На последната среща говорихме за задоволителното изпълнение на дълга ви. Постигането на това е първото и най-основното от четирите фундаментални условия, които се изискват за усъвършенстването на човека от Бог. Последния път участвахме в общение относно определението и принципите на изпълнението на дълга. Освен това обсъдихме някои примери, като разговаряхме за различните външни признаци, които показват, че хората не изпълняват дълга си задоволително. С тези действия позволих на Божиите избраници ясно да видят, че такива проблеми трябва да бъдат коригирани, и да разберат отношението, което Бог възприема към онези, които изпълняват дълга си по такъв начин. След като разговаряхме за това, вие придобихте общо разбиране как да изпълнявате задоволително дълга си, на какво да обръщате внимание, какви неща не можете да правите и какви действия биха могли да накърнят Божия нрав и да доведат до унищожение. Като участвате в общение за това как да изпълнявате задоволително дълга си, можете ли концептуално да видите и разберете нещо от истината по този въпрос? Когато изпълняват различните си дългове, какви принципи трябва да спазват всички разнородни типове хора и какви истини трябва да практикуват? Имате ли ясно разбиране за тази специфика? (Не разбираме ясно това.) Тогава е необходимо да поговорим за него с повече подробности. Трябва да изложим по-подробни категоризации, за да обсъдим какво означава да изпълняваш задоволително дълга си.

Делото на Божия дом е разделено на няколко основни категории. Работата, която е на преден план в цялото дело на Божия дом, е тази за разпространяване на евангелието. Разпространяването на евангелието включва огромен брой хора, засяга широк кръг неща и е свързано с голямо количество работа. То е първата категория на делото и е най-важната задача в цялостното дело на църквата. Делото за разширяване на евангелието е първата важна задача от Божия план за управление. Ето защо то трябва да бъде категоризирано като първа категория на делото. И така, каква титла носят тези, които изпълняват този дълг? Разпространители на евангелието. Що се отнася до втората категория, кой е най-важният дълг във вътрешното дело на църквата? (Този на водачите и работниците.) Правилно, това е дългът на водачите и работниците на всички нива в църквата, включително надзорниците и водачите на екипи в различни групи. Този дълг е от основно значение и цялото дело, което вършат тези хора, е важно. Това е втората категория. Що се отнася до дълга на третата категория, кои задължения са относително важни в делото за разпространяването на евангелието? (Някои специални задължения.) Да, третата категория включва хора, които изпълняват различни специални задължения, включително писане, превод, музика, филмопроизводство, изкуство и работа, свързана с външни дела. Тези от четвъртата категория изпълняват предимно обикновени задължения, свързани с логистичната работа, като например посрещане, готвене и покупки. Не е необходима подробна категоризация на тези задължения. Петата категория е за онези хора, които могат да изпълняват някои задължения само в свободното си време поради семейната си ситуация, физическото си състояние или други подобни причини. Тези хора изпълняват дълга си по най-добрия начин, който способностите им позволяват. Това е петата категория. Останалите, които не изпълняват своя дълг, са поставени в шестата категория. Тези хора нямат нищо общо с изпълнението на дълга, така че защо трябва изобщо да бъдат посочени в някаква категория? Тъй като се броят за част от членовете на църквата, те са посочени в тази последна категория. Ако са слушали много проповеди, способни са да разберат истината и доброволно поискат да изпълняват дълг, трябва да позволим на такива хора да го изпълняват и да им дадем възможност за покаяние, стига да имат искрена вяра и да не са хора с изключително ниски заложби или зли хора и при условие че обещаят да не причиняват смущения. Всички членове на църквата в основни линии попадат в шестте категории, които споменахме току-що. Единствените, които остават, са новите вярващи. Не може да се каже, че те не изпълняват дълга си. По-скоро, тъй като са с малък духовен ръст и имат само повърхностно разбиране за истината, те не могат да правят нищо. Дори някои от тях да имат добри заложби, те не разбират истината или принципите и затова все още не могат да изпълняват никакъв дълг. Могат да започнат да изпълняват дълг, след като са вярвали в Бог две-три години. Тогава можем да ги причислим към различните категории хора, които изпълняват дълг. В заключение, вече ясно очертахме шестте категории. Първата категория е за онези, които разпространяват евангелието. Втората категория е за водачите и работниците на всички нива в църквата. Третата категория е за онези, които изпълняват специални задължения. Четвъртата категория е за онези, които изпълняват обикновени задължения. Петата категория е за онези, които изпълняват дълг, когато им позволи времето. Шестата категория е за онези, които не изпълняват дълг. Какви принципи са залегнали в основата на подреждането на тези категории? Тези категории са разделени в съответствие с естеството на работата, необходимото време за извършване на работата, работното натоварване и важността на работата. Когато преди това говорихме за изпълнението на дълг, ние обсъдихме основно различните аспекти на истината за изпълняване на дълг. Общението ни засегна истините принципи, които всички хора трябва да следват при изпълнение на дълга си. Не разграничихме никакви категории и не обсъдихме подробно кои принципи трябва да спазва всеки от тези типове хора, нито пък конкретните истини, върху навлизането в които трябва да се съсредоточат. Сега ще разговаряме по-обстойно за този аспект на истината, като ще обсъдим последователно всяка категория, за да е ясно.

Първо ще открия нашето общение с истините, които трябва да разбират онези, които разпространяват евангелието. Кои са основните истини, които разпространяващите евангелието хора трябва да разбират и с които трябва да се въоръжат? Как трябва да се отнасяш към този дълг, за да го изпълняваш добре? Трябва да си въоръжен с някои истини за видението, необходимо за разпространяване на евангелието, и трябва да овладееш принципите на разпространяване на евангелието. След като си овладял принципите на разпространяване на евангелието, с какви други истини трябва да се въоръжиш, за да преодолееш представите и проблемите на другите? Как трябва да се отнасяш към онези, които изследват истинския път? Най-важното нещо е да се научиш на проницателност. На кого можеш да проповядваш евангелието и на кого не можеш: това е първият принцип, който трябва да разбереш. Ако проповядваш евангелието на хора, на които не може да се проповядва, това не само ще е напразно усилие, но може и лесно да създаде скрити опасности. Това трябва да бъде разбрано. Освен това дори хората, на които може да бъде проповядвано евангелието, няма да го приемат, ако просто кажеш няколко думи или говориш за някои задълбочени доктрини. Не е толкова лесно. Може да се окаже, че говориш, докато устата ти не пресъхне и езикът ти не прегори, и да изгубиш всякакво търпение, като ти се иска да изоставиш онези, които разучават истинския път. При такива обстоятелства какво е най-важно да притежаваш? (Любов и търпение.) Трябва да имаш любов и търпение. Ако ти липсва всякакво чувство на любов, тогава със сигурност нямаш и търпение. Освен че трябва да разбираш истината по отношение на видението, да разпространяваш евангелието изисква също така голяма любов и голямо търпение. Само по този начин можеш да изпълняваш правилно дълга за разпространяване на евангелието. Как се определя дългът за разпространяване на евангелието? Как гледаш на дълга за разпространяване на евангелието? По какво се различават тези, които разпространяват евангелието, от онези, които изпълняват друг дълг? Те свидетелстват за Божието дело от последните дни и свидетелстват за идването на Бог. Някои хора казват, че са вестители на евангелието, че са изпратени с мисия, че са ангели, слезли отгоре. Могат ли да се определят по този начин? (Не могат.) Каква е мисията на онези, които разпространяват евангелието? Какъв е техният образ в съзнанието на хората? Каква е ролята им? (Проповедници.) Проповедници, вестители, какво друго? (Свидетели.) Повечето хора биха ги определили по този начин. Но дали тези определения всъщност са точни? Общоприетите термини са „проповедник“ и „свидетел“ — „вестител на евангелието“ е по-престижна титла. Тези три термина могат да се чуят често. Независимо как хората разбират и определят титлите на онези, които изпълняват този дълг, всички тези титли са неразривно свързани с думата „евангелие“. Кой от тези три термина е по-уместен и по-подходящ за дълга на разпространяване на евангелието, което го прави по-рационална титла? (Проповедници.) Повечето хора смятат, че титлата на проповедник е по-подходяща. Някой съгласен ли е с титлата на свидетел? (Да.) А какво ще кажете за титлата „вестител на евангелието“? (Не.) Принципно никой не е съгласен с титлата „вестител на евангелието“. Нека първо да обсъдим дали е подходяща титлата „проповедник“. „Проповядвам“ означава да разпространявам, да разгласявам, да предавам и да оповестявам нещо — а каква е „посоката“, за която проповедниците проповядват? (Истинският път.) Това е добре казано. „Посоката“ е истинският път на Божието дело и на Божието спасение на човека. Ето така обясняваме и определяме термина „проповедник“. А сега да поговорим за свидетеля. За какво свидетелства даден свидетел? (За Божието дело от последните дни.) Не е погрешно да се каже, че свидетелят свидетелства за Божието дело от последните дни. Тези две титли изглеждат относително подходящи. А какво ще кажете за „вестител на евангелието“? За какво се отнася „евангелие“? Това е добрата новина и радостната вест за Божието дело, за Божието спасение на човека и за завръщането на Бог. Как можем да обясним „вестител“? Едно добро обяснение на „вестител“ е някой, изпратен от Бог, някой, който е пряко изпратен да разпространява евангелието, или определен човек, когото Бог изпраща в определен момент, за да предаде Божиите слова или някакво важно послание. Това е вестител. Дали онези, които разпространяват евангелието, играят такава роля? Дали извършват такъв вид дело? (Не.) Тогава какъв вид дело извършват? (Те свидетелстват за Божието дело от последните дни.) Дали тяхното свидетелство за Божието дело от последните дни е мисия, която са приели пряко от Бог? (Не.) Тогава как може да се обясни тази мисия? (Това е дългът на сътворените същества.) Това е дългът на хората. Независимо дали Бог ти е възложил, казал или поверил да провъзгласяваш Неговото ново дело и да разпространяваш евангелието, ти имаш отговорността и задължението да разкажеш на повече хора за евангелието, да го разпространяваш и да го предаваш на повече хора. Имаш отговорността и задължението да дадеш възможност на повече хора да узнаят тази новина, да дойдат пред Бог и да се върнат в Божия дом. Това е дългът и отговорността на хората, така че не може да се каже, че те са били проводени и изпратени от Бог. Следователно думата „вестител“ не е подходяща тук. Какво е естеството на тази дума? Тя е лъжлива, преувеличена и празна. Думата „вестител“ е твърде преувеличена, за да бъде подходяща. От времето на Стария завет до наши дни, от началото на Божието дело на управлението до наши дни ролята на вестителя в общи линии никога не е съществувала. С други думи, такава роля не е участвала в делото на Божия план за управление за спасението на човечеството през цялата му продължителност. Как могат обикновените хора да понесат на плещите си това, което се има предвид с думата „вестител“? Никой не може да поеме такава задача. Следователно тази роля не е достъпна за човека и никой не може да бъде свързан или асоцииран с тази дума. Вестителят според разбиранията на хората е някой, който е изпратен от Бог да направи нещо или да предаде послание. Такъв човек едва ли има нещо общо с великото и всеобхватно дело на Бог да управлява човечеството. Тоест ролята на вестителя е почти несъществуваща на трите етапа от Божието дело. Затова в бъдеще не използвайте тази дума. Наивно е да се говори по този начин. Може ли даден човек да възприеме титлата „вестител на евангелието“? Не може. Първо, той е от плът и кръв. Освен това е член на поквареното човечество. Що за същество е вестителят? Знаете ли? (Не знаем.) Не знаете, но въпреки това се осмелявате да използвате това название. То представлява олицетворение. Може да се каже категорично, че вестителите нямат нищо общо с човечеството, а човешките същества не могат да имат нищо общо с думата „вестител“. Човечеството не може да я поеме на плещите си. Вестителите на евангелието, слизането на вестители отгоре и делото на вестителите — всичко това в основни линии приключи по времето на Авраам в Стария завет. Това вече е отминало и свършено. Още от времето, когато Бог официално извърши делото за спасението на човечеството, човечеството трябва да престане да използва думата „вестител“. Защо тази дума не бива да се използва повече? (Човекът не може да я понесе на плещите си.) Въпросът не е дали човекът може да я понесе на плещите си, а по-скоро това, че вестителите нямат нищо общо с поквареното човечество. Сред поквареното човечество няма такава роля, нито пък има такава титла. Нека се върнем към думата „проповедник“. Ако трябва да дадем обективно, точно и задълбочено определение на „посоката“, за която проповядва той, как бихме я определили? (Божието слово.) Това е относително общо понятие. По-конкретно, отнася ли се то само до евангелието и посланието на Божието дело в днешни дни? (Не.) Тогава какво всъщност провъзгласяват хората, които разпространяват евангелието? До каква степен делото на онези, които разпространяват евангелието, е свързано с „посоката“? Що за дело всъщност попада в обхвата на техния дълг? Те просто предават някаква основна информация на приемниците на евангелието — например че Бог е дошъл в последните дни, делото, което е извършил, Божиите слова и Божиите намерения — за да могат хората да чуят и приемат тази информация, след което да се върнат при Бог. След като доведат хората пред Бог, тяхната отговорност да разпространяват евангелието е изпълнена. Дали нещо от това, което се има предвид под „посока“, се съдържа в информацията, която те предават? Тук понятията „информация“ и „евангелие“ са общо взето равносилни. И така, имат ли нещо общо с „посоката“? (Не.) Защо няма такава връзка? За какво точно се отнася „посоката“? Най-простата дума, която можем да използваме като обяснение, е „път“. Понятието „път“ обхваща в себе си определението за „посока“, което е по-специфично. Ако трябва да говорим по-конкретно, „посоката“ са всички слова, предоставени от Бог за спасението на човечеството, за да освободи хората от покварения им сатанински нрав и да им позволи да се измъкнат от оковите и мрачното влияние на Сатана. Точно и конкретно ли е това описание? Като погледнем думата „проповедник“ сега, дали тя е подходящо определение за онези, които изпълняват дълга за разпространяване на евангелието? (Не е подходяща.) Дългът на проповедника стига много по-далеч от разпространяването на евангелието. Само онези, които познават Бог и свидетелстват за Бог, могат да носят тази титла. Може ли един обикновен човек, който разпространява евангелието, да понесе на плещите си делото на проповедника? Категорично не. Да разпространяваш евангелието не е нищо повече от това да провъзгласяваш добрата новина и просто да свидетелстваш за Божието дело. Тези хора изобщо не могат да носят на плещите си делото на проповедниците, не могат да изпълняват дълга на проповедниците, така че не могат да бъдат наричани проповедници. Титлата на проповедника дава по-високо положение, а тези, които разпространяват евангелието, не са достойни за тази титла. Тази титла не е уместна за тях. Сега единственият термин, който остана, е „свидетел“. Какво е това, за което свидетелства даден свидетел? (Божието дело от последните дни.) Уместно ли е да се каже, че той провъзгласява и свидетелства за Божието дело от последните дни? Ако трябва точно да се определи значението на „свидетел“, то следва да се отнася за човек, който свидетелства за Бог, а не за човек, който свидетелства за евангелието. Ами ако наречем тези хора, които разпространяват евангелието, свидетели на Бог? Способни ли са да свидетелстват за Бог? (Не могат.) Как можем да обясним термина „свидетел“, използван тук? При внимателно разучаване, думата „свидетел“ също не е подходяща. Тъй като онези, които разпространяват евангелието, само провъзгласяват изречените от Бог слова на всички хора, които жадуват за Божиите слова, и разказват Божието слово на хората, които приветстват Божието явяване, това не достига истинската значимост на думата „свидетел“. Защо казвам, че не това означава да свидетелстваш? Свидетелстването включва това, за което човек разговаря и което провъзгласява, за да даде възможност на хората да опознаят Бог и да доведе тези хора пред Него. В момента тези, които разпространяват евангелието, просто водят хората в църквата, в Божието работно място на земята. Те не свидетелстват за Божия нрав, за това, което Бог притежава и представлява, нито за делото на Бог. Подходяща ли е за тях титлата „свидетел“? Ако трябва да сме точни, тя не е нито подходяща, нито уместна. Ето, вече разучихме и обмислихме всичките три термина — вестители на евангелието, проповедници и свидетели — като установихме, че всички те са неподходящи за онези, които разпространяват евангелието. Независимо дали тези термини идват от религията или са обичайно използвани от членовете на Божия дом, тези титли не са нито подходящи, нито уместни. Сега стигаме до следния въпрос: важни ли са титлите? (Важни са.) Наистина ли са важни? Примерно ако истинското ти име е било Джон Смит, а сега се казваш Джеймс Кларк, променил ли си се? Не си ли оставаш същият? Това означава, че титлата или името, които използваш, не са важни. Ако това няма значение, защо анализираме тези слова? Анализирах тези слова, за да могат хората да придобият точна представа за дълга за разпространяването на евангелието, да определят точно какво всъщност представлява този дълг и да знаят как трябва правилно да изпълняват този дълг и да се отнасят към него. Първо е необходимо да определиш собствената си позиция в рамките на този дълг. Това е много важно. Следователно тази титла трябва да е точна.

Току-що направих груб анализ на няколко титли или термини, отнасящи се до тези, които изпълняват дълга за разпространяване на евангелието. Всички титли и определения за свидетели, проповедници и вестители на евангелието са неточни. Защо са неточни? Защото хората, които просто разпространяват евангелието, не извършват някакво съществено дело, достойно за тези названия. Те не свидетелстват за Божиите дела, за Божието дело или за Божията същност. Това не е делото, което извършват, нито пък дългът, който изпълняват. Следователно не са достойни да бъдат наричани с титлата „свидетел“. Титлата „проповедник“ също е от такова естество, да не говорим за „вестител на евангелието“. Последната титла е лишена от смисъл и не се основава на абсолютно нищо. Тя не е нищо друго освен помпозно звучаща титла, която хората си дават сами. Откъде е дошла титлата „вестител“? Нима тя не е породена от надутостта на надменния нрав на човека? (Да.) Не е ли това просто желанието да си дадеш помпозна титла? Когато човек се увенчава с подобен вид титла, това поведение не е проявление на притежаван разум. Други титли са още по-малко подходящи и прилягащи, затова няма да ги изброяваме и анализираме поред. Тъй като тези титли са неподходящи, нека погледнем какво наистина представлява същността на дълга за разпространяване на евангелието. Как в дадена религия хората наричат това да спечелиш някого чрез разпространяване на евангелието? (Да събереш плод.) Когато тези, които разпространяват евангелието, спечелят някой човек, те казват, че са събрали плод. Когато се срещат и разговарят, те винаги обсъждат колко плод са събрали, разпространявайки евангелието на това и онова място. Те се съизмерват помежду си, за да видят кой е събрал повече плод и от какъв сорт е този плод. Защо правят такива сравнения? Като сравняват количеството плод така повърхностно, какво всъщност сравняват? Сравняват заслугите си и пригодността си да навлязат в небесното царство. Ако правят такива сравнения помежду си, разглеждат ли те делото за разпространяването на евангелието като свой дълг? Защо отдават такова значение на плода, който са събрали? Те смятат, че този плод е свързан по някакъв начин с отиването им на небето, с получаването на благословии и със спечелването на награди. Ако плодът няма никаква връзка с тези неща, биха ли правили тези сравнения всеки път, когато се срещнат? Биха се сравнявали в други отношения. Биха се сравнявали във всяко отношение, свързано с получаването на награди и навлизането в небесното царство. Тъй като спечелването на хора и събирането на плод при разпространяването на евангелието са свързани с отиването на небето и получаването на награди, за да постигнат тези неща, на хората никога не им омръзва да се сравняват кой е спечелил повече хора и е събрал повече плод при разпространяването на евангелието. Тогава в сърцата си те пресмятат начини да спечелят повече хора и да съберат повече плод, за да подобрят пригодността и увереността си по отношение на навлизането в небето и получаването на награди. В това проличава отношението на всякакви типове хора, що се отнася до разпространяването на евангелието. Дали тяхното отношение и мотивация по отношение на разпространяването на евангелието представлява желание да изпълнят дълга си като сътворени същества? (Не.) Това е неправилна гледна точка. Тяхната цел не е да изпълнят добре дълга си, не е да изпълнят Божието поръчение, а да получат награди. Да изпълняваш дълга си по такъв начин, все едно правиш сделка, очевидно не е в съответствие с истината, а в нарушение на истината. Това не е съгласно Божието намерение, а нещо, което Му е омразно. Независимо от количеството плод, събрано от тези хора, то няма отношение към крайната им цел. Те разглеждат разпространяването на евангелието като професия, като път или мост към придобиването на благословии и награди. Намерението на такива хора при изпълнението на дълга им и приемането на това поръчение не е да изпълнят Божието поръчение или да изпълнят добре дълга си, а само да придобият благословии и награди. Следователно за хора като тези, независимо колко плод събират, те не са нито свидетели, нито проповедници. Делото, което извършват, не е изпълнение на дълг, а просто полагане на труд и усилия с цел да придобият благословии за себе си. Най-сериозният проблем тук е не просто че целта на разпространяването на евангелието е да придобият благословии и награди, а че използват факта, че печелят хора чрез разпространяването на евангелието, като разменна монета, която предлагат на Бог срещу награди и срещу благословията да навлязат в небето. Не е ли това много сериозен проблем? Каква е същността на този проблем? Те излагат евангелието за продан, „продават“ го в замяна на благословии. Това не прилича ли малко на опит за сключване на сделка с Бог? Това е същността на техните намерения и практики, и природата на техните действия. Продаването на евангелието в замяна на награди изглежда е проблемът, който се среща сред така наречените „проповедници“ в религиозния свят. Тогава дали онези, които сега изпълняват дълга на разпространяването на евангелието в Божия дом, споделят същия проблем? (Да.) Кой е същественият проблем и при едните, и при другите? Той е, че продават евангелието в замяна на Божието удовлетворение и одобрение, така че да постигнат целта си да придобият благословии и да притежават красива крайна цел. Когато това е представено по този начин, някои от вас може да не са убедени, но много хора в действителност се държат по този начин.

