това е проницателността, от която се нуждаете по отношение на лъжите. И така, как трябва да се преодолее поквареният нрав? Всичко зависи от това дали обичате истината. Ако можете да приемете истината и да говорите, без да се застъпвате за себе си, ако можете да престанете да се съобразявате със собствените си интереси, а вместо това вземате под внимание работата на църквата, Божиите намерения и интересите на Божиите избраници, тогава ще престанете да сипете лъжи. Ще можете да говорите правдиво и прямо. Без този духовен ръст няма да сте способни да говорите правдиво, което доказва, че ти липсва духовен ръст и че не си способен да практикуваш истината. И така, да бъдеш честен човек изисква процес на разбиране на истината и на израстване в духовния ръст. Когато погледнем на това по този начин, не е възможно да бъдеш честен човек, без да имаш преживяване от осем до десет години. Този период е процес на израстване в живота, процес на разбиране и придобиване на истината. Някои хора биха могли да попитат: „Дали наистина е толкова трудно да разрешиш проблема с лъжата и да станеш честен човек?“. Зависи за кого говорите. Ако това е човек, който обича истината, тогава той ще е способен да се откаже от лъжата, когато става дума за определени въпроси. Но ако това е човек, който не обича истината, тогава отказът от лъжата ще бъде още по-труден.

Това да се обучиш да бъдеш честен човек е свързано най-вече с разрешаването на проблема с изричането на лъжи, както и с преодоляването на покварения нрав на човека. То включва ключова практика: когато осъзнаеш, че си излъгал някого и си го измамил, трябва да проявиш откровеност пред него, да се разкриеш и да се извиниш. Тази практика е от голяма полза за разрешаването на проблема с лъжата. Например, ако си измамил някого или ако в думите, които си му казал, е имало някакъв фалш или користно намерение, тогава трябва да се обърнеш към него и да се самоанализираш. Трябва да му кажеш: „Това, което ти казах, беше лъжа, с която целях да защитя собствената си гордост. След като я изрекох, се почувствах неудобно, затова сега ти се извинявам. Моля те, прости ми“. Този човек ще почувства, че това е доста ободряващо. Ще се почуди как може да има човек, който, след като е изрекъл лъжа, после се извинява за нея. Подобна смелост е нещо, на което той наистина се възхищава. Какви ползи придобива човек от това, че е участвал в такава практика? Целта не е да спечели възхищението на другите, а да се въздържа и да се възпира по-ефективно да не лъже. Така че, след като сте излъгали, трябва да практикувате извинение за това, че сте го направили. Колкото повече се обучавате да практикувате самоанализиране, саморазкриване и извиняване на хората по този начин, толкова по-добри ще бъдат резултатите — и броят на лъжите, които изричате, ще намалява все повече. Практикуването на самоанализиране и саморазкриване, за да бъдеш честен човек и да се въздържаш от лъжа, изисква смелост, а извинението пред някого, след като си го излъгал, изисква още по-голяма смелост. Ако практикувате това в продължение на година или две — или може би от три до пет години — гарантирано ще видите ясни резултати и няма да ви е трудно да се освободите от лъжите. Освобождаването от лъжите е първата стъпка към превръщането ти в честен човек и тя не може да бъде направена без три или пет години в усилия. След като проблемът с лъжата е разрешен, втората стъпка е да се разреши проблемът с измамата и хитростта. Понякога измамата и хитростта не изискват човек да лъже — тези неща могат да бъдат постигнати само чрез действие. Човек може външно да не лъже, но все пак да таи измама и хитрост в сърцето си. Той ще знае за това по-добре от всеки друг, защото е мислил задълбочено върху него и го е обмислял внимателно. За него ще бъде лесно да го разпознае при последващо размишление. След като проблемът с лъжата бъде разрешен, разрешаването на проблемите с измамата и хитростта ще бъде малко по-лесно. Но човек трябва да притежава богобоязливо сърце, защото когато участва в измама и хитрост, той се ръководи от намеренията си. Хората не могат да възприемат това отвън, нито да го разпознаят. Единствено Бог може да го проучи внимателно и само Той знае за него. Затова човек може да разреши проблемите с измамата и хитростта само като разчита на молитва пред Бог и само след като приеме Неговата внимателна проверка. Ако човек не обича истината или не се бои от Бог в сърцето си, неговата измама и хитрост не могат да бъдат преодолени. Можеш да се молиш пред Бог и да признаеш грешките си, можеш да се изповядаш и да се покаеш или да анализираш покварения си нрав — да кажеш правдиво какво си мислил в онзи момент, какво си казал, какво е било намерението ти и как си участвал в измамата. Всичко това е сравнително лесно да се направи. Ако обаче от теб се иска да се разкриеш пред друг човек, може да загубиш смелостта и решителността си, защото искаш да запазиш достойнството си. Тогава ще ти бъде много трудно да практикуваш проява на откровеност и разкриване. Може би си способен да признаеш в общи линии, че понякога се хващаш, че говориш или действаш въз основа на личните си цели и намерения, че в нещата, които правиш или казваш, има известна степен на измама, фалш, лъжи или хитрост. Но после, когато нещо се случи и те накарат да се самоанализираш, като разобличиш начина, по който са се развили нещата от началото до края, и обясниш кои от изречените думи са били измамни, какво намерение е стояло зад тях, какво си си мислил и дали си бил злонамерен или зловещ, не желаеш да навлизаш в конкретика или да даваш подробности. Някои хора дори ще замажат нещата и ще кажат: „Ето така стоят нещата. Аз просто съм доста измамен, коварен и ненадежден човек“. Това показва неспособността им да се изправят правилно пред покварената си същност или пред това колко са измамни и коварни. Тези хора винаги са в режим и в състояние на увъртане. Те винаги си прощават и се нагаждат и не са способни да страдат или да платят цена, за да практикуват истината да бъдат честни хора. Много хора от години проповядват думите и доктрините, като винаги казват: „Толкова съм измамен и коварен, в действията ми често има измама и изобщо не се отнасям искрено към хората“. Но след като са скандирали това толкова години, те си остават точно толкова измамни, колкото са били и преди, защото от тях никога не се чува истински самоанализ или разкаяние, когато разкриват това измамно състояние. Те никога не се разкриват пред другите и не се извиняват, след като са излъгали или измамили хората, камо ли да разговарят на събирания за свидетелството си за преживяване на самоанализ и себепознание. Освен това те никога не казват как са опознали себе си или как са се покаяли по отношение на тези въпроси. Те не правят нито едно от тези неща, което доказва, че не познават себе си и не са се покаяли истински. Когато казват, че са измамни и искат да бъдат честни хора, те просто скандират лозунги и проповядват доктрина, нищо повече. Възможно е да правят тези неща, защото се опитват да се носят по течението и да следват стадото. Или това може да е свързано с факта, че средата на църковния живот ги принуждава да отбиват номера и да играят театър. Така или иначе, тези скандиращи лозунги и проповядващи доктрини хора никога няма да се покаят истински и определено няма да могат да постигнат Божието спасение.

Всяка истина, която Бог изисква да практикуват хората, налага да платят цена, както и практически да практикуват тази истина и да я изживеят в реалния си живот. Бог не иска от тях да празнословят; не иска просто да рецитират думи и доктрини, да говорят за себепознание, да признават, че са измамни, че са лъжци, че са криви, измамни и лукави, или да го изрекат няколко пъти на глас и с това да се приключи. Дали човек е способен да навлезе в истината реалност, ако признае всичко това, но след това изобщо не се промени; ако продължава да лъже, да заблуждава и да мами; ако използва същите сатанински хитрости, същите сатанински похвати, когато се сблъска с нещо, и ако средствата и методите му никога не се променят? Дали някога ще успее да промени нрава си? Не, никога! Трябва да си способен да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Трябва да имаш смелостта да се откриеш и да се изложиш на показ пред братята и сестрите и да разговаряш с тях за истинското си състояние. Ако не смееш да разкриеш или да анализираш покварения си нрав; ако не смееш да признаеш грешките си, значи не се стремиш към истината, камо ли да си някой, който познава себе си. Как може да се говори за истински преживявания, ако всеки е като онези религиозни хора, които се перчат, за да спечелят възхищението на другите; които свидетелстват за това колко много обичат Бог, колко са Му покорни, колко са Му предани и колко ги обича Той, и го правят само за да спечелят уважението и възхищението на другите; и ако всеки таи свои лични планове и пази лично пространство в сърцето си? Как може хората да имат истински преживявания, за да общуват помежду си? Да споделяш и да общуваш за преживяванията си означава да разговаряш за своите преживявания и познания за Божиите слова. Означава да изразиш на глас всяка мисъл в сърцето си, както и състоянието си и покварения нрав, който се разкрива в теб. Означава да позволиш на другите да ги разпознаят и след това да решиш проблема чрез общение за истината. Само ако се разговаря за преживяванията така, всички имат полза и жънат награди. Само това е истинският църковен живот. Ако това са само празни приказки за собствените ти прозрения за Божиите слова или за някой химн, а след това общуваш, както ти е угодно, без да се задълбочаваш, без да засегнеш действителните си състояния или проблеми, то от такова общение няма никаква полза. Как може да се осъществи истинско общуване, ако всички говорят за доктринални или теоретични знания, но не казват нищо за знанията, които са придобили от реални преживявания, и ако в общение за истината избягват да говорят за личния си живот, за проблемите си в реалния живот и за вътрешния си свят? Как може да има истинско доверие? Не може! Дали се счита за близост, ако една съпруга никога не изрича пред съпруга си думите, които са в сърцето ѝ? Дали всеки от тях може да знае какво мисли другият? (Не може.) Тогава да предположим, че те постоянно си казват: „Обичам те“. Казват само това, но никога не се разкриват и не си казват какво всъщност мислят дълбоко в себе си, какво очакват от партньора си или какви проблеми изпитват. Никога не се доверяват един на друг, а когато са заедно, не си разменят нищо повече от повърхностни любезности. Тогава наистина ли са съпруг и съпруга? Със сигурност не са! По същия начин, за да са способни братята и сестрите да се доверяват един на друг, взаимно да си помагат и да си предоставят ресурс, всеки трябва да говори за собствените си истински преживявания. Ако не казваш нищо за собствените си истински преживявания — ако проповядваш само думите и ученията, които хората разбират, ако проповядваш само частично доктрината за вярата в Бог и изричаш изтъркани баналности, а не разкриваш какво се таи в сърцето ти — тогава не си честен човек и не си способен да бъдеш честен човек. Ако използваме същия пример: докато живеят заедно в продължение на няколко години, съпругът и съпругата се опитват да свикнат един с друг, като от време на време се сдърпват. Дали обаче няма да се чувствате особено близки, ако и двамата имате нормална човешка природа и винаги му говориш от сърце, както и той на теб, независимо с какви трудности се сблъсквате в живота или в работата, независимо какво мислите дълбоко в себе си и какво възнамерявате да правите, за да разрешите проблемите, или какви идеи или планове имате за бъдещето на децата си, и ако всеки казва на партньора си всички тези неща? Ала ако той никога не споделя с теб най-съкровените си мисли и просто носи заплата вкъщи; ако ти никога не му разкриваш собствените си мисли и никога не се доверявате един на друг, тогава няма ли да има емоционална отдалеченост между вас двамата? Със сигурност ще има, защото не разбирате мислите и плановете си. В крайна сметка няма да си способен да разбереш що за човек е партньорът ти, нито той ще успее да разбере какъв човек си ти. Няма да разбираш от какво има нужда, нито той ще разбере твоите потребности. Ако хората не общуват словесно или духовно, близостта между тях е невъзможна и те не могат да се грижат един за друг или да си помагат. Преживявали сте това, нали? Ако твой приятел ти доверява всичко, казва ти всички свои мисли и споделя с теб страданието или щастието си, няма ли тогава да го почувстваш особено близък? Причината за неговото желание да ти каже тези неща е в това, че и ти си му доверил най-съкровените си мисли. Вие сте особено близки и именно поради това сте способни да се разбирате толкова добре и взаимно да си помагате. Без такова общуване и без такъв обмен между братята и сестрите в църквата те няма да са способни на хармонично разбирателство и няма да могат да работят добре заедно, докато изпълняват дълга си. Затова общението за истината изисква духовно общуване и способност да се говори от сърце. Това е един от принципите, които човек трябва да притежава, за да е честен човек.

