Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преодолее представите си (1)
Вярвали сте в Бог през всичките тези години и макар че разбирате някои истини, в сърцето на всеки от вас има собствени тълкувания, вярвания и фантазии — и всички те са в пълен разрез с истината и с Божиите намерения и им противоречат. Какви са тези неща? Това са представите на хората. Макар че човекът не притежава никаква истина, умът му е способен да създаде много представи и фантазии и всички те не съответстват на истината. Всичко, което е в противоречие с истината, се отнася до представите и фантазиите на човека. И така, как се появяват представите на човека? Има много различни причини. Отчасти това се дължи на обуславянето на традиционната култура, както и на разпространяването и втълпяването на знания, на влиянието на обществените тенденции и семейните учения и т.н. В Китай — държава, в която от хиляди години властва атеизмът — какво разбиране и определение за Бог имат хората? Макар че Бог е невидим и неосезаем, Той наистина съществува, Той може да прелита тук и там във въздуха, да идва и да си отива без следа, да се появява и да изчезва внезапно, може да преминава през стени без ограничение от материя или пространство, има огромни способности и е напълно всемогъщ — това са представите и фантазиите на хората за Бог. И така, как се появяват представите и фантазиите на хората? Те са свързани предимно с възпитанието и обуславянето на традиционната култура. Учението на атеизма съществува в Китай от хилядолетия и отдавна е посяло атеистичните си семена в най-съкровените кътчета на сърцата на хората. През това време Сатана и всички видове зли духове са извършили много знамения и чудеса сред хората, за да ги подведат и контролират. Тези неща се разпространяват надлъж и нашир сред хората и имат ужасно въздействие. Тези зли духове действат безразсъдно, за да подвеждат, заблуждават и вредят на хората, и така хората са развили много представи и фантазии за Бог. В заключение, представите и фантазиите на хората произлизат изцяло от нечестивото обществено обуславяне и индоктриниране от страна на Сатана. От древни времена до днес, поколение след поколение, хората са приемали учението на Сатана и са получавали разпространението и индоктринирането на традиционната култура и знания, и така са си създали всевъзможни представи и фантазии. Макар че тези неща не са оказвали пряко влияние върху работата, обучението и нормалния живот на хората, именно тези представи и фантазии са огромно препятствие пред това хората да приемат и да се покорят на Божието дело. Дори когато хората са приели Божието дело, тези неща все още представляват голяма пречка за опознаването и покоряването на Бог, което води до това те да имат много слаба вяра, често да се чувстват негативно настроени и слаби и да им е много трудно да остават непоколебими в изпитанията дори след много години, прекарани във вяра в Бог. Това са последствията от съществуването на представите и фантазиите.
Повечето хора вярват, че вярата в Бог означава да правиш добри неща и да бъдеш добър човек. Например те вярват, че човек е вярващ в Бог само ако дава милостиня на бедните. Ако някой прави множество добри неща и другите го хвалят, той благодари на Бог от сърце и казва на хората: „Не ми благодарете. Трябва да благодариш на Бог на небето, защото именно Той ме научи да правя това“. След като получи похвали от хората, той се чувства толкова доволен и утешен и вярва, че вярата в Бог е нещо добро, че хората са го утвърдили и че със сигурност и Бог ще го утвърди. Откъде идва това чувство на утешение? (От неговите представи и фантазии.) Дали чувството му на утешение е истинско, или фалшиво? (Фалшиво е.) Но за него то е истинско и той се чувства много приземен, практичен и реален, защото това, към което се е стремял, е чувството на утешение. Как се появява това чувство на утешение? Това фалшиво впечатление е възникнало поради неговите представи и именно представите му са го накарали да мисли, че така трябва да изглежда вярата в Бог, че той трябва да бъде такъв тип човек, че трябва да действа по този начин, че Бог непременно ще бъде доволен от него, защото е направил тези неща, и че накрая непременно ще постигне спасение и ще влезе в небесното царство. Откъде идва това „непременно“? (От представите на хората.) Техните представи и фантазии им дават тази сигурност и това фалшиво впечатление и ги карат да се чувстват толкова удобно. А как в действителност Бог оценява и определя този въпрос? Това е само вид добро поведение, извършено в съответствие с представите на хората и с тяхната човешка доброта. Един ден този човек прави нещо, което противоречи на принципите, и бива кастрен, а след това открива, че Божиите критерии за оценка на добрите хора не са такива, каквито си ги е представял, и че в Божиите слова не се казва нищо подобно, и затова се противопоставя и си мисли: „Нима не съм добър човек? През всичките тези години бях добър човек и никой никога не каза, че не съм добър човек. Само Бог казва, че не съм добър човек!“. Тук няма ли проблем? Как се е появил този проблем? Той се е появил поради неговите представи. Кой е главният виновник за това? (Представите.) Основният виновник са представите на хората. Представите на хората често ги карат да разбират погрешно Бог и често да поставят всевъзможни изисквания пред Бог и да Го съдят, да имат всевъзможни критерии за оценка на Бог. Те карат хората често да използват определени погрешни мисли и възгледи, за да оценяват дали нещата са правилни, или погрешни, дали някой е добър, или лош, и за да преценяват дали някой е предан на Бог и дали има вяра в Бог. Каква е първопричината за тези грешки? Това са представите на хората. Представите на хората може да не влияят на това с какво се хранят или как спят, може да не влияят на нормалния им живот, но те съществуват в съзнанието и в мислите им, вкопчват се в тях като сянка и ги следват през цялото време. Ако не си способен да ги преодолееш навреме, те постоянно ще контролират мисленето ти, преценката ти, поведението ти, познанието ти за Бог и отношението ти с Бог. Сега ясно ли виждате това? Представите са основен проблем. Това, че хората имат представи за Бог, е като стена, която стои между тях и Бог, която им пречи да видят истинското лице на Бог, която им пречи да видят истинския нрав и истинската същност на Бог. Защо е така? Защото хората живеят сред представите си и сред фантазиите си и използват представите си, за да определят дали Бог е прав, или не, както и за да оценяват, съдят и заклеймяват всичко, което Бог прави. В какво състояние често изпадат хората, когато правят това? Могат ли те наистина да се покорят на Бог, когато живеят сред представите си? Могат ли да имат истинска вяра в Бог? (Не, не могат.) Дори когато хората действително се покоряват малко на Бог, те го правят според собствените си представи и фантазии. Когато човек се осланя на своите представи и фантазии, това се петни с лични неща, които са от Сатана и от света, и които са в разрез с истината. Проблемът с представите на хората за Бог е сериозен. Това е основен въпрос между човека и Бог, който спешно трябва да бъде разрешен. Всеки, който идва пред Бог, носи представи, носи всякакви подозрения към Бог. Или може да се каже, че носи безброй погрешни разбирания за Бог пред лицето на всичко, което Бог му дарява, пред лицето на подреденото и устроеното от Него. И какво ще стане с отношението между него и Бог? Хората постоянно разбират Бог погрешно, постоянно са подозрителни към Бог и постоянно използват собствените си критерии, за да оценяват дали Бог е прав, или не, за да оценяват всяко Негово слово и дело. Какво е това поведение? (Това е бунтарство и непокорство.) Точно така, хората се бунтуват срещу Бог, предизвикват Го и Го заклеймяват, хората съдят Бог, хулят Го и се състезават с Него, а в по-тежки случаи искат да дадат Бог на съд и да влязат в „решителна борба“ срещу Него. Кое е най-тежкото ниво, до което могат да достигнат представите на хората? Това е отричането на Самия истински Бог, отричането на това, че Неговите слова са истината, и заклеймяването на Божието дело. Когато представите на хората достигнат това ниво, те естествено отричат Бог, заклеймяват Бог, сипят хули срещу Бог и предават Бог. Те не само отричат съществуването на Бог, но отказват да приемат истината и да следват Бог — това не е ли плашещо? (Да, така е.) Това е плашещ проблем. Може да се каже, че представите са напълно вредни за хората, без нито една полза. Затова днес разговаряме и разнищваме какво представляват представите и какви представи таят хората — това е толкова необходимо. Какви представи възникват у вас обикновено? Кои от вашите мисли, разбирания, преценки и възгледи се отнасят до вашите представи? Не си ли заслужава да помислите върху това? Поведението на хората не се свързва с представите им, но мислите и възгледите, които стоят зад това поведение, са пряко свързани с представите им. Представите на хората не излизат извън обхвата на Божието дело. Първо: различните представи, които хората имат по отношение на вярата в Бог. Тоест хората имат различни фантазии и определения за вярата в Бог, за това какво трябва да придобият от вярата си в Бог и по какъв път трябва да вървят във вярата си в Бог, и така стигат до най-различни представи. Второ: представите на хората за въплъщението на Бог. Хората имат дори още повече фантазии и определения за въплъщението и така естествено се стига до това да имат много представи — тези неща са взаимосвързани. Трето: представите, които имат хората за Божието дело. Хората имат различни фантазии и определения за истината, която Бог изразява, за нрава, който Бог разкрива, и за начина, по който Бог върши делото Си, и така се стига до това да имат много представи. Можем да разбием тези три точки още по-подробно, но те по принцип обхващат всички представи на хората, така че нека разговаряме за тях една по една.
Сега да поговорим по първата точка — за различните представи, които хората имат за вярата в Бог. Този вид представи са донякъде широки по обхват. Независимо дали хората са чужди на вярата в Бог, или са вярвали в Бог и преди, те имат много представи и фантазии, когато за пръв път започнат да вярват в Бог. Когато за пръв път започнат да четат Библията, хората усещат прилив на вълнение в сърцата си и си мислят: „Ще бъда добър човек. Ще попадна в рая“. След това започват да имат най-различни фантазии и определения или установени идеи за вярата в Бог и със сигурност стигат до това да имат различни представи. Например хората си представят най-различни неща за това какви трябва да бъдат, след като започнат да вярват в Бог. Някой казва: „След като започна да вярвам в Бог, повече няма да пуша, да пия или да играя хазарт. Няма да ходя на тези нечестиви места. Ще говоря учтиво с хората и ще ходя с усмивка на лице“. Какво е това? Това представа ли е, или е начинът, по който хората трябва да се държат? (Това е начинът, по който хората трябва да се държат.) Това е израз на нормална човешка природа и хората трябва да се държат по този начин. Това не е представа, нито фантазия — този начин на мислене е напълно рационален и разумен. Някой по-възрастен брат казва: „Аз съм стар и съм вярвал в Бог през всичките тези години. Трябва да давам пример на младите хора с начина, по който говоря и правя нещата. Не трябва да се кикотя или да се държа неподобаващо за възрастта си. Трябва да изглеждам достоен и културен, да имам поведение на изискан джентълмен“. Затова когато говори на младите хора, той има сериозно изражение и бълва литературни думи и фрази, а когато младите хора го видят, се чувстват неудобно и не искат да се доближат до него. Братята и сестрите танцуват и възхваляват Бог на събирания, а старият брат счита, че трябва да контролира похотта в очите си и да гледа само това, което е подобаващо, затова се въздържа да гледа, но все пак мърмори в сърцето си: „Тези млади хора живеят толкова свободно. Защо аз живея с чувство на огорчение? Все пак е необходимо човек да се чувства малко огорчен, когато вярва в Бог, защото кой ме е накарал да остарея толкова!“. Казва си, че не трябва да гледа танцьорките, но все пак ги поглежда крадешком и е ясно, че се преструва. Как се появява тази преструвка? Как се стига до това смутно състояние? Дотук се стига, защото има фантазия за поведението и израженията, които би трябвало да има, когато вярва в Бог, и подвластни на тази фантазия, речта и действията му стават потайни и притворни. Например, когато пеят на събирания, някои хора пляскат с ръце по време на песента, отпускат се, но този стар брат е претръпнал и притъпил сетивата си като мъртвец, без никаква жизненост или човешко подобие. Той вярва, че понеже е стар, трябва да изглежда като старец, а не да се държи като дете, което е наивно и кара хората да му се смеят. Накратко, всичко, което изразява, е само преструвка и той просто се заставя да си придава важност. Израстват ли духовно другите хора, когато станат свидетели на такова притворно поведение? (Не.) Как се чувстваш ти, когато видиш това? Първо, чувстваш, че той е лицемерен, и това те кара да се чувстваш неудобно. Второ, чувстваш, че той е фалшив, появява се и чувство на гадене и отвращение, а когато говориш с него, се чувстваш задушен и възпрян, неспособен си да говориш свободно. Ако не внимаваш, ще ти изнесе лекция: „Вижте в какво сте се превърнали вие, младежите, толкова дълбоко сте покварени! Храните се добре и носите хубави дрехи, храните се така, както ние правехме това на Нова година и на други празници, но пак сте придирчиви и недоволни. Когато бяхме малки, единственото, което имаше за ядене, бяха житна плява и диви билки“. Той се хвали със старшинството си и изнася лекция на другите, а младите хора го избягват. Той не разбира това и дори критикува младите, че не уважават по-възрастните и се държат лошо. Не са ли именно тези неща, които той казва, обременени с представи и човешка воля, не са ли те в несъгласие с истината и не са ли те неспособни да послужат за духовно израстване на другите? Всичко това обаче е дреболия. Това, което е особено значение, е следното: може ли той да разбере истината, като действа по този начин? (Не.) Това полезно и благотворно ли е за навлизането в истината реалност? (Не.) Като практикува и се държи по този начин, като живее така ден след ден, може ли това да му позволи да живее пред Бог? Замислял ли се е някога: „Моето разбиране за вярата в Бог съгласно истината и Божиите изисквания ли е? Какво изисква Бог? Какъв тип човек обича Бог? Има ли някакво несъответствие между моето разбиране и това, което Бог изисква?“. Със сигурност той никога преди не се е замислял върху тези въпроси. Ако тогава си ги беше задал, дори да не беше стигнал до отговорите, нямаше да се държи по такъв глупав начин. Каква е тогава първопричината да действа по този начин? (Представите.) А каква е първопричината за появата на представите му? Първопричината е, че има погрешно разбиране за това как хората, които вярват в Бог, трябва да се държат и да се изразяват. А как се е появило това погрешно разбиране? Какъв е неговият източник? Това се дължи на обуславянето на традиционната култура и поученията, давани от учителите в училище. Например младите хора трябва да уважават старите и да обичат децата, а възрастните хора трябва да се държат подобаващо за тяхната възраст и т.н. Затова той развива различни странни поведения, като понякога се държи странно, понякога има странни изражения, но във всеки случай не изглежда съвсем нормално. Независимо дали се държи странно, или има странно изражение, щом не разбира истината или Божиите изисквания и не търси истината, тогава това, което прави, със сигурност ще бъде далече от истината. В един толкова прост въпрос — просто някакво външно поведение — хората вършат тези абсурдни неща, защото имат вкоренени в сърцата си представи. Когато хората не разбират истината, когато не разбират Божиите слова и когато не разбират Божиите намерения, тогава те няма да разбират какви са критериите, които Бог изисква от тях. Когато възрастните хора не разбират критериите, които Бог изисква от хората, те проявяват странно поведение и имат странни изражения и абсурдни действия. Когато младите хора не разбират изискваните от Бог критерии и когато вярата им в Бог се основава на техните представи и фантазии, тогава те също проявяват определени неправилни изражения и поведения. Какви неправилни поведения и изражения проявяват? Например някои млади хора виждат в Божиите слова това, че Бог изисква от хората да живеят чисто и открито, бодро и весело, като деца, и си мислят: „Винаги ще бъдем малки деца пред Бог и никога няма да пораснем, затова трябва да ходим и да говорим като деца. Сега вече знам как да бъда един от Божиите избраници и последовател на Бог и сега разбирам какво е да бъдеш като дете. Преди бях измамен и се правех на толкова изтънчен, претръпнал и тъпоумен, но в бъдеще трябва да се държа по-бодро и по-весело“. След това наблюдават как се държат младите хора в обществото в днешно време и след като стигнат до определен извод как да се държат, започват да го практикуват сред братята и сестрите, като говорят на всички с детски глас, напрягат гърлата си, когато говорят, и говорят със сладък, детски тон. В ума си мислят, че само този вид глас е детски глас, но едновременно с това правят някои странни жестове, които карат хората да се чувстват невероятно неловко и неудобно. Те не са разбрали какво има предвид Бог под това да бъдеш чист и открит, бодър и весел като дете, и всичко, което правят, е само външно поведение — преструване, подражаване и маниерничене. Разбирането на такива хора е изопачено. Какъв е най-големият проблем тук? Те не само не са способни да разберат точно смисъла на Божиите слова, но точно обратното — смесват Божиите слова с поведението, действията и тенденциите на невярващите. Това не е ли грешка? Те не идват да търсят пред Бог, не четат Божиите слова и не търсят истината. Вместо това анализират и изучават нещата, като използват собствения си интелект, или търсят теоретична основа сред невярващите, в традиционната култура или в научното познание. Това не е ли грешка? (Да, така е.) Това е най-голямата грешка. Къде в знанието на невярващите има истина? Ако търсите основа за това как да се държите, можете да търсите истината само в Божиите слова. Във всеки случай, независимо от това до какво ниво на разбиране могат да достигнат хората, всяко едно от Божиите слова и всяко едно от Неговите изисквания към човека са практически и подробни и съвсем не са толкова прости, колкото изглеждат в човешките представи и фантазии. Божиите изисквания към човека не са украшение за външния им вид, не са прости поведения, още по-малко са просто начин на действие, а по-скоро са критериите, които Бог изисква от хората. Те са принципите и критериите, според които човек трябва да се държи и да действа, и тези принципи са онова, което хората трябва да овладеят и да притежават. Ако не разговарям ясно по тези подробни проблеми, тогава хората ще разберат само някаква доктрина и ще им бъде трудно да навлязат в истината реалност.
Това, за което току-що разговаряхме, са представите и фантазиите на хората за вярата в Бог по отношение на тяхното външно поведение. Какви други неща знаете вие по отношение на външното поведение? Когато говорим за представи, те правилни ли са, или са погрешни? (Погрешни са.) Положителни ли са, или са негативни? (Негативни са.) Те определено противоречат на Божиите изисквания и на истината. Те не са в съгласие с истината. Независимо дали хората си ги измислят от нищото, или имат някаква основа, във всеки случай нито една от тях няма нищо общо с истината. И така, каква е целта на общението за тези представи и тяхното разнищване? Тя е, първо, да накараме хората да осъзнаят какво представляват представите и едновременно с това, като знаят, че това са представи, да им позволим също да разберат какво е истината, преди да навлязат в нея. Целта е да се позволи на хората да разберат същността на истината, която е те да дойдат истински пред Бог. Независимо колко разумни са твоите представи или колко голяма основа имат те, все пак това са представи. Те не са истината, нито могат да заместят истината. Ако считаш представите за истината, тогава истината няма да има нищо общо с теб, ти няма да имаш нищо общо с вярата в Бог и вярата ти ще бъде безполезна. Независимо колко много работиш или колко пътища изминаваш заради Бог, или колко висока цена плащаш за Бог, какъв ще бъде крайният резултат, ако правиш всичко това въз основа на своите представи и фантазии? Нищо от това, което правиш, няма да има нищо общо с истината или с Бог. Бог ще го заклейми и няма да го одобри — това са полезните и вредните резултати. Сега трябва да разберете колко важно е човек да преодолее представите и фантазиите си.
