Най-важното нещо в установяването на нормални взаимоотношения с Бог е въпросът как да се отнасяме към словата Му. Какъвто и да е начинът, по който Бог говори, по какъвто и въпрос или в какъвто и обхват да говори Той, фактът е, че всичко, което казва Той, е това, от което човек има най-много нужда, това, което човек трябва да разбере и с което трябва да се снабди. Нещо повече, словата, които Бог изрича, са напълно достъпни за всеки човешки ум и мисъл, тоест за естествените човешки способности. Те са понятни и разбираеми за човека. Каквото и да казва или да прави Бог, дали ще е Светият Дух, който работи в човек, или Божиите подредби за различни хора, събития, неща или ситуации — то не надхвърля обхвата на естествената човешка способност или сферата на неговите мисли. Вместо това то е конкретно, истинско и реално. Ако човек не може да го разбере, с него нещо не е наред. Това означава, че той е с прекалено лоши заложби. Във всеки случай Божият начин на говорене и тон, импулсът на речта Му и всички слова, които Той предоставя на човека, са все неща, които вярващите в Бог трябва да разбират и те всички са разбираеми за човека. Това е така, защото Бог говори на човека и говори на човешки език, и с изразяването на тези Свои слова, Той ги предава и предоставя на човека с възможно най-разговорния, разнообразен език и речник, достъпен и наличен за човека, така че хората с различни мисли и гледни точки, с различни нива на грамотност, с различно образование и семейна среда да могат да ги проумеят и разберат. Във всички тези слова, които Бог изрича, има нещо, което трябва да разбереш: няма нищо толкова езотерично или абстрактно в словата Му, никакви думи, които човек не може да изтълкува. Докато някой притежава определени заложби и се съсредоточава върху практикуването и преживяването на Божиите слова, той може да постигне разбиране на истината и да разбере намеренията Му. Истините, които Бог изразява, идват от Него, но езиковите форми, които използва, за да ги изрази, чак до конкретната им фразеология, са все човешки. Те не напускат границите на човешкия език. Независимо каква форма използва Бог, за да изговаря словата Си, или какъв метод или тон използва, за да говори, независимо дали фразеологията Му идва от Изтока или от Запада, дали говори древен или съвременен човешки език, има ли някакъв език в речта Му, който човечеството да смята за неразбираем или за нечовешки? (Не.) До момента никой не е открил такъв. Има хора, които казват: „Това не е вярно. Открих две такива думи: праведност и величие“. „Праведност“ и „величие“ са две описания или твърдения за една страна от божествената същност, но тези думи не са ли общоприето между хората? (Така е.) Независимо докъде стига разбирането ти на тези две думи, можеш поне да намериш най-основното им, оригинално значение в речника и като използваш това най-оригинално значение като основа за сравнение с Божията същност, Неговия нрав и това, което Той има и е, в такава комбинация думите стават по-конкретни за хората и вече не са абстрактни. Като съчетаем това с пространните изложения на факти, коментари и обяснения на тези думи в Божиите слова, те стават по-конкретни за всички хора, с по-ярка образност, по-автентични, все по-близки до същността, притежанията и съществото на Бог, които хората трябва да познават. Така речникът и твърденията, които трябва да се занимават с неща като Божия нрав, не изглеждат абстрактни или тайнствени за вас. Кажете Ми тогава: има ли нещо абстрактно в онези истини, които се отнасят до обичайната човешка практика, пътя, по който хората вървят, и истините принципи? (Не.) Да повторим, в тях няма нищо абстрактно.

Откакто започнах да изразявам словата Си и да изнасям проповеди, правя върховни усилия да използвам човешки език — език, който хората могат да разбират, с който могат да се свържат и който могат да проумяват — за да проповядвам и да правя общения върху истината, и да обсъждам истините принципи, така че да може вие да разбирате по-добре истината. Не е ли това по-човешки подход? Какво е предимството тук за вас? Прави ви по-способни да разбирате повече от истината. А каква е Моята цел, като говоря по този начин? Да ви позволя да чувате по-богат, по-разнообразен език, после да използвам този разнообразен език, за да направя така, че на хората да им е по-лесно да разбират истината и така да не чувстват, че е отегчителна. Разнообразието на езика в Библията, и в Стария, и в Новия завет, е все под формата на определен стил, заради който хората веднага могат да кажат, че определени думи са библейски, че идват от Библията. В тези думи има нещо отличително или символично. Това, което правя, е да се стремя стиловете и подборът на думите в днешния език да са без знакови черти, така че хората да могат да видят, че този език се простира отвъд библейския изказ. Макар че хората могат да видят от съдържанието и тона на Божията реч, че нейният източник и този на словата, изречени от Бог в Библията, изглежда е еднакъв, те могат да видят от подбора на думите, че тя е надскочила Библията, надскочила е Стария и Новия завет и е отишла по-високо дори от духовната терминология, използвана от всички духовни хора през хилядолетията. Тогава какви термини има сред онези, които Бог изрича сега? Някои от тях са позитивният, похвален език, който хората използват често, докато някои други от Неговите думи и език са по-уместни за изобличаване и изразяване на покварения човешки нрав. Има също и някои специализирани неща, спадащи към литературата, музиката, танца, преводите и т.