Когато някои хора чуят, че за да е честен един човек, той трябва да казва истината и да говори от сърце, а ако лъже или мами, трябва да се разкрие, да се изложи на показ и да признае грешките си, те казват: „Да си честен е трудно. Трябва ли да казвам на другите всичко, което мисля? Не е ли достатъчно да разговаряме за положителните неща? Не е нужно да разказвам на другите за моята тъмна или покварена страна, нали?“. Ако не се разкриеш пред другите и не се анализираш, никога няма да опознаеш себе си. Никога няма да разбереш що за човек си и другите хора никога няма да могат да ти се доверят. Това е факт. Ако искаш другите да ти вярват, първо трябва да си честен. За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. Ако винаги се преструваш, все симулираш святост, благородство, величие и възвишен характер; ако не позволяваш на хората да видят покварата и недостатъците ти; ако представяш фалшив образ пред хората, така че те да повярват, че си почтен, че си велик, саможертвен, справедлив и безкористен — нима това не е измама и лъжа? Дали хората няма да успеят да прозрат що за човек си след време? Затова не се маскирайте и не се прикривайте. Вместо това се разкрийте и открийте сърцето си пред другите. Ако можеш да откриеш сърцето си, за да го видят другите, ако можеш да покажеш всичките си мисли и планове — както положителните, така и отрицателните — нима това не е честност? Ако можеш да се разкриеш така, че да те видят другите, тогава и Бог ще те види. Той ще каже: „Ако си се разкрил, за да те видят другите, значи със сигурност си честен пред Мен“. Но ако се разкриваш пред Бог само когато другите хора не те виждат и ако все се преструваш на велик, благороден или безкористен, когато си сред тях, тогава какво ще си помисли Бог за теб? Какво ще каже Той? Ще каже: „Ти си пълен измамник. Ти си отявлен лицемер и подлец и не си честен човек“. Така Бог ще те заклейми. Ако искате да сте честни хора, независимо дали стоите пред Бог или пред други хора, трябва да сте способни да дадете чист и открит отчет за вътрешното си състояние и за думите в сърцето си. Лесно ли се постига това? То изисква известен период на обучение, както и честа молитва и упование в Бог. По всички въпроси трябва да се научите да изричате думите в сърцето си просто и открито. С този вид обучение можете да постигнете напредък. Ако се сблъскате с голяма трудност, трябва да се молите на Бог и да търсите истината; трябва да се борите в сърцето си и да победите плътта, докато успеете да практикувате истината. Когато се обучавате по този начин, лека полека сърцето ви постепенно ще се открие. Ще ставате все по-чисти и въздействието на думите и действията ви ще се промени, в сравнение с по-рано. Лъжите и хитруването ви ще стават все по-малко и по-малко и ще можете да живеете пред Бог. Тогава ще станете честни хора по същество.

След като е било покварено от Сатана, цялото човечество живее в сатанински нрав. Подобно на Сатана, хората се маскират и се прикриват във всяко отношение, и прибягват до измама и прилагане на хитрости по всички въпроси. Няма нещо, в което да не прибягват до измама и прилагане на хитрости. Някои хора прилагат измамни хитрости дори в толкова обикновени дейности като пазаруването. Например може да са си купили най-модерната дреха, но макар че наистина им харесва, не смеят да я носят в църквата от страх, че братята и сестрите им ще ги обсъждат и ще ги нарекат повърхностни. Затова те просто я носят зад гърба на другите. Какво е това поведение? Това е разкриване на измамен и лъжлив нрав. Защо някой би си купил модна дреха, но не би се осмелил да я носи пред братята и сестрите си? В сърцето си той харесва модните неща и следва тенденциите на света, както правят невярващите. Той се страхува братята и сестрите да не го прозрат, да не видят колко е повърхностен, да не разберат, че не е почтен и порядъчен човек. В сърцето си следва модните неща и трудно се избавя от тях, но може да ги носи само вкъщи и се страхува да позволи на братята и сестрите си да ги видят. Ако нещата, които харесва, не могат да видят бял свят, защо тогава не може да се откаже от тях? Дали не е контролиран от сатанински нрав? Той постоянно изрича думи и доктрини и изглежда, че разбира истината, но не е способен да я приложи на практика. Това е човек, който живее според сатанински нрав. Ако някой винаги е измамен в речта си и в действията си, ако не позволява на другите да го видят такъв, какъвто е в действителност, и ако винаги приема образа на благочестив човек пред другите, тогава каква е разликата между него и фарисея? Той иска да води живот на проститутка, но да има и паметник, издигнат в чест на неговото целомъдрие. Знаел е много добре, че не може да носи екзотичната си дреха на обществени места, така че защо я е купил? Не е ли това прахосване на пари? Само защото харесва такива неща и сърцето му е останало в тази дреха, е сметнал, че трябва да я купи. Но след като я е купил, не може да я носи. След като минат няколко години, съжалява, че я е купил, и внезапно осъзнава: „Как можах да бъда толкова глупав, толкова отвратителен, че да направя това?“. Дори самият той е отвратен от това, което е направил. Но не може да контролира действията си, защото не е способен да се избави от нещата, които харесва и които преследва. Затова възприема двулични тактики и измами, за да удовлетвори себе си. Щом разкрива измамен нрав за такава дреболия, ще бъде ли способен да практикува истината, когато става въпрос за нещо по-значимо? Това би било невъзможно. Очевидно е, че в природата му е заложено да бъде измамен и измамността е неговата ахилесова пета. Имаше едно шест-или седемгодишно дете, което веднъж хапна нещо вкусно със семейството си. Когато другите деца го попитаха какво е това, детето примигна с очи и каза: „Забравих“, а всъщност просто не искаше да им каже. Възможно ли е наистина да е забравило какво е яло току-що? Това шест-или седемгодишно дете беше способно да изрича лъжи. Дали това бе нещо, на което го бяха научили възрастните? Дали това бе резултат от домашната му среда? Не — това е природата на човека, неговото наследство. Човек се ражда с измамен нрав. Всъщност каквото и хубаво нещо да е изяло детето, за него е нещо нормално да постъпи така. Неговите родители са му го приготвили. То не е откраднало чужда храна. Ако това дете може да излъже при такива обстоятелства, когато изобщо не е необходимо да го прави, тогава няма ли да е още по-вероятно да лъже по други въпроси? Какъв проблем показва това? Дали не е проблем на неговата природа? Това дете вече е пораснало и лъжата се е превърнала в негова природа. То наистина е измамен човек. Това си проличава у него от съвсем ранна възраст. Измамните хора не могат да не лъжат и мамят другите, а лъжите и измамите им може да се проявят по всяко време и на всяко място. Не се налага да се учат как да правят тези неща или да бъдат предизвиквани да ги правят — те се раждат със способността да ги правят. Ако това дете е могло да измисля лъжи, за да мами хората на толкова ранна възраст, може ли лъжата му наистина да е еднократно прегрешение? Със сигурност не. Това показва, че по своята природа същност то е измамен човек. Нима не е лесно да се разпознае толкова просто нещо? Ако някой лъже още от детството си, ако лъже често, ако лъже и мами хората дори за прости въпроси, по които не се налага да го прави, и ако лъжата е станала негова природа, тогава няма да му е лесно да се промени. Той е истински измамен човек. Защо се казва, че измамните хора не могат да бъдат спасени? Понеже е малко вероятно да приемат истината, така че не могат да бъдат пречистени и преобразени. Онези, които могат да получат Божието спасение, са различни. Те са относително простодушни от самото начало и ако кажат малка лъжа, вероятно ще се изчервят и ще се почувстват смутени. За такъв човек е по-лесно да стане честен: ако го помолите да излъже или да измами, ще му е трудно. Когато излъже, не може да произнесе всички думи и всеки веднага може да разбере, че лъже. Това са относително непринудени хора и за тях е по-вероятно да постигнат спасение, ако могат да приемат истината. Този тип хора лъжат само при специални обстоятелства, когато гърбът им е опрян до стената. Като цяло те винаги са способни да казват истината. Стига да се стремят към истината, те са способни да се отърват от този аспект на покварата с няколко години усилия, а след това няма да им е трудно да станат честни хора.

