Днес темата ни за разговор е навлизането на човека в новата епоха — Епохата на царството — и как хората трябва да живеят в Епохата на царството, как трябва да изживяват Божието дело в Епохата на царството и наистина да преминат в новата епоха. Върху какво основно ще се фокусира дискусията по темата как човек преминава в новата епоха? Бог изразява толкова много думи в Епохата на царството и върши делото на правосъдието и наказанието, а всички Божии избраници трябва да знаят точно как човек трябва да вярва в Бог в Епоха на царството, за да отговори на исканията на Бог. Повечето хора в миналото са вярвали в Господ и са се радвали на много благодат от Бог. В момента те започват да изпитват Божието дело на правосъдието и наказанието, така че как могат да направят прехода от старите си възгледи върху вярата в Бог към новите, които отговарят на изискванията на Бог? Без значение дали миналите ти възгледи за Бог са били правилни, или грешни, това няма да бъде взето под внимание и ти трябва да се изправиш пред реалността и да знаеш как сега да вярваш и да се стремиш. Ако продължаваш да се стремиш въз онова на начина, по който си вярвал в Епохата на благодатта, и продължаваш да вярваш в Бог на база на миналите си възгледи, то ти няма да си навлязъл в новата епоха. Нека първо споделя показателна фраза, която ще обясни този въпрос. Каква е тази фраза? Тази фраза често се изговаря в Епохата на благодатта: „Когато човек вярва в Бог, то цялото му семейство е благословено“. Тоест когато един човек вярва в Исус, то цялото му семейство — от най-стария до най-младия — са се възползвали по асоциация и всички са били дарени с мир и радост. Тъй като Исус е извършил делото на изкуплението, Той е бил безкрайно толерантен, търпелив, милостив и опрощаващ към човека. Независимо какво е било твоето навлизане в живота, какво е било твоите заложби или колко грехове си извършил в миналото, всичко, което е трябвало да направиш, е да се изповядаш пред Господ и всичко е било прощавано, а ти си бил даряван с мир и радост. Всичко, което е трябвало да направиш, е да „вярваш“ и това е било достатъчно — толкова е било просто. Сега, когато един човек вярва в Бог, цялото му семейство ли е благословено? Не. Защо това дело не се извършва сега? Тъй като настъпи моментът и Бог е тук да извърши делото на правосъдието и да спаси човечеството от влиянието на Сатана веднъж завинаги. Ето защо Бог вече изисква от хората да са предани и честни към Него, да Му се покланят и покоряват и да имат богопокорно сърце — това са нещата, които хората трябва да правят. Ако онези, които вярват в Бог, могат да възприемат истината, да я приемат, да я разбират и да я спечелят, то те ще бъдат напълно спасени. Въпреки това тези, които не приемат истината и които само копнеят за Божия благодат, ще бъдат отстранени. Ако сега продължаваш да изискваш Бог да извършва делото на Епохата на благодатта, като все още си мислиш, че когато вярваш в Бог, цялото ти семейство ще бъде благословено, това е твърде глуповато! Бог вече не извършва делото на Епохата на благодатта. Тази епоха отмина. Разбираш това, нали?

Това така наречено „преминаване в новата епоха“ означава навлизане в днешната Епоха на царството и твоите възгледи относно вярата в Бог, намеренията ти, вярата, начина, по който живееш живота си, и начина, по който изживяваш нещата, всички те трябва да се променят. Ако можеш да промениш само едно нещо, ако си вярвал в Исус, но сега вярваш във Всемогъщия Бог и само името на Бог, в който вярваш, се е променило, то реално начинът, по който вярваш, пътят, по който вървиш, и нещата, към които се стремиш, не са се променили. Това означава, че трябва да настъпят промени в стремежа, разбирането и възгледите ти. Само когато търсиш истината въз основа на това, може вярата ти да е чиста и истинска. Защо някои хора са винаги негативно настроени и си мислят, че вярата в Бог е безсмислена и не са толкова енергични във вярата си, колкото преди? Защото техните възгледи относно Бог все още не са се променили. Все още се придържат към възгледите, които са имали, когато са вярвали в Исус, като се фокусират върху спечелването на малко благодат или целят да се себераздават и суетят повече, фокусират се върху дарове, върху дела и проповеди на повърхностно ниво и върху ентусиазма. Не успяват обаче да влязат в крак с текущото дело на Бог, не се концентрират върху ядене и пиене на Божието слово и не са просветлени от Светия Дух, така че са винаги негативно настроени. Такива хора изглежда, че вярват в Бог, но всъщност не са приели истината в сърцата си и затова и никога не успяват да се освободят от негативната си нагласа. Те изобщо нямат навлизане в живота, продължават да се придържат към старите си възгледи за вяра в Бог, без да направят промени. Не е ли такъв случаят? Делото на Светия Дух се е променило, а вярата в Бог на човек трябва да се промени редом с делото на Светия Дух. Ако твоят стремеж, начинът, по който живееш, начинът, по който изживяваш, отношението ти към вярата в Бог и намеренията и възгледите ти за вярата в Бог не са се променили, това показва, че не си в крачка сделото на Светия Дух. Ако хората не искат да изостават от новото дело на Светия Дух, да се променят по нови начини и да си променят схващанията, то те трябва да търсят истината, да навлязат и да се променят в дребните детайли, като например всеки техен ход и действие, своите мисли и идеи, намеренията и възгледите си — само тогава ще бележат напредък. Ако го правят само на думи и променят само малко от поведението си, то това не се счита за промяна. Най-важното е да измениш напълно мислите и възгледите си, както и начина, по който живееш живота си. Ако можеш да оставиш настрана старите си представи и идеи и да спечелиш проницателност и познания от старите си възгледи за Бог, това ще докаже, че си се променил. Вгледайте се в себе си, за да разберете какво все още не сте променили, дали все още се придържате към стария си начин на говорене или поглед над нещата и какви дълбоко вкоренени неща от миналото продължавате да носите у себе си, които все още не сте изкоренили. Ако не се поразровите, може да си помислите, че няма такива, но