н. Предназначението на това е да позволява на всеки, независимо от сферата на дълга му или от професионалните му познания, да усеща, че истините, които казвам, са тясно свързани с реалния живот и дълга, който изпълнява, и че няма прекъсване на връзката между истината в който и да е от нейните аспекти и реалния живот на хората или дълга, който изпълняват. И така, не са ли тези истини от огромна помощ за вас? (От помощ са.) Ако не се интересувах от такива неща и избягвах категорично всичко, което има общо с темите за превода, филмите, изкуството, писането и музиката, и никога не използвах такива думи и ги избягвах целенасочено, тогава щях ли да мога да върша делото Си добре? Ако беше така, можеше и да съм способен да върша част от него, но щеше да е мъчително да общувам с вас. Затова си правя труда да изучавам и да овладявам такъв език. От една страна, това може да ви помогне с теорията и принципите в професионалната ви работа. От друга, когато изпълнявате дълга си в тези области, това ви помага да усещате, че професионалната работа, която изисква той, не е отделена от истината. Каквато и да е специализацията ти, каквато и да е силата ти, каквато и професия да изучаваш, можеш да четеш и да разбираш тези думи и те ти позволяват да постигнеш целта да навлезеш в истината, докато изпълняваш дълга си. Не е ли това добро нещо? (Добро е.) Добро нещо е. Тогава как може да се постигне толкова добър резултат? Това изисква Бог в Неговата човешка природа да притежава някои неща. И какви са тези неща? Нормалната човешка природа на въплътения Бог трябва да разбира малко от различни специализации, макар че Аз нямам нужда да работя усилено за това и да изучавам тези неща до съвършенство. Това е нужно просто за да мога да прилагам знания от всички сфери в общенията за истината и да свидетелствам за Бог. Това позволява на хората във всяка област да разбират и оценяват свидетелствата на Божия дом, както и различните заснети творби, които са от толкова голяма полза за делото по разпространението на евангелието. Ако трябваше да използвам само езика на Божия дом, за да разговарям за истината, и никой от езиците и знанието от различни специализирани сфери на обществото, резултатите щяха да са много лоши. Затова, за да върша това дело добре, какво трябва да постигна? Трябва да имам някаква степен на професионално знание, ето защо понякога слушам песни, гледам новините, чета списания и понякога чета вестници. Понякога също обръщам внимание на работите на невярващите. Работите на невярващите включват много различни неща и някой техен език липсва от Божия дом — но ако този език се приложи като език на проповедите, понякога това ще има силен ефект и ще ви помогне, и ще ви накара да чувствате, че пътят на вярата в Бог е широк, не отегчителен или безинтересен. Това ще ви е от голяма полза и трябва да научите някои полезни неща от него. Макар че повечето от вас няма да имат успех в учението, онези с достатъчни заложби ще могат да научат някои полезни неща, които ще послужат в изпълнението на дълга им. Когато нямам какво да правя, Аз автоматично научавам няколко неща, като гледам новините и слушам музика. Това не изисква специални усилия. Просто прекарвам свободното Си време в учене на неща, гледане на неща, слушане на неща и без да искам, усвоявам добре някои от тях. Майсторството Ми в тези неща ще окаже ли въздействие върху делото? Ни най-малко — всъщност необходимо е да направя това. От полза е за делото на Божия дом и за разпространението на евангелието. Какво имам предвид, когато разговарям за тези неща с вас? Имам предвид, че тези слова, които Бог изрича, трябва да са достъпни за вас, че всичките трябва да са разбираеми и лесни за прилагане на практика. Най-малкото те са нещо, което човешката природа трябва да притежава. Когато казвам, че са неща, които човешката природа трябва да притежава, имам предвид, че когато Бог върши делото Си и изразява словата Си, те вече са преработени през Неговата човешка природа. Какво означава „преработени“? Ще ви дам пример, това е като отделеното от плявата жито, което се овършава и смила на брашно, след което се прави на хлябове, торти и спагети. След като се преработят, тези неща ви се дават и вие, в крайна сметка, ядете готовия продукт, приготвена храна. Каква е вашата роля в това? Да ядете и пиете словата, които Бог говори днес, в тяхната цялост възможно най-бързо. Яжте и пийте повече от тях, приемайте повече от тях и ги преживявайте, смилайте ги и ги усвоявайте малко по малко. Превръщайте ги в своя живот, в своя духовен ръст и оставете Божиите слова да преобладават във всеки ден от живота ви и в дълга, който изпълнявате. Всички слова, които Бог изрича, са на езика на човешката природа и макар че са лесно разбираеми, истината в тях не е в никакъв случай лесна за разбиране или за навлизане. Макар че езикът е лесен за разбиране, навлизането в истината е процес с много етапи. Бог е произнесъл толкова много слова и е довел хората до настоящето, и всяко слово, което казва, е изпълнено във вас малко по малко, и истината, която Той изразява, както и всички процеси, които напътстват хората, докато навлизат в истината и поемат по пътя на спасението, доста ясно и очевидно се сбъдват във вас и се изпълняват малко по малко. Такива резултати се проявяват малко по малко във вас. В това няма нищо абстрактно. Сега, нека да не обръщаме внимание как Божиите слова са преработени чрез Неговата човешка същност. Няма нужда да разглеждаме този процес — в него има тайнство, през което човешката наука не може да проникне. Внимавайте само да приемате истината. Това е най-мъдрият избор и най-правилното отношение. Няма никаква полза винаги да искаме да се вглеждаме в нещата. Това е загуба на време и усилия. Истината не е нещо, което се придобива чрез изучаване, камо ли е нещо, което може да се открие от науката. Тя е изразена от Бог пряко и може да се разбере и познае само чрез преживяване. Човек може да придобие истината само като преживява Божието дело. Ако човек използва само умствен процес, за да изучава нещата, но не практикува и няма преживяване, не може да придобие истината. Какво може да е положително отношение към Божиите слова освен да не се вглеждаме в нещата? Приемане, сътрудничество и безкомпромисно покорство. Наистина, ако някой е най-квалифициран за проучвания, това съм Аз, но Аз никога не правя това. Никога не казвам: „Откъде идват тези думи? Кой Ми ги каза? Как така ги знам? Кога съм ги научил? Другите знаят ли ги? Когато ги казвам, ще получа ли резултати? Какво ще произлезе от тях? Водя толкова много хора — какво ще правя, ако в крайна сметка не постигна желаните резултати, ако не ги поведа по пътя на спасението?