Каква е първата стъпка за преодоляване на вашите представи? Това е да прозрете и да разпознаете какво представлява представата. Когато Божият дом за пръв път започна да снима филми, в екипа на филмовата продукция се случи нещо отблъскващо, свързано с представите на хората. Спирам се на този въпрос, за да го разнищя сега, не за да заклеймя някого, а за да ви дам възможност да станете по-проницателни, така че да си спомняте за този въпрос и да задълбочите разбирането си за представите чрез него, както и да знаете колко вредни за хората са представите. Ако не говоря за този въпрос, тогава може да си помислите, че той не е нещо важно. Обаче след като го разнищя, вие със сигурност ще поклатите глава и ще се съгласите, че това е нещо важно. Когато става въпрос за правене на филми, възниква въпросът какъв цвят и стил на облекло да се избере. Някои хора бяха особено консервативни и по-специално използваха тъмно сиво и каки. Бях озадачен от това и се чудех за какво става дума. Защо избираха тези цветове за облеклото? Всички тъмно сиви и каки цветове правеха цялата сцена особено мрачна и когато я видях, се почувствах много неудобно. Защо не са избрали нещо по-цветно? Вече бях казал, че дрехите може да бъдат цветни и че стилът трябва да е подходящ и елегантен. Защо тогава хората поставяха Божиите слова и изискванията на Божия дом на заден план и не им обръщаха внимание, а вместо това избираха тъмно сиви и каки тъкани за направата на дрехите? Защо се държаха по този начин? Не си ли струва да се замислим върху това? Каква беше първопричината за това? Хората не разбираха истината, не се вслушваха в казаното и не бяха покорни — първопричината бе, че хората имат в себе си природа, която предава Бог. Каква е тази природа? Какъв е този нрав? Най-същественото е, че хората не обичат истината и могат да откажат да приемат истината, а сърцата им са закоравели. Хората казват, че са готови да се покорят на Божиите подредби и че са готови да търсят истината, но когато вършат нещата, ги вършат просто в зависимост от собствените си предпочитания, за да постигнат собствените си цели. Ако ставаше въпрос за личния ти живот, тогава нямаше да е голям проблем да правиш всичко, както ти се иска, тъй като това се отнася само до твоето навлизане в живота. Обаче сега ти изпълняваш дълга си в църквата и последствията от това, че действаш по този начин, засягат Божието дело и Божията слава, а това засяга репутацията на църквата. Ако хората постъпват безразсъдно според собствената си воля, има опасност да опозорят Бог. Божият дом не се намесва в начина, по който хората се обличат — принципът е да изглеждате прилично и подходящо, така че това да спомага за духовното израстване на другите, когато те ви виждат. Подходящо ли е обаче някой да предложи да се носи тъмно сиво и каки, когато се снима филм? Каква беше същността на този проблем? Тя беше в това, че хората вършеха нещата въз основа на своите представи и смятаха тъмно сивото и какито за знак и символ на човек, който вярва в Бог и Го следва. Може да се каже, че те определяха тези цветове като цветове, които са в съгласие с истината, с Божиите намерения и с Божиите изисквания. Това беше грешка. В тези цветове сами по себе си няма нищо лошо, но ако хората вършат неща въз основа на своите представи и превръщат тези цветове в някакъв символ, тогава това е проблем. Това последствие беше предизвикано от представите на хората, а тези идеи и практики се появиха, защото тези представи бяха в сърцата на хората. Хората се отнасят към тези представи и фантазии, сякаш са истината, считат тъмно сивото и какито за символ на облеклото на вярващите в Бог, а същевременно поставят истината, Божиите слова и Божиите изисквания настрана и ги изключват, като ги заменят с представите и критериите на хората — това бе първопричината на проблема. Всъщност изборът на цветове и стилове на облеклото е нещо външно, което няма нищо общо с истината, но тези абсурдни неща се случиха заради представите на хората и създадоха определено негативно въздействие, затова беше необходима истината, за да се разреши въпросът.
Във вярата на хората в Бог, независимо с какъв въпрос се сблъскват или пред какъв проблем се изправят, у тях постоянно възникват представи и те продължават да ги използват. Винаги живеят сред представите си и са възпирани, обладавани и контролирани от представите си. В резултат на това мислите, поведението, начинът на живот, принципите на поведение, житейската насока и целите на хората, както и начинът, по който се отнасят към Божиите слова и към Божието дело, са все оцветени от техните представи и те изобщо не са свободни и волни с истината. Понеже вярват в Бог по този начин и винаги се вкопчват в представите, след 10 или 20 години, та чак до днес, представите, които хората са имали в началото, остават непокътнати. Никой не ги е разнищвал, самите хора никога не са ги изследвали, а още по-малко са приемали да бъдат кастрени. Хората никога не са се заемали сериозно с тях и затова, независимо колко дълго са вярвали в Бог, жънат ли резултати, или не? Определено не жънат резултати. Отношението между човек и Бог постепенно се подобрява чрез процеса на постоянно разнищване и разбиране на представите, а след това и на тяхното преодоляване — няма ли в това практическа страна? (Да, така е.) Ако твоите представи обаче остават постоянно на етапа, на който са били, когато за пръв път си започнал да вярваш в Бог, тогава може да се каже, че отношението ти с Бог изобщо не се е подобрило. Когато става въпрос за вярата в Бог, кои други представи, на които разчитате, за да живеете, не сте преодолели? Кои представи винаги считате за правилни, за неща, които са в съгласие с истината, и за които вярвате, че не представляват проблем? Кои представи могат да влияят на поведението ти, на стремежа ти и на възгледите ти за вярата в Бог, което да доведе до това да си винаги равнодушен в отношението си с Бог и в него да няма нито близост, нито отдалеченост? Погрешно вярваш, че много обичаш Бог, че вярата ти в Бог и предаността ти към Него са пораснали, че решимостта ти да страдаш е пораснала, докато всъщност според Бог ти изобщо нямаш ни най-малката истина реалност. Всички вие трябва да разнищите този въпрос и всеки от вас със сигурност ще има много представи, на които разчита, за да живее, които все още са налице и които не е преодолял. Това е много сериозен проблем.
Дадох три примера за представите, които хората имат относно вярата в Бог, така че сега вие осъзнавате ли по-добре какви представи имате относно вярата в Бог? (Да.) Тогава Ми кажете какви други представи и фантазии могат да попречат на хората да практикуват истината и да повлияят на изпълнението на дълга им и на нормалните им отношения с Бог, т.е. представи, които могат да попречат на хората да дойдат пред Бог и които имат пряко въздействие върху това те да познаят Бог? (Една доста силна представа, която имам, е това, че вярвам, че ако мога да изпълнявам нормално дълга си всеки ден, тогава, като вярвам в Бог по този начин, мога да постигна спасение.) Да вярваш, че можеш да постигнеш спасение, като изпълняваш дълга си, е представа и фантазия. И така, важно ли е да изпълнявате дълга си според критериите? Могат ли хората, които не изпълняват дълга си съгласно критериите, да постигнат спасение? Ако някой изпълнява дълга си безразсъдно, тогава това означава прекъсване и смущаване на Божието дело. Не само че човек, който прави това, не може да постигне спасение, но и ще бъде наказан. Вие не сте способни да мислите за тези неща, не ги разбирате и не ги виждате ясно, но въпреки това продължавате да казвате неща като: „Щом изпълнявам дълга си, мога да постигна спасение и да вляза в небесното царство“. Това съгласно Божиите слова ли е? Тази идея е просто самозалъгване. Как бихте могли да постигнете това толкова лесно? Може ли неприемането на истината да се счита за вяра в Бог? Може ли някой да постигне спасение, без да се отърве от покварения си нрав? У вас има толкова много неща, свързани с представите и фантазиите. Всевъзможните фантазии, разбирания и определения, които не са в съгласие с истината — всичко това спада към представите. Какви други представи имате? (Мисля, че колкото по-важен е дългът, който изпълнявам, и колкото повече постижения имам, които свидетелстват за Бог, толкова повече заслуги ще спечеля, толкова повече Бог ще ме одобрява и толкова по-големи ще бъдат благословиите ми в бъдеще.) Това също е представа. Накратко, хората си въобразяват и извеждат всички представи от нищото. Макар че може и да имат някаква основа, те не произтичат от никаква основа в Божиите слова или в истината, а по-скоро са идеи, основани на самозалъгването на хората, и са породени от желанието им да бъдат благословени. Когато хората вършат неща, завладяни от такава мисъл, те вършат какви ли не неща и плащат много висока цена, преди накрая да открият, че са допуснали грешка и са нарушили принципите, че нещата не са такива, каквито са си ги представяли, и така стават негативни. Един ден, когато погледнат назад и осъзнаят, че са вървели по път, като са разчитали на своите представи и фантазии, вече са изгубили толкова много време и искат да се върнат назад, но това е невъзможно. Какви други представи имате, които все още не сте преодолели? (Смятам, че щом вярвам в Бог и Му отдавам всичко, то Бог трябва да ме благослови и да ми даде предимства. Когато имам проблем и призовавам Бог, съм склонен да мисля, че Бог трябва да ми отвори път, и тъй като вярвам в Бог, всичко трябва да върви гладко. Затова, когато изпълнявам дълга си и се сблъскам с трудна ситуация, не разбирам Бог и негодувам срещу Него, и считам, че Бог не трябва да позволява да ми се случват такива неща.) Повечето хора имат такава представа. Това е вид разбиране, което хората имат по отношение на вярата в Бог. Те мислят, че човек вярва в Бог, за да придобие предимства, но ако не ги придобие, тогава този път е непременно погрешен. И така, преодоляна ли е вече тази представа? Започнали ли сте да я поправяте? Когато тази представа контролира поведението ти или влияе на посоката ти напред, потърсил ли си истината, за да я преодолееш? Хората често ограничават вярата в Бог в сърцата си и считат, че щом вярват в Бог, значи всичко трябва да е спокойно, или си мислят: „Отдавам всичко на Бог и изпълнявам дълга си за Бог, така че Бог трябва да благослови семейството ми, да благослови цялото ми семейство със спокойствие, да направи така, че да не се разболявам и цялото ми семейство да бъде щастливо. И макар че аз изпълнявам дълга си, това е Божие дело, така че Бог трябва да поеме цялата отговорност за него, да подреди всичко добре и да направи така, че да не срещам никакви трудности, опасности или изкушения, когато изпълнявам дълга си. Ако се случи нещо подобно, то може би не е дело на Бог“. Това са все човешки представи. Хората са склонни да имат такива представи, когато не разбират Божието дело. Често ли се появяват тези представи, докато изпълнявате дълга си? (Да.) Ако винаги вярваш, че твоите представи и фантазии са просто нормални и разумни и че нещата трябва да бъдат такива, и не търсиш истината, за да ги преодолееш, тогава няма да си способен да придобиеш истината и няма да имаш никакво навлизане в живота. За теб истината няма да има никаква стойност или значение, а твоята вяра в Бог също ще бъде безсмислена. Ако във вярата си в Бог хората често ядат и пият Божиите слова, посещават събирания, слушат проповеди и водят особено нормален духовен живот, но въпреки това действат, държат се и изпълняват дълга си, като разчитат на своите представи, основават всичко на своите представи и ги използват, за да оценяват правилността или неправилността на всевъзможни неща, тогава тези хора не живеят ли в своите представи? Независимо колко много проповеди слушат или колко много ядат и пият Божиите слова, могат ли хората, които живеят в своите представи, някога да се променят изобщо? Може ли някога да се подобрят отношенията им с Бог? (Не.) И така, одобрява ли Бог този вид вяра? (Не.) Той със сигурност не го одобрява. Затова е толкова важно да разнищваме представите у хората.
Повечето хора нямат никакви представи, когато са яли и пили до насита и всичко е наред, или когато спазват традиционните религиозни церемонии, но когато Бог върши Своето дело и изразява истината, възникват всякакви представи. Хората нямат никакви представи, когато им предстои да изпълнят дълга си, и обикновено само посещават събирания, но когато Бог изиска от тях да изпълняват дълга си или когато срещнат трудности при изпълнението на дълга си, тогава възникват много представи. Хората нямат представи, когато физически се чувстват добре и се наслаждават на живота, но когато се разболеят или се сблъскат с несгоди, представите възникват естествено. Например преди да повярва в Бог, работата и семейният живот на даден човек вървят гладко, но след като започне да вярва в Бог, се случват някои неща, които не му харесват. Понякога е съден, дискриминиран, тормозен и дори арестуван, измъчван и оставен с трайни увреждания, което го кара да се чувства неспокоен и да си мисли: „Защо нещата не вървяха добре през годините, в които вярвам в Бог? Вярвам в истинския Бог, но защо Бог не ме закриля? Как може Бог да вижда, че ме бият зли хора и ме тъпчат дяволи, и да не се интересува от това?“. Нима хората не си създават такива представи? Каква е причината за създаването на тези представи? Хората вярват: „Щом сега вярвам в Бог, значи Му принадлежа и Бог трябва да се погрижи за мен, да се погрижи за храната и жилището ми, да се погрижи за бъдещето и съдбата ми, както и за личната ми безопасност, включително за безопасността на семейството ми, както и да гарантира, че всичко при мен ще върви добре, че всичко ще мине спокойно и без инциденти“. И ако фактите не са такива, каквито хората изискват и си представят, те си мислят: „Да вярваш в Бог не е толкова хубаво или толкова лесно, колкото си го представях. Оказва се, че все още трябва да изтърпявам всички тези преследвания и премеждия и да преминавам през много изпитания във вярата си в Бог — защо Бог не ме закриля?“. Правилно ли е това мислене, или е погрешно? В съгласие ли е то с истината? (Не.) Тогава това мислене не показва ли, че те поставят неразумни изисквания към Бог? Защо хората, които имат такова мислене, не се молят на Бог или не търсят истината? Естествено, че зад това, че Бог кара хората да се сблъскват с такива неща, стои Неговото благоволение. Защо хората не разбират Божиите намерения? Защо не могат да съдействат на Божието дело? Бог умишлено кара хората да се сблъскват с такива неща, за да могат да търсят истината и да придобият истината, и за да живеят, като се уповават на истината. Хората обаче не търсят истината, а вместо това винаги прибягват до Божията мярка, като използват собствените си представи и фантазии — това е техният проблем. Ето как трябва да разбирате тези неприятни неща: никой не изживява целия си живот без страдание. За някои хора това е свързано със семейството, за други — с работата, за трети — с брака, а за четвърти — с физическо заболяване. Всеки трябва да страда. Някои хора казват: „Защо хората трябва да страдат? Колко хубаво би било да живеем цял живот спокойно и щастливо. Не може ли да не страдаме?“. Не — всеки трябва да страда. Страданието кара всеки човек да преживява безбройните усещания на физическия живот, независимо дали те са положителни, негативни, активни или пасивни. Страданието ти дава различни чувства и оценки, които за теб са всичките твои житейски преживявания. Това е единият аспект и той има за цел да направи хората по-опитни. Ако можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение въз основа на това, тогава ще се приближаваш все повече до критерия, който Бог изисква от теб. Другият аспект е отговорността, която Бог дава на човека. Каква отговорност? Това е страданието, през което трябва да преминеш. Ако можеш да поемеш това страдание и да го понесеш, тогава това е свидетелство, а не нещо срамно. Когато се разболеят, някои хора се страхуват, че други хора ще разберат за това. Мислят си, че да се разболееш е нещо срамно, а всъщност няма от какво да се срамуваш. Като нормален човек, ако по време на болестта си способен да се покориш на Божиите подредби, да понесеш всякакви страдания и все пак си способен да изпълняваш нормално дълга си, ако си способен да изпълняваш поръченията, които Бог ти дава, тогава това нещо добро ли е, или е лошо? Това е нещо добро, това е свидетелство за твоето покорство пред Бог, това е свидетелство за това, че изпълняваш предано дълга си, и това е свидетелство, което посрамва и побеждава Сатана. И така, всяко страдание трябва да бъде прието и понесено с покорство от всяко сътворено същество и от всеки един от Божиите избраници. Ето как трябва да го разбирате, да си вземете поука от него и да постигнете истинско покорство пред Бог. Това е съгласно Божието намерение и представлява Божието желание. Това е, което Бог подрежда за всяко сътворено същество. Да бъдеш поставен от Бог в тези ситуации и условия е равносилно на това Той да ти даде отговорност, задължение и поръчение и затова ти трябва да ги приемеш. Истината не е ли такава? (Такава е.) Щом идва от Бог, щом Бог поставя такова изискване пред теб и щом има такова намерение за теб, значи това е истината. Защо се казва, че е истината? Защото ако приемеш тези слова за истината, тогава ще си способен да преодолееш покварения си нрав, представите си и бунтарството си, така че когато отново се сблъскаш с трудности, да не вървиш срещу Божиите желания и да не се бунтуваш срещу Бог, тоест ще си способен да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. По този начин ще си способен да свидетелстваш, което носи позор на Сатана, и ще си способен да придобиеш истината и да постигнеш спасение. Ако се ръководиш от собствените си представи и идеи, като си мислиш: „Сега вярвам в Бог, така че Бог трябва да ме благослови. Трябва да бъда човек, който е благословен“, как тогава разбираш ти тази благословия? Благословията, която разбираш, е да имаш живот в разкош и благоденствие, да имаш всичко, което искаш за ядене и пиене, да нямаш болести, да се родиш с всичко, да имаш всичко наготово и да се наслаждаваш на богат материален живот, без да се налага да работиш за него. Нещо повече, това означава да живееш спокоен живот, в който всичко върви гладко, да живееш в изключителни удобства, без никаква болка — именно това ти считаш за благословия. Но, като го погледнем сега, това благословия ли е? Това не е благословия, а бедствие. Да вървиш по пътя на жаждата за плътски удобства ще те накара да се отдалечаваш все повече и повече от Бог, както и да затъваш все по-дълбоко в този нечестив свят, без да си способен да се освободиш. Когато Създателят те призове, има много неща, от които не си готов да се откажеш, и ти не можеш да се избавиш от тези плътски удобства. Дори ако Бог ти даде поръчение и поиска от теб да изпълниш дълг, ти прекалено много се грижиш за себе си: днес не се чувстваш добре, утре не си в добро настроение, липсват ти родителите, липсва ти партньорът ти, всеки ден мислиш само за плътски неща, не изпълняваш добре нито един дълг, но искаш да имаш повече забавления от другите. Ти живееш като паразит — можеш ли да практикуваш истината? Можеш ли да свидетелстваш? Не, не можеш. Хората имат толкова много фантазии относно вярата в Бог. Въобразяват си, че след като повярват в Бог, ще имат богатство и спокойствие през целия си живот, че всички техни роднини ще се възползват заедно с тях, а очите им ще заблестят от завист, че никога няма да бъдат бедни и че никога няма да се разболеят или да ги сполети някакво бедствие. Такива фантазии карат хората да имат много неразумни изисквания към Бог. Когато стигнеш дотам да имаш неразумни изисквания към Бог, нормално или ненормално е твоето отношение с Бог? Със сигурност е ненормално. И така, тези представи и фантазии карат ли те да застанеш на страната на Бог или срещу Бог? Те могат само да те накарат да застанеш срещу Бог, да се състезаваш с Бог и да Му се противопоставяш, и дори да предадеш и да изоставиш Бог, и това поведение става все по-сериозно. С други думи, щом хората имат тези представи, те вече не са способни да поддържат нормални отношения с Бог. Когато хората започнат да имат представи за Бог, тогава в сърцата им се пораждат чувства на бунтарство и негативизъм. В такива моменти те трябва да търсят истината, за да преодолеят тези представи. Когато разберат истината, когато разберат поръчението, което Бог им дава, и многобройните изисквания, които Бог има към вярата им в Него, когато разберат тези неща и могат да се държат и да действат в съответствие с Божиите изисквания, тогава техните представи и фантазии ще бъдат преодолени по този начин. Щом разберат истината, те естествено ще се откажат от своите представи и в този момент отношенията им с Бог ще станат по-нормални. Преодоляването на представите е равносилно на преодоляването на погрешните разбирания за Бог. Казано по друг начин, само когато се избавят от представите си и ги преодолеят, те ще разберат каква е истината и какви са Божиите изисквания.