когато внимателно се вгледате, ще видите, че има много неща, които трябва да се изкоренят. Защо се получава така, че сега някои хора никога не успяват да са в крак със стъпките на Божието дело? Това е така, защото има много неща у хората, които им пречат, тъй като те не успяват да разберат новите неща и не могат да ги възприемат. Защо хората винаги таят собствени представи за Бог? Имат представи за Божието слово и дело, имат представи и за Божието правосъдие и наказание, не са способни да възприемат кои хора Бог спасява и кои отстранява и не могат да приемат факта, че Бог не дава знаци и не прави чудеса. Каква точно е причината за това? Една от причините е, че това се определя от надменната и самоправедна природа на човек, тъй като хората винаги имат свои собствени представи и фантазии по всеки въпрос — това стои в корена на проблема. Другата причина е обективна и тя е, че хората имат много грешни представи за вярата в Бог, които не са се променили, и че онези дълбоко вкоренени неща все още са си същите. Онези стари начини за изказване от старата вяра в Исус или в Йехова са все още дълбоко в сърцата им, така че, когато се натъкнат на новото дело на Бог, те приемат истинския път, но не са способни да възприемат новия начин, по който Бог говори и действа. Защо не си способен да възприемеш тези новости? Защото все още си се вкопчил в онези стари неща от миналото и не можеш да се освободиш от тях, заради което се противопоставяш на новостите. Ако не носиш онези неща от миналото у себе си, ще можеш да приемеш това, което Бог прави сега. Ако не можеш да се освободиш от онези неща на миналото, ще е твоя вината, че си създаваш представи за Бог и че се бунтуваш срещу Него, и в резултат на това ще претъпиш загуба. Ако се противопоставиш на Бог, ще бъдеш застрашен да бъдеш отстранен от Бог и Той ще те накаже.

Трябва всички да се вгледате дълбоко в себе си и да проверите какви стари начини за действие, стари разбирания и стари възгледи от миналото са дълбоко вкоренени във вас. Нека ви дам прост пример. Някои хора никога не са виждали Христос, нито са Го чували да говори. Само са чели словото Му и казват, че тези думи са добри и авторитетни и че това са думи на правосъдие, но чак след като наистина осъществят контакт с Христос, у тях започват да се зараждат представи и си казват: „Защо Бог говори толкова строго? Защо Бог поучава толкова много хората? Защо говори толкова грандиозно? Начинът, по който говори, е толкова ужасяващ — винаги разобличава и съди хората. Кой може да приеме това? Нашата вяра в Исус е различна. Всеки говори с мек тон и всички се разбират в хармония. Никой не говори като Него. Просто не мога да приема такъв Бог и не могат да търпя Бог като Него. Ако говори меко като Господ Исус, ако е мил и дружелюбен към хората, то бих могъл да Го приема. Такъв Бог обаче не мога да приема. Дори не мога да общувам с Него!“. Признаваш, че това е истинският път, че това са думите на въплъщението и с цялото си сърце си убеден, така че защо, когато осъществиш контакт с Христос, не можеш да се освободиш от представите за Неговия тон, думите, които използва, и начина, по който говори, които таиш в себе си? Какво доказва това? Доказва, че онези стари неща в сърцето ти вече са те превзели и са се превърнали в представи и правила. Всъщност всички тези неща идват от човека, всички те са присъди и идеи на човека и не отговарят на истината. Ако някой се опита да наложи тези неща на Бог днес, не само че няма да успее, но също и ще е отговорен за това, че му се е противопоставил. Делото, което Бог извършва в различните епохи, е различно, така че нравът, който изразява, е различен, а това, което Бог притежава и представлява, което Той разкрива, също е различно. Не можеш да приложиш правила върху това. Когато го направиш, вероятно ще придобиеш представи за Бог и ще си способен да Му се противопоставиш. Ако не размишляваш върху себе си и изцяло отказваш да се покаеш, ще бъдеш заклеймен от Бог и Той ще те накаже. Ето какво представлява Божието дело в различните етапи — винаги ще има хора, които приемат и се покоряват на Бог, които биват благословени от Него, и такива, които Му се противопоставят и Го осъждат, които биват унищожени от Него. Бог говори много и изказва толкова много истини в Своето дело от последните дни. Не е тревожно това, че хората може да таят в себе си представи. Тревожно е, когато хората не четат Неговите слова или няма да приемат истините, които Той изразява — това е най-ужасяващото. Ако Вашите представи и въззгледи не отговарят на истините, които Бог изразява, то те противоречат на истината, противопоставят се на Бог и са несъстоятелни. Хората имат покварен нрав, те са непокорни, противопоставят се и имат мисли. Какво доминира в тези мисли? В тях доминират намеренията им и ъгъла и гледната точка, от която хората гледат на нещата, така че мислите ти не идват от Светия дух, нито се появяват въз основа на истината. Защо казвам, че твоите представи и възгледи са неща, присъщи на човека и плътта? Защото в твоите мисли не доминира истината, те не произлизат от размисли, които се основават на истината. Мислите на някои хора произтичат от размисъл, който се базира на Библията, а това е дори още по-погрешно. Не твърдим, че Библията сама по себе си е погрешна, а само че не е правилно да се сравнява делото, което Бог е извършвал в миналото, с Неговото ново дело — не бива да сравняваш делата Му така. Например би ли било правилно в Епохата на благодатта хората да сравняват делото на Йехова с делото на Господ Исус? Правилно ли е за теб да сравняваш делото на Господ Исус с делото на Бог днес, в Епохата на царството? Разбира се, че не е, те са несъпоставими. Това е така, понеже всеки етап на Божието дело е по-възвишен от предишния и Той не повтаря делото Си. Защо се получава така, че всеки път, когато Бог изпълнява нов етап от делото си и започва нова епоха, винаги има група от хора или мнозинство, които се надигат, за да се противопоставят на Божието дело, и се настройват срещу Него? Защо това се случва във всяка епоха? Защото независимо дали хората приемат новото Божие дело, или не, техните минали тълкувания на