“. Кажете Ми, в тези неща ли трябва да се вглеждаме? (Не, не в тези.) Никога не се вглеждам в тези неща. Каквото искам да изрека, каквото искам да ви кажа, ви го казвам направо. Нямам нужда да минавам през умствения процес на изучаването му. Всичко, което трябва да обмисля, е дали вие може да го разберете, ако го изразя по определен начин. Дали трябва да говоря по-конкретно. Дали трябва да осигурявам повече примери и истории, от които да придобиете по-специфична информация и по-специфичен път за практикуване. Дали вие сте разбрали какво казвам, дали нещо в Моя начин на изразяване, в стила и тона на речта Ми, в граматиката Ми или във фразите Ми ви е накарало да разберете погрешно или да се озадачите. Или дали има нещо в речта Ми, което чувствате, че е абстрактно, тайнствено или кухо. Необходимо е само да наблюдавам и обмислям тези неща. Не се взирам в останалото. За Мен е нормално да не се взирам в тези неща, но дали е нормално и за вас? За вас да се взирате в тези неща, е доста нормално, би било ненормално да не го правите. Това идва от подтиците на инстинкта и природата на поквареното човечество. Вие всички със сигурност се взирате в нещата. И все пак има едно нещо, което може да разреши този проблем: докато човек постепенно започва да си взаимодейства с Бог, връзката между човек и Бог става по-нормална и човекът се поставя в правилната позиция и дава на Бог подходящо място в сърцето си. Докато това продължава да се подобрява в още по-благоприятна посока, човешкото осъзнаване, познание, увереност и приемане на това, което прави Бог, ще се задълбочи и докато това се случва, човешката сигурност, осъзнаване, знание и признание на въплъщението също ще се задълбочава. Докато тези неща се задълбочават, вие ще изучавате и ще се съмнявате в Бог все по-малко, в още по-малка степен.

Защо човек изучава Бог? Защото в него има твърде много представи и фантазии за Бог, твърде много неопределени фактори, твърде много съмнения, твърде много неща, които не разбира, твърде много неща, които смята за непроницаеми, твърде много загадки и затова човек иска да ги проумее, като ги изучава. Всяко проучване, което предприемете, и което използва външни феномени, вашето специализирано познание или умствени преценки, няма да доведе до разбиране. Ще изхабите много усилия и все още няма да разбирате какво е Бог и истината. Но за онези, които се стремят към истината, са нужни едва няколко години, за да постигнат резултати, да придобият истинско познание за Бог и да развият сърце на боязън и покорство. Някои хора не вярват, че Божиите слова са практични или действителни, затова винаги искат да изучават Бог, Божиите слова и дори въплъщението. Въпросите на живота и на духа не се поддават на изучаване. Когато дойде денят, в който преживяваш тези истини и отдадеш целия си ум, цялата цена, която плащаш, и цялата важност на практикуването на истината и изпълняването на дълга ти, ти ще си поел по пътя на спасението и вече няма да изучаваш въплътения Бог. Тоест въпросът дали Той е човек, или Бог тогава ще е получил отговор. Вече няма да е важно колко нормална е Неговата човешка природа, колко подобен е Той на обикновените хора. Най-важното е, че ти най-накрая ще си открил Неговата божествена същност и най-накрая ще си признал истините, които Той изразява, и дотогава ще си приел с цялото си сърце факта, че този човек е плътта, в която Бог се е въплътил. Заради няколко факта, няколко процеса, няколко преживявания, заради няколко урока, които си научил от падения и провали, дълбоко в себе си ще си способен да разбереш малко от истината и да признаеш, че си грешал. Вече няма да се съмняваш или да изучаваш този човек, но ще усещаш, че Той е практическият Бог, че това е установено като неоспорим факт. Тогава ти инстинктивно ще си приел, че без съмнение Той е въплътеният Бог. Независимо колко нормална е Неговата човешка природа и макар че говори и действа като обикновен човек, и не е ни най-малко необикновен и велик, ти няма да се съмняваш в Него, нито ще Го презираш. В миналото ти не би усещал въплътения Бог в съгласие с твоите представи и би Го изучавал, би бил презрителен и подигравателен, и непокорен в сърцето си — но днес нещата са различни. Днес, докато вкусваш и слушаш словата Му в големи подробности, ти приемаш всичко, което Той изразява, от различна гледна точка. Каква е тази гледна точка? „Аз съм сътворено същество. Христос може да не е висок, а гласът Му може да не е силен, Той може да не изглежда като нещо специално, но идентичността Му е различна от моята. Той не е член на поквареното човечество. Той не е един от нас. Ние не сме на равна нога с Него, нито сме Му равни“. Тук има разлика с предишната ти гледна точка. Как се появява тази разлика? Дълбоко в себе си ти извършваш прехода от твоето първоначално неприемане и несъзнателно проучване през приемане на Неговите слова като живот и като твой път на практикуване, до усещането, че Той има истината, че Той е истината, пътят и животът, че Той изглежда има Божията сянка и разкриване на Своя нрав, и че в Неговата личност са Божието поръчение и дело. Тогава ти ще си Го признал и приел напълно. Когато всяка реакция, която имаш към Него, и всяко отношение към Него стане инстинктивната и правилната реакция, която едно сътворено същество трябва да има, тогава ще си станал способен да се отнасяш към този Човешки Син в плът като към Бог и да не Го проучваш повече дори ако ти казват да го правиш, точно както не би проучвал защо си роден от майка си и баща си или защо изглеждаш като тях. Когато стигнеш до този момент, ти инстинктивно спираш да проучваш такива неща. Това не са теми, свързани с обхвата на ежедневието ти, и вече не стоят като въпроси. Твоето отношение към тези неща е преминало от първоначалния, условен