Първо ще изслушаме един химн на Божиите слова: „Следвайте Божиите слова и не можете да се изгубите“.

1  Бог се надява, че можете да ядете и пиете независимо, винаги да живеете в светлината на Божието присъствие и никога в живота си да не се отклонявате от Божиите слова. Едва тогава можете да се наситите с Божии слова. Във всяка твоя дума и дело Божиите слова със сигурност ще те водят напред. Ако наистина се доближиш до Бог до такава степен и постоянно общуваш с Бог, тогава нищо, което правиш, няма да завърши с объркване или да те остави да се чувстваш в неизвестност. Определено ще си способен да имаш Бог до себе си, винаги ще си способен да действаш в съответствие с Божието слово.

2  С всеки човек, събитие и нещо, с което се сблъскаш, Божието слово ще ти се яви по всяко време, като те напътства да действаш според Неговите намерения и да следваш словото Му във всичко, което правиш. Божието слово ще те води напред във всяко твое действие, никога няма да се заблудиш и ще си способен да живееш в нова светлина, с още повече и по-ново просветление. Не можеш да използваш човешки представи, за да обмисляш какво да правиш. Трябва да се покориш на напътствието на Божието слово, да имаш ясен ум, да си безмълвен пред Бог и да размишляваш повече. Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.

3  Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.

(Божието общение)  

Току-що прозвуча химнът „Следвайте Божиите слова и не можете да се изгубите“. След като изслушахте този химн, придобихте ли някаква светлина или пътища на практикуване? От кои слова получихте вдъхновение и светлина? „Следвайте Божиите слова и не можете да се изгубите“ — правилни ли са тези слова? Истината ли са? (Да.) Кои стихове от този химн намираш за особено полезни за твоето преживяване в реалния живот? Започни да четеш от следния стих: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Кои стихове в този откъс предлагат път на практикуване? Кои от тях са принципи на практикуване за справяне със ситуации в реалния живот, които Бог е предал на човека? Можете ли да ги откриете? Във вестниците, списанията и различните книги, които хората четат, има части, които те смятат за достойни за внимание. Кои са тези части? Това са частите, от които хората се интересуват, които хората смятат за най-важни и които предоставят важна информация, която хората трябва да знаят в ежедневието си. Така че кои части от този откъс от Божиите слова са достойни за внимание? В кои части са посочени изискванията, които Бог има към хората? Кои от тях съдържат принципите, които Бог е определил за хората, за да ги практикуват и спазват, когато се сблъскват със ситуации в ежедневието си? Можете ли да видите кои са тези части? (Не много добре.) Прочетете отново откъса. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Разбирате ли значението на всеки ред в този откъс? (Да.) Този откъс е написан с прости думи, които са лесни за разбиране. Той не е абстрактен. Лесно е да се разбере буквалното значение на тези думи, така че какъв е принципът, който се съдържа в тях? Можете ли да го откриете, когато четете тези слова? Какво представлява принципът? Ако говорим по-общо, Божиите слова и истини са принципи. Казано по този начин обаче, това звучи доста празно и дори малко абстрактно. За да сме по-конкретни, принципът представлява пътят и критерият на практикуване, който даден човек трябва да има, когато прави нещо. Именно това наричаме принцип. В такъв случай какъв е принципът в този откъс? За да сме точни, този откъс съдържа един път на практикуване. Бог вече е казал на хората как да практикуват и как да действат, когато ги сполети нещо. Прочетете отново откъса и се вслушайте внимателно в словата. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Всички прочетохте този откъс три пъти. Направи ли ви той някакво впечатление? След като го прочетохте три пъти, чувствате ли нещо по-различно, отколкото когато слушате този химн, без да му обръщате голямо внимание както обикновено? (Да.) Какви принципи на практикуване можете да откриете и възприемете в този откъс? Какъв аспект на истината посочва Бог тук? Този аспект на истината е свързан с един принцип на практикуване, но какъв точно е принципът тук? Какъв вид реални въпроси засяга той? Първото изречение засяга реален въпрос — в него се говори за неща, които не разбирате. Тези неща, които не разбирате, включват въпроси, свързани с истината, вашето практикуване, промяната на нрава, проблеми, свързани с вашата сфера на работа и личните състояния, които преживявате, докато изпълнявате дълга си, както и въпроса как да разпознавате същността на хората и т.н. Такива неща действително се случват около теб и ти си ги виждал и чувал. Ти обаче не разбираш същността на тези въпроси или истините, които те засягат, а още по-малко познаваш пътя на практикуване и принципите, които са свързани с него. Естествено, не познаваш и Божиите намерения по въпроса, както и други подобни неща. Когато човек не разбира, не познава или не прозира тези неща, те се превръщат в най-големите му трудности и трябва да бъдат преодолени въз основа на Божиите слова — „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог“. Има много неща, които не разбираш — както неща във външния свят, така и неща в Божия дом. Понеже не разбираш тези неща, какво трябва да направиш? Първо, трябва да търсиш истината и да видиш какво е казано в Божието слово и какви истини принципи могат да се открият там. Трябва внимателно да размишляваш, като четеш Божиите слова няколко пъти. Първо, открий реалността на истината, а после разбери какво изисква Бог от теб. След това определи принципите на практикуване на истината — по този начин ще ти е лесно да разбереш истината. Това е процесът на четене на Божиите слова, за да се търси истината. Можеш ли да разбереш това, което казах? (Да.) Бог е подредил твоята среда, както и хората, събитията и нещата около теб. И така, какво е Божието отношение към това? Можете да го видите в Божието слово. Бог ти казва да не проявяваш нетърпение относно решенията, да не прибързваш да определяш нещата, да не отсъждаш, нито да правиш каквито и да било преценки. Защо е така? Защото ти все още не разбираш това събитие, което Бог е подредил за теб. Когато Бог ти казва да не прибързваш, какво означава това? Означава, че това събитие се е случило, че Бог го е изложил пред теб и те е поставил в тази среда, а Божието отношение е много ясно. Бог ти казва: „Не бързам да те накарам да разбереш напълно какво се случва в тази ситуация. Не бързам да те накарам незабавно да отсъдиш, да дадеш своето заключение или да предложиш някакъв вид решение за нея“. Този въпрос ти е непознат и не го разбираш, той е нещо, с което никога преди не си се сблъсквал, и е урок, който все още не си научил, а освен това нямаш познание, придобито от преживявания, или инструкция относно него и изобщо не си го преживявал преди, така че Бог не бърза да предложиш отговор. Някои хора питат: „След като Бог е подредил тази среда, защо не бърза да види резултатите от нея?“. В това се крие също така и Божието намерение. Божията цел при подредбата на средата не е да те накара бързо да стигнеш до теоретично съждение или заключение за нея. Бог иска да преживееш такава среда и събитие и иска да разбереш хората, събитията и нещата, които се съдържат там, за да можеш да си научиш урока как да се покориш на Бог. След като придобиеш такова разбиране и лично преживяване, това събитие ще има смисъл за теб и ще ти носи голямо значение и стойност. В крайна сметка, след като преживееш това нещо, придобитото от теб няма да бъде една теория, нито понятие, нито фантазия, нито съдене, нито дори познание, придобито от преживявания, или поука, извлечена от човека, а лично преживяване от първа ръка и истинско познание за него. Това познание ще бъде близо до истината или ще е в съгласие с истината. Чрез преживяване на такива неща ще си способен да видиш, че Божието отношение към човека е много ясно и изразено по лесен за възприемане начин. От гледна точка на Бог, Той не настоява да дадеш бързо своя отговор или да връчиш своя отзив. Бог иска ти да преживееш тази среда. Това е Неговото отношение. И тъй като това е Божието отношение, Той има изискване и критерий за човека. Този критерий е принцип, който хората трябва да практикуват. Какво представлява принципът на практикуване? Това е подходът, методът и средствата, които прилагаш, когато се сблъскаш с определено събитие. Когато разбереш Божието намерение и отношение във връзка с дадено събитие, трябва да приложиш на практика Божиите изисквания. А какво изисква Бог от теб? Бог каза: „Не проявявай нетърпение относно решенията“. Това „не проявявай нетърпение относно решенията“ има предистория. Защо тогава Бог поставя такова изискване и критерий за човека? Наясно ли сте с този въпрос? Така е, защото ти си обикновен човек. Ти не си свръхчовек, мисленето ти е такова на нормален човек. Ти си най-обикновен човек. Независимо дали ще доживееш до четиридесет, петдесет или дори осемдесет години, винаги ще продължаваш да израстваш. Не оставаш завинаги такъв, какъвто си се родил. Твоите сегашни преживявания, познание, придобито от преживявания, разбиране, нещата, които виждаш и чуваш, житейските ти преживявания и т.н. — всичко това, заедно с всички неща, които знаеш и разбираш в сърцето и ума си — всички те са съвкупност от резултати от дългогодишно шлифоване. Това се нарича нормална човешка природа. Това е процесът на нормално човешко израстване, определен за човека от Бог, и е израз на нормална човешка природа. Така че, когато попаднеш на нещо, което не разбираш, на нещо непознато за теб, Бог не изисква от теб да дадеш бърз отговор и да реагираш на него много бързо, все едно си робот. Тъй като роботът въвежда цялата информация в паметта си наведнъж, когато го попиташ за отговор, той го дава след едно търсене — стига отговорът да може да бъде намерен в паметта му. Това не е същото като при нормалните хора. Дори когато вече са преживели нещо, не е задължително то да е запазено в паметта им. Що се отнася до хората, само нещата, свързани с нормалната човешка природа, като например познание, придобито от преживяване, преживявания, житейско преживяване и истинско познание от първа ръка, ги отличават от свръхчовеците, роботите и човешките същества със специални сили.

Бог е посочил изисквания и критерии за хората, основани на това, от което се нуждаят и което трябва да притежават хората с нормална човешка природа, и е посочил път на практикуване. Какъв е този път на практикуване? Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш. Това ти казва, че е безполезно да се втурваш да намираш решения. Защо е така? Ти си просто един обикновен човек. Макар че може да имаш малко познание, придобито от преживявания, и разбиране от предишните си преживявания, ако същото нещо се повтори в бъдеще, не е задължително да можеш да схванеш напълно Божиите намерения, да практикуваш в пълно съответствие с истината или да получиш отлични оценки. Това е още по-малко вероятно, когато става въпрос за неща, които не разбираш, така че при тези обстоятелства трябва още по-малко да бързаш да намериш решение. Какво се казва на хората в напътствието да не проявяват нетърпение относно решенията? Смисълът е хората да разберат нормалната човешка природа. Нормалната човешка природа не е изключителна, необикновена или специална. Цялото човешко разбиране, познание, придобито от преживявания, разпознаване и възприемане на различни неща, както и човешките възгледи за същността на различните типове хора, се постига чрез преживяване на различни среди, хора, събития и неща. Това е нормалната човешка природа. В нея няма нищо свръхестествено и тя е летвата, която никой човек не може да прескочи. Ако желаеш да излезеш извън тези закони, които Бог е създал за човека, това не би било нормално. От една страна, това само би показало, че не знаеш какво е нормална човешка природа. От друга страна, би разкрило прекомерната ти надменност и непрактичност. Бог е казал на хората да не проявяват нетърпение относно решенията на това, което не разбират. Тъй като ти си нормален човек, необходимо е Бог да подреди повече видове среда за теб, за да можеш да преживяваш, да разбираш и да разпознаваш човешката поквара, която се показва в тях, а също и да разбираш Божиите намерения чрез тези хора, събития и неща. Ето това трябва да правят хората с нормална човешка природа. И така, какъв път на практикуване може да се открие в „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“? (Не проявявай нетърпение относно решенията.) Когато човек се сблъска с някаква ситуация и не може да я прозре или разбере, когато никога преди това не се е сблъсквал с нея или не си е мислил за нея, и когато му е невъзможно дори да си представи как да реши този въпрос, като се осланя на човешките представи, какво трябва да направи? Какъв е принципът, който Бог изисква? (Не проявявай нетърпение относно решенията.) Бог е поискал това от теб, така че как трябва да практикуваш? С каква нагласа трябва да подхождаш към такива неща? Когато хората, които притежават нормална човешка природа, се сблъскват с неща, които не могат да прозрат, не могат да разберат и за които нямат преживяване, или дори със ситуации, в които са напълно безпомощни, те трябва първо да възприемат подходящо отношение и да кажат: „Не разбирам, не мога да прозра и нямам преживяване за такъв вид неща, нито знам какво да правя. Аз съм просто един обикновен човек, така че това, което мога да постигна, си има граници. Няма нищо срамно в това да не си способен да прозреш или да разбереш някои неща и със сигурност няма нищо срамно да ти липсва преживяване за тях“. Когато осъзнаеш, че няма нищо срамно в това, приключен ли е въпросът? Ще бъде ли решен проблемът? Да не се тревожиш, че ще си навлечеш срам, е само едно разбиране и отношение, което хората могат да възприемат към подобни неща. Това не е същото като да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания. Така че как може човек да практикува в съответствие с Божиите изисквания? Да кажем, че си мислиш: „Никога преди не съм преживявал подобно нещо и не мога да го прозра. Не знам какво означава Божията подредба на такава среда или какъв изход цели да постигне. Не знам и какво е отношението на Бог. Следователно не виждам нужда да се безпокоя за това. Просто ще го оставя да следва естествения си път и няма да му обръщам внимание“ — какво мислите за подобно отношение? Това ли е отношението, с което се търси истината? Това ли е отношението, с което се практикува в съответствие с Божиите намерения? Това ли е отношението, с което се следва Божието слово? (Не.) Когато се сблъскат с подобна ситуация, други хора си мислят: „Не мога да прозра или да разбера този въпрос, а и никога преди не съм го преживявал. Никога не съм учил за това в университета. Имам магистърска степен, докторска степен и дори съм работил като професор — ако аз не мога да разбера това, кой изобщо би могъл? Няма ли да е твърде неловко да позволя всички да разберат, че не мога да прозра това и нямам преживяване за него? Няма ли всички да ме гледат отвисоко? Не, не мога да кажа, че това е нещо, което не мога да прозра. Трябва да кажа: „Относно подобни въпроси се обърнете към Божието слово, търсете и ще намерите отговора“. Предпочитам да умра, отколкото да призная, че не мога да прозра или да разбера този въпрос“. Какво мислите за това отношение? (Не е добро.) За кого се мисли този човек? Мисли си, че е светец, че е съвършен човек. Мисли си: „Наистина ли може да има неща, които аз като достоен студент в университета, виден учен, притежател на магистърска и докторска степен, голяма и известна личност, да не мога да разбера или да прозра? Невъзможно! А дори и да имаше такова нещо, едва ли някой от вас би могъл да го разбере, така че това не е проблем. Дори и да не можех да прозра такова нещо, със сигурност нямаше да ви позволя да разберете това. „Не мога да го прозра“, „не разбирам“, „не мога“ — такива думи никога не трябва да излизат от устата ми!“. Що за човек е това? (Надменен човек.) Това е надменен и самонадеян човек, на когото му липсва разум. Ако този тип човек прочете словата „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“, ще придобие ли път на практикуване? Ще получи ли искра на вдъхновение? Ако не получи, четенето на тези слова ще е било съвсем напразно за него. Тези слова са написани ясно и са лесни за възприемане. Защо тогава не може да ги разбере? Всички тези години, които си прекарал в изучаване и научаване на думи, са били безполезни. Ако не можеш дори да разбереш тези прости и ясни слова, значи наистина не те бива за нищо!