Какви други представи има в сърцата ви, които могат да повлияят на изпълнението на дълга ви? Какви представи често ви повлияват и ръководят в живота ви? Когато ти се случват определени неща, които не са по вкуса ти, твоите представи се появяват естествено и тогава ти се оплакваш на Бог, спориш и се състезаваш с Бог, и те довеждат до бърза промяна в твоето отношение с Бог: от това, което си бил в началото, когато си чувствал, че много обичаш Бог, че си Му много предан и че си искал да Му посветиш целия си живот, изведнъж в сърцето ти настъпва промяна, не искаш повече да изпълняваш дълга си и да си предан на Бог, съжаляваш за вярата си в Бог, съжаляваш, че си избрал този път, и дори се оплакваш, че си избран от Бог. Какви други представи са способни внезапно да предизвикат промяна в отношението ти с Бог? (Когато Бог подреди ситуация, за да ме изпита и да ме разкрие, и аз чувствам, че няма да имам добър изход, си създавам представи за Бог. Чувствам, че вярвам в Бог и следвам Бог, и че винаги съм изпълнявал дълга си, така че докато не се отричам от Бог, Той не би трябвало да ме изостави.) Това е един вид представа. Често ли имате такива представи? Какво е вашето разбиране за това да бъдете изоставени от Бог? Смятате ли, че ако Бог ви остави, това означава, че Бог не ви иска и няма да ви спаси? Това е друг вид представа. И така, как се появява подобна представа? Дали идва от въображението ви, или има някаква основа? Откъде знаеш, че Бог няма да ти даде добър изход? Бог лично ли ти е казал това? Подобни мисли са изцяло очертани от вас. Сега вече знаете, че това е представа. Основният въпрос е как да я преодолеете. Хората всъщност имат много представи за вярата в Бог. Ако можете да осъзнаете, че имате представа, тогава трябва да знаете, че тя е погрешна. И така, как трябва да се преодолеят тези представи? Първо, трябва ясно да видите дали тези представи идват от знание или от сатанински философии, къде е грешката, къде е вредата и след като видите ясно това, ще сте способни естествено да се избавите от представата. Това обаче не е същото, като да я преодолеете напълно. Все пак трябва да търсите истината, да видите какви са Божиите изисквания и след това да разнищите представата според Божиите слова. Когато можете ясно да разпознаете, че представата е погрешна, че тя е нещо абсурдно и че напълно не е съгласно истината, това означава, че в общи линии сте преодолели представата. Ако не търсиш истината, ако не сравняваш представата с Божиите слова, няма да си способен ясно да разпознаеш в какво отношение тя е погрешна, и съответно няма да си способен напълно да се откажеш от нея. Дори да знаеш, че това е представа, ти все още няма непременно да си способен да се избавиш напълно от нея. При тези обстоятелства, когато твоите представи противоречат на Божиите изисквания, и макар вероятно да осъзнаваш, че те са погрешни, но сърцето ти продължава да се е вкопчило в тях, и когато със сигурност знаеш, че представите ти са в противоречие с истината, но в сърцето си продължаваш да вярваш, че представите ти са основателни, ти няма да си човек, който разбира истината, а хора като теб нямат навлизане в живота и имат твърде малък духовен ръст. Например, хората са особено чувствителни към собствения си изход и крайна цел, както и към корекциите на дълга си и към това да бъдат заменени в дълга. Някои хора често стигат до погрешно заключение за тези неща, като си мислят, че щом бъдат заменени в дълга им и вече нямат статус, или ако Бог каже, че вече не ги харесва и не ги иска, значи всичко за тях е приключило. Това е заключението, до което достигат. Те вярват че: „Няма смисъл да вярвам в Бог, Бог не ме иска и изходът ми вече е определен, така че какъв е смисълът да живея повече?“. Други, като чуят такива мисли, ги смятат за разумни и достойни — но какъв начин на мислене е това в действителност? Това е бунтарство срещу Бог, това е оставяне на отчаяние. Защо се оставят на отчаяние? Защото не разбират Божиите намерения, не могат да видят ясно как Бог спасява хората и нямат истинска вяра в Бог. Знае ли Бог кога хората се оставят на отчаянието? (Да.) Бог знае, и как тогава се отнася към такива хора? Хората си създават някаква представа и казват: „Бог е платил толкова болезнена цена за човека, извършил е много работа във всеки човек и е положил много усилия. За Бог не е лесно да избере и да спаси даден човек. Бог ще бъде толкова наранен, ако човекът се остави на отчаяние, и ще се надява всеки ден той да може да се съвземе.“ Това е смисълът на повърхностно ниво, но в действителност това е и представата за човека. Бог заема определено отношение към такива хора: ако се оставиш на отчаянието и не се опитваш да продължиш напред, Той ще ти позволи да избереш сам. Няма да те принуди да направиш нещо против волята ти. Ако кажеш: „Все още искам да изпълнявам дълга си на сътворено същество, да правя всичко възможно, за да практикувам това, което Бог иска, и да удовлетворя Божиите намерения. Ще използвам всичките си дарби и таланти, а ако не съм способен на нищо, тогава ще се науча да се покорявам и да бъда послушен. Няма да изоставя дълга си“, Бог казва: „Ако желаеш да живееш по този начин, тогава продължавай да следваш, но ти трябва да правиш това, което Бог иска. Критериите, изисквани от Бог, и Неговите принципи не се променят“. Какво означават тези слова? Те означават, че само хората могат да изоставят себе си. Бог никога не би изоставил някого. За всеки, който в крайна сметка е способен да постигне спасение и да съзре Бог, който установява нормално отношение с Бог и който може да дойде пред Бог, това не е нещо, което може да се постигне, след като се провалиш или бъдеш кастрен един-единствен път, или след като бъдеш съден и наказан един-единствен път. Преди Петър да бъде доведен до съвършенство, той е бил облагородяван стотици пъти. От онези, които остават след полагането на труд до самия край, няма да има нито един, който да е преживял изпитания и облагородяване само осем или десет пъти, преди да стигне до края. Независимо колко пъти някой е изпитван и облагородяван, това не е ли Божията любов? (Да, така е.) Когато можете да съзрете Божията любов, тогава можете да разберете Божието отношение към човека.
Когато четат Божиите слова и виждат, че в словата Си Бог осъжда хората, някои хора си изграждат представи и изпитват противоречиви чувства. В Божиите слова се казва например, че не приемаш истината и затова Бог не те харесва или не те приема, че си злодей и антихрист, че се ядосва само като те погледне и че не те иска. Хората четат тези слова и си мислят: „Тези слова са насочени към мен. Бог е решил, че не ме иска, а щом ме е изоставил, и аз повече няма да вярвам в Него“. Когато четат Божиите слова, някои хора често си изграждат представи и погрешни разбирания, защото Бог разобличава покварените състояния на хората и казва някои неща, с които осъжда хората. Те стават негативни и слаби и си мислят, че Божиите слова са насочени към тях, че Бог се отказва от тях и че няма да ги спаси. Стават толкова негативни, че им се доплаква, и повече не искат да Го следват. Всъщност това е погрешно разбиране на Бог. Когато не разбираш значението на Божиите слова, не бива да се опитваш да определяш Бог. Нито знаеш какви хора изоставя, нито при какви обстоятелства се отказва от тях или ги загърбва. За всичко това има принципи и обстоятелства. Ако не вникваш напълно в тези подробни въпроси, ще сте много склонни към свръхчувствителност и да се определиш въз основа на едно Божие слово. Дали това не е проблемно? Коя е основната черта у хората, която Бог порицава, когато ги съди? Бог съди и разобличава покварения им нрав и покварената им същност, Той осъжда сатанинския им нрав и сатанинската им природа, различните проявления и поведението на бунтарство и противопоставяне срещу Бог. Осъжда хората за неспособността им да Му се покоряват, за това, че постоянно Му се противопоставят и че винаги имат свои собствени мотиви и цели. Подобно осъждане обаче не означава, че Бог е изоставил хората със сатанински нрав. Ако не ти е ясно, значи нямаш способност за възприемане и по това приличаш донякъде на психично болните хора, които винаги са подозрителни към всичко и разбират неправилно Бог. Такива хора са лишени от истинска вяра. Как тогава ще могат да следват Бог докрай? И едно-единствено осъдително твърдение на Бог да чуеш, ти си мислиш, че щом са осъдени от Бог, хората са изоставени от Него и вече няма да бъдат спасени, и затова ставаш негативен и се поддаваш на отчаянието. Това е неправилно разбиране на Бог. Всъщност Той не е изоставил хората. Те са Го разбрали неправилно и сами са се изоставили. Нищо не е по-рисковано от това хората да изоставят себе си, както се случва в думите на Стария завет: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). Няма по-глупаво поведение от това да се предадеш на отчаянието. Понякога четеш Божии слова, които сякаш поставят граници на хората, но всъщност не ограничават никого, а са израз на намеренията и мненията на Бог. Това са слова на истината и на принципа и не ограничават никого. Словата, изречени от Бог в моменти на гняв или ярост, също представляват Божия нрав. Тези слова са истината и освен това принадлежат на принципа. Хората трябва да го разберат. Когато Бог казва това, целта му е да позволи на хората да разберат истината и принципите, а в никакъв случай не е да ограничи когото и да е. Това няма нищо общо с крайната цел и наградата на хората, камо ли с последното им наказание. Това са просто слова, изречени, за да съдят и кастрят хората. Те са резултат от гнева Му към хората, които не отговарят на Неговите очаквания. Тези слова идват от Божието сърце и са изречени, за да събудят и подсетят хората. И все пак някои хора падат и се отричат от Бог заради едно-единствено Негово осъдително изказване. Такива хора не знаят кое е добре за тях, не се поддават на разума и изобщо не приемат истината. Някои хора известно време се чувстват слаби, а след това отново идват пред Бог с мисълта: „Това не е правилно, трябва да продължа да следвам Бог и да правя това, което Той изисква. Ако не Го следвам или не изпълнявам добре дълга си, животът ми ще е безполезен. За да изживея смислен живот, трябва да следвам Бог“. Как да Го следват тогава? Трябва да изживеят Божието дело. Ако не изживяваш Божието дело, а само казваш, че вярваш в Бог, това не означава, че Го следваш. По-рано не изпълняваше предано дълга си и не искаше да приемеш малко да те скастрят. Такова ли трябва да е отношението на човека, когато приема Божието дело? Що за нрав е това да не приемаш да те кастрят и постоянно да се оплакваш, когато страдаш малко? Човек трябва да се самоанализира, да види какво изисква Бог и да прави това, което Той изисква. Ако Бог каже, че не си достатъчно добър, значи не си достатъчно добър и не бива да използваш представите и фантазиите си, за да определяш нещата или да се противопоставяш на Бог. Трябва да се подчиниш и да признаеш, че не си достатъчно добър. Дали тогава няма да имаш път за практикуване? Може ли човек да изостави Бог, когато е способен да практикува истината и да Му се покорява? Не, не може. Има моменти, в които си убеден, че Бог се е отказал от теб, но всъщност Той не се е отказал от теб, а просто те оставя настрана, за да можеш да се самоанализираш. Бог може да те намира за отблъскващ и да не иска да ти обръща внимание, но не те е изоставил. Има хора, които полагат усилия да изпълняват дълга си в Божия дом, но поради същността им и различните неща, които се проявяват в тях, Бог вижда, че не обичат истината и че изобщо не я приемат, и затова наистина ги изоставя. В действителност те не бяха избрани, а известно време само полагаха труд. В същото време Бог прави всичко възможно, за да дисциплинира някои хора, да ги порицава и съди, и дори да ги осъди и прокълне, и при това се отнася към тях по различни начини, които противоречат на човешките представи. Някои хора не разбират Божията воля и смятат, че Бог се заяжда с тях и ги обижда. Мислят, че няма достойнство в това да живеят пред Бог, не искат повече да Го оскърбяват и напускат църквата. Дори смятат, че постъпват разумно, и така Му обръщат гръб, но всъщност Бог не ги е изоставил. Такива хора нямат представа каква е Божията воля. Донякъде са свръхчувствителни и стигат дотам, че се отказват от Божието спасение. Имат ли съвест наистина? Има моменти, в които Бог отбягва хората, и моменти, в които за известно време ги оставя настрана, за да могат да се самоанализират, но Бог не ги е изоставил, а им дава възможност да се покаят. Бог наистина изоставя само злите хора, които извършват много злодеяния, неверниците и антихристите. Някои хора казват: „Чувствам, че съм останал без делото на Светия Дух и отдавна не съм получавал Неговото просветление. Дали Бог ме е изоставил?“. Това е погрешно схващане. Тук има и проблем с нрава — хората са свръхемоционални, винаги следват собствените си разсъждения, непрекъснато своеволничат и са нерационални. Не е ли това проблем с нрава? Казваш, че Бог те е изоставил и няма да те спаси. Дали тогава е определил изхода ти? Бог просто ти е казал няколко гневни думи. Как можа да кажеш, че се е отказал от теб и че не те иска повече? Има случаи, в които не можеш да почувстваш делото на Светия Дух, но Бог нито те е лишил от правото да четеш словата Му, нито е определил твоя изход, нито е прекъснал пътя ти към спасението. За какво тогава си толкова разтревожен? В лошо състояние си, има проблем с мотивите, мисълта и гледната ти точка, душевното ти състояние е изкривено и въпреки това не се опитваш да разрешиш тези проблеми, като потърсиш истината, а вместо това постоянно тълкуваш неправилно Бог и се оплакваш от Него, прехвърляш Му отговорността и дори казваш: „Бог не ме иска, затова вече не вярвам в Него“. Нима не се държиш безразсъдно? Нима не се държиш неразумно? Този тип хора са прекалено емоционални, нямат никакъв усет, не се поддават на никакъв разум. Вероятността да приемат истината е най-малка за тях и те много трудно ще постигнат спасение.
Спомнете си тези думи: Петър беше доведен до съвършенство, като беше облагороден стотици пъти. Във вашите представи и фантазии да бъдеш облагороден стотици пъти означава да живееш драматичен живот, изпълнен с неописуеми несгоди в следване на Бог, и накрая да бъдеш разпънат на кръст с главата надолу. Това не е така. Това е само човешка представа. Защо казвам, че това е човешка представа? Защото хората не разбират какво представляват Божиите изпитания и че всяко изпитание е подредено и извършено от Божията ръка. Хората не разбират това „стотици пъти“ или защо Бог е облагородил Петър стотици пъти, или как се е стигнало до това „стотици пъти“, или каква е била първопричината — хората не познават тези неща, а винаги разчитат на своите представи и фантазии, за да разберат нещата, в резултат на което разбират Бог погрешно. Хората не са способни да разберат някои Божии слова, които не са преживели. В реалния живот, ако това, което Бог прави с всеки човек, е да го благославя, да го напътства и да му говори спокойно, тогава изпитанията завинаги биха били само празни думи за хората и нищо повече от дума, определение, понятие. Бог обаче често върши това дело върху теб: сега те кара да се разболееш, после те кара да се сблъскаш с нещо неприятно, да се обезкуражиш и да станеш слаб, след това те кара да се сблъскаш с трудна ситуация, с която ти е трудно да се справиш и не знаеш как да постъпиш правилно — какво представляват тези неща за теб? Що се отнася до всички тези неприятни неща, до всички тези страдания, трудности или несгоди, и дори до изкушенията на Сатана, ако винаги можеш да ги разглеждаш като изпитания, дадени ти от Бог, всяко от които е едно изпитание сред стотици, и ако можеш да ги приемеш и да търсиш истината в тях, тогава състоянието ти ще се промени и отношението ти с Бог ще се подобри. Ако обаче, когато се сблъскваш с изпитания, ги отхвърляш, постоянно се опитваш да се скриеш от тях, противиш им се и им се противопоставяш, тогава тези „стотици изпитания“ завинаги за теб ще бъдат само празни думи, които никога няма да бъдат осъществени. Например някой таи лошо отношение към теб и ти, без да знаеш причината за това, се чувстваш нещастен. Ако живееш в рамките на своята избухливост и плът, тогава имаш извинение да не се държиш добре с тях — зъб за зъб, око за око. Но ако живееш пред Бог и искаш да приемеш да бъдеш доведен до съвършенство и спасен от Бог, тогава трябва да разглеждаш всичко това, с което се сблъскваш, като изпитание от Бог и да го приемеш. В действителност това е един от различните начини, по които Бог те изпитва. След като разговаряме по този начин, чувствате ли се сега много по-освободени и облекчени в сърцата си? Ако можете да практикувате в съответствие с тези слова, да сравнявате поведението и възгледите си с тези слова, тогава това ще ви помогне много, когато става въпрос да се покорите на устроеното и подреденото от Бог в ежедневието ви.
