Днес продължаваме да разговаряме по темата за представите. Вече два пъти разговаряхме по тази тема, а днес ще разговаряме по нея още веднъж, за да я завършим. По отношение на нещата, за които разговаряхме преди, след това вие трябва да общувате помежду си, след което да разсъждавате за тези неща и да ги преживявате малко по малко. Тези теми не могат да се възприемат напълно само за ден-два. Човек може да започне да ги разбира само постепенно, като ги преживява и чувства в живота си. Това, което можете да проявите сега само въз основа на паметта, е просто едно назубряне. Яденето и пиенето на Божиите слова изисква преживяване. Човек може наистина да разбере и да вникне, едва след като известно време преминава през преживяване в реалния живот. Представите на хората се състоят главно от представите им за Бог и за Божието дело. Тези два вида представи в най-голяма степен влияят върху стремежа на хората, върху начина, по който възприемат нещата, върху тяхното разбиране за Бог и отношението им към Него, а още повече върху пътя, по който вървят във вярата си в Бог, както и върху посоката и целите, които избират за живота си. Въз основа на предишните ни две общения сега можете ли да определите какво точно означават представите? Фантазиите за вярата в Бог са вид представа. Тези фантазии се проявяват предимно в някои повърхностни модели на поведение в речта и държанието на хората, както и в детайли от ежедневието им, като хранене, облекло, жилище и транспорт. Това е най-елементарното ниво. Ако отидем още една крачка напред, ще видим някои фантазии за стремежа на човек да вярва в Бог и за пътя, по който върви в това отношение, както и някои изисквания, фантазии и погрешни разбирания на хората, свързани с Божието дело. Какво включват тези погрешни разбирания? Защо се наричат погрешни разбирания? Когато казваме погрешно разбиране, това определено не е правилна мисъл. По-скоро е нещо, което не съвпада с фактите, не съответства на истината и е несъвместимо с Божието дело и с Божия нрав, и което противоречи на Божието дело и на Божия нрав. Или е нещо от човешката воля, породено от представите, фантазиите и знанията на хората, което няма нищо общо със Самия Бог или с Божието дело. Когато се появят такива представи, фантазии, погрешни разбирания и изисквания, това означава, че представите на хората за Бог и за Божието дело са достигнали своя връх. Какво се случва с отношенията между хората и Бог в този момент? (Между тях се образува преграда.) Между хората и Бог има преграда. Това сериозен проблем ли е? (Да.) Когато се образува такава преграда, това означава, че представите и фантазиите на хората са много сериозни. Когато между хората и Бог се образува преграда, това означава, че те са недоволни от някои от нещата, които Бог е направил, че вече не искат да се доверяват на Бог, да се отнасят към Бог като към Бог или да се покоряват на Бог. Започват да поставят под съмнение Божията праведност и Божия нрав. Какви проявления следват непосредствено след това? (Съпротива.) Ако хората не търсят истината, това погрешно разбиране не само създава преграда в сърцата им, но и незабавно води до съпротива — съпротива срещу истината, срещу Божиите слова и срещу Божието върховенство. Те стават недоволни от това, което Бог е направил, и казват: „Това, което Ти правиш, е неуместно. Нито го одобрявам, нито съм съгласен с него!“. Скритото послание е: „Не мога да се покоря. Това е моят избор. Искам да изразя различен възглед, искам да изразя мнение, което е различно от Божиите слова, от истината и от Божиите изисквания“. Що за поведение е това? (Това е шумен протест.) След съпротивата се поражда шумен протест и противопоставяне. Това е ескалация. Когато поквареният нрав на човека вземе връх, една-единствена представа може да създаде преграда и погрешни разбирания между него и Бог. Ако това не се преодолее своевременно чрез търсене на истината, преградата нараства и се превръща в дебела стена. Ти вече не виждаш Бог или Неговото истинско съществуване, камо ли Неговата божествена същност. Започваш да се съмняваш дали въплътеният Бог наистина е Бог, губиш интерес към яденето и пиенето на Божието слово и вече не искаш да се молиш на Бог. Така връзката ти с Бог става все по-далечна. Защо хората могат да проявяват такова поведение? Защото считат, че това, което Бог е направил, е наранило сърцата им, накърнило е достойнството им и е унижило личността им. Наистина ли е така? (Не.) Какво всъщност се случва тогава? (Това се случва понеже желанията на хората не са били удовлетворени и ситуацията, с която са се сблъскали, е засегнала собствените им интереси.) Това е така, защото хората имат покварен нрав. Когато прекомерните им желания не бъдат удовлетворени незабавно, те се съпротивляват на Бог и са крайно недоволни, че Той е вършил делото Си по начин, който не е съобразен с човешките представи. Те не признават, нито приемат, че това, което Бог върши, е истината, че то е Божията любов и че е с цел да спаси хората. Те развиват представи и погрешни разбирания за това, което Бог е направил, което означава, че поквареният им нрав е поел контрол над тях. След като се появят тези прегради, какви са проявленията на всички видове покварен нрав, които хората разкриват, когато живеят според представите си? Те не търсят, не чакат и не се покоряват, а още по-малко се боят от Бог или се покайват. Те първо проучват внимателно и съдят, после заклеймяват и накрая идва съпротивата. Не са ли тези модели на поведение точно обратното на положителните проявления като търсене, чакане, покорство, приемане и покаяние? (Да, така е.) Тогава всички тези модели на поведение са пълна противоположност. Те са разкриването на покварен нрав. Именно техният покварен нрав контролира действията и мислите им, както и отношението, намеренията и възгледите им при преценяването на хора, събития и неща. Коя е следващата стъпка, която хората предприемат, когато започнат да проучват внимателно, да анализират, да съдят, да заклеймяват и да се съпротивляват? (Противопоставяне.) Тогава идва противопоставянето. Кои са някои от проявленията на противопоставянето? (Хората да са негативни, да се откажат от дълга си.) От една страна, са негативни. Отпускат се в работата си по негативен начин и се отказват от дълга си. Какво още? (Разпространяване на представи.) (Произнасяне на присъди.) Произнасянето на присъди, разпространяването на представи — това са все някои от проявленията на шумното протестиране и противопоставянето срещу Бог. Какво още? (Те може да предадат Бог и да предадат истинския път.) Това е най-сериозното от всичко. Когато някой достигне до този етап, дяволската му природа изплува напълно, той изцяло отрича и предава Бог и във всеки един момент може да се отвърне от Бог.

Точно в този момент кои са различните проявления на видовете поведение, посредством които хората протестират шумно срещу Бог и Му се противопоставят? (Отпускане в работата по негативен начин, отказване от дълга.) (Съдене на Бог.) Съдене на Бог и на Неговото дело. (След това идва разпространяването на представи и накрая — предаването на Бог.) Нека се спрем по-подробно на тези неща. Разпространяването на представи свързано ли е с някакво оплакване? (Да.) Понякога разпространяването на представи е примесено с оплакване, неща като: „Това, което прави бог, не е праведно“, „Вярвам в бог, а не в хората“ и „Вярвам, че бог е праведен“. В тези думи има нотка на оплакване. Отпускането в негативен план, разпространяването на представи и осъждането на Бог са доста сериозни модели на поведение, но най-сериозно е предателството. Тези четири модела на поведение са съвсем очевидни, доста сериозни и са от естество, което пряко се съпротивлява на Бог. За кои конкретни проявления на тези модели на поведение се сещате, кои от тях сте виждали или дори кои от тях сами сте проявявали? (Има и подстрекателство. За да дават воля на недоволството си от Бог, някои хора подстрекават още повече хора да Му се противопоставят.) Това е проявление на разпространяване на представи. Има ли такива, които външно изглеждат покорни, но по време на молитви казват: „Нека Бог да го разкрие. Това, което правя, е правилно, с времето всичко ще се разкрие. Знам, че Бог е праведен“? Тези думи може и да звучат правилно, дори уверено обосновани, но в тях се крият непокорство и недоволство спрямо Бог. Това е психологическо противопоставяне, това е негативно отпускане и негативно противопоставяне. Има ли други аспекти? (При негативното отпускане хората също се оставят на отчаянието, вдигат ръце от безсилие и вярват, че те просто са такива, че това е просто тяхната природа. Те смятат, че никой не може да ги спаси, така че ако Бог иска да ги унищожи, така да бъде.) Това е форма на мълчаливо противопоставяне. Действителното им състояние е негативно и те считат, че Божиите действия са неразбираеми и че хората не могат да ги проумеят истински, затова нека Бог да прави каквото иска. На пръв поглед изглежда, че са се покорили на устроеното от Бог и на Неговите подредби, но всъщност дълбоко в сърцата си те силно се съпротивляват на Божиите подредби и са изключително недоволни и непокорни. Те вече са признали, че това е Божие дело, и не предявяват никакви допълнителни изисквания. Защо тогава казваме, че това е нагласа на противопоставяне? Защо го окачествяваме по този начин? Всъщност в съзнанието си те не искат да заклеймят и този въпрос, не искат да вземат решение, което да гласи: „Това, което Бог е направил, е погрешно. Не го приемам. Мога да се покоря на други неща, които Бог е направил, но не и на това. Във всеки случай поради това ще се отпусна в работата си по негативен начин“. В подсъзнанието им състоянието им не е такова, те нямат такава осъзнатост. В сърцето си те са просто някак непокорни, недоволни или възмутени. Някои хора дори биха могли да заклеймят действията на Бог като погрешни, но от дълбините на сърцето си, от гледна точка на субективните си желания, те всъщност не искат да заклеймят Бог в съзнанието си, тъй като в крайна сметка това, в което вярват, е Бог. Тогава защо казваме, че това поведение е поведение на противопоставяне, че е негативно отпускане и че носи елементи на негативност? Негативността сама по себе си е форма на съпротива и противопоставяне, която има няколко проявления. Първо, когато развиват състояния като това да се отдават на отчаяние и да се отпускат по негативен начин, хората могат ли да осъзнаят в сърцето си, че тези състояния са погрешни? (Да.) Всеки може да осъзнае това, с изключение на онези, които са вярвали само две-три години и рядко слушат проповеди. Те не разбират тези въпроси. Но щом човек е вярвал в Бог поне три години, често слуша проповеди и разбира истината, той може да има това осъзнаване. Когато осъзнаят, че такива състояния са погрешни, какво трябва да направят хората, за да избегнат състоянието на противопоставяне? Първо, те трябва да търсят. Какво да търсят? Да търсят защо Бог е устроил нещата по този начин, защо са ги сполетели такива ситуации, какви са Божиите намерения и какво трябва да направят. Това са положителни неща, такива проявления трябва да имат хората. Какво още? (Приемане, покорство и избавяне от собствените идеи.) Лесно ли е да се избавите от собствените си идеи? (Не.) Ако мислиш, че си прав, няма да си способен да се избавиш от тях. Необходими са определени стъпки, за да се стигне до етапа на избавяне. И така, какви практики са най-уместни и подходящи в този случай? (Молитва.) Ако молитвата ти се състои само от няколко празни изречения и само отбиваш номера, проблемът няма да бъде разрешен. Ти се молиш: „О, Боже, искам да се покоря. Моля Те, подреди и устрой моите обстоятелства така, че да мога да се покоря. Ако все още не мога да се покоря, тогава ме укори“. Дали изричането на няколко празни изречения като това води до промяна на погрешното ти състояние? То изобщо не го променя. Ти се нуждаеш от метод на практикуване, за да постигнеш обрат. И така, как можете да практикувате, за да обърнете нещата? (Човек трябва активно да търси Божиите намерения, вътрешно да признае, че греши, а Бог е прав, и да е способен да се отрече от себе си.) Това са два метода на практикуване: активно търсене на Божиите намерения и вътрешно признаване, че Бог е прав, а самият той греши. И двата метода са доста добри, и двата казват правилните неща, но единият е по-практически. Кой от тях е практически? Кой е празно говорене? (Активното търсене на Божиите намерения е нещо практическо.) Често Бог няма директно да ти каже намеренията Си. Освен това Той няма да те озари внезапно със светлина, която да ти позволи да разбереш, нито ще те поведе да ядеш и пиеш точно съответните Божии слова, които трябва да разбереш. Тези методи са твърде нереалистични за хората. Може ли тогава този подход на активно търсене на Божиите намерения да бъде ефективен за вас? Ефективният метод е най-добрият метод. Той е най-реалистичният и практически метод. Неефективният метод, колкото и добре да звучи, е теоретичен и остава само на думи, а не дава резултати. И така, кой от тях е практически? (Вторият — да признаеш, че Бог е истината, а ти самият грешиш.) Правилно, да признаеш грешките си — това означава да имаш разум. Някои хора казват, че не осъзнават, че грешат. В такъв случай трябва да си разумен и да си способен да се избавиш и да се отречеш от себе си. Някои хора казват: „Мислех, че съм прав, и сега все още мисля така. Освен това много хора ме одобряват и се съгласяват с мен, а аз не чувствам никакъв укор в сърцето си. Освен това намерението ми е правилно. Как тогава мога да греша?“. Съществуват няколко причини, които ти пречат да се избавиш и да се отречеш от себе си. Какво трябва да направиш в този случай? Каквито и причини да имаш да мислиш, че си прав, ако това „правилно“ противоречи на Бог и е в разрез с истината, тогава ти просто грешиш. Независимо колко покорно е отношението ти, независимо как се молиш на Бог в сърцето си или дори ако на думи признаваш, че грешиш, но дълбоко в себе си продължаваш да се бориш срещу Бог и да живееш в състояние на негативност, същността на това все така е противопоставяне на Бог. Това доказва, че все още не си осъзнал, че грешиш, че не приемаш факта, че грешиш. Когато хората развиват погрешни разбирания и представи за Бог, те първо трябва да признаят, че Бог е истината и че хората не разполагат с истината и със сигурност те са тези, които грешат. Това някаква формалност ли е? (Не.) Ако приемеш тази практика само като формалност, повърхностно, тогава можеш ли да започнеш да осъзнаваш собствените си грешки? Никога. Себеопознаването изисква няколко стъпки. Първо, трябва да определиш дали действията ти са съгласно истината и принципите. Не гледай първо намеренията си. Има случаи, когато намеренията ти са правилни, но принципите, които практикуваш, са погрешни. Често ли се случва подобна ситуация? (Да.) Защо казвам, че принципите ти на практикуване са погрешни? Възможно е да си търсил, но вероятно изобщо не си разбрал какво представляват принципите. Вероятно изобщо не си търсил и си основавал действията си единствено на добрите си намерения и на ентусиазма си, както и на фантазиите и преживяванията си, и в резултат на това си допуснал грешка. Можеш ли да си представиш това? Не можеш да го предвидиш и си допуснал грешка. А нима след това не си бил разкрит? Ако продължаваш да се състезаваш с Бог, след като си бил разкрит, къде се крие грешката? (Тя се крие в това, че не признавам, че Бог е прав, а настоявам, че аз съм прав.) Ето в какво си сгрешил. Най-голямата ти грешка не е в това, че си направил нещо погрешно и че си нарушил принципите, вследствие на което си причинил загуба или други последици, а че след като си направил нещо погрешно, все още упорито продължаваш да се придържаш към собствените си разсъждения и си неспособен да признаеш грешката си, продължаваш да се противопоставяш на Бог въз основа на своите представи и фантазии, да отричаш Неговото дело и истините, които Той е изразил — това е най-голямата и най-сериозната ти грешка. Защо се казва, че подобно състояние на човека е състояние на противопоставяне спрямо Бог? (Защото човекът не признава, че това, което върши, е погрешно.) Независимо дали хората признават за правилно Божието върховенство и всичко, което Бог върши, и независимо какво е тяхното значение, ако хората не могат първо да признаят, че самите те грешат, тогава тяхното състояние е състояние на противопоставяне спрямо Бог. Какво трябва да направи човек, за да коригира това състояние? Първо, човек трябва да се отрече от себе си. Това, което току-що казахме за необходимостта първо да се търсят Божиите намерения, не е толкова практическо за хората. Някои хора казват: „Ако не е толкова практическо, това означава ли, че търсенето не е необходимо? Някои неща, които могат да бъдат потърсени и разбрани, не трябва да бъдат търсени — мога просто да прескоча тази стъпка“. Това ще свърши ли работа? (Не.) Не е ли невъзможно да бъде спасен човек, който действа по този начин? Такива хора възприемат нещата по изопачен начин. Търсенето на Божиите намерения е малко далечно и не може да бъде постигнато веднага. За по-кратък път е по-реалистично първо човек да се избави от себе си, като знае, че действията му са погрешни и не са съгласно истината, и след това да търси истините принципи. Това са стъпките. Те може да изглеждат прости, но прилагането им на практика е свързано с много трудности, тъй като хората имат покварен нрав, както и всякакви фантазии, всякакви изисквания, а също и желания, които им пречат да се отрекат от себе си и да се избавят от себе си. Тези неща не са лесни за изпълнение. Няма да се задълбочаваме в тази тема. Да продължим да обсъждаме темата за представите, която разглеждахме в последните две общения.

Преди малко основният акцент на нашето общение беше как представите могат да доведат до погрешни разбирания за Бог, които от своя страна създават преграда между хората и Бог, а тази преграда ги кара да развият съпротива срещу Бог. Какво е естеството на тази съпротива? (Противопоставяне.) Това е противопоставяне, непокорство. Следователно, когато хората развиват противопоставяне срещу Бог и шумно протестират срещу Него, това не е нещо, което се случва изведнъж. То има корени. То е същото, както когато човек внезапно открие, че се е разболял и че болестта му е много сериозна. Той се чуди как състоянието му се е влошило толкова бързо. Всъщност болестта му е присъствала в тялото му дълго време и вече е била пуснала корени — той не се е разболял от нея в деня, в който е разбрал за нея. По-скоро това е бил само денят, в който я е открил. Какво имам предвид, като казвам това? Дали способността да се бунтуваш срещу Бог, да Му се противопоставяш, да протестираш шумно срещу Него е нещо, което всеки може да предвиди, когато за пръв път започне да вярва в Бог? Категорично не. Това ли е първоначалното намерение на всеки човек, който вярва в Бог, но накрая протестира шумно срещу Него и Му се противопоставя? Някой някога казвал ли си е: „Не вярвам в Бог заради благословии. Просто искам да протестирам шумно срещу Бог и да Му се противопоставям, след като Го видя, след което да стана известен, да се прочуе името ми и животът ми да си е струвал“? Някой имал ли е някога такива планове? (Не.) Никой никога не е планирал по този начин, дори и най-глупавият, тъп или зъл човек. Всички хора искат искрено да вярват в Бог, да бъдат добри, да слушат Божиите слова и да правят всичко, което Бог иска от тях. Макар че не могат да постигнат абсолютно покорство пред Бог, те могат поне да изпълнят минималните изисквания на Бог и да Го удовлетворят, доколкото им позволяват способностите. Какво хубаво желание. Как се е стигнало до това да протестират шумно срещу Бог и да Му се противопоставят? Самите хора изпитват нежелание и не знаят как е станало това. Когато се стигне до шумно протестиране и противопоставяне срещу Бог, вътрешно те се чувстват зле и са разстроени, като си мислят: „Как може хората да правят това? Дори другите да постъпват така, аз не биваше да го правя!“. Точно както казва Петър: „Дори и всички да се съблазняват поради Теб, аз никога няма да се съблазня“ (Матей 26:33). Думите, които Петър изрече, идваха от сърцето му, но поведението му не можеше да отговори на желанията и въжделенията му. Човешката слабост е нещо, което самите хора не могат да предвидят. Когато действително ги сполети някаква ситуация, тяхната поквара бива разобличена. Природата същност и поквареният нрав на човека могат да контролират и да диктуват мислите и поведението му. С покварения нрав могат да възникнат различни представи, както и различни желания и изисквания, което води до всякакъв вид непокорно поведение. Това оказва пряко въздействие върху отношението между човек и Бог и влияе пряко върху навлизането му в живота и преобразяването на нрава му. Когато хората за пръв път започнат да вярват в Бог, намеренията им не са такива, нито е нещо, което в сърцата си хората са готови и се надяват да правят. Такива последици се дължат на представите на хората за Бог. Ако тези представи не бъдат преодолени, перспективите, съдбата и крайната цел на човека може да станат проблемни.

