Що се отнася до проблема за представите, миналия път разговаряхме по три въпроса: първият беше свързан с представите за вярата в Бог, вторият — с представите за въплъщението, а третият — с представите за Божието дело. Приключихме обсъждането на първите два въпроса и говорихме за някои доста основни понятия по отношение на третия въпрос. Що се отнася до представите, свързани с този въпрос, или до съдържанието, свързано с тези представи, след това размишлявахте ли внимателно какво друго съдържание е свързано с тези представи и се отнася до тази истина? Нито една истина не е толкова проста, колкото буквалното ѝ значение. Всички истини имат свой собствен реален смисъл, който се съдържа в тях, и всички те се отнасят до навлизането в живота на хората, както и до всички аспекти на тяхното ежедневие и вярата в Бог. И така, от ежедневието си проумяхте ли някакво съдържание, свързано с този аспект на истината? Когато слушате общения за този аспект на истината, вие можете да разберете само част от него, в буквален смисъл, и да имате известна проницателност по отношение на очевидни представи. След това, чрез по-нататъшно размишление, молитва и търсене, както и чрез общение с вашите братя и сестри въз основа на вашите преживявания, би трябвало да сте способни да придобиете малко по-дълбоко и по-практическо разбиране. Разглеждайки тези три истини в буквалния смисъл, коя от тях засяга в най-голяма степен покварения нрав на хората, тяхното разбиране на Божия нрав и практическото им навлизане? Коя истина е най-задълбочена и проникновена? (Третата истина.) Третата истина е малко по-задълбочена. Първата касаеше представите за вярата в Бог, а тези представи са доста очевидни и повърхностни неща. Втората касаеше представите за въплъщението, които включват някакво съдържание, което хората могат да видят и да разберат, и с което могат да се сблъскат и над което могат да размишляват в живота. Третата касаеше представите за Божието дело, които се отнасят до покварения нрав на хората — тази последна истина е малко по-дълбока. И така, какво точно представляват представите за Божието дело? Какви представи имат хората за Божието дело? Как трябва да разбират и да се отнасят към тези представи и как трябва да ги преодоляват? Това е съдържанието на днешното общение.

Когато представите на хората за Божието дело прераснат от прилагането на разсъждения и преценки до поставянето на изисквания към Бог, до изразяването на екстравагантни желания към Бог, до влизане в конфликт с Него и до някои оценки или осъждания на Неговото дело, тогава тези представи вече не са просто гледна точка или убеждение, а са свързани и с покварения нрав на хората. Щом станат свързани с покварения нрав, това е достатъчно, за да накара хората да се противопоставят на Бог, да Го съдят и дори да Го предадат. Следователно не е голям проблем, ако представите на хората за Бог не стигат по-далеч от фантазиите и догадките. Но ако те прераснат в гледна точка и отношение към Божието дело, ако се превърнат в неразумни изисквания към Бог или в осъждане и заклеймяване на Бог, или се изпълнят с амбиции, желания или намерения, тогава това вече не са обикновени представи. Защо казвам, че вече не са обикновени представи? Защото тези представи и мисли са свързани с навлизането ти в живота, с разбирането ти за Божието дело, с това дали можеш да приемеш и да се покориш на Божието върховенство, дали можеш да признаеш Бог за свой Върховен владетел и за Създателя, а всичко това има пряко въздействие върху твоята позиция и отношение към Бог. Погледнато по този начин, сериозен ли е проблемът, ако хората имат такива представи? (Да.) За да разнищим тези представи, ако го направим от теоретична гледна точка, те може да изглеждат малко абстрактно или някак доста далеч от вашето ежедневие. Затова нека поговорим още малко за различните видове житейски ситуации на хората, които можем да видим в ежедневието или сред човечеството, или за тяхната съдба, или за различните им възгледи и нагласи към живота и към Божието върховенство, и към устроеното от Него, така че да разнищим представите на хората и да им позволим да видят как Бог управлява и устройва човечеството, и какви са действителните обстоятелства на Божието дело. Това е тема, по която не е толкова лесно да се разговаря. Ако общението е твърде теоретично, хората ще сметнат, че е кухо, но ако се занимава твърде много с незначителни въпроси или ако е твърде близко до реалния живот на хората, те ще го сметнат за много повърхностно и ще възникнат проблеми от този род. Което и от двете да изберем, нека все пак разговаряме по този въпрос по начин, който е съвсем прост и лесен за разбиране, а именно чрез разказване на история. Чрез сюжета и героите на историята, както и чрез житейската философия, отразена в самата история, и чрез явленията, които хората виждат, те могат да разберат някои от начините и методите, по които Бог върши делото Си, както и погрешните възгледи, които имат в реалния живот по отношение на Божието дело, Божието върховенство и устроеното от Него във всичко, или някои неправилни неща, в които хората се вкопчват — за хората е някак по-лесно да разбират, когато се разговаря по този начин.

Ето я и историята. Имаше някога едно момиченце, което се роди в не особено богато семейство. Още от съвсем малко то имаше едно желание: не искаше да бъде богато или заможно в живота, а искаше единствено да има на кого да разчита. Беше ли това желание твърде екстравагантно? Искаше ли твърде много? (Не.) Но за съжаление баща му почина, преди то да навърши пълнолетие, така че на практика нямаше на кого да разчита в живота. Беше изгубило основният човек, на когото можеше да разчита в този живот, единственият човек, на когото в младото си съзнание считаше, че може да разчита. Не беше ли обзето младото му съзнание от голяма мъка? Да се случи такова нещо, трябва да му е причинило голяма мъка. Носеше ли то травма в сърцето си? Определено носеше травма. Как се появи тази травма? Причината беше, че в младото си съзнание момичето все още не беше готово и казваше: „Мога да бъда независима, мога да се грижа за себе си, не е нужно повече да разчитам на родителите си“. Както се казва, тепърва му предстоеше да разпери криле. В наивните си мисли още не се беше замисляло какво да прави с бъдещето си и как ще оцелее без родителите си. Именно в тази ситуация, преди да беше осъзнало тези неща, баща му почина, което означаваше, че средствата му за препитание вече ги нямаше и че времената щяха да станат още по-трудни от сегашните. Можете да си представите какви трябва да са били дните му след това. То водеше труден живот с майка си и с малкия си брат, като едва свързваше двата края. Колкото и да се терзаеше обаче, животът трябваше да продължи, затова то просто се препъваше напред заедно с майка си и брат си. Няколко години по-късно момичето беше пораснало и можеше самостоятелно да изкарва пари, за да осигурява прехраната на майка си и брат си, но те все още в никакъв случай не живееха охолно. През цялото това време най-съкровеното му желание не се беше променило. То имаше нужда от някого, на когото да разчита, но от какъв тип човек? Какъв точно беше този, на когото искаше да разчита? Опишете Ми го. Какво означава „някой, на когото да разчита“ в най-простия смисъл? Означава някой, който би могъл да ѝ даде средства за живот, както и храна и дрехи, без да ѝ се налага да ходи и едва-едва да изкарва прехраната си сама, нито да страда по някакъв начин. Някой, на когото най-малкото би могла да се опре, когато нещата се объркат, някой, който винаги да я подкрепя, както се казва — на такъв човек се надяваше да разчита. Дори да не може да ѝ помогне или да я подкрепи финансово в живота, то поне винаги, когато нещо се обърка или когато почувства мъка, щеше да има рамо, на което да се облегне, някой, който да ѝ помогне да премине през трудните моменти и да се справи с бурята — това беше желанието ѝ. Беше ли прекалено много да иска това? Беше ли нереалистично това желание? Не беше нещо прекалено и не беше нереалистично желание. Нима много хора не си пожелават нещо толкова просто като това? Много малко хора могат да кажат, че са се родили, без да разчитат на никого освен на себе си. Повечето хора, които живеят на този свят и в една общност, се надяват да имат приятел или някого, на когото да разчитат, и това момиче не правеше изключение.

Докато се обърнеш, младата жена достигна брачна възраст, но все още искаше да намери някого, на когото да може да разчита, някой надежден човек. Този човек не трябваше да е особено богат или да ѝ осигури разкош, нито да е отличен събеседник. Трябваше просто да е до нея, за да я подкрепя, когато е в беда, когато я сполети трудност или болест, дори само да ѝ каже няколко утешителни думи и нищо повече. Дали това желание можеше да се сбъдне лесно? Това не е сигурно. Никой не знае дали желанията на хората са това, което Бог е планирал да им даде или да осъществи в тях, или дали в крайна сметка желанията им вече не са предначертани в съдбата им. Следователно никой не знаеше дали желанието на тази млада жена може да се сбъдне, а и тя самата не знаеше това. Тя обаче продължаваше да се държи за това желание, докато преминаваше към следващия етап от живота. В този момент се чувстваше много притеснена и неспокойна, но така или иначе, денят все пак беше настъпил. Тя не знаеше дали човекът, за когото планираше да се омъжи, наистина е някой, на когото може да разчита до края на живота си, но все пак искрено се надяваше в сърцето си: „Този човек би трябвало да е човек, на когото мога да разчитам. Последните двадесетина години от живота ми бяха достатъчно трудни. Ако накрая се свържа с човек, на когото не може да се разчита, остатъкът от живота ми ще бъде още по-труден. На кого другиго бих могла да разчитам?“. Чувстваше се огорчена, но нямаше какво да направи, затова просто продължи да се надява. За да оцелеят, когато хората не знаят защо са тук в този живот и как трябва да преминат през него, те се втурват напред с този вид желание и неизвестна надежда. Когато този момент настъпи, тя не знаеше какво ще бъде бъдещето ѝ. Бъдещето беше неизвестно. Младата жена продължи напред. Много факти обаче често противоречат на желанията на хората. Засега няма да коментираме защо Бог подрежда съдбата на хората по този начин — дали това е Божият промисъл, или причината е, че покварата и невежеството на хората са довели дотам, че исканията и изискванията им са диаметрално противоположни на съдбата, която Бог е подредил за тях, така че желанията им често не могат да се сбъднат и нещата често не се развиват така, както те са се надявали — нека засега не обсъждаме всичко това. Първо, да продължим със самата история.

След като младата жена се омъжи, тя навлезе в следващия етап от живота, като упорито се придържаше към желанието си. Какво я очакваше на този етап от живота? Тя не знаеше, но не можеше да го избегне само защото се страхуваше от неизвестното. Трябваше да се стегне и да продължи напред, и все пак трябваше да преживее всеки ден. В този важен повратен момент от живота ѝ най-накрая се появи съдбата, която Бог беше подредил за нея — и тя беше противоположна на това, за което тя копнееше. Уютният семеен живот, за който копнееше, с обикновено легло, малко бюро, обикновена, чиста стая, съпруг и деца — този прост живот, който искаше, никога не можа да се осъществи. След като се омъжи, съпругът ѝ цяла година отсъстваше от дома по работа, така че трябваше да живеят разделени. Какви перспективи предлага такъв живот за една жена? Да бъде тормозена и подложена на дискриминация. Да се сблъска с такава жизнена среда беше още един удар по живота и съдбата ѝ. Това беше нещо, което никога не си беше представяла, а също и нещо, което никога не беше искала да види или с което да се сблъска. Но сега фактите напълно се разминаваха с нейните желания и фантазии. Това, което не искаше да види или да преживее, всъщност ѝ се беше случило. Съпругът ѝ отсъстваше от дома по работа през цялата година. Тя трябваше да бъде независима както в живота, така и във финансово отношение. Трябваше да ходи и да печели пари, за да плаща сама сметките. Нямаше никой, който да ѝ помага в живота, и трябваше да разчита на себе си за всичко. В такава жизнена среда тази жена имаше ли в крайна сметка човек, на когото можеше да разчита, или изобщо нямаше такъв човек? (Изобщо е нямала такъв човек.) Дали след като се омъжи, желанието ѝ се сбъдна, или се разби на пух и прах? (Разбило се е на пух и прах.) Очевидно във втория важен етап от живота ѝ надеждата ѝ отново се разби на пух и прах и тя нямаше на кого да разчита. Човекът, на когото мислеше, че може да разчита в живота, не беше до нея и изобщо не можеше да разчита на него. На човека, когото смяташе за свой източник на сила, за своя опора и за човек, на когото може да разчита, изобщо не можеше да се разчита. Трябваше да прави всичко сама, да се справя с всичко и да посреща всичко сама. През най-трудните моменти тя можеше само да се скрие в леглото и да плаче под завивките, без да има с кого да сподели неприятностите си. Заради достойнството си, амбициозността си и от самоуважение тя често показваше страховита външност и се представяше за силна жена, но дълбоко в себе си всъщност беше много крехка. Тя се нуждаеше от подкрепа и копнееше за някого, на когото да разчита, но това желание все още не се беше сбъднало.

Няколко години по-късно тя се местеше от място на място с няколкото си малки деца, наемаше къщи и живееше живот без постоянно местопребиваване. По този начин едно от най-основните ѝ изисквания за живота постепенно се рушеше, малко по малко, с течение на годините. Всичко, което беше искала, бе да има малка стая с легло, малка маса за писане и печка за готвене, а семейството ѝ да може да се храни около масата, да отглежда няколко кокошки и да води прост живот. Не очакваше да бъде богата или заможна. Стига животът да е прост, спокоен и семейството да е заедно, това ѝ беше достатъчно. Сега обаче всичко, което можеше да прави, бе да живее на принципа „ден за ден“ с деца на ръце. Не само, че нямаше на кого да разчита, но още по-лошо, тя трябваше да се превърне в човека, на когото разчитат собствените ѝ деца. Освен това тя си мислеше, че след като животът в този смъртен свят е толкова болезнен, може би ще намери начин да преодолее тази болка, като например стане будистка монахиня или намери място, където да култивира духовните си добродетели, далеч от човешкото общество и далеч от това страдание, без да разчита на никого и без никой да разчита на нея, защото да живееш по този начин беше твърде уморително и болезнено. Но кое беше единственото нещо, което я крепеше и я караше да продължава напред? (Децата ѝ.) Точно така. Ако нямаше деца, може би всеки ден, в който живееше, щеше да е още по-болезнен, но щом се сдоби с деца, тя пое отговорности и се превърна в човека, на когото те разчитаха. Когато децата ѝ казваха „мамо“, чувстваше, че бремето върху раменете ѝ е твърде тежко, че не може просто така да загърби отговорностите си и че не може да разчита на другите, но че тя можеше да бъде тази, на която другите да разчитат — това, мислеше си тя, можеше да се разглежда и като източник на радост от живота, като отношение към живота и като мотивация да живееш. По този начин тя издържа още около десет години в името на децата си. Дали дните ѝ се струваха дълги? (Да, така е било.) Защо ѝ се струваха дълги? (Защото е живяла тежък живот, затова дните са ѝ се стрували дълги.) Знаете от опит, че тези думи звучат като думите на човек, който е изпитал това. Дните бяха тежки и мъчителни, затова изглеждаха изключително дълги. Всичко, което тя преживя, беше като някакво мъчение дълбоко в сърцето ѝ, затова тя трябваше да живее, броейки дните, а не беше лесно да се премине през такъв вид живот. Дори след като децата пораснаха, желанието ѝ пак не се промени. Тя все още имаше това желание дълбоко в сърцето си: „Децата са по-големи и вече не е толкова трудно да се грижа за тях. Ако съпругът ми можеше да бъде с нас и семейството да се събере отново, тогава животът ни щеше да бъде още по-добър“. Чудесната ѝ фантазия се върна и, точно както казват невярващите, това отново подхрани надеждите ѝ. Когато не можеше да заспи през нощта, тя си мислеше такива неща, като: „Сега, когато децата са пораснали, ако успеят да влязат в колеж, евентуално да си намерят добра работа и да печелят пари, тогава животът ще бъде по-лесен, а положението с храната, дрехите и жилището ще е по-добро, отколкото е сега. А ако съпругът ми се върне, животът ще бъде още по-добър и ще има на кого да разчитам! Двамата души, на които разчитах преди, ме предадоха, но сега имам повече хора, на които да разчитам. Небето беше доста добро към мен! Изглежда, че предстоят по-добри дни“. Тя вярваше, че предстоят по-добри дни. Това добро или лошо нещо е? Никой не знае. Никой не знае каква е съдбата на човека в живота или какво му предстои. Всички хора се препъват в живота по този начин, вкопчени в красивите си желания.