Библията, както и техните възгледи за името и образа на Бог и вярата в Бог, както и начините, по които вярват в Бог, вече са приели форма в сърцата им. Още повече те ценят тези неща, а като вярват, че са получили някакви придобивки, те са станали безкрайно надменни и се смятат за невероятни и много велики, а като видят колко различно е делото, което Бог извършва днес, в сравнение с делото, което е извършвал в миналото, те го съдят. Винаги вземат неща от Епохата на благодатта и ги сравняват с Бог на днешния ден, с делото, което Бог върши сега, и с истината на днешния ден — сравними ли са те? Не прилагай правила към нещата, а вместо това трябва да мислиш така: „Вече приех новото Божие дело, но има неща, които не съм способен да възприема. Ще ги изживея и ще ги опозная постепенно, ще се стремя към тях малко по малко, ще си прокарвам път през тях лека-полека, както камъкът е издълбаван капка по капка, а с времето ще успея да ги схвана“. Божието дело е безкрайно мистериозно и е необяснимо. Човек никога не може да го разбере напълно. След като го изживяват в продължение на година или две, хората могат да успеят да го схванат до известна степен, след три или четири години могат да го разберат малко по-добре и малко по малко ще израснат и ще се променят. Изгледите за онези стари неща ще се променят малко по малко и лека-полека хората ще се отърват от тях. Само когато прокудят остарелите неща, ще разберат новите. Остарелите неща са все още дълбоко у теб, а ти дори не си започнал да ги изкореняваш и все пак се осмеляваш целенасочено да разпространяваш представите си и да изразяваш собствените си мнения и говориш както си искаш — няма смисъл в това. Защо казвам, че хората са станали невероятно надменни? Това е причината. Онези гнили неща у хората са безполезни и все пак те се осмеляват съзнателно да ги изразяват и разпространяват. Не е ли лишено това от всякаква логика? Следователно някои хора са приели този етап от делото и са прочели Божието слово, но освободили ли са се те наистина от старите неща, които носят у себе си. Защо водачите и работниците на някои места успяват да свършат и изпълнят делото, което отговаря на техните представи, но когато не им съответства и не искат да го изпълнят, не го извършват? Как се стига до тази ситуация? Стига се до нея, защото хората не могат да се освободят от остарелите неща, които носят у себе си. Колкото повече онези стари неща у теб приемат форма, толкова по-силно се противопоставяш. Не е ли такъв случаят? Защо се получава така, че в днешно време, колкото по-надменни и по-неспособни да приемат Божието дело на последните дни са някои водачи в религиозния свят, толкова по-висока позиция заемат и толкова повече хора ръководят? Това е така, понеже хората се придържат към нещата на миналото, не приемат Божието слово като истината и като живота и не са способни да почитат Бог като върховен и велик. Вместо това те бъркат своите религиозни представи и собствените си мисли и възгледи с истината и с истинския път — не е ли това голяма грешка? Така ще можеш ли да намериш истината някъде? Ако вярваш, че тези твои неща са истината, ще бъдеш ли все пак способен да я спечелиш от Бог? Ще бъдеш ли все пак способен да се стремиш към нея и да копнееш за нея?

Някои хора казват: „Чел съм много от Божието слово, чух гласа на Бог, приемам истинския път и знам как да чета Божието слово. Разрешавам собствените си проблеми, нямам нужда от чужда помощ и това гарантира, че животът ми може да се разраства“. Преувеличаваш нещата, като говориш така. Ако си чел Божието слово, докато си разчитал само на себе си, и Светият дух не те е просветил, ще можеш ли тогава да го разбереш? Ако Божието слово не те е разобличило и не е анализирало покварата у теб, ти няма да можеш да се промениш и да разбереш — за теб ще е трудно да схванеш каквото и да е. Когато хората четат романи, те ги разбират добре и могат да запомнят много сцени, а когато приключат някоя книга, те могат веднага да я разкажат на останалите. Нещата от живота обаче са единствени по рода си. Те са изключително задълбочени и трябва да си вярващ в продължение на много години, за да можеш да ги разбереш дори малко. Можеш да изживяваш едно Божие слово цял живот и пак да не го изживееш достатъчно. Каквото и да е словото, изречено от Бог, никога няма да го изживееш достатъчно до края на живота си; независимо колко добри са заложбите ти, пак трябва да разчиташ на изживяването и практикуването на Божието слово, преди да можеш да разбереш истината. Нека вземем за пример честността у хората. Колко години трябва да живееш, преди да си решиш проблема с казването на лъжи? Не е като да се нуждаеш само от една — две години опит и тогава приключваш, вече не казваш лъжи, не мамиш и си честен човек. Това не е възможно. Трябват ти няколко десетилетия опит, преди да постигнеш този резултат. Това е така, защото хората са много сложни, техният покварен нрав е дълбоко вкоренен в тях, техните представи им пречат да навлязат в истината, да опознаят Бог, техните намерения пречат на промяната на нрава им, пречат им да практикуват истината, а възгледите, които имат, и позициите, които заемат в техните действия и реч, им пречат да разберат истината. Ако можеш да говориш и да действаш от страната на истината — от страната на истината, която Бог изисква от човек да постигне в Епохата на царството — то на теб би ти било лесно да си покòрен към Неговото дело и ще можеш да се върнеш на правилния път към вярата в Бог. Ако не си непоколебим на страната на истината, то ти ще си се отдалечил от Бог или ще си на страната, която Му се противопоставя. Не си мисли, че само понеже си слушал толкова много проповеди и си вярвал в Бог толкова дълго време, то нямаш много пропуски в духовния си ръст! Стремежът към истината е въпрос на получаване на живот, на получаване на вечен живот. Истината винаги е неизменна, винаги е приложима и никога не трябва да се отхвърля, тя е неопровержима и неоспорима — това е стойността и значението на истината. Истината е най-върховното, задълбочено и ценно нещо. Тя е скъпоценна и има лимит за това какво човек може да разбере и спечели, след като трупа опит цял живот.