След като спечелят хора на своя страна, мнозина сред тези, които разпространяват евангелието, смятат, че са способни да спасяват хора и че са изпълнили голяма служба, и често казват на хората, които са приели евангелието от тях: „Ако не ти бях проповядвал евангелието, никога нямаше да си способен да повярваш в Бог. Благодарение на моето любящо сърце ти имаше късмета да приемеш евангелието“. А след като тези хора са приели евангелието от него, същият този тип човек винаги ще се сети да ги попита: „Кой беше този, който разпространи евангелието до теб?“. Хората ще размислят по този въпрос и ще си кажат: „Вярно е, че ти ми проповяда евангелието, но това беше дело на Светия Дух — не можеш да си приписваш заслугата за него“. И няма да искат да отговорят. Когато не отговорят, задалият въпроса ще се ядоса и ще продължи да ги разпитва. Каква умисъл се крие зад постоянното му задаване на въпроси? Той иска да си приписва заслуги. Сред тези, които разпространяват евангелието, има и такива, които ще донесат евангелието на някого, но ще откажат да предадат този човек на църквата, когато той отговори на условията да навлезе в нея. Има разпространители на евангелието, които ще разпространят евангелието до няколко души и няма да ги предадат на църквата, и такива, които ще разпространят евангелието до 20 или 30 души — достатъчно, за да основат църква — и също няма да ги предадат. Защо не предават тези хора на църквата? Те казват: „Тези хора все още нямат много солидна основа. Нека изчакаме, докато получат солидна основа, докато вече нямат съмнения, докато вече не могат да бъдат лесно подведени, тогава ще ги предам на църквата“. След половин година тези хора ще имат някаква основа и ще отговарят на принципите за навлизане в църквата, но тези разпространители на евангелието все още няма да ги предадат. Те искат сами да водят тези хора. Каква умисъл се крие зад това? Ако нямаше някаква облага, която да придобият от това, щяха ли да искат да водят тези хора? Каква облага търсят? Те се стремят да получат лична изгода и предимства от тези хора. Ако ги предадат на църквата, не биха могли да получат тези предимства. Следователно трябва да имате проницателност по този проблем. Точно както много пастори и старейшини в религиозния свят знаят съвършено добре какъв е истинският път, но не го приемат и не позволяват на вярващите да го приемат. Всъщност те правят това заради собствения си престиж и облага. Ако вярващите приемат истинския път, тези пастори и старейшини не биха могли да се възползват от тяхната вяра. Подобни разпространители на евангелието се страхуват, че след като приелите евангелието от тях се присъединят към църквата, те ще бъдат забравени и следователно вече няма да могат да извличат облага от вярата им. Ето защо не предават тези хора на църквата. Кога подобни разпространители на евангелието ще предадат тези хора? Когато всички тези хора ги слушат и им се подчиняват — тогава ще ги предадат на църквата. След като тези хора навлязат в църквата, някои от тях, които имат сравнително добра човешка природа, чисто възприемане и обичат истината, ще слушат проповеди често, ще започнат да разбират някои истини и по този начин ще могат да разпознаят тези хора, които са разпространили евангелието до тях. Тогава ще кажат: „Онзи човек изглежда антихрист, като Павел“. Следващия път, когато се срещнат, те няма да обърнат внимание на онези разпространители на евангелието. Когато бъдат пренебрегнати, тези разпространители ще се ядосат и ще кажат: „Ти си неблагодарен! Ако не бях разпространил евангелието до теб, щеше ли да започнеш да вярваш в бог? Щеше ли да намериш истинския път? Нима сега, когато имаш някой друг, който да те води, си забравил мен, твоята майка?“. Те искат на тях да се гледа като на майка. Имат ли разум хората, които говорят по този начин? (Не.) Ако някой може да си позволи да каже това, в него със сигурност няма нищо добро. Защо казвам това? Когато разпространяват Божието евангелие, на кого принадлежат спечелените от тях хора? (На Бог.) Въпреки че може да работят усилено, за да разпространяват евангелието, спечелените от тях хора принадлежат не на тях, а на Бог. Тези, които приемат евангелието, искат да следват Бог, а не да вярват в онези, които са им проповядвали евангелието, обаче този вид разпространители на евангелието не им позволяват да се присъединят към църквата и да следват Бог. Вместо това искат да държат тези хора в хватката си, да ги контролират и да накарат тези хора да ги следват. Не е ли това пладнешки обир на разпространяването на евангелието? Този вид разпространители на евангелието пречат на хората да дойдат пред Бог, като правят така, че тези хора трябва да минат през тях, за да дойдат пред Бог, и така, че цялата комуникация трябва да се извършва чрез тях. Нима не се опитват да извлекат облага от тяхната вяра? Нима не искат да контролират тези хора? (Да.) Що за поведение е това? Това е чисто поведение на Сатана! Това означава, че един антихрист е показал истинското си лице и иска да контролира църквата и Божиите избраници. Хора от този тип могат да бъдат открити в църквите навсякъде. При сериозни случаи е възможно да контролират десетки или дори стотици хора. При по-леки случаи, когато проповядват евангелието на няколко души, те просто непрекъснато ще изискват благодарност от тях, ще напомнят на тези хора за дълга им към тях винаги, когато се срещнат, и винаги ще споменават неща от времето, когато тези хора са започнали да вярват за пръв път. Защо винаги споменават такива неща? За да може онези хора да не забравят тяхната добрина, да не забравят чие проповядване им е дало възможност да навлязат в Божия дом и на кого трябва да се признае заслугата за това. Те таят намерение, когато повдигат такива въпроси, и ако то не бъде постигнато, хокат тези хора. Кое е първото нещо, което казват, за да ги нахокат? (Че са неблагодарни.) Имат ли основание тези техни думи? (Не.) Защо казвате, че им липсва основание? (Защото тези разпространители на евангелието не стоят на полагащото им се място. Разпространяването на евангелието е техен дълг, това е нещо, което се очаква от тях да правят. И въпреки това, след като са донесли евангелието на хората, те виждат в това принос, който са направили, а не свое задължение.) Те винаги смятат, че са допринесли чрез разпространяване на евангелието. Това е погрешно. От една страна, те не стоят на полагащото им се място. Бог е този, който спасява хората, а хората могат само да съдействат за това. Какво може да постигне човек, ако Бог не извършва делото Си? От друга страна, разпространяването на евангелието сред другите хора не е техен принос. Те не са направили някакъв голям принос, това е техен дълг. Бог е този, който иска да придобие хората, а разпространителите на евангелието просто Му оказват малко съдействие. Спасяването и придобиването на хората е работа на Бог и тя няма нищо общо с разпространителите на евангелието. Те не могат да правят тези неща. Като разпространяват евангелието, те просто изпълняват задачата да го предадат, просто споделят Божието евангелие от последните дни с други хора. Не може да се каже, че това е някаква добрина, която те оказват на хората, така че ако тези хора не им обръщат внимание, те не са неблагодарни. Не се ли случват често такива неща, докато хората изпълняват дълга си да разпространяват евангелието? Разкривала ли се е във вас този вид поквара? (Разкривала се е.) В тежка форма ли беше това разкриване? Стигали ли сте дотам, че да хокате другите? Стигали ли сте дотам, че да мразите другите? Стигнали ли сте дотам, че да желаете да проклинате и контролирате хората? Ти желаеш да контролираш и да имаш надмощие над всеки, който приеме евангелието от теб. Искаш да вземеш тези хора за себе си, вместо да ги предадеш на Бог. Очакваш всеки, който приеме евангелието от теб, да бъде твоя предана рожба. Имате ли такива мисли? Много хора се отнасят към проповядването на евангелието като към това да събираш плод. Те смятат, че всеки, който приеме евангелието от тях, става техен плод и техен последовател и трябва да ги следва послушно и да се отнася с тях като със свой Бог и свой господар. Вие мислите ли по този начин? Дори да не стигате до такава явна крайност, все пак притежавате този аспект на покварен нрав. Защо е така? Това в основни линии се свежда до тези две точки: от една страна, хората не стоят на полагащото им се място и не знаят кои са. От друга страна, те не смятат разпространяването на евангелието за свой дълг. Ако се отнасяш към разпространяването на евангелието като към свой дълг, ще разбереш, че независимо какво правиш, независимо на колко хора проповядваш или колко хора печелиш, това е просто изпълнение на дълга на едно сътворено същество; че това е отговорност и задължение, което трябва да изпълниш, и че не е някакъв голям принос, който трябва да се обсъжда. Разбирането на въпроса по този начин е съгласно истината. Защо обаче някои хора, които проповядват евангелието, са способни да контролират онези, които приемат евангелието от тях, и смятат тези хора за свои собствени? Това е защото по природа са твърде надменни и самоправедни и им липсва дори мъничко разум. А също и защото не разбират истината и не са преодолели този аспект от покварения си нрав. Ето защо могат да правят такива глупави, надменни и варварски неща, които отвращават другите хора и са омразни на Бог.

Когато хората правят нещо, когато притежават малко капитал или допринасят с нещо, те искат да се перчат с това, искат да контролират хората, искат да обменят направеното от тях за награди или да си осигурят добра крайна цел. Някои биха стигнали дотам да се опитат да сключат сделка, като използват Божието евангелие. Каква сделка искат да направят? Ето един пример. Когато подобен човек пристигне в дома на потенциален приемник на евангелието и види, че семейството му е бедно, той си мисли, че вероятно няма да има полза от разпространяването на евангелието до този човек. В резултат на това се чувства незаинтересован от него или дори го дискриминира. Всеки път, когато види този човек, се чувства недоволен и казва на своя водач: „Този човек няма да е способен да повярва в Бог. А дори и да повярва, не би могъл да придобие истината“. Това е извинението, което използва, за да избегне разпространяването на евангелието до него. Не след дълго някой друг отива да разпространи евангелието до този човек и той го приема. Как може да обясни това първият разпространител на евангелието? Как би могъл да каже, че този човек няма да повярва в Бог? Как би могъл да е толкова своеволен? Как би могъл да знае дали някой ще повярва, или не, ако не разпространи евангелието до него? Не би могъл да знае. Защо не спечели този човек? Не го спечели, защото беше предубеден към него, гледаше го отвисоко и не показа любящо сърце към него. Като изпълняваше дълга си по този начин, той беше небрежен. Не показа любящо сърце и не успя да изпълни задължението си. Това заслуга или недостатък е в Божиите очи? (Недостатък.) Това категорично е прегрешение. Защо се стигна до това прегрешение? Не е ли защото той не можеше да получи никакви ползи от този приемник на евангелието? Когато видя, че разпространяването на евангелието до този човек няма да му донесе никаква облага, той почувства неприязън към него и му отмъсти, като не искаше да му позволи да получи спасение, а след това намери всякакви причини и оправдания да избегне разпространяването на евангелието до него. Това е сериозно нарушение на дълга и сериозно прегрешение! Да откажеш да разпространиш евангелието до някого, когато от това не можеш да получиш никаква облага — що за отношение е това? Не е ли това типично проявление на човек, който продава евангелието? (Да.) По какъв начин продава евангелието? Обяснете подробностите и процеса. (Този разпространител на евангелието е решил дали иска да разпространява евангелието до някого въз основа на това дали може да извлече полза. Това е все едно да се отнасяш към Божието евангелие като към стока и да го продаваш, за да получиш желаните ползи. Когато е видял, че не може да придобие ползи, той е отказал да разпространява евангелието.) Той счита Божието евангелие за свой собствен частен актив. Ако види някого от богато и влиятелно семейство, който е добре нахранен и добре облечен, си мисли: „Ако разпространя евангелието до него, мога да остана в дома му и освен това да имам хубава храна за ядене и хубави дрехи за носене“, след което решава да проповядва евангелието на този човек. Що за поведение е това? Това е типичен пример за човек, който продава евангелието. Този разпространител на евангелието се отнася към Божието евангелие и радостната вест за новото Божие дело като към стока и свой собствен частен актив, като мами и изиграва другите на всяка крачка, за да си осигури облага и каквито неща са му нужни. Дали това означава да изпълняваш дълга си? Това се нарича да въртиш бизнес и да печелиш от амбулантна търговия с евангелието. Амбулантната търговия означава продажба на неща, които човек притежава, чрез търгуване и получаване в замяна на пари или материални неща, които иска. И така, как търгува с евангелието такъв човек? Зависи от това дали може да получи предимства от потенциалните приемници на евангелието. Значението на това е следното: „Ще разпространявам евангелието при теб, ако това е изгодно за мен. Ако няма облага за мен, ще намеря извинение да не ти го проповядвам. Това ще е просто сделка, която не се е получила“. Защо не се е получила тази сделка? Не се е получила, защото разпространителят на евангелието не е можел да спечели от нея. Как наричаме този тип хора? Наричат се „пътуващи мошеници“. Те нямат нищо истинско, което да предложат, обаче ходят навсякъде, за да мамят и изиграват другите, като разчитат на думите си, за да им донесат пари и да получат печалби. Като проповядват евангелието по този начин, изпълняват ли те своя дълг? Те просто вършат зло. Действията им нямат нищо общо с изпълнението на техния дълг, защото те не смятат разпространяването на евангелието за свой дълг и не го разглеждат като своя отговорност или задължение, или като поръчение, възложено им от Бог. По-скоро го разглеждат като работа, професия, която извършват в замяна на нещата, от които се нуждаят, за да задоволят собствените си интереси и да отговорят на собствените си искания. Има дори някои хора, които не искат да си тръгват, когато отидат в богати райони да проповядват евангелието, защото там се хранят добре, обличат се добре и отсядат на хубави места. Те започват да се жалват пред приемниците на евангелието за това колко са бедни: „Вижте как сте заобиколени тук от Божията благодат и благословии. Всяко семейство има собствена кола, живее в собствена малка вила и се облича добре. Дори ядете месо всеки ден. Това не е възможно там, откъдето идваме ние“. След като чуят това, приемниците на евангелието казват: „След като мястото, в което живеете, е толкова обедняло, идвайте и отсядайте често тук при нас“, след което дават на тези разпространители на евангелието някои неща. Това е прикрита форма на изпросване и изнудване за пари и материални блага от хората. На какво се основава тяхното изнудване? „Ние сме ви проповядвали Божието евангелие, а в замяна не сме получили нищо. Изпълнили сме Божието поръчение. Получили сте такива големи благословии, затова трябва да се отплатите за Божията любов и да ни дадете малко подаяние. Нима не заслужаваме това?“. По този начин те използват различни средства, за да изнудват хората прикрито, пряко или косвено за материални блага и пари. Използват разпространяването на евангелието като възможност да търсят лични облаги. Първото проявление на това е да продават евангелието, което е най-сериозно по своя характер. Второто проявление е прикритото изнудване. Ето защо в редиците на хората, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието, джобовете на някои неусетно започват да се издуват, докато проповядват евангелието, и те стават заможни. Някои хора казват: „Не е ли хубаво да си заможен? Не е ли това Божия благословия?“. Глупости! Разчиташ на собствените си хитрости и похвати, за да изнудваш и измъкваш с измама неща от хората, а после твърдиш, че това е Божия благословия. Какво е естеството на такива думи? Те са богохулство. Това не е Божия благословия. Бог не благославя хората по този начин. Тогава защо би се зародила подобна идея в някого? Това е резултатът от неговите амбиции и неговата алчна сатанинска природа.

Всички онези, които разпространяват евангелието, страдат много. Понякога са преследвани и нападани от тълпи религиозни хора или дори предавани на режима на Сатана. Ако са малко непредпазливи, има вероятност да бъдат арестувани от големия червен змей. Тези, които обичат истината обаче, могат да подходят правилно към такива неща, докато онези, които не обичат истината, често ще се оплакват и от най-малкото страдание. Някои от тези, които разпространяват евангелието, са казвали неща като: „Проповядвах евангелието на един човек и след като говорих толкова дълго, той дори не ми даде чаша вода. Не искам да му проповядвам“. Проблем ли е това, че някой не му е дал чаша вода? В думите на този разпространител на евангелието се крие определен нрав. Подразбира се, че разпространяването на евангелието си заслужава само когато е приятно и носи облага. Ако е свързано със страдание или ако човек не получава дори чаша вода за пиене, тогава не си заслужава. В това има умисъл да се изпроси нещо и да се сключи сделка. Ако начинът, по който човек разпространява евангелието, винаги има характер на сделка, дали този човек искрено отдава всичко на Бог? Ако не може да понесе дори това малко страдание при изпълнение на дълга си, а някоя дреболия може да го накара да стане негативен, може ли да изпълнява дълга си задоволително? Той ще каже също: „Не само че не ми дадоха никаква вода, но не ми дадоха и никаква храна на обяд“. Проблем ли е, ако някой не е позволил на тези разпространители на евангелието да останат и да хапнат с него? Те разпространяват евангелието от няколко години и винаги обръщат внимание на това как ги приемат хората, какво им дават за ядене и пиене и какви подаръци получават — защо е така? Нима не знаят как да се отнасят към хората, които проучват истинския път? Това е проблем на техния характер. Имат ли поне малко любов към хората в сърцата си? И защо все още не разбират различните страдания, които трябва да понасят онези, които разпространяват евангелието, и как трябва да практикуват истината? Защо изобщо не са приложили това на практика? Нима е проблем, ако хората, на които проповядваш евангелието, не ти дадат вода за пиене или нещо за ядене? Това не е проблем. Разпространяването на евангелието сред хората е изпълнение на нашето задължение. Това е наш дълг. Няма никакви допълнителни условия. Хората, на които проповядваш, не са длъжни да те хранят, да ти сервират или да ти се усмихват. Не са длъжни да слушат всичко, което казваш, и да ти се подчиняват. Нямат такова задължение. Ако можеш да мислиш по този начин, това е обективно и рационално. Тогава ще си способен да разглеждаш тези неща правилно. И така, как трябва да се отнасяме към хората, които изследват истинския път? Стига да отговарят на принципите на Божия дом за разпространяване на евангелието, ние имаме задължението да го проповядваме сред тях, а дори и да имат лошо отношение и да не го приемат, трябва да проявяваме търпение. Колко дълго и до каква степен трябва да сме търпеливи? Докато не те отхвърлят и не откажат да те пускат в дома си и докато никакъв разговор не помага, нито има полза да им се обаждаш или да молиш друг да ги кани, а те не те приемат. В такъв случай няма как да им предадеш евангелието. Тогава ще си изпълнил своето задължение. Това означава да изпълняваш дълга си. Докато обаче има поне малка надежда, трябва да помислиш за всички възможни начини и да направиш всичко възможно да им четеш Божиите слова и да свидетелстваш за делото Му пред тях. Да речем, че поддържаш контакт с някого от две или три години. Много пъти си опитвал да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог пред него, но той няма никакво намерение да го приеме. Въпреки това разбирането му е доста добро и той наистина е потенциален приемник на евангелието. Какво трябва да направиш? На първо място, в никакъв случай не трябва да се отказваш от него, а трябва да поддържаш нормални отношения с него, да продължаваш да му четеш Божиите слова и да свидетелстваш за Божието дело пред него. Не се отказвай от него; бъди търпелив до края. Някой ден, не се знае кога, той ще се събуди и ще почувства, че е време да изследва истинския път. Затова практикуването на търпение и устояването докрай е много важен аспект от разпространяването на евангелието. А защо да го правиш? Защото това е дългът на сътвореното същество. Тъй като си в контакт с него, имаш задължението и отговорността да му проповядваш Божието евангелие. От момента, в който за първи път чуе Божиите слова и евангелието, до момента, в който се обърне, ще протекат много процеси, а това отнема време. Този период изисква да си търпелив и да изчакаш да дойде денят, в който той ще се обърне и ти ще го доведеш пред Бог, обратно в Неговия дом. Това е твое задължение. Какво е задължение? Това е отговорност, от която не може да се избяга и която е морално задължение на човека. Това е точно както майка се отнася с детето си. Какво е задължението на майката, независимо колко непослушно или пакостливо е детето, или ако е болно и не иска да яде? Като знае, че това е нейно дете, тя е привързана към него, обича го безрезервно и внимателно се грижи за него. Няма значение дали детето я признава за своя майка, или не, и няма значение как се отнася с нея — тя все така остава до него, закриля го, без да го изоставя нито за миг, неизменно го чака да повярва, че е негова майка и да се върне в прегръдката ѝ. Така тя постоянно бди над него и се грижи за него. Ето какво означава отговорност; ето какво означава да си морално задължен. Ако тези, които се занимават с разпространяване на евангелието, практикуват по този начин, като таят подобно любящо сърце за хората, те ще спазват принципите за разпространяване на евангелието и ще бъдат съвсем способни да постигат резултати. Ако винаги се оправдават и говорят за условията си, няма да са способни да разпространяват евангелието и няма да изпълняват дълга си. Някои хора, които разпространяват евангелието, винаги са придирчиви относно потенциалните приемници на евангелието, които имат твърде много въпроси и трудности и които са със скромни заложби, в резултат на което не са готови да страдат и да платят цената, за да ги спечелят. Ако обаче собствените им родители и роднини имат много трудности и скромни заложби, те все пак са способни да се отнасят към тях с любящо сърце. Не означава ли това, че не се отнасят справедливо към хората? Имат ли тези хора любящи сърца? Дали са хора, които проявяват внимание към намеренията на Бог? Категорично не. Когато разпространяват евангелието, винаги търсят всякакви причини и оправдания, които могат да намерят въз основа на обективни условия, за да не проповядват евангелието на хората, или пък, когото и да видят, не го намират за приятен и го считат за по-нискостоящ от себе си, и винаги смятат, че няма на кого да проповядват евангелието — в резултат на това накрая не занасят евангелието на нито един човек. Има ли принципи при разпространяването на евангелието по този начин? Такъв човек изобщо не мисли за Божиите намерения или за Божиите изисквания. Всеки, който може да признае, че Божиите слова са истината, и всеки, който може да приеме истината, е потенциален приемник на евангелието, освен ако не е очевидно зъл човек или нелеп типаж. Ако хората наистина проявяват внимание към Божиите намерения, те биха изпълнявали дълга си и биха се отнасяли към хората с принципи. Независимо какви проблеми имат хората, които проучват истинския път, или доколко разкриват покварения си нрав, стига да могат да признаят и приемат истината, трябва неуморно да им четете Божиите слова и да свидетелствате за Божието дело. Това е принципът, който трябва да се следва при разпространяването на евангелието.

