За да изпълни задоволително дълга си, най-важното е човек да полага големи усилия за истината. Само ако схванат истините принципи, хората могат да действат в съответствие с тези принципи. Освен това те трябва да се запознаят с различни области на експертни познания и да придобият специализирани умения, свързани с техния дълг. От съществено значение е също така да овладеят някои прости и практически техники. Някои хора имат малко технически експертни познания, но не знаят как да ги приложат в дълга си. Когато вършат нещата, сърцата им никога не са наясно с това. Не знаят кой начин на правене на нещата е правилен, съответства на истините принципи и може да бъде от полза за другите и кой начин е неправилен и нарушава принципите. Умовете им са в объркано състояние. Струва им се, че този начин е правилен, но и други начини изглеждат осъществими. Никога не са сигурни как да действат правилно и не знаят как да практикуват така, че да следват правилния път. Какво доказва това? (Че не разбират истината.) Тези хора не разбират истината и са в състояние на неяснота по отношение на вътрешното си състояние, както и по отношение на разбирането и критериите за оценка на много неща. Когато не са ангажирани с нещо, смятат, че разбират всичко и че всичко им се удава лесно. Когато обаче действително се сблъскат с реална ситуация, не знаят какво да правят, как да се справят с нея или как да постъпят правилно. Едва тогава чувстват, че не притежават нищо и че не разбират нищо от истината. Доктрините, за които са беседвали преди, са безполезни. Нямат друг избор, освен да търсят други хора и да обсъждат ситуацията с тях. Ето какво се случва, когато хората, които не разбират истината, се сблъскат с дадена ситуация — те са объркани, изпълнени са с безпокойство, чувстват, че е погрешно да се прави това и неправилно да се прави онова, и не могат да намерят правилния път. Едва тогава виждат, че без истината наистина е трудно да се направи и една крачка! От какво най-много се нуждаят такива хора в този момент? Дали от сатанинска философия и знания, или от разбиране на истината? Най-важното нещо е да разбират истината. Ако не разбираш истината, дори да свършиш дадена работа, ще изпитваш несигурност по отношение на нея. Няма да знаеш дали си я свършил правилно или какъв ще бъде резултатът след приключването ѝ. Не можеш да оцениш тези неща. Защо не можеш да ги оцениш? Защо сърцето ти винаги е изпълнено с несигурност? Защото, когато вършиш нещо, не си сигурен дали го вършиш по начин, който реално и наистина е в съгласие с принципите, дали това, което практикуваш, са принципи и дали практикуването ти съответства на истината. Не можеш да потвърдиш това. Ако постигнеш някакъв малък резултат при изпълнението на дълга си, ще считаш, че си много способен, че си придобил някакъв капитал, и ще станеш самодоволен. Ако няма очевиден резултат обаче или ако той не отговаря на критериите на принципите, веднага ще станеш негативен и ще си помислиш: „Кога Бог ще ме просветли? Защо Бог винаги просветлява другите, а аз не получавам нито вдъхновение, нито просветление, нито озарение?“. Понякога може да считаш, че си направил нещата с правилните намерения и че си положил много усилия, затова се надяваш, че Бог с радост ще приеме, одобри и признае усилията ти. В същото време обаче се страхуваш, че Бог ще каже, че си действал неправилно, и няма да одобри направеното. Не показва ли това загриженост за придобивките и загубите? Когато виждаш, че имаш малък духовен ръст, че си твърде бунтовен и надменен и че ставаш самодоволен всеки път, когато постигнеш и най-малкото нещо, ще почувстваш, че си твърде покварен, че си дявол и Сатана и че си недостоен за Божието спасение. След като постигнеш още няколко малки постижения, ще си помислиш, че все пак не си толкова лош, че имаш някакви способности и че можеш да постигнеш някакви резултати, затова трябва да бъдеш възнаграден. Това показва ли загриженост за придобивки и загуби? Какво поражда това състояние на загриженост за придобивки и загуби? То е пряко свързано с неразбирането на истината. Когато хората не разбират истината, това поражда много състояния и много проявления. Основното е, че хората често живеят в състояние на загриженост за придобивките и загубите. Това е тяхното нормално състояние. Тъй като не разбираш истината, не можеш да оцениш собствените си възможности, не знаеш какво можеш и какво не можеш да направиш. Тъй като не разбираш истината, не знаеш какви принципи и критерии да следваш, когато изпълняваш дълга си, или към какъв резултат да се стремиш. Не знаеш и каква е целта и посоката на живота ти. Не знаеш защо Бог ти се гневи, защо Бог те одобрява или защо Бог е снизходителен към теб — не знаеш нито едно от тези неща. Не знаеш къде трябва да застанеш и не можеш да оцениш дали това, което си направил, е изпълнило дълга ти на сътворено същество и дали си се представил задоволително. Понякога вършиш нещата плахо, а друг път си смел и яростен. Състоянието ти винаги е нестабилно. Как състоянието на човек става нестабилно? В крайна сметка това е свързано с липсата на разбиране на истината. Когато хората не разбират истината, те се справят с нещата без принципи. Те са много непостоянни, когато вършат нещата, и неизменно се отклоняват по един или друг начин. Когато не правят нищо, изглежда сякаш разбират всичко и говорят добре за доктрината, но когато нещо се случи и от тях се иска да го разрешат, да приложат всички истини, които разбират, в реалния живот, те нямат път, не знаят какъв принцип да използват и си казват: „Разбирам, че трябва да изпълнявам дълга си предано, че трябва да съм честен, че не трябва да имам представи или погрешни разбирания за Бог, че трябва да съм покорен на Бог, но как всъщност да се справя с това?“. Те продължават да обмислят проблема и да се опитват да прилагат правила, а накрая нямат идея какви правила да приложат. Смятате ли, че някой, който трябва да търси отговор в книга с Божиите слова, когато нещо му се случи, е човек, който разбира истината? Това не е истинско разбиране на истината. Такива хора разбират просто няколко доктрини, но все още не са схванали реалността на тези истини. Това показва, че онова, което обикновено казват, и онова, което смятат, че разбират, не са нищо друго освен доктрини. Ако разбираш истината, ако притежаваш истината реалност, когато нещо се случи с теб, ще знаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения и в рамките на принципа Ако всичко, което разбираш, е доктрина, а не истината, когато нещо наистина ти се случи, ако разчиташ на доктрината и следваш правилата, няма да имаш начин да се справиш. Няма да си способен да откриеш принципа и няма да си способен да намериш път за практикуване. С други думи, може да изглежда, че разбираш един аспект на истината, че разбираш значението на тези думи на истината, че разбираш малко от Божиите намерения и от това, което Бог иска — сякаш си наясно с всичко това, но когато нещо ти се случи, ти си неспособен да приложиш истината на практика, сляпо прилагаш правила и объркваш всичко. Това не е ли срамно? Когато нещо се случи на хора, които наистина разбират истината, те са способни да намерят принципите на практикуване, имат път за практикуване и могат да приложат истините принципи на практика. Що се отнася до онези хора, които могат само да бълват думи и доктрини, те само изглежда, че разбират истината, но когато дойде време да действат, всички се объркват. Това доказва, че хората, които бълват думи и доктрини, категорично не разбират истината. Хората, които бълват думи и доктрини, се опитват да подведат другите, те са измамници. Те мамят и себе си, и другите — което означава, че вредят както на себе си, така и на другите!

Това, което разбирате сега, повече истини ли са, или повече доктрини? (Повече доктрини.) Каква е причината за това? (Причината за това се дължи на факта, че не се стремим към истината.) (Липса на усилие да отидем и да разсъждаваме за истината.) Има нещо общо с всички тези неща, но причините, които посочихте, са субективни. Има и обективна причина, която е свързана със заложбите на хората. Някои хора са слушали проповеди повече от десетилетие, но не могат да различат истината от доктрината, нито могат да различат спазването на правилата от практикуването на истината. Те искрено слушат проповеди и работят внимателно, за да направят разграничения, но просто не могат да открият разликата. Смятат, че общенията, които всички правят, са почти еднакви, т.е. че всички те са доста добри и че всички те са доста практични. След като ги чуят, те не могат да различат кое е доктрина и кое е истина. Това проблем със заложбите ли е? (Да.) Могат ли вашите заложби да се издигнат до нивото на истината реалност? Всеки път, когато водачите и работниците разговарят на събирания или се свързват и общуват с вас по друго време, можете ли да разграничите колко от това, което казват, е истината реалност и колко е доктрина? (Да.) Ако можете да ги разграничите, това доказва, че имате известна проницателност и че не сте напълно неспособни да разпознавате. Ако можете да откриете разликата, това доказва, че заложбите ви не са лоши. Заложбите на хората се разделят на няколко степени: малки, средни, добри и изключително добри. По същество това са четирите степени. Хората с още по-лоши от малките заложби не могат да схванат истината. Те изобщо не притежават заложби. Те не могат да разберат нищо от това, което чуват, и не действат с мисъл, логика или принципи в нищо от това, което правят. В главите им е пълна бъркотия. Те са объркани хора, които разговорно бихме могли да наречем скотове. Ако заложбите им са изключително малки, те са интелектуални инвалиди. Липсва им разумът на нормалните хора. Това са хора, които бихме могли да наречем глупави, полулуди или малоумни.

Хората с изключително малки заложби са интелектуални инвалиди — не е нужно да ги обсъждаме повече. Нека поговорим за това как се проявяват малките заложби. Някои хора вярват в Бог в продължение на много години, но все още не разбират истината. Те не могат да изпълняват дори основния дълг за разпространяване на евангелието, не могат да разговарят за истината и не могат да дават свидетелство. Това са проявления на малки заложби. Какви са другите проявления на малките заложби? След като слушат проповеди в продължение на много години, хората с малки заложби смятат, че всички те са еднакви — че всички те са свързани с едни и същи неща. Те не могат ясно да разграничат детайлите на различните истини, камо ли да направят разлика между истина и доктрина. Те не могат да произнесат дори най-простите думи и доктрини, камо ли да разбират истината. Това ли са хората с най-лошите заложби измежду всички хора? Независимо как слушат проповеди или колко години са слушали проповеди, те не могат да ги осмислят и не разбират какво е истината или какво означава да познаваш себе си. Независимо колко дълго са вярвали в Бог или колко проповеди са слушали, накрая те все още не могат да практикуват истината. Те могат да следват единствено няколко правила и да запомнят няколко неща, които считат за важни — нищо повече от това не могат да запомнят. Защо е така? Защото заложбите им са малки, те не могат да се издигнат до истината и не могат да възприемат твърде много неща. В най-добрия случай те могат да разберат някои повърхностни доктрини. Повече от това не могат да постигнат. Такива хора често са доста надменни и се самоизтъкват. Някои хора заявяват: „Повярвах в Господ още когато бях в утробата на майка си, отдавна съм станал свят и отдавна съм кръстен и пречистен“. Някои от тях са приели новото Божие дело от три, пет или дори десет години, но продължават да повтарят едно и също нещо. Не е ли това признак на малки заложби? Някои хора заявяват: „Казвате, че не познавам себе си — вие сте тези, които не познават себе си. Аз отдавна съм станал свят“. Хората, които казват това, са онези, на които най-много им липсва духовно разбиране, онези с най-лошите заложби. Можете ли все пак да разговаряте за истината с такива хора? Не можете. Колкото и да им говориш, те няма да разберат какво е истината, какво е да практикуваш истината, какво е да се покоряваш на Бог, какво е навлизане в живота и какво е да промениш нрава си. Те не могат да разберат тези неща или да достигнат това ниво. В своята вяра в Бог те внимават да следват някои правила, като например да се оттеглят от светските дела, да се откажат от света, да не се занимават с дяволи, да не вършат зло, да извършват по-малко грехове, да се държат здраво за Божието име, да не предават Бог, да се молят и да се уповават на Бог във всичко — само тези неща. В общи линии те остават ограничени в рамките на формалностите на религиозната вяра. След като са слушали толкова много Божии слова и проповеди за истината, те не разбират това, което чуват. Колкото повече слушат, толкова по-объркани се чувстват, така че не възприемат нищо от чутото. Ако ги попиташ какво иска Бог от хората на този етап от делото, не могат да ти кажат. Могат да кажат само няколко прости неща за доктрините. Това означава, че заложбите им са изключително малки и те не могат да разберат Божиите слова.

Какви са проявленията на хората със средни заложби? Основното проявление е, че те не притежават способността да възприемат Божиите слова. След като слушат проповеди, разбират само няколко думи и доктрини, но не могат да открият никаква нова светлина. Когато ги сполетят неща, те все още не могат да се справят с тях, нито могат да практикуват истината. Те могат да бълват само някакви празни доктрини и да следват правила. Когато слушат проповеди, изглежда така, сякаш разбират, но когато ги сполетят неща, те отново следват правила и действат според собствената си воля. И винаги упрекват другите, като бълват думи и доктрини. След като са вярвали в Бог в продължение на много години, те разбират много доктрини, а когато разговарят в общение с другите, могат да говорят малко повече за познанията си. Могат да изразяват мислите си по завършен и конкретен начин и могат да водят нормални разговори с хората. Те все още обаче не разбират какво представлява истината или какво представлява реалността. Смятат, че доктрините, за които говорят, са истината реалност и не могат да схванат какво казват другите хора за своите преживявания, свързани с истината реалност, нито за разбирането си или за пътищата на практикуване. Тези хора със средни заложби смятат, че няма разлика между истината и доктрината. Колкото и проповеди да чуят, те не могат да схванат истините, които трябва да практикуват, и истините, които трябва да притежават, за да бъдат спасени. Освен това те не умеят да разбират себе си и не знаят какви истини трябва да практикуват, за да се отърват от покварения си нрав. В реалния си живот те могат единствено да следват правила, да спазват религиозни ритуали, упорито да посещават събирания, упорито да проповядват доктрини на другите и упорито да полагат някакви усилия, за да изпълнят дълга си. Но по отношение на истините, които включват промени в нрава, познаване на собствения покварен нрав или навлизане в живота, те не навлизат и не се задълбочават в тях. Ето какво означава да притежаваш средни заложби. Хората със средни заложби могат да достигнат само до това ниво. Има хора, които вярват в Бог от 20 или 30 години и все още говорят само за доктрини. Случвало ли ви се е да общувате с хора, които вярват в Бог повече от десет години, но единственото, което правят, е да бълват доктрини? (Да.) Този тип хора имат средни заложби.