Кои са основните аспекти, свързани с днешната дискусия за представите на хората относно вярата в Бог? Един от тях е аспектът на външното поведение на хората, които се държат фалшиво като фарисеите, държат се толкова изискано и благородно. Друг аспект е този на храната, облеклото, жилището и пътуването. Още един аспект е разбирането на хората за вярата в Бог — те считат, че понеже вярват в Бог, трябва да бъдат благословени и да получат предимства. Какво беше преживяването на Йов по този аспект? Когато изпитанията сполетяха Йов, той бе способен да се увери, че те идват от Бог, че не е направил нищо лошо и че това не е наказание от Бог, а по-скоро това е Бог, който го изпитва, и това е Сатана, който го изкушава — така го разбра той. А как го разбраха приятелите на Йов? Те вярваха, че това бедствие трябва да е сполетяло Йов, защото е направил нещо лошо и е обидил Бог. Това, че можеха да мислят по този начин, показва, че таяха представи за вярата в Бог. Защо разбирането на Йов се различаваше от това на останалите? Защото Йов беше видял ясно какво се случва и затова не бeше таил никакви представи за него. Докато Бог извършваше делото Си над Йов, Йов придоби преживяване и опозна Божието дело, а тези човешки представи и идеи вече не се срещаха у Йов. И така, когато Божията ръка се стовари върху Йов, той погрешно ли разбра това? (Не.) Той не го разбра погрешно и затова не се оплака. Той не го разбра погрешно и затова не се бунтува. Той не го разбра погрешно и затова бе способен истински да се покори. Не е ли така? (Да, така е.) Защо е така? Ако хората казват „амин“ на Божиите слова в сърцата си, ако приемат Божиите слова за реалността на положителните неща, като нещо, което е правилно, като критерий, като върховен принцип и като принципи, които трябва да прилагат на практика, тогава те ще се покоряват и няма да разбират погрешно. Винаги когато хората си създават погрешни разбирания относно словата, които Бог изрича, или делата, които Бог върши, има израз на това — какъв е този израз? (Те не желаят да ги приемат.) И какво се крие зад това нежелание да приемат Божиите слова и дела? Става дума за това, че те имат свои собствени идеи, а тези идеи противоречат и влизат в сблъсък с Божиите слова и тогава хората си създават погрешни разбирания и представи за Бог, като вярват, че нещата, които Бог казва, не са непременно правилни. Понякога дори да изглежда, че хората ги приемат, това все пак е само преструвка и не е истинско приемане. Като търси истината, човек трябва да мисли изцяло в съответствие с Божиите слова и изисквания, да се съгласява с Божиите слова в сърцето си и само тогава може да съответства на Бог. Ако не приемаш тези неща в сърцето си, ако ги разбираш погрешно и дори им се противопоставяш и противиш, това показва, че вътре в теб има нещо. Ако можеш да разнищиш това нещо в теб и да потърсиш истината, тогава представите ти могат да бъдат преодолени. Ако имаш изопачено разбиране, ако нямаш духовно разбиране или способност за възприемане, ако просто не си способен да сравняваш представите си с Божиите слова, ако не си способен да ги познаеш и разнищиш и не си наясно кога в теб възникват представи, тогава представите ти ще бъдат непреодолими. Някои хора прекрасно знаят, че таят в сърцата си представи за Бог, но въпреки това продължават да твърдят, че нямат такива, понеже се страхуват, че ако проговорят, ще загубят достойнството си и ще ги гледат отвисоко. Ако някой ги попита: „Ако не си разбрал погрешно Бог, как така не можеш да Му се покориш?“, те отговарят: „Не знам как да практикувам“. Що за проявление е това? Ако нямаш духовно разбиране, ако не си способен на проницателност и не знаеш как да се самоанализираш, когато имаш проблем, тогава няма да си способен да преодолееш своите представи или своето погрешно разбиране за Бог. Когато се случват неща, които не са свързани с твоите представи, ти се чувстваш много спокоен и не може да се види, че имаш някакъв проблем. В момента, в който обаче се случи нещо, което засяга твоите представи, у теб се появяват чувства на конфликт с Бог. Как се проявява този конфликт? Понякога може да се чувстваш обиден, а с течение на времето, когато това чувство не бъде преодоляно, погрешното ти разбиране за Бог се затвърждава още повече, а поквареният ти нрав се разраства и ти започваш да даваш израз на своите представи и да съдиш Бог. В момента, в който съдиш Бог, това вече не е проблем на мисленето или поведението, а по-скоро е разкриване на сатанински нрав. Ако някой проявява малко конфликтност или му липсва покорство в поведението от чисто невежество, тогава Бог не осъжда това. Ако някой директно влиза в конфликт с Бог от своя нрав и нарочно влиза в конфликт с Него, тогава това ще му донесе неприятности и той не се подчинява на Бог. Когато някой нарочно не се подчинява на Бог, тогава това е оскърбление срещу Божия нрав. Затова, когато хората имат представи, трябва да ги преодолеят. Само когато преодолеят представите си, те могат да разрешат погрешните разбирания между себе си и Бог. И само когато погрешните разбирания между тях и Бог са преодолени, те ще могат истински да се покорят на Бог. Някои хора казват: „Нямам представи и недоразуменията между мен и Бог са преодолени. Вече не мисля за нищо“. Достатъчно ли е това? Целта на преодоляването на представите не е само те да бъдат преодолени, а по-скоро да се практикува в съответствие с Божиите изисквания и с истината, да се постигне покорство пред Бог и да се удовлетвори Бог. Някои хора казват: „Щом нямам погрешни разбирания за Бог, това е достатъчно, всичко ще е наред и ще съм в безопасност“. Това не е истинско практикуване на истината, нито е истинско покорство — проблемът все още не е разрешен. Ако проблемът наистина беше разрешен, тогава хората не само нямаше да имат погрешни разбирания за Бог, но и щяха да знаят какво изисква Бог и какви са Неговите намерения по отношение на нещата, които им се случват. Те не само щяха да са способни да разнищват собствените си представи, но и щяха да са способни да помагат на хората с представи да се научат как да търсят истината, да са способни да практикуват истината и да отговарят на Божиите изисквания. Нима тогава нямаше да са в съгласие с Божиите намерения? Крайната цел при преодоляването на представите е да се разберат Божиите намерения и да се навлезе в истината реалност — това е ключово. Казваш, че не си си създал никакви погрешни разбирания за Бог, така че разбираш ли истината? Ако не разбираш истината, тогава дори да нямаш никакви представи или погрешни разбирания за Бог, ти все още не си човек, който се покорява на Бог. Да нямаш погрешни разбирания не означава, че разбираш Бог, а още по-малко означава, че си способен да Му се покоряваш. Хората нямат представи или погрешни разбирания за Бог, когато всичко е наред, но това не означава, че те изобщо нямат представи или погрешни разбирания за Бог. Когато им се случи нещо, което засяга личните им интереси, техните представи възникват естествено и те ще си създадат погрешни разбирания за Бог и дори ще се оплакват. Могат ли хората да се покоряват на Бог, когато смятат личните си интереси за толкова важни? Защо когато се случи нещо, което засяга личните интереси на някого, след това у него възникват представи и погрешни разбирания и той се бунтува срещу Бог и не му се подчинява? Така се случва с хората, които имат сатанинска природа и сатанински нрав. Когато се случи нещо, което засяга личните им интереси, те вече не са способни да се покоряват на Бог, а освен това те не могат да се покоряват на Бог и когато се случи нещо, което е в разрез с техните собствени представи и фантазии. Представите и погрешните разбирания на хората за Бог възникват от тяхното положение. Ако не са способни да търсят и приемат истината, тогава представите им никога няма да бъдат преодолени и отношенията им с Бог никога няма да се нормализират отново. Онези, които таят представи, но не търсят истината, за да ги преодолеят, няма да бъдат спасени от Бог, независимо колко години са вярвали в Него.
Спасяването на човека от Бог не са само празни думи. Той изразява всички тези истини, за да обърне внимание на различните неща на поквареното човечество, които са в разрез с истината — неговите представи, фантазии, знания, философии, традиционна култура и т.н. Като разнищва тези неща, Той позволява на човека да разбере кои неща са положителни, кои неща са негативни, кои неща идват от Бог, кои идват от Сатана, каква е истината и каква е философията и логиката на Сатана. Когато хората са способни да видят тези неща такива, каквито са в действителност, те естествено ще изберат да следват правилния път в живота и ще са способни да практикуват истината, да правят това, което Бог иска, и да разпознават негативните неща. Това е, което Бог иска от човека, и това е и критерият, по който Той усъвършенства и спасява хората. Някои хора казват: „Бог разнищва човешките представи, но аз нямам представи. Хората, които имат представи, обикновено са хитри стари лисици или пък теолози и фарисеи. Аз не съм такъв“. Какъв е проблемът в това, че си способен да кажеш подобно нещо? Тези хора не познават себе си. Независимо как се разговаря за истината, те не я прилагат към себе си, като си мислят, че не са такива. Това е невежество и те нямат никакво духовно разбиране. Бихте ли могли да разсъждавате по този начин? Днес повечето хора не мислят така. Когато човек е ял и пил много от Божиите слова и може да разбере някои истини, тогава е способен да види ясно, че всеки притежава неща като представи и фантазии и че всеки притежава покварен нрав. Няма нищо срамно в това да се разнищват тези неща. След като ги разнищят, те също така вярват, че това ще помогне на другите да развият проницателност, а те самите ще израснат и ще могат да разберат истината по-бързо. Поради това всички те са способни открито да се самоанализират. Каква е целта на разнищването на представите? Тя е да се загърбят тези представи, да се преодолеят погрешните разбирания между човек и Бог, а след това да се даде възможност на хората да се съсредоточат върху това, което Бог иска от човека, да знаят как да навлязат в пътя на спасението и да знаят какво да правят, за да практикуват истината. Когато често практикуват по този начин, накрая се постига желаният ефект: единият аспект е, че хората ще започнат да разбират Божиите намерения и ще станат способни да се покорят на Бог, а другият аспект е, че ще имат имунитета да отхвърлят и да се противопоставят на много негативни неща, като например на нечестивите представи и фантазии и на нещата, които произтичат от знанието. Когато се сблъскаш с религиозен интелектуалец, с теолог, с религиозен пастор или със старейшина, можеш да ги прозреш, като разговаряш с тях, и си способен да използваш истината, за да опровергаеш безбройните им представи, фантазии, ереси и заблуди. Това показва, че си способен да разпознаеш негативните неща, че си разбрал някои истини, че притежаваш определен духовен ръст и затова не се плашиш, когато се изправиш пред тези религиозни водачи и личности. Знанията, науката и философиите, за които говорят — дори всичките им идеологии и теории — са несъстоятелни, защото си прозрял думите и доктрините, представите и фантазиите на религията и тези неща вече не могат да те заблудят. Но все още не сте стигнали там, където трябва. Когато се сблъскате с тези религиозни измамници и фарисеи или с всеки, който има малко статус, се плашите. Знаете, че това, което казват, е погрешно, че се състои от представи и фантазии, породени от знанието, но не знаете как да го отхвърлите, не знаете откъде да започнете да го разнищвате или с какви думи да разобличите тези хора. Не показва ли това, че все още не сте разбрали истината? (Така е.) Затова трябва да се въоръжите с истината и, след като я разберете, ще можете да се самоанализирате и ще знаете как да имате проницателност по отношение на хората. Когато сте разбрали истината, ще сте способни да виждате ясно другите хора, но ако не разбирате истината, никога няма да сте способни да ги виждате ясно. За да прозирате хората и нещата, трябва да разбирате истината. Без истината като ваша основа, като ваш живот, няма да сте способни да проникнете дълбоко в нищо.
Когато хората са преодолели различни представи и фантазии, те имат познание и преживяване за Божиите слова и в същото време и са навлезли в реалността на Божиите слова. В процеса на навлизане в реалността на Божиите слова различните представи и фантазии, които възникват у хората, се преодоляват една по една и настъпва промяна в познанието на хората за Божието дело, за Божията същност и за различните отношения, които Бог има към хората. Как се стига до тази промяна? Тя настъпва, когато хората загърбят различните си представи и човешките фантазии, когато загърбят различните идеи и гледни точки, които идват от знанието, философията, традиционната култура или от света, и вместо това приемат различните гледни точки, които идват от Бог и които са свързани с истината. Когато хората приемат Божиите слова за свой живот, те навлизат също така в реалността на Божиите слова и са способни да разглеждат и да мислят върху въпроси, като използват истината, както и да разрешават проблеми, като използват истината. След като хората преодолеят различните си представи и погрешни разбирания за Бог, те могат незабавно да подобрят отношението си с Бог, като същевременно проправят пътя си към навлизането в живота. Когато хората постигнат такива промени, какво става с отношението им с Бог? То се превръща в отношение между сътворени същества и Създател. В отношенията на това ниво няма съревнование, няма изпитания и има много малко бунтарство. Хората са много по-покорни, разбиращи, почитащи, предани и честни към Бог и наистина се боят от Него. Това е промяната, която настъпва в живота на хората, когато преодолеят своите представи. Ако сте способни да постигнете този вид промяна, тогава готови ли сте да преодолеете своите представи? (Да.) Но преодоляването на човешките представи е много болезнен процес. Хората трябва да се отрекат от себе си, трябва да загърбят представите си, да загърбят нещата, които считат за правилни, да загърбят нещата, които упорито търсят, да загърбят нещата, които са считали за правилни и към които са се стремели и са жадували през целия си живот. Това означава, че хората трябва да се опълчат на себе си, трябва да загърбят знанията, философиите — дори начина си на съществуване — които са научили от света на Сатана, и да ги заменят с друг начин на живот, чиято основа и първопричина е истината. Поради това хората трябва да понесат голямо страдание. То може да не е физическа болест или несгодите и трудностите на ежедневието, но може да дойде от промяна на всичките видове възгледи за различните неща и за човечеството в твоето сърце, или дори може да дойде от промяна на различните аспекти на знанието ти за Бог, която преобръща изцяло твоите знания и възгледи за света, за човешкия живот, за човечеството и дори за Бог.
Току-що разговаряхме за представите на хората относно вярата в Бог и дадохме няколко примера, за да можете да добиете основно понятие за този аспект на истината. След това може отново да разсъждавате върху него и да разговаряте заедно за него, да правите изводи и постепенно да премисляте, разбирате и разнищвате различните представи за вярата в Бог, преди да ги преодолеете стъпка по стъпка. Накратко, хората имат много фантазии и представи за вярата в Бог. Например, независимо дали става въпрос за живота на хората, брака, семейството или работата, в момента, в който възникне някаква трудност, те си създават представи за Бог и след това се оплакват от Него и Го съдят, като винаги мислят в сърцето си: „Защо Бог не ме закриля или не ме благославя?“. То е подобно на това, което винаги казват невярващите: „Небето е несправедливо“ и „Небето е сляпо“. Но тези неща не се случват случайно. Когато животът е спокоен и щастлив, хората никога не изричат и една дума на благодарност към Бог и дори могат да Го отричат и да се съмняват в Неговото съществуване. Когато обаче ги застигне бедствие, те държат Бог отговорен за него и започват да Го съдят и хулят. Някои хора дори смятат, че вече не е необходимо да учат нищо или да работят, щом вярват в Бог, че Бог ще им подготви всичко, когато дойде времето, и че ако имат някаква трудност, могат да се помолят на Бог и да Му поверят проблема си и Той ще го разреши вместо тях. Вярват, че ако се разболеят, Бог ще ги излекува, че ако ги сполети бедствие, Бог ще ги защити, че когато настъпи Божият ден, всички ще променят формата си, и че ако Бог прави знамения и чудеса, всичко ще бъде наред — това са фантазии и представи, които хората имат. Що се отнася до свързаните с видовете дълг професионални знания, които хората трябва да усвояват, те трябва да ги усвояват в съответствие с това, което е необходимо за изпълнението на дълга им. Това се нарича прагматизъм и отдаденост на същинската им задача и човек не бива просто да мечтае и да разчита на въображението си. Това, което Бог изисква от хората, е нещо, което хората трябва да правят, това е дългът, който хората трябва да изпълняват. Това в никакъв случай не може да се промени и към него трябва да се подхожда съвестно — това е в съгласие с истината и това е гледната точка, която хората трябва да имат към дълга си. Това не е представа, това е истината и нещо, което Бог изисква. Има много случаи, когато нещата, които Бог върши, са в противоречие с фантазиите на хората. Ако хората могат да загърбят представите си, да търсят Божиите намерения и да търсят истините принципи, тогава ще са способни да преминат през тези неща. Ако си упорит и упорито се придържаш към своите представи, тогава това е равносилно на неприемане на истината, на неприемане на нещата, които са правилни, и на неприемане на Божиите изисквания. Ако не приемаш истината или нещата, които са правилни, не може ли да се каже тогава, че се противопоставяш на Бог? Истината и положителните неща идват от Бог. Ако не ги приемаш, а се вкопчваш в своите представи, тогава очевидно ти се противопоставяш на истината. Тук ще приключим нашето общение относно представите на хората за вярата в Бог. Това, което остава, е да го приложите към себе си въз основа на тези принципи и на словата, за които разговаряхме тук днес. Представите относно вярата на хората в Бог са най-често срещаните и най-основните измежду трите вида представи. Истините, свързани с тези представи, в действителност не са толкова дълбоки и затова тези представи би трябвало да са лесни за преодоляване.
Сега ще разговаряме за представите на хората за въплъщението. Хората имат много представи също и за въплъщението. Когато не са виждали въплътения Бог, те имат много фантазии, нали? Например те вярват, че въплъщението трябва да да разбира всичко и да вижда всичко ясно. Накратко, те смятат, че въплътената плът на Бог трябва да е изключително съвършена, че Той е твърде добър за такива като тях и че е недостижим. Когато хората не са срещали Бог, тези техни фантазии са представи и те възникват според определени преценки или въз основа на знанията, религиозните вярвания и възпитанието на традиционната култура, които хората имат. След като срещнат Бог, хората си създават нови представи: „А, ето как изглежда Христос, ето как говори и ето каква е Неговата индивидуалност. Как може Той да е различен от това, което си мислех? Моят бог не би трябвало да е такъв“. Всъщност хората нямат никаква представа и не могат да си обяснят какъв би трябвало да бъде Бог. Докато постоянно си създават тези представи, те също така постоянно се самоотричат и кастрят, като вярват, че не е правилно да таят представи и фантазии, че нещата, които Бог прави, са правилни, но те все още не могат да ги разберат. Представите им се проявяват непрекъснато и в сърцата им се води битка, като си мислят: „Това, което Бог прави, е правилно. Не бива да тая представи“. Но те не са способни да загърбят напълно представите си и все още не са убедени, затова в сърцата им няма спокойствие. Те си мислят: „Човек ли е Той, или е Бог? Ако е Бог, тогава Той не изглежда така, а ако е човек, тогава не би било възможно да изрази толкова много истини“. Те са в безизходица. Искат да намерят някой друг, с когото да разговарят, но им е трудно да говорят за това, страхуват се, че ще им се присмеят или че другите ще кажат, че са много глупави, че са лишени от вяра или че разбирането им е изопачено, и затова единственото, което могат да направят, е да потиснат това, което чувстват. Във всеки случай, независимо дали някой е видял Бог, или не, щом в сърцето му се създават представи и погрешни разбирания за Бог, тогава има проблем с разбирането му. Бог изразява толкова много истини и разговаря по тези въпроси много ясно и разбираемо, така че хората да могат да бъдат напълно убедени в сърцата си. Когато хората все още са способни да си създават представи и погрешни разбирания в подобна ситуация, това вече не е толкова прост проблем. Някои хора имат представи, защото нямат духовно разбиране. Някои хора имат представи поради изопаченото си разбиране. А някои хора си създават представи, защото не обичат истината и не я разбират изобщо. Какъвто и да е случаят, щом убежденията и идеите на хората не съответстват на Божиите слова, на Божието дело и на Божията същност и щом пречат на хората да вярват в Бог, да познават Бог и да се покоряват на Божието дело, или щом карат хората да имат идеи и гледни точки, които поставят под съмнение, разбират погрешно, отричат Бог и Му се противопоставят, тогава това са все представи и всички те са в разрез с истината.