Минаха десет години, съпругът ѝ беше преместен на друга работа и семейството най-накрая се събра отново, което беше нещо добро. И така, можеше ли накрая съпругът ѝ да се превърне в човек, на когото тя да може да разчита? Можеше ли той да споделя с нея част от болката в живота ѝ? Тъй като никога не бяха живели заедно, нито бяха общували на дълбоко ниво, тя изобщо не познаваше добре съпруга си. През следващите дни тя и съпругът ѝ започнаха да се учат да живеят заедно и придобиха по-дълбоко разбиране един за друг. Въпреки това желанието ѝ не се промени. Тя се надяваше, че този мъж може да стане човекът, на когото да разчита, човекът, който да я утешава и да облекчава болката ѝ, независимо от всичко. Въпреки това обаче нещата не се развиха така, както ги беше замислила. Този съпруг, с когото никога не беше общувала на дълбоко ниво, този мъж, когото изобщо не разбираше, просто не можеше да се превърне в човека, на когото тя да разчита. Причината беше, че способностите за оцеляване на двамата, техните човешки качества, възгледите им за живота, ценностите и отношението им към децата, семейството и роднините им бяха напълно различни. Двамата постоянно се караха и непрекъснато се препираха за маловажни неща. Дълбоко в себе си тази жена се надяваше, че би могла да продължи да търпи, за да може евентуално съпругът ѝ да разбере нейната доброта, нейното търпение и нейните несгоди, а след това да бъде емоционално трогнат от нея и да възстанови връзката си с нея, но желанието ѝ все така не се сбъдваше. Според нея, дълбоко в сърцето ѝ, съпругът ѝ беше ли човек, на когото тя можеше да разчита? Можеше ли той да се превърне в човек, на когото тя да разчита? (Не.) Всеки път, когато тя се сблъскваше с трудности, съпругът ѝ не само не успяваше да я утеши и да облекчи болката ѝ, но всъщност увеличаваше болката ѝ, като я караше да се чувства още по-разочарована и безпомощна. В този момент какви бяха най-съкровените ѝ чувства и разбиранe за живота? Това бяха разочарование и болка, които я караха да се пита: „Има ли наистина Бог? Защо животът ми е толкова труден? Всичко, което искам, е да имам някого, на когото да разчитам, твърде много ли искам? Имам само това дребно желание. Защо все още не се сбъдва за всичките тези години, които съм преживяла? Изискванията ми не са прекомерни и нямам никакви амбиции. Искам просто някого, на когото да се опра, когато нещата се объркат, това е всичко. Защо дори такова дребно желание не може да бъде изпълнено?“. Тази ситуация продължи няколко години. Очевидно животът на това семейство не беше много хармоничен, в него често имаше кавги. Както децата бяха тъжни и нещастни, така и родителите им. В семейството нямаше нито спокойствие, нито радост и дълбоко в сърцето си всеки изпитваше само страх, тревога и ужас, както и болка и безпокойство.

Няколко години по-късно най-накрая настъпи обрат и евангелието на Господ Исус стигна до нея. Тя почувства, че желанието ѝ най-накрая може да се сбъдне. „Няма нужда да разчитам на баща си, на съпруга си или на когото и да било около мен“, помисли си тя. „Стига да се уповавам на Господ Исус, мога да бъда спокойна и да имам на кого наистина да разчитам, да намеря истинско спокойствие и щастие и тогава животът ще се превърне в по-малко изпитание“. След като прие евангелието на Господ Исус, тази жена стана много по-щастлива и, разбира се, животът ѝ стана много по-спокоен. Макар че отношението на съпруга ѝ към нея не се промени и той все още беше толкова суров, колкото и преди, все още я пренебрегваше и не ѝ показваше никакво уважение, внимание или загриженост, нито дори търпение, благодарност или толерантност, въпреки всичко, тъй като имаше спасението на Господ Исус в сърцето си, отношението ѝ към всичко това се промени. Тя вече не спореше и не се опитваше да вразумява съпруга си, защото беше разбрала, че човек няма какво да придобие от спорове за всички тези неща. Когато нещата се объркваха, тя говореше с Господ Исус и сърцето ѝ ставаше много по-открито. По този начин семейният ѝ живот изглеждаше сравнително спокоен. Но добрите моменти не продължиха дълго и животът ѝ взе друг обрат. След като започна да вярва в Господ Исус, тя проповядваше евангелието с пламенност, прегърна църковния живот и подкрепяше братята и сестрите си. Съпругът ѝ обаче не одобряваше това. Той започна да я преследва и често да я укорява, като казваше неща от рода на: „Искаш ли още да живееш с мен? Ако наистина не искаш, да се разделим!“. На нея не ѝ оставаше нищо друго, освен просто да се моли на Господ и да се примири с това. Макар че подобни дни бяха трудни и болезнени, травмата в сърцето ѝ беше много по-малка от преди, а освен това тя можеше да черпи утеха от молитвата. Всеки път, когато беше скръбна, се молеше на Господ. По този начин сърцето ѝ имаше на кого да се уповава и придоби временно удовлетворение, а тя почувства, че животът ѝ е много по-добър.

Постепенно децата пораснаха. Тъй като децата бяха живели с нея от малки и привързаността им към нея беше донякъде по-силна, тази жена считаше, че: „Сега, когато децата ми пораснаха, вече не е необходимо да разчитам на съпруга си, мога да разчитам на децата си“. На пръв поглед изглеждаше, че тя вече е започнала да се уповава на Господ Исус и е поверила сърцето си, семейството си и дори бъдещето и перспективите си в Неговите ръце. Но всъщност дълбоко в себе си тя все още се беше вкопчила в това желание по отношение на хората, които можеше да вижда и с които имаше отношения, и се надяваше, че това желание един ден ще се сбъдне. Тъй като хората не могат да видят къде е Господ Исус, те казват, че Господ Исус е до тях и в сърцата им, но тя си мислеше, че Господ не може да бъде докоснат или видян, така че това я караше да се чувства неспокойна. Мислеше си, че ще е достатъчно просто да се уповава на Господ Исус, за да я преведе през значими събития и сериозни проблеми, но че в реалния живот все пак ще трябва да разчита на децата си. През цялото това време желанието ѝ не се беше променило и тя не се избави от него. Сега тя вярваше в Господ Исус, но защо това желание все още не се беше променило? Има множество причини за това. Едната е, че не разбираше истината и не познаваше или не разбираше много добре Божието върховенство и устройване. Това е обективната причина. Субективната причина е, че тя беше страхлив човек. Макар че вярваше в Бог, след като беше преживяла толкова много болка, тя все още нямаше ясно прозрение за значението на вярата в Бог или за съдбата на хората, за устроеното от Бог и за начина, по който Създателят върши делото Си. Кои неща показват, че тя нямаше ясно прозрение за тези неща? На първо място, тя винаги обвързваше собственото си щастие и дълбокия си копнеж за по-добър живот с другите, като се надяваше, че желанието ѝ може да се сбъдне благодарение на помощта или протегнатите ръце на другите. Това погрешен възглед за живота и съдбата ли беше? (Да.) Този възглед беше погрешен. Като родител, грешка ли е да възлагате надеждите си на децата си, като се надявате, че те ще ви слушат и ще могат да ви подкрепят, когато пораснат? Това не е погрешно и не е прекомерно изискване. И така, какъв е проблемът тук? Тя постоянно искаше да разчита на децата си и да живее щастливо, като разчита на децата си, да прекара остатъка от живота си, като разчита на децата си, и да се радва на това и онова, като разчита на децата си. Какво беше погрешното във възгледа ѝ, като постъпваше така? Защо имаше тази идея? Какво стоеше в основата на този възглед, който тя имаше? Хората винаги прекомерно се надяват на определен начин на живот и на определен критерий за живот. Това означава, че още преди хората да разберат как Бог е предначертал живота им или каква е съдбата им, те вече са планирали какъв трябва да бъде критерият им за живот, т.е. че трябва да бъдат щастливи, да имат спокойствие и радост в живота си, да бъдат богати и заможни, да имат хора, които да им помагат и на които да разчитат — хората вече са планирали своя собствен жизнен път, своите житейски цели, своята крайна цел в живота и всичко останало. Във всичко това има ли вяра в Бог? (Не.) Не, няма. Тази жена винаги имаше възглед за живота: ако разчитам на този и този човек, животът ми ще стане по-спокоен, по-щастлив и по-богат. Ако разчитам на този и този човек, животът ми ще стане по-уреден, по-сигурен и по-радостен. Тази гледна точка правилна ли е, или е погрешна? (Погрешна е.) След толкова много години тя вече беше достигнала етапа на вяра в Господ Исус, но все още не беше видяла ясно какво представлява човешкият живот. Тя все още имаше свои собствени намерения и планове, изчисляваше бъдещия си път и планираше бъдещия си живот. От сегашна гледна точка правилно или неправилно беше това отношение към живота и този вид планиране? (Неправилно е било.) Защо? (Защото тя е преследвала собствените си идеали и желания, а не това, което Бог изисква от хората.) Това, което преследваше, нямаше нищо общо с Божието предначертание. Още преди да знае какво ще направи Бог, тя първо реши да намери някого, на когото да разчита. На този етап щеше да разчита на този човек, а на следващия — на онзи. По този начин тя загуби упованието си в Бог и започна да разчита единствено на хората, а не на Бог. С оглед на това, че непрекъснато имаше това желание и тези планове, дали имаше Бог в сърцето си? (Не.) И така, в известен смисъл, каква беше причината за болката, която произлезе от всичките ѝ борби? (Причината е била в нейното желание.) Това е безусловно вярно. И така, как се появи нейното желание? (Заради това, че не е вярвала в Божието върховенство и в устроеното и подреденото от Бог.) Точно така. Тя не разбираше как се случва съдбата на хората, нито разбираше как действа Божието върховенство. Това е коренът на проблема.

Нека продължим историята. Когато децата на тази жена пораснаха, някои от тях си намериха работа, а други се установиха, ожениха се и разбира се, трябваше да напуснат родителите си и да водят самостоятелен живот, и не можеха да се събират често с тях. И така, какъв беше следващият проблем, с който се сблъска тази жена? Желанието ѝ да разчита на децата си сякаш беше на ръба да бъде разбито на пух и прах за пореден път. Това беше поредната болезнена трагедия, поредният удар в житейското ѝ преживяване. Поради най-различни причини децата ѝ не можеха да живеят до нея и да ѝ правят компания, нито да я посещават често и да се грижат за нея. Затова надеждата ѝ, че децата ѝ могат да бъдат до нея, за да проявяват синовност и да се грижат за нея, и желанието ѝ да разчита на децата си, за да може да се отпусне и да живее по-удобно и щастливо — всичко това ѝ се изплъзваше все повече. Така загрижеността, тревогата и копнежът ѝ за децата ѝ ставаха все по-силни. Не беше ли това друг вид болка? С напредването на възрастта ѝ и с натежаването на годините малко по малко болката ѝ ставаше все по-дълбока, както и копнежът по децата ѝ. Минаха много години и макар че хората, на които тази жена разчиташе на всеки етап от живота си, бяха различни, всички те я напускаха в определеното време, като напълно разбиваха желанията или заблудите ѝ и я караха да се чувства изключително измъчена и изтерзана дълбоко в себе си. Какво ѝ донесе това? Накара ли я да размишлява над живота? Или да размишлява как Създателят подрежда съдбата на хората? Ако се има предвид нормалното мислене на хората, след като са слушали някои проповеди и са разбрали някои истини, те би трябвало да знаят някои неща за Създателя, за живота и за съдбата на хората. Поради различни причини и поради проблема със самата главна героиня в тази история обаче, до този момент тя все още не можеше да проумее и нямаше никаква идея за това, което е преживяла и с което се е сблъскала на всеки етап от живота си, нито какъв е нейният проблем, и дълбоко в сърцето си все още копнееше за някого, на когото да разчита. И на кого точно трябва да разчита? Вярно е, че Бог е Този, на когото хората се уповават, но Бог не е само за това хората да се уповават на Него, това не е всичко, което Той представлява. По-важно е хората да знаят как да се разбират със Създателя, как да познаят Бог и да Му се покорят — това не е просто отношение на това да разчиташ на някого и той да разчита на теб.

След като тази жена изгуби упованието си в децата си и достигна преклонна възраст, тя прехвърли надеждите си към съпруга си, който се превърна в последната ѝ сламка, за която да се хване. Трябваше да разчита на него за основните си нужди и за да продължи да живее. Трябваше да намери начини да накара съпруга си да живее още няколко години, за да може да извлече някаква полза за себе си. Именно на него разчиташе. След като беше живяла толкова дълго, старата жена имаше посивели коси, набръчкано лице и почти всичките ѝ зъби бяха изпопадали. Макар че външният ѝ вид се беше променил, това, което си оставаше същото, беше, че на всеки етап от живота си тя беше удряла на камък и макар че много пъти беше удряла на камък, имаше едно и също постоянно желание — да има на кого да разчита. Друго нещо, което не се промени, беше заблудата ѝ по отношение на Божиите обещания към хората, както и някои заблуди относно самата нея, относно човечеството и относно нейната съдба и перспективи. Макар че дълбоко в нея тези заблуди ставаха все по-размити и далечни, може би тя все още пазеше искрица надежда дълбоко в сърцето си: „Ако през оставащите ми години съм способна да живея щастливо с някого, на когото мога да разчитам, или ако доживея до деня, в който Божието дело приключи и Бог бъде прославен, тогава този живот няма да е бил напразен“. Такъв беше животът на тази жена. И това е краят на историята. Какво трябва да бъде заглавието на тази история? („На кого да разчитам?“) Това е доста добро и подтикващо към размисъл заглавие.