Какви са проявленията на хората с добри заложби? Независимо колко време вярват в Бог, след като изслушат една проповед, те ще са способни да разберат, че тя се различава от това, което казва Библията, и че е напълно различна от това, на което учи религията. Те могат да различат, че тя е по-дълбока, по-подробна и че е абсолютно практическа. Следователно, след като приемат новото Божие дело, те започват да се съсредоточават върху практикуването на истината и навлизането в реалността. В реалния си живот се учат как да практикуват и преживяват Божиите слова. Например Бог казва: „Трябва да бъдете честни хора“. Още от самото начало тези хора спазват това само като правило и казват това, което мислят. Постепенно, в процеса на слушане на проповеди и в реалното си преживяване, те непрекъснато обобщават наученото и накрая преживяват и наистина разбират каква е истината за това да бъдеш честен човек и какъв наистина е животът. Те имат способността да прилагат изречените от Бог слова и истините, разбрани от слушането на проповеди, в реалния си живот и да ги превръщат в своя собствена реалност. Житейското им преживяване постепенно се задълбочава от реалното им преживяване. Когато тези хора слушат проповеди или четат Божиите слова, те могат да възприемат истината, която се съдържа в тях. Какво се разбира тук под истина? Това не е празна доктрина, не е фраза, не е теория за дадено нещо. Тя включва по-скоро трудностите, с които човек се сблъсква в реалния живот, и различните покварени състояния, които разкрива. Хората с добри заложби могат да идентифицират тези състояния и да ги съпоставят с това, което Бог казва и разобличава. Тогава те ще знаят как да практикуват в съответствие с Божиите слова. Това се има предвид под добри заложби. Къде намират основно отражение добрите заложби? В способността да бъде разбрано това, което се казва в проповедите, да се възприеме връзката между тези думи и реалното състояние на човека, да се възприеме какъв ефект ще имат тези думи върху самия него и да се свържат тези думи със самия него — това се има предвид под добри заложби. Освен че са способни да разбират тези думи и да ги свързват със себе си, хората с добри заложби могат също така да схванат принципите на практикуване в реалния живот и да прилагат тези принципи към всяка трудност или ситуация, с която се сблъскват в реалния си живот. Това означава да притежаваш прозрение. Само онези, които притежават такова прозрение, наистина притежават добри заложби.

Когато хората със средни заложби разкрият част от покварения си нрав, те не могат да разпознаят ясно собственото си състояние или същността на проблема. Те ги преценяват само като ги съпоставят с доктрините, които разбират. Те не могат да прозрат същността на проблема или да разпознаят корена на тази същност и аспекта, който включва истината. Когато се сблъскат с някаква ситуация, след като бъдат кастрени, след като я разнищят и анализират, те придобиват дълбоко впечатление и известно разбиране за самата ситуация. Когато обаче се сблъскат с друго състояние или обстоятелство, те отново няма да ги разберат, няма да знаят какво да правят и няма да намерят принципите, които да следват. Ето какво означава да имаш средни заложби. Що се отнася до хората с добри заложби, защо казваме, че имат добри заложби? Когато се сблъскат с дадена ситуация, хората с добри заложби може и да нямат веднага път за практикуване, но могат да намерят път, като слушат проповеди или търсят Божиите слова. Тогава те ще знаят как да подходят към ситуацията. Ще знаят ли какво да направят следващия път, когато се сблъскат с подобна ситуация? (Да.) Защо е така? (Те не просто следват правилата. Те могат да разсъждават за ситуацията, за да намерят път, и след това да приложат наученото в подобни ситуации.) Правилно, те са открили принципа и разбират този аспект на истината. След като разберат истината, те познават състоянията, разкриванията и покварения нрав на хората, за които се отнася този аспект на истината, както и въпросите, обстоятелствата, с които се сблъскват в живота си, и други неща, включени в нея. Те са наясно с принципите на вършенето на такива неща и когато в бъдеще се сблъскат с подобни неща, знаят как да практикуват според истините принципи. Ето какво означава наистина да разбираш истината. Следователно понеже някои хора могат да разбират истината, понеже имат заложбите да разбират истината, те са способни да станат водачи на екипи или църковни водачи. Някои други обаче могат да я разбират само на доктринално ниво, поради което не могат да бъдат водачи на екипи, защото са неспособни да схванат принципите или да се справят с надзора. Да поискат от теб да служиш като водач на екип означава да поискат от теб да поемеш ръководството и да се справиш с надзора. Какво трябва да използваш, за да се справиш с надзора? Не доктрини, лозунги, знания или представи. От теб се иска да използваш истините принципи, за да се справиш с надзора. Това е най-основният и най-висшият принцип, въз основа на който се върши каквото и да било в Божия дом. Ако твоите заложби са средни или малки и не можеш да разбереш истината, как можеш да се справиш с надзора? Как можеш да носиш тази отговорност? Ти не си в състояние да се справиш с тази работа, с този дълг. Някои хора са избрани за водачи на екипи, но не разбират истината и не могат да постигнат абсолютно нищо. Те не заслужават да бъдат наричани водачи на екипи и трябва да бъдат заменени. Някои хора са избрани за водачи на екипи и, тъй като могат да разбират нещо от истините принципи, могат да поемат отговорност за работата и да разрешават някои практически проблеми. Именно това прави човека пригоден за работата и подходящ за водач на екип. Някои хора не могат да поемат отговорност за работата или да изпълняват добре дълга си. Коя е основната причина за това? При малка част от тези хора причината е, че имат лоша човешка природа. При мнозинството от хората обаче причината е в техните малки заложби. Това е причината те да са неспособни да се справят със задачите си или да изпълняват добре дълга си. Независимо дали става въпрос за възприемане на истината или за усвояване на професия или специално умение, хората с добри заложби са способни да схванат съдържащите се в тях принципи, да стигнат до корена на нещата и да определят тяхната реалност и същност. По този начин във всичко, което правят, във всяка задача, с която се занимават, те правят правилните преценки и определят правилните критерии и принципи. Това означава да имаш добри заложби. Хората с добри заложби са способни да се справят с надзора на различните дейности в Божия дом. Хората със средни и малки заложби не са способни на такава работа. Това в никакъв случай не означава, че Божият дом облагодетелства или гледа отвисоко на някои хора, или се отнася към хората по различен начин — просто много хора не могат да се справят с надзора поради своите заложби. Защо не могат да се справят с надзора? Каква е първопричината? Тя е, че не разбират истината. И защо не разбират истината? Защото заложбите им са средни или дори много малки. Ето защо истината им е непонятна и те са неспособни да я разберат, когато я чуят. Някои хора може да не разбират истината, защото не слушат внимателно или защото са млади и все още нямат никакво понятие за вярата в Бог, и тя не представлява голям интерес за тях. Това обаче не е главната причина. Главната причина е, че заложбите им са недостатъчни. Хората с малки заложби, независимо какъв е техният дълг или колко дълго са вършили работа, независимо колко проповеди са чули или как е разговаряно с тях за истината, все още не могат да я проумеят. Те протакат изпълнението на дълга си, объркват напълно нещата и не постигат нищо. Някои хора, които служат като водачи на екипи и упражняват надзор върху част от работата, когато за пръв път поемат отговорност за работата, не схващат принципите. След няколко неуспеха те стигат дотам, че да разбират истината и да схващат принципите, като търсят и задават въпроси. След това, въз основа на тези принципи, те могат да се справят с надзора и сами да поемат работата. Ето какво означава да имаш заложби. Други хора, макар че можеш да им кажеш всички принципи и дори да им опишеш подробно как да ги прилагат и те сякаш разбират това, което им казваш, все още не могат да схванат принципите, когато вършат нещо. Вместо това те разчитат на собствените си идеи и фантазии и дори вярват, че това е правилно. Те обаче не могат ясно да кажат и в действителност не знаят дали правят нещата в съответствие с принципите. Ако Горното им зададе въпроси, те се смущават и не знаят какво да кажат. Чувстват се сигурни само когато Горното се заеме с надзора и им предоставя напътствия. Това показва, че заложбите им са много малки. С такива малки заложби те не могат да удовлетворят Божиите изисквания или да живеят според истините принципи, камо ли да изпълняват задоволително дълга си.

Само преди малко споменах, че има още едно по-високо ниво от добрите заложби, а именно много добрите заложби. След като хората с много добри заложби повярват в Бог, те четат Божиите слова и в своето преживяване постепенно преминават през различни състояния, чувстват и разбират за какво се отнасят различните състояния, споменати в Божиите слова. Дори когато получават много малко ресурси или помощ, те могат да намерят пътя на практикуване в Божиите слова, да си поставят изисквания според принципите, посоките и критериите, посочени в Божиите слова, и да избягват отклоненията и изопачаванията. Могат да разберат истината и да опознаят себе си и да познаят Бог, като сами ядат и пият Божиите слова. Това са най-големите заложби и такива хора имат най-голямо прозрение. Кажете Ми, има ли такива хора сред човешките същества? Може би няма да можете да намерите такива хора сред днешните човешки същества, но можете ли да се сетите за такъв човек в Библията? (Да, Йов и Петър.) Йов и Петър са от този тип хора. Те са сред хората с най-големи заложби. Като оставим настрана тяхната човешка природа, характер и вяра в Бог, по отношение на заложбите те са двамата души с най-големи заложби. Какво е основанието да се твърди това? (Йов никога не беше чел Божиите слова, но въпреки това позна Бог, боеше се от Него и отбягваше злото.) Бог никога не говореше на Йов, така че откъде дойдоха неговото преживяване и познание? Йов направи наблюдения и открития в живота си, след което ги вкусваше внимателно, което създаде определени впечатления в сърцето му и му донесе известно просветление и озарение. Той възприемаше истините малко по малко и след като ги възприе, започна да практикува в съответствие с възприетото и с разбирането си за истината, като постепенно стигна дотам, че да се бои от Бог и да отбягва злото. „Да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ е това, което хората трябва да спазват и да практикуват. Това е най-висшият път, който хората трябва да следват. В очите на по-късните поколения изглежда така, сякаш Йов прилагаше тази максима на практика доста лесно. Мислиш си, че това е било просто и лесно, защото не знаеш или не си преживял практическата страна на тези слова. Как Йов стигна до тази максима? Той я получи чрез собственото си практическо преживяване. В очите на хората думите „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ трябва да служат като девиз, който да следват и да практикуват като истина принцип — това е правилното. Но Йов не се съсредоточи върху това как да го каже. Той се съсредоточи само върху това как да действа. И така, как стигна той до принципа, който приложи? (Чрез преживяването от ежедневието си.) Как успя да следва този принцип в действията си? (Чрез житейските си преживявания той придоби познание за Бог.) В нормалния си живот той видя Божиите дела и делото, което Бог върши върху хората. Чрез тези преживявания той разви боязън от Бог, истинска вяра в Бог, истинско възхищение, истинско покорство и доверие. Така се породи боязънта му от Бог. Той не се роди със знанието да се бои от Бог. Боязънта от Бог е обобщение на неговите практики и поведение, след като повярва в Бог и след като следваше Бог в продължение на много години. Можем да кажем, че това е същността на неговото поведение, познание и принципи на действие. Поведението му, това, което разкри, и начинът, по който се държеше пред Бог, както и най-дълбоките му намерения и принципи на действие — същността на всички тези проявления беше, че той се боеше от Бог. Ето така го определи Бог. Йов беше способен да прави тези неща, но не защото Бог му каза много слова или го снабди с много истини, след което той постепенно постигна боязън от Бог чрез собственото си възприемане. В онази епоха Бог не му каза ясни слова. Това, което Йов можеше да види в най-добрия случай, бяха Божиите пратеници. А това, което можеше да чуе в най-добрия случай, бяха легендите или историите за Бог, предадени му от неговите предци. Това беше всичко, което можеше да узнае. Макар че разчиташе само на тази информация, Йов постепенно научи повече и по-практически неща от своя живот. Постепенно вярата му в Бог ставаше все по-силна и в него се зароди и истинска боязън от Бог. След като тези две неща се породиха в него, истинският духовен ръст на Йов и неговите истински заложби станаха очевидни. Какво можем да видим от Йов? Можем да видим, че има много истини — истини, свързани с Божиите намерения, с познаването на Бог, с Божиите изисквания към човечеството и спасението на човечеството — до разбирането на които хората действително могат да достигнат малко по малко в ежедневието си, стига да притежават нормално човешко мислене и заложби. Йов е пример за това. Той беше способен да възприеме някои практически неща. Какво възприе? Най-висшия си девиз, който се потвърди, когато преживя изпитанията си. Това беше и най-висшето му разбиране. Какъв е този девиз, това най-висше разбиране? („Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) В рамките на настоящия човешки род, по отношение на този въпрос, има ли някой със същото истинско разбиране като Йов? Има ли някой, който може да постигне разбирането на Йов? (Не.) Това, което хората разбират сега, е само доктрина. Тези думи възникнаха от преживяванията на Йов. По-късните поколения могат да изричат тези думи, но нямат разбиране за тях в сърцата си. Йов също нямаше това разбиране в началото, но тези думи дойдоха от него и възникнаха от неговото лично преживяване. Йов имаше тази реалност. Колкото и да папагалстват и подражават на Йов по-късните поколения, те разбират само една доктрина. Защо казвам, че това е само доктрина? Първо, защото хората не могат да я прилагат на практика. Второ, хората просто нямат преживяванията, които имаше Йов, и нямат знанието, придобито от тези преживявания, така че знанието им е кухо. Колкото и пъти да изричаш или колкото и силно да крещиш — „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова. Доброволно се покорявам на всичко устроено и подредено от Бог“ — когато те сполетят неща в живота, можеш ли да признаеш в сърцето си, че това е дело на Бог? Ако Бог лишава и унищожава, можеш ли все пак да благославяш името на Бог в сърцето си? Това е трудно за теб. Защо ти е толкова трудно да го направиш? Защото не знаеш какво е първоначалното намерение на Бог да направи това и не признаваш Неговото върховенство. Ти не можеш да разбереш тези две неща. Не можеш да схванеш Божиите намерения, нито можеш да разбереш позицията, която трябва да заеме едно сътворено същество, покорството, което трябва да има едно сътворено същество, или действията, които трябва да предприеме едно сътворено същество. Ти не можеш да направиш нищо от това. Така че, когато рецитираш думите на Йов, те неусетно стават кухи, нищо повече от декоративни и стилни думи. Следователно, макар че ти и Йов изричате едни и същи думи, разбирането и възприемането на тези думи в сърцето на Йов е различно от твоето и той изрече тези думи в по-различен емоционален контекст от теб. Това са две напълно различни състояния на ума. Йов обикновено не казваше тези думи. Но когато Бог го лиши от всичко, той се просна на земята и възхвали Божиите дела. Ти обаче често проповядваш тези думи, но как би се държал пред лицето на Божието лишение? Ще си способен ли да коленичиш и да се помолиш? Няма да си способен да се покориш. Дори ако външно казваш: „Трябва да се покоря. Това е извършено от Бог, а ние, хората, нямаме способности и не можем да се съпротивляваме, затова ще оставя нещата да се развият“, това истинско покорство ли е? Като оставим настрана естеството на твоите негативни, непокорни и съпротивляващи се емоции, има ли някаква разлика между твоето отношение и това на Йов? (Да.) Има огромна разлика. Това е разликата между това да притежаваш и да не притежаваш истината реалност. Това е очевидната разлика между това нещата, които човек е преживял и възприел, да станат естествено разкриване в живота му и това да разбираш просто доктрини, без да имаш реалност. Когато не са изправени пред нищо, хората ще проповядват думите на Йов, но когато им се случат неща, много хора не могат да изрекат думите на Йов. Това показва, че те разбират само доктрини. Тези думи не са се превърнали в техен живот и не ръководят мислите и отношението им, когато им се случват неща. Когато обаче нещата се случат на хора, които имат тези думи за свой живот, ясно се вижда, че те не са само девиз, който проповядват в ежедневието си, но те са и истинското им отношение към хората, събитията и нещата. Нещо повече — това е истинското им отношение към Бог. Тези думи са въплъщение на техния живот, а не просто лозунг, който скандират. Това подчертава разликата между разбирането на истината и неразбирането на истината.

