По време на последното събиране основната тема на общението бяха четирите основни условия за усъвършенстване на човека чрез приемане на съд и наказание. Кои са тези четири основни условия? (Първото условие е задоволителното изпълнение на дълга. Второто е да притежаваш нагласа на покорство пред Бог. Третото условие е да бъдеш относително честен човек. И четвъртото е да имаш покайващо се сърце.) В рамките на всяко от тези четири условия има някои подробности, както и конкретни практики и специфични препратки. Всъщност тези четири теми се обсъждат от години. Ако днес отново говорим за тях, дали това ще се счита за преекспониране на стари теми? (Не.) Защо да не се счита за такова? Защото съдържанието на всяко едно от тези четири условия включва реалността на истината и навлизането в живота, които са неизчерпаеми теми. Повечето хора все още не са достигнали момента на навлизане в реалността на истината. Те разбират само повърхностното значение на истината, разбират само няколко прости доктрини. Макар че са способни да разговарят за някои реалности, те не успяват да навлязат в истините реалности. Така че независимо за кой аспект на истината става въпрос, за него трябва да се разговаря често и да се слуша често. По този начин разбирането на хората за различните истини ще се задълбочи чрез тяхното реално преживяване и преживяванията им ще стават все по-точни.

Току-що обобщихме четирите основни условия за това човек да бъде доведен до съвършенство чрез приемането на съд и наказание. А сега да започнем обсъждането на първото условие: задоволително изпълнение на дълга. Някои хора казват: „Всички обсъждания през последните две години бяха посветени на изпълнението на дълга. По-конкретно, как да изпълняваме дълг, как да го изпълняваме добре, кои принципи да спазваме, докато го изпълняваме — в сърцето си познавам тези неща като петте си пръста, те не биха могли да бъдат по-ясни. И през последните няколко години ежедневието ми е изцяло посветено на истините, свързани с изпълнението на моя дълг. Откакто започнах да изпълнявам дълга си, търсех, ядях и пиех, и слушах истини, свързани с него, но дори и сега тази тема продължава се обсъжда. Отдавна вече я разбирам в сърцето си. Всъщност не става ли въпрос за това просто да изпълняваш добре дълга си? Не означава ли задоволителното изпълнение на дълга просто да следваш онези принципи, които вече бяха споменати преди? Обичай Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Търси принципите, не се осланяй на собствените си влечения и бъди в хармонична координация, докато изпълняваш дълга си. Синхронизирай изпълнението на дълга си с навлизането в живота — това е всичко, което може да се каже по този въпрос“. Нещата, с които се сблъсквате и които преживявате в ежедневието си, съдържат само тези теми, така че това е всичко, което разбирате. Независимо колко от това разбирате, все пак днес ние трябва да обсъдим тази истина. Ако нещо бъде повторено, това ще е от полза и за вас и ще можете да го обмислите отново. Ако е нещо, което не е обсъждано преди, тогава го приемете. Независимо дали се повтаря, или не, трябва да слушате внимателно. Помислете за какви истини става въпрос тук, дали тези истини носят някаква полза за вашето навлизане в живота и дали могат да ви помогнат да изпълнявате задоволително дълга си. Така че наистина е необходимо да се върнем отново към темата за задоволителното изпълнение на дълга.

Що се отнася до задоволителното изпълнение на дълга, нека първо да оставим настрана значението на думата „задоволително“ и вместо това да поговорим за това какво е дълг. Накрая вие ще знаете какво е дълг, какво се счита за задоволително и как трябва да се изпълнява дългът. Ще имате път на практикуване за изпълнението на дълга съгласно критериите. И така, какво е дълг? (Дълг е това, което Бог поверява на човека да върши, той е нещо, което трябва да бъде свършено от едно сътворено същество.) Това твърдение е само наполовина вярно. На теория в него няма нищо погрешно, но при по-внимателно изследване това обяснение е непълно. Трябва да има предварително условие. Нека се задълбочим в тази тема. За всеки вярващ и невярващ това как живее живота си, какво прави в този човешки свят и каква е житейската му съдба — не са ли всички тези неща предопределени от Бог? (Да, така е.) Например някои хора се занимават с музика в този свят. Тяхната мисия в живота е да създават музика. Може ли тази мисия да се счита за техен дълг? (Не.) Някои хора са извършили необикновени неща в света, повлияли са на цялото човечество, дали са принос и дори са променили една епоха. Това е тяхната мисия в живота. Може ли тази мисия в живота да се нарече техен дълг? (Не.) Но не е ли тази мисия в живота и това, което са направили през живота си, нещо, което им е поверено от Бог? Не е ли това нещо, което едно сътворено същество трябва да прави? (Да.) Точно така. Бог им е възложил мисия, поверил им е това поръчение и в рамките на цялото човечество, като част от това човечество, те имат нещо, което трябва да свършат, отговорност, която трябва да изпълнят. Независимо в коя област се занимават — било то изкуство, бизнес, политика, икономика, научни изследвания и т.н. — всичко това е предопределено от Бог. Има обаче един елемент на различие. Независимо какво Бог е отредил, тези хора са извън Божието дело на управлението. Те са считани за невярващи и онова, което правят, е външно за Божието дело на управлението. И така, могат ли техните отговорности, поръчението, което са приели, и мисията в живота им да се нарекат дълг? (Не.) Те не изпълняват дълг, защото това, което правят, не е свързано с Божието дело за спасяването на човечеството. Всички хора на този свят приемат пасивно поръчението на Създателя и мисията, която Той им е дал, но мисията, която приемат онези, които не вярват в Бог, и отговорностите, които изпълняват, не са дълг, защото не са свързани с Божия план за управление на спасяването на човечеството и нямат никакво участие в него. Те не приемат Бог и Бог не върши делото Си върху тях, затова независимо какви отговорности поемат и независимо какво поръчение приемат или каква мисия изпълняват в този живот, не може да се каже, че те изпълняват своя дълг. И така, какво точно представлява дългът? Какви предпоставки трябва да се добавят, за да се обясни ясно, точно и изчерпателно това понятие и истината в това отношение? Разбрахте ли някое понятие от общението ни току-що? Кое понятие? Че по отношение на всеки човек от човечеството, независимо колко голяма мисия е приел той или какво е нивото на промяната, която е извършил, или каква е степента на приноса му към човечеството, тази мисия и тези поръчения не могат да бъдат наречени дълг. Това е така, защото те не са свързани с Божия план за управление на спасяването на човечеството. Те са просто мисии. Независимо дали човек действа активно или пасивно, единственото, което прави, е да изпълнява мисия. Това е предопределено от Бог. С други думи, щом действията му нямат нищо общо с Божия план за управление и нищо общо с Божието дело за спасяването на човечеството, тогава изпълнението на такива мисии не може да се нарече изпълнение на дълг. Това със сигурност е извън всякакво съмнение. И така, що е дълг? Ето как трябва да се разбира той: дългът е поръчението и мисията, дадени от Бог в рамките на Неговото дело на управлението за спасяването на човечеството. Не е ли пълно и точно да го кажем по този начин? Само това, което е точно, е истината. Това, което е неточно и едностранчиво, не е истината, а е просто доктрина. Без пълно възприемане и задълбочено осъзнаване на това какво е дълг, няма да знаеш точно какви са истините, свързани с дълга. По-рано хората може би са имали много погрешни схващания в разбирането си за дълга. Това е така, защото не са разбирали истината, което е довело до най-различни представи и неясноти. След това хората са използвали тези представи и неясноти, за да си обяснят дълга, и впоследствие са се отнасяли към него въз основа на тези идеи. Някои хора например смятат, че тъй като целият живот на човека е предопределен от Бог — в какво семейство се ражда, дали е богат или беден в живота и каква кариера преследва, всичко това е предопределено от Бог — тогава всичко, което човек прави през живота си, и нещата, които постига, са все поръчения, дадени от Бог, и са негова мисия. Само защото това включва мисия, те считат, че това следователно е дълг. Така те залитат напосоки в своето понятие за дълга. Не е ли това погрешно разбиране? Някои хора, които се женят и имат деца, казват: „Да имаш деца е Божие поръчение, което Той ни е поверил, това е нашата мисия. Наш дълг е да отгледаме децата си до зряла възраст“. Не е ли това погрешно разбиране? А има и други, които казват: „Ние сме поставени на тази земя, за да се занимаваме със земеделие. Тъй като това е нашата съдба, по-добре е да се справяме добре с него, защото това е нашето поръчение и нашата мисия, дадени ни от Бог. Независимо колко обедняваме или колко трудно ни става, не можем да се оплакваме. Да обработваме земята добре през този живот е наш дълг“. Те отъждествяват съдбата на човека с неговата мисия и дълг. Това не е ли погрешно разбиране? (Да, така е.) Наистина е погрешно разбиране. А има и някои хора, които се занимават с бизнес в света и казват: „Преди не бях успешен в нищо, но след като се захванах с бизнес, животът ми стана добър и стабилен. Изглежда, че Бог ми е отредил да се занимавам с бизнес в този живот, за да подкрепям семейството си чрез него. Така че, ако в този живот се справям добре в бизнеса и разширявам дейността си, като осигурявам прехрана на всеки член на семейството си, тогава това е моята мисия и може би тази мисия е моят дълг“. Не е ли това погрешно разбиране? Хората считат, че ежедневните им дела, начинът, по който изкарват прехраната си, начинът на живот, който постигат, и качеството на живот, на което се радват — все неща, свързани с мисията им — са техен дълг. Това е неправилно, то е изопачено разбиране за това какво е дълг.

И така, какво тогава е дългът? Повечето хора имат някакво изкривено и изопачено възприемане на този въпрос. Ако Божият дом ти подреди да отидеш да засадиш зърно и зеленчуци, как ще се отнесеш към тази подредба? Някои хора вероятно не са способни да я разберат и казват: „Земеделието е свързано с прехраната на семейството. То не е дълг. Понятието за дълг не включва този аспект“. Защо възприемат нещата по този начин? Това е така, защото не разбират истините, свързани с изпълнението на дълга, и не разбират какво е дълг. Ако човек наистина разбере този аспект на истината, той ще пожелае да отиде и да обработва земята. Ще знае, че в Божия дом земеделието не се извършва заради прехраната на семейството, а за да се позволи на онези, които изпълняват дълг на пълен работен ден, да продължат да го изпълняват нормално. Всъщност това също е дадено от Бог поръчение. Самата работа може да не е по-значима от едно сусамово семенце или дори от една песъчинка, но независимо от тяхната значимост, това е задача, която се върши в рамките на Божието дело на управлението. Бог ти казва, че сега от теб се изисква да свършиш тази задача — ти как разбираш това? Трябва да я приемеш като свой дълг и трябва да я приемеш, без да си намираш оправдания. Ако просто се покориш пасивно и отидеш да се занимаваш със земеделие, защото така е било подредено за теб, това няма да е достатъчно. Тук има един принцип, който трябва да разбереш: църквата ти подрежда да се занимаваш със земеделие и да засаждаш зеленчуци, не за да забогатееш, нито за да можеш да се справиш и да издържаш семейството си. Това е така, за да се задоволят нуждите от работа в Божия дом по време на бедствие. Това е така, за да се гарантира, че всички онези, които изпълняват дълг на пълен работен ден в Божия дом, имат ежедневна прехрана, така че да могат да изпълняват дълга си нормално, без да задържат работата на Божия дом. Затова се счита, че някои от хората, които се занимават със земеделие в църквата, изпълняват дълга си. Естеството на земеделието в църквата е различно от земеделската работа на обикновените фермери. Какво е естеството на земеделската работа на обикновените фермери? Обикновените фермери се занимават със земеделие, за да осигурят прехраната на семействата си и да оцелеят. Това Бог е отредил за тях. Това е тяхната съдба, така че те се занимават със земеделие поколение след поколение. То обаче няма нищо общо с дълга им. Сега ти си дошъл в Божия дом и също се занимаваш със земеделие, но това е изискване на работата в Божия дом. Това е вид отдаване на всичко за Бог. Това е нещо различно по своето естество от обработването на собствената земя. Става въпрос за изпълнение на твоите отговорности и задължения. Това е дългът, който човек трябва да изпълнява. Това е поръчението и отговорността, които са ти поверени от Създателя. За теб това е твоят дълг. И така, когато сравняваш този дълг със светската си мисия, кое е по-важно? (Моят дълг.) Защо това е така? Дългът е това, което Бог изисква от теб да изпълняваш, това е нещо, което Той ти е поверил. Другата, основната причина е, че когато поемеш дълг в Божия дом и приемеш Божието поръчение, ти ставаш значим за Божието дело на управлението. В Божия дом винаги, когато нещо е подредено да бъде свършено от теб, било то трудност или уморителна работа, и независимо дали ти харесва, или не, това е твой дълг. Ако можеш да го считаш за поръчение и отговорност, които Бог ти е дал, то тогава ти си от значение за Неговото дело за спасяването на човека. И ако това, което правиш, и дългът, който изпълняваш, са от значение за Божието дело за спасяването на човека, и ти можеш сериозно и искрено да приемеш поръчението, което Бог ти е дал, как ще се отнася Той към теб? Той ще се отнася към теб като към член на Своето семейство. Това благословия или проклятие е? (Благословия.) Това е голяма благословия. Някои хора се оплакват, когато се сблъскат с малко трудности, докато изпълняват дълга си, без ни най-малко да осъзнават, че са получили огромни благословии. Не е ли просто глупаво да се оплакваш от Бог, след като си придобил толкова много предимства? В този момент е изключително важно да разбереш истината, да признаеш, че това е твой дълг и че той трябва да бъде приет от Бог. Сега имате ли ново разбиране или ново прозрение за това какво представлява дългът? Разбрали ли сте го задълбочено? Важен ли е дългът за получаването на спасение? (Да.) Колко е важен? Може да се каже, че има пряка връзка между изпълнението на дълга и получаването на спасение. Независимо от това какви мисии изпълняваш в този живот, ако не си изпълнил дълга си, ти нямаш нищо общо с получаването на спасение. С други думи, независимо колко велики подвизи си извършил в този живот сред другите хора, ти просто си изпълнявал мисия. Ти не си изпълнил дълга си на сътворено същество, така че нямаш нищо общо с получаването на спасение или с Божието дело за управлението на човечеството.

В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да си сътрудничат и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството. В Божия дом различните задачи, които изискват сътрудничеството на хората, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и се налага от разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека. Това е произходът и определението на дълга. Ако нямаше Божие дело на управлението, щяха ли хората на земята — независимо как живеят — да имат дълг? Не. Сега виждате ясно. С какво е свързан дългът на човека? (Свързан е с Божието дело на управлението за спасяването на човечеството.) Точно така. Има пряка връзка между дълга на хората, дълга на сътворените същества и Божието дело на управлението за спасяването на човечеството. Може да се каже, че без Божието спасяване на човечеството и без делото на управлението, което въплътеният Бог е започнал сред хората, те не биха имали никакъв дълг, за който да се говори. Дългът произтича от Божието дело. Именно него Бог изисква от хората. Ако погледнем на него от тази гледна точка, дългът е важен за всеки човек, който следва Бог, нали? Той е много важен. Казано в по-общ смисъл, ти участваш в делото на Божия план за управление. Казано по-конкретно, ти съдействаш на различните видове Божии задачи, които се изискват в различни моменти и сред различни групи от хора. Независимо какъв е твоят дълг, той е мисия, която Бог ти е дал. Понякога от теб може да се изисква да се грижиш за важен предмет или да го пазиш. Това може да е сравнително дребен въпрос, за който може да се каже само, че е твоя отговорност, но това е задача, която Бог ти е дал. Ти си я приел от Него. Ти си я приел от Божиите ръце и това е твой дълг. Ако говорим за същината на въпроса, твоят дълг ти е поверен от Бог. Той включва най-вече разпространяване на евангелието, свидетелстване, правене на видеоклипове, да си водач или работник в църквата или може да е работа, която е дори по-опасна и по-важна. Независимо от това, щом тя е свързана с Божието дело и с нуждите на работата по разпространяването на евангелието, хората трябва да я приемат като дълг от Бог. Казано в още по-широк смисъл, дългът е мисията на човека, поръчението, поверено му от Бог. По-конкретно казано, това е твоята отговорност, твоето задължение. С оглед на факта, че това е твоята мисия, че е поръчение, поверено ти от Бог, и че е твоя отговорност и задължение, изпълнението на твоя дълг няма нищо общо с твоите лични дела. Дългът няма нищо общо с личните дела — защо засягаме тази тема? Защото хората трябва да разберат как да се отнасят към своя дълг и как да го възприемат. Дългът е поръчението, което сътворените същества приемат, и мисията, която трябва да изпълняват в рамките на Божието дело на управлението. Хората са наясно с общата постановка, но какво да кажем за по-дребните детайли? Как трябва да подхожда човек към дълга си, за да се счита, че има правилно разбиране? Някои хора се отнасят към дълга си като към своите лични дела. Това ли е правилният принцип? (Не.) Защо е погрешен? Да вършиш неща за себе си не е изпълнение на дълга. Изпълнението на дълга не означава да вършиш неща за себе си, а по-скоро да вършиш работата, която Бог ти е поверил — има разлика между двете. Какъв е принципът, когато става въпрос за това да вършиш неща за себе си? Това означава да правиш, каквото ти хрумне, без да се съветваш с другите и без да се молиш на Бог или да търсиш Бог. Това означава да действаш според собствените си прищевки и без да се съобразяваш с последствията, стига то да ти е от полза. Приемлив ли е този принцип за изпълнение на дълга ти в Божия дом? (Не.) Някои хора казват: „Аз не приемам дори собствените си дела толкова на сериозно или не влагам толкова много усилия в тях. Отнасям се към дълга си така, все едно е моя лична работа, и този принцип със сигурност е уместен“. Това ли е правилният начин за приемане на дълга? Определено не. Какво трябва да бъде тогава отношението на човека към дълга? (Да го приеме от Бог.) „Да го приеме от Бог“. Тези пет думи са лесни за произнасяне, но как в действителност ще приложиш на практика съдържащата се в тях истина зависи от това как се отнасяш към своя дълг. Току-що определихме какво е дълг. Дългът идва от Бог, той е поверено от Бог поръчение, свързан е с делото на Неговия план за управление и със спасяването на човека. От тази гледна точка дългът ти има ли нещо общо с твоите лични принципи на поведение? Има ли той нещо общо с твоите лични предпочитания, с твоите житейски навици или с твоите обичайни житейски дейности? В ни най-малка степен. Тогава с какво е свързан дългът? Той е свързан с истината. Някои хора казват: „Щом ми е възложен този дълг, значи той е моя лична работа. А аз имам най-висшия принцип за изпълнение на дълга, който никой от вас не притежава. Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Но в допълнение към това аз имам още по-висш принцип, а именно да се отнасям към дълга си като към своя основна грижа, да го изпълнявам усърдно и да се стремя към най-добрия резултат“. Правилен ли е този принцип? (Не.) Защо е неправилен? Ако приемаш дълга си от Бог и в сърцето си си наясно, че Той ти го поверява, как трябва да се отнасяш към това поръчение? Този въпрос е свързан с принципите за изпълнение на дълга. Не е ли много по-възвишено човек да се отнася към дълга си като към Божие поръчение, а не като към лична работа? Това не е едно и също нещо, нали? Ако се отнасяш към дълга си като към въпрос на Божие поръчение, като към изпълнение на дълга си пред Бог и като към удовлетворяване на Бог чрез изпълнението на дълг, тогава твоят принцип за изпълнението на дълга не е просто да се отнасяш към него като към своя лична работа. Какво е отношението, което трябва да имате към дълга си и което да може да се нарече правилно и съгласно Божиите намерения? Първо, не можеш да анализираш от кого е подреден дългът, от кое ниво на ръководство е възложен — трябва да го приемеш от Бог. Не можеш да анализираш това, а трябва да го приемеш от Бог. Това е условие. Освен това, какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство. Какво отношение трябва да имате към своя дълг? Първо, не бива да го анализирате, като се опитвате да установите кой ви го е възложил. Вместо това трябва да го приемете от Бог, като дълг, поверен ви от Бог, и трябва да се подчините на устроеното и подреденото от Бог и да приемете дълга си от Бог. Второ, не правете разлика между високото и ниското ниво и не се интересувайте от естеството му, от това дали ви позволява да изпъкнете, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляйте върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество. Ако считаш, че можеш да изпълняваш определен дълг, но също така се страхуваш да не допуснеш грешка и да не бъдеш отстранен, поради което си плах, в застой и не можеш да постигнеш напредък, тогава това отношение на покорство ли е? Например, ако твоите братя и сестри те изберат за свой водач, тогава ти може да се чувстваш задължен да изпълняваш този дълг, защото си избран, но да не си активен по отношение на този дълг. Защо не си активен? Защото ти се въртят мисли за това и считаш, че: „Да бъдеш водач изобщо не е хубаво нещо. То е като да ходиш по ръба на пропаст или да стъпваш по тънък лед. Ако свърша добре задачата си, няма да има награда, но ако я свърша лошо, ще бъда кастрен. А да бъда кастрен дори не е най-лошото от всичко. Ами ако ме заменят или отстранят? Ако това се случи, тогава не свършва ли всичко за мен?“. В този момент започваш да изпитваш противоречия. Какво е това отношение? Това е предпазване и погрешно разбиране. Това не е отношението, което хората трябва да имат към дълга си. Това е разколебано и негативно отношение. И така, какво трябва да бъде положителното отношение? (Трябва да бъдем с открито сърце, да сме прями и да имаме смелостта да поемем бреме.) То трябва да бъде отношение на покорство и активно сътрудничество. Това, което казвате, е малко празно. Как може да сте с открито сърце и да сте прями, когато се страхувате по този начин? И какво означава да имате смелостта да поемате бреме? Каква нагласа ще ви даде смелостта да поемате бреме? Ако винаги се страхуваш, че нещо ще се обърка и няма да си способен да се справиш с него, и имаш много вътрешни пречки, тогава изначално ще ти липсва смелост да поемаш бреме. „Да бъдеш с открито сърце и да си прям“, „да имаш смелостта да поемеш бреме“ или „никога да не отстъпваш, дори пред лицето на смъртта“, за което говориш — всичко това звучи малко като лозунги, скандирани от разгневени млади хора. Могат ли тези лозунги да разрешават практически проблеми? Това, което е нужно сега, е правилното отношение. За да имате правилно отношение, трябва да разберете този аспект на истината. Това е единственият начин да разрешите вътрешните си затруднения и да си позволите да приемете безпроблемно това поръчение, този дълг. Това е пътят на практикуване и само това е истината. Ако използвате термини като „да бъдеш с открито сърце и да си прям“ и „да имаш смелостта да поемеш бреме“, за да се справите със страха, който изпитвате, това ще бъде ли ефективно? (Не.) Това показва, че тези неща не са истината, нито са път на практикуване. Може да кажеш: „Аз съм с открито сърце и съм прям, аз съм с неукротим духовен ръст, в сърцето ми няма други мисли или замърсители и имам смелостта да поема бреме“. Външно поемаш дълга си, но по-късно, след като си разсъждавал известно време, все още чувстваш, че не можеш да го поемеш. Може би все още изпитваш страх. Освен това е възможно да видиш как другите биват кастрени и да се уплашиш още повече, като пребито куче, което се ужасява от каиша. Все повече ще чувстваш, че духовният ти ръст е твърде малък и че този дълг е като огромна, непреодолима бездна, и в крайна сметка все още няма да си способен да поемеш това бреме. Ето защо скандирането на лозунги не може да разрешава практически проблеми. Как всъщност можеш да разрешиш този проблем? Трябва активно да търсиш истината и да възприемеш отношение на покорство и сътрудничество. Това може напълно да разреши проблема. Плахостта, страхът и безпокойството са безполезни. Има ли някаква връзка между това дали ще бъдеш разкрит и отстранен и дали си водач. Ако не си водач, ще изчезне ли твоят покварен нрав? Рано или късно трябва да разрешиш проблема със своя покварен нрав. Освен това, ако не си водач, тогава няма да имаш повече възможности да практикуваш и ще напредваш бавно в живота, с малко шансове да бъдеш усъвършенстван. Макар че има малко повече страдание в това да си водач или работник, то носи и много придобивки и, ако можеш да вървиш по пътя на стремежа към истината, ще можеш да бъдеш усъвършенстван. Каква голяма благословия е това! Затова трябва да се покориш и да сътрудничиш активно. Това е твой дълг и твоя отговорност. Независимо от пътя напред, трябва да имаш покорно сърце. Това е отношението, с което трябва да изпълнявате дълга си.