Нека сега отново да погледнем какъв път на практикуване се съдържа в словата „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. На първо място, трябва да възприемеш нагласата да не проявяваш нетърпение относно решенията, а вместо това първо да осъзнаеш какво могат да постигнат вродените ти способности, да осъзнаеш какво е нормална човешка природа и да разбереш какво има предвид Бог, когато говори за нормална човешка природа. Трябва да разбереш какво наистина има предвид Бог, когато казва, че не иска хората да са свръхчовеци или изключителни, необикновени индивиди, а просто иска те да са обикновени хора. Първо трябва да разбереш тези неща. Безполезно е да се преструваш, че знаеш неща, които не разбираш. Колкото и да се преструваш, че е обратното, пак няма да ги знаеш. Дори и да можеш да заблудиш всички останали, няма да можеш да измамиш Бог. Когато те сполетят такива неща, ако не ги разбираш, тогава просто кажи, че не ги разбираш. Трябва да имаш искрено отношение и благочестиво сърце и да позволиш на хората около теб да видят, че има неща, които не знаеш и които не можеш да прозреш, неща, които не си преживявал преди, и че си просто един обикновен човек, който не се различава от останалите. В това няма нищо срамно. Това е проявление на нормална човешка природа и ти трябва да приемеш този факт. След като приемеш този факт, какво следва? Кажи го на всички с думите: „Никога досега не съм преживявал това нещо, не мога да го прозра и не знам какво да правя. Аз съм същият като вас, макар че е възможно да ви превъзхождам в една област: видях светлината и намерих пътя на практикуване в Божиите слова, имам надежда и знам как да практикувам“. Къде се крие тази надежда? Тя се крие в Божиите слова: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“. Това означава да приемаш въпроса присърце и от време на време да го поставяш пред Бог, за да търсиш по него. Трябва да приемеш въпроса в сърцето си, да го преобразиш в нещо като задължение за теб да разбереш истината и Божието намерение в него и да го превърнеш в своя отговорност, посока и цел на твоето търсене. Ако практикуваш по този начин, ще дойдеш пред Бог, ще си способен да разрешиш проблема си и ще си навлязъл в реалността на тези слова. Как конкретно трябва да практикуваш това? Трябва да дойдеш пред Бог, за да се молиш и да търсиш, а освен това трябва да намериш възможности да споделяш този въпрос, докато разговаряш на сбирки, и да беседваш и размишляваш върху него с всички останали. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“ Сърцето ти трябва да е искрено и истинско. Не бива просто да претупваш всичко или да действаш по нехаен начин и трябва да си сериозен за нещата, които казваш. Трябва да поемеш бремето по отношение на този въпрос и да носиш със себе си сърце, което изпитва глад и жажда за праведност, иска да разбере Божието намерение по този въпрос и да прозре до същността на въпроса, като същевременно желае да преодолее проблемите и объркването, пред които са изправени хората, когато се сблъскват с този въпрос, както и проблеми като собствения ти покварен нрав или различни анормални състояния. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“ Това е цялостен път на практикуване, който Бог е посочил на човека. Какво виждаш в този стих? Че Божията цел при подредбата на дадена среда за човека е от една страна да позволи на хората да преживяват различни неща по многобройни начини, да извлекат поуки от тях, да навлязат в различните истини реалности, които се съдържат в Божието слово, да обогати преживяванията на хората и да им помогне да придобият по-всеобхватно и многостранно разбиране за Бог, за самите себе си, за своята среда и за човечеството. От друга страна, Бог иска хората да поддържат нормална връзка с Него, като устройва за тях някои специални видове среда и прави подредби за някои специални поуки. По този начин хората идват по-често пред Него, вместо да живеят в безбожно състояние, като казват, че вярват в Бог, но действат по начин, който няма нищо общо с Бог или истината, което ще доведе до неприятности. Следователно в средата, подредена от Бог, хората всъщност са доведени неохотно и пасивно пред Бог от самия Бог. Това показва колко внимателно е отношението на Бог. Колкото по-малко разбиране имаш по даден въпрос, толкова повече трябва да имаш богобоязливо и благочестиво сърце, и трябва често да идваш пред Бог, за да търсиш Божиите намерения и истината. Когато не разбираш нещо, се нуждаеш от Божието просветление и напътствие. Когато се сблъскваш с неща, които не разбираш, трябва да молиш Бог да работи повече върху теб. Това е Божието грижовно внимание. Колкото повече идваш пред Бог, толкова по-близо до Него ще е сърцето ти. И нима не е вярно, че колкото по-близо до Бог е сърцето ти, толкова повече ще живее в него Той? Колкото повече Бог е в сърцето на човека, толкова по-добри ще са стремежът му, пътят, по който върви, и състоянието в сърцето му. Колкото е по-близка връзката ти с Бог, толкова по-лесно ще е за теб да идваш често пред Него, за да предлагаш искреното си сърце, и толкова по-автентична ще стане вярата ти в Бог. В същото време животът, действията и поведението ти ще бъдат сдържани. Как възниква такава сдържаност? Тя възниква, когато хората често се молят на Бог, търсят истината и приемат Божията внимателна проверка. Това е най-важното нещо. И така, в какъв контекст и при какви условия може човек да приеме Божията внимателна проверка? (Когато има нормална връзка с Бог.) Точно така, когато има нормална връзка с Бог. Ако имаш нормална връзка с Бог, няма ли това да означава, че Бог е в сърцето ти и че си много близо до Него? Това ще означава, че Бог винаги има място в сърцето ти и че Бог заема много важно място в сърцето ти. В резултат на това винаги ще мислиш за Бог, ще мислиш за Божието слово, ще мислиш за Божията идентичност и същност, ще мислиш за Божието върховенство и ще мислиш за всичко, което е свързано с Бог. Ако използваме един народен израз, сърцето ти ще прелива от Бог и Бог ще заема много високо място в сърцето ти. Ако сърцето ти е изпълнено с Бог, тогава ще имаш нормална връзка с Него, ще си способен да приемеш Божията внимателна проверка, а в същото време ще имаш и богобоязливо сърце. Само тогава ще си способен да действаш сдържано. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог“ е просто изречение, но съдържа много смислови пластове. То съдържа Божиите намерения за човечеството и отношението, с което Бог изисква от хората да действат, като същевременно предава изискванията, които Бог поставя пред човечеството. И така, какви са Божиите изисквания към човечеството? Да не се предаваш, да не бягаш и да не приемаш безразлично отношение към нещата, които те сполетяват. Какво трябва да направиш, ако си изправен пред нещо, което не разбираш и не можеш да прозреш, или което не можеш да победиш, или което дори те прави слаб? Не проявявай нетърпение относно решенията. Бог не принуждава рибата да живее на сушата. Бог никога не изисква от хората да правят неща, които са извън обсега на човешките способности. Това, което Бог би поискал да направиш, и нещата, които Той изисква от теб, са все неща, които могат да бъдат постигнати, достигнати и изпълнени от хора с нормална човешка природа. Следователно Божиите изисквания и критерии за човека не са ни най-малко празни или нереалистични. Божиите изисквания към човека не са нищо повече от критерий, който обхваща това, което могат да постигнат хората с нормална човешка природа. Ако винаги следваш фантазиите си и искаш да бъдеш по-добър, по-висш и по-способен от другите, ако винаги искаш да надминаваш другите, значи си разбрал погрешно Божия замисъл. Надменните и самоправедни хора често са такива. Бог казва да не проявявате нетърпение относно решенията, Той казва да търсите истината и да действате с принципи, но надменните и самоправедните хора не обмислят внимателно тези Божии изисквания. Вместо това те настойчиво се опитват да изпълняват нещата с прилив на сила и енергия, да правят нещата по спретнат и красив начин и за миг да задминат всички останали. Искат да са свръхчовеци и отказват да са обикновени хора. Нима това не означава да вървиш срещу законите на природата, която Бог е отредил на човека? (Да.) Те очевидно не са нормални хора. Липсва им нормална човешка природа и са твърде надменни. Пренебрегват изискванията, които са в обхвата на нормалната човешка природа, отредена от Бог за човечеството. Пренебрегват критериите, които могат да достигнат хората с нормална човешка природа, отредена от Бог за човечеството. Затова те презират Божиите изисквания и смятат: „Божиите изисквания са твърде скромни. Как може вярващите в Бог да са нормални хора? Те трябва да са някакви изключителни хора, индивиди, които надминават и превъзхождат обикновените хора. Трябва да са велики и прочути личности“. Те пренебрегват Божиите слова, като си мислят, че макар Божиите слова да са правилни и да са истината, те просто са твърде прости и обикновени, затова пренебрегват словата Му и гледат на тях отвисоко. Но точно в тези нормални и обикновени слова, толкова презирани от тези така наречени свръхчовеци и велики личности, Бог посочва принципите и пътищата, които хората трябва да спазват и да практикуват. Божиите слова са толкова искрени, обективни и практически. Те изобщо не поставят високи изисквания към хората. Всички те са неща, които хората могат и трябва да постигнат. Стига хората да имат поне малко нормален разум, не бива да се опитват да се носят в облаците, а вместо това трябва да приемат Божиите слова и истината здраво стъпили на земята, да изпълняват добре дълга си, да живеят пред Бог и да смятат истината за принцип на своето поведение и действия. Те не бива да са крайно амбициозни. От стиха „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“ хората трябва да разберат още повече, че Божиите слова са истината и че истините са принципите, които хората трябва да практикуват. За кого се отнася тук думата „хората“? Отнася се за нормалните хора, които имат нормална рационалност и нормална преценка, които обичат положителните неща и които разбират какво е обективно, какво е практическо, какво е обичайно и какво е обикновено. Отделете малко време, за да се насладите на словата „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“. Макар това да са прости, обикновени слова, те описват нещо, което хората, притежаващи разума на нормалната човешка природа, би трябвало да са способни да правят, а също така са и истината принцип, който даден човек с нормална човешка природа най-много би трябвало да практикува, когато се сблъсква с трудности в реалния си живот. Те са истината, от която най-много се нуждаят хората, които притежават разума на нормалната човешка природа. Те съвсем не са празни думи. Вие многократно сте пели и слушали тези обикновени слова, но никой от вас не се е отнасял към тях като към истини, които да обмисли внимателно и за които да разговаря старателно. По този начин сте позволили на тези безценни слова да ви се изплъзнат. Всъщност тези слова съдържат Божиите намерения, Божието подсещане и наставление за хората, и Божиите изисквания към хората. Те съдържат толкова много. Хората са безсърдечни и ирационални и се отнасят към тези слова като към обикновени думи. Не ги ценят, не размишляват върху тях, нито ги практикуват, а кои ще са тези, които накрая ще страдат заради това и ще са губещи? Самите хора. Нима това не е поука?

Много е лесно за нормалните хора да практикуват изискванията, посочени от Бог в настоящия откъс. В това практикуване няма нищо трудно или изтощително и то е ефективно. В крайна сметка то може да ти даде възможност постепенно да израстваш и да напредваш. Разбира се, след като приложиш на практика принципа „не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“, ще постигнеш напредък по отношение на истината, промяната в нрава, разбирането, което придобиваш от преживяването на различни среди, и т.н. Колко чудесни са тези слова! Ако хората имат разум и прилагат тези слова на практика, тогава под напътствието и насоката на Божиите слова те ще научат какви са Божиите намерения, когато Той подрежда различни видове среда. След определен период от време те накрая ще могат да берат плодовете на отплатата, да придобият преживяване и да започнат да разбират истината в тези видове среда. Когато береш плодовете на такава отплата, ще знаеш защо Бог е подредил дадената среда, какви са Божиите намерения и какво Бог иска да придобият хората от тях. Освен това всички обиколни пътища, по които поемат хората, спънките, които преживяват, изопачените разбирания, които таят, нереалистичните идеи, които притежават, представите за Бог и противопоставянето на Бог, които са възникнали в тях, и т.н. постепенно ще бъдат разобличени и разкрити, докато преживяват тази среда. Независимо дали тези неща са положителни или негативни, необходим е период на преживяване, за да се види и разбере ясно това, което се разобличава и разкрива чрез средата. По този начин се изпълнява истинското значение на Божиите слова „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. Тоест, когато Бог подрежда нещо, което не можеш да прозреш или разбереш, и което не си преживявал преди, нещата, които Бог иска да разбереш, да придобиеш и лично да преживееш от тази ситуация, не могат да бъдат постигнати само за ден-два. Едва след известно време и с Божията насока, просветление и напътствие на всяка крачка ще можеш постепенно да придобиеш разбиране и ще стигнеш до резултати. Не е както хората си го представят, не можеш да разбереш всичко изведнъж в изблик на просветление, нито да узнаеш какво има предвид Бог в миг на вдъхновение. Бог не прави такива неща със свръхестествени способи, Бог не действа по този начин. Това е начинът, по който Той върши делото Си. Бог ти позволява да преживееш причините за дадена ситуация и последствията от нея и ти постепенно осъзнаваш: „Значи същността на този тип човек е такава, а реалността и същността на онзи вид нещо е такава, а това изпълнява еди-кой си стих от Божието слово. Най-накрая разбирам какво е имал предвид Бог, когато е казал това. Най-накрая разбирам защо Бог е изрекъл такива неща по въпроси като този и относно хора като онези“. Бог ти позволява да стигнеш до такова осъзнаване чрез преживяванията ти. Нима не е необходимо известно време, за да осъзнаеш тези неща? (Да.) Познанието, до което стигаш, и истините, които започваш да разбираш чрез период на преживяване, не са доктрини или теоретични неща, а твоите лични преживявания и истинско познание. Това е истината реалност, в която навлизаш. Тук се крие причината и източникът на Божиите слова „не проявявай нетърпение относно решенията“. Когато Бог ти позволява да береш плодовете на отплатата от преживените от теб събития, Той не иска просто да преминеш през някакъв процес или да научиш теория, а да придобиеш разбиране, някакво познание, положителна гледна точка и правилен метод на практикуване. Въпреки че настоящият откъс съдържа само няколко реда и не покрива много съдържание, поставените от Бог изисквания в него и принципите на практикуване, които Той дава на хората чрез него, са много важни. Хората не бива да имат към Божиите слова същото отношение, което имат към човешкото познание и доктрини. За да практикуваш Божиите слова, трябва да имаш принципи. Това означава, че трябва да имаш някакъв принцип, някакъв метод, който да прилагаш на практика, когато се сблъскаш с определен вид ситуация. Ето това означава да практикуваш истината. Ето това наричаме принцип. Следователно това не са само няколко прости думи. Въпреки че начинът, по който са изразени и представени, е прост и достъпен, а думите изглеждат много ясни и не са декорирани с красив и образен език или елегантни термини, нито с изтънчен начин на изразяване, и със сигурност не са изречени със снизходителен тон, а по-скоро са само искрени наставления и изисквания, казани очи в очи и свойски, те всъщност посочват на хората най-важните принципи и пътища на практикуване.

Много хора никога не приемат сериозно най-обикновените слова, изречени от Бог. Те обръщат внимание само на дълбоките и загадъчни слова, които Бог изрича като Свои слова. Нима това не е проявление на изопачено разбиране? Всяко изречение от Божиите слова е истината. Независимо дали са обикновени или дълбокомислени, всички Божии слова съдържат истини и тайнства, а за да ги разбереш и опознаеш, се изискват години преживяване и определен духовен ръст. Точно като добрите и важни Божии слова, които се съдържат в химна, който току-що изпяхте — никой не приема сериозно тези слова. Въпреки че за тях е написана музика и всички ги пеят от години, никой никога не е открил този най-важен принцип на практикуване, който те съдържат. Дори някои хора да имат в съзнанието си чувството, че Божиите слова сякаш им казват: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“, и да чувстват, че това са изисквания на Бог към хората, в реалния си живот дали някой някога наистина е практикувал и прилагал тези Божии слова и дали е навлязъл в реалността им? Някой правил ли е това? (Не.) Никой не го е правил. Тези Божии слова са толкова прости, а никой не може да ги следва. Това не съдържа ли един съществен проблем? (Да, това показва, че хората изпитват неприязън към истината.) Нещо друго? (Тези слова, които Бог ни е изрекъл, са много практически. Всички те са слова за принципи. Ние обаче не сме приели сериозно Божиите слова, не сме им обърнали внимание и не сме ги приложили на практика.) Тогава как обикновено четете Божиите слова? (Когато четем Божиите слова, обикновено просто им хвърляме по едно око. След като разберем буквалното значение на думите, продължаваме нататък. Не разбираме какви са Божиите намерения в тези слова или какви истини принципи трябва да практикуваме. Не сме размишлявали внимателно за тях по този начин.) Отговорихте с някои теоретични идеи и казаното от вас звучи правилно, но не сте прозрели първопричината за това, а именно, че хората не ценят Божието слово. Ако цениш Божиите слова, ще си способен да откриеш съкровищата, златото и диамантите, които те съдържат, и ще се радваш на тези неща цял живот. Ако не цениш Божиите слова, няма да можеш да се сдобиеш с тези съкровища. Какво означава да не цениш Божиите слова? Това означава, че не милееш за тях. Чувстваш, че има толкова много Божии слова и че всички те са истината, и не знаеш кои от тях да цениш. Чувстваш, че всички те са обикновени, а това предвещава неприятности. Какво означава да цениш Божиите слова? Това означава да знаеш, че всички Божии слова са истини и че тези истини са най-полезните и безценни съкровища за живота и начина на живеене на хората. Това означава, че се отнасяш към Божиите слова като към съкровища, които обичаш твърде много, за да се разделиш с тях. Това отношение към Божиите слова се нарича милеене. Да милееш за Божиите слова означава, че си открил, че всички Божии слова са съкровища с безценна стойност, че те са сто пъти, дори хиляда пъти по-ценни от житейския девиз на която и да е известна или велика личност. Означава, че си получил истината на Божиите слова и че си открил най-големите и най-ценните съкровища на живота. Придобиването на тези съкровища може да ти помогне да увеличиш стойността си и да постигнеш Божието одобрение. Поради тази причина ти особено много цениш тези истини. Ще дам пример за това от реалния живот. Да кажем, че дадена жена си купува красива рокля и когато се прибира вкъщи, я пробва пред огледалото. Като се оглежда от всички страни, тя си мисли: „Тази рокля е толкова красива, платът ѝ е отличен, изработката е изящна, усещам я удобна и мека. Колко съм благословена, че мога да си купя такава хубава дреха. Това е любимата ми дреха, но не мога да я нося през цялото време. Ще я нося, когато отивам на най-изисканите събития и се срещам с най-изтъкнатите хора“. Когато има малко свободно време, тя често вади роклята, за да ѝ се възхищава и да я пробва. След шест месеца тя все така се радва на роклята и не може да понесе мисълта за раздяла с нея. Ето това означава да милееш за нещо. Вашето отношение към Божиите слова стигнало ли е до това ниво? (Не.) Колко жалко е, че все още не цените Божиите слова така, както една жена цени любимата си рокля! Нищо чудно, че сте прочели много Божии слова, но не сте успели да откриете толкова много истини и никога не сте били способни да навлезете в реалността. Винаги казвате, че всички Божии слова са истината, но това са само теоретични и словесни твърдения. Ако ви покажат един от най-простите и първоначално изразени откъси от Божиите слова и ви попитат какви истини има в тези слова, какви са намеренията на Бог или какви изисквания и критерии задава Бог на човека, вие ще останете безмълвни и няма да сте способни да кажете и дума в отговор. Много сте чели и сте слушали Божиите слова, тогава защо нямате истинско разбиране за тях? Къде се корени проблемът? Всъщност причината е, че хората не ценят достатъчно Божиите слова. Степента, до която цените Божиите слова в момента, е далеч от това да откриете истината в Божиите слова и далеч от това да откриете изискванията, принципите и пътищата на практикуване, които Бог дарява на човека чрез тези слова. Затова винаги сте объркани, когато ви сполетят някакви неща, и никога не можете да откриете принципите. Затова преживявате много неща, но никога не узнавате намеренията на Бог, нито израствате или се променяте много, нито пък берете плодовете на нещо повече от незначителна отплата. Не са ли подобни хора достойни за истинско съжаление?

