Първо нека поговорим за това какво са управленски закони и за определението за управленски закони. Това трябва да се разбере. Когато някои хора чуят за „управленски закони“, те се чудят: „Какво значи управленски закони? Това правни закони ли са? Правила ли са? Система ли са? Някакъв набор от родови предписания? Заповеди ли са? Какво, за бога, са те?“. На хората им липсва разбиране. Никой не разбира какво точно са управленските закони или как работят те. Хората често казват: „Бог има Свои управленски закони. Ако не си покорен, Бог ще използва тези закони, за да те държи под контрол и да те наказва“. Те изговарят думите „управленски закони“ без да разбират тяхното основно значение. Така че какво точно са управленските закони? Те са набор от слова, изложени от Бог, които са насочени към човешката природа и покварени нрави, за да ги държат под контрол. Управленските закони не са правни закони или постановления, а още по-малко пък са могат да се сравняват с конституциите в човешкия свят. Те са набор от параметри, определени от Бог, предназначени да държат поведението на хората под контрол. Детайлите на управленските закони засягат как да се боиш от Бог, как да се покланяш на Бог, как да се покоряваш на Бог, как да действаш като сътворено същество, как да действаш като личност, как да свидетелстваш за Бог и как да избегнеш опозоряване на Божието име. Съдържанието на управленските закони засяга множество неща. Някои хора казват: „Божият Дух може да върши неща. Той може да наказва хората и да се разплати с всеки човек според заслуженото. Бог също така е изрекъл истината, за да инструктира всички хора. Защо трябва да има управленски закони?“. Истината засяга навлизането на хората в живота и разбирането на хората за покварените нрави. Управленските закони са ясно определени условия. Каквото и да е състоянието ти, какъвто и човек да си, ако вярваш в Бог, трябва да изпълняваш в Божия дом всичко, което е определено в управленските закони. Ако не можеш, името ти ще бъде поразено и в Божиите очи ти ще бъдеш омразен и отхвърлен. Управленските закони всъщност са абсолютният минимум за изискваните действия от вярващите в Бог, точно както израилтяните се покланяха на Йехова с жертвоприношения и спазване на съботата. В Епохата на закона Йехова извърши определено дело, изговори много слова и постанови многобройни закони. Тези закони естествено включваха много неща, които човек трябваше да прави: например как да се покланя на Йехова или как да прави жертвоприношения на Йехова, да плаща десятъци, да принася дарове и т.н. По онова време те се наричаха закони и по времето на Епохата на благодатта равнозначните условия се наричаха заповеди и всички хора бяха длъжни да ги изпълняват. Сега, в Епохата на царството, на този етап на делото от последните дни, са изразени заповедите на една нова ера и те сега се наричат управленски закони. В Епохата на царството тези заповеди са част от управленските закони. Но заповедите от Епохата на благодатта не могат да служат като управленски закони днес, защото това, което Бог изисква от човека, е различно през всяка епоха.

