Откъде трябва да започне човек, когато прави първата стъпка към навлизането в живота? Какво трябва да има той, за да постигне навлизане в живота? Какви са най-съществените и важни неща, към които трябва да се стреми и които трябва да придобие човек, за да навлезе в истините реалности? Мислили ли сте някога върху тези въпроси? Какво представлява навлизането в живота? Навлизането в живота е промяна в ежедневния живот на човек, в неговите действия, в житейската му посока и в целта на стремежа му. В миналото той е бил глупав и невеж, действал е винаги в съответствие с мислите, представите и фантазиите си, но чрез Божието разобличаване, поене и приток сега човек може да разбере, че трябва да действа в съгласие с Божиите слова. В допълнение, в резултат на Божиите слова този човек е претърпял промяна в ежедневието си по отношение на възгледите и стила на поведението си и по отношение на посоката и целите в живота си. Това е навлизане в живота. Каква е основата на навлизането в живота? (Словата на Бог.) Правилно. Навлизането в живота е неделимо от словата на Бог. То е неделимо от истината. Всяко слово, което Бог изрича, е истината. Какво се проявява в хората, които са постигнали навлизане в живота? (Те са способни да се уповават на Божиите слова, за да живеят.) Правилно. Те са способни да се уповават на Божиите слова, за да живеят. Всички техни действия, реч, мисли за проблеми, гледни точки, позиции и възгледи се уповават на Божиите слова и на истината. Тези проявления показват, че такива хора са постигнали навлизане в живота. Тогава с какво най-вече е свързано навлизането в живота? (С Божиите слова.) Свързано е с Божиите слова и с истината. Тогава може ли някой да определи човек с навлизане в живота като човек, който се стреми към истината, и човек, който истински се стреми към истината, като човек с навлизане в живота? (Да.) Каква е целта на определянето на нещата по този начин? В каква посока трябва да насочим общението си? (Към стремежа към истината.) Стремежът към истината е основната тема, по която искам да разговарям с вас днес. Понастоящем вие не сте много наясно с връзката между навлизането в живота и стремежа към истината — това не е много явно за вас. Аз винаги разговарям за навлизането в живота и промените в нрава, и разнищвам пътя на Павел. Каква е основната тема, до която се свежда всичко това? Тя е стремежът към истината. Независимо дали разнищвам пътя, следван от Павел, или говоря за пътя към съвършенството, следван от Петър — независимо за какво говоря, в крайна сметка, какъв път целя да накарам всички да следват? (Пътят на стремеж към истината.) Когато хората са способни да се стремят към истината, да навлязат в истините реалности, да живеят в съответствие с Божиите слова, да разбират Божиите намерения и да вършат нещата в съответствие с принципите на Божиите слова, тогава не са ли ясни целите, към които хората се стремят, и пътищата, които следват? (Да, ясни са.) Стремежът към истината е тема, която е невъзможно хората да избегнат, когато вярват в Бог, опитват се да променят нрава си и се стремят към спасение. Само онези, които се стремят към истината, са истински вярващи и могат да постигнат спасение. Някои хора са пламенни и желаят да отдадат всичко на Бог, но не са непременно хора, които се стремят към истината. Макар че всеки иска да се стреми към истината, някои хора имат лоши заложби, липсва им способност за възприемане и не могат да схванат истината. Някои хора нямат духовно разбиране. Колкото и да слушат проповеди, те никога не разбират, нито разбират, когато четат Божиите слова. Те винаги възприемат нещата изопачено се опитват да прилагат правила. Това са хора, които нямат духовно разбиране. В църквата има хора, които имат духовно разбиране, и такива, които нямат духовно разбиране. Има хора с лоши заложби, на които им липсва способност за възприемане, и такива с добри заложби, които имат чисто възприемане на Божиите слова. Има хора, които се стремят към истината, и такива, които не се стремят. Всички тези различни типове хора имат различни състояния и проявления и трябва да можете да ги различавате ясно.

Нека да започнем, като обсъдим първия тип хора — онези, които нямат духовно разбиране. Например ако разговаряме за даден аспект на истината и след като приключим общението върху този аспект от истината и човешките състояния, отношения, намерения и проявления, има някои хора, които не разбират казаното, не разбират за какво сме разговаряли, хора, които не могат да се съпоставят с него и не знаят каква връзка имат тяхното поведение и проявления, техният покварен нрав и тяхната природа същност с истината, за която сме разговаряли. Те също не знаят какво общо има това с нещата, към които се стремят в живота си, или защо е била изнесена тази проповед — всичко, което разбират от нея, е доктрина и в нея те разчитат правила. Когато някой ги попита какво са разбрали, те казват: „Макар че днес разговаряхме по много теми, основната беше една: ако нещо се случи, молете се повече“. Има други, които казват: „Разбирам. Бог кара хората да са добри, да не правят лоши неща и да извършват много добри дела. Бог харесва това“. Има и други, които казват: „Бог казва на хората, че трябва да отдават всичко на Бог и да дават много от себе си“. Разбрали ли са те Божиите слова? (Не.) Всички тези хора мислят, че са разбрали словата Му, но всъщност те търсят опипом в мрака и се хващат само за едно изречение от словата Му. Тяхното разбиране е твърде едностранчиво и те изобщо не разбират какво е имал предвид Бог. За хората, които не разбират Божиите слова, независимо колко казва Бог, всичко, което те виждат, са правила, доктрина, един вид теория, един вид гледна точка или един вид изказване. Когато стане въпрос за прилагането му на практика, как го прилагат на практика? Например когато говорим за истината за покоряването пред Бог, след като слушат, те казват: „Ще направя това, което Бог ми каже. Това означава да слушам словата Му и да Му се покорявам“. Не е ли това твърде опростено? Това е всичко, което те могат да разберат. Те не разбират кой начин на практикуване на Божиите слова е истинско покорство пред Него, как да търсят Божиите намерения и да постигнат покорство пред Бог, как да следват насоките на Светия Дух и как да практикуват истината в съответствие с Божиите слова, да не говорим как да застанат на страната на Бог и да защитават църковното дело. Колкото повече нещо е свързано с истините, които са ключови за покоряването пред Бог, толкова по-неспособни са те да го схванат. Всичко, което знаят да правят, е да следват правила. Това означава да нямаш духовно разбиране. Освен да следват правилата и да заседнат в коловоза на собственото си мислене, хората, които нямат духовно разбиране, са неподатливи на разума. Какъв е основният израз на хората, които нямат духовно разбиране? (Да следват правила.) Той е да следват правила. Те често взимат някое изречение или събитие и го определят като правило или метод за следване. Тогава тези хора отнасят ли се към истината по същия начин? (Да.) Онези, които нямат духовно разбиране, помнят един аспект от проявленията на истината, за който ти разговаря днес. Те определят онези думи и поведения като правила, които трябва да се практикуват, и помнят всяко от тях безпогрешно. После, следващия път, когато попаднат в различна ситуация, ако никой не разговаря, те ще използват онези предишни методи и правила безразборно и ще ги приложат на практика. Това е конкретно проявление на хората, които нямат духовно разбиране. Как се чувстват такива хора, докато следват правилата? (Уморени.) Те не се чувстват уморени. Ако се чувстваха така, щяха да спрат. Те чувстват, че практикуват истината. Не чувстват, че следват набор от правила, нито чувстват, че нямат духовно разбиране. Още по-малко чувстват, че нямат разбиране за истината или че нямат разбиране за това какво са истините принципи. Напротив, те мислят, че са разбрали практическата страна на истината, както и принципите на този аспект от истината. В същото време мислят, че са разбрали Божиите намерения и че ако действат съгласно с техните правила, ще са навлезли в този аспект от истината реалност, ще са удовлетворили Божиите намерения и ще са приложили истината на практика. Не мислят ли така хората, които нямат духовно разбиране? (Да, така е.) В съгласие ли е този начин на мислене със стандартите, изисквани от Бог? Да се практикува като се следват правила, проявление на стремежа към истината ли е всъщност? (Не, не е.) Защо не? (Защото, когато нещо се случи, те не търсят истината и не полагат усилия да размишляват по въпроса. Те просто се придържат упорито към начина, по който винаги са правили нещата.) Точно така действат хората, които нямат духовно разбиране — те упорито се придържат към старите начини, мързеливи са, не търсят истината, когато се случи нещо, и не мислят върху нещата, нито ги изследват. Също така, дори ако ги изследват, способни ли са да разберат какво означават? (Не.) Защо не разбират? (Защото нямат духовно разбиране.) Правилно. Това, до което се свежда въпросът, е, че хора като тях нямат духовно разбиране и никога няма да разберат истината.

Всъщност в сърцата си хората, които нямат духовно разбиране, искат да се стремят към истината, но подхождат към това погрешно. За да сме точни, те се уповават основно на следването на правила, спазването на ограниченията и придържането към доктрина или прилагането на начините, по които другите хора правят нещата, и имитирането на техните думи. Тогава каква е същността на такъв човек? Защо той се отнася към следването на правила като към практикуване на истината и мисли, че практикуването па този начин е стремеж към истината? Защо възниква този проблем? Има първопричина — можете ли да я видите? (Те се отнасят към възгледите, представите и фантазиите си като към истината. Те не разбират Божиите слова и не схващат истински Божиите намерения.) Това е една част. Какво още? (Те са надменни и самоправедни, и когато се случи нещо, не търсят истината. Отнасят се към нещата, които мислят за правилни, като към истината.) Някои хора, които нямат духовно разбиране, са такива, но проблемът не се корени в това. Какво кара такива хора да се проявяват по този начин? Хората, които нямат духовно разбиране и обичат да следват правила, слушат проповедите много добросъвестно, особено когато засягат практиката им. Например как да изпълняват дълга си и как да правят добре нещата, които трябва да правят. Те са внимателни, но основният проблем е, че не могат да съпоставят своето състояние с това, което чуват в проповедите. Например ако в тях се говори за човешкото непокорство, след като го чуят, те мислят: „Непокорен? Не и аз! Ако на хората не е позволено да са непокорни, тогава ако в бъдеще попадна на ситуация като тази, не трябва да се обаждам. Трябва просто да я понеса и да разчета тона и изражението на хората. Ще се ослушвам какво казват хората около мен и как правят нещата и ще ги следвам. Така няма да съм непокорен, нали?“. След като изслушат една проповед, заключенията, до които стигат, са просто набор от собствената им логика и методи на практикуване. Те нямат реакция на всички състояния, разобличени в проповедта, и не могат да ги съпоставят със себе си. Умът им е объркан. Какво имам предвид под „объркан“? Те не знаят за какво всъщност става въпрос в проповедта. Вътрешно си мислят: „За какво се разговаря? Защо не е изложено с по-прости термини? Днес темата на общението е тази, а утре ще е нещо друго“. От тяхната гледна точка практикуването на истината е лесно: просто прави, каквото искат от теб. Що се отнася до всички състояния и покварен нрав, които са изобличени в проповедта, те не могат да се съпоставят с тях. Умът им е замъглен и не може да реагира, когато стане въпрос за това какви мисли, идеи и различен вид покварен нрав разкриват хората при всякакви обстоятелства в процеса на навлизане в живота. Те не могат да различат подробностите, нито да направят съпоставка със себе си. Как се чувстват хората, които не могат да направят съпоставка със себе си, след като са слушали истината? (Те мислят, че става дума за други хора и че това няма нищо общо с тях.) Така е. Това е основната им черта. Те не могат да направят съпоставка със себе си. Когато виждат слова, изобличаващи покварените състояния на хората, те мислят, че става въпрос само за другите хора. Те могат да признаят, когато се разобличават обикновени или разпространени проблеми на хората, но когато става дума за словата, отнасящи се към покварения нрав или човешката същност, те категорично не ги приемат. Няма да ги признаят при никакви обстоятелства — сякаш признаването им ще означава, че са заклеймени. Това е проблемът, който споделят всички хора без духовно разбиране. Когато се сблъскат с Божието разобличаване на всеки вид състояния и проявления, които имат хората, и всеки начин, по който тяхната природа същност се разкрива, те не приемат нищо от това, нито го съпоставят със себе си, нито размишляват. Вместо това те често взимат тези слова и проблеми и ги проектират върху другите хора, като мислят, че нямат нищо общо с тях самите. Такива хора не само не приемат истината, но нямат и нормални мисловни процеси, думите им са уклончиви и заобиколни, а въпросите, на които отговарят, не са тези, които са им зададени. Например ако ги питаш дали вече са яли, те казват, че не искат вода. Ако ги питаш дали им се спи, те отговарят, че не са жадни. Често са в такова объркано състояние и с такава объркана нагласа. Така се проявяват хората, които нямат духовно разбиране. Във всяка църква има хора, които нямат духовно разбиране. Макар че имат сходни проблеми помежду си, те имат и леки различия. Има ли хора, на които изцяло им липсва духовно разбиране? (Да.) Хора, които са вярвали в Бог по-малко от три години, са много ненаясно с неща като вярването в Бог, навлизането в живота, стремежа към истината, стремежа към промяна на нрава им и усъвършенстването им. Те се уповават само на страстта да изпълняват дълга си, правят това или онова за Бог, и са на етап да полагат усилие и да се трудят. Те не разбират нещата, свързани с навлизането в живота, и нямат абсолютно никаква концепция за навлизането в живота и стремежа към истината. Те просто обичат да правят нещата външно, и се отдават на страстта си към това. Това са хората, на които изцяло им липсва духовно разбиране. Може ли някой, на когото изцяло му липсва духовно разбиране на този етап, да бъде обозначен като човек, който не се стреми към истината? (Не.) Те не са вярвали в Бог достатъчно дълго, затова още не могат да бъдат обозначени така. Тъй като все още са на етапа на страстта, не разбират нищо за целите на Божия план за управление, за човешкия път към спасението или за различните пътища, които всеки вид хора следват, затова липсата им на духовно разбиране може да бъде простена. Тя е нещо нормално. Колкото до тези, които вече разбират какво е навлизането в живота и вече са започнали да се запознават с всички истини, отнасящи се до навлизането в живота и промяната в нрава, има ли сред тях такива, на които напълно да им липсва духовно разбиране? (Да, има.) Те все още съществуват. Дори ако някой, на когото напълно му липсва духовно разбиране, желае в сърцето си да се стреми към истината, той не може да я постигне, затова може да се каже със сигурност, че няма как хората, на които напълно им липсва духовно разбиране, да са хора, които се стремят към истината. И няма абсолютно никакъв начин техните проявления да са на хора, които се стремят към истината.

Какви са различните начини, по които се проявяват хората, които имат духовно разбиране, и онези, които нямат духовно разбиране? Хората, които нямат духовно разбиране, са по принцип неосъзнати и невежи за истините, за които разговаря Бог, както и за състоянията, контекста и указанията в словата Му, и не могат да се съотнесат с тях. Онези, които имат духовно разбиране, са точно обратното. Например ако разговарям за човешкото непокорство и че в непокорството има непримиримост, егоистичност и упорита глупост, както и погрешно разбиране за Бог, и противопоставяне и противодействие срещу Него, когато говоря за състоянията, спадащи към тази тема, независимо дали давам пример, дали говоря за някоя страна на истината, дали засягам състояние, което съществува в сърцето ти, или разговарям по теми за истините принципи, ако ти наистина разбираш чутото, тогава си човек, който има духовно разбиране. Ако разбираш чутото и си способен да го приложиш на практика, тогава си човек, който практикува истината. Когато хората, които имат духовно разбиране, чуват Божиите слова, те са способни на чисто възприемане и могат дори да разберат истината. Независимо за какво говори Бог, те са способни да продължат и да направят съпоставка между своето състояние и Божиите слова и да намерят път за практикуване. Това е проявлението на това да имаш духовно разбиране. След като хората, които имат духовно разбиране, прочетат Божиите слова, тяхното сърце се озарява и те придобиват нещо от тях. Духът им е особено свободен и те усещат, че има път, който могат да следват. Следователно всеки път, когато слушат проповед, те придобиват нещо от нея и всеки път, когато четат Божиите слова, те се обогатяват. Така се проявява духовното разбиране. Независимо за какво разговаря Бог, след като онези, които имат духовно разбиране, го чуят, в ума им се появяват образи и когато Бог разобличава човешките състояния, те могат да направят съпоставка. Когато Той говори за погрешните разбирания за Бог, те прилагат това към своето състояние и осъзнават: „Това мое изискване и тези фантазии, които имам, са всъщност погрешни разбирания за Бог“. Те са направили връзката. Когато Той говори за противопоставянето и противодействието спрямо Бог, ако те имат същите тези емоции, живеят в същите състояния и имат този нрав и същност в себе си, могат да ги съпоставят. Какъв вид неща могат да използват, за да съпоставят? Мислите, идеите или действията и поведенията, които показват. Всички тези неща могат да бъдат използвани за съпоставяне. Когато хората могат да разберат какво казва Бог и да разберат за какво точно говори Той, и да знаят, че тяхното поведение, разкривания, проявления, състояния и същност отговарят на тези, които Бог е изобличил и за които се говори в проповедите, тогава те са проявили духовно разбиране. Можете ли да кажете дали имате духовно разбиране или не? (Понякога имам, а понякога нямам.) Това може да се поправи, но ако нямате изобщо никакво, това вещае беда. Ако през повечето време знаете за какво говорят Божиите слова, дори ако не можете да ги съпоставите със себе си, но знаете, че имате такива състояния, или сте ги забелязали в други хора и знаете този аспект от истината и как трябва да навлезете в нея, това вече се смята за духовно разбиране. Способен ли е обаче такъв човек да проявява духовно разбиране всеки път, когато чуе проповед? Не, понякога той има духовно разбиране, а понякога няма, тъй като навлизането в живота засяга много аспекти на истината. Има някои истини, които разбираш и в които си навлязъл, и други, които не разбираш и в които още не си навлязъл. Има някои истини, с които не си се срещал изобщо и за които дори не си чувал. Сега вече си ги чул, но е трудно да кажеш дали можеш да ги разбереш или не, и дори може да имаш представи или погрешни разбирания за тях. Това обаче е нормално. Ако има някои аспекти на истината, които разбираш, тогава това са аспектите, за които имаш духовно разбиране. Ако има някои аспекти на истината, които не разбираш — те са аспектите, за които нямаш духовно разбиране. Ако има някои аспекти от истината, за които никога не си чувал и които още са ти доста чужди, или за които дори имаш представи, това са аспектите, в които още повече ти липсва духовно разбиране. Трябва да преминеш период на преживяване, докато разбереш истината, преди да постигнеш духовно разбиране в тези аспекти. Например някои хора имат погрешни разбирания за Бог, но все пак мислят: „Не разбирам погрешно Бог. Никога не съм разбирал погрешно Бог. Не бих могъл да обичам достатъчно Бог! Затова как мога да Го разбирам погрешно?“. Това са думите, които изричат хората без духовно разбиране. А може да кажеш: „Хората често разбират погрешно Бог, не те не могат да го контролират. Погрешното разбиране избуява по всяко време и навсякъде. В този момент обаче аз изглежда не осъзнавам никакви аспекти, в които съм имал погрешни разбирания за Бог или съм бил в противоречие с Него. Трябва да премислям внимателно нещата, да имам преживявания и да се моля на Бог и да Го помоля да устрои ситуации, за да ми разкрие тези неща“. Това е идеално. Това е желанието, което трябва да имате в ума си — трябва да продължавате да се стремите към подобрение. Ако някой каже: „Аз никога не съм разбирал погрешно Бог. Това се отнася за други хора“ — фактът, че може да каже нещо толкова абсурдно, показва, че няма духовно разбиране. Какъв нрав разкриват най-вече хората, които нямат духовно разбиране? Надменност и упорита глупост. Какво е упорита глупост? Означава, че сте едновременно глупави и упорити. Как се проявява тя по-конкретно? (Хората не осъзнават покварения нрав, който всеки друг може да види, и мислят, че те не го притежават. Те са също особено самоправедни и мислят, че имат право.) Те не само мислят, че нямат този аспект на поквара, те също мислят, че се справят добре. Вътрешно са контролирани от своя надменен нрав и мислят, че никога не биха направили нещо подобно. Независимо какво казват другите хора, докато те самите не осъзнаят, видят или преживеят нещо, те мислят, че няма нужда да размишляват над него и да го разбират или да го приемат. Това е упорита глупост. Как можем да опишем упоритата глупост по друг начин? Това е, когато сте неподатливи за разума. Има ли и други термини? (Тъпота.) Да, упоритата глупост е свързана предимно с тъпотата — те са едновременно глупави и упорити. Например другите хора казват: „Трябва да внимаваш. Ако винаги пиеш студена вода, това може да забави храносмилането ти и да те заболи стомахът“. А те отговарят: „Моето тяло е в отлично здраве. Нищо ми няма. Тревожиш се напразно“. Не е ли това упорита глупост? (Да.) Те изглеждат много упорити и глупави, защото не са преживели нещо и все пак са толкова самоправедни. Защо казвам, че са упорити и глупави? Защото нямат преживяване и все пак смеят да противоречат на това, което някой с преживяване им казва. Те не потвърждават точността на тези думи, нито си взимат поука от тях. Вместо това мислят, че са много прави, и не приемат това, което им казват другите хора. Това е упорито и глупаво, както и надменно и самоправедно. В своето навлизане в живота Петър беше способен да се учи от провалите на другите. Какво казват Божиите слова? (Бог казва, че Петър „усвоявал доброто от отминалите времена и отхвърлял лошото“ (Словото, т. 1, Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността).) Упоритите и глупави хора не могат дори да приемат нещата, които се случват пред очите им, и не се учат от тях. Хората възприемат това като глупаво, но то всъщност е проблем с нрава им — причинено е от надменен нрав.