Сега нека разгледаме Петър. Защо казваме, че Петър има добри заложби? Защото Петър можеше да разбере истината, изразена от Господ Исус, и да разбере словата на Господ Исус. Епохата, в която живееше Петър, беше Епохата на благодатта. Пътят на изкуплението, проповядван от Господ Исус в Епохата на благодатта, беше по-висш от пътя в Епохата на закона. Той включваше някои основни истини за човешкото навлизане в живота, а също и някои изначални истини за промяната на човешкия нрав. Например той включваше покорство пред Бог, покорство пред Божието върховенство и пред устроеното от Него, както и начина, по който хората трябва да реагират, когато разкрият известен покварен нрав. Макар че тези въпроси не бяха обсъждани обширно и систематично, за тях беше споменато. Разбира се, те бяха обсъждани много повече, отколкото по времето на Йов, но значително по-малко, отколкото днес. Въпреки че в Библията няма записани думи за такива аспекти на истината като промяната на човешкия нрав, отношението на хората към Бог, същността на покварата дълбоко в сърцата на хората или разкриването на нечий покварен нрав, Господ Исус определено говореше за тези неща до известна степен. Просто хората не можаха да се издигнат до това ниво и затова тези думи не бяха записани. Например Господ Исус каза на Петър следното: „Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Матей 26:34). Петър отговори: „Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе“ (Матей 26:35). Какви са тези думи? (Това са думи на надменност, които показват липса на себепознание.) Това са надменни думи, изречени от човек, който не познава себе си. Така че това е свързано със себепознаването. Какво осъзна Петър след като петелът пропя? (Че е говорил самохвално за себе си.) Когато осъзна това, почувства ли нещо в сърцето си? (Да.) След като това се случи, каква беше първата му реакция? (Разкаяние, сърцето му беше изпълнено с вина.) Първата му реакция беше на вина и разкаяние. Той каза: „Това, което Господ каза, беше истина. Това, което казах за любовта към Господ, беше само желание, идеал и нещо като лозунг. Аз не притежавам такъв духовен ръст“. Изправен пред обстоятелството на арестуването на Господ Исус, Петър беше малодушен и уплашен. Някой го попита: „Това вашият Господ ли е? Не Го ли познаваш?“. И какво си мислеше Петър тогава? „Да, познавам Го, но ако си призная, ще арестуват и мен“. Заради малодушието си и страха от страдание, както и защото се страхуваше да не бъде арестуван заедно с Господ Исус, той не призна, че Го познава. Неговата боязливост победи вярата му. Истинска или фалшива беше тогава неговата вяра? (Фалшива.) По това време той осъзна, че когато по-рано каза: „Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт“, тези думи бяха пожелателни. Те не бяха неговата истинска вяра, а само празни думи, лозунг и доктрина. Той не притежаваше истински духовен ръст. Кога разбра, че няма истински духовен ръст? (Когато фактите бяха разкрити.) Едва когато се сблъска с фактите и когато се почувства виновен и разкаян, той осъзна: „Оказва се, че вярата и ръстът ми са много малки, точно както каза Господ. Това, което Господ каза, беше правилно. Това, което казах на Господ, беше само самохвалство. Това не беше истинска вяра, а моментен импулс. Когато се сблъсках с нещо, бях страхлив, не исках да страдам, имах собствени егоистични идеи, правех собствени избори, не се покорявах и нямах истински любящо Господ сърце. Такава беше оскъдната ми вяра, такъв беше размерът на моя духовен ръст“. Разкаянието му накара тези мисли да се проявят в него, нали? Разкаянието му показва, че той вече познаваше себе си и имаше точна оценка за своя духовен ръст, състояние и вяра. В Новия завет е записано само, че Петър се е отрекъл от Господ три пъти, но не е записано свидетелството за преживяване на Петър за това как се е разкаял, направил е обрат и се е променил. Всъщност Петър написа писма за това, но редакторите на Библията не решиха да ги включат. Това е очевиден проблем, който показва, че всички водачи на църквата по онова време обръщаха внимание на това как да проповядват и да свидетелстват, но никой от тях не разбираше житейското преживяване. Всички се съсредоточаваха върху това как тези апостоли са проповядвали, как са работили и как са страдали, без да знаят, че най-важното нещо е навлизането в живота на хората, както и разбирането на хората за истината и познаването на Бог. Онези, които редактираха Библията, записаха случилото се с Петър твърде опростено и общо, но записаха събитията от живота на Павел съвсем подробно и пространно. Това показва, че тези хора бяха пристрастни. Те не разбираха какво е истината, нито какво означава да свидетелстваш за Бог. Те се покланяха на Павел, затова избраха повече писма на Павел и само няколко от тези на Петър. Като редактираха Библията по този начин, те допуснаха принципна грешка, която накара онези, които вярваха в Господ, да се покланят и да подражават на Павел в продължение на две хиляди години. Това накара целия религиозен свят да тръгне по пътя на противопоставянето на Бог и да се превърне в религиозно царство под контрола на антихристите. Те пренебрегнаха отличното свидетелство на Петър и записаха само две от писмата на Петър — първото и второто послание на Петър. Но за това как Петър действително преживя случилото се с него, как Бог го просветли, какво каза Исус, когато му се яви, как Петър прие Божия съд, наказание, кастрене, изпитания и облагородявания, как накрая доброволно беше разпънат на кръст с главата надолу, как Петър стигна до този момент, как постигна такава промяна в своя живот нрав и как постигна такава вяра и покорство — няма никакви записи за този процес на преживяване. Това изобщо не би трябвало да е така. Жалко, че тези най-ценни неща не бяха записани!

От трите отричания на Петър от Господ, записани в четирите евангелия, до окончателното му разпъване с главата надолу заради Бог — какво виждат хората, когато свържат тези две събития? Петър започна с това, че се отрече три пъти от Господ, и завърши с това, че беше разпънат на кръст с главата надолу заради Бог. Дали това не беше труден процес, процес, който заслужава да бъде изследван? Какъв беше този процес? (Процесът на навлизане в живота на човека и промяната на неговия нрав.) Точно така, промяната в нрава на човека е житейски път, който го води към способността да се отрече от всичко и да го отдаде на Бог, и с готовност да се покори на всичко устроено от Бог. Житейското преживяване е точно този процес. Той категорично не е драматизация. От самото начало, когато Петър не смееше да признае, че е последовател на Господ Исус, та до края, когато имаше смелост и вяра и беше готов да бъде разпънат с главата надолу заради Бог, и се издигна до това ниво. Какъв процес на преобразяване претърпя той в своята вяра, нрав и покорство! Със сигурност имаше процес на израстване. На съвременните хора не им трябва да знаят какъв точно беше този процес на израстване, защото думите, които се изричат днес, са истините, които онези, които преживяват Божието дело, трябва да разберат. Днес Бог вече е изяснил тези неща на хората и ги е снабдил с тези истини. И така, какво беше преживяването на Петър? След като Господ Исус си тръгна, никой не му каза ясно какво трябва да преживее, за да постигне покорство пред Бог. В онази епоха, когато нямаше ясни думи от Бог, той в крайна сметка постигна духовен ръст и вяра на доброволно покорство, без да се оплаква или да прави личен избор. Кажете Ми, какви истини придоби той накрая? И как ги придоби? Това стана чрез молитва, търсене, а след това и с постепенно преживяване и проучване. Разбира се, през това време Петър получи Божието просветление и озарение, както и специалната Божия благодат и напътствие. Освен чрез такива неща, той можеше да придобие прозрение само чрез собствените си усилия. По време на този процес познанието на Петър за самия него, за Божиите намерения и за всички аспекти на истината, в които хората трябва да навлязат, постепенно премина от неяснота към яснота, след това към точност, а след това към практически и определен път на практикуване. Този процес продължи до самия край, когато беше способен да се покори без абсолютно никакво отклонение. Той се осмели да практикува по този начин едва след като получи потвърждение в сърцето си. Откъде дойде това потвърждение? Чрез проучване, както и чрез молитва и търсене. Той позволи на Светия Дух да върши делото Си и позволи на Бог да върши делото Си. Нямаше никакви пречки или дисциплиниране. Той имаше просветлението на Светия Дух, мир и радост и същевременно притежаваше Божията подкрепа, благословия и напътствие. Ето така получи потвърждение. След като получи потвърждение, той продължи да върви смело напред, за да търси, проучва и практикува. След като премина през такъв сложен процес, Петър постепенно стигна до точно разбиране на аспектите на човешката природа, себепознанието и нрава, както и на различните състояния, които поквареният нрав на човека поражда в различни среди. След като схвана това, той се зае да работи върху тези неща, за да търси съответните пътища за практикуване. Накрая преодоля всяко от състоянията, които бяха резултат от различните видове покварен нрав в различни среди. Как се справи с тях? Той се справи с тях малко по малко, като използва истините и принципите, за които Бог го просветли. Разбира се, през това време той преживя много изпитания и облагородявания. До каква степен Бог го изпита и облагороди? Накрая той схвана Божието намерение и разбра, че Бог иска хората да научат урока за покорството. И така, до каква степен Бог върши делото Си върху Петър, за да го накара да осъзнае, че хората трябва да практикуват покорство? Вече споменахме нещо, което Петър каза. Спомняте ли си какво беше то? („Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“.) Точно така, това е то. В процеса на преживяване и преминаване през Божието дело или напътствие Петър несъзнателно разви това чувство: „Нима Бог не се отнася с хората като с играчки?“. Сигурно е обаче, че не това мотивира Божиите действия. Хората разчитат на човешката си гледна точка, мислене и познания, за да оценят този въпрос, и смятат, че Бог небрежно си играе с хората, сякаш са играчки. Един ден Той им казва да направят това, а утре им казва да направят друго. Несъзнателно ти започваш да чувстваш: „О, Бог е казал толкова много неща. Какво изобщо се опитва да направи?“. Хората се чувстват объркани и малко изумени. Не знаят какъв избор да направят. Бог използва този метод, за да изпита Петър. Какъв беше крайният резултат от това изпитание? (Петър постигна покорство до смърт.) Той постигна покорство. Това е резултатът, който Бог искаше, и Бог го видя. Кои думи, които Петър изрича, ни показват, че е станал покорен и че духовният му ръст е пораснал? Какво каза Петър? Как Петър прие и възприе всичко, което Бог беше направил, и Божието отношение към човека като към играчка? Какво беше отношението на Петър? (Той каза: „Как бих могъл да не бъда готов и склонен?“.) Да, това беше отношението на Петър. Точно това бяха неговите думи. Хората, които нямат никакво преживяване с Божиите изпитания и облагородявания, никога не биха казали тези думи, защото те не разбират посланието на тази история и никога не са я преживявали. Тъй като не са я преживявали, те определено не са наясно с този въпрос. Ако не са наясно с този въпрос, как биха могли да изрекат тези думи толкова небрежно? Тези думи са нещо, което човек никога не би могъл да измисли. Петър беше способен да ги изрече, защото беше преживял толкова много изпитания и облагородявания. Бог го лиши от много неща, но същевременно му даде много. След като му даде, Той отново му отне. След като му отне нещата, Бог накара Петър да се научи да се покорява и след това отново му даде. От човешка гледна точка много от нещата, които Бог върши, изглеждат като каприз, което създава у хората илюзията, че Бог се отнася с тях като с играчки, че не ги уважава и не се отнася с тях като с човешки същества. Хората си мислят, че живеят без достойнство, като играчки. Мислят си, че Бог не им дава право да правят свободен избор и че Бог може да казва каквото си иска. Когато ти дава нещо, Той казва: „Ти заслужаваш тази награда за това, което си направил. Това е Божията благословия“. Когато отнема неща, Той просто има да каже нещо друго. Какво трябва да направят хората в този процес? Не е твоя работа да съдиш Бог за това дали е прав, или не, не е твоя работа да определяш естеството на Божиите действия и със сигурност не е твоя работа да придаваш на живота си по-голямо достойнство в този процес. Това не е изборът, който трябва да направиш. Това не е твоята роля. Каква е твоята роля тогава? Чрез преживяване трябва да се научиш да разбираш Божиите намерения. Ако не можеш да разбираш Божиите намерения и не можеш да изпълниш Божиите изисквания, единствената ти възможност е да се покориш. При тези обстоятелства ще ти бъде ли лесно да се покориш? (Не.) Не е лесно да се покориш. Това е урок, който трябва да научиш. Ако ти беше лесно да се покориш, нямаше да има нужда да учиш уроци, нямаше да има нужда да те кастрят и да преминаваш през изпитания и облагородявания. Именно защото ти е трудно да се покориш на Бог, Той постоянно те изпитва, умишлено си играе с теб, сякаш си играчка. В деня, когато за теб стане лесно да се покоряваш на Бог, когато покоряването ти на Бог става без трудности или пречки, когато можеш да се покориш доброволно и с радост, без да правиш собствен избор, без да имаш собствени намерения или предпочитания, тогава Бог няма да се отнася с теб като с играчка и ти ще правиш точно това, което трябва. Ако един ден кажеш: „Бог се отнася с мен като с играчка и аз живея без достойнство. Не съм съгласен с това и няма да се покоря“, това може да е денят, в който Бог ще те изостави. Ами ако твоят духовен ръст е достигнал нивото, при което казваш: „Въпреки че Божиите намерения не са лесни за разбиране и Бог винаги се крие от мен, всичко, което Бог върши, е правилно. Независимо какво върши Бог, аз с готовност ще се покоря. Дори да не мога да се покоря, все пак трябва да възприема това отношение и да не се оплаквам и да не правя собствен избор. Това е така, защото съм сътворено същество. Моят дълг е да се покорявам и това е очевидно задължение, от което не мога да избягам. Бог е Създателят и всичко, което Бог върши, е правилно. Не трябва да тая никакви представи или фантазии за това, което Бог върши. Едно сътворено същество не е редно да постъпва така. За това, което Бог ми е дал, Му благодаря. За това, което Бог не ми е дал или ми е дал и после ми е отнел, също Му благодаря. Всички действия на Бог са полезни за мен. Дори да не виждам ползата, това, което трябва да направя, е все пак да се покоря.“? Не са ли тези думи в същия смисъл като тези на Петър, когато казва: „Как бих могъл да не бъда готов и склонен“? Само онези, които притежават такъв духовен ръст, наистина разбират истината.