Темата за изпълнението на дълга не е непозната за никого. Тя не е нова. За онези, които вярват в Бог обаче, тази тема е много важна. Тя е истина, която трябва да бъде разбрана и в която трябва да се навлезе. Сътворените същества трябва да изпълняват добре дълга си, преди да бъдат одобрени от Създателя. Затова е много важно хората да разберат какво означава да изпълняваш дълга си. Изпълнението на дълга не е някаква теория, нито лозунг. То е аспект на истината. И така, какво означава да изпълняваш дълга си? И какви проблеми могат да бъдат разрешени чрез разбирането на този аспект на истината? Най-малкото разбирането му може да разреши въпроса за това как трябва да приемаш Божието поръчение, как трябва да се отнасяш към него и какво отношение и каква решимост трябва да имаш, когато изпълняваш поръчението, което Бог ти е поверил. Може също така да се каже, че същевременно то ще разреши и някои ненормални отношения между хората и Бог. Някои хора възприемат изпълнението на дълга си като капитал, а други — като свои лични задачи, а някои възприемат изпълнението на дълга си като своя лична работа и начинания, или възприемат дълга си като вид развлечение, забавление или любимо занимание за убиване на времето. Казано накратко, каквото и отношение да имаш към дълга си, ако не го приемеш от Бог и ако не се отнасяш към дълга си като към задача, която едно сътворено същество в рамките на Божието дело на управлението трябва да изпълни или по която трябва да сътрудничи, тогава това, което правиш, не е изпълнение на дълга ти. Правилно ли е да се отнасяш към дълга си като към семеен бизнес? Правилно ли е да се отнасяш към него като към част от личната си работа или като към любимо занимание? Правилно ли е да се отнасяш към него като към личен въпрос? Нито едно от тези неща не е правилно. Защо е необходимо да се споменават тези теми? Какъв проблем ще бъде разрешен чрез общението по тези теми? Ще се разреши проблемът с неправилното отношение на хората към техния дълг и с безбройните начини, по които те изпълняват дълга си нехайно. Отношението на хората към дълга им ще се промени само чрез разбиране на аспекта на истината, който се отнася до изпълнението на дълга им. Отношението им постепенно ще стане съответстващо на истината, ще отговаря на Божиите изисквания и ще бъде в съгласие с Неговите намерения. Ако хората не разбират аспекта на истината, който се отнася до изпълнението на дълга, в отношението им към дълга им и към принципите, които стоят зад него, ще се появят проблеми и те няма да са способни да постигнат резултата от изпълнението на дълга. Дългът е задача, поверена на човека от Бог, и е мисия, която трябва да изпълни. Въпреки това дългът определено не е твое лично начинание, нито е трамплин, който да ти помогне да се откроиш в тълпата. Някои хора използват дълга си като възможност да изпълнят свое лично начинание и да създават клики, други — за да задоволяват желанията си, трети — за да запълват празнотите, които чувстват в себе си, а четвърти — за да задоволяват нагласата си да разчитат на късмета, понеже мислят, че щом изпълняват дълга си, ще имат място в Божия дом и в прекрасното назначение, което Бог подрежда за човека. Подобно отношение към дълга е неправилно, то се ненавижда от Бог и спешно трябва да се преодолее.

Що се отнася до това какво е дълг, как хората трябва да се отнасят към него и какво отношение и възгледи трябва да имат към него, по тези въпроси до голяма степен вече беше разговаряно в общение. Всички вие трябва внимателно да разсъждавате върху тях. Разбирането на истините в тези аспекти е от най-голяма важност и спешност. Коя е истината, която най-много трябва да разберете точно сега? От една страна, вие трябва да разберете истините, свързани с виденията в този аспект. От друга страна, вие трябва да разберете къде имате погрешни разбирания и изопачено възприемане на тези истини в практикуването и в реалния живот. Когато се сблъскаш с въпроси, свързани с истините за изпълнението на дълга, ако тези думи и истини могат да се справят с вътрешното ти състояние, това доказва, че ти истински и изцяло си разбрал съдържанието, за което разговаряхме в общение. Ако не доведат до справянето ти с трудностите, с които се сблъскваш ежедневно по въпроси, свързани с изпълнението на дълга си, това показва, че ти не си навлязъл в тези истини. След като сте чули тези истини, обобщили ли сте ги и размишлявали ли сте над тях? Дали всеки път, когато си водите бележки, в момента ги разбирате, но с течение на времето ги забравяте, сякаш никога не сте ги чували? (Да, така е.) Това е така, защото на вас самите ви липсва дори най-малко навлизане. Това, което практикувате, като цяло няма нищо общо с тези истини и е напълно несвързано с истината. Всъщност тези истини за изпълнението на дълга са най-основните истини, които човек трябва да разбере и в които трябва да навлезе в процеса на вярване в Бог. Ако след като сте чули думите на истината, все още сте смутени и объркани, тогава вашите заложби са твърде малки и ви липсва какъвто и да било духовен ръст. Ти можеш само да четеш Божиите слова, само да се молиш и да посещаваш събирания. Правиш всичко, което се иска от теб, точно като човек, който се занимава с религиозна вяра. Това означава, че нямаш никакво навлизане в живота и абсолютно никакъв духовен ръст. Какво означава да нямаш никакъв духовен ръст? Означава, че в процеса на вярване в Бог и в изпълнение на дълга си, щом някой те подведе, ти го следваш и преставаш да вярваш в Бог. Ако направиш нещо нередно и някой те кастри мъничко, и ти говори малко по-строго, ти може да се откажеш от вярата си. Ако се сблъскаш с неуспехи или различни трудности в живота си, може да се оплачеш от Бог и, като видиш, че Той не ти дава благодат или не разрешава трудностите ти, може да се отвърнеш от Него, да напуснеш Божия дом и да престанеш да вярваш. Ако си навлязъл в някои аспекти на истината за изпълнението на дълга — тази най-основна истина — това доказва, че вече си свързан с истината, че вече си свързан с истината реалност и че си направил известно навлизане. Ако нямаш нищо от тази истина реалност, дори някаква частица, това доказва, че истината все още не се е вкоренила в сърцето ти.

Току-що разговарях за това какво е дълг, както и за произхода и възникването на дълга, за да могат хората да разберат какво точно представлява дългът. Какви са ползите от това да сте запознати с тези въпроси? След като хората разберат истината за това какво е дълг, те ще са наясно с важността на дълга. Най-малкото дълбоко в себе си ще почувстват, че трябва да имат правилно отношение към дълга и че не могат да действат произволно. Най-малкото това схващане ще присъства в съзнанието им. Макар че дългът е това, което трябва да изпълняваш, и е поръчението и мисията, дадени ти от Бог, той не е твое лично дело, нито е твоя лична работа. Това може да звучи противоречиво, но в действителност е истината. Всяко нещо, което е истината, има своята практическа страна, свързана с практикуването и с навлизането на хората, както и с Божиите изисквания. Не е нещо празно. Така стои въпросът с истината. Само чрез преживяване на тази истина и навлизане в реалността ѝ можеш все повече да разбираш този аспект на истината. Ако винаги поставяш истината под въпрос, ако продължаваш да изпитваш съмнения, да проучваш внимателно и да анализираш, тогава за теб истината никога няма да е истина. Няма да е свързана с твоя реален живот и няма да може да промени нищо в теб. Ако човек приема истината от дълбините на сърцето си и ако я приема като напътствие за живеене и действане, като напътствие за своите постъпки и вяра в Бог, тогава истината ще промени живота му. Ще промени целите на живота му, посоката в живота му и начина, по който взаимодейства със света. Това е ефектът на истината. Разбирането на това какво е дълг със сигурност ще бъде от голяма полза и ще помогне на хората да изпълняват дълга си. Най-малкото човек ще знае, че дългът е много важен за всеки, който вярва в Бог, и че той има още по-голямо значение за онези, които се интересуват от това да бъдат спасени и усъвършенствани или имат специфични изисквания или въжделения за това. Това е най-основната истина, която всеки трябва да разбере, за да бъде спасен, и също така е най-основната истина, в която човек трябва да навлезе. Ако не разбираш какво е това дълг, тогава няма да знаеш как да изпълняваш правилно своя дълг, нито ще познаваш правилното отношение, с което да приемеш и да се отнасяш към своя дълг. Това е опасно — от една страна, ти вероятно няма да си способен да изпълняваш добре дълга си и ще действаш произволно и нехайно. От друга страна, би могъл да правиш неща, които ще прекъсват и смущават на делото на църквата, или дори ще извършваш злодеяния, които нарушават Божиите управленски закони. Казано донякъде консервативно, ти може да бъдеш изолиран за размишление, а в тежки случаи може да бъдеш отстранен. Следователно разбирането на това какво е дълг, макар че е много основен аспект на истината, е свързано със спасението на човека. То не е без значение — то е нещо много важно. След като разбереш какво е дълг, това не означава само да си запознат с дадена доктрина. Търсеният резултат е да се даде възможност на хората да възприемат Божиите намерения и да се отнасят към своя дълг с правилното отношение. При изпълнението на какъвто и да е дълг не може да се постигне резултат само с полагането на усилия. Винаги да се мисли, че дългът може да бъде изпълнен правилно само с полагането на усилия, показва липса на духовно разбиране. Всъщност изпълнението на дълга включва много елементи, включително наличието на правилна нагласа, принципи на практикуване и истинско покорство, както и притежаването на духовна мъдрост. Едва когато има тези аспекти на истината, човек може да изпълнява добре дълга си и напълно да разреши проблема с нехайното изпълнение на дълга. Онези, които нямат правилно отношение към дълга си, са хора, на които им липсва истината реалност. Те са хора, на които им липсва богобоязливо сърце и които са лишени от съвест и разум. Така че, за да следва Бог, човек трябва да разбере важността на изпълнението на дълга. Това е от решаващо значение за следването на Бог.

След като разбереш какво е това дълг и какъв е неговият произход, ще направиш разграничение между естеството на дълга и естеството на работата в обществото. Каква е разграничителната линия между отношението ти към работата, поверена ти от Божия дом като дълг, и отношението ти към нея като към светска работа? Ако се отнасяш към нея като към дълг, тогава трябва да търсиш Божиите намерения и истината. Ще кажеш: „Това е мой дълг, така че как трябва да подходя към него? Какво изисква Бог? Какви са църковните правила? Трябва да съм наясно с принципите, които стоят в основата му“. Само ако практикуваш по този начин, ще имаш правилно отношение към третирането на дълга си. Само това е отношението, което хората трябва да имат към своя дълг. Но какво отношение трябва да имат хората, когато се занимават със светска работа или с въпроси в личния си живот? Тогава нужно ли е да се търсят истината или принципите? И тогава бихте могли да търсите принципите, но те ще се отнасят само до печеленето на повече пари, до воденето на добър живот, до натрупването на богатство, до постигането на успех и до получаването както на слава, така и на придобивки — само такива принципи. Тези принципи са изцяло светски и принадлежат към настоящите тенденции. Това са принципите на Сатана и на това нечестиво човечество. Какви са принципите за изпълнение на дълга? Те определено трябва да отговарят на Божиите изисквания. Те са тясно свързани с истината и Божиите изисквания и са неотделими от тях. За разлика от тях професиите или задачите, с които се занимават хората в света, нямат нищо общо с истината или с Божиите изисквания. Щом си способен, щом си готов да понасяш несгоди и си достатъчно усърден, зъл и дързък, можеш да се откроиш в обществото и дори да направиш голяма кариера. Тези принципи и философии обаче не са необходими в Божия дом. В Божия дом, независимо от това какъв вид дълг изпълняваш, независимо от естеството на този дълг, независимо дали той се счита за висок, или нисък, благороден или скромен, дали привлича много внимание, или е незабележим, дали ти е поверен от Бог, или ти е възложен от църковен водач — независимо от това каква работа ти възлага Божият дом, принципите, към които се придържаш, когато вършиш работата си, не бива да надхвърлят принципите на истината. Те трябва да са свързани с истината, да са свързани с Божиите изисквания и да са свързани с правилата и работните подредби на Божия дом. Накратко, трябва да се прави разграничение между дълга и работата, с която човек се занимава в света.

Защо разговаряме за разликата между изпълнението на дълга и занимаването със светска работа? Важно ли е това? (Да.) В какво се състои важността? Тя е свързана с отношението на хората към изпълнението на дълга им. Не пренасяй отношението и принципите, които имаш в светската си работа, в сферата на изпълнението на дълга. Какви са последствията, ако го направиш? (Действаш в съответствие със собствените си желания.) Да действаш в съответствие със собствените си желания е често срещан проблем. Това означава да не искаш да се допитваш до другите при изпълнението на задачите, да искаш да имаш последната дума и да правиш каквото ти е угодно, като смяташ, че когато се действа по този начин, това носи удобство и удовлетворение, без каквото и да било чувство за потиснатост или нещастие. В допълнение този проблем често води до интриги, ревност, спорове и до формирането на клики, както и до търсенето на награди и признание, до перчене, до нехайни действия, до безотговорност, до мамене на онези над и под теб и до създаване на собствено царство. Казано накратко, изпълнението на дълга е различно от това да се занимаваш със светска работа. Изпълнението на дълга е изискване от Бог и е подредено от Бог — това е най-голямата разлика между изпълнението на дълга и занимаването със светска работа. Изпълнението на дълга трябва да се извършва според Божиите изисквания и въз основа на истините принципи. То не е лична инициатива на човека, нито е негова лична работа и със сигурност не е нечие лично дело. То няма връзка с лични интереси, гордост, статус, влияние или бъдещи перспективи. То е свързано единствено с навлизането в живота от хората и с промяната на техния нрав, както и с Божието дело на управлението. За разлика от него, когато се занимавате със светска работа, вие сте изцяло съсредоточени върху личната си инициатива. Независимо дали изпълняваш дадена задача, или управляваш бизнес, независимо колко голяма цена плащаш, независимо колко можеш да отхвърлиш или колко страдания понасяш — било то в емоционален или физически аспект — или дали си тормозен, унижаван или погрешно разбиран, или дори да си подложен на огромен обществен натиск, всичко, което правиш, се върти около твоята лична воля, въжделения, амбиции и желания. То е само от такова естество. Това естество е просто осъществяване на собствената инициатива и участие в личното начинание. Сред човечеството няма нито един човек, който да излезе напред и да каже: „Аз извършвам обществена служба в името на човечеството. Искам да действам съгласно божествените постулати и принципи, дадени от Небето“. Няма такъв човек. Дори някой да излезе напред и да каже: „Искам да извърша най-алтруистичното и най-великото начинание за човечеството, да създам благоденствие и да направя добри дела за хората“, целта му не е толкова чиста. Той го прави заради славата. Това не е ли осъществяване на собствената инициатива? Всичко това е в името на собствената инициатива. Независимо колко добре звучат думите му, колко страдания е понесъл, колко висока цена е платил, колко голям принос е направил и дали е променил човечеството, дали е преобразил една ера или е поставил началото на нова епоха, каквото и да направи, целта му не е в името на другите, а в името на самия него. Всички покварени човешки същества постъпват по този начин. Независимо дали някой прави нещо голямо или малко, намерението му е или за слава, или за печалба. Какво е естеството на действията му? То е осъществяване на лична инициатива. Има ли личната инициатива нещо общо с Божието управление? Няма абсолютно никаква връзка с него. Някои хора казват: „Това не е вярно. Някои хора идват на този свят и променят цяла епоха. Не е ли и това предопределено от Бог? Не е ли то свързано и с Неговото управление?“. Свързани ли са тези неща? (Не.) Защо казвате, че няма връзка? (Защото няма нищо общо с Божието дело на управлението за спасяването на човечеството.) Добре казано. Ако няма нищо общо с Божието дело за спасяването на човечеството, тогава то не е свързано с Божието управление. Това твърдение обаче е само наполовина вярно. Тук има и друго предварително условие, същностен въпрос. Ако не е свързано с Божия план за управление, тогава всичко това са просто човешки инициативи. Това е един аспект, но нека да добавя нещо за вас: естеството на това, което прави този човек, е за лична слава и полза. Крайният бенефициент е самият той. Естеството, принципите и крайният резултат от всичко, което прави, за кого е? (За самия него.) То е за самия него — и в по-прикрит смисъл за кого? (За Сатана.) Правилно, за Сатана. Какво е естеството на това да правиш неща за Сатана? (Да бъдеш враг на Бог.) А каква е изначалната същност на това да бъдеш враг на Бог? Защо казваме, че това означава да бъдеш враг на Бог? (Изходната точка, произходът и принципите на действията му са все в разрез с Божиите слова.) Това е един от аспектите и това е основен въпрос. Изходната точка, произходът и принципите на това, което прави, са все от Сатана и са нечестиви, така че какъв е крайният резултат? За кого свидетелства? (За Сатана.) Правилно, той свидетелства за Сатана. В цялата човешка история има ли историк или писател, който да е приписвал постиженията на това, което хората са направили във всяка епоха, на Създателя? (Не.) Той само посочва, че това са наследствата или великите постижения, оставени от великите начинания на човечеството. В очите на човечеството кого представляват тези велики хора и известни личности, които оставят тези неща след себе си? Покварените хора се покланят на всички известни или велики личности, или на онези, които са направили значителен принос за човечеството. Мястото, което те заемат в сърцата на хората, е мястото, което хората считат за позицията на Бог. Не е ли това същността на въпроса? (Да, така е.) Току-що обсъдихме, че произходът, мотивите, отправните точки и принципите зад действията на хората вкупом се коренят в сатанинската логика и не са съгласно истината. Хората постигат нещо с човешки средства или чрез своите дарби и стават известни сред другите, а крайната последица е, че човечеството приписва всичко това на Сатана. Точно по същия начин, по който много хора сега се покланят на известни и велики личности от историята като Конфуций и Гуан Ю. Колкото и велики да са делата, извършени от тези личности, ако говорим принципно, всъщност Бог е този, който е подредил тези различни герои да дойдат на този свят и да извършат конкретни дела в различни епохи. В цялата писмена човешка история обаче — древна или съвременна, няма нито един случай, който да свидетелства за делата на Създателя. Само в Библията са записани някои елементи от двата етапа на Божието дело в Епохата на закона и в Епохата на благодатта, но дори записаните там Божии слова са доста ограничени. Всъщност Бог е изрекъл много слова и е извършил многобройни дела, но записаното от хората е крайно ограничено. За разлика от това има безброй книги, които отразяват известни и велики личности, свидетелстват за тях или ги възхваляват. Не изяснява ли това същността на въпроса, който току-що обсъдихме? Току-що споменахме, че известните и велики личности в историята са действали за себе си. По същество те са действали за Сатана. Това показва, че те не са изпълнявали дълга си, а по-скоро са осъществявали собствените си инициативи и са се занимавали с личните си начинания. Какво е естеството, същността на всяка работа, която хората извършват в света? (Осъществяване на собствена инициатива.) Защо се счита, че осъществяват собствена инициатива? Каква е първопричината? Защото свидетелстват за Сатана. Всички техни принципи и мотиви за действие идват от Сатана и нямат нищо общо с истината или с Божиите изисквания. Но какво е естеството на дълга? То се отнася до работа, извършвана в съответствие с Божиите изисквания, което означава, че работата трябва да се основава на истината, да се извършва в съответствие с истините принципи и да се изпълнява съгласно Божиите изисквания. Резултатът е, че хората могат да свидетелстват за Бог, да притежават покорство пред Бог и да Го познават. Те имат по-дълбоко разбиране за Създателя и по-истинско покорство пред Него, а още повече те могат да правят това, което сътворените същества трябва да правят. Това е най-голямата разлика между двете неща. Когато хората поемат дълга си според Божиите изисквания, отношението им с Бог става все по-нормално. А може ли всяка работа, с която хората се занимават в света, да постигне този ефект? Определено не, резултатът е точно обратният. Колкото повече години човек прекарва в това да се занимава със светска работа, толкова повече се бунтува срещу Бог и толкова повече се отдалечава от Него. Колкото по-добре върви собственото му начинание, толкова повече се отдалечава от Бог. Колкото по-успешно става собственото му начинание, толкова повече се отклонява от Божиите изисквания. Следователно естеството на изпълнението на дълга и естеството на занимаването със светска работа е напълно различно.