Нека се върнем към темата за това как се проявяват онези, които имат духовно разбиране, и как се проявяват онези, които нямат духовно разбиране. Какво казах току-що за основния начин, по който се проявяват хората с духовно разбиране? Кажете Ми. (Хората, които имат духовно разбиране, могат да разбират кои човешки състояния разобличават Божиите слова и да ги съпоставят със своите собствени мисли, идеи, действия и поведение в ежедневието. Те могат да разберат какво казва Бог.) Изброихте повечето основни моменти. Когато хората, които имат духовно разбиране, прочетат Божиите слова на откровение, те са способни да ги съпоставят със себе си и да разпознаят за кои истини говорят Божиите слова, в какво трябва да навлязат хората, какъв човешки нрав изобличават словата Му и какви човешки състояния и проявления изобличават словата Му. Те са способни да отнесат всички тези неща към себе си и да ги осъзнават. Така се проявява духовното разбиране. По-рано, когато разговарях за това как се проявяват хората, които имат духовно разбиране, повдигнахме въпроса дали те имат духовно разбиране по всички въпроси. Имат ли? (Не. По отношение на някои неща те могат да се съпоставят със състоянията, които Божиите слова изобличават, и така проявяват духовно разбиране. От друга страна, по въпросите, за които още нямат преживявания, те не са способни да направят сравнение със себе си, затова нямат духовно разбиране.) Ако още не са преживели нещо и са неспособни да направят сравнение със себе си, тогава те нямат духовно разбиране. Тогава какво се случва, ако има неща, които са преживели, но нямат разбиране за истините, които се съдържат в тях, и не ги приемат, нито ги признават като истина — смята ли се това за духовно разбиране? (Не.) Това също не е духовно разбиране. Ако те не разбират, че нещата, които чуват, са истината — смята ли се, че имат духовно разбиране? (Не.) Има ли някой от вас, който проявява себе си по този начин? Например когато стане въпрос за истините за покорството, някои хора казват: „Ние трябва да се покорим по този въпрос. Хората няма какво да се хвалят и е техен дълг и задължение да бъдат покорни“. След като чуеш това, ти си мислиш: „Какъв вид истина е това? Да съм покорен и по този въпрос? Както аз виждам нещата, тук няма нужда да съм покорен!“. Не ви ли липсва духовно разбиране по този въпрос? (Да.) Всъщност колко дълбоки или плитки са преживяванията ви няма нищо общо с това. То е просто въпрос на това дали имате духовно разбиране или не. Ще ви дам пример. Когато Йов бил подложен на изпитание, какво казал? („Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) След като хората го чуят да казва това, могат ли да разберат истината в думите му? (Не.) Тогава имат ли хората духовно разбиране по въпроса? (Не.) Не, нямат. Всеки човек е способен да преживее тези две неща, че Бог дава и отнема, нали? (Да.) Ти вече си ги преживявал, но не разбираш истината, която се съдържа там, и в такъв случай имаш ли духовно разбиране по тези въпроси? (Не.) Не, нямаш. Каква истина се съдържа в думите, изречени от Йов? (Че Бог господства и властва над всичко.) Тя е, че Бог господства над всички въпроси и всички неща, и решението да даде или да отнеме е Негово. Тогава какво трябва да практикуват хората? (Покорство.) Правилно. Те трябва да се покорят, да приемат и да славят Божието върховенство. Когато хората разберат тези слова и истината, която се съдържа в тях, те имат духовно разбиране по този въпрос. Ако хората не разбират истината, съдържаща се в тези слова, тогава те нямат духовно разбиране по този въпрос. В момента вие имате ли духовно разбиране за думите на Йов? (Не.) Ако това, което разбирате, е доктрина, вие казвате: „Йов е имал добро преживяване. Бог казал, че Йов е праведен човек, затова всичко, което е направил, със сигурност трябва да е било съгласно истината и е можело да удовлетвори Божиите намерения“. Ти разбираш доктрината. Кога тази доктрина ще стане твоя истина реалност? (Когато Бог действително устрои обстоятелства, при които да отнеме от мен, и аз съм способен да Му благодаря и да Го славя, да се покоря на Бог, а не да се оплаквам и така да практикувам този аспект от истината.) Ти си способен да я практикуваш, но дали практиката ти следва правила и имитира другите, или е истинско разбиране, дълбоко в сърцето ти, на Божието върховенство? Тук има разлика, нали? Кое от двете е навлизане в истината реалност? Сега има много хора, които след като видят примера, даден от Йов, са способни да кажат същото, което и той е казал, но когато казват тези неща, дали просто му подражават, или техните думи, като тези на Йов, са изречени при разбирането за истината и факта, че Бог господства над човечеството — разбиране, дошло след няколко десетилетия на преживявания? Кое от тези е истината реалност? (Това, което идва от преживяването, е реалност.) Само нещата, които чувстваш и разбираш чрез преживяването, са истината реалност. Подражаването на неща, които другите казват, не е реалност. Фразата, която Йов е изговорил, има аспект на реалност в себе си, но когато същата фраза е изговорена от хора, които подражават на думите му, тя става лозунг, който те използват, за да се престорят и маскират като духовни хора. Тези хора са религиозни измамници. Някои хора, които са избрани за водачи в църквата и носят отговорност и статус, често разговарят с братята и сестрите за думите, изговорени от Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Как се чувстват хората, които слушат? Това, което изпитват е: „Тези думи са от Бог. Те са били дадени чрез просветлението на Светия Дух и Божието напътствие. Те са изключително практични“. По-малко от година след това онези водачи са освободени, заради неспособността си да вършат реална работа, забавят навлизането в живота на Божиите избраници и забавят напредъка на църковното дело — и след това стават негативни и се оплакват. Хората обичат да казват същите думи като Йов, но не са преживели същото като Йов и нямат дълбоко разбиране, преживяване или осъзнаване на тези думи. Следователно, когато ги изричат, те подражават ли им или говорят искрено? (Подражават им.) Щом стане въпрос за това какво мислят дълбоко в себе си, когато говорят, думите им включват техните лични чувства и са искрени. Имат желание, когато Бог им дава неща, да са винаги способни да Го славят и да Му благодарят за благословиите и даровете, които им е дал, а когато Бог им отнема неща, те изобщо да не се оплакват, но да са способни да славят Бог като Йов и да благодарят на Бог за напътствията и върховенството Му. Това обаче е само желание и все още не е нещо, което са преживели. Когато позицията и титлата им изчезнат и те станат просто редови вярващи, превръщат ли думите си в дела? (Не.) Не мога да кажа, че те изобщо не превръщат думите си в дела. Зависи какъв тип хора са. Хората, които се стремят към истината, използват тези думи, за да оценяват собственото си поведение, и ги използват като насока за преживяването си. Те са способни да ги отнесат към себе си и да открият в тях път за практикуване. Те не са твърде притеснени или негативни и са способни да изпълняват дълга си нормално. За разлика от тях хората, които не се стремят към истината и вместо това рецитират лозунги, са в беда. Те се проявяват различно. Кои са най-очевидните начини, по които сте виждали да се разкриват хората от този вид? (След като ги освободят, някои водачи не се опитват да се опознаят и не се покоряват. Те мислят, че освобождаването им е било нечестно, стават негативни и се оплакват. На следващите избори се борят, за да възстановят позицията си, и в крайна сметка стават антихристи и са отлъчени.) Това е най-тежкият случай. Какви други проявления има? (Някои хора просто работят обикновена работа, след като ги освободят, и не изпълняват дълг.) Какъв вид хора са това? Защо се хвалеха и рецитираха лозунги преди това? Те рецитираха нещата, за да ги чуят другите, и използваха тези лозунги, доктрини и сладкодумия, за да се разкрасят, да спечелят хората и да получат обожанието им. Това беше целта им. Какви други проявления има? (Преди да бъдат освободени, някои водачи и работници външно изглежда, че се стремят много, и казват „Йехова ми даде, Йехова ми отне“, но след като бъдат освободени, те са негативни и не могат да се съвземат, и дори нападат и се сърдят на хората, като мислят, че всичко, което са отдали и посветили на Бог преди, е било напразно, сякаш Божият дом им е задължен.) Хората, които казват тези неща и действат по този начин, имат сериозен проблем. Първо, човек трябва да различава природата на изричането на тези неща. Те не се стремят към истината, те просто подражават на думите на Йов. Те създават красива корона за главите си и се представят за духовни хора, за да се изтъкват и да подвеждат хората. Не е ли това проявление на подигравка с истината и богохулство? Кажете Ми, какъв вид хора са тези, които щом загубят славата, придобивките и статуса си, реагират особено силно, изпадат рязко в негативност, спират да изпълняват дълга си и влошават допълнително ситуацията, като се отписват като безнадеждни, и дори спират да вярват? (Това са хората с лоша човешка природа и злите хора.) Точно така. Хората с лоша човешка природа и злите хора определено не са хора, които се стремят към истината, но ако хората с добра човешка природа не се стремят към истината, те също ли ще се проявяват по този начин? Със сигурност да. Освен че злите хора се проявяват по този начин, има и друга ситуация, пряко свързана с това, към което се стремят хората, и пътя, по който вървят. Дори ако на повърхността изглежда, че хората, които не обичат истината, имат някаква човешка природа, от нея няма да произтече нищо добро и всички те имат зли същности, способни са да нарушават истината и да се противопоставят на Бог и ако имат статус, са способни да вършат зло. Има и друг, по-сериозен проблем — такива хора особено енергично се стремят към статус. Ако не им позволяват да получат статус или да бъдат водачи, сякаш им отнемат живота. Могат ли да го приемат? Когато имат статус, независимо колко страдат или колко лошо отношение понасят, те имат желание. Не може да се каже обаче, че това са хора, които се стремят към истината просто защото имат желание или защото страдат и плащат цена. Това би било грешно. Те се стремят към слава, придобивки и статус. Стремят се към ползите от статуса. По какъв начин това прилича на Павел? (Той се е стремил към корона.) Правилно. Той се е стремил към корона, към короната на праведността. Към това се стремят хората като Павел — те възприемат стремежа към корона като подходящ стремеж и като стремеж към истината. След това ще имате ли някаква проницателност за този тип хора? (Да.) Да предположим, че някой напада и се сърди на хората, след като е бил освободен и е загубил статуса си, и не обръща никакво внимание, нито говори на братята и сестрите, които вижда, и когато го помолят да разпространява евангелието, казва: „Няма да разпространявам евангелието. Няма да ти служа! Мислиш за мен само когато имаш нужда, но когато нямаш, ме избутваш настрани и ме освобождаваш. Не съм толкова глупав!“. Какви думи са това? Лесно ли е да се различат? Как този човек е вярващ? Той не е никакъв истински вярващ или добър човек. Кой тип хора имат най-силната реакция, след като ги освободят? (Хората, които се стремят към слава, придобивки и статус.) Току-що казахте, че хората от този тип имат лоша човешка природа или че не се стремят към истината или навлизането в живота. Това свързано ли е със същността на проблема? (Не.) Това, което казахте, изглежда има някакъв смисъл, но няма връзка със същността на проблема. То не е същността на проблема. Току-що казахте, че причината някои хора да се оплакват и да се отписват, след като ги освободят, е това, че имат лоша човешка природа. Защо казвам, че това е доктрина? Защото някои хора имат относително добра човешка природа и искрено се посвещават и отдават всичко на Бог, те просто не се стремят към истината, а винаги се стремят към престиж и статус. В резултат на това, когато в крайна сметка бъдат освободени, реагират извънмерно. Това показва, че начините, по които проявяват себе си, не са само проблем на лоша човешка природа, а проблем с техния нрав — нравът им е толкова тежко покварен! Някои хора обобщават това с една фраза: „Този човек не се стреми към истината. Това е причината“. Това твърдение е прекалено обширно. Има много начини, по които може да се прояви това, че не се стремиш към истината: например да се оплакваш, да не изпълняваш предано дълга си и т.н. Човек не може да обясни всеки проблем само с фразата „те не се стремят към истината“. Това е прекалено обширно и не е конкретно. Това е обяснение, основано на доктрина.