Чувал съм, че някои от онези, които разпространяват евангелието, нямат никаква любов в сърцата си. Докато се занимават с представите и въпросите на хората, които проучват истинския път, тези разпространители на евангелието многократно участват в общение. Когато обаче тези хора все още не разбират и продължават да задават въпроси отново и отново, тези разпространители на евангелието не могат повече да понесат това и започват да ги поучават. „Задавате твърде много въпроси. Не разбирате истината, независимо колко разговарям с вас. Заложбите ви са твърде скромни, нямате способност за възприемане и не можете да придобиете истината и живота. Всички вие сте полагащи труд“. Някои хора не могат да понесат такива думи и за известно време стават негативни. Хората се различават един от друг. Някои виждат, че Божиите слова са истината, когато проучват истинския път. Дори да имат някакви представи и проблеми, те ги разрешават, докато четат Божиите слова. Тези хора са толкова чисти, че лесно могат да приемат истината. Те сами четат Божиите слова, търсят и проучват, а когато после някой разговаря с тях, с готовност приемат истинския път и се присъединяват към църквата. Други хора обаче имат много въпроси. Те трябва да проучват, докато не намерят яснота във всички отношения. Дори да има само една точка, която не са проучили, докато не им се изясни, те няма да приемат истинския път. Тези хора са внимателни и предпазливи във всичко, което правят. Някои от онези, които разпространяват евангелието, нямат никаква любов в сърцата си към такива хора. Какво е тяхното отношение? „Можеш да вярваш, а можеш и да не вярваш! Няма да си голяма загуба за Божия дом, нито пък ще си някаква голяма придобивка. Ако не вярваш, просто си тръгни! Как може да имаш толкова много въпроси? Вече ти беше отговорено на всички.“ Всъщност тези разпространители на евангелието не отговарят ясно на въпросите, поставени от тези потенциални приемници на евангелието, не разговарят ясно за истината, не разсейват напълно съмненията в сърцата на тези хора, а искат от тях да изоставят представите си и да приемат евангелието възможно най-бързо. Нима това е нещо, което хората могат да бъдат принудени да направят, дори и да не са готови? Ако някой каже откровено, че не разбира, тогава трябва да му прочетеш няколко пасажа от Божиите слова, свързани с неговите проблеми и представи, а след това да разговаряте за истината, за да му дадеш възможност да разбере. Някои потенциални приемници на евангелието обичат да стигат до корена на нещата. Такива хора искат да установят всичко. Те не искат да ти създават затруднения, не се заяждат на дребно, нито придирят, просто приемат нещата сериозно. Когато попаднат на такива сериозни хора, някои от онези, които разпространяват евангелието, не могат да отговорят на въпросите им и чувстват, че са станали за смях. В резултат на това не искат да разговарят с такива хора, като казват: „Толкова години съм разпространявал евангелието, но никога не съм имал такъв трън в петата!“. Тези разпространители на евангелието наричат такива хора трън в петата. Всъщност тези разпространители на евангелието имат само половинчато разбиране за който и да е аспект на истината, говорят за някакви велики доктрини и празни думи и се опитват да накарат хората да ги приемат за истината. Нима това не поставя другите в трудно положение? Ако другите не разбират и задават подробни въпроси, те не са доволни и казват: „Обясних ти трите етапа на Божието дело и ги обясних ясно. Ако все още не можеш да разбереш, след като съм казал толкова много, трябва сам да четеш Божиите слова, за да преодолееш представите си. Божието слово е точно пред очите ти. Ако го прочетеш и разбереш, тогава вярвай. Ако не можеш да го разбереш, тогава не вярвай!“. След като чуят това, потенциалните приемници на евангелието си мислят: „Ако продължавам да задавам въпроси, може да изгубя шанса си да бъда спасен и няма да съм способен да получа благословии. Тогава няма да задавам въпроси, а просто бързо ще се съглася с него и ще вярвам!“. След това тези хора продължават да посещават сбирки и да слушат внимателно проповеди, като постепенно започват да разбират някои истини и постепенно преодоляват представите си. Независимо как се развива вярата им сега, дали това е подходящ начин да се разпространява евангелието? Може ли да се каже, че тези разпространители на евангелието са изпълнили своята отговорност? (Не може.) Когато разпространявате евангелието, първо трябва да изпълнявате своята отговорност. Трябва да следваш съвестта и разума си, като правиш всичко, което можеш и което трябва. Трябва с любов да предлагаш решения за всякакви представи, които човекът, изследващ истинския път, може да има, и да даваш отговори на всякакви въпроси, които той повдига. Ако наистина не можеш да предложиш решение, можеш да намериш няколко подходящи откъса от Божиите слова, които да му прочетеш, или подходящи видеоклипове със свидетелства за преживяване и някои подходящи филми за свидетелства от евангелието, които да му покажеш. Напълно възможно е това да даде резултат; най-малкото ще изпълняваш отговорността си и съвестта ти няма да те измъчва. Но ако си повърхностен и неподготвен, има риск да забавиш нещата и няма да е лесно да спечелиш този човек. Когато разпространява евангелието сред други хора, човек трябва да изпълнява своята отговорност. Как трябва да се разбира думата „отговорност“? Как точно трябва да бъде въведено и приложено на практика? Е, трябва да разбереш, че след като си приветствал Господ и си изживял Божието дело от последните дни, ти си длъжен да свидетелстваш за Неговото дело пред онези, които копнеят за Неговата поява. И така, как да разпространявате евангелието сред тях? Било то в интернет или в реалния живот, трябва да го разпространявате по начин, който печели хора и дава резултати. Разпространяването на евангелието не е нещо, което се прави, само когато имаш желание и когато си в добро настроение, и нещо, което не се прави, когато не си в добро настроение. То не е и нещо, което да правиш според личните ти предпочитания, като сам решаваш кой да получи предимство, не е нещо, което разпространяваш само сред онези, които харесваш, а не разпространяваш сред онези, които не харесваш. Евангелието трябва да се разпространява според Божиите изисквания и според принципите на Неговия дом. Трябва да изпълняваш отговорността и дълга си на сътворено същество, като правиш всичко, на което си способен, за да свидетелстваш за истините, които разбираш, за Божиите слова и за Божието дело пред онези, които изследват истинския път. По този начин изпълняваш отговорността и дълга на сътворено същество. Какво трябва да прави човек, когато разпространява евангелието? Трябва да изпълнява своята отговорност, да прави всичко възможно и да е готов да плати всяка цена. Възможно е да проповядваш евангелието отскоро, да нямаш достатъчно преживяване, да не си много красноречив и да нямаш високо ниво на образование. Всъщност тези неща не са от решаващо значение. Най-важното е да избираш подходящи пасажи от Божието слово и да разговаряш за истини, които попадат право в целта и могат да решат проблеми. Отношението ти трябва да е искрено и да ти дава възможност да докосваш хората, така че независимо какво казваш, всички потенциални приемници на евангелието да са готови да те слушат, особено когато говориш за реалните си преживявания и говориш от сърце. Ако успееш да накараш потенциалните приемници на евангелието да те харесват, така че с готовност да се свързват с теб, с готовност да разговарят с теб и с готовност да слушат твоето свидетелство, тогава това е успех. Тогава те ще се отнасят към теб като към довереник и с готовност ще слушат всичко, което казваш, ще намират всички аспекти на истината, за които избираш да разговаряте, за добри и много практически, и ще са способни да ги приемат всички. По този начин можеш лесно да ги спечелиш. Това е мъдростта, която трябва да притежаваш, ако разпространяваш евангелието. Ако не можеш да помагаш на хората с любящо сърце и не можеш да бъдеш довереник на другите, усилието да разпространяваш евангелието и да печелиш хората ще ти се стори твърде голямо. Защо се получава така, че тези, които говорят просто и открито, които са прями и добросърдечни, са толкова ефективни в разпространяването на евангелието? Защото всеки харесва такива разпространители на евангелието и е готов да взаимодейства и да изгражда приятелства с тях. Ако подобни разпространители на евангелието разбират истината и разговарят за истината по особено практически и ясен начин, ако могат търпеливо да общуват с другите за истината, да разрешават различните проблеми, трудности и усложнения, които имат хората, да проясняват сърцата им и да им носят голяма утеха, хората ще ги харесват и ще им вярват в сърцата си, ще ги приемат за довереници и с готовност ще слушат всичко, което казват. Ако разпространителят на евангелието винаги издига себе си на пиедестал и поучава другите, като се отнася с тях като с деца и ученици, хората вероятно ще го смятат за досаден и противен. Следователно мъдростта, която трябва да притежаваш, за да разпространяваш евангелието, е следната: първо направи добро впечатление на другите, като говориш по начин, който е приятен за твоите слушатели. След като те изслушат, те би трябвало да са способни да придобият нещо от това и да извлекат някаква полза. По този начин твоето разпространяване на евангелието ще има попътен вятър, няма да среща препятствия и ще постигне плодотворни резултати. Дори някои хора да не приемат евангелието, те ще видят, че си добър човек и с готовност ще се свържат с теб. Тези, които проповядват евангелието, трябва да са способни да контактуват с хората. Създаването на широк кръг от приятели е добър път, по който да се тръгне. Освен това има още едно нещо, което е от изключителна важност. Независимо на кого проповядваш евангелието, първо трябва да свършиш много подготвителна работа. Трябва да се въоръжиш с истината, да овладееш принципите, да имаш способността да разпознаваш хората и да използваш мъдри методи. Трябва постоянно да практикуваш извършването на тази подготвителна работа. Преди всичко, в разговорите си с хора, които са в процес на изследване, трябва да разбереш и да схванеш от каква среда идват, към кое вероизповедание принадлежат, какви са основните им представи, дали са интроверти или екстроверти, как действат способностите им за възприемане и характерите им. Това е решаващото. След като имаш ясно схващане за потенциалните приемници на евангелието във всяко едно отношение, твоето проповядване на евангелието ще е много по-ефективно и ще знаеш как да предпишеш правилното лекарство, за да преодолеят те своите представи и проблеми. Ако се сблъскаш с изкушения от зли хора, атеисти или дяволи, ще си способен да ги усетиш, да ги разпознаеш такива, каквито са, и набързо да ги изоставиш. Четенето на Божиите слова може да разкрие всички типове хора. Злите хора и атеистите ще бъдат отвратени, когато ги чуят, а дяволите мразят да слушат Божиите слова. Само онези, които жадуват за истината, ще се заинтересуват. Те ще търсят истината и ще задават въпроси. Ето така можеш да се увериш, че те са потенциални приемници на евангелието. След като се уверим в това, можем да ги ангажираме със систематично общение за истината. Когато разговаряме за истината, можем напълно да схванем заложбите на тези потенциални приемници на евангелието, колко добре могат да възприемат истината и какво е състоянието на техните характери. По този начин ще знаем върху кои хора да работим и как да разговаряме за истината. Независимо колко усилия полагаме, те няма да бъдат напразни. В процеса на разпространяване на евангелието, ако не разбираш и не схващаш ситуацията на другата страна и не предписваш правилното лекарство, няма да е лесно да спечелиш хора. Дори да се случи да спечелиш няколко души, това ще е само случайност. Тези, които разбират истината и прозират до същността на нещата, са способни да направят по-малко грешни стъпки при разпространяването на евангелието или да ги избегнат напълно. Те проповядват на хората, на които трябва да проповядват, и не проповядват на хората, на които не трябва. Преди проповядване преценяват точно и избягват извършването на безполезна работа. По този начин те изпълняват дълга си с по-голяма ефективност и по-малко напразни усилия, като постигат добри резултати. Затова, ако искаш да разпространяваш евангелието ефективно, въоръжи се с истината и свърши достатъчно подготвителна работа. Какво ще стане, ако срещнеш религиозен човек, който познава добре Библията, обаче ти не си чел Библията? Какво можеш да направиш? В този момент за теб е твърде късно да се въоръжиш с истината на Библията, така че трябва бързо да го запознаеш с разпространител на евангелието, който разбира Библията. Предай този човек на някого, който разбира Библията. Това е съгласно истините принципи. Ако се опиташ да се перчиш слепешката, като все пак му проповядваш евангелието, този човек няма да приеме евангелието. Този резултат ще бъде причинен от твоята безотговорност. Освен това трябва да намериш време да се въоръжиш с известни познания за Библията, когато не работиш. Да разпространяваш евангелието, без да знаеш нищо за Библията, не е особено осъществимо. Много от въпросите, задавани от изследващите хора, са свързани със словата в Библията. Ако разбираш Библията, можеш да използваш истината на Библията, за да разрешиш тези въпроси. Независимо какви представи поддържат потенциалните приемници на евангелието, можеш да намериш съответните стихове от Библията и Божии слова, за да преодолееш техните представи. Желаният резултат може да се постигне само по този начин. Следователно разпространяването на евангелието изисква известни познания за Библията. Например трябва да знаеш кои пророчества в Стария завет и кои стихове в Новия завет свидетелстват за Божието завръщане и Божието дело от последните дни. Трябва повече да четеш тези слова, повече да ги обмисляш и да ги пазиш в сърцето си. Освен това трябва да разбереш как религиозните хора разбират тези стихове в Библията, да обмисляш по какъв начин да разговаряш, за да ги доведеш до точно и чисто разбиране на тези стихове, и след това да включиш тези стихове от Библията, за да ги насочиш към разбиране на Божието дело от последните дни. Това ли означава да свършиш подготвителната си работа? Точно това означава да свършиш подготвителната работа. Трябва да разбираш потребностите на различните типове хора, които проучват истинския път, след което да извършиш някаква подготвителна работа в съответствие със ситуацията. Само тогава ще си способен да направиш всичко, което можеш, и да изпълниш отговорностите си. Това е твоята отговорност. Някои хора ще кажат: „Не е нужно да правя всичко това. Трябва само да прочета Библията няколко пъти. Независимо до кого разпространявам евангелието, винаги казвам едни и същи неща. Словата, които използвам, за да проповядвам евангелието, са постоянни и не се променят. Аз ще използвам тези слова, а хората могат да вярват или да не вярват. Хората, които не вярват, няма да получат благословии. Те не могат да се оправдаят с мен. В края на краищата аз съм изпълнил своята отговорност“. Изпълнили ли са тези хора своята отговорност? Каква е ситуацията на изследващия човек, каква е възрастта му, нивото му на образование, семейното му положение, хобитата, личността, човешката природа, семейното положение и т.н.? Не знаеш нищо за тези неща, но въпреки това отиваш и му проповядваш. Не си свършил никаква подготвителна работа и не си положил никакви усилия. И все пак твърдиш, че си изпълнил отговорността си? Не означава ли това просто да заблуждаваш хората? Да се отнасяш към дълга си по този начин показва нехайно и безотговорно отношение. Това е небрежно отношение. Проповядваш евангелието с такова отношение, а когато не успееш да спечелиш някого, казваш: „Ако той не вярва, това е просто лош късмет за него. Освен това му липсва духовно разбиране, така че дори и да вярваше, нямаше да е способен да придобие истината или да бъде спасен!“. Това е безотговорно. Ти бягаш от отговорността си. Очевидно не си свършил добре подготвителната си работа. Очевидно е, че не си изпълнил отговорността си, че не си изпълнил дълга си предано. И въпреки това се оправдаваш, като посочваш всевъзможни причини и се опитваш да избягаш от отговорността си с думи. Що за поведение е това? Нарича се измама. За да избягаш от отговорността си, правиш преценки за хората и си вадиш заключения за тях, и говориш безотговорни глупости. Това се нарича надменност и самоправедност, лукавство и порочност. Нарича се също така измама. Означава да се опитваш да измамиш Бог.

Ако Бог ти е поверил задължението да разпространяваш евангелието, трябва да приемеш Божието поръчение почтително и покорно. Трябва да се стремите да се отнасяте с любов и търпение към всеки човек, който изследва истинския път, и да сте способни да понасяте трудности и мъка. Бъдете усърдни и отговорни в разпространяването на евангелието; предоставяйте ясно общение за истината и стигнете до момента, в който сте способни да дадете отчет за действията си пред Бог. Това е отношението, което човек трябва да има към дълга си. Ако някой, който изследва истинския път, се обърне към теб за истината, а ти го отблъснеш, не си способен да разговаряш с него за истината искрено и да разрешиш проблема му, и дори си намираш оправдания, като казваш: „Сега не съм в настроение. Които и да са те, колкото и силно да жадуват за истината или за Божието явление и дело, това не е моя работа. Не зависи от мен дали те могат да вярват. Ако Светият Дух не започне да работи, колкото и да се подготвям, няма да има никаква полза — затова няма да полагам усилия! Както и да е, вече казах всички истини, които разбирам. Дали могат да приемат истинския път, е Божа работа. Това няма нищо общо с мен“, що за отношение е това? Това е безотговорно и закоравяло отношение. Нима не са мнозина тези, които разпространяват евангелието така? Може ли такова разпространяване на евангелието да отговаря на подобаващия критерий? Може ли да възхвалява Бог и да свидетелства за Него? Не, ни най-малко. Подобно разпространяване на евангелието е просто изпълняване на някакъв труд и дори не се доближава до изпълнението на дълга. И така, как може да се разпространява евангелието по подобаващ начин? Независимо кой изследва истинския път, ти трябва първо да свършиш подготвителна работа и да се въоръжиш с истината, а след това разчиташ на любов, търпение, великодушие и чувство за отговорност, за да изпълниш добре този свой дълг. Бъдете неподправени и правете всичко, което можете и трябва да правите. Разпространяването на евангелието по този начин е подобаващо. Ако обстоятелствата не ти позволяват да разпространяваш евангелието или ако човекът, който проучва истинския път, откаже да слуша и си тръгне, вината не е твоя. Направил си каквото трябва и съвестта ти не ще те обвини. Това означава, че си изпълнил своята отговорност. Възможно е някои хора да отговарят на принципите за разпространяване на евангелието, но моментът да не е подходящ. Все още не е настъпило Божието време. В този случай делото на разпространяването на евангелието трябва да се остави настрана за известно време. Оставянето настрана на делото означава ли, че не разпространяваш евангелието до дадения човек? Не означава, че не разпространяваш евангелието, а само това, че изчакваш подходящото време, за да го направиш. На кои други хора не бива да се проповядва? Например когато някой човек говори на езици — не за един-два дни или дори за една-две години, а за дълго време — и може да говори по този начин по всяко време и навсякъде, този човек е зъл дух и евангелието не може да бъде разпространявано при него. Има и хора, които външно изглеждат добри, но след повече въпроси и допълнително разбиране установявате, че са извършили прелюбодеяние с много хора. Ако евангелието се разпространява до хора като тях, това ще причини много неприятности. Те вероятно ще причинят смущение за Божиите избраници, затова евангелието не трябва да им се проповядва. Има и някои религиозни пастори, които изискват твърде много усилия, за да приемат истината. Дори и да са готови да я приемат, те все пак имат условия. Доволни са само ако служат като водачи и работници. Повечето хора от този тип са антихристи. В съответствие с принципите, евангелието не трябва да им се разпространява. Само ако са готови да полагат труд, като разпространяват евангелието, и са способни да доведат много други хора, е позволено да се разпространява евангелието на хора като тях. Ако човешката природа на даден човек е твърде зла и само по външния му вид можете да кажете, че е зъл човек, тогава този тип хора никога няма да приемат истината и никога не ще се покаят. Дори някой като тях да навлезе в църквата, той ще бъде отлъчен, затова евангелието никога не бива да се разпространява до него. Да проповядваш на такъв човек би било равносилно на това да доведеш Сатана, да доведеш дявол в църквата. Друга ситуация възниква, когато някои непълнолетни имат желание да вярват в Бог. В някои демократични страни обаче непълнолетните трябва да получат съгласието на своите настойници, ако искат да участват в църковния живот и да изпълняват дълга си. Не пренебрегвайте това изискване. То налага разумно решение и е необходима мъдрост. В Китай, стига един от родителите да води такова непълнолетно лице към вярата в Бог, няма никакъв проблем. Ако някой млад човек, който вече не е непълнолетен, може да възприеме истината и иска да вярва в Бог, но родителите му са против и го ограничават, той може да напусне семейството си и да дойде в църквата, за да вярва в Бог и да Го следва, свободен от ограниченията и пречките на родителите си. Това е напълно правилно. Това е същата ситуация като при Петър, когато започна да вярва в Бог. В заключение, независимо от ситуацията е позволено да се разпространява евангелието, стига обективните условия да го позволяват и това да не нарушава закона. Към този въпрос трябва да се подхожда в съответствие с истините принципи и повелите на мъдростта.

Когато някой разпространява евангелието, как може да изпълнява дълга си задоволително? Първо, трябва да е способен да възприема и разбира истината относно разпространяването на евангелието. Само когато разбира истината, той може да притежава правилните възгледи, да знае как да се отнася с погрешните или абсурдни възгледи и да знае как да се справя с делата и да се отнася към проблемите в съгласие с истините принципи. Тогава ще е способен да разпознае различните неправилни практики и практиките на антихристите, които нарушават истините принципи. Като ги разпознае, той естествено ще разбере кои истини принципи трябва да овладее, за да изпълнява дълга си да разпространява евангелието. За да изпълнява този дълг, коя е истината от основно значение, която трябва да разбере най-напред? Трябва да разбереш, че разпространяването на вестта за Божието дело е отговорност и задължение на всеки от Божиите избраници. Това е поръчение, което Бог е поверил на всички. Това е източникът на този дълг. Някои хора казват: „Аз не съм в евангелския екип, така че имам ли такава отговорност и задължение?“. Всички те имат тази отговорност и задължение. Истината относно този аспект на дълга е полезна на всички. Не знам дали сте забелязали определено явление при разпределянето на различния персонал в църквата. Някои хора бяха някога водачи, но след това бяха заменени, защото не можеха да изпълняват практическото дело. След като бяха заменени, тъй като не притежаваха никакви умения или вещина, те не можеха да изпълняват специални задължения. Затова накрая бяха причислени към евангелския екип, за да разпространяват евангелието или да поят новодошлите, или да изпълняват някои обикновени задължения. Ако по същия начин не успеят да изпълнят никакви други задължения в църквата, какво трябва да се случи с тях? Такива хора са измет и трябва да бъдат отстранени. Следователно ако бъдеш освободен като църковен водач поради некомпетентност и нямаш някакви специални таланти или умения, тогава трябва да бъдеш подготвен да разпространяваш евангелието. Ако можеш да разпространяваш евангелието и да изпълняваш дълга си като част от евангелския екип, тогава истината за задоволителното изпълнение на дълга има отношение към теб. Ако не успееш да изпълняваш дълга си да разпространяваш евангелието, истината за задоволителното изпълнение на дълга няма отношение към теб, а в Божия дом, по време на Божието дело, делото за изпълнението на дълга не те засяга. В сърцето си трябва ясно да знаеш всичко, което това предполага. Ако не изпълняваш никакъв дълг, каква връзка имаш с Божието дело? Ето защо, независимо от вида на дълга, който човек изпълнява, естествено е най-добре, ако той може да постоянства докрай и да изпълнява добре дълга си. Някои хора казват: „Не искам да разпространявам евангелието, защото това винаги води до контакти с непознати. Има всякакви лоши хора, които са способни на всевъзможни лоши неща. По-специално религиозните хора се отнасят към онези, които разпространяват Божието евенгелие от последните дни, като към врагове и са напълно способни да ги предадат на режима на Сатана. Те са по-лоши от невярващите. Не бих могъл да понеса тази болка. Могат да ме пребият до смърт, да ме осакатят или да ме предадат на големия червен змей. Това ще ме довърши“. Понеже не можеш да понесеш тази трудност и духовният ти ръст е толкова малък, трябва добре да изпълняваш делото на сегашната си работа. Това би бил мъдрият избор. Разбира се, още по-добре би било, ако можеш да изпълняваш различни задължения, както и да разпространяваш евангелието. Разпространяването на евангелието не е отговорност само на членовете на евангелския екип, а е отговорност на всеки. Тъй като всеки е чул от Бог добрата новина и радостната вест за новото Божие дело, всеки има отговорността и задължението да провъзгласява това евангелие, така че повече хора да дойдат в Божия дом, след като чуят благата вест, и да дойдат пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Това ще позволи на Божието дело да достигне своя край възможно най-скоро. Такова е Божието поръчение, такова е Неговото намерение.

Някои от тези, които разпространяват евангелието, проповядват усърдно евангелието по цял ден, но въпреки това не успяват да спечелят нито един човек след няколко години проповядване. Какво се е случило? Изглеждат толкова заети и сякаш изпълняват дълга си с голямо внимание. Тогава защо не са спечелили никого? Истината, която трябва да се разбере за дълга да се разпространява евангелието, всъщност е подобна на истините, които трябва да се разберат за другите видове дълг. Ако някой проповядва евангелието няколко години, без да спечели никого, това означава, че този човек има проблеми. Какви са тези проблеми? Основният проблем е, че не разговаря ясно за истината на видението при разпространяването на евангелието. Защо общението му е неясно? Или защото заложбите му са твърде скромни за това, или защото по цял ден е зает с нещо без сериозна причина и така няма време да чете Божиите слова или да размишлява върху истината, не разбира нищо от истината и не може да преодолее никакви понятия, ереси или заблуди. Ако и двете неща са налице, може ли този човек да изпълнява дълга си да разпространява евангелието? Боя се, че ще му е много трудно да спечели хора. Независимо колко години работи за разпространяването на евангелието, той няма да види очевидни резултати. За да разпространяваш евангелието, първо трябва да разбираш истината на видението. Независимо какви въпроси задават хората, стига да разговаряш за истината по начин, от който им става ясно, можеш да отговориш на въпросите им. Ако не разбираш истината на видението и не можеш да говориш ясно, независимо как разговаряш, тогава няма да постигнеш резултати, колкото и да разпространяваш евангелието. Ако не разбираш истината, трябва да се съсредоточиш върху търсенето на истината и общението за истината. Ако четеш повече Божиите слова, слушаш повече проповеди, разговаряш повече за истината на разпространяването на евангелието и винаги работиш усилено, за да разговаряш за истината на видението, така че действително да разбираш истината на видението и да си способен да преодоляваш най-често срещаните представи и проблеми на религиозните хора, тогава ще си способен да постигнеш някакви резултати вместо изобщо никакви резултати. Следователно неспособността да се разбере истината на видението на Божието дело е една от причините хората да не могат да постигнат резултати, когато разпространяват евангелието. Освен това не можеш да схванеш или да разбереш въпросите, задавани от онези, които издирват истинския път, и не можеш да надникнеш в сърцата им, за да намериш къде се крият най-големите им проблеми и да определиш основните проблеми, които им пречат да приемат истинския път. Ако не можеш да си сигурен за тези проблеми, тогава не можеш да разпространяваш евангелието или да свидетелстваш за Бог пред други хора. Ако само практикуваш проповядване на евангелието с помощта на празни теории, няма да се получи. Започнат ли хората, които издирват истинския път, да задават въпроси, няма да си способен да им отговориш. Ще си способен само да ги претупаш нехайно, като говориш за някакви доктрини. Ще спечели ли хора този начин на разпространяване на евангелието? Със сигурност не. Много пъти, когато хората не могат да приемат охотно истинския път, който издирват, то е защото не даваш ясни отговори на въпросите им. В този случай те ще се чудят защо ти, който си вярвал толкова отдавна, не можеш да дадеш ясно обяснение на тези въпроси. В сърцата си те ще се съмняват дали това е истинският път, затова няма да се осмелят да повярват или да го приемат. Нима това не е истинската ситуация? Това е втората причина, поради която хората може да не постигнат резултати при разпространяването на евангелието. Ако искаш да разпространяваш евангелието, но не можеш да разрешиш действителни проблеми, тогава нямаш начин за разпространяване на евангелието сред хората. Ако не разбираш истината, как можеш да разрешиш проблемите им? Ето защо, ако искаш да постигнеш резултати в разпространяването на евангелието, трябва да работиш усилено, за да търсиш истината и да разбираш задълбочено всички въпроси, повдигнати от хората, които издирват истинския път. По този начин можеш да отговориш на въпросите им, като се включиш в общение с тях относно истината. Някои разпространители на евангелието винаги търсят някаква обективна причина, която да им послужи за оправдание, като казват: „Толкова ми е трудно да се оправя с тези хора. Всеки един от тях е по-склонен към изопачавания от предишния и никой от тях не приема истината. Непокорни и инатливи са и винаги се придържат към религиозни представи“. Такива разпространители на евангелието няма да работят усилено, за да разрешат трудностите и проблемите на тези хора, затова ще се провалят всеки път, когато се опитат да разпространяват евангелието. На тях им липсва и най-малката частица любов и не могат да постоянстват много дълго в този дълг. Отстрани изглежда, че са много заети, но всъщност не са положили достатъчно усилия за всеки човек, който издирва истинския път. Те не се отнасят по сериозен и отговорен начин към въпросите, които тези хора задават. Не търсят истината, за да намерят решение, да разрешат тези въпроси стъпка по стъпка и накрая да спечелят онези хора. Вместо това просто действат както им хрумне. Независимо колко хора изпускат, те продължават да се придържат към същия подход. Работят няколко дни, а след това си взимат няколко дни почивка. В какво превръщат разпространяването на евангелието? Превръщат го в игра, във вид социално взаимодействие. Мислят си: „Днес ще се срещна с този тип хора и ще си прекарам наистина добре. Утре ще се срещна с онзи тип хора и ще бъде ново и интересно“. Накрая никога няма да спечелят никого. Никога не изпитват срам или усещане за бреме поради този неуспех да спечелят някого. Като разпространяват евангелието по този начин, могат ли да изпълнят своя дълг? Не са ли нехайни и не се ли опитват да измамят Бог? Някой, който винаги е разпространявал евангелието по този начин, не изпълнява истински своя дълг, защото изобщо не е изпълнил отговорността си. Той е нехаен във всичко. Какви други причини водят до неуспех в спечелването на хора, когато се разпространява евангелието? Кажете Ми. (Евангелието не се разпространява в съответствие с принципите.) Действително се случва хората да се интересуват само от бройката, когато разпространяват евангелието. Такива хора не проповядват в съответствие с принципите и често не успяват да спечелят хората. Случва се също така някои хора от евангелския екип да се борят ревностно за потенциални приемници на евангелието, като си мислят, че този, който разпространи евангелието до повече хора, ще спечели повече признание. Когато потенциалните приемници на евангелието ги видят да се състезават по този начин, те няма да се извисят духовно. Вместо това в умовете им ще се породят представи: „Вие, вярващите в Бог, не сте единни, между вас има ревност и раздори“. Тогава няма да искат да вярват. Това е препъникамък. Дали това също е част от причината, поради която не успяват да спечелят хора, когато разпространяват евангелието? (Да.) Някои потенциални приемници на евангелието са живели дълго време в обществото и се пазят от всякакви типове хора, особено от непознати. Ако няма посредник, който да ги запознае, те ще бъдат нащрек, когато срещнат някого за пръв път. Например ако току-що си срещнал непознат, със сигурност няма да му кажеш небрежно името, адреса и телефонния си номер. Когато се запознаеш с него, когато започнете да се опознавате, когато знаеш, че той не е зложелателен към теб, ще се сприятелите. Едва тогава ще му дадеш тази информация. Въпреки това някои от тези, които разпространяват евангелието, не могат да разберат хората и затова когато хората са предпазливи спрямо тях, наричат тези хора измамни и нечестиви. Упрекват защитната им нагласа, като прехвърлят собствената си отговорност върху другите. Нима тези разпространители на евангелието не са също предпазливи спрямо непознати? Защо не упрекват себе си, а се смятат за мъдри, когато са предпазливи? Не е справедливо да се отнасяш към хората по този начин. Някои от онези, които разпространяват евангелието, искат от потенциалните приемници на евангелието лична информация веднага след като ги срещнат. Ако някой не иска да им я даде, такъв тип разпространители на евангелието няма да искат да проповядват на този човек. Що за нрав е това? Това е злонамерен нрав. Те се ядосват и отказват да проповядват евангелието само защото някой не се съобразява с изискванията им по такъв дребен въпрос. Колко достойно за презрение е това! Защо искаш да разпространяваш евангелието до другите? Не е ли, за да изпълняваш дълга си? Ако действаш както ти харесва, това все още ли е изпълнение на дълга ти? Не е ли това чисто полагане на труд? Как трябва да се отчетеш за себе си пред Бог? Ако никога не се покаеш, Бог ще те заклейми и ще те отстрани. Ти сам си навличаш неприятности.