рефлекс за изучаване към инстинктивен отказ от изучаване и с така променените ти инстинкти, въплътеният Бог ще се издигне още по-високо по статус и мярка, незаменим от никой човек, и ще стане в сърцето ти Самият Бог със статус на Бог. Тогава твоите отношения с Бог ще са напълно нормални. Защо е така? Защото ти не можеш да видиш духовния свят и за който и да е човек Богът на духовния свят е относително абстрактен. Къде е Той, какъв е Той, какво е отношението Му към човека, какво е изражението Му, когато говори с човека — хората не знаят нищо за това. Днес Онзи, който стои пред теб, е по форма и подобие човек, който е наречен Бог. Първоначално ти не Го разбираш с твоето противопоставяне, съмнение, допускания, погрешни схващания и дори презрение. После преживяваш словата Му и започваш да ги приемаш като живот и като истината, като принципите на твоята практика и целта и посоката на пътя, по който вървиш. И от този момент ти приемаш този истински и реален човек сякаш Той е материализиран образ на Бог в твоето сърце, когото не можеш да видиш. Когато започнеш да усещаш това, ще бъде ли връзката ти с Бог нещо кухо? (Не.) Не, няма да бъде. Когато вземеш Бог като неясен, невидим образ и Го конкретизираш дотам, че да стане плътско тяло, човек сред хората, на когото никой не обръща внимание, ако все още си способен да поддържаш с Него връзката между сътворено същество и Създателя, тогава твоята връзка с Бог ще е възможно най-нормална. Тогава каквото и да Му направиш, то ще е в основата си реакция, която едно сътворено същество трябва да има по инстинкт. Ти не би могъл да се съмняваш в Него, ако бъде поискано от теб, нито да Го изучаваш. Ти не би опитал да го изучаваш, като кажеш: „Защо Бог говори така? Защо изражението Му е такова? Защо се усмихва и се държи така?“. Тези неща ще бъдат напълно нормални за теб. Ти ще си казваш: „Бог е такъв и трябва да бъде такъв, да! Каквото и да прави, моята връзка с Него ще е нормална и непроменена“.

В мислите и представите на цялото човечество това, че Бог става обикновен човек чрез въплъщението, е последната форма, която Бог трябва да приеме, защото обикновените хора са нископоставени в обществото и презирани от другите, а Бог, който е толкова възвишен, не трябва да се въплъщава като някой толкова незабележителен. Това е в такова противоречие с човешките представи. Фактът, че ти си способен да приемеш и признаеш, че Бог е твоят Бог, когато днес Той е станал плът и се е превърнал в толкова незабележителен човек, е свидетелство само по себе си. И като такова, какво изобщо може да повлияе или да навреди на нормалната ти връзка с Бог? Нищо. Като имаш това наум, да си способен да разпознаеш Христос като твой Бог, е най-важният критерий за измерване на връзката между теб и Бог. Много хора вярват в Бог, но не признават, че Бог е истината, и могат ли онези, които не признават, че Бог е истината, да признаят, че Бог е техният Бог? Точно какъв вид връзка с Бог имат тези, които не признават, че Бог е истината? Способни ли са да се покорят истински на Бог? Не са ли способни да се противопоставят на Бог? Трябва да виждате ясно тези неща. И вие, и въплътеният Бог имате човешка външност, човешка форма, човешки склонности, човешки език и двамата живеете в човешкия свят. Но ти си способен да се поставиш в правилната позиция, можеш да съзреш разликата между твоя статус и Божия и да поправиш връзката си с Бог. Ти не трябва да отиваш отвъд тази връзка и да я прекрачваш. Ако можеш да постигнеш този духовен ръст, тогава за Бог ти си адекватен и никаква сила не може да разруши връзката ти с Бог. Това трябва да е най-устойчивата връзка от всички и критерият ще бъде изпълнен. Ако твоята връзка с това плътско тяло не се издигне до нивото на връзката между човека и Бог, ако не си обзет от такава връзка, тогава, когато казваш: „Аз имам добра връзка с Бог в небето и тя е много нормална връзка“, това вярно ли е? Не е. Ти казваш, че имаш добра връзка с Бог, но кой я е виждал някога? Къде е показана? Тя няма действителна основа. Тъй като хората живеят в тяхната плът и не могат да проникнат в духовния свят или да получат достъп до Бог, как могат да си взаимодействат с Духа на Бог? Способни ли сте вие в момента да постигнете нормална връзка между човек и Бог, докато Бог е в плът? (Не.) Къде е трудността? Има много истини, които човекът не разбира. Какво означава, че човекът не разбира? Означава, че човечеството, което е покварено, има възгледи и мнения, които в много отношения не са в съгласие с възгледите и мненията на въплътения Бог; че принципите, според които човек се справя с нещата, не са в съгласие с тези на въплътения Бог и че човекът дори има много представи и фантазии за Бог. Тези проблеми все още не са разрешени. И в какво се коренят тези проблеми? Какъв фактор влияе върху връзката между Бог и човечеството? Това е поквареният нрав на хората. Тоест човечеството все още стои на страната на Сатана, живее въз основа на отровата на Сатана и хората изживяват сатанинския нрав и същност. Божията същност е истината. Неговата същност е неизменна. Тогава кой трябва да се промени, за да постигне съгласие с Бог? Човечеството, разбира се. Това е сигурно. Как трябва да се промени човечеството тогава? Хората трябва да се покорят на Божието дело, да приемат истината, да приемат правосъдието и наказанието и да приемат да бъдат кастрени. Това е единственият път, по който човекът може да постигне съгласие с Бог. Само когато стъпиш на този път, можеш постепенно да стигнеш до разбирането на истината, да се отървеш от покварения си нрав и да възприемаш и хората, и нещата според Божиите слова и истината. По този начин принципите, според който действаш, гледната ти точка към нещата, възгледът ти за живота и ценностите ти ще са все в съгласие с Божиите. Бариерите между теб и Бог ще стават все по-малко, няма да има повече противоречия, ти ще изучаваш Бог все по-малко, а покорството ти ще расте естествено все повече и ти постепенно ще постигнеш пълно съгласие с Бог.