Току-що обсъдихме разликата между дълга на човека и човек, който се занимава със светска работа. Какъв аспект на истината има за цел да помогне на хората да разберат това обсъждане? Независимо какъв дълг получаваш, трябва да го изпълняваш така, както Бог иска. Например, когато си избран за водач на църква, твоят дълг е да изпълняваш работата на църковен водач. А какво трябва да правиш след като си приел тази работа за свой дълг? Първо, да знаеш, че само изпълнението на работата ти като водач е изпълнението на твоя дълг. Ти не служиш като някакъв чиновник във външния свят. Ако станеш водач и след това мислиш за себе си като за чиновник, ти си се отклонил. Но ако си кажеш: „След като съм станал църковен водач, не бива да се държа снизходително, трябва да се поставям под всички останали, трябва да ги направя по-високи и по-важни от мен“, тази нагласа също е погрешна. Както и да се преструваш, е безполезно, ако не разбираш истината. Нищо друго, освен правилното разбиране на твоя дълг, няма да свърши работа. Първо, трябва да оцениш важността на работата на църковния водач: една църква може да има няколко десетки членове и ти трябва да мислиш как да водиш тези хора пред Бог, как да позволиш на повечето от тях да разберат истината и да навлязат в истината реалност. Трябва да отделяш също така повече време за поене и подкрепа на онези, които са негативни и слаби, за да им попречиш да бъдат негативни и слаби и да им дадеш възможност да изпълняват дълга си. Трябва да напътстваш и всички, които са способни да изпълняват дълга си, да разберат истината и да навлязат в реалността, да действат според принципите и да изпълняват правилно дълга си и така да постигат по-голямо въздействие. Има определени хора, които вярват в Бог от няколко години, но имат доста зла човешка природа, и винаги прекъсват и смущават делото на църквата — тези хора трябва да бъдат кастрени, когато е необходимо. Онези, които упорито отказват да се покаят, трябва да бъдат премахнати. С тях трябва да се справяте според принципите и според правилните по отношение на тях подредби. И, разбира се, най-важното от всичко: някои хора в църквата притежават относително добра човешка природа и малки заложби и са способни да се заемат с определен аспект от работата. Всички такива хора трябва да бъдат подхранвани, без да се отлага, възможно най-рано. За да станат компетентни, ще им е необходимо обучение, и те няма да са способни да вършат нищо добре, ако никога не получат обучение. Не са ли това задачите, които един водач или работник спешно трябва да изпълни добре? Ако ти си станал водач, а не държиш сметка за тези въпроси и не изпълняваш работата по този начин, можеш ли да изпълняваш добре дълга си? (Не.) Като водач е изключително важно да организираш всеки един аспект от делото на църквата: на първо място, най-важният въпрос е да развиваш талантливи хора. Издигай тези, които са с добра човешка природа и притежават заложби, развивай ги и ги обучавай. На второ място, води братята и сестрите към навлизане в истината реалност и им дай възможност да се занимават със самоанализ, да опознават себе си, да разпознават ересите и заблудите, да разпознават хората и да изпълняват добре дълга си — това е част от навлизането в живота. На трето място, дай възможност на мнозинството от онези, които могат да изпълняват дълга си, действително да го правят (като изключиш онези с непълноценна човешка природа) и се погрижи те да постигат резултати в изпълнението на дълга си, а не просто да действат нехайно. На четвърто място, незабавно се справяй с тези, които прекъсват и смущават делото на църквата. Ако те отхвърлят истината след общение, трябва да бъдат кастрени. А ако продължават да не се покайват през цялото време, трябва да бъдат изолирани за размисъл и дори да бъдат премахнати или отлъчени. На пето място, дай възможност на Божиите избраници да разпознават неверниците, лъжеводачите и антихристите, като се погрижиш те да не бъдат подвеждани и да могат да навлязат в правилния път на вярата в Бог възможно най-скоро. Всичките гореизброени пет точки са важни и са присъщите задачи на ръководството. Именно изпълнението на тези пет аспекта на работата прави човека пригоден за църковен водач. Освен това към специалните обстоятелства също трябва да се подхожда правилно. Например негативността и слабостта на някои хора може да са временни и ти трябва да се отнасяш към тях по уместен начин. Не можеш да правиш обобщаващи преценки. Ако някой е временно негативен и ти го наречеш „краен песимист“ или „хронично негативен“, и кажеш, че Бог вече не го иска, това не е уместно. Освен това всеки трябва да изпълнява ролята си и да допринася според възможностите си. Трябва да се вземат подходящи мерки за изпълняването на дълга, в зависимост от дарбите, талантите, заложбите и възрастта на хората, както и от продължителността на вярата им в Бог. Този подход трябва да се адаптира към различните видове хора, за да им позволи да изпълняват дълга си в Божия дом и да впрегнат най-голямото изпълнение на функцията си. Ако вземеш предвид тези съображения, тогава ще развиеш бреме и винаги ще трябва да се съсредоточаваш върху това да наблюдаваш. Да наблюдаваш какво? Не този, който изглежда добре, за да можеш да взаимодействаш повече с него, не този, който според теб е грозен, за да можеш да го отхвърлиш, не този, който изглежда, че има способност и е със статус, за да можеш да спечелиш благоразположението му, и със сигурност не този, който не ти се кланя, за да можеш да се опиташ да го накажеш. Нито едно от тези неща. Тогава какво трябва да наблюдавате? Трябва да разпознавате хората въз основа на словата, отношението и изискванията на Бог към различните типове хора и да се отнасяте към тях въз основа на принципи. Това е съобразено с истината. Първо категоризирайте всички типове хора в църквата: онези, които имат добри заложби и способност да приемат истината в една категория, онези, които имат малки заложби и са неспособни да приемат истината — в друга категория, онези, които могат да изпълняват дълга си — в трета категория, и онези, които не могат да го изпълняват — в четвърта категория. И накрая, онези неверници, които винаги се оплакват, разпространяват представи, изпадат в негативизъм и предизвикват смущения, също трябва да бъдат поставени в същата категория. След като категоризираш всички и напълно осъзнаеш истинското състояние на всяка група според Божиите слова, след като видиш ясно кой може да бъде спасен и кой — не, тогава ще си способен да прозреш всички типове хора. Ще разбереш Божиите намерения и ще знаеш кого Бог иска да спаси и кого иска да отстрани. Всичко това не възниква ли поради твоето бреме? Не е ли това правилното отношение, което трябва да имаш към дълга? Ако притежаваш това правилно отношение и в теб възникне бреме, тогава ще можеш да вършиш работата си добре. Ако не се отнасяш към дълга си по този начин, а вместо това гледаш на изпълнението на дълга си като на чиновническа позиция и винаги си мислиш: „Да си водач е същото като да заемаш чиновническа позиция. Това е благословия от Бог! Сега, когато имам статус, хората трябва да ме слушат и това е нещо хубаво!“ — ако си мислиш, че да бъдеш водач е същото като да си чиновник, тогава си в беда. Ти определено ще ръководиш с маниера на чиновник и по начина, по който работят чиновниците. Можеш ли тогава да изпълняваш правилно делото на църквата? С такъв възглед ти несъмнено ще бъдеш разкрит и отстранен. Винаги ще си представяш, че си чиновник, че където и да отидеш, ще си заобиколен от хора, и че хората ще се съобразяват с всичко, което казваш. Освен това че ще получаваш пръв правото на всякакви предимства в църквата. Каквато и работа да има църквата, ще трябва само да даваш нареждания, а на теб самия няма да ти се налага да правиш нищо. Какъв е този начин на мислене? Не е ли това отдаване на предимствата на статуса? Не е ли това покварен нрав? Всички онези, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си въз основа на сатанински нрав. Много водачи и работници са били разкрити и отстранени, защото винаги са изпълнявали дълга си въз основа на сатанински нрав, без да приемат дори намек за истината. Понастоящем някои водачи все още се държат по този начин. След като станат водачи, вътрешно се чувстват някак въодушевени и малко самодоволни. Трудно е да се опише чувството, но във всеки случай считат, че са се справили доста добре. След това обаче разсъждават: „Не мога да бъда самонадеян. Самонадеяността е признак на надменност, а надменността е предвестник на провала. Трябва да съм сдържан“. На пръв поглед се държат сдържано и казват на всички, че това е въздигане и поръчение от Бог, че нямат друг избор, освен да го вършат. Вътрешно обаче тайно се радват: „Най-накрая съм избран. Кой казва, че заложбите ми не са добри? Ако заложбите ми бяха малки, как щях да бъда избран? Защо не беше избран някой друг? Изглежда, че наистина имам предимства пред другите“. Когато този дълг се стовари върху тях, това са нещата, за които първо си мислят в сърцата си. Те не разсъждават: „След като този дълг се стовари върху мен, как да го изпълня? Кой е този, който е свършил добра работа в миналото, от когото трябва да се поуча? Какви са Божиите изисквания за изпълнението на този дълг? Съществуват ли такива изисквания в работните подредби на църквата? Никога не съм се притеснявал за тези аспекти от работата на църквата, но сега, когато съм избран за водач, какво трябва да направя?“. Всъщност, щом имаш решимостта и можеш да търсиш истината, път има. Ако се отнасяш към работата като към свой дълг, ще бъде лесно да я свършиш добре. Някои хора стават водачи и си казват: „Тези хора сега са поверени на мен? Как ще се съберат и каква работа ще им бъде подредена, ще зависи от мен? Олеле, сега усещам тежък товар върху сърцето си“. Какво означават тези думи? Изглежда сякаш той може да постигне велики неща. Всичко това са празни приказки и доктрини. Такъв тип човек не е ли малко лицемерен? Някой от вас казвал ли си е някога такива неща? (Да.) Тогава всички вие също сте доста лицемерни. Такова поведение обаче е нормално за хората. Дори тези, които стават дребни чиновници, трябва малко да се поперчат. Изведнъж чувстват, че личната им стойност се е покачила, и щом вкусят някакъв статус, слава и придобивки, сърцата им се преобръщат като развълнувано море и те се превръщат в други хора. Поквареният им нрав и прекомерните им желания излизат на повърхността. Всеки има това негативно, пасивно поведение. Това е обща черта на поквареното човечество. Всяко покварено човешко същество я има. Някои хора, след като станат водачи, вече не са сигурни как трябва да ходят. Други не са сигурни как трябва да говорят с хората. Разбира се, те не са сигурни как трябва да говорят не поради плахост, а по-скоро поради това, че са несигурни как трябва да се държи един водач. Други, след като станат водачи, не са сигурни какво да ядат или с какво да се обличат. Има всякакви модели на поведение. Някой от вас проявява ли такова поведение? В различна степен всички вие със сигурност го проявявате. И така, колко време ще отнеме да преминете през тези състояния и модели на поведение? Една-две години, три-пет години или десет години? Това зависи от решимостта на човека да се стреми към истината и от степента, в която се стреми към нея.

В процеса на търсене на истината разбирането на някои хора за истината е правопропорционално на тяхното навлизане. Двете неща са равностойни. Хората могат да навлязат в толкова истина, колкото са способни да разберат. Дълбочината на тяхното разбиране на истината е и дълбочината на тяхното навлизане, както и дълбочината на тяхното възприемане, на техните чувства и преживявания. Някои хора обаче разбират много доктрини, но практикуването и навлизането им са равни на нула. Затова независимо колко проповеди са слушали, те никога не са способни да се справят с вътрешните си затруднения. Когато се сблъскат с дребен въпрос, тяхната грозна страна веднага излиза наяве и те не могат да я контролират, колкото и да се опитват. Както и да я прикриват, покварата им въпреки това се разкрива. Те остават неспособни да приемат истината или да търсят истината за решения. Дори се научават да лицемерят, да мамят и да се преструват на добри. През цялото това време не се отървават от покварения си нрав и той не се променя. Такъв е резултатът от това, че не се стремят към истината. Така че в крайна сметка всичко опира до онази същата фраза: много важно е да се стремиш към истината. Същото важи и за изпълнението на дълга. Независимо какъв дълг получаваш, независимо какъв дълг те е налегнал, дали е дълг, който изисква голяма отговорност, или е по-прост дълг, или дори не е много видим, ако си способен да търсиш истината и да се отнасяш към дълга според истините принципи, тогава ще си способен да изпълняваш добре дълга си. Освен това в процеса на изпълнение на дълга си ще преживееш различни степени на израстване както по отношение на навлизането ти в живота, така и по отношение на промяната на нрава ти. Ако обаче не се стремиш към истината и се отнасяш към дълга си просто като към своя собствена инициатива, като към своя собствена задача или ако се отнасяш към него като към свое предпочитание или лична работа, тогава си в беда. Има разлика между това да се отнасяш към дълга си като към свое собствено начинание и това да се отнасяш към него според истините принципи. Когато се отнасяш към дълга си като към своя собствена инициатива, какво преследваш? Преследваш слава, придобивки и статус и очакваш другите да изпълнят твоите изисквания. Какъв ще бъде крайният резултат от изпълнението на дълга ти по този начин? От една страна, изпълнението на дълга ти по този начин няма да отговаря на критерия. То е равносилно на безплодни усилия. Дори външно да си положил големи усилия, ти не си потърсил истината, така че плодовете на твоя дълг ще бъдат лоши и Бог няма да е доволен. От друга страна, ти често ще извършваш прегрешения, често ще прекъсваш и смущаваш, и често ще допускаш грешки, които ще водят до неблагоприятни последици. Сега много хора далеч не успяват да изпълнят дълга си. Те действат своенравно и произволно и в общи линии не постигат никакви резултати, а понякога дори причиняват загуби на делото на църквата. Изпълнението на дълга ти по такъв начин наистина прекъсва и смущава работата на църквата. Това е поведението на същински зъл човек. Онези, които постоянно подхождат нехайно към изпълнението на дълга си, трябва да бъдат разобличени, за да могат да се самоанализират. Ако наистина могат да се самоанализират, да признаят грешките си и да намразят себе си, може да останат и да продължат да изпълняват дълга си. Но ако никога не признаят грешките си и продължат да се защитават и оправдават, да твърдят, че в Божия дом няма любов и че с тях се отнасят несправедливо, това е знак, че са упорито непокайващи се и че те трябва да бъдат премахнати от църквата. Каква е първопричината за прекъсванията и смущенията на тези хора? Дали е в това, че умишлено са планирали да прекъсват и смущават? Не, главната причина е в това, че изобщо не обичат истината и човешката им природа е много лоша. Някои от тези хора имат известни заложби и могат да разберат истината, но те не приемат истината ни най-малко, камо ли да я практикуват. Човешката им природа е изключително подла. Какъвто и дълг да изпълняват, те винаги предизвикват прекъсвания и смущения, съсипват делото на църквата и допринасят за много неблагоприятни последствия с ужасно влияние. Няма съмнение, че тези хора са неверници и че всички те са зли хора. Това е основната причина, поради която биват отстранени. Сега повечето хора могат да разпознаят неверниците. Когато видят различните модели на поведение на тези хора, те се ядосват. Как може тези хора да се считат за вярващи в Бог? Те са лакеи на Сатана, изпратени да прекъсват и смущават делото на църквата. Някои от тях са чисти използвачи и спадат към категорията на онези, които обичат лесното и мразят работата. Те не искат да вършат никаква работа, но въпреки това искат да се хранят добре всеки ден. Не са ли те паразити? Те са дори по-низши от кучетата пазачи. Поради това тези хора бяха отстранени. Хората, които искрено вярват в Бог, са всички хора, които с готовност и желание изпълняват дълга си. Макар че повечето хора не знаят какво всъщност означава дълг, най-малкото в сърцето си те знаят, че хората трябва да изпълняват дълга си и че са готови да правят това. Но дали готовността да изпълняваш дълга си означава следователно, че човек практикува истината? Означава ли тази вътрешна готовност, че човек е изпълнил добре дълга си? Категорично не. Човек трябва да прилага истината на практика и да отговаря на критерия да действа според принципите, за да се счита, че е изпълнил добре дълга си. Преди да си приложил истината на практика, независимо колко вяра твърдиш, че имаш, или каква готовност и желание казваш, че имаш — способен си да рискуваш живота си, не се колебаеш да преминеш през огън и вода — всичко това са само лозунги, които не служат за нищо. Въз основа на тази готовност трябва също така да действаш според истините принципи. Ти казваш: „Не обичам особено истината, нито се стремя към нея и не съм променил много своя нрав, докато изпълнявах дълга си. Но има едно нещо, към което съм се придържал: правя всичко, което ми е казано да правя. Не предизвиквам прекъсвания и смущения. Може да не съм способен да постигна покорство, но наистина слушам“. Няма ли да може да остане в църквата и да изпълнява нормално дълга си човек, който може да върши това? Но онези зли хора и неверници, които бяха премахнати, не можаха да изпълнят дори това най-ниско изискване и дори причиниха смущения. На такива неверници или зли хора не бива да се позволява да останат в църквата, за да изпълняват дълга си. Божиите избраници трябва да разпознават неверниците и злите хора. В противен случай лесно ще бъдат подведени от тях. Всеки човек със съвест и разум трябва да възприеме отношение на отхвърляне на неверниците и злите хора.

Изпълнението на дълга е най-важният аспект на вярата в Бог. Първо, човек трябва да разбере какво е дълг, а след това постепенно да придобие истинско преживяване и разбиране за него. Какво е минималното отношение, което човек трябва да има към дълга си? Ако кажеш: „Божият дом ми даде този дълг, така че той ми принадлежи. Мога да правя, каквото си искам, защото това е моя работа и никой не може да се меси“, това приемливо отношение ли е? Категорично не. Ако това е твоето отношение, докато изпълняваш дълга си, ще имаш неприятности, защото отношението ти не е съгласно истините принципи. Отношението ти е на човек, който прави, каквото си иска, вместо да търси истината, камо ли да има богобоязливо сърце. Ако човек е твърде своенравен, той донякъде ще се отнася небрежно към същинската си работа, докато изпълнява дълга си. Какво отношение трябва да има човек, когато изпълнява дълга си? Той трябва да има желание да се покори на Бог и да Го удовлетвори. Ако не изпълни повереното му от Бог поръчение, той чувства, че е разочаровал Бог. А ако не изпълни дълга си правилно, той чувства, че не е достоен да се нарече човек. Да имаш такова отношение, докато изпълняваш дълга си, те прави предан. За да изпълняваш добре дълга си, първо трябва да знаеш какво изисква Бог, да търсиш истината и да търсиш принципите. След като си се уверил, че поръчението, което Бог ти е дал, е твоят дълг, трябва да търсиш, като си мислиш: „Как мога да изпълня добре дълга си? Кои истини принципи трябва да практикувам? Какво изисква Бог от хората? Каква работа трябва да свърша? Как трябва да действам, така че да изпълня отговорностите си и да съм предан?“. На кого да си предан? На Бог. Трябва да сте предани Бог и да изпълнявате отговорностите си към хората. Трябва да изпълнявате дълга си според Божиите слова и според истините принципи и да се придържате неотклонно към дълга си. Какво означава да се придържате неотклонно към дълга си? Например, ако ти е даден дълг за година или две, но досега никой не те е проверил, какво трябва да направиш? Ако никой не те проверява, означава ли това, че дългът ти е отпаднал? Не. Не обръщай внимание на това дали някой те проверява или дали някой инспектира това, което правиш. Тази задача е поверена на теб, така че тя е твоя отговорност. Трябва да обмислиш как трябва да се свърши тази задача и как може да се свърши добре и именно така трябва да я свършиш. Ако винаги чакаш другите да те проверяват, да те надзирават и да те подканят, това ли е отношението, което трябва да имаш към дълга си? Какво е това отношение? Това е негативно отношение. Това не е отношението, което трябва да възприемеш към дълга си. Ако възприемеш това отношение, изпълнението на дълга ти със сигурност ще бъде незадоволително. За да изпълняваш дълга си задоволително, първо трябва да имаш правилно отношение и отношението ти трябва да бъде съгласно истините принципи. Това е единственият начин да гарантираш, че изпълняваш добре дълга си.

Що се отнася до това какво е дълг, какво е отношението на човека към него, както и каква е разликата между изпълнението на дълга и извършването на каквато и да е светска работа, нашето общение по тези теми засега ще приключи дотук. Всички трябва да разсъждавате върху съдържанието, за което разговаряхме. Например защо обсъждаме връзката между изпълнението на дълга и осъществяването на собствената инициатива? Какъв резултат се цели с обсъждането на тези теми? В положителен аспект това може да осигури на хората правилен път, правилна посока и правилни принципи за изпълнение на дълга им. В негативен аспект то може и да помогне на хората да разпознаят кое поведение се счита за осъществяване на собствена инициатива. Тези два аспекта са както взаимосвързани, така и различни един от друг. Разбирането на тези два аспекта не е свързано с разбирането на думите на истината. Трябва да възприемеш за кои състояния и проявления става въпрос. След като имаш задълбочено разбиране за тези състояния и проявления и можеш да ги разпознаеш, следващия път, когато у теб се появят тези неправилни състояния и проявления, ако си човек, който се стреми към истината, ще търсиш истината, за да намериш изход от това. Ако не разбираш този аспект на истината, може да осъществиш собствената си инициатива и да си мислиш, че отдаваш всичко на Бог, дори да вярваш, че изпълняваш дълга си и си много предан. Такива последствия ще възникнат от неразбирането на истината. Например в процеса на изпълнение на дълга ти, когато се разкрият някои от твоите мисли и методи, както и намеренията и мотивите, които стоят зад действията ти, осъзнаваш, че не изпълняваш дълга си и че вече си се отклонил от принципите и от обхвата на изпълнението на дълга. Естеството се е променило и в действителност ти изпълняваш собствената си инициатива. Само когато разбереш тези истини, ще можеш да намериш изход от това и да сложиш край на подобни мисли, действия и проявления. Ако обаче не разбираш истината и осъществяваш собствената си инициатива, докато изпълняваш дълга си, ще забравиш за факта, че вече си нарушил принципите. Подобно например на Павел. След като толкова години е работил и тичал напред-назад, накрая той стига до това да крещи на Бог и да казва: „Ако не ми дадеш венец, значи не си бог!“. Виждаш ли, той все още можеше да произнася такива думи. Ако хората днес, след като са разбрали истината, продължават да следват пътя на Павел, значи не са хора, които обичат истината. Ако ти си човек, който искрено вярва в Бог, разбирането на истината е от решаващо значение за теб. Без да разбираш истината, определено живееш въз основа на сатанински нрав. В най-добрия случай просто ще се придържаш към някои правила и ще избягваш да извършваш очевидни прегрешения, и все още ще си мислиш, че практикуваш истината. Това би било доста жалко. Така че, ако някой желае да се стреми към истината и целта му е да навлезе в истината реалност, той първо трябва да разбира истината. Целта на разбирането на истината е хората да могат точно да възприемат другите хора и събития, да бъдат проницателни, да имат принципи за действие, да имат път за практикуване и да постигнат покорство пред Бог. Когато разбираш истината, ти можеш да разпознаваш всякакви хора, събития и неща, да избираш правилния път на практикуване, да говориш и да действаш според принципите, да се отървеш от покварения си нрав и да постигнеш покорство пред Бог. Ако не разбираш истината, тогава пътят, по който вървиш, със сигурност ще бъде погрешен и няма да имаш никакво навлизане в живота, нито ще може да бъдеш спасен. Някои хора са особено добри в това да се прикриват, да изглеждат така, сякаш се стремят към истината, но нямат принципи в действията си и всичко, което правят, предизвиква прекъсвания и смущения и създава много проблеми за делото на църквата. Такива хора не могат да бъдат спасени. Следователно честото слушане на проповеди и честото ядене и пиене на Божиите слова не е с цел повърхностно ангажиране или изпълване на сърцето, нито е с цел човек да се въоръжи с доктрини или да практикува красноречие. Целта е да човек да се въоръжи с истината и да постигне разбиране на истината. Това, което току-що обсъдихме, всъщност не е особено задълбочено по отношение на истината за познаването на Бог. То е най-основната истина. Разбирането на истината от хората е ограничено, то варира по дълбочина и зависи от заложбите на човека. Някои хора възприемат по-задълбочено, т.е. те имат способността да възприемат. Други възприемат съвсем повърхностно. Независимо от дълбочината на възприемането, най-важно е практикуването на истината. Истината обаче не може да се дели на голяма или малка, на благородна или нисша, нито може да се дели на дълбока или плитка. Това означава, че истината може да се категоризира като най-основна или най-елементарна, но не може да се дели по степен на дълбочина. Просто хората я възприемат и преживяват с различна дълбочина. Всичко, което се докосва до същността на истината, е еднакво задълбочено и не е нещо, което всеки може да преживее напълно или да притежава изцяло. За какъвто и аспект на истината да става въпрос, хората трябва да започнат от най-плиткия слой на възприемането и практикуването ѝ, след което постепенно да напредват от плиткия към дълбокия слой, за да достигнат до истинско разбиране на истината и да навлязат в реалността. Най-плитката част от истината е това, което може да бъде разбрано буквално. Ако хората не могат да я практикуват или да навлязат в нея, тогава те разбират само някои думи и доктрини. Простото разбиране на думи и доктрини далеч не е в същността на истината. Хората, които не разбират истината, винаги считат способността да обясняват буквалното значение за разбиране на истината. Това е просто човешко невежество. Ако твоето практикуване на истината се състои само в следване на правилата и стриктното им прилагане без никакви принципи, не си мисли, че това е практикуване на истината и навлизане в реалността. Ти все още си далече от нея. Ако продължиш да практикуваш и да преживяваш още няколко години и откриеш много повече светлина, която ще ти е достатъчна да практикуваш и да преживяваш още няколко месеца или години, а по-късно, с още повече преживяване, ако можеш да откриеш още по-нова светлина, като напредваш по този начин от плиткото към дълбокото, стъпка по стъпка, тогава ти наистина си навлязъл в истината реалност. Само човек, който е навлязъл напълно в истината реалност, е човек, който е получил истината. Дори ако един ден изживееш реалността на истината и може да се каже, че си получил истината, в действителност това, което си преживял и опознал, все още е ограничено. Не можеш да кажеш, че ти си истината, нито можеш да твърдиш като Павел, че „за мене да живея е христос“ (Филипяни 1:21), защото истината е твърде дълбока, а това, което човек може да преживее и да разбере за няколко десетилетия от живота си, е крайно ограничено. Очевидно тогава разбирането на истината е постижимо за хората до известна степен, но получаването на истината никак не е лесно. Ако някой не може да разбере или да приложи на практика дори най-плитките истини, тогава това е човек, който не обича истината и определено му липсва духовно разбиране. Хората, които не са близо до истината, не могат да бъдат спасени. Онези, които никога не разбират истината, не могат да изпълняват добре дълга си. Те са прахосници на живот, те са зверове в човешки дрехи. Някои хора мислят, че разбират истината само защото разбират някои доктрини. Ако наистина разбират някои истини, защо тогава не могат да изпълняват добре дълга си? Защо нямат принципи в действията си? Това показва, че разбирането на доктрините е безполезно. Разбирането на повече доктрини не означава разбиране на истината.