На следващо място, нека разговаряме за заложбите на хората. Когато оценявате дали даден човек притежава заложби, погледнете дали той е способен да схване намеренията и отношението на Бог, когато му се случват неща в ежедневието, както и позицията, която трябва да заеме, и принципите, които трябва да следва, и отношението, което трябва да има. Ако си способен да схванеш всички тези неща, тогава ти имаш заложби. Ако това, което схващаш, няма нищо общо с всичко, което Бог е устроил за теб в реалния ти живот, тогава ти или нямаш заложби, или си с малки заложби. Как се появи истинският духовен ръст на Петър и Йов и как в крайна сметка те придобиха това, което придобиха, и пожънаха това, което пожънаха от вярата си в Бог? Те изобщо не разполагаха с това, на което вие се радвате днес. Вие винаги имате с кого да разговаряте за истината, винаги имате някого, който да ви предоставя ресурс, да ви подкрепя и да ви помага. Винаги имате кой да ви помага да проверявате нещата. Те нямаха нищо от това. Повечето от истините, които разбраха, бяха придобити от това, което бяха осъзнали, което бяха преживели, което постепенно бяха проумяли и през което бяха преминали в ежедневието си. Ето какво означава да имаш големи заложби. Когато хората не притежават такива заложби и нямат такова отношение към истината и спасението, те няма да търсят истината, нито ще внимават да практикуват истината във всичко. В резултат на това те не са способни да получат истината. След като чуят историите на Йов и Петър, повечето хора им завиждат. Но след като известно време им завиждат, те не приемат въпроса сериозно. Считат, че и те могат да кажат класическите думи на Йов и Петър, когато им се случи нещо, затова смятат, че тези неща са прости. Като ги разглеждаме сега, виждаме, че тези неща не са прости.

В Новия завет, освен четирите евангелия, най-широко застъпени са посланията на Павел. През същия период Павел и Петър вероятно бяха свършили приблизително една и съща работа, но репутацията на Павел беше много по-голяма от тази на Петър. Какво можем да видим от тези две ситуации? Можем да видим пътя, по който вървяха тези двама мъже. Много фрази от посланията на Павел бяха възприети като девизи от следващите поколения и всеки използваше известните поговорки на Павел, за да се мотивира. В резултат на това всички се озоваха на погрешен път, а мнозина дори тръгнаха по пътя на антихристите. За разлика от Павел, Петър рядко се изявяваше публично. В общи линии той не написа книги, не проповядваше дълбоки и загадъчни доктрини и не предлагаше високопарни лозунги или теории, за да поучава и помага на братята и сестрите по онова време, нито предлагаше възвишени теории, за да повлияе на бъдещите поколения. Той просто се стремеше да обича и да удовлетворява Бог по практически и реалистичен начин. Това е разликата между пътищата, по които двамата поеха. Накрая Павел пое по пътя на антихристите и погина, докато Петър пое по пътя на търсенето на истината и любовта към Бог и беше доведен до съвършенство. Като разглеждаме пътищата, по които те поеха, ти можеш да видиш какъв тип хора иска Бог, какъв тип хора не харесва, какви са разкриванията и проявленията на хората, които Бог не харесва, по какъв път вървят тези хора, какво отношение имат с Бог и към кои неща насочват вниманието си. Бихте ли казали, че Павел е имал заложби? На какво ниво са били заложбите на Павел? (На много добро ниво.) Чули сте толкова много проповеди, а все още не разбирате. Може ли заложбите на Павел да се считат за много добри? (Не, били са лоши.) Защо заложбите на Павел са били лоши? (Той не е познавал себе си и не е можел да възприеме Божиите слова.) Това беше така, защото не възприемаше истината. Той също беше чувал проповедите, произнесени от Господ Исус, и разбира се, през периода, в който работеше, имаше делото на Светия Дух. Тогава как така, когато свърши цялата тази работа, написа всички онези послания и пътува до всички онези църкви, той все още не разбираше нищо от истината и проповядваше само доктрина? Какъв тип заложби бяха тези? Лоши заложби. Нещо повече, Павел преследваше Господ Исус и арестува учениците Му, след което Господ Исус го порази с велика светлина от небето. Как подходи Павел към това велико събитие, което го сполетя, и как го разбра? Неговото разбиране беше различно от това на Петър. Той си помисли: „Господ Исус ме порази, аз съгреших, затова трябва да работя по-усърдно, за да се поправя, и след като достойнствата и недостатъците ми се уравновесят, ще бъда възнаграден“. Той познаваше ли себе си? Не се познаваше. Той не каза: „Противопоставих се на Господ Исус заради моята злонамерена природа, моята природа на антихрист. Противопоставих се на Господ Исус — в мен няма нищо добро!“. Той притежаваше ли такова познание за себе си? (Не.) И как записа това събитие в своите послания? Какво е беше неговото виждане по въпроса? (Той е чувствал, че е призован от Бог да върши работа.) Той вярваше, че Бог го е призовал, като го е осветил с велика светлина, и че Бог ще започне много да го оползотворява. Без да има и най-малки познания за себе си, той вярваше, че това е най-силното доказателство, че ще получи награда и венец, както и най-големият капитал, който може да използва, за да получи награди и венец. Освен това дълбоко в сърцето си почувства убождането от трън. Какъв беше този трън? Това беше болест, която Бог му даде като наказание за безумната му съпротива срещу Господ Исус. Как се справи с този проблем? Винаги имаше болест в сърцето си и си мислеше: „Това беше най-голямата грешка в живота ми. Не знам дали бог може да я прости. За щастие господ Исус пощади живота ми и ми повери да разпространявам евангелието. Това е добра възможност да се изкупя. Трябва да разпространявам евангелието с всички сили и може би не само греховете ми ще бъдат опростени, но и ще мога да получа венец и награди. Това би било прекрасно!“. Той обаче никога не можа да се отърве от този трън, който предизвикваше ужас в сърцето му. Винаги се тревожеше за това. „Как мога да поправя тази огромна грешка? Как мога да я отменя, така че да не се засегне перспективите ми или венеца, който се надявам да получа? Трябва да върша повече работа за господ, да платя по-висока цена, да напиша повече послания, да прекарвам повече време в тичане напред-назад, в битка със Сатана и в даване на красиво свидетелство“. Ето така подходи към въпроса. Изпитваше ли някакво съжаление? (Не.) Той не съжаляваше ни най-малко, още по-малко имаше каквото и да е познание за себе си. У него нямаше нито едно от тези неща. Това показва, че е имало проблем със заложбите на Павел и че той не е имал способността да възприеме истината. Отчасти заради човешката си природа и това, към което се стремеше, и отчасти заради заложбите си, той не можа да разбере тези неща, нито осъзна следното: „Човекът е твърде дълбоко покварен от Сатана. Човешката природа е твърде гнила, твърде нечестива. Природата на човека е природата на Сатана и антихристите. Това е в основата на Божието изкупление на човечеството. Човекът се нуждае от Божието изкупление. И така, как човекът трябва да дойде пред Бог, за да приеме Неговото изкупление?“. Той никога не изрече такива неща. Той изобщо не разбираше защо се съпротивляваше и заклеймяваше Исус. Макар че признаваше, че е главният виновник, той изобщо не размишляваше по въпроса. Той просто умуваше как би могъл да неутрализира такива тежки грехове, как би могъл да изкупи греховете си, да компенсира греховете си със достойни дела и накрая все пак да получи короната и наградите, които очакваше. Каквото и да му се случваше, той не можеше да разбере истината или Божиите намерения от нещата, които му се случваха. Той изобщо не разбираше Божиите намерения. Що се отнася до възприемането на истината, Павел беше най-лошият човек, така че можем да кажем, че заложбите на Павел бяха от най-лошите.

Могат ли хора с много малки заложби да разберат истината? (Не.) Могат ли хора, които не могат да разберат истината, да бъдат спасени? (Не.) Хората, които искат да бъдат спасени, трябва да са със задоволителни заложби. Те трябва да имат поне средни заложби и да нямат твърде малки заложби. Те трябва да постигнат разбиране на истината. Независимо от степента, в която могат да възприемат истината, те трябва поне да опознаят себе си въз основа на разбирането си за истината и да знаят как да практикуват истината. По този начин те могат да бъдат спасени. Защо казвам, че по този начин те могат да бъдат спасени? Когато можеш да свържеш нещата, които ти се изпречват на пътя в ежедневието, с истината и когато можеш да възприемаш нещата и да се отнасяш към тях въз основа на Божиите слова, тогава ще си способен да пренесеше Божиите слова в реалния си живот и на тази основа ще си способен да приемаш съда на Божиите слова, да бъдеш кастрен от Неговите слова, както и изпитанията и облагородяванията в Неговите слова. В противен случай, ако не разбираш истината, няма дори да си пригоден да приемеш съда, изпитанията и облагородяванията на Неговите слова. Преди да приемеш Божия съд и наказание, трябва поне да разбираш някои истини, да имаш отношение на покорство към Бог и да си се променил в някои отношения. Трябва също да знаеш с какво отношение, нагласа и гледна точка трябва да се отнасяш към Божиите дела. Всички тези неща включват истината. Не е вярно, че използването на прости религиозни лозунги, религиозни церемонии и правила за небрежно отношение към тези неща има някаква връзка с истината, нито простото извършване на добри дела е свързано с практикуването на истината. Не е толкова просто. По отношение на това, което знаеш, което преживяваш и което се случва около теб, трябва да знаеш в сърцето си принципите, които трябва да спазваш. Само по този начин се приобщаваш към истината. Освен това начинът, по който се отнасяш към нещата, които Бог те кара да правиш, начинът, по който се отнасяш към начина и отношението, с което Бог се отнася към теб, както и отношението и гледната точка, които възприемаш, трябва да включват истината. Само по този начин можеш да имаш навлизане в живота. В противен случай Бог няма да е способен да извърши никакво дело върху теб. Разбирате ли? (Разбираме.) Погледнете онези хора в религиите, които спазват правилата, говорят за доктрини и се преструват на добри. Техните действия изглеждат добре отвън, но защо Бог никога не върши делото Си върху тях? Защото нещата, които те правят, и всичките им добри дела не включват истината. Те са променили само поведението си, но това не включва промяна в нрава им. Това е така, защото не се съизмерват с Божиите изисквания и критерии. Все едно дете, което току-що е завършило основно училище, да иска да отиде направо в университета. Възможно ли е това? Абсолютно невъзможно е, защото то не е пригодно. Следователно, независимо дали говорим за пътя, по който вървят хората, или за тяхната човешка природа и заложби, те трябва да отговарят поне на условията, необходими за спасението. По-конкретно те трябва да разбират истината, да се отърват от покварения си нрав и да са способни истински да се покоряват на Бог.

Как да измерваме заложбите на хората? Подходящият начин за това е да разгледаме отношението им към истината и дали могат да я възприемат. Някои хора много бързо могат да усвоят някои специализирани умения, но когато чуят истината, се оплитат и задрямват. В сърцата си те стават объркани, нищо от чутото не прониква в тях, нито разбират това, което чуват — ето това са лоши заложби. Някои хора не се съгласяват, когато им кажеш, че заложбите им са лоши. Те смятат, че ако са високообразовани и знаещи, това означава, че имат добри заложби. Доброто образование показва ли високи заложби? Не показва. Как трябва да се измерват заложбите на хората? Те трябва да се измерват въз основа на степента на възприемане на Божиите слова и истината. Това е най-точният начин да се направи. Някои хора са сладкодумни и съобразителни и са особено умели в общуването с други хора, но когато слушат проповеди, никога не са способни да разберат каквото и да е, а когато четат Божиите слова, не ги възприемат. Когато разказват за свидетелството си за преживяване, те винаги изричат думи и доктрини, разкриват се като обикновени аматьори и предизвикват у другите чувството, че нямат духовно разбиране. Това са хора с лоши заложби. Компетентни ли са тогава такива хора да вършат работа за Божия дом? (Не.) Защо? (Липсват им истините принципи.) Точно така, това е нещо, което вече трябва да разбирате. Друг начин да се каже, че работиш за Божия дом, е да изпълняваш дълга си. Когато става въпрос за изпълнение на дълга, това включва истината, Божието дело, принципите на поведение и начините и методите на отношение към всички типове хора. Всички тези въпроси имат отношение към това дали хората могат да изпълняват дълга си по ефективен и задоволителен начин. Тези въпроси, свързани с изпълнението на дълга, включват ли истината? Ако включват истината, но ти не я разбираш и разчиташ само на дребнавата си хитрост, ще си способен ли да разрешаваш проблеми и да изпълняваш дълга си правилно? (Не.) Не. Дори нищо да не се обърка по някои въпроси, може да се окаже, че тези неща нямат нищо общо с истината и че са изцяло външни неща. Когато вършиш външни неща обаче, пак трябва да притежаваш принципи и да се справяш с тези неща по начин, който всички смятат за уместен. Да предположим, че от теб се иска да изпълниш съвсем сам нещо в съответствие с принципите, и докато го правиш, възниква неочаквана ситуация и ти не знаеш как да се справиш с нея. Смяташ, че трябва да действаш според опита си, но като действаш точно както те е научил опитът ти, просто прекъсваш и смущаваш това, което правиш, и объркваш всичко. Това не е ли грешка? Каква е причината за нея? Причината е, че нямаш чисто възприемане, че не разбираш истината и не схващаш принципите. Когато се сблъскаш с въпроси, свързани с истината и принципите, не си способен да се справиш с тях и избликва собствената ти воля. В резултат на това нанасяш вреда на работата на църквата и на интересите на Божия дом и се излагаш. Ефективно ли е да се справяте с проблемите въз основа на човешкия опит и методи? (Не.) Защо не е ефективно? Защото човешкият опит и методи не са истината и Божиите избраници няма да ги приемат. Ако винаги се справяш с проблемите, като използваш човешкия опит и методи, не означава ли това просто, че се мислиш за по-умен, отколкото си в действителност? Не е ли това надменно и самоправедно? Някои хора дори твърдят: „Не че не разбирам истината по този въпрос — разбирам я в сърцето си. Просто не съм се замислял достатъчно върху този въпрос. Ако положа повече усилия и обмисля въпроса по-внимателно, ще мога да се справя добре. В миналото, когато взаимодействах и се занимавах с невярващи, трябваше да използвам определени методи и средства. Божият дом обаче не позволява тези подходи, така че не знаех какво да правя. Просто се справих с въпроса по свой начин, така че не е изненадващо, че допуснах малка грешка“. Тези хора познават ли себе си? (Не.) Защо не познават себе си? Това няма ли нещо общо с истината? Те не търсят истината по този въпрос, а измислят начини да прикрият грешката си. Считат, че са допуснали грешка и са били небрежни само в поведението си. Не считат, че грешката им е свързана с истината или че е възникнала поради неразбирането на истината и поради факта, че действат въз основа на покварения си нрав. Ето какво означава да си с малки заложби. Когато се случват неща, тези хора винаги търсят причини и оправдания. Мислят, че просто са допуснали грешка. В първата си реакция не знаят, че трябва да търсят истината. Във втората си реакция все още не знаят, че трябва да търсят истината. И в третата си реакция все още не знаят, че трябва да търсят истината и да опознаят себе си. Ето какво означава да имаш много малки заложби. Независимо как ги напътствате, разобличавате и разговаряте с тях, те пак няма да осъзнаят кои истини принципи са нарушили и кои истини трябва да приложат на практика. Независимо как ги напътствате, те никога няма да осъзнаят тези неща. На тях им липсва дори най-малката способност да възприемат истината. Това означава да си с малки заложби. Независимо колко ясно разговаряш за истината, те няма да осъзнаят, че това е истината. Ще използват свои собствени причини и оправдания или ще кажат, че това е било просто грешка или заблуда, за да прикрият фактите. Те в никакъв случай няма да признаят, че са нарушили истината или че са разкрили покварения си нрав. Независимо какви грешки са допуснали, какъв покварен нрав са разкрили или колко покварени състояния са предизвикали, те никога няма да осъзнаят какъв всъщност е поквареният нрав, който са разкрили, камо ли каква е тяхната покварена същност. Нито пък знаят как да търсят истината или как да опознаят себе си по отношение на този въпрос. Те не знаят нищо за тези неща. Те са духовно вцепенени и нямат ни най-малко чувство за тези неща. Това е проявление на малките заложби.