Страхувате ли се да си взаимодействате с Мен? (Не.) Вие може би не, но Аз да. От какво се страхувам? Вие сте с толкова малък духовен ръст и има много истини, които не разбирате, и трябва да обмислям дали духовният ви ръст ще може да не изостава от някои неща, които правя и казвам. Не мога да ги кажа или направя директно, а трябва да ви дам достатъчно пространство, както и достатъчно време, за да изпитате и преживеете тези истини. След това чакам. Чакам да разберете тези истини, да ги приемете постепенно, да израснете в духовния си ръст и тогава опитвам отново, малко по малко да ви доближа. После ви наблюдавам и гледам дали сте израснали в духовния си ръст. Ако сте го направили, ви казвам малко повече. Ако все още имате малък духовен ръст, стоя на малко повече разстояние. Защо трябва да се държа на малко разстояние от вас? Ако се приближа твърде много до вас и искам твърде много от вас твърде бързо, прибързаността лесно ще навреди. И ако прибързаността навреди, какви ще са последствията? Могат да са опасни, повече отколкото можете да понесете. В сегашното състояние на нещата ние не само не можем да постигнем хармония и съгласие във взаимодействието си, но дори искреното разбирателство може да е невъзможно. Ако настоявам да влизам често в контакт с вас или да живея с вас, да ви напътствам във всеки аспект от нещата, свързани с дълга ви, това ще е стресиращо за вас. В този случай ще усещате, че страдате. Не е ли това нещо, което Аз трябва да изтърпя? А в изтърпяването му ще страдам ли? Аз също ще трябва да страдам. Ако това страдание е във ваша полза, ако може да ускори напредъка ви, не ме интересува дали ще страдам малко. Просто ще търпя повече, ще говоря малко по-малко, ще съм по-снизходителен и ще ви изчакам още малко с мъничко търпение. Това не би било проблем. Ако страдате от някои неща преди да им е дошло времето, може ли това да доведе до резултати в някаква степен? Вероятно за малцина специални, за онези, които могат да проумеят истината и които притежават едновременно съвест и разсъдък, които са честни и разумни и които освен това особено обичат истината, които могат упорито да се стремят към нея и които в дълбините на сърцата си са безкомпромисни в любовта си и в стремежа си към светлината и положителните неща — хора като Петър, който беше инициативен и позитивен в стремежа си към истината. Само хора с такава човешка природа, с такъв стремеж и с такова възприемане могат да изтърпят предсрочно подобно страдание. Има ли някой сред вас, който изпълнява тези критерии? (Не.) Добре тогава, съжалявам, че го казвам, но ще трябва да продължим да стоим на разстояние, за да не изтърпите това страдание преждевременно. Тогава кога ще го изтърпите? Когато сте пораснали до определен духовен ръст, Бог естествено ще подреди ситуациите, хората, събитията и нещата за вас. Точно като с Йов: когато израсна до определен духовен ръст, Сатана дойде при Бог с обвинение срещу него и Бог разреши на Сатана да изкуши Йов, да го подложи на изкушение, в резултат на което Йов беше лишен от цялото си богатство. Далеч ли сте от това? Колко далеч? От една страна, това зависи от вашия стремеж, от друга — зависи от изискванията на Божието дело, от времето, което е установил в плана Си. Какво е това време? То е моментът, в който хората са снабдени по същество с цялата истина и я разбират. И все пак, ако някои хора все още не са го достигнали по отношение на духовния си ръст, какво трябва да се направи? Когато му дойде времето, Бог ще действа. Мислиш ли, че можеш да се скриеш? Няма човек, който да може да се промъкне покрай този етап. Той се нарича „проверка на човешката работа“ и всеки трябва да премине през него. Никой не може да премине по-рано и никой не може да изостава. „Никой не може да премине по-рано“ означава, че ако духовният ръст на даден човек не е достатъчен и той не е чул много от истината, тогава, щом този човек помоли Бог да го изпита, Той няма да го направи. Никой няма да бъде освободен от това, защото Бог вижда всички като равни и дава на всекиго равни възможности. Той предоставя ресурс и работи еднакво за всички. Тогава Моето възприемане на такова отношение, съответстващо на вашето състояние и духовния ръст, който имате, не е ли от полза за вас? (Така е.) То е точното нещо за вас, точно това, от което имате нужда сега. Докато изпълнявате нормално дълга си във всяка област, вие също сте снабдявани с истините, които ви е нужно да притежавате и разбирате, без ни най-малко закъснение, за да се възползвате от ресурса и помощта навреме и с мярка. После, докато изпълнявате дълга си, постепенно ще смилате, попивате и преживявате тези истини и ще намерите принципите на истината и пътя за практикуване. Малко по малко ще разбирате Божиите намерения и по този начин връзката между Бог и човек ще бъде правилно поставена и ще заемете позицията на сътворено същество, която е да приемете поста си и да бъдете непоколебими в дълга си. А след това може да има някои хора, които, без да го осъзнават, преминават през изпитания и облагородяване. Кога ще се случи това? Ще ви отговоря с едно подходящо изречение: Изпитанията ще дойдат, когато са планирани. Това може да ви изглежда малко абстрактно, но за Бог нещата просто са такива. Когато моментът Бог да действа настъпи, няма да можеш да се скриеш, колкото и да се опитваш. Какво ще правя сега Аз? Ще запазя поста Си, ще заема мястото Си и ще върша делото Си, без да се сдържам или да бързам, но ще изпълнявам делото Си в съответствие с предписания ред. Всички ваши пътища към спасението са отворени — няма да ги запечатвам, още по-малко да ви бавя.