Всяка епоха има заповеди, всяка епоха има Божии изисквания и критерии за човека — критерии, които се променят в съответствие с промените през епохата и изискванията на Божието дело. Днес би било неуместно да се използват някои от законите от Епохата на закона, но други са все още подходящи, разбира се. От заповедите, за които Исус говореше в Епохата на благодатта, повечето са подходящи за днешното време, а някои не са. Някои хора казват: „Почитай баща си и майка си, не съгрешавай, не прелюбодействай, не се покланяй на идоли — как може тези да не са подходящи?“. Аз говоря само за някои от тях. За такива като „Почитай баща си и майка си“ — зависи от обстоятелствата, затова не оставай с погрешна представа. Някои хора без здрав разум казват: „Бог каза, че всички закони и заповеди от преди са премахнати и съвсем малко от тях все още могат да се използват“. Не трябва да предаваш нататък това разбиране. Разпространяването на такова послание е грешка и причинява прекъсване. Това е неправилно тълкуване на Божиите слова. Онези, които тълкуват неправилно Божиите слова, оскърбяват Неговия нрав, а онези, които оскърбяват Неговия нрав, са демони. Независимо от времето, трябва да поддържаш изисквания минимум за благоприличието на светец. Поне толкова е необходимо, за да имаш изобщо човешко подобие. Всички онези закони и заповеди бяха създадени според тяхното съвремие и контекст и според съвременното дело и нужди на човека. В настоящата епоха Бог е изрекъл още някои слова и е дал на хората още някои правила, за да ги държи под контрол. Тоест Той им е дал критерии като например как да вярват в Бог, какво трябва и не трябва да правят като част от вярата им в Бог и т.н. В Епохата на благодатта Исус каза: „Не съм дошъл да разруша закона, но да го изпълня“. И все пак след това Той отмени много закони. Те не бяха уместни за онази епоха, не бяха подходящи за делото от онова време, не се вписваха в тогавашната среда, така че Той ги отмени. Разбира се, днес те още повече се нуждаят от отмяна. Аналогично, в новата епоха е нужно да бъдат премахнати някои новозаветни заповеди, а някои трябва да продължават, защото средата на днешното дело е различна и това, от което хората имат нужда, е различно. Всеки етап на делото е по-висш от предходния. Някои неразумни хора казват: „Господ Исус каза, че е дошъл да изпълни закона, така че защо Той отмени и премахна толкова много от него? Защо Неговите дела нарушиха закона?“. Неговата отмяна беше всъщност изпълнение, защото делото, което Той извърши, постигна този вид резултат и вече нямаше нужда да се съблюдават онези закони. Точно както след като Исус послужи като принос за грях, вече не беше нужно да се извършват приноси за грях според онзи закон, защото Божието дело не следва правила. Някои закони и заповеди могат да бъдат отменени и вместо тях да се използва ново дело. Ако трябваше да разпространите посланието: „Всички предишни заповеди са отменени — от тях вече няма полза“, това щеше да е нелепо. Днес Бог е издал управленски закони в зависимост от състоянията и нуждите на човечеството. Някои хора питат: „Защо Бог ще издава управленски закони през всяка епоха? Това вече е направено веднъж, хората са наясно с тях и вършим каквото се иска. С това трябваше да се приключи. Защо постоянно да се издават нови?“. Кажи Ми, при толкова покварени хора, колкото са сега, би ли било възможно да не издавам управленски закони? Всички хора са с покварен нрав. Могат ли хората да се покоряват на Бог, докато са управлявани от своята покварена природа? Не може да претендираш, че щом хората повярват в Бог и могат да изпълняват и да се подчиняват на заповедите, те са станали святи и праведни. Не се получава така. Хората имат покварен нрав и постоянно живеят сред тези покварени нрави, затова винаги са нужни съответни управленски закони, които да държат поведението им под контрол. Ако хората наистина нарушат тези управленски закони, те могат да бъдат дисциплинирани, да им бъдат наложени ограничения или да бъдат изпъдени и отлъчени. Има всякакви последствия. В Епохата на закона и в Епохата на благодатта имаше закони и заповеди. Сега, в Епохата на царството, освен заповедите трябва да има управленски закони. И така, какви са първостепенните управленски закони от Епохата на царството? Сега предстои да бъдат издадени десет.

1. Човек не бива да превъзнася себе си, нито да възхвалява себе си. Той трябва да възхвалява Бог и да Му се покланя.