А сега ще използвам някои конкретни примери за общението с вас. Може би много от вас са чували истории за Мен. Когато за пръв път си започнал да вярваш в Бог или си се оказал в определена ситуация, някой може да ти е разказал някои истории, които са накарали сърцето ти да се изпълни с емоции или са те трогнали до сълзи. Например някой каза, че веднъж на Нова година всички други се прибрали вкъщи, за да прекарат там Новата година, а Христос вървял сам по улиците, във вятър и сняг, без да има къде да отиде. След като чуха тази история, някои хора се развълнуваха изключително много и казаха: „Наистина е трудно Бог да дойде и да живее в света! Човечеството е толкова покварено и всички отхвърлят Бог, затова Бог страда по този начин. Изглежда, че е вярно това, което Бог казва, че „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Тези думи се сбъднаха. Бог е толкова велик!“. Те вярват, че величието на Бог се е породило от тази история, и това е изводът, който си правят от тази история. Когато се трогвате до сълзи, след като чуете тази история, чудили ли сте се някога защо хората искат да слушат такива истории? Защо се трогват от такива истории? Хората имат някаква представа за Божията плът, имат някакво изискване към Неговата плът и имат някакъв критерий за оценка на Неговата плът. Каква е тази представа? Тя е, че ако Бог идва във въплътена плът, тогава Той трябва да страда. Бог каза: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Ако тези думи не се бяха сбъднали, ако условията на живот на Човешкия Син не бяха такива и Той не беше страдал по този начин, а вместо това се радваше на щастие, тогава хората нямаше да Му се възхищават и нямаше да се чувстват мотивирани, а след това нямаше да искат да изпълняват дълга си и нямаше да са готови да страдат дори и малко. Хората вярват, че Бог трябва да страда и че само чрез страдание Той може да служи за пример и модел на човечеството. Те вярват, че когато Бог идва на света, Той не може да се радва на голямо богатство и ранг — тези неща принадлежат на света. Бог е дошъл на света специално за да страда и само след като е страдал Той може да накара човечеството да онемее, да се почувства трогнато от страданието Му и да Му се възхити, и след това да Го последва. Хората таят подобна представа за Бог, поради което се идентифицират с истории като тази и ги намират лесни за приемане. И така, бихте ли искали да знаете дали тази история е вярна? Надявате ли се, че е вярна, или се надявате, че не е вярна? Трудно ли ви е да отговорите на този въпрос? Ако е вярна, тогава хората биха сметнали, че тя до голяма степен е съгласно техните представи. Ако не е вярна, това би ли унищожило героичния пример в най-съкровените части на сърцето ви? Би ли имало това въздействие върху вас? Би ли било това удар за вас? Всъщност не е важно дали това е вярно, или не. Кое е важното? Да се разнищят представите на хората. Всеки има представа и критерий, по които оценява въплътения Бог, Неговия живот, жизнената Му среда, Неговото качество на живот, Неговата храна, облекло, жилище и придвижване, и тази представа е, че когато бог дойде, той трябва да страда. Освен това в сърцата на хората христос със сигурност трябва да е влиятелен и достоен за поклонение, възхищение и обожание: той трябва да може да чете изключително бързо и никога да не забравя нищо, което е зърнал някога, трябва да има някакви изключителни способности, които са недостъпни за нормалните хора, и дори трябва да е способен да извършва знамения и чудеса, което да го прави достоен за следване и достоен за титлата „могъщия бог“. Ако човешките представи и фантазии се сбъдваха в реалния живот, хората щяха да бъдат толкова енергични и уверени във вярата си. Ако нещата, които се случват в действителност, са в разрез с представите и фантазиите им, като например това да видят, че Христос все още е преследван от властите, тогава те си мислят: „Бог все още търпи болката да бъде преследван — това не е героят и спасителят, когото си представях!“. И тогава си мислят, че не си струва да вярват в Бог. Това не е ли породено от техните представи? Как се появяват тези представи? Единият аспект е, че възникват от фантазиите на хората, а другият аспект е, че хората се влияят от образите на известни и велики личности, което ги кара да създават неправилни определения за Бог. Хората вярват, че животът на известните и великите личности е прост, че при тях четката за зъби може да издържи 20-30 години, а една дреха може да бъде поправена и дори носена цял живот. Някои известни и велики хора се хранят, без да разхищават нищо, дори облизват чинията си, след като приключат с яденето, вдигат и изяждат всички парченца паднала храна, и така хората си създават необикновено впечатление за тези велики хора в сърцата си и използват тези впечатления, за да оценяват въплътения Бог. Ако въплътеният Бог не отговаря на техните впечатления, тогава си създават представи, но ако въплътеният Бог отговаря напълно на техните впечатления, тогава не си създават представи. Дали е в съгласие с истината хората да сравняват Христос с тези неща? Дали нещата, които правят тези известни и велики хора, са в съгласие с истината? Тяхната природа същност като тази на светците ли е? Всъщност всички тези знаменити и велики хора са демони и дяволски царе и нито един от тях няма същността на нормална човешка природа. Макар да може да изглежда, че имат някои достойнства, когато се използват човешки представи за оценката им, по отношение на тяхната природа същност и на действията им всички те са по същество дяволи и сатани. Като се взема образа на дяволите и сатаните, за да бъде сравняван с въплътения Бог, не означава ли това, че се хули Бог? Сатаните и дяволите винаги умеят да се прикриват най-добре. Всичко, което казват и вършат външно, е в съгласие с представите и фантазиите на хората и те винаги казват само приятно звучащи неща. Но това, което планират в сърцата си, и това, което правят зад кулисите, са все срамни дяволски неща и ако никой не ги разобличи, никой не може да ги проумее. Всичко, което говорят сатаните и дяволските царе, е лицемерно и подвеждащо, и някои хора, които разбират истината, ще са способни да видят ясно това. Някои хора винаги сравняват образа на дяволите и великите хора с въплътения Бог и когато няма съвпадение, се чувстват неудобно, създават си представи и никога не се избавят от тях. Има ли много такива хора? Несъмнено има много такива. Някои хора все още са загрижени дали историята, която разказах току-що, е вярна, или не. Когато за пръв път я чух, бях озадачен, че Аз, за когото тя се отнася, не знаех какво уж Ми се беше случило. Това беше голяма шега и голяма лъжа. Не беше вярна. В тази ситуация, макар че нямаше много братя и сестри, които бяха приели този етап от новото дело, все пак имаше хора, които го приеха, когато Бог започна да изрича словата Си за пръв път. Нещо повече, всички те бяха вярващи в Исус и бяха дошли да приемат този етап от делото. Всички те бяха готови да проявят любов и категорично никога не биха могли да затръшнат вратата в лицето на Христос. Със сигурност никога не биха могли да го направят. На Нова година някои хора Ме поканиха в домовете си. Освен това, при толкова много братя и сестри, в чий дом можех да отида и да не бъда приет? Като се разказваше това, изглеждаше все едно братята и сестрите са непокорни и че никой никъде няма да Ме приеме. Това бе опит да се набедят братята и сестрите и да се разпространяват слухове за тях! Всичко това беше напълно неоснователно и явно беше изфабрикувано от определени хора със скрити мотиви, но все пак вие наистина го повярвахте. Как можахте да повярвате в това? Причината беше, че хората имат определени представи за въплъщението, имат тези изисквания по отношение на своите чувства, желания и психологическа нагласа, и затова са готови да слушат такива истории. Някои хора се възползваха от този шанс, за да изфабрикуват тези истории, а след това направиха всичко възможно, за да ги разпространяват и тиражират, да ги разкрасяват, а след това да правят изводи и да си измислят неща. Накрая все повече и повече хора започнаха да слушат техните измислици и да считат тези неща за истински. Ако не бях разяснил този въпрос, вие никога нямаше да сте способни да различите истинското от фалшивото, докато сте живи. Сега разбирате ли? Това просто никога не се е случило.
Сега ще ви разкажа някои неща, за да можете чрез тях да разберете какви представи съществуват за въплъщението и Христос. Когато не беше минало много време от започването на този етап от новото Божие дело, църквата трябваше да напише няколко химна и аз също написах един. По онова време за въплътения Бог вече беше свидетелствано. След като прочетоха Моя химн, някои хора го сметнаха за чудесен, но имаше един човек, който каза нещо много странно: „Как така написа този химн толкова бързо? Как измисли толкова много думи?“. Като чух това, се почувствах много озадачен и си помислих: „Нужни ли са думи, за да се напише песен? Трябва ли човек да има широки познания? Какво тогава според него са всички тези думи, които съм изразил?“. Той имаше представа, идея, вярваше, че тези думи, които въплъщението изразява, са просто думи и пасажи — той не мислеше, нито разбираше, че тези слова са истината. Той намираше всичко, което въплъщението правеше, за много неясно. Тъй като не разбираше истината, той използваше думите на невярващите, за да ги обясни, и хората се чувстваха неудобно и бяха отвратени, когато чуваха това. Този човек нямаше духовно разбиране и дори сега има такива хора. И така, с какви видове представи е свързан този въпрос? Този човек не отричаше въплъщението, нито отричаше Христос. Той използваше една представа, за да оцени случилото се. Той вярваше, че Христос трябва да е с широки познания и образован и че когато е сред други хора, трябва да е способен да ги убеди напълно. Дори Христос да не е много образован, все пак Неговите заложби, таланти и способности трябва да са по-добри от тези на другите, т.е. Той трябва да е по-добър от другите хора в определени неща или да се различава от тях по определени начини, за да е достоен да бъде Бог и Христос. Той вярваше, че Христос може да бъде Христос, ако е пригоден за това. Той не вярваше, че Христос може да бъде Христос, само ако притежава същността на Христос, и затова каза подобно нещо. Какви пречки създава подобен вид представа за вярата на хората в Бог и за навлизането им в живота? Хората ще използват ума си, за да анализират Божиите слова, да анализират и да изучават Божията плът, и те винаги Го изучават и си мислят: „Логично ли е това, което казва този човек? В съгласие ли е с нормалното мислене? Съгласно граматическите правила ли е? Откъде е научил това?“. Те не търсят истината в Божиите слова, не възприемат Божиите слова от гледна точка на приемането на истината и не приемат Божиите слова за истината. Вместо това те използват ума си и знанията си, за да анализират, изучават и поставят под въпрос. Без значение какви възгледи или понятия използват хората, за да оценят този човек или да подходят към него, какъв е крайният резултат? (Не могат да придобият истината.) Те със сигурност не могат да придобият истината. Има и друг аспект, който не си разбрал, а именно, че хората не са способни да установят дали Той е въплъщението, или не е — не е ли това от решаващо значение? (Да, така е.) Много хора установяват, че Той наистина е Бог, че Неговите слова са истината и животът и че те идват от Бог, като слушат проповедите, които Той произнася, и някои тайнства, които разкрива. Ако обаче хората винаги изучават Бог със своите представи и никога не приемат словата Му като истината, тогава какъв е крайният резултат? Те винаги ще поставят под въпрос идентичността и същността на този човек и Неговото дело, т.е. няма да могат да проверят дали този човек е човек, или Бог, като си мислят, че може би този човек е пратеник, изпратен от Бог, или може би пророк, защото хората не са способни да кажат нещата, които Той казва. Някои хора не признават, че този човек е Бог, защото в тях има много ограничения и окови, както и много представи, които не съответстват на тази плът. Когато не съответстват на тази плът, тези хора не търсят истината, а продължават да се вкопчват в представите си и така в крайна сметка затъват. Когато кажеш на такъв човек да положи усилия във вярата си, той таи много представи, от които не може да се избави, а когато му кажеш да напусне, той започва да се бои, че няма да бъде благословен. Има ли такива хора? Вие такива хора ли сте? Макар че повечето от вас са потвърдили, че този човек наистина е въплътен Бог, всъщност вие го потвърждавате само 80 или 90 процента, а все още има 10 или 20 процента съмнения и въпросителни. Може да се каже, че в общи линии сте го потвърдили, а останалите съмнения и въпросителни не са толкова спешни въпроси. Преодоляването на тези представи е постижимо, но може да създаде много проблеми, ако тези представи и въпроси не бъдат преодолени своевременно. Що се отнася до вашите представи, как трябва да се отнасям към вас, за да бъдете доволни, за да мислите, че това е направено от Бог и че така трябва да се отнася Бог към хората? Трябва ли да говоря меко и след това да съм загрижен за вас, и да се интересувам от вас по всеки един въпрос? Ако един ден открия, че някои от вас са извършили нещо абсурдно, и ви порицая, разоблича и ви съдя строго, и ако накърня самоуважението ви, ще почувствате ли, че не съм като Бог? Вие вярвате, че Бог е най-нежният, най-любящият и че Бог е изпълнен с любяща доброта, тогава какво мога да направя, за да бъда богът от вашите представи и фантазии? Ако сега все още продължавате да предявявате такива изисквания към Бог, значи нямате никакъв разум и наистина не познавате Бог.
Ще ви кажа още нещо за представите относно въплъщението. Преди двадесет години, когато бях в Китай, още не бях навършил 20 години, а на тази възраст хората не са много опитни и зрели в речта си и в действията си. Те говорят и действат като млади хора и това е нормално. Ако говореха и действаха като стари хора, това нямаше да е нормално. Нормално е хората във всяка възрастова група да бъдат като хората в съответната възрастова група. Бог създаде човечеството и предначерта нормален модел на израстване на човека. Разбира се, Самият Бог в плътта не прави изключение и Той също живее и преживява живота в съответствие с този модел. Този модел е дошъл от Бог и Бог няма да го наруши. Следователно преди въплътеният Бог да достигне 20-годишна възраст, някои от Неговите постъпки определено приличаха на постъпки на млад човек. Например, когато веднъж се местехме, някои братя и сестри оставиха след преместването си химикалки и тетрадки. Мислех си, че ще е жалко да ги изгубим, а братята и сестрите също така имаха нужда да си водят записки, затова ги опаковах и ги разделих между няколко сестри. Някой тогава си създаде представа и каза: „Който иска тези неща, може сам да дойде и да си ги вземе. Държиш се като дете, като ги раздаваш!“. Ето какво каза той. Важен или маловажен е този въпрос? Ако някой прецени, че нормален човек се държи като дете, това би било нещо нормално, би било твърдение и никой не би му обърнал внимание и не би го взел насериозно. Никой не би си помислил, че това твърдение е представа или гледна точка, а просто би го приел такова, каквато е. Какво обаче беше отношението му, когато Ми каза това? Какво беше естеството на казаното от него? В неговите представи и фантазии, макар че въплътеният Бог все още не беше навършил 20 години, Той все пак трябваше да се държи като старец, да седи тържествено всеки ден с очи, вперени напред, да изглежда като мъдър, опитен старец, който никога не се шегува или не бъбри, и който е особено стабилен и уравновесен. В момента, в който се държах или правех нещо, което противоречеше на това, което би направил един старец, като например това че раздадох химикалките и тетрадките на някои сестри, някой заклейми действията Ми, че са като действия на дете, а не като тези на христос и не като на бога в съзнанието му, защото въплътеният Бог не трябваше да се държи в никакъв случай като дете. Не беше ли това определяне на въплътения Бог от негова страна? Дали това определяне е вид заклеймяване и осъждане, или е вид признателност и утвърждаване? (Това е заклеймяване и осъждане.) Защо това е вид заклеймяване? Възможно ли е, като казва, че въплътеният Бог е като дете, този човек да отрича Бог? Какво не беше наред с казаното от него? Какъв беше основният проблем при създаването на тази негова представа? (Той отричаше нормалната човешка природа на въплъщението и отричаше нормалността и практичността на Бог. Това е подобно на казаното току-що от Бог, че въплъщението е точно като сътвореното човечество, с нормален модел на растеж. Този човек обаче считаше Бог за особено свръхестествен и затова не разбираше въплъщението. Същността на това представлява отричане и заклеймяване на Бог и то представлява богохулство.) Точно така, неговото отричане бе същността на проблема. Защо той отрече въплътения Бог по този начин? Защото в сърцето си таеше представа за въплътения Бог, като си мислеше: „Ти си бог, затова не можеш да разкриеш нормалната си човешка природа съгласно нормалното остаряване. Още нямаш 20 години, а трябва да си зрял и опитен като 50-годишен. Ти си бог, затова трябва да живееш в нарушение на модела на растеж на нормалната човешка природа. Трябва да си свръхестествен, трябва да си различен от всички останали и само тогава можеш да бъдеш христос и богът, който имаме в съзнанието си“. Това беше представата, която той имаше. И какво беше последствието от тази представа? Щеше ли да се разкрие представата му, ако това нещо не беше се случило? Никой не знае. Просто той беше разкрит чрез този въпрос. Ако беше имал представа по този въпрос, но беше помислил, че хората не са способни да разберат докрай това, което Бог е направил, и не беше говорил безразсъдно, тогава щеше да има възможност да търси и това щеше да е простимо. Хората не разбират истината и има много неща, които не са способни да разберат докрай. Макар че хората не разбират докрай тези неща, някои хора обаче съдят и заклеймяват, докато други не говорят безразсъдно, а вместо това чакат и търсят истината — няма ли тук разлика в природата? (Да, така е.) И така, каква беше природата на неспособността на този човек да разбере докрай? Той веднага премина към заклеймяване, а това е сериозен проблем. Щом хората си създадат представи, в тях възниква съмнение и дори заклеймяване и отричане по отношение на въплътения Бог, а това е изключително сериозно.