За да преодолее своите погрешни разбирания за Бог, човек трябва да преодолее своите представи за Бог, за Божието дело, за Божията същност и за Божия нрав. За да преодолее тези представи, човек първо трябва да ги разбере, да ги опознае и да ги признае. И така, какви точно са тези представи? Това ни връща към основната тема. Трябва да започнем с някои практически примери, за да разгледаме тези представи и проявления на хората, като направим Божиите намерения видими от тези случаи и дадем на хората възможност да видят дълбоко в Божието сърце какъв е Неговият нрав и каква е Неговата същност и как Той се отнася към хората, както и как хората си представят, че Той трябва да се отнася към тях, и да им дадем възможност да разграничат, да изяснят и да сравнят последните две гледни точки, което може да доведе до разбиране и приемане на начина, по който Бог се отнася към хората и ги управлява, както и до разбиране и приемане на Божията същност и нрав. След като хората имат ясно разбиране за начина, по който Бог управлява хората, и за Неговото дело, те вече няма да си създават представи за Бог. Преградата между Бог и тях също ще изчезне, а в сърцата им вече няма да възникват състояния на противопоставяне или шумен протест, насочени срещу Бог. Тези проблеми на непокорство и съпротива срещу Бог могат да бъдат преодолени директно чрез четене на Божиите слова и чрез общение за истината. Независимо кой аспект на представите разглеждаме, той трябва да започне с четене на Божиите слова и с общение за истината. Всичко трябва да е свързано с истината, всичко включва истината. И така, какви са тези представи, които хората имат? Нека започнем с обсъждане на Божието дело, като използваме конкретни примери, за да изясним принципите, които стоят зад Божието дело, както и принципите и методите, чрез които Бог се отнася към хората и ги управлява. Един пример може засегне метода на Божието дело. Той може да засегне и метода, по който Бог категоризира даден човек, и как Бог определя изхода му. Или може да засегне Божия нрав и Божията същност. За да изясним тези въпроси, смятате ли, че би било уместно, ако говорим празни приказки за това какъв е Бог, какво е направил и как се е отнасял към хората през шестте хиляди години на Своето дело? Бихте ли могли лесно да приемете това? Или ако говорехме за това как например Бог върши делото Си в продължение на шест хиляди години и във втория етап на Своето дело действа в Юдея и ако обсъждахме как Бог се отнася към еврейския народ тогава и как можем да наблюдаваме Божия нрав от това — щеше ли това да улесни разбирането? (Не.) Например, ако говорехме за това как Бог управлява този свят: как се отнася към хората от различни етноси, какво мисли Бог, как разграничава териториите им и защо ги разделя на различни места — по-специално защо някои добри хора са разположени на места, които не са идеални, а някои зли хора — на много по-добри места, и какви принципи използва Бог, за да разпределя нещата по този начин, и разглеждахме Божиите методи за управление на човечеството от тази тема — това би ли улеснило разбирането? (Не.) Не са ли тези теми доста отдалечени от преобразяването на нрава на хората и навлизането им в ежедневния живот? Не са ли те доста абстрактни? (Да, така е.) Защо казваме, че са далечни и абстрактни? Защото в реалния живот разбирането само на истини, свързани с видения, като например подробностите за това как Бог управлява и напътства човечеството, изглежда малко отдалечено от проблемите, с които се сблъскваме в ежедневието си, и не е от особено значение. За да разгледаме проблеми от реалния свят, трябва да започнем с примери, които можете да чуете, да видите и да почувствате в живота си, и след това от там да разширим вашето прозрение. Независимо какви истории разказвам или кои хора и какви събития включват тези истории — дори ако те може да се отнасят до неща, които си правил в миналото — крайният резултат от тези истории е да ви помогнат да разберете истини, свързани с темата, която се обсъжда днес. Всяка разказана история служи на определена цел и е свързана с ценността, която трябва да предаде, и с истината, която изразява.

Да започнем нашата история. Това е Първият случай. Преди много време една църква изпрати шише сироп за кашлица с обяснението: „Бог винаги ни говори и проповядва, а понякога кашля, когато говори твърде много. За да направим проповядването на Бог по-гладко и да намалим кашлицата, изпращаме малко сироп за кашлица“. Когато шишето пристигна, един човек го видя и каза: „Твърди се, че това е сироп за кашлица, но кой знае какво лекува наистина. Не можем просто да го дадем на бог да пие — може да е вреден. Това е лекарство, а във всяко лекарство има някакви токсини. Може да има странични ефекти при пиенето му!“. Онези, които го чуха, си помислиха: „Той е доста загрижен. Е, тогава не можем да го дадем на Бог“. По онова време нямах нужда от него, затова си мислех да го запазя за по-късно и въпросът приключи дотук. Но дали историята свършва дотук? Не, историята на това лекарство започна в онзи ден. Един ден някой откри, че същият този човек сам пие сиропа за кашлица, и докато го разкрият, сиропът беше останал наполовина. Можете лесно да се досетите какво се случи след това. Той изпи целия сироп. Това е самата история. Поразсъждавайте какво общо има това с представите, които обсъждаме днес. Преди всичко Ми кажете: шокира ли ви историята, провокира ли ви? (Да.) Какво мислите, след като я чухте? Какво ви провокира? По принцип тези, които са провокирани, ще си помислят: „Олеле, това е било нещо, принесено на Бог. Как може някой да го изпие?“. Това е първото нещо, което ги провокира. Второто нещо е: „Той е продължил да го пие. Не мога да повярвам, че е изпил всичко!“. Освен, че сте били провокирани, за какво още се сещате? По отношение на това, което е направил този човек — всички тези негови различни модели на поведение, т.е. всяко едно събитие в цялата тази история — замисляте ли се каква би могла да бъде Божията реакция? Какво би направил Бог? Какво трябва да направи Бог? Как трябва да се отнесе Бог към такъв човек? И не е ли това мястото, от което започват да възникват човешките представи? Да оставим настрана съдържанието на това, което ви провокира, и да поговорим за това дали самото преживяване на това, че сте били провокирани, може да ви бъде от някаква полза. Когато са провокирани, хората просто изпитват известно неудобство на съвестта, но не могат да говорят ясно за това. След това може да се появят заклеймяване и упрекване, насочени към човека в историята, които се коренят в етиката, морала, богословските теории или думите и доктрините, но тези неща не са истината. Ако искаме да стигнем до истината, това са човешките представи, които се създават по отношение на самото събитие, или изискванията за това, което Бог трябва да направи — това са проблемите, които трябва да се разрешат. В тази история представите и мислите на хората за това какво трябва да направи Бог в такава ситуация, са от решаващо значение. Не се съсредоточавай само върху емоционалната си реакция. Това, че си провокиран от нещо, не може да разреши проблема с твоето непокорство. Ако един ден в Божиите приношения намериш нещо, което особено много ти харесва или от което се нуждаеш, и си много изкушен, ти би могъл да го вземеш за себе си. В този случай изобщо няма да се чувстваш провокиран. Това, че си провокиран, е само функция на съвестта, резултат от етичните норми на човечеството. То не е функция на истината. Когато можеш да преодолееш представите, които се пораждат от тази ситуация, ще разбереш истината в нея. Ще си преодолял всички представи и погрешни разбирания, които имаш по отношение на Бог по тези въпроси и в този вид ситуации, ще разбереш истината и ще придобиеш нещо. Затова сега помислете какви видове представи биха могли да развият хората в тази ситуация. Кои от тези представи биха могли да те накарат да разбереш Бог погрешно, да образуват преграда между теб и Него или дори да те накарат да Му се противопоставяш? Именно за това трябва да разговаряме. Кажете Ми, когато се случи това събитие, този човек почувства ли някакво угризение на съвестта? (Не.) Как можеш да разбереш, че не е почувствал угризение? (Изпил е целия сироп за кашлица.) Това е доста лесно за анализиране, нали? От първата до последната глътка той не прояви въздържаност и не се спря. Ако беше опитал и след това беше спрял, това щеше да се приеме за изпитване на самообвинение, защото той щеше да спре, да се въздържи и да не продължи. Но този човек не направи това. Той изпи цялото шише от начало до край. Ако имаше още, щеше да продължи да пие. Това показва, че той не е изпитал абсолютно никакво угризение на съвестта. Така стоят нещата от човешка гледна точка. А сега да видим как Бог гледа на този въпрос? Ето какво трябва да разберете. От начина, по който Бог се отнася към тази ситуация, от това как я оценява и определя, можете да видите Божия нрав, Божията същност, а също и да разпознаете принципите и методите, по които Бог действа. В същото време това би могло да разкрие някои човешки представи, което да накара хората да си кажат: „Значи това е Божието отношение към хората. Така Бог се отнася с хората. Преди не съм мислил по този начин“. Фактът, че не си мислил по този начин, разкрива преградата между теб и Бог, както и това, че можеш да развиеш погрешни разбирания за Бог и че имаш представи за начина, по който Бог върши делото Си и по който действа в това отношение. И така, какво направи Бог, когато беше изправен пред тази ситуация? Човекът каза: „Това е лекарство. Във всяко лекарство има някаква токсичност. Не можем да позволим на Бог да го изпие. Може да има странични ефекти“. Какво намерение, каква цел се криеха зад думите му? Истински или лъжовни бяха тези думи? Те не бяха истински. Те бяха измамни, фалшиви и неискрени. Последващите му действия и това, което той разкри, ясно показа какво се случва в сърцето му. Бог направи ли нещо по отношение на фалшивите му думи и действия? (Не.) Откъде знаем, че Бог не е направил нищо? Когато изрече тези думи, той не беше искрен, той лъжеше. Бог просто наблюдаваше отстрани, без да извършва нито положителното дело на напътствие, нито негативното дело на укоряване. Понякога хората изпитват угризение на съвестта — това е Бог, който върши делото Си. Изпита ли този човек угризение в онзи момент? (Не.) Той не само че не изпита угризение, но и говореше високопарно. Бог не го упрекна. Той просто наблюдаваше. Защо Бог наблюдаваше? Дали наблюдаваше, за да види как ще се развият фактите? (Не.) Не е задължително. Точно когато човек е изправен пред някаква ситуация, преди да направи избор какво да направи или да събере някакви факти, Бог разбира ли този човек? (Да.) Бог разбира не само обвивката му, но и това, което е скрито в сърцето му, — дали сърцето му е добро, или зло, дали е истинско, или фалшиво, какво е истинското му отношение към Бог, дали носи Бог в сърцето си, дали има истинска вяра — Бог вече знае тези неща. Той има убедителни доказателства и винаги наблюдава. Какво направи Бог, след като този човек каза това? Първо, Бог не го упрекна. Второ, Бог не го просветли или не му даде да разбере, че това е приношение, че хората не бива да го докосват небрежно. Трябва ли Бог изрично да казва на хората да имат тази осъзнатост? (Не.) Тази осъзнатост трябва да присъства в нормалната човешка природа. Някои може да кажат: „Някои хора просто не знаят. Ти не би ли им казал? Няма ли да разберат, ако просто им кажеш? Незнанието освобождава човека от грях — точно в този момент той не знае. Ако знаеше, нямаше да допусне тази грешка, нали? Няма ли така да го предпазиш?“. По този начин ли постъпи Бог? (Не.) Защо Бог не постъпи по този начин? От една страна, този човек трябваше да е наясно с понятието, че „това е приношение за Бог, че хората не могат да го докосват“. От друга страна, ако не знаеше за него, защо Бог не му каза? Защо Бог не го осведоми, за да го предпази от това да извърши подобно нещо и да се сблъска с такива последици? Бог нямаше ли да разкрие по-добре искреността Си в спасяването на хората, ако му беше казал това? Това нямаше ли да разкрие по-добре Божията любов? Тогава защо Бог не го направи? (Бог е искал да го разкрие.) Да, Бог искаше да го разкрие. Когато се сблъскваш със ситуации, не е случайност, че се сблъскваш с тях. Определена ситуация може да означава твоето спасение или твоето унищожение. През това време Бог наблюдава, остава безмълвен, не устройва никакви обстоятелства, за да те подтикне, нито те просветлява с думи като: „Не бива да правиш това. Последиците ще бъдат невъобразими“ или „Да се постъпва по този начин е лишено от разум и човешка природа“. Хората нямат такава осъзнатост. Липсата на такава осъзнатост се дължи, от една страна, на това, че Бог изобщо не ги е подканил в този момент — Бог не е действал. От друга страна, ако човек наистина има съвест и притежава някаква степен на човешка природа, тогава Бог щеше ли действа на такава основа? (Да.) Точно така. Бог ще го дари с такава благодат. Но защо Бог пренебрегна тази конкретна ситуация? Една от причините е, че този човек нямаше съвест и разум, нямаше достойнство, почтеност и нормална човешка природа. Той не се стремеше към тези неща. Не носеше Бог в сърцето си и не беше истински вярващ в Бог. Затова Бог искаше да го разкрие чрез тази ситуация. Понякога това, че Бог разкрива някого, е форма на спасение, а понякога не е — Бог умишлено действа по този начин. Ако ти си човек със съвест и разум, разкриването ти от Бог служи като изпитание и форма на спасение. Но ако ти липсват съвест и разум, разкриването ти от Бог ще означава да бъдеш отстранен и унищожен. И така, ако погледнем сега на това, какво означаваше за Бог да разкрие този човек? Означаваше той да бъде отстранен. Това не беше благословия, а проклятие. Някои хора казват: „Той направи такава голяма грешка и това е доста срамно. От момента, в който започна да пие тайно сиропа за кашлица, не можеше ли Бог да подреди някакви обстоятелства, за да го накара да спре, така че да не допуска тази грешка и съответно да не се налага да бъде отстранен?“. Това ли направи Бог? (Не.) Как постъпи Бог? (Той остави ситуацията да се развие от само себе си.) Бог остави нещата да се развият сами — това е един от Неговите принципи. След като отвори шишето със сиропа за кашлица, имаше ли някаква разлика в природата му между първата и последната глътка, която той отпи? (Не.) Защо нямаше разлика? (В същността си той просто е такъв тип човек.) Тази ситуация изцяло разкри неговата човешка природа, неговия стремеж и неговата вяра.

В ерата на Стария завет Исав изтъргува първородството си за купа вариво от леща. Той не знаеше кое е важно и ценно: „Какво толкова ценно има в първородството? Ако го изтъргувам, това няма да има никакво значение. Все пак ще съм жив, нали?“. Ето какво си мислеше в сърцето си. Може да изглежда, че подходът му към проблема е доста реалистичен, но това, което загуби, бе Божието благословение, а последиците от това са невъобразими. Сега в църквата има много хора, които не се стремят към истината. Те не приемат сериозно Божиите обещания и Божиите благословии. Не е ли това същото по своята същност, както когато загубиш първородството си? Не е ли дори по-сериозно? Защото Божието спасение на хората е еднократна възможност. Ако някой пропусне тази възможност, всичко свършва. Имаше дори един човек, който в крайна сметка беше отстранен само заради едно шише сироп за кашлица — нещо, което той изтъргува срещу изхода да бъде унищожен. Това е просто неразгадаемо! В действителност обаче в това няма нищо неразгадаемо. Защо казвам това? Това събитие може да изглежда като нещо незначително. Ако такова събитие се случи сред хората, то няма да се счита за нещо особено. Подобно на извършването на престъпление, например кражба или причиняване на вреда на други хора, най-много да бъдеш наказан след смъртта и след това да се преродиш като човек чрез няколко цикъла на прераждане. Това няма да има голямо значение. Но дали ситуацията, за която говоря сега, е толкова проста? (Не.) Защо казваме, че не е проста? Защо си струва да се обсъжда тази ситуация? Нека започнем с това шише сироп за кашлица. Всъщност това шише сироп за кашлица не беше нещо много ценно, но след като беше принесено на Бог, същността му се промени. То се превърна в приношение. Някои хора казват: „Приношенията са осветени. Приношенията не принадлежат на хората. Хората не бива да докосват приношенията“. Да се каже това също е вярно. Какво е приношение? Приношението е нещо, което човек посвещава на Бог. Независимо какво е то, всички такива неща се наричат приношения. Тъй като принадлежат на Бог, те вече не принадлежат на човека. Каквото и да е посветено на Бог — било то пари или материални неща, и каквато и да е неговата стойност — то принадлежи изцяло на Бог и не е на разположение на човека, нито може да се използва от него. Как могат да се осмислят Божиите приношения? Те принадлежат на Бог, само Той може да се разпорежда с тях и, преди да получи Неговото одобрение, никой не може да докосва тези неща или да има намерения спрямо тях. Има хора, които казват: „Ако Бог не използва нещо, защо не ни е позволено да го използваме? Ако след време то се развали, няма ли да е жалко?“. Не, дори тогава няма да е жалко. Това е принцип. Приношенията са неща, които принадлежат на Бог, а не на човека. Големи или малки, независимо дали са ценни, или не, щом човек ги посвети на Бог, тяхната същност се променя, независимо дали Бог ги иска. След като едно нещо се превърне в приношение, то е сред притежанията на Създателя и е на Негово разположение. Какво включва начинът, по който човек се отнася към приношенията? Той включва отношението на човека към Бог. Ако отношението на човека към Бог е нагло, пренебрежително и нехайно, то отношението на този човек към всички неща, които Бог притежава, със сигурност ще бъде подобно. Има хора, които казват: „Има някои приношения, от които никой не се интересува. Не означава ли това, че те принадлежат на този, който се добере до тях? Независимо дали някой го знае, или не, в сила е принципът „който намери нещо, има право да го запази“, който се добере до тези неща, е техен собственик“. Какво мислите за този възглед? Съвсем ясно е, че той е неправилен. Какво е Божието отношение към приношенията? Независимо какво се принася на Бог и дали Той го приема, или не, след като нещо е определено като приношение, всеки човек, който има последващи намерения за него, може да се окаже, че е „стъпил на мина“. Какво означава това? (Означава, че накърнява Божия нрав.) Точно така. Всички вие знаете това понятие, но защо не осъзнавате същността на този въпрос? И така, какво казва този въпрос на хората? Той им казва, че Божият нрав не търпи накърняване от страна на хората и че те не бива да се заиграват с Неговите неща. Например по отношение на Божиите приношения — ако някой ги вземе за свои или ги похаби и разпилее, тогава има вероятност да накърни Божия нрав и да бъде наказан. Божият гняв има своите принципи. Той не е такъв, какъвто хората си го представят — че Бог се нахвърля върху всеки, който допусне грешка. По-скоро Божият гняв се отключва, когато някой оскърби Бог по отношение на критични, важни въпроси. Особено когато става въпрос за отношението към Божието въплъщение и Божиите приношения, хората трябва да проявяват предпазливост и да имат богобоязливо сърце. Само така могат да бъдат сигурни, че няма да накърнят Божия нрав.

Някои хора са убедени във вярата си в Бог и са способни да отдадат всичко на Бог и да платят цената, като се представят добре във всички аспекти, с изключение на един. Като вижда изобилието от ресурси в Божия дом и като знае, че Божиите избраници принасят не само пари, но и храна, дрехи и различни лекарства, наред с други неща, такъв човек си мисли: „Божиите избраници принасят толкова много неща на Бог, а Бог не може да използва всичко това Сам. Макар че някои от тях са необходими за разпространението на евангелието, все пак няма да бъдат използвани всички. Как трябва да се постъпва с тези неща? Може би на водачите и работниците им се полага дял в някои от тях?“. Той става неспокоен и разстроен по този въпрос, чувства в себе си „бреме“ и започва да разсъждава: „Сега, когато отговарям за тези неща, трябва да използвам част от тях. В противен случай дали всички тези приношения няма да отидат зян, когато светът бъде заличен? Разпределянето им между водачите и работниците е справедливо. Всички в Божия дом са равни. Тъй като сме се посветили на Бог, тогава Божиите неща са и наши, а нашите са и Божии. Не е страшно, ако използвам някои от Божиите приношения. Така или иначе това е част от Божията благословия. Какво пречи направо да използвам някои от тях“. Той се изкушава от такива мисли. Желанията му набъбват малко по малко, той започва да ламти за приношенията и започва да взема неща, без да изпитва угризения в сърцето си. Мисли си, че никой няма да узнае, и се успокоява, като казва: „Отдал съм всичко на Бог. Да се наслаждавам на някои приношения не е нещо кой знае какво. Дори ако Бог узнае, Той ще ми прости. Сега просто ще се насладя малко“. В резултат на това той започва да краде приношенията, като накърнява Божия нрав. Външно той намира много оправдания за себе си, като например: „След известно време тези неща ще се развалят, ако не се консумират! Бог Сам не може да използва всички тези неща, а ако се разпределят по равно, ще има твърде много хора и няма да има достатъчно за всички. Защо аз да не се погрижа за това? Освен това какво ще стане, ако всички тези пари не могат да бъдат изразходвани до края на света? Всеки от нас трябва да вземе своя дял, което също е отражение на Божията любов и благодат! Макар че Бог не е заявил това и няма такъв принцип, защо да не бъдем активни? Това действие е в съответствие с принципите!“. Той си измисля много благовидни причини и след това започва да предприема действия. Но щом започне, нещата излизат извън контрол и в сърцето му има все по-малко угризения. Той дори може да счита, че това е обосновано, като си мисли: „Ако Бог няма нужда от това, аз трябва да го използвам. Това не е реален проблем“. Ето къде се объркват нещата. Вие как мислите, това голям проблем ли е, или не? Сериозно ли е? (Да.) Защо казваме, че е сериозно? Заслужава ли си да провеждаме общение по този въпрос? (Да.) Кое го прави ценен за общение? (Той засяга Божия нрав и освен това засяга изхода и крайната цел на човека.) Въпросът е важен, естеството му е сериозно. А сега за какво трябва да ви предупредя? Никога не разглеждайте благосклонно идеята да вземате приношения. Някои хора казват: „Това не е правилно. Приношенията, направени от братята и сестрите, са предназначени за Божия дом, за църквата. Това означава, че те са обща собственост на всички“. Вярно ли е това твърдение? Как се стига до подобно твърдение? Тази теория е скалъпена от човешка алчност. Какво друго включва тази тема? Има нещо, което все още не сме засегнали — какво е то? Някои си мислят: „Божият дом е голямо семейство. За да отразява доброто семейство, в него трябва да има любов и толерантност. Всички трябва да споделят храната, напитките и ресурсите и всички тези неща трябва да се разпределят по равно. Например всеки трябва да има дрехи и те трябва да се разпределят и използват по равно. Бог не показва предпочитания към някого. Ако някой не може да си позволи дори чорапи, а Бог има няколко излишни чифта, Той трябва да му предложи помощ. Освен това тези Божии приношения идват от братята и сестрите. Бог вече има толкова много, не трябва ли част от тях да се разпределят на бедните? Няма ли това да е отражение на Божията любов?“. По този начин ли мислят хората? Не са ли това човешки представи? Хората насилствено се домогват до Божието имущество, като същевременно евфемистично го наричат Божията благодат, Божиите благословии и великата Божия любов. Те винаги искат да делят нещата с Бог по равно, искат да разделят всичко по равно, винаги настояват за егалитаризъм. Те смятат, че това е символ на всеобщото единство, на човешката хармония и пълноценното съществуване, и смятат, че това е състояние на нещата, което трябва да се прояви. Не са ли това човешки представи? Те смятат, че никой не бива да остава гладен, особено в Божия дом. Ако някой е гладен, Бог трябва да използва приношенията Си, за да му помогне. Бог не трябва да пренебрегва този въпрос. Не е ли това „трябва“, в което хората вярват, вид представа? Не е ли това човешко изискване към Бог? Някои хора, след като са повярвали в Бог, казват: „Толкова години вярвам в Бог и нищо не съм придобил. Семейството ми все още живее в бедност. Това не бива да се случва. Бог трябва да бъде добър към мен, да ме благослови, за да мога по-добре да Го прославям“. Понеже семейството ти е бедно, ти не се стремиш към истината. Надяваш се да промениш оскъдните си условия чрез вярата в Бог и използваш прославянето на Бог като извинение за това да се пазариш с Него. Това са човешки представи и фантазии. Това са прекомерните желания на човека. Дали вярването в Бог с такива мотиви не е форма на пазарене с Бог? Имат ли съвест и разум онези, които се пазарят с Бог? Дали те са хора, които се покоряват на Бог? Категорично не. Тези хора нямат съвест и разум, не приемат истината, отритнати са от Бог и са неразумни хора, които не могат да постигнат Божието спасение.