Сега ще разговарям за това как се проявява липсата на духовно разбиране. Какво отношение имат хората без духовно разбиране към истината? Как подхождат към собственото си състояние, проявления и покварата, която разкриват? Способни ли са да притежават проявленията на човек, който се стреми към истината? (Не.) Какъв е най-големият проблем тук? (Те не разбират кои човешки състояния или проявления изобличават Божиите слова и не са способни да използват тези неща, за да ги отнесат към себе си.) Те най-вече не могат да правят сравнения със себе си. Може ли да се каже, че разбират истината, ако не са способни да правят сравнения със себе си? (Не.) Ти говориш за едно нещо, но те винаги говорят за нещо напълно противоположно. Те са винаги в противоречие с теб и спорят с теб. Няма общ фокус по въпроса, който ти и те обсъждате, и не става въпрос за едно и също, но те все пак мислят, че са доста обосновани. Така се проявяват онези, които нямат духовно разбиране. Хората, които нямат духовно разбиране, не могат да разберат истината. Способни ли са те да се стремят към истината? (Не.) Това е обезпокоително. Ако те не са способни да се стремят към истината, могат ли да имат навлизане в живота? (Не.) Онези, които не се стремят към истината, не могат да имат навлизане в живота. Това е безусловно. Ако човек вярва в Бог от няколко години, но изобщо не разбира истината, дали тогава той е човек, който се стреми към истината? Със сигурност не. Някои хора казват: „Това невинаги е така. Макар че някои хора не разбират истината, те са много пламенни и се отричат от всичко, за да отдават всичко на Бог. Как може те да не са хора, които се стремят към истината?“. Правилен ли е този възглед? Когато оценяваме дали някой се стреми към истината, не можем да гледаме само дали се е отрекъл от всичко, за да отдаде всичко на Бог. Основното, което трябва да гледаме, е на какво отдава значение в сърцето си. Ако сърцето му отдава значение на практикуването на истината, навлизането в истината и придобиването на истината и ако е ефективен в навлизането в живота, тогава е човек, който се стреми към истината. Ако се е отрекъл и е отдал всичко, за да придобие корона и награда, и се е отричал и е отдавал всичко дълги години, страдал е много, но не е бил способен да разбере истината или да навлезе в реалността, и не е успял да разбере Бог, тогава дали неговото отричане и отдаване действително е стремеж към истината? Очевидно е, че той не е човек, който се стреми към истината, защото неговото отричане и отдаване няма за резултат разбиране на истината или навлизане в истината реалност. Следователно фактът, че се отрича и отдава, не означава, че се стреми към истината. Такива хора са точно като Павел. Павел е прекарал половината си живот да проповядва и да работи за Господ, но той не е придобил истината, нито e придобил Господ. Тогава можеш ли да кажеш, че Павел е човек, който се е стремил към истината? Когато стане въпрос за това дали човек се стреми към истината, е от съществено значение да видим дали целта, към която се стреми, и намерението му придават значение на придобиването на истината. Ако той наистина придава значение на полагането на усилия за истината и е ефективен в неща, като практикуването на истината и навлизането в реалността, само тогава той е човек, който се стреми към истината. Всеки, който истински се стреми към истината, е способен да практикува истината и само онези, които практикуват истината, имат навлизане в живота. Ако някой казва, че е човек, който се стреми към истината, но не практикува истината, тогава ще кажете ли, че този човек има навлизане в живота? Той със сигурност няма. Как би могъл някой, който не практикува истината, да има навлизане в живота? Това е напълно невъзможно. Ако той мисли, че е човек, който се стреми към истината и има навлизане в живота, тогава трябва да го попитате: „Какво е доказателството за твоето навлизане в живота?“. Не е достатъчно просто да приемете думите му. Ако няма доказателство, това, което казва, не е убедително. Ако казваш, че ти си човек, който се стреми към истината, колко истини разбираш? Колко истини си приложил на практика? В кои аспекти на истините реалности си навлязъл? Можеш ли да говориш за твоето свидетелство за преживяване? Ако не можеш да говориш за твоето свидетелство за преживяване, тогава мамиш и подвеждаш хората, като казваш, че си човек, който се стреми към истината. Защо казвам, че Павел не е бил човек, който се стреми към истината? Защото писмата, които Павел пише, не съдържат каквито и да е свидетелства за житейско преживяване. Той не е бил способен да говори за истинско разбиране на Бог, камо ли да говори за любов или за покорство пред Господ Исус. Той дори не е имал разбиране за своя собствен покварен нрав. Просто е казвал, че е най-големият грешник. Казвал е това въз основа на факта, че е бил наказан заради противопоставянето си на Господ Исус. Като е казвал, че е най-големият грешник, той просто е признавал факта, че е съгрешил, като се е противопоставял фанатично на Господ Исус. Означава ли това, че той истински е разбирал собствения си покварен нрав и същност? (Не.) Ето защо казвам, че когато става въпрос за това в какво се състои стремежът към истината и какъв човек има навлизане в живота, то трябва да се определи въз основа на това дали той разбира истината и практикува истината, вместо на това какво сам казва. Сега разбирате ли какво ви казвам? Защо разговаряме в такива подробности? Необходимо ли е? (Да.) Защо е необходимо? Разговарям по този начин, за да разнищя погрешните ви възгледи, да поправя това, което погрешно смятате за вярно, да ви помогна да намерите изход, да се избавите от нещата, които погрешно смятате за верни и така да навлезете в пътя на истинския стремеж към истината. Тогава хората ще имат истинско навлизане в живота и ще са способни да постигнат истински стремеж към истината. Хората, които нямат духовно разбиране, не разбират въпросите на навлизането в живота или на промяната в нрава. Те мислят, че вече са променили много аспекти от себе си и са постигнали навлизане в живота. Например те са променили някои лоши навици: не ядат твърде много, не спят твърде много, не са мързеливи и са по-усърдни отпреди, затова мислят, че това означава, че имат навлизане в живота. Има други хора, които мислят как преди все са хокали хората, но вече не го правят. Вече могат да казват хубави и конструктивни неща на хората и понякога могат да им помагат. Понеже могат да правят това, те смятат, че вече практикуват истината и са претърпели промяна. Някои хора мислят, че имат навлизане в живота, защото могат да се откажат от стремежа към слава, придобивки, статус и физически удоволствия. Това е общ проблем за всички хора. Те са практикували това, което разбират, което мислят за правилно и добро в съответствие с техните представи, и вече са се справили с много лоши навици и проблемни черти на плътта си или са променили режима на живота си заради вярата си в Бог и стремежа към истината. В същото време те са се отрекли от много плътски ползи, отрекли са се от семейството и работата си и са изоставили брака си и светския живот. Мислят, че са се променили и са спасени, и казват: „Можех ли да допусна да изгубя всичко това, ако не вярвах в Бог? Можех ли да направя толкова голяма промяна?“. Не е ли това най-погрешната представа, която вярващите имат? (Да, така е.) Независимо дали хората имат духовно разбиране, или не, всички те имат това погрешно схващане. Защо казвам, че това е погрешно схващане? Защо казвам, че тук има сериозен проблем? Главно защото хората вярват в Бог, но не разбират намеренията Му, което означава, че не разбират какво точно изисква Бог от хората. Вместо това те мислят в съответствие с човешките представи и фантазии, вярват, че като могат да се избавят от семейството, работата, чувствата, светския живот, зависимостите на плътта и дори от собствеността си, това означава, че имат навлизане в живота. Това е погрешно разбиране. Всъщност Божието намерение е, че когато хората вярват в Бог, те трябва да поправят покварения си нрав, да поправят проблема с противопоставянето на Бог и да преодолеят първопричината на греховете, които извършват. За да направят това, хората трябва да разбират истината и да разбират Божия нрав, преди да могат да се отърват от покварения си нрав и да постигнат истинско покорство пред Бог. Това изисква Бог от хората, а също и делото, което върши, за да спаси хората. Хората не знаят нищо за Божието дело, не виждат целта и ефекта, който Той иска да постигне с делото Си, затова подменят истината с човешки представи и фантазии и приемат човешките стремежи и това, което са способни да постигнат, за Божиите намерения и това, което Той изисква от хората. Това е погрешната представа, която хората имат, когато вярват в Бог. Нещата, които са способни да постигнат, само показват страстта им и когато те се отричат от неща, всъщност се опитват да сключат сделка с Бог — правят го в замяна на награда и корона. Те мислят, че такива сделки наистина си струват и че получават изгода от тях. Това е причината да се отричат от всичко. Отричането от неща не означава, че имат истините реалности, нито че са способни да се покорят на Бог. Макар да се отричат и да се отдават, разбират ли действително истината? (Не, не я разбират.) Ако не разбират истината, тяхното отричане и отдаване опетнено ли е? Най-вероятно. Тогава към какво точно се стремят, като се отдават и страдат по този начин? Такива хора никога не се интересуват каква е истината или какви са Божиите изисквания. Те винаги мислят, че тези неща нямат нищо общо с тях. В сърцата им каквото и да мислят, е правилно, каквото и да мислят, е добро и каквото и да мислят, е навлизането в живота. Това и практикуват и след като го практикуват, мислят, че Бог го отбелязва. Те гледат на тези неща като на разменна монета и капитал. Това проявления на стремежа към истината ли са? (Не.) Това са погрешни схващания, оформени от хора, които не се стремят към истината. Това е един от начините, по които хората с погрешно разбиране на навлизането в живота тълкуват нещата. Тогава как човек оценява и доказва, че тези неща не са проявление на стремежа към истина и че тези хора нямат навлизане в живота? Какви факти могат да се използват, за да се потвърди, че нещата, които казват, са погрешни? (Те действат без истините принципи.) Това е част от нещата. Те действат въз основа на своите представи. Отвън изглеждат като истински вярващи. Способни са да се отричат от нещата и да се отдават, но са безпринципни в действията си. Защо са безпринципни? Защото не се стремят към истината. Гледните точки, от които виждат нещата, са все същите представи и фантазии, с които са започнали. Такива хора имат един голям проблем: покоряват ли се на обстоятелствата, които Бог устройва? Разбират ли защо Бог е устроил тези обстоятелства? (Не.) Това достатъчно ли е да докаже, че нямат истинско навлизане в живота? (Да.) Те са направили много промени в лошите си навици и проблемни черти, и са направили много жертви. В крайна сметка обаче, когато ги изпитат, те не само не разбират Божието намерение, но и още са способни да се оплакват и не могат да се покорят. Какъв проблем е това? Че те нямат навлизане в живота. Хората, които нямат навлизане в живота, нямат истините реалности, не е ли така? (Да.) Когато се случи нещо, те се уповават напълно на своите представи, фантазии и естествени предпочитания. Когато станете наистина сериозни с тях и поискате да се покорят, те изобщо не са покорни. Те се уповават само на човешките доводи, извинения и фантазии и търсят всякакви начини да се защитят и да постигнат целта си на непокорство пред Бог и отричане на Божието дело. Има дори някои хора, които са толкова крайни, че не само са неспособни да се покорят, но и все още се опитват да измислят всякакви начини да докажат, че техните представи и фантазии са правилни, че методите и пътищата, които измислят, са правилни и че Божиите действия и устройства не са непременно правилни. Това разкрива, че те нямат никакво навлизане в живота. Всичко, което правят, всичко, което дават от себе си и което променят в себе си, не е навлизане в живота, това са просто зли навици, които повече не съществуват. Личните навици, режим и начинът им на живот малко са се променили и характерът на някои хора дори може да се е променил. Те говорят по-внимателно и по-възпитано, а външното им поведение може да е по-нормално, но когато вършат нещата, те нямат никаква истина реалност и никога не правят нещата в съответствие с Божиите слова или истината. Това са само техните собствени лични фантазии и желания. Те нямат истинско разбиране за Бог, знаят само как да говорят за малко духовна теория и не могат да се отърсят от човешките представи, фантазии и чувства. Какво мислите, жалки ли са тези хора? (Да.) Много такива хора ли има? (Да.) Откъде знаете, че са много? (Защото аз съм един от тях.) Това засяга нещо във вас, нали? Тогава поговорете за вашите преживявания в това отношение. (Аз ще споделя преживяване. Един брат ми посочи моите недостатъци пред много други братя и сестри и в този момент се почувствах унизен. За да възстановя гордостта си, се опитах да се защитя и оправдая. Не приех коментарите на брата.) Бил си възпрян от гордостта си. Защо хората винаги са възпирани от гордост? Защото хората с достойнство винаги са обидчиви, заради това ли? (Не.) Всъщност хората го правят, защото искат да поддържат идеален образ в очите на другите. Грижат се за своя статус и искат да се представят като съвсем идеални, без недостатъци. Искат да оставят идеално впечатление в ума на хората и да не позволят на хората да видят истината за това какви са в действителност. Това е последствие от надменен нрав. Разрешен ли е този проблем сега? (Не още. Все още го разкривам често.) Ако човек е способен да се самоанализира и разпознае своя покварен нрав, тогава това лесно ще се промени. Ако не се самоанализира, не е способен да разпознае покварения си нрав, безчувствен е към проблемите си и няма осъзнаване, тогава ще е трудно да се промени. Ако той вече има осъзнаване и усеща, че надменният му нрав е сериозен, че стремежите му са изкривени и че е все още далеч от стремежа към истината, а когато го кастрят, е негативен по няколко дни и винаги търси начини да възстанови гордостта си във всяка ситуация, тогава може ли този човек да се промени? За него е трудно да се промени. Затова как трябва да разреши този проблем? Стига просто да приеме истината и да се самоанализира, този човек все още има надежда да разреши проблема. Ако не може да приеме истината, тогава няма начин да го разреши. Ключът е в това, че хората трябва да имат решимост и желание да се стремят към истината. Когато имат сърце, което жадува силно за истината, те ще могат да обичат истината и да я приемат, и ще имат силата да практикуват истината и да се опълчат срещу плътта. Само чрез приемане на истината хората могат да поправят напълно проблема с покварения нрав и след като поквареният им нрав бъде поправен, те ще могат да практикуват истината и ще имат навлизане в живота.

Онези хора, които нямат духовно разбиране и винаги тълкуват погрешно истината и навлизането в живота, смятат, че стремежът към истината е лесен, че той е единствено промяна на няколко лоши навици или проблемни черти, или понякога отказване от нещата, които са в техен интерес, че стига да не вършат зло и да постоянстват във вярата си до края, те са придобили живот и могат да разменят тези неща за Божиите награди и благословии. Хората, които основават вярата си в Бог върху подобни възгледи, приличат ли на хората, които се стремят към истината? (Не.) Могат ли хората, които не се стремят към истината, да имат навлизане в живота? (Не.) Има много хора, които изобщо не са наясно какво е навлизането в живота. Те смятат, че човек има навлизане в живота просто като полага някакво усилие, като изпълнява някакъв дълг, като променя някои лоши навици и проблемни черти, като прави, каквото му казват и се покорява малко. Те възприемат навлизането в живота по прекалено опростен начин. Ще променят ли живот нрава си, като вярват в Бог по този начин? (Не, те просто се променят външно, а същността им не се променя.) Сега вие вече малко сте се променили, но това промени във външното ви поведение ли са или имате и някои промени в живот нрава си? Открили ли сте решение за неправилните си възгледи за навлизането в живота, започнали ли сте да придобивате навлизане в живота? Способни ли сте да оцените кои части от вас са се променили и кои не са? Ако са ти възложили да изпълняваш дълг и от самото начало си бил неспособен да се покориш, до каква степен си способен да се покориш сега? Например ти си брат и ако са те помолили да приготвяш храна и да миеш съдовете на другите братя и сестри всеки ден, би ли се покорил? (Така мисля.) Може би би могъл за кратко, но ако те помолят да изпълняваш този дълг дългосрочно, ще се покориш ли? (Мога да се покорявам понякога, но с течение на времето може и да не успявам да го правя.) Това означава, че не си се покорил. Какво кара хората да не се покоряват? (Хората не се покоряват, понеже имат традиционни представи в сърцата си. Те мислят, че мъжете трябва да работят извън дома, а жените трябва да вършат домашната работа, че готвенето е женска работа, а мъжът се излага като готви. Ето защо не е лесно да се покорят.) Правилно. Що се отнася до разделението на труда, има полова дискриминация. Мъжете мислят: „Ние, мъжете, трябва да сме навън и да работим за издръжката. Жените трябва да се занимават с неща като готвене и пране. Ние не трябва да бъдем принуждавани да го правим“. Но сега има особени обстоятелства и ти си помолен да вършиш тези неща, тогава какво правиш? Какви затруднения трябва да преодолееш, преди да можеш да се покориш? Това е най-важната част на този въпрос. Ти трябва да преодолееш своята полова дискриминация. Няма работа, която трябва да се върши от мъжете, и няма работа, която трябва да се върши от жените. Не разделяй труда по този начин. Дългът, който хората изпълняват, не трябва да се определя според техния пол. Ти можеш да разделяш труда по този начин в своя дом и ежедневие, но сега това се отнася до дълга ти, затова как трябва да го тълкуваш? Трябва да получиш този дълг от Бог и да го приемеш, и да промениш неправилните възгледи, които имаш. Трябва да кажеш: „Вярно е, че аз съм мъж, но в Божиите очи аз съм член на църквата и сътворено същество. Ще направя каквото ми възлага църквата, нещата не се разделят според пола“. Първо, ти трябва да се откажеш от неправилните си възгледи, после да приемеш дълга си. Приемането на дълга ти истинско покоряване ли е? (Не.) През следващите дни, ако някой каже, че твоята храна е твърде солена или че няма достатъчно вкус, или каже, че не си приготвил нещо добре, и не иска да го яде, или ти каже да направиш нещо ново, ще можеш ли да го приемеш? В този момент ти ще се почувстваш неудобно и ще помислиш: „Аз съм самоуважаващ се мъж и вече съм се принизил да приготвям храна за всички тези братя и сестри, а те все пак изтъкват всички тези проблеми. Никаква гордост не ми остана“. В този момент ти не искаш да се покориш, нали? (Не.) Това е затруднение. Всеки път, когато не можеш да се покориш, причината е разкриването на покварен нрав и това създава проблем, и те прави неспособен да практикуваш истината и да се покориш на Бог. В този момент сърцето ти ще бъде в конфликт — мислите ти те контролират и те карат да смяташ, че си загубил авторитета си, и вътрешно си разстроен. Какво трябва да направиш тогава? (Да потърся истината.) Как търсиш истината? Ти трябва да се молиш: „Боже, независимо какво искат от мен другите хора, ще се отнасям към това като към мой дълг. Независимо на кого служа външно или за кого върша нещо, ще приема всичко това от Бог. Това е мой дълг и трябва да се покоря. Не ми е нужна гордостта ми. В Божия дом дългът не се разделя на високопоставен и нископоставен, на важен и маловажен, на дълг за мъже и дълг за жени, на дълг за възрастни и дълг за младежи. Има просто дълг, който се върши добре, и дълг, който не се върши добре, дълг, изпълнен предано, и дълг, изпълнен без преданост“. След като си изоставил гордостта, статуса, положението и достойнството си, изоставил ли си напълно себе си? (Не.) Все още имаш реакция. Понякога хората няма да те зачитат, ще мислят, че си глупав и ще се отнасят с теб като с по-низш, и ще казват: „Мъж, който е доволен да готви, не става за нищо! Аз никога не бих го направил“. Те ще те водят в грешната посока, ще втълпят неправилни идеи и представи в теб и ще повлияят на практиката ти. Те виждат позитивни неща, като това да придаваш важност на навлизането в живота, да си нормален човек и да си предан на дълга си, като форма на унижение и следователно се отнасят към теб като към по-низш и те съдят. Ако не можеш да го понесеш, незабавно ще изпаднеш в негативност и ще помислиш, че този дълг винаги те кара да губиш авторитета си пред останалите и кара хората да се отнасят към теб като към по-низш и да те командарят. Така няма да се покориш отново, нали? Когато никой не се отнася с теб като с по-низш и не те съди, ти мислиш, че вече можеш да се покоряваш, че вече имаш навлизане в живота, че имаш някаква истина реалност и някакъв духовен ръст. Правилен ли е този начин на мислене? Тогава защо, когато някой те съди и духовният ти ръст е поставен под съмнение, ти ставаш негативен и мислиш: „Колко още трябва да продължавам да готвя, преди това да свърши? Този човек винаги ме гледа отвисоко. Не е правилно да ме гледа отвисоко и аз не мога да го приема!“? Проблемът се е завърнал. Когато не можеш да приемеш това, в същото време оплакваш ли се и казваш ли: „Как може водачът да ми назначава такъв вид дълг? Защо избра точно мен вместо някой друг? Изглеждам ли лесен за тормозене? Хората ме тормозят, водачът не ме гледа благосклонно и Бог не ме защитава.“? Твоят непокорен нрав отново е надигнал глава. Какъв е проблемът тук? Може ли да е това, че духовният ти ръст е твърде малък? Не можеш да издържиш дори това малко оскърбление и то те прави негативен и се оплакваш. Това ли е да имаш истините реалности? Нямаш никакви истини реалности. Има много простичък начин да разрешиш този проблем. Трябва да помислиш в сърцето си: „Независимо кой ме гледа отвисоко или с презрение, трябва да изпълнявам дълга си. Не мога да изоставя Божието поръчение. Не правя това заради другите хора, нито за да мислят другите нещо за мен — каква полза има другите да мислят нещо за мен? Трябва да изпълня дълга си, за да удовлетворя Бог“. Ето как трябва да мислиш в сърцето си. Сега, когато готвиш, не се ли чувстваш самоуверен? Решен ли е тогава проблемът? Всъщност не е напълно решен. В крайна сметка ти постоянно си в състояние на конфликт, постоянно изпадаш в слабост и негативност и после се съвземаш отново; постоянно се закаляваш. Изследвал си всяко състояние и не желаеш винаги да живееш по този изтощителен начин. Не искаш тези трудности винаги да те тормозят, да те смущават или да те възпират. Искаш да изпълняваш дълга си лесно и просто. Тогава как постигаш това? Трябва непрестанно да търсиш истината, непрестанно да се придържаш към убежденията си и да практикуваш в съответствие с Божиите слова е винаги правилно. Казваш: „Никой не може да ме смути. Това е мой дълг, това е Божието поръчение за мен. Това е моя отговорност и задължение. Независимо кой ми се подиграва, манипулира или изкушава, то е напразно. За мен е чест да мога да изпълнявам дълга си и ако мога да се справя, цялата слава е за Бог. Ако не мога да се справя, съм посрамил себе си. Който ми се подиграва и гледа отвисоко на този дълг, не е човек, който се стреми към истината“. Не е ли това факт? (Така е.) Това е факт. Когато Йов беше проверяван, Сатана го смущаваше и го изкушаваше, но поколеба ли се е Йов? (Не.) Защото истината, Божиите слова и Божият път бяха в сърцето му. Когато се сблъскаш с обстоятелства и проверки, дали ще можеш да отстояваш истината и поръчението, което Бог ти е дал, зависи от степента, в която познаваш, възприемаш и приемаш истината. Някои хора винаги се съмняват в истината и не могат да постигнат сигурност за нея или, що се отнася до дълга им, никога не са сигурни как да правят нещо и дали това е правилният начин. Те никога не могат да се придържат към нещата, които са правилни. Винаги са смущавани от някои хора, събития и неща и когато лоши хора, зли хора, демони или сатани им се умилкват и казват неща, които ги изкушават или смущават, те стават слаби и се подвеждат. Не означава ли това, че имат малък духовен ръст? (Да.) Лесно ли се поправя малкият духовен ръст? На теория да. Зависи от това дали можеш да си сигурен, че пътят, който следваш, е воден от Бог. Когато изпълняваш дълга си, трябва да практикуваш истината и да приемаш Божието поръчение. Това е ключово. Единственото, от което трябва да се боиш, е да имаш пристрастен възглед за своя дълг в сърцето си, да мислиш, че ще изгубиш авторитета си заради дълга си и няма да ставаш за нищо. Когато имаш пристрастни възгледи и на всичкото отгоре другите те смущават, нещата стават още по-трудни. Когато сърцето ти е объркано, не можеш да изпълняваш дълга си добре. Когато Йов беше проверяван, много хора около него го смущаваха. Какво каза жена му? „Изостави Бог и умри“ (Йов 2:9). С това имаше предвид „не вярвай. Ако това, в което вярваш, е наистина бог, щяха ли да ти се случват тези неща?“. Какво каза Йов? („Ти говориш, както говори някоя от безумните жени“ (Йов 2:10).) Йов заклейми жена си, защото вече беше сигурен, че Бог е истинският Бог, че Бог е направил това, че това е Неговото върховенство и че това е Божие дело. Йов беше толкова сигурен, тогава защо днес, когато хората разберат истината, не могат да се придържат към истинския път и да остават непоколебими в свидетелството си? Това е, защото човешките сърца са твърде опетнени. Хората не само не разбират истината, но не са и хора, които обичат истината или търсят истината. Следователно, независимо колко много слова и доктрини могат да изговарят хората или колко звучни лозунги могат да тръбят, в крайна сметка те не могат да останат непоколебими. Веднага щом някой в църквата каже нещо малко по-различно или някой каже неща, които са смущаващи или подвеждащи, или които заклеймяват или унижават, те мислят, че им се подиграват и ги унижават, и са напълно съсипани. Ако хората проявяват себе си по този начин, ако непрестанно са във вътрешен конфликт и винаги нагаждат възгледите си, но в същото време постоянно приемат Божието върховенство и подредби, продължават да разбират истината, постепенно навлизат в различни аспекти на истината, навлизат във всички истини и в крайна сметка са способни да избегнат да бъдат смущавани, засягани или контролирани от който и да е тип човек, събитие и нещо, и твърдо вярват, че истините принципи, които практикуват, са правилните, тогава те са променили нрава си.