След като общувахме по темата за дълга, сега ще преминем към въпроса за неговото адекватно изпълнение. По този въпрос акцентът се поставя върху думата „адекватно“. И така, какво означава „адекватно“? В това отношение също има истини, които трябва да се търсят. Адекватно ли е просто да се свърши сносно една работа? За конкретните детайли как да разбирате и да се отнасяте към думата „адекватно“, трябва да разберете много истини и да общувате повече за истината. Трябва да разберете истината и принципите в хода на изпълнението на дълга ви. Едва тогава ще можете да стигнете до адекватно изпълнение на дълга. Защо хората трябва да изпълняват дълга си? След като са повярвали в Бог и са приели Неговото поръчение, те имат своя дял в отговорността и задължението за работата в Божия дом и в мястото на Божието дело, а на свой ред, поради тази отговорност и задължение, те са станали елемент от Божието дело, един от получателите на Неговото дело и на Неговото спасение. Съществува доста съществена връзка между спасението на хората и начина, по който изпълняват дълга си, дали могат да го изпълняват добре и адекватно. Тъй като си станал част от Божия дом и си приел Неговото поръчение, сега имаш дълг. Не е твоя работа да казваш как трябва да се изпълнява този дълг. Бог е този, който трябва да го каже. Истината е тази, която трябва да го каже. И това се определя от критериите на истината. Затова хората трябва да знаят, да разбират и да са наясно как Бог измерва дълга им, въз основа на какво го измерва — това е нещо, което си струва да се търси. В Божието дело различните хора получават различен дълг. Тоест хората с различни дарби, заложби, възраст и състояния получават различен дълг по различно време. Независимо какъв дълг си получил и в кой момент и при какви обстоятелства е станало това, твоят дълг е само отговорност и задължение, което трябва да изпълняваш, а не е твое лично начинание, а още по-малко е твое предприятие. Критерият, който Бог изисква за изпълнението на вашия дълг, е то да бъде „адекватно“. Какво означава да бъде „адекватно“? Означава да отговаря на Божиите изисквания и да Го удовлетворява. Бог трябва да каже, че е адекватно, и да получи Неговото одобрение. Само тогава изпълнението на вашия дълг ще бъде адекватно. Ако Бог каже, че не е адекватно, независимо колко дълго си изпълнявал дълга си или колко висока цена си платил, то не е адекватно. Тогава какъв ще бъде резултатът? Всичко това ще бъде класифицирано като полагане на труд. Само малка част от полагащите труд имат предани сърца и ще бъдат пощадени. Ако не са предани в полагането на труд, тогава няма надежда да бъдат пощадени. Нека го кажа направо, те ще бъдат унищожени при бедствие. Ако някой никога не отговаря на изискванията при изпълнението на дълга си, ще му бъде отнето правото да изпълнява дълг. След като това право бъде отнето, някои хора ще бъдат отхвърлени. След като бъдат отхвърлени, за тях ще бъдат положени грижи по друг начин. Дали „да се положат грижи по друг начин“ означава да бъдат отстранени? Не е задължително. Бог гледа най-вече дали човекът се е покаял. Затова начинът, по който изпълнявате дълга си, е от решаващо значение и хората трябва да се отнасят към него сериозно и съвестно. Тъй като изпълнението на дълга ви е пряко свързано с вашето навлизане в живота и в истините реалности, както и с големите въпроси като вашето спасение и усъвършенстване, когато вярвате в Бог, трябва да се отнасяте към изпълнението на дълга си като към първа и най-важна задача. Не може да сте объркани по този въпрос. В процеса на изпълнение на дълга си различните хора ще проявяват множество различни модели на поведение. Тези различни модели на поведение са видими не само за хората, но и за Бог. Не само църквата присъжда точки и оценява. Накрая Бог също ще дава точки и оценки на всички онези, които изпълняват дълга си. Някои хора в общи линии отговарят на критерия, докато други са напълно незадоволителни. Някои незадоволителни хора ще продължат да бъдат под наблюдение, докато някои вече ще са окончателно категоризирани от Бог. Кои са хората, които Бог счита за незадоволителни? Това са онези, които имат лоша човешка природа, които нямат съвест и разум и които непрекъснато изпълняват дълга си нехайно. Независимо на колко Божия благодат се наслаждават, те не се интересуват от взаимност и са лишени от благодарност. Разбира се, това естествено включва и злите хора. Може да се каже, че всеки с лоша човешка природа, който няма съвест и разум, изпълнява дълга си незадоволително. Онези, които са очевидно зли, неизбежно ще извършат безброй зли действия, докато изпълняват дълга си. Докато не бъдат премахнати, те ще продължават да извършват зло. Такива хора трябва да бъдат премахнати незабавно. Разбира се, има и някои хора, които изглежда имат някакво подобие на човешка природа и които не изглежда да са лоши хора, но изпълнението на дълга им е нехайно и не дава никакви резултати. След като бъдат кастрени и получат общение за истината, ще зависи какво в крайна сметка е представянето им и дали искрено са се покаяли, или не. По отношение на такива хора Бог все още чака и наблюдава. Що се отнася до онези, които имат лоша човешка природа и им липсват съвест и разум, както и до онези, които са очевидно зли, Бог вече е произнесъл окончателна присъда за тях — те трябва да бъдат напълно отстранени.

А сега нека разговаряме за това какви са проявленията на незадоволителното изпълнение на дълга. Първо ще разговарям за един пример и всички вие можете да разпознаете дали този човек изпълнява дълга си задоволително и в съответствие с Божиите изисквания. Имаше един човек, който беше избран за водач в църквата и беше приет да живее в едно полувярващо семейство, в което някои членове бяха вярващи, а други — не. Всички от семейството имаха обаче една особена черта, която се състоеше в това, че бяха особено умели в разчитането на настроението и в ласкаенето на онези, които имат власт. Какво щеше да породи неволно тази черта за водача? (Тя щеше да породи изкушение.) Тя породи изкушение. Това благословия или нещастие беше за него? Дали беше благословия или нещастие, предстои да разберем. Нека продължим. След като прие водача в дома си, това семейство му сервираше месо и добра храна на всяко хранене. Защо приеха водача по този начин? От любов ли? Дали щяха да приемат братята и сестрите по този начин? Определено не. Когато водачът беше там, те му приготвяха месо всеки ден. Накрая водачът, възхитен от храната, каза на семейството: „Цялото ви семейство обича Бог. Майка ви може да влезе в царството, синът ви може да влезе в царството, ти и съпругата ти също можете да влезете в царството. В бъдеще цялото ви семейство може да влезе в царството“. Като чу това, семейството се въодушеви и си помисли: „Цялото ни семейство може да влезе в царството, дори невярващите сред нас могат да влязат. Изглежда, че месото, което му давахме, не е било напразно. Трябва да продължим да му го поднасяме“. В действителност това семейство почти не разбираше какво означава влизането в царството, но знаеше, че това е нещо добро. Кой от онези, които вярват в Бог, не би искал да влезе в небесното царство и да получи благословии? Те си мислеха: „Щом водачът казва, че можем да влезем в царството, значи можем, нали? Думата на водача е окончателна. Все пак водачът представлява Бог!“. След това колкото повече водачът им казваше, че могат да влязат в царството, толкова по-пищни ястия му предлагаха те. Постепенно този водач вече не искаше да посещава други семейства, защото те не му предлагаха тези хубави неща и не го ласкаеха по този начин. Не след дълго водачът започна да напълнява все повече. Главата му също стана по-дебела и от „човешка глава“ се превърна в „свинска глава“. По време на едно събиране на колегите това веднага беше забелязано. Те не го бяха виждали само от месец, но той беше напълнял толкова много, че те незабавно го разпитаха за работата му. Откриха сериозни проблеми и го кастриха строго, като разнищиха същността на проблема му, преди накрая да заменят този лъжеводач. По-нататъшното разследване разкри още проблеми: този лъжеводач не вършеше никаква истинска работа и всеки ден се отдаваше на предимствата на своя статус. Той облагодетелстваше тези, които го ласкаеха, като ги повишаваше, а потискаше онези, които не му предлагаха подаръци. Дори изискваше от жена си да му носи повече пилешко месо за ядене. И така, какво мислите за изпълнението на дълга на този лъжеводач? Какво беше отношението му към неговия дълг? В действителност той не си вършеше работата. По-скоро сякаш беше отишъл някъде само за да бъде чиновник. В противен случай как би могъл да натрупа толкова много килограми? Има две причини за това: от една страна, той умишлено избираше приемни семейства, в които можеше да яде месо, като оставаше при тях и непрекъснато си угаждаше. От друга страна, той определено нямаше чувство за бреме, докато изпълняваше дълга си, и не понасяше никакви несгоди. Ако един водач или работник има чувство за бреме, като види голямото натоварване на църквата и многото проблеми, които се нуждаят от спешно разрешаване, няма ли да се разтревожи и обезпокои? Това безпокойство би го подтикнало към действие. Той веднага би започнал да се занимава с тези проблеми, да влага енергия и да понася някои несгоди. Физически той щеше да отслабне. Това е природен закон. При какви условия човек би продължил да яде повече и да наддава на тегло? То би могло да се случи поради това, че по цял ден се храни до насита и не се съсредоточава върху нищо друго, че е освободен от бреме, че се държи високомерно, откъснат от общността и от работното място, че се отдава на плътски удобства. Само тогава човек би могъл да продължи да наддава на тегло и да се превърне от „човешка глава“ в „свинска глава“ за малко повече от месец. И така, доколко добре този водач изпълняваше дълга си? Естеството на ролята му на водач се беше променило. Вече не ставаше въпрос за изпълнение на дълга му, а за отдаване на удобства и на предимствата на статуса. Той се държеше като държавен чиновник. Не само че избягваше истинската работа, но се занимаваше и със злосторничество. Ако някой не го ласкаеше или не му предоставяше вкусна храна, той го потискаше. Нещо повече, подстрекаваше братята и сестрите да се присъединят към него в кастренето му и накрая си навличаше обществения гняв. Хората започнаха да изпитват отвращение от него и да се дистанцират от него. Като оставим настрана причините за отстраняването му, да обсъдим просто задоволителното изпълнение на дълга му. Отдаването на предимствата на статуса и липсата на реална работа е най-сериозният проблем. Той не служеше на Божиите избраници. Държеше се с тях като чиновник и по никакъв начин не изпълняваше дълга си. В работата си като водач той не проявяваше и капка преданост при изпълнението на дълга си, камо ли да отдава сърцето си и енергията си. Влагаше сърцето си и енергията си само за ядене, пиене и забавление. Блъскаше си главата и мислеше как да се отдава на предимствата на статуса си, и не разговаряше за истината с приемното семейство, за да ограничи този вид ласкателно поведение от страна на домакините. Нещо повече, той заблуждаваше семейството и казваше, че само такова гостоприемство ще позволи влизане в царството и спечелване на награди. Не е ли това вършене на зло? Ако така се отнасяше към приемното семейство, какво би направил с делото на църквата? Как би се отнасял към Божиите избраници? Със сигурност щеше да е изпълнен с измама и нехайство. Този човек знаеше ли наистина какво е дълг? Знаеше ли какво представлява работата, която Бог му е поверил? За какво приемаше това поръчение? Приемаше го като капитал и като основа за отдаване на предимствата на своя статус, в резултат на което извърши множество злини, смути църковния живот и причини загуба на навлизането в живота на братята и сестрите. Такъв начин на изпълнение на дълга е не само незадоволителен, но се е превърнал и в злодеяния. Ако липсва задоволителен елемент в изпълнението на дълга на даден човек, може ли Бог да го запомни? (Не може.) Очевидно не може, което е доста жалко. Жалко е да не разбираш истината — още по-жалко ли е да разбираш истината, но да не я практикуваш? (Да, така е.) Това е първият случай, случаят с „човешката глава, която се превърна в свинска глава“. Този случай е относително прост: той включва отдаване на предимствата на статуса, изпълнение на дълга без капка преданост и липса на поне мъничко богобоязливо сърце. Този водач се отнасяше към дадения му от Бог дълг като към капитал, за да се отдава на предимствата на своя статус. Това е лесно за разпознаване. Запомнете наименованието на първия случай, за да можете в бъдеще да правите сравнение, да разпознавате другите и да се мотивирате. Какво мислите за този случай, за който говорих? Ненавиждате ли такива хора и такива действия? (Да.) Ако приемете Божието поръчение, бихте ли могли да извършите такива действия? Ако бихте могли да имате повече разум от този лъжеводач и да бъдете донякъде въздържани, и ако бихте могли да се стремите към истината, тогава все още има някаква надежда. Но ако би могъл да се отдаваш на ядене и пиене и да се наслаждаваш на предимствата на статуса като него, тогава ще бъдеш разкрит и отстранен. Ще бъдеш чисто и просто лъжеводач и човек, когото Бог ненавижда. Сега вие имате известна проницателност и разбирате някои истини. Степента, в която можеш да се въздържаш и да се контролираш, определя колко надежда имаш за спасение. Тези две неща са в правопропорционална зависимост. Ако не можеш да се въздържаш и продължаваш да действаш според собствените си предпочитания, ако живееш в покварен нрав и се отдаваш на предимствата на статуса, ако си доволен и опиянен, когато някой те ласкае, без никакъв самоанализ или истинско покаяние, тогава надеждата, която имаш, че ще получиш спасение, е нулева.

Сега нека поговорим за друг случай. По време на експанзията на евангелието много хора в църквата отиват на различни места, за да разпространяват евангелието. Работата по разпространяването на евангелието е дълг за всеки. Независимо как се отнасяш към него или дали смяташ, че този дълг е добър или не, като цяло той е поръчение, дадено от Бог на хората. Когато говорим за Божиите поръчения към хората, това включва отговорността на хората, а също така и техния дълг. Понеже включва дълга на хората, то включва и начина, по който човек изпълнява дълга си. В процеса на разпространяването на евангелието някои хора търсят специално богати райони и заможни домакинства. Когато видят някой да кара хубава кола или да живее в голяма къща, те изпитват завист и ревност. Ако намерят домакинство, което да ги приеме в дома си добре, те се застояват и таят алчно сърце. Мислят, че щом са допринесли за процеса на разпространяване на евангелието, трябва да се наслаждават на известна благодат. И така, в какво се превръща тяхното разпространяване на евангелието? Всичко, което правят, е да се отдават на плътски удоволствия, като разменят полагането на труд за физическа наслада, и това се превръща в продаване на труда им. След две-три години те са придобили някои хора чрез разпространяването на евангелието там и дори са основали църква, вследствие на което са натрупали известен капитал. Тогава започват да прекаляват и когато вече „славно“ се завърнат в родния си град, сияят и на практика са се превърнали в модерни хора. Донасят висококачествени домакински уреди и електронни продукти и са облечени в изискани дрехи от главата до петите. Местните хора вече не ги разпознават и си мислят, че сигурно са забогатели някъде. Няма ли проблем в този случай? Те са вярващи от толкова много години и винаги са изпълнявали дълга си далеч от дома. Първоначално в дома им не е имало нищо ценно, но сега се завръщат с всичките тези изискани дрехи и хубави уреди, които хората им дават. Те са и добре облечени, и добре оборудвани. Считат това за Божия благодат. Но откъде всъщност са се взели тези неща? Може да се каже, че те са били разменени за усилията им по разпространяването на евангелието. Някои други хора виждат дългогодишната им вяра и усърдния им труд по разпространяването на евангелието, затова дават на този човек няколко хубави неща. Това „даване“ на милостиня ли е? Това състрадание ли е? Ако тези хубави неща са получени заради разпространяването на евангелието, дадени са им от други хора заради ласкателство, уместно ли е този човек да ги счита за Божия благосклонност или за Божия благодат? Казано направо, той се възползва от възможността да разпространява евангелието, за да се сдобие с тези неща. Ако винаги се оплаква от бедността си пред другите, а същевременно споменава, че харесва тази или онази вещ, и след това хората неохотно му я дават, това не прилича ли на изнудване или шантаж? Някои хора, които проповядват евангелието, обичат да казват на другите: „Ние, разпространителите на евангелието, сме божии вестители, изпратени сме от бог. Вие получавате божието евангелие от нас — каква огромна благословия и предимство придобивате! Предвид колко сте богати и на колко голяма божия благодат сте се наслаждавали, не трябва ли да покажете някаква благодарност? Не следва ли да споделите с нас някои от излишните или неизползваните си неща?“. След подобно убеждаване някои хора, от смущение, в крайна сметка се поддават, а разпространителите на евангелието считат, че това е напълно обосновано. Дали тези, които дават, наистина го правят охотно? Независимо дали даващите го правят охотно, такива ли неща трябва да получават разпространителите на евангелието? (Не.) Някои се обосновават: „Защо да не ги получавам? Работил съм усилено, за да проповядвам евангелието. Не е ли получаването на тези няколко неща просто божия благодат?“. Какво правиш, когато проповядваш евангелието? Това начин да си изкарваш прехраната ли е? Проповядването на евангелието не е сделка. Това е твой дълг. Когато изискваш неща от хората, ти по същество изискваш неща от Бог. Но тъй като не можеш да стигнеш до Бог и не смееш да Го помолиш, вместо това се обръщаш към хората и ги подвеждаш, като им говориш за множество духовни теории. Считаш, че си спечелил заслуги, като си придобил някои хора чрез разпространяването на евангелието, и че имаш право да получиш някаква компенсация за усилията си. Не смяташ, че ще изглежда добре директно да поискаш пари, затова искаш неща в замяна, като вярваш, че по този начин усилията ти не са били напразни. Дали това е изпълнение на твоя дълг? (Не е.) Естеството на твоите действия се е променило. В какво си превърнал разпространяването на евангелието? Използвал си Божието евангелие за търговски цели и си го разменял за тези материални неща. Що за поведение е това? (Опортюнизъм.) Това опортюнизъм ли е? Като го наричаме опортюнизъм, омаловажаваме ли неговата сериозност? В действителност това не е ли вършене на зло, не е ли това злодеяние? (Да, така е.) Защо се счита за злодеяние? Разпространяването на евангелието е изпълнение на дълг и свидетелстване за Бог. Като свидетелстваш за Бог, едновременно с това ти донасяш евангелието на определен човек и Бог придобива този човек, а ти по този начин си изпълнил мисията си. Каквото и да трябва да получиш за изпълнението на мисията си, Бог ще ти го даде. Не е нужно да го искаш от някого, нито има причина някой да разменя милостиня за това евангелие. Божието евангелие е безценно. То не може да се купи с каквато и да било сума пари, нито може да се разменя за нещо. Когато използваш разпространяването на евангелието като възможност за придобиване на материални облаги, ти губиш свидетелството си. Това отношение е богохулно и е признак за опозоряване на Бог. Освен това какво е естеството на това да караш хората да са ти благодарни, след като им разпространиш евангелието? Това е кражба на Божията слава! Божието евангелие и Божието дело не са стоки. Бог дарява свободно Своето евангелие на човека. То е безплатно и не включва никакви сделки. Въпреки това хората превръщат Божието евангелие в стока, която продават на другите, като изискват от тях пари и материални неща. В това липсва свидетелство и се опозорява Божието име. Не е ли това злодеяние? (Да, така е.) Това наистина е злодеяние. Това задоволително изпълнение на дълга ли е? (Не е.) По-сериозно ли е естеството му от това на случая, за който току-що говорихме — „човешката глава, която се превърна в свинска глава“? (Да.) В какво се състои неговата сериозност? (В опозоряването на Бог.) Това е опозоряване на Бог, хулене на Бог и открадване на Божията слава. Да вземеш Божието евангелие и да го продаваш на хората, да им го предлагаш, сякаш е някаква стока, след което да печелиш прекомерно и да търсиш лична изгода от това — що за същества биха направили това? Това са бандити и зли хора, които се държат по сатанински начин! Бог несъмнено е създал небето, земята и всички неща, както и човечеството, но Сатана и злите духове подвеждат хората, като казват, че те са тези, които са създали човешките същества, небето и земята, и карат хората да им се покланят като на Бог и на Създател. Не е ли това открадване на Божията слава? Това е грях, това е злодеяние, това е противопоставяне на Бог. Дали продаването на евангелието от човека е същото като поведението на Сатана? (Да, така е.) С каква цел продава евангелието? Да накара хората да го смятат за вестител на евангелието, сякаш евангелието произлиза от него и той има властта да взема решения. Това не е ли открадване на Божията слава? (Да, така е.) Какъв грях е извършен с открадването на Божията слава? Какво е неговото естество? Това е злодеянието на противопоставянето на Бог. Това е поведение на хулене на Бог. Дали разпространяването на евангелието по този начин все още се счита за изпълнение на нечий дълг? Това изцяло е извършване на зло. То е противопоставяне на Бог. Разпространяването на евангелието по този начин изобщо не е свидетелстване за Бог, така че то не е изпълнение на дълга, а си е чисто вършене на зло. Някои хора казват: „Разпространяването на евангелието е толкова тежка работа. Получаването на някои хубави неща е справедливо. Това не се счита за нещо лошо сред невярващите“. Правилно ли е това твърдение? Зависи от това какви са намеренията ти, за какво жадуваш и какво е естеството му. Ако го правиш за лична изгода, това, което продаваш, е Божието евангелие, това, което продаваш, е истината, а това, което в крайна сметка придобиваш, е твоята собствена облага — тогава това наистина е злодеяние. Пресилено ли е да се окачестви като злодеяние? (Не.) Ни най-малко не е пресилено. Когато някой е получил своя дълг и го е изпълнил, но след това възникнат такива последствия, кой е виновен? (Самият човек.) Той може да вини само себе си. И така, как са се появили тези последствия? Това е пряко свързано с нечестивата човешка природа. Някои хора не се стремят към истината, но имат чувство за срам, характер и съвест, така че не биха направили такива неща. Ако някой все пак извърши такива действия, това показва, че на този човек му липсва човешка природа, че е алчен и че има порочен нрав. Това води не само до неспособност да изпълни задоволително дълга си, но в действителност се превръща във вършене на зло. Някои хора казват: „Как може това да бъде окачествено като вършене на зло? Човекът е успял да придобие доста хора чрез разпространяването на евангелието. Само фактът, че е имал видими резултати, би трябвало да обори идеята, че върши зло, нали?“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Защо е неправилно? Разпространяването на евангелието е негов дълг, негова отговорност. Какво намерение и цел стоят зад този негов дълг? От какви принципи се ръководи неговият дълг? Отговорен ли е той за своите действия? Въз основа на тези фактори може да се определи дали човекът изпълнява дълга си, или върши зло. Макар че е изпълнявал дълга си, отправната точка за изпълнението е погрешна. Той не е действал според принципите и е извършил много злодеяния. Липсва и най-малко проявление на практикуване на истината. Каква е същността на този вид разпространяване на евангелието? (Продаване на евангелието.) Как трябва да бъде наречен този случай? Случаят с „продаването на евангелието“. Само като чуете тези думи, знаете, че естеството на въпроса е много сериозно. Как е възможно някой да продава Божието евангелие? Естеството на този въпрос за продаването на евангелието е много сериозно. Така че всеки път, когато се спомене за продаване на евангелието, не трябва ли хората да знаят какъв е проблемът, какви са състоянията, какви са моделите на поведение и методите? Това е вторият случай и естеството на този случай е по-сериозно от това на предишния.