Да приведем няколко примера, за да разговаряме малко за това как да оценим заложбите на даден човек. Казах например, че някои хора се мотаят и са нехайни при изпълнението на нещата. След като чуят това, хората с добри заложби веднага ще осъзнаят, че те също преживяват подобно състояние и че често преживяват такова състояние и отношение, когато не се чувстват добре физически или когато са негативни или мързеливи. Освен това в съзнанието им ще изплуват някои образи от моменти, в които са се мотаели или са действали нехайно при изпълнението на някои задачи. Ще сравнят себе си спрямо Божиите слова и ще признаят, че това, което Бог разобличава, е реалността на човешката поквара и че тя е свързана с покварения нрав на човека. По същия начин ще признаят, че Божиите слова са истината и ще ги възприемат по чист начин, без погрешни разбирания или без собствените си представи. Това означава да имаш добри заложби. Когато чуят тези слова, първата им реакция ще бъде да се съпоставят с тях. Те ще осъзнаят, че това е състояние, което те също преживяват, и ще свържат тези Божии слова със собствените си състояния и ежедневие. След това ще се впуснат в самоанализ, ще погледнат ясно това свое състояние и ще приемат, че Божиите слова са истината. Ето как реагират хората с добри заложби, когато чуят Божиите слова. На човек със средни заложби обаче не можеш просто да кажеш, че „се мотае“ и че е „нехаен“. Трябва директно да посочиш проблемите му, като разобличиш проявленията му и ги обединиш с нещата, които прави, като кажеш: „Ти често си объркан и не приемаш нещата на сериозно. Ти си просто нехаен, щом изпълняваш дълга си по този начин. Как може да не чувстваш това? Колко пъти съм ти го казвал? Това се нарича нехайно поведение и мотаене“. Посочи му проблемите по този начин. След като чуе това, той ще размисли над това как се е мотал и е действал нехайно. След като наистина размисли над това и стигне до осъзнаването му, ще признае грешките си и ще е способен да ги поправи. Това, което признава, обаче е нещо фиксирано, то е фиксирано състояние. Той може да приеме и да признае това, което казваш, само ако то се съобразява със собствените му фантазии. Това наричаме средни заложби. Работата върху хора със средни заложби изисква усилия и само ако говорите въз основа на факти, можете да ги убедите напълно. Какво е състоянието на хората, които притежават малки заложби? Как трябва да се подхожда към тях? Хората с малки заложби са простодушни и ниско интелигентни. Те не могат да прозрат нито една от ситуациите, с които се сблъскват, и не търсят истината. Ако хората не им казват нещата по ясен и директен начин, те сами не могат да ги разберат. Така че, когато говорите с хора с малки заложби, трябва да говорите по-ясно и директно, и да им давате примери. Трябва да говорите въз основа на факти и да повтаряте отново и отново. Това е единственият начин думите ви да имат някакво въздействие. Трябва да им говориш по следния начин: „Ти се мотаеш и си нехаен, когато изпълняваш дълга си по този начин!“. Каква ще бъде първата им реакция? „Аз ли? Аз ли се мотая? Още щом се събудя сутрин, започвам да мисля за неща, свързани с дълга ми, и първо тях свършвам. Когато изляза, също мисля как да ги свърша добре. Не се мотая и не действам нехайно. Полагам много усилия за тези неща!“. Първата им реакция ще бъде да отрекат казаното от теб. Те нямат осъзнатост и по принцип не съзнават, че изпълняват дълга си нехайно и се мотаят. Ще трябва да им обясниш какви са проявленията на мотаенето и нехайното поведение и да говориш по начин, който да ги убеди наистина, преди да приемат думите ти. Не им е лесно да признаят, че не са се справили добре или че са допуснали грешки по външни въпроси. Ако нещо включва истината, принципите на практикуване или Божия нрав, за хората с малки заложби е още по-трудно. Те няма да разберат нищо от това, което им казваш, и колкото повече говориш, толкова по-объркани и в неведение ще се чувстват и няма да искат да слушат повече. Това са хора с изключително малки заложби. Това е проявление на тяхната неспособност да достигнат до истината. При хората с малки заложби както и да разговаряш за истината, това е безполезно. Колкото и да се опитваш да им говориш, те не могат да разберат. Най-много да разберат някои доктрини и правила. Следователно не е необходимо да разговаряте за истината в големи подробности с хора с изключително малки заложби. Просто им кажете какво да правят по прост начин и ако те могат да се придържат към това, е доста добре. Хората с изключително малки заложби нямат никаква способност за възприемане, до такава степен, че никога няма да са способни да разберат истината, и от тях със сигурност не може да се изисква да достигнат нивото на действие според принципите. Ако нещо се случи точно пред тези хора и ти им обясниш всичко, те пак няма да са способни да го свържат със себе си. Ето какво наричаме малки заложби. Например, когато става въпрос за лъжа, вижте как реагират хората с добри заложби. Когато чуят други хора да говорят за това как са преодолели състоянията на лъжа и измама и как са се справили с тях, като говорят за своите състояния на лъжа и дават примери, хората с добри заложби ще се самоанализират и ще сравнят чутото със собствените си състояния. След това ще са способни да осъзнаят ситуациите, в които са лъгали, и какви намерения са имали, когато са действали по този начин. Въз основа на разкриванията в ежедневието си, чрез изследване на намеренията, мотивите и мислите си, хората с добри заложби ще са способни да открият кои от думите им са били лъжи и кои са съдържали измама. Когато слушат свидетелствата за преживяване на други хора, те могат да извлекат полза и да придобият нещо. Дори ако им говориш само за няколко принципа, те ще ги разберат и ще се научат да ги прилагат. След това ще възприемат тези думи като истините принципи, ще ги превърнат в своя собствена реалност и малко по малко ще променят себе си. След като човек със средни заложби чуе свидетелствата за преживяване на други хора, той ще е способен да види как очевидните случаи се отнасят до него самия, но няма да е способен да свърже със себе си по-малко очевидните неща или нещата в дълбините на сърцата на тези хора, които не са били изразени в думите им. Освен това те възприемат истините принципи малко по-повърхностно, като доктрини. Нивото им на възприемане е много по-лошо от това на хората с добри заложби. Що се отнася до хората с малки заложби, когато слушат свидетелствата на други хора, независимо колко внимателно тези други хора разнищват кои неща са лъжи и празни думи и кои са измамни състояния, те няма да са способни да ги свържат със себе си и няма да са способни да се самоанализират или да опознаят себе си. Тези хора не само че не разпознават собствените си лъжовни и измамни състояния, но дори считат себе си за много честни хора, които не могат да лъжат. Дори другите да ги лъжат и мамят, те не могат да разпознаят това и лесно се подлъгват. Още по-малко са способни да разберат истините принципи, за които са били в общение с другите. Липсва им и най-малката способност за възприемане. Това е проявление на малки заложби.

Кой от типовете хора с трите вида заложби, които току-що споменахме, може да постигне промяна в нрава? Какъв тип човек може да навлезе в истината реалност? (Хората с добри заложби.) Хората с добри заложби могат да навлязат в истината реалност малко по-бързо и по-дълбоко. Хората със средни заложби навлизат по-бавно и повърхностно. Хората с малки заложби изобщо не могат да навлязат. Това е разликата. Можеш ли да видиш как хората се различават един от друг? (Да.) В какво се изразяват техните разлики? Разликите им се крият в техните заложби и в отношението им към истината. Хората, които обичат истината и са с добри заложби, навлизат бързо в истината реалност и са способни да придобият живот. Хората със средни заложби са упорити и безчувствени. Навлизането им в истината е бавно и напредъкът им в живота също е бавен. Хората с малки заложби са не само глупави и надменни, но и слабоумни, с празни и тъпи лица. Те са с вцепенен дух, бавно реагират и бавно възприемат истината. Такива хора са лишени от живот, защото не разбират истината и не правят нищо друго, освен да говорят за доктрини, да скандират лозунги и да следват правилата. Тъй като не разбират истината, те не могат да навлязат в истината реалност. Има ли живот в тези, които не могат да навлязат в истината реалност? Те са лишени от живот. Когато нещо се случи на хора, лишени от живот, те следват собствената си воля и действат на сляпо, като един път се отклоняват в една посока, а друг път — в друга, нямат точен път на практикуване и винаги се чувстват нерешителни и безпомощни. Те представляват жалка гледка. През годините постоянно съм чувал някои хора да казват, че не знаят какво да правят, когато им се случи нещо. Как е възможно това, след като са слушали толкова много проповеди? Израженията им показват, че наистина са изгубени. Лицата им са безизразни и затъпели. Някои хора казват: „Как може да се твърди, че съм безчувствен? Аз съм много чувствителен към това, което е популярно в света. Знам как да използвам всички видове компютри, мобилни телефони и конзоли за игри. Вие сте тъпи и не знаете как да ги използвате. Как може заложбите ви да са толкова малки?“. Но тяхната малка частица интелигентност е само умение, малко съобразителност — тя не се брои за заложби. Ако ги помолиш да слушат проповед или да разговарят за истината, тези хора се разкриват: в душите си те са ужасно безчувствени. Колко безчувствени са те? От години вярват в Бог, но все още не са сигурни дали ще бъдат спасени и не могат да преценят това, нито са наясно от кой тип хора са. Ако ги попиташ какво мислят за своите заложби, ще кажат: „Моите заложби са малко по-лоши от добрите заложби, но много по-добри от средните заложби“. Това показва колко малки са техните заложби. Не е ли това малко глупаво? Хората с наистина малки заложби разкриват подобен вид глупост. Независимо за какво става дума, ако то включва истината или принципите, те няма да разберат нищо от него и няма да са способни да се издигнат до нивото му. Ето какво означава да си с малки заложби.

След като разговаряхме за тези неща, ще сте способни ли да оцените кои заложби са добри и кои заложби са малки? Ако можеш да разбереш кои заложби са добри и кои заложби са малки и ако можеш ясно да видиш собствените си заложби и своята природа същност, това ще ти помогне да опознаеш себе си. След като имаш ясна идея за собственото си място, ще имаш малко разум и ще си наясно със собствените си възможности. Няма да си склонен да станеш надменен и ще си по-непоколебим и спокоен, когато изпълняваш дълга си. Няма да си поставяш твърде високи цели и ще си способен да се занимаваш със същинската си работа. Когато хората не познават себе си, това причинява много неприятности. Какви неприятности? Макар че е очевидно, че заложбите им са средни, те винаги считат, че имат добри заложби, по-добри от другите. Винаги имат импулси в сърцата си и винаги искат да служат като водачи и да водят другите. Винаги имат такива неща в сърцата си, така че дали това ще се отрази на изпълнението на дълга им? Те постоянно са смущавани от тези неща, сърцата им не са спокойни и не могат да се успокоят. Не само че не могат да изпълняват добре дълга си, но вършат и някои глупави, срамнинеща и някои неразумни неща, които Бог ненавижда. Те имат толкова сериозни проблеми — може ли те да останат неразрешени? Определено не, тези хора трябва да потърсят истината, за да ги разрешат. Преди всичко трябва да се молят на Бог и да размишляват защо имат такива мисли, защо са толкова амбициозни и откъде идват тези неща. Ако само размишляват над тези неща по прост начин, ще са способни ли да проникнат в същността на проблемите? Категорично не. Те трябва да се молят на Бог и да четат Божиите слова, за да открият корена на проблемите — само тогава ще им бъде лесно да ги разрешат. Амбициите и желанията им могат да бъдат изкоренени само когато са се справили с покварения си нрав. Така ще са способни да изпълняват дълга си по практически начин и ще бъдат много по-изпълнителни. Вече няма да се перчат толкова много, няма да вярват, че са по-добри от всички останали или да се държат с чувство за превъзходство, и няма да се чувстват по-различни от другите. Този покварен нрав вече няма да ги притеснява и те ще станат много по-зрели. Най-малкото ще притежават достойно и праведно свято благоприличие. Само по този начин могат да бъдат сигурни, че ще живеят пред Бог. Когато хората вярват в Бог и идват в Божия дом, те трябва да притежават поне съвест и разум, за да могат да приемат истината. Ако са като невярващите, като неопитомените диви животни, те няма да са способни да дойдат пред Бог. Някои хора казват: „Какво толкова трудно има в това да дойдеш пред Бог? Аз често идвам пред Бог“. Не е лесно да дойдеш пред Бог. Трябва да имаш правилно отношение и покорно сърце пред Бог, за да бъдеш приет от Бог. Ако пред Бог дойдат хора, които са като зверове, Бог със сигурност ще ги мрази и ще се отвращава от тях. Следователно идването пред Бог не е нещо, което може да бъде постигнато чрез пожелателното мислене на хората. Не може да се каже, че Бог ще признае, че си дошъл пред Него само защото желаеш това. Правото да вземе решение по този въпрос е в ръцете на Бог. Ти ще дойдеш пред Бог само когато Бог те признае. Само когато имаш правилните намерения, когато търсиш истината и често се молиш на Бог, може да получиш просветлението на Светия Дух. Само тогава наистина си дошъл пред Бог. Ако Бог каже, че си невеж простосмъртен, че си неопитомено диво животно, ще ти обърне ли внимание? (Не.) Бог няма да ти обърне внимание, Той ще ти даде неща само на повърхностно ниво като малко благодат и няколко благословии. В истинския смисъл на думата ти няма да си способен да се приближиш наистина до Бог или изобщо да дойдеш пред Него. Така че, преди Бог да те признае за Свой последовател, ти трябва да направиш някои промени, за да стигнеш дотам, че Бог да те признае за член на Своя дом. Едва тогава Бог ще започне да изпитва твоя дълг и да изпитва всяка твоя дума и дело, всяка твоя мисъл и идея, само тогава Бог ще започне да върши делото Си върху теб. Преди да прекрачат вратата на Божия дом, някои от моделите на поведение и проявленията на хората, разкриванията на тяхната човешка природа, техните практики, техните мисли и идеи и тяхното отношение към Бог са отвратителни и противни на Бог. Ще хване ли Бог ръцете на хора, които намира за отвратителни и противни, ще ги въведе ли през вратата на Своя дом? (Няма да го направи.) Тогава защо някои хора от този тип се чувстват толкова доволни и щастливи? Откъде идва това чувство? От преструвките. Не е ли това малко лишено от разум? (Да.) Бог — Създателят — безусловно има критерии за избора на Своите последователи. Не е достатъчно хората просто да вярват. Бог харесва честните хора и Бог благославя хората, които искрено отдават всичко за Него. Бог използва онези, които могат да Го възхваляват и да свидетелстват за Него. Божиите критерии за хората са по-различни от човешките критерии. Когато избираш приятел, с когото да общуваш, трябва да се съобразиш с характера му, с това дали той отговаря на вкусовете ти, каква е личността му, дали има общи хобита с теб и какъв е външният му вид. Дори ти имаш критерии при избора на хора, та какво остава за Бог? Някои хора казват: „Какъв критерий използва Бог, за да избира хората? Толкова ли е трудно да се приближим до Бог? Толкова ли е трудно за хората да дойдат пред Бог и да влязат през вратата на Божия дом?“. Всъщност не е трудно, летвата не е висока, но има критерии. Първо, хората трябва да имат поне благочестиво отношение и да знаят мястото си. Освен това те трябва да се приближат до Бог с честно и чисто сърце. Също така те трябва да се държат със свято благоприличие във всичко, което правят и казват, и най-малкото трябва да притежават някои добри думи и дела, маниери и възпитание. Ако не отговаряш дори на тези основни условия, честно казано, Бог няма да ти обърне никакво внимание. Знаеш ли какво означава това? Когато става въпрос за някои хора, които вярват в Бог, погледнете какво правят, какво проявяват и какво разкриват. Защо те са толкова отвратителни и противни на Бог? Защото тези хора нямат никаква човешка природа, съвест и разум и нямат дори най-елементарно и основополагащо свято благоприличие. Такива хора искат Бог да ги води за ръка през вратата на Своя дом, но това е невъзможно. Само глупаци биха разпространявали евангелието сред такива хора, на които им липсва човешка природа. Някои хора носят тежък грим и оскъдни дрехи в ежедневието си. Те се обличат по още по-съблазнителен начин от танцуващите момичета сред невярващите. От личния им живот и от поведението им не можеш да видиш с какво се различават от невярващите. Когато са сред братята и сестрите, те съвсем очевидно изглеждат като невярващи и неверници. Външно такива хора може да изглеждат като истински вярващи. Може да са се отрекли от неща, може да са способни да изпълняват дълга си, а някои от тях може да не отстъпват, когато са изправени пред преследване и премеждия, но могат ли такива хора да приемат истината? Могат ли да приемат Божия съд и наказание? Въз основа на нещата, които изживяват, достойни и праведни хора ли са те? Честни хора ли са? Дали са хора, които обичат истината? Дали са хора, които искрено отдават всичко за Бог? Иска ли Бог такива хора? Категорично не. Това са невярващи хора, които са се промъкнали в Божия дом. Те са пред вратата на Божия дом и все още не са преминали през нея. Нещата, които правят за Божия дом, се изразяват в помощ и труд — те са приятели на църквата, но не са част от Божия дом. Бог не иска невярващи хора или диви животни. Има и някои хора, които въз основа на дългогодишната си вяра в Бог, малкото капитал, който притежават, и важния дълг, който са изпълнявали в миналото, използват положението си в Божия дом, като искат да контролират църквата и да имат цялата власт. Отношението на тези хора към Бог и към истината е отвратително за Бог. Въз основа на тяхната същност и на нещата, които се съдържат в дълбините на сърцата им, Бог не признава такива хора за членове на Своя дом. След като Бог не признава такива хора за членове на Своя дом, защо им позволява да работят в Неговия дом? Бог им позволява да помагат или да вършат временна работа. В процеса на помагане и извършване на временна работа, ако те наистина имат съвест и разум, ако могат да слушат, да се покоряват и да приемат истината, ако имат свято благоприличие и частица богобоязливо сърце и вършат нещата с искрено сърце, ако преминат през тези изпитания, Бог ще ги въведе в Своя дом и те ще станат членове на Божия дом. В този момент работата, която вършат, и това, което Бог им поверява, ще се превърнат в техен дълг. Това, което хората вършат пред вратата на Божия дом, не е изпълнение на дълг. Това е работа за Божия дом и помощ за него, а тези хора са полагащи труд.