„Човек не бива да превъзнася себе си, нито да възхвалява себе си. Той трябва да възхвалява Бог и да Му се покланя“. Тези четири неща всъщност говорят за един проблем: в говоренето си хората трябва да заемат човешка позиция и не трябва да се хвалят със себе си. Не се хвали колко добре си водил дадена църква, не се хвали, че тя принадлежи на теб, и не се хвали, че Бог те използва и е особено благ към теб. Не изговаряй неща като: „Бог се храни с нас и си побъбри с нас“. Тези неща, които казваш, не са в съответствие с реалността. Бог се отнася еднакво към всички Негови избраници. Докато някой не е изобличен и изгонен, Бог има еднакво отношение към всички. Ако Бог е разговарял с теб за истината, това не доказва, че ти си по-добър от другите, а по-скоро че ти просто си използвал случая. Тогава какво е разумно да се каже? Ако не можеш да разговаряш за истината и ако не си способен да снабдяваш братята и сестрите си с живот, то трябва да практикуваш самонаблюдение и да опознаваш себе си, да анализираш себе си, да можеш да кажеш какво има в сърцето ти, да се откриеш и оголиш пред всички. Практикуването на това ще доведе до резултати. Да се откриеш не означава да оправдаваш себе си. То означава да предоставиш неправилните мотиви и мисли в теб за анализ, за да могат всички заедно да ги опознаят, като позволяваш и на другите да извличат полза от това. Като вършиш това, ти не се превъзнасяш. Ако се отнасяш правилно към себе си и заемаш правилното си място, тоест ако можеш да оставиш настрана и да анализираш собствените си мотиви, да оголиш мръсните неща в теб и по този начин да се разкриеш, това показва, че си в правилната позиция. Установил съм, че много водачи могат само да поучават хората и да проповядват на другите от по-висока позиция и не могат да общуват с другите като с равни. Те не могат да взаимодействат нормално с хората. Когато някои говорят, те сякаш винаги изнасят реч или доклад. Думите им са винаги насочени само към състоянията на другите хора, но те никога не говорят открито за самите себе си. Те никога не анализират собствения си покварен нрав, а само чуждите проблеми и ги използват като примери, чрез които да дадат знание на всички. Защо правят това? Защо изнасят такива проповеди и казват такива неща? Това е доказателство, че те изобщо не познават себе си, че твърде много им липсва разум и че са твърде надменни и самоправедни. Те смятат, че способността им да разпознават чуждия покварен нрав доказва, че те са над другите, по-добри от другите в различаването на хората и нещата и че са по-малко покварени, отколкото другите. Те могат да разглеждат и поучават другите, но те самите не се оголват или разкриват и не анализират собствения си покварен нрав, не показват истинската си същност или не казват нищо за собствените си мотиви. Те само поучават другите за неправилното им поведение. Това е превъзнасяне и възхваляване на себе си. Как можеш да си водач и все пак да си така неразумно досаден? Защо, след като си направен водач на църква, небрежно гълчиш другите, държиш се своеволно и действаш както ти скимне? Защо никога не се замисляш за последствията от думите си, никога не разглеждаш собствената си самоличност? Защо правиш така? Защото въпреки че си водач, не познаваш собственото си положение или самоличност. Назначаването ти за водач просто те издига и ти дава възможност да практикуваш. Не е защото притежаваш повече реалност от други или защото си по-добър от други. Всъщност ти си същият като всички останали. Никой от вас не притежава реалност, а в някои отношения ти може да си даже по-покварен от други. Тогава защо безпричинно създаваш проблеми и своеволно поучаваш, мъмриш и ограничаваш другите? Защо насилваш другите да те слушат дори когато грешиш? Какво доказва това? Това доказва, че си в неправилна позиция. Ти не работиш от позицията на човек, а вършиш работата си от Божията позиция, от позицията на по-висш. Ако това, което казваш, е правилно и в съответствие с истината, другите могат да те слушат. В този случай е приемливо. Но когато грешиш, защо принуждаваш другите да те слушат? Имаш ли власт? Върховен ли си? Ти ли си истината? Когато някои хора отидат някъде да проповядват евангелието и видят, че хората там и техните условия на живот не са им по вкуса, те в крайна сметка не харесват мястото и искат да отидат другаде. Друг човек може да им каже: „Тук е нужен някой, който да проповядва евангелието. Ако си тръгнеш, ще забавиш делото“. Но те не искат да чуят и настояват да си тръгнат, като казват: „Тогава защо не останеш ти? Аз трябва да си тръгна! Вие трябва да ме слушате и да се научите да се подчинявате“. Те по-скоро биха забавили църковното дело, за да стане по тяхному и да си изберат място, което им харесва. Вършат каквото си щат и изискват другите да правят това, което те казват. Не се ли величаят? Не се ли превъзнасят? Не са ли надменни? В дълга си те следват възможно най-много собствените си предпочитания, без ни най-малко да практикуват истината. Така че когато водят други, те не искат от тях да практикуват истината. Вместо това изискват другите да ги слушат и да следват примера им. Това не е ли да искаш хората да се отнасят към теб като към Бог и да ти се покоряват като на Бог? Те притежават ли истината? Те са лишени от истината, изпълнени са с нрава на Сатана и са демонични. Тогава защо все пак искат хората да им се подчиняват? Такъв човек не се ли величае? Не се ли възхвалява? Могат ли такива индивиди да доведат хора пред Бог? Могат ли да накарат хората да се поклонят на Бог? Те искат хората да се подчиняват на тях. Когато работят така, дали наистина водят хората да навлязат в истините реалности? Дали наистина вършат дело, поверено им от Бог? Не, те се опитват да основат свое собствено царство. Те искат да са Бог и искат хората да се отнасят към тях като към Бог и да им се покоряват като на Бог. Не са ли антихристи? Начинът на действие на антихристите винаги е бил такъв — независимо от забавянето на църковното дело или от степента на възпрепятстване или вреда върху навлизането в живота на Божиите избраници, всички трябва да им се подчиняват и да ги слушат. Това не е ли природата на демоните? Не е ли нравът на Сатана? Такива хора са живи демони в човешка кожа. Те може да имат човешки лица, но всичко вътре в тях е демонично. Нищо, което те правят, не е в съответствие с истината. Нищо от това не е такова, каквото биха направили разумните хора, така че няма съмнение, че това са действията на демони, Сатана и антихристи. Вие трябва да можете да различавате това ясно. Така че когато действате, говорите и взаимодействате с другите — във всичко, което вършите в живота — трябва да пазите в сърцето си следния закон: „Човек не трябва бива да превъзнася себе си, нито да възхвалява себе си. Той трябва да възхвалява Бог и да Му се покланя“. По този начин на хората се налагат ограничения и те няма да прекалят дотолкова, че да оскърбят Божия нрав. Този управленски закон е от решаващо значение и всички вие трябва да помислите добре какво означава той, защо Бог изисква това от човечеството и какво Той цели да постигне. Обмислете това внимателно. Не позволявайте то просто да влезе през едното ухо и да излезе през другото. Това ще бъде наистина полезно за вас.

2. Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело.

Ти трябва да отстояваш всичко, което се отнася до интересите на Божия дом или делото на Божия дом и Божието име, и да поемаш отговорност за него. Всеки един от вас има тази отговорност и задължение и това е, което трябва да правите.

3. Парите, материалните предмети и цялата собственост в Божия дом са приносите за грях, които трябва да се дават от човека. Тези приноси не могат да се ползват от никого, освен от свещеника и от Бог, защото приносите за грях на човека са за радост на Бог. Бог споделя тези приноси само със свещеника; никой друг не е упълномощен или няма право да ползва каквато и да е част от тях. Всички приноси на човека (включително парите и материалните неща, които могат да се ползват) са дадени на Бог, а не на хората, и затова тези неща не бива да се ползват от човека; ако човек се възползва от тях, тогава той би откраднал приносите. Всеки, който прави това, е Юда, защото, освен че беше предател, Юда си взимаше и от това, което бе сложено в торбата с парите.

Трябва да обясня тези слова. Ако не го направя, има някои хора, които са толкова безсрамни и дебелокожи, че ще крадат приноси за грях. Понастоящем водачите и работниците на всички нива в църквата са в изпитателен срок. Онези, които са подходящи, ще продължат да бъдат използвани, но неподходящите ще бъдат освободени или изпъдени. Тези постове не са постоянни. Не си мисли, че да си водач или работник означава, че длъжността ти е постоянна и че никога няма да бъдеш освободен или изпъден. Не си позволявай тази заблуда. Това е прекомерно желание. Свещеникът не е обикновен водач. Той има правото и подготовката да служи на Бог директно. Естествено, това право и подготовка са му дадени от Бог. Същото е както при свещениците в Епохата на закона. Те можеха да влизат в храма, но никой друг не можеше, и можеха да ядат от жертвените приноси, но никой друг не можеше. Днес, в Епохата на царството, какъв човек е свещеник? Човек, който в миналото е бил известен като свещеник, сега се нарича някой, който е използван от Светия Дух. Е, това описва ли ви? Вие изобщо не сте свещеници! Свещеник е някой, който е използван от Светия Дух, и никой друг, освен такъв човек, не може да се възползва от приносите. Никой друг не е достоен. Ако претендираш, че си достоен, ти твърдиш това по твое желание. Няма да ти бъде позволено да ползваш от приносите. Те не са предназначени за теб.