Следващият случай също е един от тези, които се случиха по време на разпространяването на евангелието. В миналото Божият дом беше установил някои принципи и методи за разпространяване на евангелието, включително методи, които се отнасят до състраданието и сприятеляването. Това позволи на някои хора да открият пропуски, от които да се възползват. Кои хора се възползваха от тези пропуски? Хора с нечестива човешка природа, които не обичат истината. В процеса на разпространяването на евангелието наистина има някои нечестиви хора, които се възползват от тази възможност, за да си намерят интимни партньори и да влязат в романтични и интимни отношения. Когато се случват такива неща, те си мислят, че има причини за тях, а всъщност това са тези нечестиви хора на Сатана, които се възползват от пропуските. Като се възползват от възможността при разпространяването на евангелието да осъществят контакт с противоположния пол, когато тези хора намерят някой подходящ или предпочитан човек, те правят всичко по силите си, за да намерят възможност да общуват с него и да го съблазнят. На пръв поглед изглежда, че това е с цел да придобият хора чрез разпространяване на евангелието, но в действителност това е с цел да задоволят личната си похотливост. Те вършат всички тези неща под претекст, че разпространяват евангелието, под претекст, че разширяват Божието дело, под претекст, че свидетелстват за Бог и се посвещават на Бог, както и под претекст, че изпълняват дълга си. Никой не прави тези неща неволно. Всъщност те са напълно наясно, но упорито се преструват на объркани. Когато върши тези неща, всеки човек знае в сърцето си, че те са греховни, те са ненавиждани от Бог и Бог не ги позволява, но не може да контролира плътската си похотливост и се опитва усилено да намери извинения и оправдания за греховете, които извършва. Може ли това да прикрие собствените му проблеми? Ако извършиш такива грехове веднъж или два пъти и след това се покаеш, Бог все пак може да ти прости, но ако упорито отказваш да се промениш, ти си в опасност. Някои хора може да се почувстват малко неспокойни всеки път, когато извършат такъв грях, като се чудят: „Мога ли да бъда спасен, ако постъпвам по този начин?“. Но след това си мислят: „Това не е голямо зло. Най-много е просто разкриване на поквара. Няма да го правя отново. Това няма да повлияе на моя изход и на моята крайна цел“. Дали това отношение към извършването на прегрешение е отношение на истинско покаяние? Ако в сърцето му няма дори покаяние, дали няма да продължи да извършва нови прегрешения? Мисля, че това е много рисковано. Може ли такъв човек да изпълнява дълга си задоволително? В изпълнението на дълга му все още има елементи на „частна операция“. Той смесва „публичното и частното“, което е голямо подправяне! Това несъмнено ще накърни Божия нрав. Тези хора не могат да бъдат смятани за „задоволителни“ в изпълнението на дълга си. Това е по-сериозно от искането на неща или от продаването на евангелието. Защо е по-сериозно? То е отвратително. Това е търговия с плът и похот. И така, какво е естеството на този проблем? Това е самоволно съгрешаване въпреки познаването на истинския път. Думата „самоволно“ променя естеството на проблема. Всъщност те знаят, че правилата и принципите в работните подредби са предназначени да накарат хората да практикуват мъдрост и да попречат на Сатана да придобие лостове за влияние над тях. Целта е да доведат хората пред Бог, но те се възползват от пропуските и използват възможностите, за да разгърнат на воля нечестивата си похотливост. Това се нарича съзнателно извършване на грях. Какво казва Библията за него? („Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26).) Ако дори приносът за грях на кръста вече не е налице, тези хора имат ли все още някакво отношение към спасението? Това зависи от ситуацията. Някои хора постъпват по необходимост или се самобичуват вътрешно, но са принудени да постъпят по този начин поради обстоятелствата в дадения момент. Ако това не се случи твърде много пъти, не повече от три пъти, те може да бъдат опростени. Какво означава, че може да бъдат опростени? Това означава, че при първото нарушение, ако могат да се вразумят, да потърсят истината, да покажат признаци на разкаяние и да се върнат назад, без да извършат отново нарушение, като същевременно поискат да изпълнят дълга си, може да им бъде даден шанс да изкупят греховете си. В такива случаи все още има надежда за спасение, но колко е тя, зависи от личния стремеж. Никой не може да направи окончателна преценка за теб, никой не може да ти даде гаранции. Това зависи основно от твоя собствен стремеж. Няма да ти давам обещания, че стига да не извършиш отново този грях, със сигурност ще бъдеш спасен. Няма да ти дам такова обещание, защото не знам как ще се представиш в бъдеще. Ако надхвърлиш броя пъти, за които е възможно опрощение, ако многократно откажеш да се промениш и в процеса на проповядването на евангелието нямаш добри дела, които да компенсират злодеянията ти, тогава с теб е напълно свършено. Ти си извършил толкова много зло, без следа от добри дела. Проповядвал си евангелието само за да се занимаваш безразсъдно с интимни отношения, а не за да изпълняваш добре дълга си — това няма нищо общо с изпълнението на дълга ти. Тук вече не става въпрос за наличие или липса на принос за грях. Като какви трябва да бъдат категоризирани такива хора? Те трябва да бъдат категоризирани като мръсни демони и зли духове. Те не са нормални човешки същества. Те не просто извършват грехове. Те нямат нищо общо с изпълнението на дълга си. Има ли все още надежда за тяхното спасение? Няма. Такива хора са изритани от Божия дом. Те са изключени и Бог няма да ги спаси. Това, което правят и начинът, по който се държат, не само че не засяга техния дълг, но дори не може да се счита за задоволително изпълнение на дълга. Крайният резултат и изходът за такива хора ще се определят въз основа на тяхното категоризиране. Този случай не е ли доста отвратителен? Неговото естество е дори по-сериозно от това на втория случай, който току-що обсъдихме. Сред тези хора има такива, чиито случаи са с по-сериозно естество. Могат ли те да се върнат назад? Могат ли да имат покайващо се сърце и да спрат да вършат такива неща, и все още да полагат труд, като разпространяват евангелието в Божия дом? Има ли такива хора? (Не.) Могат ли те доброволно да полагат труд? (Не.) Всъщност някои от тези хора са придобили някакви хора през времето, когато са разпространявали евангелието. Но сега на какво се равнява цялата тази работа, която са извършили? Тя се равнява на полагане на труд, а не на изпълнение на дълга им. Всъщност на тези хора не са им липсвали усилия, но пътят, по който са поели, е определил съдбата и изхода им. Дали всеки от онези, които също разпространяват евангелието, ще се сблъска с такива изкушения? Може да се каже, че всеки ще се сблъска с такъв вид изкушения в различна степен и в различни ситуации, но означава ли това, че всеки от тях ще се поддаде на изкушението и ще извърши грях? (Не.) Не всеки може да извърши грях, не всеки може да се занимава с такива дейности — това заклеймява онези, които наистина се занимават с такива дейности, и по този начин те биват разкрити. Това показва, че нещо не е наред с техния нрав и с тяхната човешка природа. Кого могат да винят за това, че имат такъв изход? (Самите себе си.) Те могат да винят само себе си и никой друг.

Някои хора, независимо какви прегрешения са извършили по време на разпространяването на евангелието, никога не търсят истината, за да се справят с тях, не се молят на Бог и никога не се занимават със самоанализ, което показва, че те упорито не се покайват. Накрая тези хора биват отстранени. Чувал съм за човек, който, докато разпространявал евангелието, обсебил една жена и дори не ѝ позволявал да си намери партньор и да се омъжи. Естеството на това прегрешение е много тежко. Що за човек е това? (Зъл човек.) Могат ли такива зли хора да останат в Божия дом? (Не.) В Божия дом няма място за такива тирани. Те позорят Бог! Като вършат такива неща, те влияят върху възприемането на Бог от безброй хора и карат толкова много хора да Го разбират погрешно! Хората ще кажат: „Как може някой, който вярва в Бог, да върши такива неща?“. Това вече е позор за Бог. Ако църквата не отлъчи такива хора и не се справи с тях, а вместо това ги остави да продължат да разпространяват евангелието и им даде шанс да се покаят, това е напълно погрешно. Този човек не е нарушител за първи път. Поведението му е сериозно по своето естество и той трябва направо да бъде отлъчен. В противен случай това би опозорило Бог и би дало на Сатана повод да съди и заклеймява Божия дом. Затова на Сатана не може да се дава възможност да придобие лостове за влияние. Тези, които обичайно са разпуснати, трябва да бъдат отлъчени от църквата. Такива хора са разпуснати духове, които вече са опозорили Бог, и Бог категорично няма да ги спаси. Независимо колко ефективно проповядват евангелието или колко хора са придобили, ако не вървят по правилния път, те са унищожили и изгубили себе си. На такива хора не се позволява да виреят в Божия дом. Те са цел за изключване. И така, дали делата им се считат за изпълнение на дълга им? Не, целият им принос е напълно заличен в Божиите очи и Бог няма да го запомни. Те не са просто незадоволителни. Естеството на изпълнението на дълга им се е променило и се е превърнало във вършене на зло. Как Бог постъпва с онези, които вършат зло? Той ги изключва. Какво означава да бъдеш изключен? Означава, че те са извадени от хората, които Бог е избрал и подготвил да спаси — те не принадлежат към тях. Вместо това са категоризирани към злите духове, мръсните демони и неспасените. Какви са шансовете им да постигнат спасение? (Нулеви.) Въпреки че са изпълнявали дълга си и все пак са следвали Бог, накрая този тип хора стигат до този момент и биват отстранени. Така че, виждаш, че това са още един тип хора. По-сериозно ли е естеството на този случай от това на предишния? (Да.) То е още по-сериозно. То е целенасочено. Този случай трябва да се слее с третия. Той попада в категорията на специален, типичен случай в третия пример и е целенасочен. Как трябва да се нарича този случай? „Нечестивите хора ще бъдат изключени“, нека се спрем на това заглавие. За трите типа хора в тези три случая изпълнението на дълга им в общи линии се равнява на полагане на труд без никакъв резултат. Какво означава да полагаш труд без резултат? Означава, че са превърнали дълга си в просто полагане на труд — и дори тогава не са полагали добре труда си или не са изпълнявали правилно дълга си. Не са се отнесли към дълга си като към дълг и дори са извършили различни прегрешения и злодеяния и накрая са били отстранени, без да получат добър изход. Естеството и на трите случая е много сериозно.

Има и друг случай, чието естество също е доста сериозно. Имаше един човек, който дълги години изпълняваше дълга си и външно изглеждаше, че се стреми към истината и искрено отдава всичко на Бог. Той се отказа от брака и семейството си, изостави кариерата и перспективите си, отиде на много места, за да изпълнява дълга си, и освен това вършеше някаква работа, от която имаше малки последствия. В процеса на изпълнение на дълга си обаче той разбра малко истини, защото не се стремеше действително към истината и си мислеше, че се справя добре само защото можеше да говори за някои думи и доктрини. Още по-сериозното беше, че този човек изобщо не практикуваше истината. Така че изпълнението на дълга му се свеждаше само до проповядване на някои доктрини и до следване на някои правила, като обикновено се държеше любезно с другите и не оскърбяваше никого. По отношение на начина, по който трябваше да се изпълнява работата на църквата, и на все още съществуващите проблеми той не беше внимателен, не положи усилия и не потърси истината, за да разреши тези проблеми. Накратко казано, отношението му към работата беше повърхностно и безразлично. Изглеждаше сякаш не се отпускаше, но не се и преуморяваше. Не изглеждаше да върши нещата нехайно, но резултатите от работата му не бяха особено добри. В един конкретен инцидент, поради небрежността и нехайното му отношение, той причини загуба на Божиите приношения от над 10 милиона юана. Какво точно означава сумата от 10 милиона юана? Като чуят за такава сума, обикновените хора биха я сметнали за астрономическа. Ще ахнат от изненада и няма да посмеят да мислят за нея, тъй като никога през живота си не са виждали толкова много пари. Но този „стар господин“, след като причини загуба за над 10 милиона юана в приношения, не изпита угризение, не показа и намек за покаяние и не се натъжи. Когато църквата го отлъчи, той взе да се оплаква. Що за същество би направило това? Нека обсъдим два въпроса. Първо, тази сума беше изгубена, докато ти работеше, и независимо чия е вината, ти носиш отговорност. Твоя беше отговорността да я опазиш, но ти не го направи. Това е занемаряване на дълга, защото това не са човешки пари. Това е приношение и хората трябва да се отнасят към него с най-голяма преданост. Ако има загуба на приношения, как трябва да мисли човек? Дори смъртта не би била достатъчна компенсация! Колко струва един човешки живот в пари? Ако загубата е твърде голяма, дори отказът от живот няма да е достатъчен, за да се изплати тя! Основното е, че естеството на този въпрос е твърде сериозно. Този „стар господин“ не взе на сериозно загубата на толкова много приношения. Този човек е страшно отвратителен! За него загубата на над 10 милиона юана в приношения е като загуба на стотина юана. Той изобщо не докладва за това на Горното, изобщо не изпита угризения по този въпрос и не каза на хората около себе си: „Нека да анализираме как загубихме тези пари и какво трябва да се направи. Трябва ли да ги възстановим, или да намерим друго решение? Или може би трябва да информираме Горното, да признаем отговорността, да подадем оставка и да се помолим на Бог да изповядаме греховете си?“. Той нямаше дори такова отношение. Това не е ли отвратително? (Да, така е.) Крайно отвратително е! Способността му да извърши такова голямо злодеяние разкрива отношението му към неговия дълг и към Бог. Второ, след като беше отлъчен, той не само че не прие това, не изповяда греха си, нито се покая, а дори се оплака. Такъв човек е неподвластен на разума. Помислете само за какво евентуално би могъл да се оплаква. Той се оплакваше: „Вярвам в бог повече от 20 години, никога не съм се женил, отказах се от толкова много неща, изтърпях толкова много страдания, а сега ме отлъчват, отхвърлят ме. Ще си намеря собствено място!“. Не след дълго се ожени. Кажете Ми, ако един нормален човек — човек със съвест и човешка природа — имаше поне мъничко чувство за съвест, щеше ли да се ожени толкова бързо? Щеше ли да е в настроение за това? По принцип човек с поне мъничко съвест и човешка природа, когато се сблъска с такъв тежък проблем, би се замислил дори за смъртта, като си каже: „Животът ми свърши, как можах да извърша такава постъпка, след като вярвам в Бог повече от 20 години? Сам съм си виновен и заслужавам да бъда отлъчен! Какви ти 10 милиона. Аз не мога да си позволя да възстановя дори един милион. Дори да ме продадат, няма да мога да компенсирам тази сума, животът ми не струва нищо!“. Защо тогава го направи, като знаеше, че нямаш толкова пари? Не знаеш ли, че парите бяха приношение, посветено на Бог? Тези пари не бяха твои. Твоя отговорност беше да ги пазиш. Това не беше нещо, което няма никакво отношение към теб. Това беше нещо, което ти трябваше да пазиш в безопасност. Това беше най-важното нещо и твоята небрежност беше занемаряване на дълга. След като го изгуби, ти със сигурност не можеш да избягаш от отговорността за него. Като човек, който вярва в Бог, нямаше ли задължение и отговорност да пазиш тези приношения в безопасност и да предотвратиш всякакви произшествия? Не трябваше ли да сведеш до минимум риска от това нещо да се обърка? Ако не можеш да направиш дори това, тогава какъв си ти? Не си ли жив демон? (Да, така е.) Това е ужасно отвратително и лишено от човешка природа! Нещо повече, след като беше отлъчен, той не само че престана да вярва в Бог и се ожени, но и смути вярващите в семейството си — естеството на това действие е още по-сериозно. Той изпълняваше дълга си в продължение на много години, изостави много неща, направи много жертви, свърши немалко работа, пое рискове и излежа присъда в затвора. Но тези външни фактори не определят съдбата на човека. Какво я определя? Пътят, който човек избира. Ако беше поел по пътя на това да се стреми към истината, нямаше да свърши по този начин и нямаше да причини такава голяма загуба на Божия дом. Не беше никак случайно, че се случи такова сериозно произшествие, което беше пряко свързано с качеството на неговата човешка природа и с пътя, който този човек избра. Смятате ли, че Бог е наясно с пътя, по който върви той? (Да.) Бог знае. И така, дали този инцидент имаше за цел да го разкрие или да го отстрани? Той имаше за цел както да го разкрие, така и да го отстрани. От човешка гледна точка изглеждаше, че той изпълнява добре дълга си, с преданост, с отдаденост, с готовност да плати цената и със способност да понася несгодите. Тогава защо Бог би направил нещо подобно с него? Защо Бог би го разкрил? Какво е трябвало да бъде разкрито? Дали това е било просто, за да се разкрие неговият изход? Не, това е трябвало да разкрие вярата му, да разкрие човешката му природа, да разкрие същността и природата му — всичко това сега е разкрито. Може ли Бог все пак да спаси такъв човек? Има ли Бог дори искрица надежда за него? Бог няма абсолютно никаква надежда за такъв човек. Останала ли е у Бог някаква любов или милост към него? Абсолютно никаква. Някой може да каже: „Ако Бог няма никаква любов или милост към него, тогава само праведност, величие и гняв ли остават?“. Точно така. Такъв зъл човек не се нуждае повече от любов или милост и няма нужда от тях, защото е накърнил сериозно Божия нрав. Всичко, което е останало от Бог за него, е праведност, величие и гняв. Неговият изход няма нищо общо с Божието дело на управлението, няма абсолютно нищо общо с Божието дело за спасяването на човечеството. Той е отстранен и отделен. Следователно, независимо къде се намира този човек сега, в Божиите очи той не е нищо друго, освен жив мъртвец, ходещ труп, който живее сред мръсни демони и зли духове, сред онези, които носят човешки лица, но притежават зверски сърца и които са зверове в човешки дрехи. Това са неговите качества и той е изключен от погледа на Създателя. С оглед на неговия изход и окончателното му отношение към това важно събитие, настъпило в живота му, дали изпълнението на дълга му през цялото това време има нещо общо с думата „задоволително“? (Не.) Откъде знаеш, че изпълнението на дълга му не беше задоволително още преди да се случи това събитие? Чрез преценка и заключение ли, или направи тази оценка, като наблюдаваше същността му? (Чрез наблюдаване на същността му.) Това е правилното. Вземете за пример Павел — ако той се беше стремял към истината, ако можеше да се стреми да бъде доведен до съвършенство като Петър, нямаше да изрече такива богохулни думи. За всеки изход си има причина. Изходът, с който се сблъска този човек, си има своите основополагащи причини. Фактът, че този човек беше способен да стигне до този момент днес, и отношението му към Бог, отношението му към приношенията и отношението му към собствените му злодеяния са достатъчни, за да могат хората да видят ясно по какъв път вървеше той и каква беше в действителност вярата му в Бог. Това напълно разкрива неговата същност и пътя, на който се намираше. Ако се намираше на пътя на стремежа към истината, на пътя на това да се бои от Бог и да отбягва злото, и ако можеше истински да се отнася към своя дълг като към своя отговорност и задължение, как щеше да се справи с тази ситуация, когато тя неизбежно му се случи? Определено нямаше да има отношението, което има сега — на съпротива и оплакване. Демоничната му страна беше разкрита. Природата същност дълбоко в душата му беше напълно разобличена. Той не е човешко същество, той е дявол. Ако беше човек, нямаше да завърши по този начин, след като беше вярвал в Бог повече от 20 години. Ако беше човек, колко ли щеше да съжалява за тази голяма загуба на приношенията? Колко ли сълзи щеше да пролее? Колко ли силно щеше да се разтрепери? Щеше да се чувства неизбежно отговорен и виновен за ужасен грях, щеше да вярва, че не може да му бъде простено, и щеше да чувства, че трябва да се покае и да изповяда греховете си пред Бог. Най-малкото, дори църквата да го беше отлъчила, той нямаше да спре да вярва, нито да предаде Бог, камо ли да смути вярата на семейството си в Бог. Какво можем да разпознаем от различните последващи модели на поведение на този човек? Че той е неверник, че не обича истината и че човешката му природа също е злонамерена. Това е четвъртият случай. Как трябва да наречем този случай? („Случаят със загубата на десет милиона в приношения“.) Трябва да добавим към това и неговата реакция и да го наречем „Загубата на десет милиона в приношения без признаци на покаяние“. Това наименование не е ли по-добро? То служи като предупреждение за другите. Най-малкото то кара хората да осъзнаят в какво се крие сериозността на неговите действия.