Днес все още ли е възможно да ви възпират всякакви хора, събития и неща, докато изпълнявате дълга си? Способни ли сте да се придържате към истината и да вършите всичко в съответствие с принципите? (Не.) Тогава какви трудности изпитвате обикновено? (Понякога, когато видя някого да върши нещо, което накърнява интересите на Божия дом, му обръщам внимание на това, но щом видя, че не го приема или че има лошо отношение, се страхувам да започна спор, затова правя компромиси.) Правилно ли е да се прави компромис, или не? (Не е правилно, но се страхувам, че ако настоявам по въпроса, ще избухне спор, който ще разруши мира, и хората няма да останат с добро впечатление от мен.) Компромисът ли е единственият начин, ако искате да избегнете споровете? В кои ситуации можете да направите компромис? Ако става въпрос за дреболии, като например личния ви интерес или гордостта ви, тогава няма нужда да спорите за това. Можете да предпочетете да бъдете толерантни или да направите компромис. Ала по въпроси, които могат да засегнат делото на църквата и да накърнят интересите на Божия дом, трябва да се придържате към принципите. Ако не спазвате това правило, значи не сте предани на Бог. Не е ли егоистично и долно от ваша страна, ако предпочетете да направите компромис и да изоставите истините принципи, за да запазите репутацията си или да съхраните отношенията си с другите? Не е ли признак, че се отнасяте безотговорно към вашия дълг и не сте предани на Бог? (Така е.) В такъв случай, как трябва да практикувате, ако, докато изпълнявате дълга си, настъпи момент на всеобщо разногласие? Ожесточеният спор по този въпрос ще реши ли проблема? (Не.) Как тогава трябва да го разрешите? В тази ситуация някой, който разбира истината, трябва да пристъпи към разрешаването му, като първо повдигне въпроса и позволи на двете страни да споделят мнението си. Тогава всички заедно трябва да потърсят истината и след като се помолят на Бог, съответната истина в Божиите слова трябва да се изведе за общение върху нея. След общение за истините принципи и след изясняване, и двете страни ще успеят да се подчинят. Хората трябва да се научат да се подчиняват на истината. Ако повечето хора са способни да ѝ се подчинят, но няколко души не ѝ се подчиняват или не могат да бъдат вразумени, то те не приемат истината и имат природата на зли хора и Божиите избраници лесно ще ги разпознаят. Това е най-добрият начин да се реши въпросът със споровете в църквата. Използването на истината за разрешаване на проблемите е важен принцип и човек не може да прави безпринципни компромиси. Вие правите компромис със Сатана, ако сте способни да пожертвате интересите на Божия дом в името на това да запазите личните си отношения, гордостта и користните си интереси. Това е безпринципно и предателско спрямо Бог. Ако всеки се бори да спаси собствената си репутация и набляга на личните си съображения, дали това е нагласа за търсене на истината? Такова отношение ли трябва да има човек към своя дълг? (Не.) За да може да постигне преданост при изпълнението на дълга си, човек не бива да се бори за репутацията си или за личните си интереси, а трябва да остави властта в ръцете на Бог и истината трябва да му е господар. Интересите на Божия дом и ефективната работа са най-важни. Не е ли правилен този принцип? (Така е.) Ако всички вие сте способни да го спазвате, за какво остава да спорите с хората? Няма да има никакви спорове. Онези, които винаги защитават собствените си интереси и изобщо не практикуват истината, не са добри хора, а онези, които постоянно предават интересите на Божия дом, за да спечелят благоволението на другите, са още по-лоши. Всички те са неверници и хора, които предават Бог. Смятате ли, че е проблем, ако човек е донякъде неотстъпчив и влиза в противоречия и спорове с другите, за да защити интересите на Божия дом и ефективността на делото на църквата? (Не.) Тъй като намерението му да защити интересите на Божия дом е правилно. Това е човек, който заема страната на Бог и се придържа към истините принципи. Той е богоугоден човек. Да имаш силна и решителна нагласа, когато защитаваш интересите на Божия дом, е признак за непоколебима позиция и спазване на принципите и Бог го одобрява. Хората може да чувстват, че има проблем в тази нагласа, но той не е голям и не е свързан с разкриване на покварен нрав. Не забравяйте, че е най-важно да се придържате към истините принципи.

Навлизането в живота е най-важното нещо. С какво основно е свързано навлизането в живота? (Със стремежа към истината.) Точно така. Свързано е основно със стремежа към истината. Само хората, които се стремят към истината, имат навлизане в живота. Ако хората искат да имат навлизане в живота, тогава това засяга практикуването на истината. Как човек трябва да различава дали някой се стреми към истината? Какъв тип човек не се стреми към истината? Знаете ли? Първият тип, за който говоря, е човек, който няма духовно разбиране. Каква е същността на хората, които нямат духовно разбиране? (След като прочетат словата от Бог, които изобличават покварения човешки нрав, те не могат да направят връзка между Божиите слова и собствените си състояния и проявления. Те мислят, че Бог говори за другите хора.) Те най-вече не могат да сравнят себе си с Божиите слова, но знаят ли това? (Не.) Хората, които нямат духовно разбиране, са неспособни да осъзнаят тези неща. Сърцата им са все още жизнерадостни, те мислят, че разбират много Божии слова, но всъщност за тях всяко слово е просто правило. Те мислят: „Ако Бог ме накара да правя нещо, ще го направя. Ако ме накара да се отрека от нещо, ще се отрека. Ако ме накара да отдам всичко, ще го отдам. Като се покорявам на Бог по този начин, съм спасен“. След като вярват по този начин няколко години, те мислят, че имат капитал, точно както Павел каза: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Както и да го наречете, на Павел му липсваше духовно разбиране. Това наистина е жалко. Достатъчно обезпокоително бе, че той нямаше духовно разбиране, но на всичкото отгоре не се стремеше към истината. Отнасяше се към цялата си доктрина, лозунги, фантазии, представи, знание и философии, сякаш те бяха истината, и ги използваше за основа, от която да разширява собствените си стремежи. В резултат на това, независимо какво правеше, той не изживяваше истините реалности и каквото и да правеше, не беше съгласно Божиите намерения. Този негов проблем беше тежък! Павел обира точките, когато става въпрос за липса на духовно разбиране, не е ли така? (Да.) Обичат ли истината хората, които нямат духовно разбиране? Съвсем не, защото хората, които нямат духовно разбиране, са неспособни да схванат истината и ако не схващат истината, няма как да могат да я обичат. Как се проявяват хората, които нямат духовно разбиране? Основното им проявление е, че независимо как разговарят хората за Божиите слова с тях, те все още не разбират, и независимо колко ясно хората разговарят с тях за истината, те все още са неспособни да я схванат. Това е пряко свързано с твърде малките им заложби. Могат ли хората, които нямат духовно разбиране, да се стремят към истината? Не могат, дори да искаха. Хората, които нямат духовно разбиране, не могат да разберат за какво говори Бог, не знаят какви състояния разобличава Бог и не могат да ги сравнят със себе си. Те се отнасят към всички Божии слова като към правила, изрази, лозунги и доктрина и никога не знаят, че Божиите слова са истината. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че техните заложби са твърде малки, те не притежават никаква способност за възприемане и проявяват липса на духовно разбиране.

Вторият тип са хората, които имат духовно разбиране. Хора, които имат духовно разбиране, могат да разбират истината, да я сравняват със себе си, когато ядат и пият Божиите слова, и да разбират какво разобличават Божиите слова, какви истини има в Божиите слова и какво изисква Бог. Способността за разбиране равна ли е на това да имат навлизане? (Не.) Тогава, когато казвам, че те могат да разбират, какво се има предвид? За какво се отнася? (Те могат да правят сравнение между Божиите слова и себе си.) Способността да правят сравнения със себе си е част от това. Те признават човешкия покварен нрав и всеки вид състояние, което Бог разобличава. Тогава способни ли са да знаят какво изисква Бог? Те трябва да го знаят до известна степен — да познават Божиите изисквания, да знаят за какви принципи се говори в Божиите слова и какви са намеренията Му. Те са наясно с тези неща и ги разбират, ето защо се наричат хора, които имат духовно разбиране. Когато хората, които имат духовно разбиране, ядат и пият Божиите слова, те могат да ги сравняват със себе си, да разбират за какво се отнасят Божиите слова и какви са изискванията на Бог. Това показва, че този вид хора притежават заложбите и способността да възприемат истината. Тогава притежаването на заложби и способност означава ли задължително, че те имат навлизане в живота? (Не.) Има няколко различни сценария. Някои хора могат да разбират Божиите слова и притежават заложби и способност да възприемат словата Му, но никога не са ги сравнявали със себе си. Те просто правят сравнение между Божиите слова и другите хора, търсят недостатъци в другите, налагат им своите слабости, заяждат се за техните състояния и се опитват да четат мислите им, сякаш са детектор. Когато нямат какво друго да правят, размишляват върху това, което другите хора мислят, опитват се да открият какво мислят в сърцата си хората, какви мисли и идеи имат в сърцата си, какво е намерението им, каква е целта им, каква е мотивацията им, на какво се надяват и какъв покварен нрав разкриват, докато правят нещо. Каква е целта им при откриването на тези неща? Да сравняват Божиите слова с другите хора, после да разрешават техните проблеми. Например средата, в която живее „г-н Смит“, каква е семейната му история, колко години е вярвал в Бог, какви проблеми обикновено има, какви слабости има, когато се стреми към промяна в нрава си, какви трудности често среща, когато се случва нещо, в какви ситуации е лесно за него да стане негативен, колко добре изпълнява дълга си, как подхожда към Божиите слова и дали духовният му живот е нормален — те имат ясно разбиране за всички тези неща. Те са много интелигентни, но, за жалост, не прилагат интелекта си на правилните места. Разрешават проблемите на другите хора, но сами не практикуват истината. Този вид хора често са водачи или работници, или хора с известни отговорности. Проблематичен ли е този начин на стремеж на този вид хора? (Да.) Този начин на стремеж е проблематичен, и то много. Колко много? Ние трябва да разговаряме за това. Този вид хора имат духовно разбиране, могат да разбират Божиите слова и знаят как да правят сравнения с Божиите слова, но никога не са правили сравнение между Божиите слова и себе си. Вместо това, те сравняват Божиите слова с другите хора. Каква е целта им, като правят сравнение с другите хора? (Да се изтъкнат.) Точно така. Те се изтъкват, за да удовлетворят желанията и амбициите си, за да подсигурят статуса си и да станат по-способни да завладяват човешките сърца. Фактът, че могат да направят това, е свързан с природата им и е пряко свързан с това към какво се стремят, когато вярват в Бог. Ако човек съди за тях по факта, че влагат цялото си сърце в нещата и вършат работата си в пълен размер, и от факта, че са способни да схванат много добре всички различни състояния, които другите хора имат, може ли да каже, че те са хора, които се стремят към истината? Не е задължително. Тогава как можем да кажем дали някой е човек, който се стреми към истината? Ако някой е особено отговорен, когато става въпрос за навлизането в живота на братята и сестрите, ако влага много сърце и усилия в нещата, ако върши работата си много добре, често търси истината по отношение на всяко състояние, което братята и сестрите имат, и после разрешава проблемите, като е способен да изпълнява дълга си по този начин, пригоден водач ли е? Съдейки по тези техни проявления и разкрития, може ли човек да е сигурен, че това са хора, които се стремят към истината? (Не е задължително.) Защо? (Те могат да решават проблемите на другите, но никога не са правили сравнения между Божиите слова и себе си.) Ако никога не са разрешавали своите собствени проблеми, тогава как разрешават проблемите на другите? (Те се уповават на думи и доктрини, за да ги разрешават.) Те разбират някои думи и доктрини, хитри са, имат добра памет, реагират бързо на нещата и веднага щом чуят проповед, могат незабавно да отидат и да се похвалят с нея пред другите. Съдейки по тези неща, имат ли те навлизане? (Не.) Да разрешават чуждите трудности, но никога да не разрешават своите собствени, не е проявление на стремеж към истината. Тези хора просто използват доктрина и Божиите слова или всякакви видове тактики и методи, за да убеждават и придумват другите. Използват думи и доктрини, които разбират, или имитират и повтарят думи за житейски преживявания, за да помагат на хората с трудностите. Те използват тези методи, за да разрешават трудностите на другите вместо да използват това, през което са преминали лично и своите реални преживявания, за да ги разрешат. Това доказва, че такива хора не са хора, които се стремят към истината. Какво предоставят те на другите хора? (Доктрина.) Защо казваме, че е доктрина? Защото не идва от техните преживявания, не е нещо, през което те са преминали, и не е тяхното истинско разбиране. С какво всъщност поят те другите? С доктрина, с изрази и думи, които убеждават и утешават хората. Те също така използват човешки методи, тактики и хитрини и независимо от всичко мислят, че да отговарят на човешките въпроси е да разрешават проблеми и че така вършат работа. Съдейки по техните проявления, по нещата, които предоставят на другите, по начина, по който работят, и пътя, към който се стремят, те хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Те не са хора, които се стремят към истината. Не е ли малко неискрено да използват истината за разрешаване на проблеми, когато те самите нямат навлизане? (Да.) Неискрено е, лицемерно е и мами другите. Тогава могат ли такива хора да изпълняват дълга си добре? (Не.) Защо не? Защото те не се стремят към истината, а между изпълняването на дълга добре и разбирането на истината има пряка връзка. Например, човек трябва да разбира истината, за да пои в църквата. Човек трябва да разбира истината, за да разрешава проблеми. Трябва също да разбира истината, за да се справя с проблемите. Разбирането на истината е още по-необходимо, за да бъдат прозрени хората. Всеки аспект на църковното дело е свързан с истината. Ако човек не разбира истината, той няма да изпълнява добре съществената църковна работа и ще върши приемливо само общи задачи. Следователно, ако един водач не се стреми към истината, независимо колко зает е той, колко тича или колко страда, той няма да върши добра работа и ще е неспособен да изпълнява дълга си в пълната степен на работата и отговорностите. Когато работи, той тича от място на място без причина, вижда къде има проблеми и ги поправя опростенчески. Когато някой среща някаква трудност, той разговаря с него с малко доктрина, и когато някой е негативен и слаб, го окуражава и увещава. Това са нещата, които прави. Мисли, че ако държи под око хората, които води, стига всички да са заети и да не безделничат, значи върши работата си добре, и че ако може да обикаля навсякъде, да наглежда всички и проверява и насочва работата, ако никой не го докладва или разобличава, ако може да проповядва и да говори, където и да иде, и ако всичко върви гладко, без спънки, значи изпълнява дълга и отговорностите си. Това е да си вършиш работата от позицията на статуса, без да използваш истината, за да разрешаваш проблеми в практическия смисъл. Такива водачи придават значение на това да вършиш работа, и докато придават значение на работата, може да не направят нищо за статуса си — всичко, което вършат, е да използват доктрина и лозунги с едничката цел да увещават този човек или да окуражават онзи, като се ангажират постоянно с тази работа. Мислят, че докато не безделничат, всичко е наред. Първото нещо е, че те не могат да се отпуснат, второто е, че трябва да бъдат прилежни, и третото е, че трябва да могат да понасят страдание. Те се суетят по цели дни — ако някъде има проблем, той трябва да бъде решен при първа възможност и те трябва винаги да разпитват дали някой има някакъв проблем. Мислят, че като правят това, се стремят към истината. В действителност означават ли непременно тези проявления, че те се стремят към истината? Означават ли непременно, че имат навлизане в живота? Това все още е под въпрос. Това е първото проявление на хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината.