Пита ли се някой разтревожено: „Като Те следваме, можем ли да бъдем спасени“? Може би някои хора никога не са обмисляли този въпрос, но това не е същото като да не са имали съмнения и тези съмнения може все пак да съществуват. Затова ще ти кажа нещо вярно: няма нужда да се тревожиш. Аз би трябвало да се тревожа преди теб. Аз съм този, който трябва да се тревожи най-много, но никога не го правя, тогава ти за какво се тревожиш? Не се ли тревожиш твърде много? Ти се тревожиш твърде много, а няма нужда от това. Аз никога не се тревожа за този въпрос, защото не е нещо, за което трябва да нося отговорност. Не е ли това нещо хубаво? Тогава кой носи отговорност за него? Някои хора казват: „Толкова е безотговорно от Твоя страна да казваш това! Ако Ти не си отговорен, кой е?“. Аз нямам нужда да нося отговорност, защото никога нямам такива тревоги. Нямам нужда от опасения, нямам нужда да се взирам в този въпрос. Ако се тревожех и казвах: „О! Не мога да понеса бремето на вашия изход и крайна цел! Трябва да се погрижа да проуча и анализирам всяка стъпка, която правя, и всяка дума, която казвам, и да действам след като видя резултата от тях“, това би било небрежно от Моя страна. И все пак Аз никога не се тревожа. Никога не се вглеждам в това до какво може да доведе дадено нещо. Защо е така? Някои хора казват: „Ти си прозрял този въпрос“. Не. Като цяло може да се каже, че някой е прозрял нещо след като го е подложил на проучване и анализ, но Аз инстинктивно никога не се взирам в такива неща — те не съществуват в мислите Ми. Да не се вглеждаш в нещата би бил много добър изход, тогава защо не се научите да го правите? Някои хора може да кажат: „Ти инстинктивно не се вглеждаш в нещата. Ние как да се научим да го правим? Това не е нещо, което можем да научим!“. Тук има нещо, за което трябва малко да разговаряме. Божието въплъщение, Неговото реализиране в плът, Неговото превръщане в човек — как точно е станал този човек, е процес, който не изисква взиране. Казано простичко, Бог е станал човек. Има ли тайнство в това, което прави Бог в човешко тяло и в начина, по който се проявява Той? (Да.) Изисква ли проучване този въпрос? Не изисква проучване, а да търсите неговата истината. Каква е неговата истина? Можете ли да я прозрете? Същността на един човек, статусът му и неговата мисия правят едно цяло. Неговата мисия е неговата същност, неговият инстинкт. Това, което изживява, което разкрива, това, което иска да прави и което го изпълва — това е същността му, както и неговият инстинкт и мисия, които всички могат да съставляват единство. Какво ви казва това? Тук има факт, който трябва да можете да видите, който е, че въпросът за въплъщението на Бог е безспорен. Бог изразява толкова много истини и колкото повече ги чете човек, толкова повече ги разбира. Колкото повече ги чете, толкова повече усеща, че са истината. И колкото повече ги преживява и ги прилага на практика, толкова по-светло става сърцето му и когато това се случи, връзката му с Бог също става по-нормална. Трябва ли това наистина да се проучва? Проучвай го колкото си искаш, няма да разбереш какво е истината чрез проучвания. Разбирането на истината се основава на преживяването. Когато човек натрупа повече преживявания, той естествено разбира какво е истината и след като е разбрал истината, естествено опознава Бог. Ето защо казвам, че придобиването на познание за Божието дело се осланя на разбирането на истината. Някои нелепи хора не обичат истината и никога не я прилагат на практика, и изучават Бог от момента, в който са повярвали в Него. Колкото и да Го изучават, могат ли да получат познание за Бог по този начин? Невъзможно е. Религиозният свят изучава Бог от хилядолетия и нито един човек не Го е познал истински. Те вярват в Бог от години и накрая всичко, което могат да кажат, е „Вярвам дълбоко в Божието съществуване“. Това думи на човек, който познава Бог ли са? Все още ли изучаваш Бог сега? Колко години си Го изучавал? Дало ли е проучването ти някакви резултати? Казвам ти: въплътеният Бог никога не проучва кой е Той, нито в Него има друг глас освен само един. Както го виждат хората, всичко, което Той мисли, изживява и прави, е мисълта и действието на един човек. И Той също чувства Себе си като един човек, който действа и мисли. Какво става тук? В Него има само един живот, друг няма. Тогава каква е същността на този живот? Човек може да не е способен да прозре в него отвън и да мисли, че това е просто животът на обикновена личност. Но ако го погледнем в светлината на Неговата мисия и същността на делото, което върши, как става така, че сянката на Бог е върху Него? Това си струва да се разбере. Струва си да се потърси и да се изследва в дълбочина кое точно е това плътско тяло, което има сянката на Бог и разкриването на Божията същност. Нормално ли е тогава, че това плътско тяло не знае защо Той е такава личност или кой е Той в същността си? Това е много нормално, това не е свръхестествено. Някои хора ще кажат: „Не е свръхестествено ли? Това не прилича на бог. Бог трябва да е свръхестествен!