Да се върнем към темата на нашето общение — какво общо има тази история с представите на хората за Божието дело? Коя част от нея е свързана с представите на хората за Божието дело? С какви представи е свързана тя? Споделете вашите мисли. (Хората считат, че Бог трябва да осъществява нещата според техните очаквания и планове. Такъв вид представа имат хората.) В рамките на своите представи те смятат, че щом стремежите им са добри, положителни и подтикват към промяна, Създателят трябва да ги изпълни и че те не трябва да бъдат лишавани от правото да се стремят към красив живот. Това е представа. Дали изпълнението на Създателя е в съгласие с желанията на човека, с неговите надежди, с неговите фантазии? (Не е.) По какъв начин тогава действа Създателят? Независимо от това кой си ти и независимо какво си планирал, колко съвършени и благородни са твоите фантазии или доколко те съответстват на реалността на твоя живот, Бог не гледа нито едно от тези неща, нито им обръща внимание. По-скоро нещата се осъществяват, устройват и подреждат според Божиите предначертани методи и закони. Това е Божият праведен нрав. Някои хора си мислят: „След безбройните несгоди, които съм преживял в живота си, нямам ли право на добър живот? Когато дойда пред Създателя, няма ли да съм достоен да поискам и да се стремя към красив живот и красива крайна цел?“. Това не е ли човешка представа? Какво означават за Бог тези представи и тези породени от човека мисли? Това са неразумни искания. Как се появяват такива неразумни искания? (Хората не познават Божията власт.) Това е обективната причина. Каква е субективната причина? Тя е, че имат непокорен нрав и че не желаят да търсят истината или да се покорят на върховенството на Създателя или на подреденото от Него. Дали животът, който Създателят подрежда за мнозинството от хората, е изпълнен с несгоди, или е щастлив и безгрижен? (Изпълнен е с несгоди.) По-голямата част от хората водят живот в несгоди, изпълнен с твърде много трудности и твърде много болка. Каква е целта на Създателя, като подрежда несгоди за хората през целия им живот? Какво е значението им? От една страна, такива подредби имат за цел да позволят на хората да преживеят и да опознаят Божието върховенство, Божиите подредби и власт. От друга страна, основната цел на Бог е да позволи на хората да преживеят живота в неговата реалност и по този начин да осъзнаят, че съдбата на човека се контролира от Божията ръка и не се решава от никой човек, нито се променя в резултат на промени в субективната воля на хората. Каквото и да прави Създателят и какъвто и живот или съдба да е подредил за хората, Той ги кара да размишляват над живота и над това каква е истинската съдба на човека и докато размишляват върху всичко това, ги кара да дойдат пред Бог. Когато Бог изразява истината и казва на хората какво представлява всичко това, Той ги кара да дойдат пред Него, да приемат това, което Бог казва, да преживеят това, което Бог казва, да разберат каква е истинската връзка между всичко, което Бог казва, и всички неща, които хората преживяват в реалния си живот. Той им позволява да проверят практичността, точността и валидността на тези истини, след което те ги придобиват и признават, че човекът е контролиран от ръката на Създателя и че съдбата на човека се ръководи и подрежда от Бог. Щом хората разберат всичко това, те вече няма да имат никакви непрактични планове за живота си и няма да имат планове, които да противоречат на желанията на Създателя, нито на това, което Той е отредил и подредил. По-скоро те ще имат все по-точна оценка и разбиране или възприемане и план за това как трябва да живеят живота си и по какъв път трябва да поемат. Това е целта и значението на многото несгоди, които Създателят подрежда в живота на хората.

Да се върнем към историята. След като главната героиня преживя много несгоди, какво бе нейното разбиране за това защо е понесла несгоди и болка в този живот и защо Създателят е устроил и подредил нещата по този начин? Можете ли да видите това от историята? Придоби ли тя разбиране за тези неща? (Не.) Защо не го придоби? (Защото на всеки етап от живота ѝ и във всеки повратен момент от живота ѝ, когато желанията ѝ са разбити за пореден път, тя не е размишлявала и не си е направила извод защо мечтата на живота ѝ никога не може да се сбъдне. Ако е можела да размишлява и да търси истината, е щяла да се промени. Тя обаче не е разбирала върховенството на Създателя и е можела само решително да упорства в мечтата си и да се надява, че един ден съдбата ѝ внезапно ще се промени, което е невъзможно. По време на този процес тя непрекъснато се е противопоставяла и борила, откъдето идва и огромната ѝ мъка.) Така беше. Понеже беше избрала погрешен път, но не знаеше за това. Смяташе го за правилен път, за свой основателен стремеж и основателно желание, и след това работи усилено, бори се и воюва в тази посока. Никога не се усъмни дали желанието ѝ е реалистично, или не, нито се усъмни в правилността му. Вместо това упорито следваше тази посока, без никога да се промени или да направи обрат. Каква беше тогава целта на това Бог да ѝ даде толкова много несгоди в живота? Бог не направи всичко това случайно. В живота на всеки човек Бог му подрежда някои изключителни и някои болезнени преживявания. Всъщност Създателят използва този метод и тези факти, за да ти каже, че не трябва да продължаваш по този начин, че този път не води доникъде и че това не е пътят, по който трябва да поемеш. Какво виждате в това, нещо неосезаемо? Това е Бог, който избира път за хората, и това е и начинът, по който Бог говори на хората, Неговият начин да спасява хората и да ги накара да излязат от своите погрешни представи и упорити навици. Това е и начинът, по който Бог ти казва: пътят, който си избрал, е блато, огнена яма, път, от който няма връщане назад, и ти не трябва да вървиш по него. Ако продължиш да вървиш по този път, ще продължиш да страдаш. Това не е правилният път в живота, не е пътят, по който трябва да поемеш, и не е пътят, който Бог е предначертал за теб. Ако си умен, след като преживееш несгоди, ще се замислиш: „Защо преживях такава несгода? Защо ударих на камък? Дали този път не е неподходящ за мен? И така, по какъв път трябва да вървя и каква посока да поема в живота?“. Докато размишляваш, Бог ще ти даде някакво вдъхновение и напътствие или ще ти посочи правилната посока, в която трябва да направиш следващата си стъпка. Бог постоянно те напътства, за да можеш по-практично и точно да схванеш пътя напред, който Той е планирал за теб в реалния живот. Така ли постъпи главната героиня в историята, която току-що ви разказах? (Не, тя никога не е размишлявала.) Какъв нрав прояви тя? (Непреклонност.) Непреклонност — тя може да създаде толкова проблеми. От времето, когато беше дете, до времето, когато се превърна в сивокоса старица, желанието ѝ да има на кого да разчита никога не се промени. Било то преди да чуе Божието евангелие и да придобие прозрения за това как Създателят е създал небесата, земята и всички неща, или когато Божието евангелие дойде при нея и Бог ѝ каза истината за всичко това, желанието ѝ не се промени от началото до края — това е най-печалният аспект. Хората имат мисли и идеи. Каква беше целта на Бог да създаде всичко това за хората? Целта беше те да могат да възприемат и осмислят хората, събитията, нещата и средите, които Бог подрежда за тях. Като нормален човек, който притежава разум и съвест, всяко сътворено човешко същество ще разбере желанията на Създателя в по-голяма или по-малка степен и в различна дълбочина, когато преживява и оценява със сърцето си всички тези неща, които Бог е устроил. Това е един от начините, по които Бог върши делото Си, който е особено практичен и реален. Но тъй като хората са твърде надменни и непреклонни и не могат лесно да приемат истината, за тях е трудно да схванат намеренията на Създателя. Как се проявява непреклонността на хората? Независимо какво казва или прави Бог, хората продължават да се вкопчват в собствените си неща. Техният манталитет е следният: „Искам да планирам живота си. Имам идеи, имам акъл, образован съм и мога да контролирам живота си. Мога да видя източника на всичко в живота си и мога напълно да устроя всичко това, така че да планирам собственото си щастие, собственото си бъдеще и собствените си перспективи“. Когато ударят на камък, те казват: „Този път не успях, следващия път ще опитам отново“. Вярват, че така трябва да живеят хората и че ако човек няма състезателен дух, ще бъде изключително безполезен и слаб в живота. Какво стои в основата на тяхната упоритост? Каква е причината за нея? Тя се състои в това, че вярват, че непременно трябва да бъдат силни, а не слаби хора, и че не бива да бъдат обрулени от живота, още по-малко да бъдат гледани отвисоко от другите, и че хората трябва да бъдат независими и да имат състезателен дух, да притежават решителност и да се ползват с уважението на другите. Тези видове нрав, тези идеи и тези мисли взимат надмощие в поведението им, така че всеки път, когато се изправят пред трудностите, затрудненията или болката, които Бог им устройва, те избират същия начин, както преди: да упорстват със собствените си мисли, да не правят обрат и категорично да упорстват докрай в това, което смятат за добро, правилно и полезно за себе си, и да бъдат хора със състезателен дух. Точно този непреклонен нрав ги кара да правят много невежи и непрактични преценки и поражда много непрактични разбирания и преживявания.

Току-що говорих за един аспект на човешкия нрав — непреклонността. Поради непреклонността на хората, когато се сблъскат с болезнените обстоятелства и затруднения, в които ги поставя Създателят, тяхното отношение не е да се покорят, а по-скоро да се придържат твърдо към това, което им носи полза, и да не го изоставят. Как Бог се отнася към такова поведение? Божието дело е независимо от волята на хората, така че как Бог се отнася към подобни действия на хората? Бог определено няма да каже: „Този път ти се провали, така че си обречен. Хора като теб не са добри и не те искам повече“. Бог не се е отказал от хората. Той продължава да използва един и същи начин, като подрежда различни среди и различни хора, събития и неща, така че хората да преживяват една и съща болка и да се сблъскват с едни и същи затруднения. Каква е целта на това? (Кара хората да се вразумят.) Кара хората да размишляват, да се вразумят и да изоставят упоритите си възгледи. Отново и отново Бог използва Своите уникални методи, за да разговаря с хората по този начин и да взаимодейства с тях по този начин. В крайна сметка какъв е резултатът, който Бог иска да постигне чрез този метод на действие? Бог напътства хората, като ги кара да преминават през различни затруднения, мъки и дори болести и семейни нещастия през целия им живот. Като кара хората да преживеят това страдание, целта е да ги подтикне постоянно да размишляват и да разбират в душата си, и да проверяват дълбоко в себе си: „Това подреденото от Бог ли е? Как трябва да извървя бъдещия си път? Трябва ли да променя посоката? Трябва ли да търся пътя на истината? Трябва ли да променя начина си на живот?“. Бог прави така, че хората да преживеят всякакви болки, изпитания, нещастия и затруднения, за да получат след това потвърждение дълбоко в сърцата си, че има Върховен владетел, който управлява съдбата им, и че те не могат да бъдат своенравни, надменни или упорити, а трябва да се научат да се покоряват — да се покоряват на средата, да се покоряват на съдбата и да се покоряват на всичко, което се случва около тях. Преди да чуеш ясните Божии слова, Бог използва тези начини и факти, за да те накара да преживееш всякакви среди, хора, събития и неща и да те накара непрекъснато да потвърждаваш дълбоко в сърцето си, че съдбата на хората е подредена от Бог, че никой човек не господства над нея и че хората не могат да господстват над собствената си съдба. Постоянно имаш това разбиране или глас дълбоко в сърцето си и постоянно потвърждаваш, че всичко, което преживяваш, не е причинено от някой човек, нито се случва случайно, нито е причинено от обективни причини или обстоятелства, а Бог е този, който невидимо господства над всичко. Не е случайно, че човек среща друг човек и нещо се случва, или че попада в среда, която променя живота му. Не е случайно, че човек бива сполетян от болест и след това получава големи благословии. Това е Бог, който говори на всеки човек по този уникален начин: Бог господства над съдбата на хората, Бог бди над хората и ги напътства всеки ден, и Той напътства всеки човек всеки ден и през целия му живот. Освен че дава на хората да разберат, че Той господства над съдбата на човечеството, над всичко, свързано с живота на хората, над крайната цел на човечеството и над абсолютно всичко, свързано с човечеството, какво друго иска да постигне Бог? Това е да направи така, че някои непрактични представи, фантазии и изисквания, които хората имат към Бог Създателя, постепенно да избледнеят, да изчезнат и те да се отърват от тях, а след това постепенно да достигнат до момента, в който да могат ясно да разпознаят и да разберат начините, по които Създателят напътства човечеството, и начините, по които Създателят подрежда съдбата на целия живот на хората. От тези неща хората тогава могат да видят, че Бог има нрав и че Бог е жив и жизнен. Той не е глинена статуя, нито робот, нито е неодушевено същество, както хората си представят, а по-скоро Той притежава живот и видове нрав. От една страна, това кара хората да разберат начините, по които действа Създателят, и ги кара да се избавят от всякакви представи, фантазии и някои празни разсъждения и логика, които не отговарят на действителността. Накратко, това кара хората да се избавят от всички празни представи и фантазии по отношение на Божието дело. От друга страна, след като се избавят от тези представи и фантазии, хората могат да приемат и да се покорят на Божието дело и на върховенството на Бог. Това е малък резултат в един смисъл, но в друг смисъл има резултат, който не сте видели, и той е най-големият и най-дълбокият. Какъв е този резултат? Той е, че Бог използва тези начини, за да каже на хората, че всичко, което Той прави и постига върху тях, го прави в особено практическо и реално състояние. Щом хората разберат това, те ще се отърват от някои празни и илюзорни неща, действително ще се подчинят и ще се покорят на подредбите на Създателя и след това действително ще се сблъскат с всичко, което е подредено от Създателя в реалния живот, вместо да използват някакви празни теории или религиозни понятия, или теологични знания, за да си представят Създателя или за да се справят с някои неща в живота. Това е резултатът, който Бог иска да види, и това е, което иска да постигне в хората. Следователно на първия етап, преди да чуеш гласа на Създателя и да разбереш ясните слова на Създателя относно различни истини, начинът, по който Бог върши делото Си върху хората, е да подреди за теб различни среди, които да преживееш и на които да бъдеш изложен. Когато получиш някакво потвърждение, когато изпиташ някакви чувства по отношение на тези неща дълбоко в сърцето си, когато се развълнуваш от тях и ги възприемеш, Бог ще ти каже с ясни слова какво представлява животът, какво представлява Бог, как са се появили хората и по какъв път трябва да поемат. По този начин, въз основа на вярата, че хората произлизат от Бог и са създадени от Бог, както и на вярата, че има Върховен владетел сред небесата, земята и всички неща, хората след това поемат по пътя на вярата в Бог и впоследствие стигат до приемане на Божия съд и наказание и до приемане на Божието спасение и усъвършенстване — ефективността на това е още по-добра. А сега, кои са всички хора, които приемат Божието дело от последните дни? Най-малкото те признават съществуването на Бог и вярват, че целият вселенски свят е подчинен на Божието върховенство. Те също така вярват в съдбата и в това, че човешкият живот е предначертан от Бог, и освен това вярват в съществуването на духовния свят и в съществуването на рая и ада, както и в това, че съдбата на хората е предопределена. Измежду тези хора Бог е избрал Своите избраници, които обичат истината и които могат да приемат истината. Те могат да разберат Божия глас и да приемат Божието дело. Това е един начин и един принцип, по който Бог върши делото Си.