Някой може да каже: „Вярвам във Всемогъщия Бог и си провеждам вярата сам у дома и по същия начин пея химни и се моля на Бог. Следвам делото без значение на какъв етап е и си запазвам вярата до края, Бог няма да ме изостави“. Какво мислиш за това? Как можеш да търсиш истината, като си провеждаш вярата у дома? Как можеш да изживяваш Божието дело, без да изпълняваш дълга си? Ако не можеш да изпълняваш дълга си, ще имаш покварен нрав, който няма да бъде разкрит, и как тогава ще можеш да размишляваш върху себе си? Как ще преживееш съда и наказанието на Божието слово? Как Божието слово ще те разобличи и кастри? Хората не могат да изживеят тези неща у дома. Можеш ли наистина да се опознаеш без практически опит? Можеш ли наистина да се промениш? Промяната би била невъзможна. За да изживееш Божието дело, трябва да живееш църковен живот и само като изпълняваш дълга си, можеш правилно да изпиташ тези неща. Ако провеждаш вярата си у дома в продължение на около десетина — двадесет години и големият червен змей е повален и големите бедствия са свършили, ще можеш ли да говориш за истинско свидетелство за преживяване? Ще си страдал ли, както Бог е страдал? Божият народ, който ще е свидетелствал красиво, ще се е променил наистина, ще се е подчинил наистина на Бог и ще е бил наистина предан към Него — би ли могъл ти да свидетелстваш така? Страхувам се, че в този момент ти би бил изключително засрамен. Защо Бог казва, че много са повикани, но малко са избрани? Това е така, защото сред поквареното човечество тези, които обичат истината, са много малко. Повечето хора не я обичат, а още по-малко са способни да я приемат. Защо казвам това? Някои хора започват да вярват в Бог и докато всичко е наред в дома им, те не се оплакват. Когато обаче нещо се обърка, като например член на семейството им се разболее и го приемат в болница, детето им не бъде прието в колеж или възникне бедствие, те удрят с юмрук по масата и се оплакват от Бог, казвайки: „Уф! Какво ми донесе вярата в Бог? Бог не ме е благословил! Трябва да ме благословиш, да благословиш всичко, свързано с мен, включително цялото ми семейство, децата ми, съпруга ми (или съпругата ми), както и майка ми, баща ми — всички. Ако това не се беше случило с моето семейство, щях ли искрено да се стремя към истината?“. Те си измислят такива извинения за това, че не са спечелили истината! Могат ли извиненията им да заемат мястото на истината? Те вярват, че извиненията им са напълно достатъчни и логични и няма нищо лошо човек да се оплаква. Хората не се оплакват от Бог, когато не преминават през изпитания и трудности. Те крещят колко страхотен и чудесен е Бог. Но в момента, в който настъпят изпитанията и трудностите, желанието им да се оплакват от Бог може да се появи внезапно във всеки един момент. Не размишляват върху нещата и не се замислят, а само първично изразяват чувствата си. За някои хора това не е нещо, което се случва на семейството им, а на добитъка им, и те се оплакват от Бог. Не е ли лишено това от всякакъв смисъл? Ако даден човек може да достигне етапа, в който, независимо какво се случва на семейството му или какво бедствие го сполетява, не се оплаква от Бог или не приема въпроса присърце, когато изпълнява дълга си навреме или дава всичко от себе си за Бог независимо какво се случва, когато продължава да е покорен на Бог, а случилото се не му пречи да възхвалява Бог, това доказва, че сърцето му, което вярва в Бог, е чисто. Възгледът „Когато човек вярва в Бог, то цялото му семейство е благословено“ е погрешен. Ако винаги се придържаш към този възглед във вярата си в Бог, никога няма да спечелиш истината. Виж как невярващите членове на семейството ти или роднините ти, които са неверници, са погълнати от ежедневието си; когато започнат бедствията, те ще успят ли да избягат от тях? Не, няма. Ако не се стремиш към истината във вярата си в Бог и останеш точно като роднините си, без да можеш да избягаш от наказанието на бедствията, ще погинеш заедно с тях. Ако обаче се стремиш към истината и можеш да прозреш тяхната същност, ще си способен да отхвърлиш сатаните и ще си помислиш: „Те не вярват в Бог. Те са демони и трябва да бъдат унищожени в бедствията. Опитаха се да ми попречат да вярвам в Бог и изрекоха неща против Бог, богохулстваха срещу Него. Получиха си заслуженото, когато умряха в бедствията. Така Божието слово наистина бе изпълнено“. Ти нямаше тази вяра преди и не се осмеляваше да проклинаш демоните. Сега виждаш истинските им лица и сърцето ти се изпълва с омраза към тези богопротивни същества — и ако те умрат, всичко, което трябва да направиш, е да ги погребеш. Способността ти да подходиш към тях по този начин показва, че сърцето ти наистина се е обърнало към Бог. Ако в сърцето си таиш представи и илюзии и вярваш, че „когато човек вярва в Бог, то цялото му семейство е благословено, че дори животните, които семейството отглежда, са благословени, че къщата е благословена и реколтата от земята е благословена“, то тези неща ще ти попречат да се стремиш към истината, да следваш Бог и да изпълняваш дълга си. Ако сърцето на човек се обърне изцяло и само към Бог, то става толкова чисто и искрено, а когато настъпи този момент, човек страда съвсем малко. Защо тогава сега страдаш толкова много? Страдаш, защото по цял ден се суетиш около семейството си, децата си, полагаш толкова много усилия за тях. Ако се раздаваш само за църквата, смея да твърдя, че ще си по-спокоен, не е ли така? Точно защото сега се ангажираш твърде много със семейни въпроси и твърде малко с църковни дела и понеже задачите ти у дома стават толкова обременителни, ти не можеш да издържиш и започваш да се оплакваш от Бог. Но колко всъщност си предложил на Бог? Не си предложил нищо, което да си струва да се спомене! Продължаваш да се суетиш и да се занимаваш толкова много с домашните дела и със собствената си плът, така че как можеш се оплакваш от Бог? Вече не бива да го правиш. Който вярва в Бог, може да спечели истината и има шанса да опознае Бог — това е съществено, по-важно е от всичко друго и е директно свързано с това дали ще получиш спасение, или не. Първо обаче трябва да вземеш неправилните си намерения, възгледи и схващания от миналото, както и онези неща, към които се стремиш вътрешно, и да ги анализираш и опознаеш съобразно Божието слово. Когато придобиеш способността да ги виждаш ясно, то ще можеш да практикуваш намаляването им и отказването от тях. Колкото по-ясно и задълбочено можеш да ги виждаш, от толкова повече неща ще се освободиш, докато накрая не успееш да се отречеш от всичко остаряло и погрешно. Тогава ще се почувстваш много по-спокоен и когато приложиш на практика истините, които си разбрал, и успееш да свидетелстваш за тях, ще започнеш малко по малко да се променяш. Сега трябва да започнеш да практикуваш и да се упражняваш в тази посока и постепенно тези неща ще спрат да те възпират и смущават — тогава ще си навлязъл в правилния път на вярата в Бог.