Е, можете ли да прецените дали сте членове на Божия дом? Ако се съди по продължителността на времето, през което сте вярвали в Бог, тогава би трябвало да сте членове, но дали това е точен метод за оценяване? (Не.) Каква е основата за оценяване, която трябва да използвате? Тя се основава на това дали реагираш вътрешно по някакъв начин, когато чуеш истината, дали дълбоко в сърцето си се чувстваш виновен, укоряван и дисциплиниран, когато нарушаваш истината или се съпротивляваш и бунтуваш срещу Бог. Някои хора биват дисциплинирани под формата на рани, които се появяват в устата им, след като изрекат осъдителни думи. Други действат нехайно, не приемат нещата сериозно, затова Бог ги подлага на болест. Когато се споменат тези неща, ако тези хора почувстват угризение дълбоко в себе си и могат да се покаят — ако покажат тези проявления — то те са членове на Божия дом. Бог се отнася към тези хора като към членове на Божия дом, на Своето собствено семейство. Той ги наказва, дисциплинира, укорява и кастри. Ето какво е да си член на Божия дом. Когато отношението ти към Бог се промени и можеш да се покаеш, Бог също ще промени отношението Си към теб. Когато си навлязъл в живота и възгледите ти за нещата и посоката на живота ти са претърпели известни промени, а вярата и боязънта от Бог, които изпитваш в дълбините на сърцето си, постепенно са нараснали и са се преобразили, ти ще си станал част от Божия дом. Някои хора вярват в Бог от много години, но не са направили много в полза на Божия дом. Всъщност те са извършили немалко лоши неща. Те са лъгали и са мамили, вършили са нещата нехайно, действали са произволно и едностранно, крали са дарения, всявали са раздори, предизвиквали са прекъсвания и смущения и са рушили делото на църквата. Те са извършили много злосторничества, но никога не са се обвинявали. Сърцата им не изпитват угризение и те нямат ни най-малко чувство за вина. Това са хора, които стоят пред вратата на Божия дом. Хората от този тип винаги живеят пред вратата на Божия дом. Те не следват никакви принципи в това, което правят, и не се интересуват от Божиите слова или от истината. Те се съсредоточават единствено върху това да изпълняват задачи, да тичат напред-назад, да полагат усилия, усърдно да се самоизтъкват и да трупат лични активи. Действат нехайно, когато става въпрос за делото на църквата и техния дълг, лъжат и мамят Бог и дори подвеждат и контролират братята и сестрите. Не усещат и най-слаб укор или угризение, нито чувстват Божието дисциплиниране. Тези хора не са членове на Божия дом. Външно този тип хора показват голям ентусиазъм да тичат напред-назад и да отдават всичко, имат много вяра и с желание отдават всичко. Сякаш действително обичат истината, обичат Бог и желаят да практикуват истината. Въпреки това, щом се заслушат в проповедите, те задрямват, не могат да седят спокойно и се чувстват отблъснати. В сърцата си те си мислят: „Общението за тези неща не е ли само да се посочи състоянието на хората, да се каже на хората да опознаят себе си, след което да ги накара да разберат малко истина и накрая да постигнат покорство? Аз разбирам всичко това. Защо тогава трябва отново да се разговаря за него?“. Тези хора изобщо не обичат истината и дори и така изобщо не се упрекват и не получават никакво дисциплиниране, сякаш изобщо им липсват сърца. Всички тези хора са извън Божия дом. Те са невярващи. От момента, в който са приели Божието дело за първи път, до днес те никога не са признавали истински, че са сътворени същества и че Бог е техният Създател. Изобщо не приемат истината и не изпълняват дълга си с желание. Въпреки това, тъй като имат малко проницателен ум и известен ентусиазъм, в съчетание с амбицията им, те се съсредоточават върху това да тичат навсякъде и да вършат работа, за да спечелят възхищението на хората, и правят всичко това, за да могат да си извоюват позиция в Божия дом. Те си мислят: „Като изпълнявам тези задачи и тичам така напред-назад, аз съм си създал престиж и съм спечелил доверие на различни места. Подсигурил съм си позицията в църквата и където и да отида, братята и сестрите ме уважават. Достатъчно е да имам такава репутация сред братята и сестрите. Това означава, че имам живот. Що се отнася до това, как го определя Бог, няма нужда да съм много съвестен в това отношение“. Що за хора са тези? Строго погледнато, те са неверници. На какво основание се твърди това? Основанието е отношението им към истината и към Бог. Те никога не са се покаяли, не са опознали себе си и не са разбрали какво е да се покорят на Бог. Вместо това правят каквото си искат, занимават се с лични дела в името на изпълнението на дълга си и удовлетворяват собствените си желания и предпочитания. Те са вярвали в Бог в продължение на толкова години и са слушали толкова много проповеди, но нямат каквато и да е представа за истината и нямат представа, че вярата в Бог изисква човек да практикува истината. След като са слушали толкова много проповеди, те все още не са разбрали за какво всъщност става въпрос. Дълбоко в сърцата си те не смятат, че човекът е изключително покварен и че се нуждае от Божието спасение. Също така дълбоко в сърцата си те нямат истинско желание и копнеж за истината и за Бог. Това не е ли проблемно? (Така е.) Това е много проблемно. За тях Бог, истината и спасението са само реторика, просто вид довод или лозунг. Това е много проблемно.

Коя според вас е най-очевидната разлика между Павел и Петър? Павел работеше в продължение на много години, пътуваше, отдаваше всичко, даваше принос и понесе много страдание, но пътят, по който вървеше, не включваше истината, не включваше покорство към Бог, не включваше промяна на нрава и със сигурност не включваше спасение. Ето защо, независимо колко висока е репутацията на Павел, независимо колко много неговите писания са повлияли на бъдещите поколения, той не беше човек, който истински обича Господ Исус. Той нямаше истинско разбиране за Господ Исус, не признаваше Господ Исус за единствения истински Бог, а признаваше Господ Исус само за Божия Син, за обикновен човек. В резултат на това той нямаше истинско покорство към Господ Исус. Просто правеше всичко възможно да разпространява евангелието и да печели хора, да основава църкви и лично да им бъде пастир с надеждата да получи Божието одобрение, но Бог проучи внимателно сърцето на Павел и не го одобри. Петър, напротив, вършеше нещата тихо и сърцето му винаги беше изпълнено с това, което Господ Исус му беше казал. Той се стремеше да обича и да разбира Бог според изискванията на Господ Исус. През това време беше приел да бъде укоряван, кастрен и дори порицаван от Бог. Какви бяха думите, които Бог използва, за да порицае Петър? („Махни се от Мен, Сатана“ (Матей 16:23).) Точно така: „Махни се от Мен, Сатана“. Бог изрече такива думи, но тези думи не определиха изхода на Петър, те бяха просто порицание. Бог порица ли Павел, докато работеше? (Не.) От една страна, като се разгледат субективните фактори, Бог не го порица. От друга страна, от гледна точка на обективните фактори, Павел не прие истината, не потърси истината и изобщо не потърси пътя за получаване на спасение, затова не можеше да получи или да преживее тези неща. Делото, което Бог извърши върху него, беше да оползотвори службата му — ако може да полага труд до края, без да извърши някакво голямо зло, той можеше да остане като полагащ труд, ако обаче беше извършил някакво голямо зло, изходът щеше да бъде различен. Това е разликата. Петър, от друга страна, получи много дисциплиниране, укори и порицание от Бог. Отстрани изглежда, че Петър не беше в съгласие с Божиите намерения, заради което Бог беше недоволен, но през призмата на Божиите намерения подобен човек беше точно този, когото Той искаше и който Му бе угоден. Ето защо Бог непрекъснато го укоряваше и кастреше, така че малко по малко той растеше, навлизаше в истината и започваше да разбира Божиите намерения, като накрая постигна истинско покорство и истинска промяна. Това беше Божията любов и Божието спасение.

Сега ясно ли ви е в сърцата ви дали сте членове на Божия дом? Наистина ли сте влезли в Божия дом? Въз основа на това, за което разговарях току-що, можете ли да прецените? Можете ли да сте сигурни, че сте влезли през вратата на Божия дом и че сте членове на Божия дом? (Сигурни сме.) Добре е, че можете да сте сигурни. Това доказва, че вярата ви в Бог вече има основа и че сте пуснали корени в Божия дом. Онези, които нямат основа, са извън Божия дом и Бог не ги признава. Какво ще стане, ако свидетелстваш за Бог и казваш на другите, че си последовател на Бог и член на Църквата на Всемогъщия Бог, но Бог каже, че не те познава? Това би било проблем, нали? Това благословия или проклятие ще бъде за хората? Това не е добър знак. Затова, ако искаш да получиш Божието одобрение и да кажеш, че си истински вярващ в Бог, трябва да направиш някои неща, които са от полза за делото на Божия дом, да подготвиш някои добри дела, да обърнеш сърцето си към Бог и да имаш сърце, което почита Бог като велик. Едва тогава Бог ще те признае. Първо, трябва да промениш грешките във възгледите, нагласите и практиките си по отношение на Бог и на истината, както и погрешния път, по който си поел. Тези неща трябва да се променят. Това е основата. След това трябва да приемеш всички истини, изразени от Бог, и да изпълниш дълга си така, както Бог изисква. Когато тези неща бъдат постигнати, Бог ще бъде удовлетворен и ще те признае за Свой последовател. Второ, постепенно трябва да позволиш на Бог да те признае за истинско сътворено същество, което отговаря на критериите. Ако все още си извън Божия дом и Бог все още не те е признал за член на Своя дом, но казваш, че искаш да бъдеш спасен, това не е ли просто една глупава мечта? Сега вие сте преживели известно укоряване и дисциплиниране, имате Божията благодат и благословии и вярата ви в Бог има основа. Това е добре. Следващата стъпка е да сте способни да постигнете навлизане в живота въз основа на разбирането на истината, да превърнете тези истини в свой собствен живот и да ги изживеете, да ги приложите при изпълнението на дълга си и във всичко, което Бог ви е поверил. Тогава ще имате надежда за спасение. Повечето от вас не са с лоши заложби, всички можете да се смятате за хора със заложби на средно ниво. Има надежда за спасение, но всички вие имате някои недостатъци и грешки в човешката си природа. Някои от вас са мързеливи, други много се хвалят, трети са надменни, а четвърти са малко глупави, сковани и непримирими. Това са проблеми на нрава. За някои проблеми на човешката природа и нрава трябва да търсите истината чрез преживяване, да се самоанализирате и да приемете да бъдете кастрени, за да осъществите постепенна промяна и да постигнете преживяване и дълбочина по отношение на възприемането и разбирането на истината. По този начин малко по малко ще растете в живота. С живот човек има надежда. Без живот няма надежда. Притежавате ли живот сега? В сърцата си имате ли разбиране и преживяване на истината? Доколко и в каква степен се покорявате на Бог? Трябва да сте наясно с тези неща в сърцата си. Ако не сте наясно, а сте объркани, ще ви е трудно да растете в живота.