Някои хора си мислят: „Когато хората имат някакви неправилни мисли или действия, които нарушават Божиите управленски закони и накърняват Божия нрав, Бог трябва да се намеси, за да ги спре. Това е Божието спасение, това е Божията любов“. Не са ли това представите и фантазиите на хората? Така ли Бог върши делото Си, за да спасява хората? Бог спасява хората, като изразява истината. Дали човек може да бъде спасен, зависи от това дали може да приеме истината. Освен това има едно нещо, което Бог счита за още по-важно, и това са съвестта и човешката природа на хората. Ако в рамките на твоята човешка природа няма съвест, почтеност и разум — тоест, когато те сполети нещо, съвестта ти и рационалността ти не могат да функционират нормално, не могат да те въздържат и да регулират действията ти, не могат да коригират намеренията и възгледите ти — тогава Бог определено няма да направи нищо. За да те промени Бог, Той първо позволява на съвестта ти и на рационалността ти да функционират. Когато изпиташ угризение на съвестта, ти ще разсъждаваш: „Това, което правя, е погрешно. Как би ме възприел Бог?“ и това ще те отведе до по-нататъшно търсене и активно, положително навлизане. Ако обаче човек няма дори тази първоначална стъпка, ако не притежава съвест и ако в сърцето му по принцип няма угризение, тогава какво ще направи Бог, когато този човек се сблъска с нещо? Бог няма да направи нищо. И така, каква е основата, на която стъпват всички тези слова, които Бог изрича, и всички изисквания и истини, на които Бог учи хората? Те се основават на предпоставката, че хората имат съвест и рационалност. Що се отнася до споменатия по-рано човек, ако той имаше съвест и притежаваше определено ниво на рационалност, какви действия щеше да предприеме, след като види онова шише сироп за кашлица? Какво поведение щеше да прояви? Когато му хрумнеше мисълта: „Това е дадено на бог, значи би трябвало да е доста добро. Вместо да оставя бог да го изпие, защо да не го изпия аз?“, какво би направил тогава, ако имаше съвест? Щеше ли да отвори шишето и да отпие първата глътка? (Не.) Как щеше да се появи това „не“? (Поради това, че е имал чувство за съвест.) Контролиран от съвестта си, тя щеше да влезе в действие и нямаше да има следваща стъпка по този въпрос, и той нямаше да отпие първата глътка. Резултатът от въпроса щеше да бъде съвсем друг и изходът щеше да бъде съвсем различен. Той обаче нямаше съвест или рационалност — напълно беше лишен от тях. Така че какво се случи в резултат на това? След като му хрумнаха такива мисли, без съвестта изобщо да го въздържа, той безскрупулно отвори шишето и отпи първата глътка. Не само че след това не изпита никакво угризение или самообвинение, но всъщност това му хареса. Мислеше, че му се е разминало: „Вижте колко съм умен, като се възползвам от възможността. Всички вие сте глупаци, не ги разбирате тези неща. Опитът винаги надделява над младостта! На никого от вас не му е хрумвала тази идея, никой от вас не е имал наглостта да го направи, но аз го направих. Какво е най-лошото, което може да се случи? Вече отпих първата глътка, кой ще узнае?“. Считаше, че е спечелил предимство, и се чувстваше вътрешно удовлетворен. Дори си мислеше, че е облагодетелстван, че това е Божията благодат. След като направи тази грешка, той продължи да я повтаря и тя излезе извън контрол, а след това продължи, докато не изпи цялото шише. През цялото това време съвестта му не изпита никакво самообвинение или угризение. Съвестта и рационалността му никога не му казаха: „Това не ти принадлежи. Дори Бог да не го изпие, дори Бог да го изхвърли или да го даде на някое куче или котка, щом Бог не е казал, че е за теб, тогава не бива да го използваш. Не ти се полага да му се наслаждаваш“. Съвестта му не му каза това, защото той нямаше съвест. Какво представлява човекът без съвест? Той се определя като звяр. Хората без съвест се държат по този начин. В самото начало им хрумват такива мисли и те продължават да действат по този начин до края, без да изпитат и капка угризение на съвестта. Възможно е досега този човек отдавна да е забравил случката. Или, ако има добра памет, може все още да си я спомня и да счита, че е постъпил правилно по онова време. Той никога не счита, че е постъпил погрешно, и не осъзнава тежестта и естеството на това, което е направил. Не може да го осъзнае. Точно ли е Божието категоризиране на тези хора? (Да.) Когато Бог категоризира, разкрива и отстранява такива хора, като им дава такъв изход, на какви принципи и на каква основа ги категоризира? (Въз основа на тяхната природа същност.) Човек, на когото му липсва чувство за съвест и рационалност, притежава ли условията да приеме и да практикува истината? Притежава ли той такава същност? (Не.) Защо казваме, че не я притежава? Когато започне да изразява възгледите си по този въпрос, дълбоко в сърцето му къде е неговият бог? Кой е богът в сърцето му? Къде стои той? Носи ли той Бог в сърцето си? Със сигурност можем да кажем, че такъв човек не носи Бог в сърцето си. Каква е последицата от това, че човекът не носи Бог в сърцето си? (Той е неверник.) Точно така. Той не е истински вярващ в Бог. Той не е брат или сестра. Той е просто неверник. Кое негово поведение показва, че е неверник? Без Бог в сърцето си, той действа и говори изцяло според собствените си прищевки, въз основа на собствените си представи, фантазии и предпочитания, без влиянието на съвестта. Когато не разбира истината, съвестта му не се вълнува. Той действа единствено въз основа на собствените си предпочитания, единствено с цел лична изгода и полза. Има ли място за Бог в неговото сърце? Няма никакво място. Защо казвам това? Защото мотивацията, произходът, посоката и дори проявленията на неговите действия и думи са насочени все към обслужване на собствените му интереси. Той действа и говори въз основа на това, което вярва, че ще бъде полезно за него самия. Всичко, за което се замисля, е насочено към собствените му интереси и цели и той функционира, без да изпитва угризения и без да проявява въздържане. Ако се съди по това поведение, като към какво се отнася той към Бог? (Като към въздух.) Точно така, абсолютно вярно. Ако можеше да чувства Божието присъствие и това, че Бог проучва внимателно сърцето на човека, че Бог е до хората, че непрекъснато ги проучва внимателно, дали в действията му щеше да липсва каквото и да е въздържане? Щеше ли да проявява такава безразсъдна дързост? Категорично не. Тук възниква един въпрос: дали богът, в когото той вярва, действително съществува? (Не.) Това е същността на проблема. Богът, в когото той вярва, не съществува. Неговият бог е просто въздух. Следователно, независимо как устно твърди какъв е Бог, независимо как се моли на Бог, независимо колко години е вярвал, какво е направил или колко е пожертвал, неговата природа е напълно разобличена въз основа на речта и поведението му, на отношението му към Бог и на отношението му към всички неща, свързани с Бог. Той се отнася към Бог като към въздух. Не е ли това хулене на Бог? (Да, така е.) Защо това се смята за богохулство? Той си мисли: „Казват, че бог проучва внимателно сърцето на човека, но къде е бог? Защо не съм го почувствал? Казват също, че кражбата на приношения ще бъде наказана от бог, но аз не съм видял някой да понесе възмездие за крадене на приношения“. Той отрича съществуването на Бог. Това е хулене на Бог. Той казва: „Бог дори не съществува. Как би могъл да върши някакво дело? Как би могъл да спасява хората? Как е укорявал хората? Кого е наказал някога? Никога не съм виждал това да се случва, така че всичко, което се принася на бог, може да се използва свободно. Ако случайно намеря нещо днес, то е мое — ще го считам за начин, по който бог ме облагодетелства. То е на този, който го види или намери. Ето на кого бог е показал благосклонност“. Що за логика е това? Това е логиката на Сатана, на разбойниците. Това е дяволската природа на човека, която излиза наяве. Има ли такъв човек истинска вяра? (Не.) След като е слушал толкова много проповеди, той бълва такъв порой от дяволски думи. Има ли той изобщо някаква основа в истината? (Не.) И така, какво е получил, след като е изслушал всички тези проповеди? Той не е приел Божиите слова, не счита Божиите слова за истината и не се отнася към Бог като Бог. Това е всичко, което може да се каже по този въпрос.

Някои хора в сърцата си наистина вярват, че има Бог, и нямат ни най-малко съмнение относно въплъщението на Бог. Но въпреки че Го следват от няколко години, изтърпели са някои несгоди и са платили известна цена, дълбоко в сърцата си те нямат и най-малкото разбиране за Бог. В действителност това, в което вярват, е все още един нереалистичен бог, един въображаем бог. Те определят Бог просто като въздух. Как се отнася Бог към тези хора? Той просто ги пренебрегва. Някои хора се питат: „Ако Бог ги пренебрегва, защо те остават в Божия дом?“. Те полагат труд. Как трябва да се схваща полагането на труд? Човек, който полага труд, не се интересува от истината или по-скоро има толкова малки заложби, че не може да я достигне. Той се отнася към Бог и към истината като към нещо празно и нереалистично, но за да получи благословии, може да разчита само на това да положи някакви усилия в замяна. Макар че външно не се съпротивлява пряко на Бог, не проклина Бог или не се противопоставя на Бог, същността му все пак е подобна на тази на Сатана — тази, която отрича Бог и Му се съпротивлява. Всеки, който не обича истината, е негоден. В сърцето си Бог е решил да не спасява такива хора. По отношение на тези, които Бог не възнамерява да спасява, дали все пак ще се занимава сериозно с тях? Дали Бог би им казал: „Ти не разбираш този аспект на истината, трябва да слушаш внимателно. Ти не разбираш този аспект на истината, трябва да положиш повече усилия и да разсъждаваш върху него.“? Освен това Бог знае, че тези хора не разбират истината и не се отнасят към Бог като Бог. Трябва ли Бог да им покаже някои чудеса и знамения, за да разберат за Неговото съществуване, или да ги просветли и озари повече, за да разберат, че има Бог? Бог ще действа ли по този начин? (Не.) Бог има принципи, според които върши тези неща. Той не постъпва по този начин спрямо всекиго. По отношение на онези, които могат да приемат истината, Бог винаги върши делото Си. Какво е отношението на Бог към онези, които не могат да приемат истината или не са способни да я достигнат? (Той ги пренебрегва.) Според представите на хората, ако Бог пренебрегва някого, то този човек се скита наоколо като просяк. Човек не може да го види да се стреми към истината, нито може да види Бог да извършва някакво действие върху него. Той просто полага труд и не разбира истината. Това ли е всичко, което може да се каже по въпроса? Всъщност тези хора също може да се насладят на някаква Божия благодат и благословии. Когато попаднат в опасни ситуации, Бог също ще ги предпази. Когато са тежко болни, Бог също ще ги излекува. Той може дори да им даде някои специални таланти или при някои специални обстоятелства Бог може да извърши върху тях някои чудотворни действия или да направи някои специални неща. Тоест, ако тези хора наистина могат да отдадат всичко на Бог и да полагат труд, без да предизвикват смущения, Бог няма да ги дискриминира. Какви са представите на хората по този въпрос? „Бог няма да спаси тези хора, така че Той просто ще ги използва, както Му е угодно, и после ще ги изхвърли“. Така ли ще постъпи Бог? Не. Не забравяйте Кой е Бог. Той е Създателят. Сред всички хора, независимо дали са вярващи или невярващи, от всякакво вероизповедание или етнос, в очите на Бог всички те са Негови сътворени същества. Ето защо Господ Исус казва: „защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите“. Това твърдение е принцип на начина, по който действа Бог — Създателят. Независимо какъв изход в крайна сметка Бог дарява на някого въз основа на неговата същност или дали Бог ще го спаси, или няма да го спаси, преди да му даде този изход, независимо от неговата същност, щом той може да изпълнява някакви задачи и да полага някакъв труд в Божия дом и за Божието дело, Божията благодат остава непроменена. Той все така ще се отнася към него според Своите принципи, без никакво пристрастие. Това е Божията любов, принципът на Неговите действия и Неговият нрав. Според същността на тези хора обаче техните възгледи и отношението им към Бог винаги са такива, че те Го считат за нереалистичен и мъгляв, сякаш Той съществува, но все пак не съществува. Те не могат нито да признаят реалното съществуване на Бог, нито да го преживеят, и в крайна сметка те все още не са сигурни в истинското съществуване на Бог. Така че по отношение на тях Бог може да направи само толкова, колкото трябва, като им предостави известна благодат, даде им няколко благословии и закрила в този живот, позволи им да почувстват топлината на Божия дом и да се насладят на Божията благодат, милост и любяща доброта. И това е всичко — това са всички благословии, които ще получат в този живот. Някои хора казват: „След като Бог е толкова толерантен и те също се радват на Божията благодат и благословии, няма ли да е по-добре да направим още една крачка напред и да им позволим да получат и Божието спасение?“. Това е човешка представа, Бог не действа по този начин. Защо не го прави? Може ли да поставиш Бог в сърцето на човек, в чието сърце няма място за Него? Не можеш. Независимо за колко истина ще разговаряш с него или колко слова ще му кажеш, това няма да има значение. Това няма да промени неговите представи и фантазии за Бог. Следователно всичко, което Бог може да направи за такъв тип човек, е да му предостави известна благодат, благословии, грижи и закрила. Има хора, които казват: „След като може да се радва на Божията благодат, ако Бог го просветли и озари допълнително, няма ли тогава той да признае истинското съществуване на Бог?“. Могат ли такива хора да разберат истината? Могат ли да практикуват истината? (Не.) Ако не могат да практикуват истината, това ги определя като хора, които не могат да бъдат спасени. Следователно Бог няма да се занимава с безсмислено или безполезно дело. Някои хора казват: „Това не е правилно. Понякога те също са подложени на дисциплина или имат някакво просветление от Бог и придобиват някаква истина от Него“. Това отново се отнася до Божието дело. Какво трябва да притежават онези, които Бог иска да спаси, за да бъдат спасени от Бог, за да бъдат обект на Неговото спасение? Хората трябва да разбират това. Бог също го знае. Той не спасява всекиго просто така. Дори ако Бог покаже някакви чудеса, знамения и могъщество, за да накара хората да Го признаят, може ли тези хора да бъдат спасени по този начин? Не става така. Бог има критерии за спасяването на хората. Човек трябва да притежава истинска вяра, както и да обича истината. Затова и делото, което Бог върши върху хората, включващо съд, наказание, изпитания и облагородяване, също има своите критерии. Някои хора казват: „Често се сблъскваме със съд и наказание. Дали сблъскването със съд и наказание, изпитания и облагородяване е знак, че ще бъдем спасени от Бог?“. Дали това е така? (Не.) Как можете да сте сигурни, че не е така? Тъй като някои хора не отговарят на условията да бъдат спасени от Бог, дали Бог все пак би им наложил съд, наказание, изпитания и облагородяване? Тук се повдига въпросът за това върху кого Бог налага Своя съд, наказание, изпитания и облагородяване. Това включва и погрешните разбирания на хората. Кажете Ми, може ли човек, който дори не знае кой е Бог, къде е Бог или дали Бог изобщо съществува, да получи Божия съд и Божието наказание? Може ли човек, който смята Бог за обикновен въздух, да получи Божия съд и Божието наказание? Може ли човек, чието сърце е напълно лишено от Бог, да получи Божиите изпитания и облагородяване? Определено не. И така, с какво могат да се сблъскат понякога такива хора? (С дисциплина.) Точно така, с дисциплина. Онези, които считат Бог за обикновен въздух, които по принцип не признават съществуването на Бог и не вярват в съществуването Му, със сигурност няма да получат Божия съд и Божието наказание или Неговите изпитания и облагородяване. Може да се каже, че хората с такава същност и с такова поведение не са обект на Божието спасение. Те не могат да приемат Божието спасение, но не поради това, че Бог не ги спасява — това се определя от тяхната природа същност, която изпитва неприязън към истината и мрази истината. На тях им липсва правилното отношение да обичат и да приемат истината, и поради това те не отговарят на условията да бъдат спасени. Тогава как Бог се отнася към тях, когато те проникват в Божия дом с надеждата за благословии? Освен че им предоставя някои благословии, благодат и им предлага грижи и закрила, какви методи използва Бог, за да изпълни ролята Си на Създател? Бог отправя напомняния, предупреждения и увещания чрез Своите слова. Впоследствие Той ги кастри, укорява и дисциплинира. Делото, което Бог извършва върху тях, приключва дотук. Всичко е в рамките на този обхват. Какъв е резултатът от тези Божии действия върху хората? Това им позволява да спазват покорно ограниченията, да се държат прилично, докато полагат труд в Божия дом, без да предизвикват смущения или да вършат зло. Може ли това, което Бог прави, да накара тези хора предано да изпълняват дълга си добре? (Не.) Защо не може? Могат ли благодатта, благословиите, грижите и закрилата, които получават — заедно с напомнянето на Божиите слова, кастренето, наказанието и дисциплината и т.н. — да доведат до промяна в техния нрав? (Не.) Те не могат да доведат до промяна в техния нрав, така че какъв резултат постига Божието дело върху тях? То ги прави донякъде въздържани в поведението им, помага им да спазват правилата и ги кара външно да имат някакво човешко подобие. Нещо повече, това ги прави сравнително покорни. Те с неохота ще приемат да бъдат кастрени в името на Божията благодат и благословии и ще са способни да вършат нещата според правилата и управленските закони на Божия дом, и това е всичко. Постигането на всичко това означава ли, че практикуват истината? Те все още не са на нужната висота, защото това, което правят, е в общи линии само според принципите на управленските закони на Божия дом, както и според някои строги насоки. Това е само промяна в поведението, нищо повече. Може ли тогава да се каже, че след като тези хора са променили поведението си, още по-добре би било да им се позволи да променят и нрава си? (Те не са способни на това.) Те не са способни на това и не могат да го постигнат — това е една от причините. А коя е най-главната причина? Тя е, че те по принцип те не носят Бог в сърцата си. Те не вярват в съществуването на Бог. И така, тези хора могат ли да разберат Божиите слова? Някои от тях могат и казват: „Божиите слова са добри, но за съжаление не мога да ги прилагам на практика. Практикуването им ми се струва дори по-мъчително от подлагането на открита сърдечна операция“. Когато собствените им интереси са накърнени или когато трябва да действат против волята си, те се чувстват напълно дезориентирани и не могат да ги изпълняват. Дори да се изтощят напълно, те просто не могат да прилагат Божиите слова на практика. Освен това те никога не признават и не приемат факта, че Божиите слова са истината. Те не могат да възприемат това. Не разбират защо Божиите слова са истината. Например, когато Бог казва на хората да бъдат честни, те казват: „Добре, ще бъда честен човек, щом Ти казваш, но защо това да си честен човек се счита за истината?“. Те не го знаят и не могат да го приемат. Когато Бог казва на хората, че трябва да Му се покорят, те се питат: „Може ли да се печелят пари от това, че се покоряваш на Бог? Дали Бог дава благословии за това, че Му се покоряваш? Може ли това да промени крайната цел на човека?“. Те не считат, че всичко, което Бог казва или прави, е истината. Те нямат понятие какво е значението на Божиите слова и на Божиите изисквания към човека и не могат да разпознаят кои действия са правилни и са съгласно истините принципи. Всичко, което идва от Бог — идентичността на Бог, същността на Бог, Божиите слова, Божиите изисквания — всички тези неща според тях не могат да бъдат определени като Божии притежания и същество. Те не знаят, че Бог е Създателят. Не разбират какво е Създателят или какво е Бог. Не е ли това проблемно? Но някои хора се държат точно така. Други казват: „Това не може да е правилно. Ако те имат такива мисли и възгледи, как могат все още да изпълняват с желание дълга си в Божия дом?“. Тук терминът „с желание“ трябва да бъде в кавички. Как трябва да се обясни това? От една страна, те изпълняват дълга си, защото са принудени от обстоятелствата или поради нуждата си от благословии. От друга страна, те считат, че нямат друг избор, освен неохотно да се примирят с това за момента, като изпълняват някои видове дълг и полагат малко усилия. В сърцата си вярват, че точно това трябва да правят, но тъй като не се интересуват от истината, те могат да полагат усилия и да изпълняват дълг само в замяна на Божиите благословии. С този начин на мислене могат ли да приемат истината? (Не.) Те дори не разбират какво е истината. Как тогава биха могли да я приемат?