Прочетете отново този откъс. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Нека да насоча вниманието ви към важните моменти и да ви обясня принципите за четене на Божиите слова и как да намерите път на практикуване в тях. Прочетете отново откъса, ред по ред. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш.“) Това изречение съдържа принцип, който хората трябва да разберат. Той е следният: не бързайте, не изпадайте в паника, не искайте веднага да видите резултати. Това е вид отношение. В това първо изречение се съдържа правилното отношение, което хората трябва да приемат към нещата. Това правилно отношение е в обхвата на разума на нормалната човешка природа. То попада в обхвата на разума и способностите на хората, които притежават нормална човешка природа. Сега прочетете второто изречение. („По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“) Какво означава това? (Това е пътят на практикуване, който Бог посочва на човека.) Точно така, ето колко е просто. Това е пътят на практикуване. Тук „по-често“ означава, че не трябва да правиш това само когато ти хрумне, и със сигурност да не го правиш от дъжд на вятър. Това означава, че минат ли ти тези въпроси през ума, трябва да ги поставяш пред Бог, за да се молиш и да търсиш. Ако носиш бреме по тези въпроси, ако имаш сърце, което изпитва глад и жажда за праведност, ако си изпълнен с желание да разбереш Божиите намерения и Божиите изисквания по тези въпроси, както и същността на проблемите, които искаш да прозреш, тогава трябва често да идваш пред Бог, което предполага много висока честота. В зависимост от средата, в която се намираш, когато си зает, намери миг свободно време да обърнеш внимание на тези въпроси така, сякаш мислиш за тях или се молиш на Бог и търсиш по тях. Нима този режим на практикуване не е съвършено ясен? (Така е.) Например, когато си почиваш след хапване, размишлявай и се моли, като казваш: „Боже, преживях еди-каква си среда. Не разбирам Твоето намерение и не мога да прозра защо ми се случи това. Какво точно е намерението на този човек? Как трябва да реша този вид проблем? Какво искаш да разбера от този въпрос?“. С тези няколко простички думи се молиш на Бог и търсиш от Него по въпросите, по които желаеш да търсиш, и проблемите, чиято същност искаш да разбереш. Каква е целта на подобна молитва? Ти не просто поставяш проблема пред Бог, ти търсиш истината от Бог, опитваш се да накараш Бог да ти посочи изход и да ти каже какво да правиш по този въпрос, и молиш Бог да те просветли и напътства. Какви са необходимите условия, за да си способен да правиш това? (Не трябва да проявявам нетърпение относно решенията.) Да не проявяваш нетърпение относно решенията е само отношение — не че не проявяваш нетърпение относно решенията, а че при наличието на голямата предпоставка за това да не проявяваш нетърпение относно решенията, ти имаш сърце, което изпитва глад и жажда за праведност, и носиш бреме по този въпрос. Казано по друг начин, този въпрос ти действа като своеобразен натиск, а този натиск поставя бреме на плещите ти, за да имаш проблем, който искаш да разбереш и разрешиш. Това е твоят път на практикуване. В свободното си време, по време на редовната духовна практика или когато си бъбриш с братята и сестрите, можеш да поставяш практическите си трудности и проблеми, да разговаряш и да търсиш заедно с братята и сестрите. Ако все още не можеш да разрешиш проблемите, тогава ги постави пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината. Когато правиш това, кажи: „Боже, все още не знам как трябва да преживявам средата, която си подредил за мен. Все още нямам разбиране за нея и не знам откъде да започна или как да практикувам. Духовният ми ръст е малък и не разбирам много истини. Моля Те, просветли ме и ме напътствай. Не знам какво искаш да придобия или да разбера от тази среда или какво искаш да разкриеш за мен чрез тази среда. Моля Те, просветли ме и ми позволи да разбера Твоето намерение“. Това е пътят на практикуване, който се съдържа в следния стих: „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“. Практикувай по този начин, като понякога размишляваш в сърцето си, понякога се молиш тихо на Бог, а друг път на глас, и понякога разговаряш с братята и сестрите. Ако имаш тези проявления, това доказва, че вече живееш пред Бог. Ако често общуваш така с Бог в сърцето си, значи имаш нормална връзка с Него. След няколко години на такова преживяване ще навлезеш естествено в истината реалност. Има ли някакви трудности във връзка с това практикуване? (Не.) Това е добре. Например понякога, когато четеш Божиите слова, колкото повече четеш, толкова по-ведро ще се чувства сърцето ти — това означава, че си прочел слова, за които имаш преживяване, и всичките ти предишни представи и фантазии изведнъж ще бъдат разбулени. В този момент трябва да се молиш на Бог и да казваш: „Боже, прочитането на този откъс проясни сърцето ми. Проблемите, които имах преди, сега изведнъж ми станаха ясни. Знам, че това е Твоето просветление и Ти благодаря, че ми позволи да разбера този откъс от Твоите слова“. Нима това не е да се молиш и да дойдеш отново пред Бог? (Да.) Трудно ли е да се направи това? Можете ли да намерите време за това? (Да.) От началото на търсенето си до тази молитва няма ли да сте практикували постоянно принципа на Божиите слова „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“? Когато непрекъснато живееш в практиката на тези слова и винаги се придържаш към принципа на практикуване, който те съдържат, и винаги живееш в този вид реалност, това се нарича да спазваш принцип на практикуване. Трудно ли е това? (Не е трудно.) Иска се само да използваш сърцето си, да мърдаш устните си, да отделиш известно време и да вложиш малко мисъл, като понякога намираш време да поговориш свойски с Бог, да се довериш и да споделиш словата, които са в сърцето ти. Това означава да идваш по-често пред Бог. Не би могло да е по-просто, леко и лесно. Нищо трудно няма в това. В сърцето си носиш нещо, което смяташ за много важно, и се отнасяш към него като към бреме, никога не го забравяш, нито се избавяш от него — имаш такова нещо в сърцето си и от време на време идваш пред Бог, за да Му се молиш, да поговориш и побъбриш с Него относно това. Що за сърце трябва да имаш, когато говориш с Бог? (Искрено сърце.) Точно така, трябва да имаш искрено сърце. Ако носиш бреме, тогава сърцето ти ще е истинско. Когато другите се занимават с брътвежи, ти ще се молиш и ще разговаряш с Бог в сърцето си. Понякога, когато си уморен от работа и си почиваш, ще се сетиш за въпроса и ще си кажеш: „Така няма да стане, все още не разбирам този въпрос. Пак трябва да си поговоря с Бог за него“. Защо ще се сещаш за този въпрос винаги, когато ти остава време? Защото го приемаш много сериозно в сърцето си, смяташ го за свое собствено бреме и вид отговорност и искаш да го разбереш и разрешиш. Когато дойдеш пред Бог и разговаряш и си приказваш с Него приятелски, сърцето ти естествено ще стане искрено. Когато разговаряш с Бог в този контекст и с това мислене, ще почувстваш, че връзката ти с Него вече не е толкова студена и далечна както преди, а вместо това ще почувстваш, че се приближаваш до Него. Ето колко ефективно действат върху хората пътищата на практикуване, които Бог дава на човека. Как смяташ, трудно ли е да общуваш с Бог по този начин? Приемаш даден въпрос присърце, от време на време говориш с Бог за него, от време на време идваш пред Бог и Го поздравяваш, говориш с Него за това, което е в сърцето ти, и за трудностите си, говориш за нещата, които искаш да разбереш, за нещата, за които мислиш, за съмненията си, за трудностите си и за отговорностите си — ако говориш с Бог за всички тези неща, нима не живееш пред Бог, като практикуваш по този начин? Това е практикуване в съответствие с Божиите изисквания. Ако практикуваш така известно време, нима няма да си способен много бързо да видиш резултатите и да береш плодовете на отплатата? (Да.) Това обаче не е толкова просто, то е процес. Ако известно време практикуваш по този начин, връзката ти с Бог ще става все по-близка, мисленето ти ще се подобри, състоянието ти ще става все по-нормално, а интересът ти към Божиите слова и истината ще нараства все повече. Това означава да имаш нормална връзка с Бог. Ако можеш да разбереш някои истини и да ги прилагаш на практика, ще си започнал да навлизаш в реалността на Божиите слова. Това обаче не може да се постигне за кратко време. Може да отнеме шест месеца, година или дори две-три години, преди да видиш ясни резултати. В този период ще се освободят ли хората от покварата и непокорството? Не. Дори да си се молил на Бог безброй пъти и да си практикувал по този начин, означава ли това, че със сигурност ще получиш резултати? Трябва ли Бог да ти покаже резултат? Трябва ли да ти даде отговор? Не е задължително. Някои хора казват: „Ако не е сигурно дали ще имам резултати и ако резултатите не са гарантирани, защо Бог все пак действа така? Защо кара хората да практикуват по този начин?“. Не се тревожи, практикуването по този начин определено няма да е безплодно. Дори ако практикуваш по този начин година-две и не смяташ, че си получил някакви резултати веднага или в краткосрочен план, може да се окаже, че пет или десет години по-късно, когато Бог отново подреди подобна среда за теб, ти бързо ще осъзнаеш някакъв аспект от истината, който преди това не си бил способен да осъзнаеш. Тази истина обаче, която осъзнаваш и разбираш след пет или десет години, изисква да имаш основата, изградена от сегашните ти преживявания, познание и разбиране. Това осъзнаване на по-късен етап трябва да е поставено на тази основа. Смяташ ли, че за хората е лесно да разберат даден аспект на истината? (Не е лесно.) Това е значението и стойността на плащането на определена цена, за да се практикува истината. Това е принципът на практикуване, който се съдържа във втория стих. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“ — този стих е написан на прост и достъпен език и е много лесен за разбиране. Означава, че трябва повече да се молиш и да притежаваш искрено сърце, тъй като искреното сърце води до сбъдване на нещата. Толкова е просто. Обаче тези слова действително са една истина реалност, в която всеки човек трябва да навлезе, и единственият път, по който може да дойде пред Бог и в крайна сметка да стигне до спасение. Въпреки че словата в този стих са обикновени и простички, всеки трябва да преживява и да навлиза по този начин. Това е същото като да построиш сграда. Независимо дали има 30 етажа, 50 етажа или дори около сто етажа, тя трябва да има основи. Ако основите на сградата не са здрави, тогава независимо колко висока е тя, няма да издържи много дълго, а ще се срути до няколко години. Това означава, че докато живеят в настоящия свят, хората трябва да считат истината за своя основа. Това е единственият начин да останат непоколебими и да спечелят одобрението на Бог. Ако хората искат да стигнат до разбиране на по-дълбоки и по-висши истини, те трябва да разполагат с най-основните неща — т.е. нещата, които съставляват една основа. Да имаш нестабилна основа е най-опасното нещо. Не гледайте отвисоко на тези най-основни истини, на тези най-основни принципи и пътища на практикуване. Щом са истини, значи са неща, които хората трябва да притежават и да практикуват. Дали са големи или малки, висши или низши — няма значение. Трябва да започнете от основните неща. Това е единственият начин да се постави солидна основа.

А сега прочетете третия стих. („Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ.“) За какво се отнася „Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ“? Отнася се до вярата и видението. Когато си подкрепян и напътстван от това видение, ще имаш път пред себе си. Ще има ли резултат от практикуването по този начин? Някои хора казват: „Омръзна ми цялото това практикуване, а Бог все още не ме е просветлил и не ми е казал нищо. Не мога да почувствам присъствието на Бог. Дали наистина има Бог?“. Не можеш да мислиш по този начин. Бог е всемогъщ, независимо дали ти говори или не. Когато Бог иска да ти говори и ти говори, Той е всемогъщ. Когато Бог не иска да ти говори и не ти говори, Той си остава всемогъщ. Бог е всемогъщ, независимо дали ти позволява да разбереш нещата или не. Същността и идентичността на Бог са неизменни. Това е видението, което хората трябва да разберат. Това е третият стих в откъса и той е много прост. Въпреки че е прост, хората трябва действително да го преживяват. Когато го правят, ще се потвърди, че тези слова всъщност са истината, и те повече няма да смеят да се съмняват в тях по какъвто и да е начин.

Да продължим и да прочетем четвъртия ред. (Трябва да имаш огромен стремеж към Бог.) „Трябва да имаш огромен стремеж към Бог“ — това изисква Бог от човека. Хората трябва да разберат какво се има предвид под „огромен“. Дали е „огромно“ да се перчиш и да се изтъкваш, сърцето ти да е пълно с амбиция, да си надменен и самоправеден, да си деспотичен и властен и да не се подчиняваш на никого? Как трябва да се разбира израза „огромен стремеж към Бог“? Как имаш „стремеж към Бог“? Това е като при предишния посочен израз, трябва „по-често да поставяш такива въпроси пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце“ — трябва да имаш желание и въжделение за стремеж да разбираш истината и стремеж към спасение, а също така трябва да имаш желание да приемеш Божието върховенство и Божието устройване, да стигнеш до разбиране на Божиите намерения и до покорство пред Божието върховенство. Това се нарича огромен стремеж към Бог. Макар че Бог използва човешки език, за да опише ярко този въпрос, хората трябва да възприемат значението му по чист начин, а не да го тълкуват крайно. Думата „огромен“ тук не се отнася до изкуствено използване на прекомерно количество груба сила, за да правиш нещата по безразсъдно смел начин. Тя не включва насилие, а още по-малко невежество или безразсъдство. „Огромен“ се отнася предимно до човешкия стремеж. Това е както когато човек цени нещо до такава степен, че просто трябва да го има, и е решен да го притежава и няма да се откаже, докато не го постигне. Този „огромен стремеж към Бог“ е нещо напълно положително и може да доведе само до положителни резултати. Така че какво е точното значение на „огромен стремеж към Бог“? (Това означава да идваме по-често пред Бог и да имаме желанието и решителността да разберем истината и да разберем Божиите намерения в нещата, с които човек се сблъсква.) Точно така, ето колко е просто. Това просто означава да изоставиш интересите и удоволствията на плътта си и също така да се откажеш от личното си свободно време и да използваш това време за положителни неща, като например да търсиш от Бог, да се молиш на Бог, да идваш пред Бог и да се опитваш да разбереш Божието върховенство. Означава да се молиш здравомислещо за нещо и да търсиш, да отдаваш времето и енергията си и да плащаш определена цена, за да разбереш даден аспект на истината. Това се нарича огромен стремеж към Бог. Дали това е точен начин да го опишем? Дали е съгласно разума на нормалната човешка природа? Лесни ли са за разбиране тези слова? (Да.) Тогава тези проявления включват ли това да се озъбиш и да оголиш нокти, и насилствено да грабнеш това, което искаш? Проявява ли се това в грубост, безразсъдство и липса на мъдрост? (Не.) Тогава какво се има предвид под „огромен“? Повторете това, което току-що ви казах. (Това означава да сме способни да идваме по-често пред Бог, да имаме стремление да разберем истината, да сме способни да се откажем от някои удоволствия на плътта, да отделяме повече време и енергия да търсим истината и да сме способни да отдаваме енергия и да плащаме определена цена за това.) А как това се прилага конкретно на практика? Ще ви дам един пример. Понякога внезапно осъзнаваш, че отдавна не си гледал любимия си актьор и се чудиш в какви филми участва. Ще поискаш да потърсиш новини за него в компютъра, но тогава ще се замислиш и ще си кажеш: „Това не е правилно, какво общо имат с мен филмите, в които той играе? Да гледаш филми през цялото време означава да пренебрегваш същинската си работа. Трябва да дойда пред Бог и да се моля“. Тогава ще се успокоиш и ще си спомниш проблема, по който преди това си търсил отговор в присъствието на Бог. Все още ти липсва каквото и да е понятие за този въпрос и изобщо не го разбираш, затова просто ще смириш сърцето си пред Бог и ще Му се молиш. „Боже, готов съм да изложа сърцето си пред Теб. Средата, която наскоро преживях, ми оказа голямо влияние. Въпреки това все още не мога да се покоря и все още не мога ясно да видя, че това е Твоето върховенство. Моля Те, просветли ме, напътствай ме и разкрий моята поквара и непокорство в средата, която Ти подреждаш за мен, за да мога да разбера Твоето намерение и да се покоря“. След като се помолиш, ще размишляваш и ще си кажеш: „Не, проблемът ми все още не е разрешен. Трябва да чета повече Божиите слова, за да намеря решение“. След това веднага ще продължиш да четеш Божиите слова известно време. Като погледнеш кое време е станало, ще си кажеш: „О, вече мина половин час! Божиите слова наистина са добри, но откъсът, който прочетох, изобщо не е свързан с моя проблем, така че въпросът ми все още не е решен. Не знам какво иска Бог да разбера с тази подредба на средата за мен и не знам какво е намерението Му. Трябва бързо да се заема с изпълнението на дълга си и да не отлагам важните въпроси. Може би някой ден ще прочета подходящите Божии слова и ще реша проблема си“. Това отдаване на време и енергия ли е? (Да.) Ето колко е просто. Докато се опълчваш на собствените си предпочитания и се отказваш от развлечения и от свободното си време, ще придобиеш капчица искреност и ще практикуваш частица огромен стремеж към Бог. В сърцето си ще се почувстваш невероятно спокоен и умиротворен. За пръв път в живота си лично ще преживееш великия покой и подхранването от това да се опълчиш на плътта и да изоставиш насладата на собствената си плът. Освен това лично ще опиташ вкуса на това как ако притихнеш пред Бог, четеш Неговите слова, отвориш сърцето си за Него и Му изричаш думите, които са в сърцето ти, това ще ти донесе мир и удовлетворение — нещо, което заниманието с тенденциите и социалните дела не може да ти донесе — а също можеш да придобиеш нещо от това, да разбереш истината и да прозреш много неща. В резултат на това ще почувстваш, че Божиите слова действително са добри, че Бог наистина е добър и че постигането на истината означава действително да придобиеш съкровище. Не само че ще си способен да прозреш много неща без объркване, но и ще си способен да живееш пред Бог и да живееш според Божиите слова. Това са резултатите, които може да постигне огромният стремеж към Бог. Да практикуваш по този начин, като посвещаваш времето и енергията си, отказваш се от насладите на плътта си — това е едно от проявленията на огромния стремеж към Бог. И така, какво мислите? Празно ли е това проявление? (Не е празно.) Лесно ли се постига? (Да.) Постига се много лесно. То е нещо, което хората с нормална човешка природа могат да постигнат.

Хората имат избор, когато мислят. Ако нещо им се случи и направят грешен избор, трябва да се променят и да направят правилния избор. В никакъв случай не бива да упорстват в грешките си. Така правят умните хора. Ако знаят обаче, че изборът им е грешен, и не се променят, значи не обичат истината. Такива хора не искат Бог искрено. Да речем например, че искаш да изпълняваш дълга си нехайно. Опитваш се да намалиш темпото и да избегнеш Божията проверка. В такива моменти бързо заставаш пред Бог, молиш се и разсъждаваш дали си постъпил правилно. След това си мислиш следното: „Защо вярвам в Бог? Подобно нехайство може и да мине пред хората, но дали ще мине пред Бог? Освен това вярвам в Бог не за да се отпускам, а за да ме спаси. Това мое поведение не е израз на нормална човешка природа и Бог не го одобрява. Не! Навън можех да се отпускам и да правя каквото си поискам, но сега съм в Божия дом, под Божието върховенство и Бог ме гледа изпитателно. Аз съм човек и трябва да постъпвам според съвестта си. Не мога да правя каквото си поискам. Трябва да действам според Божиите слова, не бива да бъда нехаен. Не мога да се отпускам. И така, как трябва да постъпя, за да не се отпускам, да не бъда нехаен? Трябва да положа някакви усилия. Досега ми се струваше твърде трудно да постъпвам така, исках да избегна страданието. Сега обаче разбирам, че е ефективно, макар и да е по-трудно да постъпвам така, и затова именно така трябва да правя“. В моменти, в които работиш, но все още се опасяваш от страданието, трябва да се молиш на Бог по следния начин: „О, Боже! Аз съм мързелив и лукав човек. Умолявам Те да ме дисциплинираш, да ме укориш, така че съвестта ми да се разчувства и да се засрамя. Не искам да бъда нехаен. Моля Те да ме напътстваш и да ме просветлиш, да ми покажеш моето непокорство и моята грозота“. Когато се молиш така, размишляваш и се опитваш да опознаеш себе си, това ще породи чувство на съжаление и ще си способен да намразиш своята грозота, а грешното ти състояние ще започне да се променя и ще си способен да размишляваш и да си кажеш: „Защо съм нехаен? Защо все се опитвам да се отпускам? Нямам нито съвест, нито разум, щом постъпвам така. Все още ли съм човек, който вярва в Бог? Защо не се отнасям сериозно към нещата? Дали не трябва само да отделя малко повече време и усилия? Това не е голямо бреме. Това трябва да правя. Достоен ли съм да се нарека човешко същество, ако дори това не мога да направя?“. В резултат на това ще вземеш решение и ще дадеш обет: „О, Боже! Разочаровах Те. Наистина съм твърде дълбоко покварен. Нямам съвест и разум, нямам човешка природа. Искам да се покая. Моля Те да ми простиш. Определено ще се променя. Ако не се покая, искам да ме накажеш“. След това нагласата ти ще се промени и ти самият ще започнеш да се променяш. Ще постъпваш и ще изпълняваш дълга си съвестно, по-рядко ще си нехаен и ще можеш да страдаш и да платиш цена. Ще почувстваш, че е прекрасно да изпълняваш дълга си така, а сърцето ти ще е спокойно и радостно. Когато хората могат да приемат Божията внимателна проверка, когато могат да Му се молят и да се осланят на Него, състоянието им скоро ще се промени. Когато негативното състояние на сърцето ти се е променило и си се опълчил на собствените си намерения и егоистичните желания на плътта, когато си способен да се избавиш от удобствата и насладите на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания, и вече не си деспотичен или безразсъден, сърцето ти ще почувства мир и съвестта ти няма да те укорява. Лесно ли е да се опълчиш на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания по този начин? Стига хората да имат огромен стремеж към Бог, те могат да се опълчат на плътта и да практикуват истината. А стига да си способен да практикуваш по този начин, тогава, преди да се усетиш, ще навлезеш в истината реалност. Няма да е никак трудно. Разбира се, когато практикуваш истината, трябва да преминеш през процеса на борба и процеса на промяна на мисленето си, а те трябва да се преодолеят чрез търсене на истината. Ако си човек, който не обича истината, ще ти е трудно да преодолееш негативното си състояние и няма да си способен да разбереш истината и да я практикуваш. Степента на трудност, с която се сблъсква човек в процеса на промяна на мисленето си, зависи от това дали може да приеме истината. Ако не може да приеме истината, тогава ще му е твърде трудно да промени мисленето си. От друга страна за тези, които могат да приемат истината, това няма да е никак трудно. Те ще са способни по естествен начин да практикуват и да се покоряват на истината. Хората, които наистина обичат истината, могат да се осланят на Бог, за да победят трудности от всякаква степен. По този начин те ще имат свидетелство за преживяване, а това е сърце, което има огромно желание за Бог. Тъй като твоето сърце има огромно желание за Бог, означава ли това, че не ти е позволено да имаш поквара и непокорство? Не. Означава, че тъй като имаш сърце с огромно желание за Бог, можеш поне да действаш в съответствие със съвестта и разума си и можеш да търсиш истината. По този начин можеш да направиш правилния избор във всяка ситуация, да практикуваш и да навлезеш в правилната посока. Това се нарича сърце с огромно желание за Бог. Дали тези проявления са празни? (Не са празни.) Те не са празни или нереалистични, а много практически и конкретни и изобщо не са абстрактни. Някои хора казват: „О, вярвам в Бог от много години, но винаги срещам трудности, когато дойде време да практикувам истината. Толкова се безпокоя, че ме облива пот, но въпреки това нямам път. Винаги искам да практикувам истината, без да се изправям пред някакви физически трудности или интересите ми да търпят загуби, и в резултат на това не мога да намеря път. Едва сега осъзнавам, че да имаш сърце с огромно желание за Бог е толкова просто. Само ако знаех това преди и бях приложил тези слова на практика по-рано!“. Кого трябва да виниш за това, че не си практикувал Божиите слова? Кой те е принуждавал да не цениш Божиите слова през всичките тези години, а вместо това просто сляпо да се луташ? Сега можем да обобщим следното изречение: когато вярваш в Бог, трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, за да разбереш истината. Само ако стигнеш до момента, в който се справяш с въпросите в съответствие с истините принципи, можеш да придобиеш Божието одобрение. Категорично не бива да правиш нещата в съответствие със собствената си воля или да се домогваш до слава и придобивки и не бива да създаваш клики или да търсиш поддръжници в църквата. Нищо добро не очаква тези, които го правят. Всички онези, които не са съсредоточени върху доброто изпълнение на дълга си, които не се стремят към истината, които винаги се възхищават и разчитат на други хора и които обичат да следват лъжеводачи и антихристи, като създават безсмислена суматоха, сами се погубват, като се лутат и губят шанса си за спасение. Това ще ги остави слисани. Ако искаш да се възпреш от това все да постигаш своето, трябва повече да идваш пред Бог, да Му се молиш и да търсиш истината във всичко. Това е начинът, по който можеш да стигнеш до резултата да разбереш истината, да тръгнеш по пътя на практикуването на истината и да навлезеш в реалността на истината. Основният момент тук е, че никога не бива да следваш други хора или да си в единомислие с тях, като един ден следваш даден човек, защото го смяташ за велик, а на следващия ден следваш някой друг, защото го смяташ за прав, като прекарваш толкова много време в лутане без да придобиеш истината. Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината и да ги преодоляваш в съответствие с Божиите слова. Ако сляпо следваш други хора, като следваш този, който говори добре и използва високопарни думи, вероятно ще бъдеш измамен. Хората, които вярват в Бог, трябва само да вярват, че Божиите слова са истината, трябва да слушат само Божиите слова и да практикуват в съответствие с Божиите слова. Като правиш това, ще избегнеш следването на други хора и вървенето заедно с тях по грешния път.