Наистина ли успяхте да разберете всичко, което казах? Знаете ли как да преминете в новата епоха? И знаете ли кои аспекти трябва да промените, от кои аспекти да навлезете? Може би не разбирате това. Въпреки че хората в миналото бяха придобили известно навлизане, те все още бяха несъвършени в много аспекти и не можеха да отговорят на Божиите изисквания. Сега Бог изказва толкова много думи, за да отведе хората в новата епоха. Защо хората винаги таят представи за Божието слово и Неговото дело? Това показва, че не са получили истината преди и не разполагат с истината реалност. Въпреки че може би успяваш да приемеш Божието слово, когато сега го четеш, защо в реалния живот не можеш да приложиш истината на практика, а вместо това винаги се държиш непокорно с Бог и Му се противопоставяш? Защо, когато ти се случват разни неща, винаги имаш собствени идеи и действаш съобразно собствената си воля, но не си способен да се покоряваш на Бог? Защото у теб има твърде много плътски неща и своеволие и винаги си мислиш, че твоят начин е правилният. Чувствате се страхотно, когато слушате проповед и не таите представи, но когато нещо ви се случи, искате да практикувате истината, но губите контрол, а непокорството ви излиза наяве. Имам предвид, че сте твърде непокорни и ако не Ми вярвате, можете да си записвате. Всеки път, в който чуеш Божие слово, си запиши какви представи се надигат в сърцето ти и какво си мислиш, и тогава изрови нещата у себе си, анализирай ги, съпостави ги с Божието слово и така ще разбереш докъде се простира непокорството ти. Тази практика е полезна за навлизането ти в живота. Трябва да се осмелиш да се изправиш срещу фактите и да се осмелиш да се разобличиш. Когато се осмеляваш да се разобличиш, това доказва, че имаш сърце, което приема истината, сърце, което се освобождава от представите и е покорно пред Бог. Трябва да се опълчиш на себе си; не се бунтувай непрестанно срещу Бог, тъй като това е погрешно. Не може да вярваш в Бог, но да не знаеш как да Му се покориш. В момента, в който ти стане лесно да се покориш на Бог, сърцето ти ще се изпълва с мир и радост. Тогава ще си много щастлив, когато четеш Божието слово, ще намираш нужните думи, когато Му се молиш, и ще се приближаваш все повече и повече към Него. Онези, които винаги се бунтуват срещу Бог, никога не искат да практикуват истината, а когато четат Божието слово, думите не достигат до тях — какъв мир и радост може да има в сърцата им? Когато хората се изправят пред проблеми, техните представи и идеи изплуват на повърхността и не могат да ги избегнат. Тогава трябва да размишляваш и да се запиташ: „Как се стигна до този проблем? Как се появи в мен този вид представа? Къде може да се намери източникът ѝ?“. Трябва да се молиш на Бог, да четеш Божието слово, да прозреш този въпрос и когато проблемът се разреши, ти ще си получил навлизане в живота. Ако не разрешиш практично проблемите си по този начин, ако вярваш, че таенето на представи не е толкова важно, че те сами ще си отидат след няколко дни и че щом това стане, то ще означава, че не таиш представи, винаги ще си мислиш, че нямаш такива, когато всъщност, докато са се надигали у теб, ти си ги игнорирал и не си предприел нищо. В този момент си почувствал, че не е станало нищо лошо, а след това отказваш да признаеш, че въобще си имал представи. Обикновено когато хората не са кастрени, когато не са изправени пред неприятна ситуация, те не таят представи и забравят, че въобще са имали такива. Мислят се за невероятни и смятат, че наистина нямат представи. Когато нещо се случи обаче, те се надигат у тях и хората се противопоставят на Бог, а след това, когато представите им изчезнат и те забравят за тях, отново започват да чувстват, че са в прекрасно състояние и че не таят представи за Бог — какъв им е проблемът? Проблемът им е, че наистина не схващат истината и не са разсеяли представите си при източника им. Ето защо този вид представи възникват многократно, докато не дойде момент, в който някой не започне да разговаря задълбочено с тези хора за истината и тогава техните представи се разсейват завинаги. Когато става въпрос за разсейване на нечии представи, няма да се размине без задълбочено търсене на истината — простото разбиране на доктрината е безполезно. Онези, които не разбират истината, познават себе си на ограничено и повърхностно ниво. Понякога, когато у тях се надигнат представи, те не успяват да ги открият, дори не ги усещат. Дребна представа, която остава неразсеяна, няма да спъне никого, но ако представата е за нещо важно и остане неразсеяна, това ще го спъне на момента. За да се опознаеш, трябва първо да разсееш собствените си представи и фантазии и да се освободиш от грешните си възгледи, които често изникват. След това преодолей всичките си различни видове покварен нрав — от повърхностните до по-дълбоките — и така постепенно ще навлезеш в истината реалност. Себепознанието започва с опознаване на представите и илюзиите, които съществуват в теб. Колкото по-задълбочено става разбирането ти за истината, толкова и по-задълбочено ще се опознаваш. Когато става въпрос за