Току-що дадох три примера за представи за въплъщението. Тези три примера показват определени проблеми и вие трябва да се опитате да откриете каква е истината в тях. Каква е първата представа? (Хората ограничават въплътения Бог, като използват своите определения за велики хора, и вярват, че Бог трябва да страда, за да бъде модел за човечеството.) Това е представа, която хората имат. Тяхната представа е, че въплътеният Бог трябва да страда повече и да дава пример, да бъде модел за човечеството. Каква е втората представа? (Хората вярват, че Христос трябва да има широки познания и да е образован, повече от обикновените хора, и едва тогава Той е Христос.) Много хора сега все още вярват, че Божиите слова и Божието дело идват от Неговото знание и от Неговите дарби или от определени неща, които Той е овладял и разбрал — това е представа. А каква е третата представа? (Хората вярват, че Христос не би трябвало да има никакво разкриване на нормална човешка природа.) Ако трябва да бъда по-конкретен, това означава, че въплътеният Бог трябва да бъде свръхестествен и трябва да се различава от всички останали, както и да има свръхестествени способности. Ако Христос беше обикновен и нормален във всяко отношение, вярата на хората в Бог щеше да бъде слаба и те щяха да се съмняват в Бог и дори да Го отричат — всички обичат свръхестествения бог. Полезно ли е за вашето разбиране на истината да ви разказвам тези истории? (Да.) Би трябвало да е полезно. Може би ще ви се стори абстрактно, ако разговарям за този аспект на истината без никаква фактическа основа, и няма да знаете за какво всъщност се отнася той. Това, което ви разказах обаче, са няколко конкретни примера и след като ги чухте, вие ги считате за практични и лесни за разбиране, и чрез тези истории сте способни да разберете някои истини. Но дали сте способни да се научите как да използвате истината, за да оценявате и да подхождате към други неща, когато се сблъскате с тях? Ако можете да прилагате истината, това показва, че имате духовно разбиране и разбирате истината в тези истории. Ако не можете да я прилагате, тогава нямате духовно разбиране и не сте разбрали истината в тези истории. Ако в обстоятелствата на тези истории можеш да откриеш тяхната истина, да знаеш какви са Божиите намерения, да знаеш какво трябва да разбереш, да разнищиш и в какво да навлезеш, и какви истини трябва да търсиш и да придобиеш, тогава ти имаш духовно разбиране. Ако когато приключа да разказвам тези истории, много се заинтересуваш от тези неща и ги запомниш, но загърбиш истината, тогава ти нямаш духовно разбиране. Ако наистина можете да разберете истината в тези истории, тогава няма да съм ги разказал напразно. Щом това ви помага да разбирате истината, ще дам някои практически примери. Без значение какъв е въпросът, Аз ще го разнищя. Щом това ви помага да имате разбиране и да сте способни да разберете истината и да видите нещата ясно, тогава нямам нищо против да разказвам много такива истории. Всъщност не искам да ви разказвам тези неща и наистина не искам да ви разказвам истории за това кое е правилно и кое е погрешно, но ако тези неща ви помагат да навлезете в истината, тогава ще ви ги разказвам. Щом това ви помага да разберете истината, нямам нищо против да говоря малко повече. Ако обаче не ви харесва това, че не спирам да говоря, тогава няма да имам друг избор, освен да говоря по-малко.
Какви представи трябва да се преодолеят от тези истории, които ви разказах? Първо, трябва да разберете следното — когато става въпрос за въплътения Бог, как Бог по същество определя човешката природа на тази плът? Той е обикновен и нормален и може да живее сред поквареното човечество и да се занимава с всички дейности на нормалната човешка природа, Той не е от различен вид. Той може да помага на хората, да ги напътства и да ги води. Независимо дали става въпрос за нормалната Му човешка природа, или за Неговата божествена същност, или за индивидуалността Му — независимо от аспекта — Той със сигурност трябва да е способен да се справя с делото, което извършва, и със служението, което изпълнява. Това е критерият, по който Бог оценява Христос и въплъщението. Това е критерий за Неговото дело и критерий за Неговото определяне. Когато Господ Исус вършеше Своето дело, Неговата човешка природа, в сравнение с въплъщението сега, притежаваше някои свръхестествени аспекти. Той можеше да извършва чудеса: Той можеше да прокълне смокинята, да смъмри морето, да накара морето и вятъра да утихнат, да изцелява болни и да прогонва демони, да нахрани пет хиляди души с пет хляба и две риби и т.н. Наред с това обаче Неговата нормална човешка природа и основни нужди изглеждаха съвсем нормални и практически. Той не се е родил на 33 години и половина и след това да бъде разпнат. Той живя 33 години и половина и живя всеки ден, всяка година, минута и секунда, докато накрая беше разпнат и по този начин завърши делото на изкуплението на човечеството. Едва след като живя 33 години и половина в този свят, въплъщението завърши това дело — не е ли това практическо? (Да, така е.) Това е практическо. Що се отнася до етапа на делото, което Бог извършва сега, всичко, което Той ви казва, и всяка истина, за която разговаря, се основава на вашия духовен ръст, на вашето ниво на израстване в живота и на цялата среда, подредена от Бог, и затова Аз обмислям кои истини ще бъдат най-подходящи за общение с вас и кои истини искам да разберете. Външно изглежда, че тази плът разсъждава върху тези неща, но в действителност едновременно с това действа Божият Дух. Докато този човек координира, Божият Дух напътства всичко. Ако погледнеш на този въпрос по този начин, няма да се съмняваш в същността на тази плът или в Неговата идентичност — никога няма да поставяш тези неща под въпрос. Нещата, които правя с вас, и изискванията, които имам към вас, никога не могат да противоречат на целия план на Божия Дух за управление. Те напредват заедно, движат се в една и съща посока и се подпомагат взаимно. Ако Божият Дух не носеше тази плът, Той нямаше да може да говори с вас лице в лице, вие нямаше да можете да чуете какво казва Той и нямаше да можете да разберете какво изисква Той от вас. Ако обаче съществуваше само тази плът и Божият Дух не беше вътре в Него, щеше ли тази плът да може да извърши някакво дело? Със сигурност нямаше да може. Ако Бог не беше станал плът, тогава никое човешко същество нямаше да може да върши това дело. Затова тази нормална плът трябва да живее всеки ден, всеки месец и всяка година, да живее миг след миг по този начин, като човешката Му природа постоянно съзрява, преживяването Му постоянно се увеличава, като едновременно с това непрекъснато се стреми да бъде способен да върши делото, което се изисква от Божия план за управление. При изпълнението на този етап от делото Аз започнах да работя в църквата, когато още не бях навършил 20 години, и влязох в контакт с братя и сестри. Започнах да посещавам събирания, да давам общения и да ходя сред църквите, и влязох в контакт с всякакви типове хора. Оттогава досега чувствам, че езиковите Ми способности и способността Ми да възприемам хората и нещата непрекъснато растат. По какъв начин това нарастване на способностите Ми се различава от вашето положение? Вие трябва да преживявате чрез словата, които изричам, и чрез истините, за които разговарям, и докато преживявате, постепенно се убеждавате, че словата, които изричам, са от Бог, че са истина, че са правилни и че са слова, които могат да ви позволят да постигнете промяна в нрава и да постигнете спасение. Що се отнася до Мен, докато вие напредвате, Аз ставам все по-задълбочен. Докато разбирането Ми за вас продължава да расте, Аз също така непрекъснато правя така, че нещата, които искам да кажа, да са способни стъпка по стъпка да задоволяват нуждите ви. Някои хора казват: „Ти искаш да задоволяваш нуждите ни, да правиш така, че духовният ни ръст постепенно да расте, да ни даваш възможност да се променяме и да напредваме все повече по пътя на спасението, а отношението ни с Бог да става все по-близко, и как точно възнамеряваш да го направиш?“. Не е нужно да се тревожите за това. Никога не искам нищо, нито трябва да постя или да се моля, или да моля за нещо, сякаш се моля за дъжд, така че Бог бързо да Ми даде някакви слова, които да ви предоставя. Не е нужно да правя това. Тъй като тази плът е Самият Бог и Той изпълнява това служение, следователно Той изразява истината, за да предостави ресурс на хората — това е разликата между въплътената Божия плът и поквареното човечество. Затова не е нужно да се старая да разбирам от какво се нуждаете вие. Но това, което искам да ви осигуря и за което искам да разговарям с вас, определено е нещо, от което се нуждаете. Вие просто трябва да се движите напред съобразно Моите слова и дело и вашето състояние ще започне да се подобрява, а заедно с това и животът ви ще напредва все повече. В същото време, докато ви напоявам, Божият Дух ще върши Своето дело заедно с Мен. Всъщност именно Божият Дух си сътрудничи с човешката природа на Бог, а Неговата човешка природа си сътрудничи с Неговата божествена същност — всички Те вършат делото Си едновременно. Аз съм тук и ви напоявам, а Божият Дух е сред вас, върши делото Си, просветлява ви и ви озарява, след това подрежда ситуациите и създава условията за вас, така че да можете да навлезете в различни истини. Човешката Му природа и божествената Му същност си взаимодействат по този начин. И така, има ли човешко същество, което да може да постигне това сътрудничество между плътта и Духа? Категорично не. Следователно, ако не се опиташ да опознаеш цялостното управление на Бог и не се отнасяш към тази плът от този аспект на истината, завинаги ще си неспособен да разбереш каква точно е същността на тази плът, какво представлява тази плът и как точно Той извършва делото Си. Ако не можеш да разбереш тези неща, тогава никога няма да си сигурен дали Той е човек, или Бог. Ако обаче можеш да видиш ясно това ниво или да достигнеш това ниво в преживяването си и да го оцениш, тогава ще знаеш, че докато Божията плът — Христос — върши делото Си на земята, Светият Дух работи заедно с Него и върши същото дело, а това е нещо, което никой сред цялото човечество не може да постигне. И докато Духът върши делото Си, плътта работи заедно с делото на Духа. Те се допълват, съгласуват и никога не са в конфликт помежду си. Някои хора казват: „Понякога, когато се сблъсквам с изпитания, Светият Дух ме просветлява, за да се поуча. Ти обаче изразяваш други истини. За какво всъщност става дума?“. Тук просто няма никакво противоречие или конфликт. Христос изразява истината постепенно и в подходящия ред, докато Светият Дух води всеки в преживяването му в различна степен — няма универсален подход. Христос проповядва, като дава общение за истината въз основа на ключовите въпроси, които съществуват реално за Божиите избраници, а напътствията на Светия Дух се основават и на индивидуалните обстоятелства. Тук няма никакво противоречие или конфликт. Хората имат различен духовен ръст по различно време и на различни етапи, докато цялото дело, което Бог извършва, е в истината, която Той изразява, т.е. истината, пътят и животът, за които говори Бог. Неговото дело не излиза извън този обхват — то е цялата истина. На какво се основават истините, с които Светият Дух те просветлява, и светлината, която Той ти позволява да разбереш? Те се основават на тези истини, които Христос изразява сега, т.е. истината, пътят и животът, които Той сега ти позволява да разбереш. Някои хора казват: „Нямаме нужда от Теб в тази плът. Достатъчно е, че имаме Светия Дух, за да ни просветлява и напътства. Можем да имаме ново просветление и светлина по същия начин и без Теб, можем да навлезем в новата епоха по същия начин и можем да постигнем спасение по същия начин“. Разумно ли е да се каже това? (Не.) Религиозните хора вярват в Исус от две хиляди години и Светият дух ги напътства от две хиляди години, а какво са придобили те? Само евангелието на изкуплението и просто са се наслаждавали на много благодат от Бог, но не са способни да придобият тези истини, които Бог изразява в последните дни. Следователно, ако въплътената Божия плът не беше тук в последните дни и не изразяваше толкова много истини, какво бихте могли да придобиете вие? Ти би бил просто един от онези религиозни хора, които придобиват голямо просветление от Светия Дух и много благодат, или Бог би те избрал и би те оползотворил, и ти би могъл да бъдеш пророк или апостол, но ако не приемеш тези истини, които Божието въплъщение изразява в последните дни, тогава няма да има никакъв начин да бъдеш доведен до съвършенство, да влезеш в небесното царство или да получиш Божието одобрение.
Сега вие сте способни да приемете въплъщението, но все още имате определени представи за същността на въплъщението и никога не сте сигурни, че въплъщението е практическият Бог. Ако сега вляза в разговор с вас и вие откриете, че Аз също не разбирам някои неща от външния свят, бихте ли си създали представи? Някои хора не биха могли да преодолеят това и биха си помислили: „Ти също не го разбираш. Това не би трябвало да се случва. Ти си въплътният Бог, така че би трябвало да разбираш всичко. Не би трябвало да има нещо, което Ти да не знаеш, и нещо, което Ти да не можеш да направиш. Макар да не можеш да бъдеш навсякъде едновременно, все пак Ти би трябвало да знаеш всичко!“. Не е ли това представа, която хората имат? (Да, така е.) Това също е представа. Каква е концепцията зад нормалната човешка природа на въплъщението? Тя се състои в това, че в начина, по който въплъщението мисли, има нормална човешка логика — тя не е свръхестествена, не е неясна и не е куха. Той може да постигне това, което може да бъде постигнато с мисленето на нормалната човешка природа посредством учене, макар че не е задължително да знае повече за тези неща от някого с експертни познания, и това е нормално. Освен това Той говори и действа в съответствие с логиката и мисленето на нормалната човешка природа, а не по свръхестествен начин. Например мисленето на нормалната човешка природа протича стъпка по стъпка и по същия начин мисли и въплъщението. Защо Неговата нормална човешка природа е такава? Разумно ли е това? (Да.) Защо казвате, че това е разумно? Колко стъпала взема наведнъж нормалният човек, когато се изкачва по стълби? (Едно.) По едно стъпало на крачка. Това е нормалният начин за изкачване на стълби. Ако взема много стъпала наведнъж само с една крачка и вляза направо в дома, вие ще можете ли да направите това? (Не.) Не, няма да можете. А ако настоявам, какво ще направите? Ще можете ли да го постигнете? (Не.) Не, няма да можете. Това се основава на нуждите на онези, към които е насочено делото. Аз разговарям за истината по този начин, като избирам една тема и един основен въпрос и след това правя всичко възможно да говоря конкретно и пълно, да разказвам истории, да давам примери, да повтарям нещата отново и отново, но дори и като говоря по този начин, има много хора, които не разбират и не схващат смисъла. Така че, ако не говоря толкова подробно и не обяснявам всичко по най-задълбочен и обобщен начин, тогава вие няма да можете да придобиете или да разберете нищо и това дело би било напразно и непрактическо. Вие можете да напредвате, като с всяка крачка изкачвате по едно стъпало, така че Аз ще ви водя напред, като с всяка крачка също ще изкачвам по едно стъпало, и по този начин вие можете да вървите в крак с Мен. Ако с една крачка изкачвам четири стъпала, какъв би бил резултатът? Вие никога няма да можете да вървите в крак с Мен. Ако Моето мислене беше по-развито и можеше да се движи напред с голяма бързина, без вие изобщо да сте способни да го достигнете, въплъщението щеше да се обезсмисли. Ето защо, независимо колко нормална и практическа е тази плът — може дори да изглежда, че Той не притежава способностите на Божия Дух — всичко това е заради нуждите на човечеството. Тъй като хората, които сега Бог снабдява, са хората, които са били покварени от Сатана, които не разбират никаква истина и които не са способни да възприемат истината, като се превръща в плът, Той трябва да притежава най-основното мислене на нормалната човешка природа. В какво се състои това най-основно мислене? То се състои в това, че когато Той говори, хората със средни заложби и дори тези с лек недостиг на заложби могат да Го разберат. Стига мисленето им да е нормално, всеки може да разбере това, което Той казва и за което говори, да разбере истините, които Той проповядва, и тогава може да приеме истината. Само по този начин всяка стъпка от делото, което Бог извършва, и всички слова, които Той изрича, могат да постигнат въздействие и да доведат до резултати. Това не е ли реалистично? (Да, така е.) И така, ако хората се вкопчват в представите си и не се избавят от тях, като казват: „В миналото някои императори са били надарени с необикновена памет и са можели да прочетат десет реда с един поглед. Не трябва ли и Бог да е такъв? Ако Ти не притежаваш тези дарби, ние няма да можем да Те следваме, защото Ти си твърде обикновен. Би било чудесно, ако изглеждаше като някоя значима личност“, какъв извод си правите от това? Хората са били покварени от Сатана до такава степен на невежество, че са непоправими. Освен че имат някакво нормално човешко мислене и заложби и че Бог ги е избрал и върши делото Си върху тях, че хората имат някакво сърце да следват Бог и малко съвест и разум — освен това те не разбират нищо друго. Не само че не разбират никакви истини, но дори не разбират какво е нормална човешка природа, какви са видовете покварен нрав, как възникват представите и фантазиите, как да ги преодоляват, как хората трябва да се отнасят към Бог или най-малкото каква съвест и разум трябва да притежават и т.н. Независимо колко лесен за разбиране език използва Бог, хората не го разбират добре и имат само повърхностно разбиране. Кажете Ми, когато се сблъскате с група покварени хора, които не разбират нищо, които се противопоставят на Бог, какъв вид същност, какъв вид човешка природа и какъв вид нормално човешко мислене трябва да притежава въплътеният Бог, за да е способен да поведе такива хора пред Бог? Кажете Ми, какво трябва да направи Бог? Някои хора казват: „Нима Бог не е всемогъщ? Защо не покаже много знамения и чудеса, за да завоюва хората?“. Това е представа, която се поддържа в сърцата на повечето хора. Те не поставят под съмнение дали поквареният нрав може да бъде разкрит и преодолян чрез показване на знамения и чудеса и чрез свръхестествени средства. Може ли истината да бъде вкоренена в хората със свръхестествени средства? Това би ли убедило Сатана? (Не.) Това, че сега казвате „не“, може би е вид доктрина, но когато преживеете до определен ден, тогава ще разберете колко безчувствени и глупави, колко непокорни, колко непримирими, колко нечестиви са хората и колко не обичат истината. Когато преживеете до определен ден, тогава ще разберете, че цялото човечество се нуждае именно от плътта на въплътения Бог, от тази плът на нормалната човешка природа. Затова ако все още имаш всевъзможни представи и фантазии, това отношение, което имаш, е безотговорно, а за Бог означава богохулство. То означава, че отричаш и поставяш под въпрос Божието ревностно намерение да спаси човечеството. Ако си мислиш: „Ние имаме знания, образование и ум. Родени сме в последните дни, а някои от нас са получили висше образование в света и имат определен семеен произход. Ние сме модерни, образовани хора и имаме основание да отхвърлим такъв един изключително обикновен и нормален Христос, когото всички гледат отвисоко. Имаме основание да си създадем представи за Теб“, тогава какъв е този проблем? Това е бунтарство и непознаване на разликата между доброто и злото! Хората могат да преодолеят представите си, след като са възникнали, но ако след като са ги преодолели, хората все още упорито отказват да приемат Божието въплъщение или нормалната човешка природа като присъща на Христос, тогава това ще им създаде неприятности и ще им попречи да постигнат спасение. Когато преживееш до определен ден, ще разбереш, че колкото по-нормално е Божието въплъщение, Неговата нормална човешка природа, всичко, което Той притежава и което разкрива, толкова по-голямо е нашето спасение, и колкото по-нормални са те, толкова повече те са това, от което се нуждаем. Ако Божието въплъщение беше свръхестествено, тогава нито един от онези, които живеят на земята, не би могъл да постигне спасение. Именно поради Божието смирение и скритост, поради нормалността и практичността на този на пръв поглед незабележителен Бог, човечеството има шанса за спасение. Тъй като в хората има непокорство, сатанински покварен нрав и покварена същност, в тях се пораждат всякакви представи, погрешни разбирания за Бог и противоречия с Бог. Дори се случва така, че в резултат на тези представи хората често гордо или самоуверено отричат този Христос и отричат Неговата нормална човешка природа — това е голяма грешка. Ако желаеш да постигнеш спасение, ако желаеш да получиш Божието спасение и Божия съд и наказание, първо трябва да загърбиш различните си представи, фантазии и погрешни определения за нормалната човешка природа на Христос, да загърбиш различните си възгледи и мнения за Христос и трябва да измислиш начин да приемеш всичко, което идва от Него. Само тогава словата, които Той изрича, и истините, които Той изразява, постепенно ще намерят навлизане в сърцето ти и ще станат твой живот. Ако искаш да Го следваш, трябва да приемеш всичко, свързано с Него. Независимо дали става въпрос за Неговия Дух, за Неговите слова или за Неговата плът, трябва да приемеш всичко това. Ако наистина си Го приел, тогава не бива да Му се противопоставяш, като винаги Го разбираш погрешно и се бунтуваш срещу Него въз основа на представите си, а камо ли да се вкопчваш в своите представи, винаги да се съмняваш в Него и дори да влизаш в конфликт с Него и да Му се противиш. Подобно отношение само ще ти навреди и няма да има никаква полза за теб. Можете ли да приемете това, което казвам? (Да.) Това е добре, затова сега побързайте да потърсите истината, за да преодолеете представите си. Този въпрос се отнася до покварения нрав и ако не го преодолееш, тогава трябва да умреш от покварения си нрав.