Да продължим нататък и да прочетем следващия ред. („Ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана.“) Това също се отнася до практикуването. „Ненаситно да търсиш“ означава да искаш да практикуваш истината, но да ти липсва път, и да искаш да удовлетвориш Бог, но да не знаеш как да практикуваш — когато си ненаситен по този начин, ще търсиш и ще се молиш. Непрекъснато да чувстваш, че ти липсва твърде много, и по-конкретно да установяваш, че ти липсва път, когато ти се случва нещо, да не знаеш какво да направиш, за да удовлетвориш Бог, винаги да се бунтуваш и да правиш нещата по твоя начин с неспокойно сърце, да искаш да практикуваш истината, но да не знаеш как — това е чувството да бъдеш ненаситен. Ако си ненаситен, трябва да търсиш. Ако не търсиш, няма да имаш път. Ако не търсиш, ще изпаднеш в мрак. Ако никога не търсиш, с теб ще бъде свършено. Ще бъдеш неверник. Какво означава да „отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана“? Означава, че когато хората се сблъскват със ситуации, те винаги имат своя собствена воля, винаги мислят за интересите на собствената си плът и винаги търсят изход за плътта си. В такива моменти съвестта ти ще те упреква, като те подтиква да практикуваш истината и да се покориш на Бог. В такива ситуации в сърцето ти ще се води борба и ти трябва да отхвърлиш извиненията на Сатана и да отхвърлиш различните доводи на плътта. Да „отхвърлиш“ означава да си способен да вникнеш в различните извинения и доводи на хората да не практикуват истината, които са намеренията и хитростите на Сатана, и да ги прозреш, след което да им се опълчиш. Това е процесът на отхвърляне. Понякога в хората се зараждат определени покварени идеи, намерения и цели, както и някои човешки познания, философии, теории и начини, средства, хитрости и схеми на взаимодействие с другите и т.н. Когато това се случи, хората трябва незабавно да осъзнаят, че това са разкрити от тях покварени неща и трябва да ги сграбчат, да търсят истината, да ги разнищят обстойно, да видят ясно реалността им и изцяло да ги отхвърлят и да им се опълчат, като ги прекъснат в зародиш. Независимо кога се случва това, стига у човека да са възникнали покварени идеи, мисли, намерения или представи, той трябва незабавно да сграбчи тези неща, да вникне в тях и да ги прозре, да им се опълчи и след това да се промени коренно. Такъв е процесът. Така се практикува отхвърляне на Сатана и опълчване на плътта. Нима не е много просто? Всъщност този процес вече бе споменат в двата примера, които току-що чухте. Това е принцип на практикуване при неправилните състояния, които възникват у хората, когато ги сполети нещо.

Продължете да четете. („Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце.“) Това означава да търсиш и да чакаш с цялото си сърце и ум. Тези четири простички фрази „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце“ имат две значения. Какви са тези две значения? (Първото е „не се обезсърчавай“ и „не бъди слаб“. Тоест, не се обезсърчавай и не се обезкуражавай, когато срещаш трудности или не можеш мигновено да разбереш нещата в процеса на търсенето си. Второто е, че трябва да търсиш и да чакаш с цялото си сърце. Тоест трябва да проявяваш постоянство в процеса на търсенето си, трябва да продължаваш да търсиш и да се молиш, когато не разбираш, и да чакаш да се разкрият Божиите намерения. Това е второто значение.) „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб“ означава, че хората трябва да поддържат истинска вяра в Бог, да вярват, че Бог е всемогъщ и че Бог може да ги просветли и да ги направи способни да разберат истината. Тогава защо не можеш сега да разбереш истината? Защо Бог не те просветлява сега? Трябва да има някаква причина за това. Коя е една основна причина? Просто не е настъпило Божието време. Бог изпитва вярата ти и в същото време иска да използва този метод, за да укрепи вярата ти. Това е основното нещо, което хората трябва да разбират и да знаят. Да предположим, че си действал в съответствие с принципите, изисквани от Бог, молил си се, търсил си, в сърцето ти има огромно желание за Бог, започнал си да цениш Божиите слова, интересуваш се от Божиите слова и често си напомняш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, да идваш пред Бог, да не се отклоняваш от Него и да търсиш, когато правиш нещо. Обаче си мислиш: „Не смятам, че ясно съм почувствал Бог да ми е дал някакво специално просветление, озарение или напътствие и дори нямам отявленото чувство, че Бог ми е дал някакви специални дарби, таланти или специални способности за дълга, който изпълнявам. Вместо това имам чувството, че хора, които не могат да се съизмерват с мен, разбират повече от мен, справят се по-добре с дълга си и са по-красноречиви в разпространяването на евангелието. Защо не съм толкова добър, колкото другите хора? Защо още стоя на едно място и нямам голям напредък?“. Има две причини за това: едната е, че самите хора имат много проблеми като например индивидуалните им методи, намерения и цели на търсенето, както и свои намерения и мотиви, когато се молят на Бог и отправят изисквания към Него и т.н. Във всички тези неща трябва да размишляваш, да придобиваш познание, да откриваш проблемите в себе си и незабавно да промениш посоката си. Не е необходимо да навлизаме в подробности за това. Втората причина е, че когато става въпрос за това колко дава Бог на различните хора и как ги дарява, Той има свой собствен метод. Бог е изрекъл словата: „Ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля“ (Изход 33:19). Може би ти си обектът на Божията милост, може би си обектът на Неговата жалост, а може и да не си нито един от тези два типа хора, за които говори Бог. Може би Бог смята, че си по-силен от останалите или че се нуждаеш от повече време от останалите, за да бъдеш подложен на изпитание и закален. Има много причини, но независимо от причината, всичко направено от Бог е правилно. Хората не бива да предявяват никакви прекомерни претенции към Бог. Единственото, което трябва да правиш, е да търсиш с цялото си сърце и да чакаш с цялото си сърце. Преди Бог да ти позволи да разбереш и да ти даде отговори, единственото, което трябва да правиш, е да търсиш, като в същото време чакаш момента, в който Бог ще ти даде нещо, в който Бог ще е милостив към теб и в който Бог ще те просветли и напътства. Противно на човешките представи, Бог не разпределя нещата поравно между хората, затова не можеш да използваш думата „поравно“, за да настояваш за нещо от Бог. Когато Бог ти дава нещо, това е моментът, в който трябва да го получиш. Когато Бог не ти дава нещо, очевидно моментът не е подходящ или правилен в Божиите очи и затова не бива да го получиш в този момент. Когато Бог казва, че не бива да получиш нещо, и Бог не иска да ти го даде, какво трябва да направиш? Човек с разум би казал: „Ако Бог не ми го дава, тогава ще се покоря и ще чакам. В момента не съм достоен да го получа, може би защото духовният ми ръст не може да го понесе, но сърцето ми може да се покори на Бог без оплакване или подозрение и със сигурност без никакви съмнения“. В този момент хората не бива да губят разума си. Независимо как се отнася с теб Бог, ти трябва да избереш с разум да се покориш на Бог. Има само едно отношение, което сътворените същества трябва да имат към Бог — да слушат и да се покоряват, те нямат друг избор. Бог обаче може да се отнася към теб по различни начини. За това си има основание. Бог има свои собствени намерения. Той прави Своя собствен избор и има Свои собствени методи, когато става въпрос да направи тези неща и когато става въпрос за отношението, което Той приема към всеки човек. Разбира се, този избор и тези методи са подкрепени от Божиите цели. Преди хората да имат разбиране за тези цели, единственото нещо, което трябва и могат да правят, е да търсят и да чакат, като същевременно избягват да правят каквото и да било, за да се бунтуват срещу Бог. Последното нещо, което хората трябва да правят в такива времена — тоест, когато не чувстват Божието просветление, напътствие, милост и жалост — е да се отклоняват от Бог и да казват, че Той не е праведен, или да крещят на Бог или дори да се отричат от Бог, когато не могат да почувстват Неговото просветление и напътствие. Това е нещо, което Бог най-малко желае да види. Разбира се, ако наистина стигнеш дотам, че да се отречеш от Бог, да отречеш Неговата праведност, да отречеш Неговата идентичност и Неговата същност и да крещиш на Бог, това ще потвърди, че Бог е бил прав най-малкото да възприеме отношение, при което не ти обръща внимание. Ако не можеш дори да издържиш това незначително изпитание и проверка, значи ти липсва и най-малката вяра в Бог, а убеждението ти е много празно. Когато човек не чувства Божието просветление и напътствие, най-важното нещо за него е да търси и да чака с цялото си сърце. Търсенето и чакането са отговорности на човека, а освен това са разумът, отношението и принципът на практикуване, които хората трябва да имат по отношение на Бог. Когато търсиш и чакаш, недей да таиш мислене, основано на случайността. Недей винаги да мислиш: „Може би ако почакам, Бог ще ме дари с ясни слова. Просто трябва да бъда малко по-искрен и да видя дали Бог ще ме просветли или не. Може би Той ще ме просветли. Ако не го направи, ще измисля някакъв друг начин“. Не подхранвайте подобно мислене, основано на случайността. Бог ненавижда този вид отношение у хората. Що за отношение е това? То се води от случайността и носи в себе си изпитание. Бог ненавижда най-много именно това. Ако ще чакаш, прави го искрено. Носи в себе си нагласа, при която изпитваш глад и жажда за праведност, докато се молиш на Бог и търсиш истината, докато разрешаваш практическите си проблеми и докато умоляваш Бог за просветление и напътствие. Независимо как се отнася с теб Бог или дали в крайна сметка ти позволява да придобиеш пълно разбиране, ти трябва да се придържаш към принципа на покорство без никакво отклонение. По този начин ще се придържаш твърдо към статуса и дълга, които трябва да има едно сътворено същество. Независимо дали Бог накрая крие лицето Си от теб, дали ти показва само гърба Си или дали ти Се явява, стига да се придържаш твърдо към дълга си и първоначалната си позиция на сътворено същество, тогава ще си свидетелствал и ще си победител. „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце.“ Тези четири кратки твърдения са много важни. Те обхващат разума, който човек трябва да притежава, първоначалната позиция, на която трябва да стои, и пътя на практикуване, който трябва да следва. Някои хора казват: „Ние всички търсим и чакаме с цялото си сърце и целия си ум, но защо Бог не ни просветлява? Защо не ми дава никакво вдъхновение?“. Бог има свои собствени намерения. Не предявявайте претенции към Бог. Това е разумът на нормалната човешка природа. Това е разумът, който сътворените същества би трябвало да притежават най-много. Според човешките умове, мисли и представи има твърде много неща, които хората не разбират, а Бог трябва да каже на хората тези неща. Бог обаче казва: „Не е Моя отговорност или задължение да ти казвам тези неща. Ако искам да знаеш нещо, ще узнаеш малка част и това ще бъде Моят начин да ти покажа благосклонност. Когато не искам да знаеш нещо, няма да кажа и дума за него и не си въобразявай, че тогава ще си способен да го разбереш!“. Някои хора казват: „Защо се противопоставяш срещу нас по този начин?“. Бог не се противопоставя срещу теб. Създателят си остава Създател и Той има Свои собствени начини и методи на действие. Въпреки че Неговите начини и методи не отговарят на човешките вкусове или на човешките идеи и представи, и със сигурност не отговарят на традиционната култура на човека, независимо с кои аспекти на човека не са в съгласие, казано по-просто — независимо от факта, че не са в съгласие с изискванията и критериите на човека — без значение какво прави Създателят и без значение дали хората могат да го разберат или не, идентичността и същността на Създателя никога няма да се променят. Хората никога не бива да използват човешки език, човешки представи или какъвто и да е човешки метод, за да измерват Създателя. Това е разумът, който хората трябва да притежават. Ако ти липсва дори тази частица разум, тогава ще бъда откровен с теб — не си способен да действаш като сътворено същество. Някой ден, рано или късно, ще ти се случи нещо лошо. Ако ти липсва дори тази частица разум, някой ден, рано или късно, сатанинският ти нрав внезапно ще се появи. Тогава ще се съмняваш в Бог, ще Го обиждаш с думи, ще се отричаш от Него и ще Го предадеш. Тогава с теб ще е напълно свършено и трябва да бъдеш отстранен. Следователно разумът, който сътворените същества трябва да притежават, е много важен. „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце.“ Тези четири твърдения са разумът и принципите, които сътворените същества трябва да имат, когато подхождат към различните среди, в които хората често се озовават в реалния си живот, и за подобряване на връзката си с Бог.

В първата част на този откъс се казва: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“, а в предпоследния стих се казва: „Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце“. Някои хора казват: „Дали неизреченият смисъл на словата „не проявявай нетърпение относно решенията“ не е този, че крайният изход е неизбежен? Ако търсим и чакаме с цялото си сърце, имаме сърце с огромно желание за Бог и копнеем за Божиите слова, необходимо ли е Бог да ни даде отговор и да ни позволи да разберем истината по въпроса?“. Това е Моят отговор за вас: не е сигурно и не е задължително да е така. Всяка дума в този откъс е изискване към човека, което Бог предлага, принцип на практикуване, който сътворените същества трябва да спазват. Бог дава на човека път на практикуване, принципи, които хората трябва да прилагат на практика и да спазват в ситуациите, в които се озовават в ежедневието си. Бог обаче не е казал на хората: „Независимо до каква степен разбирате тези слова, стига да спазвате тези принципи, Аз съм длъжен да ви кажа фактите, длъжен съм да ви дам отговора и накрая съм длъжен да ви дам обяснение“. Бог няма тази отговорност. При Него няма такова „длъжен съм“. Хората не бива да отправят такива неразумни изисквания към Бог. Това е нещо, което всеки от вас трябва да разбере. Това „не е задължително да е така“ казва на хората един факт: Бог никога няма да спазва правилата на играта, заложени от хората в съответствие с техните човешки представи, човешки философии, човешко преживяване и човешки поуки, няма дори да спазва човешкия закон. По-скоро човешките същества трябва да спазват принципите на Божиите изисквания и да навлязат в реалността на всяка истина, която Бог е посочил. Разбрали ли сте това? (Да.) Принципите, които хората трябва да спазват, са ясно обяснени в настоящия откъс. Започнете с първия стих. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш.“) Това е принцип, който лесно се прилага на практика и лесно се разбира. Прилагането му на практика не поражда каквото и да било бреме, нито ви поставя под някакъв натиск. Той е изключително лесен. А вторият стих? („По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“) Ти си нормален човек, който живее в света. Това е всичко, което ти трябва, за да постигнеш принципа „по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“. Стига да не си лишен от сърце, можеш да го направиш. Разполагаш с двадесет и четири часа в денонощието. В допълнение към нормалната ти работа, времето за почивка, хранене и лични духовни практики, лесен ли е принципът „по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“? (Лесен е.) Можете да го прилагате, докато се разхождате, разговаряте или си почивате, това няма да попречи на нормалните ви дела, на изпълнението на дълга ви или на текущата работа. Наистина е нещо много просто! Независимо какви заложби има човек, стига да предлага искрено сърце и да се стреми към истината, постепенно ще започне да разбира истината и да навлиза в тази реалност с лекота.

Кой е следващият стих? („Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ.“) Сега ще обърна този стих и ще ви попитам дали всички вярвате, че „Бог със сигурност е твоят Всемогъщ“? Кога започнахте да вярвате в това? По какви въпроси започнахте да вярвате в това? Свидетелствали ли сте за това? Имали ли сте това преживяване? Какво ще стане, ако някой те попита: „Вярваш ли, че Бог е твоят Всемогъщ?“. Може би теоретично ще отговориш без колебание: „Бог е моят Всемогъщ! Как може Бог да не е моят Всемогъщ?“. Ами ако пак те попитат: „Бог твоят Всемогъщ ли е? По какви въпроси си се уповавал на Бог и си свидетелствал за Божиите дела? До каква степен Божието всемогъщество се е разкрило лично в теб? Кога откри, че Бог е твоят Всемогъщ? По кои въпроси чувстваш, че Бог е твоят Всемогъщ? Ако признаваш, че Бог е всемогъщ и при Него няма нищо невъзможно, защо понякога си толкова слаб? Защо все още си негативен? Защо не можеш да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, когато ти се случи нещо? Защо винаги живееш според сатанинската философия в отношенията си с другите? Защо все още често изричаш лъжи без да чувстваш Божието порицание? Наистина ли Бог е твоят Всемогъщ? За какво точно се отнася Божието всемогъщество според теб? Дали то е съгласно същността на Бог?“. Ако ти зададат тези въпроси, би ли се осмелил все още да отговориш с такава увереност? Когато питам по този начин, хората остават без думи. Нямаш такова преживяване, не си установил връзка с Бог на това ниво. През всичките години, в които си вярвал в Бог, никога не си преживявал Божието върховенство, никога не си виждал Божията ръка, никога не си виждал върховенството, упражнявано от всемогъщата Божия ръка над хората, събитията и нещата. Това са неща, които никога не си виждал, никога не си чувал, а още по-малко си преживявал или почувствал лично. Следователно не знаеш отговора на въпроса „Бог моят Всемогъщ ли е?“ и не се осмеляваш да кажеш нищо. Това доказва, че ти липсва такава вяра. За теб този стих трябва да се превърне в твоето видение. Той трябва да е най-силното доказателство, че вярваш в Бог и Го следваш. Освен това е един от аспектите на видението, който те подкрепя, докато продължаваш напред. И въпреки това не смееш да отговориш със сигурност. Защо? Защото вярата ти в Бог е просто едно убеждение, че Бог съществува. До момента не си следвал истински Бог, не си създал истинска връзка с Него, все още не си навлязъл в реалността на Божиите слова, все още не си участвал в преживяването да се покориш на Божието върховенство и все още не си осъзнал от прякото си преживяване на факта на Божието върховенство над всички неща. Не си имал това прозрение или преживяване, а още по-малко имаш това разбиране. Ако просто те попитат дали „Бог е твоят Всемогъщ“, със сигурност ще отговориш „да“. Ако след това те попитат как си преживял това и как си стигнал до това разбиране, със сигурност ще сведеш поглед безмълвно и няма да посмееш да отговориш. Каква е причината за този факт? (Нямаме преживяване в това отношение.) Говорите от теоретична гледна точка. Фактически ти устно признаваш, че си последовател на Бог и си сътворено същество. Въпреки това от деня, в който си започнал да следваш Бог, никога не си изпълнявал отговорността на сътворено същество. Да приемеш Божието слово за основа на съществуването си, да усвоиш Божието слово като принцип и път на практикуване в изпълнението на дълга си и да навлезеш в реалността на Божието слово: това е твоята отговорност. Ако все още не си навлязъл в тези истини реалности, за какво говори това? За това, че макар да следваш Бог, макар да си изоставил семейство, работа и кариера и да си бил способен да следваш Бог до ден днешен, сърцето ти не е приело истината и живота, дарен на човечеството от Бог, а вместо това се стремиш към нещата, които самият ти обичаш и от които така и не си се избавил. Брои ли се това за следване на Бог и покорство пред Божието дело? Ако в сърцето си не приемаш житейските цели, посоки и критерии за живота и за това как живееш, които Бог е определил за човека, а само повтаряш като папагал думите, които чуваш, и издекламираш някакви доктрини, това счита ли се за приемане на истината? Въпреки че следваш Бог и външно можеш да изпълняваш дълга си, сърцето ти не е приело истината. Въпреки че си вярвал в Бог много години, принципите и методите, според които живееш, както и пътят, който животът ти следва, все още са тези на Сатана. Ти все още си си същият човек, който винаги си бил, все още живееш в съответствие със сатанинския си нрав и по начина на живот на покварения човек, и не си приел изискванията и принципите, които идват от Бог. От тази съществена гледна точка това, което правиш, не е истинско следване на Бог. Ти просто правиш нещо дребно за Бог и Му принасяш нещо дребно въз основа на признаването на теорията, че си сътворено същество и че Създателят е твоят Бог. С оглед на тази предпоставка, признаваш неохотно, че Бог е твоят Бог и ти си Негов последовател, но сърцето ти никога не е приело истински Бог за твой живот, твой Господ и твой Бог. Това ни връща към въпроса, който току-що зададох: дали „Бог е твоят Всемогъщ“? Поради посочените по-горе причини не смееш да отговориш със сигурност. За всички неща и за цялата вселена Бог е всемогъщ, но що се отнася до теб, на теория можеш да признаеш, че Бог е всемогъщ, а фактически не си преживял или видял това. По въпроса с Божието всемогъщество имаш въпросителен знак, изписан в сърцето си. Кога ще са способни хората наистина да потвърдят словата „Бог е твоят Всемогъщ“ и да превърнат това видение в основа на вярата си в Бог? Едва когато хората приемат в сърцата си Божията идентичност, Божията същност и Божия статус, когато навлязат в реалността на Божиите слова и превърнат Божиите слова в основа на своето съществуване, те ще могат истински да признаят, че „Бог е твоят Всемогъщ“. Всъщност тези слова са най-трудни за постигане, но Бог ги е посочил. Това показва, че тези слова са много важни за човека и че хората трябва да посветят енергията на целия си живот, за да преживяват и оценяват тези слова. За да дадат от дъното на сърцето си истински и сигурен отговор на въпроса, поставен чрез тези слова, хората трябва да прекарат цял един живот в усилие да установят нормална връзка между себе си и Бог, т.е. връзка между едно сътворено същество и неговия Създател. Всичко това може да се постигне въз основа на прилагането на практика на принципа „по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“. Всъщност това е доста просто да се приложи на практика, но не е лесно наистина да се постигне целта, изисквана от Бог. Човек трябва да отдаде време и усилия и да плати определена цена за това.