Второто проявление на хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината, е да са способни да разбират Божиите слова, да разбират практичната страна на това, което казват словата Му и да могат да ги сравнят със себе си, но никога да не ги прилагат на практика. Този вид хора не правят нещата според Божиите слова или според истините принципи, нито се въздържат. Когато нещо се случи, те просто искат да накарат хората да им се покорят и да ги слушат, но те самите не искат да се покорят на истината. Отнасят се към практикуването на истината и покоряването на истината като към отговорност, задължение и дълг на другите хора и като нещо, което другите трябва да правят. Отнасят се към себе си като към нещо отделно. Независимо колко разбират или колко много от Божиите слова могат да свържат със себе си, мислят, че всичко, което Бог казва, е насочено към другите хора и няма нищо общо с тях. Тогава какво е това, което правят? Те са също и много заети. Ходят на църква и гледат кой има критики към тях, после си го отбелязват. След това напъват мозъците си, за да измислят начини да го „поправят“. Казват: „Нека се открием и да разговаряме. Каквото и да мислите в себе си, каквито и мнения и критики да имате за мен, само ми ги кажете и аз ще направя всичко по силите си да се променя и да правя нещата различно“. Каква е целта им като се променят? Да накарат другите хора да ги харесват. Освен това те виждат кой има критики към тях и кой не им се покорява и после намират съответни откъси от Божиите слова, за да „поправят“ това. Казват: „Бог е господарят, когато Божият дом избира водачи и работници. В Божия дом истината е властта. Този, когото братята и сестрите избират за водач, е когото Бог пожела и вие трябва му се покорявате. Ти не се покоряваш на мен, а на напътствията на Светия Дух и на истината. Ако не се покориш, ще бъдеш наказан!“. Като чуят това, някои хора разбират, че водачът тълкува погрешно Божиите слова и изкривява фактите, за да подвежда хората, и не го слушат. Когато водачът види, че тези хора не му се покоряват, той си мисли: „Ти отказваш да ми се покориш, така ли? Имам други начини да се справя с теб. Ще сваля копринените ръкавици“. Водачът казва на хората, които не му се покоряват: „Завършихте ли задачата, която ви дадох?“. А те отговарят: „Остава още малко, за да бъде свършена. Няма да причини никакво забавяне“. Водачът казва: „Как това, че остава още малко, не е вече забавяне? В Божиите очи малко е много. Това е проявление на нелоялност. Това ли наричаш изпълнение на дълга?“. Всъщност това ли наистина иска да каже водачът? Каква цел таи в сърцето си? Той иска да принуди другите хора към покорство, иска да ги победи и да им смачка фасона, но не може да го каже открито. Ако го направи, братята и сестрите ще го прозрат и ще го разобличат, затова трябва да намери правдоподобна причина и извинение за нещата. Трябва да потиска хората по „почтен и разумен“ начин, така че след като бъдат потиснати, това да не е очевидно за другите, да накара въпросните хора да се подчиняват и да постигне своята цел да подсили позицията си и да затвърди статуса си. Какъв нрав е това? (Тези хора са коварни и пресметливи.) Те са коварни, пресметливи, злъчни и правят нещата заради статуса. Не обръщат внимание на нещата, които не засягат статуса им, и не влагат никакви усилия в тях, но когато стане въпрос за неща, които засягат славата, придобивките, статуса, гордостта и позицията им в църквата, те се вкопчват в тях и не ги пускат, и започват да стават сериозни. Когато разговарят за истината на обичайните си сбирки, те понякога ще познават себе си, ще се сравняват с Божиите слова и ще разобличават своя покварен нрав, но зад това има цел, има намерение: да накарат другите да ги почитат, да им завиждат и да ги тачат, и да затвърдят статуса си. Те имат амбиции и цел. Ако не е в името на статуса им, не обелват и дума. Ако не е в името на подсигуряване на статуса им, не правят нищо — всичко, което правят, е в името на статуса им. Ще си счупят гърба в името на статуса, но ако е за църковното дело, когато открият проблеми, няма да ги разрешат, щом другите хора докладват проблеми, няма да ги разгледат, и няма да си мръднат и пръста, за да се погрижат за каквото и да било. Виждат как другите хора са заети да изпълняват дълга си, но те не правят нищо. Какви хора са това? (Низки и подли хора, които живеят само за слава, придобивки и статус.) Хора, които живеят заради статуса, стремят ли се към истината? Способни ли са да се стремят към истината? (Не.) Трудно е да се каже. Ако имат малко усещане за съвест, ако имат усещане за срам, ако имат достойнство и характер и ако са способни да приемат истината след като преживеят малко наказание и правосъдие, след като преживяват кастрене или след като бъдат проверявани и облагородявани, тогава може и да могат да променят нещата. Но ако са безчувствени, недосетливи, непримирими и не приемат изобщо истината, тогава независимо колко разбират, от полза ли е то? (Не.) Независимо колко разбират, то няма да е способно да разчувства сърцето им. Независимо колко заети изглеждат външно, колко време прекарват в тичане по улиците, колко жертват, от колко се отказват и колко отдават, могат ли такива хора, които само говорят и действат в името на статуса, да бъдат приети за хора, които се стремят към истината? В никакъв случай. Те ще платят всякаква цена заради статуса. Заради статуса ще изстрадат всякакви трудности. Заради статуса няма да спрат пред нищо. Те се опитват да намерят някаква мръсотия за другите, да ги натопят или да ги тормозят и да ги тъпчат. Те не се страхуват дори пред опасността от наказание и възмездие, действат в името на статуса, без всякаква мисъл за последствията. Към какво се стремят такива хора? (Към статус.) Къде е сходството им с Павел? (В стремежа към корона.) Те се стремят към короната на праведността, стремят се към статус, слава и придобивки и вместо да се стремят към истината, смятат стремежа към статус, слава и придобивки за оправдан. Каква е най-съществената черта на такива хора? Че във всяко отношение те действат в името на статуса, славата и придобивките. Този вид хора, които правят нещата в името на слава, придобивки и статус, са най-умели в подвеждането на другите. Когато ги срещнеш за първи път, не можеш да ги прозреш. Виждаш, че доктрината, която говорят, звучи добре, това, което казват, изглежда практично, работата, която уреждат, е много подходяща и изглежда имат някакви заложби, и ти им се възхищаваш доста. Този вид хора са готови и да плащат цена, когато изпълняват дълга си. Те работят усилено всеки ден, но никога не се оплакват, че са уморени. В тях няма и грам крехкост. Когато другите хора са слаби, те не са. Също така не ламтят за удобствата на плътта и не са придирчиви към храната. Когато семейството домакин приготви нещо специално за тях, те го отказват и не го изяждат. Ядат само ежедневни храни. Всеки, който види тези хора, им се възхищава. Тогава как човек може да различи дали те правят нещата в името на статуса? Първо, човек трябва да провери дали те са хора, които се стремят към истината. Къде ще е очевидно това? (В тяхното намерение и отправна точка, когато вършат нещата.) Това е една част. Най-вече ще си личи в целта, към която се стремят. Ако е в името на придобиване на истината, те ще придават значение на честото четене на Божиите слова, разбирането на истината и опознаването на себе си чрез Божиите слова. Ако често разговарят за опознаването на себе си, ще могат да видят, че им липсват твърде много неща, нямат истината и естествено ще се опитват да се стремят към истината. Колкото повече хората опознават себе си, толкова повече са способни да се стремят към истината. Онези, които винаги казват и правят нещата в името на статуса, очевидно не са хора, които се стремят към истината. Когато ги кастрят, те не го приемат — страхуват се много, че репутацията им страда. Тогава способни ли са те да приемат Божиите слова на правосъдие и наказание и да се самоанализират? Могат ли наистина да разберат отклоненията в преживяването си? Ако нямат никое от тези проявления, тогава човек може да е сигурен, че те не се стремят към истината. Кажете Ми какви други проявления имат хората, които не обичат истината и се стремят към статус? (Когато другите ги критикуват, те не го приемат и вместо това започват да се защитават, оправдават се и привеждат основания. Говорят, за да поддържат гордостта и да запазят статуса си. Ако някой не ги подкрепя, те го нападат и съдят.) Когато хората нападат и съдят другите, и говорят и се защитават в името на собствената си гордост и статус, намерението и целта зад действията им очевидно е погрешна и те живеят изцяло заради статуса. Може ли този вид хора, които казват и правят всичко в името на статуса, да проявяват внимание към Божиите намерения? Могат ли да приемат истината? Съвсем не. Те мислят, че ако проявяват внимание към Божиите намерения, трябва да практикуват истината, а ако практикуват истината, трябва да страдат и да плащат цена. Така ще загубят радостта, която идва от статуса, и няма да могат да се наслаждават на ползите от статуса. Следователно те избират просто да се стремят към слава, придобивки и статус и да се стремят към получаване на награди. По какви други начини се проявяват хората, които се стремят към статус? Какви други неща правят? (Ако видят някой талантлив човек около себе си, на когото стремежът към истината се удава повече и който е достоен за подхранване, и когото братята и сестрите са по-склонни да подкрепят, тогава от страх, че тези хора ще станат и ще ги заместят, и ще заплашат статуса им, те мислят как да ги потиснат и намират всякакви основания и извинения да ги принизят. Най-обичайният начин е да ги определят като твърде надменни, самоправедни и винаги възпиращи другите и да накарат хората да вярват, че тези неща са истина, и да не позволят на Божия дом да ги издигне или подхрани.) Това е най-честото проявление. Има ли други, което искате да добавите? (Те винаги обичат да свидетелстват за себе си и да се изтъкват. Винаги говорят чудесни неща за себе си, никога не говорят за грозната си страна и ако направят нещо лошо, не анализират и не разнищват действията си.) Те винаги говорят как страдат и плащат цена, как Бог ги води и показват работата, която са свършили. Това е също и част от начина, по който се проявява защитата и укрепването на статуса им. Хората, които се стремят към статус и правят нещата в името на статуса, имат и друга, по-очебийна, черта, която е, че независимо какво се случва, те винаги искат да имат последната дума. Стремят се към статус, защото искат да имат последната дума. Искат да са тези, които ще управляват, и единствените хора с власт. Независимо от ситуацията, всички трябва да ги слушат и независимо какъв е проблемът, трябва да идват при тях, за да търсят и молят за посока. Това, на което искат да се наслаждават, са ползите от статуса. Независимо от ситуацията, те трябва да имат последната дума. Независимо дали това, което казват, е правилно или грешно, дори ако е грешно, те все още трябва да имат последната дума и да накарат другите да слушат и да им се подчиняват. Това е тежък проблем. Независимо от ситуацията, те трябва да имат последната дума. Независимо дали е ситуация, която разбират или не, те трябва да се намесят в нея и да имат последната дума. Независимо какъв е проблемът, за който разговарят водачите и работниците, те трябва да вземат решението и другите нямат свобода да говорят. Независимо какво решение предложат те, трябва да накарат всички да го приемат и ако другите не го приемат, те се ядосват и ги кастрят. Ако някой изрази критика или мнение, дори да е прав и да е съгласно истината, те трябва да измислят всякакви начини да му възразят. Особено добри са в софистиката, ще убедят другите хора със сладки приказки и в крайна сметка ще ги накарат да свършат нещата по техния начин. Трябва да имат последната дума във всичко. Никога не преговарят с другите съработници или партньори. Те не са демократични. Това е достатъчно, за да докаже, че са прекомерно надменни и самоправедни, не могат изобщо да приемат истината и изобщо не се покоряват на истината. Ако се случи нещо голямо или нещо, което е критично, и те могат да накарат всеки да направи оценка и да изрази мнението си, и в крайна сметка да се съгласят с начин на практикуване според мнението на мнозинството и да гарантират, че няма да увредят работата в Божия дом и че това ще е от полза за работата като цяло — ако отношението им е такова, тогава те са хора, които пазят делото на Божия дом и хора, които могат да приемат истината, защото зад това да правят нещата по този начин стоят принципи. Но биха ли направили така нещата хората, които се стремят към статус? (Не.) Как биха направили нещата? Ако нещо се случи, не ги е грижа какви съвети дават другите. Те вече имат готов начин или решение, дълго преди хората да са споделили съвета си. В сърцата си те вече са решили какво ще е това, което ще направят. На този етап, независимо какво казват хората, те не биха го приели. Дори ако някой ги порицае, изобщо не ги е грижа. Не проявяват внимание към истините принципи, независимо дали са от полза за църковното дело и дали братята и сестрите могат да ги приемат. Теза неща не са в сферата на тяхното внимание. На какво обръщат внимание те? Те трябва да имат последната дума. Искат те да вземат решенията по този въпрос. Той трябва да бъде разрешен по техния начин. Те трябва да проверят дали този начин е полезен за техния статус или не. Това е гледната точка, от която възприемат нещата. Това хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Когато хората, които не се стремят към истината, правят неща, те винаги проявяват внимание към своя статус, слава и придобивки. Те винаги обмислят как това ще им е от полза. Това е отправната точка на действията им.

Някои хора имат духовно разбиране, но не се стремят към истината. Действително има такива хора. Колкото до основните им проявления, първият вид е да правят нещата заради самите неща. Те обичат да работят и не могат да седят мирно. Докато са заети да правят нещо, са щастливи, имат усещане за постижение и се чувстват реални. Вторият вид проявление е да правят нещата заради статус. Хората от този тип имат особено силни амбиции и желания. Те винаги искат да контролират другите и да ги спечелят на своя страна и винаги желаят да заместят Бог. С кои стремежи на Павел се свързва желанието да заместят Бог? (Със стремежа му да стане Христос.) Целта им в преследването на статус не е просто да станат благородни хора, хора със статус, които другите почитат. Крайната им цел е да спечелят на своя страна хората и да ги контролират, да накарат другите да ги почитат и да се отнасят с тях като с Бог, и да накарат всички да ги следват, да им се покоряват и да вярват в тях. Какво се подразбира от всичко това? Че те биха станали Бог в човешките сърца. Това не е стремеж към истината, а по-скоро стремеж към Сатана. Стремежът към статус очевидно не е стремеж към истината, също както и стремежът към работа или към репутация не е стремеж към истината. Какви други проявления има? (Те се стремят към благословии.) Правилно. Те плащат цена, отдават всичко от себе си, страдат и могат да се отрекат от личните си интереси във всякакви неща, но правят това, за да бъдат благословени. Те проявяват себе си по този начин единствено в името на това да бъдат благословени и да имат добра крайна цел. Това също не е стремеж към истината. Това е третият начин, по който се проявяват хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината. Също като Павел, те правят неща и страдат, за да бъдат благословени и в името на своята крайна цел, като не пестят усилия. Целта на действията им е ясна: съсредоточават се изключително върху това да правят всичко, което е най-важно и съществено за получаване на благословии. Докато получават одобрение и подкрепа от братята и сестрите си, всичко е наред. Съсредоточават се единствено върху това как ги възприемат всички, как ги вижда Горното и дали да са в Божието сърце. Стига да е сигурно, че ще бъдат благословени и възнаградени, всичко е наред. Само че те никога не използват истината, за да оценяват това, което правят, и никога не се отказват от желанието си да бъдат благословени. Не се покоряват на Божиите устройства и подредби. Ако направят нещо лошо и бъдат кастрени, ако Горното не е доволно от тях и виждат, че няма надежда да бъдат благословени или може би да получат добра крайна цел, те ще станат негативни и ще се откажат от дълга си, като вече не искат да го изпълняват. Има и някои, които просто не искат да вярват, които мислят, че няма смисъл да се вярва в Бог. Трите начина на стремеж по-горе са все пътищата, които следват онези, които не се стремят към истината. Във всяка църква доста хора от този тип и всички те са хора, които не обичат истината. Независимо какъв дълг изпълняват, те винаги го свързват с личния си интерес, с получаване на благословии и възнаграждаване и никога не го свързват със своето навлизане в живота, с разбиране на истината или промяна в нрава. Независимо колко години са вярвали в Бог или колко години са изпълнявали дълг, те никога не са се стремили към самопознание, никога не са се стремили към навлизане в живота и никога не са се стремили да обичат Бог или да Му се покоряват. Каквото и да правят, те не търсят истината. Независимо каква поквара разкриват, не правят връзките между нея и истината в Божиите слова. Каквото и да правят, намеренията им са егоистични и низки, все насочени към осигуряване на благословии и лични придобивки. Независимо как ги кастрят, те не се самоанализират и продължават да мислят, че са прави. Хората от този вид рядко са негативни. Не ги плаши никакво страдание, ако това означава, че ще бъдат благословени и ще навлязат в царството. Те наистина имат постоянство, но за тях е много трудно да приемат истината. По-скоро биха умрели, отколкото да се самоанализират и да придобият познание за себе си, и мислят, че се справят доста добре. Хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината, имат и друго проявление: някои са слушали много проповеди, но не се интересуват от истините, които изразява Бог, или от словата Му, които разобличават различни човешки състояния. Дори да разбират тези неща, те не се интересуват. Тогава, щом не се интересуват, защо все още вярват в Бог? Те определено имат някакъв вид неясни и нереалистични мисли в сърцето си. Казват: „Не знам какво е способен да направи Бог на земята. Не мога да кажа. Изглежда, че Той е способен основно да разговаря за истината. Не разбирам съвсем тези така наречени истини, но при всички положения нещата, които Той казва, са доста добри и карат хората да следват правилния път. Само че не мога да кажа дали Той е наистина Бог или не“. Щом като се съмняват в Бог толкова много, защо стоят в Божия дом вместо да си тръгнат? Защото имат нереалистична представа и фантазия в сърцето си. Мислят си: „Ако продължавам да убивам време тук, може в крайна сметка да избегна смъртта и накрая да навляза на небето и да получа големи благословии“. Така, докато другите се стремят към промяна в нрава и приемат да бъдат кастрени, те се молят на Бог на небето с думите: „О, Боже, преведи ме през тези трудности и ме направи способен да приема да бъда кастрен. Готов съм да се покоря на устройствата и подредбите Ти“. Ти чуваш, че думите, с които се молят, не са погрешни, но те никога не признават, че имат покварен нрав или че грешат. В сърцата си те само признават Бог на небето. Колкото до Бог на земята — въплътения Бог — и Божиите слова на правосъдие, те не им обръщат внимание, тъй като тези неща нямат нищо общо с тях. Ето колко опростени и празни са техните вярвания в Бог. Независимо че другите говорят за покварения нрав на хората и нуждата да се стремят към промяна в нрава, те размишляват: „Как така всички вие сте толкова покварени, а аз не съм?“. Те мислят, че са идеални и безпогрешни, и нямат покварен нрав. Понякога са предубедени или гледат отвисоко другите, но смятат това за нормално, като мислят, че е просто лоша мисъл, която ще изчезне, ако я потиснат. Или, когато виждат другите хора да се бунтуват срещу Бог, мислят: „Аз никога не съм се бунтувал срещу Бог. Любовта в сърцето ми към Него никога не се е разколебавала“. Те просто казват тези няколко изречения и не се самоанализират, нито знаят как да действат съгласно принципите. Това хора, които се стремят към истината, ли са? (Не.) Тогава защо все още мислят толкова добре за себе си и смятат, че този начин на вярване в Бог не е лош? Какво се случва тук? Това показва, че те не обичат истината. Какви хора са това според човешките представи? По какви начини проявяват себе си? Те са красноречиви, хитри, учат бързо и имат силна способност да разбират нещата. Те разбират какво казваш, веднага щом думите напуснат устата ти, и са особено бързи в разбирането на доктрината. Но независимо какво разбират, посоката и целта на стремежа им да получат благословии остават непроменени. Нещо повече, те се отнасят към истините, които разбират, като към теологични теории или като вид догма или учение. Не мислят, че те са истината и следователно не ги практикуват или преживяват, какво остава да ги прилагат в живота си. Те само приемат и проповядват доктрините, които харесват и които съответстват на техните представи и фантазии, като мислят, че са придобили нещо. Способността да проповядват доктрини и мнозина да им се възхищават е най-голямото нещо, което са придобили от вярването в Бог. Колкото до това дали практикуват истината или имат някакво самопознание, те мислят, че това са банални неща с малко значение и че най-същественото е да са способни да проповядват духовни доктрини, да отговарят на въпроси и да карат другите хора да им се възхищават, и това ги прави достойни да се наслаждават на ползите от статуса. Следователно те не обръщат внимание на практикуването на истината, не се самоанализират и се задоволяват само с това да могат да изнасят възвишени проповеди. Този проблем е относително тежък, още по-тежък, отколкото е при хората, които нямат духовно разбиране, защото те знаят ясно, че това е истината, но не я практикуват, нито я преживяват. Това са хора, които изпитват неприязън към истината и си играят с нея. Не е ли природата на този проблем много сериозна?