Божието дело на правосъдието в последните дни е за да сложи край на тази епоха. Дали човек може да бъде спасен, или не, зависи в голяма степен от това дали може да приеме Божия съд и наказание и дали може да приеме истината. Някои хора признават, че Божиите слова са истината, но не приемат истината. За тях да приемат истината е все едно да им бъде трансплантирано сърце. Ето колко мъчително би им се сторило това. Като се има предвид начинът, по който този тип хора се отнасят към истината, като отказват да я приемат независимо от всичко, Бог не е Този, Който е виновен, че не ги е спасил — те могат да обвиняват само себе си, че не са приели истината. Те нямат тази благословия. Божието спасяване на хората от влиянието на Сатана не е толкова просто, колкото хората си го представят. От една страна, онези, които вярват в Бог, трябва да приемат да бъдат наказвани и кастрени чрез Божиите слова. Това е един етап. От друга страна, те трябва да приемат и Божия съд и Божието наказание, Божиите изпитания и облагородяване. Съдът и наказанието са един етап. Изпитанията и облагородяването са още един етап. Някои хора могат неохотно да приемат да бъдат кастрени, като си мислят, че са постигнали покорство, а след това не напредват повече и не се стремят към истината. Други особено силно обичат истината и могат да понесат всякаква болка, за да получат истината. Те могат не само да понесат наказанието на Божиите слова, но и да навлязат в етапа на приемане на Божия съд и на Божието наказание. Те считат, че приемането на Божия съд и наказание е Божие възвеличаване, Божия любов и славно дело. Те не се страхуват от страданието. След като преживеят съд и наказание, тези хора могат да приемат и изпитания и облагородяване и все така да се стремят към истината. Независимо колко големи са изпитанията и облагородяването, те все още могат да видят Божията любов и могат да принесат себе си, за да удовлетворят Бог. Колкото и да са кастрени, те не считат това за несгода. Вместо това те считат, че това е още по-голяма любов от Бог. След като преживеят още много изпитания и облагородяване, накрая те постигат цялостно пречистване и усъвършенстване. Това означава да преживееш Божието дело до най-високия етап. А сега Ми кажете има ли разлика между онези, които вярват в Бог и преживяват само един етап на Божието наказание чрез Неговите слова, и онези, които преживяват два етапа — Божия съд и наказание, както и изпитания и облагородяване? Със сигурност има разлика. При някои хора Бог спира, след като само ги е наказал, и оставя останалото на техния собствен избор и осъзнатост. Ако те не приемат истината и не изберат правилния път, какво показва това? Може да се каже, че Бог няма как да спаси такива хора. Някои хора често говорят за това, че страдат от работа, от перспективи, от къща, от партньор, от чувства — за тях всичко е въпрос на страдание, а какъв е крайният резултат? (Той не е свързан с истината.) Точно така, той не е свързан с истината, не е свързан с Божието дело. Това, което правиш в този случай, е просто безцелно да страдаш. Просто се бориш и чакаш времето да мине, без никакъв процес на отправяне на молитви към Бог или търсене на истината. Това не е видът „страдание“, свързан с облагородяването, защото не е Божие дело и няма нищо общо с Него. Ти просто сам страдаш, а не се подлагаш на Божието облагородяване. Но все още си мислиш, че Бог те облагородява. Ти си прекалено голям оптимист. Това е просто пожелателно мислене! Ти дори не си пригоден да бъдеш облагородяван от Бог. Ти дори не си преминал през етапа на наказанието и съда, а очакваш от Бог да те подложи на изпитания и облагородяване? Възможно ли е изобщо това? Не е ли това неосъществима мечта? Могат ли обикновените хора да издържат на изпитания и облагородяване? Може ли обикновеният човек да приеме това? Дали това е нещо, което Бог дарява на обикновения човек? Категорично не. След като Бог накаже даден човек, ако този човек, поради своя надменен нрав, поради своята непримиримост, измамност, нечестивост или какъвто и да било друг нрав, бъде съден, дисциплиниран или изрично наказан от Бог по един или много въпроси, което да го накара да осъзнае защо Бог го дисциплинира — и впоследствие развие истинско разбиране за Бог и за себе си, нравът му претърпява истинска промяна и тогава той постепенно придобива истинско покорство пред истината — само това е процесът, чрез който Бог съди и наказва хората. Въз основа на какво Бог извършва това дело? Има едно условие ‒ човекът, който получава такова дело, трябва да е способен да изпълнява задоволително дълга си в Божия дом. Това задоволително изпълнение изисква само две неща: покорство и преданост. Първо, човекът трябва да има съвест и разум. Само хората със съвест и разум отговарят на условията за приемане на истината. Когато такива хора със съвест и разум получат Божието наказание, те са способни да търсят истината и да се покоряват. Едва след това Бог пристъпва към делото на правосъдието и наказанието. Това е последователността на Божието дело. Ако някой в Божия дом обаче никога не може да изпълнява дълга си предано, не показва ни най-малко покорство пред Божието върховенство и не успява да изпълни дълга си задоволително, когато се сблъска със злочестини, той бива разкрит или кастрен и най-много да изпита Божието наказание и дисциплиниране. Той не бива подлаган на Божия съд и наказание, да не говорим за изпитания и облагородяване. С други думи, той по принцип не участва в Божието дело по усъвършенстването на хората.

Съдържанието, за което току-що разговаряхме, се отнася за Божието дело за спасяването и усъвършенстването на хората, за методите и обектите на Божието дело, както и за това върху кои хора Бог върши Своето дело на правосъдие и наказание, изпитания и облагородявания. Засегнахме и степента на навлизане в живота на хората, когато са подложени на това Божие дело, както и вида на същността и условията, които хората трябва да притежават като минимум, за да приемат Божия съд и наказание. И така, какви са представите на хората в това отношение? Хората си мислят: „Щом човек следва Бог, щом е приел тази стъпка от Божието дело, той непременно ще бъде подложен на Божия съд и наказание. Скоро след това ще дойдат и изпитанията и облагородяванията от Бог. Затова често се сблъскваме с изпитания, облагородявания и кастрения и биваме лишени от семейство, обич, статус и перспективи. Впоследствие непрекъснато страдаме заради обичта, статуса и перспективите“. Точни ли са тези твърдения? (Не.) Хората могат да превърнат една-единствена дума от Божиите слова и от Божието дело в нещо, което според тях е духовен термин — защо е така? В действителност начинът, по който страдат, е просто борба, просто оставяне на течението на времето. Този начин няма абсолютно никакво значение. Но хората го считат за изпитания и облагородявания, като казват, че това е Божието облагородяване. Което е груба грешка. Това е нещо, което хората насила налагат на Бог, а то изобщо не представлява Божиите намерения. Не е ли това погрешно разбиране на Бог? Наистина това е погрешно разбиране. И как се развива подобно погрешно разбиране? Понеже хората не разбират истината, те развиват такива погрешни разбирания въз основа на собствените си фантазии. Впоследствие ги пропагандират и разпространяват нагло навсякъде, което в крайна сметка води до различни твърдения за „страданието“. Затова често чувам някои хора да казват: „Еди-кой си беше заменен и след това стана негативен. Той е със „статус на страдалец“!“. Статусът на страдалец не означава, че е преживял изпитания и облагородявания. Това е просто човек, който губи статус, страда от емоционално разочарование и се бори с вътрешната си болка по време на неуспех. Тъй като това, което хората наричат „страдание“, и това, което Бог нарича облагородяване, са две различни неща, какво всъщност означава истинското облагородяване? На първо място, това означава хората да разберат, че Бог извършва много подготвителна работа, преди да ги подложи на изпитания и облагородявания. От една страна, Той избира хората. Той избира правилните хора. По-рано обсъдихме какъв тип човек е считан за правилен в очите на Бог и на какви условия трябва да отговаря. Първо, той трябва да има поне съвест и разум в човешката си природа. Второ, той трябва да е способен да изпълнява дълга си задоволително, да го изпълнява предано и покорно. След това той трябва да премине през години на кастрене, дисциплиниране и укоряване. Вие може да не сте много наясно какво означават дисциплинирането и укоряването, тъй като тези понятия може да не са значими за вас. Те може да изглеждат сравнително неосезаеми и абстрактни за хората. Но когато става въпрос за това да бъдеш кастрен, то е нещо, което хората могат да чуят и почувстват. Има специфичен език и определен тон, така че хората знаят какво се случва. Ако някой върши нещо нередно, върви срещу принципите, действа безразсъдно или взема едностранни решения, които вредят на интересите на Божия дом или на работата на църквата, и бъде кастрен, именно това означава да бъдеш кастрен. Какво тогава означават укоряването и дисциплинирането? Например, ако някой не е подходящ за водач на група и му липсва преданост, ако върши неща, които нарушават истините принципи или църковните правила, и впоследствие бъде заменен, това ли е укоряването? Това наистина е форма на укоряване. Независимо дали на пръв поглед изглежда, че с него се занимава църквата, или че е заменен от някой водач, в Божиите очи това е Негова заслуга и той е част от Неговото дело. Това е форма на укоряване. Също така, когато хората са в добро състояние, те обикновено са изпълнени със светлина и могат да имат свежи прозрения. Когато обаче работата им се проваля поради някакви състояния или конкретна причина и те бъдат разкрити, това не е ли форма на укоряване? Това също е форма на укоряване. Считат ли се тези неща за съд и наказание? На този етап те все още не се считат за съд и наказание, затова със сигурност не може да се считат за облагородявания и изпитания. Те са просто укор, получени по време на изпълнението на нечий дълг. Проявленията на укоряването понякога включват сблъскване с болест или многократно объркване на задачи, или изгубване на ориентация в неща, в които някога човекът е имал умения, без да знае какво да прави. Всичко това е укоряване. Разбира се, понякога укоряването идва чрез подсказки от близки хора или чрез това, което се разкрива от определено събитие, което кара човека да се смути и да се оттегли в дълбоко самоизследване и анализ. Това също е укоряване. Дали получаването на Божия укор е нещо добро, или нещо лошо? (То е нещо добро.) Теоретично погледнато, то е нещо добро. Независимо дали хората могат да го приемат, или не, то е нещо добро, тъй като най-малкото доказва, че Бог поема отговорност за теб, че Бог не те е оставил и че Бог върши делото Си върху теб, като те подканя и напътства. Фактът, че Бог върши делото Си върху теб, потвърждава, че Бог все още няма намерение да се откаже от теб. Една от последиците от това е, че Бог може да продължи да те укорява и дисциплинира или, ако се справяш добре и си на правилния път, Той ще те подложи на съд и наказание. Но нека не избързваме твърде много. Засега Бог многократно ще те укорява и дисциплинира. След това, понеже се стремиш към истината, имаш покорство и си правилният човек, Бог ще те подложи на съд и наказание. Това е началната стъпка. Повечето хора вече са преживели просто да бъдат кастрени. Само новодошлите все още не са преживели това. В повечето случаи хората действат въз основа на съвестта си, изпитват вътрешен упрек, чувстват Божиите слова, които ги подканят в ушите или в сърцата им: „Не бива да правя това. Това е непокорство“. Това са Божиите слова, които ги подканят, увещават и предупреждават. Формите на кастрене, които хората преживяват, са различни: то може да дойде от водачи и работници, от братя и сестри, от Горното и дори направо от Бог. Много хора са преживели тези неща, но по-малко хора са преживели Божието укоряване и дисциплиниране. Какво означава по-малко в случая? Това означава, че много повече хора са далеч от получаването на Божия съд и наказание — а какво да кажем за Божиите изпитания и облагородявания? Те са още по-далеч от тях. Пропастта е още по-дълбока, разстоянието е още по-голямо. Преди хората са си казвали: „Бог ме съди и наказа, като ми даде пришка в устата“, „Бог ме съди и наказа, допуснах грешка, казах нещо нередно и имах главоболие в продължение на дни. Сега разбирам какво е Божият съд и наказание“ — не са ли това погрешни разбирания? Този вид погрешно разбиране на Бог е най-разпространеното. Повечето хора разбират Бог по този начин. Това погрешно разбиране води и до някои негативни последици, като кара хората да считат, че произнасянето на една-единствена грешна дума ще доведе до Божието дисциплиниране. Това е просто погрешно разбиране на Бог и е напълно несъвместимо с това, което Бог върши. С такива погрешни разбирания за Бог може ли човек в крайна сметка да изпълни Божиите изисквания? Определено няма да успее.

Повечето хора вече са преживявали Божието укоряване и дисциплиниране, били са кастрени и са получавали подканяне и увещание от Божиите слова, но това е всичко. Тук възниква един въпрос: защо хората не са преживели Божия съд и наказание, дори след като са преживели до тази стъпка? Защо кастренето, подканянето от Божиите слова или дисциплинирането и укоряването не се считат за съд и наказание? От гледна точка на подканянето от Божиите слова, кастренето, укоряването и дисциплинирането, които хората са преживели, какъв е постигнатият резултат? (Те са придобили задръжки във външното си поведение.) В поведението им са настъпили някои промени, но това показва ли промяна в нрава? (Не.) Това не представлява промяна в нрава. Някои хора казват: „Толкова години вярваме в Бог и сме слушали толкова много проповеди, но нашият нрав все още не се е променил. Не сме ли ощетени? Имаме само малка промяна в поведението си. Не е ли това много жалко? Кога Бог ще започне да ни спасява? Кога ще получим спасение?“. Нека тогава обсъдим какви придобивки са получили и какви промени са направили онези, които са преживели тези различни аспекти на Божието дело. Току-що някой спомена за промени в поведението. Това е общо твърдение. За да бъдем по-конкретни, при първото си идване в църквата и поемането на дълг хората не са били кастрени и са бодливи като кактус, искат да имат последната дума за нещата. Те си мислят: „Сега, когато вярвам в Бог, имам права и свобода в църквата, така че ще действам, както намеря за добре“. В крайна сметка, след като са преминали през поредица от кастрения и дисциплинирания и след като са чели Божиите слова, слушали са проповеди и са чули общения за истината, те вече не смеят да се държат по този начин. Всъщност те не са станали напълно послушни. Просто са придобили капчица разум и са разбрали някои доктрини. Когато другите казват неща, които са съобразени с истината, те могат да признаят, че казаното е правилно и, макар да не разбират добре тези неща, могат да ги приемат. Тогава не са ли те вече много по-послушни, отколкото са били преди това? Фактът, че приемат тези неща, показва, че поведението им е претърпяло някакви промени. Как са настъпили тези промени? Те са се появили благодарение на увещанията и подканянията, както и на утехата от Божиите слова. Понякога такива хора се нуждаят от известно дисциплиниране, от известни кастрения, както и от известно общение за принципи, в което да им се каже, че едно нещо трябва да се прави по определен начин и не може да се прави по друг начин. Те си мислят: „Трябва да го приема. Там е изложена истината. Кой би посмял да ѝ се противопостави?“. В Божия дом Бог е велик, истината е велика и е на власт. С тази теоретична основа някои хора са се пробудили и са придобили разбиране за това какво означава да имаш вяра в Бог. Да вземем например някой, който първоначално е бил варварин, разпуснат, напълно необуздан, който не е познавал правилата, вярата в Бог, Божия дом, църквата и принципите за изпълнение на дълга си: когато такъв човек — който не знае нищо — дойде в Божия дом с доброта и ентусиазъм, изпълнен с „велики“ въжделения и надежди, и там бъде подканян и увещаван, поен, хранен и кастрен от Божиите слова, който отново и отново бива укоряван и дисциплиниран, постепенно в човешката му природа ще настъпят някои промени. Какви са тези промени? Той започва да разбира нещо от принципите на човешкото поведение и да узнава, че в миналото по-скоро му е липсвало човешко подобие, че се е държал варварски, надменно, предизвикателно и възмутително, че не е говорел като истински човек и е действал без правила, не е знаел как да търси истината. Мислел си е, че да имаш вяра в Бог, е просто въпрос на това да правиш всичко, което Бог иска, и да ходиш там, където Той ти казва. С други думи той е носил в себе си варварска енергичност, като през цялото време е вярвал, че това е преданост и любов към Бог. Сега този човек отрича всички тези неща и знае, че те са плод на човешката фантазия, че са просто добро поведение, а някои от тях дори са произлезли от Сатана. Вярващите в Бог трябва да се вслушват в Неговите слова и да поставят истината над всичко друго, да я оставят да упражнява властта си във всички неща. Казано накратко, всички хора вече теоретично са разбрали и признали, и в дълбините на сърцата си са приели, че тези слова, които Бог е изрекъл, са верни — че те са истината, реалността на положителните неща — независимо колко дълбоко са се вкоренили в сърцата им и колко голяма роля са изиграли тези слова. Впоследствие, след като преминат през определена степен на неосезаемо укоряване и дисциплиниране, в съзнанието им възниква някаква наченка на истинска вяра. От първоначалните им нереалистични фантазии за Бог до чувството, което имат сега — че има Бог и че Той е съвсем практически — след като хората са имали тези чувства при вярата си в Бог, тогава техните мисли и възгледи, начините им на гледане на нещата и етичните им норми, както и начинът им на мислене постепенно ще започнат да се променят. Бог например изисква от хората да бъдат честни. Макар че все още можеш да лъжеш и да бъдеш измамен, дълбоко в себе си ти знаеш, че измамността е погрешна и че да лъжеш и мамиш Бог е грях, че е нечестив нрав — но не можеш да се сдържиш. Да кажем например, че в момента ти все още имаш надменен нрав. Понякога не можеш да се въздържаш, често разкриваш този нрав и често се бунтуваш срещу Бог, винаги искаш да доминираш и да действаш еднолично, да имаш последната дума. Но също така знаеш, че това е покварен нрав, и можеш да се молиш на Бог за него. Макар да няма забележимо преобразяване, поведението ти постепенно е започнало да се променя. Дори без да си подложен на съд и наказание и макар че нравът ти не се е променил, истината и Божиите слова постепенно озаряват дълбините на сърцето ти, като същевременно напътстват и променят поведението ти, карат те да живееш все повече като човек и постепенно пробуждат съвестта ти. Ако направиш нещо, което предава съвестта ти, ще почувстваш неудобство в сърцето си. Повдигането на този въпрос те кара да почувстваш нещо. Не си така безчувствен, както преди, изпитваш съжаление и си готов да се поправиш. Дори да не можеш веднага да промениш нрава си в това отношение, ако това засяга състоянието ти, ти можеш да осъзнаеш, че се намираш в това състояние. Имаш вътрешна осъзнатост и тази осъзнатост води до промяна в поведението ти. Тази промяна е единствено промяна в поведението. Макар че се случва и продължава да се случва, тя не представлява промяна в нрава. Тя категорично не е промяна в нрава. Някои хора може да изпитат безпокойство, след като чуят това, и да си кажат „Такава значителна промяна, а все още не е промяна в нрава? Тогава какво представлява промяната в нрава? Кои промени спадат към промяната в нрава?“. Засега да оставим това настрана. Да продължим да обсъждаме промените, които хората вече са постигнали и които са следствия и резултати от Божиите слова и от всичко, което Той е извършил в хората. Хората работят усилено, за да променят своите мисли и възгледи, които не са съобразени с истината. Когато се сблъскат с въпроси, те ще имат осъзнатост, ще сравняват въпроса с истината и ще казват: „Този въпрос не е съгласно истината, но аз все още не мога да се избавя от моето виждане. То все още съществува“. Ти само си осъзнал и си научил, че твоето виждане не е съобразено с Божиите слова. Може ли това да докаже, че твоето виждане вече се е променило или че си се избавил от него? Не може. Твоето виждане не се е променило и ти не си се избавил от него, което доказва, че твоят покварен нрав остава непокътнат и не е започнал да се променя. Единствено твоето съзнание, най-съкровените кътчета на сърцето ти вече са приели Божиите слова и ги считат за истината. Но това е само теоретично и субективно желание — Божиите слова все още не са се превърнали в твой живот и все още не са станали твоя реалност. Когато Божиите слова станат твоя реалност, ти ще се избавиш от своите възгледи и ще се отнасяш към всички хора, събития и неща, както и към всичко, което се случва около теб, като използваш възгледите на Божиите слова.

Сега на какъв етап е навлизането ви в живота? Вече си започнал да разбираш, че възгледите ти са погрешни, но все още разчиташ на тях, за да живееш, и ги използваш, за да оценяваш Божието дело. Използваш мислите и възгледите си, за да съдиш обстоятелствата, които Той подготвя за теб, и в отношението си към Божието върховенство използваш мислите и възгледите си. Това съгласно истините принципи ли е? Не е ли абсурдно? Хората разбират само малка част от доктрината, но искат да оценяват Божиите действия. Не е ли това невероятно надменно? Сега ти просто признаваш, че Божиите слова са добри и правилни, и ако погледнем външното ти поведение, не правиш неща, които очевидно противоречат на истината, още по-малко такива, с които да съдиш Божието дело. Ти си способен също така да се покориш на подредбите за работата в Божия дом. Това е да се превърнеш от невярващ в последовател на Бог с благоприличието на светец. Преобразяваш се от човек, който определено живее според философиите на Сатана и съгласно сатанинските понятия, закони и познания, в човек, който, след като е чул Божиите слова, счита, че те са истината, приема ги и се стреми към истината, превръща се в човек, който може да приеме Божиите слова за свой живот. Такъв е този процес — нищо повече. През този период твоето поведение и начините, по които вършиш нещата, със сигурност ще претърпят някои промени. Колкото и да се променяш, това, което се проявява в теб, за Бог не е нищо повече от промени в поведението и методите ти, промени в най-съкровените ти желания и въжделения. То не е нищо повече от промени в мислите и възгледите ти. Сега може да си способен да принесеш живота си на Бог, когато събереш сили и имаш порив, но не можеш да постигнеш абсолютно покорство пред Бог по въпрос, който намираш за особено противен. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Вероятно доброто ти сърце ти дава възможност да пожертваш живота си и всичко за Бог, като кажеш: „Готов съм и желая да дам кръвта и живота си за Бог. В този живот не съжалявам за нищо и не се оплаквам от нищо! Отказах се от брака, от светските перспективи, от всякаква слава и богатство и приемам тези обстоятелства, които Бог ми е подготвил. Мога да издържа на всички подигравки и клевети на света“. Но в момента, в който Бог ти подготви обстоятелство, което не отговаря на твоите представи, ти можеш да се изправиш срещу Него, да протестираш шумно срещу Него и да Му се съпротивляваш. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Възможно е също така да можеш да пожертваш живота си за Бог и да се откажеш от хората, които обичаш най-много, или от нещото, което обичаш най-много, с което сърцето ти най-трудно може да понесе да се раздели, но когато си призован да говориш на Бог от сърце и да бъдеш честен човек, ти е доста трудно и не можеш да го направиш. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. От друга страна, може би не жадуваш за плътски удобства в този живот, не ядеш хубава храна, нито носиш хубави дрехи, всеки ден работиш до скъсване и до изтощение в дълга си. Можеш да понесеш всякаква болка, причинена ти от плътта, но ако Божиите подредби не са в съгласие с твоите представи, не можеш да разбереш това и в теб се пораждат недоволство срещу Бог и погрешни разбирания за Него. Отношението ти с Бог става все по-ненормално. Винаги се съпротивляваш и се бунтуваш, неспособен си да се покориш напълно на Бог. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Готов си да дадеш живота си за Бог, но защо не можеш да Му кажеш една честна дума? Готов си да оставиш настрана всичко, което е извън теб, но защо не можеш да бъдеш единствено предан към поръчението, което Бог ти е дал? Готов си да се откажеш от живота си за Бог, но когато разчиташ на чувствата си, за да вършиш нещата и да поддържаш отношенията си с другите, защо не можеш да се самоанализираш? Защо не можеш да заемеш позиция за отстояване на църковната работа и на интересите на Божия дом? Дали си някой, който живее пред Бог? Вече си дал обет пред Бог да отдаваш всичко за Него през целия си живот и да приемеш всяко страдание, което те сполети. Защо тогава един случай на освобождаване от дълга ти те кара толкова дълбоко да потънеш в негативизъм, че да не можеш да излезеш от това състояние дни наред? Защо сърцето ти е изпълнено със съпротива, недоволство, погрешно разбиране и негативизъм? Какво се случва? Това показва, че сърцето ти най-много обича статуса и това е свързано с твоето слабо място. Затова когато бъдеш освободен, падаш и не можеш да се изправиш. Това е достатъчно доказателство, че макар поведението ти да се е променило, твоят живот нрав не се е променил. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава.