Кой е следващият стих? („Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш.“) Това са все изисквания, които Бог отправя към човека. Ако хората искат да разберат истината и да бъдат спасени, сърцата им трябва да копнеят за това, трябва да имат волята да се стремят към това и да имат истински копнеж. След това трябва да практикуват и да навлизат в съответствие с пътя на практикуване, очертан от Бог. Постепенно Бог ще въведе тези хора в истината реалност и в едно правилно и нормално състояние. Такива хора ще разбират все повече истини в Божиите слова по един все по-практически начин. Накрая многото анормални състояния, които тези хора притежават, разкритата в тях поквара и бунтарството им постепенно ще бъдат преодоляни чрез различните методи на Божието дело в множеството разнородни среди, които Той подрежда. И така, кое е нещото, което трябва да разберете? То е следното: нещата, които хората трябва да правят, нещата, които трябва да прилагат на практика, трябва да се изпълняват в съответствие с изискванията на Бог. Когато хората практикуват и действат в съгласие с Божиите изисквания, те ще вървят по правилния път, посочен им от Бог. Когато вървят по този правилен път, Бог ще им отреди подходящ дял, когато му дойде времето, по Своя начин и със Своите изисквания и принципи. Какво трябва да разберат хората тук? Съдействието на хората, плащаната от тях цена и отдаването на всичко са незаменими. Хората трябва да действат и да практикуват в съответствие с Божиите изисквания. Те не бива да действат в съгласие с човешките желания или въз основа на човешките фантазии и представи. Какъв краен резултат се постига, колко може да се промени някой, колко може да придобие някой: нима тези неща се определят от желанията на отделния човек? Не, това е работа на Бог и не зависи от теб. Какво и колко ти дава Бог накрая, кога ти го дава, на каква възраст получаваш това, което ти е дадено: това е работа на Бог и не зависи от теб. Какво искам да кажа с това? То е, че е необходимо само да се съсредоточиш върху практикуването на истината, да навлезеш в съответствие с пътя, който Бог ти е дал, да действаш както подобава на едно сътворено същество и да оказваш необходимото съдействие. Що се отнася до това какво и колко ще получиш, кога ще го получиш и как Бог ще се разпорежда с тези въпроси, това е Божия работа и ще се случи в Божия срок. Някои хора казват: „Ако прилагам това на практика, ще бъда ли спасен накрая?“. Кажете Ми, смятате ли, че могат да бъдат спасени? Тези слова и истини, които Бог е дарил и предоставил на човека, са пътят на човека към спасението. Ако практикуваш в съответствие с тези Божии слова и истини и навлезеш в реалността на Божието слово, трябва ли все още да се тревожиш, че може да не бъдеш спасен? Все още ли прекарваш всеки ден в тревога и безпокойство от боязън, че Бог ще те изостави? Нима това не се дължи на твърде слаба вяра и неразбиране на Божиите намерения? Ако наистина си навлязъл в истината реалност, ако в сърцето ти има мир и радост, ако можеш да дадеш истинско свидетелство за преживяване и имаш нормална връзка с Бог в сърцето си, все още ли ще се тревожиш, че няма да бъдеш спасен? Не се тревожи, това не е твоя работа. Просто трябва да практикуваш и да навлизаш в Божието слово. В Божието слово няма нито един ред, който да не е важен. Цялото Божие слово е истината, а истината е животът, който човек трябва да има. Всички Божии слова са това, от което хората се нуждаят и това, което трябва да притежават, за да постигнат спасение. Ако следваш тези Божии слова на практика, но все още се тревожиш, че няма да бъдеш спасен, не си ли глупав и невеж? Не са ли нервите ти свръхчувствителни? Би изпитал повече наслада, ако вместо да се занимаваш с такива празни мисли, проявяваш внимание към Божиите намерения. Ако вървиш по правилния път, със сигурност ще стигнеш до правилната крайна цел — целта, която Бог е определил за теб. Няма как да сгрешиш. Следователно, ако практикуваш и навлизаш в Божиите изисквания, не е нужно да се тревожиш дали можеш да бъдеш спасен. Просто практикувай и се стреми към пътя на спасението, посочен от Бог, това е правилният път. Някои хора казват: „Какво ли ще е чувството да постигнем спасение? Дали ще се чувстваме така, сякаш се носим във въздуха? Дали ще се чувстваме различно от сега?“. Този въпрос е малко прибързан. Това не е нещо, което трябва да знаеш точно сега. Ще разбереш, когато наистина си спасен. Някои хора казват: „Когато съм спасен, дали Бог ще ми се яви както на Йов?“. Това разумно искане ли е? Не настоявай за това. Все още не знаеш дали можеш да бъдеш спасен, така че какъв е смисълът да отправяш това искане? Никакъв. Да кажем например, че в момента си в началното училище. Трябва да се съсредоточиш върху доброто си представяне по всички предмети и да удовлетворяваш изискванията на учителя си. Не размишлявай постоянно върху въпроси като: „В кой университет ще отида в бъдеще? Каква работа ще имам по-късно в живота?“. Да мислиш за тези неща е безполезно. Те са твърде далечни и нереалистични. Стига да практикуваш и да навлизаш в правилните методи и пътища, със сигурност ще си способен да постигнеш крайната цел. Освен това, с Божието напътствие, от какво се страхуваш все още? Вярваш ли, че Бог е твоят Всемогъщ? (Вярвам.) Бог е всемогъщ, така че трудно ли Му е да спаси малък човек като теб? За Бог не би било трудно да вземе целия свят и да ти го даде, така че как би могло да е трудно да спаси едно малко покварено човешко същество? Тогава трябва ли все още да се безпокоиш? Не се тревожи за това дали Бог може да те спаси, не се тревожи за това дали Божиите слова могат да те спасят. По-скоро трябва да се тревожиш дали можеш да разбереш Божиите слова и дали в тях можеш да намериш път на практикуване. Трябва да се тревожиш дали вече си навлязъл в реалността на Божиите слова и дали в действията си вървиш по пътя, който Бог е посочил. Това е много по-добре. Да мислиш за тези неща е практическо и реалистично. Безполезно е да се тревожиш за каквото и да било друго.

Кой е следващият ред? („Да отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана“.) Току-що разговаряхме за този ред, така че този проблем би трябвало да е лесен за решаване. За човека е необходимо само да разбере, че в повечето случаи „извиненията, намеренията и хитростите на Сатана“ произтичат от различните причини, извинения, намерения и хитрости, породени от покварения човешки нрав, както и от методите, използвани от различни зли хора и неверници, с които влизаш в контакт. Що се отнася до това как можеш да разграничиш и да отхвърлиш такива неща, както и до избора, който трябва да направиш, това е твоят личен стремеж. Прочетете следващия ред. („Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце“.) Току-що разговаряхме подробно и за този ред. За човека всеки ред е предупреждение и напомняне и същевременно вид подкрепа, помощ и ресурс. Разбира се, тези слова съдържат Божието намерение за човечеството и носят Неговата безмерна надежда за човечеството. Когато хората се сблъскват със слабост и трудности, Бог не иска да ги вижда как се обезсърчават, губят надежда, губят вяра, как губят решителността си да се стремят към истината и спасението, и как губят възможността да придобият истината и да бъдат усъвършенствани от Бог. Бог не иска хората да са страхливци. Вместо това, независимо колко трудности срещат, независимо колко са слаби и независимо до каква степен се разкрива покварата им, Бог се надява, че хората никога няма да се откажат, ще упорстват докрай във всичко, ще продължат да се стремят към истината, в стремежа си ще следват пътищата на практикуване, които Бог им е посочил, и все така ще имат сърце с огромно желание за Бог. Вярата на хората в Бог трябва да расте все повече с преживяването и с тяхното разбиране на Божиите слова и те не бива да се отдръпват, когато се сблъскат със слабост, да стават негативни, когато се сблъскат с трудности, или да дават заден ход, вместо да вървят напред, когато се разкрие малко поквара. Бог не иска да вижда подобни прояви. Бог се надява, че хората ще Му бъдат отдадени с цялото си сърце, като никога няма да променят това по причини, свързани с времето, средата, физическото местоположение или каквито и да било ситуации, които може да възникнат. Ако желанието ти да търсиш Бог не се промени и постоянството ти в търсенето на Бог не отслабне, Бог ще види и ще познае искреното ти сърце. Накрая това, което Бог ще ти дари, със сигурност ще надмине всичко, което би могъл да искаш. През десетилетията, в които Йов преживя Божието върховенство, той никога не посмя да си представи, че Бог ще му говори или ще му се яви лично. Никога не посмя да си го представи, но Бог все пак му се яви след последното му изпитание, като му говореше лично от бурята. Нима това не надминава всичко, което човек би могъл да поиска? (Да.) Това надминава всичко, което някой би могъл да поиска, и никой не смее дори да приеме тази идея. Независимо какво прави Бог, човекът трябва да стои на подходящото си място, да прави нещата, които трябва, да върви по пътя, по който трябва, да изпълнява възложения му дълг без да преминава отвъд това, което се иска от него, и да се въздържа да прави неща, които са омразни на Бог. Всеки път, когато почувстваш, че искаш твърде много от Бог, че молбите ти са плод на амбиции и желания и липса на разум, трябва незабавно да дойдеш пред Бог, да паднеш пред Него и да изповядаш греховете си. Трябва истински да се покаеш и да се промениш коренно от дъното на сърцето си. Ето какво Бог изисква от човечеството и на какво се надява за всеки, който Го следва и обича истината.

Тук приключваме с нашето общение върху този откъс. След толкова много общение, Аз ви предадох всички наставления, които трябва да се предадат, и ви накарах да разберете това, което е подходящо за човек да разбере. Целта на този вид общение е да ви каже как да четете Божиите слова, да ви научи на пътя на четене на Божиите слова и за всички да е ясно, че нито един откъс от Божието слово не е изречен напразно. Всичко в Божието слово е изпълнено с Божиите намерения и носи Божиите надежди. Погледнато по този начин, всички Божии слова са нещо, което човек трябва да притежава и да спазва, независимо дали са задълбочени или простички. Дори няколко простички слова съдържат принципите на практикуване, които човек трябва най-много да спазва, и все пак никой не постига това. Никой не отдава никакво значение на тези няколко Божии слова и никой не ги зачита. Кажете Ми, колко безчувствен е човекът? Всъщност това е добре казано — безчувствен. В действителност именно поради безграничната човешка надменност всички хора пренебрегват тези слова и не желаят да ги виждат или да ги четат. Какво искат да четат? Искат да четат задълбочени, извисени, философски и систематични слова. Оставете тези възвишени и задълбочени слова, за хората е достатъчно да могат да разбират и малкото простички слова. Те може да изглеждат простички и всеки, който ги прочете, може да ги разбере, но кой действително ги прилага на практика? Кой може действително да постави пред Бог нещата, които му се случват, и да се моли? Кой изчаква Божието време, без да проявява нетърпение относно решенията? Колко хора могат да практикуват това? Досега не съм открил човек, който да е съблюдавал и практикувал тези Божии слова, нито съм открил човек, който да е бил привлечен от тези слова, който да е ценял Божиите слова, след като е видял колко чистосърдечни, искрени и безценни са те. Като ви чух току-що да пеете този химн, ви попитах как ядете и пиете този откъс от Божието слово. Някой открил ли е Божието намерение в тези няколко простички, обикновени и откровени слова, след като ги прочете с молитва? Някой прочел ли ги е с молитва, за да открие пътя на практикуване, който човек трябва да разбере и в който трябва да навлезе? Някой разбрал ли е някаква истина от тях? Това, което питам, е дали истините, които съдържат, са се осъществили в отделни хора? Дали ли са резултат? Общението ни показва, че всъщност не са дали. Духовният ви ръст е още твърде малък. Изглежда, че повечето слова, изречени от Бог през тези години, все още не са пуснали истински корени в сърцата ви. Не сте стигнали до нивото, на което да ги цените като истини. Това не предвещава добро. Това не е добър знак. Някои хора казват: „Твърде заети сме да изпълняваме дълга си всекидневно. Нямаме време да размишляваме върху Божиите слова“. Всъщност не става дума за това, че нямат време, а за това, че не полагат усилия или не обръщат внимание. Независимо какъв дълг изпълнява човек, може ли това да повлияе на начина, по който размишлява върху Божиите слова в сърцето си? Нима не може да размишлява върху Божиите слова, докато се храни и си почива? Всичко зависи от това дали има желание. Хората си мислят, че когато човек е толкова зает, това означава, че е пълноценен. Всъщност, когато имаш свободно време да помислиш, ще осъзнаеш, че никога не си размишлявал истински в сърцето си върху които и да било Божии слова. Не си задържал нищо от тях и те не са станали насока в живота ти и критерий на практикуването ти. Когато се замислиш за това, ще се засрамиш. Твоята заетост е само една заблуда, която е измамна. Тя те кара да чувстваш, че заради вярата ти в Бог животът ти е пълен, а не празен, че си различен от светските хора, че не преследваш светските тенденции. Смяташ, че по-скоро си сред най-справедливите хора, съдействаш на Божието дело, вършиш справедливи дела. Смяташ, че вече си спасен или поне си поел по пътя на спасението. Някои хора стигат дотам, че вече се смятат за победители. Като се има предвид всичко това, вие дори възприемате този вид отношение към един толкова простичък химн и няколко простички Божии слова — най-ранните, които Бог е изразил. Никой не е придобил нищо, нито е намерил някакво просветление в тези слова, нито ги е приложил на практика по някакъв начин. Не виждам човек, който да е получил някакви придобивки или резултати за себе си. Това добро или лошо е? (Лошо е.) През тези години вие сте изпълнявали дълга си усърдно и сте били особено заети с делото на евангелието. Постигнали сте известен успех и сърцата ви до едно се чувстват прекрасно. По един или друг начин Божието слово и делото на евангелието са се разпространили. Божието слово е стигнало до хора във всяка страна и регион и все повече хора ядат и пият Божието слово. На пръв поглед изглежда, че сте постигнали успех, но имате ли някаква представа за този голям въпрос в живота — вашето спасение? Ако се съди по отношението на хората към този откъс от Божието слово, те нямат представа. Ако използваме един местен израз, още не са направили първа копка. Кажете Ми, как се чувствам, като ви виждам всички да сте такива? Това са само няколко прости слова, но Аз все още трябва да ги обяснявам и да ги обсъждам подробно с вас. Словата Ми са твърде изчерпателни и прекалено подробни. Готови ли сте да Ме изслушате? Ще кажете ли, че прекалено много ви натяквам? Аз също не искам да ви натяквам по този начин. Всички изглеждате порядъчни. Всички имате някакъв ум и знание, а повечето от вас имат и някакво умение. Въпреки това не обръщате никакво внимание на малките слова в този химн и не сте ги сложили в сърцата си. Досега нито един човек не е навлязъл в реалността на тези слова. Това наистина е досадно и дразнещо! Какъв е тогава смисълът на цялото дело, което вършите в църквата? Дали целта е тази, която имаше предвид Павел, когато каза: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“? Ако това наистина е целта, тогава всички до един сте Павеловци и това, което следва, не може да е добро! Така ли е? (Да.) Ако не се трудите усърдно да ядете и пиете Божиите слова, рано или късно ще бъдете отстранени и няма да придобиете нищо. В деня на вашето отстраняване ще кажете: „Какво съм придобил?“. Не си придобил нито едно нещо, така че си напълно засрамен и дори желаеш да си мъртъв. Това е твърде жалко. Божиите слова са богати и изобилни, в тях се говори по всички въпроси. Колко жалко, че сърцето ти никога не е било в това да се стремиш към тях, че никога не си чел ревностно Божиите слова. От всички многобройни Божии слова нито един ред няма място в сърцето ти. Ако ти не бъдеш отстранен, кой изобщо би могъл да бъде? Така ли стоят нещата? (Да.) Да ядеш и пиеш Божиите слова, да превърнеш Божиите слова в своя реалност: това е първостепенно събитие. То е по-важно от всичко останало, по-важно от това да родиш следващото поколение, по-важно от това да изпълняваш дълга си, по-важно от това да усвоиш професионално умение, по-важно от това да работиш за разпространяване на евангелието, по-важно от всичко останало. Ако не си навлязъл в реалността на Божиите слова, независимо какъв дълг изпълняваш, независимо колко далеч тичаш, всичко това няма да има никаква стойност. Накрая няма да постигнеш никакви резултати и всичко, което правиш, няма да доведе до нищо. Независимо колко усилено тичаш сега, без значение каква е настоящата ти позиция, каква работа вършиш или какви грандиозни постижения си имал, това е само облаче дим, което накрая се губи от поглед. Само когато човек навлезе в реалността на Божиите слова, придобие истината, която те съдържат, и открие в тях принципите, пътищата и насоките за практикуване, тогава никой не може да му отнеме тези неща. Само когато е навлязъл в тези истини реалности, изпълнението на дълга му и цялата цена, която е платил, ще имат смисъл и стойност. Само тогава това ще се приеме от Бог. След като си навлязъл в реалността на Божието слово и си практикувал принципите и критериите, изисквани от Божието слово във всичко, което правиш, тогава дългът ти не е изпълняван напразно и част от него ще бъде приета от Бог. Разбирате ли? (Да.) Ако разчиташ само на собствената си сдържаност, на човешкото постоянство, човешкия ум и дарби, и на човешките начини и методи да се понася страдание и да се плати цена, тогава всичко, което правиш, няма нищо общо с Божиите слова. Трябва да ти е ясно какъв ще бъде крайният резултат. Много хора могат да изчисляват икономическите си сметки и сметките си за разходите и ползите, но няма кой да изчисли тази сметка. Изглежда, че сте доста интелигентни в справянето с външните си дела, имате си своите начини и методи и сте доста ловки, но сте пренебрегнали въпроса за вярата си в Бог и спасението, както и въпроса как да се отнасяте към Божиите слова, като никога не обръщате внимание на тези неща. Нима си мислеше, че поради липсата на внимание щеше да избегнеш закона, който Бог изисква? Нима си мислеше, че с малко усилие щеше да имаш късмета да избягаш от Божия праведен съд? Не се самозалъгвай! Всички закони, създадени от човека, са плод на човешкото познание и прозрение. Всички те показват човешката съобразителност. Те не са закони, създадени от Божия праведен нрав. Когато става въпрос за вашето спасение, не разчитай на случайността. Можете да измамите само себе си, не можете да измамите Бог.