Какво ниво изисква Бог от честните хора? Как са предадени Божиите изисквания в „Три увещания“ — тази глава от Божиите слова? („Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. (…) Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на дело. Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“).) Тук има едно особено важно изречение. Виждате ли кое е то? (Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“.) Точно така, това е. Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш“. Хората имат твърде много тъмни страни и са извършили много неща, за които не смеят да говорят. Нито едно от ежедневните им действия не съответства на Божието слово и те не въстават срещу плътта. Правят каквото си искат и не са навлезли в истината реалност, дори след като са вярвали в Бог в продължение на толкова години. „Ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“. Тук Бог е насочил хората към пътя за практикуване. Няма лесно да получиш спасение, ако не практикуваш така, а само рецитираш лозунги и доктрини на висок глас. Това наистина е свързано със спасението. Да бъдеш спасен е много важно за всеки човек. Някъде другаде споменавал ли е Бог, че „не е лесно да се постигне спасение“? Другаде рядко споменава колко е трудно да бъдеш спасен, но го казва, когато говори за честността. Ще е много трудно да бъдеш спасен, ако не си честен човек. „Да не постигнеш спасение лесно“ означава, че ако не приемеш истината, ще ти бъде трудно да се спасиш. Няма да си способен да поемеш по правилния път към спасението и затова ще е невъзможно да бъдеш спасен. Бог използва тази формулировка, за да даде на хората известна свобода на действие. Тоест не е лесно да бъдеш спасен, но ако практикуваш Божиите слова, имаш надежда да постигнеш спасение. Точно обратното е по смисъл. Не можеш да бъдеш спасен, ако не практикуваш според Божиите слова и никога не анализираш тайните и предизвикателствата си, никога не си открит в общение с другите, нито общуваш с тях, нито анализираш, нито изваждаш наяве покварата и пагубните си недостатъци. А защо е така? Ако не се разкриваш и не се самоанализираш по този начин, няма да намразиш собствения си покварен нрав и така поквареният ти нрав никога няма да се промени. А ако не си способен да се промениш, как може дори да мислиш за това да бъдеш спасен? Божиите слова ясно показват това и те доказват Божието намерение. Защо Бог винаги подчертава, че хората трябва да са честни? Защото е много важно да си честен — то има пряко отношение към това дали човек може да се покори на Бог и дали може да постигне спасение. Някои хора казват: „Аз съм надменен и самоправеден, често се ядосвам и разкривам поквара“. Други казват: „Аз съм много повърхностен и суетен и много обичам хората да ме ласкаят“. Това са все неща, които са видими за хората отвън, и не са големи проблеми. Не бива да продължаваш да се занимаваш с тях. Независимо какъв е твоят нрав или характер, стига да си способен да си честен човек, както изисква Бог, ти може да бъдеш спасен. И така, вие какво ще кажете? Важно ли е да си честен? Това е най-важното нещо и затова Бог говори за честността в главата от Своите слова „Три увещания“. В други глави Той често споменава, че вярващите трябва да имат нормален духовен живот и правилен църковен живот, и описва как трябва да изживяват нормална човешка природа. Словата Му по тези въпроси са общи. Те не се обсъждат твърде конкретно или твърде подробно. Но когато Бог говори за това да си честен, Той посочва пътя, който хората трябва да следват. Той казва на хората как да практикуват и говори с достатъчно подробности и яснота. Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение“. Това да си честен е свързано с постигането на спасение. И така, какво ще кажете, защо Бог изисква от хората да са честни? Това засяга истината за човешкото поведение. Бог спасява честните хора и онези, които Той иска за Своето царство, са честни. Ако си способен да лъжеш и мамиш, ти си измамен, нечестен и коварен, а не честен човек. Ако не си честен човек, няма шанс Бог да те спаси и изобщо не можеш да бъдеш спасен. Казваш, че сега си много благочестив, че не си надменен или самоправеден, че си способен да платиш цена, когато изпълняваш своя дълг, или че можеш да разпространяваш евангелието и да накараш много хора да приемат вярата. Но не си честен, все още си измамник и изобщо не си се променил. Така че можеш ли да бъдеш спасен? Категорично не. Затова тези Божии слова напомнят на всички, че за да бъдат спасени, първо трябва да са честни в съответствие с Божиите слова и изисквания. Трябва да са откровени, да разкрият покварения си нрав, намеренията и тайните си и да търсят пътя на светлината. Какво означава „да търсиш пътя на светлината“? Означава да търсиш истината, за да промениш покварения си нрав. Когато разкриеш покварата си, както и целите и намеренията, които стоят зад действията ти, ти същевременно се анализираш, след което търсиш отговора на въпросите: „Защо направих това? Има ли в това основа за Божиите слова? Съответства ли на истината? Като правя това, върша ли съзнателно нещо нередно? Мамя ли Бог? Ако мамя Бог, значи не бива да го правя; трябва да погледна какво изисква Бог, какво казва Той и да открия какви са истините принципи“. Ето какво означава да търсиш истината; ето какво означава да вървиш в светлината. Когато хората са способни да практикуват това редовно, те са способни наистина да се променят и така да постигнат спасение.

Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, намеренията и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и основаваха съществуването си, живота си и поведението си на сатанински философии. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-измамен и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш. Каквото и да правиш и какъвто и дълг да изпълняваш, трябва да имаш честно отношение. Без честно отношение не можеш да изпълняваш добре дълга си. Ако винаги изпълняваш дълга си нехайно и не успяваш да свършиш нещо добре, трябва да се замислиш над себе си, да опознаеш себе си и да се откриеш, за да се анализираш. Тогава трябва да потърсиш истините принципи и да се стремиш да се справиш по-добре следващия път, вместо да бъдеш нехаен. Ще си способен ли да вършиш добре работата си, ако не се опитваш да удовлетвориш Бог с честно сърце, а все гледаш да задоволиш плътта или гордостта си? Ще си способен ли да изпълняваш добре дълга си? Категорично не. Измамниците винаги са нехайни, когато изпълняват дълга си. Какъвто и дълг да изпълняват, те не го изпълняват добре и за такива хора е трудно да постигнат спасение. Смятате ли, че измамниците заблуждават, когато практикуват истината? Практикуването на истината изисква от тях да платят цена, да загърбят собствените си интереси, да са честни и открити пред другите. Но те все нещо крият. Когато говорят, разкриват само половината, а останалото таят. Все се налага човек да гадае какво имат предвид и все трябва да навръзва фактите, за да го разбере. Измамниците винаги си оставят вратички и възможност за лавиране. Когато хората забележат, че някой е измамник, те не искат да имат нищо общо с него и каквото и да правят, винаги се пазят от него. Той лъже и мами, а хората не могат да му вярват, тъй като не знаят кое от казаното е истина и кое е лъжа, нито знаят колко опорочено е то. Измамникът често се отмята от думата, която е дал пред другите, и тази дума няма никаква стойност в сърцата им. А какво да кажем за Божието сърце? Как се отнася Бог към такъв човек? Бог още повече го ненавижда, защото проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Хората могат да видят само това, което е на повърхността, но Бог вижда по-точно, по-проникновено и по-реалистично.

Независимо от колко време си вярващ, какъв е дългът ти или каква работа вършиш, дали заложбите ти са големи или малки, дали характерът ти е добър или лош, щом можеш да приемеш истината и да се стараеш да станеш честен човек, със сигурност ще пожънеш награди. Някои хора, които не се стараят да станат честни хора, смятат, че ако изпълняват добре дълга си, това е достатъчно. На тях им казвам: „Ти никога няма да си способен да изпълняваш дълга си добре“. Други смятат, че да бъдеш честен човек не е кой знае какво, че старанието да служиш в съответствие с Божиите намерения е по-голямата задача и че това е единственият начин да удовлетвориш Бог. Тогава давай и опитай — виж дали можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, без да станеш честен човек. Други не се стараят да станат честни хора, а се задоволяват с това да се молят всеки ден, да ходят на събиранията навреме, да ядат и да пият Божиите слова, и просто да не живеят по начина, по който живеят невярващите. Щом не нарушават закона и не вършат нищо зло, това е достатъчно добре. Но може ли Бог да бъде удовлетворен по този начин? Как можеш да удовлетвориш Бог, ако не си честен човек? Ако не си честен човек, тогава не си правилният тип човек. Ако не си честен човек, тогава си крив и измамен. Правиш нещата нехайно, разкриваш всякакъв вид поквара и си неспособен да практикуваш истината, дори когато ти се иска. Всичко извън това да си честен човек означава, че нищо не е направено добре — няма как да постигнеш покорство пред Бог или да Го удовлетвориш. Как можеш да удовлетвориш Бог във всичко, което правиш, без честно отношение? Как можеш да удовлетвориш Бог, ако изпълняваш дълга си без честно отношение? Би ли могъл да го направиш правилно? Винаги мислиш за собствената си плът и за собствените си перспективи, винаги искаш да намалиш страданията на плътта си, да отдаваш по-малко от себе си, да се жертваш по-малко, да платиш по-малка цена. Винаги затаяваш нещо. Това е измамно отношение. Някои хора са пресметливи дори когато става въпрос да отдадат всичко на Бог. Те казват: „Трябва да живея в удобство в бъдеще. Ами ако Божието дело никога не свърши? Не мога да се принеса на Бог изцяло. Дори не знам кога ще дойде Божият ден. Трябва да съм пресметлив, да подредя семейния си живот и бъдещето си, преди да отдам всичко на Бог“. Има ли много хора, които мислят по този начин? Що за нрав е това, когато човек пресмята и прави планове за себе си за непредвидени ситуации? Тези хора предани ли са на Бог? Честни хора ли са? Да пресмяташ и да правиш планове за непредвидени ситуации не означава да бъдеш в единомислие с Бог. Това е измамен нрав и хората, които вършат това, действат в измама. Отношението им към Бог несъмнено не е честно. Някои хора се страхуват, че докато взаимодействат или общуват с тях, братята и сестрите им ще прозрат проблемите им и ще си кажат, че имат малък духовен ръст или ще ги гледат отвисоко. Затова, когато говорят, те винаги се опитват да създадат впечатление, че са много ревностни, че копнеят за Бог и че имат желание да практикуват истината. Но вътрешно те всъщност са ужасно слаби и негативни. Преструват се на силни, за да не може никой да ги прозре. Това също е измама. Накратко, във всичко, което правиш, било то в живота или при изпълнението на някакъв дълг, ако използваш фалш и преструвки или фалшива външност, за да подведеш или да измамиш другите и да ги накараш да те уважават и почитат, или да не гледат на теб отвисоко, всичко това е измама. Някои жени обожават съпрузите си, но в действителност техните съпрузи са демони и неверници. Понеже се страхува, че братята и сестрите ѝ ще кажат, че чувствата ѝ са твърде силни, такава жена е първата, която казва: „Мъжът ми е демон“. Но в сърцето си тя си казва: „Мъжът ми е добър човек“. Първото е това, което изрича с устата си — но то е само за да го чуят другите, така че да си мислят, че има проницателност по отношение на съпруга си. Това, което наистина иска да каже, е: „Не повдигайте този въпрос открито. Аз първа ще изразя това мнение, така че няма нужда вие да го споменавате. Вече разобличих съпруга си като демон, което означава, че съм се избавила от чувствата си и вие няма да имате какво да кажете по въпроса“. Това не означава ли, че си измамен? Това не е ли фасада? Ако постъпваш по този начин, тогава мамиш хората и ги подвеждаш, като се преструваш. Прилагаш хитрости, правиш номера на всяка крачка, така че това, което другите виждат, е твоят фалшив образ, а не истинското ти лице. Това е зловещо. Това е човешка измамност. Щом си признала, че твоят съпруг е демон, тогава защо да не се разведеш с него? Защо да не отхвърлиш този демон, този Сатана? Казваш, че съпругът ти е демон, но продължаваш да прекарваш живота си с него — това показва, че харесваш демони. С устата си казваш, че той е демон, но не го признаваш в сърцето си. Това означава, че мамиш другите, че ги баламосваш. Това показва също, че си в съдружие с демоните, че ги закриляш. Ако беше човек, който може да практикува истината, щеше да се разведеш със съпруга си още щом признаеш, че е демон. Тогава щеше да свидетелстваш и това щеше да покаже, че си поставила ясна граница между теб и дявола. За съжаление обаче ти не само не си успяла да поставиш тази граница, но и изживяваш дните си с демон и подвеждаш братята и сестрите с лъжи и хитрости. Това доказва, че си от същата порода като дявола, че си поредният лъжлив демон. Казват, че жената следва мъжа, за когото се омъжи, независимо дали е петел или куче. Тъй като си се омъжила за демон и никога не си му обръщала гръб, това доказва, че и ти си демон. Ти си от дявола, но казваш, че съпругът ти е демон, за да докажеш, че ти си от Бог — това не е ли тактика на лъжа и измама? Много добре знаеш истината, но въпреки това използваш такива средства, за да замажеш очите на другите. Това е коварно, това е измамно. Всички, които са коварни и измамни, са същински демони.