Повечето хора сега проявяват известно добро поведение, но много малко от тях търсят истината или я приемат, а почти никой не проявява истинско покорство. От тази гледна точка много хора просто преживяват промени в поведението си и промени в мислите и възгледите си, имат желание и въжделение да приемат Божието върховенство и да му се покорят и не таят негодувание в сърцата си. Кажете Ми, тези хора преживявали ли са Божия съд и наказание? (Не.) За съжаление, свидетелствата за преживяване, които преди това споделихте, не включват Божия съд и наказание. Всички те не отговарят на Божиите изисквания. Щом все още не си преживял Божия съд и наказание, значи твоят нрав не е започнал да се променя. Ако твоят нрав не е започнал да се променя, значи промените, които чувстваш, са само поведенчески. Тези поведенчески промени може да се отдадат на твоето собствено съдействие, да се дължат отчасти на твоята добра човешка природа и да са следствия от Божието дело. Наистина ли мислиш, че Бог ще стигне само дотам в спасяването на хората? (Не.) Тогава какво ще направи Бог по-нататък? Кое е основното дело, с което Бог се занимава, когато спасява хората? (Съд и наказание.) Основният метод, който Бог използва, за да спасява хората, е съдът и наказанието. Но за съжаление почти никой все още не е способен да приеме Божия съд и наказание. Следователно Божието дело за спасяването на хората, за усъвършенстването им и за промяната в техния нрав все още не е започнало официално. Защо още не е започнало официално? Защото това Божие дело все още не може да се осъществи върху хората. Защо не може да се осъществи? Защото с оглед на сегашното състояние на хората, на техния духовен ръст и на това, на което са способни в момента, те все още далеч не отговарят на критериите, изисквани от Бог, така че Бог не може да продължи делото Си. Това означава ли, че Бог ще прекрати делото Си? Не, Бог чака. Какво още прави Той, докато чака? Той пречиства църквата, като я изчиства от хората, които смущават и прекъсват, от антихристите, от злите духове, от злите хора, от неверниците, от онези, които не вярват истински в Него, и от онези, които дори не могат да полагат труд. Това се нарича прочистване на полето. Нарича се също и пресяване. Прочистването на полето ли е основното занимание на Бог през този период? Не, през този период Бог ще продължи да върши делото Си върху вас чрез подканяне със слова, чрез поене, подхранване, кастрене, укоряване и дисциплиниране. До каква степен? Едва след като хората се сдобият с основните условия за приемане на съда и наказанието, Бог ще започне делото Си на правосъдие и наказание. Сега Ми кажете, въз основа на вашите предположения и преценки, на какви условия трябва да отговарят хората, преди Бог да започне делото на правосъдие и наказание? Както виждаш, Бог прави всичко, когато му дойде времето. Той не върши делото Си безразборно. Неговото дело на управлението следва плана, който Той е съставил, като Той прави всичко стъпка по стъпка, а не безразборно. И какво следва от тези стъпки? Всяка стъпка от делото, което Бог върши върху хората, трябва да доведе до резултат и когато види, че е настъпил такъв резултат, Той прави следващата стъпка от делото Си. Бог знае до какъв резултат може да доведе делото Му, какво трябва да каже и да направи. Той върши делото Си според това, от което хората се нуждаят, а не безразборно. Бог върши всяко дело, което ще бъде ефективно върху хората, а което е несъществено от гледна точка на ефективността, Бог със сигурност не го върши. Например, когато има нужда от негативни нагледни уроци, въз основа на които Божиите избраници да развият своята проницателност, в църквата се появяват лъжехристи, антихристи, зли духове, зли хора, хора, които смущават и прекъсват, въз основа на които други хора може да развият своята проницателност. Ако Божиите избраници разбират истината и могат да разпознават такива хора, тогава тези хора са изпълнили своето предназначение и тяхното съществуване вече няма стойност. В този момент Божиите избраници ще се надигнат, за да ги разобличат и докладват, и църквата веднага ще ги изчисти. Всички Божии дела имат своите стъпки и всички тези стъпки са подредени от Бог въз основа на потребностите в живота на човека и на духовния му ръст. От какво наистина се нуждаят хората и защо в църквата се появяват антихристи и зли хора? Хората обикновено са объркани по отношение на тези въпроси и не разбират какво се случва. Някои хора, които не разбират Божието дело, таят представи и дори се оплакват, като казват: „Как може антихристи да се появят в Божията църква? Защо Бог не се погрижи за това?“. Едва когато прочетат Божиите слова, в които се казва, че тези събития са предназначени, за да могат хората да научат уроци и да развият проницателност, те получават прозрение и разбират Божиите намерения. Първоначално на хората им липсва проницателност за злите хора. Когато църквата отлъчи такива зли хора, другите таят представи. Те считат, че отлъчените са направили много приношения и са били способни да понесат несгодите, затова считат, че не е трябвало да бъдат отлъчени. Тогава те започват да се съпротивляват на това, което Бог е направил. Но след период на преживяване хората придобиват разбиране за истината и развиват способността да разпознават злите хора. Сега, когато зъл човек бъде отлъчен, те вече не таят представи и не се съпротивляват. Когато отново видят зъл човек да извършва злодеяния, те могат да го разпознаят и всички си сътрудничат, за да докладват за този човек и да го премахнат, преди да е нанесъл значителни вреди. Тези зли хора вече нямат опора в Божия дом. Как се постига това? Как се появява тази проницателност у хората? Това е Божие дело. Без Божието дело хората не биха могли да разберат тези неща. Божието дело следва определена последователност и стъпките на тази последователност се определят от потребностите на човешкия живот. Но самите хора не са наясно от какво всъщност се нуждаят, те са объркани. Следователно Бог може само да продължи Своето дело, като подрежда многобройни уроци, от които хората да се учат, дава им възможност да навлязат в истината реалност и да постигнат резултатите, които Той изисква. Независимо дали хората разбират това, или не, Бог неуморно продължава делото Си — това е Божията любов. Съвсем същото е и когато Бог кастри някого: ако сгреши, Бог го кастри. Ако сгреши отново, Той го кастри отново. Ако се разкрие отново, Бог го кастри още веднъж. Той работи търпеливо, докато човекът наистина придобие разбиране, вече не е безчувствен и стане толкова чувствителен, че сякаш докосва оголена жица, когато отново се сблъска с подобни ситуации, и вече не допуска грешки. Тогава това е достатъчно и Бог ще прекрати делото Си. Когато отново се сблъскаш с тези въпроси, можеш да се справиш с тях самостоятелно и в съответствие с принципите, Бог вече няма нужда да се тревожи. Това доказва, че си разбрал Божиите слова и Божията истина, приел си ги в сърцето си и те са станали твой живот. В този момент Бог прекратява делото Си. Това са стъпките на Божието дело и след като ги преживеете, ще видите Божията същност и мъдрост. Това е неоспоримо и абсолютно сигурно.

Току-що споменахме, че стъпките на Божието дело са свързани с промяна в нрава на хората. Божието дело не означава да се позволи на хората да претърпят малка промяна в поведението си, да разберат някои правила и да имат някакво човешко подобие, след което тези неща да бъдат обявени за голям успех. Ако беше така, делото щеше да е приключило още в Епохата на благодатта. Какво иска Бог? (Промяна в нрава на хората.) Правилно, промяната в нрава е това, което хората, които наистина са спасени, трябва да притежават. Това, което Бог иска, не е просто промяна в поведението на хората, а нещо по-важно — промяна в техния нрав. Това е критерият, въз основа на който да бъдеш спасен. Току-що бяха споменати и някои промени в поведението, като например способността да се откажеш от нещата и да пожертваш живота си за Бог — това са ясни промени в поведението. Но ако няма преданост към Божиите поръчения, ако човек все още може да действа нехайно и все още си служи с измама, това означава, че все още не е настъпила промяна в нрава му. Сега хората имат само похвално поведение. Изглежда, че в по-голяма степен се приближават до поведението на светец, държат се с по-човешка природа и имат някакво достойнство и почтеност. Независимо колко добро поведение показва някой обаче, ако то не е свързано с практикуването на истината и не е изживяно от неговата съвест, разум и нормална човешка природа, тогава то няма нищо общо с промяната в нрава и не е това, което Бог иска. Погледнато по този начин, в контекста на сегашното ви поведение, независимо доколко спазвате правилата, доколко сте послушни, по какъв начин бихте могли да пожертвате живота си или колко големи са въжделенията ви, успели ли сте да удовлетворите Бог? Изпълнили ли сте Божиите изисквания? (Не.) Дали Божиите изисквания са твърде високи? Някои хора си мислят: „Хората сега са толкова послушни, как така все още не са изпълнили Божиите изисквания?“. Как мислите, дали това послушание е покорство? (Не.) Точно така. Това послушание сега е просто наличие на малко рационалност, а всичко това е резултат от Божието дисциплиниране. Това е изцяло следствието, постигнато от Божието дисциплиниране. Едва след като Бог ревностно изрече толкова много слова, съвестта на хората се пробуди, чувството за съвест на хората се раздвижи и те започнаха да изживяват някакво подобие на човешка природа, да имат някакви правила в начина, по който вършат нещата, да могат да се допитват за всичко, което правят, и да изпитват някакви угризения, когато действат против принципите. Накратко, промените в поведението не отговарят на условията за получаване на Божия съд и наказание. Бог не иска промяна в поведението на хората. И така, какво иска Бог? Той иска промяна в техния нрав. А какви точно са проявленията на промяната в нрава? До каква степен трябва да се промени човек в различни аспекти, за да бъде пригоден за Божия съд и наказание? Той трябва да се промени до такава степен, че Бог да може да види представянето му във всички аспекти — най-вече да види дали може да изпълнява дълга си задоволително, дали може да приеме да бъде кастрен, дали може да търси истината във всичко, дали може да следва Бог, когато е изправен пред премеждия и изпитания, и дали като цяло може да приема и да се покорява на всичко, което Бог казва. Дори когато другите не го наблюдават и когато е изправен пред изкушения, той трябва да може да се въздържа от извършването на лоши неща, да не извършва никакво зло. В Божиите очи такива хора отговарят на критерия. Те са пригодни да получат официално Неговия съд и наказание, което представлява следващата стъпка от Божието дело на спасяването и усъвършенстването. Какъв сигнал, какъв критерий има тук — вие знаете ли? (Това, за което си помислих, е, че чрез Божието укоряване и дисциплиниране човек може постепенно да възстанови съвестта и разума си и, заедно с някои промени в поведението си, в крайна сметка може да бъде способен да изпълнява дълга си предано. Тогава Бог може да започне делото на правосъдието и наказанието на този човек.) Съгласни ли сте всички вие с това твърдение? (Да.) Добре, но това е само едно от условията. Преди Бог да извърши делото на правосъдието и наказанието върху някого, Бог ще оцени този човек. Как го оценява? Бог има няколко критерия. Първо, Той наблюдава какво е отношението му към Божиите поръчения, т.е. какво е отношението му към дълга, който трябва да изпълнява, дали може да изпълнява дълга си с цялото си сърце, по най-добрия възможен начин и предано. Казано накратко, Той наблюдава дали хората могат да покрият критерия за задоволително изпълнение на дълга — това е първият аспект. Това е пряко свързано с живота на вяра в Бог и с ежедневната работа, с която се занимават хората. Защо Бог поставя този аспект като условие, като критерий за оценка? Каква е причината за това — вие знаете ли? Когато Бог поверява на някого задача, отношението на този човек е от решаващо значение — по този начин Бог го оценява. Тази задача му е поверена от Бог. Как би се отнесъл към нея човекът със съвест, за разлика от човека без съвест? Как би се отнесъл към нея един рационален човек, за разлика от един ирационален човек? Има разлика между тях. Съвестта и рационалността са черти, които трябва да присъстват в човешката природа. Освен това да имаш само малко чувство за съвест или малко рационалност не е достатъчно. Ако хората възвърнат съвестта и рационалността си, тогава ще заприличат ли на човешки същества? Постигнали ли са по този начин истината реалност? Не, това все още не е достатъчно. Бог наблюдава и пътя, който хората изминават в периода на изпълнение на дълга си. Какъв път изминават хората, за да изпълнят изисквания от Бог критерий? Първо, минималният критерий е да не извършват зло и да имат покорство, докато изпълняват дълга си. Ако човек е способен да върши зло, той е напълно загубен. Той не е от типа хора, които Бог иска да спаси. Освен това в отношението си към Божиите поръчения, освен че трябва да пристъпва към тях със съвест и рационалност, още по-необходимо е да търси истината и да разбира Божиите намерения. Независимо от обстоятелствата, независимо дали въпросът, с който се сблъскваш, е съобразен с твоите представи и фантазии, ти трябва да имаш отношение на покорство. На този етап това, което Бог желае, е твоето покорно отношение. Ако просто признаеш, че Божиите слова са цялата истина и са правилни, това отношение на покорство ли е? Категорично не. Каква е практическата страна на отношението на покорство? Тя е следната: трябва да си наложиш да приемеш Божиите слова. Макар че твоето навлизане живота е повърхностно, а духовният ти ръст е недостатъчен и познанията ти за практическата страна на истината все още не са достатъчно дълбоки, ти все още можеш да следваш Бог и да Му се покоряваш — това е отношението на покорство. Преди да можеш да постигнеш пълно покорство, първо трябва да възприемеш отношение на покорство, т.е. трябва да приемеш Божиите слова, да вярваш, че те са правилни, да приемеш Божиите слова за истината и за принципите на практикуване и да си способен да ги отстояваш като правила, дори когато не схващаш добре принципите. Това е вид отношение на покорство. Тъй като сега твоят нрав все още не се е променил, ако искаш да постигнеш истинско покорство пред Бог, първо трябва да имаш нагласа на покорство и да се стремиш да се покоряваш, като си казваш: „Ще се покорявам, независимо какво върши Бог. Не разбирам много истината, но знам, че когато Бог ми каже какво да правя, ще го направя“. Бог вижда това като отношение на покорство. Някои хора казват: „Ами ако не съм прав, като се покорявам на Бог?“. Нима Бог е способен да греши? Бог е истина и праведност. Бог не допуска грешки. Бог просто върши много неща и те не съвпадат с представите на хората. Трябва да кажеш: „Независимо дали това, което Бог върши, съвпада с моите представи, аз просто ще се съсредоточа върху това да слушам, да се покорявам, да приемам и да следвам Бог. Това трябва да правя като сътворено същество“. Дори ако има хора, които те съдят, че се покоряваш сляпо, не бива да им обръщаш внимание. Сърцето ти е уверено, че Бог е истина и че трябва да се покоряваш. Това е правилно и това е нагласата, с която човек трябва да се покорява. Само хора, които притежават такава нагласа, могат да придобият истината. Ако нямаш такава нагласа, но си кажеш: „Не търпя другите да ме дразнят. Никой няма да ме заблуди. Аз съм твърде проницателен и не могат да ме накарат да се покоря на нищо! Каквото и да ми се случи, трябва да го проуча и анализирам. Само когато то е съобразено с моите възгледи и мога да го приема, тогава ще се покоря“ — това отношение на покорство ли е? Това не е отношение на покорство. Това е липсваща нагласа на покорство, без намерение за покорство в сърцето на човека. Ако кажеш: „Дори да е бог, пак ще трябва да го проуча. Дори кралете и кралиците получават същото отношение от мен. Това, което ми казваш, е безполезно. Вярно е, че съм сътворено същество, но не съм глупак — така че не се отнасяй с мен като такъв“, тогава за теб всичко е приключило. Липсват ти условията да приемеш истината. На такива хора им липсва каквато и да било рационалност. Те не притежават нормална човешка природа, така че не са ли зверове? Как без рационалност човек може да постигне покорство? За да постигне покорство, човек първо трябва да притежава нагласа на покорство. Само с нагласа на покорство човек изобщо може да има каквато и да било рационалност. Ако няма нагласа на покорство, тогава той няма никаква рационалност. Хората са сътворени същества. Как могат да разбират ясно Създателя? Цялото човечество не е било способно да разшифрова нито една от Божиите идеи в продължение на 6000 години, така че как хората могат да разберат веднага какво върши Бог? Ти не можеш да разбереш. Има много неща, които Бог върши от хиляди години и които Бог вече е разкрил на човечеството, но ако не ги беше разяснил на хората, те все още не биха ги разбрали. Може би сега ти разбираш словата Му в буквален смисъл, но след двадесет години ще ги разбереш истински поне малко. Ето колко голяма е пропастта между хората и това, което Бог изисква. В този контекст хората трябва да притежават рационалност и нагласа на покорство. Хората са просто мравки и ларви, но искат да разберат ясно Създателя. Това е най-неразумното нещо. Някои хора винаги се оплакват, че Бог не им казва за Своите тайнства и не им обяснява истината директно, а винаги кара хората да търсят. Но да се казват тези неща е неправилно и неразумно. Колко от всички тези слова, които Бог ти е казал, разбираш? Колко от Божиите слова можеш да приложиш на практика? Божието дело винаги се случва на стъпки. Ако Бог беше казал на хората преди 2000 години за Своето дело от последните дни, щяха ли да го разберат? В Епохата на благодатта Господ Исус стана подобие на греховната плът и беше принос за грях за цялото човечество. Ако Той беше казал това на хората по онова време, кой щеше да разбере? А сега хора като вас разбират някои концептуални теории, но по отношение на истини като истинския нрав на Бог, намерението на Бог да обича човечеството и произхода на нещата, които Бог е извършил по онова време, и плана зад тях, хората никога няма да са способни да разберат. Това е тайнството на истината, това е същността на Бог. Как хората могат да я видят ясно? Напълно неразумно е да желаеш да разбереш ясно Създателя. Ти си твърде надменен и надценяваш способностите си. Хората не бива да искат да разберат ясно Бог. Засега е добре, ако могат да разберат част от истината. Що се отнася до теб, разбирането на част от истината вече е достатъчно постижение. Следователно рационално ли е да имаш нагласа на покорство? Това е нещо напълно рационално. Нагласата и отношението на покорство са минимумът на това, което всяко сътворено същество трябва да притежава.

Да постигнеш задоволително и предано изпълнение на дълга и да притежаваш нагласа на покорство — колко време отнема това? Трябва ли да минат определен брой години? Няма конкретно определен срок и това зависи от стремежа на човека, от неговите въжделения и от степента на копнежа му по истината. То зависи и от изначалната му съвест, разум, заложби и прозрение. Веднага след придобиване на отношение на покорство ще настъпят допълнителни промени в речта, действията и поведението му. Какви са тези промени? В Божиите очи сега ти си в общи линии честен човек. Какво означава да си в общи линии честен човек? Означава, че елементът на умишлената лъжа в речта и в поведението ти е намалял, че осемдесет процента от това, което казваш, е вярно. Понякога поради немарливост, обстоятелства или по някаква друга причина лъжеш неволно и това е толкова неприятно, все едно си глътнал мъртва муха. Изпитваш безпокойство в продължение на няколко дни. Признаваш грешката си и се покайваш пред Бог, а след това настъпват промени — лъжите ти стават все по-малко и състоянието ти се подобрява. В Божиите очи ти си в общи линии честен човек. Някои хора казват: „Ако някой в общи линии е честен, не се ли е променил нравът му?“. Така ли стоят нещата? Не, това е само промяна в поведението. В Божиите очи способността да бъдеш честен човек включва не само промяна в държанието и поведението, но и съществени промени в начина на мислене и във възгледите за нещата. Такъв човек вече не възнамерява да лъже или мами и в това, което казва и прави, няма абсолютно никаква лъжа или измама. Думите и делата му стават все по-истински, с все повече честни думи. Например, когато те попитат дали си направил нещо, дори ако признанието ти би довело до това да ти ударят шамар или да те накажат, ти пак си способен да кажеш истината. Дори ако признаването ѝ води до понасяне на значителна отговорност, до смърт или унищожение, ти си способен да кажеш истината и си готов да практикуваш истината, за да удовлетвориш Бог. Това показва, че отношението ти към Божиите слова е станало доста непоколебимо. Независимо кога, изборът на който и да е от критериите за практикуване, изисквани от Бог, вече едва ли е проблем за теб. Можеш по естествен начин да го постигнеш и да го прилагаш на практика, без да те въздържат външни обстоятелства, напътствия на водачи и работници или без чувството, че Божията внимателна проверка е близо до теб. Способен си да правиш тези неща сам, без никакво усилие. Без възпиранията на външните обстоятелства и не от страх от Божието дисциплиниране, нито от страх от угризения на съвестта и със сигурност не от страх от подигравки или надзор от страна на другите — не заради някое от тези неща — ти можеш активно да изследваш собственото си поведение, да оцениш неговата правилност и да прецениш дали то съответства на истината и дали удовлетворява Бог. В този момент ти в общи линии си изпълнил критерия за това да бъдеш честен човек в Божиите очи. Да бъдеш в общи линии честен човек е третото основно условие за приемането на Божия съд и наказание.