Кое е първото важно нещо, което трябва да направите в стремежа си към спасение? Да ядете и пиете Божиите слова, за да разберете истината и да навлезете в реалността. Това е първото важно нещо. Независимо колко сте заети с изпълнението на дълга си, независимо колко работа се е натрупала, все пак трябва да намерите време да ядете и пиете Божиите слова, да намирате в тях принципите и пътищата за практикуване на истината във всичко и да навлезете в истината реалност. Това е единствената цел на вярата в Бог. След като си навлязъл в истината реалност и си придобил принципи за практикуване, тогава всичко, което правиш, ще бъде задоволително изпълнение на дълга ти и то ще стане ценно и смислено. В противен случай всичко, което правиш, е полагане на труд и ти не изпълняваш дълга си. Нито пък това полагане на труд ще ти помогне да се спасиш. Ако не ядеш и пиеш Божиите слова, не практикуваш и не преживяваш Божиите слова, не приемаш навлизането в истината реалност като нещо сериозно, а се задоволяваш с това просто да напрягаш сили и да вършиш нещата без да се грижиш за прилагането на истината на практика, няма ли да си глупак? Всеки си мисли, че е умен и надежден в работата си. „След като съм тук, тази задача със сигурност ще бъде свършена добре. Докато съм тук, за да държа нещата под око, нищо няма да смути делото на църквата. Стига да не бездействам, стига да продължавам да изпълнявам дълга си в Божия дом, ще бъда спасен“. Не се заблуждавай. Бог никога не е казал, че стига някой постоянно да изпълнява дълга си, той ще бъде спасен. Това идва от човешкото въображение и самозалъгване. Тези, които казват това, изобщо не познават себе си и не разбират същността и истината за това колко дълбоко е покварен човекът от Сатана. Ето защо могат да казват такива глупави думи. Не изпълняваха ли дълга си всички последователи на Бог през всички епохи? Бяха ли спасени? Не. Годни ли са да навлязат в небесното царство? Не. Божието дело на правосъдието от последните дни е разобличило ясно истината за покварата на човека. Това позволява на всеки да разбере, да промени посоката си, да придобие истината и да навлезе в реалността, като претърпява истински промени. Ето какво изисква Бог от човека. Можеш ли да постигнеш истинска промяна, ако си съсредоточен само върху това постоянно да изпълняваш дълга си? Можеш ли да придобиеш истината? Можеш ли да постигнеш покорство пред Бог? Никакъв шанс. Най-същественото е човек да се стреми към истината, да се покори на Божия съд и наказание и да придобие истината, за да е в съгласие с Божиите намерения. Като изрича тези слова, Бог плаща цената с кръвта на Собственото Си сърце и предлага живота Си за човека. Ако не милееш за Божиите слова, а винаги ги пренебрегваш и презираш в сърцето си, като никога не ги приемаш сериозно, можеш ли да бъдеш спасен? Възможно ли е крайният резултат да бъде добър? Дори не е нужно да се замисляш за това. Кое е първото важно нещо, когато вярваш в Бог? Да ядеш и пиеш Божиите слова, за да разбереш истината, и чрез това да навлезеш в истината реалност без да се бавиш. Започни с нещата, които се случват около теб, с това, което можеш да видиш и да почувстваш. Използвай Божието слово, за да се самоанализираш, да търсиш истината, да решаваш всички проблеми и да постигнеш истински промени. Ако не ядеш и пиеш Божието слово и не навлезеш в реалността на Божието слово, шансовете ти да бъдеш спасен са равни на нула. Напълно си загубил всякакъв шанс за спасение. Когато Божието дело приключи, ще кажеш: „По-рано, по време на делото за разпространяване на Божието евангелие, аз изпълних своята част. По време на делото за разпространяване на евангелието платих цената и посветих времето и усилията си на тази и онази важна стъпка“. И въпреки това до ден днешен все още не си придобил истината, не можеш да ядеш и пиеш Божиите слова нормално и не можеш да изпълняваш дълга си нормално. Изначално не си човек, който се покорява на Бог. Едва тогава ще узнаеш, че вече си загубил шанса си за спасение. Дали вече е твърде късно? Нямаш никакъв шанс, вече си изпаднал в бедствие и така смъртта ти е неминуема. Следователно този шанс за спасение е много рядък и трябва да го цениш всеки ден и всяка минута. Започни първо с малките неща около теб, а след това постепенно премини към повече и по-големи неща. Търси Божиите слова и търси истината, навлизай в Божиите слова и в истината реалност. В сърцето си трябва често да се молиш на Бог и да се приближаваш към Него. Никога не оставяй сърцето ти да бъде превзето от желанията на плътта, светските тенденции и други подобни сатанински неща. Вместо това остави Божиите слова и истината да упражняват власт в сърцето ти и така то ще започне да цени Божиите слова. Стига Божиите слова и истината да заемат място в сърцето ти и да водят живота ти, твоят живот ще има пътеводна цел и светлина, а сърцето ти ще познае насладата. Ако разбереш три или пет Божии слова, после десет, после сто слова, те ще се натрупат и постепенно ще превземат сърцето ти все повече, ще водят мислите ти, ще ръководят действията ти и живота ти. Все повече ще навлизаш в реалността на Божиите слова и ще започнеш да схващаш все повече истини принципи. Действията ти повече няма да се основават на собствената ти воля и индивидуални желания. Изпълнението на дълга ти ще е все по-малко замърсено, а ти все повече ще се отнасяш към Бог с искрено сърце. Доктрините, които разбираш, бавно ще се превърнат в истината реалност. По този начин ще настъпи истинска промяна в твоя живот нрав. Надеждата ти за спасение вече няма да е оскъдна или невидима, а ще става все по-осезаема и голяма. Когато успееш да видиш тази светлина, това всъщност е моментът, в който започваш да се интересуваш от Божиите слова и да влагаш голяма надежда във въпроса за спасението. В такъв момент Бог все повече ще ти позволи да разбираш Неговите слова, ще ти позволи да навлизаш в Неговите слова, ще те предпазва от изпадане в изкушение, ще те предпазва от попадане в примките на Сатана и под тъмното влияние на Сатана, и ще те предпазва от затруднения, конфликти, ревнивост и спорове, наред с други неща. По този начин Бог ще те накара да живееш на светло и под напътствието на Неговите слова. Това е щастие, радост и мир. Постигането на всичко това започва с оценяване на Божиите слова и с практикуване и преживяване на тези слова, за да разбереш истината. Всъщност това не е трудно. Ако често слушаш проповеди и можеш да практикуваш и преживяваш Божиите слова, постепенно ще започнеш да разбираш истината. По този начин, като правиш постепенен преход — малко по малко — и напредваш стъпка по стъпка, няма да ти е трудно. Същественото нещо е дали човек обича истината или не. Ако обичаш истината, тогава с вярата в Бог ще си способен да се справиш с важните въпроси, да се стремиш към истината и да се съсредоточиш върху четене на Божиите слова и размишление върху тях. Научи се да размишляваш върху Божиите слова, научи се да четеш с молитва Божиите слова. Тогава ще си способен да разбереш значението на Божиите слова, ще си способен да намериш в тях пътища за практикуване, ще си способен да разбереш Божиите намерения и ще започнеш да разбираш истината. След това анализирай и разпознай собствения си покварен нрав въз основа на разбирането си на истината, разнищи същността на покварения си нрав, а после използвай истината, за да го преодолееш. Ако практикуваш и навлизаш по този начин, ще си способен истински да се опознаеш и ще ти е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Като придобиват знание малко по малко, като придобиват преживяване малко по малко, като започват да разбират Божиите намерения малко по малко и като се отървават от покварата си малко по малко, хората ще започнат да се променят без дори да го осъзнават. Това е процесът на преживяване на живота. Разбирането на истината е най-същественото нещо. Когато човек разбере истината, той ще знае критериите, които Бог изисква от човека да следва. Ще знае също така защо Бог иска да каже това и какъв ефект иска да постигне. Ще знае също, че критериите, които Бог изисква от човека, всъщност са до един постижими за човешките същества. Те са все неща, които човешката съвест и разум могат да постигнат. Всички тези процеси са въпрос на навлизане в живота. Навлизането в живота изисква да изпълняваш дълга си прилежно, да търсиш истината и да я практикуваш усърдно, да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, за да изпълняваш добре дълга си. Чрез такова преживяване и практикуване ще имаш все по-добри резултати. Хората, които не обичат истината, няма да проявят интерес към такива неща. Те не чувстват бреме по отношение на навлизането в живота и нямат интерес да правят това. Ето защо, въпреки че са вярвали в Бог в продължение на много години, те не могат да говорят за свидетелството си за преживяване. Хората, които обичат истината, не са такива. Те могат да напишат свидетелство за всичко, което са преживели, и за всеки период от преживяванията си. Те наистина придобиват нещо от всичките си преживявания, като тези придобивки се трупат с течение на дните и месеците. След десет или двадесет години тези хора ще са претърпели големи промени. По това време ще могат да напишат свидетелството си за преживяване без усилие и за тях няма да е трудно да участват в общение за истината. Като изпълняват дълга си, те правят всичко както трябва.

Дали сте хора, които обичат истината? Имате ли сърца с огромно желание за Бог? Имате ли искрени сърца? Отговорът е труден, нали? Всъщност в сърцата си всички вие сте наясно по този въпрос. Когато ви се иска да изпълнявате дълга си по нехаен начин, когато ви се иска да се измъкнете или да занижите старанието си, когато ви се иска да сте своенравни и безразсъдни, можете ли да разпознаете това? Можете ли да се опълчите на плътта? Какъв избор правиш? Избираш ли да практикуваш истината или избираш желанията на плътта? Положителното или негативното избираш? Избираш ли да страдаш и да платиш цената, за да придобиеш истината, или избираш да преследваш удобството на плътта? Това са въпросите, които ще бъдат използвани, за да се прецени дали имаш сърце, което наистина обича Бог и Му се покорява, и дали искрено отдаваш всичко на Бог. Ако нямаш искрено сърце за Бог, ако ти харесва да правиш нещата своенравно и безразсъдно, ако си доволен, когато си удовлетворен и се ядосваш и избухваш, когато не си, и ако искаш да се откажеш от дълга си, когато нещата не стават по твоя начин, дали това е правилното състояние на духа? Това ли означава да имаш богопокорно сърце? Това ли означава да изпълняваш предано дълга си? Защо не практикуваш истината? Дали защото не разбираш Божиите слова? Или защото не обичаш истината? Някои хора си мислят: „Божиите слова са прости, но е трудно да се приложат на практика. Божият дом винаги изисква от хората да практикуват истината, но това е трудно за тях и им създава много проблеми. Ако сърцето ми е неспокойно, не практикувам истината. Стига църквата да не ме премахне или отстрани, ще избера да съм свободен и да не се тревожа, и да правя каквото си искам“. Дали това е човек, който истински вярва в Бог? Нима това не е неверник? Това е отношението, което неверниците приемат, когато изпълняват дълга си. Тъй като не приемат истината, те обичат свободата и безпътността и обичат да са нехайни. Както и да бъдат кастрени, няма полза. Ушите им няма да чуят нищо от общението за истината. Няма какво да се направи освен да бъдат премахнати и отстранени. Тъй като не приемат истината, а вместо това са хора, които изпитват неприязън към истината, те са невярващи и Бог няма да ги спаси. Хората, които обичат истината, дори когато се разкрива поквареният им нрав, могат да приемат да бъдат кастрени, могат да търсят истината, да се самоанализират и да опознават себе си, и знаят как да се покаят. Това са хората, които Бог иска да спаси. Когато някой не обича истината, за него е трудно да я приеме. Каква е най-голямата опасност от тази неспособност да се приеме истината? Предателство към Бог. Хората, които не приемат истината, са най-склонни да предадат Бог и може да го направят по всяко време или на всяко място. Могат да предадат Бог, когато някое незначително нещо не става по техния начин. Могат да предадат Бог, защото не могат да приемат да бъдат кастрени еднократно. Когато се сблъскат с някое бедствие, вероятността да се оплакват и да предадат Бог е още по-голяма. Независимо от всичко, тези, които не обичат или не приемат истината, са в най-голяма опасност. Дали някой може да бъде спасен зависи от това до каква степен обича истината и положителните неща, както и дали може да приеме истината и да я практикува. Използвайте изискванията на истината, за да измерите истинския си духовен ръст, да прозрете себе си, да знаете истината за собствената си поквара и да разпознаете действително каква е вашата природа. От една страна, такова прозрение ви помага да опознаете себе си и да сте способни да постигнете истинско покаяние. От друга страна, то ви позволява да опознаете Бог и да разберете Неговите намерения. Неспособността да се приеме истината е проявление на бунтарство и противопоставяне на Бог. Ясното разбиране на този проблем ще ви помогне да вървите по пътя на спасението. Когато човек наистина обича истината, той може да има сърце с огромно желание за Бог, искрено сърце и хъс да практикува истината и да се покори на Бог. Като притежава истинска сила, той е способен да плати цената, да посвети енергията и времето си, да се отрече от личните си облаги и да се избави от всички обвързаности на плътта, като така си разчиства пътя за практикуване на Божиите слова, практикуване на истината и навлизане в реалността на Божието слово. Ако можеш да се избавиш от собствените си представи с цел да навлезеш в реалността на Божието слово, ако можеш да се избавиш от интересите на собствената си плът, репутация, статус, слава и удоволствията на плътта — ако можеш да се избавиш от всички подобни неща, тогава ще навлизаш все повече в истината реалност. Каквито и трудности и неприятности да имаш, те вече няма да са проблеми — ще бъдат лесно разрешени — и ти лесно ще навлезеш в реалността на Божиите слова. За да се навлезе в истината реалност, двете неотменими условия са искрено сърце и сърце с огромно желание за Бог. Ако имаш само искрено сърце, но винаги винаги си малодушен, липсва ти огромно желание за Бог и се отдръпваш при сблъсъка с трудности, това не е достатъчно. Ако в сърцето си имаш само огромно желание за Бог и си малко импулсивен, ако имаш само това стремление, но ти липсва искрено сърце, а когато ти се случи нещо, се отдръпваш и избираш собствените си интереси, това също не е достатъчно. Трябва ти както искрено сърце, така и сърце с огромно желание за Бог. Степента на искреност на сърцето ти и силата на огромното ти желание за Бог определят силата на твоя хъс да практикуваш истината. Ако нямаш искрено сърце и в него няма огромно желание за Бог, няма да си способен да разбереш Божиите слова и няма да имаш хъса да практикуваш истината. По този начин не можеш да навлезеш в истината реалност и ще ти е трудно да постигнеш спасение.

Много хора не са наясно какво означава да бъдат спасени. Някои хора смятат, че вероятно ще бъдат спасени, ако дълго време вярват в Бог. Други мислят, че ако разбират много духовни доктрини, то вероятно ще бъдат спасени, а трети смятат, че водачите и работниците със сигурност ще бъдат спасени. Всичко това са човешки представи и фантазии. Най-същественото е, че хората трябва да разберат какво означава спасението. Да бъдеш спасен означава преди всичко да бъдеш освободен от греха и от влиянието на Сатана и наистина да се обърнеш към Бог и да Му се покориш. Какво трябва да притежаваш, за да си свободен от греха и от влиянието на Сатана? Истината. Ако хората се надяват да придобият истината, те трябва да се въоръжат с много от Божиите слова, трябва да са способни да ги преживеят и да ги практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Едва тогава могат да бъдат спасени. Дали човек може или не може да бъде спасен няма нищо общо с това колко дълго е вярвал в Бог, колко знания има, дали притежава дарби или силни страни, или колко страда. Единственото, което има пряка връзка със спасението, е това дали човек може или не може да придобие истината. И така, колко истини действително си разбрал до днес? И колко от Божиите слова са се превърнали в твой живот? В кои от всички Божии изисквания си постигнал навлизане? През годините на вярата си в Бог доколко си навлязъл в реалността на Божието слово? Ако не знаеш или ако не си постигнал навлизане в реалността на нито едно от Божиите слова, тогава, честно казано, нямаш никаква надежда за спасение. Не е възможно да бъдеш спасен. Няма значение дали притежаваш висока степен на познание или дали отдавна вярваш в Бог, дали имаш добър външен вид, дали си красноречив и дали си бил водач или работник в продължение на няколко години. Ако не се стремиш към истината, не практикуваш Божиите слова и не ги преживяваш правилно и ако ти липсва истинско свидетелство за преживяване, тогава за теб няма надежда да бъдеш спасен. Не Ме интересува как изглеждаш, колко научни познания имаш, колко си страдал или колко висока цена си платил. Казвам ти следното: ако не приемеш истината и никога не навлезеш в реалността на Божиите слова, ти не можеш да бъдеш спасен. Това е сигурно. Ако Ми кажеш доколко си навлязъл в реалността на Божиите слова, тогава ще ти кажа каква е надеждата ти за спасение. Сега, след като ви казах критериите за измерването на това, трябва да сте способни да го измерите сами. Какъв факт ви съобщават тези слова? Бог е използвал слова, за да сътвори света, използвал е слова, за да осъществи всяко действително явление, за да осъществи всички неща, които Той е искал да се осъществят, и е използвал слова, за да изпълни два етапа от Своето дело. Днес Бог извършва третия етап от делото Си и на този етап от делото Той е изрекъл повече слова, отколкото на който и да е друг етап. В цялата история на човечеството това е времето, в което Бог е изрекъл най-много слова в Своето дело. Властта на Божиите слова се състои в това, че Той може да използва слова, за да сътвори света, да осъществи всички действителни явления, да ги доведе от нищото до съществуване и от съществуване до нищото. И накрая Бог ще използва словата и за да осъществи явлението спасение на човечеството. Днес всички вие можете да видите този факт. През последните дни Бог не е извършил нито едно дело, което да не е свързано с Неговите слова. Той говори и използва слова през цялото време, за да води човека до днешния ден. Разбира се, докато говори, Бог използва словата и за да запази връзката Си с хората, които Го следват. Използва слова, за да ги напътства, и тези слова са изключително важни за онези, които искат да бъдат спасени или които Бог иска да спаси. Бог ще използва тези слова, за да осъществи факта за спасението на човечеството. Очевидно е, че те са изключително важни за всеки, който иска да бъде спасен, независимо дали се разглеждат по отношение на тяхното съдържание или количество, независимо от вида на словата и независимо за коя част от тях става дума. Бог използва тези слова, за да постигне крайния резултат на Своя шестхилядолетен план за управление. Те са изключително важни за човечеството, било то днешното или бъдещото човечество. Ето какво е Божието отношение, каква е целта и какво е значението на словата Му. Какво тогава трябва да направи човечеството? То трябва да съдейства на Божиите слова и дело, а не да ги пренебрегва. Вярата на някои хора в Бог обаче не е такава. Каквото и да казва Бог, словата Му сякаш изобщо не ги касаят. Те продължават да се стремят към това, което искат, да правят каквото искат и да не търсят истината въз основа на Божиите слова. Това не е преживяване на Божието дело. Има и хора, които независимо какво казва Бог, не обръщат никакво внимание и имат само едно убеждение в сърцата си: „Ще направя всичко, което Бог поиска, ако Той ми каже да отида на запад, ще отида на запад, ако ми каже да отида на изток, ще отида на изток, ако ми каже да умра, нека ме види как умирам“. Има обаче само едно нещо: те не приемат Божиите слова. Мислят си: „Има толкова много Божии слова, би трябвало да са малко по-ясни и да ми казват точно какво да правя. В сърцето си съм способен да се покоря на Бог“. Колкото и слова да изрича Той, такива хора в крайна сметка остават неспособни да разберат истината, нито могат да говорят за своите преживявания и знания. Те са като миряни, на които им липсва духовно разбиране. Смятате ли, че Бог обича такива хора? Иска ли Бог да бъде милостив към подобни хора? (Не.) Със сигурност не иска. Бог не харесва такива хора. Бог казва: „Аз изрекох неизказано много хиляди слова. Защо тогава, сякаш си сляп или глух, ти нито ги видя, нито ги чу? Какво точно си мислиш в сърцето си? У теб не виждам нищо повече от човек, който е обсебен от преследването на благословии и на красивата крайна цел. Гониш същите цели като Павел. Ако не искаш да слушаш Моите слова, ако не искаш да следваш пътя Ми, тогава защо вярваш в Бог? Ти не преследваш спасението, а гониш красивата крайна цел и желанието за благословии. И щом замисляш такива неща, за теб е най-подходящо да бъдеш полагащ труд“. Всъщност да бъдеш предан полагащ труд също е едно от проявленията на покорство към Бог, но това е най-ниското ниво. Да останеш предан полагащ труд е много по-добре, отколкото да бъдеш потопен в погибел и унищожение като невярващ. В частност Божият дом има нужда от полагащи труд, а способността да полагаш труд за Бог също се смята за благословия. Това е много по-добре — несравнимо по-добре, отколкото да бъдеш лакей на дяволските царе. Полагането на труд за Бог обаче не Го удовлетворява напълно, защото Божието дело на правосъдието има за цел да спаси хората, да ги пречисти и да ги усъвършенства. Ако те се задоволяват само с това да полагат труд за Него, то това не е целта, която Бог иска да постигне, като върши делото Си в хората, нито е резултатът, който Той иска да види. Хората обаче горят от желание, те са глупави и слепи. Те са омагьосани и погълнати от някаква дребна изгода и отхвърлят скъпоценните слова на живота, изречени от Бог. Хората дори не могат да се отнасят сериозно към тях, камо ли словата да са им скъпи. Да не четат Божиите слова и да не ценят истината — това умно ли е или глупаво? Могат ли хората да постигнат спасение по този начин? Те трябва да разберат всичко това. Хората имат надежда за спасение само ако загърбят своите представи и фантазии и се съсредоточат върху стремежа към истината.