Настъпването на всички тези събития, различните модели на поведение, показани от тези хора, както и отношението им към Бог след настъпването на тези събития възникнаха и бяха разобличени в процеса на изпълнението на дълга им. Следователно до известна степен пътят, по който човек поема, когато вярва в Бог, и крайният му изход са силно свързани с изпълнението на неговия дълг. Дори може да се каже, че съществува пряка връзка. Темата за изпълнението на дълга трябва да бъде вечна тема и истината относно този аспект също трябва да бъде вечна тема. Именно истината е това, което хората трябва да разберат най-основно, и това е темата, която трябва да се обсъжда непрекъснато в процеса на житейското израстване на хората и на вярата им в Бог. Това е така, защото тя е неразривно свързана с промените в нрава на хората, с навлизането им в живота и с вида на пътя, по който вървят, както и с това какъв краен изход имат. Днес разговаряхме обстойно за изпълнението на дълга, както и за няколко случая. Основната цел на това общение да ви накарам да разберете как да изпълнявате дълга си по начин, който Бог одобрява, какви са последствията, ако вършите зло, и колко е важно да изпълнявате дълга си според критериите. Събитията в тези случаи ставаха все по-сериозни и все по-страшни, но те не са измислени от Мен. Те наистина се случиха сред онези, които вярват в Бог и които са в редиците на изпълняващите дълга си. Какво означава това? Някои хора казват: „Е, няма проблем, ако не изпълняваме дълга си, но когато го изпълняваме, винаги възникват проблеми. Така че не е ли нормално просто да не изпълняваме дълга си?“. Каква е тази линия на мислене? Не е ли това същото, като да се откажете да се храните от страх да не се задавите? Не е ли това глупаво? Трябва да се научиш да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми. Това е активното отношение и отношението, което трябва да има един нормален човек. Ако се страхувате, че при изпълнението на дълга ви може да възникнат проблеми, които ще доведат до това да бъдете заклеймени, отлъчени, отстранени или изключени, и накрая до това да загубите всяка надежда за постигане на спасение, и ако просто спрете да изпълнявате дълга си или възприемете негативен, враждебен подход към него, що за отношение е това? (Лошо.) Някои други казват: „Нашата човешка природа е твърде слаба за изпълнение на дълга, така че защо просто да не полагаме труд със задоволство? Бог няма високи изисквания към онези полагащи труд и не съществуват никакви критерии или принципи — достатъчно е само да полагаме усилия. Да правим каквото се иска от нас, да бъдем послушни, да не поемаме никакви съществени отговорности и да нямаме никакви амбиции да станем водачи или работници. Най-голямото благословение би било да сме способни просто да останем до края“. Как ви се струват тези мотиви? Не са ли те доста низки и подли? Могат ли такива неамбициозни хора да получат Божието спасение? Може ли човек без човешка природа да полага труд задоволително? Хората без човешка природа не могат да полагат труд задоволително. Те няма да станат преданите полагащи труд, които ще получат възможност да останат.

Броят на примерите, споменати през последните няколко пъти в общението, е сравнително голям. Тези събития са лесни за запомняне, но истините, за които разговарях, са трудни за разбиране. Все пак има полза от това: чрез обсъждането на тези събития можете да си спомните или да разберете малко от истините, засегнати в тях. Ако не говорехме за тези случаи, постигането на такъв резултат вероятно би изисквало повече усилия. Обсъждането на тези случаи служи едновременно като стимул и предупреждение и помага на хората да намерят правилния път въз основа на тях. То ви напътства в това да знаете по кой път да вървите във вярата си, за да избегнете нарушаването на Божиите управленски закони, допускането на големи грешки или поемането в погрешна посока. Основната цел е да се помогне на хората да изпълняват дълга си задоволително. След като чухте за тези четири случая, как се чувствате? Имате ли ново разбиране за задоволителното изпълнение на дълга? Лесно ли е за хората да изпълняват дълга си задоволително? (Не е лесно.) В какво се състои трудността? Дали хората продължават да допускат грешки, защото не разбират истината и не могат да намерят принципите? (Не.) Тогава в какво се състои трудността? Тя се състои в следното: хората не обичат истината и не се стремят към нея. В процеса на изпълнението на дълга си, ако хората не се стремят към истината и не я практикуват, в съчетание с техния злобен, нечестив и надменен нрав, това лесно може да доведе до определени последствия и резултати, които те не очакват или не искат да видят. Някой предвижда ли лош изход за себе си? (Не.) Има ли хора, които се надяват просто на посредствен изход, като считат, че стига да избутат до края, без да умрат, всичко е наред? (Да.) Що за хора са тези? Това са хора, които не се стремят към истината. Те просто отмерват времето до смъртта. При такива хора изпълнението на дълга им със сигурност е напълно нехайно, поради което те лесно допускат грешки или извършват грях и им е много трудно за изпълняват дълга си съгласно критериите. Какъв тип хора могат да изпълняват дълга си съгласно критериите? (Онези, които се стремят към истината.) Кой друг? (Хората с човешка природа.) Какво включва човешката природа? (Съвест и разум.) Онези, които имат съвест и разум, които притежават човешка природа, лесно ще изпълняват дълга си съгласно критериите, ако се стремят към истината. Някои хора казват: „Ти продължаваш да говориш за тези сериозни негативни примери на хора, които не изпълняват дълга си задоволително, и това ни кара да губим увереност. Дали някога ще достигнем критерия за задоволително изпълнение на дълга си? Има ли някакви положителни примери за това?“. Нека тогава обсъдим нещо по-ободряващо и положително. Понастоящем много хора започват да се съсредоточават върху това да се стремят към истината, а също и да стават по-усърдни при изпълнението на дълга си. Например някои хора могат да си сътрудничат хармонично с другите, докато изпълняват дълга си. Какво означава хармонично сътрудничество? Ето едно от проявленията му: не става въпрос само за това всички да се разбират добре външно, без конфликти и интриги. Хармоничното сътрудничество означава, че когато се сблъскваш с различни проблеми в работата — независимо дали имаш прозрение за тях и дали твоята гледна точка е правилна, или не — ти все пак можеш да се съветваш и да разговаряш с другите, да търсиш истините принципи и след това да постигнете общо съгласие. Това е хармонично сътрудничество. Каква е целта на постигането на общо съгласие? Целта е да изпълняваш по-добре дълга си, да вършиш по-добре работата на църквата и да си способен да свидетелстваш за Бог. Ако искаш изпълнението на дълга ти да отговаря на изискванията, тогава в процеса на изпълнението на дълга си първо трябва да постигнеш хармонично сътрудничество. В момента има хора, които вече практикуват хармонично сътрудничество. След като са разбрали истината, макар че не са в състояние да я практикуват напълно и макар че по пътя имат провали, слабости и отклонения, те все пак се стремят към истините принципи. Затова имат надежда да постигнат хармонично сътрудничество. Например понякога може да си мислиш, че това, което правиш, е правилно, но си способен да не бъдеш самоправеден. Можеш да обсъждаш с другите и да разговаряте за истините принципи заедно, докато те станат ясни и очевидни, така че всички да разберат и да са съгласни, че по този начин ще се постигне най-добрият резултат. Също и че това не излиза извън рамките на принципите, че се вземат предвид интересите на Божия дом, че се защитават интересите на Божия дом във възможно най-голяма степен. Практикуването по този начин е съобразено с истините принципи. Въпреки че крайният резултат може да не е винаги такъв, какъвто си си го представял, пътят, посоката и целта на твоето практикуване са били правилни. А как Бог вижда това? Как Бог определя този въпрос? Бог ще каже, че изпълнението на твоя дълг е задоволително. Задоволителното изпълнение означава ли, че дългът ти е бил изпълнен в съответствие с Божиите намерения? Не, не означава. Задоволителното изпълнение все още е далеч от това да удовлетвориш Божиите намерения, да получиш Божието потвърждение и да практикуваш при пълно придържане към Божиите изисквания. Задоволителното изпълнение означава просто, че си на правилния път, че намеренията ти са правилни и посоката ти е правилна, но че ти все още не си достигнал високия критерий да действаш според истините принципи, както изисква Бог. По отношение на покорството да кажем например, че Божият дом подрежда за теб да направиш нещо в процеса на изпълнение на дълга си. Как трябва да практикуваш, за да отговориш на изискванията при изпълнението на дълга си? Когато за пръв път чуеш задачата, може да имаш някакви мнения. Но след известно обмисляне си мислиш: „Бог е казал, че трябва да се научим да търсим и да се покоряваме по въпроси, които не разбираме. Така че трябва да търся. Макар че не разбирам истината или не знам как трябва да практикувам, задачата се е паднала на мен, затова ще трябва да се подчиня и да се покоря. Дори да става въпрос единствено за спазване на правила, на първо място трябва да ги спазвам“. Ако можеш да практикуваш по този начин, значи отговаряш на изискванията. Но има ли разминаване между постигането на този критерий и получаването на Божието потвърждение? (Да.) Това разминаване се определя от степента, в която разбираш истината. Въпреки че можеш да се покориш, ти не разбираш Божиите намерения и не си установил напълно истините принципи или не си ги приложил на практика. Ти просто си се придържал към правилата. Придържал си се към основните неща, които човек трябва да прави, според критериите на съвестта и правилата, така че по отношение на изпълнението няма проблеми, нито има нещо нередно по отношение на естеството на твоите действия. Това обаче не отговаря на критерия за практикуване на истината. Ти все още не разбираш Божиите намерения. Ти само пасивно и несъзнателно си спазвал дълга си. Не си го изпълнявал правилно според истините принципи. Не си достигнал ниво, на което да можеш да свидетелстваш за Бог или да удовлетвориш Божиите намерения. Не си изпълнил критерия за свидетелстване. Следователно изпълнението на дълга ти по този начин е просто задоволително и все още не отговаря на Божието одобрение.

По какъв критерий се определя дали човек е изпълнил задоволително дълга си? Ако пътят на изпълнение на дълга е правилен, посоката е правилна и намерението е правилно; ако изходната точка е правилна и принципите са правилни — ако тези аспекти са правилни, то човек е изпълнил дълга си задоволително. Много хора го разбират на теория, но се объркват, когато нещо действително им се случи. В обобщение ще ви кажа един принцип: не постъпвайте своеволно и едностранчиво, когато сте изправени пред някаква ситуация. Защо не можете да постъпвате своеволно и едностранчиво? От една страна, да се постъпва така не съответства на принципите за изпълняване на дълга. От друга страна, дългът не е твое лично дело; не го вършиш за себе си, не изпълняваш лично начинание и това не е твоя лична работа. В Божия дом, каквото и да правиш, не се занимаваш със свое собствено предприятие. Това е делото на Божия дом, това е Божие дело. Постоянно трябва да го помниш и осъзнаваш и да казваш: „Това не е мое лично дело; аз изпълнявам своя дълг и своята отговорност. Аз върша дело на църквата. Това е задача, която Бог ми е поверил, и аз я върша заради Него. Това е мой дълг, а не мое лично дело“. Това е първото нещо, което хората трябва да разберат. Ако се отнасяш към дълга си като към свое лично дело и не търсиш истините принципи, когато действаш, и ако го изпълняваш съгласно личните си мотиви, възгледи и дневен ред, тогава е много вероятно да допуснеш грешки. В такъв случай, как трябва да действаш, ако правиш много ясно разграничение между дълга си и личните си дела и си наясно, че това е дълг? (Да търся това, което Бог иска, и да търся принципи.) Точно така. Ако нещо ти се случи и не разбираш истината, и имаш някаква представа, но нещата все още не са ти ясни, тогава трябва да намериш братя и сестри, които разбират истината, за да споделиш с тях. Това означава да търсиш истината и преди всичко така трябва да се отнасяш към дълга си. Не бива да вземаш решение въз основа на това, което смяташ за подходящо, а след това да отсечеш и да кажеш, че случаят е приключен — това лесно води до проблеми. Дългът не е твое лично дело и независимо дали са големи или малки, въпросите на Божия дом не са ничие лично дело. Щом се отнася до дълг, значи не е твоя лична работа, не е твое лично дело, а засяга истината и се отнася до принципа. В такъв случай кое е първото нещо, което трябва да направите? Трябва да потърсите истината и принципите. И ако не разбирате истината, първо трябва да потърсите принципите, а ако вече разбирате истината, лесно ще определите принципите. Какво трябва да направиш, ако не разбираш принципите? Има начин: можеш да споделиш с онези, които ги разбират. Недей винаги да приемаш, че разбираш всичко и винаги си прав. Така лесно ще допускаш грешки. Що за нрав е това, ако постоянно искаш да имаш последната дума? Това е надменност и самоправедност, то означава да действаш своеволно и едностранчиво. Някои хора си мислят: „Аз съм с висше образование, по-културен съм от вас, имам способността да разбирам, а всички вие сте с малък духовен ръст и не разбирате истината, затова трябва да ме слушате, каквото и да казвам. Само аз мога да вземам решения!“. Що за възглед е това? Ако имаш подобни възгледи, ще се сблъскаш с неприятности и никога няма да изпълняваш добре дълга си. Как можеш да изпълняваш добре дълга си без хармонично сътрудничество, когато винаги искаш да си този, който има последната дума? Такова изпълнение на дълга ни най-малко няма да отговаря на изискванията. Защо казвам това? Винаги искаш да ограничаваш другите и да ги накараш да те слушат; не приемаш нищо от това, което те казват. Така проявяваш пристрастие и упорство, както и надменност и самоправедност. По този начин не само че няма да успееш да изпълниш добре дълга си, но и ще пречиш на другите да изпълнят добре своя дълг. Това е следствие от надменния нрав. Защо Бог изисква хората да си сътрудничат в разбирателство? От една страна, това помага да се разкрие поквареният нрав на хората и така им дава възможност да опознаят себе си и да се отърват от покварения си нрав — то е от полза за навлизането им в живота. От друга страна, хармоничното сътрудничество е от полза и за делото на църквата. Тъй като на всеки му липсва разбиране на истината и всеки има покварен нрав, ако не може да има хармонично сътрудничество, хората няма да са способни да изпълняват добре дълга си, което ще се отрази на делото на църквата. Последствията от това са тежки. В обобщение, за да постигне задоволително изпълнение на дълга си, човек трябва да се научи да сътрудничи хармонично и когато е изправен пред някаква ситуация, да разговаря за истината, за да намери решение. Това е от съществено значение — то е от полза не само за делото на църквата, но и за навлизането в живота на Божиите избраници. Някои хора просто не могат да разберат това; те винаги си мислят, че хармоничното сътрудничество е твърде проблемно и че понякога общението за истината не води лесно до резултати. Тогава тези хора предизвикват съмнения, като казват: „Наистина ли е необходимо хармонично сътрудничество, за да се постигне задоволително изпълнение на дълга? Когато се сблъскаме с някаква ситуация, дали е сигурно, че съвместното общение на всички ще доведе до резултати? Мисля, че всичко това е просто формална процедура и е безсмислено да се следват тези правила“. Правилно ли е това мнение? (Не.) Какъв проблем разкрива то? (Има проблем в отношението на такива хора към изпълняването на дълга.) Някои хора имат надменен и самоправеден нрав, те не искат да разговарят за истината и винаги държат да имат последната дума. Дали някой толкова надменен и самоправеден може да си сътрудничи хармонично с другите? Бог изисква хората да си сътрудничат хармонично при изпълняването на дълга си, за да промени покварения им нрав, да им помогне да се научат на покорство пред Божието дело, докато изпълняват дълга си, и да се отърват от покварения си нрав и така да постигнат задоволително изпълнение на дълга. Да отказваш да си сътрудничиш с другите и да искаш да действаш своеволно и едностранчиво, като караш всички да те слушат — такова ли трябва да е твоето отношение към дълга ти? Отношението ти към изпълнението на дълга е свързано с твоето навлизане в живота. Бог не се интересува от това какво ти се случва, колко работа вършиш, колко усилия полагаш всеки ден. Той гледа какво е отношението ти към тези неща. А с какво са свързани отношението, с което ги вършиш, и начинът, по който ги вършиш? Свързани са с това дали се стремиш към истината, както и с навлизането ти в живота. Бог наблюдава навлизането ти в живота и пътя, по който вървиш. Ако вървиш по пътя на стремежа към истината и ако имаш навлизане в живота, ще си способен да си сътрудничиш в разбирателство с останалите, когато изпълняваш дълга си, и ще го изпълняваш лесно и адекватно. Дали обаче вървиш по пътя на навлизането в живота, ако, докато изпълняваш дълга си, постоянно подчертаваш, че имаш потенциал, че си разбираш от работата, че имаш опит, че проявяваш внимание към Божиите намерения и се стремиш към истината повече от всеки друг, и ако въз основа на това смяташ, че си достоен да имаш последната дума и затова не обсъждаш нищо и с никого, все постъпваш своеволно, изпълняваш твое собствено начинание и все искаш да си „единствен и неповторим“? Не. Това е стремеж към статус и е следване на пътя на Павел, но не е път за навлизане в живота. Начинът, по който Бог кара хората да вървят по пътя на навлизането в живота и по пътя на стремежа към истината, не включва такива модели на поведение и не показва тези проявления. Какъв е критерият за задоволително изпълнение на дълга? (Да търсиш истината във всичко, да си способен да действаш в съответствие с принципите.) Точно така. За да изпълняваш дълга си задоволително, няма значение колко години си вярвал в Бог, колко дълг си изпълнил, нито колко много си допринесъл за Божия дом, още по-малко значение има колко опитен си в дълга си. Основното, което Бог гледа, е пътят, по който върви човек. С други думи, Той гледа отношението на човека към истината и принципите, посоката, произхода и отправната точка зад действията му. Бог се съсредоточава върху тези неща. Именно те определят пътя, по който вървиш. Ако в процеса на изпълнението на дълга ти тези положителни неща изобщо не могат да се забележат у теб, а принципите, пътят и основата на действията ти са твоите собствени мисли, цели и кроежи, отправната ти точка е да защитаваш собствените си интереси и да опазваш репутацията и положението си, начинът ти на действие е да вземаш решения и да действаш сам и да имаш последната дума, никога да не обсъждаш нещата с другите или да не си сътрудничиш хармонично с тях, никога да не слушаш съвети, когато си допуснал грешка, камо ли да търсиш истината. Тогава по какъв начин ще те види Бог? Ти все още не отговаряш на критерия, ако изпълняваш дълга си по този начин, и не си стъпил на пътя на стремежа към истината, защото докато изпълняваш дълга си, не търсиш истините принципи и винаги действаш, както си искаш, и правиш това, което ти се харесва. Това е причината, поради която повечето хора не изпълняват дълга си задоволително. И така, как трябва да се разреши този проблем? Бихте ли казали, че е трудно да изпълнявате дълга си по задоволителен начин? Всъщност не е. Хората само трябва да са способни да възприемат смирена нагласа, да притежават малко разум и да заемат подходяща позиция. Независимо колко си образован, какви награди си печелил или какво си постигнал и независимо колко висок е статусът или рангът ти, трябва да се откажеш от всичко това, трябва да слезеш от високото си място — всичко това е без значение. В Божия дом, колкото и славни да са тези постижения, те не може да са по-висши от истината, защото тези повърхностни неща не са истината и не могат да заемат мястото ѝ. Трябва да си наясно по този въпрос. Ако казваш: „Аз съм много надарен, имам много буден ум и бързи рефлекси, много съм схватлив и паметта ми е изключително добра, така че съм компетентен да вземам окончателното решение“, ако все използваш тези неща като актив и ги приемаш за ценни и позитивни, това е проблем. Ако тези неща са заели сърцето ти, ако са пуснали корени в него, ще ти е трудно да приемеш истината, а за последствията от това е страшно и да се помисли. Затова първо трябва да отхвърлиш и да се отречеш от нещата, които обичаш, които изглеждат хубави и които са ти скъпи. Те не са истината, а напротив, могат да ти попречат да навлезеш в нея. Най-належаща сега е необходимостта да търсиш истината при изпълняването на своя дълг и да практикуваш според нея, така че изпълнението на дълга ти да стане задоволително, защото задоволителното изпълнение на дълга е просто първата стъпка по пътя за навлизане в живота. Какво означава „първата стъпка“ тук? Означава да започнеш пътуване. Във всичко има по нещо, с което да започнеш пътуването, нещо, което е най-основно, най-фундаментално, а постигането на задоволително изпълнение на дълга е път за навлизане в живота. Ако начинът, по който изпълняваш дълга си, само изглежда подходящ, но не съответства на истините принципи, значи не изпълняваш дълга си задоволително. Как тогава да се работи по този въпрос? Най-важното е човек да работи върху истините принципи, да ги търси и да се въоръжи с тях. Безполезно е просто да подобриш поведението и темперамента си, ако не се въоръжиш с истините реалности. Може и да имаш някаква дарба или умение. Това е добре, но единственият начин да го използваш правилно е да го прилагаш при изпълняването на дълга си. Доброто изпълнение на дълга не налага подобряване на човешката ти природа или на личността ти, нито изисква да загърбиш дарбата или таланта си. Необходимо е нещо друго. Най-важното е да разбереш истината и да се научиш да се подчиняваш на Бог. Почти неизбежно е да разкриваш покварен нрав, докато изпълняваш дълга си. Как трябва да постъпваш в такива моменти? Трябва да търсиш истината, за да разрешиш проблема и да постъпиш в съответствие с истините принципи. Ако го направиш, доброто изпълнение на дълга ти няма да представлява проблем за теб. В която и сфера да е дарбата или умението ти, или в която и област да имаш някакви професионални познания, най-правилно е да ги използваш при изпълнението на дълга си. Това е единственият начин да го изпълняваш добре. Единият аспект е да разчиташ на съвестта и разума, за да изпълняваш дълга си, а другият е необходимостта да търсиш истината, за да промениш покварения си нрав. Като изпълнява дълга си така, човек получава навлизане в живота и става способен да изпълнява дълга си задоволително.