Току-що разговаряхме за трите условия за приемането на Божия съд и наказание: първото е да изпълняваш дълга си задоволително, второто е да имаш отношение на покорство, а третото е да бъдеш в общи линии честен човек. Как се оценява това трето условие? Какви са критериите? (Човек по-рядко лъже умишлено и казва истината по-често.) Това означава да си способен да казваш истината през по-голямата част от времето. Всички вие би трябвало да сте способни да оцените това, нали? Да бъдеш честен човек е третото условие за приемане на Божия съд и наказание. Второто е да имаш отношение на покорство, което включва някои подробности, най-вече да не проучваш внимателно или да анализираш Божието дело, а да имаш само нагласа на покорство. Освен това то включва да се стремиш да бъдеш честен човек, да достигнеш момент, в който лъжите ти намаляват и през повечето време можеш да говориш истината, като изразяваш истинските си чувства. Най-важният аспект тук е субективното сътрудничество на хората, което означава да напредват активно и да се стремят да достигнат до истината. Да имаш нагласа на покорство е резултат, постигнат на субективния фронт. Да можеш да станеш честен човек — да бъдеш в общи линии честен човек — също е субективен въпрос и е резултат от усърдния стремеж на човека. Има още едно основно условие за приемането на Божия съд и наказание. Първо ще ви дам подсказка и ако мислите в посока на това, което ви казвам, ще можете да го схванете. От началото до края на вярата в Бог много ли грешки са допуснали хората в този живот? Имало ли е много прояви на непокорство срещу Бог? (Имало е много такива прояви.) И така, какво трябва да направи човек, когато допусне грешка или е непокорен? (Трябва да има покайващо се сърце.) Да имаш покайващо се сърце е признак за човек със съвест и разум. Да имаш съвест и разум са минималните качества, които трябва да притежава получателят на Божието спасение. Тези, които нямат съвест и разум, не могат да постигнат Божието спасение. Ако човек никога не може да се покае, след като е допуснал грешка, що за човек е той? Може ли човек, който никога не може да се покае, да следва Бог докрай? Може ли да има истинска промяна? (Не.) Защо не? (Защото му липсва покайващо се сърце.) Точно така, и това ни води към последното условие: човекът трябва да има покайващо се сърце. Докато следват Бог, поради глупостта и невежеството си и поради различните видове покварен нрав, хората често се разкриват като непокорни и понякога разбират погрешно Бог или се оплакват от Него. Те се отклоняват от пътя, а някои дори си създават представи за Бог, стават негативни, за известно време се отпускат в работата си и губят вярата си. Непокорното поведение възниква на всеки етап от живота на хората. Те носят Бог в сърцата си и знаят, че Той върши делото Си, когато нещо се случи, но понякога не могат да се примирят с този факт. Макар че на пръв поглед са способни да се покорят, дълбоко в себе си те просто не могат да го приемат. Какво показва, че дълбоко в себе си те не могат да го приемат? Един от начините, по които това се проявява, е, че макар да са наясно с всичко, те просто не са способни да загърбят това, което са направили, и да дойдат пред Бог, за да признаят грешките си и да кажат: „Боже, сгреших. Повече няма да постъпвам така. Ще търся Твоите намерения и ще направя това, което Ти искаш да правя. Не съм Те слушал, духовният ми ръст беше малък, бях глупав и невеж и често непокорен. Сега вече съм наясно с това“. Какво отношение имат хората, ако могат да признаят грешките си? (Искат да направят обрат.) Ако хората имат съвест и разум и копнеят за истината, но никога не умеят да се самоанализират и да направят обрат, след като са допуснали грешки, а вместо това вярват, че миналото е минало, и са сигурни, че не грешат, тогава какъв вид нрав показва това? Какъв вид поведение? Каква е същността на такова поведение? (Да си непримирим.) Такива хора са непримирими и, независимо какво се случва, те ще се следват този път. Бог не харесва такива хора. Какво каза Йона, когато изрази Божиите слова пред ниневийците? („Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Как реагираха ниневийците на тези думи? Когато видяха, че Бог ще ги унищожи, те побързаха да вземат вретище и пепел, да изповядат греховете си пред Него и да напуснат пътя на злото. Ето какво означава да се покаеш. Ако човек е способен да се покае, това му отваря огромна възможност. Каква е тази възможност? Това е възможността да продължи да живее. Без истинско покаяние ще ти бъде трудно да продължиш напред както в изпълнението на дълга си, така и в стремежа си към спасение. На всеки етап, било то, когато Бог те дисциплинира или укорява, или когато ти напомня и те увещава, щом между теб и Бог е възникнало противоречие, а ти не постигаш обрат и продължаваш да се вкопчваш в собствените си идеи, възгледи и нагласи, макар и да се движиш напред, противоречието между теб и Него, погрешното ти разбиране на Бог, оплакванията и непокорството ти срещу Него не се поправят и сърцето ти не се обръща. Тогава, от своя страна, Бог ще те пропъди. Макар и да не си се отказал от текущия си дълг и все още да го изпълняваш, макар и да си донякъде предан към това, което Бог ти е поръчал, и за хората да изглежда приемливо, спорът между теб и Бог се е превърнал в траен възел. Не си използвал истината, за да го развържеш и да придобиеш истинско разбиране за Божията воля. В резултат на това погрешното ти разбиране на Бог се задълбочава и все си мислиш, че Той е сбъркал и че си онеправдан. Това означава, че не си постигнал обрат. Непокорството ти, представите ти и погрешното ти разбиране на Бог все още продължават да съществуват, а това води до непокорната ти нагласа все да се бунтуваш срещу Него и да Му се противопоставяш. Такъв човек не се ли бунтува срещу Бог, не Му ли се противопоставя и не отказва ли упорито да се покае? Защо Бог отдава такова значение на обрата при хората? Какво трябва да е отношението на сътвореното същество към Създателя? Отношение, с което признава, че каквото и да прави Създателят, то е правилно. Ако не го признаеш, думите, че Създателят е истината, пътят и животът, за теб ще са само празни приказки. Можеш ли все още да постигнеш спасение, ако е така? Не можеш. Няма да си подходящ, а Бог не спасява хора като теб. Има хора, които казват: „Бог иска хората да имат покайващи се сърца и да знаят, че трябва да постигнат обрат. В много неща обаче не съм постигнал обрат. Още ли имам време да го направя?“. Да, все още има време. Освен това някои казват: „В кои неща трябва да постигна обрат? Миналото е минало и забравено“. Ако нравът ти не се промени дори и за ден, и ако дори и ден мине, без да разбереш кое в действията ти не съответства на истината и не може да е в съгласие с Бог, тогава възелът, който съществува между теб и Него, все още не е развързан и проблемът не е решен. Този нрав е в теб самия и идеята, гледната точка и отношението на непокорство към Бог са вътре в теб. Щом възникнат подходящите обстоятелства, тази твоя гледна точка отново ще се появи, а противоречието ти с Бог отново ще пламне. Така че, макар и да не можеш да поправиш миналото, трябва да поправиш това, което предстои. Как да го поправиш? Трябва да постигнеш обрат и да загърбиш идеите и намеренията си. Щом имаш това намерение, естествено и отношението ти ще е покорно. А по-точно, това означава, че хората правят обрат в отношението си към Бог, Създателя, и признават и утвърждават факта, че Създателят е истината, пътят и животът. Ако успееш да се обърнеш, значи можеш да загърбиш онова, което смяташ за правилно, или онова, което поквареното човечество колективно приема за правилно, а вместо това признаваш, че Божиите слова са истината и положителното. Ако отношението ти е такова, това е доказателство, че признаваш идентичността на Създателя и Неговата същина. Така гледа Бог на въпроса и затова смята, че обратът у хората е особено важен.

Има хора, които казват: „Ако човек не е направил нищо погрешно, за какво му е да прави обрат?“. Дори в момента да не си направил нищо погрешно, първо трябва да разбереш истината за покаянието. Това е нещо, което трябва да притежаваш. Щом разбереш истината, ще откриеш, че някои неща, които си извършил, са били неуместни, и ще откриеш проблеми, които са свързани с твоите намерения и начин на мислене — т.е. проблеми с твоя нрав. Тези неща ще изплуват на повърхността, без да ги осъзнаваш, и ще те накарат да видиш, че твоята връзка с Бог всъщност не е обикновена връзка между хората и Бог. Бог все още е Бог, но ти си сътворено същество, което не отговаря на критерия. По тези въпроси, по които хората не са успели да останат на полагащото им се място и не са успели да постигнат това, което трябва — тоест, когато се провалят в дълга си — това ще се превърне във възел вътре в тях. Това е изключително практически проблем, който трябва да бъде разрешен. И така, как да го разрешим? Какво отношение трябва да имат хората? Преди всичко те трябва да са готови да направят обрат. И как трябва да се приложи на практика тази готовност да направят обрат? Даден човек, например, е водач в продължение на няколко години, но тъй като има малки заложби, не върши добре работата си, не може да вижда ясно всяка ситуация, не знае как да използва истината, за да разрешава проблемите, и не може да върши истинска работа. Затова той бива освободен. Ако след освобождаването си е способен да се покори, да продължи да изпълнява дълга си и е готов да направи обрат, какво трябва да направи? Преди всичко той трябва да разбере следното: „Бог е бил прав да постъпи така, както е постъпил. Моите заложби са толкова малки и толкова дълго време не съм вършил никаква истинска работа, а вместо това само съм задържал работата на църквата и навлизането в живота на братята и сестрите. Имам късмет, че Божият дом не ме отлъчи веднага. Наистина съм бил доста безсрамен, като съм стоял на позицията си през цялото това време и дори съм си вярвал, че съм свършил толкова много работа. Колко неразумно от моя страна!“. Да си способен да изпитваш омраза към себе си и чувство на разкаяние: дали това е израз на готовността да направиш обрат, или не е? Ако човек е способен да го каже, това означава, че е готов. Ако каже в сърцето си: „Толкова дълго време, в позицията си на водач, винаги съм се стремял към предимствата на статуса, винаги съм проповядвал доктрина и съм се въоръжавал с доктрина, не се стремях към навлизане в живота. Едва сега, когато бях заменен, виждам колко съм непригоден и колко много ми липсва. Бог постъпи правилно и аз трябва да се покоря. В миналото имах статус и братята и сестрите се отнасяха добре с мен. Наобикаляха ме, където и да отидех. Сега никой не ме забелязва и съм изоставен. Така ми се полага, това е възмездието, което заслужавам. Нещо повече, как би могло едно сътворено същество да има някакъв статус пред Бог? Колкото и висок статус да има човек, той не е нито резултатът, нито крайната цел. Бог ми дава поръчение не за да мога незаслужено да се възползвам от влиянието си или да се наслаждавам на статуса си, а за да мога да изпълнявам дълга си, и аз трябва да правя, каквото мога. Трябва да имам отношение на покорство към Божието върховенство и към подредбите на Божия дом. Въпреки че покорството може да е трудно, трябва да се покоря. Бог е прав да постъпва така, както постъпва, и дори да предположим, че имах хиляди, десетки хиляди оправдания, нито едно от тях не би било истината. Покоряването пред Бог е истината!“. Точно това са изразите на готовността да направиш обрат. И ако някой притежава всичко това, как Бог би могъл да оцени такъв човек? Бог би казал, че това е човек със съвест и разум. Висока ли е тази оценка? Тя не е прекалено висока. Наличието на съвест и разум само по себе си не отговаря на критериите за довеждане до съвършенство от Бог, но що се отнася до този тип човек, това вече не е малко постижение. Да си способен да се покориш е ценно. След това как човекът се опитва да накара Бог да промени мнението Си за него, зависи от това кой път ще избере. Ако не се е покаял истински и понеже няма статус, не е предан в дълга си и винаги е нехаен, тогава за него всичко е напълно свършено. Той ще бъде отстранен. Ако все още таи недоволство и се оплаква: „По времето, когато бях водач, страдах толкова много и дори да нямаше заслуги, имаше тежка работа. Казват, че не съм вършил истинска работа, но аз вършех доста. Независимо дали съм постигнал някакви резултати, или не, поне не съм бездействал. Само защото не съм бездействал, Бог не бива да ме отстранява с лека ръка. Дори и без статус, все още ме карат да правя това и онова — не си ли играят с мен?“ — ако след като е бил заменен, не му е останал ентусиазъм да изпълнява какъвто и да било дълг, можем ли говорим тук за някаква преданост или покорство? Той няма нито преданост, нито покорство, нито готовност да направи обрат. Няма нищо от това. Не е ли това жалко? Всичко това е твърде жалко. Той е вярвал напразно през всичките тези години. Слушал е проповеди толкова много години, но не е практикувал никаква истина, винаги е поучавал другите с думи и доктрини, но самият той не е бил способен да направи нищо — така е вярвал в Бог. Проповядвал е доста доктрини на другите, но в крайна сметка не може да разреши дори собствените си проблеми. Това е толкова жалко! И той все още иска да получи Божия съд и наказание? След като бъде заменен, той продължава да се съревновава с Бог и да понася мъчения, без да показва никакво покорство. Не е ли това просто сляпо страдание? Твоето страдание е безполезно! Ако оставим настрана всичко останало и погледнем само факта, че си се разярил и си се конфронтирал, когато църквата те е отстранила от поста ти — само въз основа на това ти не си достоен да бъдеш човешко същество, не си достоен да бъдеш Божие сътворено същество. И тогава за какво точно спориш? Каквито и аргументи да имаш, те са безполезни. Ти вярваш от толкова много години, но ти липсва дори тази частица покорство. Къде са плодовете на твоята вяра през годините? Жалко, противно, отвратително! Беше ти даден статус и ти се отнасяше към него като към чиновническа роля. Наличието на статус означава ли, че нравът ти се е променил? Не е ли това просто Божията благодат? Бог те е удостоил с това поръчение, но ти си го приел като чиновническа роля — не е ли това отвратително? Има ли чиновници в Божия дом? Никой сред светиите през епохите не е бил чиновник. В продължение на две хиляди години хората са почитали Павел, но никой никога не е казвал, че Павел е заемал някакъв чиновнически пост. Следователно терминът „чиновник“ не издържа. Той не е нито награда, нито поръчение от Бог и ти трябва да се избавиш от него. Ако постоянно се стремиш да бъдеш чиновник, Бог ще одобри ли това? Това ще ти позволи ли да постигнеш спасение? Определено не. Току-що споменахме, че за да приеме Божия съд и наказание, човек трябва да има готовност да направи обрат. Важно ли е това? (Да.) Изключително важно е да имаме такова отношение! Ако желаеш да установиш връзка между Спасителя и спасения, между теб и Създателя, и ако искаш Бог да те спаси, трябва да коригираш позицията си и да установиш мястото и статуса на Бог в сърцето си. Каква е тогава твоята позиция? (На сътворено същество.) Кой е сътворено същество? Това е човек, а не звяр. Във всеки един момент трябва да помниш, че си сътворено същество, обикновено човешко същество, и не бива да забравяш полагащото ти се място. Когато Бог ти даде малко благодат, малко благословия, тогава ти забравяш кой си. Когато в Своето смирение и скритост Бог споделя някои чистосърдечни думи, за да те утеши, Той те въздига. И въпреки това ти искаш да застанеш на равна нога с Бог и да се издигнеш — кое нещо би направило това? Би ли го направил човек? (Не.) Бог не признава сътворено същество като теб— ти можеш да се отдръпнеш настрана! Ако не те признава, Бог ще те усъвършенства ли? Ти не отговаряш на условията да бъдеш доведен до съвършенство от Бог. Не е ли изяснена вече същността на дискусията до този момент? И така, много е важно да си готов да направиш обрат. Това е състояние на ума и същевременно е отношение. Това отношение е важен принцип на практикуване, който човек трябва да притежава, за да получи Божието спасение и усъвършенстване. Не си мисли, че си толкова велик, толкова благороден, нито допускай, че си напълно прав и непогрешим. Ти не си велик, славен или прав. Ти си нищожно, низко, сътворено същество от човечеството, покварено от Сатана. Ти трябва да приемеш спасението на Създателя. Ти все още не си спасен, не си съвършен. Ти трябва да притежаваш този разум.

Съществуват четири условия за приемане на Божия съд и наказание: задоволително изпълнение на дълга, да притежаваш нагласа на покорство, да бъдеш относително честен човек и да имаш покайващо се сърце. Запомнете тези четири условия и когато се сблъскате със ситуации, се съпоставяйте с тях. Ако дадена ситуация изисква покорство, тогава практикувайте покорство. Божието слово изисква от хората да имат отношение на покорство. Ако се съпоставиш с Божиите слова и откриеш голямо несъответствие, какво трябва да направиш? Направи това, което ти казва Бог, следвай Божиите слова, без да анализираш или да спориш. Ако се опитваш да спориш, Бог ще се отврати от теб. Какво ще направиш, ако Бог се отврати от теб? Има една коригираща мярка, която незабавно ще доведе до обрат. Не наранявай Божието сърце по незначителен въпрос, а след това не продължавай да нараняваш Божието сърце и да пренебрегваш Бог. Хората са нищо. Ако пренебрегваш Бог, Той няма да те иска повече. Какво ще направиш, ако Бог те пренебрегва и не те иска? Ти казваш: „Ще направя обрат. Боже, не ме изоставяй, не мога да се справя без Теб“. Но само да кажеш това, е безполезно. Бог не се нуждае от твоите сладки приказки. Той ще разгледа какво е твоето отношение, твоето практикуване, пътя, по който ще вървиш след това, и твоето представяне. Не си мисли, че Бог е обикновен човек, когото можеш да трогнеш с няколко сладки приказки. Бог не е такъв, Той гледа твоето отношение. След като си направил обрат, Бог вижда, че си се превърнал от непримирим в покорен човек и можеш да приемеш истината, без да се състезаваш с Бог. Твоята непримиримост е претърпяла промяна, знаеш кой си и признаваш своя Бог. Малко след това Бог ще започне да върши някакво дело върху теб. Някои хора казват: „Не съм почувствал, че Бог възнамерява да направи нещо“. Не разчитай на чувствата си. Точни ли са твоите чувства? Бог е извършил толкова много дела върху теб — почувствал ли си нещо от това? Почувствал ли си кога Бог е бил с разбито сърце? Не си знаел нищо — може би дори си се чувствал щастлив някъде другаде. Затова не тълкувай чувствата на Бог въз основа на своите собствени чувства и не оценявай чувствата на Бог спрямо своите собствени чувства. Това е безполезно. Ако Бог те пренебрегне, а ти не почувстваш нищо и не получиш просветление или признание, какво трябва да направиш? Запомни едно: трябва да продължиш да изпълняваш отговорностите и дълга, които едно сътворено същество трябва да изпълнява, и все така трябва да говориш искрено, както се полага. Не се връщай към предишните си лъжи само защото Бог те пренебрегва или не те иска повече, като говориш сега, както си говорил тогава. Ако го направиш, с теб е напълно свършено. Това е състезаване с Бог и противопоставяне на Бог. Трябва да се придържаш твърдо към дълга си и да се покоряваш, както подобава. Каква е ползата от това? Когато Бог види, че си направил обрат, сърцето Му ще омекне и гневът и яростта Му към теб постепенно ще преминат. Преминаването на Божия гняв не е ли добър знак за теб? Това означава, че е настъпил повратният момент в живота ти. Когато престанеш да живееш въз основа на чувствата си, когато престанеш да се опитваш да наблюдаваш Божието изражение и когато престанеш да поставяш прекомерни искания към Бог да заяви Своята позиция, а вместо това заживееш според словата, изречени от Бог, според дълга и принципите на практикуване, които Бог ти е поверил, и според пътя, който Бог ти е казал да практикуваш и по който да вървиш. Ако живееш според всичко това и независимо от това как Бог се отнася към теб и дали Той ти обръща внимание, продължаваш да правиш това, което се полага — тогава Бог ще те одобри. Защо Бог ще те одобри? Защото независимо от това, какво прави Бог с теб, дали ти обръща внимание, или не, дали ти дава благодат, благословии, озарение, просветление, грижа или закрила, и независимо колко от това чувстваш ти, ти все още можеш да Го следваш докрай. Ти си се придържал стриктно към позицията, която едно сътворено същество трябва да заема без промяна. Ти си приел Божиите слова за цел и посока на твоя живот и си приел Божиите слова за истината и за най-висшите думи на мъдрост в живота си. Каква е същността на такова поведение? Тя се състои в това да признаеш в сърцето си, че Създателят е твоят живот, че Той е твоят Бог. По този начин Бог се уверява отново, а ти се превръщаш в нормален човек, който живее в Божието присъствие. Такъв човек притежава основните условия за промяна на нрава. Въз основа на това може ли разбирането и промените, постигнати от хората, да се считат за промяна на нрава? Те все още не са достатъчни. Следователно ти трябва да имаш признание за идентичността на Създателя, а също и отговорно отношение към собствения си дълг. Освен това трябва да имаш отношение, което да може да приеме истината и да ѝ се покори. След като притежаваш тези качества, Бог ще започне делото на правосъдие и наказание върху теб. Спасяването започва от този момент. Някои хора казват: „Ако притежаваме тези качества, означава ли това, че нравът ни вече се е променил? След като сме се променили толкова много, какво друго остава да съди и наказва Бог?“. Какво съди и наказва Бог? Това е природата същност на хората, която е техният покварен нрав. Ако човек притежава тези четири условия и е способен да ги удовлетвори, кой аспект от покварения му нрав се е променил напълно? Нито един. Има само лека промяна в поведението, но тя не е достатъчна. Не е настъпила коренна промяна. Това означава, че преди Бог да започне Своето дело на правосъдие и наказание върху теб, твоето себепознание винаги е повърхностно и незадълбочено. Делото Му на правосъдие и наказание няма да съответства на твоята покварена същност. Далече е от нея, разликата е доста съществена. Следователно, преди Бог да започне Своето дело на правосъдие и наказание, независимо колко добър, откровен и спазващ правилата си мислиш, че си, или колко покорно отношение си мислиш, че имаш, трябва да знаеш едно нещо: твоят нрав все още не е започнал да се променя официално. Начините ти на практикуване и твоите методи показват само промяна в поведението и представляват основната човешка природа, която човек, който ще бъде спасен от Бог, трябва да притежава. Честност, покорство, способност да се направи обрат, преданост — това са нещата, които трябва да съществуват в човешката природа. Разбира се, това включва и съвестта и разума. Ти трябва да притежаваш тези качества, преди Бог да извърши Своето дело на правосъдие и наказание. Щом човек притежава всички тези четири условия — задоволително изпълнение на дълга, нагласа на покорство, относителна честност и покайващо се сърце — Бог ще започне Своето дело на правосъдие и наказание върху него.