Всеки има покварен нрав. Ако се самоанализирате, ясно ще видите някои състояния или практики, с които създавате у другите фалшиво впечатление или действате измамно; всеки от вас има моменти, в които се преструва или лицемерничи. Някои хора казват: „Защо тогава не съм го забелязал? Аз съм простодушен човек. Вечно са ме тормозили и мамили на този свят, а аз самият не съм мамил нито веднъж. Просто казвам каквото ми е на сърцето“. Това все още не доказва, че си честен човек. Възможно е просто да не си интелигентен или да не си много образован, или може би лесно те командват в групата, или може би си некадърен страхливец, лишен от мъдрост в действията си, който притежава малко умения и се намира на по-ниско стъпало в обществото — това все още не означава, че си честен човек. Честен човек е този, който може да приеме истината, а не жалък клетник, некадърник, идиот или простодушен човек. Би трябвало да можете да различите тези неща, нали? Често чувам някои хора да казват: „Аз никога не лъжа — винаги мен ме лъжат. Винаги ме командват чужди хора. Бог е казал, че издига сиромаха от бунището, и аз съм един от тези хора. Това е Божията милост. Бог се смилява над простодушни хора като нас, които не са желани в обществото. Това наистина е Божията милост!“. Бог казва, че издига сиромаха от бунището, но това има практическа страна. Макар да можеш да го признаеш, то не доказва, че си честен човек. Всъщност някои хора просто са тъпаци и идиоти. Те са глупаци с ограничени заложби, които нямат абсолютно никакви умения и не разбират истината. Такива хора нямат абсолютно нищо общо с честните хора, за които говори Бог. Вярно е, че Бог издига сиромаха от бунището, но това не се отнася за идиотите и глупаците. Заложбите ти са много ограничени по рождение и ти си идиот, некадърник, и макар да си роден в бедно семейство и да си член на низшата класа в обществото, ти пак не си обект на Божието спасение. Не си мисли, че само защото си страдал много и си понесъл неравноправие в обществото, само защото си бил командван и мамен от всички, това те прави честен човек. Жестоко грешиш, ако си мислиш така. Придържал ли си се някога към каквото и да е погрешно разбиране или изопачено схващане за това какво е честен човек? Придоби ли някаква яснота от това общение? Да си честен човек не е това, което хората си мислят; то не означава да говориш прямо и да не извърташ. Човек може по природа да е много прям, но това не означава, че не хитрува и не мами. Всички покварени хора имат нечестен и измамен покварен нрав. Не е възможно хората да са честни, когато живеят на този свят под влиянието на Сатана, който ги управлява и контролира със силата си. Могат да стават единствено все по-измамни. Да живееш сред покварено човечество и да си честен човек определено е свързано с много трудности. Вероятно невярващите, дяволските царе и живите демони ще ни се подиграват, ще ни очернят, ще ни съдят и дори ще ни изолират и пропъждат. Възможно ли е тогава да оцелееш на този свят като честен човек? Има ли изобщо място да оцелеем на този свят? Да, има. Определено има място да оцелеем. Бог ни е предопределил и ни е избрал, и със сигурност ни открива изход. Ние вярваме в Бог и Го следваме изцяло под Неговото напътствие, и живеем само с диханието и живота, които Той ни дава. Тъй като сме приели истината на Божиите слова, имаме нови правила за начина, по който да живеем, и нови цели в живота си. Основите на живота ни са променени. Приели сме нов начин на живот и нов начин на държание единствено в името на това да придобием истината и да бъдем спасени. Приели сме нов начин на живот: живеем, за да изпълняваме добре дълга си и да удовлетворим Бог. Това няма абсолютно нищо общо с храната, която ядем, дрехите, които носим, или мястото, където живеем физически, а е наша духовна потребност. Много хора смятат, че е твърде трудно да си честен човек. От една страна, да се отървеш от покварения си нрав наистина е трудно. На всичкото отгоре, ако живееш сред невярващи и особено ако работиш с тях, може да ти се присмеят, да те оклеветят, да те съдят и дори да те изолират или пропъдят за това, че си честен човек и казваш истината. Това създава предизвикателства за оцеляването ни. Много хора казват: „Неосъществимо е да си честен човек. Ще бъда в неизгодна позиция, ако говоря откровено, и няма да постигна нищо, ако не лъжа“. Що за възглед е това? Това е възгледът и логиката на измамния човек. Той изрича неверни и измамни неща само за да защити собствения си статус и интерес. Не иска да е честен човек и да казва истината от страх да не ги загуби. Всички покварени хора са такива. Колкото и да са учени, колкото и висок или нисък е статусът им, независимо дали са висши служители или обикновени граждани, дали са знаменитости или хора на средно равнище, всички те постоянно лъжат и мамят и на никого от тях не може да се вярва. Ако този покварен нрав не се преодолее, те постоянно ще продължават да лъжат и мамят и ще са изпълнени с измамен нрав. Дали така могат да постигнат истинско покорство пред Бог? Могат ли да получат Божието одобрение? Категорично не.

Смятате ли, че е трудно да станеш честен човек? Опитвали ли сте се някога да го приложите на практика? В какво отношение сте практикували и преживявали това да си честен човек? На какви принципи се е основавала вашата практика? Какво ниво на преживяване имате в момента в това отношение? Достигнали ли сте точката, в която принципно сте честни хора? Ако сте го постигнали, това е чудесно! От Божиите слова трябва да сме способни да разберем, че за да ни спаси и преобрази, Той не просто върши някакво дело, за да ни даде предвкусване на това, което предстои, или върши нещо, за да ни покаже какво може да ни се случи в бъдеще, след което Той приключва. Нито променя външното поведение на хората. По-скоро Той иска да промени всеки отделен човек, като започне от най-съкровените дълбини на сърцето му, от неговия нрав и от самата му същност, за да го преобрази из основи. Като се има предвид, че Бог върши делото Си по този начин, тогава как трябва да постъпваме ние спрямо себе си? Трябва да поемем отговорност за това, към което се устремяваме, за промяната на нашия нрав и за видовете дълг, които трябва да изпълняваме. Трябва да бъдем сериозни във всичко, което правим, без да изпускаме нещата от контрол, и да сме способни да подлагаме всичко на анализ. Всеки път, когато приключиш да вършиш нещо, дори да вярваш, че си го свършил правилно, то може да не е непременно съгласно истината. То също трябва да бъде подложено на анализ и да бъде сравнено, проверено и разпознато според Божиите слова. По този начин ще стане ясно дали е било правилно или погрешно. Освен това трябва да се анализират и нещата, които според теб си направил погрешно. Това изисква от братята и сестрите да прекарват повече време заедно в общение, в търсене и във взаимопомощ. Колкото повече разговаряте, толкова по-ведри ще бъдат сърцата ви и толкова повече ще разбирате истините принципи. Това е Божие благословение. Ако никой от вас не открие сърцето си и всички се прикривате, с надеждата да оставите добро впечатление в съзнанието на другите и от желание те да имат високо мнение за вас и да не ви се подиграват, тогава няма да преживеете истинско израстване. Ако винаги се прикриваш и никога не проявяваш откровеност в общението, няма да получиш просветлението на Светия Дух и няма да можеш да разбереш истината. Какъв ще бъде резултатът тогава? Завинаги ще живееш в мрак и няма да бъдеш спасен. Ако искаш да придобиеш истината и да промениш нрава си, трябва да платиш цена за придобиването и практикуването на истината, трябва да отвориш сърцето си и да разговаряш с другите. Това е от полза както за навлизането ти в живота, така и за промяната на нрава ти. Обсъждането на преживяването и разбирането ти по време на събиранията е от полза за теб и за другите. Какво ще се получи, ако никой от вас не говори за себепознанието си, за преживяванията си и за разбирането си, ако никой от вас не се самоанализира и не се открие, ако всички се усъвършенствате в говоренето на думи и доктрини, без никой от вас да споделя разбирането си за самия себе си и без никой от вас да има смелостта да извади наяве малкото себепознание, което притежава? Всички ще се съберете и ще си размените няколко учтиви думи и любезности, ще се ласкаете и ще се хвалите един друг, и ще говорите неискрени неща. „О, напоследък си доста добър. Направил си някои промени!“ „Напоследък показваш толкова голяма вяра!“ „Толкова си увлечен!“ „Отдал си много повече от мен“, „Твоят принос е по-голям от моя!“. Именно до такава ситуация се стига. Всички се ласкаят и хвалят един друг и никой не желае да извади на показ истинската си същност за самоанализ, за да може всеки да я разпознае и разбере. Може ли да има истински църковен живот в такъв вид среда? Не, не може. Някои хора казват: „Живея църковен живот от доста години. Винаги съм бил доволен от него и съм му се наслаждавал. На събиранията всички братя и сестри обичат да се молят и да пеят химни във възхвала на Бог. Всеки се трогва до сълзи от молитвите и химните. Понякога нещата стават емоционално заредени и на всички ни става горещо и се изпотяваме. Братята и сестрите пеят и танцуват. Църковният живот е толкова богат, пъстър и приятен. Той наистина въплъщава делото на Светия Дух! След това ядем и пием Божиите слова и чувстваме, че Божиите слова говорят направо в сърцата ни. Всички са наистина ентусиазирани всеки път, когато разговаряме“. Няколко години водене на такъв църковен живот наистина е приятно за всички, но какво следва от това? Почти никой всъщност не навлиза в истината реалност и почти никой не може да опише преживяванията си, за да свидетелства за Бог. Всички имат много енергия за четене на Божиите слова, за пеене и за танцуване, но когато дойде време за общуване за истината, някои хора губят интерес. Никой не говори за преживяването си, че е станал честен човек. Никой не се самоанализира и не разкрива собствения си покварен нрав, за да го познават и различават другите, за да е от полза за всички и за тяхна полза и наставление. Никой не общува въз основа на действителното си свидетелство за преживяване, за да прослави Бог. Няколко години църковен живот се пропиляват просто така, в пеене и танцуване, в това да се чувстват щастливи, изпълнени с наслада. Кажете Ми: откъде идва това щастие и тази наслада? Бих казал, че не това иска да види Бог и не това Го удовлетворява, защото това, което Той иска да види, е промяна в живота нрав на хората и хора, които изживяват истината реалност. Бог иска да види тази реалност. Той не иска да стискаш песнопенията си, да пееш и да танцуваш в Негова възхвала, когато си на събирания, или да се чувстваш увлечен — не това иска да види Той. Точно обратното, когато вижда това, Бог се натъжава, боли Го и се тревожи, защото е изрекъл хиляди и хиляди слова, но нито един човек не ги е изпълнил и изживял истински. Точно това тревожи Бог. Вие често се чувствате доста самодоволни и удовлетворени от малкото мир и щастие от църковния си живот. Възхвалявате Бог и придобивате някаква наслада, малка утеха или някакво духовно удовлетворение, а след това вярвате, че сте практикували вярата си добре. Вкопчвате се в тези илюзии и ги считате за капитал, за най-голямата придобивка от вярата си в Бог, и ги приемате вместо промяна в своя живот нрав и навлизане в пътя на спасението. По този начин си мислите, че няма нужда да се стремите към истината или да се стремите да бъдете честни хора. Няма нужда да се самоанализирате или да разнищвате проблемите си, или да практикувате и да преживявате Божиите слова. Това вече е навлизане в опасна територия. Ако хората продължават по този начин, ако, когато Божието дело наближи края си, те все още не са станали честни или не са успели да изпълнят достатъчно добре дълга си, ако не са постигнали истинско покорство пред Бог и все още могат да бъдат подвеждани и контролирани от антихристи, ако не са се освободили от влиянието на Сатана, ако не са изпълнили тези изисквания, дадени им от Бог, тогава те не са хора, които Бог ще спаси. Затова Бог е загрижен.