Чух за случай, в който членове на два евангелски екипа се срещнали с потенциален приемник на евангелието. След това влезли в спор, като и двамата твърдели, че са се свързали първи с този човек. Каква е ползата от такъв спор? Дали е въпрос на невежество? Това е нещо, което не бива да се прави. Тогава какво е правилното нещо, което да се направи? Всички трябва да обсъдят въпроса заедно. Няма значение кой пръв е осъществил контакт. Когато установите, че сте се свързали с един и същ човек, разпространявайте евангелието заедно, поделете си работата и си съдействайте. Ако първоначално сте планирали да прекарате два месеца, за да донесете евангелието на този човек, опитайте се да го направите само за месец, тъй като имате повече хора. След това всеки трябва да разговаря за проблемите и трудностите на потенциалния приемник на евангелието, за тези аспекти на истината, които всеки е необходимо да търси, за да разреши тези въпроси, за това как двата екипа трябва да се координират и т.н. Каква е целта на това? Да спечелите този човек и да изпълните дълга си. Когато всички са в единомислие, разговарят заедно и насочват всичките си усилия към една и съща цел, Светият Дух ще ги просветли и води. Когато са единни, хората лесно могат да постигнат нещо и ще получат Божиите благословии и напътствие. Ако обаче не действаш по този начин, ако винаги се съревноваваш с другите, ако винаги управляваш собствените си дела, ако винаги поставяш ясна граница между себе си и останалите и ако при разпространяването на евангелието се грижиш само за това ти да спечелиш хора — ти проповядвай за себе си, а аз ще печеля хора сам — можеш ли да изпълниш дълга си в единомислие? Понякога хората могат да изпълняват дълга си сами, но друг път е необходимо всички да работят заедно в хармония, за да изпълняват правилно делото на църквата. Ако всеки действа самостоятелно и не си сътрудничи хармонично, това ще обърка делото на църквата. Кой ще поеме отговорността за това? Всеки е отговорен, а главният ръководител носи по-голям дял от отговорността. Когато объркаш делото на църквата, ти не само че не успяваш да изпълниш правилно дълга си, но също така извършваш голямо зло, като си навличаш Божието омерзение и отвращение. Тогава си се забъркал в неприятности. Ако Бог те заклейми като зъл човек или антихрист, който смущава делото на църквата, ще стане още по-лошо. Със сигурност ще бъдеш разкрит и отстранен, и дори ще трябва да получиш наказание. Ако изоставиш дълга си, на какво се равнява това? Няма да имаш дял в Божието дело и няма да получиш Божието спасение. Ще бъдеш един от невярващите и животът ти ще изгуби смисъл. За какво живееш днес? Каква стойност носиш на евангелския екип? Как можеш да отразиш стойността си като личност? Трябва да изпълняваш отговорностите си по практичен и реалистичен начин, да изпълняваш добре дълга си и да си способен да дадеш уверения на Бог, като кажеш: „Спечелил съм някои хора, като разпространявам евангелието. Правил съм всичко по силите си. Въпреки че имам скромни заложби и притежавам едва няколко истини реалности, съм правил най-доброто, което съм могъл. Не съм се отказал от дълга си, не съм се разстройвал, не съм бил негативен и не съм се отпускал, нито съм се опитвал да придобия слава или облага. Вместо това съм претърпял немалко унижения, когато съм проповядвал евангелието, понасял съм обиди и пропъждания от религиозните среди и съм нощувал на улицата. Въпреки че съм преживял негативност и слабост, не изоставих дълга си, а през цялото време постоянствах в разпространяването на евангелието. Благодаря на Бог за защитата и напътствието, което ми даде“. Ето това означава наистина да изпълняваш отговорностите си. Когато настъпи времето, ще си способен да дойдеш пред Бог с чиста съвест като тази и да дадеш отчет за себе си. Може би си срещнал много потенциални приемници на евангелието, но не си спечелил много хора. Въз основа на твоите заложби и твоите действия обаче ти си спечелил всички хора, които си могъл, като си положил максимални усилия. В този случай как ще те оцени Бог? Изпълнил си задоволително дълга си. Дал си най-доброто от себе си и си вложил цялото си сърце в това. За да разпространиш евангелието сред потенциалните приемници на евангелието, ти работи усилено, за да се въоръжиш с истината на видението, и се запозна със съответните стихове от Библията. Запомни каквото е необходимо да запомниш и си записа това, което не можа да запомниш. Когато разпространяваше евангелието, независимо кого срещна и какви въпроси ти зададе той, ти беше способен да предложиш решение. По този начин работата ти за разпространяване на евангелието ставаше все по-ефективна и ти беше способен да спечелиш повече хора. За да спечелиш повече хора при разпространяването на евангелието, за да изпълняваш добре този дълг и да изпълняваш своите отговорности, ти победи много трудности в себе си, включително собствените си недостатъци, слабости и негативни емоции. Победи всичко това и посвети много време на тази задача. Нима не е необходимо да побеждавате такива трудности, за да изпълнявате добре дълга си? (Необходимо е.) Освен това, за да накараш тези, които издирват истинския път, да чуят Божия глас, да разберат и опознаят Божието дело и да приемат истинския път, необходимо е да разбираш повече от истината, за да можеш по-добре да свидетелстваш за Божието дело. Независимо колко дълбоко или повърхностно е общението ти за истината, трябва да имаш любов и търпение. Твоите слушатели може би ти се присмиват, обиждат те, отхвърлят те или не те разбират — няма значение, ако можеш да се справиш с това правилно и да разговаряш търпеливо с тях за истината и ако си вложил много усилия и си платил висока цена за тази цел, тогава си изпълнил своите отговорности. Да изпълняваш дълга си по този начин означава да го изпълняваш задоволително.

Когато някои разпространители на евангелието срещнат потенциален приемник на евангелието, който е надменен поради богатството и социалния статус на семейството си, те винаги се чувстват низшестоящи и изпитват неловкост, когато застанат пред него. Ще се отрази ли тази неловкост на изпълнението на дълга ти? Ако ти се отразява така, че да не си способен да изпълниш добре дълга си и да не можеш да изпълниш отговорностите си, значи не изпълняваш дълга си. Ако се отрази само на разположението на духа ти — като те прави нещастен и те кара да се чувстваш неловко — обаче ти не изоставяш дълга си, нито забравяш отговорностите и задълженията си, така че в крайна сметка завършваш делото си и го правиш добре, тогава наистина си изпълнил дълга си. Истина ли е това? (Да.) Това е истината и всеки трябва да я приеме. Дали това е ситуация, в която можеш да се окажеш? Например някои приемници на евангелието може да гледат на теб отвисоко, защото идваш от провинцията. Те дори могат да те подценяват. Как да се справиш с това? Казваш: „Роден съм в бедност някъде в провинцията, докато ти си роден в привилегировани условия в града. Това е повелено от Бог. Бог обаче е милостив независимо от това къде сме родени. Живеем в тази епоха и всички сме благословени, че сме настигнали Божието дело в последните дни“. Тези слова са истински и те не са опит за ласкателство. Приемниците на евангелието ще кажат: „Тогава ти не си толкова благословен, колкото сме ние. Ние се радваме на благословиите на този живот и на следващия свят, но вие можете да се радвате само на благословиите на следващия свят. Следователно ние се радваме на повече благословии от вас“. Ти казваш: „Всичко това е според Божията благодат“. Тъй като те не познават Божието дело, необходимо ли е да се спори с тях? Ако не цениш такива неща, няма да спориш с тях. В сърцето си трябва ясно да разбираш, че „имам дълг в сърцето си, бреме на раменете си, мисия и задължение. Няма да споря с тях за това. Дойде ли денят, в който те повярват и се върнат в Божия дом, когато са чули повече проповеди и разбират нещо от истината, ще се замислят за днешното си поведение и действия и ще се засрамят“. Ако мислиш за това по този начин, сърцето ти ще се разтвори. Всъщност се случва точно това. Ако наистина ги спечелиш и те наистина се стремят към истината, то след като вярват в продължение на три или пет години, те ще признаят, че е било неуместно, лишено от човешка природа и несъответстващо на истината да се отнасят с теб така, както са го направили при първата ви среща. Тогава те ще трябва да ти се извинят, когато те видят следващия път. В процеса на разпространяване на евангелието често ще се сблъскваш с този вид ситуация. Когато това се случи, как се справям с нея? Не обръщам много внимание на такива неща. Не е голяма работа. Ако не смяташ, че това е голяма работа, тогава техните думи няма да те притесняват. Това се нарича да притежаваш духовен ръст. Ако разбираш истината и притежаваш истината реалност, ще си способен да прозреш много изказвания или практики, които по общо мнение причиняват вреда на хората. Ще си способен да ги изгладиш. Ако обаче не можеш да прозреш тези неща, ще помниш подобни думи и действия цял живот и с едно намигване, с една дума или един жест всеки може да те нарани. Колко сериозни са тези рани? Те ще оставят белег в сърцето ти. Когато видиш заможни хора, хора с по-висок статус от твоя или хора като онези, които някога са те гледали отвисоко и са те нападали, ще се страхуваш и ще си плах. Как можеш да се справиш с тази плахост? Трябва да прозреш същността им. Независимо колко са важни, независимо какъв статус или положение заемат, те не са нищо друго освен покварени хора. В тях няма нищо специално. Ако разбереш това, сърцето ти няма да бъде възпирано. В делото за разпространяването на евангелието със сигурност ще се сблъскаш с тези проблеми. Всички те са често срещани проблеми. Някои хора няма да те разбират или ще бъдат предубедени към теб, или дори ще казват грозни неща за теб с намеци или заобикалки, за да те осмиват. Някои хора ще кажат, че проповядваш евангелието, за да натрупаш пари, да търсиш печалба или да намериш романтична връзка. Как би се справил с такива ситуации? Трябва ли да спориш с такива хора? Особено когато някой потенциален приемник на евангелието идва от семейство с пари, какво трябва да направиш, ако се храниш в дома му и видиш това изражение на лицето му? Ако откажеш да се храниш в дома му, за да запазиш достойнството си, можеш ли да продължиш да проповядваш евангелието на празен стомах? Трябва да разгледаш въпроса по следния начин: „Днес мога да се храня в дома му и да му разпространявам евангелието. Той може да приема тези, които разпространяват евангелието. Това е неговият късмет“. Всъщност точно така стоят нещата в действителност. Това е неговият късмет. Той не го осъзнава, но ти трябва да знаеш това в сърцето си. Докато разпространява евангелието, човек често ще се сблъсква с подигравки, насмешки, присмех и клевети или дори ще се оказва в опасни ситуации. Например зли хора обвиняват или отвличат някои братя и сестри, а за други викат полиция и ги предават на правителството. Някои хора могат да бъдат арестувани и хвърлени в затвора, а други дори може да ги пребият до смърт. Всичко това се случва. Но сега, след като знаем за тези неща, трябва ли да променим отношението си към работата по разпространяване на евангелието? (Не.) Разпространяването на евангелието е отговорност и задължение на всеки. Каквото и да чуваме или виждаме, или с каквото и отношение да се сблъскваме, трябва винаги и по всяко време да спазваме тази отговорност за разпространяване на евангелието. В никакъв случай не можем да се откажем от този дълг поради негативизъм или слабост. Дългът да разпространяваме евангелието не е лек път, а е път, изпълнен с опасности. Когато разпространявате евангелието, няма да срещате ангели, извънземни или роботи. Ще се сблъсквате само със зло и с покварени хора, живи демони, зверове — всички те са хора, които оцеляват на това зло място, в този зъл свят, и които са дълбоко покварени от Сатана и се противопоставят на Бог. Ето защо в процеса на разпространяване на евангелието със сигурност дебнат всякакви опасности, да не говорим за дребните клевети, за присмеха и погрешното разбиране, които са нещо обичайно. Ако наистина приемаш разпространяването на евангелието като отговорност, задължение и свой дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към тези неща и дори да се справяш с тях както трябва. Няма да се откажеш от отговорността и задължението си заради тях, нито ще се отклониш от първоначалното си намерение да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог, и никога няма да се откажеш от тази отговорност, защото това е твоят дълг. Как трябва да се разбира този дълг? Това е ценността и основното задължение на човешкия живот. Разпространяването на добрата вест за Божието дело от последните дни и на евангелието за Божието дело е ценността на човешкия живот.

Днес разговаряме за истината относно изпълнението на дълга на човека да разпространява евангелието. Придобихте ли нещо от това? (Да.) В миналото нашето общение за истината за разпространяването на евангелието бе съсредоточено върху видението, тоест ние разговаряхме конкретно за истината, свързана с видението, и не обсъждахме много подробни въпроси, както правим днес. Тъй като повечето хора знаят нещо за истината за видението в общи линии, но може да не са наясно с подробните пътища на практикуване и принципите по конкретни въпроси, днес Аз въвеждам тези конкретни въпроси в нашето общение. Чрез общение по някои казуси и върху поведението на хората — или правилните и погрешните неща, които някой прави, когато попадне в тези ситуации, гледните точки, които хората имат, и как трябва да изпълняват тази отговорност, това задължение — чрез общение по всички тези теми смятате ли, че истината за разпространяването на евангелието става по-конкретна и по-лесна за прилагане в реалния живот? Смятам, че след като изслушате този аспект на истината, сърцата ви ще се прояснят много повече. Когато се срещнете с определени конкретни проблеми в процеса на разпространяване на евангелието, ще имате полза от тези слова, защото те са практически и засягат истините принципи. Те не са празни думи. В ежедневието си, когато се натъкнете на такива въпроси, свързани с разпространяването на евангелието, и живеете в някои неправилни състояния, или когато се натъкнете на някои проблеми в делото ви на разпространяване на евангелието, можете ли да използвате тези истини, за да решите проблемите, пред които сте изправени? Ако можете да решавате такива проблеми, тогава днешните слова не са изречени напразно. Ако все още не можете да решавате такива проблеми или ако правите нещата по свой собствен начин, вземате своите собствени решения и се придържате към тях, правите каквото си искате и действате своенравно и безразсъдно, без да се съобразявате със своя дълг и отговорности, тогава тези истини за вас са само празни приказки и не служат за нищо. Те не служат за нищо не защото истината не може да ти помогне, не защото истината не ти е от полза, а защото нямаш никаква любов към истината и не практикуваш истината. Ти гледаш на дълга за разпространяване на евангелието просто като на хоби или начин за прекарване на времето. Ако подхождате към дълга за разпространяване на евангелието от тази гледна точка, какво ще се случи? Ще можете ли да изпълнявате дълга си задоволително? (Не.) Ако това да се говори за задоволително изпълнение на дълга ви се струва малко далечно, тогава нека първо ви попитам следното: ако подхождате към дълга за разпространяване на евангелието от тази гледна точка, можете ли да удовлетворите Божието намерение? (Не.) Това трябва да е ясно в сърцата на всички ви. Когато подхождаш към този дълг от този вид гледна точка и с този тип отношение, сърцето ти ще се чувства несигурно. Ще смяташ, че отношението ти не е такова, каквото Бог би искал. Ако действаш по този начин, дори и да спечелиш някои хора и външно да изглежда, че извършваш добри дела, твоите намерения и мотиви за изпълнение на дълга ти противоречат на истините принципи. Ти си точно като онези религиозни хора, които разпространяват евангелието, за да спечелят благословии и да сключат сделки с Бог. Подобно намерение и източник на мотивация са погрешни. Когато разглежда начина, по който хората изпълняват дълга си, Бог съди техните намерения и мотиви. Бог наблюдава отношението и нагласата, с които хората подхождат към дълга си. Въз основа на това Бог върши Своето дело да изчисти хората от покварата и да ги спаси, за да могат да се откъснат от греха. Следователно независимо как разпространяваш евангелието, трябва да приемеш Божията внимателна проверка. Независимо какъв тип човек си, какви са заложбите ти, какъв вид дълг си изпълнявал и какъв е бил дългът ти, преди да се присъединиш към редиците на онези, които разпространяват евангелието, трябва да спазваш тези истини принципи за разпространяване на евангелието, трябва да гледаш на разпространяването на евангелието като на свой дълг и отговорност и да се нагърбиш с него.

Някои водачи и работници, които не могат да вършат практическа работа или да решават практически проблеми, биват заменени и назначени да разпространяват евангелието като част от евангелския екип. Възможно е те да казват на всеки срещнат: „Аз бях водач. Изпратиха ме в евангелския екип да разпространявам евангелието, защото не се справях добре. Може би Бог ме кара да разпространявам евангелието, за да ме закали за известно време, да ме въоръжи с истината и да ме обучи. Това означава, че не е нужно да полагам толкова много усилия в разпространяването на евангелието. Каквото и да правя, е достатъчно. В края на краищата аз съм направен от материала на водачите. След като духовният ми ръст се увеличи, трябва да ме направят водач. Тъй като имам такива добри заложби, би било загуба на талант, ако не съм водач. Точно сега в църквата има недостиг на водачи и работници!“. От думите им се подразбира, че Божият дом не може да се справи без тях като водачи. Налага се да разпространяват евангелието само за да им се даде възможност да практикуват, да се въоръжат с истината и да вършат някаква работа в близост до хората като част от своята подготовка и обучение. Следователно те гледат на дълга си да разпространяват евангелието като на нещо временно, което правят само за да подплатят автобиографията си, да прекарват добре времето си и да разширят хоризонта си. Те смятат, че ако постигнат резултати в разпространяването на евангелието, ако разбират истината и са способни да вършат някаква работа, ще бъдат повишени да служат като водач или работник. Ако възприемат тази нагласа към изпълнението на дълга си да разпространяват евангелието, могат ли да постигнат истинско покаяние? Те не са се самоанализирали, нито са опознали себе си. Нямат самосъзнание. Заплашени ли са тези хора от неприятности? Те не възприемат правилно разпространяването на евангелието. Имат твърде високо мнение за себе си. Всъщност изобщо не познават себе си! Изобщо не осъзнават какво се случва в действителност. Всъщност това се е случило, защото не са хора, които се стремят към истината, и напълно им липсва всякаква способност за възприемане. На повърхността те се изразяват добре, обичат да се справят с делата си и изглежда, че имат някакви заложби, но когато служат като водачи и работници, характерът и заложбите им не са на висота. Не могат да отговорят на стандартите и критериите, за да са водачи и работници, така че биват отстранени. Не знаят собствената си нищожна мярка, а вместо това безсрамно се хвалят и надуват. Макар че някои хора никога няма да признаят това, в личната си преценка те смятат, че само онези, които не могат да правят нищо друго, са определени да разпространяват евангелието. В сърцата си те разделят всички задължения в Божия дом на висши, средни и нисши. Смятат, че дългът да се разпространява евангелието стои най-ниско от всички задължения в Божия дом. Всеки, който допусне грешка или не изпълнява дълга си задоволително, се изпраща да разпространява евангелието. Ето как тези хора разбират този дълг. Има ли някаква разлика между това разбиране и приемането на разпространяването на евангелието като отговорност и задължение на човека, които той трябва да изпълни в живота си? Ако някой го разбира по този начин, може ли да изпълнява добре дълга си? (Не.) Къде е сгрешил? Счита, че най-голямата отговорност и задължение на човека, което той трябва да изпълни в живота си — делото на разпространяването на евангелието — е най-скромното дело. Не го приема като своя отговорност и задължение и не го разбира като дълг. Независимо как в Божия дом се разговаря за необходимостта от това да изпълняваш предано дълга си и че разпространяването на евангелието е един такъв дълг, този човек не признава, че това е така. В сърцето си смята, че водачите, работниците и хората с отговорности на различни нива в Божия дом се намират на върха. Те имат абсолютна власт и накрая ще получат големи награди и ще бъдат усъвършенствани от Бог. Последователите под тях са само редови войници, особено разпространителите на евангелието, които винаги взаимодействат с хора извън църквата. От всички длъжности тяхната работа е може би най-тежката и изтощителната. В крайна сметка не може да се каже със сигурност дали тези хора ще бъдат усъвършенствани. Тяхна ли е вината, че приемат дълга да разпространяват евангелието по този начин? Нима няма такива, които смятат тази свещена отговорност и задължение да разпространяват евангелието за най-скромната задача и я поставят на най-ниското стъпало в йерархията на рангове и степени? Те гледат отвисоко на този дълг и освен това гледат отвисоко на онези, които го изпълняват. Така че каква гледна точка носят със себе си, когато изпълняват този дълг? (Разглеждат го като нещо временно.) Нещо друго? Когато спечелят някого, те не мислят много за това, а когато не успеят да спечелят някого, не ги е грижа. Не смятат, че разпространяването на евангелието е част от собственото им дело, и не полагат всички усилия да изпълняват добре този дълг. В сърцата си те гледат с пренебрежение на дълга за разпространяване на евангелието, така че какъв ще е резултатът от работата им за разпространяване на евангелието? Могат ли да се въоръжат с всички аспекти на истината, за да изпълняват дълга си да разпространяват евангелието? За да спечелят повече хора, запаметяват ли откъси от Божието слово и стихове от Библията и запознават ли се с различни свидетелства за преживяване, за да могат да решават различните проблеми, които срещат при разпространяването на евангелието? (Не.) Ако им бъдат зададени трудни въпроси, докато разпространяват евангелието, от хора, които имат изопачено възприятие и поддържат много представи, как ще се справят с тях? (Ще се откажат.) Това е вид отношение. Ще се оплачат ли на Бог с думите: „Защо трябваше да срещна такъв нелеп човек без никакво духовно разбиране, когато разпространявам евангелието? Ама че лош късмет!“? Те не изпитват любов към потенциалните приемници на евангелието и се надяват, че Бог няма да спаси този тип хора. Що се отнася до този въпрос, те не се молят на Бог, нито търсят Божиите намерения, а още по-малко проявяват някакво внимание към Божиите намерения. Те избират как да се отнасят към потенциалните приемници на евангелието в съответствие с предпочитанията на плътта и когато попаднат на хора с много проблеми и сериозни представи, се отказват от тях. Избират да разпространяват евангелието само сред хора с малко представи или без никакви представи и не искат да плащат никаква цена. Всеки път, когато нещо вреди на суетата или достойнството им, или на репутацията или статуса им, когато нещо противоречи на предпочитанията на плътта или е в конфликт с удоволствията на плътта, какво избират да направят? Избират да се откажат, избират да избягат, избират да не изпълнят тази отговорност, а по-скоро да отхвърлят тази отговорност. В същото време вътрешно се оплакват на Бог в сърцето си: „Защо трябваше да срещна такъв нелеп човек с толкова много представи? Защо съм принуден да страдам така? Изложих се, пропилях усилията си и не успях да спечеля никого“. Сърцата им са пълни с прикрито негодувание към Бог. Ето защо те не са готови да приемат дълга да разпространяват евангелието, нито са готови да изпълняват отговорността за разпространяване на евангелието. Ако отношението им към дълга да разпространяват евангелието е подобно на това, то те не са далеч от това да бъдат отстранени.