“. Откъде идва това „трябва“? Идва от представите и фантазиите на хората. Всъщност кое е първото действие, първото поведение на Бог, известно на хората, за което те имат впечатление? В началото Бог създава небето и земята, и всички неща, и на шестия ден Той загребва малко глина и от нея създава човек, когото нарича Адам. После Той приспива Адам и създава друг човек, Ева. Като разгледаме цялата поредност на Божиите действия и поведение, не е ли тя особено живописна? Всяко действие е напълно реално и това не съвпада с бога от човешките фантазии и представи. То надминава човешките фантазии за свръхестественото. Затова сега, когато хората влязат в контакт с въплътения Бог и чуят словата, които изрича, и видят всичко, което прави, и после използват тези неща за сравнение с реалните действия и поведения на Бог, когато той е създал човека в началото — има ли в това несъответствия? Има ли разлика? Може би има, защото ти не си виждал онези действия. На практика обаче, когато човек сравнява маниера и източника на Божиите слова в началото с маниера и източника на Неговото говорене сега, няма съществена разлика. Защо казвам „съществена?“. Думата „съществена“ има свое значение. Какво означава тук „съществена“? Означава, че човешкото сърце все още придава някакъв свръхестествен елемент на реалните неща, които човек мисли, че Бог прави, и маниера, по който човек мисли, че Той говори, докато маниерът, методът и тонът на Божията реч, които човек вижда и чува сега, са доста практични, разбираеми и видими, без свръхестествен елемент и без място за човешките фантазии. Между тези две неща има разстояние и това разстояние е в крайна сметка и по същество еднакво от ваша гледна точка. От тук идва думата „съществена“.

Необходимо ли е да разговарям с вас за тези най-истинни, прочувствени слова днес? (Необходимо е.) Защо говоря за такива неща? Много хора винаги са смятали, че тези въпроси за въплътения Бог са доста тайнствени, неразгадаеми и винаги искат да ги изучават. Изучаването на тези неща се намесва в твоята връзка с Бог. Можеш ли все пак да навлезеш в истината, ако винаги изучаваш Бог? Ако винаги Го изучаваш, ти няма да приемаш словата Му за истината и твоята връзка с Него ще бъде изопачена, извратена и ненормална. Тогава как можеш да направиш връзката ви все по-нормална? Като възприемаш всичко, което Той прави, нормално, включително това Негово плътско тяло, и като се стараеш малко по малко да Го приемеш в сърцето си. Приеми Го във всеки аспект — маниера и тона на речта Му, дори външния Му вид, начина, по който изглежда. Трябва да приемеш това. Ако не го направиш, а винаги Го изучаваш, ако изучаваш това и изучаваш онова, тогава накрая ти ще си онзи, който ще пострада най-много и ще претърпи загуба. Този факт, породен от Бог, няма да се промени. Бог е сложил началото на нова епоха и Той ще окаже влияние върху цялата епоха и ще я води. Този факт няма да се промени. Затова какъв избор трябва да направи човек по този въпрос? Не да Го изучава, а да Го приеме и опознае, и неспирно да поправя връзката си с Бог, и да си напомня постоянно: „Аз съм сътворено същество и съм част от поквареното човечество. Бог е обикновен човек на повърхността, но същността Му вътре е тази на Бог. Фактът, че Той е Бог, е неоспорим, каквото и да прави външно, каквото и да казва и както и да действа, не е в сферата на моето проучване. Трябва да имам такъв вид разум и да заемам такава позиция“. Днес ви поговорих малко за Себе Си, така че да може да имате разбиране и яснота за тези неща, а не винаги да сте в мъгла за тях, сякаш прикривам нещо, което не искам да знаете. Всъщност нямам тайни, които не мога да ви кажа. Това мисля и така действам. В това няма нищо абстрактно, нито нещо тайнствено. Тази част от Мен, която виждате, е такава, а тази част от Мен, която е скрита и не можете да видите, също е такава. Това наистина е така. И все пак има едно нещо, което трябва да разберете: каквито и факти и външни феномени да виждаш пред себе си, ако не разбираш истината, ще приемеш тези феномени за истината и за факт. А ако разбираш истината, ти ще опознаеш същността и истината чрез тези феномени и тази външност, и така връзката ти с Бог ще става все по-нормална. За теб Божията идентичност, статус и същност никога няма да се променят. Той е Създателят, Онзи, Който господства над всичко. Това е неизменно. Ти си сътворено същество и имаш проблем, ако винаги изучаваш външността на Божията плът. Връзката ти с Бог повече няма да съществува, което означава, че връзката ти като сътворено същество със Създателя повече няма да съществува. Няма нужда да изпадаме в подробности за последствията от това. Те са много лоши. Може да възникнат всякакви последствия — всичко може да се случи. Без тази връзка и дума не може да става за общуване между нас. Ясно ли е това? Ако ще поддържаме близки отношения, за да запазим връзката си, каква тогава трябва да е човешката идентичност? (Тази на сътворено същество.) Неизменно тази на сътворено същество. Това е единственият начин, по който можем да се свържем, единственият начин, по който може да съществува истинска връзка. Ако ти не признаеш, че си сътворено същество, тогава нямаме никаква връзка. Няма да се занимавам с теб, нито ще искам да знам кой си. Нищо няма да ни свързва. Аз няма да ти се бъркам. Живей, както искаш — това няма нищо общо с Мен. Ти няма нужда да Ме изучаваш или да Ме заклеймяваш. Моята идентичност, статус и всичко, което правя, не са неща, които ти — един обикновен човек, можеш да заклеймиш или за които можеш да си направиш заключения. Не човекът съди всичко това, а Бог. Това е простичко казано, нали? Не е ли това истината? (Така е.) Тогава каква е истината, която хората трябва да разберат тук? На какво основание и на каква основа човек може да има нормална връзка с Бог? Човек трябва да знае, че е сътворено същество. Ако ти признаеш, че си сътворено същество и имаш тази основа, тогава, докато напредваш, ще има много въпроси, в които няма да се отклоняваш. Обаче, ако ти винаги искаш да Го изучаваш и не подходиш към връзката от перспективата на сътворено същество, последствията ще са обезпокоителни, твърде ужасни, за да се обмислят. Разбираш това, нали?