Сега би трябвало вече да имате някаква идея в ума си за начина, по който Бог конкретно извършва делото на правосъдие и наказание върху хората. Например, що се отнася до нечестивостта, хората често изпитват Бог, необяснимо искат да Го проучват внимателно и таят подозрения, съмнения и въпроси относно Божиите слова. Те правят догадки относно истинското отношение на Бог към хората и винаги искат да знаят за него. Не е ли това нечестиво? Знаят ли хората в момента кои техни състояния или модели на поведение показват този вид нрав? Хората не са наясно. По време на периода на съд и наказание Бог ще те накара да проявиш откровеност, да разкриеш себе си и различните си състояния, така че да придобиеш яснота за тях в сърцето си. Разбира се, когато се разкриваш, може да не се чувстваш твърде засрамен. Най-малкото, това ще ти позволи да разбереш защо Бог те съди и наказва. Ще видиш, че Божиите слова на съд и Неговото разобличаване са действителни, което напълно ще те убеди и ще те накара да видиш, че те са точни без изключение. Тогава ще ти стане ясно, че всичко това са неща, които съществуват в самия теб. Те не са просто някакъв вид поведение или моментно разкриване, а самият твой нрав. След това, по време на периода, в който Бог извършва Своето дело на правосъдие и наказание, непрекъснато ще бъдеш разкриван и ще бъдеш кастрен заради твоя покварен нрав, което ще те накара да страдаш и да понесеш облагородяване. Например, да бъдеш подозрителен към Бог е израз на нечестивост. Хората често са подозрителни към Бог, но никога не осъзнават, че това е нечестиво. Този проблем трябва да бъде разрешен. Когато Бог те съди и наказва, ако си подозрителен към Бог, Той ще ти даде да разбереш, че това е нечестиво. Ти живееш в нечестив нрав, като използваш този нечестив нрав, за да се отнасяш към Бог, в когото вярваш, да се състезаваш с твоя Бог и да хвърляш подозрения върху твоя Бог — и сърцето ти ще изпитва агония. Не искаш да правиш това, но не можеш да се спреш. Тъй като имаш този покварен нрав, Бог ще подреди обстоятелствата така, че да те облагороди, като те накара несъзнателно да изоставиш представите и фантазиите си, логическото си мислене и мислите и идеите си. В този момент ще страдаш, това е истинското облагородяване и именно заради този покварен нрав ти биваш облагородяван. Как се случва облагородяването? Ако считаш, че това не е покварен нрав, ако вярваш, че нямаш такива проявления или състояния и че не си такъв човек, ако чувстваш, че този аспект на покварения ти нрав не вирее в теб, когато Бог те съди, ще бъдеш ли облагороден? (Не.) Когато признаеш, че си разкрил покварен нрав, когато знаеш, че Бог те е съдил, и когато можеш да съпоставиш покварения си нрав с Неговия съд, но все още рационализираш и продължаваш да живееш в този покварен нрав и си неспособен да се освободиш — ето така се случва облагородяването. Знаеш че Бог не харесва и ненавижда твоя покварен нрав и че си далече от това да отговаряш на Божиите изисквания. Ясно знаеш, че грешиш и че Бог е прав, но не можеш да приложиш истината на практика, нито можеш да следваш Божия път — в този момент възниква твоята болка. Вие сега изпитвате ли такава болка? (Не.) Тогава най-малкото не сте преживели облагородяване по отношение на покварения си нрав. Изпитвате само известна болка от това, че сте упреквани и дисциплинирани, когато допускате грешки или прегрешения, но това категорично не е облагородяване. Да предположим, че можете да навлезете в такъв живот, да поемете по такъв път и кажете: „Вече не страдам заради обич или статус, а наистина понасям облагородяване. Осъзнах, че наистина не съответствам на Бог, поквареният ми нрав е дълбоко вкоренен и не мога да се отърва от него. Нека Бог ме облагороди и разкрие“. Когато живееш в такова състояние, ти си на път да бъдеш спасен. Като казвате това сега, всички вие можете да копнеете за настъпването на този ден и да го очаквате с нетърпение, но не знам колко от вас могат действително да бъдат достатъчно благословени, за да се радват на такова отношение. Това е изключително добро нещо и огромна благословия. Не е лесно да бъдеш спасен. Ако Създателят наистина те цени, избере те и ти позволи да бъдеш Негов последовател, това е само първата стъпка към спасението. Ако Създателят те цени и казва, че си пригоден да получиш Неговия съд и наказание, това е само втората стъпка. Ако можеш да излезеш от Божия съд и наказание, да достигнеш състояние, в което нравът ти се промени, и да започнеш да съответстваш на Създателя, като поемеш по пътя на това да се боиш от Бог и да отбягваш злото, това е крайният изход. Е, кой от вас ще бъде достатъчно благословен, за да достигне този ден, кой ще бъде благословен да получи такова спасение? Може ли това да се разпознае от външния вид на човека? От заложбите на човека? От нивото на образование? (Не може.) Може ли да се определи въз основа на това какъв дълг изпълнява човек сега? Или от семейството, в което е роден? Нито един от тези фактори не може да го разкрие. Някои хора казват: „Моето семейство вярва в Господ от три поколения. Аз повярвах още в утробата на майка си, така че със сигурност ще бъда спасен“. Това са глупости и невероятно невежество. Бог не разглежда такива неща. Фарисеите са вярвали в Бог в продължение на поколения, а какво е станало с тях сега? Бог дори не ги иска за Свои последователи. Те са напълно отстранени. Нямат отношение към Божието дело на спасението и нямат никакво участие в него.

Въпросът за това дали човек може да приеме Божия съд и наказание е пряко свързан с ключовия въпрос за промяната на нрава. Хората обаче са склонни да таят много представи за Божия съд и наказание. От съществено значение е да се разговаря често за истината според Божиите слова, за да се разрешат тези проблеми. Това е най-необходимото. Защо Бог съди и наказва хората? До каква степен е било покварено човечеството? Какви проблеми целят да разрешат съдът и наказанието и какви резултати постигат? Какви са критериите, които Бог изисква от хората? Ако тези истини не бъдат разбрани, няма да е лесно човек да приеме съда и наказанието. Той лесно ще развива представи за Бог, както и непокорство и съпротива, дори може да хули Бог и да стане враждебен към Него. Как Бог спасява хората? Кой може да приеме Божия съд и наказание? Кой може да поеме по пътя на стремежа към истината и усъвършенстването? Кой ще бъде отстранен от Божието дело на последните дни? Ако има ясно общение за тези истини, няма ли да бъдат преодолени представите на хората за съда и наказанието? Те ще бъдат преодолени поне в общи линии — всички останали проблеми може да бъдат разрешени само чрез лично преживяване. Те ще бъдат преодолени по естествен път, когато истината бъде разбрана. Някои хора казват: „Греховете ни са опростени, тогава защо все още трябва да преживяваме съд и наказание?“. Опрощаването на греховете е Божия благодат. То прави хората пригодни да дойдат пред Бог. Съдът и наказанието обаче имат за цел да спасят напълно хората от греха и от влиянието на Сатана. Двете неща не си противоречат. В Епохата на благодатта Бог дава на хората изкупление и опрощава греховете им. В Епохата на царството Бог съди хората и пречиства покварения им нрав. Това са два етапа на Божието дело. Много нелепи хора в религията винаги таят представи за съда и наказанието. Те твърдо се придържат към фразата „оправдаване чрез вяра, след като греховете са опростени“ и категорично отказват да приемат Божия съд и наказание. Трябва ли да се спори с такива хора? Ако срещнете такива хора и ако те могат да приемат Божиите слова и истината, можете да разговаряте за истината с тях и да им четете Божиите слова. Ако те категорично отказват да приемат истината, няма нужда да се занимавате с тях. Те категорично не са приемници на Божието спасение. Бог спасява само онези, които могат да приемат Неговите слова и истината. Бог категорично няма да спаси онези, които категорично не могат да приемат Божиите слова и истината. Онези, които могат да приемат истината, лесно могат да преодолеят своите представи, независимо колко много са те. Просто трябва да четат повече Божии слова и да търсят повече истината. Хората, които могат да приемат истината, са онези, които имат човешка природа, съвест и разум. Преди да приемат Божия съд и наказание, те ще развият много представи и много неправилни мисли, както и някои негативни състояния. Най-често срещаното негативно състояние е: „Отдадох всичко на Бог и изпълних дълга си. Би трябвало да бъда закрилян и благославян от Бог във всичко. Защо ме сполетяха нещастия?“. Това е най-често срещаното състояние. Има и друг вид състояние: когато човек види, че другите живеят в добри условия и се наслаждават, а самият той живее в трудности и бедност, той се оплаква, че Бог е неправеден. Може дори да се окаже, че когато вижда, че другите постигат по-добри резултати в изпълнението на дълга си, той става завистлив и негативен. Той е негативен и когато семействата на другите са хармонични и сплотени, ако другите имат по-големи заложби от него, ако изпълнението на дълга му е уморително или ако нещо не върви по начина, по който той иска. Казано накратко, при всякакви обстоятелства, които не са съобразени с неговите представи и фантазии, той става негативен. Ако този човек има някакви заложби и може да приеме истината, трябва да му се помогне. Стига да разбере истината, проблемът с неговата негативност може лесно да се разреши. Ако не търси истината, остане негативен и винаги таи представи за Бог, тогава Бог ще го остави настрана и няма да му обръща внимание, защото Светият Дух не върши безполезно дело. Такива хора са твърде своенравни, не приемат истината, винаги таят представи за Бог и винаги имат свои собствени изисквания. Това е лишено от всякакъв смисъл и ги прави донякъде неподвластни на разума. Те могат да разберат истината, но не я приемат. Не прилича ли това на умишлено извършване на престъпления? Затова Бог не им обръща никакво внимание. Някои хора казват: „Често съм негативен, а Бог ме пренебрегва. Това означава, че Бог не ме обича!“. Подобно твърдение е нелепо. Знаеш ли кого обича Бог? Знаеш ли как се проявява Божията любов? Знаеш ли кого Бог не обича и кого дисциплинира? В Божията любов има принципи. Тя не е такава, каквато хората си я представят — постоянно да търпи хората и да проявява милост и благодат към тях, да спасява всички, независимо кои са те, да прощава на всички, каквито и грехове да са извършили, и накрая да въведе в Божието царство всички без изключение. Не са ли това само представи и фантазии на хората? Ако беше така, нямаше да има нужда Бог да върши делото на правосъдието. Има принципи за това как Бог се държи с хората, които често са негативни. Когато хората постоянно са негативни, е налице проблем. Бог е казал толкова много, изразил е толкова много истини и, ако човек наистина вярва в Бог, след като прочете Божиите слова и разбере истината, негативните неща в него ще стават все по-малко. Ако хората винаги са негативни, със сигурност те изобщо не приемат истината и затова, щом се сблъскат с нещо, което е в разрез със собствените им представи, те ще станат негативни. Защо не търсят истината в Божиите слова? Защо не приемат истината? Със сигурност защото таят представи и погрешни разбирания за Бог и освен това никога не търсят истината. И така, Бог ще им обърне ли все пак внимание, когато подхождат към истината по този начин? Такива хора не са ли неподвластни на разума? Какво е отношението на Бог към онези, които са неподвластни на разума? Той ги отхвърля настрана и ги пренебрегва. Вярвай, както си искаш. Дали ще вярваш, или не, зависи от теб. Ако наистина вярваш и се стремиш към истината, тогава ще придобиеш истината. Ако не се стремиш към истината, тогава няма да я получиш. Бог се отнася справедливо към всеки човек. Ако нямаш отношение на приемане на истината, ако нямаш отношение на покорство, ако не се стараеш да изпълниш Божиите изисквания, тогава можеш да вярваш, както си искаш. Освен това, ако предпочиташ по-скоро да си тръгнеш, можеш да го направиш веднага. Ако не искаш да изпълняваш дълга си, Божият дом няма да те принуждава. Можеш да отидеш, където пожелаеш. Бог не призовава такива хора да останат. Това е Неговото отношение. Ти очевидно си сътворено същество, но при все това никога не искаш да бъдеш сътворено същество. Винаги искаш да бъдеш архангелът, който не желае да се покори на Бог, и винаги искаш да бъдеш на равна нога с Бог. Това е нагло противопоставяне на Бог. Това е нещо, което накърнява Божия нрав. Очевидно е, че ти си само един обикновен човек, но винаги искаш специално отношение, да имаш статус и да бъдеш някой, искаш да бъдеш по-добър от другите във всяко отношение, да получаваш големи благословии и да превъзхождаш всички. Това показва липса на разум. Как Бог гледа на хората, които нямат разум? Как Бог ги оценява? Такива хора са неподвластни на разума. Някои хора казват: „Щом Ти казваш, че съм неподвластен на разума, значи няма да полагам повече труд!“. Кой те е молил да полагаш труд? Ако не желаеш да го правиш, Бог няма да те принуждава. Бързо си тръгвай — Божият дом няма да те задържа. Дори да желаеш да полагаш труд, Божият дом има изисквания. Ако положеният от теб труд не отговаря на критериите и изпълнението на дълга ти носи твърде много неприятности на Божия дом, причинява повече вреди, отколкото да носи ползи, Божият дом със сигурност ще те отстрани. Дори ако желаеш да полагаш труд, Божият дом няма да те иска. Ако хората желаят да полагат труд, ако могат да приемат истината и ако могат да приемат да бъдат кастрени, тогава те са пригодни да останат в Божия дом. Ако могат да се стремят към истината, ако могат да приемат Божия съд и наказание и ако могат да бъдат спасени и усъвършенствани, това е огромна благословия. Не си мисли, че Бог те умолява и че Му е необходимо да те съди и наказва. Бог няма да те умолява. Бог спасява и усъвършенства хората избирателно, с конкретна цел и въз основа на принципи. Не всички, които вярват в Бог, могат да постигнат спасение от Него — мнозина са призовани, но малцина са избрани. Трябва да отговаряш на няколко от Божиите критерии — да изпълняваш дълга си задоволително, да имаш нагласа на покорство, да бъдеш относително честен човек и да имаш покайващо се сърце — и едва тогава Бог официално ще започне да те съди и наказва, да те пречиства и усъвършенства. Някои казват: „Да преживееш съд и наказание означава да страдаш!“. Вярно е, че ще страдате, но трябва да сте пригодни за това. Ако не си пригоден, ти дори не си годен да страдаш! Мислиш ли, че Божието дело и Божието усъвършенстване на хората са толкова прости? Тези, които отказват да приемат съда и наказанието или които бягат от съд и наказание, в крайна сметка ще бъдат държани отговорни за действията си. Независимо за кого става въпрос или какво е отношението му към Бог, ако то не е съобразено с това, което Бог изисква, Бог няма да се намеси и ще го остави да си върви по своя път. Божиите слова са още там. Ако можеш да направиш това, което Той ти казва, тогава го направи. Ако искаш да го направиш, тогава го направи. Ако не искаш да го правиш или не можеш да го направиш, Бог няма да те принуди. Мислиш ли, че Бог ще те умолява? Мислиш ли, че Бог ще те дисциплинира? Бъди сигурен, че Бог в никакъв случай няма да го направи. Бог ще каже: „Ако не ти харесва да приемеш истината, ако не ти харесва Божият съд и наказание, тогава добре. Ти вече се наслади на известна благодат, така че бързо се връщай в света, бързо си тръгвай. Няма да те принуждавам. Ти не си пригоден да се наслаждаваш на благословиите на небесното царство и не можеш да ги получиш, дори и да искаш“. Какво означава, че Бог не принуждава хората да приемат Неговия съд и наказание? Това означава, че ако хората не приемат Божия съд и наказание, Бог нито дисциплинира, нито укорява, нито напомня, нито увещава. Няма да има просветление или озарение от Светия Дух. На пръв поглед изглежда, че тези хора живеят в доста удобства. Те не са дисциплинирани за това, че изпълняват нехайно дълга си, нито за негативното си отпускане в работата, нито за това, че съдят небрежно Бог. Дори когато разбират погрешно Бог, оплакват се от Бог и се съпротивляват на Бог, те не чувстват нищо в сърцата си, докато не извършат голямо зло като например кражба или злоупотреба с приношенията, но въпреки това остават неосъзнати. Хората, които извършват такива големи злини, с години продължават да не се самоанализират, да нямат ни най-малко покаяние, никакво предчувствие за това какво наказание или изход ще ги сполети. Нормалният човек би трябвало да има някакво предчувствие, но те нямат, защото Бог не върши абсолютно нищо в тях. Божието бездействие е вид отношение. Какво представлява то? Можете ли да си представите какво мисли Бог в сърцето си? Той напълно се е отказал от такива хора. Защо Бог се отказва от такива хора? Той презира такива хора. Те са по-незначителни от перо, от мравка, за тях не си струва да се говори и по този начин се решава техният изход. Един ден, когато такъв човек каже: „Искам да бъда сътворено от бог същество, приемам те за мой господар, за мой бог“, Бог ще го иска ли? Бог няма да го иска. Някои хора казват: „Съжалявам за това, връщам се назад“. Твърде късно ли е за тях? Твърде късно е. Тъй като природата им е дяволска и никога няма да се промени, Бог не спасява такива хора. Колкото и да съжаляват, колкото и жално да плачат, могат ли да се променят? Могат ли да се покаят истински? Категорично не. Така че независимо дали се стремиш към истината, или не, щом истински вярваш в Бог, трябва да разбираш управленските закони на Божия дом. Недопустимо е да си правиш планове за Божиите приношения. Недопустимо е дори да си помислиш да ги откраднеш или да ги използваш. Щом предприемеш такива действия, ще предизвикаш голямо бедствие, което ще се отрази на твоя изход. След като изходът ти бъде определен, ще бъде безполезно да мислиш за това какво е казал Бог или какви са Божиите изисквания и да изпитваш съжаление — ще бъде твърде късно. Точно сега Божието дело все още не е приключило, но изходът на някои хора вече е определен. Бог не е възвестил този въпрос, нито е казал на някого. Тези хора все още си мислят, че се справят добре, все още си губят времето в безделие. Дори когато смъртта чука на вратата им, те са напълно неосъзнати. Те са шайка объркани хора и непрокопсаници.

Ще продължа с още два случая. В предишния случай ставаше въпрос за мъж, а двамата главни герои в тези случаи са две жени водачи. Като чуе това звание, човек веднага разбира, че статусът им не е нисък. При все това хората с такъв статус могат да извършат големи злини. Една от тези две жени имаше отношения с невярващ, чийто бизнес беше на ръба на фалита поради недостатъчен капитал. Тъй като тази жена служеше като водач в църквата и имаше контрол над финансовите ресурси, невярващият поиска да вземе пари назаем от нея. Без да потърси помощ от Горното, тя еднолично се съгласи да му заеме стотици хиляди юана. Пари, които принадлежат на хора, могат да бъдат давани назаем, но Божиите пари са приношение и всеки, който се докосне до Божието приношение, трябва да понесе наказание. Тя тихомълком си присвои приношението и сумата не беше незначителна. След присвояването църквата предприе действия срещу нея, като поиска от нея да работи, за да върне парите. Ето как се справи църквата. Това беше човешки метод. Тя успя да върне парите и външно изглеждаше, че отношението ѝ е достойно. Това означава ли, че е направила обрат? (Не.) Действията ѝ бяха доста дръзки, подобно на безразсъден тъпак, което е показателно за нейния нрав и отношението ѝ към Бог. Може ли такъв човек да възприеме истината в чист вид? Може ли тя да е способна да действа с разум? Тя се осмели да посегне на Божиите приношения и се отнесе с тях като със свои собствени пари. Без Божието указание как да разпредели средствата или без да заяви, че те не бива да се пипат, тя нямаше нито принципи, нито граници в сърцето си. Тя вярваше, че като водач има право да контролира тези пари, и се осмели да ги присвои. След присвояването как Бог се справи с това? Дори не се наложи Бог да си мръдне пръста. Църквата я наказа. Само тези стотици хиляди юана определиха нейния изход: тя беше завинаги отрязана от Бог и отхвърлена настрана. Защо Бог направи това? Това представлява Божия гняв. Разбира се, това е и аспект на Божия нрав. Бог не търпи оскърбление. Ако накърниш Божия нрав, ти си преминал границата. Това предвидено ли е в управленските закони? (Да.) Божиите избраници са наясно с това: присвояването на Божиите приношения е накърняване на Божия нрав. Когато тази жена присвои приношението, Бог намеси ли се? Бог не се намеси, не я спря и не каза нищо, нито я въздържа, порица или предупреди, когато тя предприемаше действия — парите просто бяха дадени назаем. Тя се чувстваше доста доволна от себе си, преди проблемът да бъде разобличен и църквата да се справи с нея. Тя започна да плаче и да хленчи, а след това веднага започна да работи, за да върне парите. Всъщност от парите ли се интересуваше Бог? Не. Това, от което Той се интересуваше, не бяха парите, а отношението, което жената разкри към Него по този въпрос. От това се интересуваше Бог. Да накърниш Божия нрав точно заради пари — не заслужава ли това смърт? Това се нарича да си получиш заслуженото! Ако си малко негативен или слаб, или понякога има известно опорочаване, докато изпълняваш дълга си, или понякога заставаш от позицията на определен статус и се наслаждаваш на ползите от него, Бог вижда това като разкриване на покварен нрав. Но когато посягаш на Божиите приношения, без да се консултираш с Него, или злоупотребяваш с тях, без да получиш Неговото разрешение, какъв е този проблем? Това е кражба на приношенията. И за какъв вид нрав свидетелства това? Това е нравът на архангела, нравът на Сатана. Не е ли предателство да крадеш Божиите приношения? (Да, така е.) Какво беше направил Сатана, че Бог го сметна за предателство? (Той се е опитвал да стане Бог.) Що се отнася до жената, която обсъждаме, тя искаше да контролира Божиите приношения. За кого се смяташе тя? (Тя си е мислела, че е Бог.) Точно така, тя се виждаше като Бог и именно там сгреши. Ето защо казваме, че е накърнила Божия нрав. Сериозно ли е естеството на това? (Да.) Точна ли е нашата характеристика? (Точна е.) Тя вече няма изход. Тя няма изход — така изглеждат нещата сега. От гледна точка на Божието определение, от гледна точка на това какви наказания ще преживее след това, това са въпроси на бъдещето. Това е историята на първата жена. Тя беше наистина дръзка, способна да измами тези над нея и под нея, действаше безразсъдно, без да обмисля последствията, беше едновременно глупава и нахална. Тя имаше ли поне малко покорство или желание за стремеж? (Не.) Тя искаше да контролира Божиите приношения, Божиите притежания, без ничие съгласие и без да обсъжда този въпрос или да разговаря по него с когото и да било. Тя се зае да се справи с този въпрос еднолично и ето какви бяха последствията. Някои хора може да кажат: „Самото докосване на Божиите приношения означава ли, че човек накърнява Неговия нрав?“. Така ли е? Не. Църквата има принципи за разпределяне на Божиите приношения и ако ти действаш според тези принципи, Бог няма да се намеси. Ако вече имаш принципите и не ги следваш, а по-скоро настояваш да действаш безразсъдно и да вършиш нещата по свой начин, тайно сам да се справяш с тези въпроси, тогава ти накърняваш Божия нрав. Това е историята на първата жена.