Хората винаги са истински ентусиазирани, когато са нови във вярата. Особено когато чуят Божието общение за истината, те си мислят: „Сега разбирам истината. Открих истинския път. Наистина съм щастлив!“. Всеки ден им се струва толкова радостен, колкото празнуването на Нова година или сватба. Всеки ден очакват с нетърпение някой да организира събиране или общение. Но след няколко години някои хора губят пламенността си за църковен живот и губят пламенността си да вярват в Бог. Защо става така? Защото имат само повърхностно, теоретично разбиране за Божиите слова и истината. Те не са навлезли истински в Божиите слова и не са преживели лично тяхната реалност. Точно както казва Бог, много хора гледат разкошната храна на банкета, но повечето от тях идват само да погледнат. Те не взимат вкусната храна, подсигурена от Бог, не я ядат, не я вкусват и не я използват, за да заредят телата си. Това е нещо, което Бог ненавижда и което Го тревожи. Не е ли това състоянието, в което се намирате вие в момента? (Да, така е.) Често разговарям с всички вас, за да ви помогна. Това, което най-много Ме тревожи, е, че след като сте слушали тези проповеди и сте задоволили духовните си потребности, няма да направите нищо, за да ги приложите на практика, и няма да мислите повече за тях. В такъв случай всичко, което съм казал, би било напразно. Независимо какви заложби има някой, ще сте способни да разберете дали той е човек, който обича истината, след две или три години на вяра. Ако е човек, който обича истината, тогава рано или късно той ще се стреми към нея. Ако не е човек, който обича истината, няма да издържи дълго и ще бъде разкрит и отстранен. Всъщност обичате ли истината? Желаете ли да станете честни хора? Ще сте способни ли да се промените в бъдеще? Колко от това ще осъществите лично вие след това общение? Колко от това наистина ще доведе до резултати у вас? Всичко това е неизвестно. То ще бъде разкрито накрая. То няма нищо общо с това колко пламенен е някой или колко страдания може да понесе, когато е нов във вярата. Разковничето е в това дали обича, или не обича истината, и дали може, или не може да я приеме. Само онези, които обичат истината, ще размишляват над нея, след като чуят проповед. Само те ще разсъждават как да практикуват Божиите слова, как да ги преживяват, как да ги прилагат в ежедневието си и как да изживяват истината реалност в Божиите слова, за да се превърнат в хора, които наистина се покоряват пред Бог. Затова онези, които обичат истината, накрая ще придобият истината. Онези, които не обичат истината, може да приемат истинския път, може да се събират и да слушат проповеди всеки ден и да научат някоя доктрина, но в момента, в който се сблъскат с трудности или изпитания, те стават негативни и слаби и дори може да се отрекат от вярата си. Като вярващи, дали можете да навлезете в истината реалност, или не, зависи от отношението ти към истината и от това каква е целта на стремежа ти: дали наистина искаш да придобиеш истината като свой живот, или не. Някои хора се въоръжават с истината, за да помагат на другите, да служат на Бог или да ръководят добре църквата. Това не е лошо и означава, че тези хора поемат на плещите си някакво бреме. Но ако не се съсредоточават върху собственото си навлизане в живота или върху практикуването на истината и ако не търсят истината, за да разрешават проблеми, тогава могат ли да навлязат в истината реалност? Това би било невъзможно. Как могат да помагат на другите, ако не притежават истината реалност? Как могат да служат на Бог? Могат ли да вършат добре църковната работа? Това също би било невъзможно. Няма значение колко проповеди си слушал или какъв път си избрал. Ще споделя с вас правилната гледна точка: независимо какъв дълг изпълняваш, дали си водач, или си обикновен последовател, трябва да влагаш усилията си преди всичко в Божиите слова. Трябва да ги четете и да ги обмисляте сериозно. Трябва първо да придобиете разбиране за всички истини, които трябва да знаете и да практикувате, да се съпоставяте с тях и да ги изпълнявате по отношение на себе си. Не сте придобили истина, докато първо не сте я разбрали и не сте навлезли в реалността. Ако винаги обяснявате на другите доктрините, които разбирате, но не сте способни да ги приложите на практика или да ги преживеете, тогава това е грешка — това е глупост и невежество. Трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова като истината, като постепенно започнеш да разбираш много истини. Тогава ще започнеш да постигаш все по-добри резултати в дълга си и ще имаш много свидетелства за преживявания, които да споделиш. По този начин Божиите слова ще се превърнат в твой живот. Ще си сигурен, че изпълняваш добре дълга си, и също така ще бъдеш способен да довършиш поръчението, което Бог ти е дал. Ако винаги искаш да съпоставяш другите с тези слова, да прилагаш словата към другите или да ги използваш като капитал в работата си, тогава ще имаш проблеми. Така ти поемаш по съвсем същия път като Павел — досущ като него. Тъй като това е твоята гледна точка, ти със сигурност се отнасяш към тези слова като към доктрина, като към теория, и искаш да използваш тези теории, за да произнасяш речи и да вършиш работа. Това е много опасно — така правят лъжеводачите и антихристите. Ако гледаш на собственото си състояние според Божиите слова, като първо се самоанализираш и придобиеш разбиране за себе си, а след това приложиш истината на практика, ти ще пожънеш награди и ще навлезеш в истината реалност. Само тогава ще бъдеш пригоден и ще имаш духовния ръст, за да изпълняваш добре своя дълг. Ако нямаш практическо преживяване на Божието дело и на Божиите слова, ако нямаш никакво навлизане в живота, а можеш само да рецитираш думи и доктрини, тогава дори да вършиш работата, ще я вършиш на сляпо, без да постигнеш нищо конкретно. Накрая ще се превърнеш в лъжеводач и антихрист и ще бъдеш отстранен. Ако разбираш даден аспект на истината, първо трябва да се съпоставиш с него и да го приложиш в живота си, така че той да стане твоя реалност. Тогава със сигурност ще придобиеш нещо и ще се промениш. Ако считаш, че Божиите слова са добри, че те са истината и че имат реалност, но не размишляваш и не се опитваш да разбереш истината в сърцето си, нито я практикуваш и преживяваш в практическия си живот, а просто я записваш в тетрадка и спираш дотук, тогава никога няма да разбереш истината или да я придобиеш. Когато четеш Божиите слова или слушаш проповеди и общения, трябва да размишляваш върху тях и да се съпоставяш с тях, да ги свързваш със собствените си състояния и да ги използваш, за да разрешаваш собствените си проблеми. Само когато прилагате словата по този начин, можете наистина да придобиете нещо от тях. Това ли практикувате, след като сте чули проповед? Ако не е това, тогава нито Бог е във вашия живот, нито Неговите слова, а вие нямате реалност във вярата си в Него. Вие живеете извън Божиите слова, като невярващи. Всеки, който вярва в Бог, но не може да прилага Неговите слова в реалния живот, за да ги практикува и да ги преживява, не вярва истински в Бог — той е неверник. Онези, които не могат да практикуват истината, не са хора, които се покоряват на Бог, а са хора, които се бунтуват срещу Него и Му се противопоставят. Без да въведат Божиите слова в реалния си живот, те няма как да преживеят Божието дело. А ако човек не преживее Божието дело или съда и наказанието на Неговите слова в реалния си живот, той няма как да придобие истината. Разбирате ли това? Ако можете да възприемете тези думи, това би било най-добре — но независимо как ги възприемаш, независимо колко ги разбираш, най-важното е да пренесеш Божиите слова и истините, които разбираш, в реалния си живот и да ги практикуваш там. Това е единственият начин да израснеш в духовния си ръст и да промениш нрава си.

Когато Бог изразява истини или поставя Своите изисквания към хората, Той винаги посочва принципи и пътища за тяхното практикуване. Да вземем за пример това да си честен човек, за което току-що говорихме: Бог е дал на хората път, като им е казал как да бъдат честни и как да практикуват принципите на това да бъдат честни хора, за да влязат в правия път. Бог казва: „Ако изпитваш силна неприязън към разкриването на своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от мрака“. Изводът тук е, че Той изисква от нас да вземем това, което считаме за тайно или лично, и да го разкрием, да го представим за разнищване. Това е нещо, за което не сте се замисляли: не сте разбирали или не сте знаели, че Бог е казал това, за да ви накара да практикувате по този начин. Понякога действаш с намерението да мамиш и да лъжеш, затова действията и намеренията ти трябва да се променят. Може би никой не забелязва измамното или лъжовното естество на думите ти — но не се потупвай по рамото. Трябва да дойдеш пред Бог и да се изследваш — можеш да заблудиш хората, но не можеш да заблудиш Бог. Трябва да се помолиш, да разкриеш и да разнищиш своите намерения и методи, да премислиш дали тези твои намерения биха били угодни на Бог, или биха били омразни за Него, дали можеш да ги разкриеш, дали е трудно да се говори за тях и дали са в съгласие с истината. С този вид разнищване и анализ ще откриете, че всъщност този въпрос не е съгласно истината. Този вид поведение е трудно да се извади наяве и Бог го мрази. Тогава ти променяш това поведение. Как те кара да се чувстваш това Мое общение? Някои от вас вероятно се чувстват тревожни. Мислите си: „Да вярваш в Бог е наистина сложно. Достатъчно трудно беше да стигна дотук — сега трябва да започна всичко отначало?“. В действителност сега, когато Бог е дошъл и е започнал да води хората към навлизане в истината реалност, това е началото на вярата на хората в Бог и на това да бъдат човеци. Ако искаш да поставиш добро начало, трябва да изградиш солидна основа във вярата си, като първо научиш истините за виденията и значението на следването на Бог, а след това се съсредоточиш върху практикуването на истината и доброто изпълнение на дълга си. По този начин можеш да навлезеш в истината реалност. Ако се съсредоточиш само върху изричането на думи и доктрини и изградиш устои въз основа на тези неща, това се превръща в проблем. Все едно да изградите основите на къща върху пясък: колкото и висока да я построиш, винаги ще съществува опасност да се срути и няма да издържи. Все пак има едно похвално нещо за всички вас на този етап, а именно, че можете да разберете за какво разговарям с вас и че сте готови да го чуете. Това е добре. Стремежът към истината и навлизането в реалността е най-важното нещо, а останалото е второстепенно. Стига да си наясно с това, няма да е трудно да влезеш в правия път на вярата си. За да вървиш по пътя на стремежа към истината, първо трябва да познаваш себе си — трябва да си наясно какъв покварен нрав притежаваш и какви са твоите недостатъци. Тогава ще разберете колко е важно да се въоръжите с истината и ще сте способни бързо да търсите истината, за да разрешите проблемите. Времето не чака никого! След като сте разрешили проблемите си с навлизането в живота и след като притежавате истината реалност, ще имате по-силно чувство на вътрешен мир. Независимо колко големи са бедствията, няма да изпитвате страх. Ако пропилеете тези няколко последни години, без да се стремите към истината, и когато изникнат неща, все още сте склонни да изпадате в замаяност и да оставате в пасивно състояние на изчакване, нито можете да използвате истината, за да разрешите проблемите си, но все още живеете с философии за светските отношения и покварен нрав, тогава колко жалко би било това! Ако, когато настъпи денят, в който бедствията са големи, не притежаваш и частица от истината реалност, ще съжаляваш, че не си се стремил към истината или че не си изпълнил добре дълга си, че изобщо не си придобил нищо от истината. Ще живееш в състояние на постоянно безпокойство. Точно сега делото на Светия Дух не чака никого. В първите няколко години на вярата Той дава на хората известна благодат, известна милост, дава им помощ и препитание. Ако хората никога не се променят и не навлизат в реалността, а се задоволяват с думите и доктрините, които познават, тогава те са в опасност. Те вече са пропуснали делото на Светия Дух и са изпуснали последния шанс за Божието спасение и усъвършенстване на човечеството. Те могат само да попадат в бедствия, да плачат и да скърцат със зъби.