А сега, що се отнася до формата, в която Бог върши Своето дело в последните дни, въпреки факта, че някои хора си създават определени представи и фантазии за това, тези фантазии и представи до голяма степен са неспособни да попречат на вярата им в Бог и хората няма да кажат между другото, че не вярват в Бог или че отричат Бог. Какъв е този феномен? Това е резултатът, постигнат от Божиите слова. Хората са завоювани от Божиите слова и от Божието дело и в общи линии могат да приемат Христос за свой Бог. В този смисъл хората в общи линии са положили основите на истинския път и са сигурни и уверени в него. Когато е постигнат този резултат, тогава преодолени ли са погрешните разбирания на хората относно Бог? (Не, не са.) Това, че погрешните им разбирания не са преодолени, доказва, че те все още имат много фантазии, изисквания и представи за въплътената Божия плът и за Христос. Тези представи могат да направляват мислите ти, да определят посоката и целите на стремежа ти, а често могат да влияят и на състоянието ти. Когато въпросите, с които се сблъскваш, не засягат твоите представи, ти все още си способен да ядеш и да пиеш Божиите слова и да изпълняваш нормално своя дълг. В момента, в който нещо влезе в противоречие с твоите представи, излезе извън рамките на твоите представи и възникнат противоречия, как ще го преодолееш? Давате ли свобода на представите си, или ги кастрите, възпирате и им се опълчвате? Някои хора имат представи, когато им се случи нещо, и не само че не се избавят от представите си, но отиват и разпространяват представите си сред другите и намират подходяща възможност да ги извадят наяве, така че и другите да започнат да имат представи. Някои хора освен това спорят, като казват: „Вие казвате, че всичко, което Бог прави, е смислено, но аз не мисля, че тази конкретна случка има някакъв смисъл“. Уместно ли е да се каже това? (Не.) Какъв е правилният път, по който трябва да се поеме? Когато някои хора имат представи за Бог, те могат да осъзнаят, че отношението им с Бог не е нормално, че са си създали погрешни разбирания относно Бог и че ще стане много опасно, ако не ги преодолеят, че вероятно ще влязат в конфликт с Бог, ще поставят под въпрос Бог и дори ще предадат Бог. Тогава те се молят на Бог и се отказват от представите си. Първо отричат собствената си неправилна гледна точка, след което търсят истината, за да я преодолеят. По този начин те лесно могат да започнат да се покоряват на Бог. Ако някой си създаде представи, но все още вярва, че те са правилни, и ако в крайна сметка е неспособен напълно да се избави от представите си или да ги преодолее, тогава с течение на времето тези представи ще оказват влияние върху навлизането му в живота. В тежки случаи той може дори да се бунтува срещу Бог и да Му се противопоставя, а за последиците от това не си струва да се мисли. Ако става дума за човек, който се стреми към истината, който вече разбира някои истини и който от време на време си създава представи за нещата, това не е толкова голям проблем и представите му няма да имат голямо влияние върху него. Понеже той притежава истината вътре в себе си, като тя насочва мислите и поведението му и го напътства в изпълнението на дълга му, представите му няма да окажат никакво въздействие върху неговото следване на Бог. Може би някой ден ще слуша проповед или някакво общение и ще разбере, и представите му ще бъдат преодолени. Някои хора си създават представи за устроеното и подреденото от Бог и след това не им се иска да изпълняват дълга си, не полагат усилия при изпълнението му, винаги са в негативно състояние, а в сърцата си таят конфликти, недоволство и негодувание — правилно ли е това поведение? Лесно ли е да се преодолее подобно нещо? Да предположим например, че се считаш за умен, но аз ти кажа, че си глупак и че нямаш духовно разбиране. Като чуеш това, ти се ядосваш и му се противопоставяш, и си казваш в сърцето си: „Никой никога не е дръзвал да каже, че нямам духовно разбиране. Днес за първи път чувам това и не мога да го приема. Ще мога ли да ръководя църквата, ако нямам духовно разбиране? Ще мога ли да върша толкова много работа?“. Възникнало е противоречие, нали? Какво трябва да направиш? Лесно ли е за хората да се самоанализират, когато им се случи това? Какъв тип човек може да се самоанализира? Човек, който приема истината и търси истината, може да се самоанализира. Ако ти си човек, който притежава разум, когато ти се случи това, трябва първо да отречеш себе си. Да се отречеш от себе си, означава да признаеш, че не притежаваш истината. Дори да имаш някакви идеи и гледни точки, те не са непременно верни. Следователно да практикуваш отричане от себе си при такива обстоятелства е правилно, то не е нещо унизително за теб. След като си се отрекъл от себе си, ще се почувстваш спокоен в сърцето си, ще се държиш много по-добре и отношението ти ще се коригира. Когато чуеш Бог да казва, че си глупак и че нямаш духовно разбиране, трябва да се смириш пред Бог и да приемеш словата Му с нагласа на покорство. Макар че все още нямаш никакво съзнание или разбиране за Божиите слова и не знаеш дали са правилни, или не, в рамките на вярата си трябва да признаеш това: „Бог е истина, така че как би могъл да каже нещо погрешно?“. Макар това, което Бог е казал, да се различава от това, което ти мислиш, трябва да приемеш Божиите слова въз основа на вярата. Дори да не ги разбираш, трябва да ги приемеш за истината. Със сигурност е правилно да се постъпи така. Ако хората не приемат Божиите слова за истината, когато не ги разбират, това е толкова лишено от разум и тези хора трябва да се засрамят от това. Така че да се покориш на Бог, никога не може да бъде погрешно. Това не е доктрина, това е нещо практическо и тези слова идват от преживяване. След това, когато си способен да възприемеш Божиите слова за истината и да ги приемеш, ти трябва да започнеш да се самоанализираш. Чрез изпълнение на дълга си и взаимодействие с другите ще откриеш, че не само нямаш духовно разбиране, но си и невероятно глупав, че имаш много дефекти и недостатъци, и ще откриеш, че имаш сериозен проблем. Не означава ли това, че ще си способен да разбереш и приемеш казаното от Бог? Трябва да приемеш тези слова първо като правило, определение или понятие, а след това в реалния живот трябва да измислиш начин да се съпоставяш с Неговите слова, да ги разбираш и преживяваш. След като си правил това известно време, ще започнеш да имаш точна оценка за себе си. Когато това се случи, все още ли ще имаш погрешно разбиране за Бог? Още ли ще отказваш да приемеш Божията оценка за теб, ако между теб и Бог няма разногласие по този въпрос? (Не.) Ти ще си способен да я приемеш и вече няма да си непокорен. Когато можеш да приемеш истината и да разбереш напълно тези неща, тогава ще си способен да направиш крачка напред и да постигнеш напредък. Ако не приемаш истината, тогава винаги ще стоиш на едно място и няма да постигнеш никакъв напредък. Важно ли е да приемеш истината? (Да, важно е.) Хората трябва да се откажат от представите си относно Бог и не трябва да таят враждебност към нещата, които Бог казва, или да им се противопоставят — само това може да се нарече отношение на приемане на истината. Някои хора стават негативни и слаби, защото са заменени. Не искат да изпълняват дълга си и винаги са пасивни и мудни в работата. Отвън изглежда, че това е така, защото нямат статус и ценят статуса твърде много, но в действителност не в това е причината. Те се чувстват слаби и негативни просто защото Божията оценка за тях или оценката, която братята и сестрите имат за тях, не съвпада със собствената им оценка за самите тях, защото тя е по-лоша от това как те самите оценяват и разбират себе си. Ето защо те се чувстват несигурни и огорчени и в крайна сметка решават да бъдат негативни и враждебни, да се отпишат като безнадеждни, като си мислят: „Не каза ли Ти, че не съм достатъчно добър? Тогава ще Ти покажа и изобщо нищо няма да правя“. Резултатът от това е, че те предизвикват забавяния в дълга си, оскърбяват Бог, а навлизането им в живота спира — това е значителна загуба.
Някои хора казват: „Не мога да приема, когато христос казва, че съм лош. Бих го приел, ако богът на небето каже, че има нещо лошо в мен. Въплътеният бог има нормална човешка природа, преценките му може да са погрешни и нещата, които прави, не може да бъдат 100 процента правилни. Има някои въпроси относно това дали той може да греши в оценката си и заклеймяването на хората или в начина, по който се справя с тях и прави подредби за тях. Така че не се страхувам от това, което христос — богът на земята — казва за мен, защото той не може да ме заклейми или да определи изхода ми“. Съществуват ли такива хора? Със сигурност има такива хора. Когато ги кастря, те казват: „Богът на небето е праведен!“ Когато се занимавам с тях, те казват: „Аз вярвам в бог, а не в някакъв човек!“. Използват тези думи, за да Ме отблъснат. А какви са тези думи? (Те са отричане на Бог.) Точно така, те са отричане на Бог и предателство спрямо Бог. Това, което имат предвид, е: „Това не зависи от теб, а от бога на небето“. В своите представи и в своето разбиране за Бог тези хора никога няма да осъзнаят какво е отношението между въплътения Христос и Бог на небето, т.е. каква е връзката между плътта и небесния Дух. В техните очи този незначителен човек на земята винаги ще бъде просто човек и независимо колко истини изразява този човек, колко проповеди произнася, Той все още е човек. Дори да направи някои хора пълноценни и да им донесе спасение, Той все още ще бъде на земята, Той все още ще бъде човек и няма да е способен да надмине Бог на небето. Затова тези хора вярват, че вярата в Бог трябва да бъде вярата в Бог на небето. За тях само вярата в Бог на небето е истинската вяра в Бог. Такива хора вярват това, което им е угодно. Те вярват по всякакъв начин, който ги прави щастливи, и си представят Бог такъв, какъвто те искат да бъде. Те следват собственото си въображение и когато става въпрос за въплътения Христос: „Ако този бог на земята се отнасяше малко по-добре с мен, ако се грижеше нещата да вървят добре за мен, тогава щях да го уважавам и да го обичам. Ако не е добър с мен, ако има проблем с мен, ако има лошо отношение към мен и винаги ме кастри, тогава той не е моят бог. Избирам да вярвам в бог на небето“. Хората с такова отношение не са малцинство. Към тях спадате и вие, защото вече съм се сблъсквал с такива хора. Когато всичко е наред, те са доста мили с Мен и Ми служат внимателно. Но щом ги заменя, те се обръщат срещу Мен. Така че когато са били добри към Бог, наистина ли са вярвали, че това е Бог и Христос? Не, това, в което те се вглеждат, е идентичността и статусът на Бог, всяка тяхна стъпка не е нищо друго освен прехласване по статуса и идентичността на Бог. През цялото време те определят като истински бог само неясния бог на небето. Независимо колко истини изразява този Бог на земята или колко поучителен и полезен е Той за човека, самият факт, че живее в нормалната Си човешка природа и е с плътско тяло, означава, че Той няма как да бъде богът на небето, и независимо как тези хора ласкаят, служат и почитат този Бог на земята, в сърцата си те все още вярват, че бог на небето е единственият истински бог. Какво мислите за този възглед? Справедливо е да се каже, че такъв възглед съществува дълбоко в сърцата на много хора, че той е заровен дълбоко в подсъзнанието им. Едновременно с приемането на ресурса и пастирството на Христос те също и наблюдават, изучават и поставят под въпрос Христос — като същевременно очакват с нетърпение момента, когато праведният бог на небето ще дойде, за да съди всичко, което са извършили. А защо искат богът на небето да ги съди? Защото искат да следват своите предпочитания, представи и фантазии, за да дадат пълна свобода на желанието си бог на небето — богът на тяхното въображение — да се държи с тях така, както им е угодно, докато Бог на земята няма да прави това. Бог на земята само изразява истината и казва истините принципи. И те си мислят: „Любовта на бог на небето към човека е безкористна, безусловна и безгранична, докато щом кажеш или направиш нещо нередно и бог на земята разбере за това, той те използва като негативен пример в проповедите си и започва да те разнищва — така че хората трябва да бъдат по-внимателни, да се прикриват повече и да не му позволяват да разбере, когато се случва нещо нередно“. Кажи Ми, не съм ли способен да разнищя нещата, които се опитваш да скриеш от Мен? Не е нужно да разнищвам нещата, които правиш. Ще разнищя твоя нрав и твоите състояния. Не е необходимо да вземам за пример нещата, които правиш. Все още мога да разговарям за истината и да изнасям проповеди за разрешаване на проблеми точно по същия начин, и все още мога да давам възможност на хората да разбират истината. В сърцата си неверниците вярват, че тази плът, този Бог, не може да знае нещата, които очите Му не виждат, камо ли да знае нещо, свързано с духовния свят или с истината. Те вярват, че Той дори не може да види нещата, които хората са способни да извършат, когато са обладани от своя покварен нрав, и че Той не може да разбере напълно покварената същност на човека — това е логиката и това са разсъжденията на неверниците. Те винаги подхождат към Христос с отношение на изучаване, съмнение и дори неверие, а също така използват критериите за оценка на човека, както и знанията, които разбират, и нещата, които си представят, за да оценяват Христос. Например, когато разговарят с другите, някои хора вярват, че другите хора не знаят какво мислят те в сърцата си или какъв нрав имат, говорят и с Мен по този начин и се отнасят с Мен така, както биха се отнесли с обикновен човек, като си мислят, че не знам нищо — не е ли това израз на тяхното непознаване на Бог? Те лъжат другите хора и другите хора нямат нищо против, лъжат и Мен по този начин, кикотят се и се отнасят с Мен като с равен, винаги искат да се отнасят с Мен като със свой приятел. Вярват, че могат да постъпват така, защото Ме познават, и си мислят, че Аз вероятно не знам нищо. Не е ли това човешка представа? Това е човешка представа, това е човешко невежество, а зад това невежество се крие сатанински нечестив нрав. Именно този нечестив нрав кара хората да си създават представи. Кажете Ми, трябва ли да живея с някого, да прекарвам всяка минута в наблюдение на мислите и възгледите му и напълно да възприема миналото му, за да разоблича или да прозра природата му? (Не.) Не, не трябва, но вие не бихте могли да постигнете това. Макар че общувате с хората и живеете с тях всеки ден, все още не сте способни да прозрете тяхната природа същност. Независимо какво ви се случва, вие сте способни да видите само повърхността на нещата, но не и тяхната същност. Вие бихте могли да имате малко проницателност за някого, само ако Бог ви го разкрие напълно, иначе няма да сте способни да го прозрете, дори да сте общували с него в продължение на няколко години. Аз мога да контактувам с някого ден-два и той да направи някои неща, да каже някои неща и да изрази някои възгледи, и тогава в общи линии Аз знам какъв човек е той. Има обаче някои хора, които все още не са направили нищо, с които не съм общувал и заедно с които не съм се занимавал с нищо, но въпреки това Си поставям въпросителна за тях и в момента, в който те се сблъскат с някакъв въпрос и изразят някакъв възглед, тяхната природа същност се разобличава веднага. Много хора казват: „Можеш ли да ги прозреш веднага щом се разобличи тяхната природа същност? На какво се основава Твоето прозрение? Как така ние не можем да ги прозрем?“. Ако не разбираш истината, тогава няма да си способен да правиш оценка на хората и никога няма да имаш необходимите критерии за това. Ако нямаш тези критерии, няма да си способен да прозреш хората. Аз обаче имам тези критерии. От една страна, Аз разбирам истината, затова съм по-проницателен и по-бърз, когато става въпрос да направя оценка на някого, а от друга страна, Божият Дух върши Своето дело. Някои хора си мислят: „Когато хората са живели дълго време на този свят, те са способни да прозрат нещата и хората“. Това не е истинско прозрение. Какво прозират те? Видовете измами, които съществуват в това общество, като например политическите измами, бизнес измамите, финансовите измами или измамите, свързани с порнографията. Тези неща могат да бъдат избегнати от хора, които са ги преживели и са чували повече за тях. Хората, които са преминали през тези неща и са ги преживели в по-малка степен, често биват измамени, но след като биват по-сериозно излъгани, те придобиват преживяване и са способни да ги прозрат. Така те прозират нещата. Когато става въпрос обаче за човешката поквара, за природата и същността на човека, която е била покварена от Сатана, ако хората не притежават истината, тогава никога няма да имат мъдростта да прозрат тези неща и никога няма да са способни да прозрат нрава, който различните типове хора разкриват по даден въпрос, или източника на проблема. Ако не можеш да прозреш тези неща, тогава няма да знаеш как да се справиш с въпроса или със свързаните с него хора, събития и неща — няма да имаш начин да се справиш с него и няма да имаш мъдростта да се справиш с него. Ето защо, когато се сблъскаш с такъв въпрос, се чувстваш много объркан и разтревожен и ти е трудно да се справиш с него. Ако разбирате ясно истината, тогава ще сте способни да прозрете покварения нрав на хората и същността на техния покварен нрав. Като видиш покварения нрав, който разкриват, ще опознаеш същността им и тогава ще знаеш какво представляват те, какъв тип хора са, ще знаеш как да се предпазваш от тях, как да ги разпознаваш и ще знаеш как да се справиш с този въпрос. Не е ли това източникът на мъдростта? (Да, това е.) И така, Христос може да прозира човека и да снабдява човека — какъв е източникът на всичко това? Казано на доктринален език, всичко това идва от Божия Дух. Казано на по-практически език, причината е, че Христос притежава истината, която идва от Бог. Ето така стоят нещата. Когато един ден започнете да притежавате истината реалност като свой живот, тогава ще имате мъдрост и ще сте способни да прозирате хората.