В процеса на разпространяване на евангелието много от онези, които разпространяват евангелието, имат нехайно и небрежно отношение към работата си. Те никога не се променят. Никога не се отнасят към нея с нагласата на старателно внимание, благоразумие и боязън от Бог. Вместо това си мислят: „Така или иначе сега не се занимавам с нищо, мога да се захвана с каквото и да е. Евангелският екип изглежда забавен, така че ще се присъединя към него“. После следват процеса и разпространяват евангелието. Всъщност имат много ограничен принос към този процес. Те просто отделят известно време и пътуват малко, но не плащат никаква истинска цена. Винаги проповядват евангелието в съответствие с предпочитанията на плътта си и собствените си представи и фантазии. Никога не следват истините принципи и в най-малка степен. Има много хора, които обичат да проповядват на заможните и на хора с пари, но не и на бедните. Обичат да проповядват на добре изглеждащи хора, но не и на хора, които изглеждат обикновено. Обичат да проповядват на хора, с които се разбират добре, но не и на хора, с които не се разбират. Обичат да проповядват на хора, които имат малко представи, но не и на такива с твърде много представи. Обичат да проповядват на хора, на които е лесно да се поднесе евангелието, на хора, които ще приемат евангелието, без да се налага да слушат твърде много приказки. Не искат да проповядват на хора, ако това означава много изтощително говорене. За да дадем пример, да кажем, че една жена разпространява евангелието и се запознава с мъж, който идва от заможно семейство, който притежава къща и кола, чиито родители имат добра работа, който е единствено дете и който изглежда добре. Тя си мисли, че би могла да води охолен живот, ако се омъжи за него, затова иска да проповядва евангелието на този мъж, като смята, че би било чудесно, ако той го приеме. Някои други хора се опитват да я спрат, като ѝ казват, че този човек не търси истината, че не е някой, на когото може да се проповядва, но тя казва: „Ако разговаряме повече за истината, възможно е той да дойде и да я приеме. Ако не занесем евангелието на такъв добър човек и не го спасим, няма ли това да е против божиите намерения?“. Всъщност тя преследва своя собствена цел. Не се опитва да спечели този човек, за да го доведе пред Бог, а иска да направи реклама на себе си и да му се продаде. След усилен маркетинг в крайна сметка тя получава това, което преследва, и е способна да създаде връзка с него за собствените си цели. Какъв е проблемът тук? Във всичко, което прави, тя има свои собствени мотиви, които нарушават истините принципи. Накрая използва различни средства, за да му „донесе“ евангелието, и дори се омъжва за него, като казва: „Най-голямото постижение в делото ми за разпространяване на евангелието беше да намеря такава сродна душа. Това е нещо, което трябва да приема от бог. Бракът е повелен от бог. Това, че срещнах този човек и се омъжих за него, се дължи изцяло на подредбата на бог. Това е божията благосклонност и благословия“. След това тя създава малко семейство и има щастлив живот — способна ли е все още да разпространява евангелието? (Не.) След година-две отива да разпространява евангелието от време на време, когато е в настроение, но по-голямата част от времето си прекарва в семейния живот, а сърцето ѝ става все по-празно. Накрая осъзнава, че семейният живот не е нищо друго освен тенджери и тигани, ядене, пиене, залисии и суетене. Тя чувства, че всичко това е безсмислено. Като поглежда назад, размишлява и си казва: „Вярата в бог — това все пак има смисъл. Нека да се върна, да се захвана отново с вярата и да продължа да разпространявам евангелието!“. Накрая тя разказва за преживяванията си по един помпозен начин, като обяснява: „Човекът е създаден от бог, така че не може да напусне бог. Без бог човек не може да живее. Както рибата трябва да умре без вода, така и ако човек напусне бог, със сигурност няма да има път напред в живота си. Точно заради това се върнах. Защото бог ме призова“. Какво абсолютно безсрамие! След като се завръща, тя настоява да изпълнява дълга си, като казва: „Всичко е празно, ако не изпълнявам дълга си. Всеки трябва да изпълнява дълга си“. Думите на хора, които не практикуват истината и нямат никаква любов към истината, отвращават онези, които ги чуят. Казваш, че не можеш да напуснеш Бог, а защо не попиташ Бог дали те иска? В процеса на изпълнение на дълга си ти намери партньор, след което се отказа от дълга си и избяга. Защо не се помоли на Бог, за да Го попиташ дали Той е съгласен с това и да разбереш какво е Неговото отношение? Изпълни ли задълженията си? Изпълни ли поръчението, което Бог ти повери? Отнесе ли се към Бог като към Бог? Погледна ли на твоя дълг като на твой дълг? На всички тези въпроси отговорът е „не“. Какво е Бог за теб? Той е просто компания, която срещна край пътя. Поздравяваш Го и веднага си мислиш, че сте приятели. Ако това обслужва интересите ти, продължаваш напред с Него, но ако не е в твоя полза, се сбогуваш. После обаче отново се сещаш за Него, когато се нуждаеш от Него. От този вид е връзката, която имате. Ако смяташ Бог за свой стар познайник, какво ще си помисли Той за теб? Как ще се отнася Бог към теб? Чувстваш се тъжен, дните ти са празни, затова се нуждаеш от Бог. Обръщаш се назад и искаш да изпълняваш дълга си. Ще ти даде ли Бог дълг ей така, между другото? (Няма.) Защо не? Не го заслужаваш! Въпреки че такива хора могат да изпълняват дълга си веднага след като повярват в Бог, те ще изоставят Бог, преди да завършат дълга си, без никакво предупреждение, като напуснат поста си и изоставят делото си. Как гледа на това Бог? Какво е естеството на това поведение? (Предателство.) Предателството не е маловажен въпрос. Такива хора са дезертьори! Как изпълняват дълга си дезертьорите? Търсят собствена корист под знамето на изпълнение на дълга си. Кроят планове да осигурят собственото си бъдеще и препитание, като същевременно нарушават първоначалния замисъл на изпълнението на дълга си. В крайна сметка те побягват по средата на изпълнението на дълга си, което ги прави дезертьори. Такъв човек не отдава всичко на Бог с искрено сърце. Вместо това има свои лични намерения и цели и се опитва да измами Бог, като в края на краищата разкрива истинската си същност. Не са ли това хора, които предават Бог? Някои хора казват: „Нима в Божия дом нямаш свободата да идваш и да си отиваш?“. Имаш свободата да идваш и да си отиваш, това е вярно, но човек трябва да премине изпит, когато навлиза в Божия дом. Свободен си да напуснеш Божия дом и никой няма да те спре. Ако обаче искаш да се върнеш в Божия дом, това не е толкова лесно. Трябва да бъдеш изпитан и проверен от водачите и работниците в църквата на всички нива, за да се докаже, че покаянието ти е истинско. Едва тогава ще бъдеш приет. Следователно е лесно да излезеш, но е трудно да се върнеш обратно. Чувал съм, че на някои хора им е било толкова трудно да разпространяват евангелието и са страдали толкова много, че са захвърлили бремето си и са избягали. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че са дезертьори. Кое е най-важното, когато се работи за разпространяване на евангелието? Всеки, който разпространява евангелието, особено хората, отговорни за важни позиции, има важна роля в очите на Бог. Ако изпълняваш важна роля в разпространяването на евангелието, няма по-сериозно прегрешение от това да изоставиш поста си без Божието позволение. Не се ли смята това за проява на предателство срещу Бог? (Да.) И така, как смятате, че трябва да се отнася Бог към отстъпниците? (Те трябва да се отхвърлят.) Да бъдеш отхвърлен означава да бъдеш пренебрегнат, да бъдеш оставен да правиш каквото си искаш. Ако отхвърлените хора изпитат покаяние, Бог може да види, че в отношението им има достатъчно покаяние, и все пак да ги приеме обратно при Себе Си. Единствено обаче към хората, които изоставят своя дълг, Бог няма такова отношение. Как се отнася Той към такива хора? (Бог не ги спасява. Той ги отритва.) Това е съвсем вярно. По-конкретно, хората, които изпълняват важен дълг, са получили поръчение от Бог и колкото и добре да са се справяли преди, и както и да се справят в бъдеще, ако изоставят поста си, Бог ги счита за хора, които са Го предали, и никога повече няма да получат възможност да изпълняват дълг. Какво означава да не ти дадат друга възможност? Ако кажеш: „Целият съм изпълнен с разкаяние. Имам дълг към Бог. Не трябваше да правя такъв избор в началото. По онова време бях омагьосан и се отклоних от правия път, а сега съжалявам за това. Умолявам Бог да ми даде още един шанс да изпълня дълга си, за да имам възможност да се покая за стореното чрез достойни дела и да поправя грешките си“, как ще се отнесе Бог към този въпрос? Щом Бог казва, че нямаш възможност, Той никога повече няма да ти обърне внимание. Такова е отношението на Бог към дезертьорите. Когато се занимава с хора, които извършват обичайни прегрешения, Бог може да каже, че това е било моментно прегрешение или че се е дължало на неблагоприятна среда, малък духовен ръст, липса на разбиране на истината или друга подобна причина. В този случай Бог може да им даде възможност да се покаят. Единствено на дезертьорите обаче Бог не предлага втори шанс. Някои хора казват: „Какво означава, че Бог не дава втори шанс? Ако са поискали да изпълняват дълга си, Бог няма ли да позволи това?“. Можеш да изпълняваш дълга си, можеш да разпространяваш евангелието, можеш също така да слушаш проповеди и да се присъединиш към църквата. Църквата няма да премахне името ти от списъците си, но що се отнася до Бог, независимо как изпълняваш дълга си и как се покайваш, Бог нито се нуждае от теб, нито те одобрява, въпреки че полагаш труд за Него. Това е Божието отношение. Възможно е някои хора да не успеят да разберат този въпрос и да кажат: „Защо Бог е толкова безсърдечен и категоричен, когато се занимава с такъв тип човек?“. Не е необходимо човек да разбира този въпрос. Това е Божият нрав. Това е Божието отношение. Може да мислиш каквото си искаш. Бог има властта да решава. Той има властта да действа по този начин и да се справи така с въпроса. Какво може да направи който и да е човек? Могат ли хората да протестират? Кой ти каза да не следваш правилния път от самото начало, да предадеш Бог и да станеш дезертьор? Делото за разпространяването на евангелието не може да се постигне само от един човек, то изисква много хора. Ако не можеш да изпълняваш дълга си, Бог ще избере друг, който може. Ако не сътрудничиш и не изпълняваш дълга си, това доказва, че си сляп. Това доказва, че си объркан и глупав. Не знаеш, че това е благословия, така че няма да получиш тази благословия. Трябва просто да си тръгнеш! Ако си отидеш, но след известно време се върнеш, Бог все още ли би те искал? Не, Бог не се интересува. Това е отношението на Бог към дезертьорите и единствено към дезертьорите. Някои хора казаха: „След като се върна и изпълнявам дълга си, съм просветлен от Светия Дух!“. Когато първо изпълняваше дълга си, ти избяга без разрешение, а Светият Дух не ти попречи. Сега, след като се върна, може ли Светият Дух все още да те просветли? Не придавай такова значение на сантименталните си чувства. Бог няма да направи нищо против Своите желания и има принципи в отношението си към всеки. Какво предупреждение към хората се съдържа тук? Трябва да упорстваш в изпълнението на дълга си, да отстояваш позициите си и да изпълняваш отговорностите си. Твърде крайно ли е Божието отношение към такива дезертьори? (Не.) Защо казвате, че не е? Как разбирате, че не е твърде крайно? Независимо какъв дълг изпълнява човек, има ли връзка в настоящия период между всеки дълг, изпълняван от всеки човек, и онова, което е повелено от Бог? Те са тясно свързани. Погледнато по този начин, ако си способен да изпълняваш дълга си, означава ли това, че Бог е свършил много работа? Бог те е предопределил още от сътворението на света. Той е предопределил епохата и века, в който си роден, вида семейство, в което си роден, влиянието на семейството ти върху теб, дълга, който Бог изисква от теб да изпълняваш, и нещата, които ти е било позволено да научиш предварително. Ако например си научил чужд език, ти вече притежаваш тази заложба, този талант, който ти позволява да изпълняваш успешно дълга си. Бог е свършил много подготвителна работа. С каква цел извършва Бог такава подготовка? Дали с цел да можеш да се откроиш сред останалите? Дали с цел да можеш да преследваш света и да служиш на Сатана? Категорично не! Бог иска от теб да предложиш нещата, които Бог ти е дал, в Божия дом, в разпространяването на Божието евангелие и в Божия план за управление. Ако ти обаче не можеш да предложиш това, което Бог ти е дал, а вместо това служиш на Сатана, как ще се почувства Бог? Как ще се отнесе Бог към това? Как трябва да се отнесе към това Бог в съгласие със Своя нрав? Бог ще те прогони от Себе си с един удар. Той не те иска. Ти забравяш Неговата доброта и предаваш доверието Му. Не признаваш Създателя си, нито се завръщаш при Него. Не посвещаваш на Бог това, което Бог ти е дал, а вместо това го предлагаш на Сатана. Това е сериозно предателство, а Бог не иска такъв предател!

В Божието дело за спасяване на човечеството заложбите, притежавани от всеки човек, го правят достатъчно добър за задачата да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява. Освен това всички преживявания и знания, които той придобива, след като започне да вярва в Бог, както и всички истини, които разбира, трябва да бъдат използвани за изпълнението на дълга му. Само по този начин хората могат да допринесат със скромното си усилие към делото за разпространяване на евангелието на царството. Какво е това скромно усилие? Това е дългът, който човек трябва да изпълнява. Бог ти позволява да разбереш истината и да притежаваш интелигентност и мъдрост, за да можеш да изпълняваш добре дълга си. Това е стойността и смисълът на твоя живот. Ако не изживяваш тази стойност и смисъл, това доказва, че не си придобил нищо от вярата си в Бог. Станал си безполезна вехтория в Божия дом. Ако това, което изживяваш, е Сатана и плътта, може ли Бог все още да те иска? Стойността и смисълът на живота ти са изчезнали. От гледна точка на Бог трябва просто да изчезнеш от Неговия дом, да изчезнеш завинаги. Той повече не те иска. Освен това в периода на разрастване на Божието дело на управлението всеки, който следва Бог, изпълнява своя собствен дълг и всички като него непрекъснато са били подлагани на потисничество и жестоко преследване от големия червен змей. Пътят на следване на Бог е тежък и неравен и е изключително труден. Всеки, който е следвал Бог повече от две-три години, е преживял това за себе си. Дългът, изпълняван от всеки човек, независимо дали е трайно установен дълг или временна подредба, идва от Божието върховенство и Божиите подредби. Хората може да бъдат арестувани често, а делото на църквата може да бъде смущавано и разстройвано, може да има явен недостиг на хора, които да изпълняват дълга си, особено такива с добри заложби и професионален опит, които са малцинство, но поради Божието водачество, поради Неговото могъщество и власт, Божият дом вече е излязъл от най-трудните времена и цялото му дело е стъпило на правилния път. За човека това изглежда невъзможно, но за Бог няма нищо трудно за постигане. Тридесетте години, откакто Бог се яви и започна делото си до днес, бяха белязани от бури и всякакви страдания. Ако не беше Божието водачество и Неговите слова, които вдъхват на хората вяра и сила, никой нямаше да успее да стигне дотук. Всички Божии избраници са преживели това лично. Никое дело на Божия дом не върви гладко, при всяко се започва от нулата, върши се с големи трудности и е съпроводено от неприятности. Защо е така? Защото сме изправени не само пред безумното потисничество и преследване от режима на големия червен змей, но и пред дискриминация, клевети и заклеймяване от цялата религиозна общност и поквареното човечество — дори цялата епоха ни изоставя и ни спъва. Цялото Божие дело на управлението започва и функционира в среда и условия, които са изпълнени със злите тенденции на Сатана и в които Сатана е на власт. Това не е никак лесно. Това е изключително трудно. Ето защо всеки човек, който може да изпълнява дълг, е утеха за Бог, а изпълнението на дълга му е нещо рядко и ценно. Добросъвестността, предаността и всеотдайността, които всеки човек може да предложи, както и отношението му на искреност и отговорност към дълга, на покорство пред Божието поръчение и на благоговение пред Бог, са много скъпи на Бог и Той смята тези неща за много важни. Напротив, Бог изпитва дълбока ненавист към хората, които изоставят своя дълг или се отнасят несериозно към него, както и към различните видове поведение, действия и проявления на предателство спрямо Бог, защото сред разнообразните ситуации, хора, събития и неща, подредени от Бог, ролята на тези хора е да възпрепятстват, вредят, забавят, смущават или засягат напредъка на Божието дело. И следователно какво изпитва Бог и каква е реакцията Му към отстъпниците и към хората, които предават Бог? Какво е Неговото отношение? (Той ги мрази.) Изпитва единствено ненавист и омраза. Съжалява ли ги Той? Не! Той никога не би могъл да изпита съжаление. Някои хора казват: „Нима Бог не е любов?“. Защо Бог не обича такива хора? Тези хора не са достойни за любов. Ако ги обичаш, любовта ти е глупава, а това, че ги обичаш, не означава, че Бог ги обича. Ти може да ги цениш, но Бог не ги цени, защото в такива хора няма нищо достойно да бъде ценено. И така, Бог решително изоставя такива хора и не им дава втори шанс. Разумно ли е това? Не само е разумно, но и преди всичко е един от аспектите на Божия нрав, а освен това е и истината. В процеса на разпространяване на евангелието някои хора не приемат нито една част от истината. Те винаги действат произволно и безразсъдно в съответствие със собствената си воля. Те са препъникамъни и пречки за делото на разпространяване на евангелието. Играят негативна роля, като смущават, прекъсват и вредят на делото на евангелието и възпрепятстват разрастването му. Затова Божието отношение към тези хора е такова на ненавист и омраза. Те трябва да бъдат отстранени. Ето как се разкрива Божият праведен нрав. Някои хора казват: „Не е ли малко прекалено да се справяме с такива хора по този начин?“. Нищо прекалено няма в това. Изправен пред такива дяволи, Бог може само да чувства ненавист и омраза. Бог не Си слага маска. Божият нрав е праведен, Божият нрав се вижда ясно. Кои са двата най-важни аспекта на Божия праведен нрав? (Изобилна милост и дълбок гняв.) Какво е значението на това тук? Кой понася Божия дълбок гняв? Той се стоварва върху тези, които се противопоставят на Бог, отхвърлят истината и следват Сатана. Бог не иска онези, които са решени да следват Сатана, нито пък иска предатели и дезертьори. Някои хора казват: „В момент на слабост избрах да не изпълнявам дълга си, но всъщност не исках да напускам Бог или да се връщам в света и в лагера на Сатана“. Независимо дали си бил слаб или си искал да се върнеш в света, Бог може да прояви милост и търпимост, когато разглежда твоята слабост — зависи от ситуацията. Бог е милостив в изобилие. Хората живеят с покварения си нрав и при някои обстоятелства е неизбежно да се почувстват слаби, негативни или мързеливи. Бог внимателно проучва всички и ще се отнесе към тях според ситуацията. Ако не си дезертьор, Той няма да те третира като такъв. Ако си слаб, Той със сигурност ще се справи с теб в съответствие с твоята слабост. Ако за момент разкриеш поквара, ако за момент си слаб или ако за момент загубиш пътя си, тогава Бог ще те просветли, ще те упъти и ще те подкрепи. Той ще се отнася към теб като към човек с малък духовен ръст, който не разбира истината, защото този проблем не е проблем на твоята природа същност. Защо Бог не се справя с такива хора, като ги изоставя? Защото те не искат да отхвърлят Него или истината и защото не искат да следват Сатана. Те показват само временна слабост и не са способни да направят още стъпки, затова Бог им дава още един шанс. Как тогава трябва да се постъпва с тези хора, които преживяват моментна слабост и не могат да изпълняват дълга си, но по-късно се връщат, за да го изпълнят? Те трябва да бъдат приети. Този случай е различен по своя характер от този на дезертьорите, така че не можеш да приложиш същото правило или да възприемеш същия подход, за да се справиш с тях. Някои хора не страдат от слабост. Те всъщност са дезертьори. Ако ги приемеш обратно, те ще дезертират отново, когато се сблъскат с подобна ситуация. Такъв човек не е кратковременен дезертьор. Такъв човек винаги ще си остане дезертьор. Ето защо Бог прогонва такива хора и никога не ги приема обратно. Това изобщо не е прекалено. Тъй като те никога не биват приети обратно, това означава, че когото и да е друг да спаси Бог, Той не спасява тези хора. Когато Бог види, че в групата на приемниците на спасението не достига един човек, Той може да добави някой друг. Но този тип хора не са желани. Те са откъснати завинаги и са нежелани.