Когато за пръв път започнеш да градиш основите на вярата си, трябва да стъпите здраво на пътя на стремежа към истината. Трябва да си на стартовата линия за навлизане в истината реалност, а не на стартовата линия за рецитиране на думи и доктрини. Трябва да си съсредоточен върху навлизането в истината реалност, да търсиш и да практикуваш истината във всички неща, да си способен да практикуваш истината във всички неща и да я използваш за сравнение на всичко. Трябва да разсъждавате как да практикувате истината, какви са принципите на практикуване и какъв вид практикуване на истината ще отговаря на Божиите изисквания и ще удовлетвори Бог. Духовният ръст на хората обаче е твърде недостатъчен. Те винаги питат за неща, които не са свързани с практикуването на истината, които не са свързани със себепознанието или с това да бъдеш честен човек. Не е ли жалко? Не показва ли това малък духовен ръст? Някои хора са приели тази стъпка от Божието дело още със започването му от Бог и са вярващи до ден днешен. Но те все още не разбират какво е истината реалност или какво е практикуването на истината. Някои казват: „Отказах се от семейството и от кариерата си заради вярата си и преминах през доста неща. Как можеш да кажеш, че изобщо не притежавам истината реалност? Оставих семейството си — нима това не е реалност? Отказах се от брака си — нима това не е реалност? Не е ли всичко това израз на практикуването на истината?“. Външно си се отказал от мирския свят и си се отказал от семейството си, за да вярваш в Бог. Но означава ли това, че си навлязъл в истината реалност? Означава ли това, че си честен човек, който се покорява пред Бог? Означава ли това, че твоят нрав се е променил или че си човек, който притежава истината, или човешка природа? Със сигурност не. Тези твои външни действия може да изглеждат приятни за другите хора — но те не означават, че практикуваш истината или че се покоряваш пред Бог, и със сигурност не означават, че навлизаш в истината реалност. Жертвите и отдаването на хората са твърде фалшиви и всички те са контролирани от намерението да получат благословии, без да са били пречистени чрез изпитания и облагородяване. Ето защо толкова много хора все още са нехайни в дълга си и не получават никакви практически резултати. Те дори прекъсват, смущават, подкопават работата на църквата и създават всякакви проблеми в нея. Те не мислят за покаяние и продължават да сеят негативизъм, да изричат лъжи и да изопачават фактите, за да докажат собствената си правота, дори когато църквата ги премахне. Някои хора вярват в продължение на десетилетие или две, но продължават да безчинстват и да вършат всякакви злини. След това биват премахнати или отлъчени от църквата. Фактът, че могат да вършат толкова много ужасни неща, е достатъчно доказателство, че имат ужасен характер, че са твърде криви и измамни и че изобщо не са простодушни, послушни или покорни. Това е така, защото те никога не са се интересували особено от практикуването на истината и от това да бъдат честни хора. Те възприемат вярата в Бог като въпрос на: „Стига да се откажа от семейството си, да отдам всичко на Бог, да страдам и да платя цена, Бог трябва да отбележи моите дела и трябва аз да получа Неговото спасение“. Това е просто една приумица и самозалъгване. Ако искате да получите спасение и наистина да дойдете пред Бог, първо трябва да дойдете при Бог в търсене: „О, Боже, какво трябва да приложа на практика? Какъв е Твоят критерий за спасяване на хората? Какъв тип хора спасяваш Ти?“. Именно това трябва да търсим и да знаем преди всичко. Създай основата си върху истината, вложи усилия в истината и в реалността във всичко и тогава ще бъдеш човек, който притежава основа, който притежава живот. Ако създадеш основата си върху думи и доктрини и никога не практикуваш каквато и да било истина и не влагаш усилия в каквато и да било истина, тогава ти ще бъдеш човек, който никога не притежава живот. Когато практикуваме да бъдем честни хора, ние имаме живота, реалността и същността на честни хора. След това имаме практикуването и поведението на честни хора и най-малкото тази наша честна страна ще носи радост на Бог и Той ще я одобри. Все още обаче често проявяваме лъжа, лукавост и измама, които трябва да бъдат пречистени. Затова трябва да продължим да търсим и да не затъваме в рутината. Бог ни чака, като ни дава шанс. Ако никога не правиш планове да се превърнеш в честен човек, ако никога не се опитваш да говориш честно и от сърце, да правиш нещата без фалша на хитрините и измамите, да се държиш като честен човек, тогава няма как да живееш с честно човешко подобие или да навлезеш в истината реалност на това да бъдеш честен човек. Ако си навлязъл в реалността на определен аспект на истината, тогава си придобил този аспект на истината. Ако не притежаваш тази реалност, тогава не притежаваш този живот или духовен ръст. Когато си изправен през изпитания и изкушения или когато получиш поръчение, ако нямаш никаква реалност, лесно ще се препъваш и ще допускаш грешки, ще си склонен да оскърбяваш Бог и да се бунтуваш срещу Него. Няма да си способен да си помогнеш. Много хора безчинстват в дълга си, отказват да приемат съвети и остават непоправими, като сериозно прекъсват и смущават работата на църквата и сериозно вредят на интересите на Божия дом. Накрая тези хора биват премахнати и отлъчени — това е неизбежният изход. Но ако в момента практикуваш истината, за да бъдеш честен човек, твоето свидетелство за преживяване като честен човек е одобрено от Бог. Никой не може да ти отнеме това и никой не може да те лиши от тази реалност, от този живот. Някои хора питат: „Аз вече съм честен човек от дълго време. Мога ли да се превърна отново в измамен човек?“. Ако си се отървал от покварения си нрав, ако притежаваш истината реалност да си честен човек, ако изживяваш човешко подобие и мразиш хитростта, измамността и света на невярващите в сърцето си, тогава ти не можеш да се върнеш под властта на Сатана. Това е така, защото си способен да живееш според Божиите слова. Ти вече живееш в светлината. Не е лесно да се превърнеш от измамен в честен човек. Да се превърнеш обратно в измамен човек от честен човек, на когото Бог наистина се радва, би било невъзможно, дори по-трудно. Някои хора казват „От няколко години имам преживяване на това да съм честен човек. През повечето време казвам истината и съм доста честен. Но тук-там казвам нещо, което е невярно, заобиколно или измамно“. Това е много по-лесен за оправяне на проблем. Щом се съсредоточиш върху търсенето на истината и ратуваш за нея, няма нужда да се тревожиш, че няма да си способен да се промениш в бъдеще. Със сигурност ще продължиш да се подобряваш. Подобно на разсад, засаден в земята, ако го поливаш навреме и му осигуряваш ежедневна слънчева светлина, няма нужда да се тревожиш дали след това ще даде плод и със сигурност ще има реколта през есента. Това, което трябва да ви вълнува най-много сега, е следното: дали някога сте имали навлизане за това да сте честни хора? Изричате ли все по-малко лъжи? Можете ли да кажете, че като цяло вече сте честни хора? Това са ключовите въпроси. Ако някой каже: „Знам, че съм измамен човек, но никога не съм практикувал да бъда честен човек“, тогава ти нямаш нищо от реалността на това да бъдеш честен човек. Трябва да работиш усилено, да извадиш за разнищване всеки малък аспект от живота си, всички твои различни видове поведение, всички начини, по които практикуваш измамност, и отношението ти към другите. Преди да разнищиш тези неща, може да се почувстваш много доволен от себе си, много самодоволен, че си направил това, което си направил. Но щом го разнищиш в сравнение с Божиите слова, ще бъдеш шокиран: „Не знаех, че съм толкова подъл, толкова злонамерен и коварен!“. Ще откриеш истинската си същност и наистина ще осъзнаеш своите трудности, своите недостатъци и своята измамност. Ако не направиш никакво разнищване и завинаги мислиш за себе си като за честен човек, като за човек, при когото няма измама, но въпреки това продължаваш да се наричаш измамен човек, тогава никога няма да се промениш. Ако не изтръгнеш тези достойни за презрение, нечестиви намерения от сърцето си, тогава как ще видиш своята грозота и поквара? Ако не размишляваш и не разнищваш покварените си състояния, тогава ще видиш ли истината за това колко дълбоко си покварен? Без разбиране на покварения си нрав няма да знаеш как да търсиш истината, за да разрешиш проблемите. Няма да знаеш как да се стремиш към истината и да навлезеш в реалността според Божиите изисквания. Това е истинското значение на фразата: „Никога няма да имаш реалност, ако не практикуваш истината“.