Току-що говорихме за това как Бог върши делото Си върху хората и за начините, по които Бог действа. Засегнахме само тези неща, без да кажем нищо за това какви са представите на хората или какви изисквания те поставят към Бог. Нека сега разговаряме по въпросите в този аспект. Тъй като в това общение споменахме, че хората имат някакви кухи и неясни представи и разбирания за Божието дело, нека намерим някои примери, с които да докажем това, и да поговорим малко както за положителните, така и за негативните примери. На тази основа няма ли тогава хората да са способни да разберат кои фантазии са съвсем кухи и доста неясни и са представи за Божието дело? Ако започнем с историята, която ви разказах по-рано, главната героиня в нея премина през редица болезнени преживявания в живота. След всяко болезнено преживяване, като използваше Своите собствени методи, Бог продължи да подрежда и устройва съдбата ѝ и да я насочва по пътя напред. Макар че тя не разбираше, не знаеше и не размишляваше, Бог все още правеше това, точно както винаги го е правил. На този етап тя показа ли някакви мисли относно начина, по който Създателят върши делото Си? Може ли да се каже, че тези мисли са вид представа? Какви точно са тези мисли и този вид представа? На първо място, по отношение на самата героиня, тя имаше едно желание. Тя не очакваше да бъде богата или заможна в живота, искаше единствено да има на кого да разчита. Чрез разнищване и анализ можем да видим, че това желание беше погрешно. От една страна, то противоречеше на съдбата, която Бог устройва и подрежда за хората, а от друга, то не беше и практическо. И така, предоставил ли е Бог определение или твърдение за това нейно желание? Според фантазиите на хората за Бог би било много лесно Той да накара човек да разбере нещо от някаква доктрина, нали? Ако Той искаше да го накара да разбере, нямаше ли този човек просто да разбере? Тази жена изпитваше желание да има някого, на когото да разчита — Бог можеше да я накара да не изпитва това желание или да я накара да промени това желание — Бог направи ли това? (Не.) Не, Бог не направи това. Желанието ѝ някакъв вид представа ли беше? Беше ли свръхестествено? Беше ли кухо? Естествено явление е у хората да възникват такива мисли. Защо казвам, че е естествено явление? Бог е създал човека със свободна воля. Човекът има ум, мисли и идеи. След като е бил покварен от Сатана, човекът се е потопил в звуците и гледките на света и след като е бил възпитаван от родителите, обуславян от семейството и образован от обществото, в мислите на човека възникват много неща — неща, които се раждат от сърцето на човека и всички те се появяват по естествен начин. Как се създават тези неща, които се появяват по естествен начин у човека? На първо място, човек трябва да има способността да се замисля за проблемите — това е основата, която трябва да има, за да е способен да породи тези неща. След това тези мисли постепенно се оформят чрез обуславянето от средата — например от това, че човек бива възпитаван от семейството и обществото, както и че е движен от собствения си покварен нрав, амбиции и желания. Когато става въпрос за такива формирани мисли и идеи, независимо дали са в съгласие с реалността, дали са кухи или каквито и да било други, ние сега няма да произнасяме присъда над тях. Вместо това ще говорим само за това как Бог се отнася към подобни мисли. Заклеймява ли ги Бог? Бог не ги заклеймява. И как тогава подхожда Той към тях? Той не премахва такива мисли от хората. Те таят представа и фантазия, мислят, че с едно леко докосване на великата, безформена ръка на Бог мисленето им ще се промени. Не е ли тази представа неясна, свръхестествена и куха? (Да, така е.) Това е представата, която хората имат за начина, по който Бог върши делото Си. В дълбините на сърцето си хората често имат фантазии за Божието дело и за методите, с които Бог действа, макар че не ги изразяват гласно. Хората си представят, че Създателят се приближава леко до човека и с едно махване на великата Си ръка и с един дъх, или с повтарянето на някаква мисъл, негативните неща в човека ще изчезнат за миг с безмълвната тишина на силен вятър, който разнася облак. Как се отнася Бог към тези човешки идеи, към тези неща, които поражда човешкият ум? Бог не ги премахва със свръхестествени, кухи методи, а като създава средата на човека. Каква среда създава Той? Тя не е куха — Бог не прави нищо свръхестествено, с което да нарушава всички закони. По-скоро Той създава среда, която принуждава човека да разбере въпроса и да размишлява непрестанно, след което Бог използва всякакви хора, събития и неща, за да осветли пътя на човека и така този човек стига до разбиране. Бог не променя съдбата му. Той просто добавя няколко случки към хода на съдбата му и по този начин му дава възможност да разбере тези неща. Всички представи на човека са свръхестествени, кухи, неясни, несъответстващи на действителността — те са откъснати от реалността. Да кажем например, че някой е гладен и би искал да се нахрани. Има хора, които биха казали: „Бог е всемогъщ, достатъчно е да духне върху мен и ще се заситя. Наистина ли трябва да готвя? Би било чудесно, ако Бог можеше да направи малко чудо, така че да не се чувствам гладен“. Не е ли това нереалистично? (Да, така е.) Ако кажеш на Бог, че си гладен, какво би ти казал Той? Бог би ти казал да намериш някаква храна и да я сготвиш. Ако кажеш, че нямаш храна и не можеш да готвиш, какво би направил Бог? Той би ти казал да се научиш да готвиш. Това е практическата страна на Божието дело. Когато се сблъскаш с нещо неясно за теб и вече не отправяш празни молитви, не се уповаваш смътно на Бог по самоуверен начин, нито възлагаш надеждите си на тези представи и фантазии, които имаш за Бог, тогава ще знаеш какво трябва да правиш — ще знаеш своя дълг, своята отговорност и своето задължение.

Току-що говорих за един аспект, а именно, че когато хората не разбират средата, която Бог създава, какво прави Бог? Той продължава да създава среда. Той прави това, за да продължат хората да разбират върховенството на Създателя и каква е тяхната съдба чрез житейския опит, както и за да знаят дълбоко в себе си, че желанията им се различават от тяхната съдба и от подредбите на Създателя. Той прави това, за да се научат хората постепенно да се избавят от собствените си желания и да се покоряват на всичко, което Създателят е устроил. Това е доста лесно за разбиране. Другият аспект е, че когато ясните Божии слова стигнат до хората, те си създават някои допълнителни представи и фантазии. Какви представи? „Божиите слова са хлябът на живота и истината. Божиите слова са Самият Бог. Когато чуя Божиите слова, колкото и да съм глупав, веднага ставам интелигентен. Щом чета повече Божии слова, заложбите ми ще се подобряват и уменията ми ще се увеличават“. Какви са тези мисли, които хората имат? Това са техните представи. И така, това ли е начинът, по който Бог върши делото Си? (Не.) Тъй като това са представите на човека, те определено са в разрез с Божието дело и му се противопоставят. В това е скрит един факт. Бог говори с човека лице в лице и му казва какво трябва и какво не трябва да прави, какъв път трябва да поеме, как трябва да се покорява на Бог и в какви принципи трябва да навлезе в рамките на различните аспекти на делото. Бог ясно казва на човека всички тези неща, но човекът често продължава да чака и да очаква, че Бог ще му каже какви са Неговите истински намерения чрез средства, различни от Неговите слова, с надеждата, че ще е способен да постигне немислими досега резултати и че ще стане свидетел на чудеса. Не е ли такава човешката представа? (Такава е.) В действителност какво прави Бог? (Бог създава практическа среда, през която хората да преминат и да преживеят Божиите слова.) Какво прави Бог, ако хората все още не разбират намеренията Му, след като Той им създаде тази практическа среда? (Той просветлява и напътства хората.) Какво трябва да направиш ти, ако Той не те просветлява и напътства? (Да практикувам според Божиите слова и да правя това, което Бог казва.) Точно така. От времето, когато Бог започна Своето дело, до сега колко слова е изрекъл Бог на хората лице в лице? Те са толкова много, че дори да прекарате няколко години в четенето им, пак няма да стигнете до края. Но колко слова придобиват хората? Ако човек придобие твърде малко от тях, какво доказва това? То доказва, че човекът не е положил достатъчно усилия над Божиите слова и не ги е слушал. Има хора, които казват: „Слушах“. Дали обаче си възприел Божиите слова? Разбра ли ги? Съсредоточи ли се върху тях? Не си се съсредоточил върху тях, така че Божиите слова вече са преминали покрай теб. Следователно, когато Бог използва ясен език, за да каже на човека как да действа, как да живее, как да Му се покори и как да преживее всяко събитие, а човекът все още не разбира, Бог не прави нищо друго, освен да му създаде среда, да му даде някакво специално просветление или да го накара да премине през някакви специални преживявания. Това е краят на онова, което Бог може, трябва и желае да направи. Има хора, които питат: „Нима Бог не иска всеки човек да бъде спасен и никой да не пада в погибел? Ако Бог използва такъв метод на действие, колко хора ще могат да бъдат спасени?“. В отговор Бог би попитал: „Колко хора се вслушват в словата Ми и следват Моя път?“. Колкото, толкова — това е Божият възглед и методът на Неговото дело. Бог не прави повече от това. Каква е представата на човека по този въпрос? „Бог съжалява това човечество, загрижен е за него, така че трябва да поеме отговорност докрай. Ако човек Го следва докрай, той неминуемо ще бъде спасен“. Правилна или погрешна е тази представа? В съгласие ли е тя с Божиите намерения? В Епохата на благодатта е било нормално хората да имат такива представи, защото не са познавали Бог. В последните дни Бог е казал на хората всички тези истини и им е изяснил принципите на Своето дело за спасяването на хората, така че е много нелепо, ако хората все още имат тези представи в сърцата си. Бог ти е казал всички тези истини, така че ако накрая все още казваш, че не разбираш Божиите намерения и не знаеш как да практикуваш, и ако все още изричаш такива бунтовни и предателски думи, може ли такъв човек да бъде спасен от Бог? Има хора, които винаги си мислят: „Бог върши такова велико дело, би трябвало да придобие повече от половината хора по света и да използва големия брой хора, мощната сила и значителния брой високопоставени личности, за да свидетелстват за Божията прослава! Колко прекрасно би било това!“. Това е представата на човека. В Библията — както в Стария, така и в Новия завет, колко са общо спасените и доведените до съвършенство? Кой в крайна сметка беше способен да се бои от Бог и да отбягва злото? (Йов и Петър.) Единствено тези двамата. Според Бог да се боиш от Него и да отбягваш злото всъщност означава да отговаряш на критерия да Го познаваш, да познаваш Създателя. Хора като Авраам и Ной бяха праведни в Божиите очи, но все пак бяха на едно ниво под това на Йов и Петър. Разбира се, тогава Бог не вършеше толкова много дела. Той не предоставяше на хората ресурс, както го прави сега, нито изричаше толкова много ясни слова, нито вършеше делото на спасението в такива големи мащаби. Може и да не е придобил много хора, но това все пак е в рамките на Неговото предопределение. Какъв аспект от нрава на Създателя може да се разпознае в това? Бог се надява да придобие много хора, но ако много хора всъщност не могат да бъдат придобити — ако това човечество не може да бъде придобито от Бог, докато Той върши Своето дело на спасението — тогава Бог по-скоро би го изоставил и отхвърлил. Това е вътрешният глас и възглед на Създателя. В тази връзка какви изисквания или представи има човекът към Бог? „Щом искаш да ме спасиш, Ти трябва да си отговорен докрай, Ти си ми обещал благословии, така че трябва да ми ги дадеш и да ми позволиш да ги придобия“. В човека има много „трябва“ — много искания — и това е една от неговите представи. Други казват: „Бог върши такова велико дело — шестхилядолетен план за управление — ако накрая придобие само двама души, това би било такъв срам. Няма ли тогава действията Му да са напразни?“. Човекът смята, че не би трябвало да е така, но Бог е щастлив да придобие дори двама души. Истинската цел на Бог е не само да придобие тези двама души, а да придобие повече от това, но ако хората не се събудят и не разберат, и ако всички те разбират погрешно и се противопоставят на Бог, и ако всички те са безнадеждни и безполезни, тогава Бог би предпочел да ги няма. Такъв е Божият нрав. Някои хора казват: „Не става така. Няма ли тогава Сатана да се смее?“. Сатана може и да се смее, но не е ли все пак победен от Бог враг? Бог все пак е придобил хора — няколко сред тях, които могат да се опълчат на Сатана и да не страдат от неговия контрол. Бог е придобил истински сътворени същества. Дали онези, които не са били придобити от Бог, са пленени от Сатана? Вие не сте доведени до съвършенство — но способни ли сте да следвате Сатана? (Не.) Някои хора казват: „Дори Бог да не ме иска, аз пак няма да последвам Сатана. Дори той да ми предложи благословии, няма да ги приема“. Нито един от онези, които Бог не е придобил, не следва Сатана — нима по този начин Бог не придобива слава? Хората имат представа за броя на хората, които Бог придобива, или за мащаба, с който ги придобива. Те вярват, че Бог не бива да придобива само онези малцина. Това, че у човека може да се породи такава представа, се дължи на факта, че от една страна, той не може да вникне в ума на Бог и не може да разбере какъв човек Той иска да придобие — между човека и Бог винаги има разстояние. От друга страна, що се отнася до собствената му съдба и бъдеще, за човека да има такава представа е начин да се утеши и да се освободи. Човекът вярва: „Бог е придобил толкова малко хора — колко славно би било Той да придобие всички нас! Ако Бог не отхвърли нито един човек, а завоюва всички, и накрая всички бъдат доведени до съвършенство, и приказките за Божието избиране и спасяване на хората не останат без резултат, нито Неговото дело на управлението, тогава няма ли Сатана да бъде унизен още повече? Няма ли Бог да придобие по-голяма слава?“. Той може да изрече това отчасти поради факта, че не познава Създателя, и отчасти поради егоистичните си подбуди: той се тревожи за бъдещето си, затова го прикрепя към славата на Създателя и така сърцето му се чувства спокойно, като си мисли, че може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Освен това той също така смята, че „придобиването на хора и унижаването на Сатана от Бог е силно доказателство за поражението на Сатана. Това е все едно да убиеш три заека с един куршум!“. Хората наистина умеят да измислят как да извлекат полза за себе си. Тази представа е доста хитроумна, нали? Хората имат егоистични подбуди и дали в тези подбуди няма нещо бунтарско? Не се ли поставя някакво изискване към Бог? В него има неизразено противопоставяне на Бог, което гласи: „Ти ни избра, Ти ни води, толкова много труд положи за нас, дари ни Твоя живот и Твоята цялост, дари ни Твоите слова и истината и ни накара да Те следваме през всичките тези години. Каква загуба би било, ако не можеш да ни придобиеш накрая“. Подобно извинение е опит да се изнудва Бог, да се задължи Той да ги придобие. В него се казва, че ако Бог не ги придобие, те няма да загубят и че Бог е този, който ще претърпи загуба — правилно ли е това твърдение? В рамките на това твърдение има както изисквания на човека, така и негови фантазии и представи: Бог върши толкова велико дело, така че Той трябва да придобие колкото се може повече хора. Откъде идва това „трябва“? То идва от представите и фантазиите на човека, от неговите неразумни изисквания и суета, заедно с известен примес от неговия непримирим и свиреп нрав.