Някои хора казват: „Ако не призная, че съм сътворено същество, тогава нищо общо ли нямаме? Не се ли познаваме? Без връзка на това ниво можем да сме другари, приятели, родственици, нали?“. Не. Аз нямам „другари“, нито имам приятели и със сигурност нямам такива родственици. Някой пита: „Кои са Твоите истински родственици тогава? Те Твоето семейство ли са?“. Не. Нямам родственици, нито имам братя по оръжие. Нямам подчинени и помощници. За Създателя единствените неща, които имат връзка с Него, са сътворените същества. За цялото сътворено човечество, за всички сътворени същества Бог има само една идентичност — тази на Господ на Творението. Това е единствената връзка. Ако някой пита: „Имаме доста добра връзка. Не можем ли да сме приятели? Не можем ли да станем другари?“. Не. Аз не те познавам, не знам кой си. Защо да съм приятел с теб? За нас няма такава връзка. Той казва: „Ти май говориш твърде категорично тук? Не си ли твърде безсърдечен?“. Да, категоричен съм. Нямам нужда от такива връзки. Всичко, което правя и казвам, се предоставя на постижими цели за притока — кои са тези цели? Те са сътвореното човечество, човечеството, което обича истината и онези, които Бог ще спаси, и съществува само тази връзка. Извън тази връзка няма никакъв друг вид връзки, които да признавам. Разбирате ли? (Да.) Някои хора може да кажат: „Трудно е човек да се сближи с Теб!“. Не че е трудно някой да се сближи с Мен, но такава връзка няма начин да съществува. Затова нека никой не казва: „Бил съм в контакт с Теб от години. Не сме ли приятели?“. Ако ти признаеш, че си сътворено същество, тогава ние имаме най-близката връзка, най-добрата връзка, най-допустимата и чиста връзка. Някои хора казват: „Служа Ти от толкова много години. Не се ли познаваме доста добре? Не съм ли Твой довереник, Твой близък приятел?“. Не. Аз нямам близки приятели. Някои хора казват: „Ти винаги ми казваш какво обичаш да носиш и кои хора харесваш и аз Ти казвам същото. Няма нещо, което да не обсъждаме, затова не сме ли приятели?“. Не. Аз не създавам приятелства с хората. Нямам приятели. Ако ти си сътворено същество, тогава имаме какво да обсъждаме. Можем да си взаимодействаме и да установим връзка, и да изградим другарство. Но приятели ли сме, след като между нас е изградено другарство? Не. Връзката между сътворените същества и Създателя никога не се променя. Някои хора Ме приемат и Ме защитават и заради това смятат, че имат заслуги, че са Мои спасители. Това не е начинът, по който трябва да се представят нещата. Всичко е устроено от Бог. А ако попитат: „Не Си ли лишен от благодарност?“, как трябва да се обясни това твърдение? Ако някой не може да види нещо ясно, той не може да прилага своеволно правила върху него. Това лесно би довело до осъждане. Ако ти знаеш, че си сътворено същество, как трябва да се отнасяш към този въпрос? Ако използваш настъпателно тази връзка, за да Ме заставиш или да се сближиш с Мен, или да Ми се подмазваш, казвам ти, че грешиш. Не се опитвай да правиш това, а ако се опиташ да Ми се подмажеш, ще Ми омръзнеш. Някои хора питат: „Не би ли се примирил с това?“. Не. За хората е грешно да се опитват да Ми се подмазват — това не е нормална връзка. Неколцина може да кажат: „Аз съм млад, изглеждам добре и се изразявам ясно. Не харесва ли Бог хора като мен?“. Не трябва да говориш така. Ако имаш такива мисли, можеш да потърсиш отговорите в Божиите слова. Не Ме отвращавай никога така. Ясно ли е това? Не може да стане по-ясно. И така, как трябва да разбирате това? (Единствената връзка между човека и Бог е тази на сътворено същество със Създателя.) Правилно. Човекът трябва да заеме правилно позицията си. Никога не се перчете с квалификацията си и не разчитайте на старшинство, нито играйте хитри игрички и не използвайте никакви философии за светските отношения в опит да промените идентичността си или връзката си с Бог. Не се опитвайте при никакви обстоятелства. Рискувате да бъдете отхвърлени. Не се впускайте в такава безсмислена битка. Безполезно е! Защо хората винаги се връщат към старите си навици? След днешния разговор повечето от вас няма отново да правят тази грешка, нали? (Не.) Това Ми спестява много тревоги. Не искам да се спирам на тези неща — те Ме огорчават! За човек с разум тези неща са лесни за разбиране. Толкова много Божии слова споменават тези неща и за онези, които наистина имат способност за възприемане, те не трябва да са трудни за разбиране. За онези, които следват Бог от много години и разбират някои истини, разбирането на тези неща няма да е проблем, защото хората са придобили много от Бог и познават напълно делото Му.

януари 23, 2019 г.