Има още една категория хора, които често смущават и подкопават делото на евангелието, докато го разпространяват, но и са свършили известна работа и са спечелили някои хора. Това може ли да се счита за добро дело от тяхна страна? Нека засега оставим настрана въпроса дали са извършили добри дела. Нека първо кажем, че такива хора често смущават и подкопават евангелското дело, докато разпространяват евангелието. Как ще погледне Бог на това, че например някой ръководи делото на евангелието и все се съревновава с останалите за статус и власт или често спори с другите, като смущава и подкопава делото на евангелието? Дали Бог ще претегли постиженията и грешките на такива хора, или ще подходи към тях по друг начин? (Бог ще го отбележи като недостатък.) Защо ще го отбележи като недостатък? Въпреки че са проповядвали на някои хора, свършили са определена работа и са постигнали известни резултати, те продължават да вършат злодеяния. Те често допускат дребни отклонения, макар и да не правят никакви сериозни грешки. Какво означава често да допускат дребни отклонения? Това означава да не практикуват истината, да се борят за слава, придобивки и статус, да говорят без никакво благочестие, никога да не търсят истините принципи, често да постъпват своеволно и без задръжки, да не правят никакви промени и да са като невярващите. Това оказва пагубно влияние върху живота в църквата и Божиите избраници и препъва някои от новоповярвалите. Това не са ли злодеяния? (Такива са.) Дали хората действително са изпълнили своите отговорности, ако са извършили такива злодеяния, дори и да са работили усърдно при изпълнението на дълга си? Наистина ли са изпълнили дълга си подобаващо? Как гледа Бог на тези хора? Макар да са свършили определена работа, те все още безразсъдно могат да вършат зло. Така че дали изпълняват дълга си? (Не.) Защо тогава с такова безразсъдство могат да вършат зло? От една страна, това се дължи на покварения им нрав. От друга страна, тези хора разчитат на случайността. Те си мислят: „Направих много за разпространяването на евангелието. Стотици хора са в тази или онази църква, защото аз съм им дадох евангелието. Заслугата ще е моя, ако тези хора могат да бъдат спасени. Как тогава да не ме запомни Бог? Когато Бог вземе предвид тези хора, Той не може да ме заклейми“. Не се ли надценяват? Имат ли богобоязливо сърце? Дали дават всичко от себе си за Бог с искрено сърце? Те се стремят към награди и венци като Павел. Нямат място в сърцата си за Бог. Те не разбират Божия нрав и се осмеляват да предлагат сделки на Бог. Това доказва, че изобщо не притежават нищо от истината реалност. Имаше един човек, който в продължение на няколко години разпространяваше евангелието и имаше известен опит в това. Докато разпространяваше евангелието, претърпя много страдания и дори беше арестуван и осъден на много години затвор. След като беше освободен, продължи да разпространява евангелието и спечели няколкостотин души, някои от които се оказаха доста талантливи, а някои дори бяха избрани за водачи или работници. Вследствие на това този човек повярва, че заслужава големи почести, и го използваше като актив, с който се хвалеше навсякъде, изтъкваше се и свидетелстваше за себе си: „Влязох в затвора за осем години и останах непоколебим в свидетелството си. Докато разпространявах евангелието, спечелих много хора, някои от които сега са водачи или работници. Имам принос и заслужавам признание в божия дом“. Където и да разпространяваше евангелието, не пропускаше да се похвали пред местните водачи или работници. Казваше още: „Трябва да слушате какво казвам. Дори старшите ви водачи трябва да са учтиви, когато говорят с мен. На всеки, който не ме уважава, ще му дам да разбере!“. Този човек е насилник, нали? Щяха ли да се осмелят да са толкова надути хора като него, ако не бяха проповядвали евангелието и не бяха спечелили тези хора? Всъщност щяха. Фактът, че могат да са толкова надути, доказва, че то е в природата им. Това е тяхната природа същност. Толкова надменни стават, че изобщо нямат разум. След като разпространяват евангелието и спечелят няколко души, надменната им природа набъбва и стават още по-надути. Такива хора навсякъде се хвалят със своя актив, навсякъде се опитват да си приписват заслуги и дори оказват натиск върху водачите на различни нива, опитват се да им бъдат равнопоставени и дори смятат, че самите те трябва да са старши водачи. В зависимост от това, което се проявява в поведението на подобен човек, всички трябва да сме наясно каква е неговата природа и какъв ще е изходът му. Когато демонът проникне в Божия дом, той полага малко труд, преди да покаже истинското си лице. Който и да го кастри, той не чува и упорито се сражава срещу Божия дом. Какво е естеството на неговите действия? В Божиите очи той ухажва смъртта и няма да миряса, докато не се самоубие. Това е единственият подходящ начин да го кажем. Терминът „ухажва смъртта“ има практическо значение. Какво е това практическо значение? Добре е хората да могат да изпълняват дълга си. Някои хора се раждат с определени дарби и това е благословия, но ще си навлекат неприятности, ако не следват правилния път. Например някои хора могат да говорят красноречиво. Те знаят как да разговарят с различни хора и им е лесно да говорят с всеки. Това може да се разглежда като вид вродена способност. Преди да кажем дали това е нещо добро, или лошо, е важно да разгледаме природата на човека и да разберем дали той върви по правилния, или по лошия път. По време на Божието дело за разпространяване на евангелието ти посвети талантите си, мисли много и спечели доста хора. Само по себе си това не е лошо. С усилията си допринесе за делото на евангелието, което е достойно да се помни от Бог. Ако изпълняваш това задължение добре, без да биеш тъпана, братята и сестрите ще те уважават, когато видят работата, която си свършил, а онези, които не разбират нещо, ще те търсят и ще се съветват с теб. Ако имаш човешка природа и се стремиш към истината, хората ще те харесват и Бог ще те благослови. Може да се случи така обаче, че да не поемеш по правилния път. Може да вземеш този малък Божи дар за актив и дори да се хвалиш навсякъде, че си бил в затвора. Всъщност престоят в затвора не е нищо особено. В страната на големия червен змей много хора бяха арестувани и хвърляни в затвора за това, че разпространяваха евангелието или вършеха църковна дейност. Това не бива да се разглежда като актив, а като вид страдание, което хората е редно да понасят. Ако след страданието си хората имат свидетелство, те могат да свидетелстват за Божиите дела, за това, как по време на преследването са се осланяли на Бог, за да победят Сатана, за това, какви страдания са преживели и какво са спечелили от тях. Това е правилният начин. Те обаче умишлено не поемат по този правилен път, а обикалят и се хвалят навсякъде. „Бях в затвора толкова дълги години и изстрадах толкова много, затова трябва да се отнасяте с мен подобаващо. Ако не го правите, значи сте слепи, невежи и безсърдечни“. Не пропускат ли да поемат по правилния път? В началото беше добре, че не се предадоха и останаха непоколебими в свидетелството си, след като бяха осъдени, лежаха в затвора и страдаха. Това е достойно да се помни от Бог. Те обаче умишлено не постъпиха както трябваше. Навсякъде се хвалеха с постиженията си, за да спечелят уважението и съчувствието на хората. Дори стигнаха дотам да искат материални облаги. Искат постиженията им да бъдат възнаградени. Какъв е скритият им замисъл да търсят възнаграждение? Могат да поискат хората да ги възнаградят, така че могат ли да поискат същото от Бог? Те отиват при хората и искат подобаващи награди. Искат статус, слава и придобивки, престиж и плътски удоволствия, а след това искат от Бог да ги възнагради. Не приличат ли на Павел? Освен това, изпълнявайки този дълг, са спечелили много хора. Що се отнася до Бог, ако продължават да изпълняват дълга си въз основа на разбиране на истината и ако изпълняват това задължение добре, Бог ще продължи да им поверява разпространяването на евангелието. Те обаче предпочитат да не го правят, а смятат, че имат достатъчно заслуги и умения, за да ги обявят пред всички. Затова не вършат никаква работа, а започват претендират за възнаграждение. Където и да отидат, се хвалят, парадират с актива си, сравняват заслугите си и изтъкват на колко стотици или хиляди хора са донесли евангелието. При това не отдават никаква слава на Бог и никога не свидетелстват за Божието всемогъщество и за мъдростта Му. Не ухажват ли смъртта? Те вярват в Бог, но не следват правилния път. И така, какво е отношението им към слушането на проповеди и към общението? Те си мислят: „Не е нужно да ги слушам. Бях в затвора, не станах Юда и имам за какво да свидетелствам. Освен това спечелих повече хора от всеки друг и платих най-високата цена. Понесох всички страдания, крих се в храсталаци и спах в пещери. Няма страдание, което да не мога да понеса, и няма място, на което да не съм бил. Кой от вас може да се мери с мен? Затова не е необходимо да разбирам напълно проповедите, които слушам. Слушането на проповеди не е ли само за упражнение? Вече правих всичко това, изживях го. Дори в божието въплъщение няма нищо впечатляващо“. Що за човек изрича подобни думи? (Павел.) Това е върнал се към живота Павел. Те казват още: „Не сте така опитни като мен. Ако бяхте, нямаше да се налага да слушате толкова много проповеди и ежедневно да пишете, преписвате и запаметявате божиите слова. Вижте ме. Спечелих толкова много хора, като проповядвах евангелието. Кога съм учил като вас? Не ми е нужно, щом светият дух извърши делото си, разполагам с всичко“. Това не е ли голяма глупост? Надменността на такива хора няма граници. Какво мислят за приемането на Божието дело и за стремежа към спасение? Приемат го като детска игра. Те вярват, че са показали известно добро поведение и са свършили определена работа, че са стигнали до края на пътя си и са водили битките си, така че им остава единствено да получат венеца си. Смятат, че Бог, Който не дава венци, не е Никакъв Бог. В това отношение те споделят възгледите на религиозните хора. Освен това казват: „Вече понесох всички страдания и платих цялата цена. Страдах почти колкото бог. Би трябвало да мога да получа божията награда.“ Тези хора не приличат ли на Павел? Те все класират хората по умения и старшинство. Всички те твърдяха, че животът им е христос. Ако наистина искат да са христос, ще си навлекат проблеми. Това е втори Павел. Дали човек, който върви по този път, все още има възможност да смени посоката си? Няма никаква възможност. Това е задъненият път на антихристите.

Защо някои хора, които са вярвали в Бог много години, вървят по пътя на антихристите? Това се определя от природата същност на човека. Всички зли хора, всички хора без съвест и разум са хора, които не обичат истината. Ето защо те избират естествено да вървят по пътя на антихристите, след като започнат да вярват в Бог. Всеки вярва в Бог, чете Божиите слова и слуша проповеди, така че защо някои хора избират да поемат по пътя на стремежа към истината? Защо други хора избират да поемат по пътя на стремежа към славата, придобивките, статуса и благословиите? Обективната среда при всички е сходна, но качеството на човешката им природа и личните им предпочитания са различни, затова избират различни пътища. Божието стадо слуша Божия глас. Бог е изрекъл толкова много слова в последните дни, а Божиите слова са били изразявани близо 30 години, обаче тези хора не ги разбират. В такъв случай дали те са от Божието стадо? (Не.) Ако не са от Божието стадо, тогава не заслужават да бъдат наричани човешки същества. Върху какво са съсредоточени онези хора, които не обичат истината и не се стремят към истината? Кое е това нещо, към което се стремят? Би трябвало лесно да се види, че желанието им да се стремят към статус и благословии е особено силно и че няма да се вслушат в истината, независимо как разговаряте за нея. Те не само че не могат да приемат истината, но и упорито продължават да се стремят към слава, придобивки и статус. Не само че им липсва всякакво самопознание, но и винаги сравняват заслугите и навсякъде се хвалят със собствения си капитал. Какво е естеството на такова поведение и практики? (Да си играеш със смъртта.) Точно така. Именно по този начин Павел си играеше със смъртта. След като толкова много години са слушали проповеди, хората все още са способни да са като Павел, без да се покайват. Липсва им всякакво разбиране за истината и изобщо не приемат истината. Нима това не значи да предизвикваш смъртта? Отначало, когато хората не разбират истината, те проявяват поведение и някои практики, които идват от човешката воля и са подправени, или може да проявяват склонност към сключване на сделки или индивидуални намерения и желания. Бог не гледа това, защото те не разбират истината. Когато Божиите слова все още не са били толкова ясни на човека, Бог му е позволил да има своята поквара, подправеност, слабост и склонност към сключване на сделки. Сега Бог е изрекъл много и в достатъчна степен, но въпреки това все още настояваш да вярваш, че поддържаните от теб неща и практикуваното от теб поведение са правилни. Отричаш тези Божии слова или дори презираш и пренебрегваш Божиите слова, като гледаш, без да виждаш, и слушаш, без да чуваш. Какво е Божието отношение към такива хора? Как гледа Бог на такива неща? Бог ще каже, че не обичаш истината, че не обичаш положителните неща и че си неверник. Такива хора не вярват, че има истина, че всичко изречено от Бог е истината и пътят на човека към спасението. Те не приемат този факт. Въпреки че подобни хора не отричат тези Божии слова, те не ги и приемат. От поведението им и от това, което разкриват, можеш да видиш, че не вървят по пътя на стремежа към истината. По какъв път вървят? Като разчитат на собствения си капитал и постижения, за да търсят награди от Бог, те вървят по пътя на Павел. Независимо как е анализиран Павел, те няма да разпознаят същите неща в себе си. Независимо как е анализиран Павел, те няма да променят посоката си, да се покаят или да опознаят себе си. Те все още вярват, че всичко, което правят, е правилно и съгласно истината. Независимо колко слова изразява Бог, независимо как разнищва и заклеймява такива хора, те никога няма да се самоанализират. Възгледите им за вярата в Бог, намерението им да придобият благословии и практиката им да сключват сделки с Бог си остават същите, непоклатими и непроменени. Каква е причината за това? Те не могат да разберат Божия глас и не се вслушват в Божия глас. Каквото и да казва Бог, за тях то е маловажно. „Говори каквото искаш, но ме остави да действам по моя начин. Ти си ти, аз съм си аз. Каквото и да правиш или каквото и да е намерението ти, има ли значение за мен? Няма нищо общо с моя живот или смърт“. Що за хора са тези? (Неверници.) В кого вярват? Вярват в себе си. Такива хора не заслужават ли омраза? (Заслужават.) Заслужават омраза и трябва да загинат. Те не са тези, които ще бъдат спасени от Бог. Ето защо ако сред онези, които разпространяват евангелието, има много хора, които винаги почиват на лаврите си, парадират със старшинството си и искат от Бог награди за минали заслуги, те ще имат неприятности. Заради поведението им техният изход ще бъде определен като игра със смъртта. И така, когато срещнеш такъв тип човек, уместно ли е да го предупредиш да не си играе със смъртта? Ако той все още може да разпространява евангелието, не му казвай това. Можеш да му напомняш, да го предупреждаваш и да го напътстваш с косвени съвети, за да му помогнеш колкото е възможно повече. Ако обаче същността и нравът му наистина са същите като тези на Павел, как трябва да се отнасяш към него? Да знаеш, че си играе със смъртта, но да не му казваш истината и все пак да го насърчаваш и да му позволяваш да продължи да служи: това се казва да унижаваш Сатана. Подходящо ли е да се прави това? (Подходящо е.) Божия мъдрост е да се възползваш от услугата на Сатана. Ако се отнасяш към братята и сестрите по този начин, това е злодеяние и Бог го ненавижда. Ако се възползваш от услугата на Сатана, това се нарича да унижаваш Сатана. Това се нарича мъдрост. Големият червен змей, Сатана и дяволите служат на Божиите избраници. Божие дело ли е това? (Да, така е.) Как трябва да гледаме на това? Това е мъдростта на Бог. Това нещо не може да бъде заклеймено. Това е истината. Трябва да използваш Сатана, това нещо, в своя полза. Ако не го използваш за целите на службата, част от делото няма да бъде свършена добре и няма да е лесно да се постигнат резултати. Хората, които вървят по пътя на стремежа към истината и по пътя на спасението, също минават през етап на полагане на труд, но той не е постоянен. Бог не използва мъдрост, за да те накара да служиш, а по-скоро се налага да минеш през този етап. Тъй като не разбираш истината, правиш много неща без принципи, но в съответствие със собствената си воля. От гледна точка на твоята същност ти не си готов да полагаш труд, но от гледна точка на обективния факт полагаш труд. Само когато хората полагат труд добре и постепенно разбират Божиите намерения и истината, те могат стъпка по стъпка да направят прехода към стремежа към истината, да изпълняват истински дълга си, да се покорят на Бог и да са в съгласие с Неговите намерения и стъпка по стъпка да поемат по пътя на спасението. Това полагане на труд обаче е нещо съвсем различно от това да се възползваш от услугата на Сатана. От различно естество е. Бог само се възползва от услугата на Сатана. Бог не спасява Сатана. Полагащите труд, които вярват в Бог с искрено сърце и могат да се стремят към истината, са приемниците на Божието спасение. В случая с някои полагащи труд услугите им се използват, когато са полезни, но ако те прекъсват и смущават делото на църквата, трябва да получат строго предупреждение. Ако не се покаят, ще бъдат прогонени и отлъчени. Ето как трябва да се постъпва с тях. Ако обикновено могат да полагат труд честно и не смущават делото, тогава нека продължат да полагат труд. Може би един ден ще разберат истината и ще могат да бъдат спасени. Това е нещо добро, така че защо да не се направи в добър дух? Не можеш да заклеймиш някого, преди да е дошло времето за това. Каква е причината някои хора да бъдат заклеймени? Те са заклеймени, защото смущенията, които причиняват, са твърде сериозни. Колкото и да разговаряш с тях за истината, те няма да са способни да я приемат и ще изпълняват дълга си незадоволително. Тяхната природа същност е еднаква с тази на Павел. Те упорито отказват да се покаят. Несъмнено си играят със смъртта. В църквата със сигурност има такива хора. Със сигурност се срещат и сред онези, които разпространяват евангелието. Как мислите, добре ли е такива хора да бъдат оставени да узнаят реалната истина? Боите ли се, че такива хора ще узнаят реалната истина? (Не се боим.) Ако подобни хора могат да се разпознаят в това и да се покаят, това е нещо добро. Трябва да се дава шанс на хората. Не ги отписвайте. Ако обаче узнаят реалната истина, но не успеят да променят навиците си и продължат да причиняват смущения, тогава това наистина означава да си играят със смъртта. Когато хората не са на правилния път, към тях не се проявява благосклонност. Хора като тях трябва да бъдат премахнати и отстранени.

Това са основните практически принципи, свързани с разпространението на евангелието. Когато разпространяваш евангелието, трябва да изпълняваш своята отговорност и да се отнасяш сериозно към всеки потенциален адресат на евангелието. Бог спасява човека във възможно най-голяма степен и хората трябва да проявяват внимание към Божиите намерения, да не подминаваш безгрижно никого, който търси и изследва истинския път. Освен това, когато разпространявате евангелието, трябва да разбирате принципите. За всеки човек, който изследва истинския път, трябва да наблюдавате, разбирате и преценявате неща като религиозното му обкръжение, това дали заложбите му са добри, или лоши и качеството на човешката му природа. Ако откриете човек, който копнее за истината, който може да възприеме Божиите слова и да приеме истината, то този човек е предопределен от Бог. Трябва да направите всичко възможно да разговаряте с него за истината и да го спечелите за вярата. Ако обаче има лоша човешка природа и ужасен характер, а стремежът му е само притворство и той продължава да спори и да се придържа към своите представи, трябва да го оставите и да се откажете от него. Някои хора, които изследват истинския път, имат умението да разбират и притежават големи заложби, но са високомерни и самоправедни. Те се придържат плътно към религиозните представи, затова трябва да разговаряте с тях за истината с любов и търпение, за да се реши този проблем. Може да се откажете само ако те не приемат истината, независимо от начина, по който разговаряте с тях — тогава ще сте направили всичко, което можете. Накратко, не се отказвайте с лека ръка от никого, който може да признае и приеме истината. Докато хората са готови да изследват истинския път и са способни да търсят истината, трябва да правиш всичко възможно да им четеш повече Божии слова, да разговаряш повече за истината с тях, да свидетелстваш за Божието дело и да дадеш отговор на техните представи и въпроси, за да ги спечелиш за вярата и да ги заведеш пред Бог. Това е в съответствие с принципите за разпространяване на евангелието. Как могат да бъдат спечелени за вярата? Ако в процеса на общуване установиш, че този човек има големи заложби и добра човешка природа, трябва да направиш всичко възможно да изпълниш отговорността си; трябва да платиш определена цена и да използваш определени способи и средства, като няма значение какви способи и средства прилагаш, стига само да ги използваш, за да спечелиш човека за вярата. В обобщение, за да ги спечелиш, трябва да изпълниш отговорността си, да използваш любов и да направиш всичко, което е по силите ти. Трябва да им говориш за всички истини, които разбираш, и да правиш всичко, което трябва. Дори и даден човек да не бъде спечелен за вярата, ти ще останеш с чиста съвест. Ще си направил всичко, което можеш. Ако не споделяш истината ясно и човекът продължава да се придържа към представите си, а ти загубиш търпение и сам се откажеш от него, то това е проява на нехайство към дълга ти, с която ще прегрешиш и ще се опетниш. Някои казват: „Това опетняване означава ли, че съм заклеймен от Бог?“. Тези неща зависят от това дали хората ги извършват нарочно и системно. Бог не заклеймява хората за това, че извършват прегрешения от време на време — в такъв случай те само трябва да се покаят. Ако обаче съгрешават съзнателно и отказват да се покаят, ще бъдат заклеймени от Бог. Как може Бог да не ги заклейми, при положение че са напълно наясно с истинския път и въпреки това съгрешават съзнателно? От гледна точка на истините принципи такова поведение е безотговорно и нехайно и най-малкото тези хора не са изпълнили отговорността си; така Бог съди грешките им. Ако отказват да се покаят, ще бъдат заклеймени. И така, за да избягват такива грешки и да ги сведат до минимум, хората трябва да правят всичко по силите си да изпълняват задълженията си, активно да се стремят да отговарят на всички въпроси, които възникват у хората, които изследват истинския път, и никога да не отлагат и да забавят ключови въпроси. Как трябва да реагираш, ако човек, който изследва истинския път, многократно задава даден въпрос? Не би трябвало да имаш нищо против да отделиш време и усилия, за да му отговориш, и трябва да намериш начин ясно да разговаряш по неговия въпрос, докато той го разбере и спре да пита. Тогава ще си изпълнил отговорността си и в сърцето си няма да изпитваш вина. Най-важното е, че по този въпрос няма да имаш вина пред Бог, защото този дълг, тази отговорност са ти поверени от Бог. Когато вършиш всичко пред Бог, с лице, обърнато към Него, когато сравняваш всичко с Божието слово и постъпваш според истините принципи, тогава твоето практикуване ще е в пълно съответствие с истината и с Божиите изисквания. Така всичко, което правиш и казваш, ще е полезно за хората, и те ще го одобряват и ще го приемат с лекота. Ако думите, които изричаш, са озаряващи, практични и ясни, ще си способен да избегнеш споровете и конфронтацията, ще помогнеш на хората да разберат истината и ще ги поучаваш. Ако думите, които изричаш, са неясни и двусмислени, и ако общението ти за истината е неразбираемо и непрактично и не озарява, няма да си способен да промениш представите на хората и да решиш проблемите им и има опасност да се възползват от грешките ти, да те съдят и да те упрекват. С тези проблеми ще се справиш още по-трудно и може да се наложи да разговаряш за още няколко пасажа от Божиите слова, преди хората да успеят да разберат истината и да я приемат. Затова, когато разпространява евангелието, човек трябва да говори мъдро и трябва да разговаря за истината ясно, така че да може да промени представите и фантазиите на хората, да спечели тяхното възхищение и искрено да ги убеди. По този начин лесно се постигат резултати и той дава възможност на хората безпроблемно да приемат Божието дело, което е от полза за разпространяването на евангелието.

Що се отнася до принципите, които трябва да се следват в практиката на разпространяване на евангелието, в друго отношение тези, които разпространяват евангелието, трябва да бъдат достойни и порядъчни в поведението си, да говорят и да се държат по подобие на светците, да упражняват подходяща сдържаност във всичко, което правят в процеса на разпространяване на евангелието, и да се държат дисциплинирано. Някои потенциални приемници на евангелието не обичат да бъдат обезпокоявани от непознати, така че как трябва да проповядваш на тях? Някои хора проповядват евангелието, като се обаждат по телефона три пъти на ден, тичат до домовете на хората, след като те са се прибрали от работа, и четат Божиите слова на потенциалните приемници веднага щом ги видят, независимо колко заети са тези приемници. Тези хора никога не избират подходящите моменти, така че за тях има риск да се превърнат в досадници. Някои хора са толкова глупави, че дори говорят по следния начин на онези, които изследват истинския път: „Този свят е толкова зъл, затова оставете това, което правите, не се захващайте с работа. Знаете ли в какво време се намираме? Голямата катастрофа е неизбежна. Крайно належащо е да повярвате в Бог!“. Уместно ли е да се разпространява евангелието по този начин? До какви последствия ще доведе това? Те са невярващи, които все още не са приели Божието дело. Необходимо ли е да им се говори по този начин? Освен това не се намесвайте в личния живот или личните възгледи на потенциалните приемници на евангелието. Някои хора например казват следното на онези, които се опитват да спечелят: „Виж сега, ти все пак вярваш ли в Бог? Ние, вярващите, не носим такива дрехи като на невярващите“. „Хората, които вярват в Бог, не ядат този вид храна, трябва да ядеш това и това“. Не означава ли това да си пъхаш носа в чуждите работи? Това се нарича глупост. Ако думите и действията ти в даден момент не са уместни, те могат да станат причина цената, която си платил да разпространяваш евангелието, да бъде пропиляна. Затова трябва да действаш предпазливо на всяка крачка, да сдържаш и регулираш поведението си и да се държиш дисциплинирано. Какво точно наричаме дисциплина? Това означава да вършиш нещата в съответствие с правилата, да мислиш какви думи биха били подходящи за дълга, който изпълняваш, и какви думи биха искали да чуят приемниците на евангелието. Не прави и не казвай неща, които ще им бъдат много неприятни или ще ги подразнят, не задавай нахални въпроси и никога не се намесвай в личните им дела. Да кажем, че някой има двама сина и ти му казваш: „Хубаво е да имаш двама сина, но няма ли да е по-добре да имаш и дъщеря?“. Какво те засяга това? Когато някои потенциални приемници на евангелието знаят английски, ти казваш: „Английският ти е наистина отличен. Би било чудесно, ако започнеш да вярваш в Бог и изпълняваш дълга си в Божия дом. В Божия дом липсват хора като теб“. Уместно ли е да се говори по този начин? Няма двама души, които да са еднакви. След като тези хора започнат да вярват, те може да са по-активни и ентусиазирани от теб, но засега не вярват и не приемат, така че не насилвай нещата, преди да е дошло подходящото време, и никога не се бъркай в живота на другите хора. Разбирате ли?