Някои хора питат: „Божиите слова изискват от човека да заеме позицията на сътворено същество и да изпълни дълга си като сътворено същество. От нас не се изисква да бъдем свръхчовеци или велики хора, но аз винаги изпитвам такива амбиции и желания. Не съм доволен от това да бъда обикновен човек. Какво да правя тогава?“. Този проблем е много прост. Защо не желаеш да бъдеш обикновен човек? Ако първо вникнеш в същността на този въпрос, проблемът ти ще бъде решен лесно. Бог изисква от човека да бъде честен човек. Това е най-смисленото нещо. Ако разбереш истината за това какво е да бъдеш честен човек, ще знаеш, че да бъдеш честен човек означава да бъдеш човек, който притежава нормална човешка природа, да бъдеш истински човек. Кои са външните признаци на честния човек? Да бъдеш честен човек означава да бъдеш нормален човек. Кои са естествените инстинкти, мисли и разум на нормалните хора? Как се появяват думите и делата на нормалните хора? Нормалният човек може да говори от сърце. Той ще каже всичко, което е в сърцето му, без никаква лъжа или измама. Ако може да разбере въпроса, с който се сблъсква, той ще действа според съвестта и разума си. Ако не може да го прозре ясно, той ще допуска грешки и ще се проваля, ще таи погрешни схващания, представи и лични фантазии и ще бъде заслепен от илюзиите пред очите си. Това са външните признаци на нормалната човешка природа. Дали тези външни признаци на нормалната човешка природа удовлетворяват Божиите изисквания? Не. Хората не могат да удовлетворят Божиите изисквания, ако не притежават истината. Тези външни признаци на нормалната човешка природа са притежания на обикновения, покварен човек. Това са нещата, с които човек се ражда, нещата, които са му вродени. Трябва да си позволиш да покажеш тези външни признаци и откровения. Докато си позволяваш да покажеш тези външни признаци и откровения, трябва да разбереш, че естествените инстинкти и заложби, както и вродената природа на човека, са такива. Какво трябва да направиш, след като разбереш това? Трябва да се отнесеш към него правилно. Как обаче да приложиш това правилно отношение на практика? Това се постига, като четеш повече Божии слова, допълнително се въоръжаваш с истината и по-често носиш пред Бог нещата, които не разбираш, нещата, за които таиш представи, и нещата, за които може да съдиш погрешно, за да размишляваш над тях и да търсиш истината, за да разрешиш всичките си проблеми. Ако известно време преживяваш по този начин, няма значение дали се проваляш и препъваш няколко пъти. Най-важното е, че в Божиите слова можеш ясно да видиш тези неща и знаеш как да практикуваш в съответствие с принципите и Божиите намерения. Това показва, че си научил урок. След няколко години на провали и препъване, ако разбираш ясно същността на покварения човек, виждаш корена на мрака и злото в света и различаваш различните типове хора, събития и неща, тогава ще си способен да действаш според истините принципи. Тъй като не си свръхчовек, нито велик човек, не можеш да вникнеш във всички неща и да ги разбереш. За теб е невъзможно с един поглед да прозреш света, с един поглед да прозреш човечеството и с един поглед да прозреш всичко, което се случва около теб. Ти си обикновен човек. Трябва да преминеш през много провали, много периоди на обърканост, много грешки в преценката и много отклонения. Това може напълно да разкрие покварения ти нрав, слабостите и недостатъците ти, невежеството и глупостта ти, като ти позволи да изследваш отново себе си и да се опознаеш, както и да опознаеш Божието всемогъщество, цялата Му мъдрост и Неговия нрав. Ще придобиеш положителни неща от Бог, ще разбереш истината и ще навлезеш в реалността. Сред преживяванията ти ще има много неща, които не се случват така, както желаеш, срещу които ще се чувстваш безсилен. С тях трябва да търсиш и да чакаш. Трябва да придобиеш отговора на всеки въпрос от Бог и от Неговите слова трябва да разбереш скритата същност на всеки въпрос и същността на всеки тип човек. Така се държи един обикновен, нормален човек. Трябва да се научиш да казваш: „Не мога“, „Това е непосилно за мен“, „Не мога да вникна в това“, „Не съм го преживявал“, „Изобщо нищо не знам“, „Защо съм толкова слаб? Защо съм толкова негоден?“, „Толкова са скромни заложбите ми“, „Толкова съм безчувствен и глупав“, „Толкова съм невеж, че ще ми отнеме няколко дни, преди да мога да разбера това нещо и да се погрижа за него“ и „Трябва да обсъдя това с някого“. Трябва да се научиш да практикуваш по този начин. Това е външният признак на твоето признание, че си нормален човек, както и на желанието ти да бъдеш нормален човек. Онези, които се смятат за велики и могъщи, които мислят, че не са обикновени, а са висши същества и свръхчовеци, никога не казват: „Не мога“, „Това е непосилно за мен“, „Не мога да вникна в това“, „Не знам, трябва да го науча, трябва да направя справка, трябва да намеря хора, с които да разговарям, трябва да потърся от Горното“. Те никога не изричат такива думи. Особено след като е придобил статус, подобен човек не иска хората да си мислят, че е обикновен, и че точно като всички останали има неща, на които не е способен, неща, които не може да прозре или разбере. Вместо това той винаги иска хората да го припознават като свръхчовек. Следователно, когато му се случи нещо, той няма нужда по-често да поставя такива въпроси пред Бог и да Му предлага искрено сърце. Той няма нужда да търси. Той разбира, научава и прозира всичко, което му се случва, за броени минути. В него няма никаква поквара или слабост. Няма нещо, което да не може да прозре, няма нещо, което да не е преживял. Дори да има нещо, което все още не е преживял, той би го прозрял с един поглед. Той е просто един съвършен свръхчовек. Това ли е проявлението на нормална човешка природа? (Не.) Тогава нормален човек ли е този? Със сигурност не. Този тип човек не признава, че е обикновен човек, че има слабости, недостатъци и покварен нрав. Така че може ли по-често да идва пред Бог с искрено сърце, за да търси и да се моли? Със сигурност не. Това показва, че у него все още липсват съвестта и разумът на нормалната човешка природа и че той не изживява нормалната човешка природа.

Кажете Ми, как можете да сте обикновени и нормални хора? Как можете, както казва Бог, да заемете правилното място на сътворено същество? Как можете да не се опитвате да бъдете свръхчовек или някоя велика личност? Как трябва да практикувате, за да бъдете обикновени и нормални хора? Как може да стане това? Кой ще отговори? (Преди всичко трябва да признаем, че сме обикновени хора, съвсем редови хора. Има много неща, които не разбираме, не схващаме и не можем да прозрем. Трябва да признаем, че сме покварени и че имаме недостатъци. След това трябва да имаме искрено сърце и често да идваме пред Бог, за да търсим.) Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен. Всеки, който смята, че животът е изтощителен, сам си го е причинил. Не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си. Първо, разкрий най-съкровените си и истински мисли, така че всички да ги узнаят и разберат. В резултат на това притесненията ти ще изчезнат, както и преградите и подозренията между теб и останалите. Още нещо ти пречи. Все се мислиш за ръководител на екипа, за водач, за работник или за човек с титла, статус и положение. Не се ли принизяваш, ако кажеш, че не разбираш или не можеш да направиш нещо? Ефектът и атмосферата са различни, когато загърбиш тези окови в сърцето си, когато престанеш да се възприемаш като водач или работник, когато престанеш да мислиш, че си по-добър от останалите, и почувстваш, че си обикновен човек, същият като всички останали, и че в някои области си по-нискостоящ в сравнение с други хора, когато разговаряш с тази нагласа за истината и въпросите, свързани с работата. Ако в сърцето ти все се таят опасения, ако все се чувстваш напрегнат и възпрепятстван, и ако искаш да се избавиш от тези неща, но не можеш, трябва да се молиш сериозно на Бог, да размишляваш над себе си, да видиш недостатъците си и да се стремиш към истината. Ако можеш да практикуваш истината, ще постигнеш резултати. Каквото и да правиш, не говори и не действай в зависимост от определена позиция или като използваш определена титла. Първо, загърби всичко това и заеми мястото на обикновен човек. Когато някой каже: „Не си ли ти водачът? Не си ли ти начело на екипа? Трябва да разбираш това“, ти кажи в отговор: „Къде в Божието слово се казва, че ако си водач или ръководител на екип, можеш да разбереш всичко? Аз не разбирам това. Не ме мери със своя аршин. Изискваш твърде много. Вярно е, че съм водач, но разбирането ми за истината все още е твърде повърхностно и не знам какво решение да взема, защото не съм преживял това нещо и все още не мога да го прозра. Трябва да се моля и да търся. Бог е казал: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. Ти винаги искаш да разбера на момента и да взема решение на момента. Ами ако взема грешно решение? Кой ще бъде отговорен за това? Способен ли си да поемеш отговорност? Искаш ли да сгреша? Като правиш това, ти ли носиш отговорност за мен? Трябва да работим заедно, да се молим и да търсим заедно, и да се справим добре с този въпрос“. Можеш ли да направиш това? Лесно ли е да се направи? Ако можеш да говориш с другите по чистосърдечен начин, тогава можеш да кажеш: „Всъщност и моят духовен ръст е много малък. Ако не търся и не се моля, мога да сгреша по всяко време. Понякога неизбежно правя грешки. Колко голям си мислеше, че е духовният ми ръст? Имал ли твърде високо мнение за мен“. Когато другият човек чуе какво му казваш, той ще почувства в сърцето си, че си много честен човек, който може да говори от сърце. Тогава той няма да иска твърде много от теб, а вместо това ще работи с теб. Ако прилагаш това на практика, ще станеш по-рационален в нещата, които правиш, няма да бъдеш възпиран и обвързан от слава, придобивки и статус, а сърцето ти ще се освободи. Ще си способен да говориш и действаш с открито сърце, ще си способен да си сътрудничиш с другите в хармония и да се отнасяш правилно към братята и сестрите. Тогава състоянието ти ще става все по-нормално, а действията ти — все по-разумни. Всички ще могат да видят това и ще кажат: „Този водач наистина се е променил. Той наистина притежава съвест и разум и е изживял нормалната човешка природа. С такъв човек за водач ние също придобиваме много ползи!“. В този момент, когато отново се заемеш с работа, независимо дали става дума да търсиш и да се молиш или да отидеш при другите за общение, това, което правиш, е правилно и подходящо и няма да имаш никакви опасения. Във всичко, което правиш, действаш твърдо и непоколебимо. Не проявяваш нетърпение относно решенията, а оставяш нещата да се развиват. Независимо с какво се сблъскваш, можеш да го поставиш пред Бог и да предложиш искреното си сърце. Това е принцип, който можеш да практикуваш във всичко. Всеки човек, независимо дали е водач и работник или някой от братята и сестрите, е един обикновен човек. Всеки трябва да практикува този принцип. Всеки има дял и отговорност в практикуването на Божието слово. Ти може да си водач, работник, ръководител на екип, отговорник или високо ценен човек в групата. Независимо кой си, трябва да се научиш да практикуваш по този начин. Свали ореола от главата си и титлата, която носиш на челото си, свали венците, с които другите са те окичили. Тогава ще ти е лесно да станеш нормален човек и с лекота ще действаш въз основа на съвестта и разума си. Разбира се, след това не е достатъчно просто да признаеш, че не разбираш и не знаеш. Това не е крайното решение на проблема. Какво е крайното решение? Поставяй въпросите и трудностите пред Бог, за да се молиш и да търсиш. Не е достатъчно един човек да се моли сам. Вместо това трябва да отправяш молитви по този въпрос заедно с останалите и да поемеш тази отговорност и задължение. Това е чудесен начин да вършиш нещата! Ще избегнеш това да поемеш по пътя на опитите да си велика личност и свръхчовек. Ако успееш да направиш това, несъзнателно ще заемеш правилното място на сътворено същество и ще се освободиш от възпирането на амбицията и желанието да бъдеш свръхчовек и велика личност.

Да стоиш на подходящото място на едно сътворено същество и да си обикновен човек: лесно ли е това? (Не е лесно.) Къде се крие трудността? Тя е в следното: хората винаги чувстват, че главите им са увенчани с много ореоли и титли. Освен това си приписват идентичността и статуса на велики личности и свръхчовеци и се занимават с какви ли не престорени и фалшиви практики и външни прояви. Ако не се избавиш от тези неща, ако думите и делата ти винаги са възпирани и контролирани от тях, тогава ще ти е трудно да навлезеш в реалността на Божието слово. Ще ти е трудно да не проявяваш нетърпение относно решенията на неща, които не разбираш, да поставяш такива въпроси по-често пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце. Няма да си способен да правиш това. Точно защото твоят статус, твоите титли, твоята идентичност и всички подобни неща са фалшиви и неистински, защото са против Божиите слова и им противоречат, тези неща те обвързват така, че не можеш да дойдеш пред Бог. Какво ти носят те? Правят те добър в това да се прикриваш, да се преструваш, че разбираш, да се преструваш на умен, да се преструваш на велика личност, да се преструваш на знаменитост, да се преструваш на способен, да се преструваш на мъдър и дори да се преструваш, че знаеш всичко, че си способен на всичко и че можеш да правиш всичко. Това кара другите да те почитат и да ти се възхищават. Те ще идват при теб с всичките си проблеми, ще се осланят на теб и ще ти се възхищават. По този начин все едно се печеш на бавен огън. Кажете Ми, приятно ли е усещането да се печеш на бавен огън? (Не.) Не разбираш, но не смееш да кажеш, че не разбираш. Не можеш да прозреш, но не смееш да кажеш, че не можеш да прозреш. Очевидно си допуснал грешка, но не смееш да си я признаеш. Сърцето ти се терзае, но не смееш да кажеш: „Този път вината наистина е моя, длъжник съм на Бог и на братята и сестрите. Причиних такава голяма загуба на Божия дом, но нямам смелостта да застана пред всички и да си призная“. Защо не се осмеляваш да говориш? Мислиш си: „Трябва да оправдая репутацията и ореола, които са ми дали братята и сестрите, не мога да предам високото почитание и доверие, което имат към мен, а още по-малко ревностните очаквания към мен, които са таили толкова много години. Следователно трябва да продължа да се преструвам“. Какво наподобява тази маскировка? Успешно си се превърнал във велика личност и свръхчовек. Братята и сестрите искат да дойдат при теб, за да се осведомят за нещо, да се допитат до теб и дори да те умоляват за съвет по всякакви проблеми, с които се сблъскват. Изглежда, че дори не могат да живеят без теб. Сърцето ти обаче не се ли терзае? Разбира се, някои хора не изпитват тези терзания. Един антихрист не изпитва тези терзания. Вместо това той им се наслаждава, като си мисли, че статусът му е над всичко останало. Един обикновен и нормален човек обаче се терзае, когато се пече на бавен огън. Той чувства, че не представлява нищо, точно както един обикновен човек. Не смята, че е по-силен от другите. Той не само мисли, че не може да свърши никаква практическа работа, но и че ще забави делото на църквата и Божиите избраници, затова ще поеме вината и ще се оттегли. Това е човек с разум. Лесно ли се решава този проблем? За хората с разум е лесно да го решат, но за тези, на които им липсва разум, е трудно. Ако след придобиването на статус безсрамно се наслаждаваш на предимствата му, в резултат на което си разкрит и отстранен заради провала си да свършиш истинска работа, ти сам си си навлякъл това и си го заслужаваш! Не си достоен дори за капка съжаление или състрадание. Защо казвам това? Защото настояваш да стоиш нависоко. Сам се печеш на бавен огън. Самонаранил си се. Ако не искаш да се печеш на бавен огън, трябва да се откажеш от всички тези титли и ореоли и да кажеш на братята и сестрите какви са истинските състояния и мисли в сърцето ти. По този начин братята и сестрите могат да се отнасят правилно с теб и няма да ти се налага да слагаш маска. След като вече си се открил и си хвърлил светлина върху истинското си състояние, сърцето ти не се ли чувства по-спокойно, по-малко напрегнато? Защо да ходиш с такова тежко бреме на плещите си? Ако издадеш истинското си състояние, дали братята и сестрите действително ще те гледат отвисоко? Действително ли ще те изоставят? Категорично не. Напротив, те ще те одобряват и ще ти се възхищават за това, че си се осмелил да излееш сърцето си. Ще кажат, че си честен човек. Това няма да попречи на делото ти в църквата, няма да окаже и най-малкото негативно влияние върху него. Ако братята и сестрите наистина виждат, че имаш трудности, те доброволно ще ти помогнат и ще работят с теб. Какво мислите? Не би ли станало така? (Да.) Да си слагаш винаги маска, за да ти се възхищават другите, е най-глупавото нещо. Най-добрият подход е да бъдеш обикновен човек с нормално сърце, да си способен да се откриеш пред Божиите избраници по чист и простичък начин и често да влизаш в сърдечни разговори. Никога не приемай това, че хората те гледат с уважение, възхищават ти се, хвалят те прекомерно или ти говорят ласкателно. Всички тези неща трябва да бъдат отхвърляни. Някои хора може например да кажат: „Ти не си ли университетски преподавател? След като имаш толкова знания, значи трябва много добре да разбираш истината“. Кажи им: „Що за университетски преподавател съм аз? Никакъв обем знания не може да замени истината. Тези знания са ми причинили големи страдания. Напълно безполезни са. Недейте да имате такова високо мнение за мен, аз съм просто обикновен човек“. Разбира се, някои хора изпитват доста трудности да се избавят от статуса си. Те наистина искат да бъдат обикновени, нормални хора и да стоят на правилното място за едно сътворено същество. Не искат да страдат така, но не могат нищо да направят. Винаги се възприемат като по-висши хора и не могат да слязат от своя пиедестал. Това е проблематично. Харесва им, когато хората се въртят около тях, втренчили възхитени погледи в тях. Харесва им, че хората се обръщат към тях с всичките си проблеми, осланят се на тях, изслушват ги и им се възхищават. Харесва им, че другите ги смятат за по-висши хора, които са експерти във всичко, че са всезнаещи и няма нещо, което да не разбират, и дори смятат, че би било толкова хубаво и прекрасно, ако другите ги смятат за победители. За това няма лек. Някои хора приемат комплиментите и венците, с които са ги окичили другите, и за известно време играят ролята на свръхчовек и велика личност. Обаче се чувстват неловко и се терзаят. Какво трябва да направят? Всеки, който иска да те ласкае, всъщност те слага да се печеш на бавен огън и трябва да стоиш далеч от него. Другата възможност е да намериш удобен случай да му разкриеш истината за покварата си, да поговориш с него за истинското си състояние и да разобличиш недостатъците и слабостите си. По този начин той няма да се прекланя пред теб или да ти се възхищава. Лесно ли е да се направи това? Всъщност е лесно. Ако наистина не можеш да го направиш, това доказва, че си твърде надменен и самонадеян. Наистина се смяташ за свръхчовек, за велика личност и в сърцето си изобщо не мразиш този вид нрав и не се отвращаваш от него. При това положение не ти остава нищо друго, освен да чакаш да се препънеш, с което да се опозориш в очите на другите. Ако си някой, който наистина има разум, тогава поквареният нрав, който винаги иска да те прави на свръхчовек и велика личност, ще те отвращава и ще ти е противен. Най-малкото трябва да имаш това чувство. Само тогава можеш да намразиш себе си и да се опълчиш на плътта. Как трябва да практикуваш да бъдеш един простосмъртен човек, един обикновен и нормален човек? Първо трябва да се отречеш и да се избавиш от онези неща, на които държиш и които смяташ за толкова добри и ценни, както и от онези повърхностни, красиви думи, с които другите ти се възхищават и те хвалят. Ако в сърцето си си наясно какъв човек си, каква е същината ти, какви са слабостите ти и каква поквара разкриваш, трябва открито да споделяш това с останалите, за да могат да видят какво е истинското ти състояние, какви са мислите и какво е мнението ти, за да разберат какво знаеш за тези неща. Каквото и да правиш, не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си, не крий собствената си поквара и недостатъците си от останалите, така че никой да не разбира за тях. Подобно фалшиво поведение е пречка в сърцето ти, както и покварен нрав, и може да попречи на хората да се покаят и променят. Трябва да се молиш на Бог и да подлагаш на размисъл и анализ фалшивите неща, като похвалите на хората към теб, славата, с която те обсипват, и короните, които ти поставят. Трябва да видиш вредата, която тези неща ти нанасят. Така ще разбереш колко струваш, ще постигнеш себепознание и вече няма да се възприемаш като свръхчовек или някаква велика личност. Щом придобиеш такова самосъзнание, вече ще ти е лесно да приемеш истината, да приемеш в сърцето си Божиите слова и това, което Бог иска от човека, да приемеш спасението си от Създателя, непоколебимо да бъдеш обикновен и честен човек, на когото може да се разчита, и да установиш нормални отношения между себе си, като сътворено същество, и Бог, Създателя. Точно това иска Бог от хората и то е напълно постижимо за тях. Бог допуска само обикновени и нормални хора пред Себе Си. Той не приема поклонението на тези престорени и фалшиви знаменитости, велики личности и свръхчовеци. Когато се освободиш от тези фалшиви ореоли, когато признаеш, че си обикновен, нормален човек, и дойдеш пред Бог, за да търсиш истината и да Му се помолиш, сърцето ти ще е много по-искрено към Него, а ти ще се чувстваш много по-спокоен. В такъв момент ще почувстваш, че имаш нужда Бог да те подкрепя и да ти помага, и ще си способен по-често да идваш пред Бог, за да търсиш и да Му се молиш. Кажете Ми, кое според вас е по-лесно — да бъдеш велика личност, свръхчовек или обикновен човек? (Обикновен човек.) На теория е лесно да си обикновен човек, а е трудно да си велика личност или свръхчовек, което винаги причинява страдание. Въпреки това, когато хората правят своя избор и го практикуват, те не могат да не искат да бъдат свръхчовеци или велики личности. Те не могат да се въздържат. Това се дължи на тяхната природа същност. Следователно човекът се нуждае от Божието спасение. В бъдеще, когато някой ви попита: „Как човек може да спре да се опитва да бъде свръхчовек и велика личност?“, ще можете ли да отговорите на този въпрос? Всичко, което трябва да правите, е да практикувате метода, който изложих. Бъди обикновен човек, не се преструвай, моли се на Бог и се научи да се разкриваш простичко и да говориш с останалите искрено. Такава практика естествено ще даде резултат. Постепенно ще се научиш да бъдеш нормален човек, вече няма да си уморен от живота, няма да изпитваш страдание и болка. Всички хора са обикновени. Между тях няма разлика, освен в личните им дарби и донякъде в заложбите им. Без Божието спасение и закрила всички щяха да вършат зло и да понесат наказанието. Ако можеш да признаеш, че си обикновен човек, ако можеш да излезеш от рамките на човешките фантазии и напразни илюзии и да се стремиш да си честен човек и да вършиш честни дела, и ако можеш съвестно да се покориш на Бог, няма да имаш никакви проблеми и напълно ще изживееш човешко подобие. Това е толкова просто. Защо тогава няма път? Това, което казах сега, е много просто. Всъщност е точно така. Хората, които обичат истината, могат да я приемат напълно и ще кажат: „Всъщност Бог не изисква твърде много от човека. Всички негови изисквания могат да се изпълнят с помощта на съвестта и разума на хората. Не е трудно човек да изпълнява добре дълга си. Ако човек го прави от сърце и има волята и желанието да го практикува, това е лесно постижимо“. Но някои хора не могат да го постигнат. Не е лесно за хората, които все таят амбиции и желания, които все искат да са свръхчовеци и велики личности, да са обикновени хора, дори и да искат. Те все смятат, че са по-добри от останалите и че ги превъзхождат, и затова цялото им сърце и ум са погълнати от желанието да бъдат свръхчовеци или велики личности. Те не само не искат да бъдат обикновени хора и да запазят статуса си на сътворени същества, но и се заричат, че никога няма да се откажат от стремежа си да бъдат свръхчовеци и велики личности. За това няма лек.