Сега вие сте способни да различавате хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината, нали? Проявявате ли себе си като такъв вид хора по някакъв начин? (Да, основно в това, че правя нещата в името на статуса.) Казвате неща в името на статуса и правите неща в името на статуса — всичко се върти около статуса. Това е проблем. Възможно ли е да се стремите към истината така? Какви са проявленията на това да се действа заради статуса? Те включват основно съсредоточаване върху собствения авторитет, репутация и достойнство, както върху и статуса, който човек има в сърцата на другите — дали те ще го почитат и обожават. Каквото и да правят, те обръщат внимание само на тези аспекти и никога не възхваляват, нито свидетелстват за Бог. Например, когато човек, който не се стреми към истината, срещне нов вярващ, той мисли в сърцето си: „Ти вярваш в Бог само от няколко години, не разбираш нищо“, и го гледа отвисоко. Ако новият вярващ иска да търси истината, той първо ще огледа външността му, начина, по който говори и дали го харесва. Ако новият вярващ има лоши заложби, той няма да иска да разговаря за истината. Просто ще му предложи няколко окуражителни думи и ще остави нещата така. Какъв е проблемът тук? (Тези хора мислят, че са били вярващи от много години и имат капитал, затова парадират със старшинството си.) Този капитал е проявление на отстояването на статуса им. Като имат капитал, те се чувстват упълномощени да говорят от позицията на статуса — статус, който са си дали сами, не им е даден от другите. Хора, които работят и говорят по този начин, хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Проявявате ли се самите вие по този начин? Казвате: „Вярвам в Бог от десет години. Не е ли обидно за мен да ме сложите за партньор с някой, който вярва само от две години? Дори не искам да говоря с него. И една дума ще ме изтощи. Той не разбира нищо!“. Причината за това е, че сте завладени от надменен нрав. Ако ти нямаш сърце, които цени статуса, ако не подреждаш хората според преживяването или старшинството им и не мислиш, че имаш капитал, тогава би ли се отнасял с някого по този начин? Ясно е, че заради наличието на покварен нрав в теб, проявленията на начина, по който се отнасяш с хората, не са от полза за другите, което изобличава покварения ти нрав, стремежите ти и това, което лежи дълбоко в сърцето ти. Има и друго проявление на действията в името на статуса. Например някои хора са придобили професионално познание или са експерти в определена област. Но когато се обсъжда тази област, ако другите говорят първи, те се разстройват и мислят: „Как можете да говорите без разум? Няма да разпознаете величието и да го видите пред себе си!“. Те казват: „Дипломирах се с тази специалност от университета и посветих цялото си проучване на тези въпроси. След като завърших, работих в тази област няколко години. Откакто повярвах с Бог, съм изоставил тази професия вече над десет години, но си спомням всичко за нея и със затворени очи. Не обичам да говоря за това, изглежда сякаш се хваля“. Какво мислите за тези думи? Това са думи на невярващи академици и са изречени въз основа на сатанински философии, които ги карат да изглеждат начетени и да печелят всеобщото одобрение. Те твърдят, че не искат да се изтъкват, но правят точно това, просто по-умело. Споменават капитала, който имат, например броя години, в които са учили тази професия, и какво са придобили, и използват този метод, за да изпратят посланието, че са експерти в тази област. Да си експерт в дадена област означава ли, че задължително я разбираш? Това ли е подходът, който трябва да приложиш, ако си експерт, който върши работа в Божия дом? (Не.) Тогава какво трябва да направиш? (Да търся истината, да обсъждам и да търся заедно с братята и сестрите.) Всички трябва да търсят заедно. Казваш: „Трябва да бъда честен. Упражнявах тази професия няколко години и знам малко за нея, но не знам принципите зад това как Божият дом я използва. Не знам дали познанието, което имам, е полезно за Божия дом — можем да го обсъдим заедно. Ще ви кажа малко за основите на тази област“. Това е рационален начин на говорене. Макар че си познават професията, те са скромни и не са горделиви. Не се преструват, а наистина искат да свършат добра работа и да споделят наученото и това, което знаят, с всички, без да спестяват нищо. Те правят това изцяло, за да изпълнят добре дълга си, независимо от това как другите ги възприемат или как се отнасят с тях. Изпълняват дълга си изцяло в името на удовлетворяването на Бог и в името на придобиването на истината и изживяването на човешко подобие. Следователно те зачитат интересите на Божия дом и обръщат внимание на навлизането в живота на братята и сестрите във всеки аспект от изпълнението на дълга си. Независимо какво правят, те първо разговарят с всички, после го обсъждат съвместно, за да постигнат консенсус, като позволяват на братята и сестрите да допринесат с идеи и усилия, обединени за доброто изпълнение на задачата. Какво мислите за този подход? Само хората, които се стремят към истината, биха постъпили по този начин. Макар че те всички вярват в Бог, онези, които се стремят към истината, и онези, които не се стремят, се проявяват по различни начини. Кой вид хора е отвратителен? (Хората, които не се стремят към истината са отвратителни.) Няма нужда се изтъкваш, ако знаеш малко за някоя професия, а няма и нужда да омаловажаваш или възпираш другите, ако знаеш малко за тази професия. Някои хора се възгордяват, когато станат водачи или работници, вървят и говорят претенциозно, дори възприемат официален тон. Този начин на работа е още по-отвратителен. Дори да имаш някакъв статус, няма нужда да се перчиш или да си надут. Трябва да действаш отговорно, за да водиш братята и сестрите да изпълняват задълженията си добре. Това е твоя отговорност и нещо, което трябва да постигнеш. Нещо повече, ако имаш човешка природа и си предан, трябва да поемаш отговорност, когато правиш нещата. Как трябва да поемаш отговорност? Като разговаряш ясно по темите, които хората не разбират, темите, по които хората са склонни да правят грешки или да бъдат подвеждани, и да поправяш всякакви грешки и отклонения, които възникват, ти гарантираш, че всеки може да върши нещата по правилния начин, така че повече да не прави грешки или да не бъде възпиран от другите. По този начин ти си изпълнил своята отговорност. Това означава да си отговорен и предан в дълга си. След като си постигнал това, могат ли другите хора все още да казват, че се стремиш към статус? Не, не могат. Принципите, които практикуваш, са вече правилни, какъвто е и пътят ти. Това са проявленията на онези, които се стремят към истината. Така трябва да практикуват хората, които се стремят към истината. Обратното е просто безкрайно позорно поведение. Желанието да се изтъкнеш и да бъдеш високо уважаван, но също и да се сдържаш и да криеш това, което знаеш, страхът, че ако другите знаят тези неща, повече няма да можеш да се отличиш или да бъдеш почитан — това е толкова непокорно! Такива хора пренебрегват интересите на Божия дом и дори стоят настрани и гледат, като се подсмихват на себе си: „Нека да видим, ако аз не говоря, дали някой може да обясни ясно този въпрос! Дори ако кажа нещо, няма да кажа всичко. Ще разкрия малко днес и малко утре, и пак няма да ви кажа истината. Ще ви оставя да се чудите сами. Не е толкова лесно да измъкнете нещо от мен! Ако ви кажа всичко, което разбирам, и ви накарам да го разберете, тогава няма да ми остане нищо и вие ще сте по-добри от мен. Как ще ме възприемате тогава?“. Какъв тип същество би мислило така? Такъв човек е отровен! Той няма нищо добро. Това честен човек ли е? (Не.) Правил ли е някой от вас така? (Аз. Особено след като бях разпространявал евангелието по-дълго и бях получил някакви резултати, се чувствах сякаш имам активи и капитал. Когато другите хора ме питаха дали знам някакви добри начини или дали имам добър опит, който да споделя, отричах. Живеех според сатанинската отровна поговорка „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“. Страхувах се, че другите ще ме надминат и че ще загубя статуса си.) Страхът, че другите ще ви откраднат славата, не се преодолява лесно. Репутацията и собствения интерес са цели, на чието постигане хората посвещават целия си живот, но са също и две ками в сърцето —ще ти струват живота!

Някои хора, които са правили полезни неща за църковното дело и братята и сестрите, мислят, че са дали своя принос за църквата и имат някакъв статус в нея. Всеки път когато застават пред другите, те споменават добрите неща, които са направили, така че всички да имат напълно ново познание и разбиране за тях — разбиране за техния капитал и статус и за тяхната репутация и място в църквата. Защо го правят? (За да се изтъкнат и да парадират.) И каква е целта на парадирането? Да се утвърдят. И какво могат да направят, като се утвърдят? (Да накарат другите да им се възхищават.) Да накарат другите да им се възхищават, да ги хвалят и да ги тачат. След като постигнат тези неща, как се чувстват вътрешно? (Наслаждават им се.) Наслаждават се на ползите от статуса. Стремите ли се и вие към тези неща? Какво създава тези мисли, идеи и начин на разсъждение у хората? Какво ги причинява? Какъв е източникът им? Източникът им е поквареният човешки нрав. Човешкият покварен нрав кара хората да се разкриват по този начин и подтиква този вид стремежи. Някои хора в Божия дом често изпитват чувство на превъзходство. В какви отношения? Какво в тези начини ги кара да чувстват превъзходство? Например някои хора могат да говорят чужд език и мислят, че това означава, че имат дарба и са опитни, и че ако Божият дом ги загуби, вероятно ще е много трудно да разшири работата си. В резултат на това те искат да карат хората да им се възхищават навсякъде, където идат. Какъв метод прилагат хората от този тип, когато се срещнат с други? В сърцето си те приписват всякакви различни рангове на другите хора, които изпълняват различен дълг в Божия дом. Най-високо стоят водачите, втори са хората със специални таланти, после идват хората с обикновени таланти и на дъното са онези, които изпълняват всякакви видове поддържащ дълг. Някои хора се отнасят към способността да се изпълнява важен дълг и специален дълг като към капитал и смятат, че това е като да имаш истините реалности. Какъв е проблемът тук? Не е ли това абсурдно? Изпълняването на някакъв специален дълг ги прави надменни и надути и те гледат всички отвисоко. Когато срещнат някого, първото, което винаги правят, е да го питат какъв дълг изпълнява. Ако човекът изпълнява обикновен дълг, те го гледат отвисоко и мислят, че не е достоен за вниманието им. Когато този човек иска да разговаря с тях, те са привидно сговорчиви, но вътрешно си мислят: „Искаш да разговаряш с мен? Ти си просто никой. Виж какъв дълг изпълняваш — достоен ли си да говориш с мен?“. Ако дългът, който човекът изпълнява, е по-важен от техния, те го ласкаят и му завиждат. Когато видят водачите или работниците, те са раболепни и ги ласкаят. Принципни ли са те в отношението си към хората? (Не. Те се отнасят с хората според дълга, който изпълняват, и според различните рангове, които им определят.) Те класифицират хората според тяхното преживяване и старшинство и според техните таланти и дарби. Какъв факт се разкрива от това, че подреждат хората по този начин? Разкриват се стремежите на тези хора, тяхното навлизане в живота, тяхната природа същност и качеството на тяхната човешка природа. Когато някои хора виждат по-висш водач, те кимват с глава и леко се покланят, и са любезни. Когато видят някой, който има някакви способности, който е надарен, умел в говоренето, който е изпълнявал важен дълг в Божия дом или когото Горното е повишило и възприема като важен, те говорят по особено любезен начин. Когато видят някой с малки заложби или който изпълнява обикновен дълг, те го гледат отвисоко и се отнасят с него сякаш е невидим — отнасят се с него по различен начин. Какво си мислят вътрешно? „Дори да вярваш в Бог, човек като теб си остава от простолюдието, но ти все пак искаш да говориш с мен, сякаш си на моето ниво, и да разговаряш с мен за навлизане в живота и за това как да сме честни хора. Ти не си подходящ да го правиш!“. Какъв нрав е това? Надменност, порочност и нечестивост. Има ли много хора от този тип в църквата? (Да.) Вие такъв тип хора ли сте? (Да.) Различното отношение към хората въз основа на това кои са — никое от тези неща не е проявление на човек, който се стреми към истината. Към какво се стремят такива хора? (Те се стремят към статус.) Човешкото поведение, разкриване и обичайни проявления могат да покажат всички мисли, възгледи, намерения и стремежи, които имат хората, както и пътя, по който вървят. Това, което разкриваш и редовно проявяваш, е това, към което се стремиш — твоите стремежи са разобличени. Макар хората от този тип да имат духовно разбиране, да могат да разбират Божиите слова, да правят връзка със словата Му и да сравняват словата Му със своите състояния, каквото и да се случи, те не търсят истината и не подхождат към него, като използват истината на Божиите слова като свои принципи. Вместо това те подхождат към станалото и действат въз основа на своите собствени представи, фантазии, намерения, цели и желания, както и предпочитания. Могат ли такива хора да навлязат в истините реалности? (Не.) Техните сърца все още таят принципите и начините, които прилагат хората, които не вярват, за да се справят със света. Те все още класифицират хората според тяхното преживяване и старшинство и определят всякакви различни рангове на хората в Божия дом. Те не използват истината, за да оценяват хората, а вместо това оценяват хората като използват възгледите и критериите на онези, които не вярват. Това ли е стремежът към истината? (Не.) Макар че изглеждат като хора, които разбират истината, когато говорят и проповядват, може ли да се види каквато и да е част от истината реалност в начина, по който изпълняват дълга си? (Не.) Тогава това хора, които имат навлизане в живота ли са? (Не.) В тях има твърде много покварени неща и те не са на ниво, що се отнася до изпълняването на изискванията за спасение. Ако те винаги се отнасят към тези неща като към капитал, тогава колко от Божиите слова, които разбират, могат да приложат на практика? Съдържат ли наистина сърцата им истината или Божиите слова? Каква тежест има за тях навлизането в живота и промяната в нрава им? Какво точно е пуснало корени в сърцата им? Със сигурност са всички сатанински философии и наследени от човека неща, както и техните представи и фантазии за вярата в Бог. Ако тези неща се вкоренят твърде дълбоко в човешките сърца, за хората ще е изключително трудно да приемат истината. Те винаги ще обмислят как гледа на тях Горното, дали Горното ги оценява, дали са в Божието сърце и дали Бог ги познава. Те гледат на другите хора по същия начин: наблюдават дали Горното ги оценява и дали Бог е доволен от тях — отнасят се с хората въз основа на това кои са те. Когато сърцето им винаги поставя значимост върху тези неща, колко голям ефект може да има истината върху тях? Към какво всъщност се стремят хората, които винаги живеят в такива състояния и живеят с тези философии за светските отношения? Могат ли те да навлязат в истините реалности? (Не.) Тогава според какво живеят живота си? (Живеят според сатанински философии за светските отношения.) Те живеят според сатанински философии и все пак мислят, че имат познание, че са учени и мъдри и изпитват доста вътрешна радост. Като какъв виждат те Божия дом? (Като общество.) Те го виждат като общество. Все още не са изоставили този възглед. Тогава как поправят тези проблеми? Не е въпрос само на това хората да четат Божиите слова и да могат да признаят фактите, които Бог разобличава. Те също трябва да преживяват кастрене, изпитания и облагородяване. Трябва също да познават своята природа същност, да виждат ясно същността на капитала, дарбите, познанието и квалификациите, да се избавят от тези неща, да приемат истините в Божиите слова и да живеят според истината. Едва тогава проблемът с покварената природа може да се разреши.

Стремежът към истината не е нещо лесно. Хората трябва да се научат да гледат на нещата според Божиите слова. В миналото хората са имали много погрешни възгледи. Ако те не търсят истината, няма да ги осъзнаят и ще продължават както преди, като мислят, че са прави, като са надменни и самоправедни, и дори когато ги кастриш, те все още няма да признават грешката си. Много е трудно да се промени гледната точка, от която хората, които не се стремят към истината, виждат нещата. Например, когато някои хора видят, че в църквата има човек, който е ръководил компания, в сърцата им се надигат чувства на възхищение и уважение. Те завиждат, възхищават се, тачат и дори почитат тези хора. Такъв човек има статус в сърцата им. Какво трябва да се направи в такава ситуация? Ти трябва да прозреш този човек и да се отнасяш с него в съответствие с истините принципи, и да видиш дали той е човек, който обича истината и се стреми към истината, и дали е човек, който е достоен за уважение. Ако след като си общувал с него и си го прозрял, откриеш, че той не е такъв човек, в сърцето си повече няма да му се възхищаваш и няма да го уважаваш силно. Ти трябва да се отнасяш с него и да общуваш с него по обичайния начин. Какво означава да се отнасяш с него по обичайния начин? Означава да можеш да се отнасяш правилно с него. Човешките сърца са пълни със собствените предпочитания, желания и стремежи на хората и техните ценности се разкриват чрез многобройни незначителни поведения. Ако има някой, който те тачат, думите им ще са особено тактични и любезни когато говорят за него, и ще се отнасят към него особено уважително. Какво показва това? Че този човек има статус в сърцата им и те му се възхищават. Освен това има и други неща, които казват. Те често казват: „Този човек е бил чиновник. Ако той дойде в Божия дом и се отнасяме с него като към обикновен човек, би било несправедливо отношение към него“. В съзнанието си те смятат, че Божият дом не отдава значение на талантливите индивиди. Такава елитна персона е могла да се смири и да дойде в Божия дом, да бъде вярващ и да изпълнява дълг, а никой не я почита и не я повишава, и Горното не се е постарало специално да я представи на братята и сестрите. Ти ги питаш как върви дългът на този човек и те казват: „Този човек е притежавал компания и е ръководил няколко хиляди души. За него да свърши малко работа е нищо. В божия дом няма никой, който да е с повече заложби от него. Той е от елита. В божия дом няма хора от елита“. Какъв вид изказване е това? Те мислят, че в мирския свят има елит, но в Божия дом няма. Хората в Божия дом имат истината — имат ли истината хората в мирския свят? Казваш, че в мирския свят има елит, тогава защо не вярваш в елита? Защо идваш тук да вярваш в Бог? Ти имаш представи за Бог и трябва да побързаш да се върнеш в мирския свят. Фактът, че тези хора са способни да кажат такива неща, не означава ли, че това е гласът на Сатана? Това е гласът на Сатана. Те вярват в Бог и идват в Божия дом, но възхваляват Сатана. Само дето не казаха: „Ако конкретен известен човек вярва в бог, той ще е онзи, който има най-високи заложби. Ако той не може да бъде усъвършенстван, тогава за нас останалите няма никаква надежда. В неговите очи ние сме нищо“. В техните сърца и очи хората, които вярват в Бог, не са толкова добри, колкото известните хора, предприемачите и чиновниците в мирския свят. Само тези хора са елит и само те могат да имат влияние. Когато четете между редовете на казаното от тях, те хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Независимо колко проповеди изслушат, възгледите и мислите им, мненията им за света и мненията им и възгледите им за известните хора и елити не се променя. Придобили ли са те истината? Имат ли навлизане в живота? (Не.) Какви са тези хора? (Неверници.) Те са неверници! Те са Юди и предатели! В техния ум Бог не е най-висшият и истината не е най-висшата. По-скоро светската власт, престиж, слава и придобивки са най-висшите. Такъв човек е предател. Това са мислите и възгледите на Юда. Мислите и логиката на Сатана. Макар че тези хора могат да разбират истината, техните мисли и възгледи няма да се променят. Това, към което се стремят, е репутация, статус и власт. Когато ти си около някой такъв човек, изражението му, когато говори с теб, не е правилно и ти създава определено усещане: че с този човек е трудно да се сближиш и обикновеният човек е невидим за него. Ето защо тези хора са способни да имат толкова много представи за Бог. Независимо колко много истини може да изрази Бог, в сърцата им винаги има бариера между тях и Бог. Те мислят, че нормалната човешка природа на въплътения Бог е обикновена и изобщо не е велика или могъща. Ето защо са способни да тачат познанието и дарбите и да идолизират високопоставените личности. Когато надменните, самомнителни и самонадеяни хора като тях, които са изпълнени със сатанински нрав, видят Христос, който има нормална човешка природа и е изпълнен с истината, как могат да се поклонят и да Го почитат? Те си мислят вътрешно: „Ти си бог. Ти имаш само истината. Ти нямаш познание. Аз имам дарби, моето познание е по-напредничаво от твоето; моите таланти са по-развити от твоите; моята способност да се справям с нещата е по-силна от твоята и аз говоря по-добре с външния свят от теб“. Когато свършат някаква работа в църквата, имат малко капитал или направят някакъв принос, те мислят още по-малко за Бог. Това човек, който се стреми към истината ли е? (Не.) Хората, които не се стремят към истината, имат безброй прояви на грозно поведение и нямат и един грам разум. Затова тези хора често са привличани от външните явления на хора, събития и неща — в един миг те мислят, че Бог е прав, в друг мислят, че греши; в един момент си мислят, че има Бог, в друг — че няма Бог. В един миг мислят, че Бог е Онзи, който господства над небесата, земята и всички неща, в следващия се съмняват, че Бог господства над небесата и земята и всички неща. Сърцето им винаги е изпълнено с конфликт и борба. Макар че вторият тип хора имат духовно разбиране и разбират истината в най-повърхностния смисъл на значението ѝ — което е просто думи и доктрини, но все пак се смята, че имат някакви способности за възприемане, — макар да са способни да разбират някои истини, те никога не ги прилагат на практика. Какви са техните проявления? Стремеж към работа, стремеж към благословии, стремеж към задоволяване на собствената им нереалистична вяра и духовна подкрепа и стремеж към репутация и статус. Това е вторият вид хора.