В църквата има хора, които смятат, че полагането на големи усилия или извършването на няколко рисковани неща означава, че са натрупали заслуги. Всъщност според действията им те наистина са достойни за похвала, но нравът им и отношението им към истината са отвратителни и противни. Те изобщо не обичат истината, а изпитват неприязън към истината. Това само по себе си ги прави отблъскващи. Такива хора са безполезни. Когато Бог вижда, че хората имат лоши заложби, че имат определени недостатъци и имат покварен нрав или същност, която Му се противопоставя, Той не се отвращава от тях и не ги държи далеч от Себе Си. Това не е Божието намерение и не е Неговото отношение към човека. Бог не мрази лошите заложби на хората, не мрази тяхната глупост и не мрази това, че имат покварен нрав. Кое е онова, което Бог най-много мрази у хората? То е, когато те изпитват неприязън към истината. Ако изпитваш неприязън към истината, тогава само заради това Бог никога няма да е доволен от теб. Това не подлежи на промяна. Ако изпитваш неприязън към истината, ако не обичаш истината, ако се отнасяш към истината с безразличие, презрение и надменност или дори я отблъскваш, съпротивляваш ѝ се и я отхвърляш — ако се държиш така, тогава Бог е напълно отвратен от теб и ти си негоден, не подлежиш на спасяване. Ако действително обичаш истината в сърцето си, а просто донякъде си със слаби заложби, нямаш достатъчно проницателност, глуповат си и често допускаш грешки, но не си злонамерен, а просто си извършил някои глупости, ако в сърцето си желаеш да чуеш Божието общение за истината и в сърцето си копнееш за истината, ако се отнасяш към истината и Божиите слова искрено и с копнеж и можеш да цениш и обичаш Божиите слова, то това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Дори и понякога да си малко глупав, Бог все пак те харесва. Бог обича копнеещото ти за истината сърце и обича искреното ти отношение към истината. Затова Бог е милостив към теб и винаги ти дава благодат. Той не взема под внимание ограничените ти заложби или глупостта ти, нито взема под внимание твоите прегрешения. Тъй като отношението ти към истината е искрено и пламенно, а сърцето ти е вярно, то предвид верността на сърцето ти и това твое отношение, Той винаги ще бъде милостив към теб и Светият Дух ще върши делото Си у теб, и ти ще имаш надежда за спасение. От друга страна, ако в сърцето си си непреклонен и угаждаш на себе си, ако изпитваш неприязън към истината, никога не обръщаш внимание на Божиите слова и на всичко, което е свързано с истината, и си враждебен и презрителен от дълбините на сърцето си, тогава какво е Божието отношение към теб? На омраза, отвращение и несекващ гняв. Кои две характеристики са очевидни в праведния Божи нрав? Изобилна милост и дълбок гняв. Думата „изобилна“ в „изобилна милост“ означава, че Божията милост е толерантна, търпелива и снизходителна и че тя е най-голямата любов — ето какво означава „изобилна“. Тъй като хората са глупави и с ограничени заложби, Бог трябва да действа така. Ако ти обичаш истината, но си глупав и със слаби заложби, Бог се отнася с изобилна милост към теб. Какво включва милостта? Търпение и толерантност. Бог е толерантен и търпелив към твоето невежество, Той ти дава достатъчно вяра и толерантност, за да те подкрепя, да ти предоставя ресурс и да ти помага, за да можеш малко по малко да разбереш истината и постепенно да съзрееш. На каква основа се гради това? Гради се върху основата на любовта и копнежа към истината, както и върху искреното отношение към Бог, Неговите слова и истината. Това са основните модели на поведение, които трябва да се проявяват у хората. Ако някой обаче в сърцето си изпитва неприязън към истината, отвращава се от нея или дори мрази истината, ако никога не се отнася сериозно към истината и винаги говори за собствените си постижения, за това как е работил, колко преживяване има, през какво е преминал, как Бог го цени и му е поверил велики задачи — ако говори само за тези неща, за уменията си, постиженията си и талантите си, като винаги се изтъква, и никога не разговаря за истината, не свидетелства за Бог или не разговаря за разбирането, придобито от преживяването на Божието дело или от познанието си за Бог, то той не изпитва ли неприязън към истината? Ето как се проявява неприязънта към истината и липсата на любов към нея. Някои хора казват: „Как могат да слушат проповеди, ако не обичат истината?“. Дали всеки, който слуша проповеди, обича истината? Някои хора просто отбиват номера. Те са принудени да се преструват пред другите от страх, че ако не участват в живота на църквата, Божият дом няма да признае вярата им. Как Бог определя това отношение към истината? Бог казва, че те не обичат истината, че изпитват неприязън към истината. В техния нрав има едно нещо, което е най-пагубно, по-пагубно дори от надменността и измамността, и това е, че изпитват неприязън към истината. Бог вижда това. Като се има предвид праведният Божи нрав, как се отнася Бог към такива хора? Той изпитва гняв към тях. Ако Бог изпитва гняв към някого, понякога Той го укорява или го дисциплинира и наказва. Ако човек не се противопоставя умишлено на Бог, Бог ще бъде толерантен, ще чака и ще наблюдава. Поради ситуацията или други обективни причини Бог може да използва този неверник, за да Му служи. Но веднага щом средата го позволява и моментът е подходящ, такива хора ще бъдат изхвърлени от Божия дом, тъй като те не са годни дори да служат. Такъв е Божият гняв. Защо Бог е толкова дълбоко разгневен? Това изразява изключителната омраза на Бог към онези, които изпитват неприязън към истината. Дълбокият Божи гняв показва, че Той е определил изхода и крайната цел на подобни хора, които изпитват неприязън към истината. В коя категория поставя Бог тези хора? Бог ги поставя в лагера на Сатана. Тъй като изпитва гняв към тях и е отвратен от тях, Бог затваря вратата за тях, не им позволява да стъпят в Божия дом и не им дава възможност да бъдат спасени. Това е едно от проявленията на Божия гняв. Бог ги приравнява към Сатана, към мръсните демони и злите духове, към неверниците, а когато настъпи подходящият момент, Той ще ги отстрани. Това не е ли един от начините за справяне с тях? (Така е.) Ето какъв е Божият гняв. И какво ги очаква, след като бъдат отстранени? Ще могат ли някога отново да се наслаждават на Божията благодат, на Божиите благословии и на Божието спасение? (Не.) Хората в Епохата на благодатта често казваха нещо подобно: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Повечето хора могат да разберат смисъла на тези думи. Това е емоцията и отношението на Бог при спасяването на поквареното човечество. Как обаче Бог спасява човечеството? Дали спасява цялото човечество, или само част от него? Коя част спасява Бог и кои хора изоставя? Повечето хора не могат да вникнат в същността на този въпрос. Те могат да говорят на хората само за доктрини „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Има твърде много хора, които казват това, но те изобщо не разбират Божието намерение. Всъщност Божието намерение е да спаси само хората, които обичат истината и които могат да приемат Неговото спасение. Хората, които изпитват неприязън към истината и отказват да приемат Божието спасение, са онези, които отричат Бог и Му се съпротивляват. Бог не само няма да ги спаси, но и накрая ще унищожи тези хора. Макар че вярващите в Бог знаят, че Неговата любов е безкрайна, необятна, несравнима и могъща, Бог не желае да даде тази благодат и любов на онези, които изпитват неприязън към истината. Бог няма да даде любовта и спасението Си на тези хора даром. Това е Божието отношение. Онези, които изпитват неприязън към истината и не приемат Божието спасение, са като просяци, търсещи храна — когото и да молят за храна, в сърцата си те не само не уважават своите благодетели, но и им се подиграват и ги мразят. Дори предпочитат да задигнат вещите на своите благодетели за себе си. Дали благодетелите биха желали да дадат храна на такъв просяк? Категорично не, защото те не са действително за съжаление, а по-скоро са твърде противни. Какво е отношението на благодетеля към подобен човек? По-скоро би дал храна на куче, отколкото на просяк като този. Такива са истинските му чувства. Според вас що за хора са тези, които изпитват неприязън към истината? Те ли са онези, които се съпротивляват и противопоставят на Бог? Те може и да не се съпротивляват открито на Бог, но тяхната природа същност е да отричат Бог и да Му се съпротивляват, което е равносилно на това открито да кажат на Бог: „Не ми харесва да слушам това, което Ти казваш, не го приемам и понеже не приемам, че Твоите слова са истината, не вярвам в Теб. Вярвам в този, който ми е изгоден и полезен“. Това отношение на невярващи ли е? Ако това е твоето отношение към истината, не се ли държиш открито враждебно спрямо Бог? И ако ти си открито враждебен към Бог, дали Бог ще те спаси? Няма да го направи. Това е причината за Божия гняв към всички, които отричат Бог и Му се съпротивляват. Същността на подобни хора, хора, които изпитват неприязън към истината, е същност на враждебност към Бог. Бог не третира хората, които имат такава същност, като хора. В Неговите очи те са врагове и дяволи. Той никога не би ги спасил. Накрая те ще бъдат потопени в бедствие и унищожени. Какво ще кажете — ако просяк яде храната на своя благодетел и го ругае и осмива, подиграва му се и дори напада своя благодетел, ще го намрази ли благодетелят? Със сигурност. Каква е причината за тази омраза? (Просякът не само че не е благодарен на своя благодетел за това, че му е дал храна, но и вместо това му се подиграва, осмива и напада благодетеля си. Подобен човек няма абсолютно никаква съвест или разум, нито има човешка природа.) Какво отношение трябва да има благодетелят към този просяк? Благодетелят би трябвало да си вземе обратно нещата, които първоначално е дал на просяка, и след това да го изгони. По-скоро би трябвало да нахрани кучетата или дивите животни с тези неща, отколкото да ги даде на този просяк. Това е последствието, което просякът сам си е навлякъл. Има причина, поради която Бог е толкова дълбоко разгневен срещу даден човек или даден тип хора. Тази причина не се определя от предпочитанията на Бог, а от отношението на този човек към истината. Когато човек изпитва неприязън към истината, това несъмнено е пагубно за постигането на неговото спасение. Това не е нещо, което може или не може да бъде простено, не е някакво поведение или нещо, което се разкрива в него мимолетно. Това е природата същност на човека и Бог най-много се отвращава от такива хора. Ако от време на време разкриваш покварата на неприязън към истината, въз основа на Божиите слова трябва да изследваш дали това разкриване се дължи на твоята антипатия към истината или на липса на разбиране на истината. Това изисква търсене и изисква Божието просветление и помощ. Ако твоята природа същност е такава, че изпитваш неприязън към истината, и никога не приемаш истината, и си особено отвратен от нея и враждебен към нея, тогава има проблем. Ти със сигурност си зъл човек и Бог няма да те спаси.

Каква е разликата между невярващите и онези, които вярват в Бог? Дали е просто разлика в религиозните убеждения? Не. Невярващите не признават Бог, и по-специално те не могат да приемат истината, изразена от Бог. Това доказва, че всички невярващи изпитват неприязън към истината и мразят истината. Факт ли е например, че човекът е сътворен от Бог? Това истината ли е? (Да.) Тогава какво е отношението на хората, които вярват в Бог, когато го чуят? Те признават и вярват в това безусловно. Те приемат този факт, тази истина, като основа на вярата си в Бог — ето какво означава да приемаш истината. Това означава да приемеш от дълбините на сърцето си факта на сътворяването на човека от Бог, да се радваш, че си сътворено същество, да приемаш с готовност напътствието и върховенството на Бог и да признаеш, че Бог е твоят Бог. А какво е отношението на онези, които не вярват в Бог, когато чуят: „Човекът е сътворен от Бог“? (Те не приемат и не признават това.) Освен че не го признават, каква е тяхната реакция? Те дори ще ти се подиграват, ще правят всичко възможно, за да се опитат да използват това срещу теб, ще ти се присмиват и надсмиват, ще те гледат с презрение и ще се гаврят с тези думи и с този факт. Дори могат да възприемат отношение на подигравка, сарказъм, презрение и враждебност към всички, които признават тези думи. Това не означава ли, че те изпитват неприязън към истината? (Да, така е.) Мразиш ли такива хора, когато ги видиш? Какво си мислиш? Ти разсъждаваш така: „Човекът е сътворен от Бог. Това е факт. Това е безспорна истина. Ти не приемаш това, не признаваш своя произход, ти си истински неблагодарен, безсъвестен и коварен. Ти наистина си подобие на Сатана!“. Това ли си мислиш? (Да.) И защо мислиш така? Дали мислиш така само защото това твърдение не им харесва? (Не.) А какво предизвиква възникването на такава нагласа на неприязън у теб? (Това се дължи на отношението им към истината.) Гневът ти нямаше да бъде толкова голям, ако те уважаваха тези думи като обикновени думи, като теория или религиозно убеждение. Но когато виждаш, че у тях възниква отвращение, антагонизъм и презрение, когато виждаш, че излизат с думи, с отношение и с нрав, които опорочават това твърдение за истината, се ядосваш. Така ли е? Макар че някои хора не вярват в Бог, те уважават чуждата вяра и не се опитват да оборват въпросите на вярата, изказани от другите. Ти не изпитваш неприязън към тях или отвращение от тях, дори можеш да се сприятелиш и да живееш в мир с тях. Няма да станете врагове. Всъщност има малък брой невярващи, с които можете да се разбирате. Макар че те не могат да приемат истинския път и да станат членове на Божия дом, все пак вие можете да се разбирате с тях и да имате отношения с тях. Те имат поне съвест и разум. Не плетат интриги срещу теб и няма да ти забият нож в гърба, така че можеш да общуваш с тях. Към онези, които се опитват да оборят истината — които изпитват неприязън към истината — изпитваш гняв в сърцето си. Би ли могъл да бъдеш приятел с тях? (Не.) Освен че не би могъл да бъдеш приятел с тях, какво друго мислиш за тях? Ако те помолят да избереш как да се отнасяш към тях, как би се отнасял към тях? Би им казал: „Човекът е сътворен от Бог. Това е факт, това е истината и колко велико и свято нещо е това! Ти не само не приемаш това, но се опитваш и да го обориш — ти наистина нямаш съвест! Ако Бог ми даде такава власт, бих те проклел, бих те поразил, бих те превърнал в пепел!“. Такова ли е твоето чувство? (Да.) Това е чувството за справедливост. Но когато виждаш, че те са дяволи, разумно би било да ги пренебрегнеш, да стоиш далече от тях. Когато говорят с теб, е добре просто да се правиш, че си съгласен с тях. Това е мъдрото нещо, което трябва да направиш. Дълбоко в себе си обаче знаеш, че ти и тези хора вървите по различни пътища. Те никога не биха могли да имат вяра в Бог, абсолютно никога няма да приемат истината. Дори да вярваха в Бог, Той нямаше да ги иска. Те отричат Бог и Му се съпротивляват, те са зверове, те са дяволи, те не следват същия път като нас. Онези, които имат истинска вяра в Бог, не желаят да общуват с дяволи. Те са добре, когато не виждат дяволи, но когато ги видят, веднага им се съпротивляват. Сърцата им ще се чувстват спокойни само ако никога не виждат дяволи. Някои хора винаги говорят за делата на Божия дом с невярващи дяволи. Това са най-глупавите хора. Те не правят разлика между вътрешни и външни хора, те са заблудени глупаци, които изобщо нищо не разбират. Може ли Бог да спаси хора, които са способни на такива нелепости? Категорично не. Хората, които винаги имат отношения с дяволи, са неверници. Те определено не са от Божия дом и рано или късно ще трябва да се върнат при Сатана. Някои хора не могат да разпознаят кой е брат и сестра и кой е невярващ. Това са най-обърканите хора. Те разказват на неверниците и дяволите за делата на Божия дом. Това е като да хвърляш бисери пред свинете и да даваш на кучетата това, което е свято. Тези неверници и дяволи са като свинете и кучетата, те спадат към зверовете. Ако обсъждаш с тях делата на Божия дом, ще изглеждаш глупав. След като чуят това, те небрежно ще клеветят Божия дом и истината. Ако направиш това, ще разочароваш Бог и ще имаш дълг към Бог. Делата на Божия дом никога не трябва да се обсъждат с неверници и дяволи. Хората се дразнят, съпротивляват се и не желаят да общуват с онези, които не харесват истината, които изпитват неприязън към истината или клеветят истината, а как мислите, че се чувства Бог? Божият нрав, Божията същност, това, което Бог притежава и представлява, Божият живот и Божията същност, които Той разкрива, са все истини. Човек, който изпитва неприязън към истината, без съмнение е човек, който се противопоставя на Бог и е враг на Бог. Това е нещо повече от въпрос на несъответствие на Бог. Божият гняв е безмерен към такива хора.