За подобни човешки представи трябва да се разговаря от друга гледна точка. Има хора, които си мислят: „След като Създателят не се интересува колко хора придобива и смята, че ще придобие просто толкова хора, колкото придобие, след като отношението на Създателя е такова, как трябва да Му сътрудничим? Може ли просто да вярваме с безразличие и да не приемаме този въпрос толкова на сериозно? Във всеки случай Бог също не го приема на сериозно, така че не е необходимо да се отнасяме толкова сериозно към удовлетворяването на Божиите изисквания, нито да го смятаме за наше основно занимание или за наш доживотен стремеж. Сега, когато познаваме Божиите мисли, не трябва ли да променим начина си на живот?“. Правилно или погрешно е това виждане? (Погрешно е.) Щом Божието отношение е изяснено на хората и те го разбират, те трябва да се избавят от представите си. След като се избавят от представите си, какво трябва да направят хората и как трябва да избират, как трябва да разбират и да се справят с този въпрос, така че да имат възгледа и отношението, които най-вече трябва да заемат? На първо място, що се отнася до възгледите им, хората трябва да се опитат да разсъждават върху тях. След като човек вярва в Бог, той има смътна фантазия за почит и уважение към Него. Той си мисли, че „Бог е всемогъщ, всесилен и щом е избрал група хора измежду това покварено човечество, със сигурност ще бъде способен да ги направи пълноценни. Следователно ние неминуемо ще бъдем благословени, това е сигурно“. Зад такава „сигурност“ не се ли крие нагласата за опитване на късмета? Да желаеш да придобиеш благословии и Божието одобрение, без да се стремиш към истината или да се подложиш на Божия съд и наказание — това е отношението, което човек най-малко трябва да заема. Не възприемайте нагласата за опитване на късмета си — късметът е големият враг. Какъв начин на мислене е това да опитваш късмета си? Кои от вашите състояния, мисли, идеи, отношение, представи и възгледи се основават на нагласата за опитване на късмета? Можеш ли да откриеш това? Ако наистина го откриеш и видиш, че съществува такъв начин на мислене — да опитваш късмета си, за да придобиеш благословии, как трябва да подходиш, за да го промениш? Как трябва да го преодолееш? Това са практически въпроси. Трябва да прозреш какво представлява нагласата за опитване на късмета. Трябва да я преодолееш. Ако не я преодолееш, тя вероятно ще те препъне и ще страдаш. И така, какви неща включва нагласата за опитване на късмета? Има хора, които си мислят: „Вярвам в Бог и дори изоставих семейството си и напуснах работата си. Независимо от всичко, дори да не съм служил похвално, работих усилено, а дори да не съм работил усилено, се изтощих напълно, така че стига да следвам Бог докрай, може би ще стана един от победителите, един от спасените, един от благословените, един от хората на Божието царство“. Това е нагласата на човек, който опитва късмета си. Не е ли всеки човек с такава нагласа? Най-малкото мнозинството от онези, които оставят всичко зад гърба си, за да следват Бог и да изпълняват дълга си на пълен работен ден, имат този вид нагласа. Не е ли нагласата на човек, който опитва късмета си, вид представа? (Да, така е.) Защо казвам, че е вид представа? Защото когато не си разбрал или възприел намерението и отношението на Създателя по този въпрос, ти просто субективно очакваш добър резултат и се стремиш субективно, и именно така подхождаш към този въпрос. Това е вид представа. За Създателя такава представа не е ли вид изнудване? Не е ли това неразумно изискване? Все едно да кажеш: „Щом съм Те последвал и щом съм загърбил всичко и съм дошъл в Божия дом, за да изпълнявам дълга си на пълен работен ден, трябва да бъда смятан за човек, който се е покорил на подредбите на Създателя, нали? И така, мога ли сега да имам обещаващо бъдеще? Бъдещето ми не бива да е неизвестно — то трябва да се вижда ясно“. Това е начин на мислене на човек, който опитва късмета си. Как се преодолява такъв начин на мислене? Човек трябва да познава Божия нрав. Сега, след като разговарях по този начин, всеки трябва да разбере принципно следното: „Значи това мисли Бог. Това е Божият възглед и Неговото отношение. И така, какво трябва да направим?“. Хората трябва да загърбят нагласата си да опитват късмета си. За да загърбят тази нагласа, достатъчно ли е да кажат: „Загърбих я и повече няма да имам такива мисли. Ще се отнасям сериозно към дълга си, ще поемам отговорност и ще работя по-усърдно“? Не е толкова просто — когато човек развие нагласата да опитва късмета си, в него се появяват някои мисли и практики и нещо повече, ще се разкрият и някои видове нрав. Тези неща трябва да бъдат преодолени чрез търсене на истината. Някои казват: „Ако съм разбрал Божиите намерения и отношение, не съм ли се отървал от нагласата да си опитвам късмета?“. Що за приказки са това? В тях липсва духовно разбиране, това са празни приказки. Как тогава се разрешава този проблем? Трябва да помислиш: „Какво трябва да направя, ако Бог ми отнеме всичко? Дали всичко, което посвещавам на Бог и отдавам на Него, е доброволно, или това са опити да се спазаря с Него? Ако имам намерение да се спазаря с Него, тогава това не е добре. Ще трябва да се моля на Бог и да търся истината, за да го преодолея“. Освен това докато практикуваш и докато изпълняваш дълга си, трябва да разбереш кои истини принципи не разбираш, кое от това, което правиш, противоречи на Божиите изисквания и намерения, кой вид път е погрешен и е пътят на бедствието, и кой вид път е този, който може да срещне Божието одобрение. Какви други неща включва начинът на мислене на хората, които опитват късмета си? Има хора, които, след като са се разболели от тежка болест, биват спасени от Бог и вече не боледуват. Те си мислят: „Всички вие вярвате в Бог, за да преследвате благословии. Аз съм различен. Именно голямата любов на Бог ме доведе тук. Той ми даде специални обстоятелства и специални преживявания, които ме накараха да повярвам в Него, така че Той ме обича повече, отколкото обича вас, отнася се към мен с особена благодат и накрая аз ще имам по-голям шанс за оцеляване от вас“. Те смятат, че имат необикновено, специално отношение с Бог — че отношението им с Него е различно от това на обикновените хора. Заради специалните си преживявания те се чувстват изключителни и необикновени и затова продължават да имат някакъв вид сигурност, че ще успеят. Определят се като несъмнено различни от другите и са уверени в способността си да оцелеят — това също е нагласа на човек, който опитва късмета си. Има и други хора, които са се заели с някаква важна работа и чийто статус е висок. Те страдат малко повече от другите, биват кастрени малко повече от другите, занимават се повече от другите и говорят малко повече от другите. Те си мислят: „Бог и Неговият дом са ме поставили на важна позиция и аз се ползвам от благоволението на моите братя и сестри. Каква чест е това. Не означава ли това, че ще бъда благословен преди другите?“. Това също е нагласа на човек, който опитва късмета си, и е вид представа.

Току-що говорих за някои практически проявления и състояния на това да опитваш късмета си. Какви други състояния, проявления или неща, които често възникват и обичайно съществуват в съзнанието на хората, са свързани с опитването на късмета? Освен онези хора, които имат специални преживявания, висок статус и които са оставили всичко зад гърба си, за да отдадат всичко на Бог на пълно работно време, има и такива, които са пригодни, които изпълняват някои специални видове дълг и които имат някакви специални таланти — всички тези хора имат този начин на мислене — да опитват късмета си. Какво означава „пригодни“? Например някои, които проповядват евангелието, вярват, че ако спечелят 10 души, ще са дали 10 плода и ще имат 10 процента шанс да бъдат благословени, както и че ако дадат 50 плода, ще имат 50 процента шанс, а ако дадат 100 плода, ще имат 100 процента шанс. Това е вид представа, вид пазарене и преди всичко е опитване на късмета. Ако могат да оценяват Божието дело, като се придържат към тези представи и тази нагласа за опитване на късмета, това вяра в Бог ли е? По какъв път поемат те? Няма ли нещо нередно в техния стремеж? Защо се появяват тези неща у тях? Защо те се придържат към тях и отказват да се избавят от тях? Някои казват, че това е така, защото не познават Бог. Вярно ли е това? Това са празни приказки. И така, каква точно е причината? Хората, които винаги се придържат към подобни възгледи и нагласи, които имат такива представи и са особено упорити във вкопчването си в тях — те сериозно ли полагат усилия в Божиите слова? (Не.) Те винаги имат нехайно отношение към Божиите слова, т.е. имат отношението и възгледа на човек, който гледа през мъгла. Те си мислят, че във вярата си в Бог е достатъчно единствено да знаят колко много са страдали за Бог и каква висока цена са платили, колко заслуги са спечелили, какви специални таланти имат, колко са умели, колко висок е техният статус, какви „моменти на другарство в беда“ са преживели с Бог, какви специални преживявания са имали и какви специални неща им е дал Бог, или каква благодат и благословии им е дал, които са различни от това, което е дадено на другите хора — смятат, че това е достатъчно. Независимо колко силно се вкопчват в тези възгледи, те никога не са размишлявали дали тези техни възгледи са правилни, на кои Божии слова и на кои принципи от Божието дело противоречат тези възгледи, или дали тези възгледи са били потвърдени от Бог, дали Бог върши делото Си по този начин или дали осъществява нещата по този начин. Те никога не са се интересували от тези въпроси. Досега са разсъждавали, размишлявали и мечтали само в собствените си умове. И така, в какво се е превърнала истината за тях? Тя се е превърнала в украшение. Макар че тези хора вярват в Бог, тяхната вяра няма нищо общо с Бог или с истината. И така, с какво е свързана тяхната вяра? Тя е свързана само с представи, фантазии и със собствените им желания, както и с бъдещите им благословии и крайни цели. Те не са положили усилия в истината, затова накрая се стига до тези резултати.

Сега, след като чрез днешното общение сте придобили известно разбиране за начина, по който Бог върши делото Си, или за Божиите възгледи и отношение, може ли това да има някакво въздействие и да доведе до някакви резултати, когато става въпрос за вашия стремеж да познавате Бог, за стремежа ви към истината и за стремежа ви към навлизане в живота? Може ли това да преобърне погрешните ви възгледи, така че да се избавите от собствените си представи? (Да.) Какво трябва да направят хората? (Да се избавят от представите си и да действат според критериите, които Бог поставя.) Трябва да разбереш, че щом Бог е поставил такива изисквания и определения, Той непременно ще ги изпълни. В крайна сметка факт е, че Божиите слова няма да бъдат осуетени — всички те ще бъдат осъществени и изпълнени. Ако мислиш, че Бог може да не изпълни непременно нещата, за които говори, това е човешка представа и фантазия, а също така е поставяне под съмнение и осъждане на Бог. Има хора, които казват: „Как може Бог да прави това? Как би могъл да се задоволи само със спасяването на толкова хора, колкото спасява? Нима Божията любов не е голяма и безкрайна? Божието търпение е безкрайно, Божието великодушие и Божията милост също са безкрайни“. Те си намират всевъзможни оправдания, за да не се стремят към истината, оставят си удобен изход, за да могат да вървят по собствения си път, и пренебрегват Божиите слова и Божието дело, както и появата на Създателя. Те много добре знаят в сърцата си, че това е истината, и все пак се надяват да не е така. В това, което правят, има елемент на липса на вяра, както и елемент на съревнование със Създателя, на конфликт с Него и на изнудване. Защо ви говоря тези неща? Има хора, които казват: „Целта на това е да ни събуди, да ни уплаши или да ни накара да разберем, че онези, които искат да се отдръпнат, могат просто да се отдръпнат, че онези, които станат слаби или негативни, могат просто да си останат слаби или негативни, и че онези, които искат да живеят свой собствен живот, могат просто да живеят свой собствен живот. Божието дело няма да продължи много дълго, а освен това Бог няма нужда от толкова много хора, така че нека просто си вървим по своя път!“. Така ли стоят нещата? (Не.) Независимо какво казва Бог или как го казва, това, което Бог кара хората да разберат, са Неговите намерения и това, което Той ги кара да възприемат, е истината. Така че какъв път трябва да следват хората? Те трябва да следват Божия път. Какво трябва да премислят хората и какво трябва да се стараят да преодолеят? Всички представи, фантазии и изисквания, които са враждебни на Бог. Всички тези неща са в разрез с истината. Трябва да се избавиш от тези неща, да пропъдиш тези неща от сърцето си и повече да не бъдеш повлиян или контролиран от тях. Трябва да си способен наистина да дойдеш пред Бог и да приемеш съда, наказанието и кастренето на Божиите слова, трябва да се пречистиш от покварения си нрав и да постигнеш покорство пред устроеното от Бог и пред Неговите подредби. Освен това трябва постоянно да анализираш онези неща в себе си, които не съответстват на Бог и противоречат на истината, да анализираш покварения си нрав, неправилните си възгледи по различни въпроси и различните човешки представи и фантазии. Щом премислиш и разбереш ясно тези неща и потърсиш истината, за да ги преодолееш веднъж завинаги, ти ще си поел по правилния път на вярата в Бог и едва тогава ще си способен да се подчиниш на Бог и да се покориш на устроеното от Него и на Неговите подредби.