Има и друга ситуация, която може да възникне. В процеса на разпространяване на евангелието някои хора приемат Божието дело от последните дни и разбират някои истини. След това мислят за себе си, че са далеч над средните, обикновени хора. Презират всички невярващи и дори презират и гледат отвисоко всеки срещнат, който изследва истинския път. Те си мислят: „Хора, ако не приемете Божието дело от последните дни, сте слепи, глупави и невежи — нещо, което не върши работа за нищо освен за смъртта и е напълно безполезно. Днес имам дълг да ти проповядвам евангелието, но иначе не бих ти обърнал внимание!“. Що за отношение е това? Не си направил нищо повече от това да приемеш Божието дело от последните дни. Не стоиш по-високо от всички останали. Дори и да беше цар, нямаше ли пак да си просто един представител на покварената човешка раса? По какъв начин си по-велик от другите? Не презирай хората, които изследват истинския път. Дори и да им проповядваш евангелието, ти не си по-велик или по-добър от тях. Не забравяй, че точно като тях и ти си едно покварено човешко същество. Трябва да си наясно по този въпрос в сърцето си. Не гледай винаги на другите така, сякаш правиш някаква голяма услуга на света или водиш всички съзнателни същества към тяхното избавление. Винаги си мислиш: „Вие, които не сте приели евангелието, заслужавате съжаление. Всеки ден изгарям от безпокойство за вас“. Какъв е този огън, който те изгаря? Все още не си решил собствените си проблеми, а изгаряш от безпокойство за делата на другите. Това не е ли лицемерно? Не мамиш ли другите? Не се крий зад маската на добродетелността. Всъщност ти не си нищо. Дори да си приел новото Божие дело от 20 или 30 години, все още си никой. Дори да живееш с Бог всекидневно и да разговаряш с Бог лице в лице, ти си оставаш обикновен човек. Същността ти остава непроменена. Да разпространяваш евангелието до другите означава да изпълняваш дълга си. Това е твое задължение, твоя отговорност. Трябва да разбереш, че независимо колко хора печелиш, ти си оставаш ти. Не си станал друг човек, все още си покварено човешко същество. Въпреки че си спечелил много хора, не трябва да се възгордяваш, а още по-малко да си надменен. Не размахвай самохвално постиженията си, като казваш: „Разпространявам евангелието от много години и съм натрупал значително преживяване и много поуки. На когото и да проповядвам, мога да кажа от пръв поглед дали е добър или лош човек и знам кога да проповядвам и кога не. Когато е подходящо да разпространявам евангелието, знам дали ще бъде лесно или възможно. Винаги мога да намеря начин да занеса евангелието на онези, до които е възможно да се разпространи“. Въпреки че имаш опит в разпространяването на евангелието, навлизането ти в живота е все още много плитко. Въпреки че имаш някакво преживяване за живота и донякъде си се променил, понякога се хвалиш, за да се изтъкнеш. Нима това не е проблем? Хората, които имат дарове, са най-склонни към надути и празни приказки. Те винаги се мислят за по-добри от другите, винаги обичат да поучават потенциалните приемници на евангелието и винаги искат хората да им се възхищават и да им се прекланят. Не е ли това проблем на нрава? Може ли човек да свидетелства за Бог, след като е променил само поведението си, но не и нрава си? Ако не можеш да предложиш свидетелство за промяна в нрава, ако можеш да говориш само за истината на евангелието, за да свидетелстваш за Бог, годен ли си за употреба от Бог? След като хората приемат истинския път, те трябва да разберат истината за навлизането в живота и истината за практикуването. Ако нямаш истинско преживяване и не знаеш как да говориш за своето свидетелство за преживяване, нима това не са недостатъци? Ако винаги си концентриран върху това да говориш за доктрини, така че хората да ти се възхищават и да имат високо мнение за теб, ако винаги искаш да стоиш на висока позиция, дали това е свидетелстване за Бог? Категорично не. Това е свидетелстване за себе си. Това е да имаш покварен нрав. Ако не преминеш през съд и наказание, как можеш да постигнеш промяна в нрава си? Някои от тези, които разпространяват евангелието, говорят за някои свидетелства за преживяване, а слушателите им имат голяма полза от това, трогват се и се възхищават на тези говорители от дъното на душата си. И въпреки това тези разпространители на евангелието все пак имат богобоязливи сърца. Те не презират нито един потенциален приемник на евангелието. Способни са да разговарят с хората от сърце, да се разбират с тях и да се сприятеляват нормално и наистина притежават частица от разума на нормалната човешка природа. Как постигат това? Това доказва, че са придобили нещо при вярата си в Бог. Най-малкото разбират някои истини, имат известно самопознание и техният живот нрав се е променил донякъде, затова вече не стават надменни. Когато видят хора, които не са приели евангелието, те си мислят: „Едно време и аз бях същият, затова не бива да ги омаловажавам. Аз самият не съм толкова велик“. Начинът им на мислене вече не е предишният. След като хората осъзнаят собствената си природа, те ще смятат за съвсем естествено това да видят как потенциалните приемници на евангелието разкриват малко невежество, глупост или слабост. Не се присмивай на другите и не възприемай чувството или нагласата, че всеки друг е част от масата на простите обикновени хора. Ако имаш тази нагласа, тя ще възпрепятства и компрометира делото ти на разпространяване на евангелието. Понякога обаче в сърцето ти ще възникват подобни покварени състояния, когато видиш много хора, които току-що са повярвали в Бог. Да кажем например, че от 20 години си приел Божието дело от последните дни и си разпространявал евангелието от 10 години. Когато си сред потенциални приемници на евангелието, те винаги ще чувстват, че ги превъзхождаш, като казват: „Ти си вярвал в Бог 20 години, докато ние току-що сме Го приели. Духовният ни ръст все още е много малък и в сравнение с теб със сигурност стоим много по-долу. Ти си пораснал човек, а ние сме само новородени“. Какво трябва да си мислиш, когато те правят такива сравнения? „Въпреки че съм приел Бог по-рано от тях и съм вярвал по-дълго от тях, все още съм далеч назад по отношение на навлизането в живота и истината. Все още не съм приел истинското Божие правосъдие и наказание и все още съм далеч от това да бъда спасен и да бъда доведен до съвършенство“. В сърцето си знаеш къде наистина се намираш. Независимо как ти се възхищават хората или колко високо мнение имат за теб, как се чувстваш ти? „Аз съм просто един обикновен човек, не ме гледайте с възхищение“. Ще бъдеш отвратен и няма да чувстваш радост, защото в сърцето си ясно виждаш, че не представляваш нищо, че не разбираш никакви истини и че можеш да изричаш само някакви слова и доктрини. Хората са глупави и са склонни да се възхищават на другите. Ако охотно се наслаждаваш на чувството, че ти се възхищават, и изпитваш удоволствие от това, значи те чакат неприятности. Ако това те дразни и искаш да излезеш от подобна ситуация, ако не ти харесва другите да се отнасят с теб по този начин, това доказва, че имаш някакво самопознание. Това е правилното състояние и в него няма да е вероятно да допускаш грешки или да вършиш погрешни неща.

Ситуациите, за които говоря, са основно такива, с които хората често се сблъскват в процеса на разпространяване на евангелието. Погледнато от негативната страна на нещата, трябва да избягвате някои неподходящи начини на говорене, практики и поведение и да сте сигурни, че нравът ви не разкрива неподходящи неща, които не съответстват на истината. Погледнато от положителната страна, докато изпълнявате този дълг, отношението ви към него трябва да е на преданост и поемане на отговорност до самия край. По този начин можете да изпълнявате задоволително дълга си. В този процес трябва постепенно да търсите истината и принципите, така че да удовлетворите Божиите намерения, и да се стараете да не се отказвате и да останете предани докрай при изпълнението на всеки свой дълг. Независимо какъв вид дълг изпълнявате, трябва да сте способни да удовлетворите Бог и да бъдете запомнени от Него с тези неща, които сте направили задоволително и похвално. През периода на разпространяване на евангелието трябва да се стараеш да извършваш все по-малко прегрешения и да допускаш все по-малко грешки. Трябва да има все по-малко периоди, в които се опитваш да направиш сделка или да търсиш награди, или имаш амбицията и желанието да го правиш, докато изпълняваш дълга си. В същото време трябва активно да се опитваш да изпълняваш задълженията си, да ги изпълняваш безкомпромисно и да считаш дълга си за нещо, което ти се пада като отговорност. Освен това се опитвай да изпълняваш дълга си така, че когато мислиш за него след много години, съвестта ти да е чиста. Това означава, че трябва постепенно да намалиш броя на нещата, които те карат да чувстваш, че си задължен за нещо. Не можеш да продължиш напред, без изобщо да се промениш. Да предположим, че не си изпълнил добре дълга си, когато си разпространявал евангелието до потенциален приемник, и това те е накарало да се почувстваш неудобно, сякаш си задължен за нещо, и си усетил, че не си свършил достатъчно подготвителна работа. Когато обаче си разпространявал евангелието след това, състоянието ти е било същото и ти не си променил нищо. Това означава, че ти изобщо не си израснал през този период. Какво представлява тази липса на растеж? Означава, че не си практикувал или придобил този аспект на истината. Означава, че тези неща, за които разговарям сега, никога не са били друго освен доктрини за теб. Ако извършваш все по-малко прегрешения, допускаш все по-малко грешки, чувстваш се по-малко задължен и изпитваш по-малко угризения на съвестта, какво представлява това? Това означава, че изпълняваш дълга си с все по-голяма чистота и че чувството ти за отговорност става все по-силно. С други думи, ставаш все по-предан в изпълнението на този дълг. За да дадем пример, в миналото разпространяването на евангелието разчиташе повече на човешки методи, отколкото на общение за истината или тълкуване на библейски стихове. Сега изглежда, че подобен подход не е подходящ, че не това трябва да прави човек, който приема Божието поръчение, и че е нещо като позор за Бог. Изпитвали ли сте това чувство? Може би сега не се чувствате по този начин, но един ден, след като си се въоръжил с все повече истини от различен вид и си придобил определен духовен ръст, ще възприемеш по-точно и практическо отношение и гледна точка, когато разглеждаш миналите си практики. Това доказва, че вътрешното ти състояние е станало нормално. Точно сега не чувстваш нищо по отношение на предишните ти практики, те не будят презрение у теб и нямаш правилен възглед или оценка за тях. Вместо това си безразличен. Това не е ли много обезпокоително? Това доказва, че не притежаваш нито една от истините, които касаят тези неща. Ти дори възприемаш безчувствено отношение към различните злодеяния и номера на човека и към онези негови практики, които не съответстват на истината, като приемаш, одобряваш и дори се съгласяваш с тези мръсни неща. Какво е тогава вътрешното ти състояние? Ти обичаш неправедни неща, обичаш неща, свързани с греха, и обичаш неща, които не са в съответствие с истината, а ѝ противоречат. Това е много обезпокоително. Ако продължаваш да действаш в съответствие с тези практики, ще се сблъскаш с много сериозно последствие. Какво е това последствие? Постоянно трупаш злодеяния и се отклоняваш все повече от пътя на спасението. Защо казвам, че се отклоняваш все повече? Защото в процеса на изпълнение на този дълг не успяваш да търсиш истината и не спазваш принципите в нещата, които правиш. Просто следваш собствената си воля и предпочитания. Тогава как можеш да изпълняваш задоволително дълга си? Целта, с която изпълняваш дълга си, не е да навлезеш в истината, а да изпълниш дадена задача и след това да се отчетеш за свършеното. Това, което следваш, не е Божията воля, а това, което приемаш, не е Божието поръчение. Природата на тези неща е различна. Следователно, докато продължаваш да разпространяваш евангелието, ти не вървиш по пътя, който води към спасение, а по пътя на полагането на труд, по пътя на Павел, който сключваше сделки с Бог. Рано или късно въз основа на всичко, което правиш, Бог ще определи за теб същия изход като този на Павел. Нима резултатът няма да е такъв? Такъв ще е с абсолютна сигурност. И обратно, ако в процеса на разпространяване на евангелието всички твои методи и средства са практически, отправната ти точка и намерение са да удовлетвориш Бог и да се отплатиш за Божията любов, а принципите, според които действаш, и пътят, по който вървиш, са в съответствие с Божиите изисквания и в пълно съгласие с истината, какъв резултат ще бъде постигнат с такава практика? Разбирането ти за истината ще става все по-дълбоко, ще се справяш с делата все повече съгласно принципите, животът ти ще расте все повече, а вярата, любовта и предаността ти към Бог постепенно ще се увеличават. По този начин ще поемеш по пътя на спасението. В същото време в процеса на изпълнение на дълга си постепенно ще изследваш собственото си непокорство и поквара и ще изследваш различните си видове покварен нрав. След това в процеса на изпълнение на този дълг ще си способен да се сдържаш все повече и повече и да притежаваш богобоязливо сърце и покорство. По-нататък чувството ти за отговорност ще става все по-силно и по-силно, а чистотата на предаността ти ще се увеличава все повече и повече. Твоята боязън от Бог също ще се задълбочава. Същевременно ще придобиваш все повече преживяване и знания за реалността на различните истини. По този начин пътят, по който вървиш, ще бъде напълно противоположен на пътя, по който е поел Павел. Това е пътят на Петър, пътят на стремеж към истината. Този път е пътят на спасението. Що се отнася до крайния резултат, ти сам ще го преживееш. Бог ще те одобри, а сърцето ти ще познава все повече мир и радост. В Божиите очи няма значение колко завои и криволици е имало по пътя ти, по колко отклонения си поел или каква негативност, слабост или дори провали и падения си имал. Когато това, което си направил, което си разкрил и което си проявил, се разглежда като цяло, то пътят, по който вървиш, ще бъде пътят на спасението. В такъв случай как ще определи Бог твоя изход? Бог няма да прибързва с определянето на твоя изход. Методично и с нежно търпение Бог ще те подкрепя, ще ти помага и ще те изведе на пътя на спасението. Той ще ти позволи да приемеш Неговия съд и наказание, изпитания и облагородявания, и накрая ще те усъвършенства. По този начин ще бъдеш спасен изцяло и напълно. Следователно от тази гледна точка, като изпълняват дълга си да разпространяват евангелието, нямат ли хората възможността и шанса да поемат по пътя на спасението? (Имат.) Те имат тази възможност и това е напълно вероятно. Зависи само от това дали могат да се стремят към истината и да тръгнат по пътя на стремежа към истината.

Днес разговаряхме предимно за различни истини, свързани с изпълнението на дълга за разпространяване на евангелието. Нека се върнем към темата, с която започнахме нашето общение. Как трябва да наричаме онези, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието? (Хора, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието.) Правилно. Те не могат да бъдат наричани свидетели, проповедници и със сигурност не и вестители на евангелието. В крайна сметка те са хора, които разпространяват евангелието. Никога не наричай себе си свидетел. Хората не могат да са свидетели на нищо и е достатъчно да не позорят Бог. Да се наречеш проповедник е още по-лошо. Това е още по-далеч от теб. Проповядваното от теб не е „пътят“, а нещата, за които проповядваш, са много далеч от „пътя“. Следователно, ако се спрем на названието „хора, които разпространяват евангелието“, всеки ще има точно определение за този дълг, а именно, че това са просто хора, които изпълняват този дълг. Те изобщо не са свидетели или проповедници. Много са отдалечени от тези неща. Ако ги наречете свидетели или проповедници, няма ли да се почувстват по-висши от другите? На хората не им трябва много, за да се перчат и да се възгордеят. Дали да се перчат и да се възгордяват по този начин е нещо добро или нещо лошо? (Нещо лошо.) Ако не величаеш и не издигаш хората, те винаги искат да се възгордяват. Ако все пак ги величаеш, като ги наричаш свидетели, проповедници или вестители на евангелието, представяш ли си какви биха станали, след като получат такава възхвала? Биха се пръскали от гордост. Сега вече имате ли основно разбиране за различните истини, свързани с дълга за разпространяване на евангелието? (Да.) За да изпълняваш добре дълга за разпространяване на евангелието, трябва да си въоръжен с много истини. Някои хора казват: „Аз не разпространявам евангелието, така че необходимо ли е да се въоръжавам с истината?“. Други хора казват: „Не знам кога ще съм способен да разпространявам евангелието. Никога не съм разпространявал евангелието и съм лош оратор, така че как мога да разпространявам евангелието?“. Може да не си способен да разпространяваш евангелието, но нима не можеш да се въоръжиш с истините относно разпространяването на евангелието? Нима не можеш да практикуваш разговори и срещи с хора? Ако имаш чувство за мисия и чувство за отговорност, ако искаш да изпълняваш добре този дълг и да сътрудничиш на Бог, тогава трябва да се въоръжиш с истините относно разпространяването на евангелието. Трябва да се въоръжиш с истините за видението и за практикуването. Задължително е Божиите избраници да са въоръжени с истини по отношение на тези два аспекта, защото никога не е излишно да си въоръжен с тези истини. Те се отнасят не само до разпространяването на евангелието, но са истини, които трябва да бъдат разбрани от човечеството. Каква полза имат хората, ако разбират тези истини? Какви благословии може да им донесе това? Вероятно всеки може да разбере общата идея, но тъй като Божието дело продължава да напредва и да се задълбочава, хората ще продължават да преживяват Божието дело и по същия начин разбирането им за истината ще продължи да напредва и да се задълбочава. Отношенията им с Бог ще стават все по-близки, а общуването им с Него — все по-често. Хората стъпка по стъпка ще издигат истините, свързани с видението и с Божието дело, за да бъдат сравнявани с Божиите дела и Божието отношение към всеки човек. Този постепенен процес на сравнение е процесът на опознаване на Бог. Като сътворено същество ти си вярвал в Бог от много време, но не знаеш кой е Бог или как се явява Той и как извършва делото Си. Такава вяра не е ли твърде объркана и мъглява? Изпълнявал си дълга си в продължение на толкова много години. Но ако накрая все още не знаеш нищо за Бог, тогава вярата ти в Него е била безсмислена. Ако чуеш, че дяволи разпространяват някакви слухове за Бог, би ли им повярвал? (Не бихме им повярвали.) Сега казваш, че не би повярвал на такива неща, но ако наистина не разбираш Бог, дойде ли ден да чуеш тези слухове, ще се усъмниш и в сърцето си ще разсъждаваш над думите, като си мислиш: „Възможно ли е това да е вярно? Би ли могъл Бог да направи такова нещо?“. Ще се чувстваш неловко и така няма да желаеш да изпълняваш дълга си. След като си попаднал под влиянието на слуховете, ще чувстваш, че пътят пред теб е мрачен и нерадостен, затова ще се изгубиш и объркаш. Хората винаги са изгубени и объркани. Защо е така? Те не знаят къде е Бог или пък дали изобщо има Бог, затова винаги са изгубени и объркани. В какви условия възниква това объркване? То възниква, когато много привидно противоречиви неща озадачават хората, така че те не могат ясно да видят посоката, в която да поемат, и не знаят по кой път да тръгнат. Така те се изгубват и объркват. Можете ли ясно да видите и да разпознаете многото неща пред очите си и да следвате правилния път? Това включва твоето разбиране за Бог, твоето възприемане на истината и степента, в която си въоръжен с истината. Какво означава, когато хората винаги са изгубени и объркани? Всъщност наистина ли не виждат пътя пред себе си? Наистина ли изгубените и обърканите са слепи? Не, това е слепота на сърцето и безчувственост към истината, към Бог и към преценките относно всички хора, събития и неща. Защо са безчувствени? Защото не разбират истината, не познават Божиите дела, не познават Божия нрав и нямат основа, върху която точно да преценяват всички неща. Следователно те нямат критерий, според който да преценяват и характеризират каквото и да било. Тези хора са замъглени, виждат всичко без яснота и разбиране и не могат да преценяват. Не могат също така да определят нещата, нито да ги прозрат докрай. Това се нарича безчувственост. Безчувствеността води до слепота, а слепотата кара хората да се чувстват изгубени и объркани. Така стоят нещата. Защо тогава хора, които са слушали проповеди толкова години, все още не могат да прозрат нещата? Защото такива хора не разбират истината. Те не могат да прозрат нищо, а вместо това сляпо следват правилата и правят прибързани заключения. Може ли това да се смята за слепота? Въпреки че не може да се каже, че са напълно слепи, те са частично слепи. Всъщност, ако не разбирате истината, не можете да прозрете до край каквото и да било. Независимо колко дълго някой е вярвал в Бог или колко проповеди е слушал, ако никога не е способен да разбере истината, това означава, че проблемът е в неговите заложби. Това има пряка връзка с наличието на духовно разбиране у него. Повечето хора, които са слушали проповеди от много години, могат да разберат нещо от истината и всъщност вие може би разбирате доста от нея, но просто ви е липсвала подходяща среда, затова не си използвал някои истини и все още чувстваш, че не ги разбираш. Когато наистина преживееш това сам, когато ти се наложи да направиш избор или трябва да обмислиш нещата сериозно, може би съответният аспект на истината постепенно ще ти се изясни. В момента впечатленията ти са пълни с груби, празни очертания и доктринни неща. С постепенното нарастване на твоето преживяване и възраст много истини постепенно ще станат по-практически и реалистични в теб. Това все повече ще ти позволява да виждаш същността на истината. По този начин можеш наистина да стигнеш до разбиране на истината и да разглеждаш проблемите с чувствителност. Колкото и проповеди да изслушат хората, които не разбират истината, те няма да са способни да прозрат проявленията на човешката природа, на покварения нрав, на различните човешки състояния и на същността на различните типове хора, дори и двете им очи да са широко отворени. Те са слепи. От друга страна човек, който се стреми към истината, външно изглежда, че не обръща внимание, но в сърцето му ще има реакция към поведението и държанието на другите и той несъзнателно ще си създаде впечатление по въпроса. Откъде идва това впечатление, това чувство? Истините, които хората разбират, им дават способността за проницателност. Това дава на такива хора определение за същността на този вид поведение, практикуване или проявление. Откъде идва това определение? Истината е тази, която кара хората да разбират, и истината е тази, която дава на хората проницателност и преценка. В момента вие разбирате някои истини и имате известна проницателност за определени неща. Вашата проницателност обаче не е много точна, затова все още не изпитвате някакво подобие на чувство на увереност и все още сте в процес на търсене на пътя пред вас слепешката. Някои хора казват: „В такъв случай Ти трябва да разговаряш с нас за всяко едно нещо“. Това не е необходимо. Хората имат човешки отговорности, а Бог има Свой собствен обхват на делото. Казал съм ви всеки аспект на истината, а за вас остава да имате преживяване за всички видове хора, събития и неща в ежедневието си. Светият Дух ще действа и ще устройва. От хората се изисква да правят едно: да се занимават с човешко сътрудничество и с човешки стремеж. Ако не се занимаваш с този стремеж, колкото и ясно да го обяснявам, няма да го придобиеш. Няма да те индоктринирам насила, няма да те принуждавам да знаеш, да разбираш и да придобиеш навлизане. Няма да правя това, нито пък Светият Дух ще го прави. Само твоето охотно, доброволно и активно практикуване и навлизане в истината е това, чрез което истината несъзнателно ще даде плод в теб. Когато истината даде плод, сърцето ти ще се изпълни със светлина. Това означава да разбираш истината. Но ако не разбираш истината, тогава ще си безчувствен към всичко, ще реагираш бавно и няма да си способен да прозреш докрай каквото и да било. Когато например някой направи нещо, а друг каже, че това е злодеяние и е от еди-какво си естество, ти няма да знаеш и няма да си способен да се убедиш сам. Когато някой ти каже отговора, ти може да го приемеш и да го признаеш въз основа на доктрини, но що се отнася до същността, все още ще си неспособен да дадеш съгласието си. Ако не можеш да дадеш съгласието си, дали наистина разбираш? Не разбираш, затова можеш само да следваш правила, за да се справяш с нещата, пред които си изправен. Получава се така, защото не разбираш истината.