Ще говоря още за вашата ситуация. За хората като вас — водачите и работниците, които извършват конкретна работа в църквите — църквата може да ти осигури пътните разходи, но тя не носи отговорност за вашите ежедневни нужди. Ти вярваш в Бог, а даването на всичко от себе си за Бог е доброволно. Ако кажеш: „Аз не върша това доброволно, то беше уредено от Божия дом“, то може да си тръгваш. Някои хора казват: „Бог ме призова, Бог искаше да ме използва, така че дойдох. Не дойдох доброволно“. Ако е така, то сега Аз нямам нужда от теб. Може да си тръгнеш. Аз никога не насилвам хората. Дори да си тук доброволно, дали ще бъдеш задържан зависи от пригодността ти. Ако си непригоден, няма да бъдеш използван. Може да се намери някой друг, който да заеме твоето място. Това е принципът, по който Божият дом използва хората. Не се правят специални изключения. Парите на Божия дом се изразходват за неговото дело, те не са предназначени за издръжка на живота на отделните хора, нито пък за тяхно лично ползване.

4. Човекът има покварен нрав и освен това е обладан от емоции. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно в служба на Бог без придружител. Всеки без изключение, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен.

Някои братя настояват да общуват само със сестри, и то дори насаме. Те се откриват пред сестрите, когато общуват с тях, но отказват да правят това с всеки друг. Тези хора не струват! Някои сестри не общуват с други сестри и никога не се откриват пред тях, като търсят изключително братя, с които да общуват. Що за хора са това? Няма ли нито една сестра, която да те подкрепя? Няма ли нито една сестра, която да общува с теб? Всичките ли те презират? Никоя ли не е подходяща за теб? Само с братя ли можеш да се разбираш? Мисля, че имаш други мотиви! Има хора, които винаги флиртуват с противоположния пол. Това е опасно. Трябва да се обуздаваш, да развиеш известна проницателност и да използваш някакъв разум. Хората имат покварени нрави, така че не им се отдавай безразборно. Трябва да си подвластен на известна сдържаност и по този начин поведението ти ще се подобри. Без сдържаност и без страх от Бог хората стават необуздано разпуснати. Нарушат ли веднъж управленските закони, последствията са сериозни, така че те трябва винаги да помнят този управленски закон.

5. Не осъждайте Бог, нито обсъждайте небрежно въпроси, свързани с Бог. Постъпвайте както подобава на човек, и говорете така, както трябва да говори човек, и не преминавайте ограниченията, нито пък престъпвайте границите. Мерете си приказките и внимавайте къде стъпвате, за да не направите нещо, което оскърбява Божия нрав.

6. Прави това, което човек трябва да прави, върши задълженията си, изпълнявай отговорностите си и се придържай към дълга си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да дадеш своя принос към Божието дело; ако не го направиш, тогава си негоден да ядеш и пиеш Божиите думи и негоден да живееш в Божия дом.

Шестият закон се отнася за дълга на хората. Независимо от предишното ти навлизане в живота или как са се развили личните ти стремежи, независимо от твоето качество или човешка природа, щом църковното дело изисква от теб да направиш нещо, колкото и да е голямо страданието или затруднението, ти трябва да го направиш. Ако не го направиш, ти си негоден да останеш в Божия дом. Божият дом не предоставя безплатен пансион и не подслонява нехранимайковци! Ако някой не се стреми към истината, той трябва поне да може да полага труд. Ако не иска да положи дори мъничко труд или пък прави само най-малкото усилие, за да има залък храна, той трябва да бъде прочистен, да му бъдат взети книгите с Божиите слова и към него трябва да се отнасят като към невярващ. За да бъдат достойни да останат в Божия дом, хората трябва най-малкото да вярват искрено в Бог, да имат известен страх от Бог в сърцето си и да показват някакви проявления на поклонение пред Бог. Божият дом не иска много от хората. Докато някой има съвест и разум, може да разбира и да приема истината и да бъде отговорен към дълга си, това е достатъчно. Като минимум, твоето поведение и начинът, по който действаш, трябва да са приемливи. Трябва да имаш поне малко страх от Бог в сърцето си и да показваш известно покорство пред Него. Ако не можеш да правиш дори това, то трябва да се върнеш вкъщи възможно най-скоро и да престанеш да се мотаеш в Божия дом. Ако отказваш дори най-малкия дълг и искаш само да се възползваш от Божия дом, дали си човек, който искрено вярва в Бог? По Мое мнение такъв човек е невярващ — не по-различен от неверник. Противно е да го гледаш! Ако желаеш да вярваш в Бог, прави го както трябва или не го прави изобщо. Вярата в Бог е доброволна. Никой не те насилва. Ако не можеш да разбереш този малък въпрос, какво повече да се каже за вярата в Бог? Божият дом не желае отпадъци. Църквата не е сметище. Онези, на които им липсва дори най-малко приемане на истината, ще бъдат изпъдени и отстранени! В Божия дом управлява истината. Ако някой се опита да върши глупости или причинява нарушаване или смущение, той трябва да бъде отстранен и изпъден напълно.