Сега всички вие имате някаква основа и можете да се считате за членове на Божия дом. Трябва усърдно да се стремите към истината и в процеса на изпълнение на дълга си постоянно да изследвате собствените си думи и дела, да изследвате различните си състояния и да се стараете да постигнете известни промени в нрава си. Това е нещо ценно. Тогава наистина ще сте способни да дойдете пред Бог. Най-малкото, трябва да накараш Бог да те приеме. Ако не можеш да достигнеш нивото на Йов и нямаш качествата, които биха накарали Бог лично да се обзаложи със Сатана, за да те изпита, поне можеш да живееш в Божията светлина чрез своите действия и поведение и Бог ще се грижи за теб, ще те закриля и ще те признае за един от Своите последователи и за член на Своя дом. Защо е така? Защото откакто си признал Бог и си повярвал в Него, постоянно търсиш как да следваш Божия път. Тъй като Бог е доволен от твоето поведение и от твоята искреност, Той те въведе в Своя дом, за да получиш обучение, да бъдеш кастрен и да приемеш Неговото спасение. Каква голяма благословия! Започвайки като човек извън Божия дом, който не знаеше нищо за Бог или за истината, ти прие първото Божие изпитание и след като го издържа, лично Бог те въведе в Своя дом, доведе те пред Себе Си, повери ти поръчение, подреди ти дълг, който да изпълняваш, и ти позволи да изпълняваш някакъв човешки дълг в рамките на Божия план за управление. Макар че това е някаква незабележима работа, все пак ти имаш Божията грижа и закрила и си получил обещание от Бог. Тази благословия е достатъчно голяма. Ще оставим настрана коронясването и награждаването в идния свят и ще говорим само за това, на което хората могат да се наслаждават в този живот — това са истините, които чуваш, благодатта, милостта, грижата и закрилата на Бог, на които се наслаждаваш, дори различните видове дисциплиниране и укоряване, които Бог ти дава, както и предоставянето на ресурс за всички тези истини, които Бог дава на човека — кажи Ми, колко получаваш ти? Накрая освен че ще разбереш тези истини, Бог ще те спаси напълно от лагера на Сатана, така че да се превърнеш в човек, който познава Бог, който притежава истината като свой живот и който е полезен в Божия дом. Не е ли голяма тази благословия? (Голяма е.) Това е Божието обещание. След като Бог те въведе в Своя дом, Той ти казва: „Ти си благословен. С влизането си в църквата имаш надеждата да бъдеш спасен“. Може би не си наясно какво се случва, но всъщност Божието обещание вече ти е дадено. В същото време Бог върши всички тези неща, за да изпълни това обещание — предоставя истината, кастри те, дава ти дълг и ти възлага поръчения — така че животът ти да расте малко по малко и ти да се превърнеш в човек, който се покорява на Бог и който почита Бог. Получиха ли вече хората това обещание? Все още има много път, който трябва да се извърви до деня на постигането и изпълнението му. Всъщност някои от вас вече са го получили, а други имат решимост, но все още не са го получили. Зависи от това дали имате решимостта да схванете това обещание и дали сте способни да го изпълните. Всичко, което Бог прави, се дава на хората стъпка по стъпка, в подходящото време и с подходящата мярка. Никога не стават грешки, затова не трябва да се притесняваш, че си глупав, че си с малки заложби, че си млад или че вярваш в Бог от скоро. Не позволявай на тези обективни причини да повлияят на твоето навлизане в живота. Независимо какво казва Бог, първо, то позволява на хората точно да опознаят и да оценят действителния си духовен ръст и действителните си заложби, и да опознаят собствените си възможности. Второ, в положителен аспект то дава на хората по-дълбоко разбиране на истината и им позволява да навлязат в истината реалност и да изпълняват добре дълга си, така че да удовлетворят Божиите намерения. Това са целите на Божиите слова. Постигането на тези неща всъщност е много просто. Стига да имаш сърце, което обича истината, няма да срещнеш трудности. Коя е най-голямата трудност за хората? Това е, че изпитват непризън към истината и че изобщо не обичат истината. Това е най-голямата трудност. Това е проблем на природата им. Ако не се покаеш истински, това може да доведе до неприятности. Ако изпитваш неприязън към истината, ако винаги клеветиш истината и я презираш, ако имаш такава природа, няма да се промениш лесно. Дори да се промениш, трябва да се види дали Бог е променил отношението Си. Ако това, което правиш, може да промени отношението на Бог, тогава за теб все още има надежда да бъдеш спасен. Ако не можеш да промениш отношението на Бог и дълбоко в сърцето Си Той отдавна изпитва неприязън към твоята същност, тогава за теб няма надежда за спасение. Затова трябва да се изследвате. Ако си в състояние, в което изпитваш неприязън към истината и се съпротивляваш на истината, това е много опасно. Ако често проявяваш такова състояние, ако често изпадаш в такова състояние или ако по принцип си такъв тип човек, това е още по-голям проблем. Ако понякога си в това състояние, в което изпитваш неприязън към истината, първо, това може да се дължи на малкия ти духовен ръст. Второ, самият покварен нрав на човека съдържа такъв вид същност, който неизбежно поражда това състояние. Това състояние обаче не представлява твоята същност. Понякога мимолетна емоция може да предизвика състояние, което да те накара да изпиташ неприязън към истината. Това е само временно. То не е причинено от твоя нрав същност, който изпитва неприязън към истината. Ако е временно състояние, то може да бъде обърнато, но как да го обърнеш? Трябва незабавно да дойдеш пред Бог, за да потърсиш истината в този аспект и да станеш способен да признаеш истината, и да се покориш на истината и на Бог. Тогава това състояние е преодоляно. Ако не се справиш с него и го оставиш да продължи, ти си в опасност. Например някои хора казват: „Така или иначе, аз имам малки заложби и не мога да разбера истината, затова ще спра да се стремя към нея, а и не е нужно да се покорявам на Бог. Как е възможно Бог да ми даде такива заложби? Бог не е праведен!“. Ти отричаш Божията праведност. Не означава ли това, че изпитваш неприязън към истината? Това е отношението на изпитване на неприязън към истината и проявление на изпитването на неприязън към истината. Има контекст зад появата на това проявление, така че е необходимо да се справиш с контекста и с първопричината за това състояние. След като се справиш с първопричината, твоето състояние ще изчезне заедно с нея. Някои състояния са като симптом, например кашлица, която може да е причинена от настинка или пневмония. Ако излекуваш настинката или пневмонията, кашлицата също ще се подобри. Когато се справиш с първопричината, симптомите изчезват. Но някои състояния на изпитване на неприязън към истината не са симптом, а тумор. Първопричината за болестта е вътрешна. Може да не си способен да забележиш някакви външни симптоми, но щом болестта се прояви, тя е фатална. Това е много сериозен проблем. Такива хора никога не приемат или не признават истината или дори постоянно клеветят истината, подобно на невярващите. Дори никога да не произнасят такива думи, в сърцата си те продължават да клеветят, отхвърлят и опровергават истината. Независимо коя истина — дали себеопознаването и признаването на покварения нрав, приемането на истината, покоряването на Бог, това да не правиш нищо по нехаен начин или да бъдеш честен човек — те не приемат, не признават или не обръщат внимание на нито един аспект на истината или дори отхвърлят и клеветят всички аспекти на истината. Това е нравът на човек, който изпитва неприязън към истината, той е вид същност. До какъв изход води тази същност? Да бъдеш отритнат и отстранен от Бог, а след това да погинеш. Последствията са много сериозни.

Помогна ли ви днешното общение за тези неща? (Да. Знам какво са добри заложби и малки заложби, имам някакво реално разбиране за собствените си заложби и мога точно да се преценя, когато ми се случи нещо. Няма да бъда надменен и самоправеден, а ще изпълнявам дълга си по практически начин.) Независимо за какъв аспект на истината разговаряме, той ще бъде полезен за вашето навлизане в живота. Ако можете да възприемете тези думи и да ги включите във вашето ежедневие, тогава казаното от Мен не е било напразно. Всеки път, когато разбирате малко от истината, вие ще бъдете по-точни в действията си и пътят ви ще се отвори малко по-широко. Ако знаете малко истини и нямате ясно разбиране за действителния си духовен ръст и действителните си заложби, винаги ще бъдете неточни във вършенето на нещата, винаги ще се надценявате и ще се оценявате твърде високо и ще вършите нещата въз основа на представи и фантазии, но без да знаете, като вместо това ще си мислите, че действате въз основа на истината. Ще считате тези представи и фантазии за истини принципи. Отклонението в нещата, които вършите, ще бъде изключително голямо. Ако тези човешки представи, фантазии, знания и познания взимат надмощие в сърцата на хората, те няма да търсят истината. Ако истината заеме второ, трето или дори последно място в сърцето ти, тогава кое е това, което има власт над теб? Това е сатанинският ти нрав и човешките представи, философии, знания и познания. Тези неща имат върховенство над теб, така че делото, което Бог извършва върху теб, няма да бъде ефективно. Ако Божиите слова и истината не са се превърнали в твой живот вътре в теб, тогава ти все още си далеч от това да бъдеш спасен. Ти не си стъпил на пътя на спасението. Мислиш ли, че Божието сърце не е разтревожено? Колко милост трябва да прояви Бог към теб, за да те постави на пътя на спасението? Ако можете да избягате от традиционната култура и знания и от сатанинската философия, ако се научите да оценявате всички тези неща с истината въз основа на Божиите слова, да използвате истините принципи като критерии за наблюдение на нещата и ако изпълнявате добре дълга си, тогава наистина ще се превърнете в човек с истината реалност, в човек със способността да живее самостоятелно. В момента вие не сте на това ниво, все още имате да извървите дълъг път. Вие имате само малко живот и все още трябва да живеете според Божията милост, любов и търпимост. Това означава, че вашият духовен ръст е твърде малък. Ако ти се даде задача, ще си способен ли да я изпълниш самостоятелно? Би ли могъл да свършиш тази задача добре? Ако оплескаш нещата, това означава, че се съпротивляваш на Бог и го опозоряваш. Ако свършиш половината от задачата си, но след това тръгнеш да се забавляваш, това не показва ли, че си малко нестабилен? Това показва, че не си надежден работник и че не вършиш задачата си както трябва. Винаги ще имаш нужда от хора, които да те следят и надзирават, ако трябва да изпълниш дълга си. Някои хора на 30 и 40 години все още имат този характер. За тях всичко е свършено. Те няма да постигнат нищо в живота си. Ако си на 20 години и вярваш в Бог едва от две-три години, може да ти бъде простено, че си човек с малък духовен ръст. Нестабилност, ненадеждност, винаги да трябва да бъдеш обгрижван, закрилян, да ти се напомня, да бъдеш увещаван и напътстван от Бог, винаги да имаш нужда да се наслаждаваш на тези видове Божия благодат, да живееш, като разчиташ на тези видове благодат, и да си неспособен да се справиш без нито едно от тези неща, това означава да си с твърде малък духовен ръст. Вие сега сте в това състояние. Ако нещата не са ви напълно обяснени, понякога ще допускате грешка и ще оплескате задачата си. Ако нещо дребно не ви е обяснено, ще се отклоните, което създава постоянна тревога за другите. Външно всички вие сте възрастни, но всъщност нямате много живот в душите си. Макар че имате волята и искреността да изпълнявате дълга си, а имате и някаква истинска вяра, вие разбирате твърде малко от истината. При изпълнението на дълга си вие изцяло разчитате на Божията благодат, благословии, напътствие и напомняния, за да продължите напред. В противен случай нищо няма да се получи. И така, кой аспект на Божия праведен нрав се проявява във вас? Неговата безмерна милост и, разбира се, това е принципът на Божието дело. Защо все още не сте се насладили на Божиите изпитания и облагородявания? Защото не притежавате такъв духовен ръст. Вие имате твърде малък духовен ръст, разбирате твърде малко от истината, не можете да проникнете в същината на нищо, обърквате се, когато срещнете трудности, не знаете откъде да започнете, винаги карате хората да се тревожат и, независимо от това какъв дълг изпълнявате, други хора трябва да ви учат да го правите стъпка по стъпка, което изисква твърде много усилия от страна на другите. Всичко трябва да ви бъде обяснено напълно и повторено повече от веднъж, в противен случай няма да се получи добре. Обикновени неща трябва да се казват по два-три пъти, но след известно време вие забравяте и се налага да се повтарят още няколко пъти. Що за човек е това? Това е объркан човек, който не влага нито сърцето, нито ума си в това, което прави, и който е непригоден да полага труд. Могат ли такива хора да разберат истината? Определено не е лесно за тях да разберат истината, защото заложбите им са толкова малки и те не могат да се издигнат до нивото на истината. Някои хора имат малък духовен ръст, но могат да научат нещо, след като го направят веднъж, два или три пъти. Ако могат да възприемат, да разберат и да схванат истината, след като са чули общение за истината, те са хора със заложби. Не е голям проблем да имаш заложби, но да имаш малък духовен ръст. Това е свързано само с дълбочината на преживяване на тези хора и е пряко свързано с дълбочината на тяхното разбиране на истината. След повече преживявания и по-дълбоко разбиране на истината, духовният им ръст ще порасне естествено.

2 март 2019 г.