Третият тип са хората, които имат духовно разбиране и се стремят към истината. Хората, които имат духовно разбиране, могат да разбират какво казват Божиите слова, да вземат различните състояния, разобличени в Божиите слова, и да ги сравняват със себе си и да разпознават какво е проблематичното в тяхното състояние. Но това, че можеш да правиш сравнения, не означава, че си човек, който се стреми към истината. Ако практикуваш и навлизаш, след като направиш сравнение със себе си, само тогава си човек, който се стреми към истината. Ако хората могат да разбират Божиите слова и да използват принципите на Божиите слова, които разбират, като основа, върху която наистина да навлязат, как такива хора проявяват себе си по отношение на стремежа към истината? От една страна, те могат да приемат Божието поръчение и да изпълняват дълга си добре. От друга, могат да търсят истината, когато се сблъскат с обстоятелствата, подредени от Бог, и да постигнат покорство. Друг аспект е, че в ежедневието си те придават значение на проучването на всяка страна от своите състояния и разкривания и са способни да ги сравняват със себе си според Божиите слова, да разрешават проблеми и могат да стигат до точката, в която са принципни в начина, по който подхождат към всеки въпрос, и имат път за практикуване във всяко нещо. Например последния път разговарях и разнищвах седемте големи гряха на Павел, вие трябва да сте способни да ги сравните със себе си, наистина да ги разбирате и да практикувате и да навлезете. Сравняването и навлизането в живота са сложно взаимосвързани. Да можете да правите сравнения със себе си е портал към навлизането в живота. Как навлизаш, след като си преминал през портала, ще зависи от това дали разбираш този аспект от истината. Когато разбираш един аспект от истината, ти можеш да навлезеш в един аспект от реалността, а когато разбираш два аспекта от истината, можеш да навлезеш в два аспекта от реалността. Ако просто разбираш доктрината и нямаш принципите на навлизането, тогава няма да можеш да навлезеш в реалността. Следователно е ключово първо да разбереш много истини. Как можеш да ги разбереш? Трябва да четеш много Божии слова, да размишляваш над словата Му, да правиш сравнения между тях и своя реален живот и дълга, който изпълняваш, да намираш принципи на практикуване и да намираш път за практикуване. Тогава ще е лесно да навлезеш в реалността. Ако има действителни проблеми, трябва да ги сравниш със съответни откъси от Божиите слова и да ги разрешиш. Ако имаш представи и погрешни схващания за Бог, тогава е още по-необходимо да правиш сравнения с Божиите слова, да можеш да прозираш по какъв начин всъщност тези представи или погрешни схващания са погрешни и каква е природата на проблемите, които представляват. Трябва да можеш да анализираш тези проблеми, после да търсиш съответните истини, за да ги оправиш. Това е пътят към навлизането в живота. Павел свършил толкова много работа, но имал ли е път за навлизане в живота? Съвсем не. Какъв беше първият от големите грехове на Павел? Той разглеждаше стремежа към венец и стремежа към благословии като подходящи цели. По какъв начин е грешно приемането на стремежа към благословии за цел? То противоречи напълно на истината и не съответства на Божието намерение да спаси хората. След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не трябва да се отказвам, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така? Някои могат да кажат: „Ами ако съм още негативен?“. Тогава отново търси истината, за да го преодолееш. Колкото и пъти да изпаднеш в негативност, ако просто продължаваш да търсиш истината, за да я преодолееш, и продължаваш да се стремиш към истината, бавно ще изплуваш от своята негативност. И един ден ще почувстваш, че нямаш желание да придобиваш благословии и не си възпиран от крайната си цел и изход, и за теб е по-лесно и по-свободно да живееш без тези неща. Ще почувстваш, че животът, който имаше преди, когато всеки ден живееше заради придобиването на благословии и заради крайната си цел, беше изтощителен. Всеки ден да работиш, говориш и да напъваш мозъка си в името на придобиването на благословии — какво би придобил от това в крайна сметка? Каква е стойността на такъв живот? Ти не се стремеше към истината, а губеше най-добрите си дни за незначителни неща. В крайна сметка не придоби никаква истина и не можеше да изречеш никакво свидетелство за преживяване. Стана за смях, напълно опозорен и провален. И каква всъщност е причината за това? Тя е, че намерението ти да придобиеш благословии беше твърде силно, че изходът и крайната ти цел занимаваха сърцето ти и те обвързваха твърде силно. И все пак, когато дойде денят, в който се измъкнеш от оковите на твоите перспективи и съдба, ти ще можеш да оставиш всичко зад себе си и да последваш Бог. Кога ще можеш да се избавиш напълно от онези неща? С непрестанното задълбочаване на твоето навлизане в живота ще постигнеш промяна в нрава си и тогава ще можеш да се избавиш от тях напълно. Някои казват: „Мога да се освободя от тези неща когато си поискам“. Това съответства ли на природния закон? (Не.) Други казват: „Разбрах всичко това за една нощ. Аз съм обикновен човек, не съм сложен или крехък като останалите от вас. Вашите амбиции и желания са твърде големи, което показва, че сте по-дълбоко покварени от мен.“ Такова ли е положението? Не е. Цялото човечество има една и съща покварена природа, неразличима по своята дълбочина. Единствената разлика между хората е в това дали имат човешка природа или не и какъв вид хора са. Онези, които обичат и приемат истината, са способни на относително дълбоко, ясно познание за своя покварен нрав, а другите погрешно смятат, че такива хора са дълбоко покварени. Онези, които не обичат или не приемат истината, винаги мислят, че нямат поквара и че с малко по-добро поведение ще станат светци. Тази гледна точка е очевидно необоснована — всъщност не се касае за това, че покварата им е повърхностна, а за това, че те не разбират истината и нямат ясно познание за същността и истината на своята поквара. Накратко, за да вярва в Бог, човек трябва да приеме истината, да практикува истината, да навлезе в реалността и да постигне промяна в своя живот нрав, преди да може да промени неправилната посока и път на стремежа си и преди да може напълно да разреши проблема със стремежа към благословии и вървенето по пътя на антихристите. По този начин човек може да бъде спасен и усъвършенстван от Бог. Всички истини, които Бог изразява, за да съди и пречиства хората, работят в тази посока.

Сега, има ли сред вас някой, който все още има желание да бъде Бог? (Не.) Коя е причината да нямате това желание: защото не смеете или защото нямате надежда или подходящ произход и обкръжение? Трудно е да се каже. Първо, сигурно е, че няма човек, който да желае да се стреми активно да бъде Бог. Обаче, ако при специални обстоятелства имаше хора, които те почитат, възхваляват те, често те ласкаят и хвалят, ако ти имаше статус в сърцата им и те несъзнателно те утвърждаваха като някакъв идеален и могъщ образ — макар да не свидетелстваха, че си Бог, и да знаеха, че си човек, ако все пак те тачеха, подчиняваха ти се и се отнасяха с теб сякаш си Бог — как щеше да се чувстваш вътрешно? Нямаше ли да изпитваш извънредна наслада и задоволство? (Да.) Това е достатъчно да докаже, че ти все още имаш това желание. Всеки, който има покварен нрав, има и желание да бъде Бог. Просто, когато никой не се отнася с теб като с Бог, ти чувстваш, че не си достатъчно пригоден. Когато почувстваш, че си пригоден, че обстоятелствата са подходящи и условията са достатъчни, ти ще се повишиш до тази позиция. Или може би няма ти да се повишиш, но когато другите постоянно те издигат, още ли ще бъдеш скромен? Ти ще приемеш издигането „без резерви“. Какво се случва тук? Природата на Сатана се е укрепила дълбоко в хората и остава непреодоляна — хората никога не искат да са хора, те винаги искат да са Бог. Може ли човек да е Бог просто като го пожелае? Сатана все искаше да бъде Бог и какво се случи с него? Беше запратен от небето на земята. Такава беше съдбата на Сатана заради това, че искаше да бъде Бог. Кажете Ми, какво чувствам Аз по отношение на собствената Ми идентичност, статус и същност? Вие със сигурност не знаете. Не чувствам нищо. Всичко е много нормално. Въплътеният Бог е особено практичен и нормален. В Него няма нищо свръхестествено, Той няма някакви особени чувства. Ти знаеш какво мислиш, знаеш какво харесваш, знаеш в какво семейство си роден, на колко си години и какво образование си получил; знаеш как изглеждаш. Нормално ли е обаче да знаеш каква е вътрешната ти същност или е нормално да не знаеш? (Нормално е да не знам.) Нормално е да не изпитваш никакви чувства към това. Щеше да е свръхестествено, ако имаше. Нямаше да е плътско и нямаше да е нормална човешка природа. Свръхестествеността не е нормална. Онези, които винаги се държат по ненормални начини и имат ненормални чувства, са зли духове, не смъртни същества. Някои хора Ме питат дали знам кой съм. Кажете Ми, бих ли могъл да знам? Трябва ли да знам? Имам логиката и начините на мислене на нормалната човешка природа. Имам нормални мисли и нормален рутинен плътски живот. Имам съвестта, рационалността и преценката на нормалната човешка природа и имам принципите на личното поведение, боравене с нещата и взаимодействие с другите с нормална човешка природа. Всички тези неща са ясни. По отношение на това как да правя нещата, как да се отнасям с различните хора, как да помагам на хората и на кои хора да помагам, имам всички тези принципи. Животът с нормална човешка природа и вършенето на нещата, които трябва, е нормална човешка природа. В това няма нищо свръхестествено. Бог не върши свръхестествени неща. Нормално е да не знам. Ако знаех, това щеше да вещае неприятности. Защо щеше да вещае неприятности? Ако знам, щях да имам бреме, твърде много неща щяха да бъдат замесени и щяха да са в противоречие, защото частта, която знам, нямаше да е от плътта и от материалния свят, щеше да е свръхестествена и щеше да противоречи на всичко от този свят. Точно както някои хора могат да виждат неща, които се случват в духовния свят. Те живеят в плътта и в материалния свят, но все пак виждат нечовешки, безплътен свят. Могат да виждат двата свята и да казват някои странни неща. Това не е нормално. Това ще повлияе на мислите и работата на другите хора. Иначе хората, които вярват в Бог и се стремят към истината, все пак трябва да знаят малко по въпросите от духовния свят. Има много неща, които хората няма как да знаят, но да не ги знаят всъщност не е загуба. И да знаят, и да не знаят е еднакво добре. Бог вече е ограничил обхвата на нещата, които смъртните същества могат да разберат, да знаят и да почувстват. Бог не казва и едно изречение по-малко от това, което трябва да знаеш — Той ти казва всичко и не позволява да ти липсва знание. Той обаче старателно спира достъпа до това, което няма нужда да знаеш. Той няма да ти каже и няма да обърква мислите и ума ти. Друг аспект на това е, че за смъртните същества нещата от духовния свят са един вид тайнство, странни феномени или неща от различен свят. В сърцата си хората искат да знаят нещичко за тях, но какво можеш да направиш с това познание? Можеш ли да го потвърдиш? Можеш ли да си част от него? Много неща от духовния свят са тайни и не могат да бъдат разкрити предварително. Това е нещо, в което никой не може да участва — да имаш ограничено познание е достатъчно. Бог господства над този свят и тази човешка раса, и съществуват твърде много тайнства. Това, което трябва да разберем, са Божиите слова и истини, и Неговите намерения. Трябва да навлезем в истините реалности, да постигнем покорство пред цялото върховенство на Бог, до което човек има достъп, да го разберем и да го разпознаем и после да станем способни да се боим от Бог, да признаем Бог като твой Създател, да признаем факта, че Бог господства над всичко и накрая да сме способни да изречем онези слова, които е казал Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Какво трябва да преживеят хората, за да постигнат този резултат? Те трябва да преживеят правосъдие и наказание, да бъдат кастрени, изпитвани и облагородени и да преживеят всеки вид обстоятелства, които Бог подрежда, и чрез които да познаят Божиите дела, да познаят Неговия нрав, да разберат същността на Създателя и да могат да правят сравнения между себе си и словата на Бог, които са прочели, или проповедите, които са чули. В крайна сметка, независимо как Бог се отнася с тях, дали им отнема или дава, те постигат справедливо и точно разбиране на Божиите дела и им се покоряват и ги приемат по начин, който подхожда на рационалността на сътворените същества. Това се стреми да постигне Бог.

Нека се върнем на темата на днешното общение. Проявленията на хората, които се стремят към истината, и проявленията на хората, които не се стремят към истината, са основно следните три типа. Направил съм подробно разграничаване на тези три типа хора: първият тип са хората, които нямат духовно разбиране; вторият са хората, които имат духовно разбиране, но не се стремят към истината; третият тип са хората, които имат духовно разбиране и се стремят към истината. За кой от тези три типа хора има надежда да навлезе в истините реалности и може да постигне спасение? (Третият тип.) Кой тип човек има надежда да навлезе в истините реалности, което означава, че може да се развие и да се промени в човек, който има истините реалности? (Вторият тип.) В такъв случай хората от първия тип всъщност осъдени ли са на смърт? Могат ли хора, които нямат духовно разбиране, да се превърнат в хора, които имат духовно разбиране или които имат половинчато разбиране? За онези, които имат половинчато разбиране, има малко надежда; те са малко по-добре от онези, които изобщо нямат духовно разбиране. Това е до известна степен по-добре, отколкото да нямат никакво духовно разбиране. От тези три типа хора кой има по-голяма надежда да бъде спасен? (Третият.) А вторият тип хора? (Зависи от личния им стремеж. Ако те могат наистина да преобърнат нещата, да се покаят и да се стремят към истината, тогава могат да имат надежда да бъдат спасени.) Нека бъда откровен с вас. Вие все още не сте напълно наясно с втория тип хора. Макар че вторият тип хора имат духовно разбиране, всички те са хора, които не се стремят към истината и това е критично. Независимо дали имат духовно разбиране, или не, докато не се стремят към истината, те изобщо не могат да постигнат спасение. Това, на което искам да наблегна тук, е първият тип хора, онези, които нямат духовно разбиране. Да кажем, че те нямат духовно разбиране, но имат добра човешка природа и могат с готовност да отдават всичко на Бог, да обръщат внимание на това, което Бог казва, и да имат покорно сърце — просто да нямат способност за възприемане по отношение на истината, но да могат да разбират част от Божиите слова и да се сравняват с тях, и после да практикуват и да навлизат в тях. Такива хора имат надежда да бъдат спасени. След като известно време преминават през такова преживяване, те може постепенно да започнат да имат духовно разбиране. Колкото по-внимателно четат Божиите слова, толкова повече Светият Дух ги просветлява; те са способни да сравняват това, което разбират от Божиите слова, със своите състояния, да приемат Божието кастрене, правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, да плащат цената за това и накрая да постигнат някои съответни промени в нрава си. Такива хора също са смятани за хора, които се стремят към истината. Тъй като са приемани за хора, които се стремят към истината, имат ли те надежда да бъдат спасени? (Да.) Имат, следователно такива хора не могат да бъдат предадени на смърт. И обратно, трудно е да се каже какъв ще е изходът за типа хора, които могат да разбират истината и я сравняват със себе си, но никога не навлизат в нея. Каква е първопричината за този проблем? (Отношението им към истината.) Отношението им към истината, което е на непочтителност и пренебрежение. Какво значи „пренебрежение“? Означава да не приемаш истината. Означава да гледаш истината отвисоко. Означава да не признаваш Божиите слова като истината и да не ги приемаш сериозно. Независимо колко разбират от това, което чуват, те не практикуват истината. И независимо от степента, до която се сравняват с нея, дори ако знаят какъв тип хора са, те все още не се покайват. Макар да знаят, че практикуването на истината е най-същественият аспект от вярването в Бог, думата „практика“ за такива хора е несъществена. Такива хора не могат лесно да бъдат спасени.