7. В работата и църковните дела, освен да се подчиняваш на Бог, следвай във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Изисква се пълно подчинение; не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Пълното подчинение трябва да бъде единствената ти грижа.

Трябва да слушаш и да се подчиняваш на човека, използван от Светия Дух, независимо какво казва или прави той. Прави това, което ти е казано да правиш, по начина, по който ти е казано да го направиш. Не казвай: „Бог знае ли? Трябва да питам Бог“. Не е нужно да питаш, просто направи това, което ти е казал да направиш човекът, използван от Светия Дух. Разбираш ли? Не е нужно да се говори повече за това. Трябва вече да го разбирате ясно.

8. Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се подчиняват и да Му се покланят. Не възхвалявай и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ, че хората — особено тези, които почиташ — са на нивото на Бог или са Му равни. Това е недопустимо за Бог.

Някои хора могат много добре да се възползват от възможностите и да раболепничат пред други. Когато видят някой, че когото хваля, към кого се отнасям добре или с когото често общувам, те си поставят за цел да му се подмазват. В ума им се е оформила следната представа: след Бог е конкретно този брат, а след него точно тази сестра. Не прави място в ума си за степени: първо е Бог, някой е втори, трети или четвърти… Такива класации служат ли за някаква цел? Това не е ли точно като императорски двор, където императорът е пръв, министър-председателят е втори, а друго официално лице е трето? В Божия дом няма такива санове, има само Бог и Божиите избраници, а Божиите избраници трябва да се подчиняват и покланят само на Бог! В действителност всички вие сте равни. Независимо дали сте приели Бог първи или по-късно, независимо от вашия пол, възраст или качество, всички вие сте равни пред Бог. Не се покланяй на хора и не мисли твърде много за себе си. Не създавай санове или степени. Ако го правиш, това доказва, че онова в сърцето ти е замърсено с много човешки представи и фантазии, така че е вероятно да нарушиш закони.

9. Фокусирай мислите си върху църковните дела. Остави настрана плътските си перспективи, бъди решителен по отношение на семейните въпроси, посвети се с цялото си сърце на Божието дело и постави Божието дело на първо място, а собствения си живот — на второ. Това е благоприличието на светеца.

10. Близките, които не са от вярата (твоите деца, съпруг или съпруга, сестрите или родителите ти и т.н.), не трябва да бъдат принуждавани да се присъединяват към църквата. Божието семейство не страда от недостиг на членове и няма нужда да попълва броя си с хора, от които няма никаква полза. Всички онези, които не вярват с радост, не бива да бъдат водени в църквата. Този закон е за всички хора. Вие трябва да проверявате, да наблюдавате и да си напомняте един на друг за този въпрос; никой не може да го нарушава. Дори когато роднини, които не са от вярата, влязат с неохота в църквата, не бива да им се дават книги, нито да им се дава ново име; такива хора не са от Божия дом и влизането им в църквата трябва да бъде спряно с всички необходими средства. Ако църквата се окаже в трудно положение поради нахлуването на демони, тогава ти самият ще бъдеш отлъчен или ще ти бъдат наложени ограничения. Накратко, всеки носи отговорност по този въпрос, макар че не бива да проявяваш безразсъдство, нито да го използваш за уреждане на лични сметки.

Това са десетте Божии управленски закона, които Божиите избраници трябва да следват в Епохата на царството. Помнете всички тях.

Края на 1995 г.