Всичко, което Бог казва, е истината — всяко слово до последното притежава истината реалност и всичко това е реалността на положителните неща. Хората просто трябва да пренесат Божиите слова в ежедневието си, за да ги практикуват и да навлязат в тях. Всяко Божие слово е насочено към това, от което се нуждае човечеството, и всяко слово е дадено на хората, за да се сравняват с него. Божиите слова не са предназначени да бъдат преглеждани набързо мимоходом, нито да задоволяват някакви твои духовни нужди, нито да празнословиш с тях или да удовлетворяваш нуждите си да говориш за думи и доктрини. Всяко Божие слово притежава реалността на истината. Ако не практикуваш Божиите слова, няма да има как да навлезеш в истината реалност — винаги ще бъдеш човек, който няма връзка с реалността. Ако практикуваш да бъдеш честен човек, тогава ще имаш реалността на това да бъдеш честен и ще можеш да изживееш истинското състояние на това да бъдеш честен човек, а не само да се преструваш измамно. Също така ще си способен да разбереш кой тип човек е честен и кой тип човек не е и защо Бог мрази измамните хора. Ще разбереш наистина значението на това да бъдеш честен човек. Ще преживееш какво има предвид Бог, когато изисква от хората да са честни, и защо го изисква от тях. Когато откриеш, че си пълен с измамност, ще намразиш своята измамност и изкривяване. Ще намразиш това колко безсрамно си живял според своя измамен, крив нрав. Поради това ще жадуваш да се промениш. По този начин все повече ще чувстваш, че да си честен човек е единственият начин да изживееш нормална човешка природа и да живееш смислено. Ще почувстваш, че е невероятно смислено Бог да изисква от хората да бъдат честни. Ще почувстваш, че само по този начин можеш да си в съгласие с Божиите намерения, че само честните хора ще придобият спасение и че казаното от Бог е съвсем точно! Кажете Ми: смислено ли е Божието изискване към хората да бъдат честни? (Да.) Тогава още сега трябва да започнете да разнищвате своите измамни и криви части. След като ги разнищиш, ще откриеш, че зад всичко измамно се крие намерение, определена цел и човешка грозота. Ще откриеш, че тази измама разкрива глупостта на хората, техния егоизъм и това, че са достойни за презрение. Когато откриеш това, ще видиш истинското си лице, а когато видиш истинското си лице, ще намразиш себе си. Когато започнеш да се мразиш, когато наистина знаеш какво представляваш, ще продължиш ли да се перчиш тогава? Ще продължиш ли да се хвалиш на всяка крачка? Ще искаш ли винаги комплименти и похвала от другите? Ще продължиш ли да казваш, че Божиите изисквания са твърде високи, че няма нужда от тях? Няма да се държиш така и няма да казваш такива неща. Ще се съгласиш с това, което казва Бог, и ще кажеш „амин“. Ще бъдеш убеден със сърцето си, с ума си и с очите си. Когато това се случи, то ще означава, че си започнал да практикуваш Божиите слова, че си навлязъл в реалността и че си започнал да виждаш резултати. Колкото повече практикуваш Божиите слова, толкова повече ще чувстваш колко точни и необходими са те. Да кажем, че не ги практикуваш. Вместо това винаги само мрънкаш: „О, аз съм нечестен, аз съм измамен“, и въпреки това, когато се сблъскаш с дадена ситуация, продължаваш да действаш измамно и през цялото време си мислиш, че това не се счита за измамност, все още смяташ себе си за честен и просто оставяш случката да отшуми. А следващия път, когато се появи нещо, отново прибягваш до хитрости, впускаш се в изкривяване и измамност и лъжеш, още щом си отвориш устата. След това се чудиш: „Пак ли бях крив и измамен? Отново ли излъгах? Не мисля, че това се брои“. И се молиш пред Бог: „Боже, Ти виждаш, че винаги прибягвам до кроежи и винаги съм крив и измамен. Моля Те, прости ми. Следващия път няма да бъда такъв. Ако съм такъв, моля Те, дисциплинирай ме“, просто бегло засягаш тези въпроси и ги замазваш. Що за човек е това? Това е човек, който не обича истината и не желае да я практикува. Може да си платил известна цена или да си прекарал известно време в изпълнение на своя дълг, в служене на Бог или в слушане на проповеди. Може също така да си пожертвал няколко работни часа и да си изкарал малко по-малко пари. Но в действителност ти ни най-малко не си практикувал истината и не си взел на сериозно въпроса за практикуването на истината. Бил си повърхностен и нехаен, никога не си се замислял много за това. Ако при практикуването на истината само отбиваш номера, това доказва, че отношението ти към истината не е отношение на любов. Ти си човек, който не желае да практикува истината. Ти си далече от истината и изпитваш неприязън към нея. Започнал си вярваш, за да придобиеш благословии, и единствената причина, поради която не си се отдръпнал от Бог, е, защото се страхуваш, че ще бъдеш наказан. Затова се справяш как да е с твоята вяра, като се стремиш да проповядваш думите и доктрините, за да може да изглеждаш добре, заучаваш известен духовен речников запас и някои популярни химни, заучаваш няколко ключови фрази за общение относно истината и модерни думи, свързани с твоята вяра. Кичиш се като духовно лице и си мислиш, че си някой, който е в съгласие с Божиите намерения и който е достоен да бъде оползотворен от Него. Ставаш самодоволен и се самозабравяш. Увличаш се и се заблуждаваш от този повърхностен образ, от това лицемерно поведение. Заблуждаваш се от тях, докато не умреш, и макар че си мислиш, че ще се издигнеш в небето, в действителност ще се спуснеш в ада. Какъв е смисълът от такъв вид вяра? В тази твоя така наречена „вяра“ няма нищо истинско. В най-добрия случай ти си признал, че има Бог, но не си навлязъл в нито една частица от истината реалност. Така че накрая твоят изход ще бъде същият като този на невярващите — ще отидеш в ада, без добри крайни резултати. Бог казва: „Не искам ярки и пищни цветя, а изобилни плодове“. Независимо колко много цветя имаш или колко красиви са те, Бог не ги иска. Което означава, че независимо колко хубаво говориш или колко много изглежда, че отдаваш всичко на Бог, че допринасяш или жертваш, това не е нещо, което радва Бог. Той гледа само колко истина си разбрал и практикувал в действителност, колко от истината реалност в Божиите слова си изживял, дали е настъпила истинска промяна в твоя живот нрав, колко истинско свидетелство за преживяване имаш, колко добри дела си подготвил, колко си направил, за да удовлетвориш Божиите намерения, и дали си изпълнил дълга си според критерия. Това са нещата, които Бог гледа. Когато хората не разбират Бог и не познават намеренията Му, винаги ги тълкуват погрешно и Му представят някои повърхностни неща с цел да си разчистят сметките с Него. Те казват: „Боже, от много години съм вярващ. Пътувал съм навсякъде, проповядвал съм евангелието и съм обърнал във вярата толкова много хора. Мога да изрецитирам няколко откъса от Твоите слова и да изпея доста химни. Когато се появи нещо голямо или нещо трудно, винаги постя и се моля, и постоянно чета Твоите слова. Как бих могъл да не съм в съответствие с Твоите намерения?“. Тогава Бог им казва: „Сега честен човек ли си? Промени ли се измамността ти? Платил ли си някога някаква цена, за да станеш честен човек? Изложил ли си някога пред Мен всичките измамни неща, които си вършил, всичките разкрития на твоята измамност и извадил ли си ги наяве? По-малко нечестен ли си с Мен? Разпознаваш ли, когато Ми даваш лъжливи клетви или празни обещания, или когато казваш хубави неща, за да Ме заблудиш? Избавил ли си се от тези неща?“. Когато се замислиш върху това и откриеш, че изобщо не си се избавил от тези неща, ще останеш смаян. Ще осъзнаеш факта, че няма как да си разчистиш сметките пред Бог. Аз разобличавам поквареното ви състояние, за да ви позволя да опознаете себе си. Аз говоря толкова много, за да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността. Хората не трябва да рецитират никакви думи, никакво общение или никакви истини надълго и нашироко. Те трябва да ги практикуват. Защо винаги ви се казва да приемете истината и да я практикувате? Защото само истината може да пречисти вашата поквара и да промени вашите възгледи за живота и ценностите ви, и само истината може да стане нечий живот. Когато приемеш истината, трябва да я практикуваш, за да се превърне тя в твой живот. Ако вярваш, че разбираш истината, но не си я практикувал и тя не е станала твой живот, тогава няма да можеш да се промениш. Тъй като не си приел истината, твоят покварен нрав няма как да бъде пречистен. Ако не можеш да практикуваш истината, няма да се промениш. И накрая, ако истината не се е вкоренила в сърцето ти и не е станала твой живот, когато времето ти на вярващ наближи края си, съдбата ти и изходът ти ще бъдат решени. В контекста на това общение всички ли чувствате някаква неотложност да практикувате истината? Не чакайте да минат три, пет или повече години и едва тогава да започнете да я практикувате. Когато става въпрос за практикуване на истината, няма такова нещо като твърде рано или твърде късно. Ако я практикуваш скоро, ще се промениш скоро, а ако я практикуваш по-късно, ще се промениш по-късно. Ако пропуснеш шанса си за делото на Светия Дух и Божието усъвършенстване на човечеството, ще бъдеш в опасност, когато дойдат големите бедствия. Тогава, когато Божието дело за спасяването на човечеството приключи, няма да са останали никакви шансове. Ако, след като си изгубил шанса си, кажеш: „Тогава не положих никакви усилия, но сега ще започна да практикувам това“, ще бъде твърде късно и едва ли ще бъдеш усъвършенстван от Бог. Това е така, защото Светият Дух вече няма да върши делото Си и твоето разбиране за всички неща и за всички истини ще бъде много повърхностно. Сега възникват всякакви ситуации и чрез общението за истината вашата вяра расте и вие имате по-голям устрем да следвате Бог. Ако за известно време няма никакви ситуации, вие със сигурност ще станете негативни и недисциплинирани и ще се отдалечавате все повече от Бог. Ще станете точно като онези хора в религиозния свят, които спазват само форматите на събиранията и религиозните церемонии, напълно лишени от истината реалност. Тогава каква полза ще има за вас да се биете в гърдите и да ридаете?