Някои хора не търсят истината и не се молят на Бог, независимо с какво се сблъскват. Те действат само въз основа на собствените си желания, дарби и заложби. Дори когато се молят на Бог, те само отбиват номера, а в сърцето си мислят: „Дали Бог ме просветлява, или не, си е Негова работа. Аз просто ще действам по начина, който смятам за най-добър“. Чувстват се напълно способни да се справят сами с тези въпроси и напълно компетентни за работата, която вършат. За тях молитвата към Бог е просто някаква рутина. Що за хора са това? Могат ли да признаят, че са обикновени, нормални хора? Могат ли да навлязат в реалността на Божието слово? (Съвсем не.) Мислят ли си такива хора, че могат да направят всичко? (Да.) Те смятат, че дори и да не действат в съответствие с Божиите слова, могат да се справят с всичко и могат да свършат нещата без разправии или трудности, без да търсят Божиите слова. По какъв път вървят такива хора? Дали това е пътят на стремлението да си свръхчовек и велика личност? (Да.) Независимо колко голяма бъркотия създават или колко прегрешения вършат, те смятат това за нищо. Стига да са направили много неща, да са натрупали определени постижения и да са изпитали известно чувство на превъзходство, те смятат, че притежават ресурси и способности. Смятат се за хора, които са работили усилено и са постигнали много за Божия дом. Те не се нуждаят от Божиите слова. Не се нуждаят от Божието дело. Те сами могат да направят всичко. Такива хора никога няма да дойдат пред Бог. Хвалят се, че няма нищо, което да не могат да направят. Когато се сблъскат с нещо, никога не се молят на Бог, нито търсят истините принципи, а какво остава да разговарят с братята и сестрите. Освен това никога не се допитват до Горното, да не говорим за търсене на истината в Божиите слова. Те смятат, че в Божиите слова не се засягат много неща и за много неща не е дадено конкретно обяснение, така че за тях е приемливо да решават такива неща сами. Без да знаят, те са загърбили Бог. Без да знаят, се отнасят с презрение към другите и стъпкват всички под краката си. Пътят, по който вървят, е пътят на това да станеш знаменитост, велика личност и свръхчовек. Накрая хора от този тип не могат да останат непоколебими. Ако поискаш от тях да се научат да признават, че са обикновени хора, че са способни да грешат, да извършват прегрешения и да се провалят, че имат много недостатъци и слабости, биха ли могли да го направят? (Не биха могли.) Ако им кажеш да махнат всичките си ореоли и венци, да се избавят от почитанието, което им засвидетелстват братята и сестрите, и да се откажат от престижа и статуса си в църквата, биха ли се съгласили? (Не биха се съгласили.) Биха казали: „Как мога спокойно да се откажа от трудно спечелената си слава и венец просто така? Не съм толкова глупав!“. Те ревностно искат повече хора да се отнасят с тях като със свръхчовеци и велики личности. Не им харесва другите да виждат слабостите и недостатъците им и да ги смятат за нормални хора. Още по-малко им харесва хората да разобличават техните грешки, провали и поведение. Могат ли такива хора да идват често пред Бог, за да се молят и да търсят истината? (Не могат.) Дори да дойдат пред Бог да се молят, ще имат ли искрено сърце? Не. Всичко, което казват и правят, е заради венеца на главите им и собствения им престиж. Правят нещата така, че всеки да ги види, но няма да приемат Божията внимателна проверка и не могат да предложат на Бог искрено сърце, каквото те нямат. По никакъв начин не могат да възприемат Божиите намерения в Божието слово и да действат в съответствие с това, което Бог изисква. Следователно дори ако този тип човек иска да търси истината и да се отърве от желанието да бъде знаменитост или велика личност, той не е искрен. Не може да се опълчи на плътта, нито може да практикува истината. Що за човек е той? Той е неверник. Той е антихрист. Придобият ли антихристите статус, влияние и малко престиж сред хората, те ще се хвърлят да създават независимо царство, като тръгват по път, от който няма връщане назад. Независимо колко пъти влизаш в общение за истината с тях или ги кастриш, това няма да доведе до нищо. В Божия дом това да участваш в общение за истината, да говориш за свидетелство за преживяване, да се стремиш да обичаш Бог и да свидетелстваш за Бог, както и да участваш в общение за чистото възприемане и принципите на истината — тези положителни неща дават резултат само при хората, които обичат истината и имат огромен стремеж към Бог. За хората, които не обичат истината, които преследват единствено благословии, и на които им харесва да играят ролята на свръхчовек и велика личност, те не са от никаква полза. Всякакви истини, правилни слова и положителни неща са за онези, които обичат истината, обичат Божието слово и имат огромен стремеж към Бог. След като изслушат истината, онези, които не притежават тези качества обаче, също ще кажат, че истината е правилна, че истината е добра, но ще помислят и ще си кажат: „За какво живея? Живея за престиж, статус, венци, ореоли и Божии награди. Без тях ще ми остане ли достойнство? Ще има ли смисъл животът ми? Нима вярата в Бог не е само средство за преследване на награди и лаври? Сега, след като съм платил цената с голяма част от сърцето си и с много кръв, след като съм чакал толкова дълго, най-накрая е дошло времето Бог да възнагради доброто и да накаже злото. Това е моментът, в който трябва да получа венеца и наградата си. Как мога да отстъпя това на някой друг? Да съм нормален човек, обикновен човек, точно като всички останали простосмъртни — какъв е смисълът да се живее така? Не съм толкова глупав!“. Не е ли вярно, че за такъв човек вече няма лек? (Да, така е.) Не се опитвайте да убеждавате такива хора. Истината не е за тях и това, което искат, не е истината. Този тип хора търсят само благословии и венци. Техните желания и амбиции надхвърлят границите на това, което нормалните хора смятат за необходимо. Някои хора не могат да си представят защо такъв тип човек се вкопчва в статуса и властта и не иска да ги пусне. Това е същността и вродената природа на този тип човек. Ти не можеш да го проумееш, защото твоята същност е различна от неговата, а и той не може да те възприеме. Той не разбира защо ти си толкова глупав. Ти не искаш лесно дадени венци, ореоли и престиж, а вместо това искаш да си обикновен човек. Другият те намира за непонятен. Този тип човек си мисли: „Ти се стремиш към истината съвестно, практикуваш това, което Бог ти казва, правиш това, което Бог ти казва да правиш, и се покоряваш на всичко, което Бог ти казва да правиш. Как може да си толкова глупав?“. Той мисли, че да си честен човек и да практикуваш истината е глупаво, невежо и смотано. Смята, че като се стреми към знание и играе ролята на по-висш човек, е умен. Като си мисли, че разбира всичко, стига до заключението, че „животът на човек, на когото му липсва статус и престиж, който не носи венец на главата си и няма никаква стойност сред хората и власт да говори, е безполезен. Ако човек не живее за слава, той трябва да живее за изгода. Ако не за изгода, тогава трябва да живее за слава“. Нима това не е логика на Сатана? Като живее съобразно логиката на Сатана, за този човек няма лек. Той никога не би могъл да приеме нито едно от Божиите слова, никакви положителни неща или правилни съвети. Ако не може да приеме това, какво може да се направи? Няма смисъл да му изричаме тези слова. Тези слова са насочени само към хора с нормална човешка природа, само към хора с огромен стремеж към Бог. Те са само за такива хора. Само те могат искрено да се вслушват в Божиите слова и да размишляват върху тях, да стигнат до разбиране на истината, да действат в съответствие с истините принципи, да изпълняват дълга си според изискването на Бог, да практикуват и да преживяват Божиите слова в средата, която Бог е подредил, и постепенно да навлязат в истината реалност. А колкото до онези, които таят в сърцата си презрение и враждебност към положителните неща и Божието слово, те не могат да се примирят да живеят незабележим и посредствен живот, да бъдат обикновени хора, да идват съвестно пред Бог и да търсят и чакат с цялото си сърце по въпроси, които не разбират. Те не са удовлетворени от това да са такива хора. Затова е невъзможно такъв човек да бъде спасен. Небесното царство не беше подготвено за тези хора. Разбирате ли? (Разбираме.) Всеки, който е способен да бъде обикновеното и нормално сътворено същество, за което говори Бог, и да стои на подходящото място за сътворено същество, всеки, който е готов да бъде този глупав човек, на когото другите гледат отвисоко, и може да приема и да се покорява на Божиите слова, независимо какво казва Той, който идва често пред Бог, търси често и притежава искрено сърце, може да стане един от победителите, за които говори Бог. Всеки, който стане един от победителите, за които говори Бог, накрая ще получи онова, което Бог е обещал на човечеството. Това е сигурно.

Когато Бог преценява дали даден човек е добър или лош, дали се стреми към истината и дали може да постигне Божието спасение, Той взема предвид неговото възприемане на словата Му и отношението му към тях. Взема предвид дали може да практикува истините, които разбира. Взема предвид дали може да приеме истината, когато е кастрен и когато преминава през изпитания. Взема предвид дали желае и приема Бог с искрено сърце. Бог не съди относно образователното му ниво, заложбите му, колко дарби притежава, колко път е извървял или колко работа е свършил. Бог не разглежда тези неща, нито ги желае. Да кажем, че винаги искаш да поставиш своите желания и амбиции пред Бог и да ги размениш за награди и венци, но винаги си отхвърлял и пренебрегвал Божиите слова. Въпреки че Бог е изрекъл хиляди и хиляди слова, нито едно от тях не остава в сърцето ти. Нито едно слово от Божиите увещания, от Неговите предупреждения, от Неговите напомняния или дори от Неговия съд, наказания или поучения — не пазиш нито едно от тези слова в сърцето си. В сърцето си не приемаш нито едно слово, изречено от Бог, за свой девиз. Сърцето ти не помни нито едно слово от Бог, а в същото време не плащаш никаква цена, за да практикуваш и да навлезеш в Божиите слова. Ако всичко това е вярно, тогава от гледна точка на Бог твоят изход и крайна цел вече са установени. Ако в присъствието на Бог, в присъствието на Създателя, ти не се примиряваш с това да бъдеш обикновен или простосмъртен човек, ако в присъствието на Създателя се осмеляваш да действаш безочливо, ако винаги искаш да го играеш велика личност, свръхчовек, изключителен индивид и не оставаш в позицията, която Бог ти е отредил, тогава какво все още искаш да получиш от Бог? Дали Бог ще ти го даде? Ако хората искат да получат онова, което Бог е обещал на човека, те първо трябва да следват Божия път. Това е общият ориентир. За конкретен ориентир трябва да слушат Божиите слова и да ги практикуват. Този път никога няма да ги изведе в грешна посока. Слушай и практикувай Божиите слова, превърни ги в реалността на живота си, в основата, принципите, посоката и целта на това, което казваш, как се държиш, как гледаш на нещата и как ги правиш. С други думи това, което казваш и преценките, които правиш, трябва винаги да са основани на Божиите слова. Всеки път, когато избираш да общуваш с един тип хора и да избягваш или отхвърляш друг тип хора, трябва да имаш за основа Божиите слова. Дори да си ядосан и да проклинаш другите, действията ти трябва да имат принципи и контекст и в основни линии да съответстват на истината. По този начин ще изживяваш реалността на Божието слово и ще получиш Божието одобрение. Да се стараеш да навлезеш в истината реалност е процес на стремеж към истината и изживяване на нормалната човешка природа, за да станеш сътворено същество, което отговаря на условията. Това е и процес, при който се освобождаваш от опитите си да бъдеш свръхчовек, изключителна личност, знаменитост или велика фигура. Ако искаш да избягаш от пътя, при който се домогваш до това да станеш свръхчовек, знаменитост и велика личност, или да избягаш от този вид метод на стремеж, тогава първо трябва да поприведеш глава, да се смириш, да признаеш, че си човек — незначителен човек и човек, който не може да прави нищо без Божието напътствие — просто обикновен човек. Трябва да признаеш, че си нищо, ако страниш от Бог и от Божиите слова. Ти си човек, който е готов да приеме върховенството на Създателя и устроеното от Него. Без диханието, което Бог ти е дал — без всичко, което Той ти е дал — ти си един труп и един некадърник. Разбира се, докато признаваш тези неща, трябва да идваш пред Бог и да приемаш всички слова на живота, които Той е изрекъл. Най-важното е, че трябва да навлезеш в реалността на тези слова, изречени от Бог, да превърнеш Божиите слова в свой живот, да ги направиш основа и фундамент на своя живот и съществуване и да ги превърнеш в източник и опора на оцеляването си през целия ти живот. Това е Божието намерение и Неговото най-висше изискване към човека.

Основната тема на нашето общение днес беше как да се отнасяме към Божиите слова, как да ядем и пием Божиите слова, как хората трябва да ценят Божиите слова и как да ги практикуват, за да навлязат в истината реалност и да постигнат спасение. Участвахме основно в общение относно значението на Божието слово. Тези неща са точно нещата, които ви липсват, и нещата, които човек трябва да притежава. Ако не разговарях по този начин, нямаше да сте способни да видите ясно такива неща. На подсъзнателно ниво изглежда, че имате някакво познание, но не можете ясно да обясните какво знаете. Това е като да пишеш статия — рамката е очертана, но все още не можеш да я напълниш със съдържание. Това е сегашната ви ситуация. Днешното общение за тези неща е напомняне и предупреждение към вас. За всеки човек Божиите слова са най-важното нещо, а истината няма заместител. Разберете ли това, трябва да имате път за начина на практикуване. Трябва да правите повече, за да ядете и пиете Божиите слова и да ги практикувате, така че да навлезете в реалността на тези слова. Какво трябва да направиш, ако чувстваш, че духовният ти ръст е твърде малък, че ти липсва способност за възприемане и не можеш да проникнеш или да достигнеш до дълбоките Божии слова, и не можеш да ги приложиш по отношение на себе си? Започни, като ядеш и пиеш словата в плитчините. В сърцето си запамети простите, лесни за разбиране слова, които сам можеш да практикуваш, превърни ги в принципите, които да следваш на практиката, и действай в съответствие с Божиите слова. Ако Бог казва да вървиш на изток, тогава тръгни на изток. Ако Бог казва да вървиш на запад, тогава тръгни на запад. Ако Бог казва да се молиш повече, тогава се моли повече. Прави всичко, което Бог казва. По-добре е другите да те смятат за глупак, отколкото да си човек, когото Сатана би сметнал за умен и находчив. Само тези, които избират да практикуват истината с единствената цел да придобият Божието одобрение, са истински интелигентните и мъдри хора.

25 септември 2021 г.