себепознание, трябва да си много щателен. Ако никога не успееш да се опознаеш, няма да можеш да навлезеш в живота. Навлизането в живота започва със себепознанието. Ако наистина искаш да навлезеш в живота, то трябва старателно да търсиш истината, да се възползваш от възможностите да разрешаваш проблемите си и да вземеш мерки за всеки един от тях. След като веднъж си записал представите си, трябва да търсиш истината, да се разкриеш и да участваш в общение, както и да анализираш представите си съобразно Божието слово. Когато разбереш истината, тези видове представи ще се разсеят напълно. Ако отново бъдеш изправен пред същия проблем и представите ти се появят пак, а сърцето ти все още е възпирано от тях, това показва, че не си разбрал вярно истината, а само си схванал доктрината, и затова представите ти си остават. Само когато наистина успееш да разбереш истината, представите ти ще изчезнат напълно и дори отново да се надигнат в бъдеще, те лесно ще бъдат преодолени и няма да бъдеш възпиран от тях, тъй като разбираш истината. Кажи Ми, трудно ли е да се опитваш да опознаеш себе си и да навлизаш в истината по този начин? Много усилия ли отнема? Да! Ако твоето себепознание е свързано само с беглото разпознаване на повърхностните неща — ако просто казваш, че си надменен и самоправеден, че се бунтуваш срещу Бог — то тогава това не е истинско знание, а доктрина. Трябва да обединиш всички факти в това: трябва да изкарваш на показ всички въпроси, по които имаш погрешни намерения и възгледи или изопачени мнения, за общение и анализ. Само това е истинско самопознание. Не бива да опознаваш себе си само въз основа на твоите действия. Трябва да разбереш какво е от ключово значение и да разрешиш проблема в корена му. След като изтече определен период от време, трябва да размишляваш върху себе си и да обобщиш кои проблеми си разрешил и кои не си. Също така трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш. Не трябва да си пасивен, не трябва винаги да се налага останалите да те убеждават или да те карат да правиш разни неща или дори да те водят за носа — трябва да имаш свой собствен път за навлизане в живота. Трябва често да се вглеждаш в себе си, за да виждаш думите или действията си, които не отговарят на истината, кои намерения са грешни и какви покварени нрави си разкрил. Ако винаги практикуваш и навлизаш по този начин, ако имаш строги изисквания към себе си, то постепенно ще можеш да разбереш истината и да имаш навлизане в живота. Когато наистина разбереш истината, ще видиш, че ти всъщност си нищо. От една страна имаш сериозно покварен нрав, а от друга ти липсва ужасно много и не разбираш никакви истини. Ако настъпи ден, в който наистина достигнеш такова ниво на себепознание, вече няма да си способен на надменност, ще развиеш усет за много неща и ще си способен да се покориш. Какъв е основният проблем в момента? С разговори и анализи върху същността на представите хората са започнали да разбират причината, поради която си формират представи. Могат да ги разсейват, но това не означава, че могат ясно да виждат същността на всяка една от тях, а по-скоро, че са успели да се опознаят донякъде, но знанието им все още не е достатъчно задълбочено или ясно. С други думи те все още не могат ясно да видят собствената си природа същност, нито могат да видят какви покварени нрави са се вкоренили в сърцата им. Има ограничение на това до каква степен човек може да придобие познание по този начин. Някои хора казват: „Наясно съм, че моят нрав е изключително надменен — не означава ли това, че се познавам?“. Това познание е твърде повърхностно. Не може да разреши проблема. Ако наистина се познаваш, то защо тогава продължаваш да се стремиш към личен напредък, защо все още копнееш за статус и признание? Това означава, че надменната ти природа не е изкоренена. Следователно промяната трябва да започне от мислите и възгледите ти и намеренията зад думите и действията ти. Признавате ли, че много от това, което хората казват, е бодливо и отровно, и че има елемент на надменност в тона, който използват? Думите им предават техните намерения и лични мнения. Проницателните хора ще могат да различат това, когато го чуят. През повечето време, когато от тях не се разкрива надменност, някои хора говорят и се изразяват по определен начин, но тяхното поведение е много по-различно, когато надменността им се разкрие. Понякога не спират да говорят за собствените си грандиозни идеи, понякога ще си покажат зъбите и ноктите и ще държат главите си вдигнати високо. Мислят, че светът се върти около тях, а грозното лице на Сатана прозира в това. Всеки човек има различни намерения и покварен нрав. Точно както измамните хора намигат, като говорят, и гледат хората с крайчеца на окото си — в тези действия се крие покварен нрав. Някои хора говорят завоалирано, а останалите никога не успяват да разберат какво имат предвид. Винаги има скрити значения и хитрини в думите им, но на външен вид са много спокойни и сдържани. Такива хора са дори още по-измамни и за тях е дори още по-трудно да приемат истината. Много е трудно те да бъдат спасени.