Кажете Ми, изтощително ли е да се живее заедно с измамни хора? (Да.) Не са ли изтощени и те? Всъщност те също са уморени, но не усещат умората си. Това е така, защото измамните хора и честните хора са различни: честните хора са по-непринудени. Мислите им не са толкова сложни и те казват това, което мислят. Измамните хора, от друга страна, винаги трябва да говорят със заобиколки. Те не казват нищо директно — вместо това винаги играят измамни игри и прикриват лъжите си. Винаги напрягат ума си, винаги мислят, защото се страхуват, че ако са проявили и най-малка небрежност, ще изпуснат нещо. До каква степен някои хора играят измамни игри? Независимо с кого общуват, те винаги се опитват да видят кой е по-пресметлив, кой е по-умен, кой е на върха и накрая тяхното съревноваване се превръща в невроза. Не могат да спят нощем, но все пак не чувстват болка и дори смятат, че това е нормално. Не са ли се превърнали те тогава в живи демони? Когато Бог спасява хората, Той им позволява да се откъснат от влиянието на Сатана и да се отърват от покварения си нрав, да станат честни хора и да живеят според Неговите слова. Да живееш като честен човек е освобождаващо и волно и е много по-безболезнено. Това е най-щастливият живот. Честните хора са по-непринудени. Те казват това, което е в сърцата им, казват това, което мислят. В думите и в действията си те следват съвестта и разума си. Готови са да се стремят към истината и, когато я разберат, да я практикуват. Когато не могат да прозрат даден въпрос, са готови да търсят истината и тогава правят всичко, което е в съгласие с нея. Те търсят Божиите желания навсякъде и във всичко и след това ги следват в действията си. Възможно е да има някои области, в които са глупави, и трябва да се въоръжат с истините принципи, а това изисква от тях постоянно да израстват. Като преживяват по този начин, означава, че те могат да станат честни, мъдри хора и да са изцяло в съгласие с Божиите намерения. Но измамните хора не са такива. Те живеят според сатанински нрав, като разкриват своята поквара, но се страхуват, че като правят това, другите могат да намерят нещо, което да използват срещу тях. Затова в отговор те използват криви и измамни хитрости. Страхуват се от момента, в който всичко ще бъде разкрито, затова използват всички възможни средства, за да измислят лъжи и да ги прикриват, а когато се появи празнина, изричат още лъжи, за да я запълнят. Винаги да лъжеш и да прикриваш лъжите си — не е ли това изтощителен начин на живот? Те винаги си блъскат главите, за да измислят лъжи и да ги прикрият. Това е твърде обременително. Поради това измамните хора, които прекарват дните си в измислянето на лъжи и прикриването им, имат толкова изтощителен и мъчителен живот! При честните хора обаче е различно. Като честен човек той не трябва да се замисля толкова много за това, което говори и прави. В повечето случаи честният човек може просто да казва истината. Само когато конкретен въпрос засяга интересите му, той се напряга малко по-усилено да помисли — може да излъже малко, за да защити интересите си, да запази суетата и гордостта си. Тези видове лъжи са ограничени, така че за честните хора говоренето и действията не са толкова изтощителни. Намеренията на измамните хора са много по-сложни от тези на честните хора. Техните съображения са твърде многопластови: те трябва да се съобразяват с престижа си, с репутацията си, с придобивките и със статуса си, и трябва да защитават интересите си — всичко това, без да позволяват на другите да съзират някакви недостатъци или да им подаряват играта, затова трябва да си блъскат главите, за да измислят лъжи. Освен това измамните хора имат големи, прекомерни желания и много изисквания. Те трябва да измислят начини за постигане на целите си, поради което трябва да продължат да лъжат и мамят, а тъй като изричат повече лъжи, трябва да прикриват повече лъжи. Ето защо животът на измамния човек е много по-изтощителен и по-мъчителен от този на честния човек. Някои хора са относително честни. Ако могат да се стремят към истината, да се самоанализират, независимо от това какви лъжи са изрекли, да разпознаят измамата, в която са участвали, каквато и да е била тя, като я разгледат в светлината на Божиите слова, за да я разнищят и разберат, и продължат, за да я променят, тогава ще са способни да се отърват от голяма част от лъжите и измамите си за не повече от няколко години. Тогава ще са се превърнали в хора, който в общи линии са честни. Като живеят по този начин, не само ги освобождава от много болка и изтощение, но също така им носи спокойствие и щастие. По много въпроси те ще бъдат свободни от възпиранията на славата, придобивките, статуса, от суетата и гордостта и естествено ще живеят волен и освободен живот. Измамните хора обаче винаги имат скрити мотиви зад това, което говорят, и зад действията си. Те измислят всякакви лъжи, за да подведат и измамят другите, а щом бъдат разобличени, измислят начини да прикрият лъжите си. Измъчвани по един или друг начин, те също така считат, че животът им е изтощителен. Достатъчно изтощително е да изричат толкова много лъжи във всяка ситуация, в която попадат, а още по-изтощително е това, че после трябва да прикриват тези лъжи. Всичко, което казват, е предназначено да се постигне някаква цел, затова за всяка изречена своя дума изразходват много умствена енергия. А когато приключат да говорят, се страхуват, че си ги прозрял, затова трябва да си блъскат главите, за да прикрият лъжите си, упорито да ти обясняват нещата и да се опитват да те убедят, че не те лъжат или мамят, че са добри хора. Измамните хора са склонни да правят тези неща. Ако двама измамни души са заедно, неизбежно ще има интриги, конфликти и кроежи. Препирните никога няма да свършат, което ще доведе до все по-дълбока омраза и те ще се превърнат в заклети врагове. Ако ти си честен човек и си заедно с измамен човек, това поведение със сигурност ще те отврати. Ако се държи така само понякога, ще си кажеш, че всеки има покварен нрав и че е трудно да се избегнат такива неща. Но ако действа така през цялото време, ще бъдеш напълно погнусен от тези методи и ще ги ненавиждащ, ще ненавиждаш тази негова страна и намеренията, които има. Когато почувстваш ненавист до такава степен, ще си способен да го намразиш и да го отхвърлиш. Това е нещо съвсем нормално. С него не може да се общува, ако не се покае и не покаже някаква промяна.

Какво ще кажете — не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително — защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато хората не искат да бъдат честни и да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко — защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно. Могат ли да бъдат спасени хора, които не обичат истината? Това е абсолютно невъзможно. Да не обичаш истината е проблем на сърцето, на природата на човека. Той не може да бъде разрешен. Дали човек може да бъде спасен във вярата си, или не, зависи главно от това дали обича истината, или не. Само тези, които обичат истината, могат да приемат истината. Само те могат да преминат през трудности и да платят цена в името на истината, и само те могат да се молят на Бог и да се уповават на Него. Само те могат да търсят истината, да се самоанализират и да опознават себе си чрез своите преживявания, само те имат смелостта да се опълчат срещу плътта и да постигнат практикуване на истината и покорство пред Бог. Само тези, които обичат истината, могат да се стремят към нея по този начин, да вървят по пътя на спасението и да придобият Божието одобрение. Няма друг път освен този. За тези, които не обичат истината, е много трудно да я приемат. Това е така, защото по своята природа те изпитват неприязън към истината и я мразят. Ако искат да спрат да се противопоставят на Бог или да не вършат зло, ще им бъде много трудно да го направят, защото са от Сатана и вече са станали дяволи и врагове на Бог. Бог спасява човечеството, Той не спасява дяволите или Сатана. Някои хора задават въпроси като: „Аз наистина разбирам истината. Просто не мога да я практикувам. Какво да правя?“. Това е човек, който не обича истината. Ако някой не обича истината, той не може да я практикува, дори да я разбира, защото в сърцето си не желае да го прави и не харесва истината. Такъв човек не може да бъде спасен. Някои хора казват: „Струва ми се, че човек губи много, ако е честен, затова не искам да бъда такъв. Измамните хора никога не губят — те дори печелят, като се възползват от другите. Така че предпочитам да бъда измамен човек. Не желая да позволя на другите да познават личните ми дела, да им позволя да ме проумеят или разберат. Съдбата ми трябва да бъде в моите собствени ръце“. Щом е така, разбира се, опитай и виж. Виж до какъв изход ще стигнеш, виж кой ще отиде в ада и кой ще бъде наказан накрая.

Имате ли желание да бъдете честни? Какво смятате да направите, след като чуете това общение? С какво ще започнете първо? (Ще започна с това да не лъжа.) Това е правилният начин да се практикува, но да не лъжеш не е лесно. Често зад лъжите на хората стоят намерения, но зад някои лъжи няма никакво намерение и те не са умишлено планирани. Вместо това си излизат съвсем естествено. Човек може да преодолее лесно такива лъжи. Трудно е обаче да преодолее лъжите, зад които стоят намерения. Това е така, защото тези намерения са породени от природата на човека и представляват измамата на Сатана. Това са намерения, които хората избират съзнателно. Ако някой не обича истината, той няма да може да се опълчи на плътта — затова трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, както и да търси истината, за да разреши проблема. Но лъжата не можеш да преодолееш напълно от раз. От време на време ще има рецидиви, дори многократни рецидиви. Това е нормална ситуация и щом преодолявате всяка лъжа, която изричате, и продължавате да го правите, ще дойде ден, в който ще сте преодолели всичко това. Преодоляването на лъжата е продължителна война: когато изникне една лъжа, самоанализирайте се и след това се помолете на Бог. Когато се появи друга, самоанализирайте се и отново се помолете на Бог. Колкото повече се молиш на Бог, толкова повече ще мразиш покварения си нрав и ще копнееш да практикуваш истината и да я изживееш. Така ще имате силата да се откажете от лъжите. След известно време на подобно преживяване и практикуване ще сте способни да видите, че лъжите ви са станали много по-малко, че живеете с много по-голяма лекота и вече няма да има нужда да лъжете или да прикривате лъжите си. Възможно е да не говорите много всеки ден, но всяко изречение ще идва от сърцето ви и ще бъде истинско, с много малко лъжи. Как ще се чувствате, когато живеете така? Няма ли да се чувствате свободни и волни? Поквареният ви нрав няма да ви възпира, няма да сте обвързани от него и най-малкото ще започнете да виждате резултатите от това да сте честни хора. Разбира се, когато се сблъскате с особени обстоятелства, понякога може да си позволите малка лъжа. Може да има моменти, в които се сблъсквате с някаква опасност или неприятност, или да искате да защитите сигурността си, и тогава няма как да не излъжете. Все пак трябва да размислите върху това, да го разберете и да разрешите проблема. Трябва да се помолите на Бог и да кажете: „В мен все още има лъжа и измама. Нека Бог ме спаси веднъж завинаги от моя покварен нрав“. Когато човек съзнателно проявява мъдрост, това не се счита за разкриване на поквара. Именно това трябва да преживее човек, за да бъде честен. По този начин лъжите ти ще стават все по-малко. Днес изричаш десет лъжи, утре може да кажеш девет, вдругиден осем. След това ще изречеш само две или три. Ще казваш истината все по-често, а практикуването на това да си честен човек ще се доближава все повече до Божиите намерения, до Неговите изисквания и критерии — колко хубаво ще бъде това! За да практикувате да бъдете честни, трябва да имате път и цел. Първо, разрешете проблема с лъжата. Трябва да знаете същността зад това, че изричате тези лъжи. Трябва също така да анализирате какви намерения и мотиви ви подтикват да говорите тези лъжи, защо имате такива намерения и каква е тяхната същност. Когато изясните всички тези въпроси, ще сте прозрели напълно проблема с лъжата, и когато нещо ви сполети, ще имате принципи на практикуване. Ако продължиш да практикуваш и преживяваш така, тогава със сигурност ще постигнеш резултати. Един ден ще си кажеш: „Лесно е да си честен. Толкова уморително е да лъжеш! Не искам повече да бъда измамен човек, който винаги трябва да мисли какви лъжи да изрече и как да ги прикрие. Това е все едно да си човек с психично заболяване, който си противоречи, когато говори — някой, който не заслужава да бъде наречен „човек“! Подобен живот е толкова уморителен и не искам повече да живея така!“. В този момент ще имаш надежда, че ще бъдеш истински честен човек, и ще докажеш, че си започнал да постигаш напредък в това отношение. Това е пробив. Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те трогне, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите. Когато хората започнат да търсят истината, не е задължително да имат вяра. За хората е трудно да нямат път, но щом разберат истината и имат път за практикуване, сърцата им намират наслада в това. Ако са способни да практикуват истината и да действат според принципите, сърцата им ще намерят утеха и те ще получат свобода и волност. Ако имаш някакво истинско познание за Бог, ще можеш да виждаш ясно всички неща на този свят. Сърцето ти ще бъде озарено и ще имаш път. Тогава ще придобиеш пълна свобода и волност. Тогава ще разбереш какво означава да практикуваш истината, да удовлетворяваш Бог и да бъдеш истински човек — и така ще си на правилния път на вярата си в Бог.

Есен, 2007 г.