Все още не сме приключили с разнищването на последната част от историята „На кого да разчитам?“, за която току-що говорихме. След като човек започне да вярва в Бог, той идва пред Бог да се моли, да търси Божиите намерения, да приема Божието просветление и озарение, да приема Божието напътствие и да слуша всяко слово, изречено от устата на самия Бог. През този период Бог използва ясни слова, за да разкаже на хората за Своите намерения и за всичко, което трябва да разберат. Бог не иска от теб да разбираш доктрини и думи, нито иска да изучаваш теология. Бог не използва тези слова, за да те възпитава да се държиш добре или да бъдеш добър човек, или да бъдеш човек с копнежи и стремежи — Бог не иска от теб да бъдеш такъв човек. Бог иска да използва Своите слова, за да те накара да разбереш откъде идват хората, как трябва да живеят и какъв път трябва да следват. След като чуят тези слова обаче, хората не мислят над тях и продължават да се придържат упорито към собствените си възгледи, към собствените си желания и дори се придържат упорито към собствените си принципи на поведение. Например някои хора казват: „Родих се с желанието да бъда добър човек и не мисля, че съм много далеч от това да бъда добър човек. Не правя лоши неща, не вредя на хората, нито ги мамя или се възползвам от тях, а откакто започнах да вярвам в Бог, станах още по-добър човек. Винаги казвам истината, държа се искрено с другите и се подчинявам на Бог и на църковните подредби, когато изпълнявам дълга си — това не е ли достатъчно?“. Много ли са хората с подобно мислене? Могат ли вярващите действително да изпълнят Божиите изисквания, като разчитат на този начин на мислене? Има много истини, които Бог изисква от хората да разберат, и много поуки, които трябва да извлекат. По-специално истините относно виденията са истини, които вярващите в Бог трябва да притежават, и са неща, които са основополагащи. Ако те дори не разбират тези истини, могат ли да постигнат спасение? Ако разчитат само на фантазиите си и се харесват такива, каквито са, а не се стремят към истината, все още ли са достойни да приемат Божия съд и наказание или Неговите изпитания и облагородяване? Могат ли да получат Божието пречистване и да бъдат доведени до съвършенство от Него? (Не.) Със сигурност не могат. Броят на хората в църквата, които не се стремят към истината, вероятно е повече от половината или дори отгоре. Когато се замислите за тази ситуация, бихте ли разсъждавали така: „Бог е казал толкова много, но хората все още не Го разбират, така че защо Бог не просветли тези невежи и глупави хора? Защо Бог не каже нещо повече, не свърши още малко работа и не вложи повече усилия в тях? Защо Светият Дух не ги трогва и не ги дисциплинира, така че тези невежи хора вече да не са невежи, а глупавите хора да не са глупави? Защо Бог не прави това?“. Това е погрешно. Нима Бог не е казал достатъчно? Много хора казват, че Бог говори твърде много, че говори твърде подробно и дори че се повтаря твърде много. И така, знае ли някой защо Бог трябва да говори по този начин? Защото хората са твърде непримирими и непокорни, никога не приемат Божиите слова и не полагат усилия за истината — Бог няма да принуждава такъв тип хора. Ако хората не приемат Божиите слова, как се отнася Бог към тях? Бог никога не прави нищо насила, това е начинът, по който Той върши делото Си. Бог вече е изрекъл толкова много слова, че хората дори не могат да ги прочетат всичките, тогава как може Той да принуждава хората? Защо хората не разбират Божиите ревностни намерения? Главната героиня в разказа, която цял живот изпитваше болка, също четеше Божиите слова и слушаше проповедите Му, и дори прекарваше цялото си време в изпълнение на дълга си в църквата, но накрая не разбираше на кого точно може да разчита, нито как се бе появило желанието ѝ и дали то би могло да се сбъдне, или не — в този случай задължително има проблем. В действителност от гледна точка на Бог това е много прост проблем. Само трябва да смениш посоката и да се движиш в посоката, която Бог ти е дал, и към пътя, за който Бог ти е казал, и да вярваш, да приемаш, да се покоряваш и да практикуваш неотклонно, без никакви съмнения или опасения. Но хората не могат да правят това. Те се вкопчват силно в собствените си представи, фантазии и надежди, и в заблудите, скрити в сърцата им. Те дори считат тези неща за последната сламка, за която да се хванат, или още по-лошо — за основата, на която разчитат за своето съществуване, като загърбват Божиите слова и посоката, която Бог им е дал, и ги пренебрегват. И така, какво прави Бог в това отношение? Ако не признаваш и не приемаш добрите неща, които са ти дадени, Бог ти ги отнема. Какво е придобил човек, щом тези неща му бъдат отнети? Нищо. Затова дълбоко в сърцето си тази героиня вече не знаеше отговорите на въпросите: „Наистина ли Бог е Този, на когото мога да се уповавам? На кого всъщност мога да разчитам? На кого мога да разчитам, за да оцелея, да придобия благословии и да придобия бъдещата си крайна цел?“. Тя вече ставаше все по-объркана по тези въпроси. В крайна сметка какво съжаление остана дълбоко в сърцето ѝ? Че нямаше на кого да разчита, на кого да се довери. Колко трагичен и нещастен беше животът ѝ! Беше объркана относно значението на подредбите на Създателя за хората в този живот, не знаеше какво е то. След като беше преминала през живота по този начин и беше достигнала преклонна възраст и все още не можеше да разбере всичко това, нито да стигне до точен извод, нито да определи точна посока и цел в живота — когато тя не можеше да придобие нищо от това, какво направи Бог по въпроса? Той тегли черта на живота на този човек. Бог вече беше направил всичко, което можеше да се направи. Бог беше подредил всякакви среди, беше я просветлявал и напътствал, и дори ѝ беше дал мотивация да продължи да живее, когато изпитваше най-голяма болка или когато беше изправена пред ситуации на отчаяние. Бог ѝ беше дал възможност да живее до този момент с най-голяма любов и подкрепа. И с каква цел? За да я накара да направи обрат. Каква е целта на това да направиш обрат? Да разбереш, че няма човек, на когото да разчиташ, че не трябва да разчиташ на никого, че не трябва да се опитваш сам да създаваш щастлив живот, че не трябва да допускаш да се пораждат желания и че освен Създателят никой не може да устройва съдбата ти или да упражнява контрол над нея, дори ти самият. Какъв е изборът, който трябва да направиш? Да дойдеш пред Създателя без никакви оплаквания или предварителни условия, да слушаш какво казва Той и да следваш Неговия път. Независимо дали става дума за болка, или болест, всичко това е част от човешкия живот, която трябва да се преживее. Когато Бог е на път да тегли черта на живота на даден човек и той не разбира всичко това, какво друго прави Бог? Той вече не прави нищо, което означава също така, че Бог се е отказал от този човек. Защо Бог вече не прави нищо? Защото човекът винаги е живял в собствените си представи, живял е в собствените си желания и упоритост и се е отнасял към всичко, което Бог е устроил, с непримиримост и упоритост, и със самоправедност и състезателен дух. Следователно, когато животът на човек е на път да приключи и той е преминал стъпка по стъпка през тези среди или процеси, които Бог е създал, но познанието му за Създателя изобщо не се е променило и той изобщо няма никакво разбиране за съдбата на човешкия живот, тогава е очевидно какво представлява животът му и Създателят вече няма да се намесва, нито ще направи нещо. Това е начинът, по който Бог действа.

Какви представи и фантазии възникват у хората в резултат на Божия начин на действие? Когато някои хора виждат, че Бог отстранява други хора, в тях се пораждат представи и те си казват: „Този човек е преживял толкова много болка в живота си, нима Създателят няма да се смили над него?“. Какво означава смиляването? (Даването на благодат.) Може ли даването на благодат да определи съдбата на човека? Може ли да промени съдбата му? Може ли да промени възгледите му? (Не.) Следователно независимо колко благословии, благодат и материални удоволствия дарява Създателят на даден човек, ако тези неща не могат да го подтикнат или да му помогнат да разбере Божиите намерения или да поеме по правилния път в живота, и накрая да поеме по пътя, който Бог посочва на хората, както и да разбере какво представляват всички неща, които хората преживяват в живота си, тогава цялото дело, което Бог е извършил върху него, ще бъде напразно и очевидно ще бъде теглена черта на периода от живота, в който този човек е вярвал в Бог. Какви представи обикновено възникват у хората? „Бог е толерантен и търпелив, а любовта Му е мощна и необятна. Защо Той не може да обича такъв човек?“. Как се проявява Божията любов? Наистина ли Бог обича този човек, или не го обича? Дали Божията любов е довела до някакви резултати у този човек? Когато няма резултати, как се проявява Божията любов? Как се проявява Божият нрав? Как Бог върши делото Си? Всъщност преди Бог да направи каквото и да било, Той вече е избрал този човек, вършил е делото Си върху него и е вложил мисъл в предначертаването на целия му живот и в устройването му по Своя начин. Зад всичко това стоят Божиите намерения. Не е ли това Божията любов? (Да, така е.) Това вече е Божията любов. Докато този човек преминава през всеки процес в живота си, Бог му показва милост и грижа, закриля го, дава му мотивация, създава някакви среди и постоянно го закриля, за да изпълни мисията си в този живот. По време на този процес, независимо колко упорит, твърдоглав, надменен или непримирим е този човек, Бог непрекъснато му помага да преминава гладко през живота си по Божия начин, с любовта и великодушието на Създателя и с Божията отговорност. Независимо колко опасности и изкушения среща в живота си или дори колко пъти се чувства отчаян и иска да се самоубие, Бог го напътства през този живот по Своя начин. Без Божието напътствие животът му със сигурност не би преминал гладко, защото ще бъде изпълнен с всякакви съблазни, изкушения или опасности. Така че всичко това е Божия любов. В представите си хората смятат, че в Божията любов не бива да има такава болка, изпитания и други неща, които противоречат на техните чувства. В действителност Бог непрекъснато дарява милост, благодат и благословии на хората по любящ и толерантен начин. В крайна сметка Той също така изразява истината с голямо търпение и любов, така че хората да я разберат и да придобият живот. Той използва различни методи, за да постигне резултати, като напътства хората стъпка по стъпка, така че да разберат човешкия живот и да знаят как да живеят смислено. Каква е целта на Бог да върши делото Си по този начин? Казано на по-повърхностно ниво, Неговата цел е хората да са способни да се отърват от всяка болка, която ги сполетява в живота, както и от всяка болка, която те самите причиняват. На по-дълбоко ниво целта на Бог е да направи така, че хората да живеят щастливо, да изживеят живота си като нормални, истински хора, и да живеят под напътствието на Създателя. Всеки обаче има свобода. Бог създаде свободната воля и способността на хората да мислят. По-късно хората приеха много неща от този свят и от това общество, като например знанията, традиционната култура, обществените тенденции, семейното възпитание и т.н. Бог винаги е ненавиждал тези неща, които идват от Сатана, и ги разобличава, така че хората да разберат абсурдността и лицемерието на тези неща и тяхното пълно несъответствие с истината. Бог обаче никога не изолира хората, нито ги държи далеч от тези сатанински неща. Вместо това Той им позволява да ги преживяват и да ги разпознаят такива, каквито са в действителност, и по този начин да придобият правилни житейски преживявания и правилно разбиране. Когато целият процес приключи и Бог направи всичко, което е трябвало да направи, хората придобиват толкова, колкото са способни да придобият. Така че в този последен етап какви представи възникват у хората? Че Бог е изоставил някого, което кара хората да считат, че Бог не се интересува от техните чувства. И в този момент хората усещат, че мъничкото светла надежда, която този човек е бил способен да възложи на Бог, е разбита, и считат, че това е донякъде жестоко. Когато хората усетят това чувство на жестокост, техните представи също са разобличени. Ти искаш да бъдеш добър човек и да помогнеш на този човек да бъде спасен. Полезно ли е това? Този човек е вярвал в Бог толкова много години, без изобщо да се стреми към истината, и не е придобил нищо. Ти искаш да го съжалиш и да му помогнеш, но можеш ли да му предоставиш истината? Можеш ли да му дариш живот? Ти просто не можеш да направиш това, така че защо имаш представи за Бог? Делото, което Бог върши, е справедливо и разумно за всеки. Ако този човек лично не приема истината и не се покорява на Божието дело, как можеш да се оплакваш, че Бог не го спасява? Тук със сигурност има доста човешки представи. Хората таят толкова много представи за Божието дело, като например: „След като Бог е направил толкова много, защо не завърши напълно този последен етап? Изглежда, Бог не иска да направи това, нито то трябва да бъде направено от Бог. След като Бог е извършил такова велико дело, Той трябва да позволи на всички, които вярват в Него, да бъдат спасени. Само такова постижение би било съвършеният резултат от Божието дело. Защо Бог отстрани този човек? Това противоречи на Божията любов и милост към хората и вероятно хората ще го разберат погрешно! Защо Бог би постъпил по този начин? Не е ли това вид незаинтересованост към чувствата на хората?“. Точно такъв е Божият праведен нрав. Това е праведният нрав на Бог. Просто го преживейте и един ден ще разберете.

Това, за което току-що говорихме, е свързано с някои от представите и фантазиите на хората за Божието дело. Някои от тях са човешки фантазии, а други са човешки изисквания към Бог, т.е. хората смятат, че Бог трябва да направи това и че Бог трябва да направи онова. Когато Божието дело не съответства на твоите представи и противоречи на твоите изисквания или фантазии, ще се почувстваш разстроен и тъжен и ще си помислиш: „Ти не си моят бог, моят бог не би бил такъв като тебе“. Ако Бог не е твоят Бог, тогава кой е твоят бог? Когато тези неща не са преодолени, хората често живеят в тези състояния и представи и в съзнанието си често приемат тези представи и изисквания, за да оценяват Божието дело, да преценяват дали вършат нещата правилно, или погрешно, и да преценяват правилността на пътя, по който поемат — това ще доведе до неприятности. Ти следваш път, който няма нищо общо с Божиите изисквания, така че дори привидно да следваш Бог и привидно да слушаш проповедите Му и словата Му, дали крайният резултат ще бъде постигане на спасение? Не. Следователно, за да постигнеш спасение чрез вяра в Бог, не е вярно, че като приемеш Божието дело и навлезеш в църковния живот, ти със сигурност ще бъдеш един от тези в рамките на делото за Божието управление и един от тези, които Бог ще спаси и усъвършенства, и това не означава, че ти вече си спасен или че със сигурност ще бъдеш спасен. Това не е така. Това са само човешки представи и фантазии, както и човешки разсъждения и преценки.