По-рано, когато хората вярваха в Бог, на тях им бе достатъчно да има мир в дома им и всичките им дела да протичат гладко, и вярваха, че това означава, че Бог със сигурност ги обича и е доволен от тях. Ако само това ти е достатъчно, то ти никога няма да поемеш по пътя на търсене на истината. Това животът ти да върви добре и гладко на външен вид, не трябва да ти е достатъчно — тези повърхностни неща не са важни. Спасението на хората от Бог сега включва пречистване и промяна на дълбоко вкоренените у тях неща, които са характерни за Сатана, стигането до основите им и изкореняването им от същността и природата на човек. Защо Бог винаги анализира възгледите и намеренията на човек? Защото природата на човек е толкова закостеняла. Бог не гледа как вършиш нещата или как изглеждаш, колко си висок, какво ти е семейството и дали имаш работа, или не — Бог не гледа тези неща. Основното, което Бог гледа, е твоята същина, за да разреши проблемите ти, започвайки от същината и корените им. Следователно не бива да се задоволяваш единствено с мирен дом и с това всичко да върви гладко, като си мислиш, че Бог те е благословил — това е погрешно. Недей да се стремиш към тези външни неща и не им позволявай да те обсебят. Ако са ти достатъчни, то това показва, че целта, към която се стремишвъв вярата си в Бог, е твърде дребна и до голяма степен не успяваш да отговориш на Божиите изисквания. Трябва да се съсредоточиш върху промяната на нрава, като започнеш със собствения си нрав и човешка природа, както и с намеренията и възгледите, към които се придържаш във вярата си в Бог. Така когато се срещнеш с хора, които отскоро са вярващи или които не са приели Бог, те ще могат да разберат от вида ти, че си се променил, и че това, към което се стремиш, наистина е различно. Казват: „Във вярата си в Бог се стремим да изкарваме повече пари, да се издигнем, децата ни да влязат в колеж, а дъщерите ни да намерят подходящ партньор. Защо ти не се стремиш към тези неща? Гледаш на тях все едно са помия и са напълно безполезни. Как тогава вярваш в Бог?“. Тогава им споделяш за твоето изживяване, какви покварени нрави имаш, как Бог те кастри, как те наказва и съди, как размишляваш върху себе си и разбираш нещата и как се покайваш и променяш. Когато се срещнеш с хората, те усещат, че разговорите с теб са наистина практични, че им дават нещо и са им от полза, а не че просто им изнасяш повърхностни проповеди само за да ги примамваш и увещаваш. Ще можеш да говориш за навлизането в живота и себепознанието, а това ще докаже, че наистина принадлежиш в новата епоха, че си наистина нов човек. Сега има хора, които все още говорят за нещата от миналото, като казват: „Преди вярвах в Господ Исус и когато се захванех за работа, Светият Дух вършеше страхотна работа. Когато разпространявам евангелието, много хора искат да ме слушат, а за когото и да се молех, се оправяше много бързо…“. Продължават да говорят за тези неща, а това е толкова назадничаво! Трябва да прекарвате повече време в общение за истината, в разговори за навлизането в живота, промените в нрава, себепознанието и други съществени неща, свързани с навлизането в живота. Не говорете за неща, които нямат нищо общо с истината. Ако често практикувате по този начин, ще получите някои истини реалности. Като се вземе предвид настоящият ви духовен ръст, вие сте неспособни да вършите дейности, които предоставят живот или използват истината за разрешаване на проблеми. Всичко, което можете да направите, е да убеждавате и да увещавате хората, като казвате: „Не се бунтувайте срещу Бог и не Му се противопоставяйте. Въпреки че сме толкова покварени, Бог все пак ни спасява, така че трябва да се вслушваме в словото Му и да Му се подчиним“. След като чуят това, хората разбират доктрините, но не им стига енергия и не знаят как да практикуват и изживяват Божието слово. Това доказва, че и вие, като водачи и работници, не притежавате истината реалност. Ако сами не сте успели да навлезете, то как можете да се грижите за останалите? Все още не можеш да достигнеш до корена на трудностите и покварения нрав на другите хора, не можеш да схванеш какво е ключово, тъй като още не познаваш себе си. По този начин снабдяването с живот във вашето църковно дело ви убягва, а като само увещавате хората, казвайки им да са добри и да се подчиняват по-сериозно, не сте способни да разрешите действителните проблеми. Това е достатъчно доказателство, че всъщност не сте разбрали истината или не сте постигнали навлизане в живота. Повечето от вас само знаят как да проповядват духовната доктрина и празни теологични теории, но не могат да снабдяват с живот. Така вие имате нисък духовен ръст. Трябва да промениш и възгледите си за вярата в Бог. Разбиранията и намеренията ти са все същите. Ще имаш ли път напред, за да искаш от другите да се променят, когато самият ти не си разрешил собствените си проблеми? Ще можеш ли да снабдяваш другите? Ще можеш ли да разрешиш техните проблеми? Какви резултати можеш да постигнеш, като искаш от другите да се променят, а ти самият не си способен на това? Ако всичко, което можеш да направиш, е да проповядваш думи и доктрини, за да поучаваш и увещаваш хората, можеш ли да ги накараш да разберат истината? Ако не разбираш наистина Божието дело, ще могат ли Божиите избраници да го разберат, като те слушат как говориш? Как ще накараш Божиите избраници да изпълняват дълга си добре, когато самият ти го изпълняваш без принципи? Как ще събереш енергията да следваш Бог? Онези, които са в позицията на водачи и работници, трябва да разбират и да могат да се справят със състоянията на всички различни типове хора в църквата — кои сред тях имат опит и разбират Божието слово и Божието дело и кои сред тях наистина познават себе си и искрено се покайват. Водачите и работниците, които могат да овладяват тези неща, ще могат да изпълняват практическо дело. Ако хората, редом с които изпълняваш дълга си, са точно като теб — поучават другите без никакво себепознание — то това доказва, че също не притежаваш истината реалност, че не разбираш себе си и че няма разлика между вас. Мислили ли сте въобще за тези неща преди? Единствено знаете: „На мен тук ми бе дадена власт, имам положение, аз съм служител на църквата и вече съм в позиция да поучавам другите“. Съсредоточаваш се само върху положението и престижа, как да поучаваш другите и да изнасяш проповеди, какво да кажеш, за да те слушат останалите, да бъдеш влиятелен в няколко