Както изглежда сега, задоволителното изпълнение на дълга е неразделно от търсенето на истината и от постъпването според истините принципи. Ако човек не може да търси истината, за да разреши проблемите, и да достигне нивото да действа според принципите, тогава той не може да постигне задоволително изпълнение на дълга. Задоволителното изпълнение на дълга се обяснява по този начин. То се определя по този начин. Високи ли са изискванията на Бог към човека? В действителност те не са високи. Той просто иска от теб да имаш правилно отношение, намерение и възглед в действията си. Въз основа на това можеш да получиш делото на Светия Дух и да задълбочиш себепознанието си. Тогава ще си способен да преминеш през изпитания и облагородявания, което ще ти позволи да навлезеш в по-дълбоки истини и да претърпиш промени в нрава си. Преди да преминеш през изпитания и облагородявания, въз основа на твоето разбиране на истината, Бог ще ти даде известен съд и наказание. Но каква е основата за съда и наказанието, както и за изпитанията и облагородяването? Основата е в това дали си достигнал нивото на задоволително изпълнение на дълга си — с други думи, дали си постигнал навлизане в живота. Твоето навлизане в живота не е отделено от работата и отговорностите ти в църквата. Ако прекарваш цял ден вкъщи в четене на Божиите слова и говориш празни приказки за изпълнението на дълга си и навлизането си в живота, това е нереалистично и безплодно. Това прилича на стратегическо мислене в креслото — по цял ден говориш за това, че изпълняваш дълга си задоволително, че получаваш Божието поръчение, но без да се посветиш или да отдадеш всичко от себе си и със сигурност без да страдаш или да преживяваш несгоди. Дори понякога да си трогнат до сълзи от пеенето на химни или от четенето на Божиите слова, това няма да доведе до никакъв резултат. От тази гледна точка има ли връзка между достигането на нивото на задоволително изпълнение на дълга и постигането на спасение? Или това е свързано с получаването на Божия съд и наказание? Те са свързани. За да получи Божия съд и наказание, човек трябва да постигне задоволително изпълнение на дълга си. Защо Бог поставя такъв критерий и защо изисква от хората да постигнат задоволително изпълнение на дълга си? Защото Бог използва изпълнението на дълга ти, за да прецени степента на навлизането ти в живота. Ако си постигнал задоволително изпълнение на дълга си, това означава, че навлизането ти в живота вече е достигнало ниво, което те прави пригоден да приемеш съда и наказанието, което също така означава, че отговаряш на условията да приемеш Божието дело на усъвършенстването върху себе си. И така, какви условия е поставил Бог на човека, за да постигне това? В Божиите очи изпълнението на дълга ти трябва да се възприема като задоволително, което с други думи означава, че има основен път и посока за навлизането ти в живота, които Бог признава и счита за пригодни. Как Бог проверява това? Главно чрез изпълнението на дълга ти. След като си заслужил Божието потвърждение, след като си изпълнил задоволително дълга си, веднага започва следващата стъпка: Бог ще започне да те подлага на съд и наказание. Независимо какви грешки допускаш, ти ще бъдеш дисциплиниран. Като че ли Бог е започнал да те наблюдава отблизо. Това е нещо добро — то означава, че Бог те е утвърдил, че вече не си в опасност и че си правилният тип човек, който в никакъв случай няма да извърши безобразни злодеяния. От една страна, Бог ще те закриля. От друга страна, субективно погледнато, пътят, по който си поел, целите и посоката на живота ти са вкоренени в истинския път. Няма да оставиш Бог, нито ще се отклониш. След това Бог със сигурност ще те усъвършенства. Тази благословия е върху теб. Така че, ако някой иска да получи тази благословия и да върви по пътя на усъвършенстването, първото изискване е да постигне задоволително изпълнение на дълга си. Бог наблюдава как се представяш в Божия дом, както и задачите, поръченията и мисиите, които ти дава, за да разбере отношението ти към Бог и към истината. Чрез това отношение Бог преценява точно по кой път вървиш. Ако си на пътя на стремежа към истината, тогава изпълнението на дълга ти ще отговаря на критерия, а ти със сигурност ще имаш и навлизане в живота и промяна на нрава в различна степен. Всичко това се постига по време на процеса на изпълнението на твоя дълг. Преди Бог официално да те усъвършенства, ти можеш да стигнеш до тук, като разчиташ на човешкото усилие. Без Божието дело можеш да достигнеш само до това ниво. Би било трудно да се стремиш по-нататък. Можеш да разчиташ само на себе си да постигнеш това, което е по силите ти и в рамките на човешките ти способности, като например да се въздържаш чрез волята, да понасяш страдания, да плащаш цени, да се отричаш, да кастриш чувствата си, да изоставяш света, да разпознаваш злите тенденции, да се опълчваш на плътта, да изпълняваш предано дълга си, да разграничаваш и да не следваш човек. Когато постигнеш всичко това, ти си пригоден да бъдеш усъвършенстван от Бог. В общи линии Бог не се намесва в това, което хората могат да постигнат. Той непрекъснато те снабдява с истината, непрекъснато те пои, подкрепя те да разбереш истината, казва ти как да възприемеш истината в различни аспекти и как да навлезеш в истините реалности. След като си ги разбрал и си навлязъл в тях, Бог ще ти даде сертификат за пригодност и шансът ти да бъдеш спасен ще бъде 80 процента. Преди да достигнеш 80 процента обаче, трябва да вложиш цялата си енергия и всичките си усилия. Не може да живееш този живот напразно. Някои хора казват: „Вече двадесет години вярвам в Бог. Вложил ли съм цялата си енергия?“. Това не се измерва с броя на годините. Някои казват: „Вярвам в Бог от пет години и вече разбирам някои истини. Знам как да изпълнявам дълга си задоволително и се стремя в тази посока. Вече съм наясно с някои начини и сякаш се чувствам донякъде спокоен и утешен в сърцето си“. Това чувство в общи линии е точно, но означава ли, че имаш 80-процентов шанс да бъдеш спасен? Не. Колко си достигнал в действителност? Между 10 и 15 процента. Защото в процеса на задоволителното изпълнение на дълга си ти все още трябва да преживееш многократно кастрене, трябва да преживееш много обстоятелства. В тези обстоятелства Бог ще те излага на доста неща в положителен план. В процеса на излагането ти на тези хора, събития и неща — тоест при тези практически обстоятелства — Бог ти позволява да разбереш някои истини. Защо ти позволява да разбереш истини чрез тези хора, събития и неща? Ако не преминеш през тези преживявания, разбирането ти за истината завинаги ще остане на нивото на думите, доктрините и лозунгите. След като преживееш различни обстоятелства в живота, онези доктрини, които преди това си разбирал или си бил способен да възприемеш и да схванеш в паметта си, ще се превърнат във вид реалност. Тази реалност е практическата страна на истината и именно нея трябва да разбереш, и именно в нея трябва да навлезеш.

Какви са шансовете някой да бъде спасен, когато все още не е изпълнил критерия за задоволително изпълнение на дълга си? Най-много 10 до 15 процента, защото той не разбира истината и по никакъв начин не може да има истинско покорство. Може ли човек, който не разбира истината, да действа съгласно принципите? Може ли да се отнася сериозно и отговорно към дълга си? Категорично не. Всички онези, които не разбират истината, определено действат според собствената си воля, вършат нещата нехайно, смесват много егоистични мотиви и действат въз основа на собствените си предпочитания. Дори ако можеш да говориш за много доктрини и да бълваш теории и лозунги, това не означава, че притежаваш истината реалност, така че шансовете ти да бъдеш спасен не са големи. За да постигнеш истинско спасение, да се освободиш от влиянието на Сатана и да живееш според Божието слово, следващата стъпка е да полагаш усилия по отношение на различни истини. Каква е целта на тези усилия? Да навлезеш по-точно и по-стабилно в истината реалност. Само когато си навлязъл в истината, можеш да поемеш по правилния път на живота си. Ако знаеш само как да бълваш доктрини и лозунги, но не схващаш истините принципи за изпълнението на дълга си и дори си способен да действаш безразсъдно въз основа на собствените си прищевки, тогава ти липсва истината реалност и все още си далече от нея. След като човек е преживял много неща по време на изпълнението на дълга си и осъзнава, че не разбира истината, както и колко много неща му липсват, той започва да полага усилия за истината. Постепенно преминава от бълване на доктрини и лозунги към истинско разбиране, към точно практикуване на истината и към истинско покорство пред Бог. По този начин надеждата му да бъде спасен се увеличава и шансовете му стават по-големи. На какво се основава това увеличение? (Основава се на степента, в която той разбира истината.) Степента, в която човек разбира истината — независимо дали става дума за задълбочено разбиране или за повърхностно разбиране — не е най-важният фактор. Най-важното е дали човек може да практикува истината и да постигне навлизане в истината реалност, след като разбере истината. Само чрез практикуване на истината можеш да я разбереш. Никога няма да разбереш истината, ако не я практикуваш. Да разбираш само думи и доктрини не е същото като да разбираш истината. Колкото повече практикуваш истината, толкова повече реалност имаш, толкова повече се променяш и толкова по-добре разбираш истината. Вследствие на това и надеждата ти да бъдеш спасен съответно ще се увеличи. Ако в процеса на изпълнението на дълга си, в положителен план, се отнасяш към дълга си по правилния начин, никога не го изоставяш, независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш, и дори когато другите изгубят вяра и спрат да изпълняват дълга си, ти продължаваш неотклонно да се придържаш към своите вяра и дълг и никога не ги изоставяш от началото до края, като оставаш непоколебим и предан на дълга си до края, тогава ти наистина се отнасяш към дълга си като към дълг и показваш пълна преданост. Ако можеш да постигнеш този критерий, значи по същество си отговорил на изискванията за задоволително изпълнение на дълга си. Това е в положителен план. Преди да постигнеш този критерий обаче, в негативен план, трябва да можеш да устоиш на различни изкушения. Какъв проблем е, когато някой не може да устои на изкушенията в процеса на изпълнение на дълга си, затова го изоставя и бяга, и предава своя дълг? Това е равносилно на предателство към Бог. Да предадеш Божието поръчение означава да предадеш Бог. Може ли човек, който предава Бог, все пак да бъде спасен? С този човек е свършено. Всяка надежда е изгубена, а дългът, който преди това е изпълнявал, е било просто полагане на труд, което е изчезнало в небитието с неговото предателство. Затова е важно човек да се придържа неотклонно към дълга си. Когато правим това, има надежда. Чрез предано изпълняване на дълга си човек може да бъде спасен и да спечели Божието одобрение. Кое всеки счита за най-трудната част от това да се придържаш неотклонно към дълга си? То се изразява в това дали човек може да остане непоколебим, когато е изправен пред изкушение. Какво включват тези изкушения? Пари, статус, интимни отношения, чувства. Какво още? Ако някой вид дълг носи рискове, дори рискове за живота ти, и изпълнението на този дълг може да доведе до арест и затвор или дори до преследване до смърт, можеш ли въпреки това да изпълняваш дълга си? Можеш ли да проявиш упоритост? Лекотата, с която могат да бъдат преодолени тези изкушения, зависи от това дали човек се стреми към истината. Тя зависи от способността му постепенно да различава и разпознава тези изкушения, докато се стреми към истината, да разпознава тяхната същност и сатанинските измами, които стоят зад тях. Това изисква също така да разпознаваш собствения си покварен нрав, своята природа същност и своите слабости. Освен това човек трябва постоянно да моли Бог да го закриля, за да може да устои на тези изкушения. Ако може да им устои и да се придържа неотклонно към своя дълг, без предателство или бягство независимо от обстоятелствата, тогава вероятността да бъде спасен достига 50 процента. Лесно постижими ли са тези 50 процента? Всяка стъпка е предизвикателство, изпълнено с опасности. Не е лесно да бъдат постигнати! Има ли хора, които смятат, че стремежът към истината е нещо много трудно, поради което намират живота си за твърде изтощителен и предпочитат да са мъртви? Кой тип хора се чувстват по този начин? Така се чувстват неверниците. Само за да оцелеят, хората могат да си блъскат главата, да понасят всякакви несгоди и въпреки това да се вкопчват упорито в живота при бедствия, без да се отказват до последния си дъх — ако вярваха в Бог и се стремяха към истината със същата енергия, несъмнено щяха да постигнат резултати. Ако хората не обичат истината и не желаят да се стремят към нея, те са негодни! Стремежът към истината не е нещо, което може да се постигне само с човешки усилия. Той изисква човешки усилия в съчетание с делото на Светия Дух. Той изисква Бог да устройва различни среди, за да изпитва и облагородява хората, а Светият Дух да върши делото Си, за да ги просветлява, озарява и напътства. Страданията, които хората изтърпяват, за да получат истината, са напълно оправдани. Подобно на алпинистите, които рискуват живота си, за да покорят върхове, те не се страхуват от несгодите в стремежа си да достигнат предела, дори до степен да рискуват живота си. Вярването в Бог и постигането на истината по-трудно ли е от изкачването на планина? Какъв тип хора са онези, които желаят благословии, но не са готови да страдат? Те са негодни. Не можеш да се стремиш към истината и да я получиш без воля. Не можеш да го направиш без способността да страдаш. Трябва да платиш цена, за да я получиш.

Хората вече са разбрали определението за задоволително изпълнение, критерия за задоволително изпълнение, причината, поради която Бог е определил този критерий за задоволително изпълнение, връзката между задоволителното изпълнение на дълга и навлизането в живота и други подобни фактори, свързани с истината за задоволителното изпълнение на дълга. Ако след това стигнат дотам, че да могат да се придържат неотклонно към дълга си, независимо от времето и мястото, без да се отказват от него, и ако могат да устоят на всякакви изкушения, а след това да възприемат всичките различни истини, които Бог изисква във всичките различни ситуации, в които ги поставя, да придобият познание за тях и да навлязат в тях, тогава според Бог те в общи линии са постигнали задоволително изпълнение. Съществуват три основни елемента за постигане на задоволително изпълнение на дълга: първо, да имаш правилно отношение към своя дълг и да не се отказваш от него в нито един момент. Второ, да си способен да устоиш на всякакви изкушения, докато изпълняваш своя дълг, и да не се препъваш. Трето, да си способен да разбереш всеки аспект на истината, докато изпълняваш своя дълг и навлизаш в реалността. Когато хората постигнат тези три неща и са отговорили на изискванията, тогава първата предпоставка за приемането на съда и наказанието и за усъвършенстването — задоволителното изпълнение на дълга — ще бъде изпълнена.

Що се отнася до задоволителното изпълнение на дълга, част от смисъла на понятието „задоволително“ е обсъждано и преди. Как беше дефинирано в общи линии понятието „задоволително“ в предишните обсъждания? (Като вършене на нещо според принципите.) „Задоволителното изпълнение“, което обсъждаме днес, се е издигнало до Божиите намерения и до критериите, които Бог изисква от човека. Защо Бог изисква от хората да изпълняват дълга си по критерий за задоволително изпълнение? Това е свързано с Божието намерение за спасяването на хората и с Божиите критерии за спасяването и усъвършенстването на хората. Ако не постигнеш задоволително изпълнение на дълга си, Бог няма да те усъвършенства. Това е най-важното условие за усъвършенстването на хората от Бог. Следователно това дали човек може да бъде усъвършенстван от Бог, зависи в решаваща степен от това дали неговото изпълнение на дълга е задоволително. Ако изпълнението на дълга ти е незадоволително, тогава Божието дело на усъвършенстването на хората няма нищо общо с теб. Сега някои хора са на правилния път в изпълнението на дълга си и посоката им също е правилна, но все още не може да се счита, че изпълняват дълга си задоволително. Защо? Защото хората разбират твърде малко от истината. Това е както когато някои деца, които искат да споделят някои домашни отговорности с родителите си, но вероятно нямат нужния духовен ръст, за да го направят. В кой момент ще имат духовния ръст, за да споделят наистина някои домашни отговорности? Тогава, когато могат да правят някои неща, без да карат възрастните да се тревожат. Тогава те могат да участват в домакинския дълг — тогава могат да го направят. Макар че вече можеш да правиш някои неща, ти все още оставаш на етапа на влагане на усилия и полагане на труд, защото истината, която разбираш, е твърде повърхностна, истината, която можеш да приложиш на практика, е твърде малка, и принципите, които можеш да схванеш, са твърде малко. Често се намираш в процес на лутане, често действаш в състояние на замаяност, така че за теб е много трудно да потвърдиш дали това, което правиш, е съгласно Божиите намерения. В ума ти винаги цари неяснота. Може ли тогава изпълнението на дълга ти да се счита за задоволително? Все още не може, защото разбираш твърде малко от истината и навлизането ти в живота не е достигнало нивото, което Бог изисква. Духовният ти ръст е твърде малък. Какво означава духовният ръст на човека да е твърде малък? Някои казват, че става въпрос за повърхностно разбиране на истината, но всъщност не става въпрос само за повърхностно разбиране на истината. То е пряко свързано и с незрялата човешка природа или с лошите заложби на човека, с наличието на твърде много негативни неща. Например, ако сега върху теб се стовари дълг, а ти не знаеш как да го изпълняваш, може да почувстваш, че си безполезен и че не можеш да проявиш внимание към Божиите намерения. Вследствие на това ставаш негативен и слаб, чувстваш, че Божиите подредби са лоши и че не можеш да направиш нищо, и че със сигурност ще бъдеш отстранен. Тогава вече не искаш да изпълняваш дълга си. Не е ли това проявление на малък духовен ръст? Освен това сега има много млади братя и сестри, които все още не са женени. Ако срещнат красив мъж или жена, те може да се почувстват запленени и няколко разменени погледа помежду им могат да породят чувства. Дали при пораждането на такава силна обич могат да продължат да изпълняват дълга си добре, когато започнат да ходят на срещи? Това е изпадане в изкушение. Не е ли това показателно за малък духовен ръст? Наистина е така. Освен това някои хора имат някакви специални дарби и изпълняват някакъв специален дълг в Божия дом. Това ги кара да считат, че имат някакъв капитал, поради което искат да си придадат важност и винаги искат да се изтъкват. Щом се изтъкват, те губят принципите при вършенето на нещата. И ако другите ги похвалят дори малко, те със сигурност ще загубят принципите си при вършенето на нещата, ще станат самодоволни и ще забравят за дълга си. Това също е изпадане в изкушение. Не е ли това показателно за малък духовен ръст? Дори дребни неща могат да накарат човек с малък духовен ръст да се препъне. Например някои хора работят като актьори в Божия дом. Благодарение на външния си вид и харизмата си те се появяват в няколко филма и след това се чувстват така, сякаш са придобили малко слава. Те си мислят: „Сега съм си създал някакво име. Ако това беше в мирския свят, нямаше ли хората да ми искат автограф? Защо никой в Божия дом не ми иска автограф? Изглежда, че е по-добре да играя в друг добър филм“. Когато обаче не получат главна роля в следващия филм, им се иска да се откажат от дълга си и го считат за безсмислен. Винаги искат да играят главни роли и да бъдат известни актьори, а когато не успеят да го постигнат, те се обезсърчават, стават мрачни и дори обмислят да напуснат. Това означава да имаш малък духовен ръст. Да имаш малък духовен ръст означава, че не си пригоден за значителни отговорности. Дори да ти е възложен дълг от Бог, ти пак не можеш да заслужиш доверието Му. С една погрешна мисъл или с нещо, което е против желанията ти, можеш да се откажеш от дълга си и да се обърнеш срещу Бог. Това не е ли също показателно за малък духовен ръст? (Да, така е.) Това е изключително малък духовен ръст. С такъв малък духовен ръст и с такива модели на поведение колко далече е човек от това да изпълнява дълга си задоволително? В какво се изразява разминаването? То се изразява в това колко човек обича истината. Има и някои хора, които в процеса на изпълнение на дълга си разбират, че най-близкият член на семейството им се е разболял. След това спират да посещават събиранията и пренебрегват дълга си, като смятат, че пропускането на дълга им за няколко дни е нещо незначително — в крайна сметка, ако членът на семейството им умре, той ще си отиде завинаги. Но те не се замислят за това, че изпълнението на дълга им е въпрос от решаващо значение, свързан с придобиването на живот, че това е единственият шанс за постигането на спасение. Те поставят чувствата и семейството си над дълга си и над постигането на спасение. Не е ли това показателно за малък духовен ръст? Техният духовен ръст е твърде малък! Това показва, че те не разбират същинските житейски дела и не умеят да се занимават със същинските задачи. Дали размерът на духовния ръст зависи от възрастта на човека? Не зависи. Покварените човешки същества, независимо дали са мъже или жени, независимо от възрастта, от мястото на раждане или от националността, всички те имат един и същ покварен нрав. Всички те притежават природата на Сатана, могат да се бунтуват срещу Бог и да му се съпротивляват, като извършват всякакви злини. Ако човек не се стреми към истината, може ли да има истинско покаяние? Никога. Той няма да се промени. Някои хора се разболяват и крещят, че се уповават на Бог и не се страхуват от смъртта, но същевременно чувстват, че не могат просто така да седят и да не правят нищо. Мислят, че ако не изпълнят дълга си, със сигурност ще умрат, затова веднага отиват да изпълняват дълга си. Гледат кой дълг е свързан с най-натоварените задачи и е най-важен, кой е ценен от Бог и бързат да се захванат с него. През целия процес на изпълнение на дълга си те продължават да се чудят: „Може ли тази болест да бъде излекувана? Силно се надявам, че може. Посветил съм живота си, не трябва ли да бъда излекуван?“. В действителност болестта, която имат, е неизлечима. Независимо дали изпълняват дълга си или не, те ще умрат. Въпреки че са дошли да изпълняват дълга си сега, Бог наблюдава човешките сърца — с такъв малък духовен ръст и с такъв мотив, могат ли да изпълняват дълга си добре? Категорично не. Хората от този тип не се стремят към истината и човешката им природа не е добра. Те винаги се съобразяват със собствените си малки кроежи. Щом болестта им се изостри или се почувстват дори малко зле, те започват да си мислят: „Наистина ли Бог ме благослови? Наистина ли се е грижил за мен и ме е закрилял? Изглежда, че не е, затова няма да изпълнявам повече дълга си“. В момента, в който се почувстват малко неразположени, искат да се откажат от дълга си. Имат ли някакъв духовен ръст? (Не.) Затова не си мислете, че само защото различни хора могат да седят тук и да слушат проповеди или могат да изоставят семействата си и кариерите си, за да изпълняват дълга си на някаква позиция в Божия дом — да вършат работа, свързана със своите професионални умения или области на познание, — те непременно изпълняват дълга си. Това не означава също, че всички, които изпълняват дълга си, го правят с желание, а още по-малко, че всички, които изпълняват дълга си, притежават определен духовен ръст. Външно хората изглеждат заети и сякаш вършат нещата с желание и отдават всичко на Бог въз основа на искрена вяра в Бог. В действителност дълбоко в сърцата си всеки от тях често е слаб. Те често таят мисли да се откажат от дълга си, често имат свои собствени планове и още по-често се надяват, че Божието дело ще приключи скоро, за да могат бързо да получат благословии. Тяхната цел е точно такава. Това, с което Бог възнамерява да се справи, са тези човешки слабости, непокорството и малкия духовен ръст, както и невежите мисли и действия на хората. Когато всички тези въпроси бъдат преодолени и вече не представляват проблем, когато нищо от възникналите проблеми не може да повлияе на способността ти да изпълняваш дълга си, тогава това е достатъчно и твоят духовен ръст е израснал. Пътят, по който в крайна сметка ще върви човек, и степента, в която ще го извърви, не се определят от това колко силно скандира лозунги, нито от мимолетните му емоции или желания. По-скоро това зависи от стремежа му и от степента на любовта му към истината.