Историята на втората жена водач също е свързана с приношенията. Ето какво се случи: църквата купи къща, която да служи за място за поклонение и която се нуждаеше от известен ремонт. Ремонтът включва проектиране и закупуване на материали, което струва пари. Тъй като това е работа на Божия дом, която включва Божието управление, похарчените пари естествено са от Божия дом и са Божие приношение. Тези пари се използват разумно, законосъобразно и правилно според принципите на Божия дом. Към онзи момент тази жена беше водач и отговаряше за този проект. Тя избра нов вярващ, непознат на никого, да дойде и да ръководи проекта. Този човек беше като невярващ. По-късно тя се сговори с този невярващ, като купи много скъпи вещи и прахоса много пари. Не е ли това измама с пари на Божия дом? Това е измама и прахосване на Божиите приношения! Този невярващ спечели доста пари от проекта. Това имаше ли нещо общо с жената? (Да.) Тя го улесни, като позволи на невярващия да върши такива неща. Когато някой откри проблема и искаше да съобщи за него, тя яростно се му противопостави и го заплаши. Тя предаде интересите на Божия дом, като накърни тези интереси и причини също така значителни загуби на приношения. През този период Бог порица ли я? (Не.) Тя не беше наясно. Как можем да разберем, че не е била наясно? Има някои факти, които го доказват. От самото начало тя ясно виждаше какво планираше да направи невярващият, но не го спря, а вместо това се забавляваше и мълчаливо го одобряваше, като непрекъснато наливаше пари. В резултат на това разходите бяха раздути, а крайната работа не отговаряше на критериите. Тя ясно виждаше това, но продължаваше да налива още пари. Бог действаше ли в този момент? Бог не действаше. Какви са представите и фантазиите на хората по този въпрос? Хората смятат, че Бог трябва да отговаря за собствените си пари и че е трябвало да я спре. Това е човешка представа, но Бог не действаше по този начин. След като ремонтът приключи и след разследване Божият дом откри, че голяма част от приношенията са изчезнали. Как трябваше да се постъпи с тази жена? Бог не направи нищо. Църквата се зае с нея, а друга жена започна да възстановява парите. Какво беше естеството на нейните действия? Като водач тя не само беше безотговорна и не провери за разходите от приношенията, но също така се сговори с външен човек, за да измами Божия дом и да присвои Божиите приношения. Този случай е още по-тежък от предишния. И така, какъв е изходът на такъв човек в Божиите очи? Унищожение — дали ще бъде наказана, или не, е въпрос на бъдещето. Такъв човек може един ден да бъде поставен от Бог в обиталище на зли духове и мръсни демони, физическото му тяло да бъде унищожено в този живот, а душата му да бъде опетнена и осквернена от мръсни демони и зли духове. Що се отнася до следващия живот, той е твърде далеч, за да говорим за него. Такъв е изходът. Защо Бог се отнася по този начин към такъв човек? Защото тя накърни Божия нрав. След като е накърнила Божия нрав, може ли Бог все пак да я обича? Не остава нито любов, нито милост, нито любяща доброта — само гняв. Когато се спомене за нейните действия, Бог я мрази и ненавижда. Защо я ненавижда до такава степен? Защото тя съзнателно извърши грехове, макар че знаеше кой е истинският път. За нея не само че вече няма принос за грях, но тя трябва да се изправи и пред наказанието на Божия гняв. Няма изход, крайна цел или шанс за спасение — за нея няма нищо от това. Ето какво означава да бъде накърнен Божият нрав. Ето какво се случва, когато човек накърни Божия нрав.

Кажи Ми, лесно ли е да накърниш Божия нрав? В действителност няма толкова много възможности, нито толкова много ситуации, в които това може да се случи. Възможностите са малко, шансовете — нищожни, но защо все пак хората успяват да накърнят Божия нрав при толкова оскъдни възможности и малки вероятности? Всяка от тези две жени е вярвала в Бог в продължение на повече от двадесет години, слушала е проповеди в продължение на много години и дълго време е служила като водач и работник. Защо тези две жени бяха могли да допуснат толкова сериозни грешки? От гледна точка на човешката природа на тях им липсваше човешка природа, съвест и рационалност. От гледна точка на вярата им в Бог те не притежаваха истинска вяра, не носеха Бог в сърцето си. Как се проявяваше тази липса на Бог в сърцето им? В действията им нямаше чувство на боязън, нямаше равносметка. Те не разсъждаваха: „Какво ще стане с мен, след като направя това? Ще има ли последици? Хората може и да не знаят за това, но какво ще стане, ако Бог узнае? Трябва да поема отговорност за този въпрос, тъй като той засяга моя изход“. Те не мислеха за тези неща — това не води ли до неприятности? Ако не са мислели за тези неща, имали ли са съвест или разум? (Не.) Така те бяха способни да накърнят Божия нрав, бяха способни да допуснат толкова големи грешки. Ако човек притежава нормално човешко мислене, той ще има този начин на мислене — когато някой поиска да вземе пари назаем, той би се замислил: „Да вземе пари назаем? Това са Божии пари. Ако дам назаем Божии пари, само за да спечеля моментно уважение, какво ще стане, ако не може да ги върне? Как ще възстановя тези пари? Дори да мога, що за поведение е това да дам тези пари назаем? Може ли Божиите пари да се пипат толкова небрежно? Те не може да бъдат пипани така небрежно. Ако ги пипна, какво ще бъде естеството на това действие?“. Той ще обмисля тези неща и няма да даде парите назаем импулсивно, само защото някой го е помолил. Ако не го обмисля или дори ако го направи, но не е обмислил последствията, какво говори това за неговото виждане за Бог? По какъв начин вярва той? Той в общи линии не признава съществуването на Бог, което е ужасяващо! Тъй като не признава съществуването на Бог, той не признава, че Бог ще определи изхода му, и не признава, че Бог ще му въздаде възмездие. Той не се страхува от това, не вярва във възмездието. По принцип, ако някой има петдесет-шестдесет процента вяра, той би действал предпазливо и би проявил въздържаност. Ако има тридесет процента вяра, той също може да е въздържан донякъде, но щом се появи възможност, той все пак ще го направи. Ако възможностите са малко или не са назрели достатъчно, той ще може да се въздържи и да се ограничи малко. Човек, който няма никакъв елемент на вяра обаче, би се осмелил да прави всякакви лоши неща, като действа безразсъдно, без да обмисля последствията, подобно на звяр. На пръв поглед той изглежда като човек, но това, което прави, не е нещо, което хората следва да правят. Най-малкото може да се каже, че той е звяр, а още по-сериозно — че е мръсен демон и зъл дух, който идва, за да прекъсва и смущава Божието дело, който се е специализирал в това да саботира Божието дело. Точно ли е Божието категоризиране на тези хора? (Да.) То е изключително точно. Няма нищо погрешно в това, което Бог върши, а всичко, което Бог върши, е прецизно. Освен това Божиите действия, Божието определяне на изхода на хората не се основават на моментно представяне. Тези две жени вярваха в Бог в продължение на двадесет години и въпреки това някак си се озоваха в това положение, като по този начин подпечатаха собствения си изход. Как се случи това? Това не е нещо, което се е случило за една нощ. От гледна точка на техния стремеж към вярата и пътя, който бяха избрали, те не бяха хора, които се стремяха към истината. Това е единият аспект. Другият е, че те изобщо не се интересуваха от истината. Ако имаха дори капка интерес, тяхната човешка природа щеше да претърпи промяна. А какво щеше им донесе такава промяна в човешката природа? Тя би означавала, че те щяха да действат с въздържание и да спазват допустимите граници, да имат критерий за оценка и да преценяват нещата с разума и мисловните процеси на нормален човек. Ако видеха, че нещо е неуместно, щяха да се въздържат. Тези две жени обаче никога не се стремяха към истината, липсваха им дори тези основни граници и начин на мислене. Те се осмеляваха да правят всичко и именно тази тяхна човешка природа ги доведе до тяхната гибел, дори до тяхната смърт. По тази причина пътуването им на вяра в Бог завърши по такъв начин.

След като чухте тези два случая, вие какво мислите? Някои хора казват: „Днес придобих много. Получих най-висшата истина, а именно: не докосвайте Божиите неща. Не си и помисляйте за това, не посягайте към тях. Ако посегнете към тях, от това няма да излезе нищо добро“. Наистина ли е така? Това ли е истината? (Не.) Не е важно дали посягаш към Божиите неща, а какво е отношението ти към Бог в сърцето ти. Ако се боиш от Бог и изпитваш известно страхопочитание към Него, ако наистина вярваш в Неговото съществуване и искрено обмисляш собствения си изход, има неща, които няма да направиш. Дори няма да помислиш за тях. Следователно няма да бъдеш подложен на този вид изкушение. То никога няма да те сполети. Полезен ли е страхът? Страхът е безполезен. Какво направи Бог, докато тези две жени вършеха тези неща? Бог остави нещата да се развиват по естествен път, като постави тези двама дяволи — тези двама нечовеци, чиито сърца изобщо не се страхуваха от Бог — в изкушението на Сатана, за да може да бъдат напълно разкрити и унищожени. Не е ли това Божието отношение? Това е праведният Божи нрав и той не бива да се приема с лека ръка! Хората използват човешки средства, за да се справят с другите и да раздават възмездие на другите, като отвръщат на злото със зло. Но Бог не прави това. Бог си има Собствена равносметка, Собствени принципи и начини. Когато Бог въздава възмездие на някого, Той прави така, че той да не почувства нищо. Този човек не знае, но в Божиите очи въпросът вече е решен. Години по-късно последвалото страдание малко по малко ще излиза на повърхността. След като Бог е лишил този човек от Своята благодат, благословии, просветление, озарение и цялото отношение, което Бог предоставя на нормалния човек, той е станал напълно обезчовечен. В Божиите очи той вече не е сътворено същество, а звяр, той е нещо съвсем различно. Бог казва: „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите“. Добър или зъл е този човек? Той не е нито едното, нито другото. В Божиите очи, в Неговите записи този тип хора са заличени, тях ги няма, те са нечовеци. Какво е определението за нечовек? (Скот, звяр в човешки дрехи.) Някои хора дори може да им завиждат, като казват: „Те работят и печелят пари навън, живеят с невярващи. Животът им е много по-удобен, отколкото това да страдат в църквата, като изпълняват дълга си от сутрин до вечер“. Казвам ти, че дните на тяхното страдание тепърва предстоят. Ако им завиждаш, можеш да им подражаваш. Божият дом не налага никакви ограничения. Страданието не се ограничава само до физическата болка от определена болест. Ако вътрешното страдание на човека достигне определена степен, то е неописуемо, като например ударите по психиката, особено когато човекът е подложен на Божието наказание — това е по-лошо от смъртта, по-мъчително е. То е вид душевна мъка. Тези две жени се оказаха в такава ситуация, защото с безразсъдните си действия накърниха Божия нрав. В представите на хората изглежда, че независимо какви грешки правят или какво вършат, стига да могат да се върнат пред Бог, за да се изповядат и покаят, Бог може да им прости. Това би доказало, че Божията любов е огромна, че Той наистина обича човечеството. Това е човешка представа и тя показва, че разбирането на хората за Бог е изпълнено с твърде много фантазии и твърде много човешка воля. Ако Бог се ограничаваше от човешките представи, тогава Божиите действия щяха да бъдат без принципи и Бог щеше да бъде без никакъв нрав. Такъв Бог не съществува. Именно защото Бог наистина съществува, защото е жив и жизнен и е неоспоримо и конкретно реален, Той има различни проявления. Тези проявления са видими в различните Му дела и различното отношение към хората и са доказателство за Неговото истинско съществуване. Някои казват „Самите хора не осъзнават кога се справят с тях. Как тогава можем да видим съществуването на Бог?“. Точно случаите, за които споменах, позволяват на хората да видят Божието отношение и Божия нрав, както и Божиите принципи при вършенето на нещата и справянето с хората. Не е ли това доказателство за реалното съществуване на Бог? (Да, така е.) Ако този Бог не съществуваше, ако Той наистина беше само въздух, тогава всичко, което Той прави, щеше да бъде без принципи или граници, щеше да бъде неоткриваемо, недосегаемо, кухо, неприложимо в живота на хората и без значение за техния живот, действия и всички техни проявления. То би било само теория, аргумент, празно говорене. Точно защото този Бог съществува, множеството неща, които върши, позволяват на хората да видят Неговото отношение.

Основната част от различните представи и фантазии, които хората имат за Божието дело, в общи линии е обхваната в нашето общение. Какъв е акцентът на основната част? Става въпрос за различните представи, фантазии и идеи, които хората имат относно Божия съд и наказание, както и за различните представи и фантазии за това какво представлява промяната на нрава. Освен това хората имат и многобройни фантазии за принципите, които стоят зад Божието дело на правосъдието и наказанието, и за критериите, които Бог изисква от хората. Като цяло за хората тези понятия са объркани и неясни. Какво представлява тази липса на яснота? Тя означава, че хората все още не разбират истината, нито разбират истините, свързани с делото, което Бог върши върху тях. Чрез днешното общение вече имате ли основно определение за съда и наказанието, както и за критериите, които Бог изисква от хората? (Да.) След като имате това разбиране, какво трябва да направите по-нататък? Преди всичко трябва да признаете, че Бог има такива критерии. Тези критерии гъвкави ли са? Могат ли да бъдат по-високи или по-ниски, отколкото са в действителност? (Не.) Защо не? От Епохата на благодатта досега можем да видим от хората, които Бог е усъвършенствал, че тези критерии са строги и добре определени. Бог никога няма да ги промени. Той не ги промени преди две хиляди години и не ги е променил досега. Просто сега ще има повече хора, които са усъвършенствани, защото Бог говори толкова много. По онова време Той работеше в по-малък мащаб и не казваше изрично на хората повече истини. Сега Той е казал на хората повече истини и ги е осведомил в по-голяма степен за Своите намерения, и Бог е изразил всички критерии, които изисква, както и истините, които хората трябва да знаят. В същото време Божият Дух също работи съгласувано сред хората по този начин. Взети заедно тези два аспекта доказват, че през този период Бог възнамерява да усъвършенства повече хора — това е група хора, а не само един или двама. Ако се съди по тази информация, повечето от вас имат ли надежди, че ще бъдат усъвършенствани? Някои казват, че не са сигурни, но дори да не сме сигурни, нека опитаме. По-добре е да се провалим, отколкото да молим за милост сега. Що за поведение е това да се моли за милост в този момент? Това е страхливо, безполезно, некомпетентно, достойно за презрение поведение, което позори Бог. Не трябва да сте страхливци! Условията и критериите за усъвършенстване са заявени ясно и простичко на хората. Остава единствено въпросът как да практикувате и как да сътрудничите на Божието дело. Независимо колко пъти се проваляш през този период, стига да не накърняваш Божия нрав, не бива да се обезкуражаваш или да се отказваш. Продължавай да се стремиш нагоре. Някои казват, че заложбите им са лоши. Нима Бог не знае, че заложбите им са лоши? Признанието им за лошите им заложби вече е нещо добро в Божиите очи, защото поквареното човечество е надменно и самоправедно и много малко хора признават, че заложбите им са лоши. Признаването на този факт е нещо добро, то е добър израз. Някои разказват за преживяванията си, като осъзнават, че човешката им природа е бедна и лоша. Защо други не осъзнават това? Признаването на твоята бедна човешка природа, на твоята лоша човешка природа показва, че си разбрал Божиите слова и си ги свързал със себе си. То показва, че имаш вяра в Божието дело на спасението, че имаш решимостта и готовността да удовлетвориш Бог — най-малкото, че си бил способен да признаеш това вярно твърдение. Кой от невярващите казва сега, че е лош? Дори когато е лош, той твърди, че е добър, твърди, че злодеянията му са велики и добри дела и че са добродетелно поведение, като нагло изопачава доброто и злото. Затова, независимо от неуспехите, с които се сблъсквате, независимо от провалите или препъванията, трябва да сте способни да видите, че надеждата е пред вас. Кой е пред вас? Това е Бог! С помощта на Божиите слова, които напътстват и водят хората, те могат да поемат по правилния път.

Днес разговаряхме за три казуса, в които се разясняват различните представи и фантазии на хората за Божието дело. Всички ли разбрахте това, което беше предадено? (Да.) Способността ви да разбирате показва, че притежавате заложби и способности да приемете истината — за вас има надежда да разберете и да получите истината. Защо тези истини не могат да бъдат обяснени ясно само за един или два часа, или за два или три часа? Защото трябва да се изложи много предварително съдържание, за да може да се говори за подробностите, които следват. Без предварително да се постави някаква основа, няма да сте способни да се справите с последващото съдържание. Ако говорех кратко, без никакво предварително съдържание, щеше да ви е трудно да го следите. Затова разговарям за няколко примера, след което ги обсъждам както от положителна, така и от негативна гледна точка, за да ви помогна да ги разберете и да ги разграничите, да знаете какво точно се случва с тези въпроси и как човек трябва да ги възприема в действителност. Ако можете да постигнете това, тогава Моето говорене не е било напразно. От момента, в който започнеш да имаш някаква идея за тези истини, след като ги чуеш, до момента, в който имаш задълбочено разбиране, в който от дълбините на сърцето си осъзнаеш защо Бог казва тези неща, коя част от твоя собствен покварен нрав участва в тези истини, изречени от Бог, и защо Бог иска да ти каже тези неща, е необходим определен етап, за да достигнеш това ниво на разбиране. Необходимо е да свържеш тези истини със собствения си покварен нрав, реч, поведение, мисли и идеи, т.е. да ги приложиш към реалната си ситуация и несъзнателно и постепенно ще започнеш да ги разбираш и схващаш. Ако не ги сравниш със своя собствен случай, а си водиш бележки днес, преглеждаш ги и ги запомняш утре, а след това ги обявяваш на онези, които никога не са ги чували, може да си мислиш, че си ги получил, но всъщност не си. От деня, в който можеш да бълваш доктрини, тези истини вече не са истини за теб и ти става трудно да схванеш истината, сякаш истината е изчезнала напълно. Щом истината се превърне в обикновена доктрина за теб, става трудно тя да ти окаже въздействие. Трябва да превърнеш истината в своя собствена реалност, постепенно да приложиш практическия аспект на всяка истина върху себе си чрез търсене и общение и накрая да разбереш кои състояния включва тази истина и какво обхваща тя, за да разбереш смисъла, който се крие зад изречените от Бог слова. Това е началото на разбирането на истината. Какво разбирате сега? (Доктрини.) Когато хората за първи път се докоснат до истината, това, което разбират, е вид доктрина. Разбирането на доктрината обаче не е просто нещо. То изисква и определени заложби и способност за възприемане. То изисква също така да имаш смирено и съсредоточено сърце, за да можеш да слушаш проповедите с пълно внимание. Открих, че когато слушат проповеди, някои хора си мислят: „Това, за което Ти говориш, е безполезно, не желая да слушам. Искам да слушам проповеди, а не да слушам за събития“. Те вярват, че онова, за което говоря, е кое е правилно и кое е неправилно. Тъй като носят този възглед, те не могат да възприемат това, което чуват, стават сънливи, не могат да разберат и не могат да проумеят. Такива хора не притежават способността да възприемат истината, заложбите им са лоши. Някои хора, които наричат себе си духовни, не желаят да слушат, когато Ме чуят да разказвам истории. Пият вода или се прозяват и все не ги свърта на едно място. Те си мислят: „Историите, които разказваш, са за външни неща. Това е твърде повърхностно, не мога да го приема. Ти трябва да говориш повече за духовния свят. Това би ми допаднало“. Точно такова отношение имат някои хора. Когато дълги години са изпълнявали ролята на водач, те обичат да говорят за възвишени проповеди, за високопарни теории и за думи от третото небе. Колкото повече говорят, толкова по-ентусиазирани стават. Но ако говорим за въпроси на църквата, за практически преживявания или особено за разнищване на динамиката на човешката психика, те винаги намират това за повърхностно и скучно. Що за нрав е това? Тези хора притежават ли истината реалност? Могат ли такива хора да разрешават реални проблеми в работата си? Харесвате ли такива хора? Общението за истината не може да бъде откъснато от реалността. Могат ли хора, които не се интересуват от реалността, да обичат истината? Не мисля, че е възможно. Такива хора изпитват неприязън към истината, а това е много опасно.

8 ноември 2018 г.