църкви, да си спечелиш добър престиж и здраво да утвърдиш позицията си. Съсредоточаването само върху тези неща доказва, че си се отклонил от пътя. Навлизането в нова от стара епоха означава не само че се променя начинът, по който хората правят и казват неща, но също изисква от тях да имат по-задълбочено навлизане, да платят по-висока цена, да могат да се опълчат на собствената си плът веднъж завинаги, да се откажат от пристрастията на плътта, за да се стремят само към истината като свой живот и да изживяват истинско човешко подобие. Само така могат наистина да преминат през трансформация. В извършването на новото си дело Бог трябва задължително да изисква различни неща от човек, а като се придържа към тези стари, традиционни представи, човек само забавя нещата. Някои хора вярват сляпо в Библията и никога не се отдалечават от нея — могат ли те да спечелят живот и да опознаят Бог по този начин? Не, абсолютно не. Поколения наред фарисеите са чели Библията, но в крайна сметка са приковали на кръста Господ Исус, който е говорил истината — как е възможно да се случи това? Ако наистина са разбирали Библията, то те би трябвало да са познавали Бог, а когато е дошъл Господ Исус, би трябвало да Го приветстват, а не да Го заклеймят. Все още има толкова много хора, които не могат да вникнат напълно в този въпрос с разбиране. В сърцата си те винаги смятат, че независимо колко слова изрича Бог сега, те трябва да продължават да четат Библията и да не се отдалечават от нея. Това означава, че в крайна сметка могат да си спомнят много от написаното в Библията, но не могат да разберат истините, които Бог изразява в момента, или да ги приложат на практика. Накрая те изобщо не дават реално свидетелство за преживяване и са отстранени. Не е ли жалко това? В действителност в момента има много хора, които все още често четат Библията, но четат твърде малко Божието слово — умно ли е това, или е глупаво? По-рано, когато хората вярваха в Господ, те вярваха, че големият ентусиазъм означава страхотен живот и добра вяра. Когато сега се казва, че само с ентусиазъм и без промяна в нрава човек няма да бъде одобрен от Бог, някои винаги смятат, че Бог се отнася несправедливо към такива хора. Преди съм кастрил подобни хора, а някои не го приеха добре и ги защитиха с думите: „Те са вярвали в Бог в продължение на толкова много години. Платили са цената и са изстрадали много, работили са усърдно, дори и да не са направили принос. Как можеш да Се отнасяш така с тях?“. Някои хора не успяват да поправят възгледите си. Трудно ли е за разбиране това? Хората сега виждат как останалите правят нещата външно, докато Бог вижда същността им, а разликата между тези неща е огромна. Виждаш само колко благочестив изглежда някой на вид, колко добре може да говори и колко се суети и плаща цената. Как така не казваш колко представи таи той или колко е самоправеден и надменен? Защо не виждаш тези неща? Ето защо казвам, че вашите възгледи за нещата все още са твърде остарели и назадничави. Бог сега не гледа цената, която хората плащат външно. Не говори за платената цена или за капитала ти, нито колко много си изстрадал — гледа същността ти. По какви принципи хората са били използвани в предишната епоха? Който е бил много ентусиазиран, който е можел да се суети и да дава всичко от себе си, който е вярвал в Бог от най-дълго време и който е бил най-възрастният и несемеен — колкото повече някой отговаря на това описание, толкова повече престиж има и толкова по-способен е да стане водач. Тези неща вече не са важни. Същността на човек е важна, тъй като ключовото във вярата в Бог е това, което се крие в същността на човек, дали може да се покланя пред Бог и дали може да приеме новото Божие дело. Ако сега, когато Бог се е явил в плътска форма, ти не Го познаваш, какво говори това за същността ти? Не говори ли, че същността ти се противопоставя на Бог? Зависи от това дали твоите възгледи и намерения могат да са в синхрон с Бог. Ако можеш да приемеш истинския път и да се опълчиш на предишните си намерения и представи, то хората като теб ще могат да бъдат приети и благословени от Бог. Има принципи за това как Бог използва хората в делото Си. Не гледа парите ти, семейния ти произход, престижа или положението ти. Не използва хората, които Му се противопоставят — нали това само би забавило Неговото дело? Безмерно надменни, хората винаги говорят за капитала си — те са дяволи! Ние не говорим за неща като дарения, даване на всичко от себе си, капитал и престиж — безполезно е да се говори за онези неща! Който е най-честен с Бог и има най-силно желание да Му се покори, ще притежава истината реалност и ние одобряваме такива хора. Има ли причина да гледаме външните неща? Някои неща у човека могат да се променят външно, но много неща в природата му не са се променили и с времето ще излязат наяве. Ето защо трябва да разбереш тези неща и да ги изкорениш. Има много неща в природата на човек! Разбира се, по природа човек е надменен, самоправеден и непокорен, а това са най-големите и най-дълбоко вкоренените проблеми. Освен тях, човек притежава много покварени нрави. Следователно себепознанието не е лесен въпрос. Хората, които са със сравнително добри заложби, лесно ще разберат и схванат, че правят нещо погрешно или извършват грях. Въпреки това нещата в тяхната природа, нещата в техния нрав и особено нещата, свързани с техните жизнени слабости, са тези, които успяват да видят и опознаят най-трудно. Не смятайте, че когато направите нещо погрешно и се помолите на Бог или извършите грях и го изповядате на Бог, то това означава, че се познавате — това е много различно от себепознанието. Ако не вярваш в Мен, то давай и сам се увери. Може би ще дойде ден, когато ще се натъкнеш на проблеми и ще пропаднеш, или може би ще настъпи момент, в който ще бъдеш арестуван, и само за една нощ ще станеш Юда — тогава ще си в шок. Ако желаеш да навлезеш в живота, трябва първо да се опознаеш; ако желаеш да постигнеш промяна в нрава, то още повече трябва да размишляваш върху себе си и да се опознаеш чрез Божието слово. Когато постигнеш напредък в себепознанието си, когато то стане по-дълбоко и когато разбереш как да приложиш истината на практика, ти естествено ще получиш навлизане в живота. Промяната в нрава също започва в този момент. Ако наистина можеш да се опознаеш, то ще постигнеш напредък в навлизането в живота и промяната на нрава и тези неща ще станат по-лесни за теб.

Краят на 1995 г.