Сега, как трябва да определим стремежа към истината? Какво точно е стремеж към истината? Кой може да Ми каже? (Да си способен да приемеш Божиите слова, да използваш Божиите слова, за да се самоанализираш и да се сравняваш с тях, и също да имаш навлизане в живота. Само това се смята за стремеж към истината.) Точно така. Само като си способен да приемеш истината и да практикуваш истината, си човек, който се стреми към истината. Ако хората не приемат Божиите слова и не могат да се самоанализират, тогава няма да имат навлизане в живота и не са хора, които се стремят към истината. Следователно има пряка зависимост между стремежа към истината и навлизането в живота. Ако човек е способен да говори много думи и доктрини, но никога не е практикувал истината, няма истинска вяра в Бог и дори ако знае ясно, че нещо е Божие върховенство и подредба и че идва от Бог, не се покорява и се противопоставя, осъжда и продължава да се бунтува, и все още живее според сатанински философии и прави нещата в съответствие със своите предпочитания, тогава той не е човек, който се стреми към истината. Някои хора имат духовно разбиране и могат да разбират Божиите слова, но не обичат истината, затова не я практикуват — такива хора не са от онези, които се стремят към истината. Някои хора искат да се стремят към истината, но имат твърде лоши заложби и не са способни да я достигнат. В резултат на това те вярват в Бог много години, но не могат да разберат истината. Те хора, които се стремят към истината, ли са? Не. Какви основни проявления имат хората, които не се стремят към истината? Най-важните проявления са, че те не четат Божиите слова и не искат да се молят на Бог, камо ли да разговарят за истината, и дори не искат да присъстват на сбирките или да слушат проповеди. Когато слушат проповеди, те имат чувството, че сякаш всяка дума е насочена към тях и ги разобличава, което ги кара да се чувстват притиснати и притеснени. Затова винаги когато е време да се слушат проповеди, те просто искат да спят или да водят празни разговори. Има доста такива хора. Те вярват в Бог само за да бъдат благословени, не за да приемат истината, да придобият истината, да се отърват от покварата си, да изживеят човешко подобие или да постигнат спасение от Бог. Първопричината за проблема е основно в това, че те не обичат истината и не се интересуват от истината. Те вярват в Бог само за да придобият благословии. Това е единствената цел на копнежа им. В името на придобиването на благословии те могат да полагат труд и да се отказват от неща, но не могат да приемат истината и не се интересуват от истината. Те мислят, че е достатъчно да разбират доктрините, че да правят по-малко зли дела означава, че са се променили и че полагането на труд, отказването от неща и на всичкото отгоре страданието ги прави достойни да бъдат благословени. Това е техният възглед за вярата в Бог. Следователно независимо колко много години вярват, независимо колко доктрини разбират и могат да проповядват и независимо колко много думи, които се съобразяват с истината, излизат от устата им, те никога не са способни да практикуват истината, нравът, който разкриват, остава своеволен, угоднически и невъздържан, те защитават собствената си гордост и интереси на всяка крачка, те са особено себични и низки и дори когато са порицавани или кастрени, не могат да го приемат и нямат и грам покорство. Такива хора правят каквото си искат. Те не обсъждат нещата с другите, преди да предприемат действие, и дори да ги обсъждат с другите, то е само когато нямат друг избор и е само формално — говорят завоалирано, със заобикалки и накрая все пак карат другите да направят каквото те казват. Какъв нрав разкрива този начин на действие? (Измамност.) Не е само измамност. Тук има нещо още по-тежко. Независимо колко приятно звучат думите им, когато съветват другите и обясняват, че това са подредбите на Божия дом, и карат другите хора да се покоряват, когато става въпрос за тях самите, те не действат по този начин. Вместо това са непримирими и бунтовни, не се покоряват и са неспособни да приемат Божиите устройства и подредби. Освен това, как се проявяват те, когато си взаимодействат с другите? Те действат в съответствие с философиите за светските отношения, търсят предимство на всяка крачка и защитават личните си връзки. Хората от този тип имат нрав, който е особено коварен. До какво се свежда това коварство? Свежда се до нечестивост. Обикновено за хората не е лесно да разпознаят нечестивия нрав. Когато хората с нечестив нрав говорят с другите, винаги има елемент на проверка и подпитване за информация. Те не казват нещата направо и дори да се разкрият, целта им е просто да те накарат да говориш каквото ти е на сърце — те никога не показват нищо истинско от себе си. Някои хора казват: „Как може да казваш, че никога не показват нищо истинско от себе си? Те винаги разговарят с хората за покварения нрав, който разкриват“. Какво е значението на това късче общение? Те не казват на никого какво наистина мислят вътрешно. Също така използват всякакви тактики и методи или всякакви изрази, за да прикриват енергично и да маскират кои са, представяйки на хората един фалшив образ. Ако някои хора разберат какви са наистина и научат за лошите неща, направени от тях, те просто се преструват и казват няколко думи на разкаяние, възприемат подвеждащи методи, за да накарат хората да вярват, че са се покаяли и променили. Ако отново направят нещо лошо и то бъде разобличено, като позволи на другите да видят, че те са всъщност зли хора, ще си напрегнат мозъка и ще измислят всичко възможно, за да прикрият този факт и да накарат хората все още да се отнасят с тях като към брат или сестра. Какъв нрав е това? Нечестив нрав. Хората, които имат този вид нечестив нрав, не само не приемат истината по никакъв начин, но са и умели в преструването и винаги измислят хитра защита или оправдание за себе си. Те са лицемерни фарисеи. Това, от което този тип хора се страхуват най-силно, са хората, които разговарят за истината, хората, които отварят сърцата си, за да опознаят и разнищят себе си, или хората, които разобличават истинското състояние на нещата и така разобличават тях. Всеки път когато някой разговаря за истината, те са особено раздразнени и не искат да слушат, сърцата им се противопоставят и тя ги отблъсква. Така напълно се разобличава тяхната грозна страна на изпитващи неприязън към истината. Освен че разбират истината, но не я практикуват, този тип хора имат и друг проблем, който е, че имат нагласа на съпротива срещу положителните неща и правилните възгледи и пренебрежение към тях, особено към словата, които са съобразени с истината. Когато става въпрос за нещо положително или за някакви думи, които са съобразени с истината, ако не е нещо, което те смятат за добро, или ако не е изговорено от тях, а от друг, те не го приемат. Какъв нрав е това? Неразумност, непримиримост и глупост. Как трябва да прецените дали човек се стреми към истината? Основното е да проверите какво разкрива и проявява той в обичайното изпълнение на дълга си и в действията си. От това можете да разберете нрава на човек. От неговия нрав можете да видите дали е постигнал някаква промяна и дали е придобил някакво навлизане в живота. Ако някой разкрива единствено покварен нрав, когато действа, и няма съвсем нищо от истините реалности, той определено не е човек, който се стреми към истината. Имат ли навлизане в живота хората, които не се стремят към истината? Не, със сигурност нямат. Нещата, които правят всеки ден, старанието им, отдаването на всичко, страдането, цената, която плащат — независимо какво правят, то е просто полагане на труд и те са полагащи труд. Независимо колко години човек е вярвал в Бог, това, което има най-голямо значение, е дали обича истината. Може да разберете какво обича и към какво се стреми човек от това какво харесва да прави най-много. Ако повечето от нещата, които човек прави, съответстват на истините принципи и Божиите изисквания, тогава той обича истината и се стреми към нея. Ако може да практикува истината и нещата, които прави всеки ден, са в изпълнение на дълга му, тогава той има навлизане в живота и притежават истините реалности. Действията му по някои въпроси може да са неподходящи и той може да не схваща истините принципи точно, или може да има упорити предразсъдъци в това отношение, или понякога може да е надменен и самоправеден, да настоява на своя начин и да не успява да приеме истината, но ако по-късно може да се покае и да практикува истината, това доказва без съмнение, че има навлизане в живота и се стреми към истината. Ако в хода на изпълнение на дълга си някой разкрива единствено покварен нрав, много лъжи, горделивост, угаждане, прекомерно високомерие, ако сам си е господар и прави, каквото му харесва, и т.н., и ако независимо от това колко години е вярвал в Бог или колко проповеди е изслушал, накрая няма и най-малка промяна в покварения си нрав, тогава със сигурност той не е човек, който се стреми към истината. Има много хора, които са вярвали в Бог дълги години, привидно не са зли хора и дори донякъде имат добро поведение. Те вярват в Бог доста страстно, но живот нравът им не се променя изобщо и те нямат дори малко свидетелство за преживяване, което да споделят. Не са ли такива хора жалки? След толкова много години на вярване в Бог те не могат да разкажат дори най-малко свидетелство за преживяване. Това са просто полагащи труд. Те наистина са жалки! Накратко, за да оцените дали човек се стреми към истината и има навлизане в живота, трябва да погледнете неговия нрав и същността, която разкрива и изразява, и да видите дали има промяна в нрава им. Постоянното изричане на думи и доктрини и поддържането на маска и измама не може да продължи дълго. Те вредят единствено на себе си, без да измамят другите. Онези, които не могат да приемат истината и не се стремят към нея, рано или късно ще бъдат разкрити и отстранени. Само тези, които приемат и практикуват истината, могат да придобият навлизане в живота и да имат промяна в нрава.

Приключих с общението за това какво е навлизането в живота, какво е стремежът към истината и всички различни проявления на хората, които се стремят към истината. Хората трябва да се сравняват с тези неща и когато разбират истината, трябва да я прилагат на практика. Каква е най-голямата трудност за мнозинството хора, които вярват в Бог? Тя е, че разбират истината, но не я практикуват. Макар че след като прочетат Божиите слова, могат да се сравняват с тях и са способни да придобият малко познание за себе си, защо не могат да приложат истината на практика? Повечето хора не могат да намерят причината. Например всички хора имат надменен нрав — всички те са особено надменни и самоправедни. Повечето хора са способни да разпознаят това, но могат ли да избегнат разкриването на своята надменност? Това не се постига лесно. Трудното е, че макар да са способни да се сравняват с Божиите слова, когато ги четат, да признават, че имат надменен нрав и да имат път за практикуване, когато и да правят нещо, те често имат собствени предпочитания, намерения и цели и не могат да видят, че всички те са свързани с покварения им нрав. Те трябва да научат да са прозорливи за тези неща и трябва да разбират истината, да поправят това, което трябва да се поправи, и да се избавят от това, от което трябва да се избавят. Тоест те не бива повече да правят нещата в името на своите намерения, желания, гордост, статус и интереси. Те трябва да прекъснат хода на злодеянието си и да се въздържат от изричането на поредното изречение или извършването на поредното дело заради собствените им интереси. Ако направиш това, вече ще си придобил сърце на покаяние и ще си започнал да променяш негативната си страна. Ако проявиш още повече инициативност и освен че не говориш в своя полза, можеш също и да разнищиш себе си, да позволиш на братята и сестрите да видят проявлението на твоя надменен нрав, така че да могат да се поучат от него, да придобиеш някои уроци, да се възползваш от тях и да намериш път за практикуване, това ще е още по-добре. Какво е трудното? Трудното е да се избавиш от всичките си намерения, цели, амбиции, желания и интереси, да не правиш нещата заради себе си и да не се занимаваш или суетиш заради себе си. Павел каза, че е свършил пътя си. Заради кого е изминал този път? (Изминал го е, за да може да бъде благословен и да получи венец.) Но на Павел му липсваше това разбиране. Той вероятно все още си мислеше, че изминава пътя заради Бог и за да изпълни Божието поръчение, със сигурност не и заради себе си. Ето защо се осмели да се изтъква и да свидетелства за себе си по толкова самохвален и безочлив начин. Той очевидно защитаваше себе си и се оправдаваше. В същото време това е и най-доброто доказателство, че той свидетелстваше, че за него да живее това е христос. Той открито свидетелстваше за себе си и се противопоставяше на истината; богохулстваше против истината. Сега има много хора, които тачат Павел, сърцата им са изпълнени с амбиции и желания и всички те искат да свидетелстват за себе си: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Като правят това, не дават ли свобода на желанията и амбициите си, като им позволяват постоянно да се раздуват и ги разкриват във всяка ситуация, за да ги осъществят? Ако не можеш да преодолееш желанията си, тогава за теб всичко е приключило, ти няма да можеш да навлезеш в истините реалности. Каква е същността на този проблем? (Трябва да се опълчим на намеренията си.) Опълчването на намеренията ти е негативен начин на практикуване. Ти трябва да можеш също и да ги разобличаваш активно, точно както разобличаваш другите хора. Ако кажеш нещо като: „Ще ви кажа истината за себе си — имам твърде прекомерни амбиции и искам да спечеля благоразположението ви. Точно сега се разкривам пред всички вас. Готов съм да се опълча на плътта. Няма да бъда съучастник на Сатана. Целта ми като се разобличавам по този начин е да ви позволя да видите истинското ми лице ясно, за да не благоговеете пред мен“, какъв ще е ефектът от този начин на практикуване? Всички със сигурност ще ти се възхищават. Няма ли това да е много по-добре от почитта и уважението, които би получил в замяна на използването на всякакви низки тактики? (Да.) Това поне е положително. Макар че всеки ще изпитва някакво възхищение към теб, ще те почитат ли? Може би някои ще го направят, но ти трябва да намериш начин да ги накараш да изоставят това поведение. Винаги разобличавай себе си, като казваш: „Аз съм също и непокорен и моето непокорство е по-тежко от вашето. Аз съм също и измамен и нечестив. Когато говорех онзи път, имах наум цел, която беше да ви накарам да ме почитате и да не ме гледате отвисоко“. След като всички чуят това, не само, че няма да те гледат отвисоко в сърцата си, но и ще те уважават повече. Това е открит начин на практикуване. Само хората, които обичат истината, ще направят това. Хората, които не обичат истината, са неспособни да направят това, каквото и да става. Ако в сърцето си мислиш, че да направиш това е наистина хубаво, че е огромна привилегия, че удовлетворява Бог, и се стремиш да действаш така; ако имаш силно желание в сърцето си и вярваш, че трябва да направиш това и че това е човекът, който трябва да бъдеш — открит, честен, в чиито думи не могат да се намерят лъжи, човек, който се опълчва изцяло срещу своя покварен нрав и Сатана — само тогава ще си типът човек, който наистина живее в светлината. И ако си привлечен от това и обичаш да бъдеш такъв човек, тогава ще можеш да обичаш истината, да навлезеш в истината и да се откажеш от онези неща, които са от Сатана. Но ако все още се интересуваш от своите намерения, цели, амбиции, желания и интереси и ако все още упорито си склонен да се стремиш към знание, слава, придобивки и статус, тогава тези неща все още имат място в сърцето ти. Казваш: „Нека да карам полека, докато не постигна подходящ духовен ръст, после ще видим“. Това е да си угаждаш и да си напълно неспособен да се опълчиш на себе си. Като си угаждаш по този начин, забавяш своето навлизане в живота, и не само че проблемите ти от това, че жадуваш плътски наслади и ползи от статуса, не са преодолени, но са станали и още по-упорити. Тогава могат ли нещата в сърцето ти, които принадлежат на Сатана, да бъдат старателно пречистени? Може ли житейското ти преживяване все още да се задълбочи и животът ти да продължи да расте? Можеш ли все още да постигнеш усъвършенстване от Бог? Ти вече си паднал в плътските наслади и ползите от статуса са те обвързали здраво — можеш ли още да се освободиш от тях? Ти не искаш да се освободиш; бавно ставаш човек, който подвежда хората. Това ще е обезпокоително и грехът ти ще бъде тежък. Защо за Павел нещата са свършили по този начин? Защото той изобщо не се стремеше към истината. Той винаги се стремеше към идеалите и копнежите си и искаше да контролира Божиите избраници, така че те всички да следват него и да правят като него. Той също искаше да използва усилената работа и плащането на цена като механизъм за сключване на сделка с Бог и за придобиване на награди и венец. В крайна сметка беше наказан от Бог. Ако пътят, който някой следва, е точно същият като този на Павел, тогава не може да му се помогне и с него е напълно свършено. Всеки, който е същият тип човек като Павел, е антихрист, който няма да се покае за нищо на света. Ако ти имаш част от състоянията на Павел, но целта, към която се стремиш, е малко по-различна от тази на Павел, тогава трябва незабавно да се покаеш и може би ще успееш навреме. Ако постъпваш, както постъпи Павел, ако почиташ Павел и си съвсем същият като Павел, тогава не само, че си неверник, но искаш да бъдеш Бог и да бъдеш Христос. Не е ли това да искаш да си на равна нога с Бог? В сърцето си ти почиташ един нереалистичен бог в небето; искаш да си на равна нога с Христос и дори се отнасяш към дарбите и познанието си като към живот, и се отнасяш към неправилните стремежи като към правилни. По целите, към които се стремиш, и по начина на стремежа ти все повече заприличваш на Павел и те все по-точно съответстват на стремежите на Павел. Това вещае неприятности за теб. Ти си напълно безнадежден и не можеш да бъдеш спасен. Трябва да правиш като Петър и да следваш пътя на стремежа към истината, да се опълчиш изцяло срещу плътта и срещу онези неща, които са от Сатана, и едва тогава ще имаш надежда да бъдеш спасен. Имате ли сега път за получаване на спасението? (Постоянно да разобличаваме себе си и да се избавим от себе си.) Първо, трябва да се избавите от личните си намерения, цели, амбиции и желания. Независимо дали се стремиш активно или стремежът ти е по негативен и пасивен начин, трябва да се избавиш от тези неща и да се научиш да се покоряваш. Това е от най-голямо значение. Ако решиш да действаш по определен начин, когато ти се случи нещо, ти първо трябва да прецениш защо го правиш по този начин. Ако е заради гордост и статус, тогава спри веднага и намали темпото. Трябва да се помолиш: „Боже, не желая да правя това. Искам да се опълча срещу него, но ми липсва сила. Моля те, дай ми силата, защити ме и спри злодеянието ми на място“. Тогава, без да осъзнаеш, ще имаш силата. Понякога способността на хората да преодоляват греха, да се опълчват на плътта и на покварения си нрав, идва от тяхното желание и воля и от тяхната жажда да обичат истината. Понякога това изисква Божието дело, изисква уповаване на Бог — хората не могат да напуснат Бог. Понякога разбираш истината, имаш път за следване и мислиш, че можеш да живееш независимо, но когато се сблъскаш с нови обстоятелства, не знаеш как да практикуваш — трябва да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него. Човешките животи са пълни с възходи и падения. Може да се каже, че хората не могат никога да са без Бог. Независимо колко много истини разбират, те не могат да Го напуснат. Независимо колко много моменти на негативност имат, или колко много моменти на пасивност, те в крайна сметка не могат да оставят Божието водачество и напътствие. Колкото повече се покоряваш на Бог, толкова повече ще се увеличават твоите истини реалности. Докато твоите истини реалности се увеличават, това означава, че твоето навлизане в живота ще става все по-дълбоко и по-дълбоко. Докато навлизането ти в живота се задълбочава, това означава, че нравът ти се променя все повече и повече. Когато нравът ти се е променил много, това означава, че си придобил духовен ръст. Твоят духовен ръст е показателен за навлизането ти в живота. Когато имаш духовен ръст, ти можеш да преодолееш контрола и обвързаността на твоя покварен нрав над теб, способността ти да преодоляваш греха ще стане по-силна и сърцето ти ще е силно. Няма да имаш само емоционално желание, надежда и домогване, повече няма да се задържаш на това ниво. Вместо това ще се въздигнеш и ще израстеш до възрастен човек, ще станеш човек, който има истината и човешка природа. Това е пътят на стремежа към истината и е също резултатът от стремежа към истината. Можете ли да видите посоката? Можете ли да видите надеждата? (Да.) Това е добре.

Навлизането в живота е процес, който не свършва никога. Трябва да преживееш цял живот, за да придобиеш от него и да претърпиш промяна. Дори ако вървиш по пътя на стремежа към истината, ако все още жадуваш за плътски удоволствия и за ползите от статуса, пак ще се препъваш и ще се проваляш. Сега пътят ти е правилен и си намерил твоята посока. Вече си прозрял ясно онези неща, които са неправилни, пасивни, противоположни и негативни. Между теб и тези неща има граница. Колкото до положителните неща, ти вече си разбрал и придобил доста от тях и вече можеш да разбереш и да приемеш доста от тях. Това, което остава, след като си придобил прозрение за тези погрешни, нечестиви и негативни неща и действия, е напълно да прогониш тези неща от сърцето си, напълно да ги изоставиш и да им се опълчиш и после да практикуваш според принципите на истината. По този начин ще имаш навлизане в живота. Всъщност навлизането в живота не е трудно. То просто зависи от това дали наистина обичаш истината. Ако наистина обичаш истината, тези негативни неща няма да могат да те победят. Понякога може да си пасивен и слаб, но все още ще си способен да продължаваш напред. Ако не обичаш истината или ако не обичаш истината толкова силно, а просто се съсредоточаваш върху външни формалности, ако отдаваш малко от себе си и посвещаваш малко от себе си, като да си способен да ставаш рано и да лягаш късно, за да изпълняваш дълга си; ако просто се придържаш към етапа на полагането на труд и не искаш да се сдобиеш с разбиране за истината или да навлезеш в реалността, а просто си доволен да отдаваш всичко на Бог и да не извършваш големи прегрешения, и се застоиш и не се движиш напред, какви ще са последствията? Ти със сигурност няма да получиш Божието одобрение. Ако искаш стремежът ти към истината да бъде успешен и наистина искаш да придобиеш живот, това не е проста работа. Трябва да се избавиш от своите интереси и да изоставиш всички неподходящи стремежи, като стремежа към слава, придобивки и статус, стремежа към благословии или стремежа към венец или награди. Трябва да се избавиш от всичко това. Ако наистина обичаш истината и се наслаждаваш на размишленията над Божиите слова, тогава навлизането в живота няма да е трудно за теб. Стига да разбираш истината, ти естествено ще имаш път и няма да имаш много трудности.

юни 21, 2018 г.