Как можете добре да изпълнявате дълга си да разпространявате евангелието? Първо трябва да разберете различните истини, свързани с дълга за разпространяване на евангелието. Например що се отнася до определението и позиционирането на този дълг, както и до правилното отношение, което трябва да възприемете, подобаващото страдание, което трябва да понесете, подходящата цена, която трябва да платите, и правилните истини, които трябва да практикувате и в които трябва да навлезете, когато го изпълнявате, ако разберете тези истини, ще ви е лесно да изпълнявате дълга си да разпространявате евангелието добре. Освен това, от негативна гледна точка, трябва да размишлявате и върху въпросите кои неправилни практики трябва да избягвате, кои от тях се класифицират като добри намерения на човека и дали идеите и практиките на хората в крайна сметка съответстват на принципите за разпространяване на евангелието. Това означава, че всяко поведение, всяка практика, всеки принцип и всяко заключение в процеса на разпространяване на евангелието трябва да се проучат добре, за да се провери дали в крайна сметка съответстват на истините принципи. Постоянствайте само в тези от тях, които съответстват на истините принципи, и се откажете от онези, които не им съответстват. Само така резултатите от изпълнението на дълга за разпространяване на евангелието постепенно ще се подобрят. Освен това трябва да практикувате хармонична съвместна работа, което е от най-голяма полза за делото на евангелието. Трудно се работи без хармонично сътрудничество. Братята и сестрите трябва да са толерантни и търпеливи един към друг и взаимно да се подкрепят. Хармоничното сътрудничество е необходимо, за да изпълняват добре дълга си. Трябва да се подчиняват на този, който казва правилното нещо. Недейте все да прибързвате със заключението, че сте прави, а другите грешат. Трябва да правите преценки според Божиите слова. За да постигнете съгласие, разговаряйте за истината според принципите, определени от Божия дом. Освен това трябва да се учите един от друг, докато си съдействате при изпълнение на дълга си. Оставете силната страна на единия да компенсира недостатъка на другия и не бъдете прекалено строги към останалите. При това в отношението си към хората, които изследват истинския път, трябва да проявявате внимание и предпазливост и да се уповавате на любовта. Защото всеки, който изследва истинския път, е невярващ. Дори и религиозните сред тях в известна степен са невярващи. И всички те са крехки. Склонни са да противоречат, ако нещо не съвпада с представите им, и да оспорват всяка фраза, която не съответства на волята им. Затова трябва да сме толерантни и търпеливи, когато разпространяваме евангелието сред тях. Това изисква изключителна любов от наша страна, както и някои методи и подходи. От решаващо значение обаче е да им четем Божиите слова, да им предадем всички истини, които Бог изразява, за да спаси човека, и да им позволим да чуят Божия глас и словата на Създателя. Така ще извлекат ползи. Най-важният принцип на разпространяването на евангелието е да позволим на онези, които жадуват за явяването на Бог и обичат истината, да четат Божиите слова и да чуват Божия глас. Затова им говорете по-малко човешки думи и им четете повече от Божиите слова. Щом приключите с четенето, общувайте за истината, така че да могат да чуят Божия глас и да разберат нещо от истината. Тогава вероятно ще се върнат при Бог. Разпространяването на евангелието е отговорност и задължение на всеки и всички. Независимо на кого се пада това задължение, никой не трябва да се измъква от него или да използва каквито и да било извинения или причини, за да откаже. Някои хора казват: „Не умея да говоря добре, не разбирам Библията, а и съм много млад. Какво бих могъл да направя, ако се сблъскам с изкушение или опасност?“. Такива думи са погрешни. Разпространяването на евангелието не означава, че ти е възложено да вършиш опасни неща. Божият дом няма да ти позволи да отидеш там, където има опасност. Църквата следва принципи при определянето на хората, които да разпространяват евангелието. Става дума не за това, че те трябва да поемат рискове, а за това да се направи разумна организация въз основа на индивидуалните условия, заложби и силни страни. Братята и сестрите си сътрудничат помежду си и работата ще бъде възложена на тези, които са подходящи да я изпълняват. Не може да се каже, че няма абсолютно никакъв риск. Всеки жив човек понякога се сблъсква с опасности. Ако Бог те изпрати директно, тогава честта те задължава да приемеш, дори това да означава, че ще се сблъскаш с изкушение, болка или опасност. Защо трябва да считаш, че честта те задължава да приемеш? (Това е отговорност на хората.) Правилно, само по този начин наистина приемате разпространяването на евангелието като своя отговорност и задължение. Това е правилното отношение, което човек трябва да има. Това е истината и като такава хората трябва да я приемат, и то безрезервно. Ако един ден за теб не е подходящо да изпълняваш друг дълг или ако са необходими хора за разпространяването на евангелието и съответно ти бъдеш определен да го разпространяваш, какво ще направиш? Трябва да го приемеш като нещо, което честта те задължава да направиш, без никакви противоречиви емоции, анализи или внимателни проверки. Това е Божие поръчение. Това е твоя отговорност. Това е твой дълг. Не ти трябва да избираш. Тъй като следваш Бог, не можеш да правиш собствен избор. Защо да не можете да правите избор? Защото разпространяването на евангелието е Божие поръчение и всички Божии избраници участват в това дело. Някои хора казват: „Аз съм на повече от 80 години, дори не мога да изляза от дома си. Дали Бог може все пак да ми възложи това поръчение?“. Други казват: „Аз съм само на 18 или 19 години, не съм видял много от света и не знам как да общувам с хората. Много съм срамежлив и се страхувам да говоря публично. Дали Бог може все пак да ми възложи този дълг?“. Бог ти възлага това поръчение независимо от всичко. На колкото и години да си, трябва да направиш всичко възможно, за да изпълниш дълга си да разпространяваш евангелието. Разпространявай го колкото се може повече и сред колкото се може повече хора. Независимо какъв дълг изпълняваш в момента, трябва да направиш всичко възможно, за да разпространяваш евангелието. Ако някой ден имаш възможност да разпространиш евангелието на някого, трябва ли да го направиш? (Да.) Така е правилно. Много хора имат свой дълг, но могат да разпространяват евангелието в свободното си време и дори да постигнат някакви резултати. Бог одобрява това. Следователно всеки е длъжен да разпространява евангелието. Не трябва да правиш собствен избор или да бягаш от тази отговорност, а да съдействаш активно и доброволно. Не се отнасяй пасивно или негативно, не отказвай и не си измисляй причини или оправдания, за да не изпълниш този дълг. Някои хора казват: „Средата, в която се намирам, е твърде опасна. Мога ли да се въздържа от разпространяване на евангелието?“. Ако в момента си с малък духовен ръст, ако има някой друг, който да те замени, и си годен да изпълняваш друг дълг, тогава можеш да смениш дълга си с друг. Но какво трябва да направиш, ако именно ти си този, който трябва да изпълни този дълг? (Честта ме задължава да приема.) Така е правилно. Честта ви задължава да го приемете и да го приемете от Бог. Това е отговорността и задължението на всяко сътворено същество. Някои хора казват: „Аз съм физически слаб, затова не мога да понеса трудностите, свързани с разпространяването на евангелието“. Ако не можеш да понесеш това голямо изпитание, можеш ли да понесеш поне по-малките трудности? Ако изобщо не можеш да понесеш никаква трудност, тогава не трябва ли да понесеш голямото изпитание на наказанието? Докато си жив и дишаш, трябва да изпълняваш дълга си, да разпространяваш евангелието. Това е напълно естествено и обосновано. Ако отхвърляш своя дълг, ако не проповядваш евангелието и предпочиташ да се измъкнеш и да избягаш от отговорностите си, това не е правилното отношение на едно човешко същество, нито е редно хората да се държат съпротивително и отбранително. Те трябва да са готови да приемат разпространяването на евангелието като свое задължение и дълг по всяко време и на всяко място. Някои хора казват: „Вярвам в Бог от толкова много години, но църквата никога не ми е възлагала да разпространявам евангелието“. Дали това е добро или лошо нещо? Тук не става въпрос за добро или лошо. Може би Бог все още не се нуждае от теб да отидеш да разпространяваш евангелието, но се нуждае от теб да изпълняваш друг дълг. Всеки дълг е важен, така че как трябва да избираш измежду тях? Трябва да се покоряваш на подредбите на църквата, без никакви лични желания. Когато Бог има нужда от теб да разпространяваш евангелието, Той казва: „Сега не е подходящо или важно да изпълняваш настоящия си дълг. Дългът да разпространяваш евангелието е по-важен“. Какво трябва да направиш тогава? Трябва да го приемеш като нещо, което честта те задължава да извършиш, без да го анализираш, преценяваш или проучваш внимателно, а още по-малко да му се противопоставяш или да го отхвърляш. Това е правилното отношение, което сътвореното същество трябва да възприеме към Създателя. Когато хората възприемат такова отношение, може ли да се каже, че в известен смисъл взаимоотношението между тях и Бог е нормално и подходящо? В какво се проявява взаимоотношението между човека и Бог? То се проявява в начина, по който се отнасяш към нещата, които Бог би искал да направиш. Ако Бог ти възложи да направиш нещо, а ти обмисляш и размишляваш по въпроса, като питаш: „Защо искаш да направя това? Това ще ми бъде ли от полза?“ — ако можеш да разсъждаваш по този начин, тогава взаимоотношението ти с Бог е ненормално и ти не си успял да Му се покориш. Ако казваш: „Това е нещо важно, което Бог ми е казал да направя. Не мога да бъда небрежен към това, което Бог иска от мен да направя. Трябва да се справям с него внимателно. Каквото и да поиска Бог от мен да направя, каквото и да ми повери, това е мой дълг. Ще слушам Бог и ще правя всичко, което Той отреди. Не мога да откажа. Ако не мога да остана непоколебим в дълга си, ако откажа, ако не го приема сериозно, ако не го изпълня добре, това е предателство към Бог“ — тогава имаш разума, присъщ на сътвореното същество, и си приел правилното отношение, което едно сътворено същество трябва да има към своя дълг. Ако знаеш много добре, че това е Божие поръчение, но все пак отказваш да го приемеш и оправдаваш измъкването от дълга си, тогава е налице сериозен проблем. Това не е просто бунтуване срещу Бог — това е предателство към Него. Ако вярваш в Бог, трябва да заемеш позицията и статуса на сътворено същество и да приемеш и да се покориш на поръченията на Създателя. Това е правилното отношение. Ако ти липсва правилното отношение към дълга ти, то този проблем е от много сериозно естество. Ако когато току-що си започнал да вярваш, не разбираш истината, няма нужда да се занимаваме сериозно с теб. Ако си вярвал в Бог няколко години и разбираш някои истини, но все още си способен да отхвърлиш Божие поръчение, ако не разпространяваш евангелието и все още си нехаен при изпълнението на дълга си, какво е естеството на този проблем? Това не само показва липса на съвест и разум, но най-вече представлява бунтуване и противопоставяне на Бог, това е предателство към Него. Може да се каже, че това е голямо предателство и няма да е преувеличено. Такъв човек не е достоен да се нарече човешко същество и неминуемо ще понесе наказание. След като признаваш, че си сътворено същество, какъв е разумът, присъщ на сътворените същества? Да правиш всичко, което Създателят ти каже, и да се покоряваш на всички подредби на Създателя. Това са съвестта и разумът, присъщи на човешките същества. От онези, които разбират истината, се очаква още повече да се покоряват безпрекословно на подредбите и ръководството на Бог. Те никога не трябва да се бунтуват за нищо на света.

Истината относно разпространяването на евангелието се отнася за широк кръг хора. Тя би следвало да се отнася за всички. Първоначално, когато някои хора чуваха общението за този аспект на истината, те си мислеха, че той не се отнася за тях. Но сега вече всеки би трябвало да има нагласа за приемане по отношение на дълга за разпространяване на евангелието и всеки би трябвало да е наясно с този аспект на истината. Освен това всеки трябва да има точно определение за този дълг. И така, в каква позиция са се поставили хората? (В позицията на сътворени същества.) След като си сътворено същество, какъв е най-важният приоритет на едно сътворено същество? (Да се покорява на Създателя.) Кое е първото конкретно проявление на покорство пред Създателя? (Да изпълняваме дълга си на сътворени същества.) Кой тогава е първият дълг, който трябва да изпълнява едно сътворено същество? (Да разпространява евангелието и да свидетелства за Бог.) Точно така. Това е отговорът, който търся. Вървели сте по много криволичещ път, преди най-накрая да попаднете на правилния отговор. Първият приоритет на всяко сътворено същество е да разпространява евангелието, да свидетелства за Божието дело и да го разпространява по целия свят и до всички краища на земята. Това е отговорността и задължението на всеки, който приема Божието евангелие. Това е нещо, което той не може да откаже. Възможно е в момента да не изпълняваш този дълг или този дълг да е нещо далечно за теб, или никога да не си се замислял, че това е дълг, който трябва да изпълняваш. Сърцето ти обаче трябва да е наясно със следното: този дълг е свързан с теб. Той е не само отговорност към другите, но и твоя отговорност и твой дълг. Това, че в момента не ти е възложено да изпълняваш този дълг, не означава, че този дълг не те касае, че изпълнението на този дълг не се отнася за теб или че Бог не ти е поверил изпълнението на този дълг. Ако твоето възприемане може да се издигне до това ниво, не означава ли това, че гледната точка за дълга на разпространяване на евангелието, която поддържаш в сърцето си, е в съответствие с истината и с Божието намерение? Когато разбирането ви се издигне до това ниво, един ден, след като всички вие сте свършили цялата непосредствена работа, която имате, Бог ще издаде заповед да ви разпръсне и да ви разпредели навсякъде, дори на места, които ви се струват най-странни, най-неприятни и най-трудни. Какво ще направите тогава? (Ще бъдем длъжни да приемем.) Сега казвате това, но когато денят настъпи, очите ви като нищо могат да се напълнят със сълзи. Ето по какъв начин трябва да се подготвите. Трябва да осъзнаеш следното: „Това е епохата, в която съм се родил. Имам късмета, че съм приел Божието дело от последните дни и късмета, че имам участие в делото на Божия план за управление. Следователно стойността и значението на моя живот трябва да бъдат в това да посветя енергията на целия си живот на разрастването на Божието евангелско дело. Няма да мисля за нищо друго“. Имате ли тази амбиция? (Да.) Трябва да имате тази амбиция и да сте направили тази подготовка и план. Само по този начин можете да бъдете истински сътворени същества — сътворени същества, които Бог обича и които са задоволителни за Него. Някои хора казват: „Не съм готов и бих се уплашил, ако сега ме накарат да разпространявам евангелието“. Не се бой, Бог няма да те принуди да правиш това, ако още не си готов. А ако кажеш, че си готов, Бог може да не те използва точно сега. В такъв случай кога ще те използва? Това нещо зависи от Бог, така че не трябва да се тревожиш за него. Когато Бог иска да те използва, Той ще подготви всичко. Когато имаш необходимия духовен ръст и преживяване, и отговаряш на всички останали необходими условия, Той може да нареди нещата за теб така, че да разпространяваш евангелието на различни места. Когато дойде това време, може ли да бъдеш наречен вестител на евангелието? (Не.) Тези, които изпълняват този дълг, в никакъв момент не могат да бъдат наричани вестители на евангелието. Това никога няма да се промени. Как трябва да се наричат такива хора? (Хора, които разпространяват евангелието.) Това е по-точно. Независимо как се наричат такива хора, това е дългът, който изпълняват. Това е истината и тя никога няма да се промени. Ако наименованието се промени и идентичността на тези хора се промени, тогава ще се промени същността на делото. Промени ли се същността, то ще се отклони от пътя на истината. Отклони ли се делото от пътя на истината, то ще се превърне в религиозно поведение. В този случай хората ще се отдалечават все повече и повече от пътя на спасението, като вървят на юг, докато всъщност искат да вървят на север. Затова никога не тръгвайте по грешния път. Всеки път, когато разпространяващите евангелието са изпратени с тази заръка на различни места, те не правят нищо повече от това да изпълняват дълга си да разпространяват евангелието. Те не са свидетели, не са проповедници, а още по-малко са вестители на евангелието. Това е вечна и неизменна истина.

От това, което казах дотук, повечето хора сигурно са се почувствали с просветлени сърца и много от тях потриват ръце в нетърпеливо очакване и си мислят: „Страхотно! Бъдещето изглежда много обещаващо! Пътят, който Бог е подготвил за нас, е огрят от ярка светлина!“. Това не е непременно вярно. Бог има подредба за всеки Божи последовател. Всеки от тях има среда, подготвена за него от Бог, в която да изпълнява дълга си, и разполага с Божията благодат и благосклонност, на които може да се наслаждава. Те също имат специални обстоятелства, които Бог подготвя за тях, и трябва да преминат през много страдания — нищо подобно на спокойното плаване, което хората си представят. Освен това, ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да разпространяваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и премеждията, които човек преживява, когато разпространява евангелието: да бъде предаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на разпространяване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. Сега, след като изясних това и вие го разбрахте, ако все още имате тази амбиция, ако сте сигурни, че тя няма да се промени, и ако останете предани до смърт, това доказва, че притежавате определен духовен ръст. Недейте да приемате, че разпространяването на евангелието в отвъдморските страни, в които има религиозни свободи и човешки права, ще бъде безопасно, че всичко, което правите, ще върви гладко и ще е благословено от Бог, и че великото Божие могъщество и Неговата власт ще ви съпътстват във всичко. Всичко това е в човешките представи и фантазии. Фарисеите също вярваха в Бог, но хванаха въплътения Бог и Го разпънаха на кръста. И така, какво лошо е способен да стори на въплътения Бог днешният религиозен свят? Те извършиха толкова много лоши неща. Съдиха Бог, заклеймяваха Го, хулиха Го. Няма лошо нещо, на което да не са способни. Не забравяйте, че именно вярващи хванаха Господ Исус и Го разпънаха на кръста. Само те имаха възможност да направят нещо подобно. Невярващите не се интересуваха от това. Именно тези вярващи се сговориха с управляващите да хванат Господ Исус и да Го разпънат на кръста. Освен това как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог определя поведението им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разпространяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разпространяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разпространяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да приемеш като нещо, което си морално задължен да направиш. Днес хората изпитват страх и притеснения, но каква е целта на тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество. Това е последната истина, която човек трябва да разбере, когато разпространява евангелието и изпълнява своя дълг — човек трябва да плати цената на живота си, за да разпространява и свидетелства за евангелието на въплътения Бог, Който извършва Своето дело и спасява човечеството. Ако имаш този стремеж, ако можеш да свидетелстваш по този начин, това е чудесно. Ако все още не притежаваш такъв стремеж, трябва поне да изпълняваш правилно отговорността и дълга, които стоят пред теб, а другото да повериш на Бог. Може би тогава, с отминаването на месеците и годините, докато опитът и възрастта ти се увеличават, а разбирането ти за истината се задълбочава, ще осъзнаеш, че имаш задължението и отговорността да отдадеш живота си за делото на Божието евангелие, дори до последния миг от живота си.

Сега е подходящият момент да започнем да говорим по тези теми, защото разпространението на евангелието на царството вече е започнало. Навремето в Епохата на закона и в Епохата на благодатта, някои древни пророци и светци са отдали живота си за разпространението на евангелието, така че родените в последните дни също могат да отдадат живота си за тази кауза. Това не е нещо ново или внезапно, а още по-малко е някакво прекомерно изискване. Това трябва да правят сътворените същества и е дългът, който трябва да изпълняват. Това е истината. Това е най-висшата истина. Ако всичко, което правиш, е да скандираш лозунги за това какво искаш да направиш за Бог, как искаш да изпълняваш дълга си и колко много искаш да отдадеш всичко на Бог и да полагаш усилия за Него, това е безполезно. Когато се сблъскаш с реалността, когато от теб бъде поискано да пожертваш живота си, независимо дали се оплакваш в последния момент, дали си готов и дали си наистина покорен — това е изпитанието за твоя духовен ръст. Ако в момента, в който животът ти предстои да бъде отнет, ти си спокоен, желаеш го и се покоряваш, без да се оплакваш, ако считаш, че си изпълнил отговорностите, задълженията и дълга си докрай, ако сърцето ти е радостно и спокойно — ако си тръгнеш по този начин, то за Бог ти изобщо не си тръгнал. По-скоро живееш в друг свят и в друга форма. Не си направил нищо друго, освен да промениш начина си на живот. В никакъв случай не си истински мъртъв. Хората го виждат така: „Този човек умря толкова млад, колко жалко!“. Но в очите на Бог ти не си умрял и не си отишъл да страдаш. Вместо това ти си отишъл да се радваш на благословии и да се приближиш до Бог. Понеже като сътворено същество в Божиите очи ти вече отговаряш на критериите в изпълнението на дълга си, вече си приключил своя дълг, Бог не се нуждае повече от теб, за да изпълняваш този дълг сред редиците на сътворените същества. За Бог твоето „заминаване“ не е „заминаване“, а си бил „отнет“, „заведен“ или „изведен“, и това е нещо добро. Желаете ли да бъдете изведени от Бог? (Желаем го.) Не пожелавайте това. В този живот има много неща, които човек не разбира. Не бързайте да стигнете до тази стъпка. Преди да настъпи този ден, трябва да се стремиш да разбереш повече от истината и да знаеш повече за Създателя. Не оставяйте нищо след себе си, за което ще съжалявате. Защо казвам да не оставяте нищо след себе си, за което ще съжалявате? В този живот хората всъщност не разполагат сс много време да преминат от разбиране на нещата към получаване на възможността, притежаване на заложбите и удовлетворяване на условията за участие в диалог със Създателя и постигане на истинско разбиране и познание за Създателя и боязън пред Него, както и богобоязливост, и да тръгнат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Ако сега искаш Бог бързо да те отведе, значи си безотговорен към целия свой живот. За да си отговорен, трябва да побързаш да се въоръжиш с истината, да размишляваш повече над себе си, когато нещо ти се случи, и бързо да си наваксаш заради собствените си недостатъци. След това трябва да си способен да практикуваш истината и да постъпваш в съответствие с принципите, и да навлезеш в истината реалност. Трябва да опознаеш Бог повече, да си способен да познаваш и разбираш Божиите намерения и да не живееш напразно; трябва да научиш къде е Създателят, какви са Неговите намерения и какво представлява радостта, гнева, скръбта и щастието на Създателя. Дори и да не успееш да постигнеш по-задълбочено познание за тези неща или да постигнеш познание за всички тях, трябва поне най-общо да Го разбираш, никога да не Го предаваш, да притежаваш съответствие на Бог в основни линии, да си внимателен към Него, да Му предлагаш известна утеха и да правиш това, което едно сътворено същество трябва да прави и в общи линии да постигне. Това наистина не е лесен подвиг. В процеса на изпълнение на дълга си, хората могат постепенно да опознаят себе си, а така да опознаят и Бог. Този процес всъщност е взаимодействие между Създателя и сътворените същества и трябва да е процес, който си струва хората да го помнят цял живот. Този процес трябва да носи истинска насладата на хората, а не да е болезнен и труден за понасяне. Затова хората трябва да ценят дните и нощите, годините и месеците, прекарани в изпълнение на дълга си. Те трябва да ценят този етап от време, а не да го считат за бреме или тежест. Те трябва да се насладят на този етап от живота си и да го преживеят, а след това да разберат истината и да изживеят малко човешко подобие, да имат богобоязливо сърце и ще вършат все по-малко зло. Ако разбираш голяма част от истината, не вършиш неща, които разстройват Бог или към които Той изпитва неприязън, и когато дойдеш пред Бог, почувстваш, че Той вече не те ненавижда, това е прекрасно нещо! Щом човек постигне това, нима няма да е спокоен, ако е на прага на смъртта? И така, какво не е наред при онези хора, които се молят да умрат сега? Те просто искат да се отърват, за да не страдат. Те просто искат набързо да приключат с този живот, за да могат да отидат и да се представят пред Бог. Искаш да Му се представиш, но Той още не те иска. Защо да Му се представяш още преди да те е призовал? Недей да Му се представяш преди да ти е дошло времето. Това не е добре. Ако изживееш смислен и стойностен живот и Бог те прибере, това е прекрасно нещо!

Всички ли разбирате какво обсъждахме днес? Надявам се, че тези слова не са ви натоварили допълнително, и се надявам, че съдържанието на днешното общение не ви е уплашило. Надявам се, че по-скоро ви е позволило да разберете някои истини, които трябва да разбирате, за да се справяте по-добре с въпроса за вярата в Бог и да се чувствате по-аргументирани и по-наясно по отношение на този въпрос. Постигнаха ли Моите слова този резултат? (Постигнаха го.) Опишете Ми го. (В миналото не приемах истински разпространяването на евангелието за свой дълг. В сърцето си таях много погрешни възгледи. Мислех, че ще ми бъде възложено да разпространявам евангелието само ако изпълнявам лошо другите си задължения. Струваше ми се, че разпространяването на евангелието е най-лошият дълг, и не смятах разпространяването на евангелието наистина за поръчение, което Бог поверява на човека. Днес Божието общение ни каза, че разпространяването на евангелието и свидетелстването за Бог е отговорност на човека и хората трябва да чувстват, че не могат да откажат да отидат и да изпълнят тази отговорност. Едва тогава почувствах, че моите възгледи са твърде нелепи и че те са били причината да не искам наистина да изпълнявам правилно дълга си да разпространявам евангелието. Като слушах Божието общение днес, възгледите ми се преобърнаха.) Отлично. Някой друг иска ли да говори? (Някога си мислех, че съм просто едно малко сътворено същество, и не приемах изпълнението на този дълг за някакъв голям въпрос. Смятах, че дългът ми е маловажен и не заслужава внимание. Днес обаче чух Бог да казва, че изпълняваният от всеки човек дълг, който Той е предопределил, е бил повелен от Него и че всеки дълг е бил внимателно планиран и подреден от Него. Ако хората не изпълняват дълга си с преданост, те избягват своите отговорности и задължения. По-специално, когато чух в Божието общение, че разпространяването на евангелието и свидетелстването за Бог е поръчение, което Бог поверява на всеки, и отговорност на сътворените същества, това ми даде голяма вяра и голяма амбиция да вървя по пътя, който Бог е повелил. Искам да поема отговорност за живота си, да изпълнявам добре дълга си и да завърша мисията си. Тогава ще съм способен да дам частица утеха на Бог. След като изслушах Божието общение, сърцето ми беше особено развълнувано. Почувствах, че повече не мога да подценявам поръчението, което Бог ми е дал.) Добре казано. Всеки се чувства по същия начин, нали? (Да.) Както виждаш, когато хората не разбират истината, те се объркват и могат да пренебрегнат дори такова голямо нещо като разпространяването на евангелието. Когато обаче за истината се разговаря ясно, хората осъзнават значението на този въпрос, опознават собственото си положение и знаят стойността на собствения си живот. Означава ли това, че имат посока? (Да.) Истината може да промени човешките сърца. Освен истината, има ли някаква теория, която може да докосне сърцето ти и да промени възгледите ти? Няма такава, само пътят на истината може да промени възгледите ти. Защо този път може да промени възгледите ти? Защото тези истини са толкова практически, че никой не може да ги опровергае. Тези истини са свързани с живота на човека и с мисията на човешкия живот. Те са тясно обвързани с човешките същества. Не са без значение за тях. Не са някакви незначителни неща, а са свързани с мисията на човешкия живот и със стойността и смисъла на това да живееш. Ето защо, когато са изречени ясно, тези слова могат да променят сърцата на хората, така че те да започнат да приемат тези слова и да променят възгледите си. Днешното общение трябва да е изиграло определена роля за промяна на отношението на хората към дълга им. Ако тези истини могат да променят живота на хората, начина им на живот и посоката, която следват в стремежа си, това би било чудесно. Това би означавало, че днес не съм изрекъл тези слова напразно. Сега, след като завърших Моето общение за тези истини, вие трябва постепенно да ги прилагате, преживявате и осмисляте в ежедневния си живот. Когато тези истини се превърнат в твоя реалност и в твой живот, Бог няма да изтрие твоето звание на сътворено същество и ти наистина ще си придобил нещо. В такъв момент, когато Бог наистина поиска от теб да предложиш живота си и да използваш живота си, за да свидетелстваш за Неговите дела и за Неговото евангелие, ти ще си освободен от тревога и страх и със сигурност няма да откажеш. Ще приемеш с радост. Тъй като това е поръчение, поверено ти от Създателя, ти ще го приемеш от Бог. Ето защо, за да дочакат и приветстват този ден, освен че трябва да са способни да разбират тези истини, хората сега трябва да работят усилено, за да се въоръжат с Божиите слова и да придобият по-големи и по-дълбоки познания за Божието дело и Божия нрав. Ето това е най-важното.

25 декември 2018 г.