Има и друг аспект на човешките представи, а именно представите, които хората си създават за Божието дело. Как се създават представите на хората за Божието дело? Някои от тях идват от предишното им възприемане на вярата, а други — от собствените им фантазии за Божието дело. Например хората са си представяли Божието дело на съда като голям бял трон на небето, от който Бог съди всички народи. Днес всички знаете, че подобни фантазии са нереалистични — такива неща са невъзможни. Във всеки случай, хората имат много фантазии за Божието дело, управление и отношение към човека и повечето от тези фантазии идват от човешките пристрастия. Защо казвам това? Защото хората не искат да страдат. Те винаги искат да следват Бог до самия край с лекота, да се наслаждават на обилна благодат, да наследят Неговите благословии и след това да влязат в небесното царство. Каква прекрасна мисъл! Най-разпространената и екстравагантна идея, която поквареното човечество има за Божието дело, е че влизаш в небесното царство с каляска. Освен това когато хората се сблъскват с Божието дело, в повечето случаи те не са способни да го разберат. Не знаят каква е истината, която се съдържа в него, нито каква е Божията цел при извършването на това дело и защо Бог се държи с човека по този начин. Например преди описвах Божията любов, като използвах думите „огромна“ и „необятна“, но мисля, че по всяка вероятност вие никога не сте разбирали какво точно имам предвид под тези две думи. Каква беше Моята цел, когато използвах тези две думи? Исках да привлека вниманието на всички, така че да се впуснете и да размишлявате над тях. Външно тези думи изглеждат кухи. Те наистина имат определено значение, но колкото и да се замислят над тях хората, единственото, което могат да измислят, е: „Огромен — това означава безграничен като небето. Това ми казва, че Божието сърце е безгранично, че любовта Му към човечеството не знае граници!“. Божията любов не е любов, която може да се побере в представите на човешкия ум. Хората не са способни да си представят тази любов, те не трябва да използват наука и знания, за да тълкуват това слово, а трябва да използват друг метод, за да го оценят и преживеят. В крайна сметка ти започваш да усещаш истински, че Божията любов е различна от любовта, за която говорят хората, че истинската Божия любов е различна от всеки друг вид любов, различна е от любовта, както я разбира цялото човечество. И така, каква точно е тази Божия любов? Как трябва да разбирате Божията любов? Първо, не трябва да се отнасяте към нея с представите и фантазиите на човека. Вземете например майчината любов: майчината любов към децата е безусловна, тя е изключително закриляща и топла. Божията любов към човека, която чувствате в момента, има ли същото ниво на усещане и значение като майчината любов? (Да.) Тогава това е проблем — то е погрешно. Трябва да разграничаваш Божията любов от любовта на родителите, на съпруга, на съпругата или на децата, на твоите роднини, от загрижеността на приятелите и да опознаеш Божията любов по нов начин. Какво точно представлява Божията любов? В Божията любов няма плътски чувства и тя не се влияе от кръвни връзки. Тя е чисто и просто любов. Тогава как хората трябва да разбират Божията любов? Защо сме се захванали да обсъждаме Божията любов? Божията любов е въплътена в Божието дело, така че хората да я признаят, да я приемат и да я преживеят, и в крайна сметка да осъзнаят, че това е Божията любов, както и да признаят, че това е истината, че Божията любов не e празни думи, нито някаква форма на поведение от страна на Бог, а тя е истината. Когато я приемеш като истината, ще си способен да разпознаеш този аспект на Божията същност в нея. Ако се отнасяш към нея като към някаква форма на поведение, ще ти е трудно да я разпознаеш. Какво се има предвид под „поведение“? Да вземем например майките: те отдават младостта си, кръвта си, потта и сълзите си, за да отгледат децата си, и им дават всичко, което поискат. Независимо дали детето ѝ е постъпило правилно, или погрешно, или по какъв път е поело, майката се раздава безкористно, задоволява нуждите на детето си, но никога не го учи, не му помага и не го напътства как да следва правилния път, просто постоянно се грижи за него, обича го и го закриля до степен, че в крайна сметка детето не може да различи кое е правилно и кое е погрешно. Това е майчината любов или всяка друга любов, родена от плътта, чувствата и плътските отношения на човека. Божията любов, от друга страна, е точно обратното: ако Бог те обича, Той изразява това, като често те укорява, дисциплинира и кастри. Макар че дните ти може да преминават в неудобства, сред укори и дисциплина, след като преживееш това, ще откриеш, че си научил много, че имаш проницателност и мъдрост по отношение на взаимодействието ти с други хора, а също и че си започнал да разбираш някои истини. Ако Божията любов беше като любовта на майката или бащата, както ти си я представяш, ако Той беше толкова педантичен в грижите Си и беше неизменно снизходителен, би ли могъл да придобиеш тези неща? Не би могъл. И така, Божията любов, която хората могат да възприемат, е различна от истинската Божия любов, която те могат да преживеят в Неговото дело. Хората трябва да подхождат към нея според Божиите слова и да търсят истината в Неговите слова, за да разберат какво означава истинска любов. Ако не търсят истината, как някой, който е покварен, би могъл да си състави ей така, от нищото, разбиране за това какво е Божията любов, каква е целта на Неговото дело в човека и къде се крият Неговите ревностни намерения? Хората никога не биха разбрали тези неща. Това е най-вероятното погрешно разбиране на хората за Божието дело и това е аспектът на Божията същност, който хората разбират най-трудно. Хората трябва да го преживеят дълбоко и лично и практически да се ангажират с него и да го оценят, за да бъдат способни да го разберат. Обикновено, когато хората казват „любов“, те имат предвид да дадеш на някого това, което му харесва, а не да му дадеш нещо горчиво, когато той иска нещо сладко, или дори ако понякога му дадеш нещо горчиво, то е, за да излекуваш болестта му. Накратко, тя включва егоизма, чувствата и плътта на човека; включва цели и мотиви. Но независимо от всичко, което Бог върши в теб, независимо как те съди и наказва, укорява и дисциплинира или как те кастри, дори ти да Го разбираш погрешно и дори се оплакваш от Него в сърцето си, Бог с неизменно търпение ще продължава да върши делото Си в теб. Каква е крайната цел на Бог, когато прави това? Той използва този метод, за да те събуди, така че един ден да можеш да разбереш Божиите намерения. Но когато Бог види този резултат, какво е придобил? Всъщност Той не е придобил нищо. И защо казвам това? Защото всичко твое идва от Бог. Бог няма нужда да придобива каквото и да било. Всичко, от което се нуждае, е хората да следват правилно и да навлизат в съответствие с това, което Той изисква, докато Той извършва Своето дело, в крайна сметка да са способни да изживеят истината реалност, да живеят с подобието на човек и повече да не бъдат подвеждани, залъгвани и изкушавани от Сатана, да са способни да се бунтуват срещу Сатана, да се покоряват на Бог и да Му се покланят, и тогава Бог е доволен и Неговото велико дело е завършено. Какво придобива Бог? Бог придобива теб и ти можеш да възхваляваш Бог. Но какво означава за Бог твоята възхвала? Нима Бог няма да бъде Бог, ако ти не Го възхваляваш? Нима Бог няма да бъде всемогъщ, ако ти не Го възхваляваш? Ако не възхваляваш Бог, ще се промени ли Неговата същност или Неговият статус? (Не.) Не. Може да се каже, че само това е любовта и делото на Бог. Има ли такъв смисъл вашето разбиране, че Божията любов е огромна и необятна? (Не.) Вашето разбиране не е достигнало до тази точка. Дори когато някой съкруши Божието сърце, а другите си мислят, че няма начин Бог да го спаси, какво е Божието отношение, когато той се самоанализира, когато осъзнае грешката в държанието си и се покае, остави настрана злото в ръцете си и приеме Неговото спасение? Бог въпреки това го приема. Щом хората поемат по правилния път, Бог няма да държи сметка за прегрешенията им. Това е Божията любов. Каква представа на човека трябва да се поправи тук? Това е представата за начина, по който Бог обича. Хората трябва да загърбят различните си представи и фантазии. Те трябва да търсят истината и да я разберат, за да са способни да се избавят от представите си. Лесно е да се загърбят представите, но не е лесно да се постигне цялостна промяна в тях. Ако в бъдеще се сблъскаш с подобен въпрос и отново си създадеш представа, що за проблем е това? С това се доказва, че тази представа е дълбоко вкоренена в теб. Макар че по някои въпроси можете да се избавите от представите си, като разговаряте за истината, по други въпроси няма да сте способни да се избавите от тях. Може да е лесно да се избавите от една представа, но не е лесно да накарате хората да преодолеят напълно представите си. Човек трябва да разбере много истини, преди да е способен да разреши напълно проблема с представите си. Това изисква от хората да търсят истината в нещата, с които се сблъскват, практически да преживяват и да оценяват Божията любов, и изисква Бог да извърши много дела, за да могат хората да Го познаят. Само когато хората познаят Бог, проблемът им със таенето на представи и фантазии за Бог може да бъде напълно отстранен.
Това, което трябва да анализирате сега, са представите за Божието дело и какви са тези представи, и най-вече да обобщите различните си фантазии, противоречия и изисквания относно Божието дело, Божието върховенство и Божиите подредби, и относно начина, по който Бог работи. Тези неща може да ти попречат да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, може да те накарат да разбираш погрешно и да не си съгласен с всичко, което Бог е направил с теб. Тези представи са много сериозни и си струва да бъдат анализирани. Например някои хора четат Божиите слова, които съдят и заклеймяват хората, и си създават представи, и казват: „Бог казва, че не обича хора като мен, така че може би няма да ме спаси“. Това не е ли представа? Каква ще бъде последицата от тази представа? Независимо каква поквара имаш или какъв човек си, ти знаеш, че Бог не обича хората, които се бунтуват срещу Него, така че защо не се покаеш? Ако приемеш истината, ако се отървеш от покварата си и напълно се покориш на Бог, тогава Той няма ли да те харесва? Защо ограничаваш Бог, като казваш, че Той няма да те спаси? Тези негативни мисли, които имаш, ще ти попречат да следваш Бог и да изживееш Неговото дело, ще те накарат да останеш в застой и да се оставиш на отчаянието, и дори да отхвърлиш Бог. Антихристите и злите хора се появяват в някои църкви и създават смущения, като по този начин подвеждат някои хора — дали това е нещо добро, или лошо? Дали това е Божията любов, или Бог си играе с хората и ги разкрива? Не можете да разберете това, нали? Бог привежда всички неща в Своя служба, за да усъвършенства и спаси онези, които иска да спаси, и това, което онези, които искрено търсят и практикуват истината, придобиват в крайна сметка, е истината. Някои, които не търсят истината, обаче се оплакват, като казват: „Не е правилно Бог да върши делото Си по този начин. Той ме кара да страдам толкова много! Почти се присъединих към антихристите. Ако това наистина е подредено от Бог, как може Той да позволи на хората да се присъединят към антихристите?“. Какво се случва тук? Това, че не следваш антихристите, доказва, че имаш Божията закрила. Ако се присъединиш към тях, това е предателство към Бог и Той вече не те иска. Така че, хубаво или лошо е, че тези антихристи и зли хора предизвикват смущения в църквата? Отстрани изглежда, че е нещо лошо, но когато тези антихристи и зли хора бъдат разкрити, тогава ти ставаш по-проницателен, те биват изчистени и твоят духовен ръст пораства. Когато в бъдеще отново срещнеш такива хора, ти ще имаш проницателност за тях още преди да са показали истинското си лице и ще ги отхвърлиш. Това ще ти позволи да си извадиш поуки и да извлечеш ползи. Ще знаеш как да разпознаваш антихристите и повече няма да бъдеш подвеждан от Сатана. И така, кажете Ми, не е ли хубаво да има антихристи, които да смущават и да подвеждат хората? Едва след като преживеят до този етап, хората ще могат да разберат, че Бог не е действал в съответствие с техните представи и фантазии и че Той позволява на големия червен змей да създава неистови смущения и на антихристите да подвеждат Божиите избраници, за да може да използва Сатана в Своя служба, за да усъвършенства Божиите избраници, и едва тогава хората ще разберат Божиите усърдни намерения. Някои хора казват: „Два пъти съм подвеждан от антихристи и все още не мога да ги различавам. Ако се появи още по-хитър антихрист, отново ще бъда подведен“. Тогава нека това се случи отново, за да можеш да го изживееш и да си извадиш поука — Бог трябва да прави нещата по този начин, за да може да спаси човечеството от влиянието на Сатана. Тук могат да се използват две фрази, за да се опише начинът, по който Бог върши делото Си, и те са, че различните начини, по които Бог върши делото Си, са необикновени и отвъд въображението на обикновените хора. Защо определям Божието дело, като използвам тези две фрази — „необикновено“ и „отвъд въображението“? Защото поквареното човечество не може да разбере тези неща и не разбира истината, нито начина, по който Бог върши делото Си, или мъдростта на Бог в борбата Му срещу Сатана — цялото човечество дава на заето за тези неща. Тогава как хората все още могат да таят идеи и представи? Това е така, защото получават малко знания, разбират някоя доктрина и имат свои предпочитания, и така си създават определени представи и фантазии. Когато обаче става дума за духовния свят и за делото, което Бог върши, те изобщо не разбират тези неща. В последните дни Създателят се изправя директно пред цялото човечество и изрича Своите слова. Това се случва за пръв път от сътворението на света. Тоест Той се изправя пред цялото човечество и открито извършва дела по този начин, огласява Своя план за управление, а след това го прилага и осъществява сред човечеството — това се случва за пръв път в историята. Хората не познават и са чужди на този свят на Божията мисъл, на Божията същност и на начина, по който Бог действа, затова е нормално да таят представи за тези неща, но това не означава, че те съответстват на истината. Независимо колко нормални са представите на хората, те все пак са в разрез с истината, не съответстват на Божиите слова и са в противоречие с Божиите намерения. Ако тези представи не бъдат преодолени своевременно, те ще бъдат огромна пречка за хората да изживеят Божието дело и за собственото им навлизане в живота. Затова, когато става въпрос за човешки представи, колкото и те да са в съгласие с фантазиите и идеите на хората, щом не съответстват на истината и на Божиите слова, тогава всички те противоречат на истината и се противопоставят на Бог, и не са съвместими с Него. Независимо доколко представите на хората са съгласно техните фантазии, те винаги трябва да се опитват да ги различават. В никакъв случай не бива да приемат сляпо своите представи. Какво трябва да приема човечеството? Човечеството трябва да приема Божиите слова, истината и всички положителни неща, които идват от Бог. Що се отнася до нещата, които са свързани със Сатана, независимо колко добри или колко съответстващи на собствените им фантазии са тези неща, хората не бива да ги приемат, а да ги отхвърлят. Само по този начин хората могат да постигнат покорство към Бог и да изпълнят изискванията на Създателя.
Представите на хората могат да бъдат преодолени само чрез Божиите слова и чрез използване на истината. Те не могат да бъдат загърбвани чрез проповядване на доктрина и чрез увещания — не е толкова лесно. Хората не се ангажират с праведните неща, а са склонни да се вкопчват в различни представи или в нечестиви, изопачени неща, които трудно загърбват. Каква е причината за това? Причината е, че имат покварен нрав. Независимо дали човешките представи са големи, или малки, дали са сериозни, или не, ако хората нямат покварен нрав, тези представи са лесни за преодоляване. В крайна сметка представите са просто начин на мислене. Но поради видовете покварен нрав на хората, като надменност, непреклоннност и дори нечестивост, представите се превръщат във възпламенител, който кара хората да влизат в конфликт с Бог, да Го разбират погрешно и дори да Го осъждат. Кой все още може да се покорява на Бог и да Го възхвалява, когато има представи за Него? Никой. Като таят представи, хората просто се конфронтират с Бог, оплакват се от Него, съдят Го и дори Го заклеймяват. Това е достатъчно, за да се покаже, че представите възникват в рамките на покварения нрав, че появата на представи е разкриване на покварен нрав, а всички видове разкрит покварен нрав се проявяват в бунт и противопоставяне срещу Бог. Някои хора казват: „Имам представи, но не се противопоставям на Бог“. Това са измамни приказки. Дори да не казват нищо, в сърцата си те все още са конфликтни и поведението им е конфликтно. Могат ли такива хора все пак да се покоряват на истината, когато са такива? Това е невъзможно. Ръководени от покварен нрав, те се вкопчват в представите си — това е причинено от покварения им нрав. И така, щом се преодолеят представите, се предолява и поквареният нрав на хората. Ако поквареният нрав на хората е предолян, тогава много от техните незрели, детински мисли и дори нещата, които вече са се превърнали в представи, не са проблем за тях. Те са само мисли и не влияят на изпълнението на дълга ти или на покороството ти пред Бог. Представите и поквареният нрав са свързани. Понякога една представа е в сърцето ти, но не ръководи действията ти. Когато не накърнява непосредствените ти интереси, ти не ѝ обръщаш внимание. Това, че не ѝ обръщаш внимание, не означава обаче, че в представата ти няма покварен нрав, и когато се случи нещо, което е в противоречие с твоята представа, ти се вкопчваш в нея с определено отношение – отношение, което се обуславя от твоя нрав. Този нрав може да бъде непреклонност, може да бъде надменност и може да бъде порочност. Той те кара да се провикваш към Бог и да казваш: „Моята гледна точка е многократно научно потвърдена. Хората са се застъпвали за нея в продължение на хиляди години, така че защо аз да не мога? Нещата, които Ти казваш и които са в противоречие с човешките представи, са погрешни, така че как можеш все още да твърдиш, че те са истината, че те са над всичко останало? Моята гледна точка е най-висшата сред всички човешки гледни точки!“. Една представа може да доведе до това да се държиш по този начин, до такива шумни заплахи. От какво е предизвиквано това? (От покварен нрав.) Точно така, то е предизвикано от покварен нрав. Има пряка връзка между представите и покварения нрав на хората и техните представи трябва да бъдат преодолени. След като хората се справят с представите си за вярата в Бог, за тях става лесно да се покорят на правилата на работата в Божия дом и така по-спокойно да изпълняват добре дълга си, да не поемат по заобиколни пътища, да не прекъсват и смущават, и да не правят нищо, което позори Бог. Ако хората не се справят с представите и фантазиите си, за тях става лесно да вършат неща, които предизвикват прекъсвания и смущения. В по-сериозни случаи представите на хората могат да породят у тях всякакви конфликти с Божието въплъщение. Като говорим за представи, те със сигурност са погрешни възгледи, които са в противоречие с истината, напълно се противопоставят на истината и могат да предизвикат у хората всякакви противоречиви чувства спрямо Бог. Този конфликт те кара да поставяш под съмнение Христос и да станеш неспособен да Го приемаш или да Му се покоряваш, като същевременно се отразява и на твоето приемане на истината и на навлизането ти в истината реалност. В още по-сериозни случаи различните представи на хората за Божието дело ги карат да отричат Божието дело, начините, по които Бог върши делото Си, както и Божието върховенство и Божиите подредби – в този случай те нямат никаква надежда за спасение. Независимо за кой аспект на Бог хората имат представи, зад тези представи се крие техният покварен нрав и те могат да доведат до влошаване на този покварен нрав, като дават на хората още по-голямо извинение да се отнасят към Божието дело, към самия Бог и към Божия нрав, като използват собствения си покварен нрав. А това не ги ли окуражава да се противопоставят на Бог със своя покварен нрав? Това е последицата за човека от представите.
Макар че и преди често сме говорили за човешките представи, никога не сме разговаряли систематично и подробно за това за какви аспекти и въпроси хората таят представи и какъв вид представи си създават. Чрез днешното общение и разнищване точка по точка по този начин ви дадох ясна насока, която да следвате, за да знаете какъв вид представи имате и за да можете след това да имате път за тяхното преодоляване една по една. Ако хората могат да преодолеят тези представи една по една, всички аспекти на истината ще им стават все по-ясни. По този начин и пътят им напред ще става все по-ясен, а пътят, по който вървят във вярата си в Бог, ще става все по-солиден и светъл, колкото по-далеч отиват.
20 септември 2018 г.