В какви ситуации ще се откажете от дълга си? Дали когато се изправите пред смъртта? Или когато се сблъскате с някои дребни разочарования в живота? Някои хора имат много изисквания по отношение на изпълнението на дълга им. От една страна, те не трябва да бъдат излагани на вятър или слънце, а работната им среда трябва да е удобна. Не могат да понесат дори малък повод за оплакване. Освен това трябва често да бъдат със съпруга си (или съпругата си), да живеят в свят за двама, а също така да имат свой личен живот, като например да излизат да се забавляват, да ходят на почивка и т.н. И всичко това трябва да ги удовлетворява. Ако са дори малко неудовлетворени, в сърцата си ще се почувстват неудобно и непрестанно ще негодуват, и дори ще смущават другите, като разпространяват представи. Някои хора, които разбират истината, могат да разпознаят, че тези хора не са добри, че са неверници, и ще странят от тях. Но има и такива, които не разбират истината. Те имат малък духовен ръст и им липсва проницателност, и те ще бъдат засегнати от смущенията на тези хора. Кажете Ми, трябва ли такива злодеи да бъдат премахнати от църквата? (Да.) Този тип хора, които постоянно смущават и пречат на работата на църквата, трябва да бъдат премахнати, за да бъдат защитени онези, които имат малък духовен ръст и които са невежи. При какви обстоятелства вие самите бихте изоставили дълга си и бихте напуснали без предизвестие? Например, докато разпространяваш евангелието, виждаш някой, който е много красив и говори обаятелно, и колкото повече го гледаш, толкова повече обожанието ти се увеличава, и си мислиш: „Колко чудесно би било да не изпълнявам дълга си и да си намеря партньор като този!“. Щом мислиш по този начин, ти си в опасност. Лесно ще се поддадеш на изкушението. А щом си мислил твърде много за това, ти си решен да се домогнеш до тази връзка. Но когато най-накрая спечелиш този човек, осъзнаваш, че той също е покварено човешко същество и в крайна сметка не е толкова страхотен, но тогава вече е твърде късно за съжаление. След като някой попадне в изкушението на романтичните обвързвания, не е лесно да се измъкне. Няма да е лесно да се върне назад, без да загуби една-две години или от три до пет години. През тези три до пет години, които си загубил, колко истина ще пропуснеш? Колко голяма ще бъде загубата за твоя живот? С колко много ще се забави израстването ти в живота? Има и такива хора, които виждат, че други хора печелят много пари в мирския свят, носят маркови дрехи, похапват и попийват добре, и сърцето им започва да се вълнува. Те също искат да отидат да печелят пари. Така възниква изкушението. Всеки човек, чийто ум започва да препуска лудо, когато се сблъска със ситуации, и мисли да изостави дълга си, не е способен да устои на изкушението. Той е в опасност. Това е признак за малък духовен ръст. Чувстваш се разстроен и недоволен, когато видиш някой друг да яде някаква хубава храна. Чувстваш се недоволен и когато видиш някой друг човек с добър партньор. И ставаш нещастен, когато видиш някой, който е приблизително на твоята възраст и е почти толкова привлекателен, колкото теб, но е облечен по-добре от теб и дори е известен. Започваш да си мислиш, че ако не беше изоставил образованието си, ако беше завършил и беше намерил кариера, със сигурност щеше да се справяш по-добре от него. Винаги, когато се сблъскаш с тези ситуации, си тревожен в продължение на дни. Тези изкушения са вид възпиране, вид раздразнение за теб, което показва, че твоят духовен ръст е малък. Когато разпространявате евангелието и срещнете подходящ представител на противоположния пол от типа „висок, богат и красив“ или жена, която е със светла кожа, богата е и е красива, може да не сте способни непременно да избегнете изкушението. Какво означава, че може да не сте способни да го избегнете? Означава, че духовният ти ръст не е достигнал ниво, на което можеш да преодолееш различните изкушения, че не можеш да ги избегнеш, затова сърцето ти е завладяно и подлъгано. Това, за което мислиш, за което разсъждаваш в ума си, дори това, за което мечтаеш и обсъждаш с другите, всичко е свързано с тези въпроси. То се отразява на изпълнението на дълга ти. Докато разговаряш за истината, другите имат много какво да кажат, докато ти допринасяш все по-малко и губиш интерес към вярата в Бог. Не означава ли това да бъдеш подлъган? Това е изпадане в изкушение и е опасно. Някои хора считат, че човек е изпаднал в изкушение едва когато е започнал да се среща с някого или е излязъл с него, но докато стигне до този момент, с него вече е свършено. Могат ли да възникнат подобни ситуации, ако вие се сблъскате с такива въпроси? (Не знам.) Ако не знаете, това доказва, че духовният ви ръст е малък. Защо това доказва, че духовният ви ръст е малък? От една страна, ти никога не си се сблъсквал с такива въпроси, така че не знаеш как би реагирал. Не се владееш. От друга страна, когато се сблъскаш с подобна ситуация, нямаш правилното отношение и подход да се справиш с такъв проблем. Ако не можеш да потърсиш истината, за да разрешиш проблема, това означава, че си пасивен. Пасивността доказва, че имаш малък духовен ръст и че си невеж. Макар че може би не съблазняваш активно другите, другите със сигурност може да те съблазнят, което носи изкушение по твоя път. Ако не можеш да го преодолееш, това е проблем. Например, какво става, ако някой ти предложи пари и статус или ако се появи още по-добър човек и се опита да те съблазни? Ще бъде ли лесно да преодолееш това? Какви са шансовете ти да успееш да го преодолееш? Казват, че някои хора, след като получат само два шоколада от някого, който ги харесва, се влюбват и обмислят да започнат връзка с този човек — толкова малък е техният духовен ръст. Дали става въпрос за това, че не е вярвал в Бог достатъчно дълго? Не е задължително. Някои хора са вярващи повече от десетилетие и все още могат да изпаднат в изкушение, когато се сблъскат с подобни ситуации. Независимо дали се сблъскват с това за първи, втори или трети път, те все още могат да бъдат съблазнени. Каква е причината за това? Духовният им ръст е малък и те наистина нямат разбиране за някои истини. Защо нямат разбиране? Защото не се стремят към истината, винаги са объркани. Според тях тези въпроси не са съществени. Те си мислят: „Ако наистина се появи подходящ партньор, защо да не мога да се оженя? Просто все още не съм срещнал подходящия човек, а и никой не ме впечатлява, така че просто ще се справям как да е“. Това половинчато справяне не е отношение на стремеж към истината, не е вървене по пътя на постигането на спасение и усъвършенстване — не е това отношение. Те просто искат да избутат някак си — т.е. да се носят по течението, да живеят ден за ден и да отидат там, където ги отведе животът. И ако наистина дойде ден, в който не могат да продължат, така да бъде. Те не се интересуват от Божието намерение да спаси хората или от делото, което Бог върши за това спасение. Нещо повече, те не търсят искрено и различните истини, свързани с Божието спасяване на човека, нито приемат това присърце. Някой може да каже: „Но той винаги присъства на проповедите. Как можеш да кажеш, че не го приема присърце?“. Но това само да спазваш ритуала за посещаването на събирания и да слушаш проповеди е нещо различно от това да приемеш истината. Има много хора, които слушат проповеди, но колко от тях действително практикуват истината? Още по-малко са онези, които поемат по пътя на стремежа към истината. Има много хора, които се съсредоточават единствено върху разбирането на доктрини и върху обогатяването на собствените си представи и фантазии, когато слушат проповеди. Онези, които обичат истината, слушат с цел да я търсят и да я приемат. Те са способни да слушат проповеди и да се самоанализират, като сравняват чутото със собствените си състояния, и се съсредоточават върху справянето със своя покварен нрав. Те се придържат към практическите аспекти на истината. Те наблягат на практикуването и на преживяването на тези аспекти и на придобиването на истината. Следователно онези, които обичат истината, слушат проповеди, за да получат живот, за да разберат истината и за да се преобразят. Те приемат истината в сърцето си и когато я практикуват, разбраното от истината им носи полза. Разбирането на истината осигурява път. Що се отнася до онези, които не се стремят към истината, те слушат проповеди по объркан начин. Те ще изслушат цялата проповед от началото до края, а когато след това ги попиташ какво са разбрали, ще кажат: „Разбрах всичко. Водих си точни бележки за всичко“. Но ако ги попиташ как това им помага, те само неопределено ще кажат, че то им помага донякъде. Всъщност това помага ли им? Не, защото те не са усвоили истините на проповедта. Защо не са ги усвоили? Защото не са ги приели, как биха могли да ги усвоят? Някои хора казват: „Как може да не са ги усвоили? Как може да не са ги приели? Те слушаха много внимателно и дори си водеха бележки“. Някои хора си водят бележки само формално, а не защото копнеят за истината. Някои хора, които разговарят за истината, не я приемат непременно. Зависи от това дали сърцата им наистина копнеят за истината. Какво означава тогава наистина да приемаш истината? Това означава, че след като прочете Божиите слова, човек може да ги съобрази със собствените си състояния, със собственото си поведение и постъпки, с принципите на вярата в Бог, с дадените от Бог поръчения и отговорности, както и с пътя, по който върви. Той може да се самоанализира по отношение на всички тези неща, да ги разпознае ясно, да постигне разбиране на истината, а след това да я практикува и да навлезе в нея. Само такъв човек приема истината, само такъв човек се стреми към истината.

Току-що бяха обсъдени проявленията на хората с малък духовен ръст. В процеса на постепенното разбиране на истината хората постепенно ще разрешават проблемите със своя малък духовен ръст като глупост, невежество, плахост и слабост. Какво означава слабост? Означава, че елементът на вярата ти в Бог е особено малък. Вярата ти в Бог е съвсем минимална. В духа на доктрината ти вярваш, че Бог може да осъществи всичко и че Той господства над всички неща, но когато се сблъскаш с реални ситуации, не се осмеляваш да се довериш на Бог. Не се осмеляваш да Му предадеш всичко чистосърдечно и не можеш да се покориш — това е слабост. Глупостта, невежеството, плахостта и непокорството на хората, тези негативни неща, могат да бъдат преодолени само постепенно или подобрени в различна степен чрез търсене на истината при изпълнението на дълга. Какво означава подобрение? Означава, че тези негативни неща постепенно ще се преодоляват. Резултатите от изпълнението на дълга ти стават все по-добри, а когато се сблъскаш със ситуации, можеш да понасяш повече, отколкото преди. Например в миналото, когато се сблъскваше с такива ситуации, поради малкия си духовен ръст щеше да бъдеш слаб, щеше да станеш пасивен и това дори щеше да се отрази на отношението ти към изпълнението на твоя дълг. Щеше да избухнеш, да се откажеш от дълга си, да бъдеш нехаен и да не проявяваш преданост. Сега, когато се сблъскаш с такива ситуации, степента на твоята преданост към изпълнението на дълга ти не намалява. Ако имаш трудности или слабости в сърцето си, можеш да потърсиш истината, за да ги преодолееш. Това означава, че въпросът за навлизането ти в живота вече няма да оказва влияние върху изпълнението на дълга ти. Настроенията ти, състоянието ти и слабостта ти вече няма да влияят на определената за теб работа, нито ще влияят на отговорностите, дълга и задълженията ти. Не е ли това увеличаване на способността ти да се справяш с въпросите и с външните събития? Това е израстване в духовен ръст. Някои хора са много щастливи, ако ги помолят да играят главна роля, и дори не стъпват на земята от щастие. Но ако ги помолят да играят второстепенна роля, нямат желание, стават мрачни и ходят с наведена глава. Някои хора винаги искат да изпъкнат, когато разпространяват евангелието, но не могат да разговарят за истината. Те не практикуват обучение, но въпреки това винаги искат да застават на високи места и да показват лицата си. Това истинско покорство ли е? Това ли е правилното отношение към изпълнението на дълга? Когато нагласата на човека е неправилна и състоянието му е погрешно, той трябва да търси истината за преодоляването на тези неща и в крайна сметка да е способен да търси и да практикува истината, независимо каква ситуация възниква. Това означава да имаш на житейско преживяване. Щом можеш да различаваш всички видове въпроси, значи си придобил имунитет. Независимо с какво се сблъскваш и кога се случва то, това няма да повлияе на изпълнението на дълга ти, нито изпълнението ти ще бъде повлияно от някакъв дребен проблем, лека промяна в настроението или промени в хора, събития, неща и обстоятелства. Способността ти да преодоляваш греха и да преодоляваш различни обстоятелства и настроения ще стане по-силна — това означава, че духовният ти ръст е израснал. Как израства духовният ръст? Това е резултатът, който се постига, когато хората постепенно навлизат в истината реалност, като търсят истината, за да разрешават проблемите. Щом си разбрал някои истини и тези истини се превърнат в твоя живот, щом станат основа на твоето поведение, щом превърнат се в твоя възглед за наблюдаване на нещата и щом станат твоя пътеводна светлина, тогава ти си издръжлив. Няма да ставаш слаб толкова често. Например ти щеше да си много щастлив, ако преди това те бяха направили водач. Ако те бяха заменили, щеше да бъдеш негативен в продължение на месец-два, нямаше да искаш да правиш нищо, което се иска от теб, щеше да изпълняваш всяка задача с негативно отношение, да действаш нехайно, дори до степен да се откажеш напълно. Сега, ако възнамеряват да те заменят, ти би казал: „Дори да бъда заменен, това няма да ми повлияе. Няма да бъда негативен нито за ден. Ако днес бъда заменен, ще продължа с това, което трябва да правя утре. Приемам устроеното и подреденото от Бог и му се покорявам“. Това е издръжливост. Как се постига тази издръжливост? Ако не се стремиш към истината и, когато се сблъскаш с проблеми, не търсиш истината за разрешаването им и не се съсредоточаваш върху това да действаш съгласно принципи, ще имаш ли този духовен ръст? Никога няма да бъдеш устойчив, ако живееш според философиите на невярващите за мирските дела. Само ако живееш съгласно истината, можеш постепенно да се избавиш от горделивостта, статуса и суетата, така че в крайна сметка нищо да не може да те събори и нищо да не може да ти повлияе да изпълняваш добре дълга си. Това е да имаш духовен ръст. То е да си издръжлив. Когато си издръжлив и твоят духовен ръст е пораснал, не изпълняваш ли дълга си все повече по начин, който отговаря на критериите? Когато изпълняваш дълга си задоволително, не означава ли това, че вече имаш определен духовен ръст? Какво включва този духовен ръст? Истинска вяра в Бог, истинско покорство пред Бог и преданост към Бог, както и способността да се отнасяте правилно към дълга си. Да приемате всичко от Бог и да сте способни да се покорявате на Бог, да се боите от Бог и да отбягвате злото. Това са проявленията на израстването на духовния ръст.

Сега почувствахте ли в съзнанието си, че спасяването ви трябва да бъде поставено на дневен ред и че вече не можете да се заблуждавате по този въпрос? Разбирането на всяка една истина е изключително важно за това да бъдеш спасен. Не можеш да се заблуждаваш по отношение на нито една истина. Да вярваш в Бог не е просто да полагаш някакви усилия, да обикаляш насам-натам, да понасяш някакви страдания и да си способен да упорстваш в изпитанията, без да се препъваш. Ако хората, които вярват в Бог, наистина считат, че това да бъдеш спасен е важен житейски въпрос, и се отнасят към получаването на истината като към важен житейски въпрос, тогава те могат да се избавят от всичко. За тях ще бъде лесно да се избавят. Ако някой все още не е почувствал колко важно е да бъде спасен, тогава това е глупаво и невежо. Вярата му е твърде слаба и той все още живее в много затруднено положение. Ако някой не обича истината, ще му бъде трудно да постигне задоволително изпълнение на дълга. Това е така, защото за да постигне задоволително изпълнение на дълга, човек трябва да разбере много истини и също така да навлезе в много истини. В процеса на разбиране на истината и на навлизането в нея изпълняваният от него дълг постепенно ще стане задоволителен. Различните му слабости и настроения постепенно ще се променят, а различните му състояния също постепенно ще се подобряват. В процеса на разбирането на истината и на навлизането в истината реалност, той все повече ще е наясно в себе си за виждането относно вярата в Бог и относно това да бъдеш спасен, а в същото време желанието и търсенето на спасение ще стават все по-неотложни. Какво се разбира под неотложност? Това означава, че можеш да почувстваш, че спасението е неотложен въпрос, че е изключително важен въпрос и че ако не преодолееш покварения си нрав, това може да бъде много опасно и ти няма да си способен да постигнеш спасение. Това е вид нагласа, която носи усещане за неотложност. В началото нямаш понятие за това, че биваш спасен или усъвършенстван. Постепенно започваш да разбираш, че хората имат покварен нрав и се нуждаят от Бог, за да ги спаси. Откриваш, че хората живеят в грях, хванати в капана на покварен нрав, без свобода, живеят живот, изпълнен с изключително страдание, и че рано или късно ще бъдат пометени от злите тенденции на Сатана. Осъзнаваш, че хората сами не могат да останат непоколебими — независимо колко си издръжлив или решителен, не можеш да гарантираш, че ще следваш Бог до края — и че трябва да се стремиш към истината, трябва да преживееш съд, наказание, изпитания и облагородявания, за да разбереш истината и да се опознаеш, и едва тогава ще имаш решимостта да следваш Бог до края. Именно в този момент започвате да изпитвате някаква неотложна нужда да бъдете спасени. Разбирането на истината е от решаващо значение за това да бъдете спасени. Стремежът към истината е важен въпрос, който човек никога не бива да изоставя или да пренебрегва. Дали се стремите към истината, или не, има пряка връзка с това да бъдете спасени и е неразривно свързано с това дали можете да бъдете усъвършенствани от Бог. В процеса на изпълнение на дълга ви всички проблеми и трудности, с които се сблъсквате, трябва да бъдат разрешени чрез търсене на истината. Вашите слабости, невежество и глупост постепенно също ще се променят. Какво означава тази промяна? Тя означава, че способността ти да преодоляваш греха е станала по-силна, а ти ставаш все по-чувствителен към покварения си нрав и към нечестивите неща. В сърцето си придобиваш повече проницателност и чувство за тези въпроси. В момента на някои хора все още им липсва тази осъзнатост и те не чувстват нищо, когато видят грях, нечестивост или сатанински неща — това е неприемливо и показва, че техният духовен ръст все още е недостатъчен. Някои други хора нямат никакви чувства, никаква проницателност и дори следа от истинска омраза към различните модели на греховно поведение и към различните грозни аспекти на Сатана. Нито имат някаква осъзнатост или проницателност, или още по-малко омраза към собствените си действия и покварата, която разкриват, както и към покварения нрав и грозните неща дълбоко в сърцата им — тези хора все още са далеч от това да имат духовен ръст. Колкото и голямо да е разминаването обаче, независимо колко слаб е човек или колко малък е духовният му ръст в момента, това не е проблем, защото Бог е предоставил на хората път и посока за разрешаването на тези проблеми. Тъй като постепенно достигаш критерия за задоволително изпълнение на дълга си, същевременно ти се стремиш към разбиране на истината и навлизане в истините реалности. Докато се стремиш да разбереш истината и да навлезеш в истините реалности, способността ти да преодоляваш греха става все по-силна, а способността ти да разпознаваш нечестивите неща също се увеличава, като по този начин ти се справяш със своята слабост и непокорство в различна степен. Например, когато духовният ти ръст е малък и се сблъскаш с някаква ситуация, дори да знаеш, че тя не е добра, въпреки това ти може да си възпиран и обвързан от нея и дори да участваш в нея. Когато разбереш истината и можеш да практикуваш някои истини, освен че ще ненавиждаш тези неща в сърцето си, ти ще ги отхвърлиш и ще откажеш да участваш в тях. В същото време ще помогнеш и на другите да се освободят от тях. Това е напредък. Това е израстване на духовния ръст. Кои са белезите на израстването на духовния ръст? На първо място, човек е предан в изпълнението на дълга си, без повече нехайно поведение. На следващо място, вярата му в Бог става по-истинска и по-практическа и той има истинско покорство пред Бог. Освен това човек може да разпознава и преодолява изкушенията и смущенията на Сатана. Сатана вече не може да го подвежда или да го контролира и той може да се освободи от влиянието на Сатана. С това човек наистина е изпълнил критерия да бъде спасен.

След днешното общение знаете ли как да оцените дали дългът, който изпълнявате, отговаря на критериите? Ако знаете, това доказва, че донякъде разбирате тези истини и сте постигнали напредък. Ако не знаете, това доказва, че не сте разбрали казаното и сте изостанали. Необходима ви е яснота по два аспекта: единият е способността да оценявате себе си, а другият е да знаете как да изпълнявате дълга си, така че да отговаряте на критерия и да познавате пътя. Преди това през повечето време нашите обсъждания бяха съсредоточени върху изпълнението на дълга и малко се споменаваше за задоволителното му изпълнение. Днес основното обсъждане беше за критериите за задоволителното изпълнение на дълга. Разговаряхме в общи линии доста ясно за критериите за задоволителното изпълнение и за различните истини, свързани с този аспект. Освен това какви въпроси трябва да се избягват и какви принципи трябва да се отстояват в процеса на изпълнението на дълга, както и кои са грешките, които не бива да се допускат — всичко това е много важно. По-специално не крадете приношения, не се впускайте безразсъдно в романтични връзки и не пренебрегвайте работните подредби. Ако допуснеш тези грешки, тогава с теб е напълно свършено. За теб няма надежда да бъдеш спасен. Затова не поемай по грешен път, не върви по пътя на зъл човек. Щом стъпиш на този път, наистина няма надежда. Никой не може да те спаси. Ако Бог не те спаси, тогава със сигурност не можеш и сам да се спасиш. Ако някой стигне дотам, това е сериозен проблем. Няма да е лесно да се върне. По същество това е път към нищото.

28 ноември 2018 г.