Вие обобщете — какви са човешките представи, свързани с тази история, която току-що ви разказах? След като ги обобщите, просто ги прочетете на глас. (Боже, ние обобщихме четири представи: първо, хората считат, че ако имат желание и стремежи, които са разумни и не отиват твърде далеч, Бог трябва да ги изпълни. Второ, хората считат, че ако Бог е платил такава висока цена, за да върши делото Си върху тях и въпреки това те все още не разбират, Бог трябва да извърши някакво свръхестествено дело, за да ги просветли незабавно и да им даде да разберат правилния път в живота, вместо да ги кара да изтърпяват толкова много несгоди в живота, да ги кара да се лутат сами и лично да преживяват и да се подлагат на различни неща. Трето, хората имат представи за Божия праведен нрав. Те считат, че щом Бог е платил такава висока цена, като върши делото Си върху тях, в крайна сметка трябва да има краен резултат, а именно, че те трябва да бъдат придобити от Бог. Четвърто, зад вярата на хората в Бог се крие нещо като нагласа да разчиташ на късмета си.) Има ли още такива? Кой може да Ми каже? (Друга представа е, че щом Бог е работил през всичките тези години и е извършил толкова голямо дело, Той би трябвало да придобие повече хора, а ако придобие само няколко души, това не е Божие дело.) Това са пет представи. Има ли още такива? (Сетих се за една, а именно, че когато хората имат някакви специални преживявания, като например да бъдат арестувани и преследвани, и в процеса на това имат истинско взаимодействие с Бог и истинско свидетелство, те считат това за вид капитал и си мислят, че тъй като имат такова свидетелство за преживяване, могат да спечелят Божието одобрение и така шансовете им за оцеляване ще бъдат по-големи.) (Също така хората считат, че колкото повече труд полагат и колкото по-висока цена плащат, толкова повече ще спечелят Божието одобрение и толкова по-голяма е вероятността да бъдат спасени.) С други думи, хората считат, че шансовете им да спечелят Божието одобрение се основават на това каква цена плащат и че двете неща трябва да са правопропорционални, а не обратно пропорционални или без връзка помежду си, и че трябва да са свързани — това е представа. Това прави седем. Какво друго? (Има и друг аспект, а именно, че хората смятат, че ако Бог иска от тях да разберат истината, Той би могъл да ги просветли, за да ги накара да разберат, и че не бива да изпитва хората, да ги лишава или да ги кара да страдат, защото Бог обича хората, а това, че ги кара да страдат, не е любов.) Това е представа за Божията любов. Какви други представи има? (Хората считат, че ще е по-добре, ако Бог придобие всички. Сатана ще бъде унижен и освен това Бог ще придобие човечеството. Но всъщност това е егоистичен и достоен за презрение начин на мислене на хората, и е в полза на самите тях.) Те имат съвършена фантазия за резултатите от Божието дело. Това е представа. Освен тази егоистична и достойна за презрение цел на хората, те вярват, че всичко, което Бог върши, трябва да има начало и край и че резултатът трябва да е съвършен, да е в съгласие с техните желания, да е съгласно техните представи и съгласно копнежа им за красиви неща. Когато Божието дело приключи обаче, фактите често не са съгласно фантазиите на хората и резултатът от всичко това може да не е толкова съвършен, колкото хората си го представят. Разбира се, хората не искат да видят, че няма да останат много хора, когато Божието дело приключи, точно както в Епохата на закона, когато имаше малко вярващи като Йов, които се бояха от Бог и отбягваха злото. Хората считат, че резултатите от Божието дело не би трябвало да са такива, защото Бог е всемогъщ, и така те определят Божието всемогъщество. Това определение за Божието всемогъщество само по себе си е представа, понятие за перфекционизъм, което хората си въобразяват, и няма нищо общо с това, което Бог иска да направи, и с принципите, по които Бог върши Своето дело. Какви други представи има? (Когато хората вярват в Бог, те не размишляват над пътя, по който вървят, нито за това как могат да се отърват от покварата и да постигнат спасение. Вместо това те смятат, че Бог е всемогъщ и че ако Бог каже, че ще накара хората да се променят, те ще се променят.) Бог казва на хората как да се променят, но хората не прилагат словата Му на практика и не се променят сами, дори непрекъснато искат да си спестят усилията и искат Бог да ги промени. Това е вид празно фантазиране и вид представа. Има ли други? (Хората считат, че някой, който е страдал много и много пъти е удрял на камък в живота си, накрая би трябвало да има добър изход и че Бог не бива да се отказва от него. В крайна сметка, когато този човек не е придобит от Бог и Той иска да се откаже от него, хората ще възприемат позицията на „добрия човек“, когато разглеждат всички тези неща, които Бог е направил, и ще считат, че действията на Бог са твърде несъобразени с техните чувства и твърде жестоки.) Какъв е проблемът тук? Вие описахте само някои въпроси и някои от вашите основани на възприятия разбирания, без да споменете, че това е проблем, свързан с представите. Каква е основната представа на хората тук? Те считат, че Бог спасява човека въз основа на това колко окаян е той и колко много е страдал. Хората считат, че когато Бог накрая решава изхода на човека, Той трябва да покаже милосърдното Си сърце и великодушието, толерантността, любовта и съжалението Си, защото този човек е страдал толкова много и животът му е толкова окаян. Независимо дали човекът разбира истината, или не, и независимо от това колко се покорява на Бог, хората считат, че Бог не трябва да взема предвид тези неща, а че по-скоро трябва да вземе предвид колко окаян е човекът и че е изпитал много болка, че се е вкопчил толкова упорито в мечтата си, и да направи изключение за него, като му позволи да бъде спасен — това е представата на хората. За хората има много „трябва“ и те използват всички тези „трябва“, за да определят какво трябва да прави Бог и да определят Божиите действия. Когато фактите разкрият, че Бог не е постъпил по този начин, между хората и Бог възниква разногласие и у хората се заражда погрешно разбиране за Бог. И така, само погрешно разбиране ли е това? От него се поражда и непокорството на хората. Това са злините и последиците, които представите носят на хората.

Основната тема, която обсъждаме, са представите. Посредством историята, за която току-що говорихме, хората могат да видят, че главната героиня използва много представи, за да оцени всичко, което Бог беше устроил, и в резултат на всичко, което се случи с главната героиня, и на начина, по който Бог се отнесе към нея, хората развиват много мисли и изисквания към Бог — всички те са представи. Кажете Ми, какви други представи имат хората? (Хората мислят, че след като Бог е извършил толкова голямо дело, Той би трябвало да придобие повече хора. Но Бог казва, че ако може да придобие само няколко души, тогава това е всичко, което ще придобие, поради което хората считат, че на Бог не Му харесва да придобива толкова много хора, и затова спират да се стремят.) Представите оказват въздействие върху стремежа на хората. Тук трябва да се направи корекция. Не че Бог не харесва да придобива толкова много хора. Той наистина харесва това. Тук има един въпрос. Когато Бог накрая определя изхода на хората, на какво основание Бог казва, че повече няма да върши делото Си върху тях, а вместо това се отказва от тях? В това отношение Бог има критерий, който е и принцип, и краен резултат. Ако ти имаш представи за този критерий, принцип или краен резултат или не можеш да го видиш ясно, в теб ще възникнат някои противоречия с Бог или фантазии за Него. Някои хора казват: „Бог положи толкова много усилия за нея, но тя не се промени и не се избави от желанието си, а дори се вкопчи упорито в него и не дойде пред Бог, затова Бог се отказа от нея“. Това ли е основната причина, поради която Той се отказа от нея? (Не.) Тогава коя беше основната причина? В края на тази история, когато главната героиня остаря, макар че външният ѝ вид се промени и тя остаряваше с течение на годините, а времената се променяха, това, което остана непроменено, беше нейното желание и тези нейни почти размити заблуди. И така, какво я накара да продължи да се вкопчва в такова едно желание? (Непримиримият, непокорен нрав.) Точно така, именно фактът, че не обичаше истината, не се стремеше към истината, не приемаше Божиите слова и не практикуваше истината, я доведе до такъв резултат. Нейният покварен нрав на надменност, непримиримост и упоритост я накараха да продължи да се вкопчва в собственото си желание и идеали и ѝ попречиха да се избави от идеалите си. Каква беше причината за това? Причината беше в нейния покварен нрав. И така, когато Бог вижда, че човек е стигнал до края на пътя, а нравът му все още е непримирим, надменен и упорит, какво означава това? В хода на Божието дело, въпреки че този човек отстрани изглежда, че следва Бог и изпълнява дълга си, той не практикува и не преживява Божиите слова във всичко, което прави, и по същество изобщо няма навлизане в живота. И така, дали такива хора наистина приемат и се покоряват на Божието дело? (Не.) Точно така. Това води до окончателното им изоставяне от Бог. Те са преминали целия си житейски път и въпреки че по време на живота си са дошли пред Бог и са възприели, че Създателят е този, който е устроил всичко това, и че Създателят е този, който подрежда съдбата на хората, в периода, в който са следвали Бог и са слушали Божиите слова, техният непримирим, надменен и упорит нрав изобщо не се е променил, дори в самия край, така че този резултат е очевиден сам по себе си. Това е окончателният Божи критерий — Божият принцип — въз основа на който Бог се отказва от някого. Независимо какви възгледи имат хората или какви оценки дават на този принцип и на този Божи критерий, Бог няма да се повлияе от хората и ще направи това, което трябва да направи. Ако не се занимаваш с този човек и не разбираш каква е най-съкровената същност на този човек и какъв е неговият нрав, а съдиш за него само по външния му вид, никога няма да разбереш принципа и корена на Божиите действия и ще даваш оценки за Божиите действия и за Неговата присъда спрямо този човек. Позволете Ми да ви попитам: защо Бог би отредил подобно отношение на един толкова жалък човек, човек, който е преживял всякаква болка в живота си, човек, който е преживял цял живот в болка? Защо Бог би се отказал от него? Този резултат е нещо, което никой не иска да види, но той наистина е факт и действително съществува. Каква е причината Бог да се отнася към него по този начин? Ако Бог беше вършил делото Си върху такъв човек още десет години, щеше ли той да се промени, ако съдим по стремежа му, по нрава му и по пътя, по който поема? (Не.) Ако Той беше вършил делото Си върху него още 50 години и го беше оставил да живее малко по-дълго, щеше ли той да се промени? (Не.) Защо не би се променил? (Неговата природа същност определя, че той не е човек, който се стреми към истината, така че независимо колко години още ще вярва в Бог, той няма да се промени.) Кой може да го каже по по-конкретен начин? (Пътят, по който той е поел, е погрешен, това не е пътят на стремежа към истината. Това означава, че колкото и години да вярва в Бог, това ще е безсмислено. Дори да вярва в Бог още 10 или 20 години, пътят, по който върви, и посоката на живота му няма да се променят.) Точно така е. Той има представи и фантазии в себе си. Той не се стреми към истината, не се стреми към разбиране на истината, нито се стреми към навлизане в истината. Всичко, към което се стреми, е привидността за непрекъснато следване, но същността остава напълно непроменена. Той вярва в Бог в продължение на 10 или 20 години, без да се стреми към истината, или в продължение на 30 или 50 години и все още не се стреми към истината, а това, което в крайна сметка разкрива и изживява, никога не се променя. Това се определя от неговата природа същност и точно такъв вид нрав има той. Този нрав никога не се е променил и неговите представи и фантазии за Бог никога не са се променили. И така, има ли Бог принципи за справяне с такъв човек? Да, разбира се. Хората винаги се преструват на добри и си мислят колко са толерантни и велики. Но дали твоята толерантност е толкова голяма, колкото Божията? Дали любовта ти е толкова голяма, колкото Божията любов? (Не.) И така, какво представлява Божията толерантност? Как можеш да разбереш, че Бог е толерантен и любящ? Бог използва различни начини, които са полезни за хората, за да ги доведе пред Себе Си, да ги накара да слушат словата Му и да разбират словата Му, да ги накара да вървят през живота и да практикуват по начина, по който Той изисква. Но онзи човек не приема и се вкопчва упорито в своите възгледи до самия край. Тогава Бог отказва ли се от него в хода на житейските му преживявания? (Не.) Бог не се отказва. Във всеки етап от живота му, във всичко, което Той прави за него, и във всичко, което Той изисква от него да преживее, Бог приема сериозно отговорността Си до самия край. Каква е целта на Бог, когато поема отговорност до самия край? За да може да види добър резултат, да може да види резултат, който е удовлетворителен и приемлив за човека, за да може той да се радва на истинското щастие, което желае — това е Божията толерантност. Но какъв е резултатът, който Бог вижда накрая? Вижда ли Бог резултата, който иска да види накрая? (Не.) Той не го вижда, вече не се вижда никаква надежда. Какво означава, когато Бог не вижда никаква надежда? Означава, че Бог вече няма никаква надежда за този човек. Казано с човешки думи, Той е отчаян. Ако има искрица надежда, тогава Бог няма да се откаже. Това е Божията толерантност и Божията любов. Бог на практика упражнява Своята толерантност и любов върху хората, а не казва просто празни думи. В крайна сметка това, което Бог вижда в този човек, е, че поквареният му нрав не се е променил, че упоритостта му все още продължава и че желанието му остава в дъното на сърцето му. Макар че човекът иска да бъде благословен, когато дойде пред Бог, той не се избавя от нищо. Вместо това цял живот държи на това нищожно желание, цял живот се вкопчва в него и го стиска здраво цял живот. Привидно човекът се предава на Бог, предава на Бог живота си и всички свои близки. Но каква е реалността? Той иска сам да отговаря, да отговаря за хората около себе си, да отговаря за роднините си и да отговаря за себе си, и освен това иска те да разчитат един на друг — в действителност той изобщо не предава всичко това на Бог. Независимо как ще погледнете на това, посоката, в която този човек поема, не е посоката на следване на Божия път, нито е посоката на съзнателно изпълнение на Божиите изисквания. Той изобщо не поема в посоката на следване на Божия път. Той е страдал толкова много и е преживял толкова много необикновени неща в живота си, но това все още не го е накарало да се откаже от красивата и щастлива картина на живота, която си е нарисувал, нито го е накарало да размишлява по някакъв начин. Що за човек е той? Такива хора са твърде непримирими. Ако хората не се стремят към истината и не следват правилния път в живота, тогава крайният резултат е такъв. Накрая това, което Бог направи, вече беше всичко, което можеше да направи. То вече беше надхвърлило фантазиите на хората и беше отишло отвъд онова, което те могат да постигнат. Бог е дал на хората твърде много. Предвид покварата на хората, техния нрав и отношението им към Бог, те не заслужават тези неща и не заслужават тези благословии. Но нима Бог се отказва? Бог върши много работа, преди да се откаже. Бог безрезервно им дарява Своята любов, Своята милост, Своята благодат и благословии. Но след като получат тези неща от Бог, какво е отношението им в замяна? Те все още Го отбягват и стоят далеч от Него, и често вътрешно се съмняват в Него, предпазват се от Него, влизат в конфликт с Него и се отказват. Защо човекът постоянно иска да разчита на другите, за да си създаде щастлив живот? Той не може да се застави да повярва в Бог. Не вярва, че Бог може да поведе хората по правилния път и да ги направи щастливи. Винаги смята, че собственият му път е правилен. Ако Бог можеше да му помогне и да го поведе към осъществяване на целите му според пътя, който си е избрал, и според неговите изисквания, той щеше да приеме и да се покори. Бог обаче изразява истината, за да накара хората да се върнат при Него, така че да могат да приемат истината и да изживеят смислен живот, а това е в противоречие с представите на човека. Затова той иска да върви по свой път и да живее свой живот. Счита, че трябва да разчита само на себе си и на другите и че не може да постигне целите си, като се уповава на Бог. Тъй като хората не разбират Божиите намерения и се вкопчват само в собствените си представи, те се отдалечават все повече от Бог. Само тези, които виждат, че Бог е истината, пътят и животът, които виждат, че хората са крайно покварени и се нуждаят от Божието спасение, които виждат, че само всичко, което Бог прави, е истината и че всичко това е в името на спасяването на човечеството от влиянието на Сатана и довеждането му до красива крайна цел — само такива хора могат да отправят взор към Бог, да се уповават на Него, да Го следват докрай и никога да не Го напускат.

Това, за което току-що разговаряхме, беше Божието отношение към човека, а също и различните начини, по които Бог върши делото Си сред хората и върху хората. Ако хората развият представи за тези неща, трябва често да ги изследват, да размишляват, да ги разберат и след това да направят обрат. Каква е целта на това да направиш обрат? Ако хората осъзнаят, че това са представи и фантазии, ако осъзнаят как Бог върши нещата в действителност, има ли все още вероятност да развият някои още по-погрешни и изопачени представи за Бог? Все още е възможно, тъй като хората са непокорни и имат активни мисли, така че е вероятно да развият най-различни представи за Бог. Една представа поражда друга, която на свой ред поражда други, и така постоянно се появяват най-различни представи. В същото време, докато развиват представи за Бог, хората непрекъснато Го разбират погрешно, също и размишляват, а след това непрекъснато разбират истината и в този процес постепенно започват да опознават Бог. Каква е причината, поради която хората не могат да постигнат познание за Бог? Те не знаят какво представляват представите и не разпознават представите в себе си, нито размишляват над своите представи, нито някога се избавят от тях. Те се съсредоточават само върху това да се вкопчват в тях и никога не полагат усилието да научат или да разберат как Бог върши делото Си или каква е същността на Божието дело. По този начин, в допълнение към покварения нрав на хората, между Бог и хората се появява още едно нещо, което също влияе върху спасението на хората. Следователно, докато се справят със собствения си покварен нрав, хората трябва да придобият по-прецизно и по-подробно разбиране за това какво представляват човешките представи. Каква е целта на разбирането и преодоляването на човешките представи? Дали тя е хората да се избавят от тях? Целта е хората да могат да навлязат в истината реалност възможно най-бързо, да разберат какво точно представлява това, в което Бог иска хората да навлязат, и да разберат как Бог върши нещата. Ако Бог вършеше нещата по начина, по който ти си представяш, би ли могло Божието дело върху теб да бъде ефективно? Не, не би могло. Например има някои неща, за които Бог никога не те просветлява. Вместо това Той посочва изрично как да ги свършиш, а ти просто трябва да отидеш и да ги свършиш. Но ти винаги чакаш Бог да те трогва и да те просветлява, и в резултат на това чакане работата се забавя, ти не изпълняваш дълга си правилно и накрая те заместват. От какво е причинено това? (От представите.) Ако го разгледаме сега, представите на хората влияят ли на тяхното навлизане? (Да.) До каква степен те влияят върху него? Най-малкото те влияят на разбирането на хората за истината и на навлизането им в реалността. В най-лошия случай те влияят на правилния избор на хората и лесно ги карат да поемат по грешния път. Много вероятно е хората да разбират погрешно Бог, когато имат представи. Например, Бог ги кастри, съди и наказва изцяло за да постигне положителни резултати, така че хората да придобият по-добро разбиране за себе си и да се покаят истински. Хората обаче смятат, че Бог умишлено се изправя срещу тях и че нарочно иска да ги разкрие и отстрани. Без значение какво казва или прави Бог, те винаги мислят най-лошото за Него и вярват, че Бог не изпитва любов към тях, и дори се отнасят към онези, които практикуват истината, като към глупаци. Бог показва на хората правилния път и им позволява да практикуват истината и да живеят в светлината, но вместо това те избират да живеят в мрака според сатанинските философии и сатанинската логика. Така пътят, по който вървят, не е пътят на спасението. Ако ти настояваш да вървиш срещу Бог, не се ли отклоняваш все повече от Божието дело? Когато все повече се отклоняваш от пътя на спасението, ти ще бъдеш напълно отстранен. В Библията има една поговорка: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). Смъртта нещо сериозно ли е? В контекста на последните дни да умреш не е нещо сериозно, но да погинеш е нещо сериозно. Да умреш не означава да погинеш, докато да погинеш непременно означава, че нямаш изход — че си мъртъв завинаги. В миналото се казваше, че хората могат да умрат от глупост. Но в днешно време глупостта не е нещо кой знае колко важно. Кой не върши глупости? Да умреш също не е кой знае колко важно нещо, защото да умреш не означава непременно да погинеш. И така, защо хората погиват? Хората погиват заради упоритостта и твърдоглавието си, което е нещо много по-сериозно от това да умреш от глупост, защото няма изход. Защо казвам, че упоритостта и твърдоглавието могат да доведат хората до погиване? Това е свързано с въпроса за пътя, по който хората поемат. Какъв вид нрав е упоритостта? Непримиримост. Ако човек има непримирим нрав, това може да създаде много проблеми. Понякога хората не разбират и просто искат да вършат нещата по този начин, а понякога разбират, но пак искат да вършат нещата по този начин, без да следват Божиите изисквания. Освен това твърдоглавието също е вид нрав — тоест неподатливост на разум — и включва надменност и проклетия. Ако тези два вида нрав не се променят, те в крайна сметка могат да доведат човека дотам да погине. Това прост въпрос ли е? Можете ли да го приложите към себе си? Трябва да разберете до какви постъпки може да доведе надменният и проклетият нрав на човека. Всичко, което хората вършат, независимо кои са те, се върши пред Бог, Създателя, и Бог ще съди хората според Своя праведен нрав. И така, за хората с надменен и проклет нрав какви са последствията от нещата, които вършат? Защо може да се каже, че последствията са необратими? Всички вие би трябвало да разбирате това, нали? Добре тогава, няма да говорим повече за представите, свързани с тази история.

Що се отнася до представите на хората за Божието дело, можете ли да се сетите дали има и други, за които не сме говорили? Дали представите, за които чухте днес, са единствените, които хората имат по отношение на Божието дело? Ако говорим за съд, наказание, изпитания, облагородяване, кастрене, както и за разкриване и усъвършенстване на хората, с какво съдържание е свързано това? Какъв тип хора Бог кастри, съди и наказва? Какъв тип хора биват изправени пред изпитания и облагородяване? При извършването на тези дела и при използването на тези начини на действие върху хората Бог има принцип и обхват, които се основават на духовния ръст на хората, на техния стремеж, на тяхната човешка природа и на степента, до която те разбират истината — днес няма да говоря подробно за това. В обобщение, Бог кастри и дисциплинира хората, съди ги и ги наказва, и ги подлага на изпитания и облагородяване — Бог върши делото Си върху хората в съответствие с тези няколко стъпки. Принципът на Божието дело върху хората и това на коя стъпка се извършва то се основават на ръста на човека. На всички вас този термин „ръст“ може да ви се стори до известна степен кух. Той се измерва главно въз основа на това доколко човек разбира истината, дали отношенията между него и Бог са нормални, а също и въз основа на това до каква степен човек се покорява на Бог. Ако направим разграничение на тази основа, дали повечето хора сега са изправени пред съд, наказание, изпитания и облагородяване? За някои хора може би е още рано за тези стъпки, те могат да ги видят, но не могат да ги постигнат, докато за други хора подобна гледка е донякъде плашеща. Накратко, тези пътища са стъпките, които Бог предприема, за да спаси хората и да ги доведе до съвършенство, и Бог установява тези няколко стъпки въз основа на точни определения на всички различни аспекти на човека. Никое дело, което Бог върши върху хората, не е произволно. Бог върши Своето дело стъпка по стъпка и принципно. Той разглежда твоя стремеж и твоята човешка природа, както и твоята възприемчивост и отношението, с което се справяш с всички типове хора, събития и неща в твоето ежедневие, и т.н. Въз основа на тези неща Той определя как да върши делото Си върху хората и как да ги напътства. Бог се нуждае от определен период от време, в който да наблюдава човека. Той не стига до прибързана присъда въз основа на едно или две неща — Бог никога не е толкова прибързан във всяко от нещата, които прави върху който и да е човек. Някои хора казват: „Страхувам се от онзи начин, по който Бог е подложил Йов на изпитание. Ако някога това наистина се случи с мен, няма да мога да свидетелствам за Бог. Ами ако Бог действително ме лиши от всичко по този начин? Какво ще правя?“. Не се притеснявай, Бог никога няма да постъпи с теб толкова произволно, не бива да се страхуваш. Защо не бива да се страхуваш? Преди да се страхуваш, ти трябва първо да се убедиш в това с някакъв факт и да се замислиш за своя ръст. Имаш ли вярата на Йов, покорството на Йов и боязънта от Бог на Йов? Имаш ли степента на преданост и безпрекословността на Йов в следването на Божия път? Прецени тези неща и ако нямаш никое от тях, можеш да бъдеш сигурен, че Бог няма да те подложи на изпитания и облагородяване, защото ръстът ти не отговаря на тях и далеч не е достатъчен. Хората също така имат някои представи и фантазии — както и подозрения, страх или отношение на избягване и предпазливост — относно Божиите изпитания и облагородяване. След като хората придобият задълбочено разбиране за тези неща и за това как Бог върши делото Си, техните представи за Божието дело постепенно ще изчезнат и те ще се съсредоточат върху стремежа към истината и върху полагането на усилия в Божиите слова. Той изрича тези слова именно за да постигне тази цел. За да следваш Бог, трябва да разбереш как Бог върши делото Си и как спасява хората. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава иди и прави нещата според Божиите изисквания. Не гледай на Бог през розови очила и не използвай собствения си ограничен ум, за да проумееш Божията помисъл. Трябва да разбереш какви точно са принципите на Божието дело, какви са принципите, въз основа на които Бог се отнася към хората, до каква степен Бог върши делото Си върху човека и какъв е Божият критерий за оценка. След като разбереш тези неща, какво трябва да направиш оттам нататък? Това, което Бог иска да види, не е да се откажеш от стремежа си към истината, нито иска да види отношението на човек, който сам се отписва като изгубена кауза. Той иска да види, че щом веднъж си разбрал всички тези истински факти, можеш да тръгнеш и да се стремиш към истината по по-непоколебим, по-смел и по-уверен начин, като ясно осъзнаваш, че Бог е праведен Бог. Когато стигнеш до края на пътя, стига да си достигнал критерия, който Бог е определил за теб, и да си на пътя към спасението, Бог няма да се откаже от теб. Това е в общи линии всичко засега относно представите на хората за съда, наказанието, изпитанията, облагородяването и кастренето. Има още и много подробни аспекти — твърде много, за да бъдат обяснени ясно в този кратък разговор. Необходимо ще е да дам някои примери за това как хората проявяват и разкриват тези представи в ежедневието, както и да разкажа някои кратки истории и да включа няколко прости герои и сюжети, за да можете да разберете или да тълкувате представите на хората чрез тези примери от реалния живот и за да можете да осъзнаете, че тези неща са представи, които са в разрез с реалността и в пълно противоречие с принципите и критериите на Бог. Бог дори не прави това, тогава защо вие продължавате да мислите и да правите догадки на сляпо? Ако постоянно живееш в собствените си представи и фантазии, никога няма да тръгнеш по пътя на стремежа към истината според Божиите изисквания и винаги ще си далеч от Божиите изисквания. Ако продължаваш така, няма да имаш път за практикуване и винаги ще си подложен на възпирания. Където и да отидеш, на всяка крачка ще удряш на камък, няма да знаеш какво да правиш и нищо няма да върви гладко в ни най-малка степен. В резултат на това накрая дори няма да имаш право да получиш Божия съд и наказание. Колко печално би било това!

Когато става въпрос за вяра в Бог, никой досега не е бил искрен с вас. Сега е времето да бъдете искрени, защото това е критичният момент! Времето изтича, така че не се отнасяйте към вярата в Бог като към нещо, с което можете да си играете. Бог е решил да направи хората пълноценни и да ги спаси, и Той иска да завърши това дело докрай. Как ще го извърши докрай? Като казва на хората всички аспекти на истината, така че те да могат ясно да я възприемат и да не се отклоняват от правия път. Бог ще те дисциплинира, когато се отклоняваш от правия път. Ако често се отклоняваш по свой собствен път, Бог ще продължава да те дисциплинира, докато не се върнеш в правилния път. Накрая, ако Бог е направил всичко, което може, а ти все още не си изпълнил Божиите изисквания, кого другиго можеш да обвиняваш? Можеш да обвиняваш само себе си. Тогава единственото, което остава на хората, е да се бият в гърдите и да плачат горчиво. Кое е най-важното, когато става въпрос за това хората да разбират истината? Те трябва да приемат истината, а след като я приемат, да са способни да я търсят и да я свързват с ежедневието си. Само така хората могат постепенно да постигнат истинско разбиране на истината. Когато слушаш проповеди и разбираш буквалния им смисъл, си мислиш, че разбираш — това в действителност не е разбиране на истината. Това е само разбиране на доктрина. Щом разберете това, когато слушате, трябва да го свържете в реалния живот със собственото си състояние и със собственото си навлизане, за да можете да опознаете себе си и да сте способни да практикувате истината. Единствено това означава, че навлизате в истината реалност. Ако не практикуваш по този начин, истината няма нищо общо с теб, Божиите слова нямат нищо общо с теб и съответно Бог няма нищо общо с теб. Ако не практикуваш истината, няма да придобиеш нищо!

11 октомври 2018 г.